|
Share

Несъмнено физическото развитие на детето тревожи родителите не по-малко от интелектуалното и психичното. Те наистина се тревожат не е ли време бебето да се обръща, да става от леглото си, да пълзи, да прави първите си крачки...

Забелязвайки признаци на изоставане във физическото развитие или моториката, те се замислят дали всичко е наред и неволно сравняват своето дете с връстниците му.

Всяко сравнение с други деца е неуместно. Ако съседското дете е проходило по-рано, това не означава, че е по-умно и развито.
Времевите рамки на формирането на подобни навици са доста широки и отклоненията в тях рядко имат отношение към интелектуалната надареност или към природните физически способности.

Разбира се, няма никакъв смисъл да се сравняват и физиологичните особености на децата.
Майките, особено родилите за пръв път, проявяват почти маниакална загриженост за външността на детето си. При мен са идвали по повод плоски стъпала и криви крака, считайки ги за „ненормални" и изискват настойчиво тяхната корекция.

Тези мними аномалии са истинска златна мина за агресивните педиатри и ортопеди.
Много от тях охотно се намесват във физиологичния процес, препоръчвайки корсети, скоби, шини, ортопедични обувки и дори операции за „оправяне" на състояния, които с времето биха преминали сами.
Не допускайте детето ви да стане жертва на това ортопедично безумие. Самата мисъл за ортопедична намеса е способна да травмира психиката на детето.

 

Ако детето е на една година и краката му са изкривени, това не значи, че като възрастен човек ще прилича на кривокрак каубой.

Някои родителски тревоги водят началото си от митове, предавани от поколение на поколение.
Така например, мнозина смятат, че ако детето се научи твърде рано да ходи, може да му се изкривят краката.
Няма научни доказателства за това, напротив - по-рано ще се развие чувството за равновесие.
Не е вярно и това, че дебелите памперси също изкривяват краката. Нищо не изкривяват, само предпазват дрехите на възрастните от детските „изненади".

Краката на новородените са почти винаги изкривени, а ходилата - извити навътре. Това е предизвикано от положението на бебето в матката по време на бременността.
Пухкавите бебешки стъпала навеждат родителите на мисълта за плоскостъпие (дюстабан). Ако родителите не са запознати с нормалната последователност в развитието на долните крайници на детето, не е учудващо, че се плашат от всички тези, както на тях им се струва, аномалии.

КАК СЕ РАЗВИВАТ КРАКАТА НА ДЕТЕТО

След като бебето напусне тясното майчино лоно, краката му преминават през четири стадия. До година-година и половина може да имат формата на буквата „0".
С развитието на мускулите от ходенето и физическите упражнения, краката постепенно се изправят.
Между 1/2 и 2-годишна възраст, обикновено приемат формата на буквата „X". Това изкривяване може да продължи до 12- годишна възраст.
През пубертета краката отново се изправят.

Ясно е, че на всеки един от етапите от естественото развитие на детето лекарите имат възможност да коригират състояния, които след време биха се оправили сами, ако разбира се не се пречи на това.
Лекарите имат допълнителното предимство пред пациентите си предвид огромното разнообразие от варианти на детското развитие. Развитието на долните крайници попада в сферата на вниманието им, наречена веднъж от един просветен специалист „гранична ортопедия".
Няма адекватно определени норми и аномалии в развитието на краката, така както няма официално обявени за нормални форми на носа и ушите.

Ако лекарят не е в състояние да диагностицира конкретно физиологично състояние и убедително да докаже необходимостта от лечението му, не е нужно никакво изправяне на О- образните, нито на Х-образните крака до достигане на юношеска възраст. По всяка вероятност, на тази възраст вече всичко ще бъде наред.

Ако Х-образната форма на краката в младежка възраст не се е променила, най-вероятно това се дължи на наднорменото тегло на детето.
В този случай не е нужен ортопед, а диетолог, като за тази цел е най-подходяща майка му.
Изключение правят редките случаи на криви крака, неврогенни заболявания или недовършена остеогенеза (osteogenesis imperfecta - б. пр.). Всички тези състояния се проявяват със специфични симптоми, които излизат извън пределите на всички варианти на нормите.

ОБУВКИТЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ ВСЯКАКВИ

Вниманието, което родителите отделят на краката на деца си, се илюстрира от гледката на двумесечни бебета, лежащи в детските колички с високи обувки за 20 долара. Бебето още не е проходило, но вече има скъпо снаряжение за многокилометров маратон!
Разбира се, това е от желанието на родителите да се изфукат - та нали детските обувчици са толкова красиви, че дори ги правят и в сувенирен вариант.

Като че ли повечето родители вярват, че ще възникнат проблеми, ако от раждането си децата им не носят „правилните обувки".
Трябва ли да напомням, че представителите на обувната промишленост няма да си отворят устата, за да разсеят това съмнение?
В САЩ се произвеждат и продават непропорционално много - 600 милиона чифта - детски обувки и от това производителите и търговците правят огромни печалби.
Минимум 1 милион чифта от тях са скъпи и непотребни коригиращи, ортопедични обувки.

За нормалното развитие на стъпалата въобще не са нужни обувки - нито скъпи, нито евтини.
Долните крайници на босоногите аборигени са развити къде по-добре от тези на милионерите, обути с „Гучи". Единствената функция на обувките, освен за красота, е да защитават краката от студа и травмите.
Има ли смисъл да се пилеят пари по причини, свързани с красотата и модата? Чифт платнени маратонки не са с нищо по-лоши. Скъпите високи обувки няма да помогнат да се подобри формата на стъпалото, така както маратонките няма да доведат до плоскостъпие, нисък свод или микозни стъпала, противно на мнението на много родители.

Резултатите от наблюдение върху 104 практически здрави деца, проведено в една клиника, са следните: 87% са носили обувки с висок борд, 74% - с твърди подметки, 50% - със специални стелки за свода на стъпалата. 75 деца били обувани преди да проходят, 35 - преди да се изправят на крака.
Нито едно от децата не е имало никаква полза от „правилните обувки". Нещо повече, високите обувки могат да забавят развитието на глезенната става и възпрепятстват развитието на навиците за вървене.

Коригиращите обувки в повечето случаи имат още по-малък смисъл. Няма никакви данни в полза на това, че носенето на скъпи амуниции оправя някакви отклонения от нормата (ако тя въобще е определима).
Освен в случаите на изкривяване на краката или истинска деформация, ортопедичните обувки нямат никакви предимства, оправдаващи тяхната стойност.
В същото време детето, носещо обувки, говорещи за наличие на деформации, може да се травмира емоционално. Същото се отнася и за коригиращите скоби и корсети.

О-образните и Х-образните изкривявания на краката са най-честите, но не и единствените поводи за ортопедична намеса.
Съществуват състояния, които нерядко се диагностицират грешно и след това се „коригират" чрез агресивни методи.
Едно от тях е вродената дисплазия на бедрото, при която бедрената кост е неправилно свързана с тазобедрената става. Истинската дисплазия на бедрото най-често може да бъде следствие от тежко раждане със седалищно или напречно предлежание, при което се получава извиване на ставата. Това състояние трябва да бъде незабавно оправено от акушерите - за да застане бедрото на мястото си, акушерът захваща глезена на новороденото по определен начин. Оказва се, че в повечето случаи това е достатъчно, за да се поправи патологията, ако въобще я е имало.

Вродената дисплазия на бедрото, запазена след раждането, се среща изключително рядко, макар че се диагностицира често. Изследванията показват, че дисплазия се наблюдава приблизително в 1 от 1000 дори 2000 случая.
Диагностицира се по следния начин: бебето лежи по гръб със сгънати колена; лекарят разтваря колената му настрани; ако едното (или двете) колена оказват съпротивление, това говори за дисплазия на бедрото. Обикновено това състояние се коригира с по-широко парче пелена (подплънка), сложена в памперса, във вид на малка шина.
Агресивните педиатри, за съжаление не са привърженици на простите решения. Предпочитат да постъпват другояче: следва цяла серия рентгенови снимки, подлагащи детето на неразумни дози облъчване и поставяне на шина.

Искам да предпазя родителите на деца с такъв недъг - пазете се от такова лечение!
То е неефективно, а гипсът води до атрофия на мускулите, разстройства в кръвообращението и емоционални проблеми.


ХИПЕРДИАГНОСТИКА НА СКОЛИОЗАТА

Една от новите приумици на педиатрите е диагностика на сколиозата. Това състояние се среща по-често при момичетата и представлява изкривяване на гръбначния стълб встрани. Наличието на сколиоза може да се определи визуално, чрез преглед на гърба на детето.

Сколиоза се наблюдава, ако:

- едната лопатка стърчи или е по-висока от другата;

- линията на талията е несиметрична, изкривена е от едната страна;

- бедрата са наклонени неравномерно, наклонът на едното бедро е по-силно изразен;

- ясно се вижда изкривяването на линията на гръбначния стълб;

- при накланяне едното рамо е необичайно приповдигнато.

В ранните години на моята практика сколиоза се диагностицираше рядко, още по-рядко я лекуваха в предучилищна възраст.
Днес заболяването е прераснало в епидемия, заради нарастващото увлечение по рентгеновите изследвания, които в някои щати станаха масови и редовни.
Лекарите диагностицират и лекуват сколиоза в такива леки форми, които при обикновен преглед не биха се открили.
Такива състояния въобще не е нужно да бъдат лекувани.


Не искам да омаловажавам важността от лечението на сколиоза в тежките случаи. С течение на времето, тя може да доведе до сериозни деформации. Убеден съм, че лечението на леките форми на сколиоза нанася на децата повече вреда, отколкото ако се пренебрегне лечението на тежките й форми.

Ако на едно дете е поставена диагноза сколиоза, не трябва да се бърза с лечението, докато не се убедите дали то е оправдано от степента на изкривяване, както не трябва да се съгласявате на разните видове лечение, докато не проучите възможните им алтернативи.
В някои случаи е възможно да потрябва „скобата на Милуоки". Това е една неудобна метална конструкция, обхващаща тялото на детето от брадичката до бедрото. Тя е предназначена за разтягане и изправяне на гръбначния стълб.
Аз не бих оковал дете в такова устройство, докато не изчерпя всички по-малко радикални методи. Такива са: електронни средства за биологична обратна връзка, упражнения, дълбока мускулна терапия, лечение с танци, физиотерапия и други.
Според мен, операцията трябва да бъде последното средство и трябва да се прави само тогава, когато останалите мерки не са дали резултат. Преди да се съгласите на такава, се посъветвайте с няколко специалисти.

Съветът ми по повод лечението на сколиозата, отразява моето мнение за всички болести, за които няма ясно определени норми и отклонения. Смятам, че всички лекари трябва да се ръководят от принципа „по-добре по-малко, но по-добре", макар че много от тях постъпват точно по обратния начин. Ако един лекар препоръчва драконовски методи на лечение, не бива да му се доверявате безпрекословно.
Внимателно претеглете последствията от лечението, обмислете алтернативите и изискайте лекарят да докаже необходимостта от предложените от него методи. След това, ако все пак продължавате да се колебаете, не жалете пари и усилия за допълнителни консултации с други специалисти.

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОРТОПЕДИЧНИ ПРОБЛЕМИ

Когато става дума за физическите данни на детето, практически няма точно определени норми и отклонения. Много характерни черти на физическото развитие в ранното детство може да ни се сторят като отклонение от нормата, например изкривените крака. Въпреки всичко, това са само етапи от нормалното развитие. Обикновено, те не изискват особено внимание и практически никога - лечение.

Ще избегнете много ненужни намеси и ще спестите доста пари, ако запомните следното:

1. При малките деца стъпалата са винаги плоски, защото под техния свод са разположени мастни възглавнички. Дори детето да има плоскостъпие, тази наследствена особеност не изисква нито лечение, нито коригиращи обувки. Хората с плоскостъпие страдат от болести на краката по- рядко, от тези, чийто свод е повдигнат.

2. Почти всички деца се раждат с изкривени крака, които след като се развият мускулите, се изправят. На 2-годишна възраст много деца имат крака с Х-образна форма, изчезваща на 12-16 години. Това състояние трябва да се лекува чак в юношеска възраст.

3. Вродената дисплазия на бедрото се среща много рядко и още по-рядко изисква оперативна интервенция или поставяне на шини.
Леките форми често пъти се лекуват необосновано агресивно.
Не позволявайте на педиатъра да използва екстремни методи, преди да сте се убедили в тяхната необходимост.
В повечето случаи не се изисква никакво лечение, понякога е достатъчно само едно широко парче пелена, което се слага като възглавничка в памперса, за да имитира малка шина.

4. Сколиозата обикновено не е опасна, освен в случаите на силно изкривяване, но заради хипердиагностицирането й, бива лекувана дори и в леки форми.
Ако е диагностицирана сколиоза, не се съгласявайте на операция, дори и на лечение с помощта на скоби, преди да сте изпробвали по- малко радикални методи за изправяне на стойката.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker