|
Share

Не бих написал тази книга, ако не бях убеден, че в американската педиатрия, както и в останалите области на медицината, нещата не стоят добре. Това въобще не значи, че лекарите са по- малко честни или по-малко състрадателни от останалите хора. Просто от самото начало недостатъците са заложени в медицинската философия - в същността на учението, а не в личностите, които се обучават.

ЛЕКАРИТЕ НЕ СА ПРЕСТЪПНИЦИ.
Те са жертва на системата, както и техните пациенти. Първи те страдат от увлечението на медицинската школа за интервенция вместо профилактика, за медикаменти и технологии, безсмислени ритуали и егоистично лекарско поведение. Всички тези методи се запечатват в съзнанието на всеки студент, преминал строгата и често пъти безполезна програма за подготовка. СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ГЛАВИТЕ НА МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СА НАТЪПКАНИ С РЕГЛАМЕНТИРАНА ГЛУПОСТ ДО ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ НЕ ОСТАВА НИКАКВО МЯСТО ЗА ЗДРАВИЯ РАЗУМ.

Когато критикувам педиатрите, аз не изключвам себе си. Признавам, че когато започнах своята практика, вярвах в по-голямата част от това, на което ме бяха учили и затова моите пациенти си плащаха дълги години. За щастие, може би защото започнах сам да обучавам студенти -медици, се научих да се съмнявам в набитите в главата ми медицински принципи, да подозирам всеки новопоявил се медикамент, хирургическа процедура или медицинско нововъведение.
СКОРО ОТКРИХ, ЧЕ ТЕЗИ НОВОСТИ В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ НЕ ИЗДЪРЖАТ НА СЕРИОЗНАТА НАУЧНА КРИТИКА.
Учудващо големият процент на „революционни процедури" и „чудодейни средства" изчезваше, след като се изяснеше, че вредата е по-голяма от тяхната полза.

В предишните си книги „Признанията на един лекар-еретик", „Мъжка медицина или как лекарите осакатяват жените" се постарах да предупредя читателите за опасността от сляпата вяра в западната медицина. Но никога не съм си поставял за цел да ги откажа да се обръщат към необходимата медицинска помощ. Въпреки празнотите в образованието, лекарите спасяват живот и лекуват болни хора.
ТОВА СЕ ПОЛУЧАВА НАЙ-ДОБРЕ В СИТУАЦИИ, В КОИТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ БЕЗ ЛЕКАРСКА НАМЕСА, А НАЙ-ЛОШО - КОГАТО ГИ МОЛЯТ ДА ЛЕКУВАТ ХОРА, КОИТО НЕ СА БОЛНИ.

Написах тези книги, за да дам представа за недостатъците на медицинската система и да защитя хората от ненужната и опасна медицинска намеса. Също така осъзнах, че ако пациентите започнат да се съмняват в предписанията на лекарите си, не е изключено някога да започнат да се съмняват и в самите лекари.

Възможно е това да е съвпадение, но се появиха убедителни потвърждения, че това вече се случва. За постигнатия напредък трябва да благодарим и на другите критици от моята и извън моята професия. Много лекари са принудени да се усъмняват в убежденията си под въздействието на средствата за масова информация и на самите пациенти. Това го чувам често от колегите си. Допитванията до лекарите убеждават, че все повече пациенти отказват да приемат мнението им за истина като последна инстанция.

Пациентите вече не се прекланят пред лекарите си, станаха по-малко покорни и отстъпчиви.
ЛЕКАРЯТ ПРЕСТАНА ДА ПРИТЕЖАВА НАУЧНА НЕПОГРЕШИМОСТ.
На пациентите все по-често им се налага да търсят убедителни отговори на трудни въпроси за предписваните медикаменти, изследвания и препоръчвани операции. Когато лекарят е принуден постоянно да търси несъществуващи аргументи в свое оправдание, резултатите надминават всички очаквания.

Немалко мои колеги, приветстват тези промени, други се объркват, когато не могат да оправдаят много от медикаментите и процедурите, шаблонно предписвани в миналото. Във всеки случай, широката осведоменост за недостатъците на традиционната медицина води до конструктивни промени. Когато лекарят се съмнява в собствения си начин на действие, той преразглежда обективно много от това, на което са го учили и обръща по-голямо внимание на предотвратяване на заболяването вместо на интервенция. Това се отразява благоприятно върху здравето на пациентите.

През последните няколко години се проведоха много реформи, представляващи закъсняло признание.
ПРИЗНАНИЕ ЗА ТОВА, ЧЕ СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА НЯКОИ МЕДИКАМЕНТИ СА ПО-ОПАСНИ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЛЕКУВАТ.
Че хирургическата намеса без жизнени показания за нея не винаги е необходима, но винаги е опасна.
Че много пъти рискът от рутинните анализи, рентгенови и други изследвания са по-опасни болестите, които би трябвало да открият. Трябва да благодарим на последните няколко години - за това, че пострада репутацията на редица обичани медицински процедури, подложени на критична публична проверка и провалили се на този изпит.

Не може да не ни обнадежди сухият списък на тези промени:

• Американската педиатрична академия препоръча да се прекратят снимките на гръдния кош при хоспитализирането на деца, като по този начин мълчаливо призна потенциалната вреда от кумулативните1 дози на облъчване.

1 Кумулация - натрупване и сумиране в организма на лекарствени вещества и отрови, водещи понякога до сериозни
усложнения.

• Тази академия преразгледа своята позиция по отношение на масовите туберкулинови проби, оставяйки ги само в районите с висока заболеваемост. Надявам се това да бъде да бъде първата крачка към премахването на всички опасни и ненужни масови изследвания и имунизации, които носят повече полза на лекарите, отколкото на пациентите им.

• Американската медицинска асоциация се отказа от препоръката си за ежегодни медицински прегледи на всички здрави деца. Американското общество за борба с рака вече не препоръчва да се правят ежегодни цитонамазки на Папаниколау.
Имаше период, когато не препоръчваше и редовните масови мамографски изследвания. По-късно това общество отново промени решението си, без всякаква мотивировка, ако не се смятат за такава жалбите на безработните радиолози. Сега се твърди, че мамографията, извършвана един път за 1-2 години, е безопасна и едва ли не задължителна за жените на възраст от четиридесет до петдесет години, които нямат симптоми.

Това противоречи на инструкцията на Националния раков институт 1977, в която се налагат ограничения за радиологически изследвания на жените от тази възрастова група, ако в тяхната лична или семейна анамнеза се съобщава за рак на млечната жлеза.
СПОРЕД МЕН, ЕЖЕГОДНИТЕ МАМОГРАФИИ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО НЯМАТ ТРЕВОЖНИ СИМПТОМИ, СЕ ЯВЯВАТ ФОРМА НА СБЪДВАЩА СЕ ДИАГНОЗА. АКО СЕ ПРАВЯТ РЕДОВНО ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ВРЕМЕ, ТЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ИМЕННО ДО РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА!

• Масовите рентгенографии на гръдния кош, в миналото смятани за толкова необходими, че се създаваха подвижни рентгенови кабинети за осигуряване на повсеместен обхват, са вече в миналото.

• Макар че фармацевтичната индустрия продължава да бълва нови медикаменти, нараства тревогата на пациентите по повод на злоупотребата с тях. Затова такива препарати не се изписват толкова често, както преди. Случаите, в които са се предписвали нови средства през 1980 в сравнение с 1984, са намалели със 100 милиона. Може би точно като следствие от това фармацевтичните компании оказват все по-голям натиск върху Агенцията за контрол на храните и медикаментите, настоявайки за разрешаване на рекламирането на медикаменти не само сред лекарите, но и сред потребителите.

• Намаляха изписваните рецепти за транквиланти - от 104.5 милиона през 1970 на 70.8 милиона през 1981. Използването на валиум - медикамент станал причина за голяма смъртност от предозиране - през 1975 намаля на половина от върховото ниво от 62 милиона рецепти.

• Рецептите за сънотворни средства само през 1980 намаляха от 40 милиона на 21 милиона.

• Съществува статистика, потвърждаваща, че все повече жени се отказват от хормонална и вътрематочна контрацепция, заради реалния риск да си увредят здравето.

• Независимо, че акушерите и педиатрите, както и преди, не поощряват кърменето, жените, които кърмят, стават все повече. Това е за доброто и на майките и на техните деца.

• Акушерските лекарски процедури се подлагат на критика и преоценка и се забелязва правилно движение към естественото и даже домашно раждане.

Тези положителни промени в традиционната медицинска практика показват, че медицината реагира на нарастващата критика.
НО В МОЯТА СПЕЦИАЛНОСТ - ПЕДИАТРИЯТА - НЕЩАТА НЕ СТОЯТ ТАКА. ПРАКТИЧЕСКИ ВСИЧКО ОСТАВА НЕИЗМЕННО И НЕПОКЛАТИМО.
Смятам на страниците на тази книга да подложа педиатрията на същия критичен анализ, както в предишните си книги критикувах други области на медицината. Но тъй като педиатрията е моята професия, която съм практикувал и преподавал повече от четвърт век, реших да отида по-далеч от обикновеното изобличаване на недостатъците. АЗ ДАВАМ СЪВЕТИ НА РОДИТЕЛИТЕ КАК ДА ИЗБЕГНАТ РИСКА ОТ НЕНУЖНИТЕ ВМЕШАТЕЛСТВА И СВЪРЗАНИТЕ С ТОВА РАЗХОДИ, КАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ ОСИГУРЯВАТ НЕОБХОДИМОТО ЗА ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ОТГЛЕЖДАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ.

Разполагайки с тази основна информация, всеки един от родителите може да вземе по-активно участие в опазването на здравето на децата си.

Това не значи, че ще им се наложи да изпълняват функциите на лекар, правейки зле това, което лекарят прави добре. Лекарите владеят някои технически похвати, които родителите не трябва да се опитват да вършат сами.

Моята книга ще ви научи какво е необходимо да знаете за повечето детски болести, да разпознавате ситуациите, при които е по-благоразумно да се възползвате от лекарския опит. И ще можете да подготвите детето за дълъг, здрав и щастлив живот!


Д-р Робърт Менделсон

ТАЗИ КНИГА Е АДРЕСИРАНА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ, НА КОИТО Е НУЖЕН СЪВЕТ КАК ДА ОТГЛЕДАТ ДЕЦАТА СИ  ЗДРАВИ.

Моята цел е да ви науча да разпознавате кога детето се нуждае от лекарска помощ и кога лекарската намеса следва да се избягва, защото тя може повече да навреди, отколкото да помогне.
Намерението ми е да ви предупредя за опасностите, криещи се в многобройните медикаменти и всевъзможни изследвания, рентгеноскопии и други процедури, които най-вероятно лекарят ще поиска да пробва върху вашето дете. Това може да увреди детското здраве.

Педиатрите имат съществено предимство пред останалите лекари, защото имат страхотни помощници - родителите, безпокоящи се за здравето на децата си, повече отколкото за своето собствено. За всичко това си струва да се замислите.

Какво ще направите ако през нощта се събудите, защото главата ви се пръска от болка? Най- вероятно ще вземете аспирин и на сутринта ще се събудите здрави. Представете си, че заради същото през нощта се събуди детето ви. Вашата първа мисъл ще бъде колкото се може по-бързо да звъннете на педиатъра. Ако телефонният му секретар не е включен, съм сигурен, че ще чуете: „Измерихте ли температурата?" След това, независимо от вашия отговор, лекарят ще каже: „Не мисля, че има за какво да се безпокоите, доведете сутринта детето при мен на преглед". Съжалявайки за позвъняването, затваряте телефона, давате на своя Джим аспирин и той скоро заспива, както и вие самите. На сутринта с облекчение откривате, че Джим е бодър, здрав и иска закуска. След като го нахраните, започвате да размишлявате дали да го водите на лекар или да спестите време и пари.

Всичко се случва точно така, но такъв сценарий трябва да се избягва.

ПО ПОВОД НА ЕДИНСТВЕН СИМПТОМ (ГЛАВОБОЛИЕ) НЯМА НУЖДА СЕ ЗВЪНИ НА ЛЕКАРЯ, ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА СЕ ХОДИ ПРИ НЕГО НА ПРЕГЛЕД.

Ако детето няма сериозни симптоми за заболяване, прегледът при педиатър няма да донесе никаква полза. Напротив, може да повлече ненужни медицински процедури, способни да разболеят здравото дете.
Ако ви се е случвало да четете книги за детското здраве, неминуемо ще забележите, че възгледите ми се различават от общоприетите. По-голямата част от книгите са написани от лекари. Дори авторите, които честно признават, че много детски болести, заради самото си естество, отминават сами, са солидарни с останалите в следното - за какъвто и симптом или заболяване да става дума, първата препоръка трябва да бъде „Обърнете се към лекар".

Главният съвет от автора на тази книга, имащ зад гърба си повече от тридесет години педиатрична и преподавателска практика е: „Не се обръщайте към лекар"! Възможно е това да ви учуди, но в дълги години на размисъл стигнах до извода, че повечето детски болести не изискват лекарска намеса.
А КОГАТО СЕ ПРЕДПИСВА ЛЕЧЕНИЕ БЕЗ НУЖДА, ТО НОСИ ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО ПОЛЗА.

Дългото наблюдение върху поведението на лекарите и моят опит в лекуването на хиляди деца, ми дават основание да кажа:
„СТИГА ДА Е ВЪЗМОЖНО, ИЗБЯГВАЙТЕ ЛЕКАРИТЕ!".

Ще изброя и други предпоставки, послужили ми за изводите и препоръките, изложени на следващите страници:

• Поне 95% от заболяванията, към които са предразположени децата, минават от само себе си.

• Често пъти рискът от невнимателната или ненужна лекарска намеса е по-голям от самото заболяване.

• През голяма част от времето лекарите 'лекуват' не детето, а родителското безпокойство, предизвикано от лошото самочувствие на детето им. Нерядко те назначават лечение без нужда (с всички произтичащи от това последствия) за успокоение на родителите, правят това, което се иска или очаква от тях. Разтревожените родители трябва да се успокояват, но не и с лечение на деца, които не са болни. Впрочем, детските лекари не са свикнали да губят много време за успокояване. По-бързо и лесно е да се напише рецепта.

• Най-добрият от всички лекари е майката на всичко живо - Природата, подпомагана от родителите, бабите и дядовците, които се противопоставят на стремежа на медицината да потисне способността на организма към самоизцеляване.

• ПОНЕ 90% ОТ ВСИЧКИ МЕДИКАМЕНТИ, ПРЕДПИСАНИ ОТ ПЕДИАТРИТЕ, НЕ СА НУЖНИ И ДЕЦАТА, КОИТО ГИ ПРИЕМАТ, РИСКУВАТ ДА ПЛАТЯТ СЪС ЗДРАВЕТО СИ.
Всички медикаменти по своята същност са токсични и опасни. Освен това, злоупотребата с тях в детството формира у човека заблудата, че съществува „хапче за всяка болест", водеща към опити да се решават емоционални проблеми по химически начин.

• Не по-малко от 90% от всички детски хирургически операции се правят без достатъчно основание и подлагат малките пациенти на смъртен риск от непредвидени усложнения, анестезии или инфекции, за които гъмжащата от микроби болнична среда толкова много благоприятства.

• Немалко от педиатрите имат повърхностни познания (или въобще нямат такива) за диетологията и фармакологията: В медицинските факултети за тези жизненоважни науки не се отделя почти никакво внимание. Пациентите страдат от невежеството на лекарите по отношение на диетолечението и страничните ефекти на медикаментите.

• Родителите не знаят почти нищо за това кога е необходим лекар и кога те могат да помогнат детския организъм да се справи с болестта без медицинска намеса.

Разбирам, че ако просто изброя недостатъците на педиатричната система и посъветвам вас - родителите - да избягвате помощта на лекарите и да поемете върху себе си по-голяма отговорност за здравето на децата си, ще ви натоваря с непосилен товар. По-просто е да приемете такъв съвет за вас самите, отколкото да се решите на това, когато става въпрос за любимото ви дете.

Подобна двойственост, макар и обяснима, превръща родителите в заложници на педиатъра.
По- голяма част от преглежданите деца не се нуждаят от лечение. Но на лекаря му е изгодно да въздейства на родителя със самия факт на лечението на детето.
Подобен начин на действие не съвпада с моите етични принципи. Но аз мога да разбера педиатъра, постъпващ по такъв начин. Той неизбежно е в печеливша позиция, както финансово така и психологически. „Излекувайки" на практика здравото дете, лекарят получава не само добри пари, но и благодарност.

Истинската причина за подобно поведение на лекарите се крие в намаляващия брой пациенти и едновременно с това увеличаването на броя на педиатрите, което се отразява върху доходите на педиатричните клиники. За да запази годишния си доход, лекарят действа все по-агресивно, прави съмнителни тестове и процедури, удрящи по джоба на пациентите. Това положение в бъдеще ще се задълбочава, тъй като излишъкът от педиатри става все по-забележим проблем в медицинската сфера.

Моралната лекарска изгода е в това, че пациентът има нужда да усеща, че лекарят прави нещо необходимо. Въобще не е лесно да осъзнаеш, че повечето пациенти не се нуждаят от твоите знания и майсторство.

Допитванията до педиатрите показаха, че много от тях не намират удовлетворение в работата си; една трета от запитаните са отговорили, че се замислят да сменят своята работа с цел „да получат по-големи възможности" или защото са „уморени". Някои заради „стремежа да блеснат със знания и по този начин да завоюват благодарността на пациентите", са готови да използват излишно масирано
и потенциално опасно лечение.

ПОДОБНО НЕОПРАВДАНО ЛЕКАРСКО ПОВЕДЕНИЕ ПРЕДСТАВЛЯВА РЕАЛНА ОПАСНОСТ ЗА ДЕЦАТА.

Родителите трябва да знаят за недостатъците на педиатричната система, да бъдат нащрек и навреме да отклоняват опасното и ненужно лечение на децата си. Ако детето го боли глава, корем или го измъчва кашлица с температура, осведомеността за проблемите в педиатрията няма да помогне. Ето защо е толкова важно да се научите да различавате състоянията, изискващи лекарска помощ и състоянията, които ще преминат от само себе си.
Трябва колкото се може повече да се научи не само за потенциално вредните, но и за безполезните медикаменти и процедури.

ТЪЙ КАТО ПОЧТИ ВСИЧКИ ДЕТСКИ БОЛЕСТИ МОБИЛИЗИРАТ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА, А ЛЕКАРСКАТА НАМЕСА МОЖЕ ДА ГИ ОТСЛАБИ, РОДИТЕЛСКИТЕ НАВИЦИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ СА ПО-ПРЕДПОЧИТАНИ, ЗАЩОТО СА ПО-ЕСТЕСТВЕНИ ОТ ЛЕКАРСКИТЕ.
Освен това, именно родителите играят главна роля в организацията на правилното, здравословното хранене, помагащо на детето да не боледува.

Целта на тази книга е да ви помогне да развиете навици за отглеждането на децата си, да се укрепи увереността във вашите сили и способности и в крайна сметка да отгледате здрави деца.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker