|
Share

Възпаленията на ушите са най-неприятните от всички детски болести. Детето изпитва силна болка и родителите страдат заедно с него, заради невъзможността им да му помогнат, а се страхуват и да не загуби слуха си.

Според статистиката около 8% ОТ пациентите в педиатричните клиники търсят лекар по повод болки в ушите, а 17% от всички детски инфекции се диагностицират като възпаление на средното ухо (отит). Ще отбележа, че в действителност отитът не представлява тези 17%. Той е едно от най-диагностицираните детски заболявания.

Всеки път, щом чуят, че детето им се оплаква от болки в ушите, повечето родители се втурват да викат лекар. В паника изпадат дори тези, които по-често се справят сами и не търсят без нужда лекарска помощ, защото се страхуват силната болка да не стане нетърпима.
Освен това много родители вярват в разпространената заблуда, че ушните инфекции може да доведат до загуба на слуха или се страхуват, че детето може да получи „мастоидит" -плашещо изкопаемо от миналото на медицината.

В никакъв случай не упреквам родителите за това, че се страхуват. Нали страховете им обикновено са натрапени от лекарите.

 

ПЕДИАТРИТЕ ЧЕСТО ДИАГНОСТИЦИРАТ УШНА ИНФЕКЦИЯ, КОГАТО ТАКАВА НЯМА.

Действително, заради хронични ушни инфекции през зимата може да се влоши слухът на детето. Дори това да се случи, не се плашете - с настъпването на пролетта слухът ще се възстанови.
За 25 години работа в областта на педиатрията още не съм имал случай, при който в резултат на ушна инфекция слухът да е бил загубен завинаги.
Що се касае до мастоидита, който създаваше проблеми през моето детство, още не съм попадал на такова усложнение. Заболяването изчезна по загадъчен начин.

Най-често болката в ухото се предизвиква от налягането, когато нещо пречи на дренажа в евстахиевата тръба. Причината за това обикновено е инфекция. Бактериалните и вирусни инфекции може да поразят външното, средното и вътрешното ухо.
При децата възпалението на вътрешното ухо се среща рядко, а при възрастните се проявява с дезориентация в пространството, виене на свят и шум в ушите.

БОЛКА В УХОТО, ПРИЧИНЕНА ОТ ЧУЖДО ТЯЛО

Често пъти причина за болката в ухото е попадналото в него чуждо тяло. Болезнените усещания може да са предизвикани от самото тяло или от последващата инфекция. Малките деца имат навика да мушкат в ушите си дребни предмети, дори има песен за бобчето в ухото. Мога да ви уверя, че в ушите попадат не само бобчета. През моята практика съм вадил от детските уши какво ли не - парченца хартия, памучни тампони, топчета от детски пневматични пушки, витамини, конфети, ядки и даже безопасни игли.

Ако детето си признае, че е мушнало в ухото някакъв предмет н ни имате основание да се съмнявате за това, незабавно го завейте на лекар. Чуждото тяло обикновено не излиза само, а да се опитвате да го вадите вие не е безопасно. Ако нямате такива подозрения, не ви е нужна медицинска помощ, освен ако болката продължава над 48 часа.

Често пъти причина за ушните инфекции може да бъде и алергия. Тя спомага за по-голяма възприемчивост към проникване в организма на болестотворни микроорганизми, т,е. за бактериални инфекции.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИЯТ АЛЕРГЕН Е КРАВЕТО МЛЯКО (В ЕСТЕСТВЕН ВИД ИЛИ В СЪСТАВА НА ДЕТСКИТЕ МЛЕЧНИ ХРАНИ).

То може да предизвика оток на лигавиците, който нарушава дренажа в евстахиевата тръба. В резултат от това насъбралите се секрети предизвикват възпаление.

АЛЕРГИЯТА КЪМ КРАВЕ МЛЯКО Е ПРИЧИНАТА ЗА ЧЕСТИ УШНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ ПРИ ДЕЦАТА, ХРАНЕНИ ИЗКУСТВЕНО.
Тези заболявания може да бъдат причинени и от други алергени - други хранителни продукти, прах, цветен прашец (полени), хлорираната вода от басейна и други.

Болката в ухото може да бъде причинена и от неумелите и невнимателни действия на лекари или родители. Например при почистване на ухото от ушна кал често се травмира слуховият канал или тъпанчето. Тази процедура е нужна много рядко и ако трябва, нека да се използват само безопасни начини.
ЗА ДА НЕ ПОВРЕДЯТ УШИТЕ НА ДЕТЕТО СИ, РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДЪРЖАТ КЪМ ПРОСТОТО ПРАВИЛО, ИЗВЕСТНО ОЩЕ ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА -НЕ МУШКАЙТЕ В УХОТО НА ДЕТЕ НИЩО, ПО-МАЛКО ОТ СОБСТВЕНИЯ ВИ ЛАКЪТ.

Никой, в това число и учените, не знае защо при някои деца се произвежда повече ушна кал от другите, защо при децата от различните раси тя има различен цвят и консистенция.
Ушната кал не трябва да бъде повод за родителска тревога. Тя понякога може да намали слуха, но при децата това се случва рядко.

Най-добрият начин за почистване на ухото от ушна кал е да се капнат няколко капки водороден пероксид (кислородна вода) по два пъти на ден, за два-три дни. Детето може да се оплаче от шумолене и бълбукане в ушите, но тази процедура няма да му навреди. Оставете водородния пероксид няколко минути в ухото, след това с помощта на спринцовка внимателно промийте ухото с вода. Може да използвате и капки за уши от аптеката, но водородният пероксид е по-евтин и не по- малко ефикасен.

ЗАЩО Е ОПАСНО ЧИСТЕНЕТО НА УШНА КАЛ?

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ДА СЕ ЧИСТИ УШНАТА КАЛ С ПОМОЩТА НА ИНСТРУМЕНТИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ, ДОРИ И С КЛЕЧКИ ЗА УШИ С ПАМУЧНИ ТАМПОНИ. МНОГО РОДИТЕЛИ ЧИСТЯТ УШИТЕ НА ДЕЦАТА ИМЕННО С ТАКИВА КЛЕЧКИ ЗА УШИ, МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО ДА НЕ ПРАВЯТ ТОВА Е НАПИСАНО С МНОГО ДРЕБЕН ШРИФТ.
Такава процедура е опасна по няколко причини:

1. Слуховият канал завършва с много тънка ципа, която лесно може да бъде повредена. Чистенето на ушната кал става на сляпо, никога не се знае колко навътре е влязла клечката за уши.

2. Вътрешната повърхност на ухото представлява деликатна структура с множество жлези и ресници, които го защитават от прашинки и дребни частици. Жлезите произвеждат слуз и смазка. Този защитен слой на слуховия канал е толкова чувствителен към докосване, че вкарването на клечка за уши е подобно на каране на танк върху цветна леха.

3. Ухото има свои механизми за изкарване на непотребните вещества. Опитвайки се да го почистите, може да попречите на работата им - не е изключено ушната кал да навлезе още по- навътре и да се уплътни. Освен това може да се повреди слуховият канал или тъпанчето.

НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОЗВОЛЯВА НА ПЕДИАТЪРА ДА ВКАРВА ИНСТРУМЕНТИ И УХОТО НА ДЕТЕТО.

Лекарят може да поиска това за оглед на тъпанчето и откриване на инфекцията, но едно рязко мръдване на детето или едно невярно движение могат да доведат до спукване ни тъпанчето. То ще заздравее, но останалият белег (цикатрикс) ,може да причини намаляване на слуха.

Самото дете също може да си спука тъпанчето, слагайки в ухото остър предмет, например молив. Ако това се случи, тъпанчето ще заздравее без всякакво лечение. Но все пак е нужен преглед от специалист. Понякога уврежданията са толкова обширни, че се налага операция. Но преди да дадете съгласието си за такава или дори за използване на антибиотици, най-подробно разпитайте лекаря за предложеното лечение и се убедете, че то действително е нужно.

БОЛКА В УШИТЕ, ПРИЧИНЕНА ОТ ПРОМЯНА В НАЛЯГАНЕТО

Болка в ушите може да възникне при пътуване със самолет или асансьор. Причинява се от резките промени в атмосферното налягане. Тези промени са способни да причинят временно намаляване на слуха. Ако сте изпитвали нещо подобно, знаете за какво става дума - щом се изравнят вътрешното и външно налягане, симптомите изчезват. Ако дълго време това не стане, запушването в евстахиевите тръби може да доведе до възпаление.

За изравняване на налягането помагат преглъщането, прозяването или дъвченето на дъвка. Също така, може със затворена уста и плътно стиснат нос, да се направи опит да се издуха със сила въздухът от носа. Това няма да навреди на детето. На бебетата няма как да им се обясни или покаже какво да правят. Препоръчва се кърмене по време на излитането или кацането, а на по-малките деца да се даде нещо за пиене или дъвчене.

КАК ПОВЕЧЕТО ЛЕКАРИ ЛЕКУВАТ БОЛНИТЕ УШИ
По време на моето студентство, професорите с мрачен вид ни предупреждаваха, че нелекуваните ушни инфекции водят до загуба на слуха.
Дълго време и аз самият, със същия мрачен вид предупреждавах пациентите си за същото и ги тъпчех с комбинации от антибиотици, съдосвиващи препарати и антихистамини. По-късно, когато стана модно, с чувство за изпълнен дълг пробивах тъпанчетата и слагах дренажни тръбички.

С годините открих, че много от моите пациенти не провеждаха пълния курс на лечение с антибиотици, а други въобще не ги купуваха. В медицинските среди това явление се нарича „неподчинение на пациента". Лекарите и фармацевтите се отнасят еднакво лошо към такива пациенти.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ НЕПОДЧИНЕНИЕТО МЕ ВПЕЧАТЛИ ФАКТЪТ, ЧЕ НЕПОКОРНИТЕ ПАЦИЕНТИ И ДИСЦИПЛИНИРАНИТЕ, СЛЕДВАЛИ СТРИКТНО ЛЕКАРСКИТЕ ПРЕПОРЪКИ, ОЗДРАВЯВАХА ЕДНАКВО БЪРЗО И НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ ОГЛУША!

Отначало се утешавах с дежурната фраза, която лекарите казват, когато чуят, че пренебрегналият предписанието им пациент е оздравял: „Просто му е провървяло". Много скоро подобен аргумент започна да не ме задоволява, защото броят на пациентите, оздравели без лечение, беше значителен.

ТОВА СРУТИ ВЯРАТА МИ В АНТИБИОТИЦИТЕ, АЗ СПРЯХ ДА ГИ ИЗПИСВАМ И ПАЦИЕНТИТЕ МИ ВЪОБЩЕ НЕ ПОСТРАДАХА ОТ ТОВА.

Много скоро спрях да се доверявам и на пластмасовите тимпаностомични тръбички .
Това стана благодарение на майките на моите малки пациенти, тъй като много от тях не разрешаваха да слагам на децата дренажни тръбички, а други ги махаха скоро след поставянето им. Тези пациенти оздравяваха също толкова успешно, колкото и онези, които оставяха тръбичките на мястото им.
Така на рафта, на който бях подредил медикаменти, създадени не за благото на пациентите, а за облага на лекарите и фармацевтите, антибиотиците бяха последвани от дренажните тръбички.

ДНЕС ПРИ БОЛКИ В УШИТЕ НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ НА ПАЦИЕНТИТЕ СИ АНТИБИОТИЦИ, СЪДОСВИВАЩИ ПРЕПАРАТИ И АНТИХИСТАМИНИ. АКТИВЕН ПРОТИВНИК СЪМ И НА ТИМПАНОСТОМИЯТА И УЧА НА СЪЩОТО МОИТЕ СТУДЕНТИ; КАКТО МОИТЕ, ТАКА И ТЕХНИТЕ ПАЦИЕНТИ, НЕ СИ ГУБЯТ СЛУХА ПОРАДИ УШНИ ИНФЕКЦИИ.

За съжаление, такива педиатри като мен са много малко. Основно детските лекари продължават да работят така, както са учили от учебниците.
Лекарският преглед на едно дете с болни уши обикновено има един и същ сценарий. След като медицинската сестра измери температурата, в кабинета влиза лекарят и пита: „От какво се оплаквате?" и прави повърхностен преглед. Преглежда гърлото, прослушва сърцето и белите дробове и след това, с помощта на отоскоп, гледа и ушите. В светлината на лампичката той вижда дали е възпален слуховият канал или не, също така вижда и тъпанчето. Ако възпалителният процес на слуховия канал не е ограничен, вероятно диагнозата ще бъде „възпаление на средното ухо". ЗОНАТА НА СРЕДНОТО УХО Е РАЗПОЛОЖЕНА ЗАД ТЪПАНЧЕТО И ЛЕКАРЯТ НЕ МОЖЕ ДА Я ВИДИ. НЕГОВОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ НАПРАВЕНО В РЕЗУЛТАТ НА ОГЛЕДА НА ТЪПАНЧЕТО, А НЕ НА ВЪЗПАЛЕНОТО МЯСТО.

В нормално състояние цветът на тъпанчето е бисерно бял, при силно възпаление на средното ухо (отит) е ярко червен. Именно тези цветове или техните междинни оттенъци ще види лекарят.
При тъпанче с цвят на червено цвекло, лекарят най-вероятно ще реши, че детето има силно възпаление на средното ухо и ще изпише Амоксицилин -/Amopen/Ospamox /Duomox / - три пъти на ден, в продължение на десет дни. Ако оттенъкът на червения цвят не е толкова интензивен, диагнозата ще бъде просто „отит", а назначението ще бъде същото.

Такова лечение е неуместно по две причини. Първо, розовият или дори умерено червеният цвят на тъпанчето не означава възпаление на средното ухо. Зачервяването може да бъде причинено от плач, повишена температура или от алергична реакция.
Диагноза „ушна инфекция" въз основа цвета на тъпанчето не бива да се поставя. Розово или червено, след час то може да стане бисерно бяло.

ВТОРАТА ГРЕШКА НА ЛЕКАРЯ Е НАЗНАЧАВАНЕТО НА АНТИБИОТИЦИ.
Такова е недопустимо, независимо какъв цвят има тъпанчето - розов, червен или син на точици.
Употребата на антибиотици в известна степен е оправдана само при гнойни секрети от ухото. Това се среща при по-малко от 1% от всички случаи на ушни инфекции. Но дори и при тези случаи не съм сигурен, че са нужни антибиотици.

С РЕДИЦА КОНТРОЛИРАНИ ОПИТИ Е ДОКАЗАНО, ЧЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА УШНИТЕ ИНФЕКЦИИ С АНТИБИОТИЦИ Е НЕЕФЕКТИВНО.

Те не са способни да предотвратят и възможните усложнения - загуба на слуха и разпространение на инфекцията.
Единствено могат незначително да съкратят продължителността на боледуването, при това намаляват естествения имунен отклик на организма, което води към риск от повторение на ушните инфекции на всеки 4-6 месеца.

Последното изследване, което ми е известно, е проведено в Холандия със 170 деца, страдащи от ушни инфекции. Резултатите са от двойно сляп тест. Половината от децата са вземали антибиотици, другата половина - не. Значими разлики в клиничните прояви на заболяването (болка, повишена температура, секрети от ухото, изменения във вида на тъпанчето и намаляване остротата на слуха) при двете групи не са открити.

Някои от моите колеги осъждат позицията ми относно използването на антибиотици при лечението на ушни инфекции. Понякога ме обвиняват, че като не назначавам тези препарати, подлагам на опасност живота на децата. Според мен, моите аргументи са неопровержими, най- малкото защото още никой не ги е опровергал.

Ето ги:
По-голямата част от ушните инфекции не се лекуват с помощта на медикаменти. Само много малък процент от пациентите, на които се предписват антибиотици съблюдават препоръките за техния прием. В една детска болница в град Бъфало, щата Ню Йорк, беше направено изследване на 300 деца, за лечението на които били назначени антибиотици. Повече от 50% от болните не взели предписаните им дози. Изцяло изпълнили предписанието на лекаря само 22 пациенти. Може със сигурност да се твърди, че повечето деца с ушни инфекции не вземат антибиотици, а тези които ги вземат, не изкарват пълния курс на лечение. Ако антибиотиците наистина бяха нужни за предотвратяване загубата на слуха, значи повечето деца в страната ни щяха отдавна да са оглушели.

Вече подчертах опасностите, свързани със злоупотребата с антибиотици. Същото се отнася и за случаите на ушни инфекции.

ГОДИНИ НАРЕД ЛЕКАРИТЕ ПРЕДПИСВАХА ЗА УШНИ ИНФЕКЦИИ СЪДОСВИВАЩИ ПРЕПАРАТИ И АНТИХИСТАМИНИ.
Най-разпространените препарати - Актифед и Судафед - съдържат активните вещества псевдоефедринов хидрохлорид и хлорфениламинов малеат. Тези и други подобни медикаменти вече са ползвани от милиони деца с ушни инфекции или обикновена простуда.
Дълги години FDA (Агенцията за контрол върху храните и лекарствата) изказваше съмнение относно ефективността на тези препарати и изискваше доказателства за това от производителите им, в противен случай препоръчваше изтегляне от пазара.
Лекарите, без да им мигне окото, продължиха да ги назначават на децата.


През 1983 чрез резултатите от 3-годишно изследване, беше доказано, че нито един от тези медикаменти не е ефективен за лечение на ушни инфекции. В експеримента участваха повече от 500 деца, половината от които получили тези медикаменти, а другата половина - плацебо. Всички деца оздравели еднакво бързо.

Надявам се да съм успял да ви убедя да забравите всички ваши страхове от възможните последствия на ушните инфекции и да не забравяте, че медикаменти при тези заболявания не само, че не са нужни, но са и вредни. Същото се отнася и за тимпаностомията - това е хирургическа процедура, която стана доста разпространена в педиатрията.

ТИМПАНОСТОМИЯТА РЯДКО Е НЕОБХОДИМА

Педиатрите правят тимпаностомия (изкуствена перфорация на тъпанчето - б. пр.) при лечението на хронични, периодично повтарящи се ушни инфекции, характеризиращи се с отделяне на секрет от ухото. Тези секрети са прозрачни и не са гнойни. Целта на процедурата е да постъпи въздух във вътрешното ухо и по този начин течността да изтече навън по евстахиевата тръба. Подобна манипулация се прави, когато се пие бира от кутийка -пробива се втора дупка на капачката, за да изтича по-лесно течността.

По време на процедурата лекарят пробива тъпанчето и вкарва полиетиленова тръбичка. Тя остава в ухото няколко седмици или дори месеци.
Понякога тръбичката сама изпада, преди да я извадят в лекарския кабинет. Лекарите твърдят, че тимпаностомията предотвратява загубата на слуха, но това не е обосновано с нищо.

Контролирани изследвания показаха, че тимпаностомията е неефективна при инфектиране и на двете уши - слагали тръбичка само в едното ухо, но практически и двете оздравявали едновременно.
Самата процедура е свързана с много усложнения и странични ефекти. Парадоксалното е, че предназначената за предотвратяване загубата на слуха тимпаностомия, понякога оставя ръбци (цикатрикси) и именно те предизвикват този недъг.
Още по-абсурдното е, че един от страничните ефекти на процедурата, правена за лечение на хронични отити е остър отит!

КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ПРЕЗ НОЩТА СЕ ПОЯВЯТ БОЛКИ В УШИТЕ?

Какво да правим, когато детето се събуди през нощта от болки в ушите?
Първо, не бързайте да търсите медицинска помощ, дори болката да е силна. Лекарят няма да предприеме нищо, което да не могат да направят и родителите.
Те трябва да затоплят със суха топлина (топла кърпа) ухото на детето и на всеки два часа да капват в него по 2 капки затоплено (но не горещо!) олио. Може да дадете на детето малко уиски, за да заспи - по 10 капки за малко дете и половин чаена лъжичка за по- голямо. Ако е нужно, може да повторите дозата „сънотворно" още един-два пъти, след час. Ако силната болка не утихва, се допуска да се вземе съответната за възрастта доза парацетамол.
Вашата задача е да облекчите симптомите, докато организмът се справя с болестта.

Ако болката продължава повече от 48 часа, трябва да потърсите лекар, за да се изключи травма на ухото или наличие на чуждо тяло. Ако не се открие нищо такова и няма отделяне на гной, е най- разумно да не предприемате нищо - всичко ще премине по естествен начин.

По-голямата част от моите колеги ще приемат съветите ми като отстъпление от общоприетите медицински принципи. Аз настоявам и вече приведох изчерпателни доказателства, че именно общоприетите медицински принципи са радикални, а моят подход е консервативен.
С помощта на научни изследвания е доказано, че традиционното лечение на ушните инфекции е неефективно и може да причини вреда на пациента.
Не мога научно да докажа, че олиото и уискито лекуват ушните инфекции, но моите пациенти ще потвърдят, че те облекчават болезненото състояние, убеден съм също и в тяхната безвредност.

Между другото, пациентите на колеги-съмишленици, както и моите пациенти, никога не си губят слуха от ушни инфекции. Не мога да гарантирам същото за пациентите, лекувани от лекарите по традиционен начин. Това е пряк резултат от провежданото лечение.


КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ БОЛКИ В УШИТЕ

Ако детето се оплаква от болки в ушите, имайте предвид, че ушните инфекции не водят до постоянни проблеми със слуха, а мамастоидитът е толкова рядко срещана болест, че съвременните пекари въобще не са я срещали. Общоприетото лечение с антибиотици и други медикаменти и тимпаностомията не са по-ефективни от естествените защитни сили на самия организъм.

Имайте предвид всичко това и следвайте моите съвети.

1. Не търсете лекарска помощ през първите 48 часа.

2. Облекчете състоянието на детето със суха топлина. На всеки два часа слагайте в ухото по две капки затоплено (но не горещо!) олио и при непоносима болка използвайте съответната за възрастта доза парацетамол. Не давайте аспирин на детето, той може да предизвика странични ефекти. През 1955, когато бях още млад лекар, диагностицирах първия в моята практика случай на отравяне с аспирин. Това дете почина и оттогава се отнасям с големи резерви към този препарат.

3. Потърсете лекар, ако болката продължава повече от 48 часа, но не за лечение на инфекцията, ако такава има, а за изключване на евентуална травма или присъствие на чуждо тяло.

4. Не позволявайте на лекаря да премахва ушната кал с помощта на инструменти и не правете това сами.

5. Ако лекарят, след като прегледа детето, открие вирусна или бактериална инфекция и предпише антибиотик, добре си помислете дали е нужно да го вземате.
Ако след премахването на чуждото тяло назначат антибиотик, също добре премислете.
При повредено тъпанче педиатърът ще насочи детето към оториноларинголог.
Ако той препоръча оперативна интервенция или антибиотик, бъдете много внимателни и проверете дали това е необходимо.
През годините на моята практика нито веднъж не съм се сблъсквал с такова болезнено състояние, за което всичко това да е било оправдано.

6. В резултат от алергии или вземане на антибиотици детето може да страда от хронично повтарящи се отити.
Не се съгласявайте, ако вашият лекар препоръча тимпаностомия, докато не чуете мнението на още един лекар.
Тимпаностомията стана модерна и замени тонзилектомията, но убедителни научни доказателства за нейната полза не съществуват. Напротив, практически е доказана потенциалната й опасност.


КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker