|
Share

Почти всяко дете, живеещо в средните ширини на Северното полукълбо, поне веднъж през зимата го боли гърло. Дразненето, дискомфортът и болките в гърлото може да раздразнят и изморят както детето, така и родителите му.

Болката пречи на детето да гълта, да говори, понякога то дори не може да спи спокойно и възрастните неизбежно чуват жалните детски стонове. В такива случаи изпитвате инстинктивно желание да заведете детето на лекар. Ако не устоите и се поддадете на този порив, детето ви го очакват редица процедури за установяване на стрептококова ангина. Лекарят вероятно ще вземе секрет от гърлото и ако се открият стрептококи, ще ви изпише антибиотик. Приемането му може да съкрати времето на заболяването, но със сигурност ще увеличи вероятността от повтаряне на ангината. По-късно ще ви обясня защо става така.

Лекарите не са виновни, че детето го боли гърло, но имат вина за страха, който изпитват родителите. Този страх произтича от заблудата, поддържана от лекарите, че болките в гърлото са причинени от стрептококова инфекция и ако тя не се лекува, може да има тежки усложнения - остър нефрит, ревматична треска или пожизнени заболявания на сърцето.
Такива усложнения няма как да не плашат и нищо чудно, че родителите, щом само чуят оплакване за болки в гърлото, веднага звънят на педиатъра.

Трябва да умеете да се справяте с подобни страхове без да прибягвате към скъпо струваща и потенциално опасна намеса на професионалисти.
Поради тази причина трябва да знаете за стрептококовата ангина това, което едва ли ще чуете от устата на лекаря.

Първо, болката в гърлото в повечето случаи е причинена от вируси, които съвременната медицина не умее да лекува.
Тези медикаменти, които лекарят би изписал, не лекуват ангината, а само облекчават някои симптоми. Същото може да направите и вие, използвайки мерки, за които не се изисква медицинско образование.

Второ, микробиологичното изследване (гърлен секрет) за наличие на стрептококи не е нищо повече от напразно харчене на пари и време.
Това изследване не може да даде еднозначен отговор дали има, или няма стрептококова инфекция. Клиничните симптоми ще помогнат да се открие инфекцията, а откриването им е толкова лесно, че ще се справите и сами, стига да знаете на какво да обърнете внимание.

Трето, дори детето да има стрептококова ангина, шансът да се разболее от ревматизъм е нищожен.

САМО ВЕДНЪЖ ПРЕЗ МОЯТА 25-ГОДИШНА ПРАКТИКА СЪМ ИМАЛ ПОДОБЕН СЛУЧАЙ.
В реалния живот и в нормални условия е практически невъзможно да се стигне до ревматизъм. В наше време това заболяване се среща само при изтощени деца, живеещи в условията на крайна мизерия.

Защо мислите, че с такава сигурност правя тези изявления, които може би противоречат на това, което сте чували от лекаря ни, ако той въобще ви е обяснявал нещо?

Повечето случаи на болно гърло са предизвикани от вируси, а те, както вече ви казах, не се лекуват с медикаменти, защото такива не съществуват.
С ВИРУСИТЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯТ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА И ОБИКНОВЕНО ЗА 3-4 ДНИ СИМПТОМИТЕ ЩЕ ОТШУМЯТ.

По-рядко срещаната причина за ангина е бактериалната инфекция и бактериите са почти винаги стрептококи. Широко известното заболяване с името „стрептококова ангина" се лекува с пеницилин за 24-48 часа. Без медикаменти - естествените антибиотици, които се разпространяват от организма чрез кръвта, побеждават стрептококите обикновено за една седмица.
МЕДИКАМЕНТИТЕ СЪВСЕМ МАЛКО УСКОРЯВАТ ОЗДРАВИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.


Реална причина за тревога може да бъде едно от следните три заболявания:

ПЪРВОТО и най-разпространено е инфекциозната мононуклеоза.
ВТОРОТО е дифтерит, който в миналото е бил много опасен, но в днешно време практически е изчезнал.
ТРЕТОТО е левкемията, която се среща относително рядко, но пък е най-страшната от трите.

Всички тези болести изискват спешна консултация с лекар.

Приведените в края на тази глава инструкции за диагностициране, позволяват да определите дали има опасност от тези заболявания. За мононуклеозата и дифтерита ще разкажа подробно в деветнадесета глава.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗПАЛЕНО ГЪРЛО, С КОИТО РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ И САМИ

Родителите могат да отстранят доста от външните причини, които причиняват възпалено гърло. Става дума за болезненото раздразнение на слизестата лигавица на гърлото.

Основните причини за такова раздразнение са:

- сухият въздух през зимата;

- антихистамините, които взема детето със или без съгласието на лекар;

- медикаментите за облекчаване на простудата;

- наличието на цигарен дим;

- химическото замърсяване на въздуха в района на живеене;

- дори и ако детето просто вика продължително време.

Вирусното заболяване, предизвикващо болки в гърлото, се диагностицира по метода на изключването. Ако лекарят не намери някакво обяснение за състоянието на болния, го приписва на вирусите. В повечето случаи такава диагноза е вярна.

ЗА ВИРУСНИТЕ ИНФЕКЦИИ НЯМА МЕДИКАМЕНТИ И ЛЕКАРЯТ БИ ТРЯБВАЛО ДА ВИ ГО КАЖЕ.
Някои лекари вместо да признаят безсилието си, вземат секрет от гърлото и започват лечение с пеницилин: ,Ами, ако се окажат стрептококи?".
Затова, ако няма ясни признаци за нужда от медицинска помощ, най- простият начин да се избегне такова развитие на събитията, е да стоите по-далеч от лекарите.

За да разпознаете вирусните заболявания, трябва да знаете следното - за вирусните инфекции е характерно постепенното начало, заболяването се развива за 1-2 дни. Първият признак за настъпващото възпаление на гърлото е лекото дразнене в областта на мекото небце, по-късно се появява болка при преглъщане. След ден-два се появяват болки в гърлото, не рядко съпроводени с хрема (обикновено с прозрачни, воднисти секрети), незначително повишаване на температурата, кашлица и увеличаване на шийните лимфни възли. Ако събитията имат такава последователност, може със сигурност да се твърди, че детето има вирусна инфекция на гърлото.

ЛЕКАР ТРЯБВА ДА СЕ ПОТЪРСИ, АКО СИМПТОМИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ПОВЕЧЕ ОТ СЕДМИЦА ИЛИ СЕ ПОЯВЯВАТ ЗАТРУДНЕНИЯ В ДИШАНЕТО.

Бактериалните инфекции се развиват стремително - не за дни, а за няколко часа.
Вдига се висока температура, увеличават се подчелюстните лимфни възли и болките в гърлото са много силни. Възможно е да няма хрема, кашлица или други симптоми.

СТРЕПТОКОКОВАТА АНГИНА НЕ Е НАЙ-СЕРИОЗНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ
В повечето случаи стрептококовата ангина при деца над 4-годишна възраст се разпознава по т.нар. класическа триада на симптомите - гнойни налепи по сливиците (задната страна на гьлтача), увеличение на шийните лимфни възли и температура над 39.5 градуса. Ако гърлото не е розово, както обикновено, а ярко червено, с бели или жълти петънца, приличащи на извара, то това е гнойно гърло.

При децата не навършили 4 години, стрептококовата ангина се разпознава трудно по клинична картина. Секрет от гърлото и последващо изследване на културата дава по-точен резултат, но няма нужда да се прави такъв анализ.

ОСОБЕНОСТИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ИМУННАТА СИСТЕМА СА ТАКИВА, ЧЕ РЕВМАТИЧНА ТРЕСКА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ЗАПЛАШВА ДЕЦАТА ПОД 4-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.

Ако детето го боли гърло повече от седмица, което излиза от рамките на нормалното протичане на вирусната и бактериална инфекция, следва да потърсите лекар. Това е само предохранителна мярка.
Тя е нужна, за да се убедите, че детето няма мононуклеоза или левкемия, които се диагностицират чрез анализ на кръвта.

РИСКЪТ ЗА ДЕТЕТО ВИ НЕ НАРАСТВА, АКО НЕ ПОТЪРСИТЕ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ. ОСВЕН ТОВА В РАННИЯ ПЕРИОД НА АНГИНАТА, ЛЕКАРЯТ НЕ Е ДЛЪЖЕН И НЯМА ДА НАПРАВИ АНАЛИЗ НА КРЪВТА.

Мононуклеозата се лекува само с режим на легло. Ранното й диагностициране не е толкова важно, защото така или иначе болното дете е на легло.
Левкемията се среща толкова рядко, че не си заслужава да подлагате детето на анализ, заради едно болно гърло.

Шансовете за разболяване от дифтерит са още по-малки. ПРИ ТАЗИ БОЛЕСТ БОЛКИТЕ В ГЪРЛОТО СЕ СМЕНЯТ БЪРЗО СЪС СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ В ДИШАНЕТО - ДЕТЕТО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЗАДЪХВА. АКО НЯМА ТАКИВА СИМПТОМИ, ЛЕКАРЯТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪМНЯВА ЗА ДИФТЕРИТ.
Много е вероятно той да не е имал нито един случай на дифтерия през цялата си практика.

С БОЛКИТЕ В ГЪРЛОТО, ПРИЧИНЕНИ ОТ ВЛИЯНИЕТО НА ВЪНШНИ ФАКТОРИ, ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТЪПВА СЪГЛАСНО ЗДРАВИЯ РАЗУМ.
Ако те не са съпроводени с температура, увеличение на лимфните възли или други симптоми, най-вероятно е виновен сухият въздух. През зимата, при северния климат, влажността в отопляемите помещения е около 15%. Този показател ще придобие по-голямо значение за вас, ако ви кажа, че влажността в пустинята Сахара е 18%. По-добре да си похарчите парите за качествен овлажнител на въздуха и да си решите проблемите със сухия въздух в къщи, отколкото да ги дадете за посещение при лекаря. Същите рационални съображения са приложими и за другите фактори на околната среда.

НАМАЗКИ, ПЕНИЦИЛИН И СТРЕПТОКОКИ

Родителите и другите некомпетентни в областта на медицината хора смятат, че ако стрептококовата ангина не бъде лекувана, детето автоматично се подлага на огромна опасност от ревматична треска, която е страшна, защото може да доведе до ревматичен порок на сърцето. Когато родителите на дете с болно гърло са на преглед при „типичен педиатър", той ще препоръча да се вземе намазка (секрет) от гърлото за откриване на стрептококи. Като правило, той ще подкрепи своите препоръки с разказите за опасностите от ревматична треска.
НО ЩЕ ПРОПУСНЕ ДА ПОЯСНИ, ЧЕ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ БОЛКИТЕ В ГЪРЛОТО СА ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ.
Ако липсват класическата триада на симптомите и клиничните прояви на стрептококова ангина, е безполезно да се взема намазка.

ЛЕКАРЯТ НЯМА ДА КАЖЕ И ЗА ТОВА, ЧЕ ДОРИ НАМАЗКАТА ДА ПОКАЖЕ НАЛИЧИЕ НА КУЛТУРИ, ТОВА НЕ Е НЕОПРОВЕРЖИМО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НАЛИЧИЕТО НА СТРЕПТОКОКОВА ИНФЕКЦИЯ.
Около 20% от децата посят стрептококи в гърлото си през цялата зима и при това остават съвършено здрави, защото притежават естествен имунитет.

РОДИТЕЛИТЕ НЯМА ДА НАУЧАТ ОТ ЛЕКАРЯ И ТОВА, ЧЕ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ, ПРИ ВЗЕТ СЕКРЕТ ОТ ГЪРЛОТО, СЕ ОТКРИВАТ САМО 85% ОТ СТРЕПТОКОКОВИТЕ ИНФЕКЦИИ.
Ако анализът се прави в лекарския кабинет, а не в лаборатория, точността му намалява наполовина. В лекарския кабинет анализът се прави от по- неквалифицирани сътрудници, които правят това само от време на време.

ЛЕКАРЯТ НАВЯРНО ЩЕ ЗАБРАВИ ДА КАЖЕ И ЧЕ ДОРИ ПЕНИЦИЛИНЪТ ДА СЪКРАТИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОЯВА НА СИМПТОМИТЕ НА СТРЕПТОКОКОВАТА АНГИНА С ТРИ-ЧЕТИРИ ДНИ, ТОЙ ЩЕ ПРЕДИЗВИКА ПОВТОРНИ ИНФЕКЦИИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ЗИМА.
Убивайки стрептококите, антибиотикът пречи да се формират антитела, които са естествената защита на организма срещу инфекции.
Ако стрептококовата ангина не се третира медикаментозно, а й се даде възможност да премине от само себе си, организмът ще изработи антитела в резултат на борбата, които ще защитят детето от повторно заболяване.

АНТИБАКТЕРИАЛНАТА ТЕРАПИЯ ВОДИ ДО ТОВА, ЧЕ ВЗЕМАЙКИ СЕКРЕТ И ПОДЛАГАЙКИ ДЕТЕТО НА ЛЕЧЕНИЕ С ПЕНИЦИЛИН САМО ВЕДНЪЖ, В НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА, ТО СТАВА ЖЕРТВА НА БЕЗКРАЙНО ПОВТОРЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО И ПРОЦЕДУРИТЕ.

Педиатърът може да попита дали детето е алергично към пеницилин, но едва ли ще ви обясни за възможните последствия от такава алергична реакция.
Тя може да се прояви във вид на диария и обриви, в редки случаи е възможен анафилактичен шок и смърт.

Ако детето ще приема пеницилин за пръв път, сте длъжни да уведомите лекаря и да се погрижите той да го наблюдава внимателно за възможни реакции.
Помнете и това, че пеницилинът не губи ефективността си по отношение на стрептококите, но злоупотребата с него води до намаляване на ефективността му към други, по- опасни бактерии.

Ако лекарят предписва пеницилин за предотвратяване на ревматична треска, трябва да ви предупреди, че той е ефективен само при точен прием - на всеки четири часа, в продължение на десет дни. Обикновено дори и предупредени, пациентите не спазват режима на приемане. Не е трудно да се разберат причините.

Обикновено антибиотикът премахва симптомите на ангината за два дни, което вероятно би направила и Природата, и родителите решават, че медикаментът е помогнал.

По отношение на стрептококовата ангина е точно така, но в дадения случай прекъсването на курса на лечение няма да доведе до ефективна профилактика на ревматичната треска. Дори знаейки за това, далеч не всички родители ще дават на детето си таблетки в продължение на цели осем дни след мнимото оздравяване.
Многобройни изследвания показаха, че когато е приеман пеницилин, той е приеман правилно в по-малко от 50% от Случаите, т.е. за ефективна профилактика на ревматичната треска повечето пациенти приемат пеницилина недостатъчно дълго.

ПОВЕЧЕТО ДЕЦА НЕ СА ЗАПЛАШЕНИ ОТ РЕВМАТИЧЕН ПОРОК НА СЪРЦЕТО
Ако децата наистина бяха сериозно заплашени от ревматичен порок на сърцето, неизпълнението на лекарското предписание би било сериозен повод за тревога. Тази заплаха е реална само за рисковата група - живеещите в крайна бедност. Но точно за тях медицинското обслужване не е свободно достъпно и дори да се стигне до медикаменти, едва ли ще имат възможност да ги вземат достатъчно дълго.

Независимо от убедителните данни за изчезналата почти напълно ревматична треска, с изключение при низшите социални слоеве, лекарите рядко казват, че рискът от нея е минимален.
Те внушават или поне ви оставят да си мислите, че всяко дете с болно гърло е заплашено от ревматична треска и пожизнен порок на сърцето.
Този извод противоречи както на елементарната логика, така и на статистическите данни.

Всички изследвания на случаите на ревматична треска след стрептококова ангина са направени във военни бази и детски домове.
Добре е известно, че епидемиологията на затворените популации не е характерна за отворените. Въпреки това, резултатите от тези изследвания се използват за отворени популации и милиони хора получават антибиотици при стрептококова ангина за предотвратяването на една почти изчезнала болест.

Редно е да си зададем въпроса, не е ли по-висок рискът от самото лечение, в сравнение с риска от развитие на това усложнение, което се опитват да предотвратят с използването на пеницилин?
ЛЕКАРИТЕ С ОХОТА ОБЯСНЯВАТ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ РЕВМАТИЧНА ТРЕСКА, НО ОЩЕ НЕ СЪМ СРЕЩАЛ ТАКЪВ, КОЙТО ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА РИСКА ОТ ПРЕДЛОЖЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ!

Ако ревматичната треска представляваше сериозна заплаха, би могло да се предположи, че в такъв пренаселен град като Ню Йорк, тя щеше да се среща изключително често, особено ако имаме предвид колко хора живеят под прага на бедността.
Нищо такова не се наблюдава. В знаменитата нюйоркска болница „Белвю" през 1970 и 1977 са регистрирани само 57 случая на ревматична треска, а през 1978, по последни данни, не е отбелязан нито един случай.

АКО ПРИТИСНЕМ ЛЕКАРИТЕ, ТЕ ЩЕ ПРИЗНАЯТ, ЧЕ ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ОТ РЕВМАТИЧНА ТРЕСКА КЛОНИ КЪМ НУЛА, НО СПОРЕД ТЯХ ЗАСЛУГАТА Е НА ПЕНИЦИЛИНА, КОЙТО Я ПРЕДОТВРАТЯВА.

ПОДОБНО ТВЪРДЕНИЕ НЕ ИЗДЪРЖА НА КРИТИКА. ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА СПАДНА МНОГО ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ МАСОВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПЕНИЦИЛИН.

Преди 25 години в Чикаго беше предприет опит да се регистрират случаите на ревматична треска, за което бяха привлечени всички лекари. Практически нищо не се получи - в предградията и покрайнините на Чикаго нямаше нито един случай, а в бедните райони в центъра на града бяха регистрирани единични случаи. За сетен път се потвърди, че реално рискът от ревматична треска съществува само за децата от бедни семейства.

Изследователите доказаха, че заболеваемостта от ревматична треска е правопропорционална на броя на децата, живеещи в едно помещение.
Не случайно тя е висока във военните бази и детските домове. Това наистина е социално заболяване и използването на пеницилин, дори при бедните слоеве на обществото, едва ли ще помогне.
Ефективността на пеницилина зависи от качеството на хранене, а добрата и пълноценна храна едва ли може да се причисли към характерните признаци на мизерията.

Броят на регистрираните случаи на ревматична треска намалява. Възникват съмнения дали тази болест е била толкова страшна, колкото е прието да се смята.
Изследването на случаите от последните 40 години, диагностицирани като ревматичен порок ми сърцето показа, че 90% от всички диагнози са били грешни, поради невярното използване на класическите критерии, т.е. 9 от всеки 10 предполагаеми жертви на страшната болест не са били болни от нея.
Затова не е справедливо да се казва, че ревматичният порок вече не представлява опасност. Както изглежда, той никога не е представлявал такава.
Тази информация може да е полезна на този, който някога, преди много години, е получил такава диагноза и през цялото това време се е тревожил за здравето си.

И накрая, вашият последен въпрос към лекаря, ако той продължава да настоява, че трябва да се опасявате от ревматична треска:
„Като имаме предвид, че 15-20% от всички случаи на стрептококова ангина не се диагностицират и следователно не се лекуват, а половината от тези които се лекуват, не извършват необходимия профилактичен курс на лечение с антибиотици, къде са болните от ревматична треска?"

ТРИ ПОДХОДА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СТРЕПТОКОКОВА АНГИНА
По въпроса за лечението на стрептококовата ангина, повечето лекари се делят на две основни групи, като съществува и трета, по-малобройна.

ПЪРВАТА ГРУПА настоява при всички случаи на болки в гърлото да се дава веднага пеницилин, без да се чака резултата от намазката. Те справедливо отбелязват, че ако не се даде пеницилин в първите 48-72 часа от момента на появяване на симптомите, няма да може да се осигури профилактика на ревматичната треска. Освен това, в момента на вземане на намазка вече е имало симптоми от известно време и докато се изчакват резултатите (още 24-48 часа) вече просто няма достатъчно време.

ВТОРАТА ГРУПА има противоположно мнение - според тях пеницилин не трябва да се дава, докато не се видят резултатите от намазката. Те обръщат внимание на риска, свързан с пеницилина и неговата злоупотреба и смятат, че не е редно да се иска от пациентите да харчат пари за медикаменти, които може да се окажат ненужни и излишни.

ТРЕТАТА ГРУПА медици, към която се числя и аз, смята, че не са необходими нито намазки, нито антибиотици. Рискът от лечението значително превишава риска от отложените във времето необратими последствия, дори в тези случаи, когато пациентът действително има стрептококова ангина.

Моята позиция е основана на опита и наблюденията, натрупани за четвърт век работа. След завършване на Медицинския университет ми се наложи да работя в Чикаго, в една педиатрична клиника на брега на езерото. Мой колега беше опитният, начетен лекар и учен д-р Ралф Кунштадтер.
Скоро с учудване забелязах, че той рядко взема секрет от гърлото за анализ и когато го попитах защо, ми обясни, че го смята за излишно губене на време.

Д-р Кунштадтер беше учил медицина преди мен, по времето, когато медицинските учебни заведения още не бяха забравили мъдростите на Природата, докато мене вече ме бяха научили на медицинска намеса с повод и без повод. Затова независимо от неговия пример, известно време аз вземах секрет за изследване, причинявайки на пациентите си допълнителна тревога.
Когато открих, че резултатите ми не са по-добри от тези на д-р Кунштадтер, аз просто спрях тази ненужна процедура.

За 15 години съвместна работа сме прегледали около 150 хиляди пациенти и само при едно дете беше открита ревматична треска.
Ясно е, че да се дава пеницилин за предотвратяване на рядко срещано заболяване, рискувайки здравето на останалите деца, е просто безумие.

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МАХАТ СЛИВИЦИТЕ

В заключение няколко думи и за сливиците. Те защитават гърлото от бактерии и може да се възпалят в процеса на борбата на организма с бактериалната инфекция.
ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ НАЩРЕК, АКО ЛЕКАРЯТ ЗАПОЧНЕ ДА ВИ УБЕЖДАВА, ЧЕ ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА СЛИВИЦИТЕ Е ПОКАЗАНИЕ ЗА ТЯХНОТО ПРЕМАХВАНЕ.
Почти винаги това не е така.

Цели десетилетия тонзилектомията (оперативно отстраняване на сливиците - б. пр.) беше средство за препитание за хирурзите и педиатрите. През трийсетте години на века лекарите извършваха от 1500 до 2000 такива операции на година.
Много малко деца достигаха младежка
възраст със сливици независимо, че тонзилектомията рядко беше обоснована от медицинска гледна точка.

МИЛИОНИ ДЕЦА ЗАПЛАТИХА ЗА ТАЗИ БЕЗСМИСЛЕНА ОПЕРАЦИЯ С ЕМОЦИОНАЛНИ ТРАВМИ, СЪС ЗАГУБАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА ЗАЩИТА ОТ БОЛЕСТИ, А НЯКОИ СЛУЧАИ ЗА ЖАЛОСТ ЗАВЪРШИХА СЪС СМЪРТ.

Единственото абсолютно показание за премахване на сливиците и аденоидите е тяхното злокачествено нарастване или наличието на обструкция на дихателните пътища, защото подутите единици пречат на дишането. Въпреки всичко, в продължение на много десетилетия, лекарите премахваха сливиците на всички подред, защитавайки се с необоснованите обяснения, че в противен случаи детето ще оглушее или най-малкото ще се стигне до хроничен тонзилит.

СТРАСТТА НА ПЕДИАТРИТЕ И ХИРУРЗИТЕ ДА ПРЕМАХВАТ СЛИВИЦИ БЕЗ КАКВИТО И ДА Е ОСНОВАНИЯ ЗА ТОВА Е БИЛА ДЕМОНСТРИРАНА С НАУЧЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, ПРОВЕДЕН В СРЕДАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ.

Група педиатри били помолени да прегледат 1000 деца, в резултат на което на би от тях било препоръчано да се премахнат сливиците. Останалите 389 деца били прегледани втори път, от друга група лекари, които препоръчали да се премахнат сливиците на още 174 от тези 389 деца. Останалите 215 деца, вече преглеждани два пъти, били насочени към трета група лекари, които от своя страна посочили нови 89 деца. Ако експериментът е бил продължен, най-вероятно и на останалите 126 деца е щяло да бъде предложено същото.

СЛИВИЦИТЕ И АДЕНОИДИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЛИМФНИ ТЪКАНИ, ЯВЯВАЩИ СЕ ПЪРВАТА ОТБРАНИТЕЛНА ПРЕГРАДА НА ИМУННАТА СИСТЕМА ПРОТИВ ЗАБОЛЯВАНИЯТА.
Те служат за подслон на проникващите в гърлото бактерии и затова от време на време неизбежно се инфектират, възпаляват и надуват. Ако бъдат премахнати, детето ще се лиши от първата бариера за защита и тогава преграда ще станат шийните лимфни възли.
ЩЕ ПОСТРАДА ИМУНИТЕТЪТ НА ДЕТЕТО И ЩЕ НАРАСНЕ РИСКЪТ ОТ БОЛЕСТТА НА ХОДЖКИН.

Протестите на родителите и критиката на поголовното премахване на сливиците в масовите медии допринесе за това, че броят на тези операции намаля три пъти. Но все още броят им е доста голям и всяко едно дете може да стане тяхна жертва. Дълбоко се съмнявам тонзилектомията да е необходима в повече от 1 на 10000 случая. Въпреки всичко, ежегодно се премахват сливиците на стотици хиляди деца. Резултатът е от 100 до 300 смъртни случая всяка година и 16 усложнения на всеки 1000 операции.

ОТДАВНА СЪМ СТИГНАЛ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ АКО БОГ Е ДОПУСНАЛ ГРЕШКА, ТЯ СЕ СЪСТОИ В ТОВА, ЧЕ Е ПОСТАВИЛ СЛИВИЦИТЕ НА МЯСТО, ДОСТЪПНО ЗА СКАЛПЕЛА НА ХИРУРГА!

Ако сливиците не пречат на детето да диша, не позволявайте да ги премахват без убедителни причини за това. Препоръчвам ви да потърсите мнението на още един лекар, дори и ако има такива причини.

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ БОЛКИ В ГЪРЛОТО И АНГИНА

Болката в гърлото като такава не представлява особен дискомфорт, не се явява сериозно състояние, дори и да е предизвикана от стрептококова инфекция. Не се изисква медикаментозна намеса, освен в случаите на продължително боледуване с допълнителни симптоми, показващи сериозен проблем.

Ето няколко съвета към родителите, чиито деца страдат от възпалено гърло:

1. Не бързайте да отивате на лекар всеки път, когато детето го боли гърло и малко е вдигнало температура. Потърсете лекаря, само ако симптомите продължават повече от една седмица.

2. Възстановявайте течностите, които се губят от кашлицата, кихането, секретите от носа, разстройството, учестеното дишане и липсата на апетит. Давайте на детето по чаша течност на всеки час, докато не си легне да спи. Това е сериозно количество и сигурно то няма да иска да изпие толкова, затова му предлагайте избор - вода (без флуор), чай (плодов или билков), плодови и зеленчукови сокове, супи, дори лимонада, ако детето не иска да пие нищо друго.

3. Следете за влажността в детската стая и в цялото жилище. Овлажнителите за въздух, произвеждащи студена водна пара, са добри и безопасни, но не забравяйте да ги почиствате, за да не разпространяват частици, дразнещи гърлото. Опитайте се да увеличите влажността на въздуха в стаята на детето до 50%, макар че при някои обстоятелства това не е толкова лесно.

4. Без съмнение ще искате да помогнете, ако детето ви понася заболяването трудно. Най- подходящ ще бъде обикновеният аналгетик в нормална доза, като панадол например. Този медикамент също има своя риск от странични ефекти. Не го смятам за опасен, ако се използва в малки количества за временно облекчаване на болките. Алтернативата, която някои майки използват, е чаена лъжичка силна алкохолна напитка. По непонятни за мен причини родителите предпочитат да дават на децата си водка или джин. Сигурно им се свиди любимото уиски!

5. Мнението си относно изкуственото понижаване температурата на тялото изложих по-рано, но още веднъж ще ви напомня, че температурата, неправилно смятана за болест, представлява естествен механизъм на излекуване.
Не е разумно да се пречи на действието му! Температура под 40.5 градуса не е заплаха, ако изключим риска от гърч. Той изглежда страшен, но рядко е опасен. Освен това е трудно да се избегне, защото не е свързан с високата температура, а със скоростта на повишаването й.

6. УЖАСЯВАМ СЕ ОТ СКЛОННОСТТА НА ЛЕКАРИТЕ ДА ИЗПИСВАТ АСПИРИН И ДРУГИ МЕДИКАМЕНТИ, СВАЛЯЩИ ТЕМПЕРАТУРА ПРИ ВСЕКИ СЛУЧАЙ НА НЕЙНОТО ПОВИШАВАНЕ.
Всеки студент-медик знае, че при понижаване на температурата само с един градус скоростта на придвижване на левкоцитите, убиващи причинителите на заболяването, се удвоява.
Нямам представа защо на лекарите им е нужно да затормозяват левкотаксиса - процес, който води към оздравяване на пациента.

7. БЕЗ МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ БОЛКИТЕ В ГЪРЛОТО, ДОРИ И ДА СА ПРИЧИНЕНИ ОТ СТРЕПТОКОКОВА АНГИНА, ПРЕМИНАВАТ ЗА ДО СЕДЕМ ДНИ.
Ако болката продължи по-дълго, трябва да потърсите лекар.

Това може да бъде болест, различна от ангината - инфекциозна мононуклеоза, дифтерит или левкемия.
Мононуклеозата лесно може да се разпознае по анализа на кръвта и обикновено лечението се състои в силна храна и режим на легло. По-тежките случаи се лекуват със стероиди, най-често с преднизонон, но към това радикално и спорно средство следва да се при-бягва само в случаите на много висок риск.
Дифтеритът е толкова рядко срещано явление, че лекарят едва ли ще се усъмни за него, ако не са възникнали изключителни затруднения с дишането. Ако детето започне да се дави и задъхва, спешно го водете в болница.

8. Лекарят назначава пеницилин при стрептококова ангина като средство, профилактиращо ревматичен порок на сърцето.
Такова състояние се явява толкова рядко усложнение на стрептококовата ангина, че използването на антибиотици е нецелесъобразно. Ако все пак вие сте приели препоръките на лекаря и детето започне да взема пеницилин, имайте предвид, че след 24 до 48 часа симптомите ще започнат да изчезват. Трябва да съобщите на лекаря, ако не преминат до една седмица. Болката в гърлото може да не е била предизвикана от стрептококи и лекарят трябва да направи съответните анализи, за да открие причината.

9. АКО ДЕТЕТО НЕ СТРАДА ОТ ХРОНИЧНИ ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, ПОРАДИ СТЕСНЯВАНЕ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА, ПРИЧИНЕНО ОТ ПОДУТИ СЛИВИЦИ, СЪГЛАСЯВАЙТЕ СЕ НА ТОНЗИЛЕКТОМИЯ САМО ТОГАВА, КОГАТО НЯКОЛКО ЛЕКАРИ ВИ УБЕДЯТ В НЕЙНАТА НЕОБХОДИМОСТ. СЛИВИЦИТЕ СА ЕДНА ОТ ЗАЩИТНИТЕ СИСТЕМИ НА ОРГАНИЗМА ПРОТИВ БОЛЕСТИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕМАХВАНИ БЕЗ НУЖДА!


КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker