|
Share

Коремните болки, наред с температурата и простудата, са водещата причина за безполезни посещения при лекаря. Това разпространено между децата състояние рядко има органични причини и следователно не е сериозно.

Моят опит показва, че само едно от десет деца с коремни оплаквания действително се нуждае от медицинска помощ.

Няма за какво да се тревожите, ако болките в корема не са съпроводени с други симптоми като повръщане, разстройство, загубa на апетит и намаляване на теглото.
Най-разумно е търпеливо да потърсите причините за дискомфорта. По принцип зад болките в корема не стои нищо сериозно. Най- често те се обясняват с трудности в храносмилането, породени от това, че детето яде прекалено много или прекалено бързо. Причините може да бъдат и от психологически или емоционален характер, да са предизвикани от други заболявания, алергия към хранителни продукти, медикаменти и химически добавки в храната.

Психологическите и емоционални причини са същите, както при главоболието. Например, детето редовно се оплаква от болки в корема сутрин, когато ще отива на училище. На родителите не им се иска то да пропуска занятия, но на него му е толкова лошо, че му разрешават да остане в къщи. Когато родителите забележат, че болката изчезва веднага след тръгването на училищния автобус, сигурно ще поискат да накажат детето за лъжата. Точно това не трябва да правят! Детето не е лъгало, болката е била истинска. Веднага, щом източникът на стрес изчезне, болката преминава - така трябва и да бъде.

Това състояние се среща толкова често, че си има наименование - „страх (фобия) от училище". На такива страхове лекарите не могат да помогнат. Само родителите са в състояние да разберат какво се случва в училище при положение, че само мисълта за там кара детето да изпитва истинска, жива болка. Защо има страх от ходенето на училище? Може би му се присмиват или подиграват? Или са възникнали проблеми с учителите по повод дисциплината? А може би то се плаши от наказания за неподготвени уроци? Или не може да търпи класния си ръководител? Или пък е много малко и му е трудно да бъде само в непривична, плашеща обстановка, без близките си хора? Ако на вас ви се отдаде да откриете и отстраните причината за стреса, напълно възможно е заедно с него да изчезне и болката.

Подобно на главоболието, коремните болки може да са предизвикани от подсъзнателното желание на детето да избегне неприятни задачи или да получи внимание и грижа. Ако повече родители се замисляха над текста на лентичката, залепена на колите „Прегърнахте ли днес своето дете?", колко много деца биха престанали да страдат от редовните си коремни болки.

ЧЕСТО БОЛКИТЕ В КОРЕМА СА ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ АЛЕРГИИ

Алергията към хранителни продукти и химически вещества е още една причина за коремни болки. Непоносимостта към лактозата - алергията към кравето мляко - е много по-разпространена, отколкото си представят родителите. Освен млякото, алергени за децата и възрастните се явяват още много хранителни продукти.

С помощта на внимателно планирана програма може да определите дали болката в корема е свързана с алергия. Откриването на алергена изисква време и усилия и може да предизвика протести у детето. Но ако откриете такава, всички усилия ще се изплатят. Вашата задача е да изключвате от менюто на детето един след друг хранителните продукти и в продължение на няколко дни да наблюдавате дали ще изчезне болката. Ако по този начин откриете подозрителен продукт, върнете го в храната и следете дали отново ще се появи болката. Ако се върне, значи причината е открита!

По-сложно е при множествената хранителна алергия, защото отстраняването на един от алергените няма да даде резултат. За откриването им направете следното: отначало премахнете от менюто всички заподозрени продукти, а след това ги връщайте един по един. Всеки път, когато болката се възобновява, това ще означава, че алергенът е установен. Отстранявайки го от менюто, продължавайте връщането на останалите продукти един след друг, докато по този начин не изобличите всички алергени.

В първия случай следва да започнете с най-вероятния кандидат от алергените - продуктите с химически добавки. Отказът от тях означава изключване практически на всички преработени продукти, включително хляб, печива, дори макарони и връщане към естествена храна, приготвена напълно самостоятелно в домашни условия. Внимателно изучавайте състава на продуктите, които купувате. От плодовете и зеленчуците алергени може да бъдат: домати, краставици, портокали, кайсии, праскови, сливи, грозде, малини. Детето, обаче, може да прояви индивидуална чувствителност към който и да е друг продукт.

Държа да ви предупредя, че ви очаква нещо неочаквано. Започвайки да търсите натурални продукти за всекидневна употреба в магазините, ще бъдете поразени от количеството химикали в тях. Текстът с много дребен шрифт върху опаковките с етикет „натурална" храна ще развали апетита на всеки.
Как може да ви харесва супа, приготвена от натриев карбонат, калиев карбонат, натриев триполифосфат, натриев алгинат, динатриев фосфат, динатриев нозинат и динатриев гуанилат?
Ако знаете, че приготвеното за вас угощение съдържа тези компоненти, едва ли ще се решите да го пробвате. И правилно ще постъпите! А тази храна дори е предпочитана. Изброените съставки с трудните са произнасяне наименования влизат в състава на популярна марка китайски супи за бързо приготвяне!

Всички химически оцветители, консерванти, стабилизатори и подобрители на вкуса са потенциални алергени, да не говорим и за вредното им действие.
Те са основната причина за хиперактивността при децата, за която ще стане дума по-късно. Не е лесно да се избегнат тези съставки, но ако успеете, ще избавите детето си не само от коремни болки!
ЗАПОМНЕТЕ МОЛЯ ВИ, КОЛКОТО Е ПО-НАТУРАЛНА ХРАНАТА В СЕМЕЙСТВОТО, ТОЛКОВА ПО-ЗДРАВИ ЩЕ СА ДЕЦАТА ВИ.

Призовавам ви да станете „хранителни детективи" по две причини. Първо, защото вашият лекар никога няма да го направи. Второ, ако успеете да разпознаете и изключите от менюто продукта, причиняващ дискомфорт на детето, вие ще го освободите от още по-големия дискомфорт и другите нежелателни последствия, които го заплашват, ако отидете на лекар.

Ако детето постоянно го боли коремът, а иначе се чувства нормално и няма други болезнени симптоми, расте, напълнява и изглежда здраво, значи лекар не е нужен. Осигурете на детето си морална подкрепа и търпеливо търсете причината за неразположението - в алергия или в емоционалната сфера.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЛЕКУВАТ КОРЕМНИТЕ БОЛКИ C МЕДИКАМЕНТИ?

Нe препоръчвам да се използват медикаменти, когато детето се оплаква от „коремче".
Някои родители дават на децата натриев бикарбонат (сода за пиене) или някакъв, продаван без рецепта н аптеката антиацид. Такава „помощ" е неразумна по две причини.

Първо, когато детето казва, че го боли „коремчето", болката може да бъде навсякъде в коремната кухина - червата, бъбреците, други органи и не е задължително да бъде в стомаха. Антиацидът в такива случаи не може да помогне.

Второ, ако болката е предизвикана от излишък на киселини в стомаха, което не е характерно за детската възраст, содата ще донесе краткотрайно облекчаване и заради неутрализиращото си действие ще предизвика ефекта на махалото. Стомахът ще премине в режим на повишено изработване на киселина, за да компенсира неутрализираната и киселинността ще се повиши. Единственото разумно лечение е щедрата доза любов, съчувствие, утешаване и отвличащи вниманието мерки. Ако болката има емоционален произход, това ще бъде достатъчно, за да бъде премахната.

Не искам да кажа, че болките в корема никога не означават нещо сериозно. Това е един от симптомите на повече от петдесет болести, някои дори смъртоносни. Но във всички случаи, за всяка болест, присъстват също и други симптоми. Ако се обърнете към лекар по повод болки в стомаха, има опасност той да пренебрегне хранителния или емоционален произход на болката и основавайки се на един единствен симптом, да вкара детето в безкраен и неоправдан процес на диагностициране.

Тъй като болките в корема са симптом на много болести, лекарят може да препоръча безкрайно количество всевъзможни анализи. Много от тях имат съмнителна надеждност като последствие от грешната диагноза, други са болезнени и травмират детето и следователно и вас. Анализите не са безопасни и някои от тях имат своята статистическа смъртност. Най-главното - при липса на допълнителни симптоми, нито един от тези анализи не е нужен.

Трябва да се опасяваме от възможен риск и ако детето бъде прието в болница за извършване на изследвания и анализи. Много от тях изискват специална подготовка, например, изчистване на червата. Това се извършва най-добре в условията на стационара. Освен опасностите на самите анализи и рентгеновото облъчване, има вероятност детето да бъде травмирано емоционално от престоя в болницата.

Ако освен болки в корема, детето има и други симптоми като повръщане, разстройство или кръв в изпражненията, това може да е признак за няколко заболявания, от които най-вероятното е апендицит.

ДИАГНОСТИКА НА АПЕНДИЦИТА
Апендицитът се среща по-често при лицата от мъжки пол на възраст от 15 до 30 години, но е възможно да се получи на всяка друга възраст, дори и през първите седмици след раждането.

Наблюдава се и при жени. За малките деца това е много опасно заболяване, защото е по-трудно да се диагностицира и в повечето случаи апендиксът се спуква преди още да успеят да поставят диагнозата.

Почти винаги апендицитът се съпровожда с повръщане и температура, но повръщането може да бъде епизодично, а температурата - не особено висока. В ранните стадии болката е разпространена в областта на целия корем, но след няколко часа се локализира в десния долен квадрант и натискът в тази област е доста болезнен. Ако апендиксът се спука, болката обхваща отново целия корем. Началото на пристъпа почти винаги е съпроводено със загуба на апетит.

На прегледа при педиатъра по повод апендицит трябва да наблюдавате дали той подробно записва историята на заболяването и дали обръща внимание на събитията, предшестващи болката. Прегледът на детето трябва да бъде много внимателен и обстоен. За да открие източника на болката, лекарят ще помоли детето да напрегне коремните си мускули и да се опита да вдигне крака от легнало по гръб положение, също така ще огледа походката му - заради болката детето може да щади една от страните на корема. Нужно е да се направи анализ на кръв и урина. За наличие на инфекция ще говори откриването на левкоцити в урината и повишеният им брой в кръвта.

Ако в резултат на прегледа, педиатърът се усъмни за апендицит, ще ви изпрати на хирург. Ако хирургът препоръча апендиксът да бъде отстранен, настоявайте педиатърът също да даде мнението си и по този начин да разделят отговорностите си. Работата на хирурга е хирургията и при най- малкото съмнение за апендицит, той ще се стреми да използва своето умение. Резултатът е налице - ежегодно се изрязват хиляди абсолютно здрави апендикси. Това е не само болезнено и скъпо, но има съществени основания да се предполага, че апендиксът изпълнява полезни функции в организма, затова е неразумно да се маха без нужда. Макар че апендицитът може да има летален изход, особено в случаите на спукан апендикс, операцията по неговото отстраняване има своята статистика на смъртност и тя е почти толкова висока, колкото смъртността от самия апендицит. Преди да подложите детето на риска от хирургическа интервенция, се убедете, че и педиатърът, и хирургът са на едно мнение, а именно, че съществува реална опасност от спукване на апендикса.

Ако сте дали съгласието си за операцията, настоявайте да присъства лекуващият лекар. Така той ще стане свидетел на всичко, ставащо в операционната и ще послужи като застраховка в случай, че нещо в хода й не протече както трябва. Почти на никого не е известно, че по време на хирургичните операции се провеждат множество опити и изследвания, понякога без знанието и съгласието на пациента или на неговите близки. Присъствието на педиатъра по време на операцията е гаранция за това, че детето няма да стане неволен обект на подобни изследвания.

Редовните коремни болки на детето може да доведат родителите до отчаяние, както и всяко едно хронично заболяване, причиняващо страдание. Родителите неизбежно страдат заедно с детето. За щастие не е нужно, както медиците казват „да се научим да живеем с това". Следвайте съветите от тази глава и ще се научите да откривате причините за коремните болки на детето.

 

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ КОРЕМНИ БОЛКИ

В повечето случаи коремните болки на детето (ако не са съпроводени с други симптоми), не изискват лекарска помощ, но понякога тя е необходима. Ето някои съвети, позволяващи да се различи възможен апендицит, непроходимост на червата и други състояния, изискващи професионална помощ, от по-малко сериозните проблеми, с които можете сами да се справите:


1. Ако болката в корема е единственият симптом, вие ще откриете причината за нея по-добре от лекаря. Но при наличие на допълнителни симптоми - температура, повръщане, болка при уриниране или кръв в изпражненията - съветът на лекаря е задължителен.

2. Ако няма допълнителни симптоми, спомнете си събитията, предшестващи възникването на болката. Не е ли яло детето прекалено много? Не е ли гълтало храната без много да дъвче? Не е ли яло нещо непривично или ново? Не е ли глътнало отровно вещество или чуждо тяло - мънисто, топче или нещо друго? Не сте ли давали на детето нови медикаменти? Не е ли имало емоционално травмиращи събития - скарване с другарчета, лоши оценки, сурови наказания? Ако болките в корема са редовни, не възникват ли непосредствено преди едни и същи събития? Не е ли свързана болката със стремежа да се избегне неприятно задължение (миене на съдове) или нежелано събитие (занятия в училище)? Грижливото наблюдение ще позволи да се изключат или потвърдят емоционалните причини за болката.

3. Ако е необходимо да се посети лекар, внимателно следете действията му. Убедете се, че записва подробно историята на заболяването, преглежда обстойно детето и прави всички необходими назначения. Лекарят трябва да направи външен оглед и да определи мястото на болката (ако тя е в долния десен квадрант, може да говори за апендицит); анализ на кръвта за определяне на броя на левкоцитите (повишеният им брой може да е да е показател за инфекция); анализ на урината за наличие на левкоцити, сочещи инфекция на пикочните пътища.

4. При съмнение за апендицит, лекарят трябва да изпрати детето при хирург. Ако е нужна операция, е необходимо педиатърът да се съгласи с тази препоръка и да раздели отговорността. По- молете го да присъства на операцията.

5. Не оставяйте детето само в болницата преди и след операцията. Бъдете до него (или помолете някой от близките ви) дотогава, докато не започне да се възстановява. Постарайте се да бъде изписано от болницата, колкото се може по-рано.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker