|
Share

Кожните болести рядко заплашват живота на детето, но често пъти заемат първото място сред причините, предизвикващи силно безпокойство у родителите. Те създават на децата и особено на подрастващите значителен емоционален и психически дискомфорт.

Младежките пъпки загрозяват външния вид и тровят живота на милиони юноши и на техните родители, а самото заболяване остава едно от най-загадъчните в педиатрията.

Първият от медицинските проблеми, озадачаващ младите майки е дерматитът, причиняван от памперс (интертриго). Понякога той може да създава силно неудобство и болка на бебето. За лечение на това обичайно състояние отчаяните родители използват всевъзможни мазила от аптеката или отиват на преглед при лекар. Нито едно от двете не трябва да се прави, защото могат да навредят.

Доста символичен за педиатрията е фактът, че най-първото лечение, което получава детето веднага след изписването му от родилния дом е класически пример за отклонение от правия път, каквито във фармацията има безброй. Практически всички лекари назначават някои медикаменти без нужда; повечето лекари използват някои медикаменти без необходимото внимание и в резултат от това злоупотребата с медикаменти се превърна в правило на западната медицина, вместо да бъде изключение.

Дерматитът е обикновено състояние и трябва да се лекува с елементарни мерки. Но такава „концепция" е съвършено неприемлива за производителите на фармацевтични „чудеса", както и за много педиатри. Опитайте се да покажете порозовялото, раздразнено пъпче и те ще ви предложат цял куп мехлеми и илачи с антибиотици, кортизон и хидрокортизон с такива странични ефекти, че след тях наистина ще ви се появят истински проблеми!

Този вид дерматит е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува. Ето един простичък съвет към родителите: не използвайте за вашето бебе найлонови (полиетиленови) или гумени гащички, както и еднократни памперси. Използвайте такива от памучен плат и внимавайте след изпирането им по тях да не остават перилни препарати, които могат да раздразнят кожата. След всяко акане измивайте добре бебето с недразнещ сапун и топла вода и проветрявайте колкото се може по-дълго на голо дупенцето му. Ако независимо от тези мерки, кожата се раздразни, продължавайте да правите същото при всяка смяна на пелените или памперсите (ако сте решили да ги използвате още от самото начало) и напудряйте раздразненото място с обикновено царевично нишесте. Ако и това не помогне, заменете нишестето с цинкова маз. И накрая, най-елементарното - колкото се може по-често проверявайте състоянието на памперсите и ги сменяйте незабавно, щом възникне нужда.

Ако съблюдавате точно тези предпазни мерки, а раздразнението не преминава, е възможно причината да бъде друго заболяване, което трябва да се открие и излекува. Такива случаи са много редки. Например, гъбичната инфекция (получена често пъти в резултат от използването на антибиотик) може да предизвика раздразнение. Тя се лекува с мехлем, приготвен по рецепта. Възможно е раздразнението да се получи от хранителна алергии, например от краве мляко или соеви продукти, и това е още един от безкрайните аргументи в полза на кърменето. Кърменето намалява значително честотата на възникване на този вид дерматит, както и на други заболявания с алергична природа.

Най-сложното кожно заболяване при децата и подрастващите са младежките пъпки или акнето. Това загрозяващо външността състояние е бич за огромно количество юноши, дори и за по-малки деца, а разбира се и за техните родители. Физическите процеси, протичащи при това заболяване, са изучени достатъчно добре, но медицината е в пълно неведение по отношение на първопричината. По мое мнение, безопасните средства дори за облекчаване на симптомите са изключително малко, а какво да говорим за такива, които да го лекуват.

ОТ КАКВО СЕ ПРЕДИЗВИКВА АКНЕТО

Акнето е болест на мастните жлези, разположени приблизително на 3 мм под кожата. Жлезите произвеждат мастен секрет, който смазва кожата и косата и забавя изпарението на влагата от кожата, спомагайки да се поддържа постоянна температурата на тялото.
Секретът от жлезите се състои наполовина от триглицерин, т.е. обикновена мас и служи като храна за бактериите, живеещи в космените фоликули.
Бактериите се размножават и продуктите от тяхната жизнена дейност раздразват фоликулите. В резултат на този сложен процес порите се запушват, събира се секрет, белите връхчета на пъпките стават черни, след това те се окрупняват и в крайна сметка се образуват кисти. Те правят белези, особено когато юношите се опитват да изстискват пъпките, провокирайки допълнителна инфекция.

Съществуват редица митове за младежките пъпки.
Мнозина си мислят, че насъбралата се мръсотия в порите причинява черпите връхчета на пъпките.
Това не е така.
Черното вещество не с мръсотия, а пигментът меланин, осигуряващ бронзовия загар през лятото. Тази заблуда води до това, че доста от подрастващите буквално си издират лицето почти до кръв. Нормалната чистота и хигиена са полезни, но прекаленото търкане със сапун няма да премахне пъпките - секретът от жлезите се натрупва по кожата. Прекалено усърдното миене може да влоши състоянието.

Сред лекарите и жертвите на заболяването е разпространено мнението за връзката между акнето и храненето. Това донякъде се оказва полезно - така доста деца се хранят по-здравословно. Няма научни данни за влиянието на отделни хранителни продукти върху появата или разпространението на пъпките. В продължение на дълги години за такива са били смятани шоколадът, мазната храна като пържените картофи, фъстъците и продуктите, съдържащи йод. Съществуват емпирични данни в полза на това, че при някои пациенти отделни хранителни продукти усилват проявата на болестта. Но контролирани изследвания не са открили нито един алерген като специфична причина.
Все пак, като че ли някои хора реагират на определени храни.
Затова, каквото и да показват изследванията, ако конкретен продукт стимулира пъпките, следва да го избягвате.

Някои диетолози са постигнали скромни успехи при лечението на акне, независимо че няма научни доказателства за ефективността на методите им. Медиците им се надсмиват, цитирайки изследвания, отричащи връзката между храненето и младежките пъпки. Между тях дори има такива, които наричат методите на диетолозите шарлатанство. В същото време самите те лекуват пациентите със собственото си шарлатанство, което по същия начин не е издържало проверката на контролираните изследвания.

ПОВЕЧЕТО МЕДИКАМЕНТИ ПОЧТИ НЕ ПОМАГАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА МЛАДЕЖКИТЕ ПЪПКИ

За лечението на акне в аптечната мрежа, без рецепта, се продават над 150 препарата. Повечето от най-известните съдържат бензолов прекис, който отстранява излишните мазнини и може малко да облекчи състоянието.
Дори и да не помагат, тези препарати са значително по-малко вредни, отколкото неефективните медикаменти, продаващи се с рецепта.
През годините на моята практика съм виждал как лекари се опитват да лекуват пъпките с антибиотици като тетрациклин, еритромицин, витамин А в огромни (и опасни) дози, таблетки цинков сулфат, кортизон, инжекции с кортикостероиди, хормонална терапия, ултравиолетово облъчване, серни лосиони, натриев тиосулфат, салицилова киселина в различни комбинации със спирт, дермо-абразио, химическо почистване на лицето, рентгеново облъчване и колкото и да е парадоксално - дори с гинекологични операции!
И след цялото това безумие някои от тези медици имат наглостта да наричат диетолозите шарлатани!

Няма да разглеждам вредите, които нанасят тези медикаменти и процедури (нито един от тях не помага), но с няколко примера подробно ще ви илюстрирам какво може да се случи с пациенти, върху които изпитват непроверени препарати.

Преди 20 години десетки хиляди жертви на младежките пъпки бяха лекувани с рентген - тогава се смяташе, че облъчването помага при такова заболяване. Нещо повече, аз също съм го предписвал. Резултатът от тази безумна и опасна медицинска „помощ" се проявява чак сега - във видовете заболявания с тумори на щитовидната жлеза, понякога злокачествени, достигащи наистина епидемични мащаби.

За лечение на пъпките рентгенотерапия вече не се използва, но педиатрите и дерматолозите използват медикаменти, които са не по-малко непотребни и по своему опасни.
Така, без да вземат предвид съпътстващите рискове, те назначават различни препарати от групата на тетрациклина. Продължителното приемане на този антибиотик може да направи детския организъм възприемчив към сериозни инфекции, защото наред с вредните унищожава и полезните бактерии.
По такъв начин се отваря път за инфекции, които бяха рядкост преди 30-40 години. Както вече писах, тетрациклинът може за цял живот да оцвети зъбите на малките деца в жълт цвят и дори да проникне в костната им тъкан.

Лекарите предлагат на жертвите на младежките пъпки с белези и неравности по лицето да подобрят външността им с помощта на дермоабразио. Тази процедура представлява изстъргване на поразения слой кожа с помощта на шкурка, телени четки и други абразиви. Ефективността на дермоабразиото все още не е изследвана.

Резултатите от едно изследване, които бяха публикувани през 1977 от Медицинския колеж „Бейлър" в Хюстън заключиха, че „лечението на белези и неравности по кожата с дермоабразио в най-добрия случай не постига желания резултат, а в най-лошия въобще не помага и често пъти се съпровожда с нежелани последици".

МЕДИКАМЕНТЪТ Акутан (ACCUTANE)/Roaccutane/

Акутанът е новото действащо лице в театъра на военните действия и представлява производно вещество от витамин А и ретиноева киселина. Медикаментът с търговско наименование ,Акутан" започва да се продава с рецепта през септември 1982. Продукт е на швейцарската фармацевтична компания „Хофман -Ла Рош". По съществуващи данни, само за първите два месеца от излизането му на пазара, лекарите са го изписали в 60 000 рецепти.

Акутанът принципно се различава от останалите медикаменти против акне.
Той действа.
Но никой, включително производителят и FDA, не знае по какъв начин действа и защо.
В клиничните изпитания този препарат е показал 90% ефективност. Това е добра вест.
Лошото е, че този препарат дава толкова много странични ефекти, че това създава сериозни опасения у дерматолозите с добра репутация. Въпреки всичко, много лекари го изписват със същото безгрижие, с което някои препоръчваха рентгенотерапията, без да си дадат труда да предупредят пациентите за възможните последици.

Рискът и страничните ефекти на Акутана са повече от сериозни. Бюлетинът на FDA съобщава, че препаратът предизвиква: при повече от 90% от случаите - възпаление на устните; при 8о% - изсушаване на кожата и лигавиците; при 40% - конюнктивит; почти при 10% - обриви и окапване на косата; при 5% - инфекции на кожата и лющене на дланите и стъпалата, също така повишена склонност към слънчево изгаряне.

Дълбоко съчувствам на подрастващите, страдащи от младежки пъпки и на родителите им, за емоционалните и психологични проблеми. Напълно разбирам защо един юноша може да се съгласи на всичко, само и само да види лицето си чисто. Ако вашето дете страда от акне, трябва да имате предвид краткосрочните и дългосрочните последствия от препарата. Нужно е да се претеглят риска и ползата от Акутана/ Roaccutane/и чак тогава да се реши дали си струва. Трябва да се знаят не само най- очевидните, а всички възможни последствия от използвания медикамент.
Съмнявам се, че вашият лекуващ лекар ще ви информира за всички застрашаващи подробности, затова ще го направя аз.
Моята цел е не да взема решение вместо вас, а да ви помогна да направите информиран избор. Решете сами дали сте готови, вие и вашето дете, да заплатите за едно кратковременно чудо с вероятността за една дълга катастрофа.

От фармацевтичната информация за Акутан/Roaccutane/ се вижда, че той действа не само върху кожата. Във високи концентрации се отлага в много тъкани и органи. Направените изследвания показват, че седем дни след приемането му, препаратът се открива в черния дроб, пикочните пътища, бъбреците, яйчниците и в слъзните жлези. Освен това, Акутан предизвиква промени в състава на кръвта. 25% от изследваните са получили повишаване на триглицеридите в плазмата, при други 25% се наблюдавало намаляване на липопротеините с висока плътност, а при 7% се повишило нивото на холестерола.

Всички тези фактори заемат първостепенно значение в развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Страничните ефекти на препарата предизвикват такава тревога, че производителят препоръчва „преди приемането на медикамента да се провери нивото на липидите (мазнините) в кръвта и след това да се проиграва на всеки две седмици, до стабилизиране на отклика към медикамента от страна на мазнините".

Акутанът оказва въздействие не само върху мазнините в кръвния поток. При 40% от приемалите го, са открити други отклонения в състава на кръвта, което означава, че не всичко в организма е наред, но без това да показва конкретен проблем. При 13% е било повишено количеството на тромбоцитите, а това може да доведе до промени в съсирването на кръвта. При 10 до 20% са открити: понижаване нивото на еритроцити и левкоцити, наличие на еритроцити в урината, ненормално ниво на ферменти в кръвната плазма. При други пациенти (по-малко от 10%), Акутанът е предизвикал поява на белтъци и еритроцити в урината или повишено ниво на захарта в кръвта.

По време на клиничните изпитания на Акутан/Roaccutane/ при петима пациенти, приемащи медикамента повече от две години, са открити аномалии на скелета, при трима възрастни - дистрофия на гръбначния стълб, а при две деца рентгеновите снимки са поканили преждевременно затваряне на епифизата. Последната има огромно значение за подрастващите - епифизата е част от костта, която трябва да остане отворена през цялото време на растежа. Преждевременното й затваряне възпрепятства достигането на нормален ръст. При 14 пациенти, лекувани с Акутан, са наблюдавани ненормални показатели и други индикации за ръста на костите - алкалната фосфатаза в кръвта (важен ензим -б.ред.). На 72 пациенти, които са нямали проблеми със зрението, по време на приемане на медикамента е помътняла роговицата (катаракта).

Резултатите от експериментите с кучета може да се окажат важни за момчетата в пубертета. След лечение с Акутан при опитните животни са наблюдавани дегенерация на тестисите и потискане на сперматогенезата. Сега се изучава действието на Акутан върху сперматогенезата при човека.

РИСКЪТ ОТ АКУТАН ЗА МОМИЧЕТАТА В ПУБЕРТЕТА

Получените резултати от извършените върху животни опити са от огромно значение и за момичетата. Акутанът може да предизвика вътреутробни уродства при животните - оказва се токсичен за плода на зайците и води до спонтанни аборти. Адекватни изследвания на действието на препарата върху бременни жени не са правени. Но производителят вече има известни съмнения, че този препарат може да се окаже поредния талидомид.

В информационната листовка, приложена към препарата, се съдържа следното: ,Ако пациентката е бременна или съществува възможност да забременее през периода на лечение, следва да се въздържа от приемането на Акутан. Жените в детеродна възраст може да приемат препарата само в условията на ефективна контрацепция през целия период на лечение и са длъжни да получат разяснения относно възможния риск за плода в случай, че настъпи бременност. При забременяване през периода на лечение е необходимо да се обсъди с лекаря запазването на бременността."

Производителят дотолкова е озадачен от пороците в развитието на плода, че препоръчва „да се продължава предпазването от бременност още един месец след приключване на лечебния курс или до възстановяването на нормалния месечен цикъл".

Без съмнение в повечето случаи Акутан облекчава или отстранява симптомите на младежките пъпки, но механизмът му на действие, както и страничните му ефекти, досега не са изучени.

Разбира се, и дългосрочните ефекти от този медикамент също не са известни, защото е произведен наскоро. Отчитайки количеството на възможните заплахи за детето, е трудно да си представим, че нещо подобно е било одобрено и използвано върху хора. Ако беше произведен и пуснат на пазара препарат за миене на подове с такова количество опасни качества, колкото има Акутан, на видно място на опаковката щеше да бъде изобразен череп с кости, а по-долу едър надпис- предупреждение
„Внимание! Отрова! Да не се приема вътрешно!"
Въпреки всичко, лекарите предписват Акутан като безобидно средство без странични ефекти и ако все пак понякога има предупреждения, то те са минимални.

Върху родителите пада огромната отговорност - те, заедно с децата си, да решат дали трябва да използват този медикамент. Детето с акне ще изпитва силно желание да се излекува от него. На подрастващите в по-голяма степен, отколкото на възрастните е свойствено да пренебрегват доводите на здравия разум в името на незабавния ефект. Те не вярват, че тези всевъзможни неприятности може да се случат именно на тях. Тези тенденции са достатъчно ясно отразени в разценките на автомобилните застраховки за юноши и в статистиката за използване на наркотици на улицата.

Не е изключено да се ръководя от чувството за вина за рентгенотерапията, с която съм лекувал акне преди 30 години, но аз не давам Акутан на пациентите си. Известните в днешно време странични ефекти за мен са достатъчна причина да не го предписвам. Един Господ знае какви дългосрочни последствия от прилагането му ще се открият в бъдеще.

ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ БЕЗ ДА РИСКУВАМЕ

Теориите за лечението на акне са много, но освен Акутан, реално помагащи медикаменти няма. Всеки лекар, на който му се налага да лекува акне, има свой списък от медикаменти, които действат, според неговия собствен опит. Както е известно, ефективността на нито един от препаратите за пъпки не е научно доказана. Моята собствена, изработена през годините стратегия, се състои в това да се използват най-безопасните за пациента медикаменти. По същия начин, както и небезопасните, някои медикаменти от тези списъци помагат, други - не. Причините за това не са известни на никого, включително и на мен. Използването на моите „лекарства" не изисква участието на лекар и родителите могат да експериментират с тях, докато не намерят най-подходящото средство, без да правят големи разходи и без да излагат детето на опасност.

Вече отбелязах, че няма научни доказателства за връзката между акне и хранене, но в много случаи диетата помага да се справите с проблема. Д-р Джонатан Райт в една от своите блестящи статии в собствената си колонка на списание „Профилактика", приведе поредното ненаучно, но затова пък убедително доказателство за връзката на акнето с храненето. Той забелязал, че акнето било непознато за ескимосите в Северна Канада, докато не преминали от „примитивна" на „цивилизована" храна. И когато тяхното меню престанало да бъде традиционно, почти поголовно започнали да страдат от пъпки. Д-р Райт е един от многото уважавани лекари, смятащи, че при недостатъчните днешни медицински знания за акнето, диетата се явява единственото разумно лечение на тази болест.

Ето какво пише той: „Сред случаите на акне, дори тежките, само единични пациенти не са отреагирали на лечението, основано на изчистено хранене, отстраняване на хранителните алергени, добавяне на цинк, нужните мастни киселини, витамини от групата А и В. Диетичният подход в някаква степен все пак е помогнал на много от тези сложни случаи. Практически при всички, които съм лекувал през последните 4-5 години с помощта на диета, пъпките изчезнаха напълно или значително намаляха".

Съветвам пациентите, страдащи от акне, да обърнат особено внимание на храненето. Не само за определяне (по метода на изключването) на хранителните продукти, способни да влошат състоянието, но и за създаване на лечебна диета. Не си заслужава да обсъждате въпросите за храненето с лекаря си - той не знае нищо и следователно, не вярва във всичко това. Той вярва в химическото подобряване на живота и най-вероятно ще ви изпише тетрациклин, хидрокортизон или акутан. Вместо това, препоръчвам на родителите да прочетат качествените, стойности книги за храненето на автори като Адел Дейвис, Карлтън Фредерикс, Мичио Куши, Пааво Ейрола, Дейл Александър и Рудолф Балънтайн и да следват техните препоръки.

Избягвайте в храната на детето и във вашата собствена рафинираната захар, полуфабрикатите с химически добавки и всевъзможни консерванти. Внимателно наблюдавайте храненето на детето. Проверете дали няма връзка между разгарянията на младежките пъпки и употребата на определени продукти.

Поддържайте чистотата на поразените участъци кожа, но не прекалявайте с механичното почистване, за да не влошите състоянието им. Ако сте решили да използвате външно средство, по- добре се консултирайте с аптекар, а не с лекар. Аптечните средства няма да помогнат много, но са много по-безопасни в сравнение с това, което ще предпише педиатърът или дерматологът.

ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОЖАТА

Отделих толкова голямо внимание на акнето, защото от всички детски кожни болести, то несъмнено предизвиква най-голяма тревога. Но съществуват и други кожни заболявания. Едно от най-безобидните е хиперхидрозата (малки мехурчета по кожата, пълни с пот - б. пр.). От медицинска гледна точка тя е съвършено безобидна, но притеснява много родители, заради външните си прояви. Тя може да бъде толкова непривлекателна, че майките се обръщат към педиатъра с молба „да върне красотата на бебето им".

Хиперхидрозата не е повод да търсите лекар. Колкото по-малко е лекуването, толкова по-добре за детето. Обикновено хиперхидрозата е предизвикана от прекомерното увиване на бебето, „за да не настине". Малките деца не бива да бъдат обличани по-топло от възрастните! Въобще не е вредно при стайна температура бебетата да бъдат само по ританки или дори без тях.

Ако се появи хиперхидроза, трябва да осигурите такива условия, при които бебето да бъде без излишни дрехи или дори разсъблечено, така ще му бъде подсигурен максимален контакт на кожата с въздуха. За облекчаване на сърбежа може да използвате цинкова маз - обикновена, без антихистамини, които са способни да причинят алергия и редица странични ефекти, включително и допълнителни обриви. Няма никакъв смисъл да подлагате детето на такъв риск. Няма доказателства, че мехлемите с антихистамини са по-ефективни.

Другата разпространена кожна болест е екземата. Тя се проявява с груби червени обриви във вид на петна. Кожата загрубява и се лющи. Ако поразеният участък се разчесва, се отделя серум, който при засъхване образува грозна коричка. Традиционната медицина смята екземата за наследствено заболяване, но не съм попадал на научни доказателства за това. Ако наистина наследствеността играе роля, според мен се предава не самата екзема, а склонността към алергии.

Опитът ми в лекуването на тази болест показва, че нейната природа е алергична. Ако алергенът (един или няколко) се отстрани, заболяването най-вероятно ще отшуми, т.е. екземата не изисква лечение. В много случаи алергени се оказват кравето мляко или соевите съставки в детските изкуствени храни, но е възможно да бъде всеки един друг хранителен продукт и дори вещ или предмет. Кърмените деца страдат от екзема много рядко.

Ако детето получи екзема, вместо да използвате мазила и медикаменти, открийте алергена по метода на изключване от менюто на продуктите, на които детето реагира. Започнете с кравето мляко и адаптираните изкуствени млека. Ако заболяването изчезне, не хранете повече детето с тях. Храните, приготвени на базата на месни белтъчини, са добра алтернатива на адаптираните изкуствени млека. Всяка майка, която не кърми, навярно ще намери в своята домашна библиотека достатъчно литература за алтернативни диети, не включващи краве малко и адаптирани млека.

ЛЕЧЕНИЕТО СЪС СТЕРОИДИ Е ОПАСНО

Педиатърът, към който сте се обърнали по повод екзема, вероятно ще ви изпише мехлем за мазане със стероиди - кеналог (триамцинолон/Nasacort, Polcortolon ,Pevisone ,) или преднизолон /Prednisolon , Alpicort, Ultra-Demoplas, Antirhinol , Berlicetin , Ultracortenol ,Decortin/. При тежки случаи, когато други средства не са помогнали, не възразявам да се използва кеналог - върху неголеми кожни участъци за ограничено време, не повече от няколко дни. Продължителното му използване върху големи участъци кожа може да бъде опасно, защото хормоните проникват през кожата в организма.

Запомнете: и кеналог, и преднизолон са разработени за лечение на животозастрашаващи състояния, при които ползата от тези медикаменти съществено превишава риска от тежките им странични ефекти. В упътванията за използването им от производителя категорично се казва, че тези медикаменти следва да се използват само при „сериозни или животозастрашаващи състояния". Назначаването им при екзема, акне и дори за слънчеви изгаряния, ярко илюстрира пагубната тенденция на американската медицина да използва екстремни мерки за лечение на относително безобидни заболявания.

Импетигото е друго детско кожно заболяване, което причинява поява на грозни петна, заразно е и се причинява от бактерии. Започва с малка пришка, която се разширява, образувайки кафяви и жълти струпеи и корички. Най-неприятното е, че пришките обикновено се образуват върху лицето. В миналото импетигото е било лекувано със метилово зелено (Viride nitens; дезинфекцираща течност със зелен цвят на спиртна основа, за лечение на драскотини, порязвания и заболявания на кожата - б.ред.) и калиев перманганат. Ефектът от такова лечение е бил практически нулев, а боядисаните в зелено или червено инфектирани кожни участъци изглеждали отвратително. Днес лекарите са преминали на антибиотици - еритромицин и тетрациклин, назначавани вътрешно и външно, но няма никакви доказателства за тяхната ефективност при лечението на импетиго. Вече съм описал потенциалната им вреда за детето.

Импетигото преминава от само себе си и не се нуждае от лечение.
Всичко, което е необходимо, е да се подсигури строга хигиена, за да не се разпространи върху другите членове на семейството, а също и изключване на захарта от храненето.

Друго заболяване на кожата, обикновено с алергична природа, е копривната треска (уртикария). Характеризира се с появата на обриви, напомнящи мехури от ужилване с коприва, обикновено по цялото тяло, съпроводено с дразнещ, непоносим сърбеж. Възелчетата на обривите може да бъдат бели в центъра, заради прогонването на кръвта към краищата. Копривната треска не се нуждае от медикаментозно лечение. За облекчаване на сърбежа й се използва цинкова маз или вани с царевично нишесте - 1-2 чаши нишесте за една вана вода. Такива вани, макар и да не се поддкрепят от медиците, незнайно защо помагат.

СЪщо така трябва да се постараете да откриете алергена. Както е известно, родителите се справят по-бързо и по-добре от лекарите. Може да подозирате медикаменти, хранителни продукти, дрехи, парфюмерия и козметика, сапуни, химически добавки и ухапвания от насекоми. Прегледът от лекар по повод копривната треса ще завърши с назначаване на кортизон или антихистамини. Нито едното, нито другото е нужно на детето. Всичко това може само да му навреди.

Гъбичните инфекции, като гнездовидния лишей (трихофития) или микроспорията, възникват както при децата, така и при възрастните. Гнездовидният лишей се проявява във вид на кръгли грапави петна. Ако образуванията се появят върху окосмената част на главата, косата от поразения участък окапва. Много лекари се опитват да лекуват тази болест с антибиотици и противогъбични средства като гризеофулвин. В сравнение с рентгенотерапията от миналите години, водеща до рак на щитовидната жлеза, това е прогрес, но е и изхвърляне извън мярка. Моят съвет е да стоите по-далеч от лекарите. Подсигурете съблюдаване на строга хигиена и изчакайте лишеят да премине от само себе си. Същото препоръчвам и за гъбичните заболявания на краката. В тежки случаи може да се възползвате от средства, продавани без рецепта, като десенекс, например.

Децата прекарват много време на открито и за това отровните растения и различните насекоми са по-опасни за тях, отколкото за възрастните. Обикновено, при повечето деца не възникват сериозни проблеми от общуването им с „живата природа". Но при някои от тях са възможни дори и потенциално смъртоносни алергични реакции.

Ако детето се е докоснало до отровен шмак (Rhus toxicodendron, известен още като отровен бръшлян и отровен дъб - б. ред.), върху кожата, където е бил контактът, може да се появят ситни мехурчета, съпроводени с болезнен сърбеж. Облекчават се от цинкова маз, често вземане на душ или вани с царевично нишесте. Ще ви потрябва лекарска помощ, ако поразеният участък е по-голям или детето почувства неразположение. Не е изключено лекарят да назначи кортизон (вътрешно или външно). Ако реакцията стане застрашително тежка, ще предложи хоспитализация и венозно вливане на медикаменти. Тези мерки са оправдани, само когато има опасност за живота, но не си струва да се използва кортизон в случаите на незначителни поражения, заради неговите странични и дългосрочни ефекти.

Ужилванията от пчели, комари, стършели и други насекоми, макар и болезнени, обикновено предизвикват слаба реакция. Но при повишена чувствителност или проява на алергия, те може да бъдат опасни и изключително рядко - дори смъртоносни. Обикновеното домашно лечение се състои в промиване на поразения участък с вода и сапун, намазване с цинкова маз и налагане със студени компреси до спадане на отока. Ако жилото е останало в мястото на ужилването, трябва да го извадите е пинсета. Лекарска помощ е необходима, когато ухапването е довело до затруднено дишане и шоково състояние. Децата с такава реакция трябва да избягват местата с много насекоми.

Имал съм пациенти с такива тежки реакции от ухапвания, че стигаха до шок. На подрастващите правех инжекция с противошоково средство - адреналин, те би трябвало да носят такова със себе си, ако са излезли на разходка сред природата. Лекарите с такива пациенти трябва да правят същото. За родителите на по-малки деца оформях специални аптечки.

Навярно най-загадъчното, дори тайнствено явление от всички кожни заболявания са брадавиците. Много хора мислят, че тези кожни израстъци се получават от докосване до жаби (не е така!) и вярват в свръхестествените начини за премахването им. Мистиката е в това, че почти всеки такъв метод действа, стига да не се съмнявате в него. Възможно е това да е обикновено съвпадение, защото понякога брадавиците изчезват от само себе си. Но тези съвпадения се случват толкова често, че неволно се замисляш за целебната сила на убеждението.

Брадавиците се премахват по хирургичен и химичен път или с метода на електролизата, но от това няма нужда. Те се предизвикват от вируси и обикновено след време преминават сами. Ако брадавиците пречат или загрозяват детето, може да се обърнете към дерматолог.

СЛЪНЧЕВИ ИЗГАРЯНИЯ

През слънчевите летни дни милиони хора отиват на плаж, басейни или други водоеми, като много от тях дори не се къпят, а просто стоят на слънце, за да придобият хубав бронзов загар. Но загарът не е толкова здравословен и не може да направи някого по-привлекателен.

От злоупотребата със слънчевите лъчи са възможни три последици, които дават повод за размисъл дали децата трябва да се искат на слънце. Първото е болезненото слънчево изгаряне - проявява се незабавно и минава бързо, а другите две са дългосрочни - преждевременно изсушаване, сбръчкваме и загрубяване, напукване и преждевременно остаряване на кожата от прекомерното въздействие на слънчевите лъчи, както и повишен риск от рак на кожата от продължителното облъчване, имащо ефект на натрупването.

В слънчевата светлина има два вида ултравиолетови лъчи - от спектър А, създаващ загара и спектър В, предизвикващ изгарянето на кожата, в резултат от разлагането на колагена и еластичните влакна на дермата, дълбокият слой на кожата. Лъчите от спектър В са нежелателни и опасни. Те водят до преждевременно остаряване на кожата, а при някои хора дори до рак на кожата.

Остри слънчеви изгаряния възникват при тези, които през първите два дни престой на слънце не ограничават слънчевите бани, вместо да се пекат по малко и постепенно да увеличават времето на загарянето. Най-лесният начин да си развалите почивката е да позволите на децата си още през първия ден от пристигането ви да играят няколко часа на слънце на плажа или около басейна. Най- опасното време е между 10 и 14 часа, а най-рисковите дни са горещите, защото действието на ултравиолетовите лъчи се усилва от жегата. Най-лесно се изгаря на лодка във водата, заради отразените допълнителни лъчи от водата. Плажните масла, не съдържащи филтър за защита от ултравиолетовите лъчи, няма да ви защитят от изгаряне, дори може да го провокират, защото маслото усилва действието на слънчевите лъчи. Накрая, не си мислете, че облачният ден е по- безопасен - облакът, макар и да филтрира в известна степен ултравиолетовите лъчи, не ги блокира напълно.

Съществуват два начина за намаляване вредното въздействие на слънчевите лъчи. Първият е елементарен - да не се излагате на слънце или да изберете това време на деня или годината, когато слънчевите лъчи не са толкова интензивни. Вторият - да защитавате кожата на детето с кремове, съдържащи филтри против ултравиолетови лъчи (SPF). Подобни средства трябва да имат върху опаковката си цифра, даваща индикация за степента на защита. Някои от тях притежават ниска степен на защита, например SPF-2, най-ефективни са SPF-15 или повече. Избирайте този крем, който ще бъде най-подходящ за кожата на детето.

Тъй като действието на ултравиолетовите лъчи, както и на рентгеновите, притежава ефект на натрупване, рискът от развитие на рак на кожата се увеличава с всеки епизод на облъчване. От моя гледна точка, опасността да се разболеете от рак на кожата от слънчевите лъчи, значително отстъпва пред опасността от рентгеновите - слънчевите лъчи не проникват толкова дълбоко. Лекарите обикновено преувеличават опасността от развитие на рак от слънцето (в този случай може да се обвини пациентът) и омаловажават риска от развитие на рак от облъчването с рентген, за което са виновни самите те. Но рискът съществува и в двата случая.

Връзката на рака на кожата с облъчването от слънцето се демонстрира от разположението на поразените зони върху човешкото тяло. Повече от 90% от случаите на рак на кожата възникват върху лицето, врата, ушите и горната страна на дланите. Хората, които прекарват много време зад волана на автомобила, най-често са подложени на рак от тази страна на лицето, където слънчевите лъчи са попадали по-често. Накрая, ако в семейството е имало или има случай на кожен рак, рискът от заболяване с него се увеличава.

Доколко е рисковано за едно дете да се разболее по-късно от рак на кожата, ако дълго време прекарва на слънце? Риск има, но не е толкова голям, че да не може да спите спокойно. Ракът на кожата се открива визуално и се диагностицира с обикновена биопсия. Навреме забелязан, в повечето случаи се лекува бързо. Случаите на меланома - по-опасната форма на рак на кожата, заради разпространението си към други органи - са относително редки. От диагностицираните през 1982 случаи на рак на кожата в САЩ, меланомата представлява само 2%.

Ако се тревожите за тази опасна болест и се страхувате детето ви да не се разболее впоследствие от нея, повярвайте ми, опасността от слънчевите лъчи не е толкова голяма.

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ ПРОБЛЕМИ С КОЖАТА

Нито едно от разпространените кожни заболявания не изисква медикаментозно лечение. Такова може да потрябва само на деца с тежки прояви на алергия от отровни растения или ухапвания от насекоми. Такива деца ги грози опасност от тежък, дори смъртоносен шок. В тези случаи се изисква неотложна медицинска помощ. Изключвайки това, в домашни условия е безопасно да се лекуват следните състояния:

1. Дерматит, причинен от пелените и памперсите (интертриго).
Съблюдавайте строга хигиена. Подменяйте незабавно мокрите и мръсни памперси. Напудряйте кожата на бебето с царевично нишесте и колкото е възможно по-дълго я проветрявайте. При по-тежки случаи използвайте цинкова маз.

2. Хиперхидроза.
Не увивайте много детето при стайна температура и го оставяйте съвсем голо. Използвайте цинкова маз или къпете бебето във вана с добавени 1-2 чаши царевично нишесте.

3. Екзема.
Съблюдавайте строга хигиена. Избягвайте медикаментите. Постарайте се да определите алергена в храната. Помпете, че заболяването ще премине само.

4. Импетиго.
Поддържайте чистота. Не допускайте инфекцията да се разпространи върху другите членове на семейството. Изключете захарта от храната на детето. Изчакайте заболяването да премине само.

5. Копривна треска.
Облекчавайте сърбежа с цинкова маз или вани с царевично нишесте и се постарайте да определите източника на алергия.

6. Ухапвания от насекоми.
Ако жилото се вижда в мястото на ухапване, извадете го и облекчете паренето и сърбежа с цинкова маз. При силна алергия от ухапване на насекоми, за да избегнете риска от шок, незабавно потърсете лекарска помощ. Ако детето е ухапано от насекомо за пръв път, внимателно наблюдавайте за алергични прояви.

7. Докосване до отровен шмак.
Промийте поразения участък с вода и сапун. Облекчете сърбежа с цинкова маз или вани с царевично нишесте. Ако растението е докоснато за пръв път, е важно да определите колко силна реакция е предизвикало. Наблюдавайте детето и в случай на тежка реакция, търсете лекар.

8. Акне.
Опитайте се да си припомните събитията, предшестващи разгарянето на пъпките, за да установите дали има връзка с хранителна или друг вид алергия. Експериментално, по метода на изключването, се опитайте да откриете алергена. За да се избегнат вторични инфекции, пазете поразените участъци чисти. Използвайте мек сапун без аромати. Внимавайте участъците с обриви да не се търкат много и пъпките да не се стискат. За да избегнете риска от лечение с Акутан, е по-добре да не ходите на лекар.

ЗА МЛАДЕЖКИТЕ ПЪПКИ ТОЙ ЗНАЕ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВАС, НО МОЖЕ ДА ВИ ИЗПИШЕ ОПАСНИ, НЕЕФЕКТИВНИ И СКЪПИ МЕДИКАМЕНТИ.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker