|
Share

В голяма част от книгите за възпитание на децата по най-подробен начин се описват стадиите на развитие, казва се кога трябва да започне да пълзи, да сяда, да става, да ходи. Разказва се за това как те стават повод за безкрайни вълнения.

За да изразя отношението си по дадената тема, не ми е нужно да напиша книга, достатъчно е само едно предложение - родителите не трябва да се безпокоят кога детето им ще започне да пълзи, да сяда, да става и да ходи. Това може да представлява интерес само за тези от тях, които са извънредно суетни. Изключение правят случаите, когато явно нещо не става, както трябва.
Всички родители изпитват непреодолимо желание да сравняват успехите на детето си с успехите на неговите връстници, Каквото и да напиша тук, няма да мога да ви убедя да не постъпвате по този начин, но се надявам да се съгласите с мен, че такива сравнения са много малко полезни и често пъти са заблуждаващи.
ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА, РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОЛКОВА РАЗЛИЧНО, ЧЕ Е НАПРАВО БЕЗСМИСЛЕНО ДА ГИ ВКАРВАМЕ В НЯКАКВИ НОРМИ.
Ако все пак родителите се нуждаят от „еталони", ето ги:
- повечето бебета започват да сядат с помощ на около шест-осем месеца,
- самостоятелно - от осем до десет;
- да ходят - от дванадесет до осемнадесет;
- да говорят - от осемнадесет до двадесет и четири месеца.


Все пак най-настоятелно ви съветвам да не се хвалите, ако детето постигне тези умения по-рано и да не се тревожите, ако закъснеят.
В определена възраст всички нормални деца овладяват еднакви навици. Тези, които са ги усвоили по-рано, не се отличават с нищо от „аутсайдерите".
Рано или късно децата ще се научат на всичко, което се иска от тях, стига очакванията на възрастните да са реалистични. Понякога забравяме, че темповете на развитие на децата в различните периоди от техния живот са различни и индивидуални и че хората достигат различни висоти в своето развитие.
За съжаление, нашето познание не ни пречи да строим наполеоновски планове за децата си, когато те са още в люлката. То не пречи да сравняваме своите деца с другите, което пак повтарям, не само, че няма смисъл, но е и опасно. Днешният вундеркинд утре може да се окаже двойкаджия и обратното. А това, което наистина е полезно за развитието на детето е вниманието, помощта и грижата на родителите. За личността, развитието и формирането на еамооценка е разрушително, ако очакванията на родителите са завишени или те нямат търпение да позволят способностите на детето да се развият по естествен начин.

РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО СА СВИКНАЛИ ДА СЕ СТРЕМЯТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО И ОЧАКВАТ СЪЩОТО ОТ ДЕЦАТА СИ, ЗАБРАВЯТ, ЧЕ ЗАДАЧАТА НА ДЕТЕТО Е ДА ИГРАЕ И ДА СЕ УЧИ. НЕОБХОДИМО Е ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ ДА ЗАПОМНИ: ОТ ДЕЦАТА НЕ ТРЯБВА И Е БЕЗСМИСЛЕНО ДА СЕ ИЗИСКВА ПОВЕДЕНИЕ НА ВЪЗРАСТЕН.
На родителите само им се струва, че много от постъпките на децата им са насочени към това да ги изкарват извън себе си.

Аз не мога да направя поведението на вашите деца по-малко дразнещо или по-малко тревожно, но ако ви помогна да разберете, че децата ви се държат нормално и се научите да се ориентирате защо с тях се случва това или онова, със сигурност животът ви ще стане по-лек.


С КАКВО БЕБЕТАТА ПЛАШАТ РОДИТЕЛИТЕ СИ?

Кое от поведението на бебета най-често безпокои родителите?
Всички те кашлят, плачат, кихат, пръцкат, оригват се и предизвикват тревоги - достатъчно ли се хранят?
Ако при това детето се храни добре и не отслабва, не се вълнувайте, такива прояви са напълно нормални.

КАТО СТАНА ДУМА ЗА ИЗДАВАНИТЕ ОТ БЕБЕТАТА ЗВУЦИ, ВИ ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ НА ОРИГВАНЕТО СЛЕД ЯДЕНЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБРЪЩА ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ.
Отдавна се знае, че ако след хранене се потупва бебето по гръбчето, то ще изхвърли въздуха от стомахчето си и ще повърне малко мляко. Някои млади майки придават на тази манипулация прекалено голямо значение, като че ли това е жизнено важно.
Всъщност „заповед" за оригване на въздуха не е писана. Някои деца гълтат много въздух по време на ядене и после се оригват оглушително, други поемат много малко въздух и почти не се оригват.
Ако родителите са сигурни, че оригването ще им помогне да задържат млякото в стомахчето, те могат да го стимулират, но е нелепо да го издигате в култ. От медицинска гледна точка оригването няма никакво значение.

НЯКОЛКО ДУМИ И ЗА КОЛИКИТЕ.
Понятието „колики" се използва за обозначаване на явленията, наблюдавани при децата до тримесечна възраст. Обикновено спокойното и доволно от живота си бебе внезапно започва да свива краченца към коремчето и да плаче пронизително.
Независимо, че бебетата съществуват на Земята от милиони години, учените не са намерили обяснение на това явление. Лекарите се оказаха къде-къде по-находчиви. За да запазят авторитета си, те просто измислиха за това необяснимо състояние думата „колики" и го произнасят с важен вид.

Някои медицински учебници сочат като възможна причина за коликите газовете, събиращи се в червата в резултат от ферментацията на по-голямо количество въглеводороди4. Но в тях се казва, че премахването на въглеводородите от храната не води до подобряване на състоянието, което прави тази теория съмнителна. От много майки и лекари може да чуете за коликите и за неконтролируемия плач, предизвикани от излишъка на газове. На мен, както и на учените, причините не са ни известни.

4 т.е. въглехидрати - химични съединения, съдържащи въглерод, водород и кислород и поради това често пъти наричани „въглеводороди" - б.ред.

ПЛАЧЪТ Е ДРУГА ПРИЧИНА ЗА РОДИТЕЛСКО БЕЗПОКОЙСТВО.
Първият плач на новороденото се приема с радост, но след този въодушевяващ момент всеки родител не би имал нищо против да не чува бебешки рев.
Дълги години лекарите объркваха родителите с вредни съвети за това, какво да правят с ревящото бебе. В резултат от това са пострадали много деца.

Наскоро в ръцете ми попадна забавната книга „Хранене и отглеждане на детето" на д-р Лутър Емет Холт (1855-1924), когото общественото мнение нарече баща на педиатрията. Видяла е бял свят през 1924 и преживява 75 издания на три езика. Прочитайки я, разбрах от къде именно педиатрите са взели своите съвети.

Ето какво научих от тази книга (авторът е избрал формата „въпрос - отговор").

ПОЛЕЗНО ЛИ Е БЕБЕТО ДА ПЛАЧЕ?
Плачът разширява и тренира белите дробове на бебето. То трябва да плаче по няколко пъти на
ден.

ПО КОЛКО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЧЕ МАЛКОТО ДЕТЕ?
От петнадесет до тридесет минути на ден.

КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЛАЧЪТ?
Мощен и силен, предизвикващ зачервяване на лицето. Това не е плач, а по-скоро рев. Такъв плач се явява полезно упражнение и се отразява добре на детското здраве.

КАКВО Е РАЗГЛЕЗЕН ПЛАЧ ИЛИ ПЛАЧ ПО НАВИК?
Това е плачът, с помощта на който дори и най-малките постигат целите си - да ги залюлеят, да ги вземат на ръце, да направят това, което те искат - да светнат крушката, да им дадат шишето с мляко. Такъв плач създава вредни навици.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ РАЗЛИЧИ ПО ПЛАЧЕНЕТО ДАЛИ БЕБЕТО Е РАЗГЛЕЗЕНО?
Ако бебето спира да плаче след като получи желаното и се хвърля в рев, когато му го отнемат, значи е разглезено.

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО БЕБЕТО ПЛАЧЕ ОТ РАЗГЛЕЗЕНОСТ НАПУК НА РОДИТЕЛИТЕ СИ?
Не трябва да му обръщаме внимание, нека да плаче, докато му омръзне. Втори подобен опит то няма да направи.

КОГА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ИГРАЕМ С ДЕТЕТО?
Не по-рано от навършване на четири месеца, а най-добре да се изчака до половин година. Колкото по-малко играете с детето, толкова по-добре за него.

КАКВА ВРЕДА НАНАСЯ ИГРАТА В РАННА ВЪЗРАСТ?
Детето става нервно, раздразнително, спи лошо и т.н.


Д-р Холт препоръчва също и хранене през определени интервали от време, спане в строго определено време, преустановяване на нощното хранене през петия месец и отбелязва, че „люлеенето на детето е безполезно, а понякога и опасно". Освен това заявява, че „при никакви обстоятелства бебето не трябва да спи при майката."


ДЕЦАТА ПЛАЧАТ, КОГАТО НЕ ИМ Е ДОБРЕ
Все още много лекари използват препоръките на д-р Холт, а вие ги изучете внимателно и постъпвайте точно обратното.

Бебето плаче, когато е гладно, уморено, подмокрено, самотно или болно. Ние ако сме състрадателни, ние утешаваме възрастни хора за каквото и да плачат те. Тогава защо, в името на всичко свято, обичливите родители трябва да отказват утеха на своето плачещо детенце? Ако детето се е изплашило, вземете го на ръце и се постарайте да разберете какво го безпокои. Ако това се е случило през нощта (дали не плаче от страх или самота?), най-добре е да го вземете в леглото си.


ОТ ТАКИВА СЪВЕТИ НАЙ-МНОГО НЕДОВОЛСТВАТ ПСИХОЛОЗИТЕ И ПСИХИАТРИТЕ.
Спомням си шоуто на Фил Донахю, където бях поканен заедно с автора на книгата „Семейната постеля" Тайн Тевенин - психиатър, плашещ родителите, спящи с децата си, с едиповия комплекс и други обичани от психиатрите теории.
Водещият поиска моето мнение за спането в семейната постеля и аз казах, че психиатрите в никакъв случаи не трябва да спят с децата си, но за родителите това е напълно естествено.

През първите години от живота на детето, родителите се притесняват и за начина на ходене по голяма нужда - разстройство, запек и приучаване към гърне. Майките, раждащи за пръв път, придават извънредно голямо значение на вида и състоянието на бебешкото ако.

ЦВЕТЪТ И КОНСИСТЕНЦИЯТА МУ ЗАВИСЯТ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.
Така например, акото на кърмените бебета прилича на бъркани яйца. Това не е разстройство, както някои мислят, а съвсем нормално изпражнение.
Единствената опасност в тази ситуация може да бъде педиатърът, който може да препоръча бебето да премине на изкуствено хранене.
Родителите в никакъв случай не трябва да спират кърменето. Ако бебето расте и наддава на тегло, консистенцията на изпражненията (твърди или редки) няма никакво значение.

Съвсем различно е, ако детето спре да расте, отслабва и в изпражненията се открива кръв. В този случай не може да се разминете без лекар. Ако не се установи нищо нередно, бъдете предпазливи все пак към лекарското предписание - педиатрите, които са непоправими наблюдатели на изпражненията, ще се домогват да лекуват разстройството с опиати, като ломотил например.
Причината за така изброените симптоми може да бъде и хранителна алергия. Разпознаването и отстраняването на алергена (често пъти това е кравето мляко) не изисква лекарски контрол.

Причината за запека се крие в храненето на детето. Няма „вълшебна формула", даваща необходимия брой изпразвания на червата на ден. Не се притеснявайте, ако ходенето по голяма нужда понякога закъснява.
Можете да заведете детето на лекар, когато ходенето по голяма нужда е съпроводено с болки или има кръв в изпражненията.

КОЛКОТО ДО ПРИУЧАВАНЕТО ЗА ХОДЕНЕ В ГЪРНЕ, „МЕДИЦИНСКИТЕ СЪВЕТИ" СА НАПРАЗНИ: ПЕДИАТРИТЕ ЗНАЯТ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ.
ТОВА Е СЕМЕЙНА РАБОТА.
Постъпете така, както на вас ви е удобно. Някои деца свикват бързо с гърнето, други се съпротивляват, тук нямам какво да ви подскажа.
Когато дойде време моите дъщери да учат децата си да използват гърнето, те се обърнаха за съвет към майка си, а не към мен.

Може да наблюдаваме емоционалните аспекти на детското поведение от „ужасните" първи две години на децата до „трудния пубертет", предизвикващи у родителите отчаяние и негодувание.
Когато децата прекалят с пакостите, родителите трябва да помнят, че това е важна част от развитието им, без което те не могат да станат пълноценни големи хора. Освен това, физическото наказание рядко пъти е решение на проблема, ако въобще го има.

Възрастният човек се разгневява, когато детето събори покривката от масата и счупи любимата му ваза. Родителите са длъжни да се научат да контролират това силно чувство, иначе няма да може да избегнат бедата.

В РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ ПОСЛЕДВАЩОТО ФИЗИЧЕСКО НАКАЗАНИЕ ЩЕ ПРЕДИЗВИКА САМО НЕДОУМЕНИЕТО НА ДЕТЕТО И ЩЕ ГО ОБЪРКА.
Важно е да не забравяме, че детето не ядосва възрастните нарочно. То постъпва така от любопитство. Децата са водени от стремежа да опознаят света и да упражняват научените двигателни навици.
Съветвам ви последователно, без да се сърдите, да започнете да учите детето на думите „не трябва". И моля ви, сложете чупливите вещи по-далеч от ръцете на децата.

НАКАЗАНИЕТО НЕ Е РЕШЕНИЕ
Практически зад всяка проява на детско „лошо поведение", се крие емоционална причина и вместо да започнете да наказвате, опитайте се да я откриете. Често пъти детето, научено с голям труд да ходи на гърне, започва да мокри гащите. Не бива да търсите в поведението му злонамереност. На нито едно дете не доставят удоволствие нито мокрите панталони, нито отрицателната реакция на възрастните. Почти винаги такива прояви са вследствие от получен стрес. Не шляпайте детето, а се опитайте да намерите и отстраните причините.

МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ДЕЦАТА РЕАГИРАТ НЕАДЕКВАТНО ПРИ НЕРАЗРЕШИМИ, ТРУДНИ ЗА ТЯХ РЕШЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ.
Например, внезапно стават агресивни към приятели на улицата или в училище. Причини за лошото поведение може да бъдат болест, умора, глад, проблеми със зрението, повишени изисквания на родителите. Едва ли е разумно да се наказва детето за подобно поведение. Къде по- действена се оказва емоционалната помощ, искреното изразяване на любов и загриженост.

Разбира се, че у детето трябва да се формира отговорно поведение, но не е много умно да мислим, че всичко ще стане бързо, използвайки старата сентенция:" Ако пожалиш пръчката, ще развалиш детето."

ТЕЛЕСНИТЕ НАКАЗАНИЯ ТРАВМИРАТ ДЕЦАТА ВИНАГИ И НА ВСЯКА ВЪЗРАСТ.
Детето не е способно да разбере защо обичащите го родители внезапно изпадат в ярост и му причиняват болка. У него възниква чувство на незащитеност, обида и личностна непълноценност, а такива душевни терзания водят до сериозни психологични проблеми.

Обширните проучвания за влиянието на физическите наказания на децата, показаха че насилието нанася вреда както на децата, така и на родителите. То не води до дълготрайно усвояване на необходимото поведение, а има само моментен резултат.
Няма да отричам, че в гнева си съм вдигал ръка на децата си, но това се е случвало много рядко. Обикновено се стараех да постигна желаното поведение със собствен пример, любов и помощ и съм повече от доволен от постигнатото. Надявам се моите внуци да не разберат никога какво е това „физическо наказание".

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ПО ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДЕЦАТА

Ако постъпките на детето ви отчайват и си мислите за физическо въздействие, ви съветвам да се сдържите и да потърсите по-ефективни начини за корекция на поведението. Алтернативите са много и представляват прекалено широка тема за тази книга. Има немалко издания с разумни съвети за проблемите на детското поведение и сигурно такива книги ще се намерят и във вашия дом. Ще споделя само някои основни мои мисли, които възникнаха по време на моята педиатрична практика.

1. Децата не са възрастни, затова не бива да се очаква от тях да се държат като такива.

2. Децата се учат чрез действие, родителите им не трябва да разчитат на това, че техните постъпки ще бъдат достойни за одобрение.

3. В редки случаи едно дете се държи в точно съответствие с очакванията на родителите си.

4. Децата най-често следват примера, а не думите.

5. Детството е период, в които децата разперват криле и се учат да стават възрастни. На тях им е нужна юзда, но никога клетка.

6. Родителите трябва по-често да контролират собственото си поведение, а не да се тревожат за поведението на детето.

7. Децата реагират на гнева, а на ласката и любовта - отговарят.

8. Ако родителите причиняват болка на децата си, след време те ще причиняват болка на своите деца.


Обстановката на любов и сигурност у дома и емоционално стабилното семейство ще помогнат на родителите да преодолеят тревожните аспекти на детското поведение. Към тях се отнасят: смученето на палеца, гризането на нокти, бъркането в носа, непрекъснатото клатене на главата, нощното напикаване, лошият сън. За лекуване на тези състояния в народната медицина съществуват много лекарства, някои от които действително помагат. Но за нито едно от тях няма медицински средства.

НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ НА ПОДОБНИ ПРОБЛЕМИ Е ДА НЕ ГИ ПРЕВРЪЩАТЕ В ТРАГЕДИЯ. ОТДЕЛЯЙТЕ МАКСИМАЛНО ВНИМАНИЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕТЕТО. ПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ КАКВОТО И ДА Е НАПРАВИЛО, ТО ДА СЕ ЧУВСТВА ОБИЧАНО И ЗАЩИТЕНО. АКО УСПЕЕТЕ ДА СЪЗДАДЕТЕ ОТНОШЕНИЯ НА РАЗБИРАТЕЛСТВО С ДЕТЕТО СИ, ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО АКО СЕ МЪЧИТЕ ДА ПРЕОДОЛЯВАТЕ НЕПРИЯТНИТЕ ДЕТСКИ НАВИЦИ. И ЩЕ ИМАТЕ ЩАСТЛИВО, УВЕРЕНО И ЕМОЦИОНАЛНО СТАБИЛНО ДЕТЕ!

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker