|
Share

Ако се замислите за своите отношения с лекарите, аз съм сигурен, че с учудване ще откриете колко съществено се различават те от отношенията с другите представители от
сферата на услугите.

Типичните отношения между лекар и пациент се изразяват с думата „предписание”. Лекарите дават на своите пациенти предписания, а адвокатите, счетоводителите и други специалисти – съвети.

Когато водят едно дете в педиатричен кабинет, лекарят прави преглед (най-често бегъл), дава направления за рентгенови изследвания и други анализи, поставя диагноза, назначава лечение (обикновено медикаментозно), понякога хоспитализира. Всичко това той прави с минимални пояснения и почти винаги без одобрението на родителите. Лекарят не предупреждава за риска, за възможните странични ефекти на провежданото лечение, а също и нерядко забравя да информира за цената на услугата. Сигурен е, че сметката ще бъде платена дори и диагнозата да се окаже неправилна, лечението не подейства и детето не оздравее. Тоест за които и да са свои действия лекарите носят минимална отговорност пред пациентите си.

Безусловно, във властта на лекарите се намират всички американци, а родителите още повече, тъй като страхът за живота на техните, в много отношения незащитени деца, ги прави особено уязвими. Децата постоянно са съпроводени от риска да станат лесна жертва на „лечението”, което често пъти бива болезнено и изтощително. Нали в медицинските факултети учат да се потисне отклика към човешките страдания, да не се придава особено значение на причиняваната болка и да не се замислят за потенциалната вреда от лекарското назначение.

Сред лекарите, педиатрите са тези, които според мен са най-опасни, защото на пръв поглед са най-невинни в общественото съзнание. Педиатърът е представен с образа на усмихващия се добър чичко, раздаващ на децата сладки сиропи и хапченца във вид на близалки. Освен това, неизвестно защо не е прието да се критикуват детските лекари, за разлика да кажем от гинеколозите и хирурзите, които обществото е свикнало да смята за алчни и безчувствени.

 

ЗАЩО ПЕДИАТРИТЕ СА ОПАСНИ?

Доверието към педиатрите, както показва моя опит, е незаслужено и пречи да се открие реалната опасност на педиатрията за здравето и даже за живота на детето.

Ще изброя само някои причини, които ми дават право да смятам, че детските лекари далеч не са безобидни, а после най-значимите от тях ще разгледам по-подробно.

1. Педиатрите обезпечават медицината с пациенти. Те формират в хората пожизнена зависимост от нея още от момента на раждането им. Ненужните за здравите деца чести „профилактични” прегледи и имунизации се сменят с възрастта с ежегодни „профилактични” изследвания и безкрайни лечения на дребни неразположения, които ако се оставят в покой ще преминат от само себе си.

2. От педиатрите най-малко може да се очаква информация за потенциалните странични ефекти на лечението. Кой от тях някога е разказал на родителите за доказаната връзка при употребата на изкуствените храни и повишеното ниво на олово в кръвта и синдрома на внезапната детска смърт (СВДС)? Или доброволно, без натиск от пресата, ще съобщи за риска от епилепсия и умствено изоставане, с които са свързани имунизациите? Или е разяснил, че антибиотиците трябва да бъдат средство, използвано по жизнени показания, че те са допустими само в случай когато няма друг изход; че честото им и безразборно използване води до неблагоприятни последствия в бъдеще ?

3. Изписвайки постоянно силно действащи медикаменти, педиатрите внушават, че хапчетата са панацея. У детето – още през първите години от живота му – се формира убеждението, че има лекарства за всяка болест и че с таблетки и сиропи може да се „лекуват” даже и обичайни човешки емоции – разочарование, вълнение, отчаяние, потиснатост, неувереност и много други. Детските лекари носят пряка отговорност за развитието на зависимост от медикаменти у милиони хора. Косвено те са отговорни за това, че милиони нещастни хора впоследствие прибягват до нелегално разпространявани наркотици. Именно те са ги убедили, че химическите препарати спасяват, включително от психологически и емоционални проблеми.

4. Педиатрията е една от най-слабо заплатените медицински специалности, затова педиатрите, за да припечелват, се стремят да извършват колкото се може повече лекарски процедури. В сравнение с лекарите с други специалности, педиатрите дават най-много направления на пациентите за ненужни анализи и рентгенови изследвания. Техните пациенти рискуват двойно – първо, заради необосновано назначените анализи и облъчвания и второ, заради ненужното лечение. Защото често пъти резултатите от изследванията са грешни, а лекарите са склонни да пренебрегват клиничните данни.

5. Педиатрите толкова много свикват да ‘лекуват’ здрави пациенти, че много пъти не са всъстояние да разпознаят болните измежду тях. До това заключение стигнах в качеството си на вещо лице в многобройни съдебни спорове по повод на престъпна небрежност на детските лекари.
При прегледите на децата педиатрите оставяха без внимание очевидните симптоми на опасни за живота болести.

Един от известните примери за тези недостатъци на педиатрите е менингитът, понеже в днешно време той е рядкост в педиатрията. Някога менингитът беше смъртоносен в 95% от случаите, сега в 95 % от случаите той е излечим, но само тогава, когато лекарят разпознае симптомите и постави навреме диагноза.
Диагностицирането на това опасно заболяване се учи по време на специализацията и това е един от малкото действително полезни моменти в цялото обучение. Но важни знания нерядко се забравят след години прегледи на безкрайна върволица от здрави деца.
И което е още по-лошо, педиатрите така свикват да лекуват здрави деца, че дори и вярно да диагностицират болните, може и да не си спомнят нужното лечение.

6. За да имат доходи, педиатрите се стремят да преглеждат колкото се може повече пациенти, което означава съкращаване на времето за преглед. Както всеки лекар знае, 85% от точността на диагнозата зависи от правилно снетата анамнеза, 10% – от качеството на прегледа и едва 5% от резултатите от лабораторните и клиничните анализи и изследвания.
За да се снеме пълната анамнеза и обстойно да се прегледа пациентът, е необходим не по-малко от половин час, а лекарският преглед продължава обикновено около десет минути. Ето откъде се вземат шаблонните и механични диагнози, при които навикът заменя разсъжденията.

7. От всички специалисти-лекари, педиатрите са най-склонни към умножаване на доходите си чрез лобиране за закони, принуждаващи населението да ползва техните услуги.
Именно те, а не политиците, са отговорни за вземането на решения за  задължителността на накапването на очичките за новородените с капки с антибиотици или сребърен нитрат; за медицинските прегледи на учениците, даващи широки възможности за диагностициране на състояния, които всъщност не са болестни; за хоспитализацията на родилките; за правото по решение на съда да лекуват децата със съмнителни и непроверени методи против волята на родителите им.

Опасно е да ползваме услугите на педиатър и затова, защото ако родителите се откажат от препоръчаното от лекаря лечение, детето може да бъде взето под закрилата на държавата. През последните години ми се е налагало да свидетелствам в защита на родителите на много съдебни процеси от подобен род.

8. Педиатрите са основните противници на кърменето, независимо от неопровержимите доказателства, че то е един от най-ефективните начини за осигуряване на бъдещото здраве на децата. Усилията на Млечната лига да се противопоставя на влиянието на производителите на изкуствени храни засега не са оказали особено влияние върху педиатрите; много от лекарите, както и преди, продължават да не препоръчват кърменето или активно му се противопоставят.
Няма да търся причини за това, само ще отбележа, че педиатрията в САЩ се развива в голяма степен благодарение на финансовата помощ на производителите на детски изкуствени храни. Те отдавна използват педиатрите в качеството на безплатни дистрибутори.

9. С мълчаливото одобрение на педиатрите се правят акушерски интервенции в процеса на ражданията, осакатяващи децата умствено и физически. Детските лекари забелязват получените по време на раждане нарушения и разстройства, но помагат да се скрият техните виновници. Ако родителите на деца с родови травми зададат на педиатрите въпрос за вината на акушерите, в отговор ще чуят подготвената от времето на специализацията фраза: „Не гледайте назад, съсредоточете се върху бъдещето!”.
Опасните лекарски процедури, водещи до умствено изоставане у децата, проблемите с обучението, физическите дефекти биха изчезнали само за няколко години, ако педиатрите бяха по-състрадателни и имаха смелостта да заявят на всеослушание за отговорността на акушерите.

Всички тези факти свидетелстват за опасните последствия от дейността на американските педиатри. Митът, че американското детско здравеопазване е най-доброто в света (та нали педиатрите у нас са повече!) продължава да съществува. А така ли е наистина? Статистиката на детската смъртност в САЩ показва, че у нас децата са по-малко здрави, отколкото децата от страните, където педиатрите са по-малко. Даже децата от някои слабо развити страни са по-здрави от американските. Напълно вероятно е причината за много от нашите проблемив областта на детското здравеопазване да е именно това – че имаме прекалено много педиатри.

Достъпът до медицинска помощ определя степента на здраве на една нация. На този принцип се основава доктрината за здравеопазване на Съединените щати, приета както от самите лекари, така и от политиците, които те са успели да привлекат на своя страна без всякакви аргументи. Впрочем, съществуват и доказателства, че това не става съвсем без аргументи. Аз смятам за благо само достъпа до спешна медицинска помощ.
Достъпността на ежедневната лекарска намеса често пъти се явява зло. Имахме възможност да се убедим в това от примерите на стачките на лекарите в Калифорния, Канадската провинция Саскачеван, в Израел – веднага, щом лекарите направят голяма стачка, нивото на смъртността пада!

КЛЮЧЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО: ИЗБЯГВАЙТЕ ЛЕКАРИТЕ !

Най-добрият начин да се отгледа едно дете здраво е да се държи по-далече от лекарите, като изключим злополуките, които изискват спешна помощ и сериозните заболявания.
Забелязаните симптоми на неразположение у детето не са повод за лекарски преглед. Просто наблюдавайте детето по-отблизо, а помощта на лекаря ще потрябва само тогава, когато разберете, че болестта е сериозна. Повечето лекари разчитат само на медицината и игнорират факта, че човешкият организъм представлява уникална система с поразителна способност за саморегулация.
Когато сте на преглед при педиатъра, почти никога няма да чуете за изключителните възможности на организма, затова пък ще станете свидетели на ненужната и нерядко опасна намеса в естествената защита на детето.

Ако съм ви убедил да не се доверявате на педиатрите и вие се вслушате в моя съвет да ги избягвате, когато това е разумно, ще трябва да се научите да избягвате поставените от педиатрията капани.
Първият от тях са така наречените профилактични прегледи – горещо обичан от лекарите ритуал, увеличаващ техните доходи и не носещ на детето никаква полза. Опасността от такива прегледи се състои в сформираната от студентските години способност на лекарите да откриват болестта там, където я няма. Диагнозата сама по себе си води към „лечение”, което може да разболее детето.

Към лекар, както вече ви казах, следва да се обръщате само тогава, когато детето е действително болно. Ако педиатърът ви е повикал на ежемесечни и други контролни прегледи, попитайте го в какво, според него, се състои необходимостта от тях.
Поинтересувайте се известни ли му са някакви обективни проучвания, потвърждаващи положителното влияние на такива прегледи върху здравето на детето. Такива аз не знам и не мисля, че вашият лекар ще даде някакъв разумен отговор.

На професионалните организации на педиатрите много им се иска необходимостта от профилактични прегледи, на която лекарите толкова обичат да се позовават, да бъде потвърдена от продължителни контролирани изследвания. И макар че съсловните организации на медиците настояват за провеждане на подобни изследвания, такива са направени много малко. Три от тях, с резултатите на които се запознах, не подкрепят искането на лекарите за редовни периодични прегледи на здрави пациенти. В тях се разглеждат поотделно такива параметри като цялостно здравословно състояние, особености на поведението, способност за обучение и статус на развитието.
Според публикувания в списание „Педиатрия” доклад, нито едно от проучванията не е доказало положителния ефект на профилактичните прегледи. След като няма доказателства, че профилактичните прегледи подобряват здравето на детето, предлагам те да се избягват поради риска от ненужно лечение, а и заради икономия на време и пари.
През цялата си дългогодишна педиатрична практика не си спомням случай такъв преглед да е открил заболяване, което да не е могло да бъде открито чрез обстойно сваляне на анамнезата при първото посещение при лекаря по повод на някакво оплакване.
Затова ще поговорим подробно по-късно.

ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ НА ЗДРАВИ ДЕЦА СА БЕЗСМИСЛЕНИ, ЗАЩОТО СА ПОВЪРХНОСТНИ, А ТЕ СА ТАКИВА, ПОНЕЖЕ ЛЕКАРИТЕ ДЪЛБОКО В ДУШАТА СИ НЕ ВИЖДАТ В ТЯХ СМИСЪЛ.

Според проведено в Питсбърг проучване, педиатърът губи за преглед средно малко повече от десет минути, а за препоръки към родителите, средно по петдесет и две секунди.
Аналогични резултати дадоха подобни проучвания в Ню Йорк, Балтимор, Сиатъл, Лос Анжелис и Рочестър, щат Ню Йорк.

Нито един лекар не е в състояние да диагностицира болест при липса на симптоми за десет минути и да даде съвет за петдесет и две секунди. Ако детето ми попадне на педиатър, който твърди обратното, аз не бих дал възможност на този лекар дори да продума и думичка.

На всеки преглед при лекар на детето неизбежно му се мери ръстът и теглото. Обикновено това прави медицинската сестра.
Тази част от ритуала е измислена от съвременната медицина, за да подчертае за сетен път, че пациентите ненапразно плащат за медицинския преглед. Младите родители нервничат, наблюдавайки как медицинската сестра се опитва да сложи на кантара тяхното ревящо бебе. Понякога при измерването на ръста родителите са помолени да държат краченцата му.
Майката и бащата с облекчение въздъхват, когато най-накрая появилият се педиатър, сравнявайки получените резултати с таблицата, обявява че детето се развива нормално или изпитват още по-голям стрес, когато чуят че детето е прекалено едро или пък дребничко.

При това лекарят не обелва и дума, че ритуалът, в който току що са участвали родителите, е лишен от всякакъв смисъл.
На родителите не им е известно, че таблицата за ръст и тегло в ръцете на педиатъра е измислена от един от производителите на изкуствени детски храни и се доставя в детските лекарски кабинети безплатно.

Възниква въпросът: защо на тези производители им трябва постоянно да претеглят детето?

Всичко е много просто – тъй като теглото на кърмените деца често пъти не съвпада с „нормата” от таблицата, се предполага, че педиатърът вместо да успокои изплашените родители и да им обясни, че повод за тревога няма, ще препоръча да се спре кърменето и да се захрани детето изкуствено. А паметката е винаги подръка на лекаря. Много често тегленето на детето завършва с такива препоръки. В резултат от това детето се лишава от имунната си защита и другите предимства на кърменето.

ЛЕКАРИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ТАБЛИЦИТЕ ЗА РЪСТ И ТЕГЛО ЗА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ ПОНЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК.
Най-популярна е таблицата на застрахователната компания „Метрополитен”, създадена за подрастващи деца и възрастни хора. Нейната последна редакция датира от 1959. Сравнявайки след претеглянето показателите на детето, педиатърът ги обявява за ‘ненормални’ или ‘нормални’, въвеждайки родителите в заблуда. Защото неговият извод по отношение на конкретния пациент е основан не на реални, а на предполагаеми статистически данни.

ЗАЩО ТАБЛИЦИТЕ ЗА ТЕГЛОТО И РЪСТА СА ПОДВЕЖДАЩИ ?

Изводите въз основа на таблиците за теглото и растежа са грешни, защото те са съставени при използване на средните показатели на групи деца, без да се отчитат условията на живот, расовата принадлежност, генетичните данни на конкретното дете. Лекарят констатира, че детето е дебело или слабо, високо или ниско, ако стойностите за тегло и ръст се отклоняват от „нормата”. Как да не си спомним принципа на някои юристи „да сеят съмнения в главите на клиентите си, които после дълго ще разрешават с доста голяма полза за себе си”! Именно това се случва, когато отклонението от „нормалните” таблични данни стане повод за лечение.

Определението „норма” за средни стойности на ръста и теглото е ненаучно по принцип, още повече, ако имаме в предвид че те не са верни. Така някои лекари забелязаха, че посоченото в таблиците на компанията „Метрополитен” „идеално тегло” на възрастния човек е с 10-20% по-ниско, отколкото трябва. В медицинските среди се разгоряха дебати по този повод и на „Метрополитен” се наложи да преразгледа показателите. Но дали те ще удовлетворят другите лекари? Както и да завърши тази история, няма съмнение, че повечето педиатри няма да й обърнат никакво внимание и както преди ще използват утвърдените от преди стандарти, с такава прецизност, като че ли са спуснати със заповед свише.

Както показаха проучванията, стандартните таблици за ръста и теглото (в днешно време ги има няколко) на децата имат още по-малък смисъл от таблиците за възрастни. В частност те са непригодни за цветнокожите деца, защото са основани на измервания на деца от бялата раса, имащи различни характеристики. Те не отчитат генетичните фактори в развитието на детето – предполага се, например, че ръстът на родителите няма значение.

Но мен повече ме безпокои това, че лекарите използват таблиците за определяне нормата за теглото на бебетата. Как може да се определи нормата за тегло на деца, които се хранят с майчино мляко, ако тя въобще не съществува?

Развитието на кърмените деца се различава от развитието на изкуствено хранените и в това няма нищо ненормално, напротив, добре е, че е така. Ние не разполагаме с никакви данни дядо Господ да е направил грешка като е напълнил
майчината гръд с мляко, а не с изкуствена храна. Макар че, както изглежда, много от педиатрите не мислят така. Ако теглото на кърмените не достига табличните данни, те настояват за изкуствено хранене. То е вредно за всички деца без изключение. Предимно за това ми се иска да поговоря. Засега ще подчертая, че смятам кърменето за необходимо условие за здравето на децата не само в бебешка възраст.

Стандартните таблици за ръста, с които оперират детските лекари, представляват образец и американската медицина е пълна с такива примери на преобладаващи количествени
глупости над качествения здрав разум.


Не се поддавайте на доводите на педиатъра, когато ви убеждава, че ръстът на вашето дете, видите ли, не съответства на всякакъв род „стандарти” и „норми”.

Помнете, че тези „норми” са били определени произволно преди много години и хора, които не виждат разлика между кърмените и изкуствено хранените деца често пъти сравняват ябълки с портокали.

За нормалните темпове на растеж на детето, което се кърми, педиатрите не знаят нищо.

Те заблуждават родителите, казвайки, че детето расте бавно. Ако забавянето на растежа е единственият симптом на „не-здраве”, не преминавайте на изкуствено хранене. Имайте предвид, че лекарят е направил своя извод, ползвайки безсмислени таблици.

Знам, че няма да ви е лесно да се примирите с абсурдността на използването на тези таблици в медицинската диагностика, нали без тях не минава нито един медицински преглед.
Повярвайте ми, не съм единственият, който е на мнение, че тези таблици носят повече вреда, отколкото полза. Такова мнение имат много мои колеги, които са се освободили от сляпата вяра във всичко, което са учили и оценяват обективно резултатите от практиката си.

Отделих толкова внимание на въпроса за „стандартите” на теглото и ръста, защото искам да послужи като предупреждение за опасността от действията на педиатрите. Убедителни примери за това ще приведа, когато говоря за конкретните болести. Ако педиатърът е готов да лекува детето въз основа на неверни таблици, не е трудно да си представим на какви вмешателства може да се реши, ако открие симптоми на истинско заболяване. Нали е длъжен да поддържа реномето си на добър лекар!


Вредата от прословутите таблици, като правило, се ограничава от съдържанието на портфейла и душевното спокойствие на родителите, но напоследък тяхната вреда расте.

Не мога да не разкажа накратко за новата опасност. Имам предвид зачестилите напоследък случаи на използване на естрогени и други хормони за изменение ръста на детето, който на база на табличните данни лекарите са сметнали за прекалено висок или нисък. За потенциалната вреда на стимулиращите или забавящи ръста хормони е известно много малко и съвсем нищо – за дълготрайните последствия от лечението с такива.

През последните години в медицинските списания писаха много за използването на естрогените за спиране на прекомерния растеж на момичетата. В една от статиите за безопасността на такова лечение завоалирано се отбелязва рискът от странични ефекти: сутрешно повдигане, нощни болки, тромбофлебит, копривна треска, напълняване, повишено кръвно налягане, нарушение на менструалния цикъл, намалена функция на хипофизата, мигрена, захарен диабет, образуване на камъни в жлъчния мехур, атеросклероза, рак на млечната жлеза и половите органи, безплодие. Посочва се, че относително малко момичета са преминали лечението достатъчно отдавна, за да е минал латентният период на развитие на неоплазия (злокачествено новообразувание).

Колко лекари, които са препоръчали такова лечение на деца, са разказали на родителите им за страничните действия?
Колко родители ще позволят на лекарите да контролират ръста на детето им с такива препарати, ако са научили навреме за риска от използването им? Рискът да се подложи на сериозна заплаха от рутинни лечебни процедури не може да се нарече нито епизодичен, нито незначителен.


Именно затова следва да вземете в свои ръце здравето на вашето дете.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker