|
Share

Повечето от нас смятат, че отговорностга на родителите за детското здраве започва от момента, в който детето се прибере от родилния дом в къщи. Всъщност, решенията, определящи здравето и жизнеспособността на детето, се вземат много по-отрано.

Възможността да се заложи здрава основа за растежа и развитието на бебето и да се повлияе на бъдещото му благополучие се открива преди раждането, по време па зачеването и бременността. Важно е, например, какъв акушер-гинеколог сте избрали. А може би, когато раждането наближи, си заслужава да обмислите дали да не родите у дома.

Не бързайте да отхвърляте тази възможност. На пръв поглед раждането в къщи може да ви се стори опасно, но уверявам ви - няма никаква опасност. Броят на жените, изучили всички възможности и избрали домашното раждане като традиционен и безопасен начин за раждане, нараства постоянно.

Това, което е рисковано за родилките и новородените, е арсеналът от средства за „помощ" в родилните домове, а също и в детските отделения, в които новородените попадат в първите часове от живота си.
СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ МЕДИЦИНСКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, МЕДИКАМЕНТИ, АНЕСТЕЗИИ, ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ И ДРУГИ АКУШЕРСКИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ПОДЛАГАТ РОДИЛКИТЕ И НОВОРОДЕНИТЕ НА НЕОПРАВДАН РИСК, СПОСОБЕН ДА НАНЕСЕ ТЕЖКИ, ДОРИ ЖИЗНЕНО ОПАСНИ УВРЕЖДАНИЯ.

РАЖДАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕСТЕСТВЕНО
Класическият семеен лекар от времето на моето детство помагаше в израждането, само ако имаше нужда. Смяташе раждането за естествен и нормален процес и се намесваше само в редките случаи, когато не всичко вървеше, както трябва. Ако раждането се проточваше, той не поставяше питоцин, защото закъснява за голф. Даваше време и възможност на Природата да си свърши работата, стоеше край родилката с часове, дотогава, докато нейният организъм (а не фармацевтичната компания „Парк Дейвис") реши, че е дошло време да ражда. Това не прилича на днешното, често пъти ирационално поведение на лекарите-акушери!

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ВЕЧЕ НЕ ПОМАГА, А НЕПРЕКЪСНАТО СЕ НАМЕСВА В ЕСТЕСТВЕНИЯ ФИЗИОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС, КАТО ЧЕ ЛИ ТОЙ Е ПАТОЛОГИЧЕН.
Това вмешателство в повечето случаи води до пожизнено увреждане на физическите и умствени способности на детето. Понякога животът прекъсва в първите мигове след раждането или не започва въобще.

Опасностите, с които се сблъскват жените в родилните домове са толкова много, че не е възможно да ги опиша подробно в тази книга. Всичко, което ми е известно за риска на болничното раждане, разказах в предишната си книга „Мъжка медицина или как лекарите осакатяват жените". В тази и следващите глави ще научите за последствията от акушерските намеси, за уврежданията на здравето на новороденото от лекарската дейност и болничните процедури.

Лекарите-акушери, защитавайки своето, приличащо на затвор гнездо, не изпускат случай да подчертаят, че родилният дом е единственото безопасно място за раждане. И в това място се доставят родилки, едва ли не под конвой с цел да бъде възпрепятствано домашното раждане (под контрола на лекар); понякога се обръщат дори към съда. Аргументацията на лекарите не се потвърждава нито от статистически, нито от научни данни, напротив - има данни, които говорят точно за обратното.
ТЪЖНОТО ИЗБРОЯВАНЕ НА ЯТРОГЕННИТЕ (ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ЛЕКАРИ) УВРЕЖДАНИЯ НА ДЕЦА Е НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО ЗА ВСЕКИ БЕЗПРИСТРАСТЕН, СПОСОБЕН НА ЛОГИЧНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ СЪДИЯ ДА НАПРАВИ ИЗВОДА, ЧЕ НАЙ- БЕЗОПАСНОТО МЯСТО ЗА ПОЯВЯВАНЕ НА БЯЛ СВЯТ НА ЕДНО ДЕТЕ Е НЕГОВИЯТ РОДЕН ДОМ.

Да се ражда в къщи е по-безопасно, отколкото в болницата, защото няма медицински прибори и инструменти, следователно е по-малка възможността за ненужни интервенции.
САМО В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ РАЖДАНЕТО МОЖЕ ДА ПРОТЕЧЕ ЕСТЕСТВЕНО, ТАКА, КАКТО ГО Е ЗАМИСЛИЛ САМ ГОСПОД.

Процедури като ултразвукова диагностика, мониторинг на състоянието на плода, седиране, обезболяване и анестезия, стимулация с питоцинин и цезарово сечение, в голяма степен престават да бъдат реална заплаха, ако жената реши да не рискува, а да ражда в собственото си легло.

Акушерите, работещи в родилните домове не одобряват домашното раждане под претекст, че в случай на усложнения няма да може да се ползва болнично оборудване. Бих се съгласил, ако лекарите, практикуващи само в болници, сами избираха подходящи кандидати за помощници в домашното раждане.
НО ТЕ НЯМАТ НИТО ОПИТА, НИТО НАВИЦИТЕ, ЗА ДА РАЗПОЗНАЯТ КОЯ ЖЕНА Е СПОСОБНА ДА РОДИ В КЪЩИ И КОЯ ИМА НУЖДА ОТ ЛЕКАРСКО ПРИСЪСТВИЕ. НЕ СА СПОСОБНИ ДА СЕ СПРАВЯТ С ПРОБЛЕМИ, КОИТО НЕ СА СЪЗДАДЕНИ ОТ ТЯХ И СА БЕЗСИЛНИ БЕЗ ОБИЧАЙНОТО БОЛНИЧНО ОБОРУДВАНЕ.

Лекарите и акушерите, израждащи в домашни условия, умеят да определят кои жени трябва да родят в болница. При тях също възникват проблеми, но те се случват много по-рядко, отколкото в условията на стационара, а и се оправят много по-добре.

КАК БОЛНИЧНОТО РАЖДАНЕ ОСАКАТЯВА ДЕЦАТА
Може да различим пет периода, през които действително лекарите може да се окажат виновни за раждането на осакатено, умствено непълноценно или с травми дете.
Първият период предшества зачеването,
вторият обхваща бременността,
третият -родилните контракции,
четвъртият - раждането и
петият - престоя в болницата.
Ще разгледаме всеки един от тях.

ПЕРИОДЪТ ДО ЗАЧЕВАНЕТО
Бъдещите родители все още не са се замислили за раждане на дете, но над здравето му вече е надвиснала заплаха. Лекарите не винаги се замислят, че някои техни действия може да имат опасни последствия. Подлагайки пациентите на прекомерно рентгеново облъчване, те едва ли отчитат, че то може да доведе до груби пороци в развитието и умствена непълноценност на плода. НАЙ-МНОГО ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ИМА ПРИ РОДИЛКИ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ, ЗАЩОТО ДОЗАТА ОТ РЕНТГЕНОВОТО ОБЛЪЧВАНЕ СЕ НАТРУПВА В ТЕЧЕНИЕ НА ЦЕЛИЯ ЖИВОТ, А ТОВА ПОВИШАВА РИСКА ОТ РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ СЪС СИНДРОМА НА ДАУН.
Тежки последствия за детето може да има и от облъчването на мъжете. Деца, заченати от мъже, чиито сперматозоиди са пострадали от облъчване с рентгенови лъчи, също може да имат проблеми в развитието и различни форми на умствена изостаналост.

Потенциалното влияние на радиацията върху развитието на плода е една от главните причини, поради които ако е възможно, рентгеновото облъчване трябва да се избягва още от първите месеци на бременността.

НАПЪЛНО ВЕРОЯТНО Е ЛЕКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ ДА ОМАЛОВАЖАТ РИСКА ОТ РЕНТГЕНОВАТА ДИАГНОСТИКА, КАТО ГО ПРЕДСТАВЯТ ЗА НЕЗНАЧИТЕЛЕН.
Например, зъболекарят ще заяви, че рентгеновата снимка на устната кухина е безвредна, тъй като дозата на облъчване за един сеанс е незначителна. Не вярвайте на това! Няма никакво значение, че дозата от този или онзи сеанс рентгеново изследване е малка.
ОПАСНОТО Е, ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА ЗАЧЕВАНЕТО, ДОЗАТА ОТ РАДИАЦИОННО ОБЛЪЧВАНЕ МОЖЕ ДА СЕ НАТРУПА ДОТОЛКОВА, ЧЕ ДА СЕ ОКАЖЕ СПОСОБНА ДА ОСАКАТИ БЪДЕЩЕТО ДЕТЕ.

Съветвам пациентите си да отказват рентгенови изследвания, освен ако не са предписани за диагностика на животозастрашаващи състояния. А ако лекарят ви е препоръчал такова изследване за вашето дете, не се притеснявайте да покажете загрижеността си. Да се възразява на лекарите е трудно, но здравето на детето ви е най-важно.

Настоявайте облъчването да бъде с възможно най-ниски дози. Интересувайте се дали рентгенологът е преминал специално обучение, кога е проверявано оборудването, съответства ли до- зата на лекарското предписание. Уверете се, че лаборантът е защитил репродуктивните органи на детето със специална престилка.

НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ РЕНТГЕНОВИЯТ АПАРАТ Е СМЪРТНО ОПАСЕН.
Едно след друго проучванията изкараха на бял свят шокиращи факти за правените рентгенови изследвания в САЩ, включително използване на неизправно оборудване и необучен персонал. Най- възмутителното е, че в повечето случаи няма никаква необходимост от подобни изследвания.

ДРУГ РИСК ПРЕДСТАВЛЯВА ОРАЛНАТА КОНТРАЦЕПЦИЯ.
Зачеване се допуска поне няколко месеца след спирането й, иначе детето може да се роди умствено непълноценно.

ОТ КАКВО ДА СЕ ПАЗИТЕ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ
В групата с най-висок риск за живота през първите часове, дни и месеци след раждането попадат не само недоносените деца, родени преди техните органи да бъдат оформени, но и много слабите, с малко телесно тегло.

По време на моята младост лекарите съветваха бременните „да ядат за двама", сегашните акушер-гинеколози са склонни да ограничават теглото им. Доскоро максимално приемливото наднормено напълняване беше от 4.5 до 7 кг, сега затегнатите норми малко се поотпуснаха - допуска се напълняване от 9 до 11 кг. Това е по-разумно, но няма никакъв смисъл от ограничения.
НАПРОТИВ, ОГРАНИЧАВАНЕТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО РАЖДАНЕ НА СЛАБИ ДЕЦА, С НИСКО ТЕГЛО, КОЕТО Е ОПАСНО ЗА РАЗВИТИЕТО И ЖИВОТА ИМ.

През 1975 съобщиха в пресата, че всяка трета бременна жена в САЩ (а те са повече от един милион) страда от изтощение. Между изброените причини бяха не само недостигът на средства за нормално хранене, но и стремежът за запазване на фигурата. Преобладаващото мнозинство бременни не си дояжда, заради постановените лекарски ограничения. Такова отношение към себе си бъдещите майки не трябва да допускат. Изтощението им може да се окаже пагубно за детето.

ГЛАВНАТА ГРИЖА НА ЖЕНАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА НЕ Е УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ТЕГЛОТО, А ПЪЛНОЦЕННОТО ХРАНЕНЕ.
Когато лекарят предупреждава, че бременната не трябва да напълнява от 7 до 9 кг, той се позовава на това, че „правилното" тегло ще облекчи раждането и ще предотврати развитието на токсикоза при бременните - едно от най-опасните (понякога дори и смъртоносно) усложнение на бременността.

ОБЯСНЕНИЕТО НА ЛЕКАРЯ ЗВУЧИ УБЕДИТЕЛНО, НО ТОВА НЕ Е ИСТИНА. ВСИЧКИ СЪЩЕСТВУВАЩИ ДАННИ СВИДЕТЕЛСТВАТ ЗА ОБРАТНОТО.
Съществува опасност, ако родилката е изтощена, нейната матка да не се справи с раждането по правилния начин и родилните болки да продължат или пък да се прекратят. Настояващият за ограничаване на храненето лекар може доволно да потрива ръце, защото това е забележителен повод за цезарово сечение - то носи тлъста сума пари, а на майката и детето - поредните неприятности.

АНАЛОГИЧНО СТОЯТ НЕЩАТА И С ТОКСИКОЗАТА. СЪБРАНИТЕ ЗА ПОЛОВИН ВЕК ДАННИ ГОВОРЯТ, ЧЕ БОЛЕСТНОТО СЪСТОЯНИЕ СЕ ДЪЛЖИ НЕ НА ПОВИШЕНОТО ТЕГЛО, А НА НЕАДЕКВАТНОТО ХРАНЕНЕ.
При недостиг на необходимите елементи в диетата, се нарушава работата на черния дроб и организмът реагира със симптоми, диагностицирани като токсикоза. Много жени трудно се задържат в установените от лекаря граници на теглото и в отговорния предродилен период (последните два месеца преди раждането) се оказват на горната граница.
Ако следва строго лекарските препоръки, бъдещата майка ще трябва да премине на полугладна диета през това време, когато за намиращото се в утробата й дете е необходимо максимално пълноценно хранене за нарастване на теглото. Освен това, даденият период се явява критичен и за развитието на мозъка на плода. Гладуването на бременната жена, заради произволно натрапени от медицината ограничения, представлява заплаха не само за нейното здраве, но и за здравето и живота на детето й.

МОЯТ СЪВЕТ КЪМ БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ Е:
Каквото и да ви препоръчат лекарите по отношение на храненето и теглото, водете се от здравия разум. Не хабете така нужния ви сън в тревоги за „наднорменото" тегло, което не се харесва на лекаря ви.
ПО-ДОБРЕ СИ ПОМИСЛЕТЕ ЗА БЕБЕТАТА, КОИТО СЕ РАЖДАТ СЛАБИ, С НЕДОСТАТЪЧНО ТЕГЛО. ТЕ УМИРАТ ПРЕЗ ПЪРВИЯ МЕСЕЦ ОТ ЖИВОТА СИ 30 ПЪТИ ПО-ЧЕСТО, ОТКОЛКОТО ДЕЦАТА С НОРМАЛНО ТЕГЛО.
Поради недостиг на хранителни вещества, така необходими за пълноценното развитие, при половината от такива деца се наблюдава известна степен на умствена изостаналост. При недоносените деца три пъти по-често, отколкото при новородените с нормално тегло, се наблюдават случаи на епилепсия, церебрална парализа, проблеми с поведението и обучението им. Затова нека вашето хранене да бъде пълноценно и балансирано.
И НЕ СИ ПОМИСЛЯЙТЕ ДА ГЛАДУВАТЕ!
Ако лекарят ви досажда, че сте напълнели с повече от 13 кг, си помислете какво да му кажете, за да прекрати тази тема.

СЪЩО ТОЛКОВА РЕШИТЕЛНО СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯЙТЕ И НА ЛЮБИМИТЕ ЛЕКАРСКИ ПРЕПОРЪКИ ДА ВЗЕМАТЕ ОТВОДНЯВАЩИ МЕДИКАМЕНТИ (ДИУРЕТИЦИ), АКО ВИ СЕ ПОДУВАТ РЪЦЕТЕ И КРАКАТА.
В организма се задържат течности в различни периоди от бременността почти при всички жени. Това по правило е нормално и даже полезно явление. Задържаната в тъканите течност е нужна за поддържането на допълнително количество кръв, необходимо за майката и детето.
ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ОТОЦИТЕ КАТО СИМПТОМ НА ТОКСИКОЗА И ДА СЕ ИЗПИСВАТ ДИУРЕТИЦИ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА ТЕЧНОСТТА ОТ ОТОЦИТЕ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ Е НЕПРАВИЛНО - ТЕЧНОСТТА Е НЕОБХОДИМА И ЗА ЖЕНАТА, И ЗА ДЕТЕТО.

Резултатите от такава „помощ" може да бъдат катастрофални. Смъртността при децата, родени от майки без отоци по време на бременността е с 50% по голяма от тази при деца, родени от бременни жени с отоци.
ОСВЕН ТОВА ПРИЕМАНЕТО НА ДИУРЕТИЦИ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО СМЪРТ, ПОРАДИ ПАДАНЕ НА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ И ХИПОВОЛЕМИЧЕН ШОК.

Не се съмнявам, че лекарят ще предупреди бъдещата майка за опасността от приемането на алкохол, цигари и други средства, влияещи на настроението й. Той е длъжен да предупреди и неговите думи не трябва да се пренебрегват. Съществуват сериозни доказателства, че дори умерената им употреба може да има силно отрицателно въздействие върху детското здраве.

По същите причини лекарят трябва да предпазва и от заплахата по време на бременността да се употребяват медикаменти, продавани без рецепта, например аспирин или други подобни медикаменти за простуда.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ЛЕКАРЯТ ЕДВА ЛИ ЩЕ ПРЕДУПРЕДИ ЗА РИСКА ОТ ТЕЗИ МЕДИКАМЕНТИ И ПРОЦЕДУРИ, КОИТО САМИЯТ ТОЙ НАЗНАЧАВА - МЕДИКАМЕНТИ, ОТПУСНАТИ С РЕЦЕПТА (КОИТО СЪЩО МОГАТ ДА УВРЕДЯТ ПЛОДА), РЕНТГЕНОВО ОБЛЪЧВАНЕ, УЛТРАЗВУКОВА ДИАГНОСТИКА И ПРОЦЕДУРИ КАТО АМНИОЦЕНТЕЗА.
Нямам възможност по-подробно да разкажа за опасността от тях и ще се наложи да проучите този въпрос самостоятелно. Има много литература по въпроса за риска от лекарските процедури, прилагани по време на бременност, включително и моята книга „Мъжка медицина или как лекарите осакатяват жените".

НАМЕСА ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО
В началото на тази глава ви помолих да помислите дали да не предпочетете домашното раждане и да избегнете риска от неизбежна намеса в болницата. Почти всяка форма на акушерска помощ в процеса на раждането, което би трябвало да става по естествен начин, е опасна и потенциално може да доведе до поражения на мозъка и умствена изостаналост на детето. Ако раждането стане в къщи, жената и детето рискуват много по-малко.

Преди няколко години д-р Луис Е. Мел от Университета на Уискънсин изследвал 2000 случая на раждане, от които почти половината били домашни. Неговите резултати говорят сами за себе си:

• 30 от родените в болница деца са получили родови травми. Случаи на травми при домашно раждане нямало.

• Реанимация при раждане в болница се е наложила при 50 случая, а при домашно раждане - при 14.

• Неврологични нарушения получили 6 деца, родени в болница и 1 дете, родено в къщи.

Размахът на медицинската намеса, характерна за болничното раждане, ни хвърля ни в ужас. Съгласен съм, че използването на някои процедури е оправдано, особено в критични ситуации.

ЗА АМЕРИКАНСКАТА МЕДИЦИНА Е ВАЛИДЕН СИНДРОМЪТ „ЩЕ НАПРАВИМ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ" И ОПАСНОСТТА ИДВА ИМЕННО ОТ ТАМ.
Това, което е предвидено за критичните ситуации, се използва за всички, влезли в родилното отделение. В процеса на типичното болнично раждане ненужните намеси следват една след друга. Няма да се спирам на подробностите, за тях може да прочетете в моите предишни книги. Ще спомена само вътрешния и външен мониторинг на плода, интравенозното хранене, обезболяването, стимулацията с окситоцин, епизиотомията и цезаровото сечение.

ЗА РИСКА ОТ УЛТРАЗВУКОВАТА ДИАГНОСТИКА НЕ Е ИЗВЕСТНО ПОЧТИ НИЩО, ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА НЕ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА, ЛЕКАРИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ ДА СИ МЪЛЧАТ.
Мисля, че за вас ще представляват интерес сведенията, които ми станаха известни. Използването на мониторинг на плода, както и други изследвания, провокират неприятни въпроси, на които лекарите не могат да отговорят.
ТОВА Е ОЩЕ ЕДИН СЛУЧАЙ ЗА ТОВА КАК ЛЕКАРИТЕ НАРУШАВАТ ЗАПОВЕДТА НА ХИПОКРАТ „НЕ ВРЕДИ".

Външното наблюдение на плода (мониторинг) се прави с помощта на два колана, обхващащи корема и съединени със записващо устройство. Единият колан реагира на кръвното налягане и измерва честотата и силата на контракциите, другият чрез ултразвук определя състоянието на плода.

Обикновено в болниците се прави мониторинг на всички раждания, макар че нито едно от изследванията, проведени върху 70000 жени не откри разлика в резултатите на раждане с и без мониторинг, но други изследвания показаха, че смъртността на децата при раждане с мониторинг е по-голяма.
ТОВА ДАВА ОСНОВАНИЯ ДА СЕ ПРЕДПОЛОЖИ, ЧЕ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ НЕГОВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО, А В НАЙ-ЛОШИЯ - ВРЕДНО.

В днешно време науката няма убедителни доказателства дали ултразвуковото въздействие уврежда здравето или е безопасно. За разлика от рентгеновите лъчи, ултразвукът не предизвиква йонизация. За тези, които защитават ултразвуковите методи на изследване, този факт е доказателство за тяхната безопасност. Но този аргумент не е убедителен.
АЗ НЕ МОГА ЕДНОЗНАЧНО ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ УЛТРАЗВУКЪТ МОЖЕ ДА НАВРЕДИ НА ДЕТЕТО, НО И ЛЕКАРЯТ, КОЙТО ГО ИЗПОЛЗВА, НЕ МОЖЕ ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОЙ Е БЕЗВРЕДЕН.
Британската епидемиоложка Ейми Стюарт, оглавяваща „Оксфордския обзор на детската онкология", през 1983 съобщава за подозрителни тенденции - деца, изследвани вътреутробно с ултразвук преди раждането си, заболяват по-често от левкемия и други видове рак.

В документ на Световната здравна организация, призоваващ за проучване на ултразвука и ограничаване на използването му, се казва следното относно ползата и риска от тази процедура (курсивът навсякъде е мой):

„Изборът на формата на изследване на човека представлява особена трудност (за ултразвука - б. авт.)
Латентните периоди на развитие на рак може да достигнат до двадесет години или той да стане факт чак в следващото поколение. Тъй като човешкият ембрион е чувствителен към други видове облъчвания, има опасения, че той е чувствителен и към ултразвука.
Изследванията върху животни говорят за необходимостта от изучаване на неврологичното (в когнитивен план на развитие), имунологично и хематологично въздействие върху човека.
СЪЩЕСТВУВАТ НЯКОИ ДАННИ, ЧЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ УЛТРАЗВУКА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ФОРМИРАНЕТО НА ОРГАНИТЕ ПРИ ОПИТНИ ЖИВОТНИ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ.
Тези аспекти на изследванията при хора не са проверявани, а това трябва да се направи. В настоящия момент не е известно дали ултразвуковата диагностика на плода носи полза за детето или майката относно изхода на бременността. Това трябва да бъде обстойно проверено. Ако няма общопризната полза от такова изследване, няма и причини да се подлагат пациентите на такава процедура, отчитайки цената й и възможния риск."

Какво да се прави, ако независимо от възникващите въпроси за риска от левкемия, потисната имунна защита, вродени дефекти на плода, както и други възможни последствия от ултразвука, лекарят настоява за такова изследване? Предлагам да се съгласите само в този случай, при който лекарят ви представи убедителни научни доказателства за процедурата, нейната полза за вас и детето, както и липсата на каквато и да е вреда в настоящия момент и за в бъдеще. Той няма да може да ви представи такива доказателства, защото те не съществуват.

ВЪЗМОЖНО Е ДА НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО Е СЛЕДВАЛО ДА НАПРАВИ ОТ САМОТО НАЧАЛО - ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ СТЕТОСКОПА, ЗАБРАВЯЙКИ ЗА УЛТРАЗВУКА.

Една жена, която е родила веднъж нормално и здраво дете, няма нужда да се притеснява от дородови опасности дотогава, докато не реши да ражда отново. Призовавам раждащите за първи път много внимателно да проверят за възможния риск. Именно заради опасностите, за които ви разказах, намирам идеята за домашно раждане толкова привлекателна. Останах много доволен, когато моите две дъщери решиха да раждат в къщи. Имам три прекрасни внука на две, три и пет години, очакваме още двама и те също ще бъдат родени в къщи.

Тези, които се плашат от домашното раждане и решават да отидат в родилния дом, трябва да бъдат нащрек. Надявам се да се възползват от всичко, прочетено в тази глава, от препоръчаните от мен книги и да се постараят да избегнат възможните опасности на болничното раждане.

ОПАСНОСТИТЕ, ДЕБНЕЩИ В ДЕТСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ
Независимо, че конкурентната борба доведе до подобряване на положението в болниците, тя не изпразни така наречените детски отделения. В тях преместват новородените, за да преминат процедури, някои от които са силово наложени от законите на много щати. Разкъсвайки се от плач, новороденото престоява там най-малко четири часа в пълна самота. Едва след това разрешават на майката да го накърми, а ако тя не желае, го захранват изкуствено.

ЛЕКАРЯТ, ИЗРОДИЛ ДЕТЕТО, ВЕДНАГА МУ НАКАПВА В ОЧИТЕ СРЕБЪРЕН НИТРАТ - ДОМИНИРАЩ В МЕДИЦИНАТА НА САЩ ХИМИКАЛ. ТОВА Е ПРОЦЕДУРА СРЕЩУ ГОНОРЕЯ, НОСИТЕЛИ НА КОЯТО (ПО СМЕХОТВОРНО ЛЕКАРСКО ПОДОЗРЕНИЕ) СЕ ЯВЯВАТ ВСИЧКИ РОДИЛКИ.
Не кой да е, а именно лекарите са се погрижили тази „профилактична" процедура да стане задължителна за всички щати. На всички новородени, мотивирайки се с грижа за здравето им, поголовно се накапва небезобидния сребърен нитрат.

ЗАЩО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРОВЕРЯВАТ БЪДЕЩИТЕ МАЙКИ ЗА НАЛИЧИЕ НА ГОНОРЕЯ?
Лекарите отхвърлят тази възможност, позовавайки се на това, че изследването няма 100% гаранция. Това е съвършена глупост - въпросният препарат също не е 100% ефективен. Практиката за неговото използване е спорна още и защото в случай на развитие на гонорейна офталмия при детето, независимо от причините, ще бъде проведена терапия с антибиотици.

Използването на сребърен нитрат, за което децата плащат със своето благополучие, беше в някаква степен оправдано до появата на антибиотиците. При 30 до 50% от получилите го деца се развива химически конюнктивит - заради напълненото с гъста гной око, първите седем или повече дни от живота им минават в слепота.
Никой не знае какви може да бъдат дългосрочните психологически ефекти от това. Процедурата може да предизвика и запушване на слъзните канали, което изисква доста сложна хирургична интервенция. В крайна сметка някои лекари, към които се присъединявам и аз, смятат, че голямата честота на възникване на миопия (късогледство - б. ред.) и астигматизъм в САЩ може да бъде свързана с въздействието на това отровно вещество върху нежната очна роговица на новороденото.

В някои щати започнаха да заменят сребърния нитрат с антибиотици, макар че няма доказателство използването им да предотвратява гонорея. Решавайки проблема с непосредствената вреда от използването на сребърен нитрат като злоупотребява с антибиотиците (което сигурно ще се повтаря много пъти), педиатърът създава нови заплахи за детското здраве.

В МНОГО БОЛНИЦИ ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С АНТИБИОТИЦИ СЛЕДВАТ ЕДНА СЛЕД ДРУГА.
В опит да се предотврати разпространението на болнични инфекции сред бебетата, много лекари слагат пеницилин на всички новородени. Това трябва да се избягва, особено ако няма нужда да се лекува е антибиотик съответното заболяване. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ ВСЯКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АНТИБАКТЕРИАЛНИ МЕДИКАМЕНТИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОРОДИ РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ ТЯХ ВПОСЛЕДСТВИЕ. ОСВЕН ТОВА, ПРИ НЯКОИ ДЕЦА СЪЩЕСТВУВА РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА АНАФИЛАКТИЧНА РЕАКЦИЯ КЪМ ВСИЧКИ АНТИБИОТИЦИ.

Щом бебето попадне в детското отделение, започват да го къпят и е напълно възможно да използват сапун с хексахлорофен. Отдавна е известно, че хексахлорофенът, прониквайки през кожа- та, може да предизвика неврологични нарушения.
Въпреки това, сапунът с такова вещество продължава да служи като средство за предотвратяване на епидемични заразявания с бактерии, е които гъмжат болничните отделения.
Особено неприятно е, че къпят детето с вреден сапун, като едно обикновено измиване само с вода върши същата работа и е също толкова ефективно. Това е доказано с пет прецизни изследвания на 150 новородени - четири групи от по 25 деца са къпани с един от четири антисептика, а останалите 50 - само с обикновена вода. Бактериологичните проби, взети от децата на третия и петия ден след къпането, не показали никаква разлика.

МОЯТ СЪВЕТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ Е ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАТ НА ЛЕКАРИТЕ ДА ИЗПИТВАТ ВЪРХУ ДЕТЕТО ИМ ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСЕН ХИМИКАЛ ЗА ЗАЩИТА ОТ ИНФЕКЦИИ, ОБИКНОВЕНАТА ВОДА Е СЪЩО ТОЛКОВА ЕФИКАСНА!

В БОЛНИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ВСЯКО НОВОРОДЕНО СЕ ПОДЛАГА НА АНАЛИЗ ЗА ФЕНИЛКЕТОНУРИЯ (ФКУ).
Задължителен в повечето щати, той се прави с цел да се определи дали детето не е болно от това рядко заболяване, водещо до умствена изостаналост. Фенилке-тонурията предизвиква в организма недостиг на определен фермент и се среща веднъж на 100000 новородени. Анализът за ФКУ сам по себе си не е опасен, ако не смятаме, че бодването с игла дава път на бактериите, за които вече ви казах, че във всяка болница се намират в огромни количества.
Проблемът е в това, че резултатите от изследванията са неточни и често пъти са лъжливо положителни. Детето с диагноза „фенилкетонурия" минава на строга диета със заместители на белтъчини, които имат неприятен вкус, предизвикват напълняване и правят храната доста еднообразна. Лекарите нямат единно мнение за продължителността на диетата.
Нейният срок се колебае от три години до пожизнена.
ОСВЕН ТОВА, ЛЕКАРИТЕ ЗАБРАНЯВАТ КЪРМЕНЕТО НА ТАКИВА ДЕЦА. СМЯТАМ ЗА СЪВЪРШЕНО БЕЗСМИСЛЕНО НОВОРОДЕНИТЕ ДА СЕ ОБРИЧАТ НА УЖАСНА ДИЕТА ВЪЗ ОСНОВА НА АНАЛИЗ, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОГРЕШЕН.

Самата диета също предизвиква сериозни въпроси. Преди седем години сътрудници на центрове за лечение на ФКУ в САЩ, Австралия, Великобритания и Германия откриха, че неврологичният регрес продължава, независимо че болестта е била диагностицирана рано и е използвана специална диета. Тези деца получиха диагноза .Атипична ФКУ" (вариантна форма) и по- късно починаха.

Съветвам, ако в семейството не е имало случай на фенилкетонурия, да се откаже анализ до нейната проява и да се помни, че майчиното мляко е най-доброто лечение според мен, ако все пак болестта я има. Ако не сте могли да избегнете анализа и неговият резултат е положителен, настоявайте за повторно изследване след две седмици, за да се изключи възможна грешка. Ако и повторният резултат се окаже положителен, уточнете формата на фенилкетонурия (класическа или атипична) и се убедете, че предложената диета съответства на вида. Не отстъпвайте и непременно продължете кърменето при новия режим на хранене, тъй като то е най-добрата защита, достъпна за детето.

При благоприятен резултат от повторния анализ се постарайте да не се тревожите излишно дълги години дали първият резултат е бил грешен. Едно от негативните последствия на масовите анализи е емоционалната травма на родителите при грешни резултати. Не веднъж ми се е налагало да чувам въпроса: „Как мислите, това (по-късно започване на говора, по-късно приучаване към гърнето) не може ли да бъде предизвикано от фенилетонурия?".

ПОЧТИ СЪЩОТО СЕ СЛУЧВА И КОГАТО ПЕДИАТЪРЪТ СЪОБЩАВА НА РОДИТЕЛИТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМА „СЛАБ СЪРДЕЧЕН ШУМ". АКО НЕ СЕ ОТКРИЯТ ДРУГИ СИМПТОМИ, „ШУМОВЕТЕ" НЕ ГОВОРЯТ ЗА НИКАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ.

Списъкът на мрачните болести, за които масово проверяват новородените, постоянно се разширява. Във всеки щат се разработват специални програми за проявата на такива заболявания, даже се внасят съответните законодателни промени, които се инициират от лекари и доколкото мога да съдя, те имат само полза от това. Но нима не е абсурдно да се подлагат децата и родителите на физически и емоционален риск от анализи за болести, срещащи се един път на сто години?!

В ЧИСЛОТО НА ОПАСНОСТИТЕ, ОЧАКВАЩИ БЕБЕТО В ДЕТСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ Е И ЛЕЧЕНИЕТО НА ЖЪЛТЕНИЦАТА С БИЛИРУБИНОВИ (КВАРЦОВИ) ЛАМПИ (ФОТОТЕРАПИЯ).
Леката жълтеница при новородените е нормално явление. Тя се наблюдава при 30-50% от случаите, а възможността да възникне е свързана със степента на намеса при раждането.

Всяко поколение измисля нови начини за намеса в здравето, които от своя страна създават проблеми, изискващи нови намеси.
Голяма част от това, което изпитват родилките в болницата (обезболяване, стимулация на раждането, медикаментозни препарати) увеличава вероятността детето да развие жълтеница, това заболяване представлява страничен ефект от всички тези процедури.

НА НОВОРОДЕНОТО ПОЧТИ ВИНАГИ СЛАГАТ ВИТАМИН К, ВЛИЯЕЩ НА СКОРОСТТА НА СЪСИРВАНЕ НА КРЪВТА, ТЪЙ КАТО ЛЕКАРИТЕ СА УЧЕНИ, ЧЕ БЕБЕТО СЕ РАЖДА С НЕДОСТИГ НА ТОЗИ ВИТАМИН. ТОВА СА НЕЛЕПОСТИ!
Случва се само, когато майката е била силно изтощена, но инжекции се слагат на всички, без изключение. Тази процедура може да стане причина за жълтеница, съответно за лечение с билирубинови лампи, което пък носи риск от цяла дузина документално потвърдени опасни последствия за детето. Лечението на предизвиканите от „лечение" състояния понякога продължава цял живот и изисква нови рискови процедури.

Билирубинът е жлъчен пигмент в кръвта. Много лекари са на мнение, че той може да провокира поражения на мозъка, защото смятат, че може да проникне в централната нервна система. Всъщност билирубинът е обикновен продукт от разпада на червените кръвни клетки, придаващ жълтеникав оттенък на кожата на бебето.
Не бива да се плашите от това състояние. По изключение (в много редки случаи), когато концентрацията на билирубина е много висока или рязко се вдига през първия ден от раждането (вследствие на резус конфликт), се изисква преливане (смяна) на кръвта или лечение с билирубинови лампи. Светлината на лампата се намира в синята част на спектъра, бързо окислява билирубина и го въвежда в черния дроб.

СЪЩИЯТ ЕФЕКТ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ И ЕСТЕСТВЕНО - ЧРЕЗ УЛТРАВИОЛЕТОВО ИЗЛЪЧВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО.

Ако жълтеницата не се дължи на някаква болест, рискът от лечението й е по-голям, отколкото ползата. За седмица или две билирубинът ще се излъчи сам, а под въздействието на слънчевите лъчи това би станало още по-бързо. Макар че жълтеницата при новородените в повечето случаи се явява нормално и без опасност за живота им състояние, лекарите обикновено настояват за лечение с билирубинови лампи. По този начин едно безобидно физиологично състояние се лекува с небезвредната фототерапия! Защо да не позволим на слънчевите лъчи да окажат същия ефект?

ПО ДАННИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЛУЖБИ ФОТОТЕРАПИЯТА НА БЕБЕШКАТА ЖЪЛТЕНИЦА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЧИНА ЗА УВЕЛИЧЕНА СМЪРТНОСТ ОТ БЕЛОДРОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ) И КРЪВОИЗЛИВИ. ОТБЕЛЯЗАНИ СА СЪЩО И СЛУЧАИ НА ЗАДУШАВАНЕ НА БЕБЕТА С ВЪЗГЛАВНИЧКИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ НА ОЧИТЕ ПО ВРЕМЕ НА СЕАНСИТЕ.

Лекарите обикновено уверяват, че лечението с билирубинови лампи е безвредно. Може ли да се повярва, че не са им известни последствията, появяващи се веднага след курса на фототерапия - раздразнителност, вялост, диария, лактозна недостатъчност, чревно разстройство, обезводняване, проблеми с храносмилането, недостиг на рибофлавин, нарушен баланс между билирубина и албумина, намалена зрителна ориентация с възможно занижена реакция, промяна в ДНК? Никой нищо не знае и за възможните дългосрочни последствия от това лечение.

РЕАНИМАЦИОННОТО ОТДЕЛЕНИЕ С НЕГОВИТЕ ПРОЦЕДУРИ НЯМА ДА СЕ РАЗМИНЕ НА БЕБЕТО, АКО ТО СЕ Е РОДИЛО НЕДОНОСЕНО В РЕЗУЛТАТ НА НАТРАПЕНО ОТ ЛЕКАРИТЕ ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ, НА ПРЕКОМЕРЕН КОНТРОЛ НА ТЕГЛОТО ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА ИЛИ ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ.
Лекарите се гордеят изключително много с чудесата, които творят там с помощта на най-новите технологии. Лично на мен ми е непонятно това хвалене. Доказателство за ефективността на реанимационните отделения още няма, а допълнителният риск за новороденото е значителен.
АКО НЕДОНОСЕНОТО БЕБЕ СЕ ПОСТАВИ В КУВЬОЗ, ТОВА ОЗНАЧАВА ПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ ОТ МАЙКАТА ОЩЕ ОТ ПЪРВИТЕ ЧАСОВЕ НА ЖИВОТА МУ. ТУК ТО РИСКУВА ДА ПОЛУЧИ НЕ САМО ИЗГАРЯНИЯ, НО И СЪЩЕСТВЕНО ДА ПОСТРАДА ОТ ПОДАВАНИЯ КИСЛОРОД.

Грешките в дозировката на кислорода, подаван на бебето, може да доведат до ретролентикуларна фиброплазия, която е най-честата причина за слепота при децата.
За да се избегне, това се изисква много внимателен контрол на нивото на кислород в кръвта на детето, т.е. да се вземе кръв за анализ. Това на свой ред може да доведе до ятрогенна анемия.
ЕДНА НАМЕСА ПРЕДИЗВИКВА СЛЕДВАЩА И В КРАЙНА СМЕТКА МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ ДО ПРЕЛИВАНЕ НА КРЪВ, КОЕТО ОТ СВОЯ СТРАНА МОЖЕ ДА ПОДЛОЖИ ДЕТЕТО НА РИСК ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ С ХЕПАТИТ.

Ако се случи така, че детето вече е на „кислород", родителите трябва да дадат на лекарите да разберат, че знаят за риска от такава процедура и тя силно ги безпокои. Това, поне в известна степен, ще намали небрежността на персонала в родилното отделение.

ОБРЯЗВАНЕ И ДРУГИ НЕНУЖНИ ОПЕРАЦИИ
При раждането на момченце лекарите може да посъветват родителите да му направят обрязване. В САЩ на такава процедура се подлагат около 1.5 милиона деца ежегодно, т. е. около 80% от момчетата. Тази потенциално опасна процедура може да бъде оправдана само от религиозни мотиви, макар че всяко поколение лекари я приема за необходимост.
Между другото, Американската педиатрична асоциация съобщава, че не съществуват лекарски показания в полза на обрязването. Ако такава процедура се препоръча, родителите имат право да попитат защо трябва да причиняват болка на техния син, риск от инфекция, кръвоизлив и даже смърт в резултат на операция, за която няма медицинска обосновка.

Трябва да се знае и за други хирургични операции, препоръчвани от лекарите по повод вродени състояния. Първото от тях е пъпна херния, която представлява малък дефект в мускулите на корема, водещ до изпадане на вътрешностите от коремната кухина. Това често срещано явление като правило преминава през първата година от живота на детето. Ако хернията не изчезне, операцията трябва да се отложи от две до четири години. Шансовете тя да премине се запазват до навършване на три до петгодишна възраст.

Операцията е съмнителна и в случай на неспускане на тестиса. Някои лекари я смятат за наложителна, поради опасността от развитие на рак. Този аргумент изглежда убедителен само на пръв поглед. Рискът от такава операция сам по себе си е много по-голям, отколкото ракът на тестиса. Следователно, най-разумно е да се остави тестисът на мира. Съвсем друго е, ако и двата тестиса не са се спуснали. В този случай има смисъл от оперативно лечение, иначе безплодието често е неизбежно.

В ТАЗИ ГЛАВА СЕ ПОСТАРАХ ДА ПРЕДУПРЕДЯ ЗА ОПАСНОСТИТЕ, КОИТО ЗАПЛАШВАТ МАЙКАТА И ДЕТЕТО, АКО МЯСТОТО ЗА ПОЯВЯВАНЕ НА БЯЛ СВЯТ Е РОДИЛНИЯТ ДОМ.
Но аз изредих само непосредствените, преки заплахи и не казах нищо за психологическата вреда, нито за нарушението на нормалното хранене при разделянето на бебето от майката и за болничните процедури, възпрепятстващи кърменето. На тези въпроси ще отговоря в следващите глави.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker