|
Share

Всеки един от нас смята зрението за най-важното сетиво и всеки родител се плаши детето му да не загуби зрението си. Тревогата ма родителите е напълно основателна, затова грижата за зрението на детето е крайно необходима.

Важно е също и да умеем да избягваме неуместното лечение.

Остротата на зрението се определя от това как вижда изследваното око спрямо нормалното. Например, 20/20 означава, че окото вижда на разстояние 20 фута (6 метра) така, както вижда здраво око на същото разстояние. При зрение 20/50, изследваното око вижда на разстояние 20 фута така, както здравото би виждало на 50 фута (15 метра).

При децата способността да виждат се развива постепенно. Отначало те трудно различават детайлите, но с течение на времето зрението им се подобрява и на петгодишна възраст достига оп- тималното си ниво. Едно шестмесечно бебе би могло да има острота на зрението 20/20, но мозъкът му още не осигурява необходимата за това връзка с очите. При положение, че не са възникнали никакви зрителни проблеми, на двегодишна възраст зрението на детето е приблизително 20/70, на три - 20/30 или 20/40, на четири - 20/25, а на пет достига 20/20.

Някои родители на тригодишни деца, разбирайки, че остротата на зрението е 20/40, започват да се тревожат. На тях трябва да им се обясни, че това е съвършено нормално за деца на тази възраст. За пълноценния живот на тригодишните е достатъчно зрение 20/40 - както вече казах, на пет години то ще стане 20/20. Важно е това да се знае, защото някои лекари съветват тригодишни деца със зрение 20/40 да носят очила. Не трябва да се приемат такива препоръки, освен в случаите на особени нарушения на зрението или когато едното око вижда значително по-добре от другото, което нарушава фокуса на зрението. Такова състояние трябва да се коригира, защото едното око може да спре да функционира правилно.

Най-разпространените дефекти на зрението са три - късогледство (миопия), далекогледство (хиперметропия) и астигматизъм. Те се определят от анатомията на окото и не представляват болестно състояние. Ако разстоянието между роговицата и ретината е доста голямо, фокусът на зрението се премества от ретината напред, предизвиквайки късогледство. Ако е много малко, фокусът се премества назад, зад ретината, предизвиквайки далекогледство. Астигматизмът се причинява от неправилната форма на роговицата или на лещата на окото. Всички тези състояния се коригират с помощта на очила или контактни лещи, но нито едно от тях не повишава риска от бъдещо заболяване на очите.

Около 10% от децата имат нужда от очила, поради една от тези причини, но дори и да не ползват очила, състоянието на зрението им няма да се влоши. Далекогледството обикновено намалява с нарастване на възрастта и се стабилизира на 21-годишна възраст. Късогледството прогресира, но също има тенденции за стабилизиране, приблизително на същата възраст.

КРИВОГЛЕДСТВОТО ОБИКНОВЕНО ПРЕМИНАВА ОТ САМО СЕБЕ СИ

През първите месеци след раждането на детето, очите му може да се движат автономно, независимо едно от друго, създавайки впечатление на „сходящо" или „разходящо" кривогледство (страбизъм). Такова явление е обичайно и напълно нормално. Очите на тримесечно бебе, по правило, следват синхронно движещите се предмети. При някои деца се наблюдава променлив страбизъм - състояние, при което едното или другото око периодично гледа не в нужната посока. Около петгодишна възраст кривогледството почти винаги преминава от само себе си.
Ако по този повод потърсите лекар, резултатът може да бъде ненужно лечение и дори операция.

Истинският страбизъм, при който окото постоянно „стои в ъгъла" без да мърда, е по-сериозен проблем. Ако това състояние не се коригира, функцията на окото може да се наруши окончателно. Това се нарича „амблиопия" и се характеризира с това, че зрението е намалено, независимо, че очната ябълка е нормална и зрителният нерв е здрав. Окото не предава зрителните сигнали на съответните нервни окончания. Заболяването се коригира с помощта на специални упражнения (ортоптика), с подходящи очила или чрез пренасяне на цялото натоварване върху ленивото око (здравото око се закрива). Ако нищо не помогне - следва операция.

Много е важно страбизмът, който може да доведе до амблиопия, да се коригира до навършване на училищна възраст. Ако едното око на детето „стои в ъгъла", е необходима консултация с опитен офталмолог. Съгласявайте се на операция само тогава, когато всички останали мерки са изчерпани и не са дали резултат.

Преди да прибегнете към лечение се убедете, че детето има истински „страбизъм", а не най- разпространения „променлив".
Много често съм бил очевидец, когато лекари са настоявали за лечение, включително операционно, на променлив страбизъм при две- или тригодишни деца. Това състояние почти винаги преминава от само себе си.

Макар че в тази книга ви убеждавам да избягвате ненужната медицинска помощ, със същата твърдост ви призовавам да я търсите, когато е необходима.

Травмите на очите са точно такъв случай.
Не се опитвайте да правите нещо, ако детето е получило сериозна травма на окото.

Не се доверявайте и на педиатър.

Незабавно водете детето при компетентен специалист-офталмолог или в болница, която може да ви осигури такъв. Лечението, приложено от вас или лекар-неспециалист, може да доведе до необратимо увреждане на окото.

Единственото, което трябва незабавно да направите при травма на окото, е да сложите върху него топъл влажен компрес. При химическо изгаряне окото трябва да се промие с преварена вода. И колкото се може по-бързо звънете на офталмолог или в болница.
Опишете характера на поражението, за да научите какво още може да предприемете преди тръгването ви за там.

Ако в окото е попаднала прашинка и сълзенето не я е изхвърлило, може да се опитате да промиете. За тази цел отдръпнете клепача и капнете в окото със стерилен капкомер няколко капки преварена и охладена (не гореща!) вода. Особено добре промийте под горния клепач, защото именно там остават чужди частици. Ако не успеете, заведете детето на лекар и внимавайте никой да не трие окото на детето - частичката може да е остра и е възможно да надраска конюнктивата или роговицата.

ПОВЕЧЕТО ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЕ ЛЕКУВАТ ПРЕКАЛЕНО УСЪРДНО

Очните травми, както и проблемите със зрението (подобно на всички останали проблеми) са съпроводени с прекомерна лекарска намеса.

По препоръка на лекарите, без никаква нужда, много деца носят очила, подлагайки се на подигравките на връстниците си.
Резултатите от едно от официалните изследвания за педиатричните мерки, взети за корекция на зрението, в което са участвали 2000 деца и 300 педиатри са, че при 7 от всеки 10 деца носенето на очила не е дало никакви резултати, т.е. тези деца не са имали достатъчно сериозни, нуждаещи се от корекция, , проблеми със зрението.
Сред тези, които са носили очила, цели 40% са се провалили на теста за острота на зрението и то направен с очила!

Педиатрите настояват за редовни, понякога ежегодни проверки на зрението, обременявайки родителите с ненужни усилия и разходи.
Полза от такива проверки има само провеждащият ги лекар. Ако детето няма очевидни проблеми, проверката си губи смисъла.


Когато детето е на 4 години и може да се провеждат тестове с него, вече има смисъл да се провери зрението. Следващата проверка да бъде на 9-10 годишна възраст. Зрението на възрастните трябва да се проверява на всеки десет години до навършване на 40, а след това на всеки пет години.

Лекарите имат навика да злоупотребяват с медикаменти и при лечението на очни заболявания, предизвикани от алергии или раздразнения.

• Най-разпространен е конюнктивитът или „зачервените очи". Предизвиква се от алергия и по-рядко от вирусни или бактериални инфекции.

• Другото заболяване е хроничният конюнктивит - причинява се от цигарен дим, замърсен въздух, увеличено очно налягане или недоспиване.

• Алергичният конюнктивит може да бъде провокиран от полени, прах, животинска вълна, медикаменти, козметика, хранителни продукти, химически добавки, както и от много други алергени. Характеризира се със сърбеж, сълзене и зачервяване на очите.

• Разпространен е също и т.нар. „басейнов конюнктивит". Името на това алергично заболяване говори само за себе си.

• Пролетният конюнктивит, както не е трудно да се досетим, има сезонна природа. Възниква обикновено през пролетта, а с наближаването на зимата изчезва. Симптомите му са сърбеж, сълзене, чувствителност към светлината и отделяне на слуз, но без примеси на гной.

• Последната и най-неприятна разновидност на конюнктивита е катаралният конюнктивит. Той е заразен и има следните признаци: зачервени, сърбящи очи, чувствителност към светлината, възможно е да има усещане за парене, отделяща се гъста слуз или гной, понякога дори залепване на клепачите. Децата, страдащи от това заболяване, не рядко не могат да си отворят очите, защото те буквално са залепени от секретите. Това може да изплаши детето, но трябва да го успокоите, обяснявайки му че няма нищо опасно. Както при всяко друго заразно заболяване, хигиенните норми (например, индивидуална хавлиена кърпа) ще спомогнат да се предпазят останалите членове на семейството.

Не е нужно да умеете да различавате видовете конюнктивит. Ако детето боледува често от такова заболяване, от вас се иска да откриете алергена.

Нито едно от изброените видове неразположения не се нуждае от медицинска помощ.
При тежък катарален конюнктивит, продължаващ няколко дни, ще трябва да отидете на лекар, за да проведе лечение с външни антибиотици (пасти за мазане).
В Повечето случаи е достатъчно очите да се промиват с преварена (но не гореща) вода и парче чист памучен плат.

Ако се съмнявате за алергия, си припомнете в детайли всички предшестващи заболявания. Имало ли е промени в заниманията на детето, местоживеенето, храненето, приемане на медикаменти или нещо подобно? Сигурен съм, че можете да откриете алергена без съветите и помощта на лекаря.

Другият проблем с детските очи е ечемикът, представляващ възпаление на мастните жлези и космените фоликули в корените на миглите.
В самото начало на зараждане на ечемика възниква усещане, че нещо е попаднало в окото. След това окото започва да сълзи и се появява болезнено възпалено петънце. Накрая, върху клепача узрява образувалият се ечемик, напомнящ пришка или зрънце. Тук не са нужни никакви медикаменти.
Обикновено, за ограничаване на инфекцията помагат горещи компреси - по 10-15 минути, няколко пъти на ден. Това ускорява изсушаването на ечемика. Понякога за компреси се ползват разтвори на борова киселина или на магнезиев сулфат/английска сол/, но обикновената преварена вода с нищо не е по-лоша.

МИТОВЕ ЗА ЗРЕНИЕТО

Сляпата вяра в широко разпространените митове за зрението отнема значително време и опустошава джобовете на родителите, но причинява също и излишни неприятности на децата им. Повечето хора се доверяват сляпо на твърденията, приведени по-долу, но никакви научни доказателства не доказват достоверността на поне едно от тях.

1. Четенето при лошо осветление разваля зрението.

2. Прекаленото четене е вредно за очите.

3. Зрението се разваля, ако се гледа телевизор от прекалено близо.
(Трябва да отбележа, че си заслужава телевизор винаги да се гледа отдалеч, защото последиците от нискочестотното облъчване, които може да се проявят в бъдеще, все още не са добре изучени.)

4. Четенето в движещ се автомобил разваля очите.

5. Яркото изкуствено осветление разваля очите.

6. Зрението отслабва от ползването на чужди очила.

7. Евтините очила развалят зрението.

8. Разваляте си очите, ако не използвате очила.

9. Ако носите очила, зрението ви постепенно ще отслабва.

10. Ако не извадите навреме прашинката, попаднала в окото, тя ще попадне зад очната ябълка и ще остане там завинаги.
(Ами няма как да попадне там! Видимата част на окото е отделена от задната част на очната кухина с т.нар. конюнктивална ципа. Единствените отвори в нея са микроскопичните слъзни канали.)

11. Морковът е полезен за укрепване на зрението!
(Ако този аргумент убеждава детето да яде зеленчуци, защо пък да не се използва!)

Не е трудно да се досетим, че в повечето от приведените по-горе ситуации родителите постоянно мърморят на детето „Спри, недей да правиш това". Но техните съвети едва ли ще бъдат послушани и това ще напрегне излишно отношенията им.

КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ ПРОБЛЕМИ СЪС ЗРЕНИЕТО

1. Ако нямате венерически заболявания, се постарайте да убедите лекаря да не накапва сребърен нитрат в очите на току що роденото ви бебе (виж глава 4). Тази процедура е неоправдана и крие значителен риск.

2. Ако детето няма очевидни проблеми със зрението в училище или в къщи, няма нужда от редовни прегледи. Такива са целесъобразни само два пъти - на 4 и на 10 години.

3. Не се тревожете, ако очите на новороденото още не се движат координирано. Към третия месец всичко ще се оправи.
Променливият страбизъм, при който окото „гледа не в нужната посока", обикновено преминава до 4-5 годишна възраст и не изисква никакви мерки.

4. Ако окото на детето постоянно „стои в ъгъла", това може да доведе до амблиопия, което е сериозен очен порок. По този повод се консултирайте с офталмолог, а ако ви препоръча операция, не бързайте да я правите. Съгласявайте се само след като сте изчерпали всички възможности за възстановяване на зрението с помощта на ортоптика, използване на очила или закриване на здравото око.

5. Ако детето развие конюнктивит, промивайте очите му с преварена, не гореща вода и чисто парче плат. Опитайте се да откриете източника на алергия. Обърнете се към лекар, ако независимо от вашите усилия, окото продължава да гнои.

6. Затопляйте ечемиците с цел по-бързо да узреят, изсъхнат изчезнат. Медикаменти не са ви нужни.


КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker