|
Share

Най-голямата заплаха от детски болести се крие в опасните и безплодни опити те да бъдат предотвратени чрез масови ваксинации.

Пределно ми е ясно, че това мое твърдение няма да бъде разбрано толкова лесно. Ваксините така хитро и енергично се настаняват на пазара, че много родители ги смятат за чудо, спасяващо от много болести. Съответно, трябва да си безразсъдно храбър, за да им се противопоставяш. Да нападаш педиатъра за това, което го храни, е все едно свещеник да отрича непогрешимостта на папата. Знаейки това, мога само да се надявам моята гледна точка да бъде изслушана безпристрастно.

ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТОВА, КОЕТО Е ВНУШЕНО НА ОБЩЕСТВОТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУНИЗАЦИИТЕ, ПРОСТО НЕ Е ИСТИНА.
Мнението ми за ваксините не е само лошо предчувствие. Ако беше по моята воля, щях да ви посъветвам да се откажете от всички ваксини. Но такъв съвет не мога да ви дам - в половината щати родителите са лишени от право на избор.
Педиатри, а не политици, успешно лобират за закони, по силата на които родителите са длъжни да се съгласяват на ваксинации. Без такива децата им няма да бъдат приети в училище.
Но все пак, дори и в тези щати педиатърът може да се опита да бъде убеден да отстрани коклюшната съставка от ДТК ваксината. Тази ваксина, която е най-опасна от всички, е обект на непрекъснати дебати. Много лекари само като чуят за нея, започват да нервничат, опасявайки се от съдебни искове.
И с право се страхуват, защото неотдавна в Чикаго родителите на едно дете, пострадало след ваксиниране против коклюш, получиха 5.5 милиона долара компенсация. Ако подобни страхове навестяват педиатрите, родителите трябва да ги използват в свой интерес, защото здравето на техните деца е заложено на карта.

МАКАР ЧЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ НА ПРАКТИКУВАНЕТО СИ ПРАВЕХ ИМУНИЗАЦИИ, СЕГА, ЗАРАДИ БЕЗКРАЙНИТЕ ОПАСНОСТИ, С КОИТО СА СВЪРЗАНИ, СЪМ СТАНАЛ НЕПОКОЛЕБИМ ПРОТИВНИК НА МАСОВОТО ВАКСИНИРАНЕ.

Тази тема е толкова сложна и обширна, че заслужава да се напише цяла книга. Затова само накратко ще изброя своите възражения против фанатичното настървение, с което педиатрите на сляпо вкарват чуждородни белтъци в организма на детето, нехаейки за вредата, която могат да причинят.

Накратко, безпокоя се от следното:

1. НЯМА УБЕДИТЕЛНИ НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ НЯКОИ ДЕТСКИ БОЛЕСТИ СА ИЗЧЕЗНАЛИ, БЛАГОДАРЕНИЕ ИМЕННО НА МАСОВОТО ВАКСИНИРАНЕ.
Действително определени детски болести, някога широко разпространени, сега са намалели силно или са изчезнали с появата на ваксините. Защо се е получило така, никой не знае. В частност, причината може да бъде в подобряване условията на живот.
Ако приемем, че причината за намаляване броя на болестите или изчезването им в САЩ е било масовото ваксиниране, тогава разрешете да попитам защо по същото време същите болести изчезват и в Европа, където такова не е правено?

2. Прието е да се смята, че ваксината на Солк е преустановила епидемията от полиомиелит, от която са страдали американските деца през 40-те и 50-те години на XX век. Ако това е така, защо тези епидемии се прекратяват и в Европа, където полиомиелитната ваксина не е била прилагана толкова мащабно?
УМЕСТЕН Е ВЪПРОСЪТ ЗАЩО ВАКСИНАТА НА СЕБИН ПРОДЪЛЖАВА И ДО ДНЕС ДА СЕ НАЗНАЧАВА НА ДЕЦА, ДОКАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДЖОНАС СОЛК, ПИОНЕРЪТ НА ПОЛИОМИЕЛИТНАТА ВАКСИНА ПОСОЧВА, ЧЕ ТЯ Е ОТГОВОРНА ЗА ПОВЕЧЕТО ПРОЯВЕНИ СЛУЧАИ НА ПОЛИОМИЕЛИТ?

Медиците се държат ирационално като продължават да натрапват тази ваксина. За сетен път се потвърждава моята гледна точка, че лекарите постоянно повтарят грешките си.
Упоритото им нежелание да се откажат от полиомиелитната ваксина повтаря в точност историята с ваксинирането против едра шарка (вариола). Вече три десетилетия след изчезването на това заболяване, ваксинацията остава единствената причина за смъртните случаи, свързани с едрата шарка.

ВЪРХУ ТОВА СИ СТРУВА ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ!
ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ УМИРАТ ДЕЦА ОТ ВАКСИНИРАНЕ ПРОТИВ БОЛЕСТ, КОЯТО ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА!

3. Всяка ваксина съдържа в себе си значителен риск.
СЪЩЕСТВУВАТ МНОГОБРОЙНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ, ПРАВЕЩИ ВАКСИНАТА ОПАСНА ЗА ДЕТЕТО. ПОНЯКОГА РОДИТЕЛИТЕ НЕ ПОДОЗИРАТ ЗА ТЕЗИ ОПАСНОСТИ, А ЛЕКАРИТЕ НЕ СМЯТАТ ЗА НУЖНО ДА ГИ СЪОБЩАВАТ.
Цели армии деца се строяват в редици в поликлиниките, за да им бъде направена инжекция - едно бодване, което може да има непредвидими последствия. Изключения не се правят за никого, а в същото време лекарят просто би трябвало да провери дали за конкретното дете няма противопоказания за тази или онази ваксина.

4. ОПАСНОСТТА ОТ НЕЗАБАВНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ Е ДОБРЕ ИЗВЕСТНА (ЗА ТАКАВА РЯДКО ПРЕДУПРЕЖДАВАТ), НО НА НИКОЙ НЕ СА ИЗВЕСТНИ ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВКАРВАНЕТО НА ЧУЖДОРОДНИ БЕЛТЪЦИ В ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ.
Още по-шокиращо е, че никой не се стреми да ги узнае!

5. НАРАСТВАТ ПОДОЗРЕНИЯТА, ЧЕ ВАКСИНИТЕ ПРОТИВ ОТНОСИТЕЛНО БЕЗОБИДНИТЕ И БЕЗВРЕДНИ ДЕТСКИ БОЛЕСТИ МОЖЕ ДА БЪДАТ ОТГОВОРНИ ЗА РЯЗКОТО ПОКАЧВАНЕ НА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НАБЛЮДАВАЩО СЕ ОТКАКТО ЗАПОЧНАХА МАСОВИТЕ ВАКСИНАЦИИ.
Това са такива страшни болести като рак, левкемия, ревматоиден артрит, множествена склероза, системен лупус и синдром на Гилен-Баре.
ОПРОСТЕНО МЕХАНИЗМЪТ НА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯСНЕН КАТО НЕСПОСОБНОСТ НА ЗАЩИТНАТА СИСТЕМА НА ОРГАНИЗМА ДА РАЗЛИЧАВА ЧУЖДИТЕ АГЕНТИ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ТЪКАНИ, В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ОРГАНИЗМЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ САМОРАЗРУШАВА. НЕ ЗАМЕНИХМЕ ЛИ ЗАУШКАТА И ДРЕБНАТА ШАРКА С РАК И ЛЕВКЕМИЯ?

Разказвам за тези проблеми, защото знам, че нищо подобно няма да чуете от който и да е педиатър. На форума на Американската педиатрична асоциация през 1982 бе предложена резолюция, имаща за цел да осигури задължителното информиране на родителите относно ползата и риска от ваксинацията.
Тя включваше изречението:
„НА ЯСЕН И ДОСТЪПЕН ЕЗИК ДА СЕ ПОДГОТВИ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗВЕСТНА НА БЛАГОРАЗУМНИЯ РОДИТЕЛ ОТНОСНО ПОЛЗАТА И РИСКА ОТ ПЛАНИРАНИТЕ ВАКСИНАЦИИ, КАКТО И ЛЕЧЕНИЕТО НА ОБЩИТЕ СТРАНИЧНИ ДЕЙСТВИЯ ОТ ВАКСИНАТА".
По всяка вероятност събралите се лекари са сметнали, че на „благоразумните родители" не им е нужна такъв вид информация, защото резолюцията е отхвърлена!

ОСТРИТЕ ДЕБАТИ В МЕДИЦИНСКИТЕ СРЕДИ ПО ПОВОД ВАКСИНИТЕ НЕ ОСТАВАТ НЕЗАБЕЛЯЗАНИ ОТ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.
ВСЕ ПОВЕЧЕ РОДИТЕЛИ ОТКАЗВАТ ДА ВАКСИНИРАТ ДЕЦАТА СИ И СЕ СБЛЪСКВАТ С ЮРИДИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ТАКАВА ПОСТЪПКА.
Родителите, чиито деца след ваксинация остават инвалиди, не желаят да се примирят и подават искове срещу производителите на ваксини и лекарите, извършили ваксинираното.
Някои фирми прекратяват производството на ваксини, други от година на година разширяват списъка с противопоказания. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПЕДИАТРИТЕ УПОРИТО ЗАЩИТАВАТ ВАКСИНИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ГИ ХРАНЯТ, ОСИГУРЯВАЙКИ ИМ ЕДИН НЕСПИРЕН ПОТОК ОТ ПАЦИЕНТИ. ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДАТ РОДИТЕЛИТЕ Е:
,До чия поредна смърт са готови да се борят лекарите?".

Само вие може да решите дали да се откажете от ваксинациите, или да рискувате да ги направите на децата си. Но преди да се съгласите на ваксиниране, ви съветвам да се въоръжите с факти относно риска и ползата и да изискате педиатърът да ви докаже необходимостта от препоръчаната ваксинация.

За всяка една от детските ваксини ще се спра подробно по-късно, когато ще ви разкажа за болестите, свързани е тях, Ако някои родители не желаят детето им да бъде ваксинирано, но са задължени според законите на своя щат, може да ми пишат и вероятно ще мога да ги посъветвам как да си осигурят свобода на избора.

Нямам намерение да разказвам за всички страшни болести. В тази глава ще опиша само най- разпространените от тях, от които е най-голяма Вероятността от заразяване.

ЗАУШКА

Заушката е сравнително безобидно вирусно заболяване, срещащо се обикновено в детска възраст. При тази болест се подуват едната или двете подчелюстни жлези, разположени пред и под ушите. Характерните симптоми са: температура 37.8-40 градуса, липса на апетит, главоболие и болки в гърба. Подуването на жлезите започва от втория-третия ден и изчезва на шестия-седмия ден от заболяването. Понякога се случва първо да се подуе едната жлеза и след десет-дванадесет дни и другата.
КАКТО И ДА ПРОТЕЧЕ ТАЗИ БОЛЕСТ, СРЕЩУ НЕЯ СЕ ИЗРАБОТВА ДОЖИВОТЕН ИМУНИТЕТ.

Заушката не изисква медикаментозно лечение.
Ако детето се е разболяло от тази болест, нека да полежи в леглото два-три дни. Давайте му по-течна храна и колкото се може повече течности. Върху отеклите жлези може да слагате торбички с лед. При силно главоболие няма да навреди, ако дадете малко уиски (десет капки на по-малко дете и до половин супена лъжица на по-голямо; тази доза може да повторите след един час и ако е необходимо още веднъж) или парацетамол.

На повечето деца се прави ваксинация против заушка (паротит) едновременно с ваксинацията против дребна шарка (морбили) и рубеола в състава на тройната ваксина MMR на възраст приблизително 15 месеца. Педиатрите твърдят, че макар заушката да не е сериозна болест, ако децата не се ваксинират против нея, няма да имат имунитет и може да се разболеят като възрастни
(Днес е известно, че имунитетът, образуващ се след ваксиниране от епидемичен паротит (заушка) е неустойчив и изчезва в юношеска възраст - б. ред.).
Тогава може да се развие възпаление на тестисите - орхит, водещо понякога до безплодие.

АКО БЕЗПЛОДИЕТО (СЛЕДСТВИЕ ОТ ОРХИТ) ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ СЕРИОЗНА ЗАПЛАХА, А ВАКСИНАТА ПРОТИВ ЗАУШКА ГАРАНТИРАШЕ, ЧЕ ВЪЗРАСТНИТЕ МЪЖЕ НЯМА ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ ОТ НЕЯ, АЗ ЩЯХ ДА СЪМ СРЕД ТЕЗИ, КОИТО НАСТОЯВАТ ЗА ВАКСИНИРАНЕ.

Но аргументите на педиатрите са безсмислени. Орхитът рядко води до безплодие. Ако това се случи, обикновено боледува единият тестис. Способността на останалия здрав тестис да изработва семенна течност може да осигури удвояване на населението на земното кълбо. И това не е всичко.

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ДАЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНО ИМУНИТЕТЪТ, ОБРАЗУВАЩ СЕ СЛЕД ВАКСИНИРАНЕ ПРОТИВ ЗАУШКА, ПРОДЪЛЖАВА И В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ.

Съответно остава открит въпросът:
АКО ЕДНО ДЕТЕ БЪДЕ ВАКСИНИРАНО ПРОТИВ ЗАУШКА НА 15 МЕСЕЦА И НЕ СЕ РАЗБОЛЕЕ ОТ НЕЯ ПРЕЗ ДЕТСТВОТО СИ, НЯМА ЛИ ДА СТРАДА ОТ ПО- СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВАКСИНАТА ПО-КЪСНО, ВЕЧЕ КАТО ВЪЗРАСТЕН?

Ако ваксинацията против заушка трябва да защитава възрастните мъже от орхит, а не децата от заушка, по-разумно е да се ваксинират само подрастващите момчета, които нямат естествен имунитет. В такъв случай можеше е по-голяма увереност да се говори за защита на възрастните.
А всички момичета и безкраен брой малки момчета биха избегнали потенциалните последствия от тази опасна ваксина.

НЯМА ДА ОТКРИЕТЕ ПЕДИАТРИ, ГОТОВИ ДА СПОДЕЛЯТ С ВАС ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ НА ТАЗИ ВАКСИНА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖАТ МНОГО ТЕЖКИ.

При някои деца тя причинява алергични реакции като обриви, сърбеж и кръвонасядания. Възможно е да се появят и проблеми с централната нервна система - фебрилни гърчове, едностранна сензорна глухота и енцефалит. Вярно е, че този риск е минимален, но защо едно дете трябва въобще да бъде подложено на него? Нима заради предотвратяването на една безобидна детска болест, човек трябва да рискува да се разболее от нея като възрастен, но вече с по-сериозни последствия?!

МОРБИЛИ

Дребната шарка (морбили) е инфекциозно вирусно заболяване. Заразяване може да се получи при контакт с предмет, ползван от болно дете. Започва с отпадналост, леко повишена температура, главоболие и болки в гърба, по-късно очите се зачервяват, възможен е и светобоязън. Температурата се задържа висока в продължение на три-четири дни и достига 40 градуса. Понякога в устната кухина може да се наблюдават дребни бели точици. Появява се ситнопетнист розов обрив под линията на косата и зад ушите, след което в продължение на 36 часа, обривът се разпространява по цялото тяло. Обривът може да се появи и веднага, но изчезва постепенно за три-четири дни.

Дребната шарка е заразна в продължение на седем-осем дни. Инкубационният период започва три-четири дни след появата на обрива. Съответно, ако едно дете се е разболяло от дребна шарка, то най-вероятно е общувало с деца, заразени с нея, но преди болестта да се е проявила.

Морбилито не изисква никакво лечение, освен осигуряване на покой, обилно пиене на течности за предотвратяване на обезводняването, причинено от високата температура. За облекчаване на сърбежа може да се използва цинков мехлем и вани с царевично нишесте. Ако детето има светобоязън, трябва да се дръпнат пердетата и да се осигури полумрак. Въпреки разпространеното мнение, няма опасност от ослепяване.

Ваксината против морбили е една от компонентите на тройната ваксина MMR, която правят на децата в ранна възраст. Лекарите твърдят, че тази ваксина е необходима за предотвратяване на енцефалита, получен вследствие на дребната шарка. По техните думи такъв се получава при 1 на 1000 случая на морбили. Имайки зад гърба си не едно десетилетие на лекуване на това заболяване, аз, както и много други педиатри, се съмнявам в тази статистика. Вероятността 1 на 1000 за заболяване от такъв вид енцефалит е истина за деца, хранени оскъдно, живеещи в бедност и мизерия, но за деца от семейства със среден и по-висок стандарт тази вероятност е 1 на 10000 или дори 1 на 100000.

Наплашвайки родителите с малко вероятния енцефалит от дребната шарка, лекарят едва ли ще им разкаже за опасностите от ваксината, която използва за неговата профилактика. Използването й е свързано с енцефалопатия и други усложнения - такива като подостър склерозиращ паненцефалит, причиняващ необратимо поражение на мозъка, винаги водещо до смърт.

Други неврологични и понякога смъртоносни усложнения от ваксината против дребна шарка са: атаксия (неспособност да се координира дейността на мускулите), умствена изостаналост, асептичен менингит, гърчови състояния и хемипареза (парализа на едната половина от тялото). Вторичните усложнения може да бъдат още по-плашещи: енцефалит, множествена склероза, токсична епидермална некролиза (синдром на Лайл), анафилактичен шок, синдром на Рей, синдром на Гилен-Баре, нарушение в съсирването на кръвта, ювенилен диабет и дори лимфогрануломатоза (болестта на Ходжкин) и други видове рак. Смятам за неприемлив риска, свързан с използването на тази ваксина, дори и да съществуваха убедителни доказателства за нейната ефективност. Но такива няма.

Рязкото намаляване на заболеваемостта от морбили става дълго преди да започне използването на ваксината. През 1958 в САЩ има около 800000 случая на дребна шарка, а през 1962, една година преди въвеждането на ваксината, случаите намаляват вече с 300000. През последващите четири години, когато децата са ваксинирани с неефективната и днес отменена убита ваксина, броят на заболелите спада с още 300000. През 1900 година смъртността от дребна шарка е 13.3 случая на 100000 човека. През 1955 смъртността на децата преди първото ваксиниране против морбили намалява с 97.7% (0,03 случая на 100000 човека).

Сама по себе си тази статистика е убедително доказателство, че дребната шарка започва да изчезва преди въвеждането на ваксината. Ако някой продължава да се съмнява, нека се замисли над следното: според данните от изследвания, проведени през 1978 в 30 щата, повече от половината деца, разболели се от дребна шарка, са били надлежно ваксинирани.
НЕЩО ПОВЕЧЕ, ПО ДАННИ НА СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ, ШАНСОВЕТЕ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕ ОТ МОРБИЛИ ПРИ ВАКСИНИРАНИТЕ ДЕЦА СА ОКОЛО 15 ПЪТИ ПО-ВИСОКИ.

Възниква въпросът: „Тогава защо, независимо от тези факти, лекарите продължават да ваксинират децата?"
Отговор може да даде един случай, станал в Лос Анджелис 14 години след въвеждане на ваксината против морбили, по време на тежка епидемия от тази болест. Лекарите убеждават родителите да ваксинират децата на шест месечна възраст и малко по-големи, макар че органите по здравеопазване предупреждават, че за децата до 1-годишна възраст тази ваксинация е безполезна и дори опасна. На всички деца от Лос Анджелис, до които успяват да се доберат, лекарите правят ваксинация. В тази мащабна операция участват огромен брой лекари. Само няколко местни педиатри, запознати с проблемите на увреждането на имунната система и с опасностите на „бавния вирус", отказват да ваксинират своите пациенти.
ТА НАЛИ ВИРУСИТЕ, ПРИСЪСТВАЩИ В ЖИВИТЕ ВАКСИНИ, В ЧАСТНОСТ ВЪВ ВАКСИНАТА ПРОТИВ МОРБИЛИ, МОГАТ ГОДИНИ НАРЕД ДА СЕ УКРИВАТ В ЧОВЕШКИТЕ ТЪКАНИ И ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА СЕ ПРОЯВЯТ ВЪВ ВИД НА ЕНЦЕФАЛИТ, МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА ИЛИ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ КЪМ РАК?!

Един от лекарите, отказал да ваксинира своето седем месечно бебе, казва:
„Безпокоя се от следното: вирусът на ваксината не само че осигурява много слаба защита от морбили, но може да остава в организма. За въздействието му не знаем почти нищо".
Загрижеността за собственото му дете, обаче, не му попречва да ваксинира други деца.
„Като родител имам право на избор по отношение на детето си. Като лекар - според закона и в съответствие с изискванията на професията, съм длъжен да следвам нарежданията, както и в случая с ваксината против свински грип".

Може би вече е време и на всички останали родители да се даде правото на избор, което ползват лекарите?

РУБЕОЛА

Рубеолата е безобидно детско заболяване, неизискващо лечение. Първоначалните й симптоми са повишена температура и признаци на простуда, съпроводени с болки в гърлото. По-късно се появява обрив върху лицето, разпространяващ се по ръцете и тялото. Именно обривът показва, че това не е простуда. Обривите не се сливат, както при дребната шарка и до два-три дни изчезват. Болното дете трябва да си почива и да пие повече течности. Друго лечение не е необходимо.

Рубеолата е опасна с това, че ако една жена е бременна и през първите три месеца от бременността се зарази с нея, може да се увреди сериозно плодът. С тези страхове оправдават ваксинираното против рубеола (и на момчета, и на момичета) в състава на тройната ваксина MMR. По същите причини, както и при заушката, нейната стойност е съмнителна. Няма нужда да се защитават децата от едно безобидно заболяване, след като страничните ефекти на ваксината са абсолютно неприемливи от гледна точка интересите на детето. Към тях спадат: артрит, артралгия (болки в ставите) и полиневрит, проявяващ се с болки, изтръпване, вдървяване и усещане за бодежи в периферните нерви. Симптомите обикновено имат временен характер, но може да продължават и цели месеци. Понякога може да се проявят дори два месеца след ваксинирането и на родителите едва ли ще им дойде на ум да ги свържат с ваксината.

Най-голямата опасност от рубеолната ваксина идва от това, че може да лиши бъдещите майки от естествения им имунитет към тази болест. Предпазвайки от рубеола в детството, ваксината може да увеличи опасността от заболяване в детеродна възраст. Много лекари споделят моите съмнения относно необходимостта от такава ваксинация. Група лекари от Кънектикът, оглавявана от двама водещи епидемиолози, успяват да извадят рубеолата от списъка със задължителните по закон имунизации. Поредните направени изследвания показват, че много жени, ваксинирани в детството си против рубеола, нямат потвърждение (чрез кръвни анализи) за трайността на имунитета. Други проверки демонстрират високия процент провали на тройната ваксина като цяло, както и на всяка една от компонентите, влизащи в състава й.

И накрая, решаващият въпрос, на който все още няма отговор е: Продължава ли придобитият имунитет от ваксинирането толкова дълго, колкото и естественият имунитет, получен след бо- ледуване? При голям процент деца няма потвърждение за наличие на имунитет при анализ на кръвта, направен само четири-пет години след ваксиниране против рубеола.

Възниква следният очевиден и плашещ извод. Рубеолата е безопасно детско заболяване, създаващо естествен имунитет, защитаващ в зряла възраст. До началото на масовото ваксиниране против рубеола 85% от възрастните имат естествен имунитет. Днес повечето жени, благодарение на ваксинациите, са лишени от този естествен имунитет. Ако ваксинационният имунитет изчезне и по време на бременността те се заразят е рубеола, може да нанесат непоправими щети на плода.

Бидейки последователен скептик, винаги смятам, че истинските убеждения на хората се проверяват не от думите, а от делата им. Ако рубеолата е опасна само за плода, а не за родилото се дете, то акушерите и гинеколозите трябва да направят всичко възможно да не заразят бременните жени, които се обръщат към тях. Но публикувано в „Журнал на Американската медицинска асоциация" изследване показва, както и примерът от Калифорния, че повече от 90% от акушер- гинеколозите отказват да се ваксинират против рубеола.

Ако самите лекари се страхуват от тази ваксина, тогава как може да се издават закони, правещи я задължителна за децата?!

КОКЛЮШ

Коклюшът е изключително заразно бактериално заболяване, предаващо се обикновено по въздушен път. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Първоначалните симптоми са както при обичайната простуда: хрема, кихане, отпадналост, липса на апетит, леко сълзене на очите, понякога незначително покачване на температурата.

В процеса на развитие на болестта вечер се появява силна кашлица, която по-късно се развива и през деня. В продължение на 7 до 10 дни след появяването на първите симптоми, кашлицата става пристъпна - до дузина закашляния след всяко вдишване, лицето потъмнява и придобива синкав или пурпурно-червен оттенък. Всеки пристъп на кашлица завършва с вдишване с характерен звук.

ОТ КОКЛЮШ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ ВЪВ ВСЯКА ВЪЗРАСТ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА СЛУЧАИ СА ПРИ ДЕЦА ДО 2 ГОДИНИ. БОЛЕСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА И ДОРИ ДА ЗАСТРАШИ ЖИВОТА, ОСОБЕНО ПРИ БЕБЕТАТА. КОКЛЮШЪТ Е ЗАРАЗЕН ПРИБЛИЗИТЕЛНО ЕДИН МЕСЕЦ СЛЕД ПОЯВЯВАНЕТО НА ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ. ЗАТОВА Е МНОГО ВАЖНО БОЛНИТЕ ДА БЪДАТ ИЗОЛИРАНИ, ОСОБЕНО ОТ ДЕЦАТА.

Специално лечение и медицински средства за това заболяване педиатърът няма.
В домашни условия са необходими само почивка и родителска ласка. Понякога се използват средства за потискане на кашлицата, но такива рядко помагат и не ги препоръчвам. Но ако от коклюш се разболее бебе, е необходим съвет от лекар, защото е възможно да се наложи хоспитализация. За малките деца коклюшът е опасен, поради опасността от пневмония и изтощение от кашлицата. При бебетата тежките пристъпи на кашлица може да причинят дори счупване на ребрата.

Ваксинирането против коклюш се прави заедно с ваксините против дифтерия и тетанус в състава на ДТК (и пентаксим - б. пр.).
МАКАР ЧЕ ТАЗИ ВАКСИНА СЕ ИЗПОЛЗВА ВЕЧЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРЕДИЗВИКВА НАЙ-МНОГО СПОРОВЕ. ОСТАВАТ СЪМНЕНИЯ ОТНОСНО НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И МНОГО ЛЕКАРИ СА НА СЪЩОТО МНЕНИЕ КАТО МЕН, А ИМЕННО, ЧЕ РИСКЪТ ОТ СТРАНИЧНИТЕ Й ЕФЕКТИ МОЖЕ ДА ПРЕВИШИ ПРЕДПОЛАГАЕМАТА ПОЛЗА.

Д-р Гордън Стюърт, завеждащ катедрата по обществена медицина в Глазгоу, Шотландия, един от най-непримиримите критици на коклюшната ваксина, признава, че е одобрявал тази ваксина до 1974, когато започва да забелязва взривове от коклюш сред ваксинираните деца. „Сега в Глазгоу, - заявява той -30% от всички случаи на коклюш се срещат при ваксинираното население. Това навежда на мисълта, че ваксината не е толкова ефективна."

Както и при останалите инфекциозни болести, смъртността от коклюш започва да спада преди да се появи ваксината. За пръв път тя е използвана през 1936, а намаляването на смъртността започва да се забелязва през 1900 година и дори по-рано. Според твърдението на д-р Стюърт, „още преди появата на ваксината смъртността при коклюша беше спаднала с 80 %",
Той, както и аз, смята, че ключовият фактор за намаляване на смъртността от коклюш не е ваксината, а подобрените условия на живот на потенциалните болни.

Повечето представители на нашата професия възприемат враждебно всеки, който се усъмни в силно обичаните от тях ваксини. През 1982 по NBC беше показан едночасов документален филм с мое участие, посветен на споровете около коклюшната ваксина. Аз твърдях, че опасността от ваксината е много по-сериозна, отколкото е готов да си признае всеки лекар. В юлското издание от същата година „Журнал на Американската медицинска асоциация" излезе със сурова критика към този филм и с обвинения срещу телевизионния канал, че бил наел съмнителни експерти с фалшиви отличия и звания, за да клеветят ваксината. По-нататък се обсъждаха моите научни степени и дипломи.

Нямам ни най-малко желание да се защитавам от нападките на асоциацията, която вече дълги години изразходва в своя защита значителна част от бюджета си. Но е доста поучително да се запознаете какво се казва за риска от коклюшната ваксина в юлското издание от 1982 на същото това списание. Ще цитирам част от статията и нека читателите да отсъдят дали имам право да се съмнявам в целесъобразността на тази ваксина;

„Разбира се, опасността от ДТК не е новост за медицинските работници. Смята се, че дифтерийната и тетаничната компонента на ваксината (които са пречистени токсоиди и са използвани доста преди 1940, когато е добавена коклюшната компонента) не са особено опасни. Пълноклетъчната коклюшна компонента, представляваща 4 единици коклюшен антиген за 0,5 милиметрова доза ДТК, е относително по-лошо пречистена и токсична, което се признава от всички. С нетърпение очакваме появата на по-безопасна разновидност на ваксината (курсивът е на автора). Почти от самото начало на масовото ваксиниране с ДТК са регистрирани тежки реакции. През 1948 такива вече са отбелязани в изследването на свързаната с ваксината енцефалопатия на Байерс и Мол. Честотата на възникване на такива реакции е неизвестна. Но за напълно достоверно може да се приеме, че възникващите понякога гърчове, свързани с тази ваксина, са къде по- разпространени, отколкото уврежданията на мозъка и остатъчните неврологични нарушения".

КАКТО ЗАБЕЛЯЗВАТЕ, АСОЦИАЦИЯТА НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА ОТРИЧА, ЧЕ КОКЛЮШНАТА ВАКСИНА ИМА СЕРИОЗНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ. ОБЕЗПОКОЕНИ СА САМО ОТ ТОВА, ЧЕ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ СА ДРЪЗНАЛИ ДА СЪОБЩЯТ ЗА ТОЗИ РИСК НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ!
Ако лекарят не е длъжен да споделя своите познания за опасностите от ваксините, то аз съм готов да призная, че моето поведение е непристойно.

Разпространените странични ефекти на коклюшната ваксина, признати от авторите на „Журнал на Американската медицинска асоциация" са повишена температура, пристъпи на викове и крясъци, шоково състояние и кожни прояви като отоци, зачервяване и болка. По-редките, но по-сериозни ефекти включват конвулсии и необратими поражения на мозъка, водещи до умствено изоставане.
СВЪРЗВАТ ТАЗИ ВАКСИНА СЪЩО И СЪС СИНДРОМА НА ВНЕЗАПНАТА ДЕТСКА СМЪРТ. ПРЕЗ 1978-1979 ПРИ РАЗШИРЕНА ДЕТСКА ВАКСИНАЦИОННА ПРОГРАМА В ЩАТА ТЕНЕСИ СА РЕГИСТРИРАНИ 8 СЛУЧАЯ НА ТОЗИ СИНДРОМ, НАСТЪПИЛ ВЕДНАГА СЛЕД ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ВАКСИНАЦИЯ С ДТК.
Ваксината предпазва от болестта 50-80% от ваксинираните деца. По данни на „Журнал на Американската медицинска асоциация" в САЩ ежегодно се регистрират средно от 1000 до 3000 случая на коклюш и от 5 до 20 случая от тях завършват със смърт.
Възниква въпросът: Има ли смисъл всяка година милиони деца да се подлагат на риск при ваксиниране в името на съмнителна защита от толкова рядко срещана болест?


ДИФТЕРИЯ

Дифтерията, една от най-страшните болести от времената на нашите баби, сега е почти изчезнала. През 1980 в САЩ са регистрирани само 5 случая. Повечето лекари са на мнение, че намаляването на заболеваемостта от това заболяване се дължи на ваксинирането, но съществуват достатъчно данни, че този процес започва преди въвеждането на имунизациите.

Дифтерията е силно заразно инфекциозно заболяване. Предава се чрез кашлица и кихане, също и чрез различни предмети, използвани от инфектираните деца. Инкубационният период продължава от два до пет дни. Първите симптоми на болестта са болки в гърлото, главоболие, гадене, кашлица и температура 38-40 градуса. В периода на развитие върху сливиците и небцето се появява мръсно-бял налеп във вид на петна, гърлото и гръклянът отичат, което пречи на гълтането и затруднява дишането. В тежките случаи отокът може дотолкова да стесни трахеята, че да се получи задушаване, което е опасно за живота. Болестта изисква медицинска помощ. Лечението се провежда с антибиотици - пеницилин или еритромицин.

В НАШЕ ВРЕМЕ ВЕРОЯТНОСТТА ЕДНО ДЕТЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ ОТ ДИФТЕРИЯ Е НЕ ПО-ГОЛЯМА ОТ ТАЗИ ДА БЪДЕ УХАПАНО ОТ КОБРА.
Въпреки това, милиони деца на възраст от два, четири, шест и осем месеца биват ваксинирани, а когато тръгват на училище се реваксинират. И всичко това се прави, независимо че редките взривове на дифтерия през последните 10-15 години показват, че при ваксинираните деца заболеваемостта не е по-малка, отколкото при неваксинираните.

По време на една епидемия от дифтерия през 1969 в Чикаго градският Департамент по здравеопазване съобщава, че от 16 разболели се 4 са били напълно ваксинирани, а още 5 са били ваксинирани поне веднъж. Двама от тези петима имали данни за пълен имунитет. По време на друга епидемия умират трима болни. Единият от тях и 14 от 23-мата носители на инфекцията, са били напълно ваксинирани.

Подобни факти опровергават твърденията, че изчезването на дифтерията и другите детски болести става благодарение на имунизациите. Как ще могат да обяснят това защитниците на ваксинирането? Само в половината щати имунизациите против инфекциозни заболявания са узаконени. Броят на ваксинираните деца (в проценти) в различните щати силно се различава. Десетки хиляди, дори милиони деца, живеещи в места, където медицинското обслужване е трудно достъпно и педиатри почти няма, не са ваксинирани за инфекциозни болести и следователно би трябвало да са по-уязвими към такива. Но честотата на инфекциозните заболявания няма връзка със съществуването на закони за задължително ваксиниране в този или онзи щат.

Отчитайки редките случаи на заболяване, възможностите за ефективно лечение с антибиотици, съмнителната ефективност на ваксината, ежегодните многомилионни разходи и съществуващият постоянен риск от опасни, отложени във времето последствия, както на тази, така и на останалите ваксини, смятам, че е непростимо да се продължава с масовото ваксиниране против дифтерия. Допускам, че значителна част от вредите на ваксините все още не са точно установени, но това съвсем не означава, че такива не съществуват. За тези 50 години, откакто се провежда ваксиниране, не е направено нито едно изследване за отложените последствия от ваксините!

ВАРИЦЕЛА

Това е моята любима детска болест, ако мога така да се изразя. Първо, защото варицелата е относително безобидна и второ, все още нито една фармацевтична компания не е произвела и не продава ваксина против нея. Всъщност „второто" може скоро и да не е така - промъкват се съобщения, че се подготвя и такава ваксина.

Варицелата е често срещано при децата вирусно инфекциозно заболяване. Първоначалните симптоми са лека треска, главоболие, болки в гърба и липса на апетит. След ден-два по кожата и лигавиците се появяват малки червени петънца, които след няколко часа нарастват и се превръщат в мехурчета. По-късно се образуват обриви, изчезващи до една-две седмици. Развитието на заболяването се съпровожда със силен сърбеж и трябва да внимавате детето да не се чеше. За облекчаването му може да се използва цинков мехлем или бани с царевично нишесте.

Лекарска помощ не е необходима.
Трябва само да се осигури на детето режим на легло и изобилно приемане на течности за предотвратяване на обезводняването от високата температура.

Инкубационният период трае две-три седмици. Заболяването е заразно в продължение на две седмици, като опасността от заразяване започва два дни след появата на обрива. През този период детето трябва да бъде изолирано, за да не зарази и други деца.

СКАРЛАТИНА

СКАРЛАТИНАТА Е ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ЕДНА НЯКОГА СТРАШНА БОЛЕСТ, КОЯТО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ПОЧТИ НЕ СЕ СРЕЩА. АКО ЗА НЕЯ СЪЩЕСТВУВАШЕ ВАКСИНА, БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЛЕКАРИТЕ ЩЯХА ДА ПРИПИШАТ ИМЕННО НА НЕЯ ЗАСЛУГИТЕ ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ.

Но след като такава няма, се смята, че Пеницилинът е победил скарлатината, независимо че тя започва да изчезва преди неговото изобретяване. По-скоро, както и при всички останали опасни болести, причината е в подобрените условия на живот и хранене.

Характерен за болестта е ярко червеният обрив, покриващ цялото тяло. Скарлатината се причинява от стрептококи и първите симптоми са гадене, главоболие, увеличение на шийните лимфни възли и температура от 38 до 40.5 градуса.

Обикновено от скарлатина боледуват деца от 2 до 8-годишна възраст. Съпътстващият болестта обрив се задържа около една седмица. Ако едно дете се разболее от скарлатина, което е малко вероятно, няма за какво да се тревожите. Тя не е по-опасна от една стрептококова ангина. Ще премине от само себе си, а ако потърсите лекар, най-вероятно той ще ви изпише непотребни и ненужни антибиотици.

МЕНИНГИТ

ЕДНО ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ В СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА Е ТЕНДЕНЦИЯТА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ДА СЕ ЛЕКУВА ТОВА, КОЕТО ВЪОБЩЕ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЛЕЧЕНИЕ, А ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА ДА СЕ ПРОПУСКАТ СЕРИОЗНИ БОЛЕСТИ, КАТО МЕНИНГИТА, НАПРИМЕР.

Менингитът представлява възпаление на обвивката на главния и гръбначния мозък. Неговите симптоми са болки при движение на шията и врата (но не винаги), силно главоболие, повръщане, висока температура и гърчове при малките деца. Болестта се причинява от бактерии, вируси или гъбички. Бактериалната инфекция е силно заразна, защото бактериите живеят в гърлото и в гръбначно-мозъчната течност.

Менингитът се поддава на лечение, но е необходима ранна диагностика. Често пъти лекарите не могат да поставят диагноза навреме, защото не обръщат внимание на разказаното от родителите за крайно необичайното поведение на детето им. Нещо повече, много педиатри не могат да диагностицират менингит при липса на болки във врата!!!

Без своевременна диагностика и ранно лечение менингитът заплашва мозъка с необратими последствия, водещи до умствена изостаналост и дори смърт. Ако в продължение на три-четири дни детето има задържаща се, постоянна, необяснимо висока температура, съпроводена със сънливост, повръщане, пронизителен вик и евентуални болки при движение на врата, следва да се подозира менингит. Някои от тези симптоми съществуват и при грипа. Менингитът може да се отличи според последните два симптома, особено от пронизителния вик. Ако сте открили у детето си изброените симптоми, настоявайте лекарят да направи нужните анализи и по възможност да направи гръбначно- мозъчна пункция. Ако по време на тази процедура той не улучи с иглата гръбначно-мозъчния канал от първия или втория опит, помолете го да престане да опитва и да намери друг лекар, който да го направи.

Използването на антибиотици при менингита позволи да се намали смъртността от 95 на 5%. Именно затова своевременната диагностика на това заболяване е въпрос на живот и смърт.

ТУБЕРКУЛОЗА

РОДИТЕЛИТЕ СА В ПРАВОТО СИ ДА РАЗЧИТАТ (КОЕТО МНОЗИНА И ПРАВЯТ) НА ТОЧНОСТТА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНАЛИЗИТЕ, НАПРАВЕНИ ОТ ЛЕКАРИТЕ. ПРОБАТА МАНТУ ПРЕДСТАВЛЯВА ЯРЪК ПРИМЕР ЗА ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ТАКАВА ТОЧНОСТ.

Дори Американската педиатрична асоциация, която рядко дава отрицателна оценка за процедури, извършвани от нейни членове, публикува критично мнение за този тест. В него се казва, цитирам: „Резултатите от неотдавна проведените изследвания ни заставят да се усъмним в чувствителността на някои анализи за туберкулоза. Комисията към Бюро Биология препоръчва на производителите всяка серия да бъде тествана върху 50 предварително известни положителни туберкулозни пациенти, с цел да получат гаранция, че препаратът е достатъчно чувствителен за откриване на всички случаи на активна туберкулоза. Но тъй като тези изследвания не са нито двойно слепи тестове, нито рандомизирани проучвания и са включвали извършване едновременно на няколко кожни проби (което създава възможност за потискане на реакцията), то тяхната интерпретация е силно затруднена".

Публикацията завършва със следния извод:
„Скрининг-тестовете за туберкулоза са несъвършени и лекарите трябва да знаят, че са възможни както лъжливо положителни, така и лъжливо отрицателни резултати".
Казано накратко, детето може да има туберкулоза и при отрицателна туберкулозна проба или може да няма, независимо, че тестът дава положителен резултат.
При много лекари такива случаи може да имат тежки последствия. Почти сигурно е, че детето ще бъде подложено на ненужна и не безопасна флуорография - един или няколко пъти. Освен това, може да му назначат за дълго време опасни медикаменти, например изониазид /Isonid, Rimicid, /„за предотвратяване на туберкулоза".

ДОРИ АМЕРИКАНСКАТА МЕДИЦИНСКА АСОЦИАЦИЯ ПРИЗНАВА, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ НЕХАЙНО, БЕЗОТГОВОРНО И БЕЗ ДА ИМАТ ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ НАЗНАЧАВАТ ИЗОНИАЗИД.

Това е позор, защото този препарат притежава дълъг списък от странични реакции от страна на нервната, стомашно-чревната, кръвотворната и ендокринна система, също така оказва влияние върху костния мозък и кожата. Трябва да се има предвид и че дете с такава диагноза ще отблъсква обкръжаващите го, поради дълбоко вкоренения страх от тази болест.

Убеден съм, че възможните последствия от положителния кожен туберкулозен тест са много по-опасни от самото заболяване. Смятам, че родителите трябва да отказват правенето на тубер- кулозни проби, ако не е напълно сигурно, че детето е било в контакт с туберкулозно болен.

СИНДРОМ НА ВНЕЗАПНАТА ДЕТСКА СМЪРТ (СВДС)

Много родители потръпват от ужас при мисълта, че някоя сутрин може да намерят детето си мъртво в леглото. На медицинската наука все още й предстои да разбере причината за СВДС. Мнозина изследователи виждат като такава някакво нарушение във функционирането на централната нервна система, в резултат от което се потиска актът на спонтанното дишане.

Това обяснение е логично, но то не отговаря на въпроса:
КАКВО ИМЕННО МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ НАРУШЕНИЕ ВЪВ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА?
Възникналото в мен съмнение, споделяно и от много мои колеги е, че десетте хиляди случая на СВДС, регистрирани ежегодно в САЩ, са свързани с една или няколко имунизации, правени масово на децата. Най-много подозрения предизвиква коклюшната ваксина, но не е изключено да са виновни и другите.

Д-р Уилям Торч от медицинския факултет на Университета в Невада публикува съобщение, в което изказва предположението си, че ваксината ДТК може да бъде отговорна за СВДС. Той открива, че 2/3 от 100 деца, починали от СВДС, са били ваксинирани с тази ваксина в период от три седмици преди смъртта им, като дори много от тях са починали в рамките на едно денонощие след ваксинирането. Ученият заявява, че това не е просто съвпадение, а потвърждава причинната връзка между внезапната смърт и ваксината ДТК поне в няколко случая. На тази ваксина се приписва и връзката на споменатите по-горе смъртни случаи в Тенеси. След намесата на главния хирург на САЩ производителите са принудени да изземат обратно неизползваните дози ДТК.

Съвсем наскоро, през 1983, педиатричната клиника на Калифорнийския университет, съвместно с Департамента по здравеопазване на Лос Анджелис, публикува тревожни резултати от изследване, обхванало 154 жертви на СВДС: „53 деца са ваксинирани малко преди да починат, 27 умират до двадесет и осем дни след ваксинирането, 17 от тях - до една седмица и 6 - още през първото денонощие". Авторите на изследването правят заключението, че тези резултати „потвърждават възможната връзка" между ДТК и СВДС.

Бъдещите майки, тревожещи се относно СВДС, трябва да не забравят колко важно е кърменето за предпазване от тези или онези болести. Съществуват доказателства, че кърмените деца са по- малко предразположени към алергии, респираторни заболявания, гастроентерити, хипокалциемии, напълняване, множествена склероза и СВДС. Едно от научните изследвания за СВДС заключава: „Кърменето е единственото препятствие към неизброимото множество пътища, водещи към СВДС".

ПОЛИОМИЕЛИТ

Тези, които са живели през 40-те години на XX век, едва ли някога ще забравят преживения страх от една разпространена по това време болест - полиомиелитът. Сигурно още помнят многобройните снимки на болните, на президента на САЩ (Франклин Делано Рузвелт - б. пр.), прикован от тази болест към инвалидната количка, страхът да използват обществените плажове, поради опасността от заразяване от това ужасно заболяване.

ДНЕС ПОЛИОМИЕЛИТ ПРАКТИЧЕСКИ НЕ СЪЩЕСТВУВА, НО СТРАХЪТ ОТ НЕГО Е ОСТАНАЛ.
Останало е и убеждението, че и това заболяване е победено отново с помощта на ваксините. Нищо чудно, ако се има предвид мощната кампания в защита на ваксината.
Фактите, обаче, са следните: няма убедителни научни доказателства, че именно имунизацията е принудила полиомиелита да отстъпи. Както вече беше отбелязано, тази болест изчезна и в тези краища на света, където ваксинирането не е било прилагано толкова масово.

За родителите на настоящото поколение деца е важно да знаят следното - Ваксинацията против полиомиелит е именно причината за повечето днешни случаи на заболяване. През септември 1977 Джонас Солк, създател на инактивираната полиомиелитна ваксина, заедно с други учени, свидетелства за това. Той заяви, че повечето от тези редки случаи, регистрирани в САЩ от 1970 насам, най-вероятно се явяват страничен ефект на живата полиомиелитна ваксина, използвана за планирано ваксиниране на децата. Във Финландия и Швеция, където се използва изключително инактивирана ваксина, повече от десет години не са регистрирани случаи на полиомиелит.

А през това време имунолозите продължават да спорят за степента на риска при използването на убити и живи вируси. Защитниците на ваксината на основа убити вируси твърдят, че именно живите вируси са отговорни за случаите на полиомиелит. Тези, които отстояват използването на ваксината на основа живи вируси, заявяват, че убитите вируси не осигуряват достатъчна защита и следователно, увеличават възприемчивостта към заболяването.

Отдава ми се рядката възможност да съблюдавам удобен неутралитет.
СМЯТАМ, ЧЕ И ДВЕТЕ СТРАНИ СА ПРАВИ И ЧЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО И НА ДВЕТЕ ВАКСИНИ УВЕЛИЧАВА, А НЕ НАМАЛЯВА ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ НА ДЕТЕТО С ПОЛИОМИЕЛИТ.
Според мен най-ефективният начин да се защити детето от полиомиелит е да се внимава да не бъде ваксинирано за тази болест!

ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА

Симптомите на инфекциозната мононуклеоза са сходни със симптомите на простуда и грип, затова в ранните стадии за нея рядко се подозира и тя не се диагностицира. Боледуват малки деца и млади хора. Проявите на болестта са повишена температура, увеличени лимфни възли, болки в гърлото, отпуснатост и обща слабост. В периода на развитие на заболяването може да се добавят болки в областта на корема, гадене, главоболие, болки в гърдите, кашлица и някои по-рядко срещани симптоми.

Ако детето има тези симптоми по-дълго, отколкото е при една простуда, то трябва да бъде заведено на преглед при лекар. Ако има съмнения за мононуклеоза, най-вероятно ще му се направи анализ на кръвта, който обикновено (макар и не винаги) потвърждава заболяването. Боледуването продължава до три месеца, в тежките случаи може да се проточи до няколко месеца.

НЯМА НУЖДА ДА СЕ ТРЕВОЖИТЕ ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА НА МОНОНУКЛЕОЗАТА, ЗАЩОТО МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НЕЯ НЕ СЪЩЕСТВУВА.
На болното дете е нужно, както и при всяко друго заболяване, отдих и обилно приемане на течности. Някои лекари предписват за лечение на мононуклеозата стероиди, като преднизолон.
Смятам, че такива следва да се избягват, освен в най-тежките случаи на заболяване. Опасните странични ефекти на тези препарати са описани в глава 17.

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

Още по темата-

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ПРИ ИМУНИЗАЦИИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В НАЦИОНАЛНИЯ ИМУНИЗАЦИОНЕН КАЛЕНДАР

eXTReMe Tracker