|
Share

Когато едно дете проходи, родителите му може да открият, че то е по-енергично, по-подвижно, но и по-палаво и по-непослушно от своите връстници. Радостта, че малчуганът не е отпуснат и сънлив, се изпарява скоро, а запасът от сили и търпение свършва бързо след като започнат ежедневните поразии и катастрофи.

И точно на тази възраст родителите започват да се замислят дали безкрайната детска енергия е нещо толкова добро и полезно.
НЕЩО ПОВЕЧЕ, ВЪЗМОЖНО Е ДОРИ ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ДАЛИ ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ Е НОРМАЛНО, ДАЛИ ДЕТЕТО НЕ Е ХИПЕРАКТИВНО, ДАЛИ НЕ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО, ДАЛИ НЯМА ЗАТРУДНЕНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО, ДАЛИ НЯМА МИНИМАЛНА МОЗЪЧНА ДИСФУНКЦИЯ - СЪСТОЯНИЯ, КОИТО В НАШЕ ВРЕМЕ ТОЛКОВА ЧЕСТО БИВАТ ДИАГНОСТИЦИРАНИ ОТ ЛЕКАРИТЕ КАТО ЗАБОЛЯВАНИЯ.

В тази глава имам намерение да ви предупредя за опасностите от подобни диагнози, който и да ги постави - вие самите, ваши приятели, учители или лекари. Слагането на такива етикети подлага детето ви на недопустим риск. В Съединените Щати епидемични размери придобива както медикаментозното лечение на деца с активно, но напълно нормално за тяхното ниво развитие, така и професионалните консултации по този повод. Отстъпвайки пред натиска на училищните власти, много родители са загубили вяра в собствения си здрав разум и в натрупаната от векове мъдрост на поколенията. Убедили са ги в това, че само лекарите и психиатрите знаят отговорите на въпросите, на които напълно успешно и самостоятелно са могли да отговорят предишните поколения родители.

Ако децата се правеха по шаблон, като оловните войници, тогава би било възможно да се установят норми за тяхното психично развитие и поведение, а също и за нивото на активност.
ЗА ЩАСТИЕ, ДЕЦАТА НЕ СЕ ПРАВЯТ В ЗАВОД И ЗАТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ ОТКРИТИ ДОРИ ДВЕ ЕДНАКВИ. ТОВА РАЗОЧАРОВА ЛЕКАРИТЕ, УЧИТЕЛИТЕ, КАКТО И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДРУГИ ПРОФЕСИИ, СПОРЕД ЧИЕТО МНЕНИЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ХРИСТОМАТИЙНИ ПРАВИЛА.
В днешно време се смята, че е редно едно невнимателно и палаво дете, изкарващо извън нерви учителите си, да получи диагноза „хиперактивност" или „увреждане на мозъка". Лекарите започват да го лекуват с психотропни медикаменти, а наставниците го затварят в училищната „учебна лаборатория".
Вероятността да лепнат такъв унизителен етикет на едно много активно, но напълно нормално дете, не е толкова малка, макар че „болестта", която може да му припишат, няма адекватно научно определение. Броят на децата, сполетени от такава участ през последните пет години, се е увеличил и е достигнал внушителното число 500000.
Като такова може да определят дете с черти на поведението, фигуриращи в психологически тестове: не винаги изпълнява заповеди, върти се, шава и не стои спокойно, отвлича си вниманието на занятията, бърка се в чужди работи, размотава се, когато отива в училище, хвали се и се перчи пред другите деца, физически е по-активно от съучениците си.
Мисля си, че този списък на „отклонения от нормата" ще предизвика у вас реакция, която принципно не се различава от моята. Ако детето не проявява повечето от изброените признаци, бих се разтревожил и бих приложил всичките си усилия да разбера защо то е толкова апатично и безучастно като забит морков?!?
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ПСИХОТЕРАПЕВТИТЕ И ПСИХИАТРИТЕ СА СКЛОННИ ДА ЛЕКУВАТ С МЕДИКАМЕНТИ ИМЕННО ТАКИВА АКТИВНИ ДЕЦА, КОИТО ВПОСЛЕДСТВИЕ ЗАПОЧВАТ ДА ИЗГЛЕЖДАТ ТОЧНО КАТО „ЗАБИТИ МОРКОВИ"!

ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НЕ СЕ ЛЕКУВА С МЕДИКАМЕНТИ

Ако едно дете е по-активно от другите и това дразни околните, не го подлагайте на опасностите на медикаментозната терапия.
Вместо това, потърсете причината сред различните фактори на обкръжаващата го среда - в къщи, в училище, в отношенията с приятелите му. Напълно е възможно нещо да тревожи или безпокои детето и това да предизвиква поведение, неприемливо за вас и учителите. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ И ВЪРХУ ХРАНЕНЕТО - ПРЕКОМЕРНАТА АКТИВНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДИЗВИКАНА И ОТ АЛЕРГИЯ. ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА СЕ УСПОКОИ И ОСВОБОДИ ОТ ЕМОЦИОНАЛНОТО НАПРЕЖЕНИЕ. ПОДСИГУРЕТЕ МУ ПСИХОЛОГИЧНА ЗАЩИТА И ПОДКРЕПА В СЕМЕЙСТВОТО. ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА Е СИГУРНО, ЧЕ КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ ИЗВЪН ДОМА, БЛИЗКИТЕ МУ ЩЕ СА НА НЕГОВА СТРАНА.

Както показва моят опит, такъв подход обикновено е ефективен, ако се придържате към него точно и последователно.
РАЗБИРА СЕ, ТОЙ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОНСУЛТАЦИЯ, КОЯТО ЗАПЛАШВА ДЕТЕТО С ДИАГНОЗА КАТО „ХИПЕРАКТИВНОСТ", „МИНИМАЛНА МОЗЪЧНА ДИСФУНКЦИЯ" ИЛИ „СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО“5. ТАКИВА ДИАГНОЗИ МОЖЕ ПОСЛУЖАТ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА ИЛИ В „УЧЕБНА ЛАБОРАТОРИЯ", Т.Е. ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ.
(В някои училища децата с насмешка наричат „учебните лаборатории" „лудници").

5 ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) е добило популярност съкращение за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност). Това е едно от най-честите заболявания в детска възраст. За пръв път състоянието е описано от немски лекар през 1854 като историята на едно момче, наречено "Шавливият Филип". През последните 150 години ADHD се среща под различни названия. Някои от названията, използвани за описание, които родителите може да са чували са: "синдром на дефицит във вниманието, със или без хиперактивност", "хиперкинетичен синдром" или "минимални мозъчни дисфункции". През 1994 е официално прието названието да бъде "Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност" - б. ред.

НЕ СМЯТАМ, ЧЕ ЕДНО ДЕТЕ ЗАСЛУЖАВА ПОДОБНО ОТНОШЕНИЕ, САМО ЗАЩОТО ТРУДНО СЕ СПРАВЯТ С НЕГО, ПО-ТРУДНО СЕ УЧИ И Е ПО-НЕПОСЛУШНО ОТ СЪУЧЕНИЦИТЕ СИ. ТАКИВА МЕРКИ ТРЯБВА ДА ПОВИШАВАТ БДИТЕЛНОСТТА ВИ, НО ОЩЕ ПО-ПОДОЗРИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ ПРЕДПИСВАНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ, ОСОБЕНО КЪМ ТАКИВА КАТО РИТАЛИН И ПЕМОЛИН (САЙЛЕРТ).

Педагозите и лекарите, поставящи на деца диагнозата „хиперактивност" или „проблеми с обучаването" и предлагащи лечение с химии, твърдят, че тези средства ще помогнат на детето да се учи по-добре. Разбираемо е, че родителите откликват по-охотно на такава перспектива, отколкото на истинската мотивация на „помощта" - да затормозят неудобното, подвижно дете до полусънно състояние, за да стои тихо и кротко и да не пречи на никого.

ОЩЕ НИКОЙ НЕ Е УСПЯЛ ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ ПРЕПАРАТИ КАТО ПЕМОЛИН И РИТАЛИН ЩЕ ПОДОБРЯТ УЧИЛИЩНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРИЕМАЩИТЕ ГИ ДЕЦА.
Основният ефект на подобни медикаменти се състои в краткотрайно затормозяване на хиперкинетичното поведение.
„ПОДЛОЖЕНИЯТ" НА ТАКИВА ПРЕПАРАТИ УЧЕНИК СТАВА ПО-УДОБЕН ЗА УЧИТЕЛЯ, НО НЕ ПОЛУЧАВА НИКАКВА ПОЛЗА ОТ ТЯХ. АКО В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ СЕ Е ОЗОВАЛО ВАШЕТО ДЕТЕ, ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ РИСКЪТ, СВЪРЗАН С ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕКАЛЕНО ВИСОКА ЦЕНА ЗА СПОКОЙСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ.

 

ОПАСНИТЕ ЕФЕКТИ НА РИТАЛИН

Какви опасности дебнат детето, ако употребява Риталин и други подобни медикаменти?

Първо, със сигурност е известно, че Риталин се изписва без нужда и без необходимите предпазни мерки, макар че има немалко опасни странични ефекти.
Второ, подобни медикаменти демотивират родителите да търсят и намират реалната причина за лошото детско поведение. Тези факти са достатъчна илюстрация на най-лошите страни на съвременната медицина и педагогика.

В информационната справка за Риталин, предоставена от производителя за „Настолния справочник на лекаря" се съдържа признанието, че не е известен механизмът на въздействие върху централната нервна система. Производителят предупреждава, че медикаментът не трябва да се взема от деца под 6 години и признава, че не са проучени дългосрочните му въздействия. Отбелязва се още, че медикаментът може да провокира гърчове, потвърдено с клинични изпитания, а също така забавя и растежа.

Потенциалните странични ефекти на Риталин са толкова впечатляващи, че смятам за необходимо да цитирам посветения на него откъс от текста в „ Настолния справочник на лекаря" (отбелязаното с курсив е от мен):

„НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СА: ВЪЗБУДИМОСТ И БЕЗСЪНИЕ - МОЖЕ ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ С НАМАЛЯВАНЕ НА ДОЗАТА ИЛИ С ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЛЕДОБЕДНАТА ДОЗА. КЪМ ДРУГИТЕ РЕАКЦИИ СЕ ОТНАСЯТ: СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ (ВКЛЮЧИТЕЛНО КОЖНИ ОБРИВИ), УРТИКАРИЯ (ПОДПУХНАЛИ, СЪРБЯЩИ ПЕТНА ПО КОЖАТА), ТРЕСКА, АРТРАЛГИЯ, ЕКСФОЛИАТИВЕН ДЕРМАТИТ (ПЕТНА ОТ ЛЮЩЕЩА СЕ КОЖА), ПОЛИМОРФНА ЕРИТЕМА (ОСТРО ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА КОЖАТА) С ХИСТОЛОГИЧНИ ПРОЯВИ НА НЕКРОТИЧЕН ВАСКУЛИТ (ПОРАЖЕНИЯ НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ) И ТРОМБОЦИТОПЕНИЧНА ПУРПУРА (СЕРИОЗНО НАРУШАВАНЕ НА СЪСИРВАНЕТО НА КРЪВТА), АНОРЕКСИЯ, ГАДЕНЕ, ВИЕНЕ НА СВЯТ, УЧЕСТЕНО БИЕНЕ НА СЪРЦЕТО, ГЛАВОБОЛИЕ, ДИСКИНЕЗИЯ (НАРУШАВАНЕ НА КООРДИНАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЯТА НА МУСКУЛИТЕ), СЪНЛИВОСТ, ИЗМЕНЕНИЯ НА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ И ПУЛСА, ТАХИКАРДИЯ (УЧЕСТЕНО БИЕНЕ НА СЪРЦЕТО), СТЕНОКАРДИЯ (ПРИСТЪПИ НА ОСТРИ СЪРДЕЧНИ БОЛКИ), СЪРДЕЧНА АРИТМИЯ (НЕРАВНОМЕРНО БИЕНЕ НА СЪРЦЕТО), БОЛКИ В ОБЛАСТТА НА КОРЕМА, ЗАГУБА НА ТЕГЛО ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ. ОТБЕЛЯЗАНИ СА РЕДКИ СЛУЧАИ НА СИНДРОМА НА TYPE. СЪОБЩАВА СЕ ЗА СЛУЧАИ НА ТОКСИЧНА ПСИХОЗА ПРИ ДЕЦАТА, ПРИЕМАЩИ МЕДИКАМЕНТА; ЛЕВКОПЕНИЯ (НАМАЛЯВАНЕ НИВОТО НА ЛЕВКОЦИТИТЕ) И/ИЛИ АНЕМИЯ; В НЯКОЛКО СЛУЧАЯ Е НАБЛЮДАВАНО ОКАПВАНЕ НА КОСАТА НА ГЛАВАТА. ПРИ ДЕЦАТА СА ЗАБЕЛЯЗАНИ: ЗАГУБА НА АПЕТИТ, БОЛКИ В КОРЕМА, ЗАГУБА НА ТЕГЛО ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ; БЕЗСЪНИЕТО И ТАХИКАРДИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВЯВАТ ПО-ЧЕСТО, ОТКОЛКОТО ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ; ВЪЗМОЖНИ СА СЪЩО И ВСЯКАКВИ РЕАКЦИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ."

По закон производителят на медикаменти е длъжен да уведомява с подобен вид информация лекаря, който взема решение за използване на медикамента.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗАКОН, КОЙТО ДА ЗАДЪЛЖАВА ЛЕКАРЯ ДА СПОДЕЛЯ ТЕЗИ СВЕДЕНИЯ Е ПАЦИЕНТИТЕ СИ. ИМЕННО ЗАТОВА ВИ ИНФОРМИРАМ ЗА РИТАЛИН. РАЗБИРА СЕ, СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА НЕГОВИТЕ ЗАМЕСТИТЕЛИ.

Ако някога някой учител, директор на училище, училищен психолог или педиатър се опитат да ви убедят да се съгласите на коригиране на поведението на детето ви с помощта на химия, откажете без да се замисляте.
ТАКОВА „ЛЕЧЕНИЕ" НЯМА ДА ПОМОГНЕ НА ДЕТЕТО, ЗА ДА БЪДЕ ОПРАВДАН РИСКА ОТ НЕГО. НЕ ГО ОПРАВДАВАТ И СЪОБРАЖЕНИЯТА ЗА УДОБСТВО НА УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ГУБЯТ ВРЕМЕ И УСИЛИЯ В СЛЕДЕНЕ ДАЛИ ДЕТЕТО СЛУША ИЛИ СЕ ВЪРТИ НА ЧИНА.


ТЪРСЕТЕ ПРИЧИНАТА В ЕМОЦИОНАЛНАТА СФЕРА

Никога не се съгласявайте е отрицателната оценка за поведението на детето ви в училище преди да сте проверили дали няма усложнения в отношенията с учителите си.
НЕПРИМИРИМИТЕ ЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТИ НЕ СА ТОЛКОВА РЕДКИ И АКО ВАШИЯТ СЛУЧАЙ Е ТАКЪВ, НЕ Е ЛИ ВЪЗМОЖНО ПРИЧИНАТА ДА Е И В ПЕДАГОГА? МОЖЕ БИ В ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ДЕТЕТО ЛИПСВАТ ОБЕКТИВНОСТ И РАЗБИРАНЕ? АКО Е ТАКА, ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПО-СКОРО ЩЕ СЕ ПОДОБРИ ОТ СМЯНАТА НА УЧИТЕЛЯ, А НЕ ОТ ВЗЕМАНЕ НА МЕДИКАМЕНТИ.

Причините, обясняващи лошото поведение на детето в училище трябва да се търсят и в семейството - дали няма напрежения, които детето усеща и на които реагира?
АКО СЪЩЕСТВУВАТ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ВИ, ПОСТАРАЙТЕ СЕ ДА ГИ РАЗРЕШИТЕ ИЛИ НАЙ-МАЛКОТО ДА ПРЕДПАЗИТЕ ДЕТЕТО ОТ ТЯХ.
Възможно е детето ви да изпитва трудности в общуването с приятелите си - помогнете му да ги преодолее.

Хиперактивността на детето може да има и алергична природа. Съществуват убедителни доказателства, че емоционални проблеми и затруднения в детското поведение се разрешават успешно с помощта на диета.
Длъжен съм да ви предупредя, че педиатърът може да не одобри интереса на родителите към този метод. На покойния д-р Бенджамин Фейнголд, родоначалник на диетичния подход за контрол на хиперактивното поведение, твърде често му се е налагало да преодолява скептицизма на своите колеги.
Въобще не е за учудване.
Лекарите винаги отричат всички немедицински методи за решаване на проблемите. Не се оставяйте да ви разубедят да проверите този метод за детето ви. Поне от половин век от различни автори се описват изследвания за хиперчувствителността на нервната система към хранителни продукти. През последно време са получени множество клинични данни, показващи, че диетата на Фейнголд помага на много деца.

Д-Р ФЕЙНГОЛД, ШЕФ НА АЛЕРГОЛОГИЧНИТЕ КЛИНИКИ НА ФОНДА НА КАЙЗЕРА В КАЛИФОРНИЯ, ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ ДОБАВКИ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ - ОЦВЕТИТЕЛИ, ПОДОБРИТЕЛИ, КОНСЕРВАНТИ, СТАБИЛИЗАТОРИ И ДРУГИ ПОДОБНИ - И НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ ОРГАНИЗМА НА ДЕТЕТО, ВОДЕЩИ (В ЧАСТНОСТ) КЪМ ХИПЕРАКТИВНОСТ.
Той препоръчва тези химикали да се изключат от детското меню, като промишлено преработените храни, пълнещи хладилниците на повечето американци, се заменят с натурални храни и продукти. И успява да получи убедителни клинични доказателства за успешността на този подход.

Много от колегите на д-р Фейнголд успяват да повторят неговите резултати. Д-р Уилям Крук, алерголог и педиатър от детската клиника в Джексън, щата Тенеси, на един от симпозиумите за хранителна алергия излага изводите и резултатите от своите изследвания. Той споделя, че при повече от 3/4 от изследваните деца с хиперактивно поведение (повече от сто), това състояние има връзка с хранителна алергия, т.е. д-р Крук открива същото, което са открили д-р Фейнголд и много родители. Определяйки по метода на изключването продуктите, които предизвикват алергична реакция и премахвайки ги от храната, той забелязва, че поведението на децата се променя.
„ВИНОВНИЦИ" ЗА ХИПЕРАКТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ СЕ ОКАЗВАТ НА ПЪРВО МЯСТО КРАВЕТО МЛЯКО И РАФИНИРАНАТА ТРЪСТИКОВА ЗАХАР, СЛЕД ТОВА ЦАРЕВИЦАТА, ЖИТОТО, ЯЙЦАТА, СОЯТА, ЦИТРУСОВИТЕ ПЛОДОВЕ И ДРУГИ ПОДОБНИ.

Ако детето ви е прекалено активно и има проблеми с поведението, не бързайте да прибягвате до изписаните от лекаря медикаменти. Преди това проверете дали няма да има полза от диетичния контрол върху хранителните продукти, които купувате от вашия магазин!


ДИАГНОЗАТА „УВРЕЖДАНЕ НА МОЗЪКА" Е СЪМНИТЕЛНА

С максимално повишено внимание следва да се отнасяте към предположения, че видите ли поведението на детето е причинено от някакви заболявания на мозъка.
Такива състояния, макар и да се срещат при някои деца, се случват много по-рядко, отколкото се диагностицират.
ПСИХИАТРИЯТА Е ТОЛКОВА ЕФИМЕРНА НАУКА (АКО ВЪОБЩЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ НАУКА), ЧЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИАГНОЗИТЕ НЕЙНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ МНОГО ЧЕСТО НЕ МОГАТ ДА ДОСТИГНАТ ДО ЕДИННО МНЕНИЕ. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО Е ДОКАЗАНО, ЧЕ СЪГЛАСИЕ Е ПОСТИГНАТО ЗА ОКОЛО 54% ОТ СЛУЧАИТЕ. ТОВА Е ТОЛКОВА БЛИЗКО ДО ЗАКОНА ЗА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, ЧЕ СЪС СЪЩИЯ УСПЕХ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ ЗА СЪВЕТ НЕ КЪМ ДИПЛОМИРАН СПЕЦИАЛИСТ, А КЪМ ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР ИЛИ ШЛОСЕР.

На детето може да бъде препоръчан курс по психотерапия, само защото поведението му се различава от това, което на психиатрите им е хрумнало да смятат за „норма".
Разбира се, на децата, които действително имат неврологични нарушения, поражения на мозъка или психосоматични състояния такова лечение може да помогне, но всички останали няма да имат полза.
Нещо повече, лечението може да задълбочи психологичните и емоционални проблеми на детето.

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА ОТНОВО И ОТНОВО СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ АВТОРИТЕТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В ЧАСТНОСТ Е ДОКАЗАНО, ЧЕ ПРИ ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ СЕ ПОЛУЧАВА СПОНТАННА РЕМИСИЯ ПРИ 70% ОТ СЛУЧАИТЕ - КАКТО ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ, ТАКА И ПРИ ДЕЦАТА.
Любопитни резултати са получени в Университета на Уисконсин: сравнявани са болни, на които преди 20 години е бил препоръчан курс по психотерапия. Една част от тях са го посещавали, а други, по някакви причини, не са. Най- позитивното заключение гласи, че както изглежда, лечението не е навредило на пациентите.

Изследвания в Кеймбридж и Съмървил, щата Масачузетс, имат още по-разочароващи резултати: сравнявани са млади хора, получавали в период от пет години индивидуални консултации с психотерапевти и такива,.които не са имали никакви контакти с психотерапевти.
ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, СЕ ОТКРИВА, ЧЕ ПСИХОТЕРАПИЯТА ОКАЗВА ОТСРОЧЕНО НЕГАТИВНО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МЛАДИТЕ ХОРА.

Тридесетгодишни наблюдения, започнати през 1939, показват ясна корелация между курса на психотерапия и последващото криминално поведение.
В ГРУПАТА ХОРА, ПОЛУЧАВАЛИ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ В ЮНОШЕСТВОТО СИ, СЕ ОКАЗВАТ ПОВЕЧЕ ОСЪДЕНИ ЗА ТЕЖКИ И РЕЦИДИВНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ОТКОЛКОТО ПРИ ТЕЗИ, КОИТО В МЛАДЕЖКИТЕ СИ ГОДИНИ НЕ СА ИМАЛИ ДОПИР С ПСИХОТЕРАПИЯТА. ОСВЕН ТОВА, ТЕЗИ, КОИТО СА ИМАЛИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ИЛИ ЧЕСТИ КОНТАКТИ С ПСИХОТЕРАПЕВТИ, ВПОСЛЕДСТВИЕ ПО-ЧЕСТО СА ИЗВЪРШВАЛИ АСОЦИАЛНИ И ПРОТИВОЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ.

И накрая, през 1980, в резултат на 120 изследвания е открито, че малолетните закононарушители, получили психологична помощ, впоследствие извършват повече престъпления от тези, които са избегнали такава. Отчетът за тези изследвания, публикуван в изданието „Глоуб енд Мейл" (Торонто) завършва така:
„АКО ИСКАТЕ МАЛОЛЕТНИЯТ ПРЕСТЪПНИК ДА СПРЕ ДА ГРАБИ, НАСИЛВА И УБИВА ХОРА, НЕ ГО ИЗПРАЩАЙТЕ ПРИ СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ, ПСИХОЛОЗИ И ПСИХИАТРИ, НА ГРУПОВИ ЗАНИМАНИЯ В КЛИНИКИ ЗА НЕВРОЗИ И НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ДА ПОМАГАТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МУ. ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕРКИ НЯМА ДА ДОВЕДАТ ДО НИЩО И МОГАТ НАПРОТИВ, ДА ГО НАПРАВЯТ ОЩЕ ПО-АГРЕСИВЕН".

За да не възникнат подозрения, повтарям отново: Съществуват някои особени психически и неврологични заболявания в детската възраст, причинени от поражения на мозъка. Много от тях са предизвикани от медицински интервенции, за които ви разказах по-рано. Към тези състояния се отнасят: детска церебрална парализа, синдром на Даун, синдром на Type, аутизъм и др. Разбира се, ако едно дете има едно от тези състояния, професионалната помощ е уместна, дори и за да се създадат възможности за изпробване на нови методи за лечение (като например предложеният от лекарите Хенри Търкъл от Детройт и Рут Харъл от университета „Олд Доминион" метод на хранителните добавки за пациенти със синдрома на Даун и други нарушения на умствената дейност). Но това е само при условие, че детето действително е болно, а не че има отклонение от „нормата" в поведението си, което пречи на справянето с него (разликата е очевидна).

ПРОФЕСИОНАЛНА ПОМОЩ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ САМО ТОГАВА, КОГАТО ЯВНО Е НЕОБХОДИМА И ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА, АКО ВИ КАЗВАТ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМА „ЗАТРУДНЕНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО" ИЛИ „СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО", ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪСТОЯНИЕ С ТРУДНО РАЗБИРАЕМО НАИМЕНОВАНИЕ. ПСИХИАТРИТЕ И ПСИХОТЕРАПЕВТИТЕ ОЩЕ НЕ СА ДОКАЗАЛИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НИТО ЕДНА ОТ ТЕЗИ БОЛЕСТИ!


КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ ЗДРАВО ДЕТЕ...,ВЪПРЕКИ ДОКТОРИТЕ - Робърт С. Менделсон

eXTReMe Tracker