|
Share

Плуването е прекрасен спорт за млади и стари, с доказани лечебни ефекти върху тялото и психиката. Но заслужава ли си да се практикува в суперхлорираната вода на басейните?

За да се застраховат от разпространението на различни гъбични и други инфекции собствениците на открити и закрити къпални не щадят материала, макар да се стараят да спазват хигиенните норми за дезинфекция. Независимо от това редовно плуващите неведнъж са "уцелвали" деня след "пречистването" на водата, в който тя дразни кожата им много повече от обикновено, а също им сълзят очите или усещат, че носът им е като "затиснат" от хлорния мирис. Отделно от крановете на мивките тече порядъчно обработена вода, защото в България нормите са доста по-високи, отколкото в западните държави.

Попадайки във водата, хлорът се свързва с органичните замърсители в нея (листа, клонки, пот, урина, слуз, фекалии и кожни клетки), при който контакт се образуват силно токсичните хлорамини и хлороформ. След час плуване в басейн с хлорирана вода нивата на хлороформ в кръвта на плуващия скачат на 1000-1093 ppb. Само 10 минутен душ с гореща хлорирана вода пък води до нива на хлороформ в белите дробове от порядъка на 2,7 ppb.

"Подгрятата вода кара кожата да действа като гъба. Така тялото попива само за 10 минути толкова хлор, колкото бихте погълнали с 8 чаши от същата течност. Резултатът са възпалени очи, синуси, гърло, бели дробове, суха коса и кожа, мигрена, артрит и отслабена имунна система", е изнесъл данни канадският професор Беноа ЛЕВЕСК от Националния институт за публично здраве в Квебек на наскоро провел се научен форум, на който са присъствали и наши специалисти.

Най-потърпевши от тези странични ефекти на хлорираната вода са именно децата. Те по принцип боледуват по-често от инфекции на горните и долните дихателни пътища, а имунната им система е неукрепнала. Освен това, радвайки се на водата, те играят и се гмуркат, което води до поглъщане на немалко количество от нея. Това допълнително натоварва организма с отровните хлорни съединения.

Проблемът е, че в момента, освен външното дразнене на кожа, нос и очи, други признаци от опасното излагане на хлорираната вода обикновено няма. Но натриевият хипохлорид, който се използва при хлорирането на водата в басейните, е мощен мутаген, стимулиращ мутациите в растенията, животните и човека, особено в тяхната ДНК.

Това е доказал тестът на Еймс за мутагенност.
Учените са открили още един убиец в хлорираната вода - страничният продукт дихлороцетна киселина, който води до генни мутации и Рак. Тази киселина променя холестеролния метаболизъм, като превръща добрия холестерол в лош, което е причина за увреждане на кръвоносните съдове, а оттам за атеросклероза и сърдечни заболявания в зряла възраст. Вдишването на водни пари, инхалацията, контактът на кожата с хлорирана вода и директното й поглъщане провокират развитието на меланома (вид Рак на кожата) и злокачествено образувание на пикочния мехур. 49 микрограма трихлорметани на 1 литър вода са достатъчни, за да се развие Рак на пикочния мехур, са изчислили онколози от Националния онкологичен институт в Бетесда, САЩ. "Хлорираната вода е опасна не само като течност за пиене, но и при къпане и плуване в нея", обобщил е Кенет Кантор от този институт.

У нас подобни изследвания не се правят, но експертите са наясно с вредните ефекти от употребата на хлор. "Той по принцип е газ, който дразни дихателните пътища, носа, белите дробове. Така раздразнени тези пътища стават по-чувствителни към алергени, към студения въздух и вирусните инфекции. Най-общо казано, дихателните пътища са по-уязвими, когато има въздействие с хлор", обясни д-р Румяна РАЧЕВА, завеждащ на Детско-юношески кабинет в Клиниката по астма и алергии в Александровска болница, която има над 25-годишен стаж като педиатър и алерголог.
Тя признава, че често на децата с астма им се препоръчва да ходят на плуване, тъй като то развива правилна механика на дишането. "Най-добре е плуването да се практикува в открити водоизточници, но това е възможно за кратко време през годината. Затова не бих искала да ограничаваме децата си от плувните спортове. По-скоро действията трябва да са в друга посока – да се избират качествени дезинфектанти, които да са достатъчно ефикасни и в същото време да не са на хлорна основа. „Има добри басейни, където почистването става по нови технологии. Родителите трябва да се поинтересуват“ допълни д-р Рачева.

Столичната хигиенна инспекция:

Масово използваният агент за дезинфекция на питейната и водата за къпане в България е хлорът, отговориха от Дирекция "Държавен санитарен контрол" на Столичната регионална инспекция по опазване на общественото здраве (СРИОКОЗ). Изискванията към приложението на хлор, с цел пречистване на водите в плувните басейни, се спазвали. Имало осигурени пречиствателни инсталации, с които се изграждат къпалните. Съвременните съоръжения автоматично дозират и контролират съдържанието на активен хлор в басейна. Във всяко място за плуване има и конкретно отговарящ за това специалист, който следи работата на пречиствателната инсталация и има задължението периодично да предоставя контролни проби за изследване в лабораторията на СРИОКОЗ.
Иначе инспекцията си имала план-график, по който целогодишно прави проверки в плувните басейни, при които се следи и качеството на водата в тях. Посещения на инспекторите, извън предварително плануваните, се правели само по сигнали на граждани.
През миналата година заради "нестандартни проби" СРИОКОЗ е спряла временно два открити басейна в София.
От дирекцията отказаха да коментират "неточно цитирани литературни данни за възможни неблагоприятни въздействия на хлорираната вода върху човешкия организъм".

http://www.lechitel.bg/

Още...

Хлорирането на водата

Хлорирането на питейната вода е другия случай на добавяне на вещества, които са вредни за човешкото здраве. Освен него друга опасност са микроорганизмите във водата, но сега ще говорим за хлорирането. То призвежда широк диапазон от хлорни съединения с канцерогенни и други причиняващи болести свойства.

Неохотно, дори органите по здравеопазване днес признават, че има проблем със здравето, но те преиначават този факт, съсредоточавайки се само върху трихалометаните (THMs).Това са много малки химични съединения, състоящи се от един въглероден атом със закачени няколко хлорни или бромни атоми. Най-разпространения от тях е хлороформа (trichloromethane), който се явява канцерогенен за мишките и плъховете. Вие не можете да се защитите от THMs, който се абсорбира от кожата, ако си вземате душ или плувате в басейн с хлорирана вода. Горещият душ може да повиши нивото на THMs в кръвта 10 пъти повече от пиенето на кварта(1.14 л) хлорирана вода.

Във времето, когато голямо количество изследвания показват връзката между хлорната вода и хлорните продукти и увеличаване рисковете от Рак и особено Рак на пикочния мехур, аз гледам на това като на “връх на айсберга”. Асоциацията за борба с Рака на пикочния мехур казва за THMs, че те са относително безопасни, защото се изхвърлят от организма. Аз продължавам да твърдя категорично, че главната вреда за здравето е предизвикана от хлорни съединения с дълга верига, които остават в организма.

Нивото на хлора в обработваната вода е приблизително 100 пъти повече от нивото на THMs. Няма съмнение, че хлорът реагира с всички органични вещества, но особено с чувствителните биохимикали от типа на ненаситените масла, холестерола и витамините. Тази реакция се случва, когато храната е измита или приготвена, когато хлябът е готов, когато търговските фруктови сокове или млякото от соя се приготвят с такава вода, и същото това се случва във вашето тяло, ако пиете хлорирана вода. Тези хлорни съединения имат дълги въглеводородни вериги и остават натрупани(запасени) в организма, също както инсектицидите (ДДТ например), с които между другото са тясно свързани. По идентичен начин ръководствата на здравните органи не допускаха, че гълтането на пестициди ще доведе до здравни проблеми, както и сега, че тези дълги вериги хлорни съединения не причиняват проблеми. Аз гледам на тези органи, като на същество самодоволно и некомпетентно да защити здравето на обществото.

Всички или болшинството хлорни органични съединения, които били тествани показали, че са вредни за здравето.Факт е също, че нашият черен дроб не е пригоден да неутрализира хлорните химикали. Разглеждането на всички тези факти заедно, води до неизбежното заключение, че хлорираната вода уврежда нашето тяло, макар и до неизвестно каква степен.

Съсредоточавайки се само върху THMs, здравните органи твърдят, че антимикробните изгоди от хлорираната вода, са много по-големи от опасностите за здравето и че няма друга разумна алтернатива за съхраняването на водата. Аз категорично не съм съгласен. Аз не смятам, че водата, която причинява Рак и навярно има принос за още редица хронични заболявания е безопасна. Има хиляди водопреработвателни заводи в Европа, които осигуряват безопасна вода без хлор, използвайки озона, ултравиолетовите лъчи, мембранните филтри, бавните пясъчни филтри. Разбира се това ще бъде първоначално по-скъпо струващо отколкото хлорните инсталации, но намаляването на хроничните заболявания ще бъде незаменимо по-евтино за отделния индивид, а също и за обществения джоб.

В същото това време вие трябва да се защитавате от опасностите на хлорираната вода. Ако вие живеете в място, където имате достъп до дъждовна или подземна вода добре, но ако не – то използвайте филтри или установки с обратна осмоза, за да почистите водата, която използвате в кухнята, а на душа обезателно поставете филтри. Дестилираната вода се нуждае от допълнителен въглероден филтър за отстраняване на хлора и THMs. За временно използване, когато нямате достъп до тези пособия, можете да изварявате водата и след това да я приемате охладена. Също и ваната, която сте решили да вземете, можете да напълните предварително с гореща вода и след като изчакате да се охлади до нужната температура да я използвате. Контактът на кожата с THMs не само позволява поглъщане, но и води до стареене на кожата. Можете да противодействате на това като след душа втриете в кожата си вода с намалено съдържание на йони ( Дейонизирана вода), или разреден разтвор на витамин С.

Публикувано с любезното съгласие на Dr Last, http://users.mrbean.net.au/~wlast/

Още...

ХЛОРИРАНАТА ВОДА УБИВА

/тя втвърдява артериите, провокира Рак и генни мутации/

ПИЕНЕТО на хлорирана вода, къпането и дори разходката край басейни, пълни с нея, увеличава риска от появата на Рак и води до свръхпроизводство на свободни радикали, които ускоряват стареенето.

Такава вода стимулира артериосклерозата на коронарните артерии и гениите мутации, предизвиква спонтанни аборти при жените, повишава нивото на лошия холестерол и втвърдява артериите.

Вдишване на водни пари, инхалацията, контактът на кожата с вода и директното поглъщане провокират меланомите и Рака на пикочния мехур. Откритията са на група американски учени и 12 испански болници, онкологични центрове и университетски департаменти по клетъчна и молекулярна биология.

ХЛОРЪТ ВЪВ ВОДАТА

унищожава напълно лечебната млечнокисела бактерия La tobacilus Acidophilus, предупреждават от Института по функционална медицина в град Гиг Харбър, Вашингтон. Тя е свръхполезна, защото воюва срещу различни болестотворни патогени -микрококи, клостриди, някои бактерии и гъби като Саndida Acidophilus си сътрудничи с 1, 35 до 1, 58 г имуноукрепващи организми, живеещи в дебелото черво, където се трудят 60% от имунните клетки в тялото. Добрата бактерия е дори по-силна от модерната напоследък Lactobacilus Bulgaricus. Във водата хлорът се свързва с органичните замърсители и така произвежда токсичните трихалометани или хлорамини. Сред трихалометаните са карциногенният хлороформ и въглеродният тетрахлорид. Колкото повече органична материя (листа, клонки и т. н. ) има във водата, толкова повече тя се насища с трихалометани и се

ПРЕВРЪЩА В ОТРОВА

- разяснява онкологът Алфредо Карато от испанската болница в град Елче. При изследване на 5000 бременни от Фонтана, Уолнът Крийк и Санта Клара, Калифорния, здравното министерство на САЩ установява още един шокиращ факт. С 9, 5% скача рискът от спонтанен аборт при жените, които пият повече от 5 чаши дневно чешмяна вода, съдържаща над 75 ррb (милиардни части) трихалометани. 49 микрограма трихалометани на 1 литър вода са напълно достатъчни, за да се развие Рак на пикочния мехур, алармират онколозите от Националния онкологичен институт в Бетесда, Мериленд, Департамента по онкология в Централната болница на Елче, Департамента по клетъчна и молекулярна биология към Института за медицински изследвания в Барселона и още 9 други медицински и научни центрове в Испания. “Водата е опасна не само като течност за пиене, но и при къпане и плуване в нея”, твърдят Манолис Кугевинас от Института за медицински изследвания в Барселона и Кенет Кантор от института в Бетесда, САЩ.

http://www.lekar.bg/

Още...

НАСТАВЛЕНИЯ ЗА ПОДДРЪЖКА НА ВОДАТА В ПЛУВНИТЕ БАСЕЙНИ  

Един от методите за дезинфекция на водата в плувния басейн е използването на бром. Последният притежава антисептични и алгицидни свойства, което определя използването му като дезинфектант за води в плувни басейни. Поставянето на бром във водата води до образуването на хипобромна киселина. Тази киселина частично се дисоциира на хипобромен анион и въглероден катион. Бактерицидното действие се дължи на хипобромната киселина. Формата на брома във водата зависи от РН на средата, но за разлика от хлора действието на хипобромната киселина много по-слабо се влияе от диапазона на изменение на РН. Друго предимство на брома е, че междинните продукти от реакцията на хипобромна киселина и органични вещества - бромамините, не дразнят очите и не отделят неприятна миризма.
Минималната остатъчна концентрация трябва да се поддържа на ниво 0,4 гр/м3. При тази концентрация, независимо от РН брома не придава на водата мирис и не дразни очите. Но от експлоатацията е установено, че при резки колебания на посещаемостта на басейна е необходимо остатъчният бром да е 2 гр/м3 за по-добра дезинфекция.
Колиформите лесно се отсраняват при смес 95 % хлор и 5 % бром.
Необходимото количество дезинфектант се подава във водата на басейна при първоначално пълнене. Посредством тестер се следи наличието на микроорганизми. При наличие на такива следва да се увеличи концентрацията му във водата или да се приложи смес 95 % хлор и 5 % бром. Дозата трябва да се подава през около 2 седмици .

Бромът  първи  бива  приет на въоръжение от храбрите  архитекти  на новото  светло общество.  Всяка сутрин лекарят на лагера -  независимо дали  концентрационен  или  летен лагер  на  деца  от  Хитлерюгенд   -
хитлеровия  "комсомол", излива по едно малко шишенце в сутрешния  чай.
Бромът подтиска не само половия нагон на лагеристите.  Той ги прави  и по-податливи  и послушни за заповедите на техните командири.   Той  им помага и по-лесно да усвояват новата тоталитарна идеология на нацизма.
По  същото време бром се дава и на пионерчетата от елитния съветски пионерски  лагер  за индоктриниране на бъдещия комунистически  елит  в Артек.   С идването на комунистите на власт бром се дава редовно  и  у нас  със  сутрешния чай в Българската народна армия или в  пионерските лагери.   Нито един български лекар не си прави труда да се разрови  в старите   прашни  немски  публикации  от  началото   на   века   върху използването на халогените за контрол на човешкото съзнание.

http://www.xnetbg.com/
ЗА ДЕЗИНФЕКЦИЯ

- (хлориране) на водата използваме основно хлор на зърна който е подходящ за дезинфекция на всякакъв вид вода, дори и на твърдата и не влияе върху нивото на PH.

Съществуват 2 типа :

а). Дихлор със съдържание на активен хлор 60% , за по - бързо разтваряне
б). Трихлор със съдържание на активен хлор 90% , за по- бавно разтваряне

ДОЗИРОВКА

За Дихлора за първоначалното пускане или в сучай на «шок » е необходимо 7 gr на един (1) кубически метър вода и 3 gr на (1) кубически метър вода всекидневно.
За Трихлора за първоначалното пускане е необходимо 6 gr на (1) кубически метър вода и ежедневно 3 gr на един (1) кубически метър вода.
Дозата за първоначалното пускане е добре да се повтаря един път месечно (свръх-хлориране).

ПРОБЛЕМИ:Зеленина в басейна или зелени, кафяви и черни петна по стените или на дъното.

ОТСТРАНЯВАНЕ:
Захранване със шокови дози хлор и Алгецид.

ПУСКАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ


Шоково третиране с хлорни препарати.

При първоначално пълнене на водата (а при поддържане при дразтични отклонения от показателите) се извършва шоково хлориране с “бърз хлор”- “ТАБИДЕЗ 56” (таблети по 20 гр). Целта на този процес е да се прибави достатъчно количество хлор, което да предизвика разрушаване на утайките и замърсителите, унищожаване на клетъчната структура на бактериите, спорите и вегетативните клетки на вируси и гъбички.

Да  видим  сега другия представител на халогените  -  хлора.   Не случайно  Илуминатите не избират за очистването на питейната  вода  в градовете  на  Земята  нито  една от многото алтернативни  технологии, които  не  използват отровния хлор.  Най- ефикасните за целта  озонови технологии  са  избягвани и дискредитирани най-много.  Това  се  прави поради  същата задкулисна причина - хлорът, както и брома, има  същото
действие  върху  мозъка на хората.  Той ги прави по-пасивни,  намалява волята  за  съпротива и самостоятелност.  Поглъщан  десетилетия  наред чрез  питейната вода, той е един от основните канцерогенни  фактори  в нашия  живот,  които помагат на Илуминатите да постигнат  техните  не особено просветлени цели за намаляване на световното население.
След войната единствено немците се усещат за подмолните промивки на
мозъците им по време на Третия райх.  Сега в Германия, Швейцария  и  в част  от  Франция хлорът не се употребява за дезинфекция на  питейната вода.   Даже техните олимпийски отбори отказаха да плуват в  басейните на Лос Анжелис за олимпиадата там през 1984 г.,  докато хлорът не беше махнат от водата и заменен с озон от малък евтин озонов генератор.

Още...

ХЛОРИРАНЕТО – ЗА И ПРОТИВ И РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО

“Рискът от ракови заболявания при тези които пият хлорирана вода е 93 % по-голам от тези които използват нехлорирана вода”
Комитет по околната среда на САЩ

Съдържанието на хлор в питейната вода е смъртоносно опасен за болните от астма и други бронхитни болести, а също така и за хората с нарушен имунитет. Хлорираната питейна вода практически удвоява вероятността от Ракови заболявания на пикочния мехур. С високото съдържание на хлор са свързани здравословните проблеми на сърцето, атеросклерозата, особено артерионалната, високото кръвно и анемията.

“Хлорът – най-опасният убиец на нашето време. Предпазва от една болест, предизвиква друга. След като през 1904 г. започна хлорирането на водата, започна и новата епидемия от сърдечни болести, Рак и слабоумие”.
Д-р Прайс, болница “Сангино”, САЩ

Хлорът е помогнал да се разрешат проблемите с епидемията на холера, но в реакция с органичните съединения, намиращи се във водата, образува силно токсични хлороорганични съединения (хлорамини, хлороформ, хлорофенол и др.). Хлороформът при висока концентрация предизвиква Рак и при мишките. Хлороформът е особено опасен при децата и причина за ред хронични дихателни заболявания, предизвикани от свойствата му да се задържа в белите дробове. При нагряване на хлорираната вода до 43 С от нея се изпарява до 50 % от разтворения в нея хлороформ и до 80 % трихлоретилен. По данни на американските учени, за да се запази здравето е необходимо не само да не пием хлорирана вода, но и да не се къпем с нея, защото хлорът и токсичните хлорорганични съединения попадат в организма чрез кожата и дихателните пътища.

Особено опасна е хлорираната вода както за питейни, така и за битови нужди, при бременните жени. При изследванията на д-р Хербърт Шварц от Камберлендския колеж във Виндсман е установено, че рискът при използването на хлорирана питейна вода от бременните жени е много по-голям оттколкото при тези, които пият нехлорирана вода, при спонтанните аборти. Зародишът на детето се състои от 30 % вода и е особено възприемчив към токсичните хлорорганични съединения, предизвикващи поражения на главния мозък, сърцето и устата, както и раждането на деца с вродени пороци или недоносени.

Необходимо ли е да рискуваме и да продължаваме да хлорираме водата и да строим нови пречиствателни станции със средства от ЕС по стари технологии основани на хлорирането, като се има предвид и факта, че при хлорирането не се достига пълна стерилизация на водата и във водата могат да остават жизненоспособни микроорганизми?

С малки поправки от http://www.akvamodul.com/application.html

http://www.xnetbg.com

Още...

ХЛОР В ВОДЕ — ПОЛЬЗА ИЛИ ВРЕД?

В подборке использованы сообщения следующих изданий: “New Scientist” (Англия), “Bild der Wissenschaft” (Германия), “Interface” (Израиль), “Popular Science”, “Science News”, “Scientific American” (США) и “Science et Vie” (Франция).

Какое открытие в медицине ХХ века можно назвать самым крупным? Антибиотики? Инсулин? Пересадку сердца? Нет, больше всего жизней спасло изобретение хлорирования водопроводной воды. Оно остановило распространение кишечных инфекций в городах.

Однако уже около четверти века назад новые методы анализа показали, что в водопроводной воде, не вполне очищенной от органических веществ (а если бы она не содержала никакой органики, не было бы смысла ее хлорировать), при обработке хлором возникает некоторое количество хлороформа. Вскоре после этого на животных было показано, что хлороформ может вызывать рак. Тогда же эпидемиологи сравнили карту распределения заболеваний опухолями мочевого пузыря и кишечника в США с картой хлорирования воды, и оказалось, что там, где люди пьют хлорированную воду, опухоли встречаются чаще.

С тех пор этот вывод неоднократно подтверждался, но и подвергался критике. Ведь нельзя не учитывать множество других факторов. Например, хлорирования воды обычно нет в мелких населенных пунктах, но жизнь людей там сильно отличается от жизни в больших городах и по другим параметрам. Кроме того, в лабораторных опытах подопытные животные получали в тысячи раз больше хлороформа, чем человек получает с водопроводной водой. Во всяком случае, в США понижены разрешенные нормы на содержание в водопроводной воде хлороформа и подобных соединений. Такие же строгие нормы только что введены и в 15 странах Европейского союза. Надо заметить, что и хлор, и хлороформ улетучиваются из воды при кипячении.

Уровень хлорирования водопроводной воды зависит от времени года и от особенностей водоисточников. Весной, когда с тающим снегом в водоемы попадает много всякой грязи, хлорирование усиливают. Там, где источником воды служат артезианские скважины, можно обходиться вообще без хлора. Есть и новые способы дезинфекции воды, например озонирование или облучение ультрафиолетовым светом. Но они дороже хлорирования и не гарантируют от заражения уже обработанной воды после того, как она пошла по трубам. Кроме того, при обработке озоном, как предполагают, тоже могут возникать вредные соединения. Похоже, отказываться от хлора еще рано. Во всяком случае, когда это для сокращения числа раковых заболеваний сделали в Перу, там в 1991 году возникла вспышка холеры.

http://www.nkj.ru/

Още...
ЧЕМ ВРЕДЕН ХЛОР, СОДЕРЖАЩИЙСЯ В ВОДОПРОВОДНОЙ ВОДЕ?

ПРОБЛЕМА ХЛОРИРОВАНИЯ ВОДЫ
Широкому распространению хлора в технологиях водоподготовки способствовала его эффективность при обеззараживании природных вод и способность консервировать уже очищенную воду длительное время. Кроме того, предварительное хлорирование воды позволяет снизить цветность воды, устранить её запах и привкус, уменьшить расход коагулянтов, а также поддерживать удовлетворительное санитарное состояние очистных сооружений станций водоподготовки.

У этого метода, наряду с несомненными преимуществами — например, такими как уничтожение возбудителей тифа, дизентерии, холеры и чумы, — есть и серьёзные недостатки. При взаимодействии хлора с содержащимися в обрабатываемой воде органическими веществами существует риск образования целой гаммы канцерогенных и токсических соединений (к примеру, четырёххлористого углерода, хлороформа) и даже при определённых условиях опаснейших ядов — диоксинов. Серьёзность этой проблемы подтверждает то, что сейчас из-за исходного диоксинового загрязнения водоёмов в России ежегодно погибают 20 тыс. человек (по данным Б. Тангиева, журнал «Гражданин и право», 2006, № 7). Кроме того, растворённый в воде хлор, попадая в желудок, уничтожает наряду с патогенной и здоровую микрофлору, что приводит к дисбактериозу.

Наиболее важной проблемой данного метода является высокая активность хлора, он вступает в химические реакции со всеми органическими и неорганическими веществами находящимися в воде. В воде из поверхностных источников (которые в основном являются источниками водозабора) находится огромное количество сложных органических веществ природного происхождения, а также в большинстве крупных промышленных городов в воду попадают с промышленными стоками красители, ПАВ, нефтепродукты, фенолы и пр.

При хлорировании воды, содержащей указанные вещества, образуются хлорсодержащие токсины, мутагенные и канцерогенные вещества и яды, в том числе диоксиды, а именно:

* хлороформ, обладающий канцерогенной активностью;
* дихлорбромметан, хлоридбромметан, трибромметан, обладающие мутагенными свойствами;
* 2,4,6-трихлорфенол, 2-хлорфенол, дихлорацетонитрил, хлоргиередин, полихлорированные бифенилы, являющиеся иммунотоксичными и канцерогенными веществами;
* тригалогенметаны — канцерогенные соединения хлора.

Эти вещества оказывают замедленное убийственное воздействие на организм человека. Очистка питьевой воды от хлора не решает проблемы, так как многие из опасных соединений, образующихся в воде в процессе её хлорирования, попадают в организм человека через кожу, во время мытья, приема ванн или посещения бассейна. По некоторым данным, часовое принятие ванны содержащей в избыточном количестве хлорированную воду соответствует десяти литрам выпитой хлорированной воды.


ЧЕМ ОПАСЕН ХЛОР, ПОПАДАЮЩИЙ В ОРГАНИЗМ ЧЕЛОВЕКА

Побочный эффект от вредного воздействия хлора может быть вызван двумя способами: когда хлор проникает в организм через дыхательные пути, и когда хлор проникает через кожу. Ученые во всем мире исследуют эту проблему. Они связывают многие опасные заболевания с попаданием в человеческий организм хлора или вредных побочных продуктов хлорирования воды. К этим заболеваниям относят: рак мочевого пузыря, рак желудка, рак печени, рак прямой и ободочной кишки.

Но страдают не только органы пищеварения. Также хлор может стать причиной болезни сердца, атеросклероза, анемии, повышенного давления. Помимо этого, хлор сушит кожу (вспомните ощущение стянутости кожи после бассейна), разрушает структуру волос (они начинают больше выпадать, становятся ломкими, тусклыми, безжизненными), раздражает слизистую оболочку глаз.

Эпидемиологи США провели исследование: они сравнили карту хлорирования воды с картой распределения заболеваний раком мочевого пузыря и органов пищеварения. Выявили прямую зависимость: чем больше содержание хлора в воде, тем чаще встречается заболевание.

Доктор Герберт Шварц из Камберлендского колледжа вообще считает, что хлор настолько опасен, что его следует запретить. «Добавление хлора в воду равносильно запуску бомбы с часовым механизмом в наш организм. Рак, проблемы с сердцем, умственное и физическое преждевременное старение — таковы последствия хлорирования воды. Хлор заставляет организм изнашиваться раньше времени, вызывая такие типично старческие симптомы, как затвердение артерий», — отмечает он в интервью агентству Reuters.

ЧТО ЖЕ ДЕЛАТЬ?
Пока хлорирование является наиболее проверенным и дешевым методом обеззараживания воды. В ближайшие 20 лет хлорирование воды будет применяться на большинстве станций водоподготовки всех российских водоканалов, постепенно вытесняясь альтернативными методами — озонированием и ультрафиолетом. После процесса хлорирования свободный хлор из воды улетучивается, однако в водопроводной воде всегда присутствует остаточный хлор — иногда, особенно в период паводков, в повышенных концентрациях. Поэтому воду рекомендуют перед употреблением отстоять в течение суток.

ПОМОЖЕТ ЛИ КИПЯЧЕНИЕ?

Многие успокаивают себя тем, что достаточно прокипятить воду, чтобы сделать её безопасной для организма. Однако это не совсем так. Кипячение воды убивает болезнетворные микробы, но не решает всей проблемы очищения воды. При кипячении существует вероятность того, что оставшийся после хлорирования свободный хлор вступит во взаимодействие с содержащимися в воде органическими соединениями с образованием высокотоксичных, малолетучих веществ. И чем дольше кипит вода, тем больше концентрация этих загрязнителей. Кроме того, нужно учесть, что большинство содержащихся в воде неорганических соединений в процессе кипячения не разлагаются.
Для гарантированного удаления хлора из воды нужно воспользоваться хорошим фильтром, который удалит все вредные примеси и сделает её приятной на вкус.

ФИЛЬТРАЦИЯ ВОДЫ

Следует помнить, что пропущенная через фильтр вода очищена от большинства загрязняющих примесей, в том числе и от хлора, убивающего бактерии. Впрок запасаться такой водой не следует, потому что она лишена «консерванта» — хлора, и бактерии начинают размножаться в приятной для них чистой и теплой воде особенно быстро. Если всё же нужно хранить очищенную воду дольше суток, держать её следует в холодильнике в сосуде из нейтрального материала — стекла или пищевой пластмассы.
Было бы неправильно полагать, что достаточно очищать только питьевую воду, чтобы надёжно защитить себя от вредного воздействия хлора. Существуют данные, свидетельствующие о том, что большое количество хлора поступает в организм человека через лёгкие и кожный покров.


Сегодня процедура доочистки воды перед употреблением становится не роскошью, а необходимым элементом повседневной жизни. И относиться к этому надо ответственно, поскольку от качества воды во многом зависят здоровье и качество жизни человека.

http://www.genon.ru/

eXTReMe Tracker