|
Share

В тази пространна и изключително важна статия американският анализатор Нийл Милър описва тридесет от триковете, използвани системно от представителите на фармацевтичната индустрия, медицинското съсловие и официалните здравни власти с подкрепата на медии и правителствени институции, за заблуждаване на обществеността, че ваксините и ваксинационните програми имат положителен ефект върху общественото здраве.

Този задълбочен анализ на Нийл Милър дава възможност на всеки да се ориентира кога и как проваксинаторите се опитват да го водят за носа.

Медицинските здравни институции, включително лекари, сестри и други членове на алопатичното братство, използват определен брой стратегии, за да подчинят родителите на ваксинационните правила.

В наши дни от родителите се очаква да дадат позволението си, за да могат чистите и неприкосновени тела на децата им да бъдат интоксикирани с повече от тридесет смеси от редки бацили, бактерии и други мръсни субстанции – още преди децата да са постъпили в училище!

За да можете да преценявате адекватно смисъла на новините относно ваксините или опасностите на ситуациите при ваксинирането, в които може да се окажете и за да разширите познанията си за това как да предпазите децата си, в тази статия са включени някои от по-често разпространените проваксинационни схеми, с които може да се сблъскате, заедно с примери към всяка схема.

13. СПЛАШВАНЕ И ПРИНУДА
Докторите често твърдят, че ваксините са задължителни. Много от тях заплашват да откажат лечение, или заплашват родителите, когато последните се противопоставят на ваксинирането на децата им.

Както се изразява една майка:
„Моят педиатър ми отказа услугите си, защото не желая да следвам медицинските правила. Друг лекар се съгласи да работи с мен, но само след като изслушах предупрежденията му с много ясни думи за всички рискове, които дебнат детето ми.”

Друга майка пише:
„Аз съм загрижена майка, която не е ваксинирала своето 13-месечно бебе. Срещам от страна на лекаря си критично и почти агресивно отношение. Изглежда според неговите убеждения по този въпрос няма място за избор.”

Изразявайки още по-ясно това, друга майка пише: „Аз съм австралийска гражданка, живееща в САЩ. Не бях осъзнала какъв проблем са ваксините в тази страна, докато не родих собствени деца и какъв силен натиск упражнява медицинският свят върху теб. Наистина не познавам друга такава държава, която да прави този въпрос толкова труден за решаване и толкова едностранчив по отношение на поднасяната информация. Там, откъдето съм, или се имунизираш, или не. Въпросът е зададен, решението е взето и това е завинаги, освен ако не си промениш мнението! Между другото, преобладаващото мнозинство от родителите в Австралия не имунизират децата си и ние нямаме по-висока заболеваемост, отколкото в САЩ.”

Бележка:
Съединените Щати имат едно от най-лошите нива на детска смъртност сред развитите страни. На практика, темпът с които бебетата умират през първата година от живота си трайно се е увеличил от 1950 година насам, когато бяха въведени масовите ваксинационни кампании. Днес нивото на детската смъртност в някои американски градове съответства на това в развиващите се страни.

Администрациите на държавните училища – неволни съучастници на медицинското братство – често предупреждават родителите, че техните деца няма да могат да постъпят в училище, ако не се подчинят на изискването за задължителна ваксинация. Всеки щат, обаче, предлага един или повече начини за освобождаване от ваксинация. Въпреки това, на една майка й е било казано, че трябва да напише писмо с обяснение защо синът й не е бил ваксиниран и че ще поеме пълна отговорност за всяка епидемия, която възникне, докато синът й учи в училището!
Загрижен баща разказва своята история: „Написах молба за освобождаване от ваксиниране на сина ми поради религиозни съображения. Училищната сестра докладва до Здравния отдел. Щатският отговорник за ваксинациите изпрати писмо до директора на училището. В него той написа, че молбата ми за освобождаване от ваксинация не била достатъчна и че синът ми въобще не бива да бъде допускан в сградата на училището; директорът ме заплаши, че е по-добре да започна да ваксинирам сина си. Трябва да спазя крайния срок до август, за да запиша сина си в училище, но те дори не го допускат в сградата. Времето изтича и на сина ми му е отказано правото на образование.”

Бележка:
Тази история разказват често родители в цялата страна. Очевидно, щатските закони са маловажни за властите и не ги отказват от намерението им да използват маневрата сплашване и принуда, за да отрекат законовите права на родителите. Например, клауза в санитарния кодекс на Ню Джърси, глава 26:1А-9.1 позволява „освобождаване на учениците от задължителни ваксинации, ако родителят или настойникът писмено се обоснове, че предложените ваксинации са в противоречие с религиозните права на ученика.”
Неспокойна майка споделя, че когато детето й било отведено в болницата във връзка с леко нараняване, медицинският персонал бил по-заинтересуван от ваксините на детето, отколкото от раната му. Научавайки, че детето няма редовните ваксини, те отказали да го предадат на майка му, докато тя не даде разрешение инжекциите да бъдат направени. Когато майката отказала, лекарите я докладвали на социалните служби, твърдейки че тя „упражнява насилие над детето си”.
Скоро след това щатският главен прокурор се намесил, като поискал да бъде заведено дело срещу майката, въпреки че законите в този щат позволявали на родителите опцията да откажат ваксините на база лични убеждения против тях!
Много родители споделят, че лекарите и сестрите ги изнудват да ваксинират новородените си бебета веднага след раждането. Една майка споделя: „Първият път, когато чух за ваксината срещу хепатит В, беше в болницата, след раждането на второто ми дете. Казаха ми, че всички бебета трябва да получат ваксината, преди да бъдат пуснати от болницата. Естествено, аз отказах, въпреки че те продължаваха да ме изнудват. По-късно, когато заведох детето си на педиатър за двуседмичния му преглед, той се опита да ме сплаши и принуди да ваксинирам детето си. Каза, че хепатитът е силно заразен и детето ми лесно може да се зарази от другите деца или от инфектирани възрастни индивиди. Когато му казах, че не чувствам за правилно да ваксинирам бебето си, той ме информира, че ще трябва да намеря друг лекар, защото той няма да лекува моето дете.”
На 20 ноември 1993 националната прайм-тайм новинарска емисия „Кръстоносците” излъчи смело шоу за опасностите от ваксината ДТК. Бяха интервюирани родители на пострадали деца и бе показан рядък, болезнен филм за нечовешките страдания на осакатените деца. Докато повечето представители на медицинската общност отричат връзката между ваксината и мозъчното увреждане или смъртта, слушателите чуха експерта в областта на ваксините д-р Майкъл Пакикеро да предупреждава родителите, че някои партиди от ваксината ДТК са по-токсични от други.

А д-р Джон Менкис, бивш началник на катедрата по педиатрия и неврология в UCLA, чистосърдечно призна:
„Получава се перманентно, необратимо мозъчно увреждане, което преди това не е съществувало – преди ваксината.”

Междувременно Майкъл Сетони, изтъкнат разследващ журналист, изчисли по информация от държавни източници, че „поне две деца биват убивани или увреждани от ваксините всеки ден”.
Няколко дни след излъчването на шоуто Джон Буте, изпълнителен продуцент на предаването, получи унищожително писмо от Томас Балбиер, директор на Националната програма за компенсиране на уврежданията от ваксините, в което той поиска опровержение. Балбиер увери, че броят на делата, заведени от родители на пострадали от ваксини деца през последните няколко години, представляват делата „буквално за целия двадесети век”.

Той, също така, упрекна шоуто за насочването на слушателите към Националния център по информация за ваксините – организация с идеална цел, посветила дейността си на подобряване на безопасността на ваксините и подкрепяща правото на родителите да избират дали да ваксинират децата си, или не. Той заяви, че този център „не е одобрен” от федералното правителство и следователно „не е официален говорител”, които да изнася информация по проблема за безопасността на ваксините. Той отправи и заплаха, отбелязвайки, че копия от писмото му са изпратени на Националния департамент на правосъдието и на Федералната комисия за комуникациите.

Бележка:
На 8 януари 1994 в „Кръстоносците” беше излъчено опровержение, цитиращо най-боготворените от общността на медиците – и мошенически – данни за ДТК-ваксината – противоречиво изследване, проведено във Великобритания през 1950. Въпреки че 42 от бебетата в изследването са получили гърчове в рамките на 28 дни след ваксинацията и че 80% от бебетата са били на възраст 14 месеца или по-големи и тестовете са били предназначени да проверят ефикасността, а не безопасността на ваксината, здравните институции все още използват тези резултати като доказателство, че е безопасно ваксината да се инжектира на бебета на възраст 6 седмици.
Очевидно маневрата на сплашването и принудата още веднъж се оказва успешна.
На 19 март 1992 списание „Ролинг Стоун” публикува забележителна история, документираща възможната връзка между първите ваксини срещу детски паралич и СПИН. Много независими изследователи намериха изложението за прямо и изключително добре обосновано. След няколко месеца списанието публикува на половин страница опровержение, в което обяснява, че всяка връзка между първите ваксини срещу детски паралич и СПИН е „една от няколкото спорни и недоказани теории”. Очевидно, бъдещите кампании за ваксинация и определени научни репутации са били застрашени от тази статия.
Още примери за маневрата на сплашването и принудата:
Жена от Охайо с две деца, убити от ДТК-ваксина, получила заплашителни писма от щатския здравен департамент, в които я информирали, че единственото й оцеляло дете също трябва да бъде ваксинирано.

Скърбяща майка, чието бебе умряло 17 часа след ваксиниране с ДТК, била заплашена, че ще загуби детските си добавки, заради отказа си да ваксинира другото си дете.

Майка от Канзас, която се противопоставила на ваксините, била информирана, че властите ще й отнемат детето, ще го ваксинират принудително и ще го настанят в сиропиталище. Детето било ваксинирано и сега е инвалид, в резултат от ваксината.
Последният пример за маневрата на сплашване и принуда ясно илюстрира арогантната и безчувствена природа на медицинската общност. Скърбящите и обезкуражени родители, които се свързват с Центъра за докладване на вредни последици от ваксините, за да докладват как тяхното дете е било убито или увредено от ваксина, трябва да бъдат предупредени да очакват в пощата си плик, надписан с дебели червени букви: ВАКСИНИРАЙ РАНО!

14. МАНЕВРАТА „КРЪСТНИКЪТ” Е КРАЕН ВАРИАНТ НА МАНЕВРАТА СПЛАШВАНЕ И ПРИНУДА.
Тук се стига и до изнудване. Например, социално слабите майки в Мериленд, които получават социални помощи, са длъжни да ваксинират децата си, иначе държавата ще удържи по 25  долара от месечната им помощ за всяко дете с нередовни ваксинации. Семейство, санкционирано три месеца поред, получава обаждане от социален работник, който настоява да посети дома, за да „помогне в разрешаването на ситуацията и всеки друг проблем”. Докато групата на застъпниците на децата твърди, че новият закон в Мериленд е несправедлив, секретарят на човешките ресурси спори, че „много от хората,  получаващи помощи, се нуждаят от нещо, което да ги принуди да се държат така, както се очаква от едни отговорни родители”.

Ето още един пример за мафиотската маневра: Застрахователните компании заплашват да анулират полици, когато родителите откажат да ваксинират децата си, освен ако родителите не подпишат формуляр, освобождаващ компанията от отговорност в случай, че детето се разболее от определени болести.
Крайна версия на мафиотската маневра сега бива срещана с нарастваща регулярност, както споделят ужасени родители. Майки и бащи, които все още скърбят за починалите си бебета, като смъртта е причинена от ваксина, биват разследвани за убийство.

Очевидно, в намерението си да поддържа ваксинационната заблуда, медицинският персонал е готов на всичко, за да отклони вината от себе си.

Например, една майка, чието здраво дете умряло само 2 дни след инжектиране с ваксините ДТК и ММР (морбили-паротит-рубеола), била толкова възмутена от тази престъпна дейност, одобрена от държавата, че се опитала да отвърне на удара, завеждайки дело. Реакцията на властите била да я обвинят в убийство на собственото й дете.

15. ТАКТИКИ ЗА ВСЯВАНЕ НА ПАНИКА
Винаги когато формиращите политиката и техните медийни пионки предприемат кампания за повишаване процента на ваксинираните, те неизменно разчитат на тактиката на всяване на паника.
Въпреки че тази стратегия е подобна на маневрата на сплашване и принуда, съществува фина разлика. Практикуващите маневрата на сплашване целят главно да доминират над правото на избор на родителите, налагайки им насила волята си. Тактикaта за всяване на паника е опит най-вече да се манипулират емоциите и да се повлияе на поведението чрез преувеличаване на тъжни и страшни истории за неваксинирани.
Съвсем наскоро публикувана агитационна статия описва с плашещи детайли опасностите от липсата на ваксинации. Първо, читателите биват информирани, че „дори възрастните може да бъдат убити от предотвратими инфекциозни болести”. После, сестра в спешно отделение  разказва колоритно за опитите си да върне към живот сърцето на мъж, болен от дребна шарка, чието състояние продължава да се влошава. Бактерия, причиняваща стрептококова ангина, „проникнала през малките дупчици в кожата на мъжа, оставени от обрива на шарката". Сърцето на мъжа не могло да възобнови ритъма си и той умрял от вторичната инфекция. После, за да засили нашите емоции, авторът ни казва, че починалият оставя три малки деца сирачета.

Бележка:
Същата тази ваксина, за която се твърди, че би могла да предотврати трагедията, най-вероятно я е причинила.
Преди въвеждането на ваксината за дребна шарка тази детска болест беше сравнително безобидна и се срещаше рядко. Но ваксината промени всичко това. Сега от дребна шарка се разболяват всички възрастови групи и тежките усложнения или смъртта са много по-вероятни.


Ваксина срещу варицела бе разработена преди години, въпреки че властите не желаеха да я одобрят, тъй като много хора са на мнение, че болестта е сравнително безобидна. Въпреки това медицинските институции бяха готови да я въведат, защото „Америка би могла да спести пет пъти по толкова, колкото ще похарчи за ваксината” като се избегнат загубите, причинени от отсъствието от работа на бащите и майките, които си стоят у дома, за да гледат болните си деца.
В отговор на плановете на медицинските институции да популяризират ваксината, медийните пионки се втурнаха да отпечатват страховити истории, описващи опасностите от тази „сериозна” болест. Например, един вестник публикува лична история, която започва така: „Как синът ми умря от варицела.” Тази тактика на страха бе подкрепена с маневрата „забравих да спомена”, защото детето е имало предразположеност, която го е направила податливо към инфекции.

Бележка:
На 17 март 1995 Администрацията по Храните и Лекарствата (FDA) съобщи, че е одобрила ваксина за варицела. Скоро след това Американската Педиатрична Академия започна да я препоръчва за всички деца.

16. ЕВФЕМИЗМИ
Медицинският персонал често се опитва да прикрие фактите, използвайки мъгляви термини и скрити значения – това е маневрата на евфемизмите.
Например, докторите са известени, че след ваксинирането може да възникнат случаи на бактериален менингит, „предшестващи началото на защитния ефект на ваксината.”

Иначе казано: Нашата ваксина може да разболее детето ви.

Други изследвания предупреждават за „повишена уязвимост” към болестта през първите 7 дни след ваксинирането. Това е още едно прикрито признание, че ваксината може да предизвика болест. В добавка, децата, които се заразят с определена болест, макар че са получили ваксините си според установената програма – предишна програма, която вече е променена, не са жертви на неефективна ваксина или на провал на ваксината; вместо това „те не са били правилно ваксинирани”. Това са така наречените „неизбежни” случаи.

През 1993 в Англия две от трите ММР (морбили, паротит, рубеола)-ваксини в текуща употреба бяха изтеглени тихомълком, поради – както се изразиха властите – „лек” риск от „мимолетен” менингит.

Скорошно проучване в САЩ установи, че рискът от разболяване и смърт от детските ваксини е реален, но „извънредно нисък”, което доведе властите до заключението, че това са „много редки случаи”.

Такива далечни и мъгляви възможности са в рязък контраст с думите, използвани от институциите, имащи интерес от проповядването на собствената си кауза. Трябва да имаме предвид „слабо развитата” имунна система на малките деца – като аргумент в полза на ваксините, „силно заразната” природа на вируса и „сериозния риск от усложнения”, свързани с разболяването.

Още примери за маневрата на евфемизмите:
Изследователите се опитват да разработят суперваксина, „която може да бъде дадена веднъж след раждането, за да имунизира детето към всички детски болести”. Те я наричат „магически куршум”, може би защото внезапната детска смърт от инжекцията ще си остане мистерия за медицинските негодници, които натискат спусъка.
Обществото е информирано, че процентът на ваксинираните нараства до възрастта, когато децата постъпват в училище, защото родителите са „мотивирани” – а не принуждавани – да ваксинират децата си.
Накрая, внимавайте, когато властите съобщават, че „нова” или „експериментална” ваксина скоро ще бъде широко достъпна. Това, което те наистина искат да кажат е: „нуждаем се от човешки опитни мишки, за да проучим ефекта от нашия най-нов бъркоч.”

17. ОТКРОВЕНИ ЛЪЖИ
Лъженето е вече проверена маневра на медицинската общност. То е бърз и лесен начин да се лансира каузата на ваксините, без да трябва да се разчита на честността, морала или етиката.
Хитрите членове на медицинското братство знаят, че много малко хора подлагат на съмнение лекарите и техните съмишленици. Американската асоциацията на медицинските сестри наскоро влезе в сътрудничество с кампанията на Розалин Картър и Бети Бампърс за ранна имунизация „Всяко дете до две”, предназначена да „образова сестрите, родителите, бизнес лидерите, гражданските организации и училищата за спешната нужда да се имунизират децата”.
Това агресивно отношение към неваксинираните деца включва и излъчване на новини със следното твърдение: няколко детски болести, включително полиомиелит, дифтерия, рубеола, заушки и тетанус, навлизат във фаза на „активизиране”. Това твърдение е откровена лъжа, отправена очевидно за да уплаши родителите и да ги накара да ваксинират децата си. Никоя от тези болести не се възвръща. В действителност, всички те са на най-ниското си ниво, откакто се водят статистики за тяхната поява.
Според Дона Шалала, министърът на здравеопазването на Бил Клинтън:
„Тазгодишният грип се очаква да удари много здраво”.
Тя заяви и че от 10 000 до 45 000 американци умират от грип всяка година.
Само че официалната правителствена статистика, която Шалала недоглежда, противоречи на твърдението й.

През 1991 – според статистиката – са регистрирани 990 смъртни случая, причинени от грип; през 1992 те са 1260. Американците умират 3-4 пъти повече от болести като астма – 4 650 смъртни случая през 1992, стомашна язва – 5 770 случая през 1992 и недохранване – 3100 случая през 1992.

18. ВАРИРАЩИ И НЕЛОГИЧНИ ПРЕПОРЪКИ
Нашите деца биват ползвани като опитни мишки. За да прикрият този факт, институциите често променят препоръките си.
Нови и експериментални ваксини заменят стари и неефективни ваксини. Броят на дозите и възрастта на ваксинираните често се променят по начин, твърде нелогичен, за да оправдае както старата препоръка, така и промяната.
Например, през 1985 първата HiB-(Haemophyllus influenzae B) ваксина бе одобрена за масово приложение в САЩ и веднага започна да се препоръчва за всички деца над две години – въпреки че всички случаи на HiB се появяват преди навършване на двегодишна възраст.

През 1988 нова „конюгирана” HiB - ваксина бе одобрена за употреба при деца на възраст поне 18 месеца.

До 1991 препоръките за употребата се разпростряха до деца на 2 месеца. Днес с помощта на генното инженерство е разработена HiB-ваксина, която замени всички по-ранни версии.

През 1963 препоръчваната възраст за инжектиране на ваксината срещу заушка бе 9 месеца. През 1965 тя бе променена на 12 месеца, през 1976 – на 15 месеца. Но тъй като в наши дни естествен имунитет към морбили имат много по-малко майки – поради факта, че голяма част от тях са били ваксинирани срещу морбили като деца през 60-те, 70-те и 80-те на ХХ век – и следователно не могат да предадат защитни антитела на своите деца, епидемии от тази болест сега се проявяват при деца под 15 месеца. На практика, до 1993 повече от 25% от всички случаи на морбили бяха при бебета на възраст под 1 година. В резултат от това в някои области на страната препоръчваната възраст за ваксиниране срещу морбили отново бе понижена, затваряйки кръга до първоначалните препоръки, когато повечето деца, според властите, са били „неправилно ваксинирани”!

Пресни данни сочат, че много хора, които са ваксинирани, се заразяват с морбили.

За да прикрият този факт, властите разчитат на маневрата „вариращи препоръки” и сега препоръчват реваксинация срещу морбили на възраст от 4 до 6 години. Някои училища изискват доказателство за извършена реваксинация преди да допуснат децата в 7 клас. Много колежи отказват да приемат студенти, които нямат доказателство за реваксинацията. Но по-раншни проучвания – едно от тях наскоро публикувано в Списанието „Детски инфекциозни болести” – демонстрират, че реваксинациите срещу морбили са сравнително неефективни.

Дали вариращите препоръки се базират на солидна наука или на лична изгода?

Пропагандаторите на ваксините, нетърпеливи да въведат ваксината за варицела, бяха смутени от и без друго големия брой на вече съществуващите ваксини.

Те не можеха да решат за каква възраст да препоръчат новия си продукт. Опитаха се да намерят място за него на 15-месечна възраст, но това би наложило промяна на препоръчителнна възраст за третия или четвъртия прием на пероралната ваксина срещу полиомиелит от „15-18 месеца” на „6 месеца”. Обаче понеже има повече „простор за действие” при ваксината ММР, те решиха да променят първата от трите препоръчани възрасти за приемането й от „15 месеца” на „12-15 месеца”.

„Получената от плазма” ваксина срещу хепатит бе въведена през 70-те години на ХХ век. През 1987 с помощта на генното инженерство бе разработена ваксина „от дрожди”. През 1991 институциите започнаха процес на задължително въвеждане на новата ваксина за всички деца – въпреки че най-големият риск от заразяване е при възрастните наркомани, а не при децата!

Още един – последен – пример за маневрата „вариращи и нелогични препоръки”: институциите са тъй разярени от броя на хората, твърдящи, че ваксините са увредили или убили член на семейството им, че възнамеряват да затегнат още повече строгите критерии за допускане до Националната програма за обезщетения при увреждане от ваксини.
Например, новите утвърдени правила гласят, че острата реакция към ваксината ДТК трябва да е възникнала в рамките на 4 часа след ваксинацията!

С други думи, ако дотогава здравото ви дете бъде ваксинирано в 10 часа сутринта и получи остра алергична реакция – задушаване, припадъци – в 15 часа същия следобед, и по-късно е диагностицирано с мозъчно увреждане, федералното правителство ще каже, че увреждането не е свързано с ваксината и следователно нямате правото на претенции. Други критерии за допускане в програмата също претърпяха рестрикция или бяха изцяло отменени.

19. НАГЛАСЯНЕ НА ДИАГНОЗИ И ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ НА ДАННИТЕ ЗА ЕПИДЕМИИТЕ
Здравните чиновници бързо се усетиха, че ваксинирането може да се пропагандира чрез измислени диагнози. Запомнете: „вярата във ваксините е поддържана статистически чрез диагностициране на всички случаи на едра шарка след ваксиниране като вид екзема или нещо друго, но не и като едра шарка.” С други думи, ако неваксиниран хване болестта, ще го наречем по един начин; ако ваксинираният се разболее, ще го наречем другояче.

Медиците често стигат далеч в стремежа си да създадат илюзията за изключителната ефикасност на ваксините.

Като пример, стандартите за диагностициране на полиомиелит бяха променени, когато бе въведена ваксината с жив вирус. Новата дефиниция за „епидемия от полиомиелит” изискваше повече регистрирани случаи. Междувременно паралитичната форма на полиомиелит също претърпя промяна в дефиницията, като стана по-трудно да бъде потвърден и следователно калкулиран като брой случаи.
Преди въвеждането на ваксината пациентът трябваше да прояви паралитични симптоми в продължение на 24 часа, за да му бъде поставена тази диагноза. Лабораторно потвърждаване и тестове за установяване на остатъчна (продължителна) парализа не се изискваха.

Новата дефиниция вече изискваше пациентът да проявява паралитични симптоми поне в продължение на 60 дни и трайната парализа трябваше да бъде потвърдена двукратно по време на боледуването. След въвеждането на ваксината случаи на асептичен менингит – инфекциозна болест, често пъти трудно различима от полиомиелит – започнаха да се регистрират все по-често. А такива случаи се брояха като полиомиелит преди въвеждането на ваксината . Вследствие от това, статистиките за ефикасността на ваксината бяха изкривени.

Неотдавна две братчета получиха тежка кашлица и бяха заведени при семейния лекар. В отделна визита техните двама братовчеди, които също имаха кашлица, бяха заведени при същия лекар.

Преди да бъдат прегледани докторът попита родителите дали децата са ваксинирани. На първите две деца, които не бяха ваксинирани, бе поставена диагнозата коклюш. На другите две деца, които бяха ваксинирани против коклюш, бе сложена диагнозата бронхит.
Децата не бяха подложени на клиничен тест.

Тази тактика служи за две цели: 1. тя надува статистиките за магарешка кашлица, предполагащи нуждата от ваксиниране и 2. задушава се истината, че ваксината е неефективна.
Бебетата, които умират скоро след като бъдат ваксинирани, често са диагностицирани като Синдром на Внезапната Смърт на Бебето. На практика, тази тактика е толкова удобна, че съдебните лекари получиха разрешение да ползват този термин при случаи на смъртта на деца до 24-месечна възраст (които отдавна не са бебета – б. ред).

Епидемии често биват „създавани”, когато здравните институции поставят грешна диагноза или преувеличат броя на случаите.

Например, когато телевизионните програми оспориха безопасността на ваксината срещу коклюш, здравното министерство на Мериленд измами обществеността, измисляйки нова „епидемия” от магарешка кашлица, която се е разразила заради излъчването на тези програми. Когато д-р Дж. Антъни Морис анализира истинските данни, обаче, той заключи, че епидемия в Мериленд не съществува.
Само в 5 от 41 случая имаше основателни доказателства за поставяне на диагноза магарешка кашлица.
И всяко едно от тези 5 деца бе получило от 1 до 4 дози от ваксината срещу коклюш.

В Плацитас, Ню Мексико, заглавията предупреждаваха родителите за опасна епидемия от магарешка кашлица в този град. Но реално бяха открити само три случая на магарешка кашлица, два от тях у  братчета, като и трите случая бяха на ваксинирани деца.

20. ПАТРИОТИЧЕН ДЪЛГ И ОБЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Според д-р Мартин Смит от Американската педиатрична академия „децата на нацията са войници в защита на тази страна срещу болестите.”
Поддръжниците на ваксините смятат, че някои деца трябва да бъдат пожертвани „за благополучието, безопасността и комфорта” на нацията. Една майка, чието дете бе мозъчно увредено часове след ваксиниране с ДТК, била информирана от лекаря, че това е цената, която детето й трябва да плати, за да са в безопасност другите деца.

Според д-р Джордж Флорес, здравен чиновник от Сонома Каунти, родителите, които отхвърлят ваксините „не се замислят за ефекта на своето дете върху останалата част от обществото.”
Очевидно, неваксинираните деца са заплаха за всички, които са ваксинирани, макар да се предполага, че ваксинираните са „защитени”.

Казва ни се, че за да има ефект от ваксините, трябва да се включат абсолютно всички. А семействата, които отхвърлят ваксините, някак намаляват ползата на онези, които съвестно са ваксинирали децата си.

21. ЕКСПЕРИМЕНТИ В РАЗРЕЗ С МЕДИЦИНСКАТА ЕТИКА
През декември 1990 бе приета наредба, чрез която Агенцията по храните и лекарствата даде разрешение на министерството на отбраната да заобикаля американските и международните закони, забраняващи медицински експерименти върху субекти, нежелаещи  да участват в такива.
Това е наредбата, позволила на министерството на отбраната да инжектира американските войници във войната в залива с недоказани експериментални медикаменти и ваксини, без тяхното информирано съгласие, като бе сметнато за „неосъществимо” да се получи съгласието на войниците. Днес много от тези ветерани и техните жени и деца са инвалидизирани от непознати болести.
Американските индианци в щата Дакота съдят Агенцията по храните и лекарствата и Центровете за контрол на болестите за това, че последните тестват върху индианските деца нова ваксина срещу хепатит А. Здравните власти не са предупредили родителите, че ваксинираните деца са изложени на риск от рак, гърчове, очни увреждания или смърт.
Властите сега планират да тестват ваксината срещу хепатит А върху удобно отдалечените обитатели на северозападна Аляска.
Едновременно прилаганите ваксини не са се доказали като безопасни и все пак властите продължават да ги препоръчват, а медиците продължават да ги инжектират.
Скорошно проучване, публикувано в Journal of the American Medical Assotiation откри занижени нива на антитела срещу коклюш при деца, ваксинирани едновременно с ДТК и HiB. Според автора на изследването, „Тази загриженост трябва да бъде изразена, защото ние не искаме да излагаме нашите деца на риск от ваксини без доказан оптимален полезен ефект.”
Всяка година през есенния и зимния сезон се прави предположение, че сред хората ще циркулира нов грипен вирус. За да произведат ваксина срещу този вирус, здравните власти трябва да предскажат правилно близо година по-рано кой вирус ще пристигне (което дава на някои хора основание да предполагат, че когато здравните власти са отгатнали вярно, именно ваксината е тази, която е отговорна за разпространяването на болестта).

С производство, започващо обикновено през януари и краен продукт, лицензиран от FDA през август – само месец или два преди дистрибуцията на ваксините – върху кого мислите се тестват ваксините?

Изследователите провеждат експерименти върху населението в разрез с медицинската етика винаги, щом най-новата им играчка е готова за тестване.

Затова не е изненадващо да научим за техните планове да добавят чуждородни субстанции – вирусни материи – към храните. На практика, биотехнологичните фирми вече от няколко години експериментират с добавяне на ваксини в бананите, марулята, картофите, доматите и соята.
Върху кого мислите, че ще бъдат тествани тези ваксини?

22. ПРИНУДА

Ако ваксините са толкова чудесни, защо е нужно на правителството да ги налага насила?

Бихте си помислили, че всички ще се редят на опашка за да бъдат ваксинирани. Но нивото на ваксинационно покритие е скромно. Администрацията на Клинтън заяви, че цената и достъпността на ваксините възпрепятстват родителите да спазват ваксинационните програми. Но според проучване, проведено от Галъп по поръчка на Lederle Laboratories, основен производител на ваксини, „цената и времето са най-малко важните” фактори при вземане на решение от родителите дали да ваксинират децата си. „Вероятността от проява на странични ефекти най-често е определяна като важен фактор при вземане на решението”.

Щатските закони изискват децата да бъдат ваксинирани преди да могат да влязат в училището – освен ако родителят не подпише писмена декларация в знак на отказ от ваксинирането.
Докато само някои щати допускат отказ по философски или религиозни причини, всички предлагат такава възможност по медицински причини – наличие на противопоказания за ваксинация. Но не следва да се изисква от родителите да подписват писмен отказ от ваксини. Вместо това, родителите, които изберат да ваксинират децата си, трябва да бъдат задължени да прочетат пълен списък с възможните вредни последици от ваксините. След това, родителите, които все още избират да ваксинират децата си, трябва да се задължат да подпишат декларация, показваща, че разбират всички възможни рискове.

Въвеждането на задължителност на ваксинирането е също и безскрупулно средство за изтръгване на пари от доверчивите родители.
Представете си прекомерните печалби на всяка компания, която произвежда продукт, който всички са законово задължени да купят – дори против желанието си. Освен това, огромното богатство постигнато чрез това медицинско изнудване, не се ползва само от производителите; обикновените лекари също поделят част от плячката.

Според д-р Менделсон, световно известен педиатър, ваксините са „хлябът и маслото” на педиатричната практика.

Според други, страничните ефекти от ваксините може да са причина за нови и рядко срещани досега болести – достатъчни, за да поддържат медицинските специалисти охолни и заети в бъдещите години.
Представете си за момент група диетолози, които разработват мултивитамин. Те поставят свои хора в позиция да оценяват изгодите и рисковете от този продукт. И тогава вече продуктът бива „официално” обявен за безопасен и ефективен. На практика се твърди, че децата, които вземат този мултивитамин, са с 50% по-здрави от другите деца. Но има уловка – скъпият витамин трябва да бъде приеман на редовни интервали и трябва да го приемат всички, иначе той няма да действа. Иначе той няма да подобри здравето, ни се казва, защото предразположените към болести „незащитени” деца, отглеждани от „безотговорни” родители, ще предадат микробите си на „защитените” деца, децата на „отговорните” родители. Затова диетолозите искат правителството да направи продукта им задължителен. Заетите законодатели проучват „официалните” данни, решават че „предпазването” на децата е висш приоритет и решават да подкрепят целите и амбициите на диетолозите.
Представете си коя да е гилдия от професионалисти, преследващи определена цел. Да речем, гилдията на хипнотизаторите е решила, че децата може да бъдат хипнотизирани, за да се справят по-добре в училище. Но отново има уловка – децата трябва да се отнемат от родителите им редовно и периодично, за да бъдат хипнотизирани; и трябва да бъдатт хипнотизират всички деца, иначе няма да има ефект.
Ще се съгласите ли на това? Контрол над ума, контрол над тялото; кой има правото да се разпорежда с децата ни?

23. ОТКАЗ ДА СЕ ДОКЛАДВАТ ВРЕДНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВАКСИНИТЕ
Въпреки федералния закон, прокаран от конгреса през 1986, изискващ всички лекари, поставящи ваксини, да докладват за вредните реакции от ваксините, много от тях предпочитат да не спазват това законово изискване.
Лекарите често оправдават това си действие, твърдейки, че ваксината няма нищо общо с увреждането или смъртта. Волята на конгреса бива подкопана, като в резултат е налице огромно потулване на случаи на смърт или увреждане от ваксини.

Системата за докладване на вредните последици от ваксините е федералната програма, предназначена за регистриране на случаите на смърт или увреждане от ваксини. До 2002 година бяха докладвани десетки хиляди вредни реакции от ваксини, включително смърт – въпреки бойкота на медиците срещу докладването на инциденти. Все пак, този брой трябва да бъде увеличен десеторно, защото Администрацията по храните и лекарствата изчислява, че 90% от лекарите не докладват инцидентите.

За допълнително потвърждаване на степента на премълчаване, през 1988 и 1989 Connaught Laboratories проведоха проучване, за да установят истинския брой на случаи на вредно въздействие на ваксините, произвеждани от тях. През този период от време доброволните – „спонтанни” – съобщения за вредни въздействия възлизаха на 20 случая на милион дози. Но когато предоставиха ваксината на лекарите, с молба да бъдат докладвани всички случаи на вредни последици, възникнали в рамките на 30 дни след ваксинирането, нивото на случаите на вредни ефекти се покачи главоломно до 927 случая на милион дози.

Според д-р Джим Фроешъл, директор по клиничните изследвания в Connaught Laboratories, тези различия сочат „петдесеторно премълчаване на случаите на вредни последици.” Дори този брой може би е занижен.

Според д-р Дейвид Кеслър, директор на Администрацията по храните и лекарствата:
„Само около 1% от сериозните случаи на неблагоприятни последици на ваксините биват докладвани”.

Следните показания от родители и роднини на увредени от ваксини деца илюстрират колко лесно лекарите отхвърлят очевидни вредни реакции от ваксините и по тоя начин оправдават премълчаването на докладването им:
„Синът ни получи втората си инжекция ДТК и орална ваксина срещу полиомиелит на възраст 4 месеца на 22 септември 1989. Той бе реагирал на първата си ДТК ваксинация два месеца по-рано с продължителен плач и с повръщане… След втората си ваксина той пак започна да плаче. Не можеше да си задържа главата изправена и да задържа храна. Не можеше да спи или да стои буден, започна да прави малки припадъци, от дузина до стотици на ден. От ден на ден състоянието му се влошаваше и той умря на 14 април 1990.”

Лекарят не докладвал за тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксината.

„16-месечният ни внук получи четвъртата си ДТК ваксина на 5 декември 1989 и почина 24 дни след това. Тогава му беше дадена и морбили-паротит-рубеола и оралната ваксина срещу полиомиелит. След 24 часа краката му бяха червени и подути, имаше висока температура и беше плачлив и раздразнителен… Предишните му ваксини имаха същия ефект… Ние знаем, че ваксините допринесоха за неговата смърт.”

Докторът не докладвал за тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксината.

„Ние загубихме нашия прекрасен, скъп и обожаван 4-месечен син 26 часа след приема на ДТК ваксина и орална ваксина срещу полиомиелит на контролния преглед на 25 януари 1990… Ние забелязахме промяната в поведението му след ваксинацията… Погледът му стана втренчен, той задрямваше съвсем за кратко, повръщаше храната.”

Лекарят не докладвал за тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксината.

„Синът ни бе ваксиниран с първата си ДТК ваксина и с орална ваксина срещу полиомиелит на възраст 14 месеца на 22 февруари 1990. Същата вечер той започна силно да плаче. През следващите два дни имаше висока температура и спа в продължение на 15 часа. Когато се събуди, беше изключително раздразнителен… Имаше силни болки. На моменти изглеждаше така, сякаш беше получил удар. Друг път се сгърчваше така, че не можехме да го приведем в нормална поза. Той получаваше припадъци, а ние не знаехме…” Детето продължило да получава припадъци. Докторът, въпреки че бил задължен по закон да запише производителя и партидния номер на ваксината, не го направил.

Лекарят не докладвал тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксината.

„Синът ми получи първата си ваксина ДТК на възраст 2 месеца, при контролния си преглед на 8 май 1990… Четири часа по-късно той започна да плаче… Забелязах, че беше пребледнял като статуя… Той спря да диша. Аз го взех и го разтърсих и той продиша отново. Дойде един приятел и се обади на 911. Синът ми спря да диша още десетина пъти до пристигането на парамедика, като всеки път трябваше да го разтърсвам, за да възобновя дишането му. Беше бял като пепеляв и плачеше, когато стигнахме в болницата. Имам още едно дете, което бе получило остра реакция от ваксините. То имаше припадъци след всяка от първите си ДТК ваксини и бе лекувано в продължение на 3 години.”

Лекарят не докладвал тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксините.

„16-месечният ми внук получи втората си ДТК ваксина, морбили-паротит-рубеола и ваксината срещу полиомиелит на контролния си преглед на 16 август 1990. След по-малко от 48 часа той вдигна температура и получи гърч… С всеки изминал ден състоянието му се влошава. Не може да ходи добре, коляното му поддава… Има проблеми с червата, в един момент има запек, в следващия момент има диария. Гледаме старите му снимки и виждаме колко много се е променил.”

Лекарят не докладвал тази реакция, нито предоставил на родителите името на производителя и партидните номера на ваксините.

„Внукът ми получи първите си ДТК ваксина и орална ваксина срещу полиомиелит на възраст 2 месеца при контролния си преглед на 8 юни 1990. След 21 часа почина. След ваксинирането той започна да плаче… Внукът ми започна да повръща и продължи да плаче… В 7 часа сутринта дъщеря ми се събуди и откри, че детето има виолетово оцветяване от едната страна на лицето, сгърчени ръце, от носа и устата му тече кръв и не диша. Внукът ми беше мъртъв. Обещала съм на дъщеря си, че неговата смърт няма да остане ненаказана и да се превърне в още един статистически случай, на който е лепнат етикета Синдром на Внезапната Детска Смърт.”

Лекарят не докладвал тази реакция. Нямал чувството, че тя е свързана с ваксините.

24. ИНФОРМАЦИОННО ЗАТЪМНЕНИЕ, ВЪЗБРАНА ВЪРХУ УЛИЧАВАЩИТЕ СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ
На 1 април 1993 в Конгреса бяха внесени няколко законопроекта за учредяване на система за „проследяване и надзор”, която ще наблюдава родителите, които изберат да не ваксинират децата си. Няколко седмици по-късно депутатът Хенри Уаксман и сенаторът Тед Кенеди организираха „публична” дискусия по тези законопроекти, но забраниха изказвания на родители, родителски организации и здравни работници, поставящи под съмнение безопасността на ваксините. Вместо това, позволение да присъстват получиха само групи с несъмнен интерес да бъдат ратифицирани тези законопроекти – спонсори на Белия Дом, няколко президенти на крупни компании, произвеждащи ваксини, представители на Американската педиатрична академия и на здравните власти.
„Инактивираната” или „убита” ваксина на Salk срещу полиомиелит бе регулирана да допуска 5 000 живи вируса на милион дози. Тъй като ваксината бе обявена за неспособна да причини детски паралич, случаите, възникнали след прилагането й, бяха отричани и тя бе изключена от списъка на увреждащите ваксини. Центърът за контрол на болестите също отказва да признае възникването на енцефалит и припадъци след прилагане на оралната ваксина срещу полиомиелит, макар да е известно, че енцефалит може да се развие като усложнение при естествено заразяване с полиомиелит.

Още примери за информационното затъмнение:
Проучване, публикувано в Lancet, отбелязва, че някои хора хващат менингит, след като са били ваксинирани с ваксина срещу морбили-паротит-рубеола. Въпреки това, авторът заключава, че „поради редкостта на това усложнение, не е нужно да се предупреждават родителите за този риск.”

Въпреки че Комитетът за оценяване на лекарствата предложи децата да бъдат наблюдавани известно време след ваксиниране, за да се контролират реакциите, властите се възпротивиха срещу това с довода, че то би причинило неудобство на родителите и увеличава притесненията по отношение на безопасността на детските ваксини.
Когато бе прокаран Националния закон за вредните последствия от ваксините през 1986, Департаментът за здраве и услуги за хората бе натоварен от Конгреса „да оформи и размножи информационни материали на тема ‘ваксините’ за разпространение от здравните работници.” Този материал трябваше да включва информация за вредните ефекти и противопоказанията на ваксините и за достъпността на федералната програма за обезщетяване на хора, пострадали от ваксини.
Департаментът за здраве и услуги за хората трябваше да покрие това законово изискване до 22 декември 1988. До 4 март 1991 това не бе изпълнено.
Когато този департамент най-после предостави изискваната информация, „тя не отговаряше дори на минималните стандарти за научна точност, откровеност и честност”. Рисковете от ваксините бяха систематично омаловажени или премълчани.

Въпреки че медиците са длъжни по закон да предоставят на пациентите си информационни брошури, обясняващи ползите и рисковете от ваксинирането преди децата да бъдат подложени на ваксиниране, малко лекари предлагат такива брошури на пациентите си.

Следващата история илюстрира какви щети може да последват, когато лекарят предпочете да премълчи жизнено важна информация:
„Аз съм 29-годишна жена, получила ваксина срещу морбили-паротит-рубеола по изискване на медицинския център, където работя. Откакто бях ваксинирана, съм преживяла много странични ефекти – замаяност, главоболие, вцепененост на краката и глезените, задух, гръдни болки, болки в ставите.
Не мога да преброя колко пъти посещавах различни лекари през последните 6 месеца. Докторите, които признаваха, че ваксината може да има нещо общо с оплакванията ми, изразяваха мнение, че симптомите ще утихнат след 6 месеца.

Само че това не става. В действителност, някои симптоми са се влошили. Глезените ми са безчувствени почти перманентно, гръдната болка се разпространи и към лявата ми ръка и челюстта ми и е придружена от затруднено дишане. Всеки аспект от живота ми е негативно повлиян от това, включително работата ми, която беше първостепенна причина да се ваксинирам. Беше ми казано, че или трябва да се ваксинирам, или ще бъда уволнена.

За жалост, вече съм се отказала от работата, която съм работила 5 години. Не ми беше предоставена никаква информация преди ваксинирането. По-късно научих, че хора алергични към яйца, не трябва да бъдат ваксинирани с тази ваксина. Аз съм алергична към яйца, но медицинският персонал не ме попита  и не ми каза нищо. Сегашният ми лекар не знае как да ми помогне. А аз продължавам да страдам.”

25. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ
Медиците са известни с това, че виждат в другите мислите, чувствата и постъпките, които отричат, че притежават в себе си. Тази изкусна и подсъзнателна защита срещу угризенията на съвестта е наречена от психолозите „проекция".

Например, изследователите на ваксини са разочаровани, че жените и малцинствата не проявяват охота да се подлагат на експерименти с новата ваксина против СПИН, дори в светлината на последните разкрития за радиационните тестове, проведени през годините на Студената война върху хора против тяхното желание. Именно тези „доброволци против волята си" – а не изследователите – бяха обвинени за „погрешно убеждение", че ваксината би могла да причини СПИН, въпреки твърденията на учените.

Бележка:
По-малко от 5 месеца след това изследователите се видяха принудени да признаят, че „поне петима доброволци в изследването на ваксината против СПИН са се заразили с вируса на СПИН след като са били ваксинирани". За един от тях се казва, че е претърпял „необикновено бързо намаление на броя на белите кръвни клетки, които са стандартен показател за прогресирането на СПИН." Това възбуди у изследователите загриженост „не само за това, колко добре работи ваксината, но и дали е възможно тя да е увеличила предразположението към инфекция и ...дори да е ускорила развитието на болестта".

Направляващите здравната политика и някои законотворци твърдят, че родителите упражняват насилие над децата си, когато не им позволяват да бъдат ваксинирани. Някои родители са били обвинени в насилие над децата си, след като последните са получили припадъци или изпаднали в кома след ваксиниране.
Всъщност, властите, които позволяват тези опасни ваксини да бъдат прилагани, са тези, които упражняват насилие, а обвиняват родителите. По този начин родителите губят попечителство над обичните си деца.

26. ОРГАНИЗИРАНА ПРОПАГАНДА
Обществените организации и родителски групи често са привличани от медицинските асоциации да помагат в организирането на кампании срещу неваксинираните деца. „Доброволците" рядко подлагат на съмнение догматичните доктрини, които им пробутват поддръжниците на ваксините. Но дали тези организации и техните помощници наистина правят услуга на обществото?

Доколко са честни проваксинационните кампании, които „пропускат" да споменат за хилядите семейства, засягани всяка година от вредните въздействия на ваксините?

Защо се забранява разкриването на истинските факти? Защо не се оказва доверие на родителите да преценят фактите сами?
Медико-индустриалният комплекс е добре подготвен за почти всяка неблагоприятна възможност, която може да възникне.

Например, скоро след като телевизия NBC, чрез предаването си „Сега", излъчи репортаж за опасната ваксина DPT (ДТК, дифтерия-тетанус-коклюш), производителят на тази ваксина изпрати телеграми до здравни работници в цялата страна, уверявайки ги в безопасността на ваксината. След повторното излъчване на предаването Центърът за контрол на болестите организира пропаганден „блиц крийг", изпращайки факсове с пристрастна информация в подкрепа на ваксините до лекари и други засегнати лица в цялата страна. В този факс Центърът за контрол на болестите имаше дързостта да заяви, че
„Почти всички деца, разболели се и починали след ваксинацията, ще да са били ваксинирани по-рано в живота им... и почти всички деца разболели се и починали след ваксинацията, ще да са пили мляко по-рано в живота си", намеквайки че получаването на ваксина е също толкова полезно, колкото и консумацията на мляко.

27. ИМУНИТЕТ СРЕЩУ СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Когато Администрацията по храните и лекарствата тества произволна партида от ваксината ДТК, те откриха, че цялата партида е с 200% по-силна от допустимата норма. Вместо веднага да разпореди унищожаването на тази партида, агенцията позволи на здравните институции да я „тестват" върху хиляди деца в Мичиган. Това се оказа трагичен хазартен избор.

По-късно, когато родителите на децата, които бяха парализирани и мозъчно увредени от задължителните ваксинации, се опитаха да съдят щата, съдът не уважи техния иск, защото „доктрината за суверенен имунитет" защитава правителството от съдебни искове срешу услуги, доставяни на населението ексклузивно от държавата.

13-годишно момиче от Пенсилвания пострада от необратимо мозъчно увреждане, причинено от ваксина против морбили, направена по време на задължителна масова ваксинационна програма в нейното училище. Въпреки това, съдебното решение даде да се разбере, че нито производителите на ваксината, нито правителството могат да бъдат държани отговорни, защото ваксините били „по неизбежност небезопасни."

С други думи, родителите са принуждавани да играят на своеобразна руска рулетка.

Съдът заяви също, че производителят на ваксината е описал адекватно рисковете на опаковката. В резултат, тези родители бяха счетени за единствено отговорни за грижата за тяхната вече умствено увредена дъщеря – въпреки че те, както повечето родители, не са били предупредени за рисковете, не им е било казано за информацията на опаковката и не са желаели да дадат позволението си дъщеря им да бъде ваксинирана.
Компаниите-производители на медикаменти са с имунитет срещу повечето съдебни претенции за увреждания от ваксини и техният подтик да произвеждат по-безопасни ваксини бе ликвидиран чрез въвеждането на Националния акт за уврежданията на деца от ваксини през 1986. Този закон гласи, че „нито един производител на ваксини няма да бъде отговорен в гражданско дело за вреди или смърт, причинени от ваксини".

Невероятно, но оригиналният текст гласи също:
„Терминът „вреди или смърт", причинени от ваксини, означава болест, увреждане, състояние или смърт, свързани с една или повече от ваксините, изброени в списъка на вредните ваксини, но терминът не включва болест, увреждане, състояние или смърт, свързани с примес или вредна съставка, преднамерено добавени в такава ваксина."

28. ЗАПЛАХИ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Преди да влезе в сила Националният акт за уврежданията на деца от ваксини от 1986, производителите на ваксини бяха съдени толкова често и за толкова много пари, че много от тях заплашиха – и някои го направиха – че ще закрият бизнеса. Когато държавата започна да поема отговорността за увреждания или смърт, причинени от ваксини, за производителите отпадна подбудата да произвеждат безопасни и ефективни ваксини.

29. ПРОТАКАНЕ
Чиновниците, прокарващи ваксинирането, използват тактиката на протакането, когато искат да отложат или избегнат понасянето на отговорност.
Например, когато една майка, чийто син почина 4 дни след втората си ваксина за детски паралич, проучила доклада от аутопсията, тя забелязала, че били открити миокардит и хепатит и че полиомиелитният вирус бил извлечен от заболелите органи – състояние, потвърждаващо неблагоприятна реакция от ваксината.

Но когато оспорила първоначалното заключение от аутопсията – Синдром на внезапната детска смърт – и поискала допълнителни тестове да установят дали полиомиелитният вирус е бил външен или съвпадал по вид с този от ваксината, тя била въвлечена в 9-годишна битка с Центъра за контрол на болестите, за да се сдобие с резултатите. Медицинските институции били принудени да признаят истината: ваксината е причинила смъртта на детето.

Когато едно дете бъде убито от задължителна ваксинация, от правителството се очаква да компенсира родителите, присъждайки им до 250 000 долара.
Но ако дете, което е сериозно увредено от ваксината, остане живо и изисква доживотно обгрижване, могат да бъдат присъдени до няколко милиона долара. Понякога правителствените служби не бързат с уреждането на случая, надявайки се, че междувременно увреденото дете ще умре, намалявайки по този начин обезщетението.

Точно това научиха милиони хора, когато в телевизионното предаване „Крусейдърс" излъчиха смело предаване за опасната ваксина против коклюш.

Бащата на малко момче, което пострадало от тежко мозъчно увреждане, часове след като било ваксинирано с ДПТ, не можел да накара държавата да уреди неговия случай. Семейството се нуждае от парите, за да плати за специализирани грижи, но „ако нещо се случи на детето и то умре, на държавата няма й да се наложи да плаща за доживотните грижи за него."

30. ПОТАЙНОСТ
Ако ваксините предлагаха само ползи, нямаше да е нужно правителството да ги прави задължителни и маневрите, изброени в тази статия нямаше да са необходими.
Вместо това родителите щяха да се редят на опашка да имунизират децата си. Представителите на медицинското братство разбират това и са се обединили, за да скрият как са направени ваксините, върху кого са тествани, колко ефективни са те в действителност и истинския размер на щетите от тях.
Дори цената, която се заплаща на производителя за доставката на пазара, се смята за „търговска тайна или поверителна информация".

Докторите, които се осмеляват публично да поставят под съмнение ваксините, биват „предупредени, че кариерите им са изложени на риск и те рискуват да загубят лиценза си за практикуване на медицина".Други биват дискредитирани.

След като синът в едно семейство бил увреден от ДТК ваксина, родителите, благодарение на закона за свободен достъп до информация, се сдобили с електронен запис на повече от 34 000 съобщения за вредни реакции от ваксини за период от три години. Те имали предчувствие, че техният син е получил „лоша" ваксина – от „гореща партида" – и искали да видят дали биха могли да предпазят други деца.

След много разследвания те открили, че синът им е бил ваксиниран от гореща партида. Процентът на смъртност, свързан с тази партида, бил три пъти по-висок в сравнение с този на другите. Десет деца били починали от нея. Но когато родителите се отнесли към Агенцията по храните и лекарствата, за да разберат дали агенцията ще проведе разследване, им било казано, че „поради размера на партидата, тези смъртни случаи не са основание за провеждане на разследване." Когато родителите попитали за размера на партидата, агенцията заявила: „Това е поверително."

Всички родители биха желали да знаят колко смърти ще са достатъчни, за да осигурят разследване. Ако десет не са достатъчни, двадесет достатъчни ли ще са? А тридесет? Четиридесет? Кое е достатъчно?

Каква е тази индустрия, на която се позволява да оперира в секретност и да изнася на пазара продукта си без да носи отговорност?

Загрижените граждани не могат дори да получат отговор от държавата, какъв е механизмът за предприемане на рекламация, ако въобще такъв съществува.

Компенсациите от компаниите-производители за щети от ваксините обикновено се уреждат извънсъдебно.

Родителите, които очакват да получат обезщетение за своето дете, което е било увредено или убито от ваксина, често са задължавани да запазят мълчание като условие в споразумението.

Родителите, търсещи компенсация от Федералната програма за компенсиране на щетите от ваксини, често са съветвани да се въздържат от дискутиране на случая си и на резултатите от споразумението.

За да разберете колко е трудно до пропукаш пакта на секретност, опитайте се да получите специфична информация за ваксините от Центъра за контрол на болестите или от Агенцията по храните и лекарствата.

Те ще са щастливи да ви изпратят официалната си пропаганда, но ще се отдръпнат неспокойни и сдържани, когато започнете да сондирате за допълнителна информация.

Тези публични организации, поддържани от доларите на данъкоплатците, имат всякаква информация. Но те не биха я споделили с обикновените граждани, защото тогава ние ще можем да вземем собствените си рационални, информирани решения относно ваксините.

Но гражданите имат правото да научат отговорите на своите въпроси, преди да подложат децата си на „задължително" ваксиниране.

„Всеки лекар по-скоро би позволил на колегата си да изтреби цял народ, отколкото да счупи оковите на професионалната етика като го издаде."

Джордж Бърнард Шоу

Оригиналната статия може да прочетете ТУК

https://homeohelp.eu/bg/blog/za-vaksinite/

Още по темата:
ИМУНИЗАЦИИТЕ: МЕДИЦИНСКАТА БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ? - Д-р Робърт Менделсон

ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ ЗА ЗДРАВЕ И ИЗРАСТВАНЕ - Д-р Робърт Менделсон

КАК ДА ЗАЩИТИТЕ ДЕТЕТО ПРЕДИ РАЖДАНЕТО МУ - Д-р Робърт Менделсон

КАК ЛЕКАРИТЕ РАЗБОЛЯВАТ ЗДРАВИ ДЕЦА - Робърт С. Менделсон


РОДИТЕЛИТЕ И БАБИТЕ СА ПО-МЪДРИ ОТ ЛЕКАРИТЕ - Робърт С. Менделсон


Д Е К Л А Р А Ц И Я за отказ от ваксини

ДВЕГОДИШНИЯ ФИЛИП ИЗПАДА В БУДНА КОМА, СЛЕД ВАКСИНАЦИЯ ПРОТИВ МОРБИЛИ, ПАРОТИТ И РУБЕОЛА

Интервю с бивш създател на ваксини - Джон Раппопорт

МИТОВЕ и ИСТИНИ за ВАКСИНАЦИИТЕ

ИСТИНАТА за ПРОТИВОГРИПНАТА ВАКСИНА

eXTReMe Tracker