|
Share

В тази пространна и изключително важна статия американският анализатор Нийл Милър описва тридесет от триковете, използвани системно от представителите на фармацевтичната индустрия, медицинското съсловие и официалните здравни власти с подкрепата на медии и правителствени институции, за заблуждаване на обществеността, че ваксините и ваксинационните програми имат положителен ефект върху общественото здраве.

Този задълбочен анализ на Нийл Милър дава възможност на всеки да се ориентира кога и как проваксинаторите се опитват да го водят за носа.

Медицинските здравни институции, включително лекари, сестри и други членове на алопатичното братство, използват определен брой стратегии, за да подчинят родителите на ваксинационните правила.

В наши дни от родителите се очаква да дадат позволението си, за да могат чистите и неприкосновени тела на децата им да бъдат интоксикирани с повече от тридесет смеси от редки бацили, бактерии и други мръсни субстанции – още преди децата да са постъпили в училище!

За да можете да преценявате адекватно смисъла на новините относно ваксините или опасностите на ситуациите при ваксинирането, в които може да се окажете и за да разширите познанията си за това как да предпазите децата си, в тази статия са включени някои от по-често разпространените проваксинационни схеми, с които може да се сблъскате, заедно с примери към всяка схема.

1. НАРИЧАНЕ НА ВАКСИНИТЕ „ИМУНИЗАЦИИ”.
Многобройни проучвания показват, че на ваксините не може да се разчита да предпазят индивида от заразяване с болестта, която ваксината би трябвало да предотврати. Например, Здравното министерство на Минесота докладва за 769 случая на заушка при деца в ученическа възраст. Но 632 от тези случая (82 %) са деца, предварително ваксинирани против тази болест. Центровете за Контрол и превенция на болестите докладваха, че 89% от всички деца в ученическа възраст, които напоследък са се разболели от дребна шарка, са били ваксинирани срещу болестта. А New England Journal of Medicine публикува проучване, разкриващо, че ваксината против коклюш „не успя да осигури защита срещу болестта”. В действителност, повече от 80% от случаите в една скорошна епидемия са се появили при деца, които са получили съответните дози от ваксината.
Според д-р Сандра Хъфман, оглавяваща Центъра за предпазване на децата от недохранване „Nurture”:
„Нарастващата склонност на американките да кърмят би предотвратила повече болести и смъртни случаи, отколкото имунизационните програми, налагани от правителството.”

Следователно, трябва да се подчертае разликата: кърмените бебета са имунизирани; децата, на които са инжектирани с бацили и други токсични вещества, са ваксинирани.


Наричането на ваксинациите „превантивна медицина” също е заблуждаващо.
Според д-р Кенет Купър, автор на Аеробика:
„Моята идея за превантивна медицина е да се опитваме да се предпазим от нещата, които ни убиват. Заразните болести са много надолу в този списък.” (Д-р Купър бе остракиран от медицинската общност, поради това, че поощрява физическите упражнения като средство за постигане на здраве!)

2. РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ  И ОТРИЧАНЕ
За медицинският персонал се оказва трудно да се изправи очи в очи с проблема „ваксинации”. По-лесно е фалшиво да обосновеш ползата от ваксините или просто да отхвърлиш идеята, че те могат да бъдат опасни и неефективни. Някои доктори стават толкова нервни, когато се повдигне темата, че дори отказват да я дискутират.

Лекарите, които са готови да обменят идеи и мнения относно безопасността и ефикасността на ваксините, често разчитат на рационализирането и отричането.
Маневрата „рационализиране и отричане” може да бъде директна и крещяща или завоалирана. Крещящият вариант е по-лесен за разпознаване. Например, в наскоро публикуван официален педиатричен вестник един канадски невролог откровено пише:
„В тази статия (за причинените от ваксини мозъчни увреждания) аз ще предложа някои хипотези на педиатрите за рационализиране на този емоционален конфликт.” Той, също така, недвусмислено заявява:
„Нужно е енергично усилие, за да се прогони мита за породените от ДТК-ваксината мозъчни увреждания”. И дава препоръките си, въпреки ужасяващото количество литературни и медицински публикации, сочещи причинно-следствена връзка между ваксината и мозъчните увреждания.
Завоалираният вариант на маневрата „Рационализиране и Отричане” е по-труден за разпознаване. На пръв поглед той създава впечатление за логичност и солидност. Но всъщност представлява просто по-префинен опит за потулване и изопачаване на истината.
Например, според някои изследователи, ДТК-ваксината не причинява припадъци; вместо това се казва „повишената температура, предизвикана от тази ваксина може да предизвика такъв припадък”. Или, според опитният популяризатор на ваксините д-р Ед Мортимър, „Тези деца вече са имали латентни проблеми и ДТК е първият предизвикващ повишена температура стрес, с който се среща детето.” Отново не ваксината е породила мозъчното увреждане, а високата температура, предизвикана от нея.
Още примери за тактиката „рационализиране и отричане”:
Когато заболеваемостта е ниска, властите претендират, че причината за това е високото ваксинационно покритие. Когато се разразят епидемии, ни се казва, че недостатъчен брой хора са били ваксинирани. Например, преди една скорошна епидемия от дребна шарка в Хобс, Ню Мексико, властите се хвалеха с 98% ваксинационно покритие. После, когато избухнаха 76 случая на болестта, изследователите заявиха, че „провалът на ваксината е свързан с имунизации, които нямаше как да бъдат документирани в регистрите на доставчика.”

Въпреки че Агенцията за храните и лекарствата (FDA) беше заставена със закон да създаде и да упражнява надзор над Системата за Регистриране на Вредните Ефекти от Ваксините (Vaccine Adverse Event Reporting System (VAERS)
) и въпреки че всяка година в FDA постъпват около 12000 съобщения за неблагоприятни реакции след ваксин, властите отказват да разследват тези случаи, защото „агенцията не е в състояние да разследва всяко съобщение” и освен това „не се предполага причинно-следствена връзка.”

До 10 ноември 1999 Системата за обезщетяване на уврежданията, причинени от ваксини е изплатила повече от един милиард долара, за да уреди искове, свързани с увреждания или смърт, причинени от ваксини. Въпреки това, поради факта, че от производителите на ваксини и федералното правителство не се изисква да признаят отговорност, дори когато е изплатено обезщетение, те имат свободата да заявят, че „уреждането на иска не предполага непременно виновност”.

3. ИЗВЪРТАНИЯ И КРЕАТИВНА ЛОГИКА
Медицинските съветници използват тази маневра още от 1806. Тогава съмнителният „баща на модерната ваксинация” Едуард Дженър е бил разследван от комисията към Лекарския колеж.

Много англичани, които са били прясно ваксинирани с буламача на Дженър и които следователно са били смятани за имунизирани срещу едра шарка, се разболели от болестта.

Много от тях получили болезнени кожни обриви и починали.

Когато рутинно използваната маневра на отричането вече спряла да върши работа, било „открито”, че причината за смъртта им била „мнима” или фалшива кравешка шарка. Тъй като броят на ваксинирани хора, които все пак се заразявали с болестта, нараствал, съответно нараснал и страхът сред обществото. Дженър бил запитан как би могло фалшивата кравешка шарка да бъде идентифицирана и избегната?

Фалшивата кравешка шарка, обяснил той, не е болест, причиняваща проблеми при кравите, а по-скоро представлява странно поведение на кравешката шарка у част от ваксинираните хора. С други думи, ако ваксинираните оцелеят след ваксинацията и не се заразят с едра шарка, кравешката шарка е била истинска; в противен случай е била фалшива.
В наши дни случаи на използване на маневрата „извъртания и двусмисленост” може да бъдат видени на почти всеки форум или семинар на пропагандаторите на ваксините. Например, на скорошен семинар на Агенцията за Храните и Лекарствата официални представители на властите заявиха, че за тях е оправдано да се прилагат нови и недоказани ваксини, защото не е етично тяхното прилагане да бъде задържано!

Ето още един пример за „неетичен” аргумент:
Скорошно проучване откри, че вирусът на СПИН директно причинява рак. Бихте си помислили, че това би отказало изследователите да работят върху създаването на ваксина срещу СПИН. В действителност, Джералд Майерс, директор на Проекта за анализ на данните за ХИВ към националната лаборатория в Лос Аламос, предупреждава, че една жива ваксина би носила риск от причиняване на рак, както у ваксинирания, така и у потомството му. Въпреки това той твърди, че „рискът може би си струва”, за да бъде ограничено разпространението на СПИН. „Би било неетично да не опитаме.”

Рутинно използване на маневрата „извъртания и креативна логика” може да бъде срещнато навсякъде, където властите правят възмутителното твърдение, че неваксинираните деца са заплаха за останалата част от обществото. Този аргумент показва колко малко вяра имат здравните власти в собствените си ваксини. Ако ваксините бяха наистина ефективни, само неваксинираните биха били изложени на риск. Също така, този аргумент пропуска потенциалната опасност ваксинираните индивиди да разпространят вируса сред неваксинираното население. Например, според различни научни проучвания, новата ваксина против рубеола, въведена през 1979, е причина за Синдрома на хронична умората – имунно разстройство, което беше регистрирано за пръв път в САЩ през 1982. Беше доказано, че дадена на деца, ваксината циркулира в организма им в продължение на години и ваксиналният вирус може да бъде предаден на възрастни чрез случаен контакт.
В опит да прикрият провалите на ваксините, медицинските власти често ще прибягват до маневрата „извъртане”, придружавайки я понякога с уловката на тактическото сплашване. Въпреки енергичното им предприемчиво дърдорене, обаче, те не могат винаги да заблуждават обществеността.

Например, Международното издание Medical Observer заявява, че е бил открит „нов щам на морбили, резистентен към ваксината”. Това веднага влиза в противоречие с твърдението, че „тези, които са пропуснали ваксинирането, ще бъдат незащитени”. Въпреки внушението, че всички трябва да се ваксинират, ваксината очевидно е безполезна, ако новият щам на морбили е резистентен към нея!

Още примери за маневрата „извъртане”:
Учени, търсещи доброволци за тестване на нова експериментална ваксина срещу СПИН, се опитват да потушат страха и недоверието, твърдейки че „няма доказателства”, че тя може да причини СПИН. Как би могло да има доказателства? Ваксината е нова и експериментална и досега не е била тествана! И разбира се, „няма доказателства”, че тя не би причинила СПИН.

В стремежа си да убедят обществеността, че ваксините правят света възможно най-добър, медицинските изследователи и журналистите, които ги цитират, често се заплитат в собствените си измамни мрежи. Например, в наскоро публикувана статия в подкрепа на ваксините авторът твърди, че неваксинираните деца са податливи на зарази. След това той сам си противоречи като твърди, че ваксинираните деца „изолират” или защитават неваксинираните. Нелогичното тънко внушение е, че когато неваксинираните деца прихванат някаква заразна болест, то е защото не са ваксинирани. Обаче ако не се разболеят, то е защото ваксинираните им осигуряват имунитет.

Много често извъртанията, употребявани от властите, са толкова прозрачни, че е озадачаващо, че толкова малко хора подлагат на съмнение валидността на тези твърдения. На една скорошно събитие, промотиращо ваксините, производителите на грипни ваксини и представители на обществените здравни институции направиха изявление, че новата подобрена грипна ваксина „е приготвена от инактивиран грипен вирус и не може да причини болестта”. (Едно от редките признания, че предишните версии са причинявали болестта.) В същия параграф те предупреждават, че „някои индивиди може да развият лека треска и чувство за неразположение” за няколко дни, след като им е направена ваксинацията. (На мен това ми звучи като грип!)

Друг път извъртанията на изобретателите на ваксини са изключително усложнени и префинени. Макар че е много просто да се определи ефикасността на една ваксина – дайте я на хората, които я искат, спестете я на тези, които не я искат и сравнете статистиката на заболеваемостта – някои учени имат други идеи. Един от тях пише: „Предвид хетерогенността на ефекта от ваксината, общият израз на параметъра на сумарната ваксинална ефикасност е функция на ваксиналните ефикасности в различните ваксинирани обществени прослойки, претеглени според фракцията на ваксинираната субпопулация във всяка прослойка.
Интерпретацията и сумарната ваксинална ефикасност подлежи на оценка зависят от това дали прослойката е идентифицируема и дали хетерогенността е гостоприемник- или ваксина-ориентирана.” В подкрепа на този многословен брътвеж е приведена и цяла една страница математически модел.

Заключителният обзор на маневрата „извъртане и креативна логика” се свежда до следното: децата, които спазват „подходящите” ваксинални програми, са „предпазени”, освен ако все още не са получили „целия пълнител” ваксинации и при тези обстоятелства прихванат някоя от болестите – в който случай те очевидно „са все още податливи към болестта”. В тези случаи ваксината не се проваля, или по-лошо, не причинява болестта; това са „непредотвратими” случаи!

4. МАНЕВРАТА „ЗАБРАВИХ ДА СПОМЕНА” Е ТАКТИКА, ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНА ОТ ЗДРАВНИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КОГАТО ИМАТ ИНТЕРЕС ДА ПРОПУСНАТ ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ.
Например, говорител на здравния департамент на охайо изнесе в дейтън дейли нюз следните статистики: 2720 случая на дребна шарка са докладвани в охайо през предходната година. Това число е използвано в комбинация с номера на кръстника – предложение, на която не може да се откаже – като същевременно се отправя следната заплаха: „Ваксинирайте се или забравете за седми клас”. Това, което властите пропуснаха да споменат е, че повече от 72 % от тези случаи са на ваксинирани хора. Това число е сравнимо с други епидемии в цялата страна, където мнозинството от случаи на морбили често възникват при ваксинирани деца, „понякога в училища с нива на ваксинация над 98%.”
Засегнат човек разказва за личния си опит с ваксината против морбили и с маневрата „забравих да спомена”:
„В колежа Форт Люис имаше епидемия от морбили и за кратко училището беше затворено. Следващата година аз се завърнах в колежа за да специализирам и да взема учителски сертификат, но там отказаха да ме приемат, ако не се подложа на ваксинация срещу морбили – въпреки че бях получил всички ваксини като дете. Тази есен отново се записах във Форт Люис и те пак поискаха да се ваксинирам! Казаха ми, че предходната ваксина "не подействала”. Аз отказах ваксината и им казах, че отказвам и всички други ваксини. Те отговориха:
„Добре, тогава просто подпишете тази писмена декларация за отказ.” Никой никога не ти казва, че ваксините може да бъдат отказвани чрез декларация за отказ.”

Друг пример на тактиката „забравих да спомена” може да се намери в официалната констатация за синдрома на Рейе, често пъти фатална болест на мозъка и черния дроб. Според д-р Робърт Менделсон, Центровете за контрол на болестите (CDC) „много пъргаво предполагат връзка между тази детска болест и определени грипни епидемии”, но не споменават нищо за „ връзката между тази болест и противогрипната ваксина”.

5. ЕФЕКТНИ ТРИКОВЕ.
Изнамирането на стратегии за повишаване на нивото на ваксинация е главно занимание на популяризаторите на ваксините. Без съмнение, маневрата на ефектните трикове се е доказала като успешна. В действителност, Американската медицинска асоциация наскоро призна, че „ваксините за възрастни имат нужда от популяризиране чрез ефектни трикове”.
Лекарите от CDC използват ефектни слогани като „Ваксините не са само за децата.” Шери Люис и нейната кукла Агнешко Котлетче се появяват по телевизията и отправят проваксинационни послания. Виждаме дори Бил Клинтън на печатни рекламни материали да призовава родителите да се постараят техните деца „да получат всички ваксинки докато са още мънички”.

6. ПОДКУПИ.
В същата фамилия от лукави маневри можем да намерим и тактиката на подкупването. Например, в Англия Националната здравна служба плаща „бонуси” на лекарите с ваксинационно покритие на пациентите им, надвишаващо определен процент.
Тук, в Съединените щати бившият президент Джими Картър беше видян по телевизията да предлага безплатни билети за концерт на Майкъл Джексън на родителите, които се съгласят да ваксинират децата си. В Мичиган на децата се обещаваха „безплатни картофки” , ако се окажат сред първите хиляда, получили своите ваксини. А в Таос, Ню Мексико, „всички ученици, които се съгласят на ваксиниране, могат да участват в томболи с големи награди!”

7. ИЗОПАЧЕНИ СТАТИСТИКИ
Изследователите се опитват да разработят нова ваксина за борба с респираторно-синцитиалния вирус (RSV) – въпреки признанието на д-р Бил Гари от Центровете за контрол и превенция на болестите, че „RSV-ваксина бе разработена преди 10-15 години, но бе неуспешна и разболя много хора”.
За да насърчат интерес към този мъгляв проект и за да подхранят илюзията, че се нуждаем от ваксината, в доклада на Центровете за контрол и превенция на болестите се посочва, че „около половината” от 69-те лаборатории, които проследяват заболеваемостта за агенцията, докладват 16% нарастване на RSV случаите. Докладването за „около половината” е подвеждащо неясно, а маневрата да не се представят данните за процентното увеличение или намаление в другата „около половина” от 69-те лаборатории е манипулативна и непочтено.
Друг хубав пример за маневрата на изкривената статистика дойде от администрацията на Клинтън. Пришпорвани от медицинската общност, федералните власти съобщиха за съмнителната си цел да ваксинират всички американски деца. За да осъществи този подвиг, Клинтън поиска от конгреса 300 милиона долара. За да подкрепи каузата си, той направи лъжливото твърдение, че „ние можем да предотвратим най-опасните детски заразни болести с помощта на ваксините и да спестим по 10 долара на всеки един инвестиран”.
Но президентът така и не приведе факти и цифри в подкрепа на твърдението си. Може би защото вместо това неговата администрация избра да прибегне до маневрата „забравих да спомена”, удобно пренебрегвайки факта за милионите долари, които правителството вече бе похарчило за обезщетяване на семействата на пострадали от ваксини деца.

Още един пример за маневрата изкривени статистики:
Използването на контролни единици (индивиди, използвани като стандарт за сравнение при потвърждаване на достоверността на резултатите от даден експеримент) е установена процедура в повечето области на научни изследвания. Не и в общността на изследователите на ваксини. Новите експериментални ваксини, които се тестват върху група хора,  не се сравняват с еднакъв брой нетествани хора.
На практика, след като нова СПИН ваксина бе тествана върху стотици хора, някой от доброволците се заразиха с ХИВ. Само че тъй като броят на контролните единици бе подозрително малък – 38 души – и следователно несъстоятелен, Националният здравен институт си позволи да твърди, че „няма статистическа база за заключение, че ваксината е допринесла за нарастваща податливост към заразяване.”

8. МАНЕВРАТА „ИЗМАМА” Е С ОТДАВНАШНИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ УСПЕХИ.
През 1956, скоро след като бе въведена полиомиелитната ваксина солк, официалните институции решиха да определят колко безопасна и ефективна е тя. РЕзултатите от това проучване – печално известното днес  проучване „франсис фийлд” – трябваше да обосноват целесъобразността на решението милиони малки деца да бъдат ваксинирани.

Това, което откриха, би спряло повечето етични хора да продължат – голям брой деца заболяваха от полиомиелит след ваксинацията. Очевидно ваксината или не беше безопасна (тя причиняваше болестта, която би трябвало да предотврати), или беше неефективна (не успяваше да осигури защита).
Вместо да изтеглят ваксината от пазара, властите решиха да изключат от статистиката всички случаи на полиомиелит, които са възникнали в рамките на 30 дни след ваксинацията под претекст, че в такива случаи децата са били „предварително болни”.

Националният здравен институт, влиятелен клон на проваксинационната олигархия, наскоро бе разследван за възлагане на задачи за извършване на научна измама в собствените си кръгове.
Според Ню Йорк Таймс, Уолтър Стюърт и д-р Нед Федер, разследващи случаи на научна измама в Националния здравен институт, били отстранени от длъжност след публикуване на доклад, критикуващ други учени от същия институт. Без предупреждение кабинетите им били затворени и запечатани, заедно с папките от текущото разследване. След това двамата учени били преместени на длъжности, несвързани с предишната им работа.
Този инцидент разкрива как проучвания и доклади, критични спрямо официалната догма, може да бъдат задушавани и подчертава „продължаващите етични битки за това как правителството и университетите трябва да следят работата на учените.”

9. ГАДАТЕЛСТВО
Когато медицинските и здравни институции не могат да обяснят причината за увреждането или смъртта, които възникват скоро след ваксинирането на детето, а простото отричане на факта не върши работа, те прибягват до маневрата гадателство. На практика официалната им позиция е, че „събитието (превод: неблагоприятна реакция след ваксинация – вж. маневрата „Евфемизми”) може да е свързано с латентна болест или състояние … или може случайно да е съвпаднало по време с ваксинирането”. С други думи, детето така или иначе е било обречено да се разболее или умре към момента на ваксинацията.
Бившият директор на Здравния департамент на Охайо и други здравни институции наричат случаите на увреждане или смърт след ваксиниране „съвпадения” – пак повтарям, това би трябвало да значи, че увреждането е съвпаднало само по време, то така или иначе е щяло да се случи.

Още примери за маневрата гадателство:
„Идва сезон на тежък грип”, тръбят вестниците. „Очаква се епидемия от тежък грип; веднага си направете противогрипна ваксина.”
Кои са тези пророци, предвиждащи края на света и откъде получават виденията си?
Според правителствения Седмичен доклад за заболеваемостта и смъртността, ефикасността на противогрипната ваксината зависи от това дали правителството правилно е „предсказало” (превод: отгатнало, разгадало) кои вируси трябва да бъдат включени в тазгодишната ваксина. Трябва да има „достатъчно съвпадение” между грипния вирус, който реално върлува в края на годината и този, включен във ваксината, произведена няколко месеца по-рано.

10. „АЗ СЪМ ИЗВИНЕН”
Медицинските институции, притеснени от реакциите към ваксините, често закрилят своите членове, налагайки правилото „аз съм извинен”, като освобождават докторите от задължението да спазват собствените им правила и наредби.
Например, в Еванстън, Илинойс, 46-годишна социална работничка била уволнена от работа, когато отказала да се ваксинира срещу рубеола.

Политиката на болниците изисква всички служещи – освен лекарите – да бъдат ваксинирани срещу рубеола.

Докторите не се смятат за „служители”.

Проучване, публикувано в Журнал на Американската медицинска асоциация, съобщава, че акушер-гинеколозите най-малко от всички доктори са склонни да се подложат на ваксината срещу рубеола. По-малко от 10% от тях са имунизирани и кръвни тестове показват, че те са податливи на рубеола. Изследователите заключават, че „страх от непредвидени реакции към ваксината” подтиква тези специалисти да търсят закрилата на самоосвобождаващото ги правило „аз съм извинен”.

Някои доктори отказват да ваксинират и собствените си деца.
Според д-р Джеръм Мърфи, бивш директор на педиатричната неврология в детската болница в Милуоки:
„Има огромно количество данни, че съществува връзка (между ваксината срещу коклюш и епилептичните припадъци). Аз знам, че това е повлияло на много педиатри-невролози да не имунизират децата си срещу коклюш.”

FDA наскоро загуби важна юридическа битка, когато дадоха разрешение живата ваксина срещу полиомиелит, произведена от Lederle Labs, да бъде пусната в масова употреба, въпреки че тя не отговаряше на съществуващите стандарти за безопасност. В резултат, няколко души бяха жестоко увредени. След като загуби делото във Върховния съд, FDA веднага пусна в употреба маневрата „аз съм извинен” и пренаписа своите процедури за безопасност така, че предишните неприемливи мерки за безопасност станаха допустими. В резултат от това Lederle може да продължава да си произвежда, а FDA може да продължава да разрешава прилагането на същия вид ваксина срещу полиомиелит, която бе причина за уврежданията.

11. НАЛУДНА ИДЕЯ ЗА ВЕЛИЧИЕ
Докторите, учените-медици, факторите, определящи алопатичната политика и производителите на ваксини са склонни към налудната идея за величие. Това става винаги, когато те си приписват заслугите за намаляването на заболеваемостта от почти всяка заразна болест.

Но повече от 95% понижаване на заболеваемостта от тези болести се е реализирало още преди въвеждането на ваксините. Тази самонадеяност игнорира факта, че много болести – като скарлатината и чумата – са стихнали от само себе си и без да е била разработена ваксина срещу тях.

Здравните власти твърдят, че е нужна масовост при ваксинирането, за да се ограничи разпространението на болестта и да се елиминира появата й.
Например, те изцяло си приписват заслугите – налудна идея за величие – за текущата ниска заболеваемост от полиомиелит в САЩ.

Но в много европейски страни, които отказаха да въведат ваксината срещу полиомиелит, бяха ваксинирани много малко хора и все пак болестта изчезна.
За да обяснят тази енигма, властите разчитат на увъртанията и креативната логика - "явно достатъчно хора са били ваксинирани, за да бъде прекъснат нормалният ход на разпространение на вируса сред населението”. Страни като Финландия, обаче, използваха убитата ваксина, която властите не смятаха за способна да създаде имунитет у неваксинирани!
По-наскоро Финландия заяви, че е изкоренила морбилите, заушката и рубеолата, въпреки че ваксинирано е само 30% от населението. Също така, въпреки че учените твърдят, че тези болести са изкоренени, те отбелязват, че има около 10 случая годишно от всяка болест, „вероятно внесени (от друга държава)”.
Проваксинаторите обещаваха, че до 1982 дребната шарка ще бъде изкоренена от лицето на земята. Днес, през 90-те години на ХХ век, тя се завърна с пълна сила. Смъртните случаи от морбили са 20 пъти повече, в сравнение с времето преди навлизането на ваксината в масова употреба.

Медицинските институции са непреклонни в усилията си да се правят на Господ.

След като осъзнаха, че „многократното посещаване на лекарски кабинет (за поставяне на различни ваксини) е пречка” пред получаването на пълния набор ваксини, те предложиха разработването на комбинирана ваксина, която да осигури „доживотна имунизация” срещу повечето обичайни детски болести. Те наричат тази комбинирана ваксина „суперваксина” или „вълшебен куршум” и лобират пред Конгреса за финансиране, необходимо им за продължаване на изследователската им дейност в тази посока.
Вземайки под внимание неспособността на медиците да осигурят доживотен имунитет срещу една болест, жалката успеваемост на сегашните им мулти-ваксини (ДТК и Рубеола-Морбили-Паротит) и броя на делата, свързани с увреждания или смърт, причинени от ваксини, които задръстват съдилищата, това последно безумно научно изстъпление ясно демонстрира зловредната им склонност към налудна идея за величие.

12. ИЗНЕНАДВАЩА АТАКА
Родителите често споделят, че са тормозени от медицинския персонал, желаещ да ваксинира децата им, въпреки че те посещават здравното заведение по друга причина. В действителност, някои доктори са толкова обсебени от ваксинационния статус на своите клиенти, че игнорират истинската цел на визитата. Затова бъдете подготвени за изненадваща атака.
Медиците всъщност са инструктирани за изненадваща атака, както е отбелязано в Журнала на Американската медицинска асоциация:
„Всеки контакт със здравен специалист, включително визитите в спешните отделения и хоспитализациите, е възможност да се провери имунизационния статус и ако трябва, да се поставят нужните ваксини. Преди изписване от болница децата трябва да получат съответните ваксини, за които подлежат на ваксиниране. Освен това, децата, придружаващи родителите или братчетата си при визита в здравно заведение, също трябва да бъдат проверявани и ако е нужно – ваксинирани.”

Последствията за вас, ако ви хванат неподготвени за изненадваща атака, наистина може да бъдат жестоки.

Историята на Джонатан, публикувана на друго място в този сайт (http://thinktwice.com – бел. ред.), илюстрира реакцията на един родител при засадата, организирана от лекарите.
Друга засегната майка описва своя опит с изненадваща атака по следния начин:
„Аз и съпругът ми избрахме акушерка и решихме да родя у дома, което беше чудесно. Акушерката настоя да заведа дъщеря си при педиатър за преглед след раждането…

Причината да ви разказвам това е, че с нас се отнесоха като с боклук. Аз бях предупредена, че домашното раждане им действа като червен плащ на бик.

Докторът докладва за нас в социалните служби и ние бяхме подложени на болезнен разпит. Аз бях разпитвана и за мнението ми относно ваксинациите. Дъщеря ми беше само на две седмици и все пак те искаха да я инжектират с комбинирана ваксина.

Как мога да намеря лекар за дъщеря си?
Не искам да се повтаря това ужасно преживяване…, защото се страхувам, че социалните служби отново ще бъдат изпратени да ни разследват, тъй като не водим дъщеря си на профилактични прегледи, които в действителност са маневра за принуждаване на нищо неподозиращите родители да ваксинират невинните си бебета.”

„Всеки лекар по-скоро би позволил на колегата си да изтреби цял народ, отколкото да счупи оковите на професионалната етика като го издаде."

Джордж Бърнард Шоу

Оригиналната статия може да прочетете ТУК

https://homeohelp.eu/bg/blog/za-vaksinite/

Още по темата:
ИМУНИЗАЦИИТЕ: МЕДИЦИНСКАТА БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ? - Д-р Робърт Менделсон

ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ ЗА ЗДРАВЕ И ИЗРАСТВАНЕ - Д-р Робърт Менделсон

КАК ДА ЗАЩИТИТЕ ДЕТЕТО ПРЕДИ РАЖДАНЕТО МУ - Д-р Робърт Менделсон

КАК ЛЕКАРИТЕ РАЗБОЛЯВАТ ЗДРАВИ ДЕЦА - Робърт С. Менделсон


РОДИТЕЛИТЕ И БАБИТЕ СА ПО-МЪДРИ ОТ ЛЕКАРИТЕ - Робърт С. Менделсон



Д Е К Л А Р А Ц И Я за отказ от ваксини

ДВЕГОДИШНИЯ ФИЛИП ИЗПАДА В БУДНА КОМА, СЛЕД ВАКСИНАЦИЯ ПРОТИВ МОРБИЛИ, ПАРОТИТ И РУБЕОЛА

Интервю с бивш създател на ваксини - Джон Раппопорт

МИТОВЕ и ИСТИНИ за ВАКСИНАЦИИТЕ

ИСТИНАТА за ПРОТИВОГРИПНАТА ВАКСИНА

eXTReMe Tracker