|
Share

 high fructose corn

ВИСОКОФРУКТОЗЕН ЦАРЕВИЧЕН СИРОП (ВФЦС)

Кукурузный сироп с высоким содержанием фруктозы, входящий в состав большого количества безалкогольных напитков, сладостей и замороженных продуктов, опасен для здоровья.

Биологи создали условия, которые способствуют формированию потенциально вредных уровней токсичных веществ в кукурузном сиропе – состава под названием гидроксиметилфурфурол или HMF. Эти токсины негативно сказываются на здоровье, увеличивая риск сердечных проблем, диабета, ожирения, нарушения обмена веществ и завышенных уровней холестерина.

Кукурузный сироп повсеместно добавляется в обработанные пищевые продукты и сладкие напитки, а некоторые коммерческие пчеловоды также кормят им пчёл, чтобы повысить производство мёда. В условиях обработки и хранения с высокой температурой в сиропе образуются составы HMF, которые убивают насекомых, обнаружили учёные.

Для тестирований в течение 35 дней были измерены концентрации HMF в продуктах с кукурузным сиропом от разных производителей. При повышении температуры, уровни HMF постоянно возрастали. По мнению экспертов Американского химического общества, полученные данные важно донести до внимания пчеловодов и производителей кукурузного сиропа.

Медики рекомендуют обращать внимание на этикетки продуктов и не употреблять те из них, которые имеют в составе кукурузный сироп. Врачи также установили, что HMF в сиропе приводят к повреждению ДНК и распадаются в организме на другие субстанции, которые ещё опаснее для здоровья.

http://citoinform.com/

Още...

ПЛОХАЯ УСПЕВАЕМОСТЬ СВЯЗАНА С ОБИЛИЕМ ФРУКТОЗЫ В ДИЕТЕ

Большая концентрация фруктозы в рационе снижает способность к обучению, запоминанию и воспроизводству полученных навыков, установили сотрудники Калифорнийского Университета. Ученые успокаивают: антиоксиданты помогают справиться с негативным эффектом, отмечает РИА "Новости".

Профессор Фернандо Гомес-Пинилья вместе с коллегами специально протестировал фруктозу на мышах. Так, на протяжении шести недель одной группе грызунов давали разведенный кукурузный сироп, применяемый обычно как подсластитель и консервант в напитках, кондитерских изделиях. Ежегодно каждый житель США съедает более 18 килограммов этого сиропа.

Вторая группа вместе с сиропом получала антиоксиданты (льняное масло и докозагексаеновую кислоту), защищающие синапсы - места соединений нейронов. Притом, обе группы животных ели обычный корм.

До перехода на сироп животных учили выбираться из лабиринта, запоминая метки. По прошествии нескольких недель сладкой диеты грызуны, не принимавшие жирных кислот-антиоксидантов, с трудом могли воспользоваться усвоенной информацией о лабиринте. А синаптическая активность нейронов снизилась (нейроны не обменивались нормально информацией).

Отсутствие антиоксидантов также не защищало от невосприимчивости инсулина - гормона, регулирующего синаптические функции мозга. Получается, фруктоза не дает организму использовать и запасать энергию, необходимую для когнитивной деятельности.

Още...

ЛЮБОВЬ К ФРУКТОЗЕ ВЫЛИВАЕТСЯ В ДИАБЕТ И БОЛЕЗНИ СЕРДЦА

Диетологи предупреждают: фруктоза в больших количествах приводит к сердечно-сосудистым заболеваниям и диабету, говорит отчет в журнале Nutrition. Фруктозу можно найти не только во фруктах, но и овощах. Также ее много в кукурузном сиропе - подсластителе, добавляемом в переработанные продукты и напитки, пишет The Times of India.

По словам специалистов Медицинского колледжа Джорджии, при наборе веса, человеку все больше не хватает вкуса этого сильного и дешевого подсластителя. А продовольственные компании, в свою очередь, нередко ориентируются на детей в рекламе, что усугубляет ситуацию.

Анализ 559 подростков 14-18 лет выявил связь рациона, богатого фруктозой, высокого давления, уровня сахара, инсулиновой резистентности и воспалительных факторов, связанных с болезнями сосудов и сердца.

Также активное потребление фруктозы приводило к снижению концентрации "полезного холестерина" и адипонектина, защищающих сердце, и нарастанию жировой ткани по типу висцерального ожирения. А это еще один фактор риска.

Ученые напоминают: фруктоза по-другому перерабатывается в организме по сравнению с прочими сахарами. Также при разложении получаются вредные побочные продукты, что делает ее более опасной.


http://www.meddaily.ru/

Още...

КУКУРУЗНЫЙ СИРОП(HIGH FRUCTOSE CORN SYRUP)

Сеть продовольственных магазинов отказалась продавать продукты с высоко фруктозным кукурузным сиропом (High Fructose Corn Syrup)

Крупная американская сеть магазинов (Seattle-area food cooperative PCC Natural Markets), торгующая органическими продуктами питания, отказалась от продажи продуктов, среди компонентов которых есть высоко фруктозный кукурузный сироп.

Фруктозный кукурузный сироп вызывает много споров в последнее время среди приверженцев здорового питания. Помимо того, что он является подсластителем, что само по себе неполезно, никакой критики не выдерживают его специфические биохимические свойства.

Исследования показали, что кукурузный сироп с высоким содержанием фруктозы вреднее других заменителей сахара: он влияет на работу головного мозга, в частности блокирует сигналы, которые подает мозг о том, что человек сыт. Химический состав сиропа способствует усилению аппетита и, следовательно, перееданию, он нарушает обмен веществ и повышает риск развития заболеваний сердца и диабета, приводит к ожирению.

Защитники окружающей среды в свою очередь критикуют технологии производства этого сиропа. Для производителей, однако, кукурузный сироп – настоящая находка: он дешевый в производстве, не добавляет лишних калорий, но придает аппетитный вид и приятный сладковатый вкус продуктам.

PCC Natural Markets – вторая в США крупная сеть продовольственных магазинов, отказавшаяся от продаж спорного ингредиента (в 2004 г. это же сделала Earth Fare в Северной Каролине). PCC Natural Markets также не торгуют транс жирами, молоком от коров, которым давали гормон роста и не предлагают своим покупателям экологически вредные полиэтиленовые пакеты.

http://ourbeautyhealth.com

Още...

РАЗБОЛЯВАЩА СЛАДОСТ-ВИСОКОФРУКТОЗЕН ЦАРЕВИЧЕН СИРОП (ВФЦС)

От 80-те години в производството на храни и напитки се извършва тиха революция - и то такава, която би могла да увреди здравето ни и да ни направи затлъстели. В действителност нови доказателства показват, че тя дори може да е отговорна за проблемите с ученето и поведението, които така зачестиха при днешните деца.

През последните 30 години производителите постепенно заместват захарозата, или обикновената захар, като подсладител в храните и напитките с високофруктозен царевичен сироп (ВФЦС) - известен още и като "глюкозен царевичен сироп".

През 1970 година над 83% от количеството подсладители, което е било консумирано в САЩ, са се падали на захарозата. Но според данни на Ортодоксалния съюз Кошер - нестопанска обществена организация със седалище в Ню Йорк, към 1997 година съдържащите захароза храни и напитки са били вече малко под 43%, а в останалите 57% захарта е била заменена с високофруктозен царевичен сироп.

В Обединеното кралство Институтът за хранителни изследвания в Норуич описа ВФЦС като "блестящо технологично изобретение", защото има много предимства в сравнение с традиционните подсладители.

Освен способността му да увеличава трайността на продуктите, той се смесва по-лесно с течностите и запазва сладостта си по-добре от захарта. Поради тази причина беше бързо възприет от компаниите Кока-кола, Пепси и други производители на безалкохолни напитки.

Плюс това ВФЦС помага за предпазването от "студено изгаряне" (изгарянето на устата и езика при допир с леденостудени неща), тъй като предотвратява образуването на кристалчета лед и затова се използва в замразени продукти като сладолед. Нещо повече, той способства за покафеняване на печивата и поради това се употребява в кексове, сладкиши, бисквити и зърнени закуски. А най-важното от всичко е, че ВФЦС е много по-евтин за производство от други подсладители.

Днес той се съдържа на практика във всички преработени храни и напитки - от кока-кола, пепси, корнфлейкс и други зърнени закуски до сладоледи, готови супи, бял хляб, кейкове, плодови сокове и още много, много други.
Най-доброто му качество, твърдят привържениците на ВФЦС, е че той е натурален и безвреден - становище, поддържано и от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) в САЩ. И наистина повечето учени и коментатори в момента очевидно са съгласни с това. Но все пак има някои, които вярват, че обогатените с ВФЦС храни и напитки са директен причинител на затлъстяване и диабет.

Редица изследователи са твърдо убедени, че въвеждането на високофруктозния царевичен сироп е изиграло съществена роля за възникване на епидемията от затлъстяване, която е забележим проблем в много страни по света. И въпреки това, за тяхно разочарование, те не успяха да представят доказателства за пряка причинна връзка, при все че статистиката за здравето на населението подкрепя техните твърдения.

Консумацията на ВФЦС от хората се е увеличила с 1000% между 1970 и 1990 година, а за същия този период равнището на затлъстяване при населението като цяло в САЩ е нараснало от 23 на 30%.

Тъй като ВФЦС е единствената съществена хранителна промяна, наблюдавана през този период от време, има основание да се допусне, казват тези учени, че той е изиграл сериозна роля за кризата със затлъстяването.

При едно изследване върху 1400 ученици бе установено, че около една трета от техния прием на калории идва от добавени захари, вместо от такива, които се съдържат естествено в плодовете и зеленчуците. А през същата година (2005) Асоциацията на преработвателите на царевица обяви, че средностатистическият американец е изконсумирал повече от 19 кг ВФЦС.

Д-р Джордж Брей, специалист по диабета от Изследователския център Пенингтън при Луизианския щатски университет, който е водещ поддръжник на връзката със затлъстяването, излезе с ново обяснение защо ВФЦС е в състояние да ни направи дебели.

Той казва, че фруктозата от този сироп се преработва в организма различно от трапезната захар. Последната подава на тялото сигнали за засищане, докато фруктозата и ВФЦС - не. С други думи, няма да ви дойде до гуша да консумирате ВФЦС, докато скоро ще почувствате, че сте се наситили на сладкото, ако приемате трапезна захар.

Това разбиране беше подкрепено от изследване, проведено в Калифорнийския университет в Дейвис. То откри, че организмът преработва фруктозата по начин, който способства за увеличаването на теглото. Тя не предизвиква отделяне на инсулин и лептин - хормони, които помагат за потискане на апетита, нито пък забавя образуването на хормони, стимулиращи глада.

Независимо от всичко до момента други учени не са потвърдили, че ВФЦС е действително главният виновник за затлъстяването. Центърът за хранителна и селскостопанска политика при Университета на Мериленд сформира съвет от експерти, който да проучи твърденията. Той заключи, че доказателствата са или ненадеждни, или неокончателни, а проучване на консумацията на ВФЦС и захароза досега не е провеждано.

Изследователи от Университета на Роуд Айлънд също не успяха да открият убедителни данни за вредни ефекти от ВФЦС, които да надхвърлят онези от всяка друга форма на рафинирана захар. Те не намериха и разлики в обменната реакция на тялото към ВФЦС и захарозата при жени без наднормено тегло.

Изглежда, че това е най-същественото - всички рафинирани захари, било то фруктоза, захароза или ВФЦС, са вредни за нас и трябва да бъдат избягвани.

Разбира се, последните открития, че ВФЦС е замърсен с живак, ни дават още една допълнителна причина да стоим далеч от този подсладител.
Някои лекари пропагандираха използването на фруктоза от диабетиците, вярвайки, че тя е по-безопасна в сравнение със захарозата, защото не влияе отрицателно на регулирането на кръвната захар. Но специалистът по храненето д-р Алън Гейби предупреждава, че това е лош съвет. Фруктозата може да се отрази зле върху други аспекти на метаболизма и играе ключова роля в процеса на стареенето, казва той. Нещо повече, тя може да влоши зрителните, съдовите и бъбречните проблеми, които и без друго са сериозна грижа на диабетиците.

Освен това фруктозата може да стане причина за чревни проблеми от рода на диария и, колкото и да звучи парадоксално, да е виновна за днешното увеличено разпространение на диабета, затлъстяването и несвързаната с алкохола стеатоза (затлъстяване) на черния дроб.

Но докато специалистите продължават да спорят допринася ли ВФЦС или не за растящата пандемия от затлъстяване и диабет, наскоро публикуван доклад разкри едно много по-сериозно безпокойство във връзка със здравето - изглежда този подсладител съдържа живак и при това може би е по-голям източник на токсичния тежък метал дори от рибата.

Царевичен сироп и живак

Докато FDA продължава да държи на своето, че ВФЦС е безвредна добавка към храните, други учени разкриват доказателства, които ясно говорят за обратното.
Един такъв изследовател беше Рене Дюфо, която през 2005 година намери живак в 9 от общо 20-те проби от ВФЦС, взети от различни преработвателни заводи. FDA обаче не направи нищо в отговор на нейните открития и това не й остави друг избор, освен да разгласи информацията публично след пенсионирането си през 2008 година.
Дюфо установила нива на живака между 0,005 и 0,570 микрограма на грам ВФЦС и тъй като средната дневна консумация на подсладителя в Съединените щати е някъде около 50 г, потребителите много вероятно (и напълно несъзнателно) поглъщат ежедневно до 28,5 мгк живак - най-токсичния метал, известен на човека.

Като имаме предвид, че стандартната бутилка от половин литър кока-кола съдържа количество, равно на около 17 ч.л. ВФЦС, лесно можем да видим защо преработените храни и безалкохолните напитки са много по-богат източник на живак от рибата.

Но как той изобщо е попаднал в пробите от ВФЦС? Макар че привържениците му го описват като "натурален" и дори "органичен", този сироп не е нищо подобно. Докато другите подсладители се произвеждат от тръстика или захарно цвекло, ВФЦС се добива от царевично нишесте - и то само в резултат на редица промишлени процеси.

През 1957 година учени откриха ензим, който може да превръща глюкозата от царевичния сироп във фруктоза - метод, който беше окончателно усъвършенстван едва през 70-те години, проправяйки пътя за масовото производство на ВФЦС.

Процесът включва няколко стъпки и използва три различни ензима, като резултатът е сироп с 90-процентно съдържание на фруктоза. После той се смесва с непреработен, изцяло глюкозен сироп, докато се получи смес с 42 или 55% фруктоза.

Около 50 завода по света, между които 8 в САЩ и 3 в Обединеното кралство, в момента произвеждат ВФЦС. И някои от тях - по-правилно наричани заводи за производство на "индустриален хлор" или "хлоралкали" - все още използват сода каустик (натриев хидроксид) за получаването на ВФЦС, макар че това е остаряла форма на производство и някои от предприятията са я заменили с по-безвредна технология. Тези заводи произвеждат и други хранителни съставки като лимонена киселина.

Ако содата каустик е обозначена като "mercury-grade" или "rayon-grade", това показва, че в част от производствения процес е използван живак. Поразителното е, че предприятията редовно докладват за мистериозно изчезване на част от токсичния метал. Така например през 2000 година всеки от четирите завода в САЩ, които все още използват сода каустик, е съобщил за необясними загуби, възлизащи на около 7 тона живак.

Трите завода в Обединеното кралство дават сходни сведения, въпреки че според екологичната група Океана загубата на живак не е толкова мистериозна - просто той се отделя във въздуха и във водата. Всъщност в доклад на въпросната група със заглавие Отровни заводи, публикуван през 2005 година, се посочва, че тези три предприятия са отговорни за една трета от всички живачни емисии във въздуха и близо половината от всички емисии във водоснабдителната система на страната.

Въпреки това изпускането на живак в околната среда обяснява само малка част от общата му "загуба". През 2003 година девет от работещите с живак заводи в света са докладвали за отделени 8 тона от метала във водата и въздуха. Независимо от всичко обаче те не бяха в състояние да обяснят пред Агенцията за защита на околната среда в САЩ изчезването на още 30 тона.

В светлината на всички тези факти не се иска особено въображение, за да се усъмним, че част от тъй наречения липсващ живак спокойно може да попада в самия високофруктозен царевичен сироп, както откриха Дюфо и колегите й.

Живакът - смъртоносен във всякаква форма

През цялата човешка история този метал - във всичките си най-различни форми - често е бил сериозен повод за здравни тревоги. Но напоследък фокусът им е върху метилживака, който се съдържа в рибата, плуваща в замърсени води, и в амалгамните пломби, а освен това се включва като консервант в някои ваксини.
Живакът във всичките си форми е токсичен, макар че ефектът му зависи от начина, по който го поемаме. Живачно отравяне може да настъпи чрез вдишване на пари, поглъщане, инжектиране или абсорбиране през кожата, а най-често засяганите органи са мозъкът, бъбреците и стомахът.
* Органичният живак се съдържа предимно в антисептиците, фунгицидите, перилните препарати и консервантите за дървесина. От всички видове живак той е най-разрушителният за централната нервна система. Среща се в три форми - амил, с къса верига (по-известен като метилживак) и с дълга верига. Органичният живак е по-лесно усвоим от тялото и преминава през кръвно-мозъчната бариера и плацентата. Понеже именно това е формата, която се открива в промишлените отпадъци, може това да е типът живак, който се съдържа и във ВФЦС, въпреки твърденията на критиците, че вероятно става дума за "елементарен" живак.
* Елементарният живак (Hg) e течен и най-честото му приложение е в термометрите, барометрите, амалгамните пломби, боите и лампите. Способен е да нанесе големи поражения, ако се вдиша, тъй като тогава може да проникне в централната нервна система и да причини трайни неврологични увреждания. При поглъщане обаче е само леко токсичен.

* Неорганичният живак обикновено се съдържа в акумулаторите за коли, козметиката, парфюмерията, медикаментите против сифилис, спермицидните гелове и консервантите за дървесина. Тази форма е силно токсична и може да бъде абсорбирана орално и през кожата. Способна е да причини животозастрашаващи бъбречни увреждания и да засегне централната нервна система.

До появяването на докладите на Дюфо и Института за селскостопанска и търговска политика (IATP) в САЩ се смяташе, че хората най-често се излагат на живак чрез консумация на замърсена риба. Неродените деца в утробата са особено силно застрашени, което накара Агенцията за защита на околната среда да препоръча бременните жени, кърмачките и малките деца да избягват рибата с високо живачно съдържание като акула, риба меч, скумрия и тон. (Консервираната риба тон не влиза в този списък.) HealthCanada, здравната организация на Канада, съветва тези риби да не бъдат консумирани по-често от веднъж седмично, а за жените в детеродна възраст и малките деца - по-често от един път месечно.
Зародиха се и подозрения, че съдържащият живак консервант тимерозал, който се използва във ваксините от 30-те години, предизвиква аутизъм и други неврологични проблеми при децата. През 1999 Обществената служба по здравеопазване и Американската академия по педиатрия заключиха, че той трябва да бъде намален или изключен от всички ваксини. В резултат на това днес вече никоя ваксина не съдържа тимерозал.
За амалгамните пломби също се смята, че стават причина за неврологични проблеми, и редица европейски страни забраниха употребата им при бременни жени и кърмачки.

Опасни снаксове

Обезпокоени от откритията на Дюфо и нейния екип, д-р Дейвид Уалинга и други изследователи от Института за селскостопанска и търговска политика (IATP) - независима група със седалище в Минеаполис, закупиха редица широко консумирани безалкохолни напитки и снаксове, съдържащи ВФЦС, и ги тестваха за наличието на живак.

Оказало се, че от 55 продукта, купени от местния супермаркет, една трета съдържат живак - включително и тези на добре известни и международни марки като Quaker, Kraft и Nutri-Grain.

Количествата на метала варирали в огромни граници, като между най-високите и най-ниските разликата била двойна. Най-много живак бил открит в сосовете за барбекю, докато колата и безалкохолните напитки не съдържали този токсичен елемент.

Откритията на IATP


Тип Проби (брой) С живак (брой) Съдържание (%)
Напитки 19 3 15,8
Дресинги 10 4 40
Млечни продукти 5 3 60
Снаксове 8 3 37,5
Супи 3 1 33,3
Сиропи 10 3 30
Общо 55 17 30,9

Въпреки това Уалинга и колегите му силно подчертават в доклада си (Не толкова сладко: Липсващият живак и високофруктозният царевичен сироп, публикуван през месец януари 2009 г.), че техните открития са само моментна снимка, основана на една еднократна покупка.
По-важно е, че според тях производителите на храни и напитки вероятно не съзнават, че техните продукти съдържат живак, и е възможно дори да не знаят, че при преработката на подсладителя се употребява произвеждана с живак сода каустик. А съдейки по уебсайта на британските производители на ВФЦС, учените от IATP може и да имат право.

И действително на сайта си (www.highfructosecornsyrup.co.uk) тази отраслова група повтаря многократно, че FDA счита ВФЦС за "натурален продукт, тъй като единствените две съставки в него са фруктоза и глюкоза. И двете са естествени захари, които освен това са захарите, образуващи дизахаридната захароза, по-широко позната като захар."
Макар че това само по себе си е вярно, уебсайтът пропуска да спомене, че подсладителят се получава от царевичен сироп - богат на глюкоза продукт, който никога не би могъл да съдържа фруктоза в оригиналната си форма. С други думи определението "натурален" се използва извън контекст - фруктозата наистина е натурална, но не и във връзка с царевичния сироп.
Освен това не се упоменава и индустриалният процес, чрез който фруктозата се включва в продукта.

http://www.lechitel.bg/

Най-нови статии

Prev Next

ЛЕКАРСТВА, ВЫЗЫВАЮЩИЕ ТЕРАТОГЕННОЕ ДЕЙСТ

Share

Всемирная организация здравоохранения как-то объявила, что "для лечения всех болезней хватило бы 200 медикаментов". Реальное же количество препаратов, имеющихся на рынках некоторых стран Евросоюза превышает 12 тысяч.

Здраве Comments 21 Фев 2017 Hits:32 Знаете ли че

Read more

НОРАМИДОПИРИН

Share

Всемирная организация здравоохранения как-то объявила, что "для лечения всех болезней хватило бы 200 медикаментов". Реальное же количество препаратов, имеющихся на рынках некоторых стран Евросоюза превышает 12 тысяч.

Здраве Comments 21 Фев 2017 Hits:39 Знаете ли че

Read more

АМИДОПИРИН

Share

Всемирная организация здравоохранения как-то объявила, что "для лечения всех болезней хватило бы 200 медикаментов". Реальное же количество препаратов, имеющихся на рынках некоторых стран Евросоюза превышает 12 тысяч.

Здраве Comments 21 Фев 2017 Hits:40 Знаете ли че

Read more
eXTReMe Tracker