|
Share

ЗАХАРТА ИЛИ ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОДСЛАДИТЕЛИ

Напоследък все повече хора обръщат особено внимание на здравословният начин на живот и на това кое е полезно за тялото им. И тогава изниква въпросът: Какво да си поръчам – Кока Кола или Кока Кола лайт?

ИЛИ КОЕ Е ПО-ГОЛЯМОТО ЗЛО: ЗАХАРТА ИЛИ ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОДСЛАДИТЕЛИ.
Естествено производителите и големите маркетингови компании са се погрижили да внушат на хората, че захарта е изключително вредна, а продуктите използващи изкуствени подсладители са единствената безопасна алтернатива. Използват се все примамлива фрази като: “Подходящи за диабетици”, “не съдържат калории” и още много други, само и само да задържат вниманието ни върху продукта и да ни накарат да го купим. Но какво не ни казват!

ЕТО НЯКОИ ФАКТИ ЗА "БЯЛАТА ОТРОВА" - ЗАХАРТА:                   
Захарта, която употребяваме съдържа рафинирани, чисти въглехидрати, или така наречените “празни” калории. В растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма.

И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика или захарното цвекло те са извлечени от нея, за да усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тяхната чупливост.

Същевременно се увеличава значително и честотата на зъбния кариес. Калцият е от основно значение за поддържане на алкално рН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафинирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти от бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция в кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрализира, организмът отново черпи от своите резерви и резултатът може да бъде твърде неблагоприятен от здравословна гледна точка, особено ако диетата е бедна на свежи плодове и зеленчуци.

Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, когато захар или изделия, направени с нея, като например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.

Захарта навлиза много бързо в кръвта, където количеството й се увеличава, като това се нарича в медицината хипергликемия и е един от симптомите на диабета. От панкреаса се отделя хормонът инсулин, който премахва излишното количество кръвна захар. Но след като това стане, при някои хора настъпва обратният процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада бързо, и то под нормалните стойности. Надбъбречните жлези отделят хормон, чиято цел е да използва запасите  на организма и да възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По този начин хранителен режим, съдържащ рафинирани въглехидрати, включва в една постоянна въртележка двете жлези - панкреас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно започва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на кръвната захар остава високо, като развитието на диабет зависи само от компенсаторните възможности на организма и от количеството рафинирани въглехидрати, които се приемат. А надбъбречните жлези, които са много важни за приспособяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддържат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато панкреасът успява да се справя с повишените количества чисти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това от своя страна пък води до силно желание за сладки неща и по този начин се затваря един порочен кръг.

Многобройните опити са доказали безспорно, че захарта води до изчерпване на микроелемента хром в тялото, който е от най-важно значение за усвояването на инсулина и за поддържане на глюкозния метаболизъм.

В организма захарта се трансформира и под формата на запасния полизахарид гликоген се складира в черния дроб. Възможностите му в това отношение обаче са ограничени и излишните захари се трансформират по-нататък в мастни киселини, които се натрупват в подкожните мастни депа. При наднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан и във вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците, и това води до нарушаване на техните функции.

Забавя се циркулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава активността на имунната система. На този фон много често се развиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдови и други заболявания. Изследванията, правени от 70-те години насам доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холестерола в кръвта.

Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези. Консумацията й може да повиши нивото на хормона адреналин до 4 пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна потиска имунната система.

Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забелязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване сред собствениците на плантации със захарна тръстика. В същото време сред работниците, които не консумирали рафинирана захар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.


Някои факти за широко използваните изкуствени подсладители:  

АСПАРТАМ (ASPARTAME)
Аспартам (Aspartame) - у нас е известен под името НутраСуит (NutraSweet), друго възможно име е Икуъл (Equal). В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кодовете си - E951 и E962 (E962 - е сравнително нов код, с който се означават някои соли на аспартама). По-сладък е от захарта приблизително 200 пъти. Този подсладител се използва в изключително много продукти, които се продават по цял свят, включително и у нас. Почти всичко, което се рекламира като диетично (сладко, но без калории) го съдържа. Почти всички безалкохолни напитки продавани у нас го съдържат. В това не би имало нищо лошо, ако това вещество беше безопасно, нотова твърдение е далеч от истината. Трудно е дори само да се изброят всички проблеми, които според независимите изследователи предизвиква аспартама.

Аспартамът е открит по случайност през 1965 г. от химик, работещ за фармацевтичната Компания "Сърл", докато разработват медикамент срещу язва. През време на многобройните му изпитания се оказва, че предизвиква много странични ефекти.

Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от него), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест”.

Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм. Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболявания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.

·        Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава количеството й в нежелани стойности, което може да се окаже фатално. Същевременно настъпва понижение на количеството на серотонина, друг мозъчен невромедиатор, което води до депресии, значителни колебания в настроението, изблици на гняв и др.

·        Сободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини. Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. По принцип и аспартатът и глутаматът са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, това води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към групата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.
Кръвно-мозъчната бариера, защитаваща мозъка от прекален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца, но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хронични фактори може да се "пропука" и да позволи повишаването на концентрацията на тези вещества в мозъка. При диабетици например това става много по-често и аспартамът бързо може да доведе до загуба на паметта и объркване. Той променя и нивото на невромедиатора допамин в мозъка и това съответно влошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсонов синдром.

·           Метанолът (метилов алкохол) - третата съставка на аспартама, отделяща се при температура над 40 градуса Целзий, е много силна отрова, която уврежда зрителния нерв и води до слепота дори и в малки дози. (Пределното допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един литър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече!)
Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацентата и е изключително токсичен за плода в утробата.

Метанолът от аспартама навлиза много бързо в кръвообращението, като допълнително се разпада до формалдехид, който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Последният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и карциноген.

Формалдехидът е основна суровина в промишлеността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви, лепила и бои и др.

Изследвания в последните години демонстрират, че при консумация на аспартам се повишава нивото на формалдехида във всички тъкани, включително в мозъка и ретината на окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и на други органи. Този разпаден продукт е много токсичен за протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетични дефекти.

Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспартама, се използва в промишлеността за сваляне на боя, защото има силно корозивен ефект!


ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ НА АСПАРТАМ "МОНСАНТО" СИ СЛУЖИ С РАЗЛИЧНИ ТАКТИКИ, ЗА ДА "ДОКАЖЕ БЕЗВРЕДНОСТТА" НА ПОДСЛАДИТЕЛЯ.
Единият от доводите, които излага, е, че в някои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова киселина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тези съединения не се срещат в свободна форма, така както са в аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги аминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е в свободен вид - (т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира много бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно може да премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодовете е свързан с етилов алкохол, който е неговият естествен антидот.


Дикетопиперазинът (ДКП) е съединение, което се получава в значителни количества при разграждането на фенилаланина в безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго на склад. Според някои автори той се получава и като страничен продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подозира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Това се дължи на факта, че при аминирането му в червата се отделя вещество, много подобно на книтрозурея, мощен канцерогенен агент.
Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата, отговорен е и за някои случаи на рак на гърдата.

АСПАРТАМЪТ ПРЕДИЗВИКВА ПРИСТРАСТЯВАНЕ, ОСОБЕНО АКО СЕ ПРИЕМАТ ПОВЕЧЕ НАПИТКИ И ХРАНИ, В КОИТО ТОЙ СЕ СЪДЪРЖА!
Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола!

Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимодейства с различни лекарства като някои медикаменти - антидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефектите са напълно непредсказуеми.

АЦЕСУЛФАМ К
Ацесулфам К (Е950) е друг нискокалоричен подсладител, който често може да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен от FDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен за употреба в различни храни и прахчета за моментални напитки, дъвки и т. н. Търговските му наименования са Sunette и Sweet One.
Има данни, че ацесулфам К предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообразувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Проведените експерименти с ацетоацетамид, разпаден продукт на ацесулфама, показват, че той предизвиква бързо развитие на доброкачествени тумори на щитовидната жлеза в плъхове.
Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се спазват стандартните изисквания на FDA.

ЦИКЛАМАТ
Цикламатът или подсладителят познат като Е952, е друг изкуствен подсладител, който е бил забранен през 1970 г. , но очевидно е "реабилитиран", защото отново се употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни напитки. Причинява мигрена и други странични реакции, може да бъде канцероген. При тестване – доказано уврежда тестисите при плъхове и мишите ембриони; забранен за употреба в САЩ и Обединеното Кралство тъй като се предизвиква рак.

ЗАХАРИН
Захарин - това е най-старият широкоупотребяван подсладител. В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кода си - E954. По-сладък е от захарта приблизително 300 пъти. Открит е по случайност през 1879 г. През 1969 г. се появяват данни, че е предизвикал рак на пикочния мехур на плъхове, които са получавали свръх дози от него. През 1977 г. в САЩ започват да се слагат предупредителни текстове по етикетите на продуктите съдържащи захарин, преупреждаващи, че при високи дози е възможно да предизвика рак. Това предупреждение е премахнато през 2000 г.  Други странични ефекти, които са установени, са - дерматологични проблеми (сърбеж, копривна треска, екзема и др.), повдигане, диария, тахикардия и др.

СУКРАЛОЗА (SUCRALOSE)
Сукралоза (Sucralose) - този подсладител е по-известен под търговското име Спленда (Splenda). Всъщност Спленда не е чиста сукралоза, а има и "пълнители", които дори са повече от сукралозата- те са над 95%, това са - декстроза и малтодекстрин (това са въглехидрати, които лесно се разграждат и са много калорични), благодарение на които при равно тегло тя дори е по-калорична от захарта (чистата сукралоза е без калории). В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кода си - E955. Сукралозата е по-сладка от захарта приблизително 600 пъти. Това е сравнително нов подсладител - открит е през 1976 г. , първата страна в която е одобрен за употреба е Канада - през 1991 г., а в ЕС през 2004 г. Въпреки, че е нов, вече се употребява по-широко от аспартама. Тъй като е от скоро по-пазарите, все още няма достатъчно натрупани данни за страничните ефекти, които предизвиква. Има обаче изследвания, които показват такива ефекти при високи дози. Този химикал се получава от захар (захароза), чрез заместването на няколко хидроксилни групи от молекулата на захарта с хлорни атоми, това позволява на производителя да сравнява сукралозата със захарта. В действителност обаче това вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, група към която принадлежат много от пестицидите. Именно поради това много хора изразяват опасенията си от сукралозата

http://stevia.blog.bg/

Най-нови статии

Prev Next

ЗЛОУПОТРЕБЛЕНИЕ ИСКУССТВЕННЫМИ ПОДСЛАСТИ

Share

Сотрудники Медицинской школы Университета Аделаиды обнаружили, что злоупотребление искусственными подсластителями может повлиять на то, как организм реагирует на сахар.

Здраве Comments 18 Септ 2017 Hits:24 Вреда от подсладителите

Read more

ОЧНИ И УШНИ БОЛЕСТИ - Луи Куне

Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали...

Здраве Comments 28 Авг 2017 Hits:40 Водолечение

Read more

МАЛОКРЪВИЕ И ХЛОРОЗА - Луи Куне

Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в...

Здраве Comments 28 Авг 2017 Hits:41 Водолечение

Read more
eXTReMe Tracker