|
Share

РАЗДЕЛ V. ЗА ХРАНЕНЕТО И НЯКОИ "ХРАНИ"

ГЛАВА 11. КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА

"Нека храната бъде твое лекарство
и лекарството твоя храна."
(Хипократ)

Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве.

Бомбардиран ежедневно от привлекателни предложения за "полезни" храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност. За съжаление дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в това отношение, рядко обръщат внимание на отрицателните страни на нововъведенията, а понякога и те самите са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите производителки и от представени неверни данни от проведени "изследвания". Обработката на храните посредством различни методи и прибавянето на синтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори и оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и външен вид, и възможност за дълготрайно съхранение не само разрушава тяхната животворна стойност, но и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им.

Колкото по-дълго една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може да поддържа живота.
През 30-те години на нашия век стоматологът Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо, обиколил надлъж и нашир планетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития в труда си "Хранене и физическа дегенерация", илюстриран с над 100 фотографии. Този неуморен изследовател използвал це-лия свят за своя лаборатория. Потресаващото заключение, което дал, описвайки подробно своите наблюдения и открития от всяка област на Земята, посетена от него било: хората, които живеят при примитивни условия и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби, правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом "цивилизованият" начин на хранене със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, започват дегенеративни изменения и челюстни деформации, които се забелязват още в рамките на първото поколение!
Ефектите от лошото, и бих казал, дори безобразно хранене на съвременното индустриализирано общество далеч не се изчерпват само с проблеми със зъбите и в захапката, но и с общи промени в скелета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция, развитие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет, артрит, рак и др., склонност към често боледуване от инфекциозни болести. Неподходящата диета може да доведе и до промени в поведението и дори в интелекта.
През 1988 г. в доклад върху храненето и здравето висш американски медицински служител прави заключение, че във всеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт неправилното хранене е основната или една от главните причини, допринесли за това. А в декемврийския брой на JAMA oт 1994 г. пише: "Днес бялата американка от средната класа с нейния начин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета, които са по-болнави, отколкото тези на бедните имигрантки...".
Хранителната индустрия и компаниите, които контролират този бизнес, са придобили толкова голямо влияние и контрол върху общественото мнение по различни въпроси, свързани със здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава и прилага в медицинските университети, а и сред населението като цяло то не е широко разпространено. Прави се всичко възможно, за да се прикрият научните доказателства за изключителната вреда от преработените храни и от различните химикали, масово използвани в тях. Наети са много хора - учени и специалисти по рекламата и връзките с обществеността, които да отдалечат от мисълта за връзката между напълно неподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото ви здраве! И не само това - в САЩ например дори е официално заб-ранено да се прилагат диети за лечение на хора с рак, независимо че има натрупан огромен достоверен материал за голямото значение на определен хранителен режим за постигане на пълно и трайно излекуване. Да се храниш правилно и здравословно, дори се смята за "шарлатания"!
Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-р Бернард Йенсен споделя впечатленията си от посещението си при хунза, народност, живееща в Непал. Допреди няколко десе-тилетия там са били непознати подобни заболявания като рак, диабет, туберкулоза, както и други, типични за съвременното общество. Не е имало болници, лекари, зъболекари, аптеки, по-лиция и затвори, защото това не е било необходимо. С построяването на нов път, свързал едноименната долина, в която живеят, с "цивилизования свят", при тях навлезли и рафинираните храни, алкохолът, цигарите, захарта, безалкохолните напитки. И, разбира се, заедно с тях дошли и всички модерни болести и пороци. Не случайно мъдреците са казали: "Прост начин на живот - възвишено мислене."
Това, че даден продукт или ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите рецептори, не значи, че е полезно! Много от нещата, които вършим, често са в резултат на внушени глупави и обикновено вредни навици или на първични реакции от типа на "И другите правят така!" Подобен аргумент може би е оправдан за деца в детската градина, но едва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мисленето и рационалност на преценките.
Бих искал да ви обърна внимание върху един важен факт, който много хора не вземат предвид - освен обозначените на етикетите на хранителните продукти "добавки", чието приемане става с нашето знание (ако четем това, което е написано, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали и медикаменти под различна форма, за състава на които нямаме никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане на минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинно прилагани медицински тестове. Тъй като човешкият организъм има значителни приспособителни способности, разпознаването на уврежданията от токсични съединения и химични елементи често е възможно тогава, когато те вече са се натрупали в значително количество или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранителната промишленост се използват над 5000 химически вещества, а в производството на пестициди - над 1500. Поне 6000 влизат в състава на различни медикаменти, а колко още милиони други се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би могъл да каже. В резултат на синергизъм и на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен период на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено създаваните вещества и продукти, опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка изминала година.
В развитите страни на всички животни се дават в изобилие хормони и антибиотици, които после чрез млякото и месото, както и чрез хранителните продукти, приготвени от тях, влизат в човешкия организъм. Същото важи и за растенията, чрез които пестицидите и съединенията от изкуствените торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са давали на животните около 1000 медикамента и хормона! Почти на 100% от птиците, 90% от свинете и телетата и 60% от едрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици към храната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда, угоявани с помощта на хормони. Положението не е много по-различно и в другите развити държави.
Като се има предвид и замърсяването на въздуха и водата, както и приемането на толкова много медикаменти и ваксини за "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че човечеството става все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувствителност към различни вещества зачестяват все повече?

 

ГЛАВА 12. ЗАХАРТА - "БЯЛАТА ОТРОВА"

В пресата често можем да попаднем на странни "разкрития", меко казано. Преди известно време прочетох в един български вестник, че захарта била полезна за малките деца. Оставям мотивите на автора да изкаже подобно твърдение на неговата съвест. Каква е истината за един от масово използ-ваните в хранителната индустрия продукти? Нека читателят сам прецени, след като се запознае с изнесените по-долу факти.
Вероятно мнозина са чули, че наричат захарта "бялата отрова" за организма. Защо? Ето накратко какво определение дава д-р Уилям Кода Мартин през 1957 г. за това кога една храна е отрова: "Медицински погледнато, всяко вещество, което потиска активността на катализаторите и ензимите в тялото... и което, приложено към, погълнато от или получено в него, причинява или може да допринесе за развитието на болест..."
Захарта съдържа само това, което учените наричат "празни" калории - т. е. чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхното разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика те са извлечени от нея, за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тяхната чупливост. Същевременно се увеличава значително и честотата на зъбния кариес. Това се отразява най-неблагоприятно на подрастващите, на бременните и на жените в менопауза. Приемът на неорганичен калций на таблетки не може да компенсира загубата на този минерал, защото той се усвоява в доста ниска степен, а освен това натоварва бъбреците и да се натрупва в някои тъкани и органи.
Калцият е от основно значение за поддържане на алкално рН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафинирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти от бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция в кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрализира, организмът отново черпи от своите резерви и резултатът може да бъде твърде неблагоприятен от здравословна гледна точка, особено ако диетата е бедна на свежи плодове и зеленчуци.
Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, когато захар или изделия, направени с нея, като например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последните в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.
Трябва да се има предвид, че захарта и продуктите от бяло брашно допринасят за развитието на кандидоза (гъбична инфекция), особено ако човек е приемал антибиотици или други медикаменти, потискащи имунната система.
Захарта навлиза много бързо в кръвта, където количеството й се увеличава, като това се нарича в медицината хипергликемия и е един от симптомите на диабета. Целта на инсулина - хормон, който се отделя от панкреаса, е да премахне излишното количество кръвна захар по най-ефикасния начин. Но след като това стане, при някои хора настъпва обратният процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада бързо, и то под нормалните стойности, което предизвиква някои симптоми: замаяност, слабост, изпотяване, потиснатост, безсъние и др. Щом се получи хипогликемия, надбъбречните жлези веднага се активизират и мобилизират запасите от гликоген в организма. Той от своя страна се разгражда до глюкоза, за да се възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По този начин хранителен режим, съдържащ рафинирани въглехидрати, включва в една постоянна въртележка двете жлези - панкреас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно започва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на кръвната захар остава високо, като развитието на диабет зависи само от компенсаторните възможности на организма и от количеството рафинирани въглехидрати, които се приемат. А надбъбречните жлези, които са много важни за приспособяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддържат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато панкреасът успява да се справя с повишените количества чисти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това от своя страна пък води до силно желание за сладки неща и по този начин се затваря един порочен кръг. Многобройните опити са доказали безспорно, че захарта води до изчерпване на микроелемента хром в тялото, който е от най-важно значение за усвояването на инсулина и за поддържане на глюкозния метаболизъм.
В организма захарта се трансформира и под формата на запасния полизахарид гликоген се складира в черния дроб. Възможностите му в това отношение обаче са ограничени и излишните захари се трансформират по-нататък в мастни киселини, които се натрупват в подкожните мастни депа. При наднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан и във вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците, и това води до нарушаване на техните функции. Забавя се циркулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава активността на имунната система. На този фон много често се развиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдови и други заболявания. Изследванията, правени от 70-те години насам доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холестерола в кръвта.
Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забелязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване сред собствениците на плантации със захарна тръстика. В същото време сред работниците, които не консумирали рафинирана захар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.
Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези.
Консумацията й може да повиши нивото на хормона адреналин до 4 пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна потиска имунната система.
При експеримент, проведен в САЩ, хора с асоциални прояви в интернат били подложени на хранене, при което приемът на захар и месо били значително намалени. Положителната промяна в поведението била очевидна.
Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функционирането на мозъка и нервната система. Когато преработването й е непълно, се получават токсични метаболити, които затрудняват окислителните процеси в нервните клетки.
Значителният прием на захарни изделия предизвиква и загиване на полезни бактерии в червата, които произвеждат витамини от групата В, необходими за правилното функциониране на централната нервна система. Изобилният внос на този рафиниран продукт в организма води до превес на възбудните процеси в кората на главния мозък и до появата на вегетативна дистония - една толкова често срещана диагноза.
Захарта трябва да бъде напълно изключена от диетата на хора с психически заболявания като шизофрения например.
През 40-те години д-р Джон Тинтера преоткрива важното значение на ендокринната система и по-специално на надбъбречните жлези при предизвикването на промени в психическото състояние.
В 200 случая лекувани за хипоадренокортицизъм (намалена функция на надбъбречните жлези) той установил, че основните оплаквания на неговите пациенти били често подобни на тези, които се срещат при хора, чиито организми не могат адекватно да се справят със захарта. Това състояние, наричано понякога в западната литература "захарна депресия" се изявява с някои от следните симптоми: умора, нервност, депресия, тревожност, значително намалена способност за концентрация, силно желание за сладки неща, непоносимост към алкохол, ниско артериално налягане, алергии. Д-р Тинтера настоял всичките негови пациенти да се подложат на глюкозотолерантен тест и резултатите потвърдили тезата му. Според него глюкозотолерантният тест, направен в пубертета, когато има такива проблеми като хиперактивност, неспособност за концентрация или данни за психическо заболяване, например шизофрения, би могъл да спести много средства, тревоги и напразни лутания за възможната емоционална причина, защото всъщност може да се касае за проблем с метаболизирането на захарта. Тинтера пише няколко важни публикации, в които отново и отново подчертава, че подобрението, облекчението или излекуването "зависят от възстановяването на нормалните функции на целия организъм" и първото нещо,което предписва, е диета, от която трайно се отстраняват захарта и всички изделия, в които тя се съдържа. Въпреки тези свои проучвания и открития Тинтера не получава никакво внимание от медицинската общественост освен обичайните насмешки. В същото време на д-р Антонио Е. Монис се присъжда Нобелова награда за лоботомията, която въвежда за лечение на шизофрения. Тук ще си позволя едно малко отклонение и ще ви запозная с този "терапевтичен" подход, за да разберете за какво става въпрос и за какви "постижения" се връчват престижни награди.
Лоботомията е драстичен метод, при който по хирургичен път се унищожават връзките на определени области от челния дял на мозъчната кора с останалата част на мозъка.
През 30-те години на нашия век се открива ролята на слепоочните и челните дялове от мозъчната кора в контрола на емоциите и агресивността. През 1935 г. в Йейлския университет един учен - Карлайл Джейкъбсън, провежда наблюдения върху поведението на шимпанзета след увреждане на фронталната и префронталната мозъчна кора чрез лоботомия. Едно от животните, което преди операцията било агресивно в определени ситуации, след това станало тихо и послушно, като в същото време паметта и интелигентността му не били засегнати. Друг учен от същия университет, д-р Джон Фултън, премахнал напълно фронталните дялове на две шимпанзета, след което по никакъв начин не можело да се провокира експериментална невроза в животните. Фултън станал по-късно един от най-горещите застъпници за лоботомията в САЩ.
Запознавайки се с резултатите от работата на гореспоменатите изследователи, португалският невролог и психиатър А. Е. Монис, професор при медицинския факултет на университета в Лисабон, решил да.извърши подобна операция при хора, за да облекчи случаи на упорити психози, но не чрез пълно отстраняване на тези дялове, а посредством прекъсване на връзките им с таламуса. Той установил, че подобрение настъпва само при някои пациенти, и затова предложил този метод да се използва единствено в случаи, когато няма никаква друга алтернатива.
След като д-р Монис и колегите му, с които работел, направили световно достояние своите резултати през 1936 г., в няколко страни започнали да прилагат новата хирургична техника. Срещу нея се обявили много неврохирурзи, психиатри и други лекари. Монис не можал да продължи своите изследвания, защото бил прострелян от свой бивш пациент в гърба, след което останал парализиран от кръста надолу.
Но един амбициозен американски клиничен невролог -Уолтър Фриймън, бил въодушевен от тази идея и заедно с неврохирурга Джеймз Уотс направили екип, за да прилагат операцията на американски пациенти. Двамата дори я подобрили, като я нарекли "стандартната процедура Фриймън-Уотс". Фриймън се оказал много добър в дарбата си да убеждава медиите относно "обещанията" на лоботомията и започнал доста агресивно да я лансира като терапевтична процедура в болниците и психиатричните клиники в САЩ въпреки съпротивата и нежеланието на повечето негови колеги. Той извършил заедно с Уотс много такива операции из страната, но бил неудовлетворен от продължителността и сложността на интервенцията и през 1945 г. "усъвършенствал" метода, като го нарекъл "айс-пик лоботоми". Вместо левкотом, който се използвал при трепанацията, за да се извърши процедурата по прекъсване на връзките, той вкарвал през кожата с един удар с чук в мозъка остър шиш, с който по принцип се разчупва лед. "Операцията" била обаче толкова отвратителна и нечовешка, че дори на опитни хирурзи се случвало да им прилошее и да колабират, наблюдавайки изпълненията на този "лекар". Съекипникът му, неврохирургът Уотс, бил толкова потресен, че прекратил връзките си с него.
Лоботомията била широко прилагана за няколко години в САЩ и някои други държави. Между 1939 и 1951 г. били извършени повече от 18 000 лоботомии само в САЩ и десетки хиляди в различни страни по света. Вместо да се прибягва до него само като последна надежда в изключително отчаяни случаи, с този метод е било широко злоупотребявано като начин за контролиране на човешкото поведение. В Япония голяма част от оперираните били деца, много от които просто били по-буйни в училище или показвали лош успех. Операцията била широко прилагана и в заведения за психично болни. Семейства, които искали да се отърват от трудни роднини, ги подлагали на лоботомия. Политически опоненти и несъгласни с режима били третирани като психически неуравновесени и оперирани по същия начин.
Хирурзи аматьори извършили стотици такива оперативни интервенции без дори системен психиатричен преглед.
През 1949 г., на д-р Монис е връчена Нобелова награда за медицина и физиология за въвеждането на този метод на "лечение". Това събитие направило от операцията уважавана терапевтична процедура и като резултат в следващите 3 години били извършени повече лоботомии, отколкото от 1936 г. до този момент. Хиляди хора по целия свят били трайно осакатени. Операцията била масово практикувана върху затворници и пациенти в лудници и психиатрични клиники, като често им било поставяно условието: лоботомия срещу пускане на свобода. В светлината на всичко, с което сте се запознали дотук, предполагам, че няма да ви бъде трудно да разберете защо се награждават и стимулират подобни отвратителни практики, а изследванията на учени като д-р Дж. Тинтера остават без внимание. По аналогия това е все едно да наградиш не ветеринарния лекар, който се грижи за животните, а касапина!
В началото на 50-те започват да се чуват все повече гласове срещу лоботомията и възражения от морален характер. При тази хирургична интервенция настъпва трайно увреждане на мозъка и често много силно изразени промени в личността и емоционалния живот на пациента. Появяват се безразличие, граничещо с жестокост, грубост, безотговорност, неадекватност при оценката на последствията от собствените действия.
За 15 години не се натрупали никакви научни данни, които да потвърждават полезността на метода. Дори застъпниците на лоботомията признавали, че само при една трета от оперираните се наблюдавало подобрение, една трета оставали без промяна, а при една трета настъпвало влошаване. Освен това започнали да се появяват все повече нови медикаменти за въздействие върху психиката, и неврохирурзите изоставили тази операция. Днес лоботомията не се прилага като терапевтичен метод.
Нека сега се върнем отново към захарта. Тя навлиза устремно в живота на европейските държави в края на XVII в. Същевременно лекарите започват масово да наблюдават признаците на "захарната депресия" и лудниците да се пълнят с хора.
През 1793 г. няколко моряци провеждат неволен експеримент след корабокрушение, като консумират само захар и ром от товара, който превозвали. Когато ги спасяват след 9 дена, те били силно измършавели в резултат на принудителната диета. Известният френски физиолог Маженди, вдъхновен от този инцидент, решил да проведе опити с животни, като публикувал резултатите през 1816 г. По време на експериментите той хранел кучета само със захар или зехтин и вода. Всичките животни бързо измършавели и умрели. Било установено, че като диета захарта е по-лоша, отколкото приемането само на вода, т.е. човек има шанс да преживее значително по-дълго, ако е само на вода. Знаем, че много хора са провеждали под лекарски контрол по 30 дори 40 дена лечебно гладуване само с вода и благодарение на това са се излекували от сериозни заболявания.41

41 За справка: книгата "Гладуване за здраве" на проф. Юрий Николаев, психиатър и невролог (изд. 1994 г.).

Захарната индустрия в Англия през 1808 г. предприела стъпки, за да "докаже" полезността на новия "хранителен" продукт, защото хората "не му обръщали нужното внимание". Комитетът по Западна Индия в Камарата на общините предложил награда от 25 гвинеи на този, който покаже със "задоволителни" опити полезността на рафинираната захар при храненето и угояването на домашни животни - крави, шопари и овце. Естествено експериментът претърпял пълно фиаско, но търговците от Комитета решили да приложат и други тактики. Един похват, който се използва и до днес, и то не само в захарната индустрия,е да се цитират "проучванията"  на някой неизвестен "учен" от отдалечен край на Земята. Например в Камарата на общините се позовавали на някой си д-р Ръш, лекар от далечна Филаделфия, според когото "захарта съдържала повече хранителни вещества от която и да е друга хранителна субстанция в същото количество обем"! Коментатор от онова време нарекъл подобни изследователи "подкупни съвести".
През 1958 г. списанието "Таймс" съобщава, че един учен от Харвард работил в продължение на 10 години заедно със своите асистенти върху хиляди мишки, спонсориран от "Шугър рисърч фаундейшън" (Фондация за научноизследователски проучвания върху захарта), за да разбере как захарта предизвиква кариес и как може да се предпази от това. Отговорът му бил: няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резултатите от изследването в "Дентал асосиейшън джърнъл" (издание на Американската стоматологична асоциация), фондацията оттеглила спонсорството си.
Докато подготвял епохалния си труд "История на храненето", професор Е. МакКалъм от университета "Джон Хопкинс", наричан от мнозина по това време най-известният специалист по хранене и пионер в тази област, прегледал почти 200 000 научни публикации относно различните храни, усвояването им и ефекта им върху хора и животни за периода от средата на XVIII в. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити, които били научно издържани, "за да разкаже за прогреса в разкриването на грешките в тази област на науката (свързана с храненето)". Но за периода 1816 - 1940 г. проф. МакКалъм "не открил" (или може би по-точно не отбелязал) нито една публикация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар, включително и труда на споменатия вече по-горе д-р Прайс!
Може би ще се запитате защо.
Защото отпечатването на книгата му било спонсорирано от Хранителната фондация, която от своя страна получавала дарения от Американската компания за преработка на захар, "Пепси-Кола", "Кока-Кола" и около още 40 компании, всички много или малко свързани със захарната индустрия.
Според проф. Ърнест Хуутън от Харвард: "Трябва да проявим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака. Нека не продължаваме с твърденията си, че четката за зъби и пастата за зъби са по-важни, отколкото боята за обувки и четката за обувки. Здравите зъби са резултат от здрава хра-на."
Може би е добре да знаете, че преустановяването на консумацията на захар заедно с цялостен природосъобразен режим на хранене и живот е помогнало на много хора да се излекуват от различни заболявания, включително и ракови.

Захарта като хранителен продукт не притежава дори и едно полезно качество, което би оправдало нейната употреба.

Всяка година на един американец се падат приблизително по 45 кг захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консумира под формата на безалкохолни напитки. Няма нищо чудно, че САЩ са на първо място по затлъстяване и държат челни места по диабет, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Но, разбира се, какво лошо има в това - нали болните ще осигурят "храната" за медицинската индустрия!?

ГЛАВА 13. АСПАРТАМ (НУТРАСУИТ42) - "ДОСТОЙНИЯТ ЗАМЕСТИТЕЛ"

42 NutraSweet, Equal, Spoonful, Equal Measure са различни търговски наименования на английски на аспартам (aspartame). Някои от тях могат да се прочетат изписани на разтворими напитки или хранителни продукти, продавани и у нас.

Аспартам 1,111 се определя като нискокалоричен изкуствен подсладител. За какъв именно "подсладител" става въпрос и чий живот подслажда, ще разберете след малко. Той е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната Компания "Сърл", докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г.
Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от него), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.
Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм.43

43 Списъkът не е изчерпателен.

Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболявания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.
Сободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини44.

44 На англ. ехcitoxins идва от думата excite - "възбуждам, стимулирам”.

Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.
По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG (вж. следващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, това води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към групата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.
Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализирани капилярни структури и нормално защитаваща мозъка от прекален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца, но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хронични фактори може да се "пропука" и да позволи повишаването на концентрацията на тези вещества в мозъка. При диабетици например това става много по-често и аспартамът бързо може да доведе до загуба на паметта и объркване. Той променя и нивото на невромедиатора допамин в мозъка и това съответно влошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсонов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се увеличили случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем млади хора.
Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините: вкусът, който убива" пише подробно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начина, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!
Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка, съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на епилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориентацията значително нараства и при пилоти това би могло да има трагични последици. Освен това много често човек поема и други екситоксини, които действат синергично. В САЩ има официално документирани 5 смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит.
Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична. Едно от основните места на действие на тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвикани, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е, че при определено въздействие върху хипоталамуса се получават електрокардиографски изменения, подобни на.тези, които се наблюдават при инфаркт на миокарда.
Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в нежелани стойности присъствието й там, особено ако е съчетано и с консумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия не могат добре да метаболизират фенилаланин и за тях храните, съдържащи нутрасуит, са,още по-опасни! Това може да доведе до много високи, понякога дори фатални концентрации на тази аминокиселина в мозъка. Същевременно настъпва понижение на количеството на серотонина, друг мозъчен невромедиатор, което води до депресии, значителни колебания в настроението, изблици на гняв и др.
Метанолът (метилов алкохол/дървен алкохол) - третата съставка на аспартама, отделяща се при температура над 40 градуса Целзий, е много силна отрова, която уврежда зрителния нерв и води до слепота дори и в малки дози. Сигурно сте чували за случаи на ослепяване в резултат на приемане на алкохолни напитки "менте", богати на метилов алкохол. Пределното допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един литър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече!
Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацентата и е изключително токсичен за плода в утробата.
Метанолът от аспартама навлиза много бързо в кръвообращението, като допълнително се разпада до формалдехид, който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Последният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и карциноген. За хората без медицинско образование бих искал да поясня, че формалинът, в който се консервират биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор на формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промишлеността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви, лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение със силен афинитет към белтъците.
Изследвания в последните години демонстрират, че при консумация на аспартам се повишава нивото на формалдехида във всички тъкани, включително в мозъка и ретината на окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и на други органи. Този разпаден продукт е много токсичен за протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетични дефекти. Пораженията са свързани с количеството аспартам, което човек приема. Но не трябва да се забравя индивидуалната чувствителност и че понякога са нужни много по-малки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оплакват от парене в устата, след като са консумирали напитки с нутрасуит. Това се получава поради разграждането на метанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчив вкус.
Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспартама, се използва в промишлеността за сваляне на боя, защото има силно корозивен ефект!
Производителят на аспартам "Монсанто" си служи с различни тактики, за да "докаже безвредността" на подсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в някои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова киселина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тези съединения не се срещат в свободна форма, така както са в аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги аминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е в свободен вид - (т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира много бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно може да премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодовете е свързан с етилов алкохол, който е неговият естествен антидот. Досега не е известен случай някой да се е отровил или да е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото е изконсумирал няколко килограма за един ден.
През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конгреса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от него 65 случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или пълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на храни и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в началото на навлизането на подсладителя в употреба!
Дикетопиперазинът (ДКП) е съединение, което се получава в значителни количества при разграждането на фенилаланина в безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго на склад. Според някои автори той се получава и като страничен продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подозира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Това се дължи на факта, че при аминирането му в червата се отделя вещество, много подобно на книтрозурея, мощен канцероге-нен агент. Способността му да предизвиква мозъчни тумори е установена при изследване, проведено с плъхове, в чиято храна е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който прегледал 143 животни, установил в 73 от тях злокачествени новообразования. В контролната група плъхове, на която подсладителят не е даван, не е имало мозъчни тумори.
Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.
Но ето какво пише в едно специализирано българско ръководство по диабет, издадено през 1999 г.: "Нискокалоричните подсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за приготвяне на хранителни продукти и напитки. Те не се разграждат при висока температура (както вече видяхте, това не важи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фенилаланин и аспергинова киселина..." Нито дума за токсичния метилов алкохол. И малко по-нататък: "Прецизни клинични и експериментални проучвания доказват абсолютната му безвредност45 при допустима доза 50 мг/к.т.м...

45 Курсивът е от автора.

Напоследък в литературата се появиха единични съобщения за токсично увреждане на ЦНС (централната нервна система - бел. авт.) от аспартама. По този път на отричане на сладкия ефект премина и захаринът, който днес е напълно реабилитиран, което ни дава основание да бъдем резервирани към тези предварителни съобщения."
Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърдения, след като се прави всичко възможно до лекарите и потребителите да не достига информация за истинската същност на този подсладител.
Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка с рак на гърдата, който е водеща причина за смъртта на жените във възрастта между 35 и 54 г. Според Американското общество по рака от 1981 г. до сега случаите на рак на гърдата са се увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. го-дишното нарастване на честотата на това заболяване е била стабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! За същия период количеството на консумирания аспартам се е увеличило четирикратно.
Още през 1971 до 1974 г., когато G.D. Searle провежда опити с животни, се установява, че подсладителя предизвиква подобни тумори у много от тях, но информацията за това е била държана в тайна и е станала обществено достояние едва в последните години чрез Закона за свобода на информацията. Компанията е представила неточни данни от опитите с животни пред FDA за да получи одобрение за тази "хранителна добавка".
Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана с регистрацията и масовото производство на аспартам.
Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завършват на 01.04.1971 г. Компанията наема д-р Хари Вайсман биохимик и професор по педиатрия при Университета в Уискънсин "Джоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичността на фенилаланина. При изследването са използвани 7 маймуни резус, на които е даван аспартам в млякото. Една от тях починала след 300 дена, а 5 получили големи епилептични припадъци! Подсладителят бил премахнат от храната за три месеца и припадъците при останалите живи маймуни изчезнали. Но фирмата не направила тези факти достояние на FDA.
През 1971 г. д-р Джон Олни, специалист по провеждането на неврологични експерименти към "Уошингтън юнивърсити" в Сейнт Луис, казва на Searle, че аспергиновата киселина разрушава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник във фирмата, е била ангажирана, за да отхвърли резултатите от опита на д-р Вайсман, но вместо това тя потвърждава токсичността на аспартам върху нервната система при изследванията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва да свидетелства пред FDA, вероятно поради оказан върху нея натиск.
На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрение на аспартама като подслаждаща хранителна добавка. На 26.07.1974 г. аспартам е одобрен за ограничена употреба като заместител на захарта и за таблетки за подслаждане на горещи напитки, дъвка и готови зърнени храни за закуска.
Д-р Олни и Джеймз Търнър, юрист на "Кънсюмър Интерест" (организация, защитаваща интересите на потребителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят резултатите от експериментите на учения с аспергиновата киселина и нейното въздействие върху мозъка на мишки. Представителите на компанията обаче заявили, че данните на Олни не представляват тревога за здравето.
Олни и Търнър подали официално възражение, в което пояснили, че аспартамът може да доведе до мозъчни увреждания.
FDA назначила през 1975 г. работна група начело с Филип Бродски, подпомагана от експерта токсиколог на FDA д-р Ейдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които провела фирмата с аспартам върху животни. Докладът, който представила групата на 01.03.1976 г., препоръчвал предприемането на законови мерки срещу Searle, като сметнали за необходимо въпросът да се отнесе до Министерството на правосъдието, за да постанови дали няма престъпно нарушение на закона. На 8 и 9 април и на 10 юли сенаторът Едуард Кенеди председателства слушане на сенатския под комитет на труда и общественото здраве във връзка с аспартам. На 15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 важни проучвания с подсладителя, при които работната група открила проблеми. Три от тях са били дадени за разглеждане на втора 5-членна група, оглавявана от ветерана на FDA, инспектор д-р Джеръм Бреслър.
През август 1976 г. представители на G. D. Searle се срещнали с FDA и ги убедили да им разрешат фирмата да наеме частната агенция "Юнивърсити асосийтс фор едюкейшън енд патолъджи", на които да плати 500 000 USD, за да "установят валидността" на останалите 12 опита. В писмо до FDA д-р Грос изразил своята загриженост относно това проучване и помолил "този абсурден план да бъде спрян". Ето какво пише още той: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не може да поеме отговорността за... изпълнението му... това е наша задача, за която обществото ни плаща. Подобен доклад не може да се интерпретира по друг начин освен като неправомерно прикриване на грешки."
На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерил отправя молба към министъра на правосъдието Самюел Скинър да свика разширен състав на съдебни заседатели, за да проучи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарствените и козметичните средства и за представените фалшифицирани доклади за опитите. Но междувременно адвокатите на компанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не е удовлетворена.
През март 1979 г. въпреки всички установени нередности FDA все пак заключава, че опитите на компанията биха могли да се приемат, и решава да свика специално назначен Обществен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адвокатът Търнър. На 30.09.1980 а. съветът единодушно гласува да се отхвърли подсладителят, докато не се проведат допълнителни опити за изясняване на способността му да предизвиква тумори в мозъка. Но на 21.01.1981 г., един ден след като Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ, Searle отново подават заявление до FDA за одобрение на аспартам.
През март 1981 г. Рейгън уволнява Джър Гойън от Комисията на FDA и назначава на негово място д-р Артър Хъл Хейс младши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-членна комисия от учени, която да прегледа разкритията, направени от Обществения съвет за проучване върху работата извършена от всички комисии. Трима от петте гласуват срещу аспартама. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчните тумори били толкова обезпокоителни, че не можело да се препоръча одобрение. Тогава към комисията бил назначен още един член, поддръжник на подсладителя, и гласовете се изравнили. Тук д-р Хейс като лице с най-висок ранг дал своето решително "за" и така на 18.07.1981 а. аспартам бил одобрен за добавка към сухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на Обществения съвет.
На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба до FDA, за да бъде одобрено прибавянето на аспартам към газирани напитки и витамини за деца.
През август 1983 г. Националната асоциация на производителите на безалкохолни напитки подава възражение от 30 страници, като посочва собствените изследвания на фирмата за нестабилността на аспартама в течност и при загряване, както и липсата на сведения за всички продукти, които се образуват при разпадането му. Освен това бил споменат фактът, че консумацията на подсладителя може да предизвиква наддаване на тегло! Но малко по-късно същата година асоциацията оттегля възражението си и аспартам е одобрен за използване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс напуска FDA и е назначен за декан на Медицинския колеж на Ню Йорк и като консултант на една фирма на G.D.Searle за връзки с обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компанията добре се е отплащала на тези, които безскрупулно са помагали в бизнеса й. Двама служители на FDA заявяват през 1985 г., че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътя на аспартама.
В "Нутраотрова" Алекс Константин пише: "Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изкара аспартам на пазара."
През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаквания от нутрасуит. Най-честите са замаяност, проблеми със зрението, тунелно виждане, кръвоизлив в ретината, нарушение в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, промени в менструалния цикъл и депресия.
През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пепси-кола вече с аспартам.
През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предложение пред Сената върху опаковките на продуктите, които съдържат аспартам, да се отбелязва неговото количество, като порицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-р Луис Елзас, професор по педиатрия и специалист по генетика, заявява пред Сената, че увеличаването на количеството фенилаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за развиване на дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че ас-партам вече е одобрен от СЗО и в други страни. След проучване на въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни правителствени институции не са правили собствени изследвания за ефектите на подсладителя, а са приели думата на FDA и данните на самата компания.
През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto. Monsanto е смятан за един от най-големите замърсители на околната среда. Само един завод на този концерн в Илиноис изхвърля около 16 млн. тона токсини в река Мисисипи, а заводът в Айова - около 120 000 тона! Monsanto е в основата на скандала с говеждия растежен хормон и генно изменените храни, но за това ще стане дума по-нататък.
По време на операцията "Пустинна буря" в Ирак на американските войници в Саудитска Арабия, които са били в бойна готовност, са били изпращани безплатно безалкохолни напиткКи с нутрасуит. Те са престоявали на пустинното слънце понякога до 8 седмици. А войниците, според техните думи, са пиели само от тях, и то по няколко литра на ден! Високите температури са предизвикали разграждане на аспартама и отделяне на значителни количества метанол и формалдехид и затова много войници са получили симптоми на отравяне с тези вещества. Някои учени смятат, че това е една от причините за определени оплаквания при някои ветерани със "синдрома на Залива"46.

46 Всъщност синдромът вече се нарича "болестите на Залива" поради голямото разнообразие от симптоми и увреждания, възникнали под въздействието на различни фактори, включително обеднен уран, и от назначавани медикаменти и ваксини без информираното съгласие на служещите.

Много от симптомите, които присъстват при бившите участници в тази война, се срещат и при хора, при които е установена "аспартамна болест" или реакици след по-краткотрайно или по-продължително приемане на подсладителя.
Непосредствено след конфликта и две години по-късно са проведени изследвания на 37 000, жени участвали във войната. Честотата на кистите и туморите в гърдите при жените в бойна готовност е била 10,4, докато при тези в тила - 4,9. При първите освен това се срещали значително повече други здравни проблеми - главоболие, белодробни оплаквания, а влагалищните намазки са били с по-лоши резултати. Изследванията на самата фирма Searle са установили, че дикетопиперазинът предизвиква образуването на полипи (тумори) на матката. Много от жените впоследствие са били принудени да напуснат военната служба поради оплакванията си.
Пентагонът доскоро упорито отричаше "синдрома на Залива", окачествявайки симптомите като психологически последици и посттравматично стресово разстройство. Но след като сте се запознали с фактите, изнесени в книгата, едва ли би ви учудила такава позиция.
В "Лайф" са публикувани снимки на някои от децата на ветерани, родени с малформации. (Не забравяйте за мутагенния ефект на аспартама и по-специално на формалдехида и на метанола върху плода. Когато Searle представя за пръв път пред FDA резултатите от 13 опита за определяне на генетичните увреди, които аспартам може да предизвика, FDA открива нередности и пропуски в представените материали. 15 плода са липсвали от представените плъхове при изследването на токсичността на ДКП.)
Според Асоциацията на децата с вродени дефекти има вече първите 10 бебета със сериозния синдром на Goldenhar-уродства на главата и тялото, който според нейния директор Бети Макдечи се среща средностатистически по принцип 6 1 от 26 000 случая. От 400 болни ветерани, които са били проучвани, 65% от тях са съобщили за имунни проблеми започнали още от самото раждане на децата, заченати след конфликта.
Ето какво разказва пред студенти по медицина Мери Неш Стодарт, основала "Мрежа за защита на потребителя от аспартам": "Моята най-малка дъщеря започна да пие напитката "Кристал лайт", в която има аспартам. Тя пристигаше по пощата в малки пакетчета, чието съдържание се разтваряше във вода. Появи се мигренозно главоболие, а след известно време - симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност. Заведох я на кардиолог. Един ден ми я докараха от училище, след като беше получила голям епилептичен припадък. Когато открихме, че аспартам е най-вероятната причина за тези проблеми, го изхвърлихме от храната й. Тя вече е добре."
"Мрежа за защита на потребителя от аспартам" е получила повече от 10 000 обаждания и е открила "гореща линия за пилоти". Има докладвани случаи на големи епилептични припадъци на пилоти по време на полет (спомнете си за първия опит с маймуните резус), като на някои от тях дори им е забранено повече да летят. Публикации на американската флота и военновъздушните сили предупреждават за опасността от епилептични припадъци, замаяност и виене на свят, внезапна загуба на памет при пилоти, консумиращи напитки с аспартам. Течните хранителни продукти, съдържащи нутрасуит, са още по-опасни поради по-бързото навлизане на токсичното вещество в организма.
За 1985 г. количеството аспартам, консумиран само в САЩ, е 6,5 млн. тона, а за 1987 г. - 7,7 млн. тона! След това Monsantoо вече не публикува данни.
През октомври 1987 г. осведомителната агенция "Юнайтед прес" съобщава, че повече от 10 държавни служители, които са подпомогнали одобрението на аспартама, са получили длъжности в частни сектори, имащи връзка с неговото производство.
През 1987 г. Бети Мартини основава "Мисията е възможна" - движение насочено към разясняване на истината за аспартама, което обхваща хора от целия свят.
Ето и част от писмото на Джули Кели до Бети Мартини: "Аз съм диабетичка и когато аспартам беше одобрен, реших да го опитам. Получих жестоко главоболие, гадене и повръщане имах замъглено зрение, бях неадекватна, паметта ми се влоши кръвната ми захар се повиши... и аз се разболях тежко. Разбрах че това е от нутрасуит и го оставих."
През 1992 г. аспартам е одобрен за добавяне към топлинно обработени храни. На пазара се появява диетична пепси-кола без кофеин с аспартам.
През 1996 г. без много шум от страна на FDA е дадено одобрение аспартам да се използва във всякакви храни. Да ви е сладко!
През 1996 г. д-р Дж. Олни, който се бори срещу аспартама вече 20 години, публикува данни от анализ на Националния институт по рака на САЩ, които показват, че честотата на туморите в мозъка се е повишила с 10% през 1984 г., само една година след масовото излизане на аспартама на пазара. Същите тумори, които са се получили при мишките при проведените опити.
А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внася стевия - билка, използвана като подправка в много страни по света. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна в страната и да се продава като хранителна добавка, но не и като подсладител!
Стевия е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от хората, живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдържат вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните от диабет. Но тя не може да се патентова и затова фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Освен това най-малкото е и безвредна!
В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Со., която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност по съдебен ред заради това, че разпространява литература и брошури за растението и продукта, приготвен от него! Според американската конституция в САЩ всеки има право на свобода на изразяване. Но Джеймз Лахар, служител на FDA, изпраща факс до фирмата, в който визира унищожаването на 2500 бройки от "обиждащи" книги на компанията, в които се дават готварски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашва, че ще бъде направена инвентаризация на Stevita Со. и че ще бъде лично наблюдавано унищожаването на готварски книги и други публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че заповедта им е изпълнена. Ето на това някои му казват "демокрация"! Подобни действия отново ни напомнят на мрачните средни векове, когато инквизицията е горяла на клада научна и неудобна литература, или пък за времето на Хитлер и нацизма в Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! В страна, в която можете да си купите най-долнопробна порнографска литература или книги за това как да направите бомба или да се самоубиете най-ефикасно, не можете да прочетете историята на растението стевия и как да приготвите безопасен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото време FDA защитава една доказана отрова - аспартам!
Покойният д-р Ейдриън Грос, за когото вече стана дума, казва: "С оглед на всички факти, сочещи категорично и без всякакво съмнение, че аспартамът е карциноген, човек може да се запита: каква е причината FDA да не желае да се позове на поправката Дилейни47 към Закона за храните, лекарствата и козметиката?... Ако FDA престъпва законите, които сама е създала, то кой ще защитава тогава обществеността?"

47 Поправката Дилейни към Закона за храните, лекарствата и козметиката забранява на производителите да използват като хранителни добавки вещества, за които е известно, че предизвикват рак.

Изкуствените подсладители често се рекламират като подходящи за диабетици и като добри за намаляване на теглото. Между 1960 и 1976 г. затлъстелите американци са били около 24% от населението. От средата на 80-те години до сега техният брой се е увеличил до 54% - повече от два пъти! Това съвпада с периода на широко рекламираните и консумирани "диетични" храни и напитки без захар, но с изкуствени подсладители. Причините може би са комплексни, но едва ли може да се пренебрегне ролята на аспартама в този процес. Установено е, че той често повишава апетита, като предизвиква силно желание за сладки неща (това е споделено с автора и от хора, консумирали напитки с аспартам). Вероятно причината е пониженото ниво на серотонина в мозъка, което се предизвиква. Според д-р Хаймън Робъртс много от неговите пациенти са отслабнали средно с около 8-9 кг, когато са преустановили приема на храни съдържащи аспартам.
Доколко консуматорите могат да се доверят на данните от научно-изследователската дейност на заинтересованата индустрия по отношения на т. нар. храни и хранителни добавки? Отговор дава Синтия Кросън в "Омърсената истина": "Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска работа." Фирмите веднага спират потока от средства, ако изслед-ванията не са в синхрон с желаните от тях резултати. За голямо съжаление много учени заглушават гласа на съвестта си и участват в тази гигантска и изключително зловредна конспирация и манипулация. Един пример: според първоначални независими проучвания на д-р Пол Спиърг аспартамът предизвиква проблеми с опознавателната дейност на интелекта и снижава интелигентността. След като Monsanto му отпуска средства да повтори експеримента, той вече "не открива" подобни зависимости.
Американската асоциация по диабет и Американската асоциация по диететика са щедро спонсорирани от Monsanto, като компанията даже участва в писането на техните материали. Нима очаквате от тях да кажат на диабетиците какво наистина представлява нутрасуит?
Бети Мартини пише: "Monsanto и FDA биха искали вие да повярвате, че медиите и цялата медицинска система са чисти като сняг... и че аспартамът се демонизира от някакви “токсични терористи” - терминът е използван от Си Ен Ен или пък от такива “плетящи измамна мрежа” (според "Таим"). Всеки един от тях има личен финансов интерес в аспартама... Monsanto с милиарди долари печалба... медиите с десетки милиарди от реклами на над 5000 продукта и медицинската система... със стотици милиарди от скъпи, но безполезни тестове, които не могат да посочат проблемите на пациенти -.те със сигурност... и след това многото скъпи медикаменти, които очевидно не могат да свършат работа."
Ето ви едно интересно изказване на д-р Мозер от 1991 г., платен консултант на Monsanto, пред студенти от университета в Йейл: "Ако мразите хората, можете да прекарате живота си до една планина от блестящо диагностично оборудване или зад електронния микроскоп. Или можете да станете лекар на Крузер (увеселителен кораб) и да се забавлявате с богати вдовици... или да работите за компанията, произвеждаща нутрасуит."
Д-р Хаймън Робъртс48, специалист по вътрешни болести и еднокринология, лекувал досега много хора с диабет и хипогликемия, споделя: "Тъй като и двете групи трябва да се въздържат от консумация на захар, аз първоначално се зарадвах, че тези хора са намерили в аспартама приемлив и предполагаемо безопасен заместител.

48 Д-р Хаймън Робъртс е автор на книгите "Аспартам: безопасен ли е?", 1989 г., "Най-скъпият подсладител: горчивосладки щрихи за аспартам", 1992 г., и "Защита срещу болестта на Алцхаймер", 1996 г., номинирана за наградата Пулицер.

Но много от моите пациенти и други, които идваха за консултация, започнаха да развиват сериозни метаболитни, неврологични и други усложнения, които бяха недвусмислено свързани с употребата на хранителни продукти, съдържащи аспартам. Това се доказва от загубата на контрол върху кръвната захар, засилване на хипогликемията... Конвулсии и бързото настъпване, влошаване или симулация на диабетни усложнения, особено нарушения в зрението и невропатия... и от драматичното подобрение, което настъпва след избягване на продукти с аспартам, и бързото предвидимо възвръщане на оплакванията, щом пациентът започне отново тяхната консумация. В моите книги и статии аз съм цитирал много случаи на сериозни усложнения при хора с диабет и хипогликемия, причинени от аспартам... В светлината на моя опит аз сега съветвам всички мои пациенти с диабет и хипогликемия да избягват продукти с аспартам...
Беше ми практически невъзможно да се включа в програми на национални срещи на диабетолозите и други медицински специалисти, за да опиша моите наблюдения. Всъщност Амери-канската асоциация по диабет на която аз съм член повече от три десетилетия, отказваше да публикува дори и откъс за установените странични реакции при 58 пациенти с диабет, които бях представил за годишната среща през 1987 г. Специализираните издания за диабет и вътрешна медицина не желаят да публикуват моите материали по този въпрос... АМА, FDA и АDА догматично продължават да изразяват недвусмислено мнение, че аспартамът е напълно безопасен както за диабетици, така и за всеки друг. Производителите извършиха пазарно чудо през 80-те години чрез високоефективна рекламна кампания... и огромен биополитически заговор, който да защити техния пазар за милиарди долари."
Според д-р Робъртс промените в апетита, които предизвиква аспартамът, водят или до наддаване на тегло, или до значително отслабване. Той нееднократно е заявявал пред конгреса и FDA, че "поглъщането на продукти, съдържащи аспартам, от повече от половината американци представлява непосредствена опасност за здравето на обществото".
Аспартамът предизвиква пристрастяване, особено ако се приемат повече напитки и храни, в които той се съдържа! Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола! Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина "пристрастяване", за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя.
Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимодейства с различни лекарства като някои медикаменти - антидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефектите са напълно непредсказуеми.
Един трик, който се използва, за да се прикрият вредните остри и хронични отрицателни въздействия на подсладителя, е, като се обявява, че е безопасен, но че в същото време някои хора може да са свръхчувствителни и "да проявят алергични реакции" към него. Това е манипулативно твърдение, защото дори собствените изследвания на Monsanto показват, че се касае за токсичност.
Аспартам понастоящем се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки (според някои автори са около 10 000) и се продава в почти 100 страни! У нас той се съдържа в таблетките "Кенди" за подслаждане, прахчетата "Степ", "Танг", безалкохолните напитки Соlа light, Pepsi Light и др., както и в някои медикаменти.
Ацесулфам К е друг нискокалоричен подсладител, който често може да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен от FDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен за употреба в различни храни и прахчета за моментални напитки, дъвки и т. н. Търговските му наименования са Sunette и Sweet One.
Според д-р Х. Робъртс ацесулфам К предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообразувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Проведените експерименти с ацетоацетамид, разпаден продукт на ацесулфама, показват, че той предизвиква бързо развитие на доброкачествени тумори на щитовидната жлеза в плъхове.
Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се спазват стандартните изисквания на FDA.
Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забранен през 1970 г., но очевидно е "реабилитиран", защото отново се употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни напитки.
Ето ви съдържанието, на един вид рекламирана и у нас разтворима напитка, така както е написано на опаковката: "Захар, лимонена киселина, натриев цитрат, трикалциев фосфат, подсладители (aspartame*, acesulfam K), витамин С, малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натурално идентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители (Е102, Е110, Е129). Витамин С - 100%. *Phenylketonurics: съдържа фенилаланин."
Бих ви попитал какви естествени хранителни вещества виждате изписани? Отговорът е, че такива няма. Аспартам и ацесулфам даже не са обозначени с български букви, а от последното изречение, което е написано наполовина на английски, въобще не става ясно, че не е желателно тази напитка да се употребява от хора, страдащи от фенилкетонурия. Какво означава също "витамин С 100%", също е ясно сигурно само на производителя. Освен това трябва да се има предвид, че понятието "натурални", което често се изписва по етикетите на различни хранителни стоки или напитки, няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените вещества, такива каквито са) в продуктите на природата, а са синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що се отнася до "натурално идентични", мисля, че коментарът е излишен.

ГЛАВА 14. MSG - "ВКУСЪТ, КОЙТО УБИВА"
MSG- (мононатриев глутамат)49 е друг екситоксин, широко използван в хранителната промишленост. Той е съставен от около 18% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий.

49 Може да го срещнете изписан и като еднонатриев глутамат, натриев глутамат, моносодиум глутамат. Аccent е търговското наименование на често използвана подправка, съдържаща MSG (Monosodium glutamate).

От хилядолетия японците и китайците използват определени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус и аромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържащи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано като глутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. Икеда заедно със своя приятел Сабуросуке Сузуки развиват технология, чрез която глутаматът да се извлича от водораслите, и основават Ajinomoto Company (Аджиномото Къмпъни), която започва да го произвежда за пазара в чист вид.
До Втората световна война той е бил употребяван главно в Япония, и то не в големи количества, но след "откриването" му от Запада хранителната индустрия започва масово да го слага в различни свои продукти, защото той придава "вкус" на много иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още. От 40-те години до сега количеството използван MSG се удвоява с всяко изминало десетилетие.
Глутаматът, продаван като подправка, е в свободно състояние за разлика от този в морските водорасли, който е свързан с други съединения и антидоти - в това е съществената разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съдържат много малко количество свободна глутаминова киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания продукт като например хидролизирания растителен протеин.
През последните три десетилетия беше натрупан достатъчно материал, който доказва, че мононатриевият глутамат в свободно състояние е опасен за здравето.
През 1968 г. за пръв път публично е оспорена безвредността на MSG-. Д-р Робърт Хо Ман Куок, който имигрирал в САЩ от Китай, съобщил, че 20 минути след като се хранил в един китайски ресторант в САЩ, получил изтръпване, мравучкания и стягане в гръдния кош, докато в родината си никога преди това не е имал подобни оплаквания. "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" озаглавил писмото на Куок "синдрома на китайския ресторант". Според читатели на списанието причината най-вероятно била MSGг. Този синдром е остро настъпващо състояние, наблюдавано досега многократно при по-чувствителни хора след консумация в ресторант, където подправката се използва в значителни количества при приготвяне на някои храни. Други симптоми, които могат да се проявят, са: сърце-биене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр.
На следващата година д-р Джон Олни за когото вече стана дума в предишната глава докладва, че при лабораторни животни, на които е даван в храната мононатриев глутамат, се получават сериозни увреди в ретината, лезии в мозъка и невроендокринни смущения. Освен това се забелязва и тенденция към странно затлъстяване. Според Олни това се дължи на унищожаването на нервни клетки в хипоталамуса - област, регулираща различни ендокринни функции, включително и поддържането на теглото. Той забелязал, че опитните животни получавали увреждания в мозъка веднага след консумацията на подправката, а нервноендокринните проблеми се развивали след известен по-продължителен период от време. В следващите години различни учени, занимаващи се с изследвания на нервната система, потвърдили тези резултати. Малките на опитните животни били с по-силно изразени увреждания и според Олни това се дължи на недоразвитостта на кръвно-мозъчната бариера при тях и по-лесното преминаване през нея на токсични субстанции. Най-известните научни медицински списания обаче отказали да публикуват изследванията на учения.
Олни свидетелства по-късно пред специален комитет на Сената по въпросите на храненето, че подправката е опасна за здравето на хората и особено за бебетата и малките деца. Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителни продукти, че майките често, без да искат, го дават на децата си. За бременни жени никога не е имало предупреждение да не консумират храни, съдържащи глутамат.
Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора. През 1988 г. д-р Джордж Шварц публикува книгата "С лош вкус: синдромът на MSG". Преди появата й малко хора са осъзнавали, че различни странични реакции, които са получавали след консумацията на определени храни, се дължат на свободната глутаминова киселина в подправката. Ето какво пише една жена: "Едва след като прочетох книгата на д-р Шварц, осъзнах, че симптомите у моя съпруг Джак Самюълз наподобяваха срещаните при болестта на Алцхаймер. Те изчезнаха, когато преработената свободна глутаминова киселина беше елиминирана от диетата му."
Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болестта на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки на ретината. Работата е там, че точно в тази област за пръв път е установена и токсичността на MSG.
През 1974 г. д-р Олни установява мозъчни увреждания в малките на маймуни резус, в чиято храна е слаган свободен глутамат докато са били бременни. Други учени установяват същото при плъхове. А от проучвания е установено, че при хората глутаматът достига по-високи концентрации в плазмата, отколкото при опитни животни.
Няма да се впускам в подробности и да ви занимавам с триковете на индустрията, за да попречи на забраната на производството на MSG. Запознах ви вече накратко с начините, чрез които е бил одобрен аспартамът, а тук нещата не са много по-различни. “
Както вече изясних, много често медиите участват в подобни заговори, защото печелят милиарди долари от рекламите на храни, съдържащи съответните "хранителни" добавки. Някои директори на бордове на телевизионни, радиоразпространителски или вестникарски компании са същевременно и в директорски бордове на фирми от фармацевтичната или хранителната индустрия. Най-често се публикуват само материали, които представят продуктите като "безопасни", а цитирането на уличаващи доказателства от научни изследвания не се допуска.
За да легализира окончателно производството на MSG, Ajinomoto стига дори дотам, че се опита да докаже съществуването на още един основен специфичен вкус, чийто източник е мононатриевият глутамат! Междувременно японската компания заедно с американски производители сформира група за връзки с обществеността, наречена Асоциация "Глутамат". Освен това се основава и Международен технически комитет по глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и "доказващи" безопасността на подправката. През последните 2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без вие да знаете това, той се слага в значителни количества в тях и ви стимулира непрекъснато апетита.
Днес се произвеждат и използват в различни хранителни продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG."
Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпространен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индустрията, която казва: "Как може вещество, което нормално се използва от мозъка, да причинява вреда?" Но в това е и уловката. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са нищожни. Когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока концентрация те загиват (аналогично на аспартама).
Именно свободният аспартат и съответно глутамат са токсични, а не свързаните, които се срещат в храните в природата. Свързаният глутамат се разгражда по-бавно и съответно се абсорбира по-бавно, така че да може да бъде оползотворен и обезвреден от организма, преди да е достигната токсична концентрация.
Кръвно-мозъчната бариера, която пречи на токсините да навлизат в зоната на мозъчните клетки, е предвидена да защитава мозъка от случайни повишения на глутамат в умерена степен, както би могло да се получи при консумацията на някои храни. Тя не е предвидена да елиминира високи концентрации свободен глутамат и аспартат, консумирани ежедневно, както това става в съвременното общество. Освен това в мозъка има някои области, където тази система не действа - хипоталамусът, епифизата, ареа пострема и субкомисуралната област. От изброените най-важен е хипоталамусът, тъй като той е невроендокринният контролен център, свързан със съня и бодърстването, емоциите, регулацията на имунната система и на автономната нервна система. Повишените количества глутамат в кръвта лесно биха могли да повишат и тези в хипоталамуса. Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG - върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус.
Кръвно-мозъчната бариера на плода в утробата е несъвършена и глутаматът и аспартатът много по-лесно навлизат в развиващия се мозък. По-късно и при възрастен човек различни условия и заболявания могат да пречат на нормалното функциониране на този защитен механизъм - високо кръвно, травми на главата, диабет, витаминен и минерален дефицит, електромагнитни излъчвания и йонизираща радиация, инфекции. Но последните изследвания показват, че и самите екситоксини могат да отворят тази бариера!
Друг начин на обезвреждане на излишния глутамат е свързването му в мозъка с определени молекули, които го транспортират до съответните нервни клетки. Но тази система също се изчерпва в определен момент поради постоянния висок приток на екситоксини. Последните предизвикват генерирането на значително количество свободни радикали, които, от една страна, директно увреждат невроните, а от друга - при процеса на липидна пероксидация50 се освобождава вещество, което пречи на транспортиращите глутамата молекули и това води до натрупването му в мозъка.

50 Когато се произвеждат свободни радикали, първото място, където настъпва увреждане, са клетъчните мембрани, които са изградени от молекули на полиненаситени мастни киселини и са много чувствителни към такива атаки. Този процес на окисление на мембранните липиди се нарича липидна пероксидация и се провокира от хидроксилния радикал.

Подобни процеси протичат не само в мозъка, но и в други органи и тъкани на тялото. Това от своя страна допринася за развитието на болестни процеси. Известно е, че дегенеративните заболявания на нервната система се свързват с увреждането й от свободни радикали.
В повечето случаи процесите се развиват постепенно и коварно, като само при по-чувствителните хора се проявяват бързи реакции. Това всъщност ги предпазва от по-нататъшни увреждания, тъй като те вече избягват храни, в които има MSG. Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС, МС особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе. Няколко проучвания показват, че при хора с АЛС има значителни натрупвания на продукти от липидна пероксидация в гръбначния стълб в резултат на взаимодействията със свободни радикали, както и на желязо.
Може би много лекари не знаят, че свободното желязо е един от най-сериозните ендогенни източници на свободни радикали! А то е също доста рекламирано от медицинската индустрия и често се добавя към много храни, да не говорим за витаминни формули, където присъства постоянно. Чрез прецизно съставен и контролиран експеримент с инжектиране на свободно желязо е доказано генерирането на свободни радикали и вследствие на това отваряне на кръвно-мозъчната бариера. Според наблюденията на д-р Ръсел Блейлок при пациенти с АЛС, консумиращи повече храни, богати на глутен - хляб, пици, тестени и изобщо зърнени храни, настъпва влошаване. Това се дължи както на реактивната хипогликемия, която те предизвикват, така и на богатството им на свободно желязо. С напредване на възрастта се наблюдава натрупването му в мозъка. Повишени нива на този елемент има и при всички невродегенеративни заболявания, за които вече стана дума.
Фирмите производителки на подправки, съдържащи екситоксини, както вече разбрахте, нямат никакво желание да спонсорират проучвания, които биха довели до спирането на продажбите им. Те не само продължават да произвеждат тези вещества, но и да ги прикриват под различни имена. Много чес-то те се срещат заедно в една и съща храна, което засилва тяхното действие и ги прави още по-опасни, особено ако са в супи, безалкохолни напитки и сосове!
MSG има в хидролизирания (растителен или зеленчуков) протеин, хидролизирано овесено брашно и всичко, което е "хидролизирано", растителния протеинов екстракт, натриевия казеинат, калциевия казеинат, различни подправки за ястия и супи. Хидролизираните продукти обикновено се извличат от растения с високо съдържание на глутамат. Те първо се варят няколко часа в казани, към които е добавена солна киселина, и след това, за да се неутрализира последната, се слага сода каустик, т. е. с натриева основа - една от най-силните изобщо известни основи, разяждаща тъкани, хартия, кожи и т.н. Получената каша по повърхността се обира и се изсушава, за да стане на прах. Тя е с високо съдържание на екситоксини, като съдържа и различни карциногени. Към нея впоследствие се добавя и чист мононатриев глутамат. Тази токсична смес се набутва след това в различни "храни". Вегетарианците трябва да знаят, че често, ако не и винаги, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит MSG (на опаковките най-често не е изписан). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и "натурални", и подправки.
Други мощни екситоксини са L-цистеинът и хомоцистеинът. Повишени нива на хомоцистеин са установени като основен индикатор при сърдечно-съдови заболявания и инсулт.

Последни статии

Статии

eXTReMe Tracker