|
Share

Много родители са забелязали, че злоупотребата с медикаменти често води по-късно до злоупотреба с наркотици. По начало деца, при които се наблюдават данни за ММУ, са много по-склонни и податливи на токсикомании като тютюнопушене алкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този начин те донякъде притъпяват болезненото чувство за неадекватност и хиперактивността и същевременно се освобождават от малкото останали им задръжки.

Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост, тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процентът на левичарите в САЩ е нараснал значително за последните 30 години.

През 1922 г. масовите имунизации срещу едра шарка предизвикват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром. Но фактът за връзката между ваксината и мозъчното увреждане тогава е бил скрит от обществеността.

Точната роля на алергичната реакция при развитието на енцефалита не е била напълно разбрана до 1935 г., когато д-р Томас Ривърз прави откритието на явлението, известно като "експериментален алергичен енцефаломиелит".

През 1938 г. връзката алергия-ваксинации -енцефалит е била тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност се установява, че общият фактор в патологията на енцефалита е "анафилактичната хиперсензитивност". И за това допринасят именно масовите имунизации.

През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър прави наблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличаване на чувствителността на нервната система.

Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните, имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на серотонин в мозъка, които също така се отделят при алергична и анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбург заявява, че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на постваксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлизането на вируса в клетката и последваща реакция антиген-антитяло.

През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните деца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мозъчната тъкан", което отново подсказва, че в основата на патозенезата на аутизма стои автоимунна реакция.

За да се разбере същността на уврежданията, които настъпват в детския организъм, трябва да се знае, че защитната миелинова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правилното протичане на нервните импулси, се оформя в годините на израстването на детето. При някои нерви тя започва да се развива едва при навършени 8 месеца. Но на различни места в тялото това развитие продължава с различна скорост до 15-годишна възраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския организъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства развитието както на миелиновата обвивка, така и на цялата нервна система и възниква увреждане с различна тежест.

През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагнитен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36 месеца, установяват, че тези, които изостават в развитието си, имат нарушен процес на миелинизация.

При полиомиелита има също процес на демиелинизация, който може да засегне различни отдели на нервната система - сивото вещество на гръбначния мозък, продълговатия мозък, моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рога на гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е в резултат на заболяване от същински полиомиелит или вследствие на ваксинация, може да предизвика демиелинизация и това, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.

Хората, които страдат от различните степени и аспекти на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в обществото. Тази недоизграденост и увреждане на нервната система водят, както вече споменах, до неадекватност на комуникативните изяви на децата и по-късно, когато станат възрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспособимост води до асоциално поведение.
При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се установява дислексия и различни проблеми с обучението, дисграфия27, дискалкулия и др., които предполагат създаването на условия за социална невградимост.

27 Дисграфия - общо название на разстройствата в писането. Почеркът е неясен и нечетлив. Дисксалкулия - разстройство в способността за извършване на аритметични действия.

Още през 1928 г. един британски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има "любопитна еднотипност" на промяната в характера и поведението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимодействие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационално поведение и най-често се определят като социопати, когато преминат вече тийнейджърска възраст. Проучванията в САЩ непрекъснато потвърждават, че деца с ММУ често по-късно, вече като юноши и възрастни, проявяват изразени криминални тенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно изследване на хиперактивни деца е било установено, че те завършват 20 пъти по-често в поправителни училища, а много от тях показват много нисък коефициент на интелигентност.
От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло се е удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил. Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.

Много често след развитие на постваксинационен енцефалит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае, че за епилептиците е значително по-трудно да контролират импулсите си и агресивността си. При проучване в американски затвори се установило, че затворниците с история на припадъци са 10 пъти повече, отколкото другите.

При друго изследване с 329 предимно от бялата раса и от средната класа индивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилие били установени припадъци или други данни, сочещи за наличието на ММУ при повече от 90% от тях.

Към фигурата: С понятието миелин се означават липидните вещества (холестерол, фосфолипиди и цереброзиди), които се натрупват по контактиращите външни слоеве на намотките от цитоплазмената мембрана на Швановите клетки.

Според Х. Култър няма да е преувеличение, ако се заяви, че трите основни социални проблема, пред които са изправени САЩ днес, са: колапсът на образователната система, злоупотребата с наркотици и медикаменти и епидемията от насилие, които се коренят в постенцефалитния синдром, свързан с масовите многобройни имунизации.

Независимо от натрупаните данни и изградените аргументирани теоретични постановки за вредата от масовите имунизации президентът Клинтън през 1993 г. прави предложение за въвеждането на Национална ваксинационна програма! Защо ли?! В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за увреждания на децата вследствие на ваксинации. Той изисква от лекарите да дават на родителите информация за ваксините и детските болести, да докладват за странични ефекти или смърт, настъпили след имунизации, и да отразяват нежеланите реакции в медицинската документация на детето или на възрастния, както и датата, и вида на сложената ваксина, фирмата производител и името на този, който е направил ваксинацията. Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазването на тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част от постваксиналните реакции и увреждания остават несъобщени. “Много родители дори не знаят за този закон и за правата си. Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не искат да приемат фактите, свързани с увреждащия характер на ваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции след имунизирането като случайност или дори глезене от страна на детето, с което заблуждават родителите. Подобно е отношението на много колеги и у нас.

Според Н. Милър при едно изследване, когато на родителите е било казано да наблюдават за каквито и да са реакции при децата след имунизацията, 93% са съобщили за физически или поведенчески промени.

Въпреки че в повечето американски щати човек може да откаже да се имунизира поради лични, философски или религиозни убеждения, властите прилагат най-различни тактики и хитрини, за да накарат хората да се ваксинират. Например в държавни колежи и училища се изискват документи за направени всички имунизации. А федералното правителство отказва помощи на семейства, които не са ваксинирали децата си. Междувременно някои лекари и училищни власти безскрупулно убеждават родителите, че "законът изисква задължително имунизиране". Последните могат да бъдат обвинени за насилие над децата, ако отказват да се направят предлаганите имунизации, и дори да бъдат отнети родителските им права! Но не само това: властите дори се опитват да предизвикат чувството за вина у семейства, в които детето е починало след ваксинация, обвинявайки ги, че не са го гледали както трябва, а когато е плачело, са го тръскали и така се е стигнало до гърч, припадък или до смъртен изход28!

28 Това е т. нар. shaken baby syndrome (англ.).

В някои американски затвори лежат невинни родители заради алчността на фармацевтичната промишленост и заради престъпната безотговорност на медицинските и правителствените институции!

Д-р Вира Шнайбнер пише: "Не само че ваксинациите не подобряват здравето на децата и изобщо на тези, които се ваксинират, но те причиняват сериозни здравословни проблеми и същевременно трудности на техните семейства, като превръщат в преследвани и изкупителни жертви самите жертви на ваксинациите... Един социален работник от САЩ ми разказа, че много родители, осиновили деца, сега гният в затворите. Първо ги карат насила да ваксинират децата и когато се проявят странични ефекти или настъпи смърт, ги обвиняват, че те са ги причинили...

Много британски родители се обърнаха към мен миналата година (1997) и се оплакаха, че децата им са развили поведенчески и стомашно-чревни проблеми след ваксинация. Но вместо да получат помощ от своите лекари, те им казвали, че си въобразяват съществуването на оплакванията или пък че са ги предизвикали самите те, за да привлекат внимание към себе си... Неспособността да се слуша и да се вижда истината създаде една порода от медици, които по-скоро разболяват, отколкото лекуват, които се превърнаха в обвиняващи вместо помощници и които в края на краищата прикриват,независимо дали съзнателно или не, но с тревожно увеличаваща се честота, болестите създадени от безсмислените и смъртоносни буламачи назначени с лицемерна святост..."

Същевременно фармацевтичните компании са освободени от финансова отговорност в случаите на увреждане или смърт, настъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като освен това щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. на самите пострадали.

През май 1991 г. в писмо до министър Съливан NVIC изказва молбата си да се отстранят двама лекари от Съвещателния Комитет по въпросите на имунизациите, който прави националната ваксинационна политика и е отговорен за създаването на новите насоки за имунизация с ДТК. Поводът е конфликт на интереси - д-р Джеймз Чери и д-р Едуард Мортимър са получили от производители на ДТК-ваксина повече от 800 000 USD като експерти, консултанти или за изследвания!

За д-р Г. Ланкто и хора като нея, които заявяват, че ваксинациите увреждат трайно имунната система на децата и водят до сериозни неврологични проблеми, се казва, че подкопават доверието в "установени практики и в институциите", че излагат на риск децата и им се приписват какви ли не още други "смъртни" грехове. Кое "установява" дадена практика, предполагам, че вече ви е ясно - не здравето на човека, а печалбата. Когато богатите "хуманисти" плачат за болното човечество, не забравяйте никога, че това са крокодилски сълзи! Те не са родени от състрадание, а от лакомия.

Според д-р Ланкто около 45% от фондовете на УНИЦЕФ отиват за ваксиниране на хора в третия свят, а за подобряване на хигиената и условията на живот само 17%!
А междувременно ваксинационното рали продължава. Според NVICP още около 250 ваксини се разработват и 100 от тях вече са подложени на клинични изпитания! Работи се върху ваксини, които да се прилагат чрез назален спрей, дори забележете - чрез ухапване от комари, както и чрез консумацията на плодове на трансгенни растения, в които са отглеждани съответните вируси!

В индустриализираните държави се използват различни методи, за да се накарат или излъжат хората да се ваксинират. Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди от този бизнес с живота, инвестират и пари, и време чрез своите преки представители и чрез тези, които участват скрито, за да провеждат агресивна, проваксинационна политика.

За да се стимулират масовите имунизации в някои страни, като Англия например, Националната здравна служба изплаща "бонуси" на лекари, които направят повече от определените ваксинации! В САЩ федералните здравни власти при Центровете за контрол и профилактика на заболяванията (СDС) дават награди и финансови поощрения на щатските здравни департаменти, като от 1965 г. до сега са раздадени стотици милиони долари! Програмата за отпускане на финансова помощ дава на всеки щат по 50, 75 или 100 USD "на дете", което е ваксинирано с всичките препоръчителни от федералното правителство ваксини, включително и за хепатит В.

През 1993 г. е одобрен Законът за всеобхватна детска имунизация, който дава на Министерството на здравето и служби за човека (DННS) властта да отпуска повече от 400 млн. USD на различните щати, за да правят регистри на децата и така да се контролира дали те се имунизират. Целта е на всяко дете да се даде номер при раждането и чрез централизирана компютърна система с база данни да може да се проследява по години, дори и да се премести в друг щат, дали е имунизирано или не, и съответно да могат да бъдат предприети репресивни мерки срещу него или родителите му.

Това става или като се отказва прием на децата и младежите в държавните училища и колежите, или пък като се обвиняват родителите в престъпно нехайство към подрастващото поколение! Например отказ на ваксина срещу хепатит В може да означава недопускане до детските градини, занималните, държавните училища, университетите, неприемане на работа, отказ на медицинска застраховка, или на социални помощи за социално слаби семейства. По тази манипулативна схема всъщност се правят задължителни различните видове препоръчителни ваксини!

Фармацевтичната индустрия отпуска щедри финансови средства за стимулиране на масовите имунизации. Много щати получават дарения например от "Робърт Ууд Джонсън Фаун-аейнгън" на фирмата "Джонсън енд Джонсън”, за да направят системи за следене на имунизираните деца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската фармацевтична компания Меrk & Со., производител на ваксините за дребна шарка, МПР и хепатит В, заедно с „Johnson&Johnson” образуват Worldwide Consumer Pharmaseuticals Со. ("Уърлдуайд кънсюмър фармацютикълс Ко.") с цел завладяване на още по-големи пазари. За 1997 г. само Меrск & Со. реализира продажби на ваксини за 1 млрд. USD!

Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казва за страничните ефекти на ваксините и за всички рискове, свързани с тяхното приложение?

Друг момент в тази подла война срещу здравето на човечеството е създаването по проекта "Ол кидс каунт" (Аll Kids Count!) на работна група към Дирекцията за оцеляване и развитие на детето при Център "Картър" в Атланта, който е ръководен от бившия директор на СDС д-р Уилям Фож. Тази ра-ботна група се спонсорира не от кой да е, а от СЗО, Световната банка, Фондация "Рокфелер", Фонда на ООН за населението и някои производители на ваксини, като последните освен това финансират "Инициатива за ваксиниране на децата" (СIV). СIV, чиято щаб-квартира е в Женева, е основана през 1990 г. и целта й е да стимулира и подпомага "развитието и оползотворяването" на различните ваксини от всички деца по света. Все още ли не сте разбрали ли за какъв заговор срещу човечеството в световен мащаб става дума?

Гореизброените организации не са единствените, чиято цел е масовото инокулиране на децата с токсични коктейли, извършвано под благовидното название "имунизиране". През 1991 г. е основана организацията "Еври чайлд бай ту" (Еvery Child by Twо) от една бивша първа дама на САЩ - Розалин Картър, жена на президента Джими Картър, и от Бети Бъмпърс, жена на сенатора от Арканзас Дейл Бъмпърс. Организацията е спонсорирана до голяма степен от Меrск & Со., Lederle и Соnnaught - трите най-големи производители на ваксини в САЩ. Фондацията на СDС, която започва да действа през 1995 г., е събрала през последните 4 г. над 15 млн. USD с цел стимулиране на масовите имунизации по различни начини - например чрез организиране на "разяснителни" конференции и др.

През 1995 г. се създава и "Имюнизейшън екшън коалишън", която пък от своя страна действа и чрез коалиция "Хепатит В", за да поощрява в национален мащаб имунизирането срещу хепатит В.

Фармацевтичната компания "Смит Клайн Бийчъм Фармацютикълс") чрез Американската фармацевтична асоциация спонсорира национална кампания, която позволява на аптекарите да ваксинират деца и възрастни! От 1998 г. до сега 23 щата са прокарали закони, позволяващи на аптекарите да продават и да назначават както ваксина срещу хепатит В, така и други ваксини.

През 1996 г. в Австралия се въвежда проследяваща система за направените ваксини и съответно детски имунизационен регистър. Това означава достъп до данните на всяко дете, което има медицинска застраховка от всяка точка на Австралия. Така ако на детето се наложи да влезе в болница, съществува реалната възможност лекарят, който е превърнат в слуга на системата, да попита дали са му направени всички ваксини и ако не са, той може да изиска да се поставят на място! Освен това правителството може да прати здравен работник в къщата на някое дете, което не е ваксинирано до 90-ия ден след срока, обявен в имунизационния календар, за да убеди родителите да спазят процедурата. Много демократично, нали?

Имунизационната кампания на австралийското правителство, която струва 80 млн. USD, протича под лозунга: "Ако имунизацията не хване детето ви, то болестта ще го направи." Ако родителите не са запознати с гореизложените факти, съвсем естествено е да се поддадат на тази манипулация свързана с насаждането на страх от опасност, която в действителност не съществува.

А ето някои внушаващи страх и обреченост заглавия и от нашата преса - "Грипът фатален за всеки 3-и", "Грипът идва", "Свършиха грипните ваксини" и т.н. Ще цитирам извадки от статия, публикувана във в. "Монитор" от 11.10.2000 г., озаглавена "От новия грип се оглушава":
"Вторичните бактериални инфекции и усложненията, които ще съпътстват грипа тази година, са изключително опасни... Лечението на грипа е много трудно, защото класическите препарати не са ефикасни, сочат здравни експерти.
Според специалистите от Център по заразни и паразитни болести единственото спасение е противогрипната ваксина да стане задължителна (!)..."
(курсивът е мой.)

Разбира се, че има застрашени групи от хора и това са тези с хронични заболявания на белите дробове и сърдечно-съдовата система, както и кърмачетата и децата в ранна детска възраст, но това въобще не означава, че най-добрата профилактика е те да бъдат ваксинирани.

Тази ваксина, както и други е противопоказана при алергия към белтъчини, особено яйчен белтък, и гентамицин. Не се ваксинират и бременните до 3-ия месец и страдащите от бронхиална астма.

Изграждането на антитела става до три седмици след ваксинирането, през което време рискът от заболяване продължава да съществува. Самата ваксина може да предизвиква заболяване, и то понякога по-сериозно, отколкото самия грип.
Ето ви част и от статията "Грипът Сидни - златната кокошка за фармацевтиката" (в. "Монитор" от 29.1.2001 г.):
"Паника създаде чуждестранната преса, Която съобщи, че тази година грипът взема много повече човешки жертви от обичайното... 8 млн. души ще се разболеят, 20 000 ще умрат до края на епидемията. Прогнозите са на фармацевтичната фирма “Смит Клайн Бийчъм”, която следи здравето на британците..."

Интересно на какво основание са направени тези прогнози и защо никъде не прочетох или чух след няколко месеца съобщения за тяхното сбъдване или опровержение. И по-нататък:
"Тревожните съобщения за размерите на грипната епидемия на Запад, като че ли случайно съвпаднаха с промоцията на 2 принципно нови противогрипни препарата... Фармацевтите не пропуснаха шанса да ги рекламират на фона на общата паника. Резултатът - и двете лекарства грабнаха най-висок дял на продажби в отрасъла за последните 2 месеца, а ПР-кампанията29 беше определена като най-прилепчивата, разпространена според медийни експерти “по въздушно-капков път”..."

29 ПР - от английски РR = рublic relations (пъблиk рилейшънс) – т.е. -за връзки с обществеността.

Грипни епидемии е имало още в средните векове. От XIX в. досега е имало няколкостотин епидемични взрива, но само няколко са били известни със своята тежест и смъртоносност.

Всяка година доминират различни грипни вируси като повечето са сходни с вече появявали се в миналото. Според много учени генетично устойчиви грипни вируси живеят съвсем безобидно в птиците, а някои от тях преминават в свинете. Тогава имунната система на прасето атакува вируса, като го променя генетично. Ако след това този вече мутирал вирус премине в човек, може да се стигне до заболяване.

Имайки предвид експериментите, които се правят в различни лаборатории от десетилетия, и всичко, което ще прочетете в тази книга, човек може с основание да се запита: "А не са ли някои от смъртоносните щамове всъщност култивирани от човека с тъмни цели?" За най-тежката и смъртоносна епидемия през 1918 г., за която се обвинява т. нар. испански грип, при която загиват над 2 млн. души, има данни, че е била най-строго засекретен биологичен експеримент. Съществува голяма неяснота относно източника, откъдето пламва самата пандемия. Първо през пролетта на 1918 г. избухва безопасна грипна вълна, а през есента на същата година се развихря смъртоносната пандемия, каквато светът изобщо не познава и до този момент. Този вирус не е направил обичайния скок птици-прасета-хора, описван от някои учени.

Има още две епидемии, протекли тежко - през 1957 г. от "азиатския грип" и през 1968 г. - от "хонконгския грип". Смята се, че и в двата случая вирусите бързо са преминали от птиците в прасетата и оттам - в хората.

Ваксинационната политика в нашата страна е изяснена в Наредба № 2 от 27.04.2000г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им, издадена от министъра на здравеопазването и публикувана в бр. 38 на Държавен вестник от 09.05.2000г. Според нея са задължителни имунизациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, заушка, рубеола и вирусен хепатит В, като в приложение са посочени времето и начините на извършването им. В наредбата се посочва, че освобождаване от задължителните имунизации може да се направи единствено по медицински показания, но това не е окончателно, защото слагането на ваксините само се отлага, докато се установи, че човекът е оздравял или е в ремисия от някакво сериозно заболяване! Никъде не се споменава, че родителят трябва да бъде информиран както за всички възмогни усложнения, свързани с прилагането на която и да е от ваксините, така и за същността на заболяванията, срещу които са насочени имунизациите!

В Приложение № 4 Към чл. 10, ал. 1 , т. III., където пише за страничните ефекти при ДТК-ваксината, между другото се пояснява: "Предвид честотата на фебрилни (температурни - бел.авт.) реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час."

В светлината на цялата изнесена в този раздел информация е очевидно, че определени членове от тази наредба би трябвало да бъдат преразгледани и преформулирани в демократичен вид възможно най-бързо и да отпадне елементът задължителност. Всеки трябва да има право да избира дали да ваксинира детето си или себе си, и то само след като е запознат с истинските факти!

Нека хвърлим бърз поглед и на Националната програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в Република България за периода 2000-2003г., обнародвана в бр. 56 на Държавен вестник от 11.07.2000 г.

Туберкулозата е най-широко разпространената инфекциозна болест в света въпреки масово провежданите имунизации и отразява как се храним и как живеем. Във всички страни, където бедността, лошите хигиенни условия и ниската култура са сериозен проблем, туберкулозата намира благодатна почва за развитие. Това е заболяване на социално слабите и на подложените на хроничен глад, алкохолиците, наркоманите, диабетиците.

И така в тази наредба в тона на други подобни писания, в които явно се копира "светлият" пример на СЗО, се изписват много общи приказки за профилактиката, в които естествено, най-важно място е отредено, познайте на какво - на имунизациите и профилактичното приемане на медикаменти, разбира се. Никъде, никъде няма да прочетете, че основна причина за развитие на туберкулозата е лошата хигиена и отслабения имунитет поради хроничен аминокиселинен и витаминен глад и лоши условия на живот и че именно това са факторите, чрез които трябва да се направи истинската профилактика.

Според официално изнесените данни за България заболеваемостта през 1990 г. е била 25,1 на 100 000 души, докато за 1998 г. е 50 за същия брой население, а болестността съответно 125,3 и 182,2 отнесени за същите години, като е нараснала значително и смъртността.

Увеличението на заболяването е изключително за сметка на случаите на белодробна туберкулоза, като през 1998 г. заболеваемостта от нея е 42,9 на 100 000. Защо "жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хората живеят в стрес и недохранване. Къде се изпари митът за нарастващото благополучие на българина за последните години на набедена демокрация?

Туберкулозата става все по-трудно лечима с досега предписваните туберкулостатици и антибиотици, които трябва да се приемат месеци наред и са твърде скъпи. От десетилетия е известно, че ВСО-ваксината не дава имунитет срещу заболяването, но упорито продължават да я правят. През 1977 г. френският педиатър проф. Марсел Ферк публикува книгата "Провалът на ВСО", в която разкрива неефикасността от противотуберкулозната ваксина и опасностите от страничните й ефекти. Вече повече от две десетилетия многобройни френски лекари и учени настояват за забраната на тази ваксина.

Наскоро у нас беше съобщено за 14 деца от едно ямболско село, инжектирани по погрешка с двойна доза противотуберкулозна ваксина, в резултат на което 5 от тях са развили заболяването.

ГЛАВА 6.

ВАКСИНАЦИИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ТАЙНО, НАСИЛСТВЕНО НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА

От няколко десетилетия се разработват ваксини срещу забременяване под егидата на СЗО и има данни, че те са използвани в някои страни като опитно средство за тайно регулиране на населението на Земята.

В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна програма срещу тетанус в различни страни, между които Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г. организацията "Хюман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получава доклад от своя мексикански клон за протичащите в тази страна имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изглеждали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколко проби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях било установено наличието на човешки хорионгонадотропин (ХГТ) естествено произвеждан от човешкото тяло хормон, необходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвиква освобождаването на други хормони, които подготвят лигавицата на матката за имплантиране на вече оплодената яйцеклетка. Рязкото повишаване на ХГТ след зачатието го прави отличен диагностичен способ за определяне със сигурност на настъпила бременност. Чрез въвеждането на този хормон в женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, целта е да се заблуди организма и да започне да образува антитела не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ! При една започваща бременност тези антитела ще атакуват нормално образувания от тялото на жената ХГТ, и ако те са в достатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното прекъсване!

ХГТ веднага направила тази информация достояние на членовете на своя световен съвет и на всички свои филиали в повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади и от Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 жени, както и от Никарагуа.

Ето фактите, които са известни:
- На ваксинация са били подложени само жените между 15 и 45 г. (в Никарагуа между 12 и 49 г). Но веднага можем да се запитаме: Поради каква причина се е сметнало, че те са изложени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъжете и децата?
- Имунизационният протокол изисквал да се направят общо 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но защо е нужно това, след като се приема, че дори само еднократна ваксинация осигурява 10-годишна защита?
- Във ваксините нормално не може да има ХГТ и няма начин той да бъде там по естествен път.
- СЗО повече от 20 години участва активно в разработката точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в която има човешки ХГТ, прикрепен ъм носител тетаничен анатоксин (същите ваксини, които са открити в посочените по-горе страни)!

И тук отново възникват някои въпроси:

СЗО здравна организация ли е в действителност, чии интереси обслужва и какво всъщност се крие зад това име?
СЗО и филипинското Министерство на здравеопазването се опитват да омаловажат разкритията и да представят нещата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произволно избрани вече ваксинирани жени, показали, че 26 от тях имат в организма си много високи нива на антитела срещу ХГТ, което е възможно само ако в прилаганите ваксини е имало значително количество от хормона. И няма никакъв друг начин в телата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ, ако той не е бил предварително вкаран в тях!
Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от трите типа използвани ваксини не са били лицензирани или регистрирани във филипинското Бюро по храните и лекарствата!

Директорът му пояснил, че тези компании не подлежат на регистрация и след като ваксините са били одобрени от СЗО, можело да се предполага, че идват от "надеждни производители".

По-късно сведения за използвана подобна ваксина пристигат и от Африка.

Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксината срещу забременяване са Фонда на ООН за населението, Програмата на ООН за развитие, Световната банка, Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийският институт по медицински науки, редица университети, например в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои организации, спонсорирани с обществени средства. Националният институт по здравето на децата и човешкото развитие (какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ за някои от опитите с ваксината.

СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за човешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г. и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследо-вателска работа по този въпрос, като само за контрацептивни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD. Именно тази програма е водещата в разработката на ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите фондации, организации и институти пари за програмата са отпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания, Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният център за научноизследователска работа и развитие.

При обикновените ваксини целта е да се предизвика образуването на антитела срещу чужди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имунната система, за да предизвикат образуването на антитела срещу определени хормони или други вещества, нормално съществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса на възпроизвеждане. За да се излъже организмът и за да почне да образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара в него прикрепен към друга чужда субстанция, какъвто е например тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 такива ваксини в процес на разработва.

Чрез определен тип ваксина например се цели да се потисне образуването на гонадотропин-освобождаващия хормон в диенцефалона (хипоталамуса). Но тъй като приложението й води до промяна във функцията на цялата ендокринна система, и жените, и мъжете, на които е направена трябва да приемат синтетични стероидни хормони, за да се тушират страничните ефекти, които се изявяват. При жените изкуствено се провокира състояние наподобяващо менопауза!

По принцип по-голяма част от изследванията са насочени към ваксини, предназначени за жени, защото менструалният цикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използвана досега е анти-ХГТ ваксината. За да се удължи нейното действие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка, който може да се репродуцира в организма! (Злите черномагъосници от миналото само могат да мечтаят за изобретателността на съвременните им колеги.)

Първата много голяма опасност, която конрацептивните ваксини крият, е създаването на условия за развитие на автоимунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им по целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети от заболелите в Европа и САЩ са жени.

Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, която може да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй като структурата например на ХГТ има общи елементи с други хормони, то създадените антитела могат да се насочат и към тях. Такива явления вече са наблюдавани.

Трето: има голяма опасност от развитие на непредеказуеми странични ефекти. Едно експериментално изследване в клиника в Швеция през юни 1994 г. е било преустановено, защото при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реакции.

Четвърто: съществува възможността ваксината да се назначава без знанието на жената (така, както в описания случай).

Пето: не са правени никакви изследвания, отчитащи риска за децата, които евентуално биха се родили от тези майки, които все пак забременеят.

Ето какво пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средство за намаляване на населението на Земята. Драстично - в страните от третия свят. Хронично - в индустриализираните държави.

Във връзка с това Робърт Макнамара, бивш президент на Световната банка, бивш държавен секретар на САЩ, под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки над Виетнам, заявява следното според една френска публикация: “Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редукция срещу волята на населението. Намаляването на раждаемостта се оказва невъзможно или недостатъчно. Тогава значи трябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествени методи. Глад и болести. ... ...ваксините се използват като биологическо оръжие... да разпространяват болести и... улесняват целенасочения геноцид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, определена група или страна... В името на здравето и благополучието, разбира се.

Вземете Африка например. Свидетели сме на почти пълното изчезване на някои общности... При едно слушане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалист по ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал огромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси и да зарази всички хора, които ползват реката като водоизточник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Националния институт по рака!... Преди няколко години Ройтерс съобщи:
“Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в южната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха...”

Ваксинациите служат като средство за експериментиране, да се пробват нови продукти на големи части от населението. Под маската на грижа за здравето и благополучието на населението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с продукти, които някой иска да изучава..."

Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кампания срещу хепатит В в провинция Квебек в Канада през 1994 г. на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в същата област са били провеждани масови имунизационни и реимунизационни кампании срещу менингит.)

За слагането на ваксините са били специално обучавани определени медицински сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но натискът да се имунизират хората е бил огромен и според нейните думи дори "училищата били превърнати в клиники". Имената на всички ваксинирани деца са били вкарани в компютър. Тези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли не като отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преследвали родителите в къщи, настоявайки да имунизират децата си. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради факта, че провинцията се населява от много местни хора с индианска кръв, които отстояват своята културна идентичност и независимост. А провинция Квебек е изключително богата на водни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес е злато. Някой може ли да се сети за по-подходящо биологично оръжие, чрез което да премахне пречките към овладяването на тези водни източници?"

През февруари 2000 г. FDA дава път на нова ваксина срещу пневмококова пневмония, а щатското правителство обмисля да я приложи за имунизация на децата между 2 и 5 г. на тъмнокожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва като опитни зайчета. Според експерти напълно е възможно поне 1% от децата, които ще получат ваксината, да разбият инсулино-зависим диабет или друго автоимунно заболяване.

Тази ваксина всъщност е конюгирана и е комбинация от 7 различни ваксини, всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна по структура на вече прилаганата ваксина за хемофилус инфлуенце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависимия тип диабет сред децата.

Според д-р Барт Класен новата 7-валентна ваксина може да бъде 7 пъти по-токсична от тази срещу хемофилус инфлуенце.

Той заявява: "Планът на правителството да насочи имунизациите към чернокожите и местните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасочен расов геноцид..."

Освен че чрез ваксините може да се промени генетичният материал на ваксинираните, масовите имунизации дават и възможност да се събира богата информация за имунната реакция и степента на съпротивляемост на определени народности или раси към определени вируси, което е много важно от военна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-Р Ланкто:
"В името на защитата на нашите страни ние произвеждаме най-смъртоносното оръжие... Биологичното оръжие е гигантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е също така финансиран, и то без нашето знание, с нашия живот. Този на нашите деца и милионите невинни, които са пожертвани. Именно ние, които живеем в Западния свят, сме отговорни за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в чужбина..."

Ето и мнението на Международната група за най-съвременни изследвания, в която влизат учени и лекари от различни страни:
"Какво се случва през последните 50 години? Обмислено и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото тяло, които увреждат здравето, репродуктивните способности, интелигентността и социалното поведение. Като резултат се проявяват социални заболявания, включващи проблеми с обучението и усвояването на знания, престъпност и други инволюционни феномени, които позволяват на определени социални групи да контролират съзнанието на населението чрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат на планетарната еволюция и същевременно жънат огромни печалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация на обществото."

Раздел III.
Рак

Глава 7.

Истината за рака

Бих искал да започна тази тема с цитат от изданието "Вътрешни болести" под редакцията на известния български лекар проф. Чудомир Начев: "Злокачествените заболявания представляват едни от най-важните, все още неразрешени, биологични, социални и медицински проблеми на нашия век.

Всяка година в света заболяват от злокачествени тумори над 6 млн. души, а около 4,5 млн. умират. В борбата със злокачествените новообразувания вече са постигнати измерими успехи, но все още, общата заболеваемост и смъртност в света расте, което е в пълен контраст с развитието на науката и културата в човешкото общество.

Понастоящем всеки десети жител на планетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, до края на века всеки пети или шести човек ще умира от тези истински социално значими заболявания... В нашата страна годишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а общият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост от злокачествени новообразувания у нас през последните години нараства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с около 3%... Голямо здравно и социално значение за нашата страна има фактът, че ракът е много честа причина за смъртността и инвалидизирането на хора в работоспособна възраст...

Образуването на един злокачествен тумор е сложен и продължителен многофакторен процес, преминаващ през няколко стадия. По всяка вероятност процесите са обратими и по принцип е възможно туморната клетка да се превърне в нормална, което засега е установено предимно при клетъчни култури в експериментални условия и при някои човешки тумори. Образуването на злокачествените тумори и тяхната еволюция в организма на болния се повлияват от голям брой из-вестни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни фактори... В организма протичат сложни взаимодействия между фактори на околната среда... и фактори на самия организъм, които определят произхода и еволюцията на раковото заболяване...

Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се причиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др. Очевидни са големите възможности и перспективи на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към премахване или намаляване на канцерогенните фактори..."

По-нататък в книгата се описват постиженията на съвременната молекулярна биология, на чиято база се изпробват различни методи, които са все още само в предклиничен и клиничен експериментален стадий, но не се прилагат в рутинната практика и се представят "някои обнадеждаващи предварителни резултати".

В главата "Съвременна онкологична доктрина" може да прочетем:
"Съвременното лечение на злокачествените новообразувания е комплексно и се провежда с помощта на трите основни метода - хирургично, лъчево и лекарствено лечение. Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клиничните изпитания и не е доказала своето точно място в общия план на лечението...
Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен се изработва задължително от мултидисциплинарен екип от специалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт и химиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог, гинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по рехабилитация, психолог и др... Засега хирургичното лечение е основен и единствен метод за лечение при над 50% от онкоболните с локализирано заболяване независимо от нозологичната единица. При останалите 50% от онкоболните с локализирано заболяване хирургичното лечение се комбинира по различен начин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение... Най-добри резултати в света при лечението на онкоболни са получени в големите комплексни онкологични центрове на развитите държави, в които има изключително добре финансирани кадрови и материално-технически възможности. Експертите на СЗО препоръчват във всички страни да се създават комплексни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да обслужват 1-2 млн. население..."
30

След като ви запозная с още някои факти относно разпространението на раковите заболявания по-света, ще ви представя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разберете защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечението на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на онкоспециалисти от различни страни по отношение на химиотерапията.

Ракът е втората главна причина за преждевременната смъртност в Австралия. През 40-те години раковите заболявания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -25,9%. За мъжката популация от 1 до 44 г. ракът е втората водеща причина за този показател, а във възрастовата група между 45 и 64 г. - първата, като при жените възрастовите граници са съответно от 1 до 24 г. и между 25 и 64 г.

Смъртността от белодробен рак: се е увеличила 25 пъти от 1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за времето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите.

Пушачите и месоядните по-често заболяват от белодробен рак.

Ракът на гърдата е най-честият сред австралийските жени. В Ню Саут Уейлс например от 1973 до 1990 г. заболеваемостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-р Такеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумират ежедневно месо и животински мазнини, има 4 пъти по-висок риск от заболяване.
30 Курсивът във всички цитати е от автора.

Едно голямо британско проучване показва, че 40% от жените с диагностицирай рак на гърдата и лекувани алопатично преживяват до 5 г., 30% - до 10, а само 18% - до 20 г. Д-р Едуард Сканлън от "Нортуестърн кшивърсити медикъл скул" заявява в "Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA), че "за период от 100 г. лечението на рака на гърдата е еволюирало от пълната липса на лечение до радикално такова и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се отрази на смъртността".

Увеличението на рака на простатата при мъжете в Австралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото време случаите с рак на яйчниците при жените са нараснали 4 пъти. Голямо увеличение на честотата на различните видове рак се наблюдава при всички възрастови групи. Най-висока честота на рак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденция за нарастване на заболеваемостта се наблюдава в целия свят.

"Войната" на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал.

А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания. Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на "Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют", работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.

Според Франк Вийвел, директор на "Хора срещу рака", в САЩ разходите свързани с това забо-ляване, са повече от 100 млрд. годишно "за лечения, които са едновременно неефективни и нехуманни". Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огромни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение.

Отново ще цитирам д-р Г. Станков: "В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула - досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт... Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината, и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката - медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно..."

Според проф. д-р Самюел Ъпстейн, председател на Международната асоциация за превенция на рака, болестите трябва преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те години до сега онкологичните заболявания са се увеличили рязко, като при някои видове рак процентът надвишава 300.

За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустрията, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща. За научноизследователската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата "почетен доктор" на университета в Хайделберг!

Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретенията му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп - изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под вли-янието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.

Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мнозина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да придобият идея за това, което правел.

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл “Cryptosides primordiales”. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи - принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармонична на зададената. Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна стойност".

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко години по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, и това събитие.

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил МОЕ за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод.

Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хората разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което "не можеш да откажеш". Но Райф го отхвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията "Бърнет Лаб" в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания - "Бийм Рей Корпорейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв медисин", Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, "да се оттегли в пенсия" и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. - годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лицемерие!

Една от заслугите на Райф, а именно откриването на вирус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собствено наименование на микроба - “Progenitor cryptocides!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи наблизо, за да може да следи внимателно работата на Райф.

И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил!

Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по медицина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството.

За да разберете за какви пари става въпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни домашни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многократно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.

Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи... Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му."

Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. Известно време след завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - световноизвестен гръден хирург и авторитет по туберкулоза. Като студент Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си.

През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.

Последни статии

Статии

eXTReMe Tracker