|
Share

През 1927 г. Джон Рокфелер младши, основава Международен образователен борд. Този фонд разполагал с първоначална сума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени към университети, политици и отговорни лица, готови да участват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здравето на човечеството.

Бордът се заел сериозно със задачата да представи Рокфелер като благодетел за света, а неговият бизнесплан като грижа за здравето на хората. Рокфелер проявил огромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо - такъв огромен пазар за неговата стока. ("Стандарт ойл" е била основният доставчик на петрол и керосин за тази страна.) И така той вложил пари и основал "Чайна медикъл борд" и “Пекин кениън медикъл Колидж", играейки ролята на Големия бял баща, който идва, за да даде знания на невежите китайци. Фондацията "Рокфелер" вложила повече от 40 млн. USD, за да поквари китайската медицина. Медицинските колежи били уведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, ще трябва да убедят китайския народ да забрави за своите безопасни и ефективни билки и игли, които са преживели изпитанието на времето, и да ги замени със синтетичните фармацевтични продукти. Но с идването на власт на комунистическата партия в Китай "помощта" на Рокфелер била отхвърлена и той си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Америка.
През 1939 г. се образува изключително опасният за общественото здраве Лекарствен тръст от съюза между двата най-големи индустриални картела в световната история -този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie и това бележи още по-голяма експанзия и печалба на фармацевтичната промишленост. По време на Втората световна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огромен химически завод, използвайки безплатната работна ръка, съсредоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагеристи са умрели от непосилната работа и отровите. Други са починали при експериментални проучвания на различни химикали и медикаменти.
През 1947 г. 27 представители на концерна са осъдени за планиране и водене на война, масово убийство, извършване на нехуманни опити върху невинни жертви в концентрационните лагери, кражби в особено големи размери и други престъпления. Водещият американски обвинител по време на трибунала в Нюрнберг Телфорд Тейлър казва за I.G. Farben: "Не нацистките лунатици са преките виновници за войната, а тези. И ако те не бъдат наказани за престъпленията, които са извършили, вредата, която ще нанесат на бъдещите поколения, ще бъде много по-голяма, отколкото Хитлер би могъл да нанесе, ако беше жив." И така картелът е разделен на фармацевтичните компании Bayer, Hoehst ("Хьохст") и BASF ("Бай Ес Еф"). Но с помощта на Нелсън Рокфелер, техен бизнеспартньор и заместник-министър на външните работи на САЩ след войната, обвинените в престъпления срещу човечеството шефове на картела и членове на нацистката партия са освободени от затвора през 1952 г. и заемат отново високи позиции в новите дъщерни фирми и съответно в германската индустрия! Това трябва да е ясен сигнал за всички, които не знаят кои са били движещите сили зад Хитлер. Световните банкери и индустриалци подкрепяха финансово Втората световна война, при която загинаха десетки милиони, да не говорим за огромните морални и материални щети, понесени от още милиони други по целия свят. Днес преките наследници на картела са едни от най-големите производители на фармацевтични продукти в света, поддържайки индустриална мрежа в поне 120 страни.
Наскоро BASF и швейцарската фармацевтична компания La Roshe Holding AG ("Ла Рош") бяха признати за виновни в извършване на най-голямото нарушение на антитръстовите правила и разпоредби във връзка с производството и продажбата на витамини, за което те са приели да платят глоби съответно от по 500 млн. и 225 млн. USD. Министърът на правосъдието на САЩ Джанет Рино казва: "Ден след ден потребителите получават удар по джоба, за да могат тези съучастници в заговора да печелят стотици милиони долари допълнителни печалби."
Фармацевтичните компании чрез медиите под свой контрол, осъществяван главно чрез финансова зависимост от техните реклами, както и чрез финансиране на организации, отделни политици или други обществени личности и ръководни лица, налагат за своята продукция мнението, което те биха искали хората да имат за нея! В същото време лекари, които успешно лекуват с евтини природни методи, биват наричани "шарлатани" и са преследвани, защото застрашават печалбите на тази индустрия.
Независимо че Американската медицинска асоциация (АМА) и FDA би трябвало да защитават здравните интереси на обществото, в САЩ те са превърнати в послушни оръдия на Лекарствения тръст, чрез които той наказва и очерня всеки лекар или учен, дръзнал да се противопостави на официално наложените идеология и политика в здравеопазването. Според "Лайф икстеншън фаундейшън" за периода 1988-1994 г. FDA с помощта на полицията извършва 23 акции, или по-точно вандалски набези. Те са осъществени с оръжия, насочени срещу невинни американски граждани, фирми или организации, които със своята дейност, предлагайки естествени терапии и хранителни добавки, заплашват устоите на фармацевтичната индустрия. При тези акции, които много приличат на организираните от есесовските отряди на Хитлер, са изземани медицинска, научно-изследователска и частна документация, компютри, литература, витамини, билки, лични вещи и др., като са били тероризирани дори и пациенти. През 1995 г. се опитва да забрани употребата на електронна апаратура, използвана от много лекари, стоматолози и остеопати за подпомагане на диагностиката и лечението на различни заболявания, но благодарение на обединените усилия на медиците това не се осъществява - поне засега.
Ето какво пише за АМА д-р Дж. Ходж от Ниагара Фолз, Ню ЙорК: "Медицинският монополист или медицински тръст, за благозвучие наричан Американска медицинска асоциация, е... най-арогантната, опасна и деспотична организация, която някога е управлявала свободни хора през този или през който и да е друг век. Който и да е и изобщо всички методи за лекуване на болния чрез безопасни, прости и естествени лекарства са били нападани и отричани от безочливите водачи на АМА като “мошенически”. Всеки, който практикува лечебното изкуство и не се съюзява с медицинския тръст, е обявяван за “опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки лечител, който се опита да възстанови болния чрез природни методи, без да прибягва до ножа или токсичните синтетични медикаменти, болестотворни серуми или ваксини, веднага е атакуван от тези медицински тирани и фанатици, злобно отричан и преследван по всички възможни начини."
Ако това е някой малък производител, само съдебните разходи ще го разорят. В същото време делата срещу радетелите за човечна медицина се водят с парите на самите потърпевши от тази вредна политика - данъкоплатците, които освен това заплащат и със здравето си.
В един случай д-р Адолфус Хохензее от Скрантън, Пасадена, който заявил, че витамините са жизненоважни за доброто здраве (той произвеждал такива, извличани по естествен начин от растения) бил даден под съд за това, че разпространява заблуждаваща информация за продуктите си. АМА осигу-рила 10 медици, които да свидетелстват в съда, че витамините не са потребни за човешкото тяло! Когато им показали правителствени бюлетини, в които се твърдяло обратното, те се измъкнали от положението, като заявили, че тези официални публикации са остарели!
В "Сивил ъболишънист" била публикувана статия, озаглавена "FDA: Американският гестапо-прокурор или преследвач?", в която се съобщава, че на 6 май, 1992 г. клиниката на д-р Джонатан Райт, уважаван специалист по хранене, е била атакувана от 22 въоръжени мъже с насочени срещу персонала и пациентите оръжия. Причината за това била, че този лекар лекувал с безопасни естествени субстанции, които обаче "не се ползвали с одобрението на БТА". Били конфискувани медицински картони на пациенти, работна документация и витамини.
Според "Кънсюмър рипортс мегъзин" оборотът от билковите продукти, които се продават на дребно свободно в САЩ, е около 1,5 млрд. USD и се увеличава с около 15% годишно. Но фармацевтичните компании искат да експроприират и тази търговска дейност. Преди няколко години СЗО, която също е под контрола на Лекарствения тръст и следва неизменно неговата политика, провъзгласява нова технология наречена "фармапринтинг". Тя ще може да се приложи, за да се отнеме правото на хората да ползват природни източници за лечение, каквито са например билките, защото фармацевтичните компании ще им ги създават "същите" по изкуствен начин, като те естествено ще бъдат вече патентовани и следователно изключително доходоносни! Под предлога, че досега тези билки са били прилагани нестандартизирано (междувременно "нестандартизирано" с тях са се лекували успешно милиони за последните 2 хилядолетия) и за да се намалят рисковете от странични ефекти! Да, те искат да патентоват това, което расте на полето, за да го купувате от тях, а не да си го откъснете сами или да го вземете свободно от билковата аптека! Това вече се случва в някои страни, като Канада например.
С Декларацията от Алма Ата от 1978 г. СЗО всъщност разпростира ефекта от доклада на
Флекснер по цялото земно Кълбо. Отново "в името на здравето и благополучието" на хората в целия свят се налагат международни правила и критерии за практикуването на медицина. По такъв начин, както пише д-р Ланкто, "Контролът върху здравето се прехвърля от националните правителства върху едно световно правителство... което никой не е избирал. Какво означава (да имаш) право на здраве? Това означава правотото да те тъпчат с медикаменти. То отваря широко вратите на една медицина на глобална болестност, независимо дали ние искаме това или не. Ваксинациите и медикаментите се налагат на хората по целия свят..." Спонсорите на тази конференция проведена в Алма Ата, отново са фондацията "Рокфелер", Световната банка, УНИЦЕФ.
Ще продължа още малко с думите на д-р Ланкто: "Тази глобална манипулация е изключително фина: Точно богато населението на нашата държава започва да осъзнава контрола, упражняван от индустрията върху здравето и наличието на корупция в правителството, и да изисква промяна, световните органи на властта пристигат като рицар в бляскави доспехи в името на благополучието на хората от цялата земя. И ние сме напълно заблудени. Защото кой би се усъмнил в почтените намерения на СЗО? Но кой всъщност контролира СЗО? Това е въпросът. И също отговорът. ООН, политическата ръка на световните финансови магнати, между които са и тези, подкрепили доклада на Флекснер и неговото прилагане. Все по-фино и по-фино медицинските и политическите властови институции ни ограбват от това, което ни принадлежи и което е наше право. Те установяват правилата и правят законите, чрез които ни експлоатират. Това е режим на медицински терор. Това е световен монопол..."
В края на 80-те години ООН приема конвенция за правата на детето. За какви права обаче става въпрос? На практика този документ отнема на родителите възможността да решават сами кое е най-добро за здравето на децата си и ги кара да се подчиняват на административните власти, които вече знаем чии интереси обслужват. Конвенцията приема, че детето има право на избор, изява, религиозна свобода и т.н., но само в границите на това, което е позволено от закона или което е във връзка със здравето, дефинирано от същия този закон. Стимулира се профилактиката, но как? Не чрез подобряване на условията и стандарта на живот и съответно на хигиената, които са най-важните здравословни фактори, а преди всичко под формата на масови имунизации. Тази конвенция дава право на властите да налагат със сила и срещу мнението и волята на родителите: ваксинации, кръвопреливане и изобщо "научна" медицина и "лечение" с токсични синтетични препарати вместо изпитани естествени терапии.
През последното десетилетие във фармацевтичната индустрия се забелязва сливане и окрупняване на компаниите в огромни концерни. По този начин се цели намаляване на началните инвестиции, съкращаване на персонал и съответно пестене на средства и по-голяма конкурентноспособност. Така постепенно малките фирми ще бъдат глътнати от индустриалните гиганти, а последните ще придобият още по-голяма мощ и влияние при определяне на начина на здравеопазване (болестоопазване).

ГЛАВА 3. ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА. Ролята на стреса за развитието на различни заболявания
Холистичният7 подход в медицината, за разлика от редукционистичния, разяснен в глава 1., възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните й прояви и процеса на лечение. Той разглежда целия човек като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива - физическо, умствено-емоционално и духовно - всяко от тях със своя организация и енергийна структура. За да може да направи истински напредък медицинската наука трябва да вземе за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената и факта, че човекът във всичките измерения на своето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействие

 

7 От гръцки - holos означава „цял, цялостен”.
с окръжаващата го среда. Това е било известно още на древните мъдреци и лекари. А ето какво пише известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга "Тао на физиката": "Единството на Вселената...е едно от най -важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави идеята за отделно съществуващите обекти... Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."

Един елемент, на който конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя важно място, това е двупосочната връзkа УМ/ЕМОЦИИ - ТЯЛО. Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания - т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна степен от страна на психо-емоционалното състояние на човека. Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.
През 1870 година известният хирург сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Тази връзва обаче е била известна още на римския лекар Гален преди близо две хилядолетия.
В началото на века Фройд развива теорията, че неизразените емоции думи или действия водят до някакво заболяване. Д-р Уолтър Кенън, физиолог с холистичен подход към човека, работил в "Харвард медикъл скул" през 30-те и 40-те години, вземайки предвид откритията на друг физиолог - Клод Бернар, се опитал да открие елементите, които поддържат вътрешната среда на организма в динамично равновесие, което той нарекъл хомеостаза. Кенън смятал, че хомеостазата е много повече от биохимични реакции, регулирани от нервната система. Той твърдял, че нормалните преживявания и събития в живота - преумора, всекидневни грижи и пр., оставят своя отпечатък върху тялото и че болестите би следвало да се изучават именно от тази гледна точка. Д-р Франи Алекзандър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че "много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от всекидневния живот на индивида в борбата му за съществуване."
Елмър и Алис Грийн от "Менингер клиник" в резултат на своите изследвания и опити дават следното заключение: "Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционалното състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние."
В резултат на многобройните наблюдения и проучвания досега може да се заяви, че фактор от изключителна важност за поддържане на хомеостазата се явява имунната система и особено връзката на последната с психичния живот на човека. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой заболявания от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото. Благодарение на сравнително новата наука психо-невро-имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от гледна точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзката емоции - кора на главен мозък - лимбична система8 и хипоталамус9 - хипофиза - ендокринна система - имунен отговор.
Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Той може да се дефинира още и като условие в средата, което води до

8 Най-общо казано, лимбичната система е част от главния мозък и е свързана с осъществяването на основни функции на нервната система като чувственото състояние, настроението, инстинктите, запаметяването. Заедно с хипоталамуса играе важна роля по отношение на регулацията на някои вегетативни прояви, контрола и формирането на биологичния ритъм, сексуалното поведение, възникването на определени емоционални състояния и мотивацията.
9 Хипоталамусът е част от междинния мозък, в който са разположени редица важни ядра. Секретира неврохормони и е висш подкоров център на вегетативната нервна система.

поведенческо приспособяване. Няма голямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес във физиологичния смисъл на понятието се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайни патологични процеси - това е т.нар. еустрес. Стресът, при който се нарушава адаптацията на организма, в резултат на което се развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, когато в медицинската практика и в популярната литература се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.
Трябва да се подчертае, че е неспецифично само предизвикването на стрес-синдрома, но типът на стресовата реакция (напр. съчетанието от промените в хипофизата, надбъбреците, тимуса и стомашно-чревния тракт) е високо специфичен. Адаптационната реакция, която се предизвиква, е силно зависима от житейските преживявания на индивида в миналото, от значението на стреса като определен сигнал или символ за него, и до известна степен - от конституционалните му особености. Възможностите за справяне със стреса зависят изключително много от начина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст могат да бъдат ключ към разрешаването на много проблеми в житейския ни път и съответно да ни предпазят от голям брой заболявания.
Стресът активира изключително симпатиковата нервна система (СНС)10 и по този начин промените в психичното състояние достигат до телесните структури, Като се предизвиква отделянето на определени вещества - катехоламини11 и хормони.
Ако стресът се последва от съответната физиологична реакция (т.е ако той се "изразходва"), това би имало много малко вреда за тялото. Но тъй като създаденото напрежение най-често не се освобождава поради евентуални социални последици за индивида, то се "натрупва" в организма. Това постепенно води до хормонален дисбаланс, докато накрая се получат видими и обективно установими патологични промени в тялото. Успешното използване от организма на реакцията борба-или-бягство е било въпрос на живот и смърт преди векове, но сега такъв отговор е най-често неприемлив за обществото. Проблемът е в това, че социалните условия са се променили значително, но реакциите на нашия организъм не са.
По определени физиологични механизми стресът предизвиква увреждания в сърдечно-съдовата система, като може да спомогне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт, инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на артериално налягане, учестяване на пулса и дишането, промяна в секреторната и двигателната функция на храносмилателния тракт и в напрежението на тонуса на скелетната мускулатура, засилена съсирваемост на кръвта и др. Повишеното отделяне на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди в кръвта, които се натрупват в стените на кръвоносните съдове. Мобилизира се отделянето на глюкоза от черния дроб и мускулите, намалява инсулиновата секреция. Засилва се излъчването на различни хормони - адренокортикотропен, соматотропен, тиреотропен и др. Повишава се и потребността от кислород на миокарда. При наличие на коронарна болест доставянето на кислород за сърдечния мускул е сериозен физиологичен проблем, тъй като равновесието между кислородната потребност и коронарното кръвообращение е нарушено и всяко повишаване на симпатикусовия тонус води към още по-голямо разстройство на този баланс. Променя се йонното съотношение калий-натрий и това оказва отрицателно въздействие върху съкратителната способност на сърдечния мускул, като би могло да доведе и до смъртен изход дори без да има склеротични промени в коронарните артерии. Тези неблагоприятни ефекти допълнително се
10 Симпатиковата и парасимпатиковата нервна система са двата дяла на вегетативната нервна система. Последната регулира предимно функциите на вътрешните органи и допринася най-много за поддържането на телесната хомеостаза. Тя осигурява и връзката на мозъка с вътрешните органи, кръвоносните съдове и т.н.
11 Катехоламините са вещества, отнасящи се към тъканните хормони и медиатори, които вземат важно участие в редица функции на организма, като например обмяна на веществата, кръвообращение и т.н. Към тях спадат адреналин, норадреналин, серотонин, хистамин и допамин.
Медиаторите са химични вещества, посредници в организма, чрез които се предават импулсите между нервните клетки или от нерв на изпълнителен орган (мускул, жлеза и др.). При различните емоции и чувства преобладава отделянето на определени медиатори и хормони: например при страх и тревога има повишено излъчване на адреналин, а при гняв и готовност за действие и агресия - на норадреналин. Чувството на скука и раздразнение води до засилено отделяне на кортизон.


засилват от нездравословният начин на хранене, тютюнопушенето и неподходящият режим на двигателна активност. Засега един от най-добре проучените рискови фактори за развитие на исхемична болест на сърцето е т.нар. модел на поведение на личността тип А. Това понятие е въведено от М. Фридмън и Р. Розенман през 50-те години. В най-общи линии хората с поведение тип А се характеризират със: голяма амбициозност, стремеж към успех, агресивност, нетърпеливост, конкурентност, прекомерна професионална загриженост, тенденция към силно ускорени темпове при изпълнението на повечето физически и психични дейности, екстровертност, хипохондричност, невротичност. При хората от този тип се отделят значително по-големи количества кортизон и адреналин. Обикновено родители с такова поведение го предават на своите деца.
Несъмнен интерес представлява и обособяването на определен личностов тип - С, със засилена склонност към развитие на ракови заболявания. Съществуват много данни, които показват, че потискането на имунната система в резултат на остър или хроничен стрес е основният механизъм, по който психологичните и социалните фактори могат да окажат влияние върху появата на рака. Натрупването на житейски събития, особено загубата на близки същества, води до възникването на депресивни реакции и на синдрома "безнадеждност-безпомощност". На биологично ниво това съответно предизвиква намаляване на Т-лимфоцитите и потискане на дейността на клетките убийци. Колкото по-силно и по-продължително е въздействието на отрицателните емоции, толкова по-значителни са нарушенията в работата на различни органи и системи в организма, и толкова по-голяма е възможността за тяхното хронифициране и превръщането им в психосоматично заболяване.
В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиолог в "Харвард медикъл скул", изучава връзката стрес - повишено артериално налягане. Той предполагал, че организмът трябва да разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква противоположен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикуващи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавяне на пулса и дихателната честота и понижаване на стойностите на кръвното налягане. Това състояние било наречено от него отговор на релаксацията.
При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго време, кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не се променя съществено по време на самата практика. Кислородната консумация се намалява значително - между 10 и 20% още в първите минути (при сън тя спада само до 8 %, и то след няколко часа от началото на заставането), като в същото време се подобрява използването на кислорода от клетките. Увеличава се и кръвният ток, особено към мозъка. Наблюдава се общо намаляване на метаболизма, като по този начин се съхранява енергия. Изследванията показват, че отношението кислород-въглероден двуокис остава почти постоянно по време на релаксация, докато по време на сън количеството на въглеродния двуокис в кръвта значително се увеличава. За разлика от хибернацията, т.е. изкуственото външно понижаване на температурата на тялото, където също има забавен метаболизъм, тук ректалната температура остава нормална. Установено е, че при дълбока релаксация се намалява излъчването на два от най-важните стресови хормона - адреналина и кортизона, и съответно се понижава количеството на холестерола в кръвта.
Д-р Уолтър Хес, швейцарски лауреат на Нобелова награда за постижения в областта на физиологията, е предизвикал физиологичните промени, свързани с отговора борба-или-бягство при котка, дразнейки с електрически ток определена част от хипоталамуса. Но стимулирайки друга област в него, той успял да предизвика точно обратния ефект - т.е. подобен на този при релаксация. Д-р Хес нарекъл тази реакция трофотрофичен отговор и го описал като защитен механизъм срещу стреса и спомагащ възстановителните процеси.
Дистресът предизвиква изчерпване на енергийните запаси на тялото, увеличаване на ентропията и съответно дегенерация и стареене. Умственият, емоционалният и физическият дистрес нарушават хармоничното взаимодействие между трите нива на съществуване на човека и блокират свободното протичане на енергия. Повечето хора живеят в непрекъсната адреналинова свръхстимулация, която в края на краищата причинява изтощаване на организма.
Релаксационните техники предизвикват в организма противоположни на стреса физиологични процеси, при което се съхранява енергия, и следователно водят до забавяне на процеса на стареене. При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е установено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релаксация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологична възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи.
Интересно проучване е направено във връзка с млечната киселина - страничен химичен продукт от стреса. Производството й се стимулира от СНС. Получава се при интензивна мускулна работа, когато снабдяването с кислород не е адекватно и не може да се достави необходимата енергия за работата на мускула. Млечната киселина се елиминира в периодите на почивка и особено по време на сън. Тогава тя се разгражда, тъй като в покой кръвният поток е увеличен и носи повече кислород, проследяването на физиологичните показатели по време на дълбока релаксация показва отслабване на дейността на СНС и намаляване на спазъма на кръвоносните съдове. Това веднага води до понижаване на артериалното налягане и повишаване на кръвния ток към мускулите, като по този начин се доставя нужния кислород и се разгражда млечната киселина. Според проучванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медитация, нивото на млечната киселина в тялото намалява 4 пъти по-бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън, като нивата спадат рязко още в първите 10 минути след започване на практиката!
Защо се обръща такова внимание на млечната киселина? Изследванията показват, че при хора, които страдат от неврози и тревожност, нивата на този метаболит в кръвта са по-високи. Когато в организма се инжектира млечна киселина, се наблюдава значително увеличаване на тревожността! При хора с повишено кръвно налягане има по-големи количества млечна киселина в кръвта, отколкото при хора с нормално и при такива, които прилагат редовно релаксационни техники и автогенен тренинг.
Релаксационните практики имат благоприятен ефект не само върху физическото тяло, но и върху психичното състояние на човека. С тяхна помощ бихме могли да се справим с комплексите, страховете, фобиите и вътрешните конфликти, които обикновено стоят скрити дълбоко в нашето съзнание и най-често са истинската причина за развитието на много психични и психосоматични разстройства. Всяко наше преживяване се регистрира в ума и остава там. В началото то обикновено е в съзнателната му част, но постепенно се измества все по-дълбоко в подсъзнанието, където се съхранява. Чрез подходящ автогенен тренинг можем да изследваме ума ида стигнем тези негови части, до които нямаме достъп в обикновеното будно състояние. Така можем да разберем защо имаме дадени предразсъдъци или мнение по различни въпроси, защо действаме по определени начини. След като извадим "на светло" съдържанието на нашето подсъзнание, бихме могли да изчистим нещата, които са ни затормозявали години наред. Енергията, която е била необходима за потискането им, се освобождава за лечение или творчество и по този начин животът на индивида става по-хармоничен. Практикувайки, с течение на времето човек придобива по-голямо разбиране за начина на разсъждение и вярванията на другите и това води до подобряване на взаимоотношенията му с тях.
Много добре се повлияват от релаксация: симпатикотонично обусловена хипертония, тревожност, функционални сърдечни оплаквания, астма, мигрена и др.
Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Симънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват случаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и положително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си. Не можем да пренебрегваме и многото "необясними" изцеления, които срещаме в литературата. Но конвенционалната медицина като че ли предпочита да не забелязва и да не се занимава с подобни "случайности".
Ефектът на плацебо, който вероятно е много по-широко разпространен, отколкото си мислим, също доказва огромния лечебен потенциал на съзнанието и положителните очаквания за резултата от лечението, но той може да бъде разбран само ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло. Два много важни фактора, които за съжаление най-често не се вземат предвид, са волята за живот и вярата на болния, дори подсъзнателните му идеи и настройка към терапията и/или лекуващия. Д-р Джеръм Франк от болницата "Джон Хопкинс" дава за пример много случаи, между които и на един лекар, експериментирал при пациенти с кървяща язва на дванадесетопръстника. Лекарят всъщност им поставял ампули с дестилирана вода, но им казвал, че това е ново лекарство, което ще ги излекува. При 70% за период от една година имало чудесен резултат. Процентът обаче на положително повлиялите се, когато "лекарството" им било слагано от сестрата, бил само 25! Според д-р Вирджиния Вийч от Сан Франциско "има огромна разлика между една лъжица с вода, дадена в устата на пациента безучастно, и
същата лъжица с вода, дадена му от човек, който показва истинска загриженост и съпричастие към болката му".
Спомням си случая, който ни разказваше един преподавател по хирургия. За операция при негов колега от провинцията дошъл мъж, който бил с диагностициран рак на стомаха. Когато го отворили на операционната маса, установили, че нищо не може да се направи, тъй като процесът бил много напреднал и без да пипат нищо повече, го затворили. Но когато дошъл в съзнание след упойката, му казали, че са му изрязали язва на стомаха и сега е вече "нов" човек. И той действително станал такъв - след няколко години, когато дошъл на преглед, се установило, че от рака в стомаха няма и следа. Това показва, че при някои хора вярата в лечението и позитивната нагласа имат голямо значение за оздравителния процес.
Д-р Б. Сийгъл споделя едно интересно наблюдение, направено преди години. Забелязали, че американците от японски проход понасят значително по-тежко облъчването, което се прави понякога при ракови заболявания. В края на краищата се установило, че те подсъзнателно свързват тази терапия с атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, при което загинаха няколко стотици хиляди японци, а хиляди други носят последствията от облъчването.
Не трябва да забравяме, че не всички болни са лечими независимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащи причини от околната социална или природна среда, без чието отстраняване не може да се постигне трайно излекуване. Има и хора, които подсъзнателно не желаят да са здрави. При тях болестта е средство да избягат от проблемите си или пък им носи "печалба" - т.е. по този начин те получават вниманието, което търсят, или пък манипулират другите.
За да имаме успех в лечебната си дейност трябва да свикнем да търсим значението на здравните неблагополучия за живота на пациента и да задаваме въпроса: "Защо се явява тази болест точно сега?" Може би тя е изява на емоционален или духовен проблем, и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физически въздействия като алопатични медикаменти и хирургия. В подобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзнателни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.
Един от недостатъците на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина ни на живот и средство за духовно развитие и израстване, а както вече отбелязах, като на външен "враг", който "ни напада" и срещу когото лекарят трябва да се "бори". Този подход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в която има малко свобода за избор и контрол над живота си. Според холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва да са равнопоставени и да работят като един екип, всеки със своите отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия се и запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен, известен австрийски лекар по обща медицина: "Взаимното доверие между лекар и пациент, съчетано със знание и чувство за лична отговорност - ето основата за успешна работа..." Не трябва да се забравя, че грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечението е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря! Целта на сегашната система на здравеопазване обаче е точно обратната.
Един факт, който ми направи впечатление при кампанията за набиране на пациенти от семейните лекари, бяха многото разлепени обяви от този род: "Изберете лекаря Х., който ще се грижи (денонощно) за здравето на вас и вашето семейство." Това послание отразява изкривената представа за взаимоотношенията, за които стана дума по-горе. Всъщност лекарят би трябвало да напише, "който ще ви помага да се грижите за собственото си здраве".
Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението! За да може да се даде пре-ценка за това дали протича в правилната посока терапията, трябва да се познава законът на Херинг. Той взема под внимание йерархичната подреденост на трите нива, за които вече стана дума - физическо, умствено-емоционално и духовно, както и значението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно от тях. Най-общо може да се каже, че те се подреждат във възходящ ред по следния начин - физическо (относително най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото най-важни са главният и гръбначният мозък, после сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и сравнително най-маловажен орган.
Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се подтиска и задълбочава.
В практиката непрекъснато се наблюдават тези явления, типично например е, особено при деца, появата на бронхиална астма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова” болест. В действителност това е "старата" болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи - в случая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.
Както споменах в Глава 1., даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насочени само към премахването на оплакванията с цел "бързо лечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекува причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибързаното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че цялостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е. острата болест е преминала в хронична. От своя страна безогледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват? Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6 години, докато следват медицина, и после още няколко, докато вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само едно изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормозили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от тежки заболявания като рак например.
Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта. Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо "западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата".
При общоприетата сега практика в алопатията на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото "по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен." Когато определяме лечебния план трябва да обръщаме внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. Една от слабостите на официалната медицина е, че тя лекува всички по един и същи начин независимо от претенциите за обратното, които заявява. За разлика от алопатията, която се е съсредоточила върху болестта, алтернативните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и като цяло са по-успешни.
Здравето не е статично състояние, а динамично равновесие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш охолство. Здравния модел, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духовно. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както казва Рене Дюбо: "Да разрешиш проблемите свързани с болестта не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията."
Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духовното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постигнал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.
Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резултат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърдение като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични измерения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това "ефектът на майка Тереза".
Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лечение има два взаимосвързани компонента - лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента - самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.
Холистичната медицина не представлява просто механичен сбор от различни терапии. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отношение на целия човек и лечебната практика, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Нито един метод обаче сам по себе си не обхваща напълно всички аспекти на здравето и болестта, затова за да имаме успех в лечението, трябва да притежаваме добри познания за възможностите на различните терапии и техните ограничения. За да се постигне напредък в лечебната наука медицината повече не трябва да бъде разделяна на "конвенционална" и "алтернативна".
Както вече поясних лекарите нямат ясна представа за същността на понятието "здраве" и не се обучават как да помагат на хората да бъдат здрави. Изкуството в медицината е не само да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да предпазваш от тях, затова основно място в холистичния подход заема профилактиката и здравната просвета. Не трябва да се забравя, че най-важни фактори за здрава имунна система са правилният начин на хранене, хигиената и закаляването на организма! Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практикуващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: "Всяка терапия трябва да се вглежда в основите... в режима на хранене и начина на живот на пациента, в условията, които са благоприятствали (развитието на) болестта."
Опитите на д-р Хироши Мотояма и на други учени показват недвусмислено, че болестта първо се изявява в това, което наричаме енергийно тяло и може да се регистрира със съответните уреди. По този начин може да се определи началото на едно хронично заболяване седмици или месеци дори, преди то да се е проявило клинически, и съответно да се вземат необходимите профилактични мерки. Но това откритие не се прилага в практиката, защото ще лиши медицинската индустрия от нейния източник на печалба - болния.
Най-накрая бих искал да обърна внимание на един важен фактор, допринасящ за развитието на болести - замърсяването на околната среда в резултат на икономическата и военната дейност на човека. След катастрофата с Чернобилската атомна електроцентрала например в различни части на света се увеличиха много раковите заболявания, тези на щитовидната жлеза и много други.
Според съвсем скорошно проучване, направено от Националната кампания за чист въздух, съвместен проект на Групата със специална задача "Чист въздух", Националния тръст за околната среда и Групата за научни изследвания в интерес на обществото в САЩ, летният смог в американските градове от източните щати отключва около 6,2 млн. астматични пристъпа всяко лято и е причина за хоспитализирането на около 53 000 души и приемането на 159 000 души в отделенията за спешна помощ. Само в щата Тексас през летния период има 4600 хоспитализации, 1700 приема в спешни отделения и около 660 000 астматични пристъпа. За Ню Йорк данните съответно са - 4100, 1200 и 510 000.
Всекидневно човек приема с водата и храната си пестициди, както и химически съединения от изкуствените торове. Това са чужди и вредни за организма вещества, с които той трябва да се справя, да обезврежда и да изхвърля от себе си, за да е здрав. Пестицидите променят биологичната стойност на хранителните продукти, намаляват количеството на витамин С в тях. Безогледното им прилагане не намалява, а създава нови проблеми във връзка с охрана на реколтата. Развива се устойчивост към препаратите и се появяват нови видове вредни организми. Това изисква допълнително натоварване с пестициди и търсене и прилагане на нови препарати, което още повече увеличава риска от замърсяване на селскостопанската продукция, цялата околна среда и съответно попадането им в човешкия организъм.
Ето какво пише проф. д-р Ставри Стоянов за изключително токсичния и с дълготраен период на живот хербицид ДДТ, чието разлагане в природата протича много бавно: "Успешното решаване на екологичните проблеми се заключва в избора на радикални мерки за намаляване и отстраняване на негативното действие на полихимизацията на биосферата... От 1945 до 1980 г. в целия свят са използвани около 5 млн. тона ДДТ, което създава голям фон за съдържание на ДДТ в околната среда. Сега в околната среда циркулират над 2 млн. тона ДДТ и ДДЕ, които са отложени на дъното на водоемите и почвата. ДДТ и ДДЕ се намират в риби и други бионати, във фуражи и някои хранителни продукти от растителен и животински произход, вследствие на което се съдържат и в майчиното мляко... някои от органичните съединения на фосфора притежават невротоксичност при системно въздействие върху хора и животни...
...По оценка на здравните органи заболяванията на населението в страни, свързани с продължаващо замърсяване на околната среда през последните 15 години, имат ясна тенденция към увеличаване... Съвременните пестициди предизвикват безпокойство не само поради острата си токсичност, но и поради проявената от тях кумулативна способност в околната среда - растения, почва, вода, животни и човек. Особено внимание се обръща върху т.нар. дълготрайна токсичност, т.е. върху действието на приетите малки количества акумулиращи вредни вещества в течение на години и техните мутагенни, тератогенни и генотоксични действия... Попадайки в биосферата, пестицидите се включват в кръговрата на веществата в природата, в това число и на биоценозата..."
Пестицидите водят до увреждане на първичния и вторичния имунен отговор и оказват алергизиращо действие. Голямо значение имат особено трудноразграждащите се биологично съединения, защото могат да се натрупват в хранителните вериги.
По данни на международната комисия по опазване на околната среда и за развитие от изтичането на отрови от фабриката за пестициди в Бопал - Индия, при производствена авария са загинали повече от 2000 души и над 200 000 са останали слепи и сакати. В Южен Виетнам в рамките на екологичната война се употребиха силно токсични хербициди, в резултат на което бяха засегнати 1,5 млн. души, като 250 000 от тях загинаха. Намаляването и отстраняването на замърсяването на въздуха, водата и почвата представляват първостепенна задача на всяка програма за промоция на здравето", заявява проф. Ч. Мерджанов. А д-р Михаел Тревен казва: "Природата е червената нишка, която преминава през всички дисциплини на медицината... Би трябвало всеки лекар да получи квалификация по екологична медицина... Нашият най-голям проблем днес е почти унищожената природа... ние трябва да събудим съзнанието на пациентите и на хората изобщо за проблемите на околната среда и да ги убедим, че всеки носи своя дял от отговорност... работата не е само до здравето на отделния индивид, а до здравето на всички бъдещи поколения."
Раздел II. Ваксини и имунизации
ГЛАВА 4. ИМУНИЗАЦИИТЕ - ефикасни ли са те действително?
В медицината и изобщо в здравната култура един от най-вредните, но за съжаление пуснал дълбоки корени митове, е този за предпазния характер на масовите имунизации. На медицинската професия и на обществеността от десетилетия се внушава, че те са главният фактор, допринесъл за намаляването и изчезването на определени инфекциозни болести и единствен метод, чрез който може да се извършва ефикасна профилактика в тази насока и дори да се подобри здравето на човечеството като цяло. Както обаче сами виждаме, такова нещо не става, дори напротив - появяват се нови, и то още по-сериозни инфекциозни болести и се увеличава броят на хората с хронични заболявания.
Ефикасни и оправдани ли са действително ваксинациите? Ще ви представя някои факти, за да прецените сами.
Трябва да се знае, че епидемиите следват определени цикли на поява, развитие и затихване, които не се влияят от имунизациите. Според Британската асоциация за напредък в науката честотата на детските болести е намаляла с около 90% за периода между 1850 и 1940 г., като това се свързва с по-добрените условия на живот и хигиена още преди навлизането на задължителните масови имунизационни програми. Смъртността от морбили например е била снижена с 97% още преди въвеждането на съответната ваксина. Във Великобритания епидемиите и смъртността от полиомиелит, които достигнали своя връх през 1950 г., са намалели с 82% до 1955 г., когато се въвежда полиомиелитната ваксина. Но интересното е, че в Европа, в която въобще не са провеждани масови ваксинации срещу едра шарка и полиомиелит, епидемиите заглъхват по същото време.
Според публикация на Американската асоциация за напредък в науката в "Сайънс 86": "Европейските страни са изкоренили полиомиелита, без да ваксинират всички хора. Във Финландия например само една част от населението е било ваксинирано, но заболяването е изчезнало."
Дори СЗО признава, че в страните от третия свят честотата на заболелите и смъртността нямат пряка връзка с провежданите имунизации, а с хигиената и храненето!
Данните, отразени в доклада на д-р Кристин Севърин на една медицинска конференция, състояла се в Дейтън, Охайо, през ноември 1993 г., показват, че през 1989 г. почти три четвърти от докладваните случаи на морбили (дребна шарка) в щата са били при ваксинирани хора, като 80 % от тях са били при лица над 14-годишна възраст. При преглед на 1600 случая на морбили в Квебек, Канада, между януари и май 1989 г. се установява, че 58% от разболелите се деца са били ваксинирани. Американските центрове за контрол и профилактика на заболяванията (СОС) съобщават за случаи на заболели в 100% ваксинирани популации. Същевременно американското правителство признава, че морбили при здрави деца в училищна възраст е считано за заболяване с благоприятна прогноза. При повече от 3000 случая на дребна шарка в Охайо от 1987 до 1991 г. не е докладван нито един смъртен случай или пък сериозно усложнение.
Ваксината срещу заушка (паротит) също може да бъде много неефикасна - случаи на заболяване има при голям брой имунизирани деца в училищна и предучилищна възраст.
Що се отнася до магарешката кашлица (коклюш/пертусис), половината от няколкото стотин докладвани случая в Охайо между 1987 и 1991 г. са били при ваксинирани хора. Проучване, публикувано в "Джърнъл ъф педиатрикс" през 1989 г., съобщава за 55% неуспех на ваксината срещу коклюш.
На международен семинар относно страничните ефекти от ваксинациите според представител на шведските здравни власти от 1979 г. в Швеция не се прилага ваксина против магарешка кашлица поради слабата й ефикасност и високата честота на странични действия и поради факта, че епидемиите възниквали само у ваксинирани. В Германия също вече не се извършва имунизация срещу пертусис, като и в двете страни няма регистрирани смъртни случаи в резултат на болестта. Изследване, публикувано в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" от 1994 г., показва, че над 80% от децата над 5-годишна възраст, които са се разболели от коклюш, са били имунизирани според протокола. За периода от 1900 до 1935 г. още преди въвеждането на ваксината случаите на магарешка кашлица, включително и смъртните в резултат на заболяването, намаляват значително - за САЩ със 79%, а за Англия с 82%.
Ваксинациите не само не предпазват ефикасно от болестите, които са предназначени, но напротив, увеличават риска от "заразяване" с тях, като дори самите те могат да предизвикват възникването на епидемии!
В Япония след въвеждането на задължителната имунизация срещу едра шарка през 1872 г. драстично нараства и заболеваемостта, и смъртността. До 1892 г. има вече 29 979 души починали и всичките те са били ваксинирани!
В началото на века Филипините преживяват най-тежката епидемия от едра шарка, след като 8 млн. души са получили 24,5 млн. дози ваксини, вследствие на което смъртността се увеличила 4 пъти!
Една година след въвеждането на ваксината на Салк шест области в Ню Инглънд, САЩ, докладват за значително увеличение на случаите на полиомиелит. Например в Роуд айлънд през 1955 г., т.е. непосредствено преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, заболелите са били 22. На следващата година те са вече 122 - увеличението е 454%! В Масачузетс положението било още по-драматично: 273 случая през 1954 г. срещу 2027 за 1955, което представлява повишаване на заболеваемостта с 642% след въвеждане на ваксината! Още тогава лекари и учени от Националния здравен институт на САЩ (NIH) отказвали да ваксинират децата си, защото са знаели за неефективността и опасността от тази ваксина. Но различни фармацевтични фирми, които били вложили пари в разработването й и Националната фондация по детски паралич убедили PHS да подпише фалшива прокламация, че ваксината е безопасна и ефикасна. Ето как финансовите интереси раждат митове!
През 1959 г. в Масачузетс 77,5% от всички заболели от полиомиелит, при които се е развила парализа, са били с направени преди това 3 имунизации.
През 1989 г. в Оман избухва най-големият до този момент взрив от полиомиелит шест месеца след имунизационната кампания, като 98% от разболелите се са били ваксинирани.
През 1986 г. при епидемия от коклюш в Канзас 90% от всички 1300 разболели се са били ваксинирани. През 1993 г. при подобна епидемия в Чикаго разболелите се ваксинирани са били 72%.
Има различни прийоми, които се използват, за да се представят ваксините като главна причина за ликвидирането или значителното намаляване на определени инфекциозни болести. По време на слушания в Конгреса през 1962 г. д-р Бернард Грийнбърг от отдела по биостатистика към Университета в Северна Каролина заявява, че случаите на полиомиелит са се увеличили драстично след въвеждането на масовите имунизационни кампании, но статистиките са манипулирани от PHS за да се придобие противоположеното впечатление.
След започването на масовите имунизации съвсем целенасочено са били променени стандартите за поставяне на диагнозата "полиомиелит", както и дефинициите на други болести с цел броят на заболелите да изглежда по-малък и по този начин да се "докаже" ефикасността на ваксинациите. В САЩ например след въвеждането на живата полиомиелитна ваксина на Сабин, за да се говори за епидемия от полиомиелит, вече трябвало да има съобщени не 20 случая на 100 000, както било дотогава, а 35. Освен това бил променен и удължен срокът и изискванията за наличие на остатъчна парализа. Заинтересованите компании и лица са прилагали и продължават да прилагат подобни методи не само по отношение на полиомиелита, но и на други заболявания, когато това им изнася и оправдава политиката и деянията им.
След въвеждането на по-точни лабораторни диагностични процедури вече е било възможно да се разграничи например полиомиелитът от асептичния менингит и различни други вирусни или бактериални инфекции, които биха могли да дадат подобна симптоматика. Вероятно по-рано много от тях погрешно са били смятани за полиомиелит. Според д-р Вира Шнайбнер до 90% от заболяванията от полиомиелит, които допреди въвеждането на ваксината на Салк са били определяни като такива, след въвеждането на тази имунизация, са били изключени от статистиката, защото са били предефинирани, например на вирусен или асептичен менингит.
Министерството на здравеопазването на Великобритания признава, че ваксинационният статус определя името на заболяването, което се дава при проява на някакви симптоми след имунизацията. Това означава, че когато детето или възрастният развие след ваксинацията заболяването, за което е „имунизиран”, или пък се проявят различни странични ефекти, то те се диагностицират като други заболявания и не се приема, че това са постваксинални реакции. Така и усложненията, и смъртните случаи, предизвикани от ваксините, изкуствено се поставят в различна категория. При аутопсиите на пациенти, които са починали след ваксинация, този факт не се документира, а се пишат други диагнози, например миокардит, ептицемия, менингит и т.н., като по този начин се скрива истината. Според Барбара Лоу Фишер, президент на Националния информационен център по ваксините в САЩ, не само не се проявява загриженост от страна на правителствените органи, но и се правят целенасочени опити да се потули истината за ваксините, многобройните странични ефекти и смъртни случаи след имунизации.
Според данни на CDC всички случаи на полиомиелит в САЩ между 1973 и 1983 г. с изключение само на няколко внесени отвън, са били предизвикани от ваксинациите. Самият д-р Джонас Салк, създателят на убитата полиомиелитна ваксина, заявява пред сенатска подкомисия, че епидемиите от болестта след 1961 г. са в резултат на имунизациите! От CDC признават, че понастоящем живата ваксина на Сабин, която се дава през устата, е основната причина за случаите на полиомиелит в САЩ. Вирусът остава в гърлото една до две седмици, а в изпражненията до 2 месеца! Така че самите имунизирани се явяват резервоар на зараза. За периода 1980-1985 г. са съобщени общо 55 случая - 51 след имунизиране и 4 при хора, върнали се от развиващи се страни. Трима от заболелите от полиомиелит по време на пребиваването си в чужбина са били ваксинирани!
Съвсем очевидно е, че ваксините не са надежден начин за предпазване от инфекциозни болести. Те не създават траен имунитет, така както естествено прекараното заболяване. Следва логичният въпрос: ЗАЩО ТОГАВА ДЕЦАТА ИЗОБЩО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВАКСИНИРАНИ?
Поставянето на определена ваксина лъже тялото да се съсредоточи върху създаването на антитела, което обаче представлява само един аспект от комплексността на имунния отговор и не е сигурен показател за това дали човек ще бъде предпазен от дадена инфекциозна болест. Още през 1950 Британският медицински съвет публикува изследване, направено по време на епидемия от дифтерия, което показва, че няма доказуема връзка между наличието или отсъствието на антитела и случаите на заболелите! Естествено придобитият имунитет в резултат на прекарано заболяване е очевидно сложно явление, включващо много органи и системи и не може да бъде наподобено само чрез изкуствено стимулиране на образуването на антитела. Въпреки че специфичният имунитет срещу определена болест понякога може да се засили в резултат на ваксинацията, цялостният имунен отговор може да се влоши значително и организмът да стане податлив на много повече инфекции. След имунизирането много деца започващ да боледуват и се появяват хронични проблеми като бронхити,астма, екзема и др. Ваксините не имунизират достатъчно ефективно, а сенсибилизират - т.е. правят организма по-чувствителен както към "причинителя" на конкретното заболяване, от което би трябвало всъщност да ни предпазват, така и към други.
Би могло да се каже, че имунният отговор се "фиксира" върху изкуствено вкарания в тялото антиген. Имунната система е така устроена, че да разпознава "своето" от "чуждото". Когато ваксината се вкара директно в кръвния ток на детето, тялото е лишено от възможността да реагира и да се защити по нормалния и най-ефективен за него начин, като вирусите имат значително улеснен достъп до вътрешните органи и тъкани, навлизат в незаразените клетки на тялото и започват да се размножават там. Това естествено обърква имунната система, защото тя не може да се ориентира вече кое е "свое" и кое "чуждо" и съответно кое е вредно и кое - не е. И тогава остават два възможни изхода - единият е да се понижат защитните сили като цяло и организмът да стане значително по-податлив на инфекции или пък тялото да атакува собствените си клетки и тъкани, при което се развиват автоимунни заболявания.
Липсата на видими непосредствени реакции след ваксинацията не означава, че не настъпват хронични имунологични и/или неврологични проблеми. Понякога втората или третата доза могат да отключат заболяване. След започването на масовите имунизации се появиха здравни проблеми, които преди са били непознати или изявени само в много по-слаба степен – аутизъм, хиперактивност, дислексия и др. Последните 50 години се наблюдава истинска пандемия от алергии, автоимунни и хронични заболявания.
Интерес представляват сравнителните аутопсии при възрастни хора от страни, където масовите имунизации са слабо застъпени, и от САЩ. Установено е, че тимусната жлеза при многократно ваксинирани американци показва изразена атрофия, която започва още от пубертета, докато при хора от други държави, където населението е подлагано на значително малко имунизации, тези промени са изразени в по-слаба степен. Тимусната жлеза представлява важен елемент от имунната система и нарушения във функцията й се свързват с развитието на автоимунни и туморни заболявания.
Когато говорим за ваксинации, винаги трябва да имаме предвид индивидуалната възприемчивост, а също така и огромната възможност на вирусите и микроорганизмите да мутират. Ето защо най-разумната идея е да засилим защитата на организма по естествен начин чрез методите, които ни подсказва природата, а не чрез инокулирането на даден патогенен щам в здрав човек (който може никога да не "хване" определена болест просто защото не е възприемчив към нея). За съжаление ролята на хигиената, начинът на хранене и стреса като имуномодулатори остават далеч в периферията на погледа на съвременната медицина.
"Повечето от болестите, които ни убиват днес, са резултат на ”замърсяване” на нашата физическа, политическа, икономическа, обществена, семейна и индивидуална психологическа среда. Истинските профилактични мерки не могат да пренебрегнат тези въпроси, когато се говори за здравето и все пак лекарите твърдят, че проблемът е чисто медицински и по този начин решим чрез тайнствата на “Църквата на съвременната медицина”...", заявява д-р Робърт Менделсон.
Дори внимателно проведени епидемиологични проучвания не могат да дадат реален положителен отговор за ефикасността от имунизациите. Защо? Представете си, че от 100 ваксинирани 5 се разболяват от морбили. В такъв случай се смята, че ваксината има 95% ефикасност. Но ако само 10 от тези 100 човека са изложени на съответния вирус и 5 от тях са се разболели, тогава ефикасността на ваксината автоматично спада до 50%! Подобни проучвания очевидно са недостоверни, защото никой не знае колко души са били в контакт с вируса.
Децата се раждат с относително недоразвита имунна система. Този преходен имунен дефицит се компенсира донякъде от защитните функции на кърмата и предадения от майката пасивен имунитет чрез антитела. През първите месеци на живота си новороденото не боледува от някои заразни заболявания, например морбили, при условие че майката е преболедувала. Естествено хранените кърмачета боледуват по-малко и по-леко от вирусни и бактериални инфекции.
Постепенно организмът на бебето започва да реагира на многобройните антигенни стимули, идващи от бактериите, които започват да населяват кожата, горния дихателен тракт, червата, и от различни вируси и паразитни агенти. По този начин става укрепването и развитието на имунната система. Колкото повече ненужно тя се потиска в този период, толкова по-слаба може да остане.
Д-р Джон Уокър-Смит,педиатър -гастроентеролог от лондонската болница "Св. Вартоломей", установява много голямо увеличение на честотата на болестта на Крон12 при деца от индийски произход, родени и отгледани във Великобритания, в сравнение с деца, родени и живеещи в Индия. Според него потискането на отговора на имунната система срещу много инфекции, типични за детската възраст, не позволява нормалното развитие на защитните механизми на децата от западните държави и затова при тях се проявяват по-тежки и сериозни хронични проблеми.
Според друго проучване, извършено от двама педиатри в Пакистан през 1981 г., децата, заболели от дребна шарка, на които се дават противотемпературни медикаменти, боледуват значително по-дълго, като се наблюдава засилена склонност към усложнения от страна на дихателната система и стомашно-чревния тракт. И обратното - най-бързо възстановяване става при тези деца, при които болестта е оставена на естествено развитие и при които тя се изявява чрез най-типичните си симптоми като по-висока температура и подчертан кожен обрив. От това може да се направи заключение че намесата в естественото протичане на болестта значително потиска имунния отговор на детския организъм и като последствие дава възможност за развитие на усложнения. Тези факти са известни на лекарите, практикуващи хомеопатия още от времето на Ханеман.
Във всеки човек непрекъснато има различни патогенни микроорганизми и въпреки това повечето от нас са относително здрави. Но мнозина са забелязали, че щом преживеят някакъв психически стрес, почти веднага след това се разболяват и физически. Това е така, защото организмът отслабвайки дава възможност на болестотворните бактерии бързо да преодолеят защитата му и да се развиват свободно. Очевидно е, че не е важно само дали сме "заразени" с даден микроб, а и какво е състоянието на имунната ни система в момента, което пък зависи до голяма степен и от психо-емоционалното ни състояние. През 30-те години на нашия век американският учен Роял Райф установява с помощта на микроскопа, който конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на средата даден непатогенен микроорганизъм може да се превръща в болестотворен и обратното. (Спомнете си за едностранчивата теория на Пастьор за специфичната етиология и мненията на други учени, описани в глава 1.)
Знаем, че ако един орган не се упражнява, той атрофира. Ако имунната система непрекъснато се лишава от възможността да функционира и да се "упражнява" чрез срещата си с различни антигени, това постепенно ще доведе до нейното отслабване и невъзможност да се справя със своите задължения. Детските болести като морбили, рубеола и заушка в действителност са полезни, защото те позволяват защитната система на организма да се развива правилно, докато имунизациите нарушават естествените етапи в протичането на този процес. Хора, които не са преболедували от морбили пример, имат по-голяма честота на кожни, ставни и костни заболявания, а непрекараната заушка се свързва с по-висок риск от развитие на рак на яйчниците. От наблюдения е установено, че различни състояния като екземи, астма или често рецидивиращи инфекции на дихателните пътища могат да се самоизлекуват след прекарана дребна шарка или друга детска болест, тъй като по този начин чрез болестта организмът се е пречистил и е засилил защитните си механизми. През 60-те години например в "Бейл юнивърсити педиатрикс клиник" са прилагали с успех заразяването с морбили за подобряване на състоянието и дори за лечение на деца с нефротичен синдром.
Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат от безконтролната употреба на алопатични лекарства и ваксини, които потискат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с помощта на природната медицина.
Според д-р Ричард Московиц неестественият процес на ваксиниране може би води до развитието на "бавни" вируси в тялото, които допринасят за появата на сериозни хронични заболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичната медицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване, срещу което е направена имунизацията! Ненужното прилагане в много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кортикостероиди и др. допълнително утежнява положението.
12 Болест на Крон (терминален илеит) - възпалителен процес с неясна етиология, засягащ ограничен участък от крайния отдел на тънките черва с разязвявания на лигавицата, грануломатозни изменения и стесняване на просвета на червото понякога и до пълно запушване.

През 1990 г. в Швейцария група от 180 лекари в доклад, озаглавен "Медицински възражения срещу продължителната МПР имунизационна кампания в Швейцария", заявява следното: "В нашите брошури за пациенти ние се опитваме да покажем съвсем точно защо детските болести могат да имат и благоприятен ефект върху съзряването и развитието на имунната система на подрастващия организъм. Ако децата превъзмогнат болестта със собствените си съпротивителни сили, това дава възможност на имунната система да се развие и да си изгради устойчивост срещу други заболявания в детството и в зряла възраст." Естественият и траен в много случаи имунитет, придобит след прекарване на дадено заболяване, е много по-съвършен, отколкото този, който биха могли да дадат ваксинациите, да не говорим за всички опасни последици от последните.
Отново ще цитирам д-р Г. Ланкто: "Ваксините разболяват хората... Те не защитават... Това е съвършена глупост, базирана на страх - страх от болести... Още повече информация се крие от хората... Има много книги по въпроса, но лекарите не ги четат ... Те всички се подчиняват сляпо, това е истината.
Д-р Р. Менделсон пише: "...Разбира се, освен факта, че тези „профилактични мерки” (имунизациите - бел. авт.) са неефикасни и вредни, лекарското съсловие допълнително нанася вреда, като не дава информация как наистина можем да се предпазим от тези заболявания...
Ето и мнението на анонимен лекар, публикувано в брой февруари/март от 1994 г. "Таунсенд летър фор докторс енд пейшънтс": "Медицинската парадигма, според която ваксинациите ни дават имунитет, е в най-добрия случай икономическа конспирация, а в най-лошия – измама... Ваксинациите несъмнено отслабват имунната система на цялата човешка раса, поколение след поколение... Ние ще продължим да бъдем свидетели на епидемии от още неназовани болести... Детските болести са абсолютно необходими за развитието на имунната система - както на отделния индивид, така и на цялото човечество... Не трябва да позволим ваксинациите да разрушат спечелената с мъка биологична цялост и генетична имунокомпетентост на човешката раса..."
Инфекциозните болести са съпровождали човечеството от най-дълбока древност. Още преди векове е било забелязано, че когато човек се е разболявал и оздравял от някои болести, след това той не боледувал отново от тях. Именно това означава терминът "имунитет".
В "История на Пелопонеската война" древногръцкият историк и стратег Тукидид дава описание на чумата, нападнала Атина в 430 г. пр. н. е. Странното е, че тя се явява изведнъж и няма връзка с епидемиите в Европа и Средния изток. Самият той, прекарал заболяването, прави много интересни наблюдения за ефекта на болестта върху тялото и психиката на човека и възможната връзка между психологическото състояние и съпротивляемостта на организма: "Най-ужасното нещо от всичко беше отчаянието, което обземаше хората, щом разберяха, че са заболели от чума; те веднага изпадаха в състояние на пълна безпомощност, и предавайки се по този начин, губеха своите защитни сили... Но най-много съжаляваха болните тези, които бяха преболедували и вече оздравели. Те знаеха какво представлява болестта и в същото време се чувстваха сигурни, защото никой не се разболява два пъти, а ако случайно се случеше, то никога не беше фатално."
Масовите имунизации срещу дребна шарка, рубеола и паротит доведоха до промяна и в модела на протичане на заболявания. Те зачестяват все повече при юноши и възрастни хора, като това е свързано с по-тежко протичане и възможност за усложнения. Освен това при много хора се проявяващ в атипична форма.
ГЛАВА 5. БЕЗОПАСНИ ЛИ СА ВАКСИНАЦИИТЕ?
На обществото като цяло не се дава информация за многобройните странични ефекти от ваксинациите, които могат да бъдат твърде сериозни и понякога фатални. Самите медици са поставени в информационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискутирането на краткотрайните и дълготрайните увреждания, настъпили в резултат на различни ваксини съзнателно се избягва от официалните медицински институции. Необходимо е внимателно да изслушваме родителите, когато ни казват, че проблемите на детето им са започнали след някаква имунизация, а не да отричаме тази възможност, както правят много колеги. Задача на лекуващия е да търси причината за заболяването без предразсъдъци. Родителите са тези, които на първо място са отговорни за здравето на децата си. Те не трябва да се доверяват сляпо на медицинските институции и да не се страхуват да задават "неудобни" въпроси.
В края на XIX в. известният английски лекар хомеопат Комптън-Бърнет пише за ваксиноза, имайки предвид хроничното заболяване, което се предизвиквало от прилаганата тогава масово ваксина против едра шарка. Той дори издава книга по този въпрос, в която представя многобройни случаи от своята практика, при които установил, че оплакванията са започнали след "неуспешна ваксинация". От времето на д-р Бърнет до сега лекари по целия свят многократно са проследявали развитието на различни "болести" до направени преди това имунизации. Сериозните странични ефекти, проявяващи се след поставянето на различни ваксини, общо взето, не могат да се лекуват от алопатичната медицина, но с помощта на хомеопатията те са били често успешно преодолявани през последните 100 години.13
„Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не е слагана" - това заявява д-р Джеймз Шенън от Националния здравен институт на САЩ (NIH).
Според вирусолога Алан Морис "има достатъчно данни, които показват, че детските имунизации причиняват повече вреда, отколкото полза".
А ето какво пише още в юлския брой на JAMA, 1926 г.: "В райони, където не се правят организирани ваксинации на населението, парализата е рядко явление. Невъзможно е да се отрече връзката между ваксинациите и енцефалита14, който ги следва."
"Решението дали да ваксинирате децата си, е ваше и само ваше " ("Ръководство за родители за имунизациите при децата", стр. 5, издание на PHS/CDC, 1977 г.)
Според Информационната система за докладване на страничните ефекти от ваксинации (VAERS) към FDA годишно се получават между 11 000 и 12 000 официални съобщения, от които около 1% за смъртни случаи и около 15% за сериозни проблеми, налагащи хоспитализация или завършващи с трайна инвалидност! Отново ще цитирам д-р Кр. Севърин: "Само за две години - 1991 и 1992, в САЩ са регистрирани 31 666 случая на странични реакции след ваксинации, включително 706 със смъртен изход. Почти 5% от нежеланите ефекти са класифицирани като сериозни. В същото време FDA признава, че само около 10% от лекарите докладват за страничните ефекти от ваксинации!" При проучване в Ню Йорк се установило, че само 1 лекар на 40 съобщава за смърт или увреждане, настъпили в резултат на имунизация!
През 1986 г. се създава, забележете, Програма за компенсиране на щетите от ваксинации (VICP), която до настоящия момент е изплатила повече от 1 млрд. USD за различни увреждания или смърт, настъпили след ваксинации, като има заведени още хиляди дела. Въпреки всички горепосочени факти на обществото непрекъснато се повтаря, че "ползите от ваксинациите превишават по значение рисковете".
Според д-р Дж. Келър хората се ваксинират главно под натиск и под въздействие на умело насаждания страх от определени болести. Клинптън Милър заявява в изказване пред Долна камара на Конгреса на САЩ, че при масовите имунизационни програми се наблюдават следните тенденции: да се преувеличават ползите от ваксинациите, като същевременно се омаловажават или напълно се пренебрегват рисковете, свързани с тях, да се създава впечатление за неотложност на ситуацията когато такава в действителност не съществува; да се стимулира ваксинационен ентусиазъм сред обществеността; да се разширяват дори пълномощията на полицията и други институции за да налагат по недемократичен начин ваксинационните идеи; да се поддържа прилагането на дадена ваксина дори когато вече е била многократно дискредитирана, и да се заглушава по всякакъв начин гласът на образованите и разумни инакомислещи.
Медицинската индустрия е създала мита за "страшните" детски болести и съответно е


13 Подробна информация относно начините на лечение на ваксиноза и профилактиката на различни инфекциозни болести с хомеопатия с описани многобройни случаи можете да намерите в "Терстевтичен наръчник по хомеопатия" от д-р А. Гълъбов, изд. 2000 г.
14 Енцефалит - възпаление на мозъка.


предложила "решението" за тяхното унищожаване - ваксините. На родителите с години се насажда страхът, да не би детето им да се разболее от една в действителност невинна болест, която би била полезна за развитието на имунната му система и би му дала доживотен имунитет, и са накарани да приемат за нормално и дори полезно внасянето на токсични коктейли в оформящия се детски организъм! Със сигурност те не знаят, че през последните десетилетия в САЩ смъртността в резултат на имунизации срещу детските болести превишава почти десетократно смъртността от самите заболявания!
Ето един от начините да се манипулира съзнанието на лекарите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на медицинските учебници детските болести са описани като доброкачествени и тези, които ги прекарат, остават с траен имунитет за цял живот. В новите издания, публикувани след въвеждането на съответните ваксини като МПР (морбили-паротит-рубеола) например, заболяванията са описани вече като носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвидиране се извършва посредством масовите имунизации! Разбира се, когато хората не познават целия богат арсенал от манипулативни методи и прийоми, които се използват, за да ги накарат да извършват действия дори против убежденията си не могат да им се противопоставят.
Като цяло фирмите използват различни механизми, за да потискат негативната информация, която би трябвало всички да знаят. Те не са задължени да извършват проучвания за дълготрайните странични ефекти от ваксинациите, нито пък да правят сравнителни изследвания с алтернативни методи, като например хомеопатия, за ефективността на профилактиката и лечението. Те нямат никаква изгода от това да се вдига шум около тези въпроси, защото знаят какъв ще е крайният резултат и той въобще няма да бъде в тяхна полза. Техният интерес е да произвеждат нови и нови ваксини и да ни убеждават, че това е "войнственият сигурен начин" да се предпазим от заболявания. Да, това е сигурен начин, но да си напълнят джобовете за сметка на здравето и на влошаващия се генофонд на цялото човечество.
Ето мнението на д-р Кр. Севърин: "Докато на родителите не се даде шанс сами да решават дали да се слагат ваксини на децата им, то значи, че на тях им се отрича правото на съгласие без да са информирани достатъчно по въпроса. Защо ваксинациите да са по-различни от други медицински процедури, които изискват съгласието на пациента, след като е бил информиран за ползите и рисковете от тях?"
Наскоро моя близка приятелка ми каза, че не желае бебето й да бъде ваксинирано. Тя споделила със своя педиатър опасенията си от възможни усложнения след имунизацията, като например появяване на гърч или други реакции. "Няма нищо страшно" - бил отговорът - "ще му дадем диазепам преди ваксинирането или пък, след това, ако такова нещо се получи."(!) При подобен начин на разсъждение от страна на медицинската професия не бихме могли да очакваме положителни промени в здравеопазването.
Д-р Р. Менделсон пише: "Ние вече видяхме какво бедствие е медицината, която лекува, но т. нар. превантивна медицина е също толкова опасна... Най-голямата заплаха идва от опасните и безуспешни опити да предпазим децата от детските болести чрез масови имунизации. Имунизирането не е единственият фактор, който определя дали даден човек ще се разболее от дадено заболяване. Много други фактори като хранене, условия.на живот и хигиена имат важно значение... Понякога самата ваксинация може да отключи заболяването...
Бурното увлечение на модерната медицина не е никъде толкова явно видимо, както при фарса с ежегодните противогрипни ваксини. Не мога да не мисля за тях, без да се сетя за една сватба, на която бях поканен. Странно, но родителите на младоженците не присъстваха и изобщо нямаше хора над 60-те. Когато попитах къде са възрастните хора, ми казаха всички те са били ваксинирани срещу грип преди няколко дена сега били по къщите си, възстановявайки се от страничните ефекти на ваксината!"15
Представа за реалните опасности, които крият противогрипните ваксини, може да се получи от т.нар. Голямо фиаско със свинския грип от 1976 г. След щателно правителствено и медийно проучване
15 Курсивът е от автора.

последва разкритието на 565 случая на парализа по типа Гилен-Баре16 в резултат на ваксинациите и около 30 "необясними" смъртни случая на възрастни хора няколко часа след слагането на инжекцията.
Не е известно дали противогрипната ваксина не предизвиква по време на бременността увреждане на плода, тъй като няма никакви изследвания във връзка с това. Добре е да се знае че след естествено преболедуване от грип не само че се придобива траен имунитет срещу съответния щам, но освен това организмът е в по-висока готовност да неутрализира инфекция с грипен вирус, подобен на този, с който човекът вече се е срещнал.
По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, ваксините срещу тях и техните странични ефекти.
Полиомиелит. При голяма част от хората заболяването протича в съвсем лека форма със симптоматика подобна на тази при обикновена настинка или грип, може да не бъде разпознато и не оставя никакви трайни последици. А по време на епидемии здравите носители на вируса многократно превишават болните, особено тези с паралитични симптоми! Може би дори повече от 90% от изложените на вируса хора по време на епидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всичко най-важна е силата на имунната система и предразположението! Алопатичната медицина не разполага с ефикасно лечение на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е бил много успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бонд за своя клиничен опит със заболяването: "Винаги съм използвал за латирус17 като профилактично средство при стотици семейства по време на много сериозни епидемии и никога не видях дори един от тези случаи да се усложни. Възстановяването на вече разболелите се, както и на тези в начален стадий на заболяването беше 100 %.”
До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомиелит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-те години в страните от третия свят, където хигиенните условия обикновено са лоши, честотата на полиовирусните инфекции е много висока. При голяма част от децата се установяват антитела в резултат на прекарано заболяване или поради безсимптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обаче са малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят, когато голяма част от населението не е била излагана на вируса сравнително продължително време и/или се появи нов по-вирулентен щам. Изготвянето на самата ваксина може да предизвика създаването му затова в развиващите се страни епидемиите възникват именно след имунизационни кампании.
През 1955 г. д-р Джонас Салк, американски лекар и микробиолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поставя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондация по детски паралич обявява, че ваксината е "безопасна, силна и ефикасна" и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след което започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмици след това изявление деца, които са ваксинирани току-що, започват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 юни Службата за обществено здраве на САЩ съобщава, че има потвърдени случаи на полиомиелит, като 6 от тях са завършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на имунизираните с ваксината на Салк деца!
През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар и микробиолог, създава живата полиомиелитна ваксина, която се поема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изключително ваксината на Сабин, тъй като тя предизвиква образуването на по-голямо количество антитела и според официално наложеното мнение се смята, че дава по-дълготраен имунитет.
Тук искам да предложа на вниманието ви един интересен факт: През 1948 г. по време на най-големите епидемии от полиомиелит д-р Бенджамин Сендлър, експерт по хранене към "Отийн ветеране хоспитъл" установил, че съществува известна зависимост между приема на захар и нишестени продукти и заболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите, в които консумацията на захарни и тестени изделия е най-висока, имат и най-много случаи на полиомиелит. Според него тези

16 Синдром на Гилен-Баре е автоимунно заболяване със засягане на нервната система, което се характеризира с мускулна слабост, неустойчива походка, парези с различна тежест на един или повече крайници или лицето. Възстановяването протича за период от няколко месеца до една година, но понякога може да остане трайна инвалидност или увреждане. Около 5% завършват със смърт.
17 хомеопатично лекарство


храни дехидратират клетките и предизвикват изтегляне на калция от костната, нервната и мускулната тъкан. Това води до значителен калциев дефицит, който допринася за развитието на тежка картина на болестта. Според епидемиологичните проучвания най-многобройни и сериозни случаи е имало през летните месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогава децата консумират много сладолед, газирани и други подсладени напитки. През 1949 г., преди да започне "сезонът на полиомиелита", той предупредил жителите на Северна Каролина чрез вестниците и радиото да намалят колкото се може повече приемът на захар-съдържащи храни. Ефектът: 90% редуциране на консумацията се последвало от почти същото процентно намаление на заболелите - 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от ог-ромните загуби, мощният Млечен тръст на Рокфелер, продаващ замразени продукти на жителите на областта, заедно с търговците на кока-кола предприели широка кампания, като заявили, че проучванията на д-р Сендлър са само мит и статистическите данни не са нищо повече от "щастлива случайност" и съвпадение. На следващата година потреблението на захарни изделия било същото както през 1948 и заболеваемостта отново се покачила. Очевидно повечето хора не желаят да използват ума си за мислене. Докато това продължава, човечеството като цяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскрупулните политици, сектите и прочие.

Последни статии

Статии

eXTReMe Tracker