|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

ТИФУС, ДИЗЕНТЕРИЯ, ХОЛЕРА, ДИАРИЯ

ТИФУС.

Нервната треска, или тифусът, е болест, присъща на снажните натури, и се явява в разцвета на живота им. Тифусът е една от най-буйните трескави прояви - силна лечебна криза. От него много се опасяват при обикновено лекарствено лекуване повечето страда-щи от тифус умират. От гледището на новата лечебна наука тифусът не е така страшен. Само при тежко облагане е несигурно дали организмът ще издържи лечебния процес. Ако след охлаждащата баня успеем да предизвикаме изпотяване по природен начин, можем да бъдем уверени, че опасността е отстранена. При лекуване на тежко болни от тифус често се е случвало да проходят само след няколко дни, докато при лекарственото лекуване за това са необходими седмици, дори месеци.

Опитът изтъкна парните ми бани като особено ефикасни при лекуване на остри болести като тифуса, инфлуенцията и други подобни, но те трябва да се нагодят съобразно силите на организма и особено в началото да не се правят често и да не са много продължителни. Разбира се, парните бани трябва да бъдат умело съчетани с отводни и коремообтривни и обтривноседящи. Тифусът, както всички останали болести, произхожда от облагане с чужди вещества и се лекува по описания общ начин със съответно приспособяване на лекуването.

Една стара привърженичка на лечебния ми метод ми писа, че успяла при два тежки случая от тифус само чрез една парна и две по-продължителни охлаждащи бани да подобри състоянието на болните дотолкова, че започнали да се движат на открито. След шест дни тифусът изчезнал, без да остави и следа.

Такива успешни лекувания съм ръководил и аз. Лекуването бе бавно само когато жизнеността на организма бе много спаднала вследствие на продължителна употреба на лекарства.

ХОЛЕРА, ДИЗЕНТЕРИЯ.

Същите успехи съм постигнал и при лекуване на холерата и дизентерията - болести, които, придружени от силна вътрешна треска, причиняват опасни храносмилателни разстройства. Опитът ми доказва, че при холерата треската е така силна, че вътрешността на корема изгаря до почерняване - явление, което можем да констатираме по тъмния цвят на устните, носа и очите на умрелите от холера.

Жертва на холерата и дизентерията стават само тези, чиито организми са тежко обложени. Не е случайност, че един се разболява от холера, а друг не. Болестите от рода на холерата съм разгледал по-подробно в специална брошура, която препоръчвам на читателите си.10

10 Холера, диария и подобни болести - поява и безлекарствено лекуване"- непреведена на български

Опитът доказва, че всички болни от холера по-рано са страдали от разстроено храносмилане, главно от втвърдяване на корема и запичане.

Заразените от холера, преди да се разрази болестта, се чувстват неразположени, усещат някаква тежест -признак на започващата ферментация на чуждите вещества в корема.

Според мен холерата е най-силната пречистваща криза на организма. Чуждите вещества, подтикнати

Към ферментация от външни причини като промяна на времето, простуда, уплаха, възбуда и т.н., наблягат с всичка сила към корема, особено когато кожата не функционира. Ако жизнеността на организма все още е запазена, той издържа кризата и болният става необикновено здрав, но ако е.спаднала вследствие на употреба на лекарства или по друга причина, организмът обикновено рухва. През време на разгорещяването, което придружава холерата, забелязваме особени болестни прояви. Горещината обикновено се съсредоточава в храносмилателните органи, които буквално изгарят, а по повърхността на тялото се чувства мръзнене.

При лекуване на тази болест е необходимо преди всичко да се премахне голямата вътрешна горещина, а след това да се изпоти тялото по естествен начин. Ако притежава достатъчна жизненост да отведе навън рушащата вътрешна горещина, лекуването протича сравнително леко. Поради високата температура някои болни едва усещат външния студ. Това състояние е най-опасно. През 1849 и 1866 г., когато в Лайпциг върлуваше холера, имах възможност да изследвам много болни. Спомням си видяното до най-малки подробности и мога да си го обясня. Ония болни, чиито организми успяха да отведат треската навън, оздравяха, а тези, които не даваха никакви признаци на треска, умряха. Видях една жена, която в 11 часа преди пладне спокойно се разхождаше с детето си по двора, а в 2 часа бе изнесена мъртва от болницата. У нея не се забелязваше никаква реакция на тялото спрямо холерната ферментация. Болната, разбира се, бе тежко обложена. Тъмното оцветяване на устните, очите и върха на носа бе несъмнен признак, че вътрешността на корема бе буквално изгоряла.

Моите обтривноседящи бани са отлично средство за лекуване на холерата и дизентерията. Те пробуждат до крайна степен жизнеността на тялото. Ефикасно въздействие оказват често и парните бани на корема, обаче те трябва непременно да бъдат последвани от охлаждащи. От време на време да се правят и слънчеви бани за бързо сгряване. Ако то не може да се постигне по естествен път, болният да си легне и да се завие добре. Разбира се, лекуването изисква растителна храна.

И при дизентерията моите бани, съчетани с останалите лечебни фактори, дават отлични резултати. Често една парна баня и няколко обтривноседящи или коремообтривни са достатъчни, за да престане диарията.

Ако тя продължи, да се прибегне до следния начин, особено годен за бързи случаи. Взема се керемида, която се нагорещява и увива в парче вълнен плат, след което болният се поставя да седне върху нея. Удивително е колко бързо се прекратява диарията по този начин. След няколко часа се прави обтривноседяща баня и болният отново се поставя върху нагорещена керемида.

По този начин съм успявал да спася много болни, които иначе неминуемо щяха да умрат.

Който преживее тежки лечебни кризи от рода на холерата и дизентерията, се чувства след това необикновено здрав. Всички оздравели от тези болести усещат лекота, сякаш от плещите им се е смъкнал тежък товар. Това чувство е напълно понятно, понеже организмът се е освободил от чуждите вещества, Които са причинили болестта. Науката за лицеизраза също потвърждава това пречистване. Удивително е как организмът успява да се измени до такава степен за толкова кратко време.

Понеже холерата все пак си остава опасна лечебна криза, най-разумното е да насочим всичките си усилия да я предотвратим. За съжаление до днес не знаеха как да сторят това. Едва моите открития посочиха начина, по който могат да се предотвратят и премахнат опасни лечебни кризи от рода на холерата.

През последните години получих много благодарствени писма за успешно лекуване на холерата по моя метод. Наред с баните ми за предотвратяване на тази болест в тропичните страни е допринесла значително диетичната храна.

Диарията у децата не е нищо друго освен холера в по-слаба степен. От нея страдат почти винаги само онези деца, които са отхранени изкуствено и са претоварени с чужди вещества. Диарията се лекува по същия начин, както холерата. За да се изпоти детето по-лесно, майката или бащата да го вземат при себе си в леглото.

От диария страдат и възрастните със силен организъм. Всяка диария, дори в най-слаба степен, изразява лечебно усилие на тялото, затова трябва да я посрещаме с радост. Тя не е опасна, щом не продължава много. След диарията организмът винаги се чувства обновен. Виждаме как тялото само се грижи да се пречисти от време на време.

При все че диарията и запичането на пръв поглед противоположни явления, не трябва да се учудваме, че ги разглеждам като прости храносмилателни разстройства, причинени от голяма вътрешна горещина вследствие на прехранването. Както една и съща причина прави един дебел, а друг мършав, така и чуждите вещества в един случай причиняват диария, а в друг - запичане.

Ако запичането не отстъпи пред отводните ми бани, нека болният опита и друго изпитано в много случай средство: да ходи по голяма нужда на открито. Удивително е как благотворно въздейства чистият въздух на тялото. Това, което се оказва невъзможно в най-добре устроената тоалетна, се постига много лесно на открито.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

eXTReMe Tracker