|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

СЪРДЕЧНИ БОЛЕСТИ И ВОДЯНКА

Човечеството страда от редица болести на сърцето, против които медицината разполага с лечебни предписания за всеки отделен случай. Тя ги класифицира като органически болести на сърцето и сърдечните клапи и като сърдечни разстройства, произхождащи от преходни причини. Който желае да проследи причините на сърдечните болести и си ги обясни по естествен път чрез природните процеси, неизбежно идва до заключението, че те произхождат от облагане на сърцето с чужди вещества и че класифицирането им е съвсем безполезно. Имаме ли например левостранно облагане, вероятността да се появи сърдечна болест е много по-голяма, отколкото при десностранното. Разбира се, слабото по наследство сърце много по-лесно се поддава на облагането, отколкото силното.

Облагането засяга не само обвивката на сърцето и неговата околност, но и самите сърдечни мускули, които понякога са така пропити с чужди вещества, че се подуват и функционират неправилно. За да функционират неправилно, не е необходимо непременно да се увеличи обемът им. Облагането на мускулната тъкан често става по такъв начин, че мускулите само затлъстяват. В това състояние сърдечните мускули са недееспособни. Всеки знае, че циреите по кожата я правят твърда, неразтеглива и възпират движението на цялото тяло. И облагането на сърдечните мускули се изразява в неправилна дейност. когато от сърцето се изисква по-усилена работа, например при тичане, уплаха и подобни случаи, т.е. когато се усили кръвопритокът към него, веднага проличава, че то е неспособно да се справи с предназначението си. Явяват се сърцебиене, притеснение, парализа, задух и т.н. Тези болестни прояви невинаги са придружени от болки, обаче болният има някакво постоянно или преходно чувство на тъпота, усеща тягост или чувства, че в сърцето или около него има нещо, което не е на мястото си.

На същите причини се дължи и разстройството на функциите на сърдечните клапи. Когато те са обложени, не могат правилно да се затварят и отварят и не прилепват плътно към отворите на камерите. Понякога тази неправилност се дължи на деформиране на повърхността на отворите вследствие на напреднало облагане.

Що се отнася до нервните сърдечни болести, съвсем не ги смятам за особено откритие, за каквото ги има медицината. Както обясних подробно в раздела за нервните болести, никой орган не може да се разболее, без да заболеят и нервите, водещи към него. Да твърдим, че този или онзи орган е болен или че цялото тяло е болно, а нервите са здрави, значи да нямаме понятие от законите на природата. Този заблуждаващ възглед на медицината за мен е отживял времето си. Несъмнен факт е, че различните сърдечни болести с всевъзможните им названия и прояви имат обща причина - облагането на тялото с чужди вещества.

Щом причината на сърдечните болести не бъде отстранена и вкарването на чужди вещества - лекарства и противоприродна храна - продължава, сърдечната болест се превръща във в о д я н к а. Тя почти винаги е краен стадий на преходни, не излекувани болести. Водата, която се отлага в организма при водянката, е продукт на болното тяло. Тя е сигурен признак, че тялото не е в състояние нито да образува нова здрава кръв, нито да пречиства достатъчно наличната. А каква е последицата от това? Соковете, необходими за образуване на кръвта, започват да ферментират под влиянието на чуждите вещества и изменят състава си. При никоя друга болест процесът на разлагане на веществата в организма и възникналите от това изменения във формите и функциите не е така ясно изразен, както при водянката.

С мен се консултира един страдащ от водянка, чието тяло бе така препълнено с вода, че приличаше на надут мехур. Вътрешният натиск на водата бе така силен, че в краката тя клокочеше и болният оставяше следи от Влага навсякъде, където седнеше. Най-характерното обаче бе следното. Болният, по занятие търговец на масла, трябвало всеки ден да вкусва маслата, затова и излизащата през краката вода миришеше на масло - несъмнено доказателство за нейния произход. Ясно е, че стомахът не е бил в състояние да смила голямото количество масло, изяждано без хляб и други добавки. Маслото оставало несмляно и се превръщало в чуждо вещество, което дало левостранно облагане, понеже болният спял на лявата си страна. Във и около сърцето се образували тлъстинни отлагания, Които са причина на по-раншната сърдечна болест. Разлагането на чуждите вещества продължило и накрая се явила водянка. Сърдечната болест на този болен минала през всички стадии на развитие. Първо той страдал от сърцебиене, после от нервно разстройство на сърцето, след това последователно от затлъстяване на сърцето, от неправилно функциониране на сърдечните клапи, от водянка на сърцето и накрая от обща водянка. Опитани били всички лечебни методи, а най-сетне и моят. За съжаление бе много късно, за да се предприеме каквото и да било лекуване. Организмът бе загубил жизнеността си. Той бе препълнен с всевъзможни лекарства. Против всяка болест били употребени няколко вида.

Причината да се отложи вода в тялото е възпаленото състояние на корема, което болният в повечето случаи дори не подозира, понеже то се развива бавно. Мъчи го само водата, която причинява задух и свиване на сърцето. Обаче, щом тялото почне да реагира против водата и щом успеем да пробудим жизнеността му, хроничното възпаление се превръща в остро. Ако болестното състояние е много напреднало, той така упада вследствие вътрешната температура, че излекуването става почти невъзможно. Той буквално изгаря вътрешно. Ако обаче организмът все още има достатъчно жизненост, за да овладее болестта, възпалението може да се премахне. Ще поясня това с няколко примера.

От чужбина дойде при мен един болен, който от години страдал от водянка и бил лекуван от лекарите. Отложената в краката вода ги бе удвоила по обем. Същото бе и с корема. Болният се оплакваше само от задух при лежане и от тежест в краката, която не му позволяваше да се движи. Обясних му, че болестта е доста напреднала и че е безсмислено да предприема каквото и да било лечение. Той обаче настоя и почна да прави бани с голямо въодушевление въпреки съвета, който му дадох.

През първите две седмици всичко вървеше добре. Вследствие на усилено потене и обилно ходене по нужда количеството на водата в организма значително намаля и болният се чувстваше извънредно радостен. Дотук тялото успя да изхвърли само продукта на болестта - водата, и пристъпи към отстраняване на самата причина на отлагането й. Тя бе вътрешното хронично възпаление, което болният не забелязваше. Тялото можеше да завърши лекуването само по един начин - като превърне хроничното възпаление в остро. Щом организмът има достатъчно жизненост, той успява да отстрани причиняващите възпалението чужди вещества и оздравява. В противен случай изгаря отвътре. С моя болен стана това, което предвидих - той изгоря. През третата седмица започна превръщането на хроничното възпаление в остро в десния крак, който вследствие на това все повече и повече се възпаляваше, докато накрая се образува открита рана от пръстите на крака до средата на пищяла. Още на втория ден ръката почерня. Възпалението, което по-рано се спотайваше във вътрешността, сега се появи и външно и причиняваше значителни болки на страдащия. През четвъртата седмица черната покривка на раната се обели и тя почна да заздравява. Сега обаче температурата на доста тлъстия организъм всекидневно се повишаваше - сигурен признак, че вътрешното горене непрекъснато се преобразува. Последицата от това бе неутолимата жажда. Студените бани се оказаха безсилни да понижат температурата. Това ясно личеше от безспорния упадък на болния. Силите му, необходими да прави бани, изчезнаха. На 29-ия ден се яви безсъзнание, а на 30-ия последва смъртта. Както предсказах, болният умря само поради голямата вътрешна горещина.

ДРУГ СЛУЧАЙ С БЛАГОПРИЯТЕН КРАЙ.

Болният отдавна страдал от водянка, обаче за щастие, понеже се лекувал хомеопатично, погълнал малко лекарства. Три седмици след започване на лепването по моя метод водата изчезна, а през четвъртата се яви силна вътрешна горещина, придружена от особени признаци. През втория ден на четвъртата седмица изпражненията станаха черни като въглен и миришеха отвратително. Явиха се признаци на холера. Тези изпражнения траяха три дни. Никой от близките не можеше да си обясни това явление, още повече че болният ядеше много малко. Жена му много се грижеше. Обясних й, че мъжът й е спасен, понеже чрез тази криза организмът не само е преобразувал Вътрешната горещина, но е и отстранил причината й - отложените в организма в продължение на години чужди вещества. Болният вследствие на тази криза се чувстваше унил и бе много отслабнал, обаче се съвзе за кратко бреме. Днес той се чувства така добре, както преди двадесет години. От водянката не остана нито следа. В този случай организмът успя да превърне хроничното възпаление в остро и да се освободи от чуждите вещества.

Водянката се лекува само когато болният следва строго лечебните предписания и вземе мерки да се изпотят местата, където е отложена водата. Тогава тя и чуждите вещества се изхвърлят и нормалното храносмилане се възстановява. Водянката е неизлечима, когато жизнената сила е така намаляла, че организмът не е в състояние да изхвърли чуждите вещества. Тогава и храносмилането не може да се подобри.

Отново наблягам върху новия диагностичен метод - науката за лицеизраза. Тя ни дава сигурно средство да предусетим водянката, преди да се развие. Осланяйки се на това средство, не е нужно да чакаме, докато болестта напредне дотолкова, че да е невъзможно излекуването й, а можем да се справим с нея още когато тя е в зачатък. Че е така, доказва опитът.

ДРУГ ИНТЕРЕСЕН СЛУЧАЙ ОТ СЕРИОЗНА СЪРДЕЧНА БОЛЕСТ, СВЪРЗАНА С ПОДАГРА И ЛЕПРА.

Болният - господин И. ф. Р. от Батавия, остров Ява, се е занимавал 24 години с износ и според изявленията му се е радвал на пълно здраве. Страдал само от временна треска, възпаление на очите и разраняване на краката. За нас тези прояви са достатъчно доказателство, че организмът не е бил здрав, а сериозно обложен с чужди вещества, които са се отлагали ту тук, ту там в тялото и под влияние на тропичната горещина лесно са ферментирали и са причинявали възпаления. По-нататъшното развитие на болестта ни дава несъмнено доказателство за правотата на твърденията ми. През ноември 1879 г. близо до лявото ухо към тила се появила буца, чиито болестни вещества били прогонени чрез лекарства и се разнесли из тялото, но по-късно се явили под друга форма - единият от пръстите на ръцете се подул и започнал силно да гнои, при което се подало навън парче кост.

Едва оздравял пръстът, явил се кръвоизлив от червата - сигурен признак, че във вътрешността на организма почнали да се образуват хемороидни възли. Наскоро след това се явила рана на левия крак, която дълго не заздравявала и гнояла.

Болният постоянно имал студени ръце и крака, студена пот и честа треска - признаци на дълбоко вкоренена болест. През февруари 1882 г. се появила силна треска, Която траяла няколко дни и накрая взела такива опасни размери, че домашният лекар, Който смятал, че болестта е лепра (проказа), препоръчал на болния да отпътува за Европа. Така на 13 април 1882 г. господин Р. напуснал Батавия. Когато пристигнал в Европа, се консултирал с професор И. в Базел, който, след като констатирал разгорещяване на кръвта, го изпратил на баните Кранкелхайл, близо до Пьолц, Горна Бавария, и го препоръчал на доктора по медицина Х. По време на лекуването там на дясната ръка се явило червено петно, което, при все че било натрито със сублимат, не изчезнало. След завършване на лекуването болният се почувствал малко освежен, обаче през есента се явили още петна по тяло то. Хроничното трескаво състояние се влошило. През април 1883 г. той се върнал в Ява, където вследствие на усиленото потене, предизвикано от тропичните горещини, червените петна изчезнали. Пристигнал през май в Батавия, явило се сърдечно разстройство, свързано със силна треска, поради което трябвало отново да замине за Европа.

Така че лекуването в баните Кранкелхайл съвсем не отстранило причината на болестта. Това доказва новото й разгаряне след връщането на болния в Батавия. Вследствие на престояването му в по-хладния европейски климат болестното състояние минало в латентен стадий, затова било и по-поносимо, обаче щом се върнал в тропичния климат, болестта отново се превърнала в остра. Лекарят приел това, причинено от промяната на климата, привидно подобрение за излекуване.

През второто си пътуване из Европа г-н Р. по съвета на домашния си лекар и на тайния дворцов съветник, доктор по медицина Н., отишъл на лечение във Фрайбур (Бавария). През есента отново се явили червени петна по цялото тяло, и то много по-силно изразени, отколкото през 1882 г. - несъмнен признак, че облагането на тялото продължава. Понеже скарлатино подобното изриване и другите болестни признаци озадачили лекарите, те казали на болния да предостави излекуването на природата и го посъветвали да опита баните в Райенфелден, които също не помогнали. Болестта отново се превърнала в хронична, като повлияла и на душевното състояние на болния. Той изпаднал в безнадеждно състояние, което е източник на меланхолията. Това съвсем не е странно, след като съветите на толкова видни лекари се оказали безплодни. Болният започнал бързо да старее.

Неотложна работа го заставила да се върне на 19 януари 1889 г. в Ява. Болестта му била взела такъв хроничен характер, че дори тропичното слънце причинявало съвсем слабо потене. Но когато се върнал в Батавия, болестта отново се превърнала в остра. Пак се явило старото сърдечно разстройство, но в много по-сериозен вид. Вследствие на усилващата се треска силите на болния съвсем намалели. В краката се появила вода. Батавските лекари обявили болестта за лепроза, основавайки се на обстоятелството, че европейските специалисти открили в кръвта на болния през второто му пребиваване в Европа бацили на лепра. Това дало повод на лекарите да посъветват болния в интерес на общественото здраве да напусне веднага родината си, ако не иска да бъде изолиран. Така г-н Р. за трети път отпътувал за Европа на 19 декември 1884 г. Прислужникът му смятал, че той не ще пристигне жив в Генуа. Хладният морски въздух се отразил благоприятно и те стигнали благополучно в Европа. Острото състояние на болестта отново се превърнало в хронично. Фрайбургските лекари се изказали съвсем безнадеждно за излекуването.

В това плачевно състояние по съвета на стария си приятел В. В Лайпциг, с когото по-рано живял няколко години, болният на 20 май 1890 г. отпътувал за Лайпциг и на 24 същия месец се яви обезнадежден при мен.

Развитието на болестта на г-н Р. е отлично доказателство за истинността на учението ми за произхода на болестите и на науката за лицеизраза. Помолих болния да се фотографира два пъти, веднъж при започване на лечението и втори път малко по-късно. Организмът бе обезформен от чуждите вещества. Шията, над която си издигаше голяма глава, почти се бе заличила, понеже бе потънала в туловището. Разграничението между шията и главата бе изчезнало (фиг.1). На челото имаше оток, дебел 2 см. Очите бяха съвсем подути. По главата личаха значителни отлагания на чужди вещества. Десният крак - силно възпален в средата на прасеца, имаше отложена вода в пръстите и глезените и не позволяваше свободно движение. Отлаганията в областта на корема бяха пропорционални на тези по шията и главата. Храносмилането бе напълно нарушено. Червата и бъбреците функционираха съвсем нередовно. Сърдечното разстройство причиняваше безсъние и мъка. Краката и ръцете бяха леденостудени и имаха тъмен синкав оттенък.

След започване на лекуването по моя метод благоприятните признаци не закъсняха. Храносмилането скоро се подобри. Ходенето по голяма нужда, което дотогава ставаше с помощта на клизми, както и това по малка нужда, се уредиха още на третия ден. Урината, по-рано винаги ясноцветна, потъмня и помътня, понеже бе изпълнена с напускащи тялото чужди вещества. Още на втория ден болният се почувства облекчен и по-свеж, обаче усещаше умора, причинена от усилието на организма да се пречисти.





фиг.1 фиг. 2
Изпотяването също ускори лекуването. формите на организма значително се промениха, понеже очистителният процес напредваше много бързо.

Интересно бе да се наблюдава как тъмнокафявият в началото, а по-късно синьо-червен пояс около прасеца напълно се стопи под формата на вода, при което и обхватът на крака намаля. Десният крак накрая надебеля извънредно много. Това много добре изтъква способността на чуждите вещества да се променят и разлагат. Тежка бе кризата, която болният преживя, но силният му организъм се справи с нея благополучно. При все че не можеше да се движи много, той Винаги се потеше обилно по местата, където бе отложена водата - доказателство за способността на организма да реагира. За 4 седмици всичката, отложена в тялото, вода бе изхвърлена. Лекуването много се ускори. Всеки ден организмът ставаше все по-свеж и по-подвижен. След 4-месечно, придружено от няколко лечебни кризи, лекуване лицето на болния така се измени, че близките му трудно можеха да го познаят (фиг.2). Сърдечната болест и водянката напълно изчезнаха и бяха действително излекувани. Унинието отстъпи мястото си на бодростта и веселото настроение.

В Батавия смятаха това успешно излекуване за невъзможно. Писаха, че ще позволят на болния да се върне в Ява само ако се установи, че в него няма никакви бацили от лепра. Затова пратих г-н Р. в Хамбург, за да бъде прегледан от тамошните видни специалисти по тази болест. Преглеждането трая почти седмици и се установи, че бацилите са напълно изчезнали. Г-н Р., който се бърна в Ява още през 1892 година, и днес се чувства напълно здрав. Нито една от болестите не се повтори.

И този случай е блестящо доказателство за безсилието на медицината и за несъстоятелността на диагностиката й. Въпреки твърдението на авторитети, че болният е неизлечим, той оздравя за радост на семейството и близките си.


ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker