|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

РЕВМАТИЗЪМ И ПОДАГРА, ИШИАС, ИЗКРИВЯВАНЕ НА ГРЪБНАКА, ГЪРБИЦИ, СТУДЕНИ РЪЦЕ И КРАКА, ГОРЕЩА ГЛАВА

Поява и лекуване

Уважаеми присъстващи,
Ревматизмът е така разпространен, че не могат да не ви интересуват успехите, Които съм постигнал при лекуването му. Преди от ревматизъм се оплакваха само старците, главно мъжете, обаче днес тази болест не щади нито възраст, нито пол. От нея страдат дори децата.

Мога добросъвестно да твърдя, че въпреки взетите мерки тази болест продължава да се шири. Тя може да засегне всяка част на тялото. Кой не е изпитвал неприятните ревматични болки в краката, ръцете, раменете, главата и зъбите. Най-мъчителен обаче е ставният ревматизъм.

ПРИЧИНАТА НА БОЛЕСТТА Е ЛЕСНО ДОЛОВИМА. ВСИЧКИ ВИНЯТ ПРОСТУДАТА И СТРАННО Е, ЧЕ ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТТА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯ ВЕК ОЩЕ НЕ Е УСПЯЛА ДА СЪЗДАДЕ ТАКОВА ВРЕМЕ, ПРИ КОЕТО ДА НЕ СЕ ПРОСТУДЯВАТ НИТО СТАРИ, НИТО МЛАДИ.

Това обяснение е съвсем повърхностно. Ако в студено време изпратим един полк подбрани, приблизително еднакво здрави войници на поход, ще се убедим, че студът ще им въздейства различно.
Едни ще се оплакват от кашлица и хрема, други от ревматични болки, обаче повечето ще се чувстват добре или ще бъдат засегнати от слабо главоболие. Всичко това според общоприетия възглед се дължи на времето.

Това твърдение е правдиво на пръв поглед, понеже станалите в организма промени действително са предизвикани от студа, но причината им е другаде. Няма по-голяма заблуда от това, че едно и също време може едного да поболее, а другиго да оздрави.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВЛАСТВАЩИЯ ВЪЗГЛЕД ЗА БОЛЕСТИТЕ, КОЙТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗРЕШИ ТЕЗИ ПРОТИВОРЕЧИЯ, БОЛНОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ВЕКОВЕ НАСАМ НЕ НАМИРА ИСТИНСКА ПОМОЩ И ХАРАКТЕРНО Е, ЧЕ ИМЕННО РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СА НАЙ-МНОГО РАЗПРОСТРАНЕНИ.

Често виждаме ревматизмът да засяга само една страна на тялото - крака, ръката или рамото. Според мен това явление доказва, че вината не е във времето, понеже, ако бе така, нелогично е да пострада само единият крак или едната ръка.

СТУДЪТ БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗАСЕГНЕ И ДВЕТЕ СТРАНИ. СЪЩО ТАКА ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ОТ РЕВМАТИЗЪМ ДА ЗАБОЛЕЕ НЕ ДЯСНАТА РЪКА, С КОЯТО СМЕ СТОЯЛИ ДО ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ, А ЛЯВАТА, КОЯТО Е БИЛА НА ЗАВЕТ.

Ако искаме да водим успешна борба с ревматизма, трябва да издирим истинската му причина.

Наблюдаваме ли внимателно един болен от ревматизъм, виждаме, че и той страда от треска и че в болящите части на тялото има възпаление и подуване и че храносмилането е разстроено.

Виждаме също, че възпалението, т.е. ставният ревматизъм, винаги се явява на определени места. Споменатите признаци ни приближават до причината.
За нас са важни треската, възпалението и храносмилателното разстройство, които трябва да проучим внимателно. Казах, че при ставния ревматизъм болките винаги се явяват на определени места.

ХАРАКТЕРНО Е, ЧЕ В ОБШИРНАТА МИ ПРАКТИКА ГЛАВНАТА БОЛКА ПРИ СТАВНИЯ РЕВМАТИЗЪМ ВИНАГИ СЕ ЯВЯВАШЕ ПРЕД СТАВАТА ОТ НАЙ-ОТДАЛЕЧЕНАТА ЧАСТ НА ТЯЛОТО - НАПРИМЕР ПОД КОЛЯНОТО, А НЕ НАД НЕГО. ТОВА НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, ТО СИ ИМА ПРИЧИНА.

Както изтъкнах, разпространението на чуждото вещество в тялото става съвсем спокойно, без то да се опитва да се освободи от него чрез усилена треска.
Организмът постепенно се облага до крайните си части. Така става по принцип с възрастните поне в умерения и в студения пояс.

ЯВИ ЛИ СЕ ВНЕЗАПНА ПРОМЯНА НА ТЕМПЕРАТУРАТА, ВЕЩЕСТВАТА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ДВИЖАТ КЪМ ИЗХОДНИТЕ СИ ТОЧКИ.

Знаем, че топлината разширява телата, а студът ги свива. На този общ природен закон се подчинява и човешкият организъм. Ясно виждаме как той се разширява при треска и как се свива при студ.

Свиването на ставите упражнява натиск върху отложените в тях чужди вещества, като ги раздвижва към изходната им точка - корема.

В ставите става натрупване на чужди вещества. Пътят им е преграден, тъй като ставите пречат на движението на тези вещества. Чрез натиска си върху препятствията чуждите вещества причиняват възпаление. Така се явяват болките.

ПОНЕЖЕ ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА СЕ ВРЪЩАТ КЪМ КОРЕМА, ТЕЗИ БОЛКИ СЕ ЯВЯВАТ ПРЕД СТАВИТЕ, Т.Е. ПОД КОЛЯНОТО, В РАМЕННАТА СТАВА И Т.Н.

Обсъдим ли примера с войниците, не можем да не дойдем до убеждението, че истинската причина на заболяването се намира в самото тяло и че промяната на времето само го подтиква към лечебно усилие, т.е. превръща хроничното болестно състояние в остро, възпалено.
ЗАТОВА БОЛЕСТНИТЕ ПРИЗНАЦИ СЕ ЯВЯВАТ САМО В ОНЕЗИ ТЕЛА И ЧАСТИ НА ТЯЛОТО, В КОИТО СА ОТЛОЖЕНИ ДОСТАТЪЧНО ЧУЖДИ ВЕЩЕСТВА.

Очевидно е как се появява ставният ревматизъм. Искаме ли да помогнем на един страдащ от ревматизъм, пълна заблуда е да лекуваме само болните места.

ЧАСТИЧНА (ЛОКАЛНА) ПАРНА БАНЯ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ САМО ЗА ДА СМЕКЧИМ БОЛКИТЕ, ДА РАЗСЛАБИМ ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА, ДА ИМ РАЗЧИСТИМ ПЪТ. ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА ТРЯБВА ПОСТЕПЕННО ДА СЕ ПРИДВИЖАТ КЪМ ЕСТЕСТВЕНИТЕ ОТБОРИ -ОТДЕЛИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ И ОТТАМ ДА БЪДАТ ИЗХВЪРЛЕНИ.

Това, разбира се, се отнася не само за ставния, но изобщо за всеки ревматизъм.

==Където и да се появи - в раменете, гърба, страните, шията или ставите, той винаги се дължи на триене. Трябва да има препятствие, на което се натъкват болестните (чуждите) вещества.

Понеже ферментиращите вещества срещат препятствие само в тялото, понеже ферментацията не се развива свободно, както в бутилката, а се натъква на органи като бъбреците, стомаха, сърцето, дробовете и ставите, явява се триене, на което се дължат и болките.

ПОНЕЖЕ ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА НАБЛЯГАТ НА ОРГАНИТЕ И СЕ ОТЛАГАТ И ЗАДЪРЖАТ В ТЯХ, ТЕ ПРЕТЪРПЯВАТ ПРОМЯНА ВЪВ ФОРМАТА И В СЪСТАВА СИ.

Всяка болка, всеки ревматизъм (названието не важи), всеки бодеж, всяко възпаление, всеки натиск се дължи на триене, а триенето е възможно само там, където има движение.

Така схващам аз появата на ревматизма.
Сега ще се опитам да докажа правотата на своя възглед с много заболявания из обширната си лечебна практика и да посоча начина на лекуването.

Преди няколко години бях повикан при една болна, която по думите на мъжа й страдала от силен ревматизъм, главно в десния крак, а по-слабо в ставите на ръцете, гърба и шията.
- „Какво възнамерявате да правите, г-н Куне", ме запита болната.

Дотогавашното неколко седмично лекуване се оказало безуспешно.

Отдавна съм свикнал да чувам за такива неуспехи. Поясних на болната как са се явили болките и й казах:
- „Според моя възглед неразумно е да лекувам отделно крака, шията, раменете.
Болките, от които се оплаквате, са резултат на вътрешна треска. Така че не трябва да си послужим с топлина, а да насочим лечебните си усилия към гнездото на болестта - към премахване на голямата вътрешна топлина. Скоро ще разберете, доколко съм прав."

Понеже болната не можеше да си прислужва сама, поставихме ваната до самото й легло. Трима души с мъка я вдигнаха и поставиха във ваната, понеже при всяко раздвижване болките се усилваха до непоносимост. Възложих на една милосърдна сестра да направи банята на болната. Не минаха петнадесет минути и болната, която безспирно охкаше, се успокои.
Казах:
-„Вие се уталожихте", а тя отговори:
- „Болките намаляха."

Виждате колко логично е лекуването. Болките в гърба, бедрата, шията, както обясних, са се появили благодарение на облагането и изчезват само когато бъде премахнато замърсяването. След няколко дни болната бе в състояние да става сама от леглото си и да прави бани, а след няколко седмици започна да работи.

Друг случай.
Един старец, безуспешно лекуван от стаен ревматизъм в продължение на няколко месеца, ме повика и запита дали мога да му помогна. Обясних му, след като  го прегледах съгласно принципите на науката за лицеизраза, че надежда за излекуване има. Болеше го левият крак.

Лекуването бе подобно на това в горния случаи и след втората баня болният стана на крака. Той бе доведен в лечебницата ми във файтон. Защо в случая ревматизмът бе съсредоточен в левия, а не в десния крак? Това се обяснява така.

В лекцията си за треската обясних едностранното отлагане на чуждите вещества в подобни случаи чрез бутилка. Сами можете да разберете, че едностранното заболяване се дължи на едностранното натрупване на чужди вещества. Може би ще запитате на какво се дължи пък то.

КАЗАХ, ЧЕ ТЯЛОТО РАЗУМНО РАЗПРЕДЕЛЯ ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА, ЗА ДА ИМА ПОВЕЧЕ МЯСТО. ПО ПРИНЦИП ОТЛАГАНИЯТА НЕ СА НАПЪЛНО ЕДНОСТРАННИ, ОБАЧЕ ЗАПОЧВАТ ПОЧТИ ВИНАГИ В ЕДНАТА СТРАНА И СЕ ОГРАНИЧАВАТ В НЕЯ, ДОКАТО НАСТЪПИ ПРЕСИЩАНЕ И ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА ЗАПОЧНАТ ДА МИНАВАТ И В ДРУГАТА СТРАНА.

Причината на това едностранно отлагане е чисто механична. Тя се дължи само на това, че веществата се подчиняват на закона за гравитацията. Няколко прости опита ни поясняват това. Вземаме две бутилки и ги напълваме първо с бистра вода, запушваме ги и ги оставяме да престоят една нощ. Разгледаме ли ги сутринта, ще видим, че няма никаква промяна. В случая е безразлично в какво положение сме поставили бутилките. Водата си остава винаги бистра.

Сипем ли следната нощ малко кал в бутилките и ги поставим в същото положение, сутринта виждаме, че състоянието на водата се е променило. И щом погледнем бутилките, разбираме на коя страна са лежали, защото именно на нея се е утаила калта, а над нея водата е сравнително бистра.

Ако за през третата нощ прибавим и малко ферментиращо вещество към калта, на следната сутрин състоянието ще е същото, обаче щом отворим бутилките и ги поставим на топло, ферментацията ще почне, и то от калта, ферментиращите маси започват да излизат от онази страна, на която е лежала бутилката (фиг. А и
Б).

Така че не е случайност от коя страна на бутилката излизат ферментиращите маси. Те излизат от онази страна, на която се е утаила калта.

Ферментацията би започнала в калта, без да прибавяме ферментиращо вещество, но тогава тя ще зависи от времето и ще се забави доста. Ферментацията в тялото ще ви стане ясна, щом си го представите като разтеглива бутилка, затворена плътно с гумена пластинка.

Ферментиращите вещества се нуждаят от простор и понеже бутилката е запушена, те си го създават, като разширяват стените.
Тези прости опити дават представа за това, което става в тялото. Чуждите вещества се утаяват в него и отлагането се развива главно в онази страна, на която спим.

Напълно здравият човек не може да се познае на коя страна спи. На самия него му е безразлично на коя страна спи - удобно му е и на двете. Обаче, когато тялото е обложено, веднага може да се познае на коя страна спи, понеже според моя диагностичен метод е лесно да се констатира по-слабото или по-голямото облагане на тялото на едната или другата страна.

Когато облагането е много напреднало, веществата са равномерно разпределени. Тогава обаче състоянието е такова, че обложеният не може да спи спокойно на една страна, а е неспокоен и се обръща насам-натам.

КОГАТО ЕДНАТА СТРАНА Е ОСОБЕНО СИЛНО ОБЛОЖЕНА, ИМЕННО ТЯ СЕ РАЗБОЛЯВА НАЙ-НАПРЕД ИЛИ Е ПОВЕЧЕ ЗАСЕГНАТА. ТОВА ОБЯСНЯВА ЗАЩО НЯКОЙ, КОЙТО НАПРИМЕР Е СЕДЯЛ С ДЯСНАТА СИ РЪКА КЪМ ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ, СТРАДА ОТ РЕВМАТИЗЪМ В ЛЯВАТА.

Разбира се, едностранното отлагане в човека не става така бързо, както при опита с бутилката. За него е необходимо повече време.

ДЕЦАТА МОГАТ ДА СЕ РОДЯТ ЕДНОСТРАННО ОБЛОЖЕНИ. ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ МАЙКАТА Е СПАЛА НА ЕДНАТА СИ СТРАНА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА, А СЪЩО ТАКА И НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ДЕТЕТО В УТРОБАТА Й.
СЕГА СИГУРНО РАЗБИРАТЕ ЗАЩО ОТ ИВАЩИТЕ В ПОХОД ВОЙНИЦИ, КОИТО ДАДОХ ЗА ПРИМЕР, ЕДИН ОПЛАКВА ОТ ЗЪБОБОЛ В ЕДНАТА СТРАНА, ДРУГ - В ДРУГА-И Т.Н.

Също ви е ясно защо болният страдаше от ревматизъм само в левия крак. Той години е спал само на лявата си страна. На това се дължи и левостранното отлагане. Наскоро след този случай бях повикан в Магдебург, понеже имало един много особен случай на ревматизъм. Отзовах се на поканата, но се убедих, че особеността на случая се състои в това, че болките - ревматичните прояви, са много силно изразени.

Коленете и глезените бяха силно подути и боляха толкова, че болният не можеше да се движи. Ставите при коленете бяха силно подути, но и над коляното едно място бе силно подуто, та болният не можеше да си изправи крака. Той каза, че много страдал през живота си, че ревматизмът се явявал всяка година и във все по-лош и по-лош вид.

БОЛНИЯТ БЕ ОБВИТ ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ С ЧУЖДО ВЕЩЕСТВО. НОВИ ЧУЖДИ ВЕЩЕСТВА НАБЛЯГАХА КЪМ КОЛЯНОТО, А СТАРИТЕ СЕ СТРЕМЯХА ДА СЕ ВЪРНАТ. СКОРО ЩЕШЕ ДА НАСТЪПИ ВТВЪРДЯВАНЕ И ПОДАГРАТА ЩЕШЕ ДА Е ГОТОВА.

Това се дължи отчасти на обстоятелството, че болестта по-рано е била лекувана винаги с топлина. Благодарение на това състоянието на болестта се бе изменило и на пръв поглед се бе подобрило, обаче в действителност тя бе преминала в хронична форма.

Чуждите вещества бяха в покой и при всяка нова ферментация отново се раздвижваха.

Най-напред размекнахме болните места чрез парна, последвана от доста продължителна отвеждаща баня. След няколко дни болният бе вън от всяка опасност и здравословното му състояние бързо се подобряваше.

При мен дойде за съвет една жена, която страдаше от подагра в ръцете и краката. Тя ми каза, че всички опитани средства се оказали безсилни. Опитах се и на нея да обясня, че болестта й е само последица от упаднало храносмилане и че подобрението е възможно само ако се усили храносмилането и тя започне редовно да излиза по нужда и да се поти достатъчно.

Предписах й всеки ден по три обтривно седящи бани и да пази диета, за да се прекъсне по-нататъшното отлагане на чужди вещества в тялото. След няколко седмици ставите вече не бяха така студени, както по-рано, а станаха горещи.

Горещината се чувстваше дори на известно разстояние. Така че студените бани не бяха изстудили тялото, а бяха произвели топлина. Те бяха отстранили чуждите вещества и подобриха кръвообращението и тялото вече се сгряваше нормално. След кратко време изчезна и горещината, излъчвана от ставите, и настъпи нормално сгряване на тялото. Болната оздравя.

Още един случай на подагра.
В едно семейство, в което бях излекувал успешно децата, бях повикан и въведен в една стаичка, дето живееше бабата. Тя изказала голямо желание да поговори с мен.
- „Виждам добрите лечебни успехи, постигнати с внучетата ми, и вярвам, че можете и на мен да помогнете. Имам силни болки и причинявам големи безпокойства на околните си. Лежа от три години."

С тези думи се обърна тя към мен. Казах й накратко:
- „Излекуването е възможно, ако настъпят известни условия -по-добро изпразване на червата, бъбреците и кожата. Болестта ви се дължи на мудно функциониране на тези органи."
- „Изглежда, имате право, г-н Куне, аз действително не се потя от няколко години и се радвам, че е така. По-рано се потях. Същото е и с червата ми. Излизам по нужда всеки четири, пет, шест дни. Иначе храносмилането ми е добро."

ЧЕСТО СЕ НАТЪКВАМЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ХРАНОСМИЛАНЕТО Е ВРЕД, САМО ЧЕ ИМА ЗАПИЧАНЕ. ПЕЧАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, КОЛКО ОГРАНИЧЕНО Е ДНЕС СХВАЩАНЕТО НА ПОНЯТИЕТО „НОРМАЛНО ХРАНОСМИЛАНЕ".

„Виждам, че организмът редовно се пълни, обаче нередовно се изпразва", казах на болната. А какво става с веществата, които остават в организма?
ПОДАГРАТА НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПОСЛЕДИЦА НА НЕДОСТАТЪЧНО СМИЛАНЕ НА ХРАНАТА."
- старата жена разбра това и ме помоли да започна лекуването в най-скоро време.

Изпратих милосърдната си сестра и казах по какъв начин да започне баните. Болната трябваше всеки ден да прави отвеждащи бани и веднага да си ляга, за да може да се изпоти. Потенето настъпи неочаквано скоро. След всяка баня тя се изпотяваше така обилно, че нощем трябваше да се преоблича по два пъти.
Необходими бяха само няколко седмици, за да се стигне дотам, че болките да изчезнат и тя да излезе от стаята си.

ЖЕНАТА СТРАДАШЕ ОТ ПОДАГРА, КОЯТО СЕ ДЪЛЖЕШЕ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ТОВА, ЧЕ ХРАНОСМИЛАНЕТО НЕ БЕ В ИЗПРАВНОСТ. ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА ТОВА РАЗСТРОЕНО ХРАНОСМИЛАНЕ БЕ РЕВМАТИЗМЪТ.
- „Докато имах дюкян, работех усилено и не обръщах голямо внимание на ревматичните си болки, ми каза един ден болната, обаче, щом напуснах дюкяна, се появи подаграта." виждате, че подаграта се е появила, понеже на ревматизма не е било обърнато внимание навремето.

ИШИАС.
Ишиасът не е нищо друго освен възпаление на бедрата, което се появява по същия начин, както ревматизма. Следователно трябва да се лекува по същия начин. Ето какво ми пише един излекуван от мен болен:
„С настоящото си писмо Ви благодаря най-сърдечно за излекуването на моята неописуема болест.
Разболях се през есента на 1885 година от болки и сковаване най-напред на лявото, а после на дясното бедро и кръста. Лекарят, с когото се консултирах, каза, че страдам от ишиас.

През време на лекуването се яви силен страх от светлината, треперене на клепачите, пронизващи болки по лицето, тежест в главата, ужасни бодежи в лявата ръка, както и общ упадък на тялото, дотолкова голям, че не бях в състояние да си обуя нито чорапите, нито обущата, нито да си легна сам в леглото. От ужасните болки косата ми за кратко посивя.

НАПРАЗНО БЯХ ЛЕКУВАН ОТ ДВАНАДЕСЕТ ПРОЧУТИ ПРОФЕСОРИ И ДОКТОРИ. ДОРИ БЯХ ПОКАЗАН ОТ ЕДИН УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРОФЕСОР КАТО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН СЛУЧАЙ НА СТУДЕНТИТЕ.

Един млад лекар си държа изпита по мен. На няколко пъти лежах в градската болница и в университетската клиника. Най-сетне през януари 1889 година един професор и един доктор от тукашната университетска клиника ме посъветваха да посетя Луи Куне, който по това време държеше публични лекции. Сторих това на 23 януари 1889 година.
На 24 януари 1889 година направих първите бани. Още в самото начало организмът ми изхвърли значително количество вода, коремът ми стана по-слаб, главата по-лека и аз вече можех да се движа без бастуна, с който си служех от години.

ОЩЕ СЪЩИЯ ДЕН СЕ ПРЕДСТАВИХ НА ГОСПОДА ПРОФЕСОРИТЕ ОТ УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА ПО ТЯХНО ЖЕЛАНИЕ И ИМ ПОЗВОЛИХ ДА МЕ ПРЕГЛЕДАТ И КОНСТАТИРАТ ЛИЧНО ОЧЕБИЙНОТО ПОДОБРЕНИЕ НА ЗДРАВОСЛОВНОТО МИ СЪСТОЯНИЕ.

След като в продължение на три седмици следвах добросъвестно даденото ми от вас лечебно предписание, на 13 февруари 1889 година във вашата публична лекция в присъствието на 20-30 ученици можах да заявя, че отлично се движа и чрез всякакъв вид движения доказах това.

Оттогава се чувствам здрав и работоспособен и мога да нося във всяка ръка по 10 килограма. По-рано не бях в състояние дори да се движа, а за работа или носене на тежести и дума не можеше да става.

От есента на 1885 до 23 януари 1889 година бях лекуван от най-видните лайпцигски лекари и тялото ми упадаше все повече и повече.

ПРЕЗ ВРЕМЕТО ОТ 23 ЯНУАРИ ДО 13 ФЕВРУАРИ 1889 ГОДИНА ВИЕ МЕ НАПРАВИХТЕ ЗДРАВ И РАБОТОСПОСОБЕН." ЛАЙПЦИГ, ХАЙНРИХ К.

Сега ще разгледаме на какво се дължат студените ръце и крака и горещата глава. Знаем, че главата трябва да е хладна, а ръцете и краката топли, а всъщност се натъкваме на противното явление. Нека се постараем да си го обясним.

Казах в една от предните си лекции, че няма болест без треска и треска без болест. Според твърденията ми и горните болестни състояния трябва да са придружени от треска.

Че е така при горещата глава, няма съмнение, обаче изглежда странно, че студените ръце и крака изразяват трескаво състояние.

АЗ ОБАЧЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ И ДВЕТЕ СЪСТОЯНИЯ - СТУДЕНИТЕ КРАКА И РЪЦЕ И ГОРЕЩАТА ГЛАВА - СЕ ДЪЛЖАТ НА ЕДНА И СЪЩА ПРИЧИНА. А КАК СТАВА ТОВА?

Благодарение на ферментацията чуждите вещества се разнасят от корема към най-отдалечените части на тялото. Става облагане на най-крайните части - ръцете, краката и главата. Проникнат ли ферментиращите вещества в ръцете и краката, на тези места те срещат слаба съпротива. Най-напред те се отлагат в пръстите, после ходилата на краката и запълват все повече и повече краката, затрудняват кръвоприлива и образуването на топлина.

Същото става и с ръцете. У мнозина най-напред изстиват само пръстите, у други само единият крак. По-късно след няколко години болният започна да се оплакна и от краката, които изстиват до коленете. Той започва да обува дебели чорапи, но и това не помага. Дори обущата, обшити с кожа, помагат само за кратко.

НАСТЪПВА ВРЕМЕ, КОГАТО НИКАКВИ ТОПЛИ ОБУЩА НЕ ПОМАГАТ - КРАКАТА НЕ МОГАТ ВЕЧЕ ДА СЕ СГРЕЯТ. ОТ ТОВА ЯСНО ПРОЗИРА, ЧЕ КАКТО Е ИЗВЕСТНО, НЕ ДРЕХИТЕ СГРЯВАТ ТЯЛОТО, А ТЯЛОТО - ДРЕХИТЕ.

И ако в началото дебелите дрехи предпазват от чувството на студ, то се дължи на това, че в тялото е запазена известна топлина, която дебелите дрехи задържат. Обаче и това не трае дълго. Щом като отделителната дейност на кожата и редовното кръвоснабдяване намалее, и дебелите дрехи се оказват безсилни.

СЪВСЕМ ИНАЧЕ Е С ГЛАВАТА. БОГАТИЯТ С КРЪВ МОЗЪК Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ОКАЖЕ ПО-ГОЛЯМА СЪПРОТИВА НА ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОТКОЛКОТО СЛАБО КРЪВОСНАБДЕНИТЕ РЪЦЕ И КРАКА.

Благодарение на това се явява силно триене, следователно и топлина. Така се разрешава загадката. Същите вещества, които правят ръцете и краката студени, първоначално сгряват главата. Обаче и сгорещяването на главата има край.

ИМАЛ СЪМ МНОГО БОЛНИ, НА КОИТО ГЛАВАТА Е НАПЪЛНО СТУДЕНА. ТАКА ЧЕ И ТУК ИМА ГРАНИЦА. КОГАТО ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА НАХЛУЯТ В ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО КЪМ ГЛАВАТА, И ТУК СЪПРОТИВАТА ИЗЧЕЗВА, А ГЛАВАТА ЗАПОЧВА ПОСТЕПЕННО ДА ИЗСТИВА.
Доказателство за това твърдение може да даде само лекуването по моя метод. Искаме ли да се освободим от чувството на студ в ръцете и в краката и от разгорещяването на главата, трябва да започнем лекуването оттам, където започва ферментацията -от корема.

ТРЯБВА ДА СЕ ПОДРЕДИ ХРАНОСМИЛАНЕТО И СТУДЕНИТЕ РЪЦЕ И КРАКА ЩЕ СЕ СГРЕЯТ, А ГЛАВАТА ЩЕ СТАНЕ ХЛАДНА.

Студената глава в началото отново ще стане гореща, а след това ще охладнее. Всички тези прояви съм наблюдавал в повече от хиляда случая и все нови и нови такива се явяват в лечебната ми практика. Нека добавя, че всички, които се оплакват от студени крака, са изложени винаги на опасност да се разболеят от ревматизъм.

Сега ще разгледаме изкривяването на гръбнака. От казаното сте разбрали, че всички досега разгледани болестни видове се дължат на една обща причина.
Може би въпреки това ще ви се стори странно, че веднага след подаграта и ревматизма минавам към разглеждане на болести, придружени с изменение на формите на цялото като изкривяване на гръбнака, високи рамене, издут гръб и т.н. И въпреки това, както казах, всички тези състояния се дължат на една и съща причина - облагане на тялото с чуждо вещество и по-усилено облагане в известни части на тялото. Често тези болести се явяват съчетани.

Ако запитаме за причините на болестните прояви, сами можете да си отговорите: промените могат да се явят само чрез отлагане. Те са подагрено състояние в голям размер. С това вие сте на правия път. Начинът, по който е станало облагането и както се е насочило към определено място, ще ви докажа с няколко илюстрации.

Опитът показва, че минава много време, докато чуждите вещества образуват големи израстъци и изменят формите на тялото. Това трае години. През това време тялото успява да се облекчи чрез остри болести и да изхвърли толкова чужди вещества, щото израстъците и измененията на формите временно да изчезнат.

СЪЩИТЕ ЧУЖДИ ВЕЩЕСТВА, КОИТО У ЕДНОГО ПРИЧИНЯВАТ ШАРКА, У ДРУГИГО ТИФУС, У ТРЕТИ ДИФТЕРИТ И Т.Н., ДОВЕЖДАТ ДО ДЕФОРМИРАНИЯ (ИЗКРИВЯВАНИЯ), ЩОМ ОРГАНИЗМЪТ НЕ ПРИТЕЖАВА ВЕЧЕ НЕОБХОДИМАТА ЖИЗНЕНА СИЛА, ЗА ДА СЕ ОБЛЕКЧИ ЧРЕЗ ОСТРИ ТРЕСКАВИ БОЛЕСТИ.

Болестните вещества си избират особени сборни пунктове, в повечето случаи такива, които малко пречат на организма, по-далеч от главния поток на кръвообращението. Така че дадена болест може да не е така мъчителна, когато отлаганията не засягат важни органи.

ВЪНШНИТЕ ПРОМЕНИ НА ОРГАНИЗМА ПОЛЕКА-ЛЕКА ЗАПОЧВАТ ДА ПРАВЯТ ВПЕЧАТЛЕНИЕ И ДАВАТ ПОВОД ЗА ВСЕВЪЗМОЖНИ ТЪЛКУВАНИЯ. В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ВИНЯТ ЗАНЯТИЕТО, КОЕТО ИЗИСКВАЛО ЕДНОСТРАНЧИВ ТРУД ИЛИ ОСОБЕНИ НАВИЦИ, НАПРИМЕР КРИВО СЕДЕНЕ. БЕЗСПОРНО Е, ЧЕ И ТЕ ИМАТ ДЯЛ, НО ТЕ ПОМАГАТ САМО ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯТ, Т.Е. ДОПРИНАСЯТ САМО НА ОНАЗИ ФОРМА, КОЯТО ИЗМЕНЕНИЕТО ВЗЕМА.
При напълно здрави индивиди не могат никога да се появят изкривявания чрез едностранчиви положения, щом следвайки чувството на умора, дават на тялото възможност да си почине.
Често съм наблюдавал как селяните, които цял ден работят в изкривено положение, веднага получават права и красива стойка, щом се изправят. Ако тия хора не бяха здрави, стойката им несъмнено щеше да пострада от въздействието на чуждите вещества.

В началото гърбицата обикновено се прикрива чрез кройката на дрехите, обаче по-късно това средство се оказва безсилно, формите на гърбицата се дължат отчасти на занятието, навиците, положението на тялото по време на сън, наследствеността и т.н. Не ще намерите двама с една и съща гърбица, но все може да се открие нещо общо.


Фиг. А показва една почти нормално развита личност, у която съразмерността на частите е очебийна. Нищо у нея не е нито много дълго, нито много късо, нито много тънко, нито много дебело. Всички части са пропорционални.


Фиг. Б изразява нещо друго. Прави впечатление изменението на лявата страна на тялото: кракът се е удължил, а горната част не се е издигнала. Кракът се е удължил много по-рано, понеже чуждите вещества изхождат от корема и затова причиняват деформации най-напред в него. След това сигурно са минали години, докато рамото се е издигнало. Ако близките на болния бяха забелязали навреме удължението на долната част на тялото и бяха съзнали последиците, те не биха се поколебали да пристъпят към подходящо лечение. Безспорно е, че не мога да упрекна никого за такова пропускане, понеже властващият лечебен метод не е в състояние да лекува тези болести, дори не ги признава за такива. Той обявява тия индивиди за гърбави и не се занимава повече с тях. Не се запитва дори как се е образувала гърбицата, на какво се дължи тя и т.н. Моят лечебен метод не е така безпомощен спрямо такива болни, както досегашните лечебни методи. Това доказват постигнатите чрез него лечебни успехи. Моята теория почива върху практиката ми.

Чуждите вещества в това тяло (Фиг. Б) са били отложени в лявата страна. Разширяването тук е станало точно така, както в бутилката с разтегливи стени, в която ферментиращите маси са се събрали само на лявата страна. Тези вещества изискват простор и понеже не намират изход, те настойчиво наблягат върху стените и постепенно ги разширяват. Ако ферментиращата маса, както тук, лежи само на лявата страна, разширението й е най-голямо.

Чрез новия ми диагностичен метод - „науката за лицеизраза" - тази болест би могла лесно да се констатира още в самото начало и да се намери подходящ начин за отстраняване на това левостранно облагане.

Цели години преди да настъпи някакво удължение на туловището, е можело да се забележи облагане в лявата страна на шията и понеже сега знаем общия произход на болестите, разбираме, че изкривяването се дължи на съдите причини, както тифуса, дифтерита и т.н. Така че не е трудно да се предотвратят или лекуват подобни деформации на организма.

Днес, драги слушатели, бие за пръв път узнахте на какво се дължат гърбиците и изкривяванията на тялото. Ще ви докажа чрез няколко случая, че всички тези болестни състояния имат обща причина.

Фиг. В показва едно тяло, на което и двете страни на туловището са разширени. Сега може би смътно схващате, че изобразеното В тази фигура тяло е изгубило съразмерността си.

Едно сравнение с фиг. А веднага ви показва, че тук цялото тяло е прекалено раздуто - долната част на туловището е много дълга, затова краката и шията са станали много къси и шията е почти хлътнала в рамото.

В този случай имаме не само едностранно облагане на туловището с чужди вещества. Тук облагането е равномерно. Затова и цялото туловище е равномерно разширено от чуждите вещества и в двете страни. В такива случаи се случва веществата да наблегнат през шията върху главата.

Тогава имаме и деформиране на главата, каквото често срещаме в живота. Припомням ви примера с бутилката с разтегливата запушалка. Промените на главата са станали точно така, както в нея.

В живота ще се натъкнете на случаи, които изразяват точно противоположното на горното явление, т.е. много дълги крака и ръце и сравнително късо туловище.

Причината за това е същата, само че чуждите вещества в този случай много рано са си разчистили път към краищата, затова туловището не е запазило съразмерността си с краищата.

Никой не подозира, че чрез моя прост метод може да се възвърне съразмерността на тялото. Безспорно е, че затова в повечето случаи е необходимо продължително лекуване, докато хроничното болестно състояние изчезне. Където организмът е много стар и не разполага с необходимата жизнена сила, пълното излекуване е невъзможно.


Фиг. Г изразява болестно състояние, което за съжаление днес е много разпространено. Облагането с чужди вещества е издуло гърба и пречи на гърдите да се развиват правилно, затова те изглеждат плоски. Прави впечатление, че това, което е отнето от гърдите, сякаш е поставено на гърба.

Гърдите веднага се увеличават по обем, щом гърбът се освободи от товара си. Безспорно е, че и коремът отдавна е бил по-силно обложен, затова болестното състояние винаги е свързано с по-малко или повече твърд корем. Облагането датира от детството или отпреди раждането.

Ето защо срещаме деца на 4-5 години с издут гръб и хлътнали гърди. В тази възраст най-лесно може да им се помогне, понеже младото тяло при моето лекуване постига само за един месец такива лечебни резултати, каквито застарелият организъм не е в състояние да достигне за година. Казах вече как чрез науката за лицеизраза можем да доловим тези деформации на тялото още в самия им зародиш.

Чуждите вещества могат да вземат съвсем неопределена насока - да минат от едната страна на тялото в другата, и обратно.


Фиг. Д изразява това. Виждаме как главното отлагане е станало в лявата страна и как в средата движението на чуждите вещества е препречено от намиращите се там органи и насочено към дясната страна, обаче след това наново е отишло наляво. Виждате ясно разширението на цялата лява страна надолу и нагоре, а в средата - налягането вдясно.

Има вече изкривяване на гръбначния стълб. Несъмнено е, че облагането е наследствено в зачатъка си. Ако за да възстановим съразмерността на тялото, си послужим с бандажи или с други механични средства, само ще измъчим болния и няма да постигнем никакви резултати. Чуждите вещества се нуждаят от простор. Често се е случвало в практиката ми там, където е правен опит да се изправи насила изкривеният гръб, чуждите вещества да се отложат в гърдите. Действително те са премахнати от гърба, обаче са се появили в гърдите, понеже е невъзможно да се отнеме на чуждите вещества просторът, от който се нуждаят. Възможно е само да се промени мястото на облагането.


Фиг. Е представя болен, у когото чуждите вещества са заседнали на средата на гърба и са изкривили тялото. Това явление е по-рядко, тъй като веществата по принцип се стремят към краищата. За пояснение ще изтъкна един случай из собствената си практика


(фиг. Ж и 3).
Фигурите ще ви напомнят нещастните гърбушковци, с каквито е пълен животът. В повечето случаи имаме пълно изкривяване на гръбначния стълб, което се дължи почти изключително на наследено облагане. Преди да пристъпя към отделни болестни случаи, ще спомена едно особено изкривяване.

Често се случва, чуждите вещества да наблегнат през шията и да се отложат в главата. Казах вече, че изстиването на главата се дължи именно на това. У децата то води до неестествено разширяване на главата. Несъразмерно голямата глава винаги е признак на тежка хронична болест.

ИЗВЕСТНА ИСТИНА Е, ЧЕ ДЕЦА С ГОЛЯМА ГЛАВА ЛЕСНО УМИРАТ.
Като доказателство за истинността на горните твърдения може да послужи само излекуването, почиващо на моята теория. Редица такива лекувания действително съм ръководил. Те бяха същите, както при разгледаните по-рано болести. Може би изглежда странно, че лекувам гърбиците по същия начин, както кашлицата и хремата, но как иначе да постъпя, когато причината на болестта е една и съща? фактите също доказаха, че съм прав, понеже при настойчиво лекуване изчезват всички болестни признаци.

Предусловието във всички случаи е, че организмът разполага с достатъчно жизнена сила и че нервната връзка никъде не е прекъсната.

ПОВТАРЯМ ТОВА, КОЕТО КАЗАХ: ИЗЛЕЧИМИ СА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ (ПО-ПРАВО ВСИЧКИ БОЛЕСТНИ ФОРМИ), НО НЕ И ВСИЧКИ БОЛНИ.

Ще изтъкна няколко излекувания на подобни случаи от собствената си практика.
До мен се допита за съвет г-Жа Х., като доведе в количка тринадесетгодишния си син, който поради болезнено изкривяване на гърба не можеше да се движи.

Както се вижда на фиг. Ж, гърбицата е значителна. Детето се движеше с голяма мъка, подпираше се на две патерици и трябваше да бъде возено в количка. Запитах майката как го е лекувала до този момент. Тя ми разказа, че в продължение на повече от две години болестта била така мъчителна, че се видяла принудена да потърси лекарска помощ. Един лайпцигски професор оперирал детето и си послужил с железни превръзки и други механични средства, но не постигнал никакви успехи. Медицинската и хирургичната помощ в случая била напразна майката се видяла принудена да прибегне до домашно лекуване, преди да дойде при мен. Обясних й, че чуждите вещества са заседнали в гърба и че за да се излекува, трябва преди всичко да бъдат отстранени тези вещества. Тя схвана това и лекуването започна същия ден.

Детето правеше дневно три отводни бани от по половин час, хранеше се с напълно диетична храна и се движеше продължително бреме на открито.

Благодарение на младото тяло чуждите вещества много скоро се смъкнаха към корема и резултатът бе удовлетворителен. След 8 дни детето вече не се нуждаеше от количка и можеше само да се движи, като се подпираше на двете патерици. След още 14 дни и те станаха излишни и стойката се поизправи. След още двуседмично лекуване детето започна да се движи напълно изправено, както показва фиг. 3.
Понеже същите чужди вещества, които причиняват шарка, скарлатина, дифтерит и т.н., са причина и за появата на гърбиците, начинът на лекуване не може да бъде различен. Това доказа гореописаният случай.

Същия ден, в който се консултира госпожата, дойде друга, която страдала от силен кръвоизлив. Придружена бе от едно около деветгодишно момиче със сиви петна по лицето. И двете бяха използвали Всички други лечебни методи, без да постигнат подобрение. Те се подложиха на същото лекуване, както гърбавото момче, обаче нагодено съобразно организмите им, и се излекуваха. И този случай доказва, че причината на болестите е обща.

В друг случай един 50-годишен старец, на когото туловището бе много дълго, а шията и краката изключително къси, успя чрез упорито лекуване да възстанови съразмерността на тялото си. Тоя господин месец след месец виждаше как панталоните му стават все по-къси, а раменете на палтото му се виреха все повече и повече, поради което трябваше няколко пъти да си препрабя дрехите, докато тялото взе нормалната си форма.

След всичките тези пояснения се надявам, че единният произход на болестите ви е напълно ясен.

Преди да свърша с този въпрос, ще се постарая чрез няколко примера да изтъкна превъзходството на новата диагностика - науката за лицеизраза, пред стария диагностичен метод.

ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ МНОГО ОТ БОЛНИТЕ МИ ИДВА ПРИ МЕН ЕДВА СЛЕД КАТО НАПРАЗНО СА ОПИТАЛИ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ, МИ ПОЗВОЛИ ДА НАДЗЪРНА ПО-ДЪЛБОКО В ДИАГНОЗАТА НА УЧЕНИТЕ ЛЕКАРИ, ОТКОЛКОТО МНОЗИНА ПРЕДПОЛАГАТ. ПРИ МЕН ДОЙДЕ ЗА СЪВЕТ ЕДИН ЕДЪР ГОСПОДИН - ОБРАЗЕЦ НА ЗДРАВЕ СПОРЕД ОБЩОТО МНЕНИЕ, И МИ СЕ ОПЛАКА, ЧЕ Е НАПЪЛНО НЕСПОСОБЕН ЗА РАБОТА.

Всички лекари -той се е консултирал с мнозина, - които го прегледали старателно и му заявили, че е напълно здрав.

Те не могли да констатират никаква болест и му казали, че си въобразява, че е болен. Посъветвали го да пътува, за да промени мислите си и с това болестта му щяла да изчезне. Казано-сторено, обаче подобрение не настъпило и той дойде при мен. Един поглед върху шията и главата ми разкри сериозното облагане на тялото с чужди вещества.

Предписах обикновеното си лечение и след 6 седмици организмът изхвърли толкова нечистотия, та болният ми съобщи радостната вест, че бил вече в състояние да работи през целия ден.

Виждате коя диагноза е по-удачна.
СЛУЧАИ КАТО ТОЗИ, КЪДЕТО ВСИЧКИ СМЯТАТ БОЛНИТЕ ЗА НАПЪЛНО ЗДРАВИ, ПРИ ВСЕ ЧЕ ТЕ САМИ СЕ ЧУВСТВАТ СЕРИОЗНО БОЛНИ И НЕ СЕ РЕШАВАТ ДА ОТИДАТ НА ЛЕКАР САМО ЗАЩОТО ЗНАЯТ, ЧЕ ЩЕ ИМ СЕ КАЖЕ, ЧЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАТ, ИМАМ ВСЕКИ ДЕН. ИМЕННО ТЕ МИ ИЗТЪКНАХА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ЛЕКАРСКАТА ДИАГНОЗА.

Друг случай.
Консултира се 18-годишно момиче, което страдаше от силна хлороза. Лекарите му казали, че хлорозата е слаба и че не трябва да се опасява за здравето си, но да вземе желязо, което ще отстрани болестта. То действително го направило, но болестта не изчезнала. Чрез науката за лицеизраза констатирах, че за „пълно здраве", наред с хлорозата, и дума не може да става, понеже тялото бе силно обложено с чужди вещества.

Всички най-нежни кръвоносни съдове, водещи до горния пласт на кожата, бяха така запушени с чужди вещества, че кръвта циркулираше оскъдно, затова и кожата изглеждаше бледа. Причината за тази болест бе многогодишно неправилно храносмилане, което болната призна.

НЕКА ДОБАВИМ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО НЕ ЗНАЯТ ЩО Е НОРМАЛНО ХРАНОСМИЛАНЕ И НЕ МУ ОТДАВАТ ДОСТАТЪЧНО ЗНАЧЕНИЕ. НА ТОВА СЕ НАТЪКВАМ ПОСТОЯННО В ЛЕЧЕБНАТА СИ ПРАКТИКА.

На болната препоръчах същото лекуване, както на предишните, и само след няколко месеца болестта изчезна, изразът на лицето напълно се измени.
ВИЖДАТЕ ПОВТОРНО, ЧЕ ДИАГНОСТИКАТА НА ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА И ТУК НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕЦЕНИ ПРАВИЛНО БОЛЕСТНОТО СЪСТОЯНИЕ. ХЛОРОЗАТА Е САМО ВЪНШЕН ПРИЗНАК НА ЗАБОЛЯВАНЕТО, КОЕТО Е ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ЧУЖДИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОБРАЗУВАНИ ВСЛЕДСТВИЕ НА НЕПРАВИЛНО ХРАНОСМИЛАНЕ.

Това констатирах, като прегледах главата и шията на болната, на които лекарите не са обърнали никакво внимание.

Друг случай.
При мен дойде една госпожа от Ню Йорк, която страдала от упорито запичане. Нищо не й помогнало и лекарят й казал, че трябва да се успокои, тъй като дори напълно здрави хора страдали от запичане.

КОНСТАТИРАХ, ЧЕ ГОСПОЖАТА Е СИЛНО ОБЛОЖЕНА С ЧУЖДИ ВЕЩЕСТВА, КОИТО ПРИЧИНЯВАХА ХРОНИЧНО ТРЕСКАВО РАЗГОРЕЩЯВАНЕ В КОРЕМНАТА ОБЛАСТ, СЛЕДСТВИЕ НА КОЕТО ВСИЧКИ ЦИПИ ИЗСЪХВАХА И ИЗПРАЖНЕНИЯТА ПОЧТИ ИЗГАРЯХА И СЕ ПОЛЕПВАХА ПО СТЕНИТЕ НА ЧЕРВАТА.

Предписах лечението си и след кратко време - само след няколко бани, вътрешната горещина бе отведена навън и червата започнаха редовно да функционират.

И В ТОЗИ СЛУЧАЙ ВИЖДАТЕ ДОКОЛКО НЕСЪСТОЯТЕЛНА Е ЛЕКАРСКАТА ДИАГНОСТИКА. ТВЪРДЯ, ЧЕ НЯМА ПО-ВРЕДНА И ПО-ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНА ЗАБЛУДА ОТ ТАЗИ, ЧЕ НАПЪЛНО ЗДРАВИЯТ МОЖЕ ДА СТРАДА ОТ ЗАПИЧАНЕ. КОЛКО ДАЛЕЧ Е МЕДИЦИНАТА ОТ ИСТИНАТА!

Толкова далеч, че не вижда дори това, което всяко дете може да види. Тя се спира само на външните прояви, чието значение й е непознато.

КАКТО КАЗАХ, РАЗСТРОЕНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ Е МАЙКА НА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ.

Един способен лекар някога ми каза, че при анатомични изследвания често се е мъчил да си обясни как болният умира именно от тази или онази болест. Всички органи във вътрешността изглеждали напълно здрави и непроменени - нямало нито следа от болест.

КАЗАХ МУ, ЧЕ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НЕГОВАТА ДИАГНОСТИКА И МОЯТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА, ЧЕ ЛЕКАРИТЕ ПРАВЯТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА СИ ВЪРХУ ТРУПОВЕ, ДОКАТО МОЯТА НАУКА СЕ ЗАНИМАВА САМО С ПРОУЧВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ЖИВИЯ ОРГАНИЗЪМ, А МЪРТВОТО ТЯЛО НЯМА ЗА МЕН НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. ЗА ПОЯСНЕНИЕ МУ ДАДОХ СЛЕДНИЯ ПРИМЕР.

Някой отива да си купи шевна машина, вижда редица хубави машини и си избира една. Отвън той не намира никакъв недостатък, всичко изглежда изрядно. Обаче приятелят му обръща внимание, че машината може да изглежда много хубава отвън и все пак да има недостатъци, когато започне да работи.

Достатъчно е само един малък дефект, за да я направи напълно негодна за работа. Затова е по-добре тя да се прецени, когато работи.

В бездействие тя е мъртва и не проявява това, което й липсва. В живото, действащото тяло може веднага да се констатира и най-малкият недъг.

НА ТАКИВА НАБЛЮДЕНИЯ ПОЧИВА МОЯТА НАУКА ЗА ЛИЦЕИЗРАЗА.
След като доказах истинската причина на болестите, ще разберете, че наименованията им, с които си служи медицината, са напълно излишни, дори вредни, понеже могат да ни въведат в заблуда.

Същественото е да се установи дали тялото е здраво, или болно, т.е. дали е свободно от чужди вещества, или е обложено; по какъв начин е станало облагането и колко време е траяло, за да се определи колко ще продължи лекуването.

ЩОМ КОНСТАТИРАМЕ, ЧЕ ТЯЛОТО Е БОЛНО, ЩЕ ЗНАЕМ И КАКВО ДА ПРЕДПРИЕМЕМ, ЗА ДА ГО ОЗДРАВИМ. МОЯТ МЕТОД ИЗКЛЮЧВА ЗАБЛУДАТА ОЩЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker