|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

РАК, ГЪБОВИДНИ ИЗРАСТЪЦИ

РАК

Ракът, от който основателно се опасяват, не се дължи на външни вредни влияния и на предизвикани от тях разстройства, а на болестни процеси, които се развиват в самия организъм. Подобно на туберкулозата и водянката, и ракът е последната от редица неизлекувани болести. Негова изходна точка обикновено са половите болести, главно сифилисът. Съществената причина е присъствието на чуждите вещества, които вземат известна насока в тялото по която като краен стадий на развитието на болестта се образуват страшните израстъци, наречени рак. Чрез науката за лицеизраза може лесно да се долови предразположението към болестта дълго преди тя да избухне. Първо на шията се образуват възли (шикалки) и подутини, чието присъствие показва, че с такива е осеян целият организъм и че в корема има хемороидни отлагания. Те могат да вземат такъв размер, че да задръстят храносмилателния канал и да направят невъзможно изхвърлянето на изпражненията по естествения им път. Това констатирах в редица случаи. За такива болни бе невъзможно да отидат по нужда без клизми и очистителни. Също констатирах, че при продължителна употреба на пилюли (хапчета) във вътрешността на организма се явява възпаление, което завършва с туберкулоза или рак. Редица години организмът понася причиненото от очистителните дразнене, но накрая нервите биват до такава степен предразнени, че храносмилателният апарат отказва да функционира без още по-силни възбуди. Тогава настъпват онези страшни състояния, към които се числи и ракът. Ракът, както туберкулозата и всички други преходни болести, е резултат на противоприроден живот, прехранване и предразване на нервите чрез употреба на изтънчени подправки и лекарства. Пред него медицината е тъй безсилна, както пред всички останали хронични болести. Печално е да гледаме как тя при лекуване на рака се спира предимно на външните признаци - израстъците, които отстранява чрез изгаряне и изрязване и си въобразява, че по този начин лекува. Характерно в това отношение е лекуването на покойния Кайзер Фридрих. Медицината съвсем не се запитва откъде произхождат тези израстъци. На нея й е чужда същината на тази болест. Иначе не би се спряла само на външните признаци, а би проникнала по-дълбоко - би подирила корените й и би се постарала да ги премахне.

Възпалените състояния, включително и ракът, често са придружени от непоносими болки от крайно неприятни усещания. За да притъпи последните, медицината си служи с инжекции от морфин, Които дават временно облекчение, обаче причиняват тежки повреди на целия организъм, главно на нервната система. Тук медицината постъпва като мечката, която, за да убие една муха на носа на господаря си, хвърлила камък и убила не само мухата, но и господаря.

А защо да си служим с отрови, когато разполагаме с много по-ефикасни от морфина средства, които не само не повреждат нервната система, но и каляват организма? Такива са моите отводни бани. Те премахват страстта към морфина.Тя, подобно на страстта към спиртните питиета, произлизаща от възпаления в тялото, изисква безспирно умъртвяване. Само природо съобразното лекуване я премахва основно.

В третата част, в която описвам лекуването на раните, са изложени подробно произходът и същината на рака. Тук ще кажа само няколко думи за неговата излечимост. Преди всичко е напълно безразлично под каква форма и по кое място на тялото се явява ракът - дали е рак на езика, на гърдите, на матката или на стомаха. Разновидността му е без значение за неговата излечимост, понеже той винаги има един и същи произход. Съобразно облагането става придвижване на чуждите вещества, отчасти усилено от разбоя на ферментацията и причиненото от нея по-слабо или по-силно налягане.

Ракът е напълно излечим чрез моя метод. На сигурен успех можем да разчитаме само когато храносмилането обещава подобрение и организмът притежава достатъчно жизненост, за да издържи лечебните кризи. Излекуването на рака, който подобно на туберкулозата и водянката е тежка болест, изисква основно познаване на лечебните ми принципи и голяма опитност.

Един от пациентите ми, 40-годишен, страдаше от рак в носа. Той се бе консултирал с най-видните лекари, които му казали, че страда от рак в носа, но не успели па го излекуват, понеже не познават същината и причината на болестта. Те всички напразно лекували носа локално с всевъзможни силни лекарства. както загниването на един клон на известно дърво показва, че соковете на цялото дърво са отровени, така и раковите израстъци са несъмнен признак, че целият организъм боледува. Че загниването на клона не е локална болест, можем да се уверим, като го отсечем. Ще видим, че скоро след тоВа започват да загниват и други клонове. Изрязването на раковите израстъци и рани съвсем не изменя болестното състояние на организма. Премахнати от едно място, те се явяват на друго. Колкото по-рано осъзнае болният тази горчива истина, толкова по-добре за него.

Храносмилането на въпросния болен било разстроено до крайност в продължение на години. За съжаление авторитетите на медицината съвсем не обърнали внимание на това съществено обстоятелство. Ако те имаха само понятие от науката за лицеизраза, възпаленият нос щеше веднага да им разкрие истинското състояние на корема на болния, който, по природа жизнерадостен и остроумен, схванал безсмислието на локалното лекуване и дойде с пълна вяра при мен. Носът и горната устна бяха наядени, храносмилането в застой, а ходенето по малка нужда нередовно. То често бе придружено от ужасни болки, които само за кратко време помрачаваха веселото настроение на жизнерадостния болен.

Понеже жизнеността на организма бе все още запазена, лекуването протече много успешно. Седмица след седмица възпалението на носа чезнеше, без да го лекуваме локално. Той първо стана огненочервен, а след 4 месеца придоби напълно нормалния си цвят. Едновременно заздравя и наядената горна устна, без да останат каквито и да било следи.

Този успех достигнах чрез невъзбуждаща, суха, специално пригодена за организма на болния диета, отводни коремообтривни и обтривноседящи бани, парни бани на главата и седмично две бани на цялото тяло. Когато болките и възпалението станаха непоносими, повтарях, ме баните на всеки два часа.

По време на баните болките винаги отслабваха, затова къпането бе най-голямото удоволствие за болния. Още на втория ден възпалението започна да се свлича към корема. За това свидетелстваше израняването на корема. Това причиняваше голям страх у болния, понеже бе придружено от болки. Обясних му причината на тази неизбежна болестна проява. Нему предстоеше или да издържи докрай кризите и да оздравее, или да се поддаде на малодушието и да продължи пътя към сигурната смърт. Едновременно му изтъкнах и обстоятелството, че възпалението на корема се усилва в същия размер, в който намалява това на носа. Той сам се убеди, че е така и продължи лекуването. Само честото къпане го извеждаше от тези мъчителни състояния, докато най-сетне настъпи радостният край на лечението.

Появи се отново в по-лека форма бъбречната, а след това и венеричната болест, от които някога е страдал болният. И двете били неизлекувани, а само потушени чрез лекарства. Така те се превърнали в преходен стадий на рака в носа. Причината да се появи ракът били лекарствата. Че действително е така, свидетелстваха секрециите на носа по време на лекуването. Изтичащата гной имаше миризмата на лекарствата, с които навремето били потушени бъбречната и половата болест. Както казах, това става, защото тялото, обезсилено от лекарствата, ги поглъща и отлага. Под влияние на изсушаващата вътрешна горещина тези лекарства се втвърдяват, а при съответното водно лечение те се стопяват и изхвърлят. Това явление съм наблюдавал в хиляди случаи в санаториума си. Опитът ме убеди, че лекарствата са голяма пречка за развоя на лечението и че болките са най-силни, когато организмът ги изхвърля. И моят болен трябваше да изпита това върху собственото си тяло.

От тези случаи не трябва да вадим заключение, че коремът на всеки страдащ от рак трябва да се израни при лекуването по моя метод. Израняването на мястото на триенето при обтривноседящите бани се явява само в известни случаи, но никога у болни, чийто организъм успява да изхвърли чуждите вещества не през корема, а през другите отделителни органи. Лекувал съм болни, които правеха две-три бани дневно и никога не се израниха. У други израняването се явяваше само за кратко време, когато хроничното състояние минаваше в остро.

Израняването траеше, докато организмът успее да смъкне чуждите вещества в корема. У много болни се явяват по корема и в околностите на половите органи малки рани, които постоянно отделят гной (чужди вещества във ферментиращо състояние). Тази гной не се дължи, както мнозина се заблуждават, на възпаление, причинено от триенето, а е продукт на тялото на болния, последица на вътрешното възпаление, причинено от ферментирането на чуждите вещества. Тази гной не е нищо друго освен причината за кризите. Ето защо болните, които се лекуват без мое ръководство, не трябва да се плашат от него. Именно това отстраняване на чуждите вещества е несъмнен признак, че лекуването се отразява благоприятно и че болният е на пътя към оздравяването. Изриването на мястото на триенето и образуването на гнойни пъпчици е най-усилено, когато вътрешното възпаление предизвика горене (интензивно окисляване), както е случаят с рака. Тогава болният, когато не прави бани, трябва да поставя на гноящото място парче ленено платно, намокрено в студена вода, добре изцедено и сгънато на няколко пъти, за да го поддържа постоянно влажно.

ЩЕ ЦИТИРАМ ОЩЕ ЕДИН СЛУЧАЙ ОТ РАК.
Болната бе 51-годишна и страдаше от рак в гърдите. Лявата й гръд била оперирана в Берлин от същите авторитети, които лекували Кайзер Вилхелм. Наскоро след това се явил рак и в дясната гръд. Първата „сполучлива" операция не подобрила състоянието на болната. Напротив, то още повече се влошило. Когато болната повторно се консултирала с лекарите, след продължително преглеждане те й казали, че ако желае да се излекува, трябва да подложи на операция и дясната гръд, но се съмнявали в изхода на операцията, тъй като организмът на болната бил много отслабнал. По друг начин било невъзможно да й се помогне. В това безнадеждно състояние тя дойде при мен отречена от „първите лекари". Дясната гръд бе възпалена. Под плешките имаше няколко твърди шикалки, големи колкото орехи, които придаваха тъмен цвят на кожата. Коремът бе твърд, подут и осеян с твърди шикалки. Храносмилането бе разстроено. Болната трябваше на всеки три дни да си прави Клизми. Иначе ходенето по нужда бе невъзможно. Изпражненията бяха черни, миришеха отвратително и имаха форма на топчета. Ходенето по малка нужда също бе недостатъчно. Силите на болната бяха упаднали, понеже всекидневно страдаше и от главоболие. Въпреки това тя издържа търпеливо лекуването, което през първите шест седмици бе много болезнено. Скоро главоболието намаля. Храносмилането започна да се подобрява.

Броят на отводните бани бе нагоден съобразно силите й. По Време на лекуването ясно пролича резултатът от „сполучливата операция", извършена в Берлин. На мястото на старата дълбока срезка на лявата гръд се отвори през първата седмица на лекуването Възпалена рана, която значително се разшири и задълбочи през първите четири седмици, а след това се затвори и стана с размер, колкото монета от пет марки. Раната се затвори напълно след пет седмици. Възпалението на дясната гръд намаляваше в същия размер, в който се усилваше това на лявата. Това показваше, че операцията съвсем не е премахнала причината на болестта, а само е отстранила външните признаци. Тя е принудила тялото да измени насоката на ферментацията, като я отправи към дясната гръд, след като около гърдите на височината на плешките се образували твърди шикалки. Моето лекуване предизвика възвръщане на болестта, така че бе твърде естествено болестните вещества първо да се смъкнат в лявата гръд и да причинят възпалението, от което е страдала болната в момента на операцията.

Несъмнена истина е, че природата не позволява да бъде насилена, с каквито и средства да си служи медицината. Всяка операция само изтъква несъвършенството на съвременната медицина и нейното лечебно безсилие. Оперирането е още по-противоприродно, отколкото употребата на лекарства. Сега може би читателите ми разбират защо наричам лечебния си метод безлекарствен и безоперационен.

Нека се върнем на стария случай. Болките, които болната трябваше да изпита, бяха значително смекчени от отводните бани. Не мина много време и на мястото на триенето се отвориха гноящи рани - сигурно доказателство, че силното вътрешно възпаление се отвежда навън. Скоро се размекнаха и твърдите шикалки под дясната мишница. Те постепенно се разпаднаха и се смъкнаха към корема. През първите два месеца болната се храни само с тричен хляб и плодове. Благодарение на тази строга диета бе възможно да се затвори раната на лявата гръд след тримесечно правене на бани и болната да отпътува за дома си.

Имал съм и други случаи от рак по езика и шията, които са рядкост за днешното време. И при тях лекуването по метода ми се оказа ефикасно.

Твърдите шикалки по шията се размекнаха след няколко седмици и болният отново започна да се храни с твърда храна.

При лекуване на рака на езика след всяка обтривна баня се отлющваше някакво кафяво вещество и шикалките в езика се стопиха и изчезнаха много по-рано от тези в корема.

Най-опасни за страдащите от рак са големите хемороидни шикалки в корема. Престане ли болният да употребява твърда храна, непоносимите болки стихват, страстта към морфина и безсънието изчезват, обаче истинско подобрение все още не настъпва, понеже при постоянно употребяване на течна храна храносмилателният апарат не може да функционира нормално.

В случай на задушаване, което често се случва при такива болести, обтривноседящите бани дават голямо облекчение. Задухът изчезва няколко минути след започване на банята. Той се явява, щом във вътрешността на шията се стопи някоя шикалка и гнойта й се влее в дихателния проход или се разшири самата шикалка при размекването. Против задуха медицината разполага само с операционния нож и инжекциите.

ГЪБОВИДНИ ИЗРАСТЪЦИ

Много по-безопасни от са израстъците по разните части на тялото, които означават с общото име гъбовидни израстъци. Те се лекуват бързо. Под влиянието на баните израстъците се превръщат в гной, която тялото отстранява. Ето един такъв случай от лечебната ми практика.

Болната бе 30-годишна. Показалецът на дясната й ръка се възпалил вследствие на нараняване, Възпалението постепенно се усилило и накрая.на нараненото място се явил гъбовиден израстък. Лекарят, който лекувал болната, срязал израстъка и го изгорил с адски камък, обаче безуспешно. Въпреки няколкократното опериране израстъкът продължавал да расте и когато кръвта се отровила, лекарят заявил, че е засегната костта и че пръстът трябва да се отреже, за да не се инфектира цялата ръка. Понеже болната не искала да жертва пръста си, дойде при мен. Казах й, че операцията според мен е не само излишна, но и вредна за здравето, че разраняването на пръста се дължи на друга причина и че той ще заздравее само когато истинската причина бъде премахната. Предписах й да прави дневно 3-4 обтривноседящи бани от по 30 минути, да се храни с диетична храна и да излага пръста си на пара преди обтривната баня. Болната заяви, че се опасява да прави бани, но тъй като другата перспектива - да й отрежат пръста, бе по-рискована, започна лечението. Благоприятният резултат не закъсня. Още след първата баня гъбовидният израстък престана да се развива, а на третия ден почна да се превръща в гной, така че подобрението ясно пролича. Възпалението на пръста престана и едновременно изчезна и опасността да загние костта. За 14 дни пръстът оздравя, без да остане каквато и да е следа от израстъка.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker