|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

ПОЛОВИ БОЛЕСТИ

Нека изоставим фалшивия срам и суетността, кои то само прикриват злото, което не би могло да вирее в светлината на чистия разум! Трябва открито да заговорим за спотаените страдания на човечеството. За половите болести, които са така разпространени, не може повече да се мълчи, особено след като съм постигнал такива блестящи лечебни успехи чрез метода си. Половите болести са така страшни именно защото се премълчава истината за тях и не се намират истинските лечебни средства. С това съзнание заговарям открито по този деликатен въпрос.

Досегашните лечебни методи, като изключим природното лекуване, са безсилни пред сифилиса. Чрез натриване с живак и други лекарства те успяват само да потушат проявите на болестта, като я превръщат в хронична, и да уверят болния, че е излекуван. Именно в това се крие най-голямото зло. Мнозина такива привидно излекувани след това се женят по съвета на лекарите и не след дълго осъзнават как горчиво са били измамени. Това фалшиво излекуване крие голяма опасност за здравето и живота на жената, която трябва да се сближи с мъж, в чието тяло се спотайва хроничен сифилис. Половият акт е процес, при който двете тела се изравняват до известна степен. Щом жената не е напълно здрава, дремещият сифилис минава в нея и тя се поболява или умира. Децата от такъв брак са винаги нежизнеспособни, понеже не могат да се развият нормално. Осмелявам се да твърдя, че хроничният или дремещият стадий на сифилиса е много по-опасен, отколкото острия (възпаления), понеже при последния признаците са налице и всеки може да се предпази от сближаване с такъв болен.

Медицината признава дремещия стадий на сифилиса, при все че е в състояние да го констатира едва когато многогодишната латентна форма на болестта се превърне отново в остра. Едва тогава медицината признава - защото не може да постъпи иначе - че болестта се е спотайвала в организма. Ако фактите не бяха така очебийни, медицината и в този случай не би позволила да се говори за латентно болестно състояние.

За науката за лицеизраза дремещият стадий на сифилиса не може да остане прикрит дори когато признаците на острия още не са се появили. Тя ни дава възможност да схванем от далеч предразположението към заболяване и да предотвратим злото. Няма да се впускам в подробно разглеждане на отделните полови болести -бяло течение, трипер, шанкър, бубони, сифилис, полюции и т.н. Добавям само, че названието на болестта няма значение, понеже знаем, че всъщност има само една болест, чиито различни форми се обуславят от предразположението и степента на облагането.

Не е случайност, че природата отчасти е свързала половите органи с отделителните. Организмът се стреми да придвижи отпадъците на обмяната към тези изходи, затова те са център на болестните вещества. Това се забелязва особено ясно у жените и трябва да се има предвид при половото сношение. Благодарение всмукателната способност на кожата минаването на отровните отпадъци от единия в другия е неизбежно. Най-долнокачествените вещества у жената минават у мъжа, и обратно. Ако мъжът е по-сериозно обложен, спермата, която е квинтесенция на всички телесни сокове, се въплътява в жената и може да предизвика заболяване.

Има и друго едно обстоятелство, за поясняването на което трябва да се отклоня от въпроса, който разглеждам. Половото влечение действително е известно на всички, обаче не всички го схващат и преценяват достатъчно ясно. Медицината казва твърде малко в какво се състои то, а още по-малко за неговите ненормални прояви и за причините им. В лекарските учебници срещаме твърдението, че наред с инстинкта за запазване на живота влечението към продължаване на рода е най-дълбоко вкорененото в организма. И тъкмо затова е непонятно защо именно на този съществен фактор на живота гледаме с пренебрежение и го смятаме за нещо неестествено, в голяма степен неестетично и безнравствено. Подобно на всички влечения, и половото е или нормално, или вследствие на обложеност с чужди вещества, ненормално. Естеството на половото влечение е мерило за здравното състояние на организма, особено за хроничния, латентния стадий на болестите, и за въздействието на начина на живот върху организма. То се изражда само вследствие на силния натиск на чуждите вещества към отделителните органи и причиненото дразнене на нервите. Под този натиск попада и половият апарат, който в началото развива голяма полова енергия, която постепенно минава в полова немощ. Нормалното полово влечение не поражда чувствена и мисловна похот. Такова влечение имат само здравите индивиди. То може да се запази нормално само когато се храним с напълно невъзбуждаща храна и живеем природосъобразно. Половото влечение се изражда, щом тялото се обложи с чужди вещества.

Полово може да заболее само онзи, чийто организъм е обложен с чужди вещества. Само с това можем да си обясним защо един заболява чрез пренасяне на заразата от трипер, шанкър или сифилис, а друг не. Зная случаи, при които от двамата индивиди, имали сношение с една и съща заразена жена, единият заболява, а другият не.

Има и случаи, обратни на горния. Жена продължително време живее само с един мъж, който също така няма сношения с друга. Когато мъжът бива преместен в друг град, жената почва да живее със заместника му. При все че нито единият, нито другият е страдал от венерическа болест и не е имал сношения с друга жена, вторият след кратко време заболява от сифилис, докато жената остава напълно здрава.

Както квасът въздейства на тестото, така и чуждите вещества, отложени в половите органи на единия въздействат на чуждите вещества на другия, особено като се вземе под внимание успокояващото усилващо въздействие, което взаимното изравняване упражнява върху организма. Чрез това въздействие организмът придобива толкова жизненост, че се опитва чрез лечебни кризи, каквито са триперът, шанкърът и сифилисът, да се освободи от отложените в него чужди вещества. Тези прояви хвърлят светлина и върху случаите, при които например един мъж, който продължително време имал сношения само с жена си, се заразява от сифилис при сношаване с друга здрава жена. Сношаването между съпрузи няма това въздействие, понеже организмите им са се вече изравнили, но сношаването с трети лица дава съвсем друго - болесто - причиняващо изравняване.

Изложих тези факти само за да поясня по какъв начин се зараждат половите болести и доколкото е възможно, прякото пренасяне на заразното вещество. Далеч съм от мисълта да защитавам извънбрачното сношаване. Дадените примери, каквито в живота има хиляди, целят само да пояснят същината и появата на половите болести.

Така идваме до важното заключение, че половите болести са само лечебни кризи, чрез които организмът се стреми да изхвърли намиращите се в него чужди вещества. Искаме ли да постигнем истинско, трайно излекуване, трябва да отстраним причината на болестта - обложеността на тялото с чужди вещества, с което ще изчезнат от само себе си и всички признаци. Крайно пагубна е разпространяваната от медицината заблуда, че половите болести могат да се лекуват чрез инжекции и лекарства - опасни отрови като живак, йод, йод-калий, йодоформ и т.н. Как може по този начин да се постигне излекуване, когато се потушава най-безпощадно лечебното усилие на организма? Разбира се, това потушаване става за сметка на жизнената сила, която преди това е била достатъчно повишена, за да може сама да причини тази криза. След вкарване на лекарствената отрова организмът използва жизнеността си, за да я обезвреди, и с това я отвлича от съществената й цел-лекуването.

Това, което медицината нарича лекуване, е всъщност влошаване на болестното състояние. Болките действително изчезват, обаче болестта от остра се превръща в латентна, което е равнозначно на парализиране на лечебните усилия на тялото. Ще потвърдя казаното с примери.

Както казах, потушаването на половите болести чрез лекарства означава привидно излекуване, но не и истинско подобрение на здравословното състояние. Ако след известно време, дори след години, успеем по някакъв начин да усилим намалената жизненост на организма, потушените болести отново изпъкват. Това потвърдиха хиляди случаи от лечебната ми практика. Моите отводни бани дават възможност да се излекуват безвъзвратно такива потушени, прикрити болести. Кризите, които придружават лекуването по моя метод, не трябва да смущават никого. Те са естествена последица на разтопяването и прогонването на отложените чужди вещества и погълнатите лекарства.

Всички полови болести при моето лекуване изгубват страшния си вид. Без да преувеличавам, твърдя, че неизлечимият за медицината сифилис е напълно излечим по моя метод, без лекуването да остави каквито и да е Вредни последици за поколенията. Изрично наблягам обаче на обстоятелството, че не всички сифилистици са излечими. Излечими са само тия, чието храносмилане може да се подобри. Лекуването може да продължи много, обаче в края на краищата болестта изчезва. Продължителността на лекуването зависи от жизнеността на организма и вида на облагането.

Както казах, всички полови болести са несъмнени признаци на сериозно облагане на тялото с чужди вещества или, изразено с други думи, дремеща В организма болест. Ако тези вещества не бъдат изхвърлени, те образуват почва за по-късни хронични, обикновено тежки, болести под названията астма, белодробни болести, туберкулоза, рак, сърдечни болести, водянка, подагра и т.н. Ако те не се появят, фалшивото лекуване се изкупва от идните поколения. Много невинни майки се измъчват защо децата им без видима причина страдат от белодробни болести, туберкулоза, скрофули, рахит и т.н., понеже не знаят истинската причина. Мъжете им никога не са им казали нито дума за спотаените си полови болести. Греховете на родителите винаги се проявяват у децата. Слабото, изроденото поколение е огледало, в което можем да видим телесното и душевното състояние на родителите в момента на зачеването.

Проявите на най-широко разпространените полови болести - бялото течение и триперът, са отлично доказателство за истинността на учението ми за болестите. При локални (местни) възпаления тялото изхвърля болестни (чужди) вещества под формата на гной. Безспорно е, че възпалителният процес може да засегне едновременно и вътрешните органи, щом не умеем да го насочим правилно. Тогава този процес се превръща в истинския смисъл на думата лечебна криза за тялото. Колкото повече болестни вещества се изхвърлят, толкова по-благоприятно се развива болестта. Същественото е този очистителен процес да е безболезнен и при това завършен. Това може да се постигне със сигурност чрез моите отводни бани, нагодени съобразно състоянието на болния. Продължителността на лекуването се обуславя от степента на облагането.

Пак припомням „лечебните средства", с които си служи медицината против половите болести - инжекциите с олово, цинк, живак, йодоформ, целящи да потушат насилствено усилията на организма да се пречисти, самото естество на лекарствата разкрива заблудата на медицината. Странно е, че никой още не се е запитал къде отива гнойта след потушаване на гнойното течение и какво става с нея. Безспорно е, че природата нищо не върши без цел и основание. Природните процеси се подкрепят само чрез природосъобразни, а не чрез противоприродни, противоречащи на всички условия на живота средства.

Това, че лудниците, болниците и санаториумите са препълнени, се дължи изключително на заблуждаващото учение на медицината. Ако тя действително бе на прав път, броят на тези заведения трябваше да намалее.

В заключение на общата част на тази глава ще изложа няколко случая от своята лечебна практика.

С мен се консултира един 50-годишен господин, страдащ от сърдечна болест. След като му дадох съответните предписания и той се лекува по метода ми две седмици, у него наново се яви стара, „излекувана" бъбречна болест, а след още две седмици и трипер, от който страдал на 18-годишна възраст. И двете болести протекоха в много по-слаба форма. За осем дни изчезна и триперът и състоянието на болния удивително се подобри. Скоро изчезна и сърдечната болест. По време на лекуването болният каза, че по-рано страдал първо от трипер, за който се съветвал с двама от най-видните професори. Препоръчаните от тях средства оказали въздействие на организма и признаците на болестта изчезнали. След няколко години той отново се заразил от трипер, който също бил потушен чрез лекарствата. След две години се явила бъбречна болест, която му създала много грижи. За нея той се съветвал с осем видни лекари, които му предписали лекарство. И бъбречната болест била така добре потушена, че всички признаци изчезнали. Наскоро след това се появило сърдечно разстройство, против което никое средство не помогнало. То застрашавало да се превърне във водянка. Обясних на болния, че триперът не е бил излекуван, а само потушен и се е превърнал в преходен стадий на по-късно явилата се бъбречна болест, която, потушена, от своя страна, се е развила в сърдечно разстройство. То, ако не предприеме лекуване по моя метод, щеше да завърши с водянка. В хода на лечението болният напълно се убеди в зависимостта между всички тези болести. След четири месеца той бе напълно здрав.

ЕТО ЕДИН СЛУЧАЙ НА СИФИЛИС.

Господин барон Фон Е., 47-годишен, се консултира с мен преди няколко години и ми съобщи, че страда от сифилис от 10 години и че бил четири пъти лекуван с живак от видни лекари, че пил йод-калий и че въпреки това по краката и устата му се явили признаците на сифилиса от незарастващи рани. Това убило вярата му в медицината, още повече че след живачното лекуване общото му състояние не било наполовина тъй добро, както преди лекуването. Оттогава той усещал безспирна тежест в главата и изгубил ясната си памет. Чрез науката за лицеизраза установих, че болният бе сериозно обложен. Освен това имаше всички признаци на тежко отравяне с лекарства. Несъмнено бе, че сифилисът е преминал в латентно състояние. Предписах дневно две-три бани, съчетани със скромна природосъобразна храна. Резултатът бе задоволителен. След половин година състоянието на болния коренно се промени. Храносмилането се подобри и лицето придоби свеж, радостен израз. С премахване на причините изчезнаха и всички следи на сифилиса, който никога не ще се върне.

ПОЛОВА НЕМОЩ.

За израждането на днешното поколение няма по-очебийно доказателство от широко разпространената полова немощ. Медицината е безсилна да се справи с тази болест. Тя стои безпомощно пред нея, понеже не познава същината й. Не знае, че половата немощ е поява на хронично болестно състояние, причинено единствено от облагане на организма с болестни вещества. Половата немощ изчезва, щом съумеем да освободим организма от чуждите вещества. За щастие, въоръжени със средствата на моя метод и с богат опит, ние днес можем да постигнем това. Със спокойна съвест твърдя, че половата немощ безследно изчезва, щом методът ми бъде приложен с ясно разбиране и желязна воля. всички нередовности на половите функции изчезват, щом бъде премахната причината им. Тогава и половото влечение става нормално, така че излекуваният е в състояние да се справи напълно природосъобразно с половия си живот. Проповедта за нравствен живот се оказва безполезна, когато не се вземат сериозни, истински мерки за нормализиране на половия инстинкт. Мнозина са успели да сторят това чрез моето лечение. Разполагам с куп благодарствени писма за постигнати успехи в това отношение.

Половата немощ у жените срещаме в смисъл на безплодие не само като последица на срастване или неправилно устройство на вътрешните полови органи, но и като пълно безчувствие. Тези явления съм описал в раздела „женски болести".

Понеже половото влечение на мъжа се различава от това на жената, и немощта на жената се изразява по друг начин. Появата на половата немощ у жената се предхожда от ненормален, усилен и нервен полов нагон - последица на хронично болестно състояние на организма. У децата и юношите този нагон се проявява като силна възбуденост, произхождаща от хронично възпаление на половите органи. Оттук произхожда и тъй много разпространеният днес порок - онанизмът. У възрастните тази възбуденост се изразява като извънредно полово влечение. Едновременно се забелязва и по-голяма или по малка стегнатост на душевния живот. Той постоянно е изпълнен с еротични мисли и образи. В юношеството се разраства неоснователен свян пред женския пол, който в някои случаи се изражда в истински страх и е почти винаги придружен от полова немощ. Това че днес има толкова неженени заможни мъже, се дължи на тази немощ. Много млади мъже са неспособни да извършат половия акт само защото са онанирали."Много самоубийства и опити за такива се дължат на полова немощ.

ЕТО ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПОЛОВА НЕМОЩ ОТ ЛЕЧЕБНАТА МИ ПРАКТИКА.

Преди няколко години ме посети един 23-годишен младеж, наследник на виден богаташ. Младежът онанирал от 12-годишна възраст и искаше да опита моя метод, който настойчиво му препоръчали, за да овладее порока си. Той бе станал напълно неспособен да научи нещо сериозно. Безсилен, той призна, че се отдава на онанизма въпреки всичките си усилия да се изтръгне от ноктите му. Опитал много средства, обаче нищо не му помогнало. Волята се оказала недостатъчна. Няколко пъти успял чрез крайни волеви усилия да изтрае няколко месеца, обаче отново паднал вследствие на непобедим нагон. Душевно се чувстваше напълно недоволен, смятал се за излишен в този свят и мислел да се самоубива. Предстояло му да влезе в брак по настояване на родителите му, но той му бил противен, понеже се чувствал полово немощен. Последната си надежда този младеж възлагаше на моя лечебен метод.

Чрез науката за лицеизраза установих, че половата немощ произхожда от хронична храносмилателна болест, която трябваше да се премахне преди всичко. Понеже младият организъм реагираше много благоприятно, лекуването ставаше бързо. Болният изпълняваше съвестно и енергично лечебните ми предписания. За няколко месеца здравето му удивително се подобри. Истинността на теорията ми и в този случай се потвърди. Отводните бани, засягащи корените на болестта, заедно с невъзбуждаща диета дадоха отлични резултати.

След 13-месечно лекуване половата немощ и влечението към онанизма изчезнаха по същия път, както всички останали болести.


ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker