|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

ОРИЕНТАЛСКО ИЗРИВАНЕ, ЛЕПРА, ЛЕПРОЗА

Лепрата (проказа), която малцина в нашия умерен климат познават, е страшилището за тропиците. Досега заразените от лепра бяха осъдени на смърт, понеже нямаше средство за лекуване на тази болест. Отделени от здравите, изолирани на някои острови или в непосещавани от никого болници, те дочакваха мъчителния си край.

В умерения климат лепрата е рядкост. Причините, които в тропиците пораждат лепра, в умерения пояс довеждат до водянка и подагра. Както финиковата палма вирее само в тропиците и дъбът само в умерения пояс, така и лепрата е болест само на топлия климат.

Има два вида лепра - суха и мокра. Първата руши тялото при най-големи мъки в продължение на години, докато най-после организмът се изтощи и настъпи спасителната смърт.

При сухата лепра, както и при мократа, храносмилането безспорно се влошава и по краищата на тялото, главно по ръцете и краката, постепенно се образуват тъмни петна - сигурни признаци на много силна вътрешна треска. Тогава започва да чезне тъканта първо между ставите на пръстите, а след това и по останалите части на тялото, докато най-сетне останат само оголените кости. Тялото изсъхва като дърво - заприличва на мумия. Чезненето на тъканта продължава, докато болните заприличат на скелети и умират от крайното изтощение.

Лепрата се дължи на същата причина, както всички останали болести, - на облагане на тялото с чужди вещества. Тя може да бъде наследена или придобита вследствие на противоприроден живот. Корените й се крият в корема или в храносмилателните органи, които функционират неправилно. При голяма горещина, която благоприятства всички ферментационни процеси, разлагането на чуждите вещества в тялото е особено интензивно. Ферментиращите чужди вещества наблягат с голяма сила към краищата, Където благодарение на вътрешния натиск се отлагат особено плътно. Вследствие на натрупването на чуждите вещества водещите към краищата нерви биват притиснати и не могат да функционират правилно. Тази е причината, поради която страдащите от лепра не чувстват краищата си. Във вътрешността на тялото си те усещат силна горещина, а по кожата - мръзнене. При сухата лепра вследствие на силната вътрешна горещина краищата буквално изсъхват, понеже поради разстроеното храносмилане, въпреки силната храна, организмът не може да се храни достатъчно. Храната минава през тялото неизползвана и болният буквално умира от глад. И тези болестни прояви са несъмнено доказателство, че организмът се храни не с това, което получава и което съгласно съвременния възглед съдържа всички съставни части на тялото, а с това, което той е в състояние да смели и усвои. При мократа лепра се развива процес на разлагане, подобен на този при водянката. И при лепрата, както показва опитът, отлагането на водата се предхожда от вътрешно изгаряне, което често продължава години. Освен това става разлагане и на самата отложена вода, макар и не в същия вид, както при водянката. Затова е много поучителен описаният случай с господина от Батавия, който страдаше едновременно от сърдечна болест, водянка и лепра. Този случай ясно изтъква всички тези процеси на разлагане При все че у нас лепрата не се явява в такъв страшен вид, както в тропиците, все пак имаме болести, много близки до нея. Първата от тези болести е туберкулозата, която се различава от лепрата главно по това че при нея, особено когато болният живее в по-студен климат, чуждите вещества не наблягат към краищата с такава сила, както при лепрата в топлия климат. При туберкулозата чуждите вещества извършват разрушението в самата вътрешност на тялото - в дробовете и другите органи.

Що се отнася до лекуването на лепрата, медицината открито заявява, че не разполага с никакво сигурно средство. Тя не познава същината на тази болест и не я разглежда като проява на треска. Истинско излекуване на лепрата може да се постигне само като бъде овладяна треската и бъдат прогонени чуждите вещества от организма. Ако не успеем да сторим това, пълното излекуване е немислимо. В такъв случай може да се очаква само подобрение.

Лекарствата влошават състоянието на организма. Те само увеличават повредите, причинени от самата болест. За истинността на казаното не може да има по-убедително доказателство от случая с болния от Батавия. Той доказва много ясно, че намиращите се в организма на болния бацили от лепра, чието присъствие бе установено със сигурност от лекари специалисти, по никакъв начин не можеха да бъдат прогонени чрез лекарства или чрез други противоприродни похвати.

А как благотворно въздействат моите отводни бани! Как сигурно отстраняват те всички лепрени бацили, както констатираха и самите лекари! Само невъзбуждащата диета и отводните бани действат ефикасно. Разбира се, успяват да се излекуват само онези болни, чието храносмилане и кожна функция може да се възстанови и чиято жизненост все още е запазена.

Опитът ме убеди, че всяка опасност да се заразим от лепра е изключена. Това е от голямо значение за всички ония, които се страхуват от зараза. Нужно е само да живеят природосъобразно и да правят отводни бани, които въздействат освежаващо и пречистващо на целия организъм, т.е. да отстранят всички намиращи се в организма чужди вещества не само за да се обезпечат откъм зараза, но и да увеличат телесната и умствената си работоспособност.

Доколко слабо схваща медицината значението на природните лечебни средства, прозира от това, че заставя боледуващите от лепра да стоят в изолирани стаи със затворени прозорци и най-старателно изключва всякакъв досег с външния въздух особено през нощта. Безспорно е, че стайният въздух бива така замърсен и отровен от изпаренията на заразените от лепра тела, че не е странно да се заразят и околните.

Преди да цитирам случаи от излекуване на лепрата, ще изтъкна накратко начина, по който всеки може да се обезпечи откъм лепра и всяка друга заразна болест поне дотолкова, че в най-лошия случай болестта да протече напълно безопасно и при най-малко безпокойство. Винаги се заразяват ония, които носят предразположението към болестта в организма си, т.е. които са обложени с чужди вещества. Всяко Възбудено въздействие върху отложените чужди вещества предизвиква ферментация (лечебна криза) и поставя тялото в опасност. Предразположението към заболяване може със сигурност да се предвиди чрез науката за лицеизраза години преди да се разрази болестта. Дори незапознатите с тази наука могат, макар и смътно, да доловят предразположението. Съобразяващата всичко природа ни е дала сигурен признак за това с инстинкта. Обложеният с чужди вещества изпитва някакъв страх от заразата, който е неприсъщ на напълно здравия организъм.

След тези общи пояснения ще цитирам три случая от лепра. Болните бяха юноши, отречени от медиците -авторитети в Берлин, и излекувани от мен.

Тези три случая доказаха превъзходството на моя метод и безсилието на медицината. Понеже те са от обществен интерес, помолих да фотографират болните и давам снимките им. (фиг. 1, 2 и 3).

фиг. 1 (15-годишно) фиг. 2 (13-годишно) фиг. З (9-годишно)

Състоянието, в което приех тези юноши, бе безнадеждно. Крайните пръсти на ръцете им бяха изгнили и окапали. Разрушението бе засегнало и средните. Те бяха силно подути, както показват
фиг. 4 и 5.


фиг. 4 фиг. 5


Ставата на десния показалец на най-младия от болните вече загниваше. Краката на двамата по-възрастни изглеждаха още по-ужасни (фиг. 6 и 7). Те бяха обезформени и така препълнени с

фиг. 6 фиг. 7

чужди вещества, че на места кожата се бе пукнала и раните, които безспирно гнояха, бяха стигнали до костта. Болните не чувстваха краката и ръцете си до коленете и лактите. За да констатират тази безчувственост, в Берлин прекараха игла през ръката на едно от болните по направление към лакътя, докато то почувства болки. Болното усети болки едва когато иглата бе в лакътя. Видът на болните бе така отвратителен, че можехме да ги фотографираме едва три седмици след започване на лечението. В това Време бе настъпило значително подобрение. Невъзможно е да се опише гледката.

Предписах 2-3 обтривноседящи бани дневно, невъзбуждаща храна, много движение на открито и усилено потене. Понеже храносмилането В началото бе разстроено, телата отделяха миризма на разлагане. Това се дължи на раздвижването на чуждите вещества, които се стремяха навън. Миризмата се усилваше през време на баните.

Храната бе следната. На закуска - сух тричен пшеничен хляб и няколко ябълки, а на обяд и вечеря - брашнени ястия, зеленчук и шушулкови плодове (боб, леща, грах), сварени само във вода с прибавка на малко сол и краве масло. Месото бе напълно изключено. Ястията бяха гъсто сварени. Болните ги ядяха винаги с тричен хляб. За утоляване на жаждата им давахме само вода.

Още през първите две седмици престанаха на текат откритите рани на краката. Виждаше се как те заздравяват отвътре навън. Двете по-възрастни момчета имаха по-големи рани, които се затвориха след няколко месеца. Успеха на лекуването пролича и по ръцете. Отокът на пръстите намаля още на втория месец. Пръстите се оформиха и кожата, която бе набръчкана, стана гладка. Чуждите вещества се върнаха по същия път, по който се бяха разпространили от корема. За това свидетелстваха бодежите, които болните чувстваха в ръцете и краката.

Четири седмици след започване на лечението най-голямото от момчетата можеше да носи кожени обувки, докато по-рано му правеха специални. Накрая безчувствеността на ръцете и кравата изчезна. Безспорно е, че всичко това бе възможно само защото храносмилането се подобри.

Когато започнаха да се лекуват, болните нямаха ни какъв апетит, а осем дни по-късно не можеха да се наситят. Едновременно се усилваше и храносмилането им. Сегашното състояние на юношите по никакъв на чин не може да се сравни с предишното. Осъдени някога от лекарите на смърт, те сега са жизнерадостни и пъргави.

Този случай доказва, че неизлечимата според медицината лепра е излечима. За това свидетелства и случаят с болния от Батавия.

Основавайки се на този успех, твърдя с увереност че и лепрата има същия произход, както всички останали болести. Не могат да се излекуват само онези болести, чиито органи са вече разрушени, но и за тях методът ми не е без значение. Той смекчава страданията им и облекчава пътя към смъртта.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

eXTReMe Tracker