|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

НЕРВНИ И ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ

БЕЗСЪНИЕ

Общата причина на всички болести е причина и на нервните и душевните разстройства. В нашия век, основателно наречен нервен, тези болести се явяват в хиляди форми. Безспирно дирят нови и нови наименования, мъчат се да узнаят същината, причината на тези болести, за да могат успешно да ги лекуват.

Нервността, неврастенията,невралгията, ипохондрията (болезнен страх от заболявания, които съществуват в разстроеното съзнание на болния, свързан с мрачно настроение и особена угнетеност на духа), истерията, лудостта и парализата са синоними на настоящето. Към тях се числят и редица по-маловажни болести, произхождащи от същите причини.

Нервните болести вземат все нови и нови форми, които не ни дават сигурен белег за познаване същината на тези болести, но вгледаме ли се в душевното състояние на боледуващите, винаги констатираме някакво недоволство, някакво безпокойство. Нервните имат смътно съзнание за болестта си. Те не са в състояние да установят причината на страданието си.

Един е прекалено бъбрив, друг е унил и мълчалив. Повечето страдат от непоносимо безсъние.
Някои проявяват поразяващо трудолюбие или обратно- неизкоренима леност.

Мнозина са обзети от мисъл за самоубийство, понеже се смятат за излишни и са недоволни от  целия свят. Обикновено явление е да видите милионер, измъчван от мисълта за прехрана. Някои постоянно треперят, други усещат цялото си тяло или отделни негови части вкочанени. Тук спадат и всички видове лудост с краен стадий парализата. Някои нервни не могат да си владеят крайниците,  други са роби на най-странни мисли и настроения.

Едва ли има двама болни, в които признаците на нервността да съвпадат, тъй разновидни са нервните болести. И не е странно, че при тази сложност и обърканост на проявите официалната медицина не успява нито да намери трайни наименования, нито да открие същината на нервните болести.
ЛЕКАРСТВАТА, КОИТО СЕ ПРЕДПИСВАТ, НИТО ЛЕКУВАТ, НИТО ДОНАСЯТ ПОДОБРЕНИЕ. ЧРЕЗ ТЯХ СЕ ПОСТИГА САМО ВРЕМЕННО ПРИТЪПЯВАНЕ НА НЕРВИТЕ С ОЩЕ

Заблуждение е да се предполага, че самите лекарства оказват въздействие. По-скоро тялото се стреми чрез усилена дейност да се освободи от чуждите вещества и вкараната в него лекарствена
отрова. Това става, когато погълнатите лекарства се дадат на организма в такава малка доза, че не го парализират. При поглъщане на по-значителни дози ясно се очертават признаците на парализа.

Лечебните усилия на организма биват убити и острото (придружено от възпаление) болестно състояние се преобръща в хронично.
Така се обяснява временното стихване на болестта и по-късната проява на нови, още по-тежки болести при лекарственото лекуване. В началото болестта е потушена чрез парализиране на нервите, а впоследствие, след като те се съвземат от нанесения им удар, болестните признаци отново се явяват в друг вид.

Големите дози лекарства могат да парализират организма по начин, по който да го умъртвят. В малки дози те не причиняват смърт, обаче нанасят неизлечими вреди на цялото тяло.

ТВЪРДЯ, ЧЕ МНОГО НЕРВНИ БОЛЕСТИ СЕ ДЪЛЖАТ НА ЛЕКАРСТВА, ПОГЪЛНАТИ СЪС ЗАБЛУЖДАВАЩАТА ВЯРА, ЧЕ БОЛЕСТТА ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ.

Що се отнася до лекуването на нервните болести, можем уверено да кажем, че прехвалената медицина е почти безсилна. Мнозина от представителите й откровено заявяват, че не са в състояние да помогнат. В някои случаи те препоръчват промяна на въздуха, а в други - разходки и пътувания, целящи да разсеят мрачните мисли на болния.

При все че тези палиативни1 средства оказват известно влияние, те доказват колко далеч е властващата медицина от същината на нервните болести. Това, което е загадъчно и невъзможно за лекарите, е ясно и възможно за новата безлекарствена и безоперационна лечебна наука.

1 Палиатив - лекарство за временно облекчаване на болките, но не и за пълно лекуване на самата болест

Благодарствените писма, които получавам, доказват това по-добре, отколкото всички научни преценки и теоретични обсъждания. Ще се спра само на същественото в развоя на нервните болести.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО ИМА ДВА ВИДА НЕРВИ - ЕДНИ, КОИТО СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ВОЛЯТА, И ДРУГИ, НЕЗАВИСЕЩИ ОТ НЕЯ - НЕРВИТЕ, РЕГУЛИРАЩИ ДИШАНЕТО, ХРАНОСМИЛАНЕТО И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.

Може би на мнозина ще се стори странно твърдението ми, че както нервните болести, така и всички други се дължат на присъствието на чужди вещества в организма. Ето как можем да си обясним тези болести. Всяка болест, която се е развила, осъзнаваме едва когато започне да пречи на нормалните функции на тялото и да причинява болки. Това предполага едно доста напреднало състояние, което може да се предвиди още в самото начало чрез науката за лицеизраза.

Знаем също, че болестта е невъзможна, ако в тялото няма чужди вещества, чието отлагане разстройва не само функциите на органите, но засяга и самите нерви, намиращи се във връзка с тези органи и регулиращи функциите им. Ние съзнаваме болестта именно когато и тези връзки - нервите - заболеят.

Повърхностният наблюдател, когато съди за болестта си, се ръководи обикновено само от онези нерви, които се намират под контрола на волята ни и от онези болести, които засягат само  органите, чиято дейност се подчинява на тези нерви. Болестите, засягащи органите, които са извън контрола на волята ни - стомаха, се долавят и изследват по-трудно. И при тях съзнанието, че сме болни, идва едва когато бъдат засегнати и нервите, свързващи болните органи с мозъка. Тези органи действително не се подчиняват на свободната ни воля, обаче тяхната нормална дейност се обуславя от функционирането на нервите. Ние никога не можем да съзнаем, че някой от тези органи е болен, преди нервите, свързващи този орган с мозъка, да са така обложени с чужди вещества, че нормалната им дейност да е невъзможна. Всяка болест на даден орган, неподчиняващ се на волята ни, предполага и заболяване на нервите, водещи към него.

КАКТО КАЗАХ, НОРМАЛНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ Е ПЪРВОТО УСЛОВИЕ ДА БЪДЕМ ЗДРАВИ, ОБЛАГАНЕТО НА ТЯЛОТО С БОЛЕСТНИ ВЕЩЕСТВА СЕ ДЪЛЖИ НА ЛОШО ХРАНОСМИЛАНЕ.

Затова причината на нервните разстройства трябва да дирим преди всичко в храносмилането, и тогава в наследствеността. Тази причина е същата, която разгледах при другите болести. Когато тялото все още има жизнена сила, то се стреми чрез лечебни кризи (остри болести) да се освободи от чуждите вещества, но ако тя му  липсва, се явяват онези хронични (дремещи) болести, които никога не свършват, а само сменят формата си и накрая довеждат до най-печалното болестно състояние - лудостта и парализата.
Нервните разстройства не са нищо друго освен хронични болести, безразлично как се проявяват.

КАКТО ПРИ ВСИЧКИ ДРУГИ БОЛЕСТИ, И ПРИ ТЯХ ИМАМЕ СЪЩЕСТВЕНИЯ ПРИЗНАК - ЧУВСТВО НА МРЪЗНЕНЕ ИЛИ СГОРЕЩЯВАНЕ, КОЙТО ПОКАЗВА, ЧЕ ТЯЛОТО Е В ТРЕСКА.

Всичко казано ни довежда до заключението, че нервните болести са прояви на вътрешно хронично (латентно) трескаво състояние на тялото. Щом тези болести се дължат на същата причина,  както шарката, скарлатината, дифтерита, сифилиса и т.н., трябва да ги лекуваме и със същите  средства. Опитът доказва истинността на твърдението ми. За него свидетелстват хилядите случаи от
лечебната ми практика.

Схванем ли същината на тези загадъчни на пръв поглед разстройства, можем и успешно да ги лекуваме. Лекуването на болестите е подобно на боденето на сраженията. Успех постига само оня  вожд, който познава тактиката на воюването и владее войската си. Незнаещият винаги претърпява поражение.

КОЙТО НЕ ЗНАЕ И НЕ УМЕЕ ДА ИЗПОЛЗВА ЗАКОНИТЕ НА ЗДРАВЕТО, НЕСЪМНЕНО ПРЕТЪРПЯВА ПОРАЖЕНИЯ.
За да можем успешно да боравим с организма си, трябва да имаме верен общ поглед върху живота и функциите му. Безумие е да проучваме и лекуваме всяка негова част отделно. Човешкото тяло е нещо единно, затова и лекуването трябва да е единно.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА, С КОЯТО СИ СЛУЖИ МЕДИЦИНАТА, Е ЗАБЛУДА. ТЯ НЕСЪМНЕНО ЩЕ Я ДОВЕДЕ ДО ПРОВАЛА. КАК МОЖЕМ ДА ИЗЛЕКУВАМЕ ДАДЕН ОРГАН, КОГАТО ГО РАЗГЛЕЖДАМЕ НЕЗАВИСИМО ОТ ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО?
Връзката между тях е неразривна.
Тя не може в никакъв случай да бъде пренебрегната.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА В МЕДИЦИНАТА Е ИЗЛИШЕН ПРИДАТЪК КЪМ ЦЯЛОТО И НЕНУЖЕН ИЗРАСТЪК НА  ЦЯЛОСТНАТА ЛЕЧЕБНА НАУКА, ПРЕЧКА ДА СЕ СХВАНЕ ОБЩАТА ПРИЧИНА НА БОЛЕСТИТЕ.

Само който схваща правилно цялото, който разглежда природата като нещо единно, неделимо и се стреми да я изучи като такава, е в състояние правилно да преценява проявите й и да използва законите й. Колко често
тя ни разкрива едно и също вещество в най-разновидни форми, които се обуславят единствено от нееднаквостта на температурата. Водата е нагледен пример в това отношение. Веднъж я виждаме като мъгла, друг път - като пара, трети път - като дъжд, сняг, лед и т.н. Всички тези форми се дължат  на различните температури, обаче веществото си остава същото.

И при диагностицирането на нервните болести медицината е тъй безсилна, както при лекуването им. В много случаи тя не може да ги познае. Много от болните ми, преди да се излекуват чрез моя метод, са били при лекари. Всички те са живи доказателства за несъстоятелността на медицината в тази област. Мнозина бяха обявени от лекарите за напълно здрави с намек, че болестта им е въображаема, когато науката за лицеизраза ясно показваше, че организмът им е пропит с чужди вещества. Всички лекувани от мен нервноболни констатираха как неочаквано бързо се подобряваше здравето им и как това подобрение се усилваше в зависимост от отстраняването на чуждите вещества. Който е проследявал това пречистване на организма и е усещал как здравето му ден след ден закрепва, не може нито минута да се съмнява в истинността на диагностиката и лечебния ми метод.

Науката за лицеизраза осигурява на привържениците на метода ми място в областта на лечебното изкуство. Чрез нея може със сигурност да се познае всяка нервна болест, преди да са се очертали напълно проявите й. Всички с гръбно облагане са нервноболни. Подробности по този  въпрос читателят ще намери в книгата ми „Наука за лицеизраза".

ДУШЕВНИ РАЗСТРОЙСТВА.

И тези така страшни болести се дължат на познатата ни вече обща причина. Тяхната същина е неизвестна на медицината. Те не се дължат на причините, които тя изтъква, а изключително на развилото се в течение на редица години облагане на организма с чужди вещества, което в много случаи завършва с неизлечима парализа. Както поясних, това скрито, латентно облагане произхожда от постепенно влошаващото се вследствие на противоприроден живот храносмилане. Разбира се, не всички, живеещи такъв живот, страдат от душевни болести.
Заболяването се обуславя от степента и естеството на облагането. Душевните болести са възможни при сериозно гръбно отлагане, което е засегнало и главата. Този въпрос е подробно разгледан в „Наука за лицеизраза".

НАПРЕДВАЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е САМО ДОТОЛКОВА ВИНОВНА ЗА РАЗРАСТВАНЕТО НА НЕРВНИТЕ БОЛЕСТИ, ДОКОЛКОТО НИ ПРИНУЖДАВА ДА СЕ ОТКЛОНЯВАМЕ ОТ ПРИРОДАТА И ДА НАРУШАВАМЕ НЕУМОЛИМИТЕ И ВЕЧНИ ЗАКОНИ.

Главната вина трябва да търсим в противните на природата здравни  напътствия, които дава медицината, и в заблуждаващия й възглед върху здравето и болестите, който  ни е довел дотам, да смятаме, че водата е вредна за здравето и вместо нея да пием бира, вино,  газирани и минерални води.

Мъжете, обзети от страстта да пушат, приличат на комини. Мнозина вследствие на пиянство вече имат вид на бъчви. А последиците на този порочен живот са упадък на телесните и душевните сили и израждане. Не е странно, че изтощените от удоволствия нерви ни тласкат към все нови и нови възбуждащи средства. Като край на всичко са препълнените задимени градове и задушните фабрични заведения, работилници и канцеларии.

Известна истина е, че в село, където населението все още живее в единение с природата и не е така обзето от заблудите на цивилизацията и погрешните схващания на медицината, душевните разстройства са рядкост. От тях страдат само децата на пияници. В такива случаи детето наследява болестно облагане, което благоприятства развоя на душевните и други болести, понеже децата са винаги точно копие на телесното устройство на родителите си.

АЛКОХОЛНИТЕ НАПИТКИ ТАКА ПРЕТОВАРВАТ ОРГАНИЗМА С ХРАНОСМИЛАТЕЛНА РАБОТА, ЧЕ НЕ МУ ОСТАВАТ СИЛИ ДА ИЗВЪРШВА РЕДОВНО И ПРАВИЛНО ФУНКЦИИТЕ СИ.

На това се дължи голямата умора и сънливостта, от която страдат пияниците. Организмът се стреми чрез почивка да набави силите,  прахосани при извънредната храносмилателна работа. Газовете, които се образуват при това ненормално храносмилане, наблягат върху мозъка и причиняват познатото униние на пияниците.
ДЕТЕТО, СЪЗДАДЕНО В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ, ВИНАГИ Е СКЛОННО КЪМ ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ, АКО НЕ БЪДЕ МЪРТВОРОДЕНО.

Независимо от външните признаци и от това, дали душевните болести се предхождат от наследено или придобито впоследствие облагане, те имат в основата си една и съща причина - ненормалното храносмилане.

ВСЯКА ДУШЕВНА БОЛЕСТ ИЗХОЖДА ОТ КОРЕМА.

Колкото по-скромно и по-природно живеем, толкова по-здрави и по -щастливи се чувстваме. С това можем да си обясним обстоятелството, че негрите, които през време на робството бяха принудени да живеят скромно и да работят усилено, не страдаха от душевни разстройства. Те се явиха веднага щом им се даде свобода и започнаха безогледно да се ползват от благата на фалшивата култура.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ЖЕНИТЕ СТРАДАТ ПО-МАЛКО ОТ ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ, ОТКОЛКОТО МЪЖЕТЕ.
Причината за това е, че поради общественото си положение те живеят несравнено по-скромно и по принцип не
пушат и не пиянстват. Душевните разстройства у жените почти винаги предполагат някакво наследено облагане.

При много душевни болести, преди да се развият напълно, забелязваме някаква усилена умствена и телесна дейност без проява на особени способности - загадъчно за медицината явление.
Постепенното облагане на тялото, главно на мозъка, с чужди вещества упражнява натиск върху него и върху нервните центрове, вследствие на което те проявяват усилена, обаче ненормална дейност, която е най- разнообразна, както обясних при описване на душевните болести.

Без почивка тялото и умът се лутат от една работа към друга и не намират удовлетворение. Това ненормално усърдие често изпъква, или по право се тълкува като особена надареност през училищната възраст и довежда до пълно разочарование, когато организмът стигне върха на развитието си. Затова така наречените виртуози заглъхват рано.

Гръбното облагане - основата на душевните болести, при което са сериозно засегнати Коремните и гръбначните нерви и симпатичната нервна система, е неизбежно, когато организмът през детството не успее да се освободи от наследеното облагане чрез остри (придружени от възпаление) детски болести - шарка, скарлатина, дифтерит и други.

ДРЕМЕЩАТА ТРЕСКА СЪЗДАВА ХРОНИЧНО БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО НАМИРА ЗАВЪРШЕКА СИ В ДУШЕВНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА. ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ И ПРИ ОСТРИТЕ БОЛЕСТИ ЧЕСТО СЕ ЯВЯВАТ ДУШЕВНИ РАЗСТРОЙСТВА ПОД ФОРМАТА НА БЕЗСЪЗНАНИЕ, БЪЛНУВАНЕ И Т,Н.

Те изчезват по-скоро или по-бавно в зависимост от това, дали натискът на чуждите вещества върху мозъка и нервите е по-силен или по-слаб. У лудите забелязваме пълна душевна уравновесеност, когато ферментацията на чуждите вещества е в застой. Раздвижат ли се те, душевното състояние отново се помрачава.

НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА ДУШЕВНОТО РАЗСТРОЙСТВО Е ПРОГРЕСИВНАТА ПАРАЛИЗА.
Твърдението на медицината, че тя намира жертвите си и сред „най -здравите" и „най-силните" мъже, е ново
доказателство, доколко плитко е схващането й за истинското здраве. Днес ние правим крачка напред. Знаем, че сериозна болест като прогресивната парализа не може да се яви веднага и че вещият в областта на науката за лицеизраза може отрано да предвиди зараждането й. Безумие е да се мисли, че на-пълно здравият може внезапно да стане жертва на някаква душевна болест.

ДУШЕВНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ИЗЧЕЗВАТ САМО КАТО СЕ ПРЕМАХНЕ ОБУСЛАВЯЩОТО ГИ ГРЪБНО ОБЛАГАНЕ.
Мнозина душевно болни съм излекувал чрез моя метод - необоримо доказателство за истинността на теорията ми. Ето един пример от собствената ми лечебна практика.

ПРИДРУЖЕНА ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, ПРИ МЕН ДОЙДЕ ЗА СЪВЕТ 23-ГОДИШНА ДЕВОЙКА, СТРАДАЛА ГОДИНИ НАРЕД ОТ ТЕЖКА ДУШЕВНА БОЛЕСТ, КОЯТО СЪЗДАЛА МНОГО ГРИЖИ И БЕЗПОКОЙСТВА НА ОКОЛНИТЕ.

Облагането на болната благоприятстваше лекуването и аз успях да убедя родителите поне да направят опит с лекуването ми. Болната бе в такова състояние, че не можеше сама да прави бани и трябваше да й помага майка й. След четири седмици състоянието й се подобри дотолкова, че можеше вече сама да се къпе, без да замърсява тялото си. След половин година тя бе вече между здравите членове на семейството.

Това бързо излекуване бе възможно само защото облагането на болната бе доста благоприятно и храносмилането бързо се подобри. То се оказа по-леко, отколкото предполагаше болната, която в началото посрещна уверенията ми с недоверие.

Когато облагането е неблагоприятно и не позволява да се приложи лечебният ми метод, душевната болест е неизлечима. Имал съм много случаи, при които болният не иска да прави бани.
Това се случва и с туберкулозни, намиращи се на прага на смъртта. Ако навреме се вземат мерки, не би се стигнало до това безпомощно състояние. Науката за лицеизраза дава възможност да се предвиди развоят на болестта години по-рано и да се направи необходимото, за да не се стигне до  безизходица.

Следният случай показва доколко несъстоятелно е твърдението на медицината, че повечето  душевни болести са неизлечими.

Става дума за един сериозен случай от прогресивната парализа на сифилистична основа.
Болният страдал редица години от разстроено храносмилане, което вследствие умствена дейност
непрекъснато се влошавало и не отстъпвало на никакво лекуване. През юли 1892 година по съвета  на лекари той отишъл на бани в град В., където пил усилено минерална вода. Тя му подействала зле и състоянието му започнало сериозно да го безпокои.

Започнал да не съзнава какво говори.
Четиримата прочути лекари във В. след продължително съвещание предписали живачно натриване,  което болният извършил само два пъти. Той най-сетне се видял в такова състояние, че когато лекарят му задал въпрос, не можал да отговори. След като изчезнала всякаква надежда за оздравяване, болният бил отведен във Виена, за да се консултира с прочут по нервните болести лекар.
Той го прегледал и установил, че страда от аtrophia cerebri (стапяне на мозъка) и че трябвало не след дълго да отиде в лудницата. Според лекаря надежда за излекуване нямало, но все пак предписал йод като вътрешно лекарство, който болният не употребил. По съвета на близки той дойде в Лайпциг, за да направи „последен опит" с моя метод. В началото на лекуването болният не проговаряше нито дума, бе напълно равнодушен, не обръщаше внимание на задаваните му въпроси и не можеше да задоволява естествените си нужди. Организмът функционираше напълно безволно. Благодарение на отводните бани и скромната природосъобразна диета скоро настъпи подобрение. След тридневно лекуване храносмилането се подобри. След осем дни болният се овладя и проговори. Оттогава здравето бързо закрепваше и след осем седмици болният оздравя напълно. Всички следи на прогресивната парализа изчезнаха.

Тези два случая отново потвърждават единния произход на болестите. Ако душевните разстройства не се дължаха на същите причини, както останалите болести, никога не бих могъл да ги излекувам със същите средства, с които изобщо си служа при лекуването.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.


eXTReMe Tracker