|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

МАЛОКРЪВИЕ И ХЛОРОЗА

Днес най-често се натъкваме на малокръвие и хлороза. Те не щадят нито млади, нито стари, нито бедни, нито богати, при все че против тях са измислени хиляди лечебни средства. С тези средства най-много си служи под влияние на лекарите заможната класа. Те са известни на всички - силна храна под формата на яйца, месо, бульони, вино, бира и т.н.

Съвременната медицина се слави с големия си напредък, химията във връзка с физиологията претендира да знае точно хранителността на всички продукти и тяхното въздействие върху човешкия организъм и всичките тези удивителни знания не допринасят нищо за ограничаване на злото. Малокръвието и хлорозата се ширят все повече и повече. Те пораждат безсилие и нервност, довеждат до анормално полово влечение, убиват кърмачната способност, накратко казано, правят човека телесно и душевно недееспособен, муден в мисъл и дела при това чувствителността му се усилва, страдащите от малокръвие и хлороза са уморени, оплакват се от тежест в краката и от болки в мускулите. Апетитът им чезне и червата функционират мудно.

А КАКВО ВЪРШИ МЕДИЦИНАТА ПРОТИВ ТЕЗИ БОЛЕСТИ?
Опирайки се на химичните анализи, тя препоръчва да се употребяват екстракти, съдържащи Всички необходими за изграждането и поддържането на тялото вещества. Тя обикновено предписва „усилено хранене", хинин, хапове от желязо и всевъзможни още лекарства. А какво се постига с всичко това? В повечето случаи точно противното на това, което се очаква - малокръвие и хлороза в по-напреднал вид и безброй други по-тежки болести, чиято поява се дължи на противоприродното лекуване. Днес дори кърмачетата страдат от малокръвие.

Всички тези наблюдения ни довеждат до заключение, че медицината е на погрешен път. Принудени сме да се съгласим, че химията е безсилна да се справи със създадените неуредици в човешкия организъм. Опитът ме убеди, че всички изкуствени екстракти, всички методи за „охранване" на болните са не само безполезни, но и вредни. Те само затрудняват храносмилането. То се поддържа най-добре, когато се употребяват растителни продукти в непроменен чрез готвене и подправяне вид.

Новата лечебна наука проповядва точно противоположен на практикувания от медицината начин на лекуване на тези болести. Външните признаци на малокръвието и хлорозата съвсем не са сигурно условие за познаване на същината им. Знаем, че нормалната кожа не може да има цвета на страдащите от хлороза и че не може да е нито червена, нито жълта или кафява, че винаги трябва да е влажно-топла. Здравата кръв е ясночервена и рядка дори във вените. Когато е преситена с чужди вещества, тя е тъмноцветна, почти черна и гъста. При напреднало облагане с чужди вещества кръвните съдове са отчасти разширени. За да се наместят чуждите вещества, по тях се образуват торбички. Тези разширения са последица на непрекъснатото напрежение и на вътрешния натиск, причинен от облагането. У всички страдащи от малокръвие и хлороза се забелязват наред с бледата кожа тъмноцветни артерии. Нормалните, изпълнени с лекоподвижна, здрава кръв, артерии едва се забелязват под кожата или поне нямат тъмния цвят на вените на страдащите от малокръвие и хлороза, които също имат бледа, вяла, нефункционираща кожа. Тя често има цвят на восък или е жълто-бледозелена. Има и случаи, когато лицето на малокръвните е червено, с цъфтящ вид, обаче наред с привидната свежа външност забелязваме пълна недееспособност и липса на подвижност. Този привиден изглед на здраве медицината нарича въображаема болест.

Малокръвието и хлорозата са винаги придружени от повишена вътрешна температура и от чувство на мръзнене по кожата. Това разкрива същината на тези болести, които, подобно на всички хронични болести, изразяват вътрешна дремеща треска.

Разстроеното храносмилане и нередовно функциониране на кожата и дробовете, т.е. недостатъчният приток на храна и въздух, са единствената причина за малокръвието и хлорозата. Натрупващите се вследствие на нередовното храносмилане чужди вещества в организма причиняват разпъване и силна горещина. Под нейно влияние самите чужди вещества ферментират, превръщат се в газове, които се разнасят из цялото тяло и се отлагат в крайните му части непосредствено под или в самата кожа. По този начин нежните кожни кръвоносни съдове постепенно се задръстват, кръвта не може да стигне до кожата и тя изгубва нормалната си топлота - става бледа и вяла.

Така че съществената причина на малокръвието и хлорозата е разстроеното храносмилане. Те се дължат отчасти и на слабо функциониране на дробовете. факт е, че малокръвните се нуждаят от чист въздух. За съжаление разпространеният от лекарите страх от простуда е причина да не се проветряват достатъчно жилищата-повечето са свикнали да дишат топъл, преситен с изпарения въздух. Лекарите твърде добре знаят, че дробовете чрез вдишване на чист въздух подновяват и пречистват кръвта и въпреки това допускат грешката да препоръчват на болните да стоят в затоплени стаи, да се пазят от външния чист въздух. И тази заблуда на медицината можем лесно да си обясним.

Според възгледа на алопатията, която не знае същината на болестите, важното е не да се прогонят чуждите вещества от организма, а да се потушат неприятните външни признаци. Тя превръща всяка болест в латентна и нарича това потушаване излекуване. Според мен, както ще се убедим, това излекуване е привидно. За съжаление до днес никой не е погледнал трезво, безпристрастно на това привидно лекуване. Само моята наука за лицеизраза дава възможност правилно да преценим това.

Употребата на противоприродни средства с усилено хранене и лекарства против малокръвие и хлороза още повече разстройва храносмилането и обременява организма с нови чужди вещества. Малокръвието и хлорозата се лекуват само като се прогонят чуждите вещества от организма, и то никога чрез лекарства. Особено тъй горещо препоръчваните от медицината железни препарати така разстройват храносмилането, че болният скоро изпада в такова състояние, че апетитът му се пробужда само под влиянието на силни подправки, които са несмилаеми и само раздразват организма. Лекарите препоръчват силна храна, „усилващи" питиета, вино и бира, месо, яйца и други подобни и цял куп най-разновидни лекарства. След поглъщане на всичко това болният до такава степен изнемощява, че всяко по-нататъшно лекуване става безполезно. Тези грешки на медицината често пъти ставаха ясни на болните ми още през първата седмица на лекуването и ги правеха най-силни привърженици на лечебния ми метод.

Щом отстраним чуждите вещества, които задръстват кожата, кръвта отново започва да прониква до нея, огрява я и тя придобива нормалния си цвят и топлина.

Препоръчваната от мен лесносмилаема и невъзбуждаща храна се оказва отлична за страдащите от малокръвие и хлороза.

Повтарям, чистият, свежият въздух, какъвто можем да имаме само извън града и при отворен прозорец, има, подобно на водата, силата да подкрепя предизвиканите от природата лечебни кризи на организма, т.е. да подкрепи лечебните му усилия. За съжаление медицината чийто поглед е помрачен от страха от простуда, препоръчва да се избягва свежият въздух и студената вода. Тя не съзнава, че именно, като се противопоставя на тази простуда, вреди на организма, понеже настинката, правилно преценена, не е нищо друго освен лечебно усилие на природата, което трябва да бъде не потушено, а подкрепено и правилно използвано.

За запознатия с новата лечебна наука настинката е съвсем безвредно явление. Нея би трябвало да посрещаме с радост. Здравият не може никога да се простуди, понеже в тялото му няма отложени чужди вещества. Който е обложен, но живее природосъобразно, знае, че като използва разумно студената вода и чистия въздух, стъпва на пътя към оздравяването. Природосъобразният живот калява тялото и го пречиства вътрешно. Компетентният в областта на природното лечение знае, че простудата, която се явява при бърза промяна на температурата, се дължи на това, че благодарение на чистия въздух жизнеността на тялото се усилва и това усилване се изразява под формата на кризи като хрема, кашлица и други подобни. Чрез тези кризи тялото се освобождава от отложените в него чужди вещества. Така че, разгледана от становището на природата, простудата е полезна, а не вредна, както я изтъква медицината.

Лекуването на страдащите от малокръвие и хлороза трябва да се нагоди съобразно състоянието и особеностите на организма. За него могат да се дадат само общи предписания. Това прозира от следния случай от лечебната ми практика.

Болната бе 19-годишна.
Още когато била на 15 години, започнала да се лекува с лекарства. Лекарят й предписал първо желязо под формата на хапове, а по-късно в течно състояние с пепсин и други лекарства. Предписал й също да се храни усилено - да яде всеки ден месо и бульон, яйца и шунка и да изпива 1-2 чаши усилващо унгарско вино, а вместо с кафе да закусва с краве мляко. Вместо вода, която съдържа бацили, й препоръчал бира я уверил, че здравето й за кратко време ще се подобри лечебните предписания били безупречно изпълнени, обаче подобрение не настъпило. Състоянието на болната, Което още в началото на лекуването било доста печално, се влошило още повече. Храносмилането се разстроило до непоносимост. Болната буквално измършавяла въпреки „усиленото" хранене. Тя отслабвала все повече и повече. Лицето й побледняло и настроението й се помрачило. Тя чувствала, че предписанията на лекаря не и помагали, обаче виняла за това не самия лекар, а собственото си тяло и заживяла с убеждението, че болестта й е неизлечима. Така наречената силна храна въпреки запичането минавала неизползвана през тялото, понеже храносмилането съвсем се нарушило. Менструацията от самото начало не била никога нормална. След четиригодишно лекарствено лекуване състоянието на болната станало безнадеждно. Опечалена и уморена от живота, бяла и недоверчива, товар на себе си и на околните, болната дойде при мен. Веднага промених диетата, като й предписах лесносмилаема растителна храна, а като питие й препоръчах само прясна вода. При това я посъветвах да се движи и почива на открито, да спи при отворен прозорец, да прави всекидневно три отводни и седмично две парни бани. След осемдневно лекуване настроението на болната съвсем се промени. Песимизмът се замени с радост и жажда за живот. След четири месеца храносмилането и менструацията станаха почти нормални. Болната се почувства като новородена. Кожата, която по-рано никога не се потеше, стана топло-влажна. След още 6 месеца организмът се разви удивително. След едногодишно лекуване той бе напълно здрав.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.


eXTReMe Tracker