|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

КАКВО ДА ЯДЕМ И ПИЕМ ? СЪЩИНА НА ХРАНОСМИЛАНЕТО.

От казаното за обтривноседящата баня и за жизнената сила става ясно, че болестта се явява само вследствие на погрешно хранене. Само при разстроено храносмилане се образуват чужди вещества и се развива болест в тялото.
Сега ще разгледаме въпроса, какво трябва да ядем и пием. Той е от извънредно голямо значение.
Известно е, че за да се получи електрическа енергия или някакъв постоянен електрически ток, са необходими определени елементи.

С помощта на киселина, която действа върху цинковата и въглената плоча освобождаваме силата, която държи тези плочи в първичния им състав. Тази сила след това отвеждаме чрез проводници като положителен и отрицателен ток, за да ги използваме във взаимно действие като електричество.

Ако обаче вместо тези елементи (цинк и въглен) се опитаме да си послужим с други, подобни на тях, или с цинк и въглен в друг вид, например на прах, скоро ще се убедим, че или съвсем не се образува електрическа енергия или се образува съвсем слаба, при все че всички останали условия са били напълно спазени.

СЪЩОТО Е С ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИЗНЕНАТА СИЛА В ОРГАНИЗМА. И ТУК ПРАВИЛНИЯТ ПОДБОР НА ЕЛЕМЕНТИТЕ - В СЛУЧАЯ ХРАНАТА Е СЪЩЕСТВЕНО УСЛОВИЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПО-МАЛКО ИЛИ ПО-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ЖИЗНЕНА СИЛА.

Това прозира най-ясно при подбора на въздуха - главната ни храна. Поставим ли организма само за няколко минути в несвойствена нему среда (не въздух, а някакъв газ), той умира за кратко време, понеже неговият елемент не запазва жизнената сила.

Много по-бавно се появяват вредните последици на погрешното хранене. Тук разстоянието от природосъобразните хранителни продукти до смъртоносните отрови е много голямо.

ПРЕХОДЪТ ОТ ПРИРОДОСЪОБРАЗНОТО КЪМ ПРОТИВОПРИРОДНОТО ЧЕСТО Е ТЪЙ БАВЕН, ЧЕ В НАЧАЛОТО ЕДВА СЕ ЗАБЕЛЯЗВА.
Понеже знаем, че чужди вещества се образуват само вследствие на погрешно хранене и неправилно храносмилане, трябва да се постараем да го премахнем.


За да имате по-ясна представа за погрешното хранене и неправилното храносмилане, ще дам няколко пояснителни примера от всекидневния живот.

Често срещаме пълни индивиди, които се оплакват, че въпреки ограниченото хранене непрекъснато тлъстеят. Такива хора страдат от прехранване.

Други са мършави, при все че употребяват силна храна в големи количества. Съдейки по количествата на погълнатата храна, би трябвало да ги видим в съвсем друго състояние.

ПРИЧИНАТА НА ТЕЗИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НА ПРЪВ ПОГЛЕД ЯВЛЕНИЯ Е, ЧЕ ХРАНАТА МИНАВА ПРЕЗ ОРГАНИЗМА, БЕЗ ТОЙ ДА УСПЕЕ ДА ИЗВЛЕЧЕ ОТ НЕЯ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НЕЯ ОСТАВА НЕИЗПОЛЗВАНА ИЛИ НАЙ-МАЛКО ПОНЕ НЕДОСТАТЪЧНО ИЗПОЛЗВАНА. ТОВА ДОКАЗВА, ЧЕ САМОТО МИНАВАНЕ НА ХРАНАТА И ПИТИЕТАТА ПРЕЗ ОРГАНИЗМА СЪВСЕМ НЕ Е НОРМАЛНО ХРАНОСМИЛАНЕ, КАКТО ПОВЕЧЕТО СИ ВЪОБРАЗЯВАТ.

ТЕЗИ ДВА ТИПА ИНДИВИДИ - ТЛЪСТИТЕ И МЪРШАВИТЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ.
Първият показва, че при малко ядене и пиене можем да бъдем дебели, а вторият - че при обилно хранене можем да бъдем мършави.

ВЪПРЕКИ ТОВА ПРИВИДНО ПРОТИВОРЕЧИЕ ПРИЧИНАТА ЗА ТЕЗИ БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ Е ЕДНА И СЪЩА - НЕПРАВИЛНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ ИЛИ ПОГРЕШНОТО ХРАНЕНЕ.

Знаейки това, лесно ще си обясним защо туберкулозните, които се хранят усилно, са мършави, а нервните, които се оплакват от липса на апетит, са червени и охранени.

След тези пояснения и като имаме предвид казаното за жизнената сила, ще ни е лесно да намерим пътя, който да ни предпази от прехранване.

РАЗСЪДЛИВИЯТ ЧИТАТЕЛ ВЕЧЕ Е БЛИЗО ДО УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ МЕСОТО, ЯЙЦАТА, МЕСНИТЕ ЕКСТРАКТИ, ВИНОТО, БИРАТА, КАКАОТО, КАФЕТО, ЧАЯТ И ТЕМ ПОДОБНИ НЕ СА ПОДХОДЯЩАТА ЗА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ХРАНА, КАКВАТО СА САМО ЛЕСНО СМИЛАЕМИТЕ ПРОДУКТИ.

Колкото по-скоро тялото преработва храната, която му даваме, толкова по-добре я използва то за нуждите си и толкова по-голямо е количеството на разполагаемата жизнена енергия, размерът на която се обуславя в голяма степен от лесно смилаемостта на хранителните продукти, които употребяваме.

КОГАТО ДАДЕН ПРОДУКТ Е ТРУДНО СМИЛАЕМ, ОРГАНИЗМЪТ ИЗРАЗХОДВА ПОВЕЧЕ СИЛИ И ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, ЗА ДА ГО СМЕЛИ.
Който употребява такива продукти, ако не иска да повреди тялото си, трябва да не се храни, докато изяденото бъде напълно смляно и асимилирано.

За съжаление повечето не постъпват така. Повечето хора не могат да се помирят с такова „постене", чието значение ни е станало вече чуждо.
НИЕ НЕ ОБИЧАМЕ ДА СЛЕДВАМЕ ОПРЕДЕЛЕНОТО ОТ ПРИРОДАТА ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ.

Днес преобладава заблуждаващият възглед, че трябва да се храним „усилено" и зиме да поглъщаме колкото е възможно повече тлъстини, за да може тялото ни да понася по-лесно студа.

БЕЗСПОРНО Е, ЧЕ ТОЗИ ВЪЗГЛЕД НАПЪЛНО ПРОТИВОРЕЧИ НА ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ.

Често имам възможност да наблюдавам вредните последици на обилното хранене особено през зимата. Не виждаме ли, че змиите гладуват цели седмици, след като се нахранят добре. Не се ли храни еленът в продължение на месеци само с мъх и все пак издържа и най-силните зимни студове? Ако тези животни бяха в състояние да поглъщат през зимата толкова храна, колкото през лятото, несъмнено щяха да се разболеят и трудно да понасят зимния студ.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ СТУДЪТ ВЪЗПИРА ВСЕКИ ФЕРМЕНТАЦИОНЕН ПРОЦЕС, СЛЕДОВАТЕЛНО И ТОЗИ НА ХРАНАТА.
Следователно всяка храна, която е лесно смилаема през лятото е по-трудно смилаема през зимата.

На това се дължи и обстоятелството, че домашните ни животни, които обикновено храним в обори и които страдат от прехранване, не са вече в състояние да понасят суровия зимен студ на открито, докато живеещите сред свободната природа животни издържат и най-студената зима, т.е. притежават съпротивителна способност, която не оценяваме достатъчно.

ОТ КАЗАНОТО СТАВА ЯСНО, ЧЕ БОЛЕСТТА СЕ ПОЯВЯВА В СЛЕДСТВИЕ НА ПРЕХРАНВАНЕ, ТАКА ЧЕ ЗА НАС НЕ МОЖЕ ДА Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ЯДЕМ, ПОД КАКВА ФОРМА ПОГЛЪЩАМЕ ХРАНАТА СИ И КЪДЕ СЕ ХРАНИМ.

За пояснение ще дам няколко примера.
Когато ядем неподправена супа или пием преварена вода, тя ни изглежда блудкава, а как освежава прясната вода, как вкусна е ябълката!

Същото е и с въздуха. Той е задушен и тежък, причинява главоболие и замайване, богато живеем в тесни, непроветрими помещения. Как всички жадуваме за пресен, чист въздух!


ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ Е И ТОВА, КЪДЕ ДА СЕ ХРАНИМ. ТОВА, КОЕТО ИЗЯЖДАМЕ НА ОТКРИТО, ВИНАГИ Е ПО-ЛЕСНО  СМИЛАЕМО  И  МНОГО  ПО-ПОЛЕЗНО  ЗА  ОРГАНИЗМА.

Прехранването  или разстроеното храносмилане са рядкост, когато употребяваме лека храна.

ВАЖНО Е ПРЕДИ ВСИЧКО ДА УСТАНОВИМ КОЯ ХРАНА Е НАЙ-ЛЕСНО СМИЛАЕМА И НАЙ-ПОЛЕЗНА ЗА ОРГАНИЗМА. ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ОБШИРЕН И СПОРЕН ВЪПРОС Е ПРОСТ И ЕСТЕСТВЕН И МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ САМО В НЯКОЛКО РЕДА.

ОНЕЗИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КОИТО СА ВКУСНИ В ЕСТЕСТВЕН, НЕПРОМЕНЕН ВИД, СА НАЙ-ЛЕСНО СМИЛАЕМИ И ДАВАТ НАЙ-МНОГО ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ.

ВСИЧКИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КОИТО ПРОМЕНЯМЕ ЧРЕЗ ГОТВЕНЕ И ПОДПРАВЯНЕ - ОСОЛЯВАНЕ И ПОДКИСЕЛЯВАНЕ - СА ТРУДНО СМИЛАЕМИ И ЗАГНИВАТ ПО-ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО НЕПРОМЕНЕНИТЕ, НАМИРАЩИ СЕ В ЕСТЕСТВЕН ВИД.

ОТ ВСИЧКИ ГОТВЕНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ НАЙ-ЛЕСНО СМИЛАЕМИ СА ТЕЗИ, КОИТО СА СГОТВЕНИ НАЙ-ПРОСТО И СА НАЙ-СЛАБО ПОДПРАВЕНИ.

Хранителни продукти в течен вид - супи, бира, вино, чай, кафе, какао и т. н., са несравнено по-трудно смилаеми, отколкото намиращите се в естествен вид твърди храни, затова и продължителното употребяване на течна храна довежда до разширение на стомаха и храносмилателни разстройства.

ОНЕЗИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КОИТО ПРОБУЖДАТ У НАС ОТВРАЩЕНИЕ, СА ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО НИ, МАКАР И МНОЗИНА ДА ГИ ПОНАСЯТ СГОТВЕНИ.

Първият от тези продукти е месото. Никой нормален човек не би се нахвърлил да разкъса някое животно и да се нахрани със сурово месо.

Несъмнено е, че чрез готвенето ние измамваме вкуса си - природния си инстинкт, обаче далеч не премахваме вредата от употребата на такива противни на природата ни продукти.

За да схванете добре основните принципи на природосъобразното хранене, давам следните примери.

ВСИЧКИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ СА В НЕНАПЪЛНО ЗРЯЛО, Т.Е. В НЕНАПЪЛНО РАЗВИТО СЪСТОЯНИЕ, ПО-ЛЕСНО СМИЛАЕМИ И ПО-ХРАНИТЕЛНИ, ОТКОЛКОТО ПРЕЗРЕЛИТЕ.

За съжаление все още преобладава убеждението, че незрелият плод е вреден за здравето, понеже причинява диария и дизентерия. Това е голяма заблуда.

ВЯРНО Е, ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО РЕДОВНО УПОТРЕБЯВА МЕСО И СЛУЧАЙНО ИЗЯДЕ НЯКОЛКО НЕЗРЕЛИ ЯБЪЛКИ ИЛИ ДРУГИ ПЛОДОВЕ, ПОСТРАДВА ОТ ДИАРИЯ.

ОБАЧЕ ТОВА ЯВЛЕНИЕ, РАЗГЛЕДАНО ОТ ДРУГА СТРАНА, ДОКАЗВА ЛЕСНОСМИЛАЕМОСТТА НА ПЛОДОВЕТЕ. ПЛОДОВЕТЕ НАЙ-БЪРЗО МИНАВАТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

Когато наред с плодовете в храносмилателния канал се намират и други трудно смилаеми продукти, те попадат под влияние на бързата ферментация на плодовете и почват да се разлагат и ферментират.

По този начин се явява диарията, от която тъй много се страхуват. На нея трябва да гледаме като на усилие на тялото да се освободи от отложените в него чужди вещества. Според мен тя е благоприятен за здравето признак.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ КУЧЕТАТА, КОИТО СА МНОГО ОХРАНЕНИ, ЯДАТ ТРЕВА - ПРОДУКТ, КОЙТО НЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА МЕСОЯДНИ ЖИВОТНИ. ПРИЧИНАТА НА ТОВА ОСОБЕНО ЯВЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ДИРИМ В ИНСТИНКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ НА ЖИВОТНОТО, ЧЕ ПОРАДИ ЛЕСНОСМИЛАЕМОСТТА СИ ТРЕВАТА ОБЛЕКЧАВА ЗАТРУДНЕНОТО МУ ХРАНОСМИЛАНЕ.

Така че, който страда от тежка стомашна и храносмилателна болест, да употребява ненапълно зрели плодове, и то, докато стомахът му закрепне до степен, че да започне отново да понася зрелите плодове.

КАКТО ПЛОДОВЕТЕ И ДРУГИТЕ ЯСТИЯ, ТАКА И ЗЪРНЕНИТЕ ХРАНИ, СЪОБРАЗНО НАЧИНА НА ГОТВЕНЕТО И УПОТРЕБЯВАНЕТО ИМ, СА С РАЗЛИЧНА СМИЛАЕМОСТ.

Те са най-лесно смилаеми в естествен, непроменен вид. Вярно е, че дъвкането създава немалко работа на организма, но именно то благодарение на ослюнчването прави храната най-лесно смилаема.

Безспорно е, че за да се дъвчат зърна в естествения им вид, са необходими здрави зъби. Тези, чиито зъби са повредени, могат да счукват или смилат зърнените храни.

ЕДРО СМЛЕНИТЕ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ И ЧЕРНИЯТ (ТРИЧЕН) ХЛЯБ СА НЕОБХОДИМОСТ ЗА ВСЕКИ БОЛЕН, ОСОБЕНО ЗА СТРАДАЩИТЕ ОТ ЗАПИЧАНЕ.

Те са особено полезни, когато се употребяват с ненапълно узрели плодове. Благодарение на тях храносмилането бързо се подобрява, щом организмът все още има достатъчно жизненост.

ПОД ФОРМА НА ТРИЧЕН ХЛЯБ ЗЪРНЕНИТЕ ХРАНИ НЕ СА ТАКА ЛЕСНО СМИЛАЕМИ, КАКТО В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ. ОТ ВСИЧКИ ВИДОВЕ ХЛЯБ НАЙ-ЛЕСНО СМИЛАЕМ Е ЧЕРНИЯТ (ТРИЧЕН).

За приготвяне на обикновения хляб се използва само вътрешността на зърното, а люспата се изхвърля. По този начин действително се получава фино брашно, но приготвеният от него хляб създава на организма много повече храносмилателна работа, отколкото тричения.

БЕЛИЯТ ХЛЯБ ПРИЧИНЯВА ЗАПИЧАНЕ, ПОНЕЖЕ МУ ЛИПСВАТ ТРИЦИТЕ, КОИТО УСИЛВАТ ПЕРИСТАЛТИКАТА (СВИВАТЕЛНИ ДВИЖЕНИЯ НА СТЕНИТЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ, КОИТО УЛЕСНЯВАТ ДВИЖЕНИЕТО НА ХРАНАТА) НА ЧЕРВАТА.

Известно е, че овесът е отлична храна за конете. Всеки собственик на коне знае колко важна е формата, в която им го даваме. Той е най-хранителен и най-лесно смилаем, когато им го поднасяме неолющен и размесен със ситна слама. Дадем ли им олющен овес без слама, скоро ще се убедим, че храносмилането им е затруднено.

Същият резултат ще имаме, ако направим опита с друг вид зърнени храни - пшеница, ръж, без ситна слама. Колкото по-префинена е храната, толкова по-ясно проличава затрудненото храносмилане. Вярно е, че конете затлъстяват, обаче това е за сметка на издръжливостта и редовността на храносмилането.

ЛЕСНОСМИЛАЕМОСТТА НА ЗЪРНЕНИТЕ ХРАНИ СЕ ДЪЛЖИ ИМЕННО НА ЛЮСПИТЕ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СА, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е СМИЛАЕМОСТТА.
От всички зърнени храни овесът има най-много дървесина, затова е по-подходящ за храна на конете, отколкото пшеницата и ръжта.

При все че в изпражненията на коня има люспи и парченца от слама, които изглеждат непроменени от храносмилателния процес, не трябва да заключаваме, че те са ненужен баласт за храносмилането. Това би било голяма заблуда.

ЗА ХРАНОСМИЛАНЕТО ТОЗИ БАЛАСТ Е ТЪЙ НЕОБХОДИМ, КАКТО ВЪТРЕШНОСТТА НА ЗЪРНОТО. ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ СА НАЙ-ПОЛЕЗНИ И НАЙ-ЛЕСНО СМИЛАЕМИ ВЪВ ВИДА, В КОЙТО НИ ГИ ДАВА ПРИРОДАТА.

ЗАТОВА И ЗА ЧОВЕКА Е ОТ ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ В КАКЪВ ВИД ПРИЕМА ХРАНАТА СИ.

ЧЕСТО НИ СЕ КАЗВА:
„Не мога да понасям шушулковите плодове. Те ми претоварват стомаха."
Това зависи в голяма степен от начина на приготвянето им. Във вид на супи и пюре, както обикновено се употребяват днес, те са трудно смилаеми и не е чудно, че разстройват храносмилането.

ОСОБЕНО НЕЗДРАВОСЛОВНИ СА СУПИТЕ, ПОНЕЖЕ МИНАВАТ В СТОМАХА, БЕЗ ДА ГИ ДЪВЧЕМ.

Ако сготвим например грах в малко вода - толкова, че зърната да я попият и да запазят естествената си обла форма, ще се наситим с една трета от онова количество грах, което бихме погълнали под формата на супа.

СЪЩО ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИМ, ЧЕ ТОВА ПО-МАЛКО КОЛИЧЕСТВО, ДОРИ И КОНСУМИРАНО С ЛЮСПИТЕ, НЕ ПРИЧИНЯВА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА И МНОГО ПОВЕЧЕ УСИЛВА ОРГАНИЗМА, ОТКОЛКОТО СУПАТА.

Спомням си един работник, който под натиска на условията на живота три месеца се хранил с шепа суров грах дневно. Той с особена мъка ми описа този мъчителен период от живота си, но особено наблегна на обстоятелството, че е трябвало с часове да търкаля граховите зърна из устата си, за да ги размекне и сдъвче. Въпреки тази оскъдица той се чувствал особено здрав -както никога в живота си.

Този пример дава необоримо доказателство за голямата хранителност на хранителните продукти в естествения им вид.

Той също доказва, че и в храненето навсякъде е прокаран доловимият принцип на природата: чрез минимум най-прости средства-максимум резултати.

Всичко казано цели да ви посочи как можем да избегнем прехранването. Разбира се, невъзможно е да определя колко и какво трябва да яде всеки болен, за да избегне по-нататъшното прехранване.

ЕДВА ЛИ ИМА ДВАМА БОЛНИ С ЕДНО И СЪЩО ХРАНОСМИЛАНЕ, ЗАТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ПРЕДОПРЕДЕЛИМ ВИДА И КОЛИЧЕСТВОТО НА ХРАНАТА, КОЯТО ДА СЕ УПОТРЕБЯВА. ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ ТРЯБВА ДА УСТАНОВИ КАКВО И КОЛКО ДА ЯДЕ. ЗА ДА СТОРИ ТОВА, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПРОУЧВА СЕБЕ СИ И ДА ПОЗНАВА СМИЛАЕМОСТТА НА ВСЕКИ ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ.

СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НЕ КАЗВА НИЩО УСТАНОВЕНО ОТНОСНО САМИЯ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ПРОЦЕС.

Дори най-величавите открития в областта на химията, извършени с помощта на реторти, теглилки, други апарати, са без значение за лечебната наука.

САМОТО ХРАНОСМИЛАНЕ Е ФЕРМЕНТАЦИОНЕН ПРОЦЕС В ОРГАНИЗМА, ЧРЕЗ КОЙТО ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ ВЕЩЕСТВА, НЕОБХОДИМИ НА ТЯЛОТО. ОТ ТЯХ ОРГАНИЗМЪТ АСИМИЛИРА ТОЛКОВА, КОЛКОТО МУ Е НУЖНО.

Ако ферментационната способност на тези вещества бъде накърнена по някакъв начин, нужно е повече време, за да минат те необходимия за храносмилането ферментационен процес.

С ДРУГИ ДУМИ - ЗА ДА ДОСТИГНАТ ТОВА СЪСТОЯНИЕ, ТЕ ПРЕСТОЯВАТ В ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ КАНАЛ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ТРЯБВА, СЛЕДСТВИЕ НА КОЕТО ФЕРМЕНТАЦИЯТА СЕ УСИЛВА И ТЕМПЕРАТУРАТА СЕ ПОВИШАВА.

Развиващата се голяма горещина на тялото прави изпражненията твърди и черни.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ХРАНОСМИЛАНЕТО ЗАПОЧВА В УСТАТА С ОСЛЮНЧВАНЕТО. СЛЕД ТОВА ХРАНАТА МИНАВА В СТОМАХА, КЪДЕТО, СМЕСЕНА СЪС СТОМАШНИЯ СОК, ОСНОВНО СЕ ПРЕРАБОТВА.
По този начин тя минава в състояние на разлагане (ферментиране). В червата този ферментационен процес става още по-интензивен и се извършва по-нататъшното смесване на разлагащи се хранителни вещества със секрециите на Коремната слюнчена жлеза и другите храносмилателни сокове.

ВСИЧКО, ОТ КОЕТО ОРГАНИЗМЪТ НЕ СЕ НУЖДАЕ, СЕ ИЗХВЪРЛЯ ПРЕЗ ЧЕРВАТА, БЪБРЕЦИТЕ И КОЖАТА.

Безспорна истина е, че някои животни за кратко смилат цели парчета кости и че вар се намира постоянно в стомаха на кокошките. Разгледаме ли изпражненията на тези животни, ще се убедим, че в тях няма никакви твърди части и камъчета.

У ЧОВЕКА КОНСТАТИРАМЕ, ЧЕ ИЗПРАЖНЕНИЯТА СЕ ЗАДЪРЖАТ ПОНЯКОГА ЦЯЛА СЕДМИЦА, ДОРИ ПОВЕЧЕ, В ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ КАНАЛ. ТОВА ПОРАЖДА РАЗРУШИТЕЛЕН ФЕРМЕНТАЦИОНЕН ПРОЦЕС.
Развиващите се от него газове, които нямат нищо общо с изграждането на тялото, се устремяват към Кожата и се изхвърлят под формата на пот или напускат тялото през червата излизащите през червата газове не трябва да задържаме в никакъв случай.

ХРАНОСМИЛАНЕТО Е НОРМАЛНО, КОГАТО ИЗПРАЖНЕНИЯТА ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЯСНОКАФЯВА МЕКА КОМПАКТНА МАСА, КОЯТО, ПОКРИТА С ПЛАСТ ОТ ЛИГА, ПОКАЗВА ЯСНО ПЛЪЗГАВИНАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ СЛЮНЧЕНИ СОКОВЕ НА ТЯЛОТО.

ИЗПРАЖНЕНИЯТА ТРЯБВА ДА ИМАТ ЦИЛИНДРИЧНА ФОРМА И ДА НАПУСКАТ ТЯЛОТО ПО НАЧИН, ПО КОЙТО ДА НЕ ГО МЪРСЯТ.

Това можем да констатираме у всички здрави животни. Същото трябва да е и у човека. Краят на дебелото черво е така удивително устроен, че е в състояние да изхвърля изпражненията от нормалното храносмилане, без да мърси тялото.

ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ Е ИЗОБРЕТЕНИЕ НА БОЛНОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

Здравото селско население не се нуждае от нея. Изпражненията също не трябва да имат отвратителна миризма. Ако констатираме такава, можем да бъдем уверени, че в организма ни се развива анормален ферментационен процес. Накрая той довежда до запичане и втвърдяване на корема. Изпражненията изсъхват, полепват по червата и не могат да мръднат ни надолу, ни нагоре. Вътрешната горещина променя формата на втвърдените изпражнения и се образуват газове, които проникват по всички части на тялото.

ВЪТРЕШНИЯТ НАТИСК- ПРИЧИНЕНОТО ОТ ФЕРМЕНТАЦИОННИЯ ПРОЦЕС РАЗЛАГАНЕ, НАСОЧВА ГАЗОВЕТЕ КЪМ КРАИЩАТА НА КОЖАТА. АКО ТЯ НЕ ФУНКЦИОНИРА, Т.Е., АКО НАПИРАЩИТЕ ГАЗОВЕ НЕ НАМЕРЯТ ИЗХОД, ПОД КОЖАТА СЕ ОБРАЗУВАТ ОТЛАГАНИЯ, КОИТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЗАТРУДНЯВАТ ФУНКЦИЯТА Й.

Кожата почва да изстива. Нежните кръвоносни съдове така се задръстват от чужди вещества, че сгряващата кожата кръв не може да стигне до външния кожен пласт. Последицата от това е побледняване и изстиване на кожата. Обикновено кожата става смъртнобледа (виж подробности в раздела за хлорозата), но може да придобие и друг цвят съобразно вида и размера на облагането.

ГОЛЕМИТЕ КОЛИЧЕСТВА ПИКОЧНИ ВЕЩЕСТВА В НЕЯ Я ПРАВЯТ ЧЕРВЕНА, А ВЕЩЕСТВАТА, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЧЕРВАТА, Й ПРИДАВАТ ЖЪЛТ, СИВ ИЛИ КАФЯВ ОТТЕНЪК.
Външната по-ниска температура, от своя страна, също усилва втвърдяването на отложените чужди вещества, които, сбити от Вътрешната горещина и външното охлаждане, изпълват повърхността на тялото.

Така постепенно настъпва изменение на формите на тялото, което наричаме облагане с чужди вещества, чиято степен може да се установи чрез науката ми за лицеизраза.

По този начин се зараждат всички болести - очни, ушни, мозъчни, стомашни и т.н.

ИЗНАСЯНЕТО НА ТАЗИ, ОБЩОДОСТЪПНА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ, ИСТИНА РАЗРЕШАВА ЕДНА ОТ НАЙ-МЪЧИТЕЛНИТЕ ЗАГАДКИ ЗА СТРАДАЩОТО ЧОВЕЧЕСТВО И ИЗТЪКВА БЕЗСМИСЛИЕТО НА НАСОКАТА, В КОЯТО СЕ РАЗБИВА ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА, ЗАДОВОЛЯВАЩА СЕ С ЛОКАЛНО ЛЕКУВАНЕ.

Странен е преобладаващият възглед върху нормалното храносмилане.
Често ми се казва:
„Храносмилането ми е отлично. Мога да изям толкова и толкова бифтеци, да изпия толкова и толкова чаши вино, без да страдам от каквото и да било храносмилателно разстройство."
Можем да приемем това, обаче е факт, че тази лакомия причинява не по-малка вреда от изпушването на десет пури дневно.

БЕЗСПОРНО Е, ЧЕ ТЯЛОТО, КОЕТО Е ПРИНУДЕНО НЕПРЕКЪСНАТО ДА ИЗХВЪРЛЯ НИКОТИНОВАТА ОТРОВА, ТРЯБВА НАЙ-СЕТНЕ ДА ПРОЯВИ НЯКАКВА НЕИЗПРАВНОСТ НА ФУНКЦИИТЕ СИ.

Същото е с яденето и пиенето. Напълно здравият стомах не може да понесе дори най-малкото количество неподходяща храна.

Чрез разстройства като уригване, повръщане, тягост и т.н. той веднага показва, че е претоварен. Упадналият стомах, напротив, на пръв поглед понася всичко, т.е. няма силата да се противопостави на злоупотребата с храната.

Накратко - той е загубил природното си чувство, инстинкта си.

Накрая погълнатата храна, недостатъчно смляна, напуска тялото неизползвана.

ХРАНИТЕЛНОСТТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ СЕ ОБУСЛАВЯ, КАКТО НАБЛЕГНАХ, ЕДИНСТВЕНО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА СТОМАХА И ОТ АСИМИЛАТИВНАТА СПОСОБНОСТ НА ТЯЛОТО, А НЕ ОТ САМАТА ИМ ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ.

Триченият хляб, суровите плодове, зеленчуците, зърнените храни - само сварени, без прибавка на сол, захар и масло, съдържат повече вещества, които организмът е в състояние да асимилира, отколкото най-доброкачественото вино и най-скъпите меса, яйца и сирене. Тези продукти според химичния анализ действително съдържат веществата, от които е съставено човешкото тяло, но това далеч не доказва, че са подходяща за човека храна.

НАШИЯТ ОРГАНИЗЪМ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗВЛЕЧЕ ОТ НАЙ-ПРОСТИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КАТО ЖИТНИТЕ ХРАНИ НАПРИМЕР, ВСИЧКИ ВЕЩЕСТВА, КОИТО СПОРЕД ХИМИЯТА СА НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО МУ.
Житните зърна, които употребяваме под формата на груб, тричен хляб, добре сдъвкан и ослюнчен, придават кисел вкус веднага щом попаднат в стомаха.
Чрез храносмилателния процес, превръщайки се в алкохол, захар и т.н., те стават важни и нужни за организма хранителни вещества.

Организмът ги асимилира добре, понеже са произведени от самия него. Онези съставни части на зърното, които не могат да бъдат асимилирани, се изхвърлят в строго определена форма и цвят.

ПРИ ВСЕ ЧЕ ЧЕСТО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, КОИТО ДАВАМ ПО ВЪПРОСА ЗА ХРАНЕНЕТО, НЕ СА ПРИЗНАТИ, ПОСТОЯННО УВЕЛИЧАВАЩИЯТ СЕ БРОЙ НА БОЛЕСТИТЕ ДАЛЕЧ НЕ ГОВОРИ В ПОЛЗА НА МЕДИЦИНАТА. ИМЕННО ТЕ СА МЕРИЛО ЗА НЕЙНАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Колко са били подведени от фалшивото учение на медицината, колко са нарушили природните закони, вярвайки, че постъпват разумно!

НАРУШЕНИЕТО НА ТЕЗИ ЗАКОНИ Е ПОСЛЕДВАНО ОТ НАКАЗАНИЯ. ПРИРОДАТА НЕ ПОЗВОЛЯВА ДА Я МАМИМ.

Не мога да не цитирам тук част от едно писмо, изпратено ми от Хонолулу от ревностен мисионер.
В него се казва:
„Туземците тук, преди да се запознаят с белите, са се хранели изключително с пой (народна храна в Хонолулу - корени, размесени с вода и разбити на каша), с банани и с други плодове и са пиели само чиста вода, т.е. живеели са природосъобразно и са били снажни и здрави.
Дошли белите и казали на туземците, че само алкохолните напитки, главно ракията, дават сила на тялото. Не минало много и започнали да колят животни и да продават спиртни напитки.
В хавайската история е споменат кой е хавайският главатар, който пръв се отказал от обичайния си начин на живеене на 18 май 1819 година.

Така най-сетне свинското месо станало народна храна, а ракията - народно питие, но с какви последици!

Днес повечето туземци (Канаки) страдат от кожно изриване и от астма. И половите болести са много разпространени между тях." Виждаме как туземците с промяната на живота си, която им донесла културата, започнали да боледуват.

ТОЗИ ФАКТ ПОВТОРНО ДОКАЗВА КОЛКО ЗАБЛУЖДАВАЩИ СА ДИЕТИЧНИТЕ ТЕОРИИ НА МЕДИЦИНАТА. ПОРАДИ ТОПЛИЯ ТРОПИЧЕН КЛИМАТ ПРОЦЕСЪТ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ПО-УСКОРЕН, ДОКАТО В НАШИЯ СТУДЕН КЛИМАТ ПРОМЯНАТА НАСТЪПВА МНОГО ПО-БАВНО.

Сега ще пристъпим към теоретичното обоснование на природосъобразния начин на хранене, както стори г-н Е. Херинг в една беседа, същината на която предавам накратко.

НИЕ ПОГЛЪЩАМЕ ВЕЩЕСТВА ЧРЕЗ ДВА ОРГАНА - ДРОБОВЕТЕ И СТОМАХА. И ЗА ДВАТА ОРГАНА ИМА ПАЗАЧИ: ЗА ДРОБОВЕТЕ - НОСЪТ, А ЗА СТОМАХА - ЕЗИКЪТ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЕ НЕ СА НЕПОДКУПНИ, КАКТО ПОКАЗВА ОПИТЪТ.
Няма съмнение, че най-здравият въздух е планинският. Ние се чувстваме напълно удовлетворени, когато го дишаме. Който постоянно живее сред такъв въздух, не може да понася задушната стайна атмосфера, понеже миризмата му се противопоставя на всяка стъпка. Ако обаче той постоянства да живее в задушни стаи, протестният глас на природата отслабва и накрая съвсем замлъква.

Постепенно обонянието така свиква със замърсения въздух, той започва да му се струва дори приятен. Организмът е измамен и е необходимо много време, докато се отърси от пагубния си навик.

Понеже дишаме всяка минута 16-20 пъти, лошите последици на прякото поглъщане на чуждите вещества бързо изпъкват. Случва се разумът да се намеси там, където обонянието нехае.

Още по-зле е с езика, който за съжаление мамим от детство, и затова не можем да смятаме за доверен пазач.
Известно е, че вкусът се определя от навиците ни. За нас обаче е извънредно важно дали поглъщаме подходящата ни храна, тъй като всяка противоприродна съдържа вещества, които не са свойствени на тялото и образуват познатите вече болестопричинители (чужди вещества). Нека разгледаме този въпрос по-отблизо.

КОЯ ХРАНА Е ПРИРОДОСЪОБРАЗНА?

Понеже не можем да се осланяме на езика и на природния си инстинкт, трябва чрез точни наблюдения да се доберем до правилното заключение по този въпрос. Той е напълно природонаучен. Затова трябва да следваме единствения достъпен път за естествознанието - пътя от частичното към общото. Предстоят ни три задачи:
1.    Да наблюдаваме.
2.    Да вадим заключения.
3.    Да проверяваме чрез опит.
Областта за наблюдаване е извънредно обширна. За личността е невъзможно да я изследва в подробности. Затова трябва да се задоволим с няколко общи черти, т.е. да постъпим, както бихме постъпили, ако например желаем да изучим растителността на Германия.

Областта, която трябва да засегнем при обосноваването на даден начин на хранене, е така обширна, че ни се налага да я ограничим от самото начало, понеже трябва да проучим как се хранят всички животни. За нас обаче е достатъчно, за да можем да извадим заключение и да извоюваме почва за системни опити, да разгледаме начина на храненето само на близко живеещите до нас животни. За да съкратя работата си, не ще се спра на онези принципи, които са общоизвестни и установени.

Първият поглед върху животинския свят показва, че за да поддържа обмяната на веществата, всеки организъм безусловно се нуждае от храна, в избора на която е ограничен.

Растящото на песъчливия морски бряг растение умира, когато го присадим в чернозем. Растенията, които благополучно виреят върху чернозема, умират, богато ги присадим в песъчлива почва и т.н.

Ясно изразено виждаме същото явление и в животинския свят, и то така определено, че можем да разделим животните на групи съобразно начина им на хранене.

Знаем, че млекопитаещите животни се делят на месоядни и хранещи се с растителна храна. При по-щателно наблюдаване веднага се убеждаваме, че можем да отделим инсектоядните животни от истинските месоядни и че хранещите се с растителна храна са два вида: тревопасни и плодоядни.

Имаме още една група -всеядни.

Наблюденията ни се простират и върху органите, предназначени за хранене, понеже те изразяват начина на храненето.

Него можем да проследим и по скелета на животното. Ще се спрем предимно на зъбите, храносмилателния канал и сетивните органи, с които си служи животното, когато се храни, както и върху отхранването на поколенията.
Значи ще направим четири научни разходки из тази област, за да можем да свържем наблюденията си.

ИМАМЕ ТРИ ВИДА ЗЪБИ: РЕЗЦИ, КУЧЕШКИ И КЪТНИЦИ. РЕЗЦИТЕ НА ХИЩНИТЕ ЖИВОТНИ СА СЛАБО РАЗВИТИ И ПОЧТИ НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ, ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ СА ПОРАЗИТЕЛНО РАЗБИТИ. ТЕ ИЗПЪКВАТ НАД ОСТАНАЛИТЕ. В ПРОТИВОПОЛОЖНАТА ЧЕЛЮСТ ИМА СПЕЦИАЛЕН ОТВОР, ЗА ДА СЕ НАМЕСТВАТ. ТЕ СА ОСТРИ, ГЛАДКИ И СЛАБО ИЗВИТИ. НЕ СА ГОДНИ ЗА ДЪВЧЕНЕ, А ЗА РАЗКЪСВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ПЛЯЧКАТА. У ХИЩНИТЕ ЖИВОТНИ НИЕ ГИ ОЗНАЧАВАМЕ КАТО ЗЪБИ ЗА ХВАЩАНЕ И МОЖЕМ ДА СЕ УБЕДИМ, ЧЕ ТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СЛУЖАТ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ. ЗА РАЗДРОБЯВАНЕТО НА МЕСОТО СЛУЖАТ КЪТНИЦИТЕ, ЧИЯТО ПЛОСКА ПОВЪРХНОСТ Е СНАБДЕНА С ИЗДУТИНИ. ТЕЗИ ИЗДУТИНИ НЕ СЕ СБЛЪСКВАТ ЕДНА С ДРУГА, А СЕ НАМЕСТВАТ ЕДНА ДО ДРУГА, ЗА ДА МОЖЕ РАЗДРОБЯВАНЕТО НА МЕСОТО ДА СТАВА МЕХАНИЧЕСКИ. ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ КЪТНИЦИТЕ, Е НЕОБХОДИМО СТРАНИЧНО ДВИЖЕНИЕ НА ЧЕЛЮСТИТЕ - НЕЩО НЕСВОЙСТВЕНО НА МЕСОЯДНИТЕ ЖИВОТНИ. НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ТЕ ПОЧТИ НЕ СИ СЛУЖАТ С КЪТНИЦИТЕ, А ГЪЛТАТ ХРАНАТА СИ ЦЯЛА - НЕСДЪВКАНА.

У тревопасните резците са поразително силно развити. Те служат за отхапване на тревата и корените. кучешките обикновено са слабо развити, а в някои случаи много развити и служат за отбрана, както у слоновете. Кътниците на тревопасните са с широка повърхност и значителни издутини. Те са предназначени за раздробяване на растителната храна.

Плодоядните животни са малко. За нас най-важни са човекоподобните маймуни. У плодоядните челюстта е равномерно развита. Зъбите са почти еднакво високи.

Само кучешките изпъкват, обаче не така много, че да служат за същата цел, както у месоядните. Те са конусообразни, тъпи и негладки, така че никога не могат да послужат за хващане. Явно е, че са предназначени за проява на сила.

Знаем, че човекоподобните маймуни вършат удивителна работа с кучешките си зъби. Кътниците на тия животни са снабдени с големи издутини и понеже долната челюст позволява свободно странично движение, тяхната работа може да се сравни с тази на воденичните Камъни. Особено важно е обстоятелството, че нито един кътник няма отгоре върхове, които да служат за дъвкане на месо.

Това е толкова по-характерно, като се знае, че всеядните животни, към които се числят мечките, имат кътници - широки и снабдени с остри върхове.
Мечките имат и кучешки зъби като на месоядните, понеже без тях не биха могли да се хранят с месо. Предните им зъби обаче са подобни на тези у плодоядните.

Но кои от тези зъби приличат на човешките?

Несъмнено е и може лесно да се установи, че човек има зъбите на плодоядните животни. Кучешките ни зъби слабо изпъкват над останалите. От тяхното присъствие съвсем не можем да вадим заключение, че тялото ни е предназначено за месна храна. Това заключение би било правдиво, ако човешките кучешки зъби изпълняваха същото предназначение, както например у мечките, и ако като тях имахме кътници за раздробяване на месото.

Заключенията, до които ни довеждат горните наблюдения, са следните.

1. Човешките зъби не приличат на зъбите на месоядните животни, следователно човек не е месояден.

2. Зъбите му не приличат на тези на тревопасните, следователно той не е тревопасен.

3. Зъбите на човека не приличат на зъбите на всеядните животни, следователно той не е всеяден.

4. Зъбите на човека приличат почти напълно на тези на плодоядните животни, следователно той е плодояден.

ЗАБЛУДАТА, ЧЕ ЧОВЕК Е ВСЕЯДНО ЖИВОТНО, ЧЕСТО СРЕЩАМЕ ИЗРАЗЕНА В СЛЕДНАТА ФОРМА. ЧОВЕК ПО ЗЪБИ НЕ Е НИТО МЕСОЯДНО, НИТО ТРЕВОПАСНО ЖИВОТНО. ТОЙ Е НЕЩО СРЕДНО, СЛЕДОВАТЕЛНО Е И ДВЕТЕ. ЧЕ ТОВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ Е НЕЛОГИЧНО, Е ИЗЛИШНО ДА ДОКАЗВАМЕ. ПОНЯТИЕТО ЗА СРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ Е ТВЪРДЕ ОБЩО И НЕОПРЕДЕЛЕНО, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ ЗА НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.

Сега ще пристъпим към втората си разходка из определената област за изследване - ще изследваме храносмилателния канал.

Хищните животни имат малък, почти объл стомах и червата са от 3 до 5 пъти по-дълги от тялото, измерено от отвора на устата до края на гръбначния стълб.

Тревопасните, особено преживните животни, имат много обемист и сложен стомах и червата са 20-28 пъти по-дълги, отколкото тялото.

У плодоядните стомахът е малко по-широк, отколкото у месоядните, и имат на дванадесетопръстното черво израстък, който можем да приемем като втори стомах. Дължината на червата е 10-12 пъти по-голяма от тази на тялото.

В АНАТОМИИТЕ ЧЕСТО СЕ НАТЪКВАМЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ЧОВЕШКИТЕ ЧЕРВА СА 3-5 ПЪТИ ПО-ДЪЛГИ ОТ ТЯЛОТО, СЛЕДОВАТЕЛНО ЧОВЕК Е ПРИГОДЕН ЗА МЕСНА ХРАНА. ТУК ПРИПИСВАТ НА ПРИРОДАТА ГОЛЯМО ПРОТИВОРЕЧИЕ, ПОНЕЖЕ ПО ЗЪБИТЕ ЧОВЕК Е ВСЕЯДЕН, А ПО ЧЕРВАТА СИ - МЕСОЯДЕН.

Това противоречие обаче се разрешава много просто. За дължина на тялото приемат разстоянието между върха на главата и петите, когато би трябвало да приемат разстоянието между устата и края на гръбначния стълб. Затова и заключението е заблуждаващо.

Дължината на човешките черва съобразно личността възлиза на 5 -8,5 метра, а разстоянието между устата и края на гръбначния стълб - 50-80 см. Така че отношението е около десет.
ТАКА ПОВТОРНО ИДВАМЕ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО: ЧОВЕК Е ПЛОДОЯДЕЦ.

Нека сега направим третата разходка - да разгледаме пътеводителя към храната - обонянието.

Към храната ни водят обонянието и зрението.

Щом хищното животно попадне на следите на дивеч, очите му започват да святкат и то преследва ревностно жертвата си, хвърля се върху нея, разкъсва я, пие кръвта й, изяжда месото й и се чувства удовлетворено.

Тревопасното животно пристъпва по друг начин към храната си. То може да нападне подобните си по други причини, но не и за да ги разкъса и се нахрани. Обонянието не му позволява да се нахрани с месо. То дори оставя природната си храна непокътната, когато е опръскана с кръв.
СЕТИВАТА МУ ГО ВОДЯТ КЪМ ТРЕВАТА И КОРЕНИТЕ, КАКТО ОБОНЯНИЕТО И ВКУСЪТ НА ПЛОДОЯДНИТЕ ГИ НАПЪТВАТ КЪМ ПЛОДОВЕТЕ.

А накъде ни водят нашите сетива? Позволяват ли ни те да разкъсаме например един вол? При вида на едно животно би ли помислило детето, което никога не е слушало за убиване:
„Ах, каква плячка!"
Тази мисъл можем да допуснем само като минем по моста, който свързва убиването с готвенето, обаче по природа тя ни е противна.

НИЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ УБИЙСТВОТО КАТО НЕЩО ОТВРАЩАВАЩО, СТРАШНО. МЕСОТО НЕ ЗАДОВОЛЯВА НИТО ОБОНЯНИЕТО, НИТО ВКУСА НИ. ЗАЩО СТРОИМ КАСАПНИЦИТЕ ИЗВЪН ГРАДА? ЗАЩО ИЗДАВАМЕ ЗАПОВЕД ДА СЕ ПРЕВОЗВА МЕСОТО ПОКРИТО?

Можем ли да го смятаме природна храна, Когато то е така противно на вкуса и обонянието? За да го ядем спокойно, ние прибягваме до готвене и подправки.

А КОЛКО ПРИЯТНИ И ВКУСНИ СА ПЛОДОВЕТЕ!
Не без причина народът казва:
„Когато видя плод, лигите ми потичат."

Ще добавя, че дори зърнените храни имат, макар и по-слаба, приятна миризма и са вкусни дори в сурово състояние. Земеделието не крие нищо отвращаващо у себе си. Ненапразно наричат селяните щастливи.

ТАКА ТРЕТИ ПЪТ ИДВАМЕ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО: ЧОВЕК ПО ПРИРОДА Е ПЛОДОЯДЕН.

Когато пристъпим към четвъртата разходка - към продължението на рода, задачата ни става по-трудна. Всяко живо същество, щом се роди, намира подходяща храна, която благоприятства по-нататъшното му развитие.

ЗА НОВОРОДЕНОТО ДЕТЕ МАЙЧИНОТО МЛЯКО НЕСЪМНЕНО Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРИРОДНА ХРАНА.

Ще добавя, че много майки не са в състояние да изпълнят майчинския си дълг, понеже организмът им не е в състояние да произведе необходимата за детето храна.

ТОВА Е МНОГО ПЕЧАЛНО ЯВЛЕНИЕ, ПОНЕЖЕ ТАКИВА ДЕЦА ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО ИЗГУБВАТ НОРМАЛНАТА МЯРКА ЗА ЧУВСТВЕНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ, ТЪЙ КАТО НИКОЯ ИЗКУСТВЕНА ХРАНА НЕ МОЖЕ НАПЪЛНО ДА ЗАМЕСТИ ПРИРОДНАТА.

Наблюденията ни показват, че майките от имотната класа са най-зле в това отношение и често вземат селянки за кърмачки. В града те тръгват по същия пагубен път и скоро стават жертва на същата кърмилна неспособност.

В ПАРАХОДИТЕ ДАВАТ НА КЪРМЯЩИТЕ МАЙКИ ОТВАРА ОТ ОВЕС, ПОНЕЖЕ МЛЯКОТО ИМ СПИРА, КОГАТО СЕ ХРАНЯТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО С МЕСНА ХРАНА, С КАКВАТО СА ЗАПАСЕНИ ПАРАХОДИТЕ.

Тези наблюдения ни довеждат до заключението, че месото съвсем малко допринася за образуване на майчиното мляко.

ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ИДВАМЕ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ ЧОВЕК ПО ПРИРОДА Е ПЛОДОЯДЕН.
Ако заключението ни отговаря на истината, неизбежно следва, че мнозинството са се отклонили повече или по-малко от природната си храна.

ЧОВЕК Е ИЗНЕВЕРИЛ НА ПРИРОДАТА. ТОВА ЗВУЧИ УЖАСНО И СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Възможно ли е и други същества да изневерят на природата си и какви биха били последиците от това? Ние трябва да разрешим този междинен въпрос, преди да пристъпим по-нататък.

Знаем, че кучетата и котките свикват с растителна храна, обаче има и примери, които показват, че и предназначени за растителна храна животни свикват да ядат месо.

Ето един много интересен случай. В едно семейство бил отхранен млад елен, който скоро завързал приятелство с домашното куче. Той го виждал да яде месна супа и се опитал няколко пъти да го имитира. В началото еленът се отвращавал от супата, обаче повтарял опита и след няколко седмици започнал с желание да я яде.

СКОРО ЗАПОЧНАЛ ДА ЯДЕ И МЕСО И ДА ГО ПРЕДПОЧИТА ПРЕД ПРИРОДНАТА СИ ХРАНА. ПОСЛЕДИЦАТА НА ТОВА НАРУШЕНИЕ, РАЗБИРА СЕ, НЕ ЗАКЪСНЯЛА - ЕЛЕНЪТ СЕ РАЗБОЛЯЛ И УМРЯЛ, ПРЕДИ ДА НАВЪРШИ ЕДНА ГОДИНА. НЕКА ДОБАВЯ, ЧЕ ТОЙ НЕ БИЛ ОГРАДЕН, А ОСТАВЕН СВОБОДНО ДА СЕ ДВИЖИ В ГРАДИНАТА И В БЛИЗКАТА ГОРА.

Виждаме също, че и плодоядните маймуни свикват да ядат месо, обаче обикновено умират на 1 -2-годишна възраст от белодробна туберкулоза. Това обикновено приписват на климата, но тъй като и други обитатели на тропиците живеят сносно в нашия климат, трябва да се съгласим, че съществената причина е противоприродното хранене. Най-новите опити потвърждават казаното.

ТАКА ЧЕ ВЪЗМОЖНО Е ЗА ЖИВОТНИТЕ ДА СЕ ОТКЛОНЯТ ОТ СВОЙСТВЕНИЯ ИМ НАЧИН НА ХРАНЕНЕ И ОЩЕ ПО-НЕСЪМНЕНО Е И ЧОВЕК ДА Е СТОРИЛ ТОВА. ЩОМ Е ТАКА, ТРЯБВА НЕИЗБЕЖНО ДА ПОСЛЕДВАТ ИЛИ ВЕЧЕ ДА СА ПОСЛЕДВАЛИ БОЛЕСТИ.

Ако запитаме познатите си колко от тях не са прибягвали до лекарска помощ, ще се убедим, че няма нито един такъв. А колко умират преждевременно!
ЩАСТЛИВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ Е ДА СРЕЩНЕМ НЕОБЛОЖЕН С ЧУЖДИ ВЕЩЕСТВА ЧОВЕК. СЕЛСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, КОЕТО ЖИВЕЕ ПО-БЛИЗО ДО ПРИРОДАТА, Е НЕСРАВНИМО ПО-ДОБРЕ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ.

Въздухът допринася немалко за запазване на здравето му, но пак храната е същественият фактор. Че неблагоприятните здравни условия на човека зависят и от други фактори, е несъмнено, но че храната е същественият фактор, можем да се убедим, като направим сравнение с животните.

ЖИВЕЕЩИТЕ В ОБОРИ ЖИВОТНИ СА ПОСТАВЕНИ СРЕД НАЙ-НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ХИГИЕННИ УСЛОВИЯ, КОИТО МОЖЕМ ДА СИ ПРЕДСТАВИМ - ПРИНУДЕНИ СА НЕПРЕКЪСНАТО ДА ВДИШВАТ ГАЗОВЕТЕ ОТ ИЗПРАЖНЕНИЯТА СИ И СА ПОЧТИ НАПЪЛНО ЛИШЕНИ ОТ ДВИЖЕНИЕ.

Естествено е, че трябва най-сетне да се разболеят и безспорен факт е, че всичкият добитък за клане е болен. И все пак въпреки тези неблагоприятни условия между животните не върлуват толкова много болести, както между хората, които във всяко отношение са много по-добре поставени.

ПРИЧИНАТА ТРЯБВА ДА ОТДАДЕМ ГЛАВНО НА ХРАНАТА.

Стигнахме до последната точка - да докажем чрез опит правдивостта на заключенията си. Преди всичко трябва да отговорим на две възражения, на които обикновено се натъкваме.

Едното е, че човек вследствие на по-висшето си устройство не е подчинен на същите условия, както другите същества.

Другото е, че вследствие на продължителното употребяване той се е приспособил към месната храна в духа на Дарвиновата теория, за приспособяването.

Второто възражение, от своя страна, се разпада на две: че цялото човечество е минало през този приспособителен процес и че поне възрастните не могат да се откъснат от него.


На всички тези въпроси трябва да се отговори чрез опити с деца и възрастни.
Те вече са направени.
Ще ви изложа само резултатите. В редица семейства децата бяха отгледани без месо и се развиваха отлично. Твърдя със сигурност, че всички тези опити говорят в полза на природосъобразната, т.е. безмесната, диета. Децата бяха образци на телесно и духовно развитие.
Това ме навежда на желанието да кажа няколко думи за нравственото възпитание.

Този въпрос иска незабавно разрешение. От всички страни чуваме оплаквания за нравствения упадък на младежта. На какво се дължи този упадък?

ЗАПИТАМЕ ЛИ ПРОПОВЕДНИЦИТЕ И ФИЛОСОФИТЕ, ПОЛУЧАВАМЕ ОТГОВОР: СТРАСТИТЕ. ВЗЕМАТ СЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ДА СЕ ПОТУШАТ, НО ЗА ЦЕЛТА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРОТИВОПРИРОДНИ СРЕДСТВА, ПРЕКАЛЕНО ГЛАДУВАНЕ, ИЗОЛИРАНЕ В МАНАСТИРИ И Т.Н.

Разбира се, резултатите са нищожни. Както на бойното поле побеждаваме най-скоро неприятеля, като му попречим да съсредоточи войските си, така и възпитателят се справя със страстите най-успешно, като не им позволи да се развият.

ЕДНО ОТ ГЛАВНИТЕ СРЕДСТВА В ТОВА ОТНОШЕНИЕ Е ОТХРАНВАНЕТО НА ДЕЦАТА С НЕВЪЗБУДИМА, ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ХРАНА.

Опитът доказва правотата на твърдението ми. Този факт е от такова огромно значение, че изисква сериозно обсъждане.

ЛИПСАТА НА СТРАСТИ И ДУШЕВНОТО СПОКОЙСТВИЕ СА СИГУРНА ОСНОВА ЗА УСПЕШНОТО УМСТВЕНО РАЗВИТИЕ.
ВСеки психолог знае, че състоянието на доволство е най-благоприятният фактор за успешна умствена дейност и ясна мисъл, а то се постига най-добре чрез вегетарианството. Колкото и да ми се иска да продължа по този въпрос, трябва да прекъсна, за да не ви отвлека от същественото.

Предстои ни да разгледаме опитите с възрастни. Извършил съм цяла поредица.

Ние самите - представители на природосъобразния начин на живеене, сме също така живи образци пред вас. За постигнатите резултати говори обстоятелството, че ние и днес оставаме верни привърженици на този начин на живот.

ПРИ ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ОТ НАС СА СТАНАЛИ ВЕГЕТАРИАНЦИ ПОРАДИ ТЕЖКА БОЛЕСТ. РАЗБИРА СЕ, ПРИ ТОВА СЪСТОЯНИЕ НЕ ВСИЧКИ МОГАТ ДА ОЧАКВАТ ЦВЕТУЩО ЗДРАВЕ.

Теодор Хаан на 29 години е бил на прага на смъртта и напуснат от лекарите, успял чрез вегетарианството да възстанови здравето си и да Живее още 30 години.

Подобни случаи, разбира се, говорят само в полза на вегетарианството и напълно оборват повърхностните съждения на ония, които злорадо се провикват:
„Да, но той живял само 59 години."

НОВАТА ЛЕЧЕБНА НАУКА ПРИЕМА БЕЗМЕСНАТА, ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ХРАНА КАТО СЪЩЕСТВЕНО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНО ЛЕКУВАНЕ.

Опитът показва, че лечението е много по-ефикасно, когато се спазва строго диетата. Всички, които не могат да се откажат от месото и алкохола, постигат незначителни лечебни успехи и продължават да претоварват организма си с болестопричиняващи (чужди) вещества, т.е. крият у себе си зачатъка на нови, по-сериозни заболявания.

РАСТИТЕЛНАТА ХРАНА Е НЕОБХОДИМОСТ И ЗА ЗДРАВИЯ ОРГАНИЗЪМ, ПОНЕЖЕ НЕ ГО ПРЕТОВАРВА С ОТПАДЪЦИ, КОИТО, НЕОТСТРАНЕНИ НАВРЕМЕ, ПРИЧИНЯВАТ РАЗСТРОЙСТВА.

Който желае да оздравее, трябва да помни, че тялото се нуждае от сили, за да отстрани чуждите вещества, и че тези сили, както показва опитът, най-успешно се набавят чрез растителна храна.

ПРИ ДНЕШНИЯ ОБЩ НАВИК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА СМЕСЕНА ХРАНА НЕ Е СТРАННО, ЧЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО СТРАДА ОТ ТОЛКОВА МНОГО БОЛЕСТИ.

Нека сега отговорим определено на въпроса, какво трябва да ядем и пием. За да отговоря на втория от тези въпроси, ще се върна към областите на наблюденията ни.

Освен човека не намираме друго същество, което да си служи с друга течност освен водата, за да утоли жаждата си. При това характерно е, че животните винаги предпочитат течащата вода - речната, а не изворната, и то огряната от слънце.

Животни, които ядат сочна храна, пият много малко.

И човек рядко усеща жажда, когато употребява плодове. Чувства ли обаче жажда най-разумно е да пие естествената, предназначена а него от природата, течност - вода.

Даже слабо размесената с плодов сок вода го кара да пие повече, отколкото е необходимо, а силно подсладената със захар вода разпалва прекалено жаждата.
КОЙТО ЖЕЛАЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА, ТРЯБВА СТРОГО ДА СЕ ПРИДЪРЖА КЪМ ПИТИЕТО, КОЕТО НИ Е ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ПРИРОДАТА - ВОДАТА.

А какво да ядем?
ПРИРОДАТА Е ОПРЕДЕЛИЛА ЗА НАС ПЛОДОВЕТЕ, СЛЕДОВАТЕЛНО ТЕ СА ЕСТЕСТВЕНАТА НИ ХРАНА. .

Ние трябва ядем всички плодове, зърнени храни, орехи, семена и т.н., които не са противни на погледа, вкуса и обонянието ни. Такива виреят във всички пояси.

Няма ги само в полярния пояс, но той не е място за човека. Неговите обитатели са телесно и душевно недоразвити.

Храната, която природата ни дава, трябва да употребяваме, доколкото е възможно, в естествения й вид -нещо, което поради това, че зъбите ни са изродени, не може да се приложи напълно.

НИЕ МОЖЕМ ОБАЧЕ ДА ОТБЯГВАМЕ ВСИЧКИ ИЗКУСТВЕНИ ПРИБАВКИ И ЕКСТРАКТИ, ПОНЕЖЕ ВСЯКА КОНЦЕНТРИРАНА ХРАНА Е ПРОТИВОПРИРОДНА, ТЪЙ КАТО ПРИРОДАТА НИКОГА НЕ НИ Я ПОДНАСЯ.

Противоприродни са и всички подправки, включително и солта и захарта.

ДНЕС ГОТВЕНЕТО НА ХРАНАТА СЕ ИЗВЪРШВА МНОГО ПОГРЕШНО - ИЗХВЪРЛЯ СЕ ВОДАТА, В КОЯТО СА ВРЕЛИ ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ И КОЯТО СЪДЪРЖА ВСИЧКИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА, И НА МАСАТА СЕ СЛАГА САМО БАЛАСТ. ТОВА Е НЕРАЗУМНО И ГИБЕЛНО. ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ ТРЯБВА ДА ВРЯТ ПО ВЪЗМОЖНОСТ В ПО-МАЛКО ВОДА ИЛИ ДА СЕ ЗАДУШАВАТ НА ПАРА И ДА СЕ ЯДАТ С ВОДАТА, В КОЯТО СА ВРЕЛИ.

За ръководство в готвенето препоръчвам готварските книги на Едуард Балцер и Карлота Шулц.

ГРЕШКА Е ДА СЕ МИСЛИ, ЧЕ ВСИЧКИ РЕЦЕПТИ ЗА ГОТВЕНЕ В ТЕЗИ КНИГИ ПОДХОЖДАТ ЗА БОЛНИ. С БОЛНА РЪКА НЕ СЕ РАБОТИ НОРМАЛНО.

И болният стомах не може да мели нормално храната, която му даваме. Той сам казва какво му понася и какво не.
ЩОМ ЗАБЕЛЕЖИМ УРИГВАНЕ, ПОВРЪЩАНЕ ИЛИ ДРУГА НЯКОЯ ПОДОБНА ПРОЯВА, МОЖЕМ ДА БЪДЕМ УВЕРЕНИ, МЕ СТОМАХЪТ ИЛИ Е ПРЕТОВАРЕН, ИЛИ МУ Е ДАДЕНО НЕЩО НЕПОДХОДЯЩО.

Болният скоро установява какво му подхожда, щом се наблюдава. В началото най-подходящ е триченият хляб, особено когато се дъвче добре.

АКО БОЛНИЯТ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПОНАСЯ, ДА МУ СЕ ДАВА КАША ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ, ДОКАТО СТОМАХЪТ ЗАКРЕПНЕ И ЗАПОЧНЕ ДА ПОНАСЯ ХЛЯБА. НАРЕД С ПОДБОРА НА ХРАНАТА, УМЕРЕНОСТТА В ЯДЕНЕТО Е ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНО ЛЕКУВАНЕ.
ДОРИ И НАЙ-УДАЧНО ПОДБРАНАТА ХРАНА Е ВРЕДНА, КОГАТО СЕ ПРЕЯЖДА.

Като храна за болни препоръчвам овесената каша, по възможност без прибавка на захар -сварена с малко сол и мляко. Млякото изобщо трябва да се употребява хладно и неварено. Преди да го пием, е добре да го помиришем, за да се убедим, че няма отвращаващ дъх.

ВСИЧКО, КОЕТО Е НЕПРИЯТНО ЗА ОБОНЯНИЕТО И ВКУСА, Е НЕПОДХОДЯЩО ЗА ХРАНА.

Погрешен е възгледът, че варенето подобрява качеството на млякото. вареното мляко е несравнимо по-трудно смилаемо от суровото, понеже по-лесно ферментира.

Варенето също не отстранява вредните примеси на млякото, те си остават в него. То само го прави по-гъсто и съвсем не увеличава хранителността му.

ПРИ ВСЯКО ЯДЕНЕ ДА СЕ УПОТРЕБЯВАТ ПРЕСНИ ПЛОДОВЕ. ЗА РАЗНООБРАЗИЕ ДА СЕ УПОТРЕБЯВАТ И ОРИЗ, ГРИС И ТЕМ ПОДОБНИ. ТЕ СА НАЙ-ВКУСНИ В СЪЧЕТАНИЕ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ. ЗА ЗДРАВИЯ ИЛИ СРАВНИТЕЛНО ЗДРАВИЯ ИМА БОГАТ ИЗБОР ОТ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ. В ТОВА МОЖЕ ВСЕКИ ДА СЕ УБЕДИ, АКО СИ ДАДЕ ТРУД ДА ПРЕЛИСТИ КОЯТО И ДА Е ВЕГЕТАРИАНСКА КНИГА.

ЗА ДА ОТСТРАНЯ ВСЯКО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, ПОВТАРЯМ, ЧЕ ТЕЖКО БОЛНИТЕ, ОСОБЕНО СТРАДАЩИТЕ ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА, ТРЯБВА ДА УПОТРЕБЯВАТ САМО ПРОСТА, ЛЕСНО СМИЛАЕМА ХРАНА - ТРИЧЕН ХЛЯБ И ПЛОДОВЕ, ДОКАТО ЗАКРЕПНЕ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯТ АПАРАТ.

Мнозина биха възразили, че тази храна не е вкусна. А на какво се дължи удоволствието при яденето? На дразненето, което храната упражнява върху нервите на езика. Това дразнене се обуславя от навиците ни. Ако то е по-силно, яденето ни доставя особено удоволствие.

Ако често раздразваме вкусовите си рецептори, като си служим с подправки, удоволствието от храненето скоро изчезва.

ИЗВРАТЕНИЯТ ВКУС СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВИ И ПО-СИЛНИ ПОДПРАВКИ. ВСЯКО СЪЗДАДЕНО ПО ИЗКУСТВЕН НАЧИН УДОВОЛСТВИЕ ОТ ХРАНЕНЕТО СЕ ПЛАЩА С ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА.

Трябва ли да повтарям казаното?
НЕЕСТЕСТВЕНАТА ХРАНА Е ПРИЧИНА ДА СЕ ОБЛОЖИ ОРГАНИЗМЪТ С ЧУЖДИ (БОЛЕСТОПРИЧИНЯВАЩИ) ВЕЩЕСТВА.
Естествената за човека храна не довежда до облагане, освен ако е неправилно сготвена, ако се злоупотребява с нея или храносмилането е разстроено.

ПЛОДОВАТА ХРАНА Е ГАРАНЦИЯ ЗА ЗДРАВЕТО, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ НЕ СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ И ОСТАНАЛИТЕ ФАКТОРИ НА ЗДРАВЕТО.

Нека все повече и повече се шири сред народните маси съзнанието, че растителната храна е жизнена необходимост за личността и обществото.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker