|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

КАК ОТКРИХ НОВАТА ЛЕЧЕБНА НАУКА

Дами и господа,
Свойствено е на природата, когато открием нещо ново, оригинално, да изпитваме неудържимо желание да запазим откритото, за да го направим по-сетне достояние на подобните си.
Безспорно е, че това желание отчасти се дължи на славолюбие и суетност, обаче в основата си то е напълно оправдано и човешко. Ние трябва да известяваме истината, колкото и да са ни противни външният блясък и ламтежът към славата. На този природен закон се подчинявам и аз, когато заставам пред Вас, за да Ви представя резултатите от изследванията си, извършени в продължение на повече от тридесет години. Може би щеше да е по-разумно да напиша откритията си и да предоставя на бъдещите поколения да ги преценяват, обаче в случая не е достатъчно те да се знаят само. Необходимо е да бъдат обосновани чрез дела, т.е. да се приложат на практика.
Щом жадувам да видя учението си разпространено и предадено на бъдещите поколения и не желая да бъда наречен измамник, длъжен съм да изложа по-ясно и да докажа чрез живи опити откритите от мен истини.
Понеже събранието е многолюдно, поради което е невъзможно да представя излекуваните от мен болни, ще се задоволя само чрез думи да поясня лечебните си възгледи. Първо ще кажа как се добрах до лечебния си метод.
От детинство силно обичах природата. За мен нямаше по-голямо удоволствие от това, да наблюдавам живота на открито, да проучвам условията, сред които се развиват растенията и животните, да се взирам в процесите на природата и да се стремя да открия неизменните й закони. Интересувах се също да узная това, което ревностни изследователи като Росмеслер са открили, и то дълго преди да се породи у мен мисълта да посветя живота си на лечебното изкуство. Към последно¬то ме тласна желязната ръка на необходимостта, тази учителка и възпитателка на народите и личността.

Когато навърших двадесетата си година, белите дробове и главата почнаха силно да ме болят. В началото подирих помощ от официалната медицина, обаче тя се оказа безсилна. Още повече че доверието ми в нея бе разколебано, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ни съветваше да се пазим от лекарите, които тя смяташе за единствени виновници за страданията й. И баща ми бе умрял в ръцете на лекарите от рак на стомаха. През 1864 г. узнах за някакво събрание на привържениците на природния лечебен метод. Взех си бележка и когато прочетох втората обява, го посетих. То бе кръг от будни хора около незабравимия Мелцер. Плахо запитах един от присъстващите какво да сторя против бодежите в гърдите, от които страдах. Плахо, казвам, понеже нестихващата ми нервна възбуда бе тъй силна, че не можех да говоря високо. Оттогава станах редовен посетител на събранията. След няколко години брат ми се разболя сериозно и природният лечебен метод в тогавашния си вид не можа да му помогне. Тъкмо по това време се разнесе славата на успешните лекувания на Тодор Хаан. Брат ми го посети и се върна с подобрено здраве. И аз се убедих в Хаановия лечебен метод и отидох с пълна вяра да го опитам.

През това време болестта ми не преставаше да ме измъчва. Наследените болестни зародиши бяха покълнали и към телесното разстройство, причинено от по-ранната употреба на лекарства, се бяха присъединили нови болести. Състоянието ми все се влошаваше и стана непоносимо. В стомаха ми се яви язва, дробовете ми бяха отчасти разрушени и нервите ми така разстроени, че намирах покой само сред природата, а за сън и работа не можех и да мисля. Днес смело заявявам, че дори и тогава да изглеждах охранен и червен, бях окаян страдалец. При това спазвах всички дадени ми лечебни предписания - диета, водни и слънчеви бани, компреси, душове, клизми. Опитах всичко, без да постигна нещо повече от смекчаване на болките си.

Като наблюдавах живота сред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебният ми опит бе сполучлив, здравното ми състояние започна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съдбата ми.

Уредите бяха отлични и диагнозите точни. Това ме убеди, че откритията ми не са самоизмама. Обаче когато заговорвах за тях, се натъквах на хладно пренебрежение, невъобразимо учудване, насмешливо отминаване, и то от страна на представителите на самия природен лечебен метод, на които, за да направя откритията си обществено достояние, бях дал на разположение лечебните си уреди, за да ги видя по-късно потънали в прах и паяжини.

Така дойдох до съзнанието, че не е достатъчно само да съставя теория за зараждането, развоя и лекуване-то на болестите, да се построят необходимите лечебни уреди, да открия нов, несъмнен и почиващ на особеностите на човешкия организъм, диагностичен метод и да изтъкна резултатите на лекуването чрез опити върху самия себе си, роднините и познатите ми, а е необходимо да подиря съдействието на широките обществени кръгове и като излекувам редица тежко болни, да докажа превъзходството на лечебния си метод пред алопатията, хомеопатията и досегашното природно лекуване; да убедя всички, че той е истинският метод, почиващ на природните закони.

Това убеждение породи у мен тежка борба, защото за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех, подигравки и сигурни материални загуби.

Цели години продължаваше борбата между разсъдъка, който ме възпираше, и съвестта, която ме тласкаше към осъществяване на душевния ми стремеж.

Най-сетне на 10 октомври 1883 година открих сегашния си санаториум. Идеята победи. Действителността надмина очакванията ми. През първите години санаториумът бе почти непосетен, при все че бях постигнал известни успехи, които заслужаваха внимание. Тогава за¬почнаха да идват само желаещи да правят бани. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Истинността на лечебния ми метод и на откритото от мен диагнозиране чрез лицеизраза се потвърди в хиляди случаи. Аз бях в състояние да предпазя мнозина от сериозни бъдещи заболявания. И тъкмо това е най-ценното в метода ми, понеже само така можем да разчитаме на едно здраво бъдещо поколение.

Откритията ми се потвърждаваха от всеки отделен случай, опитността ми значително се обогати. Собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане към метода ми се подобри дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на изискванията на широката си практика. Това се дължи само на обстоятелството, че след дълго обсъждане открих усъвършенстван начин на правене на седящата баня, която действа тъй ефикасно, че с увереност мога да обявя за излечима всяка болест, независимо Какво име носи тя. Казвам всяка болест, но не и всеки болен, понеже, ако организмът е много разстроен и отровен вследствие на продължителната употреба на лекарства, моят метод може да доведе само до смекчаване на болките, но не и до пълно излекуване.

Заставам пред вас, уважаеми дами и господа, с радостното и гордо съзнание, че след двадесет и пет годишна упорита борба със страданието успях сам да се спася и да намеря дълго търсения от много будни умове път към премахване на болестите. Възможно е тези мои думи да изразяват суетност и себенадценяване, но опитът във всички случаи напълно потвърди истинността на теорията ми дори и там, където пълното излекуване се оказа невъзможно.
Откритието си направих по емпиричен начин - чрез внимателно изследване и системна проверка на откритите лечебни закони. Напълно спокойно посрещам отправените към мен упреци, че съм измамник и че ми липсва нужният образователен ценз, за да мога успешно да практикувам професията си. Нима всички велики благодетели на човечеството и всички откриватели са били измамници и неуки, без да споменавам за селянина Пришниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Раусе), за аптекаря Хаан, които благодарение на прозорливия си ум и на силната си воля създадоха новия лечебен метод.

Какво е отношението на новата наука за лекуване спрямо останалите лечебни методи -алопатията, хомеопатията и досегашното природно лекуване?

Възнамерявам да разкритикувам тези методи само доколкото е необходимо да поясня своето учение. Нека всеки възприеме и използва онова, което смята за истинско. Обаче за да се прецени справедливо моята теория, трябва да се знае В какво отношение се намира спрямо останалите - по какво си прилича и по какво се различава от тях.
С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод си прилича по това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства се различава от него. Аз смятам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини почти да няма здрав човек и броят на хроничните болести непрестанно да нараства. При навременно и правилно практикуване на новия лечебен метод хирургията става почти излишна.
Хомеопатията смятам за по-смел борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози (в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства) и грижливо подбиране на диетата тя е преход към безлекарствения лечебен метод. На нея обаче й липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози според мен не са напълно безвредни.

Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини за лекуване, е основата на новото безлекарствено и безоперационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата на Пришниц, Шрот, Раусе и Тодор Хаан, отколкото на новите представители на природния лечебен метод, които с прекаленото си усърдие да го индивидуализират, рискуват да изпаднат в изкуственост, да се отклонят от ясно очертания и прост път на природата. На досегашния природен лечебен метод липсва прозрение в своеобразността и същината на болестното вещество и съзнанието за природния закон, по силата на който то се движи и отлага в известни части на тялото. С други думи, липсва му разбиране за същината на болестите, на онзи вечен и неоткрит досега природен закон, на който почиват моите открития. Той също си служи с диагностиката на официалната медицина, а е известно, че последната не разполага с точен диагностичен метод, т.е. досегашният природен лечебен метод е с единия си крак в лагера на старата лечебна школа. Новата лечебна наука, напротив, проповядва нова, изхождаща от естеството на болестите, диагностика, която прави изследванията си върху лицето.
Природното лекуване разполага с много начини за използване на водата - обливания, клизми, душове, полубани, цели бани, парни бани и т.н., обаче като се вникне в същината на болестите, част от тези лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекуване опростява използването на водата до крайност.

Докато сегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената, новата наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, почиващ на строго определени природни закони.
Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чиито заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, че с право мога да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операции.

Невъзможно е да опиша всички опити, които предхождат изграждането на лечебната ми система. Това би било интересно за мнозина, обаче няма никакво практическо значение. Едно от преимуществата на моята система е именно това, че позволява да се пристъпи направо към целта и спестява напразното лутане.

След този увод пристъпвам към същината на теорията си.
Основният въпрос, който трябва да разгледам и върху който почива лечебният ми метод, е кое тяло е здраво и кое болно. Съществуват много мнения по този въпрос. Кой не се е натъквал на тях! Един твърди, че е напълно здрав, обаче има слаб ревматизъм. Друг се оплаква само от нервност, иначе по общо мнение е образец"на здраве, като че ли тялото се състои от различни отделения, напълно независими едно от друго. Странно е, че официалната медицина поддържа именно този възглед, понеже лекува отделни органи, без да взима под внимание какво става в останалите части на организма. И все пак очевидно е, че човешкото тяло е нещо единно и неразделно, частите му са в непрекъснато общуване, така че заболяването на една от тях не може да не окаже влияние на останалите. Боли ли ни зъб, ние сме почти неспособни за работа и храната и водата не са вкусни. Една тресчица довежда до същото. Тежестта в стомашната област ни отнема желанието за телесен и умствен труд. Това е влиянието, Което веднага се предава чрез нервите. Ето как едно разстройство влече след себе си друго. Ако то е продължително, продължителни са и последиците, независимо дали ги чувстваме, или не. Така че едно тяло е здраво само когато всичките му части са в нормално състояние и вършат без болки, тягост и разпъване предопределената им работа. Тези части също трябва да имат онази целесъобразна форма, която най-добре отговаря на понятието ни за красота.

Ако външната форма не е нормална, трябва да има причини за нейната промяна. Необходимо е обаче всестранно изследване, за да се определи във всеки отделен случай нормалната форма. Нужно е преди всичко да се намерят наистина здрави личности и да се изучат формите им. Всички говорят за здраве и всеки твърди, че е здрав, обаче разпитаме ли го по-подробно, виждаме, че страда от нещо - някакво разстройство, главоболие или зъбобол - доказателства, че за пълно здраве и дума не може да става. Ето защо е необходимо всестранно изучаване, за да се определи нормалната форма на човешкото тяло. Това все пак се отдава чрез съпоставяне на болни със здрави тела. По-късно ще разберете как става това.

КАЗАХ, ЧЕ БОЛЕСТТА ИЗМЕНЯ ФОРМИТЕ НА ТЯЛОТО.
Ще поясня това с примери.

Известно е, че страдащите от затлъстяване имат кръгло тяло и са пълна противоположност на мършавите, които нямат запаси от тлъстини. И двете състояния са болестни.

Загубата на зъбите причинява изменения във формата на лицето.

При ставния ревматизъм цели части на тялото са подути. Подаграта причинява надебелявания. Във всички тези случаи измененията са така очебийни, че ги забелязва и най-неопитният.

При други болестни състояния те са по-малко очебийни и все пак съществуват.

Всички знаете, че здравият има спокойни, ясни очи и че лицето му е гладко, обаче ви е трудно да определите коя форма на лицето трябва да се смята за нормална. В това отношение едни са повече, други по-малко опитни. Често констатираме, че лица, които не сме виждали няколко години, са се изменили и ни правят впечатление на не така здрави, както ги знаем по-рано, обаче не можем да определим именно в какво се състои промяната. И все пак тези промени, чрез които тялото губи красотата си, имат голямо значение, което ще разгледаме по-късно. От казаното става ясно, че болестите се разкриват чрез изменения на тялото - главно на главата, и че е важно да се схванат и проучат тези изменения. Това обаче не се удава на всекиго. То изисква продължително и упорито упражняване. Който се интересува по този въпрос, да прочете книгата ми „Наука за лицеизраза", в която са дадени подробни указания.

Днес, уважаеми слушатели, ще насоча вниманието ви върху още един пробен камък на здравето.
Понеже болестта засяга цялото тяло, ние можем да установим здравното състояние чрез изследване на всеки отделен орган. Най-разумно е да изберем такъв орган, чиято дейност лесно може да се проследи. Такъв орган е храносмилателният апарат.

ПРАВИЛНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ Е ПРИЗНАК НА ЗДРАВЕ.

Щом храносмилането всекидневно се извършва правилно, тялото несъмнено в напълно здраво. Това ясно се забелязва при животните. Състоянието на храносмилането се познава най-добре по изпражненията. Трябва да са така оформени, че да напускат тялото по начин, по който да не го мърсят. Това винаги можем да констатираме у конете и живеещите на свобода птици. Моля за извинение, че засягам този деликатен въпрос. Когато става дума за здраве и болести, трябва без смущение да се разглежда всеки естествен процес.

Краят на дебелото черво е така чудно устроен, че може да изхвърля прииждащите към него изпражнения, когато те са правилно оформени, без затруднение и без замърсяване. Това съм пояснил изчерпателно в брошурата си „Здрав ли съм, или болен?".

ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ Е ИЗОБРЕТЕНИЕ НА БОЛНОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

Напълно здравите не се нуждаят от нея. Не ме разбирайте зле. Не твърдя, че всеки, който е напълно здрав, върши подвиг, като не си служи с тоалетна хартия. За него тя е нужна, за да поддържа чистотата на тялото си.

По храносмилането всеки може да познае дали е здрав, или болен. Този пробен камък е извънредно важен. Това твърдя с пълна увереност без оглед на присмеха, който може да ми се отправи.

Който притежава този признак на здравето, е наистина щастлив. Здравият се чувства винаги добре. Той не знае що е болка и неразположение, освен ако му се случи нещо отвън. Изобщо той никога не съзнава тялото си. Той намира удоволствие в работата и работи, докато се измори, след което пак с удоволствие се отдава на почивка. Той лесно понася душевните безпокойства, понеже в това отношение тялото му дава ценно облекчение - сълзите, от които дори мъжът в тежки моменти не трябва да се срамува.

Здравият не познава мъчителните грижи за семейството, понеже усеща у себе си сили да издържи. Здравата майка с радост отглежда децата си, способна е да ги отхрани от малки природосъобразно. И когато те се окажат напълно здрави -какво щастие за семейството! По лицата им винаги пробягва щастлива усмивка. Те не са нервни, не плачат за дребни работи. Накратко, отглеждането на здрави деца е радост и възпитателното влияние върху тях е много по-лесно и ефикасно.

Ще повторя накратко казаното.
Вътрешно влечение ме доведе до природознанието, а тежка болест и неуспехи с медицината ме тласнаха към природното лечение. Съзнанието, че в сегашния си стадий на развитието не е в състояние да излекува много тежката ми хроническа болест, ме принуди да направя по-нататъшни изследвания. Непрекъснатото наблюдение на живата природа ми разкри измененията, които болестта причинява във формите на тялото, а начинът, по който те се извършват, и изчезването им, когато болестта бъде излекувана, ми показаха що е болест и как се заражда тя.

Целта на следващата ми лекция е да изложа резултатите на изследванията си и да ви поясня що е болест според моето схващане, как се заражда тя, какво е предназначението й и как трябва да се лекува.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.


eXTReMe Tracker