|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

ГРЪБНАЧНИ БОЛЕСТИ, ТУБЕРКУЛОЗА НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК, ХЕМОРОИДИ

Преди да заболее от гръбначна болест, организмът трябва да е минал през други сериозни разстройства. Чрез науката за лицеизраза може много от далеч да се предвидят причините, които водят към болестно облагане на нервите. Често се явяват полюции, независимо дали болният е женен, или не. Полюциите Винаги са признак на болестно, възпалено състояние на нервите, главно на гръбначния мозък и на симпатичната нервна система, причинено от сериозно облагане на гърба с чужди вещества. Това безспирно развиващо се възпалено състояние прави нервите недееспособни, докато най-сетне болният изгуби власт над членовете си. Обикновено най-напред изнемощяват краката. Наред с полюциите често се явяват и други болести. Болният има усещането, че е стегнат с пояс около корема. Това усещане в зависимост от размера на облагането се изразява различно и понякога е придружено от леко мръзнене. В напредналия стадий на гръбначните болести често се появяват продължителни болки, наречени нервни, и така нареченото внезапно свиване на мускулите, което е много болезнено.

Гръбначните болести са много разнообразни в проявите си. Равномерното облагане, което обикновено придружава тези болести, е причина и на други разстройства. Когато гръбначните болести са в напреднал, в така наречения краен стадий, излекуването обикновено се оказва невъзможно. В такива случаи най-голямото възможно подобрение се изразява в стихване на болките. Това обикновено се постига за кратко време, щом храносмилането се подобри и сънят и апетитът се възвърнат.

Науката за лицеизраза, както казах, ни позволява от далеч да предвидим появата на гръбначните болести и да предотвратим фаталния им завършек. Както всички болести, и гръбначните са лесно излечими, Когато са 6 началото на развитието си. Трудно е лекуването, ако болният е погълнал много лекарства. Невъзможно е да се спаси една сграда, когато изцяло е обхваната от пламъци.

Лекувал съм много страдащи от гръбначни болести, обаче не всички оздравяха. Мнозина трябваше да се задоволят с подобрение на здравословното си състояние с намаляване на непоносимите си болки. Случаите на неизлечимост бяха такива, при които жизнената сила бе така намаляла вследствие на продължителната употреба на лекарства, че дори усиленото лекуване не бе в състояние да я пробуди. За пояснение излагам още няколко случая от лечебната си практика. Постигнатите през първия месец резултати бяха незначителни, понеже храносмилането се подобряваше много трудно. През втория месец лекуването ставаше по-бързо. След още два месеца болният започна да задържа урината си и краката му дотолкова закрепнаха, че можеше да стои прав със съдействието на прислужника си, а след деветмесечно лекуване правеше разходки из стаята си. След още два месеца той овладя напълно краката си. Гръбначната болест, причинена чрез натрупване на чужди вещества изчезна, и то по същия път, по който съм постигал толкова много лечебни успехи. А когато дойде да се консултира с мен, този болен страдаше от сериозна гръбначна болест и двата му крака бяха парализирани. В течение на повече от година той посетил всички специалисти, без да получи облекчение. Не бил в състояние да направи дори най-лекото движение с крака, въпреки 24-годишната си възраст. Безпомощен, постоянно лежал на легло или седял на подвижен стол. Храносмилането бе крайно упаднало. Естественото ходене по нужда бе невъзможно. Урината изтичаше, без болният да усеща. Когато го поставяха в подвижен стол, трябваше да наместват краката му.

Лекуването започна с четири отводни бани дневно. В началото стомахът приемаше само суха растителна храна.

Този случай ясно показва колко трудно се постига излекуване при такова напреднало гръбначно облагане. В началото сам не вярвах, че болният ще получи подобрение, а още по-малко, че ще се излекува, понеже храносмилането бе много упаднало. Излекуването се дължи на постоянството на болния. Ако той бе дошъл при мене по-рано, краката никога не биха отслабнали дотолкова и оздравяването щеше да настъпи много по-скоро.

Много поучителен е и вторият случай. Болният бе на 47 години и страдаше от гръбначна туберкулоза. Лекарите не му помогнали. Измъчваха го внезапни свивания на мускулите и други болезнени разстройства. Сънят бе недостатъчен. Понякога болният не спеше цели нощи.

Храносмилането бе разстроено, а общото здравословно състояние лошо. През първия месец на лекуването сънят се възвърна и всички болки стихнаха. И храносмилането се подобри, обаче слабостта на краката не изчезваше. Това караше болния да мисли, че няма да се излекува. Той не виждаше никаква връзка между гръбначната болест и безсънието. Понеже за него бе извънредно трудно да следва диетичните ми предписания, след десетмесечно лекуване той прекъсна баните. Състоянието му отново се влоши и стана безнадеждно.

Тоя болен мислеше, че е постигнал голям успех, щом през време на лекуването му болестта не само не се влоши, но за кратко бреме постепенно изчезнаха и всички други придружаващи я прояви.

ХЕМОРОИДИ (МАЯСЪЛ).

Болестите на гръбнака и свързаното с тях сериозно облагане на гърба обикновено са придружени от хемороиди. Те изразяват сериозно хронично състояние, причинено от отлагане на голямо количество чужди вещества в корема. Безспорно е, че храносмилането на такива болни е нередовно.

Образуването на възли в корема - явление, също предполагащо сериозно облагане, е доказателство, че лечебната и жизнената сили на болния са твърде ограничени.

За пояснение ще цитирам един случай от практиката си.

Посети ме 17-годишен младеж, който страдал от храносмилателни разстройства от детинство. Според думите му, той имал хемороидни възли и произходящи от тях кръвоизливи още на 11 -годишна възраст. Болките били ужасни. На 15-годишна възраст всички хемороидни възли изчезнали, но се появило непоносимо главоболие, против което всички средства се оказали безсилни. Накрая под кожата на главата се явили твърди възли, големи колкото лешник. формите на тялото се изменили и то надебеляло. Ясно било, че отношението между главата и останалите части се изменило. Всеки, който видел момчето, оставал с впечатлението, че в главата му има нещо, което не трябва да е и преди не е било там. Никой не подозирал, че някогашните хемороидни възли в корема са минали в главата в много по-твърд и сбит вид. Разбира се, за познавачите на науката ми за лицеизраза това явление е напълно ясно. Самото непоносимо главоболие било доказателство за дълбоко вкоренено болестно състояние. За съжаление никой не му обърнал внимание. Майката, загрижена, само констатирала как у сина й се появила болестта, от която бащата умрял на 39-годишна възраст. Не помогнало нито едно от изпитаните лечебни средства. Тя безспирно се усилвала, докато накрая младежът вследствие на непоносимото главоболие станал немощен и неспособен за работа. В това плачевно състояние го доведе майка му при мен. Понеже облагането бе гръбно, всеки ден можеше да се очаква мозъчно възпаление. Лечебните ми предписания - отводни бани, строга диета и усилено движение, бяха точно спазени. Успехът не закъсня. Главоболието изчезна още през първата седмица. То се появяваше временно, само когато се разтапяха туберкулозни възли в главата. Храносмилането и апетитът значително се подобриха. Към края на втория месец можеше вече да се забележи, че възлите във вътрешността на главата изчезват. Едновременно намаля и обемът й. След шест месеца от отлагането в главата не остана нито следа.

Внезапно се яви привидно влошаване в състоянието на болния. Майката ми каза, че синът отново се почувствал зле. Някогашните хемороиди пак се явили в пълния си разгар. Поясних на угрижената майка, че това явление е неизбежно, понеже предишните туберкулозни възли в главата са се смъкнали в корема и са минали в началния си вид - хемороиди. Чрез тази криза болният бе спасен от туберкулоза в мозъка. Оставаше само да се премахнат хемороидните възли - преходният стадий на мозъчна туберкулоза. Тези пояснения задоволиха майката и лекуването продължи с най-радостен край. След година изчезнаха и хемороидите и младежът оздравя.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.

eXTReMe Tracker