|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

ЕПИЛЕПТИЧНИ СПАЗМИ. СТРАХ ОТ МИНАВАНЕ ПРЕЗ ОТКРИТО МЯСТО.

Епилепсията е краен стадий на редица преходни, потушавани болести или проява на наследственост - обикновено на бащини прегрешения. В този случай венерическата болест се потушава чрез лекарства и чуждите вещества засядат здраво в организма. Предаването на облагането на детето е началото на епилепсията.

Имал съм много случаи на успешно лекуване, които ми показаха, че внезапните епилептични припадъци не са нищо друго освен резултат на бързо настъпваща ферментация на отложените в организма чужди вещества. У много епилептици тази ферментация първо се развива надолу към краката, а след това набляга нагоре. Един на няколко пъти буквално се върти, преди да настъпи епилептичният припадък, а друг изгубва съзнание, щом ферментационният процес наблегне към главата.

Тези явления наподобяват изригването на вулкан, при което образуващите се под повърхнината на земята и разширяващи се газове най-сетне намират изход. Изригването е последвано от временно затишие, през време на което се натрупват нови газове. Така е и с епилептичните припадъци. В корема има отложени чужди вещества, които почват да ферментират. Образуват се газове, които търсят изход. Понеже естествените изходи на тялото - червата и бъбреците, са запушени, газовете навлязат нагоре и Когато стигнат до мозъка, парализират функциите му. Вследствие на доба се явява припадъкът. Щом ферментационният процес, а заедно с него и натискът отслабне, съзнанието се възвръща, но тялото се чувства сломено.

Жалко е, че медицината още стои безсилна пред епилепсията. Тя не познава същината й и я приема за особена нервна болест. Не подозира, че епилепсията е нейно собствено дело - резултат на погрешно тълкуване на проявите на организма и на употребата на лекарства.

Съобразно степента на облагането лекуването на епилепсията протича различно. При един припадъците спират още В началото, а при друг зачестяват, но стават все по-слаби и по-слаби и накрая изчезват под формата на замайване, немощ или неразположение. Това трябва да се изясни предварително на епилептичните, които предприемат лекуване по моя метод. И тук науката ми за лицеизраза се оказва много ценна. Тя дава възможност да предвидим настъпващите кризи и да вземем нужните предпазни мерки.

Излечимостта на епилепсията се обуславя единствено от степента на облагането и от жизнеността на организма. Почти във всички случаи може да се постигне излекуване по моя метод. То се оказва бавно или невъзможно само когато състоянието на болния е много хронично и тялото, т.е. храносмилането, е силно съсипано от употреба на лекарства като бром и др. В такива случаи можем да предполагаме, че има разрушения на нервните връзки и мозъка, които не могат да се възстановят. Имал съм упорити случаи, които изискваха няколкогодишно енергично лекуване, докато изчезнат припадъците. Не трябва да се предполага, че изчезването на припадъците е признак, че организмът напълно се е освободил от чуждите Вещества. Пълното им отстраняване изисква много време.

Според отчета за 1889 година на Народното медицинско дружество броят на епилептичните деца в Саксония възлиза на 495, или 13,5 на всеки 1000. При наличието на този факт за човечеството не би имало нищо по-благодатно от въвеждането на без лекарствения и без операционен метод.

ЕПИЛЕПСИЯ

ЩЕ ЦИТИРАМ ЕДИН СЛУЧАЙ НА ЕПИЛЕПСИЯ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ПРАКТИКА.

Болната бе 19-годишна.
Страдала от епилепсия в тежка форма от 6-годишна възраст. Всяка седмица имала по два припадъка, храносмилането й бе разстроено до крайност, а менструацията съвсем нередовна. От самото начало тя била или много продължителна, или съвсем кратка. Констатирах също хлороза и предразположение към туберкулоза. Болната имаше голяма глава, облагането бе много благоприятно, затова лекуването обещаваше успех. Още от началото предупредих болната, че през първите две седмици на лекуването епилептичните припадъци ще зачестят, след доба постепенно ще намалеят и накрая ще изчезнат окончателно. Това предупреждение беше необходимо, за да не се разочарова. Лечебните ми средства и този път се оказаха ефикасни. Парните бани, както при повечето случаи от епилепсия, трябваше да се избягват. За три седмици епилептичните припадъци изчезнаха.

Лекуването протече точно както предвиждах - в началото болната имаше дневно два, а понякога и три припадъка. След 16 дни те отслабнаха и накрая съвсем изчезнаха. Този лечебен успех бе възможен само защото храносмилането бързо се подобри и менструацията се подреди. Това съвсем не доказва че във всички случаи резултатът ще е такъв. Бързото излекуване в случая се дължи само на крайно благоприятното облагане. В други случаи от епилепсия лекуването траеше 2-3-4 пъти по-вече.

СТРАХ ОТ МИНАВАНЕ ПРЕЗ ОТКРИТО МЯСТО.

Тази болест също произхожда от облагане с чужди вещества и се обяснява с това, че вътрешното налягане не може да противостои на външното или е много силно върху известни органи. Колкото по- рядък и по- чист е въздухът, толкова по-зле се чувстват болните" Лекувах една болна, която при ясно време трябваше да се движи близо до къщите, за да не падне. Това явление се дължи на обстоятелството, че въздухът близо до сградите е по-гъст и по-тежък, отколкото в средата на улицата. Разбира се, разликата в гъстотата на въздуха е незначителна, но болните я чувстват. Щом времето се проясни, мъката им се усилва. Вътрешното наблягане ги кара да губят властта над себе си.

И страхът от минаване през открити места, подобно на туберкулозата и рака, е краен стадий на неизлекувани предходни болести, придобити или наследени. Излечимостта се обуславя от състоянието и обложеността на болния. Коренно излекуване може да се постигне чрез моя метод, обаче то изисква много време и търпение.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.


eXTReMe Tracker