|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

БОЛЕСТИ НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР И БЪБРЕЦИТЕ, ЗАХАРНА БОЛЕСТ, ПОДМОКРЯНЕ, ЧЕРНОДРОБНИ БОЛЕСТИ, КАМЪНИ, ЖЪЛТЕНИЦА, ЧРЕВНИ БОЛЕСТИ, ПОТЕНЕ НА КРАКАТА, КОЖНИ ЛИШЕИ

Може би изглежда безсистемно и неметодично, че нахвърлям редица болести, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. От гледището на медицината те са съвсем различни болести, които трябва да се лекуват отделно. От гледна точка на моето учение обаче те имат един и същи произход и са тясно свързани една с друга.

Както всички останали болести, и тези произхождат от облагане на организма с чужди вещества, и то с такива,които спират нормалното функциониране на два извънредно важни за пречистването на тялото органи - бъбреците и кожата. Тук спада и образуването на зловонните газове, придружаващи храносмилането.

Тези газове благодарение на разширяемостта си подпомагат червата да движат храната. Понеже са летливи, те проникват през стените на храносмилателния канал в кръвта. Ще поясня с пример как става това. Водата на земята се стреми към известни корита - реки, морета и океани, които съставляват артериалната система на земята. В газообразно състояние водата също изпълва въздуха и всички съставни части на земята. Същото е и с храната и питиетата, които даваме на организма. Те се движат по строго определени пътища и органи, но в газообразно състояние изпълват целия организъм. Именно затова чувстваме действието на алкохола (бирата и виното) веднага след като го изпием, при все че, когато кожата функционира нормално, част от него се изхвърля под формата на пот. Потта на всекиго има индивидуална миризма. Когато организмът е пропит с чужди вещества, тя мирише отвратително. Потта на нормалното тяло мирише приятно. И във вътрешността на тялото става изхвърляне на тези газове. Те минават в урината и биват изхвърляни през бъбреците и пикочния мехур. Потта и пикочта са почти еднородни и равностойни вещества. Щом пикочният мехур се напълни достатъчно, се явява необходимостта от отиване по малка нужда, която веднага трябва да задоволим, ако не искаме да повредим организма си. Това обстоятелство е така важно и очебийно, че няма нужда да се впускам в подробности. Общественият ред и благоприличието често ни заставят да не задоволяваме тази нужда навреме, вследствие на което част от веществата, които е необходимо да бъдат изхвърлени, остават в организма. Родителите и възпитателите трябва да обърнат сериозно внимание на децата върху необходимостта веднага да задоволяват естествените си нужди, като изтъкнат и последиците на задържането. Никога не трябва да пречим на децата в това отношение, особено като имаме предвид, че в тях обмяната на веществата става по-бързо, следователно и изхвърлянето на отпадъците е по-често. Когато урината и изпражненията не бъдат навреме изхвърлени, те дават утайки, които образуват почва за ферментация и рушене. Явява се повишена температура, под чието влияние течността се изпарява, а разтворените в изпражненията твърди съставни части се утаяват. С течение на времето те задръстват проходите и пречистването на организма още повече се затруднява. Утаените отпадъци, от своя страна, започват да се видоизменят. Незадоволената нужда обикновено се възвръща, обаче забавеното й задоволяване е вече непълно. А къде остава неизхвърлената урина? Количеството й в пикочния мехур е намаляло. Следва, че част от нея е минала по някакъв начин обратно в организма. Знаем, че част от урината вследствие на безспирното разлагане се превръща в газ и прониква отново в соковете. Намиращите се в нея минерални соли и неразтворими вещества кристализират под формата на дребни жълти камъчета в мехура и бъбреците и често биват изхвърлени цели. Ако разгледаме под микроскоп при 200 пъти увеличение утайката, която остава в нощното гърне, ще забележим, че тя се състои от малки жълти кристални камъчета поотделно, които образуват червеникава маса, когато са събрани в едно. Когато в организма се отложат голямо количество такива кристали, се образуват така наречените пикочни камъни, чието отстраняване ще опиша след малко. Тези камъни се образуват само при ненормални условия за кивот и при противоприродно хранене. Те се появяват по същия начин, както котленият камък в парните казани. Знаем, че той се появява само при висока температура и когато употребяваме вода, съдържаща минерали. Дъждовната вода по-трудно дава утайки. Задържаната в бъбреците урина се изпарява и образуваните вследствие на това кристали полепват един о друг. Докато са малки, те минават в пикочния мехур с урината, без да причиняват особено безпокойство. Но щом се увеличат, започват да причиняват при минаването си през пикочните тръби болките, наречени колики, понеже острата кристална повърхност дразни и разранява кожата. Когато при сериозно облагане на корема се стеснят пикочните канали, имаме така наречените стриктури, при които кристалите не могат да бъдат изхвърлени под формата на грис заедно с урината и започват да образуват пикочни камъни, които вследствие на постоянното обръщане в пикочния мехур придобиват овална форма, но си остават кристални по състав.

Задържането на урината невинаги дава в резултат пикочни камъни. Съставът на урината може да е такъв, че всичкото пикочно вещество да се отлага като чуждо вещество в тялото. Това може да доведе до всевъзможни болестни прояви, главно до образуване на възли и шикалки, за които вече говорих. Преди няколко години лекувах едно момче, чието тяло бе осеяно с шикалки, големи колкото грахово зърно. Те се появили по време на простуда, когато то не можело да ходи по малка нужда няколко дни. Казах, че шикалките скоро ще изчезнат, щом са се появили вследствие на задържане на урината. Същественото в случая бе шикалките отново да се превърнат в урина. Лекуването започна и само за няколко дни организмът изхвърли големи количества урина. Шикалките изчезнаха като отнети с ръка за голямо учудване на родителите. В този случай пикочното вещество бе преминало в шикалки, които тялото след усилване на жизнеността, успя да изхвърли.

Диарията и запичането, както казах, имат един и същи произход - облагане на тялото с чужди (болестни) вещества. Същото е и с ходенето по малка нужда, само че в случая „запичането" не се изразява пряко, а чрез по-далечни признаци - ненормално оцветяване, неестествено зачервяване на кожата, лишеи, главоболие, шикалки, пикочни камъни и т.н., които са предходни стадии на други, по-тежки болести.

Захарната болест се проявява направо. Причинените от вътрешната треска възпаления, на които се дължи и мъчителната жажда на страдащите от захарна болест, не създават запичане, шикалки или пикочни камъни, а предизвикват бързо отстраняване на веществата и разлагане на соковете, така че урината напуска тялото ферментирала, сладка. Пикочните камъни и захарната болест по същина не се различават. Различни са само външните им признаци. Отводните ми бани въздействат отлично на страдащите от захарна болест. Те премахват вътрешната треска и болестната жажда изчезва.

Пикочните камъни и захарната болест се лекуват по моя метод по един и същ начин - като се премахне причината, чуждите вещества. Камъните се раздробяват на грис и обикновено в това състояние се изхвърлят с урината. При лекуване на тази болест прави впечатление, че болните често ходят по малка нужда и се чудят откъде излиза всичката тази урина. Обяснението е просто. Целият организъм връща по старите пътища към бъбреците неизхвърлената, превърнала се в чуждо вещество, урина и я отстранява. Имал съм болни, които продължително време можеха да ходят по малка нужда само по време на банята. Нормалното функциониране на пикочния мехур се възстановяваше постепенно съобразно отстраняването на причината.

До каква възраст може да доживее един страдащ от пикочни камъни, показва случаят с Кайзер Вилхелм Първи. Той е живял 90 години. Това се дължи на благоприятното облагане. Върху наследника му - Кайзер Фридрих, който умрял много по-млад, облагането се е отразило много по-зле.

Уремията е болест, при която целият организъм е обложен с пикочни вещества. Те обикновено придружават болестите на пикочния мехур и пикочните камъни, чрез науката за лицеизраза тази болест може да се открие още в началото, преди самият болен да я подозира. Няма друго тъй ефикасно средство за пречистване на кръвта и организма, както моите отводни бани.

Подмокрянето е състояние, при което болният не може да задържа урината си. То се дължи на облагане на корема с чужди вещества. Обикновено на мехура се образува фистула, през която протича урината. Тази болест почти без изключение е последица на стари, потушени чрез лекарства или по друг противоприроден начин, разстройства.

Както подмокрянето, така и чревните фистули се лекуват основно по моя метод често пъти само за няколко дни или седмици. Тези болести изискват по-продължително лекуване само когато са се превърнали в хронични и тялото е сериозно обложено с лекарства, които са причинили вреди.

Катарът на пикочния мехур е до известна степен преходен стадий на по-сериозни болести на пикочния мехур и на пикочните камъни - критично възпаление на мехура и пикочните тръби, свързано с болезнено ходене по малка нужда. Както всички други болести, и той се лекува много бързо по моя метод, понеже причината е същата.

Бях повикан при един болен, който страдал от катар на пикочния мехур от 14 дни. Членът бе силно подут и болният ходеше по малка нужда при ужасни болки. На всеки 10 минути се явяваха болезнени мехурни спазми. Понеже уринирането през последните дни ставало все по-трудно и по-болезнено, лекарят на 14-ия ден искал да изтегли урината чрез катетър - нещо неосъществимо при съществуващото подуване. Той заявил, че е необходима упойка. Болният не позволил и същата вечер ме повика. Още при започване на първата обтривна баня престанаха явяващите се на всеки 10 минути мехурни спазми, а след като тя продължи половин час, болният ходи безболезнено по малка нужда. Той продължи банята още четвърт час и си легна. През нощта се яви усилено потене и обилно уриниране, непридружено от болки. За няколко дни катарът изчезна безвъзвратно.

БОЛЕСТИ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИ КАМЪНИ, ЖЪЛТЕНИЦА.

Те се явяват при десностранно облагане на организма с чужди вещества. Секрецията на черния дроб-жлъчката - знаем, че се влива в дванадесетопръстника и смекчава ферментационния процес на храносмилането. Навсякъде, където при десностранно облагане е обложен и черният дроб и той не е в състояние нормално да отделя жлъчката, имаме според моите наблюдения съвсем различно потене от това на левостранното облагане. Съобразно степента на облагането се появяват жлъчни камъни и втвърдявания на черния дроб. Всички страдащи от тези болести се потят леко и потта им има болестна зловонна миризма. Те страдат също от потящи се крака. Изпаряването, разлагането и ферментирането на жлъчката се изразява в потъмняване цвета на кожата. Явяват се така наречените чернодробни петна, а понякога и жълтеница. При лекуване на такива болни съм забелязал, че оздравяването става много бързо.

ПОТЯЩИ СЕ КРАКА.

Тази болест, както поясних, е във връзка със заболяването на черния дроб. Потящите се крака са признак на десностранно облагане. Когато заболяването на жлъчката и черния дроб е в по-напреднал стадий, потенето на краката обикновено изчезва. Тогава състоянието на болния се влошава, понеже болестните, зловонните вещества, които напускат тялото чрез потене на краката, остават в тялото и причиняват други, по-сериозни болести като лишеи, рак и т.н., за чието отстраняване е необходимо много повече време и по-енергично лекуване. Да се потушава потенето на краката чрез лекарства като хромова киселина, е равносилно да се подкопава здравето на организма. Последиците на лекарственото лекуване обикновено изпъкват след години под формата на тежки болести. Изкуственото потушаване на потенето е равносилно на запушване края на канала на големия град с цел да отстраним лошата миризма. Това бихме могли да сторим, обаче зловонието, което иначе се чувства само на едно място, при изхода на канала, сега ще се разпростре из целия град.

Жалко е, че нашите власти, следвайки съвета на лутащата се в мрак медицина, си служат с хромова киселина, салицил и други лекарства против потенето на краката у войниците. Последиците на това безумие са ужасни. При лекуването по моя метод потенето на краката изчезва много бързо без каквито и да било вредни последици за организма.

ЛИШЕИ И КОЖНИ БОЛЕСТИ

И тези широко разпространени болести се дължат на позната обща причина, независимо дали се появяват под формата на лишеи или изривания. Лекувал съм с голям успех много страдащи от лишеи и винаги съм констатирал, че тези болести са последица от потушаването потенето на краката и кожата. Те изразяват хронично състояние на потушени други болести и затова изискват по-продължително и по-енергично лекуване.

Има мокри и сухи лишеи. Сухите са по-трудно излечими. Те често се явяват у децата и са признак на наследено облагане или на потушени детски болести, а понякога и на ваксиниране.

ЕТО ДВА СЛУЧАЯ НА ИЗЛЕКУВАНЕ ОТ СОБСТВЕНАТА МИ ПРАКТИКА.


• Господин О. от Н. страдал от детство след второто си ваксиниране от кожно изриване, което постепенно обхванало цялото тяло. Трябвало да му слагат ръкавици и да му връзват ръцете, за да не се чеше през нощта. Сърбежът бил толкова силен, че той разкъсал джобовете и долните си дрехи, за да се чеше. Било му невъзможно да играе с другарчетата си и трябвало да убива мъката си в четене, което още повече помрачавало настроението му. С течение на времето болестта се усилила, душевното състояние още повече се помрачило и болният мислел изключително за близката смърт.

Случайно се запознал с принципите на старото природно лекуване, а чрез него и с моето. Предписах му да прави дневно две бани и диетична храна. Подобрението скоро настъпи. Кожното изриване постепенно изчезна.

• Господин В. от Г, 24-годишен, страдаше от лишеи по главата и шията. Лекарствата не помогнали и той изгубил доверие в медицината. Облагането бе предно, затова лекуването по моя метод ставаше бързо. Само за няколко дни храносмилането се подобри, а заедно с това и лишеите намаляха. Те изчезнаха окончателно след 16-дневно лекуване. Дебелият врат на болния отъня с около З и половина сантиметра. Чуждите вещества, които бяха причина за надебеляването на шията и на появата на лишеи, напуснаха тялото под формата на урина и изпражнения под влияние на отводните бани.

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.



eXTReMe Tracker