|
Share

Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.

Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията.

Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.

Луи Куне

БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ, БЕЛОДРОБНО ВЪЗПАЛЕНИЕ, ТУБЕРКУЛОЗА, АСТМА, ПЛЕВРИТ, ЛЕПРА

Туберкулозата засега е най-страшната болест. Тя намира жертвите си сред всички обществени слоеве и възрасти и създава големи безпокойства на лекарите въпреки привидните лечебни успехи.

Никоя болест не е така разпространена и така непостоянна, както туберкулозата. Външните прояви на тази страшна болест са най-разновидни и едва се намират двама болни с нещо общо. Един се оплаква от задух, друг - от главоболие, трети - от разстроено храносмилане, четвърти не забелязва нищо, особено докато, петнадесет дни преди да умре, се види жертва на мъчително белодробно възпаление. Пети също не вижда признаци на нещо сериозно, но за няколко дни изгаря от скоротечна туберкулоза, шести предполага, че страда от счупване на костта, а всъщност е станал жертва на туберкулозата. Много туберкулозни усещат болки в раменете, други страдат от ушни и очни болести, които прикриват действителността. Не са рядкост и възпаленията на шията и устата, бронхиалните катари, кашлицата и хремата на туберкулозна почва. Някои туберкулозни страдат от болки в краката, от незарастващи рани, дори лепра9, които прикриват истинското състояние, което вещият познавач на науката за лицеизраза може лесно и сигурно да констатира.

9 Лепра - проказа, инфекциозна болест по кожата на човека -бел. ред.

Характерен външен признак почти на всички туберкулозни е по-малко или повече отворената уста както през нощта, така и през деня. Тя показва, че в организма се развива силна горещина, която трябва да се изравни чрез поглъщане на по-голямо количество въздух. Предназначението на дробовете е непрекъснато да опресняват кръвта чрез поглъщане на чист въздух. Ако това пречистване е непълно поради възпиращите белодробната функция чужди вещества, отложени в дробовете, отпадъците на обмяната на веществата, които трябва да бъдат изхвърлени, постепенно се натрупват в организма и го задръстват. Понеже този процес засяга предимно дробовете, те страдат най-чувствително. Последицата е, че кръвта изгубва нормалния си състав и във вътрешността на организма се развива разрушителна горещина. Вследствие на нея дробовете се намират във възпалено състояние. Възпалените части по-късно се превръщат в мъртва тъкан, която тялото изхвърля под формата на храчки.

Страхът от белодробните болести е основателен, понеже медицината успява да ги забележи едва в по-напреднал стадий, обикновено когато излекуването е невъзможно. Наистина, печално е, че предходните стадии на туберкулозата са неизвестни на лекарите, понеже диагностиката им е несъвършена.

Разрушеният дроб не може да се възстанови нито чрез прочутия туберкулин, нито по хирургичен път, както доказва модерното отстраняване на каверните. Изобщо няма средство за пълно прекратяване на разрушителния процес в дробовете, обаче има такова за възвръщането му към началния стадий. Това възвръщане може да стане чрез моя изпитан в продължение на години лечебен метод. Същественото при лекуване на белодробните болести е навреме да се познаят предходните им стадии, които често можем да проследим в детството чрез науката за лицеизраза. Затова тя е от извънредно голямо значение при лекуване на туберкулозата. Доскоро навременното познаване на тази болест бе почти безразлично на медицината, понеже тя не е в състояние да я лекува нито в ранните, нито в късните стадии. Началните стадии са придружени от състояния, за които болните нямат дори понятие. Затова е трудно да убедим такива болни, че страдат от туберкулоза. Това ми доказа следният случай. В санаториума ми прислужваше девица с цъфтящо според общото мнение здраве. Обаче според науката за лицеизраза тя страдаше от туберкулоза. Няколко пъти казах на болната, че трябва да започне да се лекува, тъй като в противен случай не ще живее повече от година. Тя винаги отговаряше, че е здрава и че не се нуждае от бани. Аз замълчах, но четири месеца преди смъртта й повторих съвета си със същия неуспех. След три месеца прислужницата легна и за четири седмици умря от скоротечна туберкулоза.

След тези общи разсъждения пристъпвам към разглеждане на причините за зараждането на туберкулозата. Всички белодробни болести са крайни стадии на предходни неизлекувани, в повечето случаи потушени чрез лекарства болестни състояния.

Те произхождат обикновено от полови болести пряко или косвено. В последния случай са предадени на детето чрез наследено облагане. Чуждите вещества, отложени в хронично състояние, отново се проявяват при зачеването и по-късно се явяват у децата под формата на скрофули или туберкулоза. Известно е, че семенната течност (спермата) е квинтесенция на организма, криеща в себе си всички свойства на организма, които по-късно се проявяват у детето. Опитът ме убеди, че скрофулите в по-късна възраст неминуемо довеждат до туберкулоза. Тях трябва да разглеждаме като преходен стадий на болестта. В началото организмът има достатъчно жизненост да изтласка наследените чужди вещества към повърхността - скрофулите са именно такива вещества, обаче по-късно тази жизненост намалява и тялото не е в състояние да се справи с разложителния процес, причинен от присъствието на чуждите вещества и наречен на научен език туберкулоза. Напълно изключено е наистина здрави индивиди при случайно облагане с чужди вещества веднага да се разболеят от туберкулоза в какъвто и да е вид, колкото и бацили да попаднат в дробовете им. За да се развие туберкулоза, е необходима много висока вътрешна температура, понеже бацилите виреят само при такава ненормална температура. Тя е възможна само при наследена чрез редица поколения обложеност или когато личността е разрушила напълно организма си чрез безумен, неприродосъобразен живот.

Същественото е да схванем, че всички белодробни болести, както изобщо всички разстройства, произтичат от корема, т.е. от нарушено храносмилане. Предразположението към туберкулоза не трябва да си представяме като пряко пропиване на дробовете с чужди вещества, а като наследяване на нежен, изроден, несъпротивоспособен организъм със слабо развити дробове. Понеже не са в състояние да пречистват кръвта и са при входа в тялото, естествено е те първи да станат жертва на бацилното рушене. Чуждите вещества обикновено засядат там, където срещат най-слаба съпротива. Затова за туберкулозните е извънредно важно да спрат по-нататъшното облагане на тялото с чужди вещества.

Същата причина, която покосява живота на доведените от тропиците маймуни, т.е. разстроеното вследствие на противоприродно хранене храносмилане, е основание да се разболява и човек от туберкулоза. Студеният климат, който досега единствено виняха за това, допринася за зараждането на туберкулозата само дотолкова, доколкото при по-ниска температура ферментационният процес на храносмилането става по-бавно, особено когато животните не получават предназначената им от природата храна. Тогава действат едновременно два вредни за здравето фактора. Често съм имал случаи да наблюдавам как се мени здравето на маймуните в зависимост от придвижването им от едно място на друго. Констатирах, че заболяването винаги започва с разстройване на храносмилането. Същото е с нас, но ние сме по-добре поставени, понеже сме се приспособили към промените на температурата и се справяме само с ненормалните условия за живот и хранене.

Констатирал съм също, че при туберкулозата въпреки старателния подбор на храната организмът не е в състояние да я използва. Поради голямата вътрешна топлина тя изсъхва и полепва по червата. Както вече казах, не съставът на хранителните продукти е гаранция за правилното хранене на тялото. То се обуславя единствено от асимилативната способност на организма. Колко различна е тази способност, знае само този, който е имал работа с болни. Когато тялото е значително обложено с чужди вещества, дробовете поради големия размер са особено застрашени, тъй като наблягащите към главата ферментиращи вещества обикновено минават през дробовете. Щом и последните значително се обложат, те стават гнездо на чуждите вещества, които вече не наблягат към главата.

В случай че в дробовете започне разлагане, първо пострадват върховете им. Така е, защото намиращите се в тялото чужди вещества винаги се стремят нагоре. Знаем, че върховете на дробовете свършват в раменете. Когато се развива ферментацията, ферментиращите вещества наблягат нагоре и проникват във върховете и понеже раменете се явяват като преграда, най-много пострадват краищата. На това се дължат многото раменни болки и бодежите, от които често се оплакват туберкулозните, докато дробовете още не са разрушени.

След тези предварителни бележки пристъпвам да обясня появата на туберкулозните възли.

Те имат същия произход, както възлите при хемороидите и рака, и изобщо всички израстъци, до най-малката пъпка в тялото. За да ги обясня по-подробно, трябва да се върна назад. Казах, че здравото тяло има влажно топла кожа докато кожата на страдащите от хронични болести е суха и недеятелна. В първия случай организмът още притежава нужната жизнена сила да изтласка навън всички вредни и спиращи функциите му вещества, а във втория тази сила му липсва. Тогава в него се натрупват много предназначени за изхвърляне вещества, които образуват благоприятна почва за развитие на болестите. Може би често сте констатирали, че у мнозина през известен период на годината се явяват циреи по таза, шията или ръцете. Преди това такива индивиди усещат известна тежест в цялото си тяло, която свършва с появата на циреите. Тя е придружена от някакво чувство на телесно възраждане или най-малкото поне на лекота и свежест. Нека проследим този процес отблизо, т.е. да разгледаме появата на циреите.

Първо забелязваме, че там, където ще се образува циреи, няколко дни, дори седмици по-рано мястото започва да се зачервява. Зачервеното място се увеличава и започва да се подува и накрая под кожата се образува дебел, твърд възел, който причинява болки - възпалява се и се зачервява все повече и повече. Болният усеща как като че ли от всички страни нещо се стреми към цирея, който е крайно чувствителен при движение. Щом циреят узрее, т.е. стигне върха на развитието си, започва да омеква, на кожата се образува гнойна пъпка, която се пуква и гнойта изтича. Чрез този процес тялото се освобождава отчасти от натрупаните в него чужди вещества. Той не е нищо друго освен усилие на организма да се пречисти. Може би ще запитате защо у всички не се явяват циреи. Казах, че същото е и с потенето - не всички се потят. Това се дължи на нееднаквата жизненост у различните индивиди. Когато тялото има голям запас от жизненост и не успява да отстрани чуждите вещества чрез естествените си пътища - червата, бъбреците, кожата и дробовете, ги изхвърля под формата на циреи. Когато необходимата за довършване на лечебните кризи жизненост е отслабена вследствие поглъщане на лекарства или поради противоприроден живот, натрупването на чужди вещества продължава, но тялото не е в състояние да ги отстрани под формата на циреи. Тогава в началото се образуват втвърдявания, които не причиняват болки, обаче очистителният процес остава незавършен и вместо циреи имаме шикалки (възли). Шикалката е неразвит циреи или сбито чуждо вещество, което тялото в много случаи обгражда, за да го обезвреди. Когато организмът все още притежава жизненост, той изтласква тези шикалки до външния пласт на кожата. Тях можем да напипаме в голямо количество по шията и на много други места. Където тази жизненост липсва, започват да се образуват възли и във вътрешността на тялото. Такива възли наричат хемороиди и туберкулозни, ракови и т.н. в зависимост от мястото и естеството им. Ако успеем по някакъв начин да увеличим жизнеността на тялото, веднага ще констатираме промяна на тези възли.

И по-рано са забелязвали да се явяват много циреи при водолекуването. То, както днес още се практикува от привържениците на природното лечение, усилва жизнеността на организма дотолкова, че той е в състояние да продължи недовършения процес на пречистване, като образува циреи. Когато успеем да усилим жизнеността на организма в още по-голяма степен, отколкото ни позволява водолекуването, организмът разпръсква и стапя дори и тези възли. Щом успеем да отведем разтвореното чуждо вещество към естествените изходи, това се постига много лесно чрез моите отводни бани, и престанем да вкарваме в тялото нови болестни вещества чрез противоприродно хранене, образуваните циреи и възли във вътрешността на организма се стопяват, тъй както са се появили. И чрез стария водолечебен метод се постига стопяване на възлите, но не става отвеждане на чуждите вещества към изходите и те се отлагат отново там, където организмът все още притежава необходимата жизнена сила да образува циреи, докато при моето лечение такива съвсем не се явяват. Методът ми има това преимущество, че отстранява чуждите вещества бързо и естествено.

В заключение повтарям, че туберкулозните възли не са нищо друго освен неразвити циреи със същия произход, както всички други израстъци в тялото. Това, че у едного циреите се явяват тук, а у другиго там, се обуславя изключително от степента на облагането.

Щом знаем как се явяват циреите, към които се числят и туберкулозните възли, лесно е да намерим начин за отстраняването им. Познавайки същината на циреите и възлите, не е трудно да схванем, че изрязването им, практикувано от медицината, е палиативно средство. Изрязването отстранява само външните признаци, но не засяга корените на злото. Възлите изчезват трайно само когато се усили жизнеспособността на организма и той успява сам да ги разтопи и прогони чрез отделителните органи. Благодарение на особеността на жизнената сила в организма и условията на живота тези възли дори когато са в калцирано състояние, могат да се стопят и отстранят от пътя, по който са се образували. Това, разбира се, изисква продължително, понякога неколкогодишно лекуване по моя метод.

Произхождащите от ферментационния процес чужди вещества невинаги се движат по един и същи път. Затова се случва при един да бъдат засегнати първо върховете на дробовете, при друг ферментиращите маси да наблегнат главно върху средата на гръдния кош и да причинят астма и катари или всевъзможни възпаления на дихателните проходи. Такова възпаление, макар и в латентна форма, има у повечето туберкулозни.

Различните хронични латентни състояния на дробовете довеждат до възпалителни болести.

Белодробно възпаление и възпаление на плеврата. Това са остри лечебни кризи, при които тялото изпада в усилието си да изхвърли чуждите вещества. Когато не умеем да ги лекуваме, те лесно довеждат до смърт. Лекувани по моя метод, тези остри болести в повечето случаи не са опасни. Чрез отводните бани ние напълно овладяваме и обезвреждаме болестта. Тези остри кризи се лекуват удивително бързо.

За да бъда по-добре разбран, ще опиша един случай от собствената си практика. Бях повикан от едно семейство, в което деветгодишно момиче лежеше от сериозно белодробно възпаление. Домашният лекар алопат безуспешно лекувал детето с Креозот два месеца. Тази отрова дотолкова бе разстроила храносмилането, че родителите очакваха скорошната смърт на дъщеря си. Бях повиван в последния момент. Казах на родителите, че ако изоставят лечебните предписания на домашния лекар и строго следват моите, може в кратко време да се очаква подобрение. Така и стана. Дори на втория ден от лекуването настъпи подобрение и след осем дни момичето бе вън от всяка опасност. След няколко седмици започна да играе с приятелките си. Ако моят метод бе приложен от самото начало на болестта, а не след двумесечно противоприродно лекуване с креозот, момичето щеше да оздравее за няколко дни, а не за няколко седмици.

При всички белодробни болести във вътрешността на дробовете се развива висока температура. При вдишването и издишването в дробовете става разлагане на въздуха. В момента, в който вдишваме и издишваме, дробовете ни разлагат въздуха на съставните му части - кислород и азот, като част от кислорода остава в тялото, а азотът, смесен с нечистите газове на тялото, бива издишан. Така в дробовете непрекъснато се извършва разложителен (горивен) процес, чието проучване струва немалко труд на химиците. Този процес е придружен от висока температура, която още повече се повишава и става ненормална, щом във вътрешността на дробовете почнат да ферментират болестни вещества.

Казах, че бацилите са продукт на ферментацията на чуждите вещества в тялото и че развитието им се обуславя от определени температури. Понеже туберкулозата трябва да е винаги придружена от много висока температура, туберкулозните бацили намират условия за развитие в самите дробове. Това знае и медицината, при все че не използва тази истина, а по-скоро прибягва до противоприродни средства, като с това доказва, че не разбира същината на бацилите.

Медицината се стреми по принцип да обясни появата на всяка болест с присъствието на известен бацил В организма, като забравя, че както едно и също растение се развива различно при различни климати, така и бацилите по естество и форма зависят от различните температури.

Който е следил внимателно мисълта ми, лесно ще намери пътя, по който могат да се лекуват белодробните болести. Лекуването трябва да цели непрекъснато регулиране на анормалните вътрешни температури и едновременно повишаване на жизнената сила, докато тялото започне нормалните си функции. За да се постигне това, е необходимо наред със спазване на диетичните и другите ми здравни правила да се правят и отводните бани. Най-трудно е правенето на баните в целесъобразен ред. Високите температури в тялото в началото не могат изведнъж да се понижат за дълго време. Така че баните трябва да се нагодят точно съобразно състоянието на болния не само по продължителност, но и по последователност. Това може да стане само под надзора на добри познавачи и опитни практиканти на лечебния ми метод, каквито за съжаление са рядкост. Свежият, пропит от слънчева светлина, въздух, е важен фактор при лекуването, който никога не трябва да се пренебрегва. Много благотворно въздействие на туберкулозните оказват слънчевите бани.

Що се отнася до туберкулинното инжектиране, аз решително го отричам. Неговото въздействие се обяснява много просто. Отровата, която се вкарва в организма на туберкулозните при известни условия, въздейства на чуждите вещества, както квасът на хлебното тесто, т.е. причинява ферментация (треска). При това може да настъпи промяна в първичното ферментационно състояние на чуждите вещества, което, разбира се, е свързано с образуването на други вътрешни температури. Последицата от това е, че туберкулозният бацил, който се развива само при определена температура, при новата, несвойствена нему, умира. Чуждите вещества обаче си остават в организма и са почва за нови, по-сериозни болести. Инжектирането е и ще си остане палиатив, чиито вредни последици рано или късно ще изпъкнат. Лекуването, което придружаваше откриването на туберкулина, вече отстъпва място на разочарованието. От всички страни, дори от самостойно разсъждаващи лекари, чуваме отрицателни мнения за него. Днес Като че ли никой не се интересува от инжектирането. Времето ще изтъкне инжектирането като една от най-големите заблуди, през които е минало човечеството.

Истинско, трайно излекуване на напредналите белодробни болести може да се постигне чрез продължително целесъобразно прилагане на моя лечебен метод. В много тежките, безнадеждните случаи, разбира се, излекуване може да не се постигне, обаче състоянието на болния може да се облекчи до последния момент. Излечимостта на белодробните болести зависи от жизнеността на болния и от това, дали може да се подобри храносмилането. Успеем ли да го нормализираме, подобрението настъпва много бързо, но ако не успеем, излекуването е невъзможно. Лекувал съм много болни, които бързо оздравяха, понеже храносмилането им в кратко време се регулира. У други, които имаха твърди гнойни възли в дробовете си, констатирах, че стопяването на тези гнойни възли изисква години. При стопяването на всеки такъв възел настъпваше криза, която, макар и не опасна сама по себе си, протичаше все пак болезнено. Моят метод дава възможност да се регулират вътрешните температури и ако това регулиране се извърши правилно, чуждите вещества се връщат към изхода си - корема, и биват изхвърлени. Така постепенно се постига излекуване.

Ако организмът не е силен, обтривноседящите бани са най-ефикасното средство за прогонване на чуждите вещества от тялото, но препоръчвам да се правят често и парни бани, които лете да се заменят със слънчеви. Разбира се, строгата диета и чистият въздух са също неизбежни условия.

В случаите, в които белодробната болест е много напреднала, седящите бани много силно възбуждат организма, затова трябва да се заменят с коремнообтривни. Тогава е необходима вода с температура 27,7-30°С. В началото банята е 5 минути и се повтаря няколко пъти през деня според нуждата. Заякне ли организмът, по-Късно могат да се правят и обтривноседящи бани. Често жизнената сила и способността на организма да реагира се оказват недостатъчни, за да се постигне излекуване. В такъв случай баните дават облекчение. Надежда за подобрение винаги има, щом храносмилането може да се уреди.

В заключение ще опиша няколко случая на излекуване.

АСТМА.

Една 65-годишна госпожа страдала от силен задух. Лекарят,който я лекувал с хапчета от Креозот, и с това влошил състоянието, главно храносмилането й, предписал като крайна мярка да отиде на юг, понеже според него нямало средство за лекуване на астма в такъв напреднал вид. Болната едва можеше да направи десет крачки последователно - така много я измъчваше задухът. Който познава лечебните средства на медицината, знае, че изпращането на болните на юг е равнозначно на: „Няма никаква надежда. Ние не сме в състояние да те спасим. Опитай, може би природата ще ти помогне." Същото чувство имаше и тази болна, затова по съвета на своя приятелка дойде при мен, след като заявила на лекаря си, че предпочита да умре в родината си, отколкото да дири спасение в чужбина. Така в началото на декември тя започна лекуване по моя метод. Времето бе мълчаливо и студено. Натискът на чуждите вещества нагоре бе много силен. Болната следваше съответно предписанията ми. За кратко време този натиск намаля, след като храносмилането значително се подобри. Изхвърлянето на чуждите вещества ставаше обилно чрез потта и изпражненията. Болната правеше всекидневно коремообтривни бани, а от време на време и по една парна. За няколко месеца тя оздравя напълно. Всички болестни признаци, които са се явили при развитието на болестта, се повториха, само че около 12 пъти по-скоро, отколкото при облагането. През всеки месец лекуване организмът изхвърляше чужди вещества, натрупани в продължение на 12 месеца, така че астмата изчезна напълно за 3 месеца.

ОЩЕ ЕДИН ИНТЕРЕСЕН СЛУЧАЙ ОТ АСТМА.
Болният бе на около 60 години, отречен от лекарите, след като страдал няколко години. Вследствие на продължителна употреба на лекарства жизнеността на организма бе извънредно намаляла. Облекчение настъпи още след първите няколко бани. Понеже болният го чувстваше само по време на баните и малко след тях, правеше баните по-често, отколкото му бях предписал. Понякога се къпеше и през нощта, понеже мъчителната кашлица не му позволяваше да спи. Когато банята траеше един час, той можеше да спи в продължение на един час, след което с повишаване на температурата кашлицата се усилваше дотолкова, че по-нататъшното спане бе немислимо. По бреме на баните организмът отново придобиваше толкова жизненост, че изхвърляше големи количества гной чрез храчки. Това облекчаваше. Месец след месец болният, който бе на прага на смъртта, ставаше все по-свеж и по-жизнерадостен. След едногодишно лекуване напълно плешивата му глава обрасна слабо със сиви косми -нещо, което учуди близките му.

ТУБЕРКУЛОЗА (НАПРЕДНАЛА).

С мен се посъветва една 30-годишна госпожа, която страдаше от напреднала туберкулоза. Тя почти винаги, особено нощем, дишаше с отворена уста. Майка й умряла на 45 години от белодробна туберкулоза и предала предразположение към тази болест на всичките си деца. Като дете, подобно на братята и сестрите си, болната страдала от скрофули, а като 20-годишна девица имала кръгло лице с червени бузи, които зиме ставали синьокръвни. След това затлъстяването и червенината на бузите изчезнали и тялото заело наглед нормалната си форма, обаче се появили признаците на туберкулозата. Храносмилането се разстроило, запичането се сменяло с диария, цветът и миризмата на изпражненията показваха доколко разнообразен и ненормален трябва да е бил ферментационният процес на храносмилането. Наред с чести главоболия и зъбобол се явили и периодични болки и бодежи в гърдите и раменете. Тези болки винаги се явяват само през време на разрушителния процес. Щом части от дробовете се разрушат, болките престават. И менструацията на болната бе болезнена и нередовна. Не се явяваше с месеци, а след това зачестяваше. Освен това имаше обща умора, голяма мъка и недоволство. Който не е запознат с науката ми за лицеизраза, би помислил, че тази госпожа е образец на здраве. Тя пристъпи към лекуването по моя метод с ясно разбиране и пълно съзнание за сериозността на състоянието си. Предписах й всекидневни отводни бани, изпотяване, невъзбуждаща храна и продължително престояване на чист въздух. Благодарение на всичко това здравето й за половин година се подобри дотолкова, че изкачването на стълби и продължителното ходене, които по-рано й причинявали умора, не й струваха никакво усилие. Храносмилането се подобри, главоболието изчезна и настъпи пълно доволство от живота. Ясно се виждаше как облагането се смъква отгоре към корема. През първата година от лекуването само два пъти се явиха силни кризи, които траяха 2-3 седмици, болната усещаше преходна слабост - лечебна криза, която не изглеждаше странна при хроничната й болест.

През втората година на лекуването здравето й още повече укрепна, явиха се само две кризи. След двегодишно лечение белодробната болест изчезна напълно.

ТУБЕРКУЛОЗА.

Друг, също така забележителен, случай. Болният бе 40-годишен. Според видни лекари страдаше от туберкулоза. Препоръчали му да живее на юг. Прегледах го и установих чрез науката за лицеизраза, че белодробната болест е хронична, така че престояването му на юг би го довело до гроба след не повече от година. Посъветвах го да започне веднага лекуването. При безспирно подобрение на здравето се яви преходен катар на пикочния мехур и червата, от които страдал продължително девет години по-рано. Катарът сега бе в много по-слаб вид и изчезна след две седмици - след като жизнеността се усили чрез моя метод, тази хронична, потушена по-рано, болест се яви в остра форма. Болният трябваше да преживее и временен трипер, от който страдал на няколко пъти, когато бил на 20 години. Тогава лекарите го лекували със спринцовки. Триперът изчезна след две седмици. През това време белодробната болест взе съвсем друг обрат и болният помисли, че е напълно оздравял. По моя съвет той трябваше да продължи лекуването известно време. Пълното оздравяване настъпи след шест месеца.

КОСТНА ТУБЕРКУЛОЗА И КОСТНО ЗАГНИВАНЕ.

Лекувал съм много страдащи от тези болести със задоволителни резултати. Почти във всички случаи болните страдали в детството си от рахит, който до известна степен е преходен стадий на туберкулозата. Можеше със сигурност да се установи, че костите на повечето от рождение са били меки, синкави и чупливи. Загниването на костите е станало по време на половото съзряване. Костите на краката и на ръцете отчасти са гноясали и силно са се подули. В някои случаи ръце и крака бяха отрязани. Повечето болни бяха обявени за неизлечими, преди да започнат лечението ми. Мнозина се излекуваха, а някои намериха облекчение. Отрязаните крайници не могат да се възстановяват. Операциите във всички болестни случаи са най-неподходящото средство. Твърдя, че чрез тях никога не се постига истинско излекуване. Болестта се лекува само по пътя, по който се е развила.

Спомням си за едно момче, което лекувах. Двата му крака от коляното до ходилото бяха изранени и наполовина гноясали. Лекарите искали да отрежат и двата крака. Това станало причина родителите му да го доведат при мен. Предписах отводни бани и невъзбуждаща диета. След четири седмици разтворените кости започна ха да се възстановяват отвътре. Над откритите рани кожата се закръгли, както кората на дърво, което е било ударено с брадва. След шест месеца на мястото на раните останаха само белези, които изчезнаха след още два месеца лекуване. Едновременно здравословното състояние на момчето напълно се промени. Меланхолията се замени с истинска детска бодрост.

Друго десетгодишно момче страдаше от туберкулоза в коляното. Според лекарите кракът също трябвало да бъде отрязан. Бяха необходими повече от 9 месеца, за да отвлечем намиращите се в коляното чужди вещества към корема. По бедрата се образуваха гнойни рани, които изхвърляха гной в продължение на 3 месеца. Четири месеца лекуване бяха достатъчни, за да проходи момчето.

ЛЕПРА.

Многобройните успехи, които съм постигнал при лекуването на лепрата, доказват, че учението ми за единния произход на болестите и в този случай си остава истинско. Ето един интересен случай от лепра.

Болната бе на 41 години. До ваксинирането на 2-го-дишна възраст тя била напълно здрава. Оттогава датира болестта й. След ваксинирането се явило упорито изриване на шията, което на 10-годишна възраст се превърнало в лепра по лицето, която траяла цели 30 години. Болната се съветвала с много лекари, обаче не намерила облекчение. Лицето й бе отвратително. Всички я отбягваха. Лекарите я бяха отрекли. В това плачевно състояние тя дойде при мен. След като я прегледах, установих, че облагането бе много благоприятно. Това осигуряваше бързия успех на лекуването. Надеждите ми се оправдаха. След 2 седмици лицето се измени и не изглеждаше така отвратително. Храносмилането, на което по-рано никой не обърнал внимание, много се подобри. Като последица на това се явиха обилни изпражнения, чрез Които организмът се освобождаваше от болестните сокове. След седем седмици лицето придоби нормалния си цвят.

Този бърз лечебен успех бе възможен само защото облагането бе предно. Всички, които са чели науката ми за лицеизраза, могат да си обяснят това явление.

Имал съм и други случаи от лепра, не така тежки, обаче изискващи по-продължително лекуване. Трудноизлечими случаи са тези, при които имаме гръбно или левостранно облагане.

Някои такива болни прекъснаха лекуването след няколко седмици, понеже не констатираха значително подобрение поне в храносмилането. За съжаление там липсваше търпение да дочакат благоприятния край.

Забележителен успех постигнах с една госпожица от Щетин. Тя страдаше цели 19 години от лепра по лицето и се страхуваше да се яви сред обществото. Винаги държеше лицето си забулено, за да не го виждат. Всички лечебни средства, с които борави медицината и които болната опитвала в продължение на 19 години, преди да се консултира с мен, се оказали безсилни. Излекуването й по моя метод стана удивително бързо. Като израз на благодарност получих следното писмо.

„Многоуважаеми г-н Куне, състоянието на здравето ми дава основание да ви изкажа благодарността си за успешното излекуване на тежката ми болест. Продължавам да се лекувам по метода ви с голям успех. Чувствам се отново силна и свежа и съм в състояние да подновя с радост изоставената си работа. Изпитвам неизразима радост при съзнанието, че най-сетне намерих при вас спасение, след като скитах по лекари в продължение на деветнадесет години.

Това ми дава повод да препоръчам метода ви на всички болни, безразлично от каква болест страдат.

Моля публикувайте настоящото за благото на страдащото човечество.

Приемете още веднъж благодарността и уважението ми.


А. Ш., Щетин"

ВОДОЛЕЧЕНИЕ-Луи Куне

При днешното раболепно подчинение на авторитети и безкритично възприемане на многото нелепици, които ни се поднасят под етикета „култура", не е странно, че очебийни истини, с каквито са осеяни от край до край съчиненията на Куне, биват отминавани с пренебрежение.

Ние сме така механизирани в съвременния изкуствен живот, че дирим истината там, където я няма - зад заслепяващия блясък на сложни апарати и зад гръмките фрази и недостъпните названия. Ако Куне бе дипломиран учен, участта на учението му за болестите несъмнено щеше да е по-завидна, той отдавна щеше да се наложи в лекарския свят, поне що се отнася до „чуждите вещества", до замърсяването на организма като една от съществените причини за заболяването.

Горната забележка смятам за необходима, за да не попадне читателят в предразсъдъците и в прибързаните критики, които се сипят върху учението на Куне. Когато го преценяваме, не трябва да съдим по неумелите опити на стигнали до гроба болни. Лекомислено е да приемаме за недостатък на едно учение това, за което е виновна само личността, неумееща да си служи с него. Нима обстоятелството, че неопитни стават жертва на сериозни възпаления и разстройства вследствие продължително и неумело излагане тялото си на слънчевите лъчи, говори във вреда на слънцелекуването?

Законите на природата са едни и същи навсякъде и за всекиго. Не са те тези, които се съобразяват със състоянието и особеностите на организма ни. Напротив, ние трябва добре да ги проучим и преценим, преди да пристъпим към използване лечебните сили на природата. Само по пътя на сигурната себепреценка и умелото използване на лечебните закони и при наличността на един жизнеспособен организъм можем да разчитаме на успешни и трайни лечебни резултати.

Необмислените случайни опити сигурно завършват с неуспех и разочарования и, разбира се, хвърлят сянка върху това, което трябва да разглеждаме само като истина, като изходна точка на постъпките си.

С това съвсем не искам да изтъкна теорията на Куне като изчерпваща сложния въпрос за появата и лекуването на болестите. Всеки от представителите на природния лечебен метод, между които Куне заема несъмнено завидно място, е съумял да го изследва само отчасти. Задоволителен поглед и правилна преценка върху природния лечебен метод в досегашното му развитие можем да имаме само когато проучим всички съставляващи го лечебни методи. Във всеки от последните, доколкото почива на природни закони, има нещо ценно. Методът на г-н Куне е само звено от общата верига. Колкото и да е „ненаучен" според тези, които съдят за научността на дадена теория по броя на томовете и формулите, той има утвърдено място в лечебната съкровищница.


eXTReMe Tracker