|
Share

Трябва незабавно да се вземе решение гладуването да бъде прекратено. Силите на гладуващия са отслабнали от дехидратацията, и възстановяването им ще бъде бавен процес. Ако повръщането е придружено с диария, а това се наблюдава извънредно рядко, дехидратацията е много по-силна.

В случаи, когато повръщането продължи след допустимия период, гладуването задължително трябва да се прекрати. Това не винаги е лесно, тъй като съществува тенденция да се повръща и храната, както и водата. При наблюденията, които съм провеждал върху някои от хората, предприели гладуване, често съм опитвал няколко вида сок, преди да намеря най-подходящия, с който е възможно да се започне. Макар при гладуването диарията да не се наблюдава така често, както повръщането, но и тя не е изключена. Тя може да се появи на всеки етап от гладуването, дори след тридесет и петия ден. Отделят се жлъчка, слуз и задържани фекалии. Кризата несъмнено е от прочистващ характер. Може да се разгледа по същия начин като синдрома на силно изразен оток, придружаващ нефрита (болестта на Брайт); по време на гладуването голяма част от едематозния оток се изхвърля от организма. Не съм убеден, че това не се случва никога на хора, които не гладуват, но е често срещано явление при гладуване в случай на оточност.
11. Девет основни стъпки Нека предупредя, че гладуването е много по-сложен процес, отколкото обикновено се възприема дори и от най-убедените му привърженици. То означава много повече, отколкото просто да не се приема храна. То едновременно е изкуство и наука. Прилагането на гладуването понякога изглежда почти неограничено. Неудобствата, които причинява, не е невъзможно да се преодолеят; опасностите, които дебнат, са малко на брой и се случват рядко. И все пак за да се постигнат най- задоволителни резултати, гладуването трябва да бъде съгласувано с някои твърдо установени правила и техники от човек, който притежава опит в тази област. Парадоксално, но при остри заболявания наблюдението не е така важно както при хронични заболявания. Когато болестта се дължи на дългогодишен неправилен начин на живот и пациентът е на прага на смъртта, с тежки увреждания на органите, е необходим богат опит, за да му бъде предписано гладуване, което да продължи достатъчно за постигане на желаните резултати. В такава ситуация би било прекалено рисковано да се доверим на човек без опит и знания. Знам, че има необучени лаици, които се опитват да ръководят процеса на гладуване. Вярвам, че е жизненоважно това да се проучи предварително, за да сме сигурни, че за нас се грижи най-добрият и най-опитният специалист. Във връзка с това трябва да отбележа още, че макар да съществуват множество здравни заведения, признати със закон в нашата страна, малцина от обучените там специалисти разполагат с някакви знания или опит в областта на гладуването. Не можем да изберем наслука някой доктор, който да ръководи процеса на гладуване, без да знаем какво включва неговата специална подготовка. Основно правило в практиката на хигиенистите е, че всички нормални физиологични потребности се запазват и в болестно състояние. В период на въздържание те трябва да се задоволяват според нуждата и функционална цялост да се запази. Нека ясно разберем едно: когато провеждаме гладуване, не спираме да дишаме или да пием вода. Нуждата от кислород никога не изчезва; продължаваме да изпитваме жажда на определени интервали и поемаме вода. Гладуването е въздържане от храна, а не въздържане от основните функции на живота. И е въздържане от храна единствено в смисъла, че се въздържаме от сурови хранителни материали за определен период от време, докато тялото използва складираните запаси. Ние все пак се нуждаем от храна и се храним. Гладуването не е прекратяване на жизнеността. Наистина, въпреки че то е период на силно намалена активност, някои от процесите на живия организъм са ускорени по време на въздържанието. Основните потребности в живота: храна, въздух, вода, топлина, слънчева светлина, активност, почивка, сън, чистота, хармония на ума, си остават основни потребности на организма по време на гладуването. Хранителните елементи, с които се поддържат функциониращите тъкани на тялото, се добиват от резервите, складирани в организма. В зависимост от жаждата се приема вода; препоръчва се топлина, така че тялото да не изстива; слънчевата светлина е необходима, за да поддържа намалената метаболитна активност; чистотата си остава основна необходимост; сънят е необходим; особено важни са душевната и емоционална стабилност. Методите и техниките на гладуването са от голямо значение и би трябвало да бъдат признати и разбрани от всеки, който проявява интерес или планира гладуване. Къде започват тези техники? Някои казват, че началото се поставя дълго преди да започне самото гладуване - в най-ранните етапи от подготовката на гладуването!

1. ПОДГОТОВКА
Създадени са множество сложни схеми за подготовката на пациента за предприемане на гладуване. Някои от тях включват период на консумация на определени храни, с цел да се изпразнят тънките черва, преди да се започне гладуването. Други методи включват гладуване в продължение на един ден, хранене в продължение на два дни, гладуване в продължение на два дни, хранене в продължение на четири дни и така нататък, като целта е човекът постепенно да се подготви за гладуване със значителна продължителност. Всички тези схеми са загуба на време и пари, тъй като предлагат да се приема все пак някаква храна в момент, в който е необходимо да се предприеме гладуване. Тъй като няма причина човек да не започне гладуването незабавно и без тези методи, ние не ги препоръчваме. Съществената подготовка се състои в душевната и емоционалната нагласа. Ако можете да вникнете в мъдростта и смисъла на гладуването и освободите ума си от всякакви страхове спрямо този съвършено нормален процес, ще можете да го проведете с лекота и желание. Бъдете убедени, че гладуването ще ви бъде от огромна полза и го започнете без страхове или неудоволствие. Душевната нестабилност и страхът могат да превърнат гладуването в труден или невъзможен процес. Когато започнах своята практика, първите няколко месеца проведох стаж при д- р Майло А. Крейн, който тогава ръководеше санаториума „Крейн" в Елмхърст, Илинойс. Д-р Крейн никога не препоръча гладуване на пациент, който изпитваше страх от него. Вместо това му предписваше диета и му позволяваше да се движи сред другите пациенти. Обикновено след няколко дни пациентът сам питаше дали вече може да проведе гладуването. Това е едно от предимствата да бъдеш сред другите. Човек вижда и се убеждава, че те не са изгладнели, а всъщност придобиват полза. Страхът изчезва пред реалността.

2. ПОЧИВКА
Техниките на гладуването се основават на прости психологически принципи. Те не включват необходимостта, нито приложението на някакви средства и мерки, чужди на присъщите на живия организъм естествени нужди. Терапии, специални методи и насилствени мерки не са приети в провеждането на гладуването. Най-важната техника на гладуването е тази на намаляването на активността: душевната, на сетивата и физическата, до възможния минимум, така че енергията на предприелия гладуване да може да бъде съхранена и лечението му и екскреторните процеси да се ускорят. Човекът, предприел гладуване, трябва да запечата в ума си основното правило за компенсацията. За да изразходва енергия в една сфера, природата трябва да спести от друга. Това, което не е изразходвано в ненужна активност, е съхранено, за да бъде изразходвано за отделяне и възстановяване. Физическа почивка се постига чрез прекратяването на физическата активност, като се почива в леглото; и така човек релаксира. физическата активност изразходва значителна енергия и възпрепятства образуването на резерв от енергия, която е необходима за възстановяването на нормалната нервна енергия. Душевният покой се постига, когато се намали душевната активност и се сложи край на емоционалното неравновесие. Дебатите по спорни въпроси вредят на пациента. Да позволим на някого да се разстрои или да бъде въведен в тривиални спорове от всякакво естество, означава да нанесем вреда. Тайната на душевния покой е в емоционалното равновесие. Не винаги е лесно за предприелия гладуване да премахне притеснението или да преодолее неудоволствието, но трябва да направи всичко възможно за постигане на спокойствие. Покоят на сетивата се постига с оттеглянето на тихо и спокойно място и с избягване на натоварването на очите с четене, гледане на телевизия, кино или други такива дейности, които изморяват зрението. Шумът е особено разрушителен за вътрешната хармония и разхищава енергия. Съхранението на енергия се постига чрез тишина, мир, почивка и покой на сетивата. Когато се отдадем на почивка, ние все пак не изпадаме в състояние на инертност или латентност, нито състояние на ембрионална пасивност. Целта е да се постигне отсъствието на напрежение и физическо усещане за покой, което прави почивката възможна. Самата почивка не лекува, но е от основно значение за ефикасното лечение, също както и за поддържането на добро здраве. Тя е от голяма важност за изтощения човек с интоксикиран организъм. Не тониците и стимулантите, не седативите и успокоителните, нито хипнозата, а почивката е най-голямата необходимост на организма, който е бил обезсилен със стимуланти и прекаляване с храна, секс, емоционална нестабилност, работа и различни слабости, от които човек страда. Органите, които са били обезсилени поради извънредния им труд и стимулацията, могат да си вземат почивка до постигането на пълен обем функционална мощ. Допълнителната стимулация, каквато и да е по природа, само още повече ги затормозява.

3. АКТИВНОСТ
Човекът, предприел гладуваме, си почива по време на периода на въздържане от храна, тъй като при нормалната динамика на дейностите в живота, храненето и активността трябва да се балансират взаимно. Има специалисти, които позволяват на хората, провеждащи гладуване под техните грижи, да предприемат дълги разходки и им препоръчват всекидневни упражнения от различен характер. При гладуване, предприето с цел намаляване на теглото, някои умерени упражнения, и то под наблюдение, са допустими. Но смятам, че по принцип, когато е предприето гладуване, дори умерените упражнения са ненужно пилеене на енергия и похабяване на резервите на организма. Активността трябва да черпи сили от консумираната храна. Когато не се приема храна, активността трябва да бъде намалена до минимум. Необходима е почивка, а не разхищение.

4. ТОПЛИНА
Устойчивостта към простуда на предприелия гладуване е намалена в сравнение с тази на човек, който се храни редовно. Той лесно изстива. Простудата потиска изхвърлянето на вредните вещества, увеличава дискомфорта и става причина за по-бързото изразходване на резервите. Ето защо е важно човекът, предприел гладуване, да бъде на топло. Това е необходимо дори през юли и август. Особено важно е краката му да бъдат топли. Студените крака няма да позволят на предприелия гладуване да спи спокойно.

5. ВОДА
Човекът, предприел гладуване, изпитва жажда, макар и не толкова често, колкото когато се е хранил. Естествената нужда от вода трябва да се задоволява с колкото е възможно по-чиста вода. Не се препоръчва газирана минерална вода и вода с лош вкус. Добре е водата да бъде мека изворна вода, дъждовна, дестилирана, филтрирана или просто вода без съдържание на замърсители. Вода трябва да се пие само когато се появи жажда. Изпиването на големи количества вода - независимо от липсата на нужда - няма да помогне с нищо, ако го правим, за да следваме теорията, че това пречиства организма. Истина е, че колкото повече вода поема човек, толкова повече течности отделят бъбреците, но това не означава, че елиминирането на отпадъците се увеличава. Всъщност може да се стигне до понижаване на количеството на екскретираните отпадъци. През лятото може да изпитваме желание да пием студена вода. В това няма нищо лошо, но много студената или ледено студената вода може да забави възстановяването. При определени състояния топлата вода може да е по-подходяща и за предпочитане от студената вода или водата със стайна температура. В някои случаи студената вода може да се пие на глътки, умерено, със съвета и разрешението на специалиста, под чието наблюдение се провежда гладуване-то; в други случаи обаче това не е препоръчително.

6. БАНИ
По време на гладуването съществува същата необходимост от чистота, както и по времето, когато човек се храни. Вана или душ трябва да се вземат веднъж дневно или толкова често, колкото човек желае. Банята също не трябва да изтощава енергията ни. Ето защо е добре да се спазват следните препоръки:
(а.) Къпането трябва да продължава кратко време. Предприелият гладуване не бива да се задържа дълго под душа или във ваната. Обичайната практика да се „кисне" с часове във водата изтощава и трябва да се избягва.
(б.) Водата, с която се къпем, трябва да бъде хладка, нито студена, нито гореща. За да се понесе горещата или студена вода се изразходва значително количество енергия. Колкото по-близка до телесната е температурата на водата, толкова по-малко енергия ще бъде изразходвана. Помнете винаги, обаче, че банята допринася за чистотата, а не води до някакви въображаеми терапевтични ефекти. Изкъпете се бързо и излизайте от водата.
(в.) Ако човекът, предприел гладуване, е прекалено слаб, за да се изкъпе сам, може да бъде обтрит с гъба в леглото.

7. СЛЪНЧЕВИ БАНИ
Слънчевата светлина е основен фактор за храненето на растенията и животните и е много полезна по време на гладуване. Не трябва да я окачествяваме като лекарство, защото не е; а като естествен елемент в нормалните и естествени метаболитни процеси. Особено важна е нейната роля в обмяната на калция, но тя е също така важна и за усвояването на фосфора и вливането на сила в мускулите. Наистина, слънчевата светлина служи за извършването на не малко от важните дейности в естествения процес на живота и е от много по-голямо значение за нас, отколкото изобщо предполагаме. Освен ако не се прекали, слънчевите бани се отразяват релаксиращо и изразходват минимална част от енергията ни. Ако обаче слънцето е жарко, ако слънчевите бани продължат дълго, ако влизането и излизането от солариума е твърде изтощително за пациента - всички тези фактори могат да причинят свръхизразходване на енергия. При слънчевите бани е необходимо да „внимавате да не се опечете". За да бъде постигнато това, трябва да се спазват следните правила:
Правете слънчевите бани рано сутрин, когато все още е хладно, или в късния следобед през лятото. Ако времето е меко, когато не е горещо през деня, те могат да се правят по всяко време на деня, щом температурата е приятна. Започнете ги с 10 минути излагане на слънчева светлина: 5 минути за гърба и 5 минути за гърдите. През следващия ден можете да увеличите излагането на слънце с по една минута за гърба и гърдите. Увеличавайте излагането на слънце с по една минута за всяка страна на ден, до максимум 30 минути за всяка страна. Ще бъде добре да се ограничите с посочената продължителност за излагане на слънчева светлина. Ако гладуването продължи над двадесет дни, намалете бремето до осем минути за всяка страна и продължете така слънчевите бани до прекратяването на гладуването. Ако след слънчевите бани пациентът се чувства слаб или раздразнен, продължителността им трябва да се намали. Не прекалявайте.

8. ОЧИСТИТЕЛНИ
Понякога се твърди, напълно погрешно според мен, че по време на гладуването е необходимо да поддържаме активността на червата, бъбреците и кожата, за да отделят токсините, освободени в циркулацията от унищожаването на излишните тъкани. За пречистване на червата се препоръчват всекидневни обикновени или солни клизми; препоръчва се да се пие много вода или дори да се взимат диуретици, за да се поддържа активността на бъбреците; за да се подържа кожата активна, се препоръчва сауна. Всички тези насилствени методи а не само напълно безполезни, но също и болезнени. Няма нищо друго, което така сигурно и без никаква опасност да повишава активността на бъбреците, както самото гладуване. Червата също сами се изпразват по време на гладуване толкова често, колкото пъти има нужда от това. Ако няма такава необходимост, те си вземат дълго чаканата почивка. Кожата не е орган, чрез който се отделя, и идеята, че сауната ще помогне, е заблуда. Тези методи само допълнително изтощават предприелия гладуване и имат склонност по-скоро да потискат, отколкото да ускоряват елиминирането. Тези техники могат да навредят и не трябва да се прилагат.

9. СТРАДАНИЯ
Казват, че гладуването не трябва да бъде продължено, ако пациентът изпитва големи страдания, както е при някои сериозни нарушения на здравето. Но факт е, че точно в такова състояние силите, необходими за храносмилане и асимилиране са стигнали до най-голям спад. Колкото по-големи са страданията, толкова повече пациентът не е в състояние да приеме и смели храна. Щом дискомфортът изчезне, специалистът ще знае кога да даде храна на пациента. Гладуването слага край на страданията и предприелият гладуване може да очаква облекчението да настъпи много по-бързо ако продължи процеса на гладуване, отколкото ако го прекрати.
12. Прекратяване на гладуването Странно е, че следната проста истина, макар и да е толкова очевидна, все пак трудно се възприема от мнозина: точният момент, в който трябва да бъде прекратено гладуването, е моментът, в който гладът се завърне. Когато гладът се завърне, езикът е изчистен, дъхът е свеж и вкусът в устата е приятен. Всичко това показва, че организмът е завършил дейността по почистването и е готов отново да започне да се храни. Обикновено има овлажняване в устата и силно желание за храна. Винаги ли се завръща гладът? Точният отговор е: почти винаги. В крайни стадии на болести, като рак и туберкулоза в напреднал стадий, сериозни сърдечни заболявания и други състояния, при които смъртта е въпрос на време, глад рядко се появява. При всички други случаи, при които има надежда за живот и при хора в нормално състояние, които са предприели гладуване, гладът никога не „забравя" да се появи в точния момент. Наистина, той често се появява преди изразходването на резервите на организма. Това важи особено при остри заболявания. Един или два дни след като всички остри симптоми са изчезнали, при почти всички от случаите, човек изпитва желание за храна, въпреки че организмът му разполага с резерви, достатъчни да го поддържат през още много дни на въздържание. С изключение на изброеното, човек с хронична болест, предприел гладуване, може да очаква същото. Наистина, проблемът, който той ще изпита, ще бъде не дали гладът ще се появи, а да контролира себе си и апетита си, когато това се случи. След гладуване с оптимална продължителност, има период, който може да продължи от няколко дни до две седмици, през който човек изпитва глад почти през цялото време. Ако той контролира консумацията на храна, докато този първоначален период на глад отмине, той ще въведе уравновесени хранителни навици и опасността от преяждане ще бъде предотвратена. Ако не успее да се контролира, през този период той може да яде толкова много, че да съсипе всички добри резултати, постигнати чрез гладуването. Едно от важните предимства да се гладува в определено за целта здравно заведение е, че контролът продължава, докато се стабилизират нормалните хранителни навици. В такива здравни заведения начинът на хранене на човека, стремящ се към добро здраве, строго се следи и преяждането не е разрешено. В домашни условия е необходима изключителна самодисциплина, за да се избегне преяждането. По ред причини много предприети гладувания се прекратяват, преди гладът да се е завърнал. В много от случаите предприелият гладуване е твърде слаб или безсилен, за да продължи гладуването до естественото му прекратяване. В много отношения може да има недостиг на време или средства, или просто нежелание да се гладува толкова дълго време. Някои от хората, които предприемат гладуване, дори само по здравословни причини, не желаят да отслабнат толкова много. Повечето от тях са готови да прекратят гладуването, веднага щом се освободят от симптомите, от които страдат. Много от тях смятат, че могат да постигнат възстановяване, започнато с гладуване, като продължат на диета. Това мнение е погрешно, но е много трудно подържащите го да бъдат убедени, че грешат. Те обикновено съжаляват за действията си, но след като са ги извършили. Някои предприемат гладуване през отпуската си и времето им е ограничено, прекратяват гладуването и се връщат на работа. Други не са способни да се отделят от работата или от семейството си за по-дълъг период. Има хиляди причини гладуването да бъде прекратено преди естествения му край. Като цяло резултатите от тези периоди на гладуване са разочароващи. В някои отношения преждевременното прекратяване разграничава пълния успех от частичния провал. Наполовина свършената работа изобщо не е свършена работа. Със сигурност за здравето си заслужава да се положат по-големи усилия. Да се пропуснат още няколко хранения е ниска цена за резултатите, които могат да се постигнат, ако човек желае да положи необходимите усилия. Животните прекратяват гладуването с консумацията на каквато и да е храна, която имат на разположение, когато започнат да се хранят. Като цяло, животните изглежда се контролират по- добре от хората. Те не се впускат в чревоугодничество, щом прекратят гладуването, а се задоволяват с малки количества храна. Куче, което е гладувало почти месец, например, може да изпива по няколко глътки мляко и може да отказва всякакво месо в първите четири - шест дни, след като е започнало да се храни. Ако на човешките инстинкти за храна можеше да се разчита така, както и на животинските, съмнявам се, че щеше да се налага контрол над прекратяването на гладуването. Възможно е гладуването да се прекрати, като се консумира каквато и да е храна. Могат също да се консумират пресни и сурови плодове и зеленчуци. За да не се преяжда, сме преценили, че е добре през първите няколко дни храната да се претегля. Д-р Вирджиния Ветрано, която беше мой сътрудник за няколко години и е ръководила прекратяване на гладуване с твърда храна в продължение на много години, намира, че в повечето случаи твърдата храна е много по-пълноценна от соковете, които обикновено се препоръчват. Тя посочва като аргумент, че животните в дивата природа не разполагат със сокоизстисквачки или миксери и прекратяват гладуването с твърда храна. Защо хората да постъпват различно? Позовавайки се на своите знания в областта на физиологията, тя продължава с аргумента, че твърдостта на храната е необходима за подобряването на перисталтиката и контракциите на стомаха и тънките черва. Твърдата храна в допир със стените на стомаха и тънките черва е стимул за мускулните контракции, както и за правилната храносмилателна секреция. Ето защо твърдата храна се храносмила и задържа по-ефикасно, отколкото соковете. Тя се задържа в стомаха и червата достатъчно дълго за правилно храносмилане и абсорбция, докато соковете, в които няма твърди елементи, бързо преминават през храносмилателния тракт. Без съдържание на твърди елементи, соковете не предизвикват силни перисталтични вълни и не възбуждат стомашно-чревния рефлекс така силно, както твърдата храна. Ето защо когато гладуването се прекрати със сокове, първото движение на червата е забавено. Когато при прекратяване на гладуването се консумира твърда храна, движенията на червата се възстановяват много по-рано. Дъвченето на храна е необходимо както психологически, така и физиологически. Друго предимство на прекратяването на гладуването с твърда храна е, че предприелият гладуване не се подува от течности. Поемането на твърди елементи с храната предпазва от преяждане и човек, след като е прекратил гладуването, е много по-доволен от храната си. Когато се предпочете консумацията на плодови и зеленчукови сокове, се губят витамини заради оксидацията, независимо колко внимателно или бързо е приготвен сокът. Някои от хората, предприели гладуване, се страхуват да изпият целия сок наведнъж и отпиват по глътка на всеки четвърт час. Докато изпият сто и двадесет милилитра сок по този начин, вече са изминали почти два часа и сокът през цялото това време постепенно се е оксидирал. Гладуването може да се прекрати с изяждането на сто и двадесет грама портокал, по резен на определен интервал от Време, и така оксидацията ще бъде минимална. Гладуването може да бъде прекратено по Всяко Време на деня и нощта, щом като гладът се е появил. Ако се прекрати преди завръщането на глада, това може да стане по предварително решение в 8 часа сутринта. Разработени а много техники за прекратяване на гладуването. Но наистина, всеки човек, предприел гладуване, има свой собствен любим план. Основната нужда е от твърда храна, но без да се прекалява с количеството. Д-р Крейн, за когото вече споменах, дава на своите пациенти да изядат един портокал, когато прекратява гладуването им. Известният д-р Хенри Линдлар, сега вече прекратил практиката си, в миналото специалист, работил в Чикаго и Елмхърст, Илинойс, който беше директор на Колежа по природолечение в Чикаго, прекратява гладуването с шепа пуканки. Аргументът, който той изтъква, е, че царевицата служи като двигател за задействане на храносмилателната система. Във всеки случай, царевицата не е навредила. Грижите, полагани при прекратяване на гладуването, често зависят от неговата продължителност. Нека опиша схемата, която прилагаме. Нека приемем, че гладуването е продължило над четиринадесет дни. Даваме на пациента 120 грама портокал (претеглен без кората) на всеки два часа през първия ден, когато храненето трябва да се възстанови. За предпочитане е храненето да започне в 8 часа сутринта и да приключи в 6 часа вечерта - очевидно, това може да стане, когато гладуването се прекратява преди да настъпи гладът. Когато настъпи глад, гладуването се прекъсва, без да се съобразяваме с времето. Няма обаче да навреди, ако човекът, предприел гладуване, изчака до 8 часа сутринта, в случай, че гладът се появи в полунощ или в малките часове на нощта. На втория ден даваме на пациента 230 грама портокал или друг пресен плод в зависимост от сезона (претеглен без кората или костилката) на всеки два часа. За всяко хранене може да се дава различен плод. Ако пациентът няма желание да се храни, съветът е да се пропуснат едно или две хранения. Но това се случва много рядко, за разлика от случаите, в които гладуването е прекратено със сокове. Няма определено количество храна, която той трябва да консумира принудително в този период. На третия ден даваме 340 грама портокал или пъпеш за закуска, два-три портокала или два-три домата, в зависимост от размера им, за обяд; и три-четири портокала за вечеря. След третия ден не е необходимо храната да се претегля, тъй като организмът вече е привикнал отново да я задържа. Вместо портокали на третия ден може да се даде същото количество грейпфрут или друг сочен плод според сезона. Не е толкова важно каква точно храна се дава; важно е да не се допусне преяждане. Плодовете трябва да бъдат пресни, добре обелени и добре сдъвкани. Трябва да се преодолее склонността да се яде бързо. На четвъртия ден пациентът получава малка закуска от цитрусови плодове или един-два пресни плода по избор, или пъпеш, ако сезонът позволява; за обяд получава зеленчукова салата без сол, олио, оцет, лимонов сок или други сосове или подправки за салата, и сготвен зеленчук, който не съдържа скорбяла. За вечеря бих препоръчал отново плодове. Храната трябва да бъде лека, но количеството може да бъде по-голямо, отколкото на закуска. На петия ден: отново плодова закуска; салата, два сготвени зелени зеленчука и печен картоф или протеини (в малко количество) за обяд; и плодове отново за вечеря. Разрешава се чаша кисело мляко (приготвено от непастьоризирано мляко) за тези, които не са вегетарианци. На шестия ден храната е същата, както и на петия, но количеството е по-голямо. В края на седмицата пациентът трябва да бъде в състояние да се храни с нормални количества храна. Между отделните хранения не се разрешава да се яде, нито се разрешава хранене вечер преди лягане. Три ястия на ден, обикновени и състоящи се от пресни плодове - това е най-добрият план за поставяне на начало на храненето, след като гладуването е било прекратено. Ако по-нататък човек реши да установи режим на едно или две хранения на ден, е най-добре да го стори, след като постигне оптимално тегло. Почивката на легло трябва да продължи през първата седмица след началото на храненето и активността трябва да се увеличава постепенно. Обикновено хората, предприели гладуване, желаят да възобновят активността си веднага, щом започнат да се хранят. Това не е рационално. Те не са толкова силни и нямат издържливостта, която си мислят, че имат. Активността също така предотвратява увеличаването на теглото, ако гладуването е предприето с такава цел. Някои от хората, предприели гладуване, желаят да правят дълги разходки веднага, щом започнат да се хранят. С такава активност често се прекалява до степен, в която се задържа възстановяването и става причина теглото да не се възстанови. Човек трябва да пести енергията си в продължение на няколко дни, докато си възвърне нормалната активност. Ако гладуването е продължило по-малко от две седмици, прекратяването може да стане с 230 грама плод на всеки два часа през първия ден, след това да се следва планът, изложен по-горе. При прекратяване на кратко гладуване са необходими по-малко грижи и наблюдения; също така и активността може да бъде възстановена за по-кратък срок. Този план се прилага, разбира се, само при хора в добро здравословно състояние. Ако има нужда от допълнителна почивка и лека храна за определен период след прекратяване на гладуването, предприелият гладуване трябва да бъде ръководен от специалист. Но най-важният съвет за всички, предприели гладуване, в момента на прекратяването е: Не бързайте!
13. Може ли гладуването да ни поддържа в добро здраве? Няма такова нещо като възстановяване завинаги; в смисъл да бъдем в отлично здравословно състояние и да не се налага повече да се грижим за здравето си. Нито пък има такова нещо, като намаляване на теглото завинаги; в смисъл да ядем всичко, каквото си поискаме и да си останем слаби. Грижата за нуждите и изискванията на живота, за да бъдем здрави и да поддържаме теглото си в оптимални граници, е неотменно задължение на хигиенистите. Радваме се на здравето, което заслужаваме - нито повече, нито по-малко. Съществено възстановяване не може да бъде постигнато, докато причината за нарушението на здравето не бъде отстранена. Възстановяване завинаги също не е възможно, освен ако не се пазим постоянно от причините за влошаване на здравето. Поддържането на добро общо състояние изисква начинът на живот да дава възможност да се постигне и съхрани доброто здраве. Причината, която веднъж е влошила здравето, ще го влоши повторно, ако се завърне, след като здравето е било възстановено. Гладуването няма да даде на никого възможността безнаказано да следва вреден начин на живот. Глупаво е да се предприема гладуване, последвано от чревоугодничество. Човек, който е изтрезнял, след като се е напил, ще се напие отново, ако посегне към алкохола. Ако не пие, ще остане трезвен. Когато човек придобие представа за границите на целесъобразния начин на живот и се съобразява с тях, ще остане в добро общо състояние. Ако ги пренебрегне, ще си навлече болест и никакъв план за имунизация няма да го предпази от нея. Завръщането към кафето и цигарите, към алкохола и вредните безалкохолни газирани напитки, към извънредния труд до късни часове, към непроветрените помещения, към мързела, преяждането и традиционния начин на хранене, с една дума, към стария начин на живот, причиняващ болести, отново ще предизвика възникването на физическите проблеми, преодолени с гладуването Единственият начин, по който можем да постигнем и поддържаме добро здраве, е да се придържаме към здравословен начин на живот. Кои са причините за болестите? Всички навици на ума и тялото, които изразходват огромна нервна енергия. Всеки фактор или сбор от фактори, които причиняват изтощение, са причина за болест. Ако пилеем енергията си по всевъзможни начини, ще се изтощим и ще предизвикаме развитието на още повече болести. При такива обстоятелства неизбежно елиминирането се прекратява или забавя и в организма се натрупват отпадъци. Освен това обновеният здравословен начин на живот не включва само промяна в хранителните навици. Половият и емоционалният живот, животът на работното място и у дома и всички други аспекти на живота, които изграждат всекидневието ни, са от основно значение за нашето здраве. Всички навици трябва да се възпитат и контролират, за да бъдат в съгласие с неизменните закони, управляващи живия организъм. Гладуването предизвиква основно изчистване на телесните течности и тъкани, но не може да ни предпази от по-късно замърсяване на същите телесни течности и тъкани, причинено от възобновяването на навика да се преяжда. Можем да се радваме на добро общо състояние, само докато живеем по начин, чрез който да поддържаме и увеличаваме вече придобитото. Какво да направим, щом не можем да си позволим да се върнем към тези стари и вредни навици? Можем ли да продължим поне да купуваме същите продукти - използвани във всяко домакинство? За да отговоря на този въпрос, трябва да изложа някои факти за съвременната храна, които засягат цялата ни цивилизация. Живеем в епоха на свръхпреработване, особено що се отнася до храната. Всичко е рафинирано, отнети са хранителните му качества; печено, пържено, варено, преработено. Това е една от най-големите опасности, дебнещи съвремието. Това е също и основен проблем за хората, които искат да живеят, хранейки се с екологично чисти продукти. Екологично чистите продукти, получени направо от природата, преди да бъдат унищожени от преработката и рафинирането, са единственият добър избор, доказал се във времето, и за хората, и за животните. Независимо от твърденията, че преработените и пакетирани заместители са също толкова добри или по-добри от екологично чистите продукти, остава фактът, че в лаборатория никога не са били открити или произведени действително пълноценни заместители на продуктите, получени от природата. При целия ми опит с храненето, не съм открил нищо, създадено по изкуствен път от производители на храни, което да е равностойно на пълноценните продукти от овощната градина, стопанството или полето. Процесът на преработка унищожава жизненоважни микроелементи в храната; унищожава или намалява ценните качества на някои или на всички витамини. Поради излагането на прекомерна топлина се унищожават ензимите и много от аминокиселините в протеините на храната. Тъй като хранителните качества се унищожават в процеса на готвене и основни хранителни стойности се отнемат в процеса на обработка и рафиниране, поставям главното ударение върху важността всеки ден да се ядат пресни сурови плодове и зеленчуци. Наистина, тази храна трябва да съставлява 60% от всекидневното меню. Няма съмнение, че ще бъде необходимо по-малко количество протеини за снабдяването на организма с дневната нужда от аминокиселини, ако те се консумират в естественото им състояние. Готвенето притежава също и допълнителния недостатък да унищожава голяма част от качествата на храната. Хранителната стойност се губи в соса, който изтича от храната, която готвим; губи се във водата, в която варим храната или я приготвяме на пара. Хранителните качества се „изпаряват" заедно с високата температура; храната е и химически изменена и вече не е така пълноценна. Човек трябва да си създаде едно правило, от което никога да не се отклонява, а именно: едно от ястията през деня да се състои от пресни, сурови плодове и поне една голяма салата от сурови зеленчуци - всеки ден. Салатите често са твърде малки по количество, за да задоволят нуждите ни и често са приготвени от продукти, като пасирани картофи, варени яйца, мариновани маслини и други такива продукти, към които е прибавена и мазнина - но не и пресни плодове или зеленчуци. В някои от тях са поставени един-два листа маруля, резен недозрял домат и сос за салата. Недостатъчно количество да нахрани и врабче. Салатите от сурови зеленчуци и ястията от пресни плодове са важен източник на микроелементи и витамини. Тези храни изобилстват от съдържание на хранителни вещества и са толкова необходими за човека, колкото и зелената трева е необходима за конете и кравите. За човек, който всекидневно консумира такава храна, няма да има нужда да взима хранителни добавки от микроелементи и витамини в таблетна форма. Тези сурови продукти са естествен, природен източник на хранителни съставки с висока стойност и до момента химията не е създала техен пълноценен заместител. Микроелементите са така важни за развитието и защитата на организма, както и протеините. Те са от основно значение за формирането и поддържането на нормалната биохимия на кръвта, костите, зъбите, мускулите, жлезите, нервите. Нуждата на активния организъм от тези вещества е постоянна. Всекидневно част от тези микроелементи се използва и екскретира и те трябва да се набавят отново. Но не е възможно да снабдим тялото с микроелементи, като ядем вар и железни отпадъци. . Възможно е да извлечем ползата от микроелементите, само като ги приемаме в определени форми - както са приготвени за нас от природата. Таблетните форми не са в състояние да ни снабдят със също толкова качествени микроелементи, които да заместят унищожените в храната чрез процеса на преработка. Нито ще се снабдим с качествени микроелементи от стрити яйчени черупки и смлени кости. Най-добрият източник на микроелементи е царството на зеленчуците. Протеините са широко застъпени в природата и рядко има причина да настъпи протеинова недостатъчност. Всичко, което расте, съдържа протеини, така че когато се храни с натурални продукти, човек всекидневно получава необходимото му количество протеини от няколко източника. Каквито и основни аминокиселини да липсват в един вид протеин, сигурно е, че ще бъдат компенсирани от друг вид аминокиселини в друг вид протеин в храната. Ядките са най-добрият източник на най-полезните и най-подходящи протеини. Зелените листа съдържат малки количества отлични протеини. Протеини се съдържат в бананите, фурмите, смокините, зърнените и бобовите култури и много други храни, които консумираме всеки ден. След гладуването, когато резервите на организма са до голяма степен изразходвани, трите групи храни, които имат основно значение, са: протеини, микроелементи и витамини. Най-добре е да си ги осигурим от богатите източници, които вече изброихме. Консервирани, преработени и рафинирани храни, плодове, обработени със сяра, бяло брашно, бяла захар, бял ориз, представляват некачествен материал за изграждане на здрава тъкан. Нуждата ни от животински и растителни мазнини не е толкова голяма, колкото предполагаме, но все пак имаме нужда от някакво минимално дневно количество и инстинктивно търсим храни с такова съдържание. Например в слънчогледовите семки, фъстъците, соевите зърна, ядките и авокадото, маслините и други плодове, природата е „пакетирала" огромни количества от най-добрите и вкусни мазнини. Няма нужда да търсим рафинирани мазнини за да снабдим организма с необходимото количество. Мазнините, съдържащи се в натуралните продукти, са наситени с микроелементи и витамини, и хиляди пъти превъзхождат рафинираните животински и растителни мазнини на пазара. Това, което казах за растителните и животински мазнини, важи със същата сила и за захарите и скорбялата. В своя натурален вид те изобилстват от микроелементи и витамини и е най-добре да се консумират непреработени. На сиропите и рафинираните захари са отнети микроелементите и витамините; това са бедни по съдържание храни. Сладките плодове: фурми, смокини, стафиди, сладко грозде, добре узрели банани, и други такива плодове са чудесни, те са най-добрият източник на захари и трябва да се консумират сурови, а не приготвени от производители на рафинирани храни - в консервна кутия. Да обобщим: всяко завръщане към преяждане, което вероятно е било типично за начина на живот в периода, преди да се предприеме гладуването, съвсем скоро ще доведе до ново увреждане на здравословното състояние. Научете се да бъдете умерени в храненето. Най-доброто средство да се научите да бъдете умерени, е да се храните с пълноценни естествени продукти. Ние практически сме принудени да преяждаме, когато се храним предимно с преработена и рафинирана храна, стараейки се да си осигурим необходимите ни хранителни вещества от продукти, в които те липсват. Гладуването не може да ви поддържа в добра форма. Единствено установените, вкоренени навици са в състояние да направят това.
14. Подмладяване чрез гладуване Тя беше на 60 години и от години страдаше от леко сърдечно заболяване. Препоръчах й гладуване за три седмици. По време на процеса тя си почиваше в леглото. В края на гладуването каза: „Сърцето ми се чувства толкова отпочинало! И бие толкова спокойно; повече не се тревожа за сърцето, което нося в гърдите си!" Това дава представа за подобрението, настъпило в състоянието на жената; подобрение съществено и трайно. Когато предприе гладуването, тя беше с наднормено тегло и с високо кръвно налягане; намали теглото си с 9 килограма, кръвното й налягане чувствително спадна и сърцето й се освободи от голям товар. Чувството за сила и общо добро състояние се съизмерваха с подобренията, настъпили със сърцето й. Безсънието, от което страдаше преди, изчезна и нощите й носеха облекчението от здрав и спокоен сън. Подобрението на дейността на червата беше така забележително, както и подобрението на функцията на сърцето й. Със сигурност възвърнатата й младост и светлината в погледа й, говореха красноречиво за ефектите на подмладяване и възстановяване, предизвикани от физиологическия покой. Всеки, предприел гладуване, е наблюдавал голям брой такива свидетелства за физическо подмладяване, постигнато чрез гладуването. Постигнатите подобрения в духовната област често съответстват на постигнатите физически подобрения. Възстановяването на слуха при човек, който години наред е страдал от глухота; възстановяването на зрението; „хвърлянето" на очила, носени с години (но рядко възстановяване на зрението при слепота), увеличената чувствителност на рецепторите на вкуса и обонянието, възстановяване на способността за усещане на деликатни аромати, възстановяване на усета при случаи на сензорна парализа, увеличената мощ, подема на духовната сила, загубата на тегло, значително увеличената функционална сила, подобрението на храносмилането и дейността на червата, изчистеният, блестящ поглед, изчезването на комплексите от симптоми и възвръщането на младежкия дух, изчезването на някои от фините бръчки по кожата на лицето, намаленото кръвно налягане, подобрената сърдечна дейност, свиването на увеличената простата, преодоляването на импотентността и фригидността - тези и много други свидетелства за подмладяване и възстановяване се констатират от хората, имащи богат опит в гладуването. Чрез гладуване може да се постигне истинско прераждане, повторно съживяване на организма. По време на гладуването се подобряват структурите на всички клетки на организма и от тях се отстранява протоплазмата с натрупани чужди елементи (метаплазмични материали), така че клетките се подмладяват и функцията им се подобрява. Някои от тези натрупани материали са високо токсични и са били натрупвани дълго време в мастните клетки и клетките на съединителната тъкан, сполучливо наричани „пречиствателните станции на тялото", за да бъдат изключени от циркулацията. Освобождаването на тъканите от такива материали превръща тялото в по-ефикасен физиологически механизъм. Освен подмладяването на организма, което става възможно чрез гладуването, се създава потенциал за по- добро функциониране, което продължава дълго след като гладуването е било прекратено. Износването и изхабяването, възстановяването и подмяната са непрекъснати и почти едновременни процеси във всички живи структури. Единият процес представлява изграждане, другият - разрушаване. Двата процеса се означават с общия термин метаболизъм като изграждането се нарича анаболизъм, а разрушаването - катабализъм. Катаболизмът протича по-активно в периоди на активност; анаболизмьт - в периоди на отдих и покой. Анаболизмът може да бъде определен като процес, чрез който тялото се възстановява, възвръща силата си и се подготвя за нова активност. Той е доминиращият процес в периоди на активен растеж и с напредването на възрастта този процес се забавя. Доказано е, че гладуването предизвиква ускорен метаболизъм, особено силно изявен след прекратяване на гладуването, и то най-вече при анаболичната, или конструктивна фаза. Това означава: основното пречистване на тялото подновява процесите на изграждане на живота. Наистина, при наблюдения, проведени с опитна цел, се забелязва, че това подобрение на жизнените функции не е трайно. Но това се дължи до голяма степен на грешката на хората след гладуването да предприемат не друго, а бързо завръщане към традиционния начин на живот. Възрастта на човека е равнозначна на продължителността на живота му. Когато използваме този термин, за да назовем някои'аспекти: степента на развитие (физиологически обусловена възраст), постигнатото духовно развитие (психологически обусловена възраст), или всеки друг такъв термин или фраза, който означава нещо различно от хронологическа възраст, ние определяме възрастта като израз на състоянието на тялото или на степента на растеж и развитие. Когато казваме за някой човек на 40 години, че изглежда стар, а за друг на 70 - че младее, ние всъщност се позоваваме на тяхното физическо и душевно състояние, а не на тяхната възраст. Използването на израза „видима възраст", когато говорим за някого, без да броим рождените му дни, се основава на същите доводи. Истина е, че рождените дни не ни казват какво е състоянието на организма, нито пък какво е развитието на ума; аспектите, свързани с възрастта, са само индикатори, а не действителни показатели. Един мъж на 70 години може да бъде в младежка форма - физически и душевно; или мъж на 40 години може да бъде старец, отпуснат и депресиран; но единият действително е на 70, а другият - само на 40 години. Когато знаем тези неща, можем да пренебрегнем често изказваното мнение, че се „опитваме да върнем часовника назад". Промените, наречени „стареене", които настъпват в организма ни, не са свързани толкова с часовник на времето, а с причини, нямащи нищо общо с времето като фактор. Ако часовникът имаше причинна връзка със „стареенето", трябваше да очакваме човек на 70 години да покаже всички признаци на „стареене", които са характерни за тази възраст, а човек на 40 - да представи всички признаци на „младост", които пък са характерни за тази възраст. Това, че толкова често наблюдаваме тези факти като в огледало, трябва да ни накара да поставим под съмнение извода, че състоянието на организма е неизменно свързано с броя на годините, които сме живели. Не е трудно да проумеем, че „стареем" с времето, но времето не е причина за процеса на „стареене". Помислете за камъните, носени от течението. Те се променят с течение на времето, но не времето ги износва. Водата ги износва. Износването на камъка изисква време - но не времето причинява този процес на износване. Два камъка, попаднали в едно водно течение, ще се износят в различна степен, в зависимост от тяхната твърдост и плътност. По същата причина, двама мъже, под еднакво въздействие на фактори и влияния, причиняващи нарушение на здравето, ще „остареят в различна степен", в зависимост от устойчивостта, която всеки един проявява към причините на тези фактори и влияния. Камъкът ще се износи по-бавно или по-бързо, в зависимост от количеството вода, която го облива. По същия начин човек „остарява" бавно или бързо, в зависимост от силата на факторите и влиянията, на които е подложен. Нека продължим със сравнението: Да си представим самовъзстановяваща се скала, която е била изхабена, износена, и след това прекратим потока вода върху нея. Ще видим как скалата сама се възстановява и си възвръща голяма част от предишната материя; ще станем свидетели на процес, подобен на този, протичащ в човешкия организъм (като само-възстановяване), когато причините за „стареенето" са отстранени. Организмът е способен да разруши някои от увредените структури и да ги замени с нови; способен е да поднови клетките, да изхвърли натрупаните отпадъци и да възстанови много от пораженията. За разлика от мъртвата скала, живият организъм може да предприеме активна дейност в собствена полза и да извърши нещо конструктивно. Човекът е създаден за по-дълъг и по-добър живот от този, на който сме свидетели днес. Той несъмнено трябва да живее много по-продължително. И трябва да се наслаждава на притежанието на пълно здраве и сила. Не трябва да бъде омаломощен на 60 години или дори по-рано. факт е, че като изключим смъртта при нещастни случаи или убийства, или по време на война, хората умират от болести. Ако живеем по начин, който ни предпазва от развитието на болестите, не само ще живеем по-дълго, но ще можем да живеем като пълновластни господари на своята духовна и физическа сила. Стареенето се определя като „натрупване на промени в организма, които увеличават изгледите за смърт с напредването на времето". Това просто означава, че стареенето е бавно натрупване на патологични (болестни) промени в телесните органи и тъкани. Това означава наслагването на увреждания на структурите на организма и бавно нарушение в жизнените функции. Старостта просто е още едно хронично заболяване. Това е причината, поради която остаряваме рано или късно, и това обяснява как някои на 70 са по-млади от други на 40 години. Остаряването става с течение на времето, но не се причинява от времето. Ето защо не е важно причините да се търсят в точната физиологическа възраст. Важно е да открием и разпознаем причините за процеса на стареене. Нека отстраним тези причини, а физиологическата възраст сама ще се погрижи за себе си. Твърди се, че никой не знае с точност какво се променя в организма, за да се стигне до процеса на стареене, нито какви точно са тези промени. Опитите на изтъкнатия френски учен д-р Алексис Карел, автор на книгата „Човекът - загадката" да запази фрагменти от пилешко сърце живи в продължение на много години, разкриват, че те остаряват, когато не се освобождават от отпадъците, натрупани в клетките им. С други думи, процесът на стареене е последица от натрупването на отпадъци в средата, в която са били съхранявани, в следствие на собствения им метаболизъм.
Ако тези отпадъци били редовно отмивани, така че в клетките да не настъпва интоксикация, причинена от тях, пилешкото сърце не стареело. Имаме още едно свидетелство, че стареенето е резултат от състояние на хронична интоксикация. Тези важни открития не са получили необходимото внимание, вероятно защото не е имало начин да бъдат използвани. Опитите на Карел и много други като неговите, водят да извода на някои авторитети, че клетките са потенциално безсмъртни. Те продължават да се делят нормално, но не умират. Погледнато по този начин смъртта изглежда неестествена. Това, което все пак наблюдаваме във всички обикновени условия на живот, е, че клетките стареят и умират - при това в големи количества. Всички условия трябва да бъдат идеални, за да позволят вечен живот. Ако клетките са потенциално неостаряващи, както днес учените вярват, а тялото като цяло остарява, тогава е очевидно, че едно от следните две твърдения е истина. Или функционалната спецификация на клетките по групи - телесните органи - е неадекватна; или липсва координация на групите клетки в тялото. Вероятно и двете. Ако едното от твърденията или и двете са верни, възниква въпросът: първоначално състояние ли е неадекватността на спецификация или координация, или е резултат от причини, които е възможно да бъдат установени и отстранени? Ако е първоначално състояние, не можем да се надяваме да предотвратим, освен за краткотраен период, процеса на стареене, който в повечето случаи започва в доста ранен етап от живота. Ако се дължи на причини, които е възможно да бъдат избегнати и отстранени, както изглежда вероятно, тогава сме в състояние да направим много, за да предотвратим този процес. Поне при много от низшите форми на живот голям брой опити са показали, не само че процесът на стареене определено може да бъде задържан, но и че може да бъде върнат в обратна посока и младостта - възстановена. В продължение на повече от 15 години професор К. М. Чайлд от Университета в Чикаго е провеждал изследвания за процеса на стареене върху животни. Неговите резултати разкриват, че периодите на гладуване силно влияят на подмладяването. При някои видове насекоми той открил, че при изобилна храна, те минават през целия жизнен цикъл за 3 или 4 седмици, но ако количеството храна е значително намалено или насекомите са принудени да гладуват, те остават активни и млади поне за 3 години. Неговият извод е, че „частичното изгладняване" (гладуване) потиска стареенето. Гладуването ни води по пътя от напредналата възраст назад към началото на постембрионния стадий на живота; това е почти като прераждане." Чайлд посочва, че като цяло, в органичната природа подмладяването е редовно извършващ се или установен процес на подновяване на клетките, който е в постоянно действие през целият живот на всеки организъм. Отминаването на младостта се дължи на причини, които предотвратяват идеалното функциониране на установените процеси на възобновяване. Премахването на всяка една от тези невидими причини, на всяка възраст, води към напредък в посока на възстановяване на младостта. Опитите на професор Чайлд наведоха Антон Дж. Карлсън, професор по физиология в същия университет, до идеята да проведе опити, продължили дълги години, както с гладуване, така и с хранене, за да определи с каква степен на подмладяване може да бъде облагодетелстван човек чрез същите методи, които при низшите форми на живот водят до подмладяване. Той бил убеден, че е открил доказателства за ефект на подмладяване при хора, предприели гладуване. За съжаление наблюденията върху хора са били твърде малко на брой и повечето от тях са били с млади хора. Фредерик Хьолцел, който е провел най-дълги серии на гладуване под наблюдението на професор Карлсън, смята, че възможностите за подмладяване прогресивно намаляват с напредването на възрастта и след 35-годишна възраст не може да се очаква силен ефект. Готов съм да споря за това. Смятам, че наблюденията му в тази област са били твърде ограничени, за да оправдаят поставянето на такива тесни граници пред възможностите на човека за подмладяване. Тридесет и пет години не е разделителна линия в живота на 134 ГЛАДУВАНЕТО МОЖЕ ДА СПАСИ ЖИВОТА ВИ човека. Това не е възраст, при която в човешките тъкани са настъпили необратими промени. Трябва да признаем все пак, че съществуват строго очертани граници за възможностите на човека да се подмлади. Има необратими промени в тъканите на човешкото тяло и да се опитваме да ги предотвратим е като да очакваме да ни „порасне" нов крак след като сме загубили предишния. При по-низшите видове животни, а някои от тях са много сложно устроени, способността да израстват нови крайници или вътрешни органи (дори нова глава, мозък и очи) е възможна; и възможностите за подмладяване са много по-големи при такива организми, отколкото при по-висшите видове. И все пак в човека е заложена способност за подмладяване, каквато досега не сме подозирали. Можем да приемем за истина твърдението, че колкото по-големи са размерът и обемът на патологичните промени в човешкия организъм, толкова по-малка е възможността за подмладяване. Можем да се съгласим с Хьолцел, че колкото повече остарява човек, толкова повече намалява възможността да възвърне младостта си. И все пак едни от най-забележителните примери за подмладяване, на които съм бил свидетел, бяха при мъж и жена на повече от 60 години. Без ни най- малко желание да подценявам стойността на лабораторните опити с провеждане на гладуване, мисля, надявам се с право, че тези наблюдения са били прекалено ограничени, за да позволят на специалистите, работещи в лаборатория, да стигнат до окончателни изводи. И все пак не мисля, че най-голямото преимущество на гладуването се крие в подмладяването на остарели мъже и жени. Способността на гладуването да даде обратен ход на процеса на стареене при млади мъже и жени, така че да го забави, представлява също толкова важна проява. Ако можем да използваме гладуването, за да предотвратим промените, увреждащи жизненоважни органи, като периодично освобождаваме организма от натрупаните токсини и като даваме на органите толкова необходимата им почивка, ще можем да постигнем дълготрайна полза в предотвратяване на стареенето, вместо да се стремим към подмладяване на вече остарелия организъм. Някои изследователи поставят ударение върху преходния характер на ефектите на подмладяването, постигнати чрез гладуване, и заемат позицията, че не си струват усилията за постигането на резултата. На това може да се възрази със следните две твърдения:
Първо: Временната регенерация е напълно достатъчна за премахване на много структурни увреждания и за подобряване на ефикасността на функциите на организма. Отстраняването на натрупаните токсини не е преходно и е жизненоважно за бъдещия живот на организма.
Второ: В процеса на своите изследвания, както вече отбелязахме, хората на науката са установили връзка между преходността на постигнатите придобивки и завръщането на гладувалия към първоначалния му начин на живот, пълен с токсини. През 1960 година Тара Сингх от Индия предприе 48-дневно гладуване по политически причини. Той беше на 76 години и лекарите му, след като го прегледаха, изразиха становище, че периодът на въздържание „е увеличил продължителността на живота му поне с 10 години". В твърдението на неговите лекари, изразено в Ню Делхи, се добавя, че периодът на гладуване е „излекувал болестта, от която е страдал". Докато подобряването на здравето на Сингх е вторична полза от гладуването, интересно е да отбележим, че неговите лекари са били достатъчно честни да признаят, че именно на въздържанието от храна се дължи положителната промяна в неговото здраве. За лекарите е обичайно да отхвърлят всички признаци за подобрение на здравето, които са резултат от гладуване. Вероятно този случай представлява повратна точка в тяхното поведение. Надяваме се, че лекарите скоро ще открият в гладуване-то естествен метод за подмладяване, много по-съвършен от използването на продукти от жлези с вътрешна секреция, разложени органи на агнешки ембриони и употребата на животински продукти и продукти от насекоми, които до момента не са се доказали като допринасящи за подмладяването. Вероятно тази промяна в поведението може да доведе до признаването на факта, че в каквато и степен да е възможно да настъпи подмладяване на организма, то е продукт на действието на вътрешни, присъщи на организма сили и процеси при благоприятни условия, а не принудително състояние, дошло в резултат от прилагането на екзотични методи. Възстановяването на здравето (или казано иначе, премахването на патологичното състояние) и подмладяването могат да бъдат окачествени като един и същи процес. Семенната течност за подмладяване на Браун Секард; подкожното делене на vas deferens (каналът или тръбата, по която минава секрецията на тестисите) на Стейнах, за което се предполага, че води до младост; трансплантацията на жлези от маймуна на Воронов; трансплантацията на жлези от коза на Бринкли; витаминозният план за подмладяване на фънк: нито един от тези методи не постигна успех, следователно можем да насочим вниманието си към по-рационален подход към проблема, породен от стареенето. Ако в гладуването можем да видим средства, позволяващи на организма да се освободи не само от натрупаните токсини, но и от товара на натрупаните патологични промени в тъканите, защо да не използваме тези средства за подмладяване и да се възползваме от тях в голяма степен. Като признаем ограниченията и без да очакваме невъзможното, можем да открием в гладуването път, водещ не към безкрайна младост, но към дълга младост, която бавно преминава в състоянието, което определяме като стара възраст!
15. Гладуване за увеличаване на теглото Почти всички възприемат гладуването като метод за намаляване на теглото и за много от читателите може да се окаже трудно да възприемат гладуването като метод за увеличаване на теглото. И все пак, при гладуване често се наблюдава увеличаване на теглото, след като гладуването бъде прекратено. Свръхконсумация и въпреки това загуба на тегло е познат случай; всеки ден срещаме хора с тегло под границите на нормата, които се хранят обилно, буквално се тъпчат, за да увеличат теглото си, и се оплакват, че колкото повече ядат, толкова повече слабеят. Пробват един начин на хранене за увеличаване на теглото, след това друг, но остават слаби или още повече намаляват теглото си. Човек, който преяжда, често е недохранен до степен, в която се наблюдава бързо слабеене. Храна и хранителна стойност не са синоними. Човек не е нахранен в зависимост от количеството на поетата храна, а в зависимост от количеството смляна и асимилирана храна. Когато храносмилането и асимилацията са нарушени, свръх-консумацията на храна с цел да се увеличи теглото не постига желаната цел. Слабеенето се дължи на нарушения в здравето, рядко причината е липа на храна. Често степента на слабеене отговаря на степента на здравните нарушения. Това, от което тези пациенти имат нужда, не е повече храна, а правилно функциониращ организъм, освободен от токсини, способен да смила и асимилира храната. Когато това е възможно, няма проблеми с увеличаването на теглото. Тъй като в резултат на гладуването асимилацията се възстановява, то често позволява на хронично страдащите от слабост пациенти да наддадат на тегло. Всъщност те губят тегло по време на гладуването, но след като то бъде прекратено, наддават повече, отколкото са загубили по време на гладуването. Това съответства на наблюдаваните естествено протичащи процеси в животинското царство. Гладувания, проведени с изследователска цел, доказват, че след гладуването е необходимо по- малко количество храна за поддържане на физическата енергия, психологическата активност, азотния баланс и теглото, тъй като гладуването създава по-ефикасен физиологически механизъм. Това е причината, поради която слабият човек, оставащ слаб при прилагането на различни начини на хранене, „допринасящи" за увеличаване на теглото, често установява, че след гладуване увеличава теглото си с поемането на много по-малко храна, отколкото е консумирал преди. След дълги наблюдения фермерите са съобщили следното. Ако прасенце, оставащо по-малко от другите, с които е било родено, защото млякото е недостатъчно, бъде отделено от останалите и бъде хранено както подобава, растежът му е по-бърз отколкото при другите, настига ги и дори ги изпреварва по размер. Осбърн, Мендел и Томсън, трима признати авторитети в диетологията и биохимията, потвърждават тези наблюдения чрез серия от опити в изкуствена среда. Те са открили, че растежът, който се постига след като е преодоляна липсата на достатъчно храна, протича с много по-голяма скорост от обикновено, достигайки в определено време ниво, което те определят като излишък, причинен от стремеж за компенсация. Същият феномен се наблюдава и след гладуване, проведено от слаб човек. Периодът на физиологически покой, осигурен от гладуването, се изразява в по-добро храносмилане, по-добра асимилация, по-добро и по-икономично оползотворяване на храната. Доказано е, че гладуването причинява интензивен азотен глад и, в същото време, силно увеличена способност за оползотворяване на азота. Това позволява изграждането на тъкан, по-качествена от мастната, която се появява в резултат на преяждане със скорбяла, захар и мазнини. Казано по-просто, тялото изисква и оползотворява протеини с по-голяма скорост и по този начин изгражда много по-различен тип тъкани от тъканите, създадени благодарение на храненето със захар, скорбяла и мазнини - този начин на хранене често води до натрупване на килограми, съставени от мастна тъкан. Тъканите, изградени от протеин, от друга страна, са качествени и пълноценни и осигуряват много по-добра телесна структура. При наддаването на тегло е важно процесът да се извърши по правилен и здравословен начин. Съществуват сигурни доказателства, свидетелстващи, че поради гладуването метаболизмът се ускорява; факт, който може единствено да говори за по-ефикасен оборот на хранителните вещества. „Метаболизъм" е термин, прилаган към процесите, чрез които храната се трансформира в плът и чрез които използваните елементи се разграждат. И най-вече градивната фаза на метаболизма (наречена анаболизъм) се ускорява благодарение на гладуването. Неоспорим факт е, че след гладуването способността на тъканите да приемат хранителни елементи е много по-голяма и те много по-бързо асимилират и оползотворяват витамини, микроелементи и протеини, дори при хора, при които този процес преди е бил възпрепятстван. В добре хранената, всъщност преяждаща Америка, можем да срещнем малцина, които са с тегло под границите на нормата, защото консумират твърде малко храна. Пониженото тегло обикновено се дължи на нарушение в храносмилането и асимилирането на храната. Увеличаване на теглото може да бъде постигнато само като се премахнат функционалните и органични нарушения, които създават причината за бедно хранене на организма. Рядко е възможно това да бъде постигнато, докато пациентът продължава да яде редовната си всекидневна порция, която определя като „силна храна". Любопитен факт е, че много от тези пациенти могат да наддадат на тегло, ако се хранят с много по-малко количество храна, отколкото имат навика да консумират. Гладуване с целесъобразна продължителност определено би им помогнало много. Хората с лошо хранене обикновено имат и слаб апетит. Мислим си, че храненето им е лошо, защото не ядат достатъчно; докато точно обратното е истина: намаленото хранене е резултат от лошо изхранване на организма. Когато храната не се оползотворява, организмът престава да я търси - гладът изчезва. В това отношение природата е по-мъдра от нас. Не повече храна, а увеличена способност да се оползотворява храната - ето какво е необходимо. Гладуването изостря апетита. Не само че тези пациенти имат изострен апетит и по-силна нужда от храна след гладуването, но имат по-добро храносмилане и увеличена способност да асимилират храната. Те също така увеличават теглото си, и в много случаи го увеличават бързо. Виждал съм това да става с изумителни темпове и съм наблюдавал хора, които дълго време са били с тегло под нормата, да наддават толкова, че вече мечтаят как да отслабнат. Изключения се срещат предимно при високи, слаби хора, които страдат от състояния, често определяни като нервно изтощение или нервен колапс. За тези хора гладуването е полезно, но те рядко наддават на тегло с бързи темпове, след като са предприели гладуване. При тези пациенти силното потискане на нервната система и последващото отслабване на функциите изискват удължен период на прецизен план не само по отношение на храненето, но и на цялостния начин на живот, за да се възстановят функционалните им сили до степен, в която могат да наддадат на тегло - и това да бъде трайно. За колко дълъг период от време ще трябва да предприеме гладуване човек с тегло под нормата, за да подобри процесите на храненето? Няма отговор, който да е еднозначен за всички. Всеки случай е индивидуален, както и състоянието на всеки пациент е различно. Понякога гладуване, предприето за десет-четиринадесет дни, води до желания резултат. Друг път е необходим много по-дълъг период. Кратък период на гладуване рядко е достатъчен за постигането на промени в процесите на храносмилането, а тъкмо това е необходимо, за да може човек, страдащ от хронична слабост, да наддаде на тегло. И в този случай, както и във всички други случаи, гладуването трябва да се провежда под компетентното наблюдение на опитен специалист. Тъй като повечето случаи на хора с тегло под нормата, които срещаме б нашата страна, се дължат не на недостатъчно храна, а на невъзможност пълноценно да бъде смляна и асимилирана, особено важно е да се открият и премахнат всички причини за нарушена функция на храносмилането. Не можем да очакваме гладуването да подобри способността на организма да храносмила и асимилира храната, която консумира, ако пациентът продължава да води начин на живот, който е причина за нарушаване на тези функции. Почивката също е от жизненоважно значение, за да бъде възстановена нервната енергия. След като бъде прекратено гладуването, не е разумно да се преяжда с храни, за които обикновено се смята, че са част от начина на хранене, спомагащ за увеличаване на теглото. Точно обратното, препоръките за добро хранене включват начин на хранене, състоящ се от поне 60% пресни листни зеленчуци и пресни плодове. Консервираните плодове и зеленчуци не са храна, която може да се консумира след гладуване. Протеините и въглехидратите трябва да съставляват останалите 40% от диетата, като ударението трябва да се постави на по-добър клас протеини. В добавка към пълноценния начин на хранене, всеки друг здравословен фактор, който ни помага да поддържаме здравето си в добро състояние, трябва да се превърне в неделима част от всекидневието ни. Редовните упражнения, свежият въздух, слънчевите бани - когато са възможни, много почивка и сън, емоционална хармония и освобождаването от всички вредни навици ще окажат голяма помощ за увеличаване на теглото и изграждането на качествени тъкани. Очевидно е, че съветите са подобни на тези, давани на хора с наднормено тегло, които предприемат гладуване и също така изграждат пълноценни тъкани. Истината е, че нормалният живот създава нормални условия. Нормалното тегло се базира на добро здраве и първокласни навици на живот. Основните потребности и при двете групи пациенти са еднакви.
16. Безопасно ли е децата да гладуват? Често ми задават въпроси за гладуване при новородени бебета и малки деца. Безопасно ли е? Трябва ли да се предприеме? Отговорът е, че децата инстинктивно знаят кога да гладуват - и за колко дълъг период от време. Нека ви представя случая на разтревожена майка, която се консултира с мен за малкия си син, който беше, доколкото тя можеше да позволи, на постоянно гладуване. -Детето ми просто не се храни - каза тя, - налага се да го принуждавам. Карам го да сяда на масата. Карам го да яде. Ако не го принудя, изобщо няма да докосне храната си. - Защо не го оставите да огладнее само? - попитах аз. - Никога не огладнява. Ще загуби сили и ще умре. Много майки се сблъскват със същия проблем. Малко са проблемите, които се обсъждат толкова често - и толкова неправилно - като храненето на децата. Чували сме за загуба на апетита, недохранване и тегло под нормата при децата; но фактът, че детето може би страда от това, че яде твърде много, рядко се признава. И все пак за 40 години не съм виждал дете да „изгладнее до смърт", защото отказва да яде. Виждал съм стотици деца да не се хранят, докато не огладнеят, но не съм видял нито едно, което щом огладнее, да не попита какво има за ядене. В този случай аз убедих майката да даде шанс на сина си да огладнее и да види дали няма сам да потърси храна. - Изчакайте - казах й аз. - Когато огладнее, той сам ще би каже. Така и стана. Когато храната изчезна, когато Вече не го насилваха да поглъща повече, отколкото организмът му желаеше или имаше нужда, той започна да очаква с нетърпение да се храни нормално. След няколко дни майката беше щастлива, а момчето -по-спокойно. Сега тя каза: „Дик е пръв на масата и повече няма нужда да го насилваме да преглъща всяка хапка." Оставете детето на спокойствие, когато отказва храна. Със сигурност ще огладнее след определено време и само ще поиска храна. Въздържането от храна е най-сигурното и най-добро средство за Възбуждане на апетита, което съществува. По-резултатно е от принудата, която може да създаде отвращение. По-полезно е, отколкото да изкушаваме децата с лакомства, любими и подсладени ястия, за да възбудим техния апетит. По-ефикасно е, отколкото да им даваме витамини или тонизиращи субстанции. Оставете детето без храна, докато не се появи естествено желание за храна под формата на глад и то ще пожелае само да се храни с това, което му приготвите. Няма нужда да го изкушавате със специални или любими ястия. Няма нужда да добавяте шоколад към млякото, няма нужда да му давате сладолед, за да замести пълноценната храна, нито пък апетитните блюда ще бъдат необходими, за да пожелае да се храни. Защо трябва детето, за разлика от възрастните хора, да се насилва да яде? Ако няма физиологическа нужда от храна, защо трябва да го насилваме? Обикновено доброжелателните възрастни изкушават детето с неподходящи храни. Често това е възможно най-лошият избор, който е отговорен за загубата на желание за храна. За характера на детето е пагубно да го подкупват с пари и играчки, кино или да се използват други подобни методи за да се храни, когато няма естествена нужда от това. Такива средства неминуемо водят до преяждане. Преяждането води до временна загуба на желанието за храна. Пастички и бисквити между отделните хранения убиват апетита. Майки, които позволяват на децата си да похапват между отделните хранения, не трябва да бъдат изненадани, че детето не е гладно, когато дойде време за ядене. Децата често стават „злояди" заради необичайния им начин на хранене. Маккарисън, който направи забележително изследване в областта на диетологията и по-късно описа начина на живот на племето хунза, казва: „Мисля, че „загубата на апетит" е един от основните признаци за лишаване от витамини. Това е предупредителен знак: първият сигнал за надвиснала опасност." След кратък период на въздържание трябва да бъде ясно, че тъй като количеството на поеманата храна е намалено, нуждите на организма от витамини също съответно са намалени, начинът на хранене на детето трябва да бъде променен. Давайте му повече плодове и зеленчуци (пресни и сурови) и по-малко зърнени храни, хляб, картофи, бисквити, кексове и пасти. Спрете всички безалкохолни. Майките няма защо да се тревожат за снабдяването на детския организъм с витамини, ако осигуряват естествени витаминни източници.

eXTReMe Tracker