|
Share

За автора
Никой не разполага с по-голяма практика, достойна за написване на книга за гладуването и здравето, от д-р Шелтън. Провел наблюдения при повече пациенти, предприели гладуване, отколкото всеки друг свой съвременник, Хърбърт М. Шелтън се нарежда сред най-изтъкнатите авторитети в тази област.

Повече от половин век той ръководи собствено здравно заведение, където хора от цял свят, в различно здравословно състояние и с различен стадий на болестите, от които страдат, идват да предприемат гладуване и да се научат как да запазят здравето си. Роден през 1895, Д-р Хърбърт М. Шелтън е ревностен и безкомпромисен ученик на природната хигиена и пропагандатор на нейните методи. Много рано той открива грешките и несъстоятелността на всички добре познати лечебни терапии и започва сам да изследва метода, доказващ, че здравето се поддържа единствено чрез правилен начин на живот. Продуктивен писател, Д-р Шелтън е автор на голям брой статии и повече от 40 книги, сред които се открояват бестселърите, превърнали се в класика на популярната здравна литература: „Гладуването може да спаси живота ви", „Науката и изкуството на гладуването", „Науката и изкуството на храненето", „Здраве за милиони хора", „Човешкият живот - неговата философия и закони". Редактор и издател на „Хайджиник ривю" в периода 1939-1980 година, Д-р X. М. Шелтън повече от 50 години е директор на Здравната школа на д-р Шелтън и неотклонно преследва благородната цел в живота си: да избави хората от страха и невежеството им по отношение на болестите и да ги научи как могат сами да си помогнат по пътя към доброто здраве, което е рождено право на всекиго.
За книгата
Всяка клетка носи в себе си мъдростта на организма и той може да се излекува сам, ако му позволим. Гладуването е метод, който дава възможност на тялото да се изчисти, осигурява почивка на телесните органи, които често са претоварени от погрешния ни начин на живот, хранене и свръхактивност. Гладуването е мъдра постъпка - има мъдрост в покоя, тишината, правилния начин на живот, правилния начин на хранене и правилния начин на мислене; мъдро е, наистина, да се избягват многобройните отрови, с които мнозина изпълват самите себе си, ума и действията си. В тази книга няма медицински догми, нито гладуването само по себе си е определено като лек за всичко. То е само начин да си осигурим покой, докато дадем на тялото - тази сложна, удивителна система - шанса да извърши само дейността, позволяваща самовъзстановяване на здравето и доброто състояние, без напрежение или намеса, в тишина и мир и целебно спокойствие.

Посвещение
Авторът посвещава тази книга на милионите страдащи и агонизиращи цял живот в търсене на здраве, незнаещи къде и как да го намерят, с твърдото убеждение, родено през годините практически опит от прилагането на гладуваме при здравни проблеми, че гладуването и здравословният начин на живот са пътят към крепкото здраве. Научни и практически основи на гладолечението Откакто медицината съществува. в нея има две направления. Едното абсолютизира ролята на лекаря или лечителя, аптеките и лекарствата, външните грижи за тялото и духа на пасивния болен. Другото разчита основно на собствените възстановителни ресурси на човека, предлагайки му диети и разтоварващи режими, самостоятелни методи за регулиране на дейността и съня, физическа активност, домашна физиотерапия и фитотерапия, за дихателни техники и психорегулация. Изглежда обаче, че в днешния век това второ течение, което можем да наречем ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ХИГИЕНА (в най-общия смисъл на думата) няма достатъчно шансове да бъде оценено по достойнство. То е твърде тихо и скромно, ненатрапчиво и некомерсиално. Медицината на проф. д-р Хърбърт Шелтън и на други големи авторитети със сходни възгледи не се рекламира достатъчно. Някои хора още не са и чували за нея; други смятат, че могат да я игнорират или пък прибягват до услугите й едва при развити крайни стадии на тежки заболявания, когато нищо друго не е помогнало. А тя би следвало да бъде в основата на предпазната ни здравна стратегия, както и на лечението в самото начало на болестта, когато ефектите й са бързи и категорични, съпроводени с по-леки приспособителни кризи. ГЛАДЪТ НЕ Е ЛЕКАРСТВО ЗА ВСИЧКО, НО ПОМАГА НА ОРГАНИЗМА ДА СЕ БОРИ С МНОГО ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Въздействието на гладуването е подобно на физическите упражнения, които не са целенасочено лекарство за някаква определена диагноза, а водят до общо повишаване на съпротивителните сили на тялото - подобно е също така на универсалната сила на положителната душевна нагласа, доказала себе си за подобряване на прогнозата при повечето сериозни болестни изпитания. В известен смисъл гладуването е по-бърз метод в сравнение с продължителната работа над физиката и психиката, но сложността му се състои в изискването за едновременни усилия и подходящо разбиране, както от страна на човека, който го прилага, така и от обкръжаващите го. Липсата у нас на специализирани заведения, а много често и негативното отношение на близките, дори когато самият ентусиаст на лечебния глад, твърдо е решил да го проведе, са пречки, поради които не може да се разгърне пълният потенциал на добрите резултати. Също така, някои от препоръките на автора, като например да не се използват промивки на червата и захранването да се започва с плодове, вместо със сокове, се оспорват не само теоретично, но и от някои практици с многогодишен стаж в различните форми на хранителното разтоварване. Това показва, че все още има въпроси, по които науката и практиката очакват от бъдещето доказателства за най-доброто становище.
И все пак, тази книга полага основите на една ЦЯЛОСТНО БИОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ, включваща познанието за саморегулиращите свойства на сложния човешки организъм, за важността да отдадем значимото на основни фактори от всекидневието - като храна, движение и почивка, бани и емоционална настройка - вместо да търсим причините за здравните си неблагополучия единствено в генетичните, вирусните или още неизвестните на науката фактори. В строгата си форма, известна у нас като „гладуване на вода", а в други страни - като „постене" или „пълно въздържание от храна", класическото диетично разтоварване е било практикувано и препоръчвано още от древните лекари и религиозни учители на Изтока и Запада, а у нас досега е известно главно благодарение на проф. д-р Юри Николаев и книгата му „Гладуване за здраве". Проф. Хърбърт Шелтън има завиден практически опит и под негово пряко или косвено ръководство са намерили своето облекчение от страданията десетки хиляди души, а немалко от тях действително дължат живота си на този радикален способ. Както обаче изтъква той, а и повечето други специалисти, работили в тази област, БЕЗ СЪОТВЕТНИТЕ ПОЗНАНИЯ, ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОЗНАВАЧ НА МЕТОДА, НЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПРИЛАГА САМОСТОЯТЕЛНО ЗА ПЕРИОД, ПО-ДЪЛЪГ ОТ 3-4 ДНИ.
Особено рисковано може да бъде неправилното захранване след продължително гладуване. Поемайки своята отговорност за изхода от такова едно начинание във връзка с липсата на организирани институции в тази област у нас, немалко хора са постигали добри резултати, но други поради незнание, импулсивност или груби намеси отвън са били подлагани на опасни за живота им изпитания. Независимо от факта, че собственият ми и този на колегите ми опит като цяло е положителен, липсата на възможност да се следи непрекъснато състоянието на гладуващите ме е накарала да бъда предпазлив в препоръчването на дълги срокове, най-вече на хора, които не са запознати основно със специфичните особености на този привидно елементарен процес. Ето защо у нас се появява тази книга - поредното ценно начинание на издателство „Кибеа" - да постави ОСНОВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКОТО ПЪЛНО ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ХРАНА в лечебен и профилактичен план, което може и трябва да бъде съобразено с най-новите научни открития в областта на медицината и човекопознанието, с цел да се направи този невероятно ефективен, напълно естествен и масово достъпен метод наистина оптимално приложим за всеки един от нас.
Д-Р ДИМИТЪР ПАШКУЛЕВ Специалист по диетология, фитотерапия, източна медицина и комплексно природолечение*

Бележка на американския издател
В КНИГАТА СЕ ОПИСВА ролята на лечебното гладуване като начин да се погрижим за здравето; начин, оказал благотворен ефект в лечението на много здравни проблеми при хиляди хора, приложили метода под наблюдението и грижите на д-р Шелтън. Целта на книгата не е да постановява методи на лечение или да дава каквито и да било съвети. И най-вече, тъй като всеки човек реагира различно към метода на гладуване, силно ударение е поставено върху обстоятелството, че ако някой изпита необходимост да гладува, дори за кратък период от време, трябва да се консултира с лекар и да остане под медицинско наблюдение, както и да следва напътствията на лекаря по време на гладуването, също и по време на възстановителния период след това. Чрез преиздаването и многобройните публикации на Гладуването може да спаси живота ви Американското общество за природна хигиена цели да направи достъпна за читателската публика информацията за методите на Хърбърт М. Шелтън. Д-р Шелтън развива собствени теории и учения, които не винаги а в съгласие с тези на Американското общество на природните хигиенисти.
Въведение
Колкото и невероятно да звучи, гладуването може да спаси живота ви. За хората, изправени пред голяма криза в здравно отношение или пред медицинска терапия, носеща значителен риск от странични ефекти, гладуването, проведено под грижата и наблюдението на специалист, обучен в тази област, представлява по-безопасна и ефективна алтернатива. Това е така, защото методите на традиционната медицина, лекуващи симптомите на болестта с медикаменти или по оперативен път, не премахват причините. Ако причините останат неоткрити, те ще продължат да увреждат организма и в бъдеще. Лечебното гладуване, обаче, съчетано със здравословен начин на живот, премахва причините на болестта и може драматично да повлияе на оздравителния процес. Много книги са написани за „гладуването на сокове", „религиозните пости", „гладуването за намаляване на теглото" и т.н., но те не разглеждат гладуването от чисто физиологическа гледна точка. Гладуването може да спаси живота ви дава точно описание на физиологическия процес. Гладуването представлява спиране на консумацията на всякаква храна и течности, с изключение на чистата вода, за период от време, в който запасите на организма от хранителни вещества са достатъчни за поддържането на жизнените функции на органите и системите. Само така проведеното гладуване може да активира максималния потенциал на тялото да се лекува. С присъщия си вдъхновяващ стил и език, позовавайки се на собствения си несравним опит, придобит от наблюденията над повече от 40 000 души, изпитали метода на гладуването, Хърбърт М. Шелтън разглежда главните въпроси, свързани с този лечебен метод. Той обяснява как чрез гладуване често могат да се постигнат резултати, които за мнозина изглеждат невъзможни. Дава изчерпателен отговор на погрешните теории, споделяни от непосветените. И най-важното: описва гладуването не като изолирана практика, а като част от цялостна, всеобхватна система на грижа за здравето, която той нарича Природна хигиена. Разбиранията на д-р Шелтън за гладуването и Природната хигиена се коренят в трудовете на редица прогресивни лекари от 19 век, в това число д-р Исак Дженингс, д-р Хариът Остин, д-р Сузана Уей Додс, д-р Ръсел Такър Трол и д-р Джон Тилдън. Тези мъже и жени са били едни от първите медици, приели, че здравето се постига чрез здравословен начин на живот. Те са разбрали, че пълният със здраве живот зависи от чистата околна среда - чист въздух, чиста вода и слънчева светлина; природен вегетариански начин на хранене - на първо място плодове, зеленчуци, ядки, семена и пълноценни зърнени храни; продуктивна активност - оптимално натоварване и адекватна почивка; също и емоционална уравновесеност и самоуважение. Тези идеи са били породени от здравия разум и наблюденията върху Законите на природата, но са били преоткрити и научно обосновани от постоянно увеличаващите се на брой съвременни реформатори на здравните концепции, работещи в областта на храненето, екологията, физиологията и психологията. Гладуването може да спаси живота ви не е предназначена да бъде самоучител в методите на гладуване. Читателите не бива да забравят, че гладуване трябва да се провежда задължително под наблюдението на лекар-специалист, обучен в прилагането на тези методи. През 1978 г. д-р Шелтьн даде своя принос да бъде учредена Международната асоциация на професионалните природни хигиенисти, която определя стандартите за практикуване и провеждане на гладуване, осигурява материали и насърчава изследванията в областта на този благотворен процес. Асоциацията приема за членове дипломирани лекари (медици, остеопати, хиропрактици и хомеопати), които минават курс на обучение и получават сертификат, позволяващ им да провеждат гладуване с лечебна цел. Д-р Шелтън е и един от учредителите на Американското общество за природна хигиена - организация, чиято дейност е посветена на целта хората да бъдат посветени в принципите на природосъобразния начин на живот. От основаването си през 1948 г. организацията е нараснала неимоверно и към нея се присъединяват нови членове от цял свят. За читателите е важно да не забравят, че гладуването не е панацея. Гладуването трябва да бъде неразделна част от здравословния начин на живот. Тя не може да го замести. И за да се запазят благотворните резултати, човек трябва да продължи да води здравословен начин на живот и след периода на гладуване. Д-Р РОНАЛД Г. КРИДЛАНД Вицепрезидент на Международната асоциация на професионалните природни хигиенисти

 

Предговор към второто издание Изтече много вода, повечето мръсна, откакто първото издание на Гладуването може да спаси живота ви излезе от печат. Много вестници и списания публикуваха статии, бяха издадени и няколко книги за гладуването, изразяващи толкова противоречиви мнения върху темата, че читателската публика е безпомощно объркана. Голяма част от този огромен по обем противоречив материал обсъжда темата за прилагането на гладуването като средство за отслабване. Друга, също обширна част от тази литература, поставя ударение върху големите въображаеми опасности от гладуването. В голяма част от материалите се подчертава необходимостта от наблюдение от квалифицирани медици, за предпочитане в болница, при всяко гладуване с продължителност повече от три дни. Някои от книгите и статиите запознават читателя със „също толкова добри" или подобри заместители на глада. Съществува и голямо несъгласие в мненията за начина, по който трябва да се провежда гладуването. Какво се очаква да направи бедният читател, когато специалистите не могат да постигнат съгласие? Един „научен" изследовател допринесе объркването да се засили, след като в рамките на кратката статия, няколкократно употреби термина „гладна терапия". Някои хора на науката използват термините лечебно гладуване" и „гладуване" като синоними, докато простата истина е, че когато човек гладува с лечебна цел, той не „умира" от глад, а когато човек не се храни и наистина умира от глад, той не гладува с лечебна цел. Небрежната и непрецизна употреба на тези термини като еднозначни понятия и подразбиращото се предположение, че двата процеса не се различават, ако това не е направено със съзнателното намерение да се създадат предубеждения, е показател за наличие на неразбиране от страна на авторите. фразите „неблагоприятни странични ефекти" и „неблагоприятни реакции" се появяват толкова често в писанията научените-експериментатори, че докато чете материала, човек остава с впечатлението, че става дума за лекарства. Когато започне курса на гладуване и спре употребата на чай, кафе, алкохол, газирани напитки, подправки, гарнитури, сосове, горчица, хранителни добавки и други дразнещи и възбуждащи продукти, които е привикнал да поема с храната и между отделните хранения и прекрати не особено наложителната употреба на аспирин или други лекарства на различни интервали, човек започва да изпитва главоболие, виене на свят, слабост, треперене, болки в корема, гърба и ставите; може да му прилошее; може да почувства гадене и дори да повръща. Тези ефекти на отказването не са „странични ефекти" на гладуването, а продължение на действието на същите симптоми, които са създавали неприятности на този човек, докато се е хранел, и които често той е притъпявал с цигари, кафе или някои популярни стимулиращи десерти. Така наречените „странични ефекти" на гладуването не са причинени от самото гладуване, а от навика да насищаме организма си с токсини, превръщайки го в част от всекидневието, и това се доказва от факта, че ако периодът на гладуване продължи, всички тези симптоми изчезват. Друга причина за „неблагоприятните странични ефекти" е практиката на учените, експериментиращи в тази област, да насърчават хората в процес на гладуване да задоволят потребността си от течности (вода), като пият чай, кафе, газирани напитки, бира, вино и бульони или прецедени супи. Съществуват и практики, включващи употребата на лекарства за потискане на всеки възможен дискомфорт, и дори допускащи тютюнопушене. Съществува огромна разлика между гладуването, наситено с токсини, и гладуването, свободно от токсини. Докато хората на науката не подложат на задълбочено изследване гладуването, освободено от токсини, няма да бъдат в състояние да оценят правилно постиганите при този метод резултати. Ако жена с наднормено тегло предприеме гладуване за триста дни и през цялото това време задоволява потребностите на организма си от течности с чай и кафе - напитки, съдържащи кофеин, който е дразнител за сърцето, и обвиним за влошеното състояние на сърцето глада, а не кофеина, това не е смислено. По същия начин предписването на щедри дози синтетични витамини и микроелементи в таблетна форма по време на гладуването съсипва резултатите от целия метод. Непрекъснато се поставя прекалено силно ударение върху опасността от протеинова недостатъчност и по този начин се създава страх от гладуването. Пагубните последствия от протеиновата недостатъчност, представени с несъстоятелни доводи, са създали страх у много хора. При гладуване, проведено за оптимален период от време, няма опасност от протеинова недостатъчност. Възможно е това да се получи при гладуване, предприето за период от двеста, триста или-повече дни, но при тези прекалено дълги периоди на гладуване далеч по-голяма е опасността от токсините, приемани с течности и лекарства. Трудно е да се направи пълна преценка на физиологичната вреда от повтарящите се изследвания, представляваща неизменна част от гладуването, провеждано в болнични условия. Подтискащият ефект от всекидневното измерване на пулса, кръвното налягане, прегледа на сърдечната дейност, изследванията на кръвта и урината, измерването на температурата и други подобни дейности, създаващи неприятен психологически ефект, е разбираем. За да бъдат постигнати най-добри резултати, човекът, предприел гладуване, трябва да бъде обкръжен от спокойна, тиха, бодра атмосфера. Има нужда да се отпусне и да погледне на живота със спокойствие. Непрекъснатите досадни притеснения съсипват вътрешното равновесие и сигурност. Вътрешното равновесие и чувството за сигурност се нарушават също и ако умът на човека непрестанно е зает с мисълта за неизбежната смърт. В допълнение към съществуващото объркване се прави опит да бъде възобновена старата практика с прилагането на клизми. И до днес се вярва в истинността на популярната заблуда, отнасяща се до реабсорбцията на отпадъчни хранителни продукти от дебелото черво. При нито една от дискусиите по този въпрос не съм срещнал цитиране на факта, че когато човек гладува, червата му функционират, ако има необходимост от действие. Дори може да се развие и диария. Поддръжници на прилагането на клизми предупреждават за сериозните усложнения, които могат да се разбият в резултат от автоинтоксикацията, получаваща се от реабсорбцията на отпадъчните хранителни продукти, изхвърлени в дебелото черво. Това е неоспоримо доказателство, че човек, правещ такова предупреждение, никога не е наблюдавал гладуване, при което не са били прилагани клизми, в противен случай щеше да си даде сметка колко безпочвени са твърденията му. И накрая, има хора, които поддържат теорията, че периодът, в който се консумират плодове или плодови и зеленчукови сокове, води до същите или дори по-благоприятни резултати, отколкото пълното гладуване. Те наричат тези периоди „гладен режим с плодове и сокове", докато, всъщност такива периоди е по-правилно да се определят като пиршества с плодове и сокове. Например човек, който е на гроздова диета, е насърчаван да консумира огромни количества грозде. Човек на диета от сок от моркови е насърчаван да поглъща големи количества сок от моркови. Създателката на терапията със сок от зелено жито* (* Не само от пшеница, но и от ечемик, троскот и други житни култури. -Бел. ред.) е категорична в твърдението си, че „гладуване със сок от млада пшеница" превъзхожда пълното гладуване и въздържание от всякаква храна, или това, което упорито се нарича „гладуване на бода". Първенството в погрешната употреба на термини държат лекарите, които използват термина „терапевтично изгладняване". Думата „изгладняване" (на англ. „starvation") означава смърт поради липса на условия, необходими за живота, като топлина, бода или храна. Процесът на умиране не може в никакъв случай да бъде определен като терапевтичен процес. Разтоварващите периоди със сокове намират мястото си в природната медицина. Ще бъде обаче сериозна грешка да изключим пълното гладуване и да се уповаваме единствено на разтоварващите периоди със сокове. Гладуването е биологичен процес и е неизменна част от живота. ХЬРБЪРТМ.ШЕЛТЬН Сан Антонио, Тексас юни, 1978 г.
Предговор към първото издание Малко от нещата, водещи началото си от зората на човешката цивилизация, са така погрешно разбирани, както гладуването Важната роля, която то има и е имало, често е изопачавана в резултат на неоснователни страхове, нямащи нищо общо с истината и базиращи се на предразсъдъци, неточна „научна" информация и липса на достоверни сведения. Тази книга се основава на собствения ми опит, проучвания и наблюдения в продължение на 45 години практика на хигиенист - контролиращ процеса на гладуване при много хора. Целта й е да разкрие истинската роля на гладуването в поддържането на добро здраве, живот без болка, намаляване и контролиране на теглото и дълголетие. Ролята на гладуването ще обяснявам и дискутирам в детайли не като лекарство, тъй като гладуването само по себе си не е лекарство, а като средство, позволяващо на ресурсите на организма да се възстановят; като средство, което допринася за по-добър лечебен ефект при оздравителния процес; като средство, което позволява да се намалят килограмите до ниво, непостижимо по никакъв друг начин. Една от основните идеи на тази книга е да отговори на многото въпроси относно гладуването, които заливат кабинетите на журналисти и лекари, които пишат за вестници и списания по проблемите с наднорменото тегло. Усиленото търсене на информация за безопасно сваляне на килограми е наболял проблем в днешно време, тъй като преяждането и наднорменото тегло са се превърнали в основен здравен проблем в Америка и в някои европейски страни. Същевременно живият интерес към средствата за поддържане на здравето на тялото и ума, разработени от вярващите в Природната хигиена, насочва към теориите и откритията на хигиенистите, работили по този проблем повече от век и половина. Очевидна е борбата на лекарите, възпитани в духа на традиционната медицина, срещу тези теории. Голяма част от напредъка ни през последните десетилетия се дължи на упоритата борба срещу обвиненията и „добре обоснованите" медицински становища. Постигнатият от нас прогрес в областта на целесъобразното хранене и здравословния начин на живот беше бавен и труден процес, извършващ се стъпка по стъпка, макар че гладуването датира от векове като метод, приложим не само към здравните проблеми, но също и като религиозен ритуал. През последните години голям принос за този напредък имаха изследователите д-р Хенри С. Танер, Силвестър Греъм, д-р Робърт Уолтър, д-р Джон X. Тилдън и д-р Джордж С. Уиджър. Някои биха посочили и други имена. Това са мъже с опит, натрупан през 19 и 20 век - учени, изследователи, преподаватели, които посветиха себе си на науката и приложението на основните истини на природосьобразния живот, като поставиха ударение върху ролята на гладуването. Хората би трябвало да разберат, че за постигането на добри резултати е нужно да мислят глобално. Тялото е сложен организъм, в който всички части са взаимно свързани. От друга страна доброто здраве е индивидуално, съпровождащо и съдържащо в себе си всеки един аспект от същността ни - физически, умствен и емоционален. Въпросите, които разглеждам в тази книга, надхвърлят границите на отделния проблем. Те засягат индивида като цяло. Идеите, изложени тук, са основни виждания, определящи подхода към един по-добър начин на живот. Единствено експерт в гладуването е в състояние да напътства своя пациент с неговите индивидуални здравни проблеми, специфични нужди и цели. Намерението ни е чрез тази книга да дадем на обикновения читател по-широк поглед върху проблема, да разясним някои детайли и да дадем основна информация, отнасяща се до същността и технологията на метода, чрез който човек може дълго време да живее и да се чувства добре. Тъй като преяждането се е превърнало в наболял физиологически и психологически проблем на съвремието в Америка, подчертал съм важността на този аспект в първите глави на книгата. Намаляването на наднорменото тегло само по себе си е само един елемент от мозайката. За поддържане на оптимално тегло и оптимално физиологическо състояние много от нас имат нужда от цялостна промяна в начина си на хранене, стила на работа и осъзнаването на необходимостта от почивка и релаксация. Всички тези неща са част от философията, изложена в тази книга. Необходимо ли е да бъдем с наднормено тегло, да се превръщаме в инвалиди поради болести, които сами си докарваме, водейки нецелесъобразен начин на живот, щом като можем да избегнем всичко това, стига само да променим навиците си? Целта ми не е само да дам бегла представа за схващанията на Природната хигиена, отнасящи се до начина на хранене, упражненията, почивката, здравословните навици и всекидневните занимания. В тази книга ще представя съвършено нов начин на живот. ХЪРБЪРТ ШЕЛТЬН
1. Вие и гладуването Гладуването е много повече от това да престанем да се храним: то е едновременно наука и изкуство. То има решаващо значение за цялостното ни добро състояние и оказва влияние върху психологическите и емоционалните аспекти в живота ни. Гладуването, в смисъла в който този термин е използван в книгата, означава пълно въздържание от всякаква храна за различен период от време. Думата произлиза от староанглийската дума “faestеп", която означава „устойчив, стабилен" или „уравновесен". Казано с други думи, гладуването е процес, който е поставен на устойчиви, стабилни основи при уравновесени обстоятелства. В религиозен смисъл то може да означава въздържание от определени храни по време на някои религиозни празници. Но това е по-скоро частично, а не пълно въздържание. Познавам хора, които са „гладували" по време на Великите пости и всъщност са увеличили теглото си, вместо да го намалят, защото са замествали храните, от които трябва да се въздържат, с храни, които допринасят в по-голяма степен за увеличаването на килограмите. Тези, които мислят, че гладуването е еквивалент на изгладняването, дълбоко грешат. Има два основни периода в процеса на въздържание от храна, които тук трябва да разграничим и определим - същински период на гладуване и период на изгладняване. След като разгледаме no-подробно феномена на въздържанието, отличителните белези на тези две фази ще изпъкнат по-ясно. И все пак от основно значение е в самото начало да се разбере, че стадият на гладуване продължава само през периода, в който организмът се поддържа от запасите, натрупани в тъканите. Изгладняването започва, когато въздържанието е надхвърлило границите, в които тези запаси могат да се ползват или когато те достигнат до опасно ниско ниво. Трябва също така да знаем, че съществува много неточна терминология, която допринася за още по-голямото объркване по въпроса за гладуването. Например: слушаме как хората говорят, че са предприели „воден глад", което би трябвало да означава, че са спрели да пият вода. Това, което те имат предвид е, че се въздържат от всичко останало, освен от вода. Същата нелогичност се съдържа и в израза „глад на плодови сокове" или „глад на зеленчукови сокове". Отново това, което тези хора имат предвид е, че се въздържат от всичко, освен от плодови или зеленчукови сокове. Терминът „частично гладуване" се използва за всяка форма на гладуване, при която човек си поставя крайни ограничения по отношение на това, което консумира. Погрешната и крайно неправилна употреба на думата „изгладнява-не"1 не само в популярната, но дори и в научната литература, е нанесла огромни вреди. Думата е от англосаксонски произход: stearfan, което 1 Sarving (англ.) - освен „гладувам", означава и „умирам" - Бел. ред. означава „умирам" но не само от липса на храна, но също и от цялостно излагане на студ. Изгладняването в истинския смисъл е процес на бавна смърт. Не е възможно да постигнете добро здраве чрез изгладняване. Но можете да предприемете лечебно гладуване за подходящ и с разумна продължителност период от време и по този начин да подобрите физическото си състояние, а също така и да възстановите доброто си здраве. Въздържанието от храна дори и за дълъг период от време има благотворен ефект. В момента, в който опитният специалист, под чието наблюдение се извършва гладуването, прецени, че предстои втората фаза на въздържанието от храна, гладуването се прекратява. Както казах, гладуването е част от нов начин на живот, с който ще ви запозная в тази книга. Този метод не се използва единствено, за да се намали теглото. Той може да бъде и със сигурност е еднакво важен като част от функциите, поддържащи и дори възстановяващи доброто здраве Болното или ранено животно търси усамотено място, което му предлага топлина и го защитава от климата; място, където да намери мир и спокойствие и нищо да не го притеснява. Там почива и гладува. Може, например, да е загубило крайник, но лежи в усамотение и напълно се възстановява без никакви лекарства, превръзки или операция. В животинския свят гладуването е фактор от огромно значение за оцеляването. Животните гладуват, не само когато са болни или ранени, но също и по време на зимния или летен сън (при тропически климат). Някои животни гладуват по време на периода на размножаване и в много случаи в периода на кърмене. Някои птици, гладуват, докато мътят яйцата си. Някои животни гладуват веднага след като родят. Съществуват видове паяци, които гладуват през първите шест месеца, след като се родят. Някои хищници гладуват, когато биват заловени, а домашните животни, котки или кучета, могат да гладуват няколко дни след смяна на обстановката. Животните оцеляват и при гладуване, наложено от обстоятелствата, по време на суша, сняг, студ и могат да преживеят дълго време без храна. Представителите на човешкия род в различни части на света са прилагали гладуване, датиращо от векове, по религиозни причини, за самодисциплина, по политически причини и като метод за възстановяване на доброто здравословно състояние. Едва през последните няколко века схващането, че трябва да се храним, за да бъдем силни и издръжливи, се е превърнало в дълбоко вкоренена идея. Д-р Феликс Освалд, датски лекар, пристигнал в Америка преди края на 19 век, заявява: „Идеята за метода на гладуването не ни е чужда по рождение. Практическият опит показва, че болката, високата температура, стомашните проблеми и дори душевните несгоди отнемат апетита и единствено медицинска сестра, която не се отличава с особен ум, може да осуети целите на Природата в тези случаи." Гладуването датира от векове. Четем за него в Библията и поемите на Омир. Било е прилагано за лечение на болни хора в храмовете на древен Египет, Гърция и земите на цялото Средиземноморие. Ползата от гладуването при лечение на остри болестни състояния е известна от незапомнени времена. Било е практикувано от арабски лекари по време на дългата черна нощ на Европейското Средновековие. Неаполитанските лечители в Италия още преди 150 години са прилагали гладуване, което в някои случаи е продължавало до 40 дни, при пациенти с висока температура и треска. Авторът на тази книга се е посветил на наблюдение и контролиране на процеса на гладуване от лятото на 1920 година. За този период от време, обхващащ приблизително 45 години, съм наблюдавал и контролирал практикуването на метода хиляди пъти, с продължителност, варираща от няколко до 90 дни, както за контрол на теглото, така и за да се помогне на организма да се освободи от физически нарушения. В практиката ми имаше един случай на възрастен мъж, който заслужава особено внимание, тъй като постигнатите резултати бяха изключително успешни. Господин А. Б. беше на 70 години. Боледувал отдавна. От 13 години страдал от бронхиална астма и през-това време постъпвал в болница пет пъти. Още по-отдавна страдал от проблеми със синусите. От в години бил напълно глух с лявото ухо; от преди повече от в години страдал от увеличение на простатата и от няколко години бил импотентен. Носеше очила, беше плешив, и обичайните „малки симптоми", които са индикатор, че организмът му не е в добро състояние, бяха налице, въпреки че често тези свидетелства за тласък в развитието на болестното състояние се пренебрегват. Макар в продължение на всички тези години да е бил лекуван по обичайните методи, той не отчел някаква реална полза от лечението. Състоянието му се влошавало, както става и при всички други, които страдат като него. Добре известно е, че обичайните грижи при астматиците са чисто палиативни и че състоянието на пациента често прогресивно се влошава с течение на времето. И също така добре известно е, че обичайните методи на лечение се провалят в опитите да осигурят нещо повече от съмнително временно облекчение за страдащите от заболяване на синусите. Едва ли е необходимо да добавям, че не се прави нищо ефикасно при глухота и увеличение на простатата. Всички тези състояние се приемат за неизлечими. Напускайки болницата в Чикаго, след петия случай на хоспитализация по повод астмата, господин А.Б. се отправил директно към летището и взел билет за самолет, излитащ на юг, за да отиде на място, известно с големите си успехи при лечението на астма. Все още с хриптящо дишане, той не бил сигурен, дали ще може да издържи полета, но бил решен да опита. Смятал, че вече е страдал достатъчно и бил убеден, че обичайните методи на лечение не могат да му обещаят здраве. Както и хиляди други астматици той, доверил на традиционните методи грижата за ефикасното си избавление от страданията, но тези методи не постигнали успех. Беше приет да остане на лечение при самото му пристигане в здравното заведение на югозапад, и му беше казано, че трябва да преустанови веднага и занапред употребата на всякакви медикаменти, които е използвал за облекчаване на страданията. „Но - попита той - какво ще правя, ако получа астматичен пристъп?"
„Ще стискате зъби и ще го преодолеете - беше отговорът. - Състоянието ви не може да се подобри, ако продължавате да използвате медикаменти." Придружиха го до леглото му и го инструктираха да остане там и да лежи в покой, да не слага нищо в устата си освен вода, докато не му бъде казано, че може да започне отново да се храни. Той си помисли, че лечението ще бъде по-лошо и от болестта. Усъмни се дали ще бъде в състояние да не се храни? Беше отслабнал от годините, прекарани в страдания и от дългите периоди, през които не беше в състояние да задоволи нуждите си от достатъчно кислород. Но беше уверен, че за него ще се погрижат добре и няма да го сполети беда. С известен трепет и безпокойство той предприе едно изпитание, което беше ново за него и също така изненадващо приятно. Гладуването не винаги е приятно преживяване, но може да бъде изключително интересно и дори напълно удовлетворяващо. Свободата и покоят, които човек изпитва в период на въздържание от храна, често водят до възможността да се открие нова и неподозирана дотогава дълбочина в разбирането за смисъла на живота. Около 4 часа сутринта на първия ден от гладуването, господин А. Б. разви остър пристъп на астма. Не можеше да диша, лежейки в леглото, и затова седна на единия му край и позвъни за помощ. Лекарят дойде и след обстоен преглед и наблюдение му каза: „След съвсем кратко време ще се почувствате добре. Ще ви бъдат необходими 24 часа, за да се освободите от астматичните симптоми и след това ще изпитате облекчение." След като лекарят напусна стаята, господин А. Б. продължи да се бори за глътка въздух. „Къде съм попаднал - попитал той мъжа на съседното легло. - Те дори не предприемат нищо, за да ме освободят от пристъпа." Той продължи да диша с мъка през следващите няколко минути, след това изпита облекчение и заспа. Когато на следващата сутрин лекарят дойде, господин А. Б. се чувстваше толкова добре, че беше готов да прости поведението, което окачестви като липса на грижи и внимание през изминалата нощ. Той беше неописуемо щастлив, когато ден след ден дишането му се подобряваше и той дишаше, както когато е бил момче, без ни най-малък признак на задух. Не получи друг астматичен пристъп по време на целия си престой в здравното заведение. Синусите му все още отделяха обилен секрет и гладуването беше продължено. След около шест дни, прекарани във въздържание от храна, можеше да уринира свободно като младеж. Простатата му беше смалена до почти нормален размер. Той продължи да гладува и ден след ден наблюдаваше как симптомите изчезват, докато синусите му се изчистваха, дишането му доставяше удоволствие и функционирането на гръдния му кош беше радост и гордост за него. На двадесет и петия ден от гладуването той попита лекаря дали ще може да прекъсне процеса. Беше му обяснено, че такава постъпка ще бъде прекалено прибързана, че все още не се е възстановил напълно и по-мъдрото решение ще бъде да продължи. „Не се намирате в затвор - каза лекарят. - Не ви принуждаваме да гладувате против волята си. Но ако желаете да се вслушате в съвета ми, най-добре ще бъде да продължите да гладувате." Той последва препоръките на лекаря и продължи гладуването. Това, което оцени като чудо, беше фактът, че на тридесет и шестия ден от гладуването слухът в глухото ухо се възстанови. Слухът му беше толкова добър, че той лесно можеше да чуе тихото тиктакане на малък часовник на една ръка разстояние от ухото му. От голяма важност е и фактът, че възвръщането на слуха му беше трайно. Гладуването продължи до четиридесет и втория ден и след това храненето беше възстановено. Но го очакваше още една изненада. След завръщането си у дома, няколко седмици след като гладуването беше прекратено, той откри, че вече не е импотентен. Тъй като възстановяването на потентността при мъжете и преодоляването на фригидността при жените не са необичайни резултати от гладуването, това не беше учудващо за директора на здравното заведение. Разказаната история не е чудновата и нереална, а е действително описание на възстановяването на мъж, чиито страдания изложих и който предприе гладуване и го проведе по начина, който описах, и постигна възстановяване, както беше отбелязано. Това не беше необикновен случай, освен по отношение на множеството болести, от които пациентът страдаше; освен ако не отбележим, че възстановяването на слуха не е правило или задължителен резултат, който може да бъде постигнат чрез гладуване. Възстановяването на слуха е вторичен ефект от гладуването. А това е така, защотоглухотата, би могла да се дължи на различни патологични състояния на слуховия апарат и не всички от тях са обратими. Така и слепотата само понякога може да бъде възстановена чрез гладуване, предприето с такава цел, въпреки че възстановяването на доброто зрение при нарушения на рефракцията съвсем не е необичайно. Драматичните подобрения, които могат да бъдат постигнати чрез гладуване, предприето за подходящ период от време и при наличието на най-благоприятни условия, могат да изглеждат достоверни само за онези, които са имали възможност да бъдат свидетели. Общата тенденция и при лаиците, и при лекарите-специалисти, когато чуят за случаи на такова възстановяване, е да ги сложат в графата на фантастичните истории, които не могат да бъдат приети за достоверни. Няма обаче нищо невероятно или неправдоподобно в ефектите на гладуването. Ако се замислим сериозно по въпроса, гладуването е най-естественото и най-разумно средство за грижа за болното тяло, което познаваме. В продължение на 140 години природните хигиенисти са използвали гладуването като средство за поддържане на здравето, даващо възможност на организма бързо да се възстанови от болести. Хигиенистите са натрупали изключителен клиничен опит в тази област. Този опит се е превърнал в дълбоко вкоренено убеждение, че гладуването е градивна сила, която трябва да бъде използвана и развита като част от установените практики на съвременния живот. Съществуват, разбира се, много противници на лечебното гладуване. Повечето от тях знаят съвсем малко за гладуването или за неговите правилни методи. Д-р А. Раболиати от Англия, се е изразил толкова точно: „Най-ревностните критици на гладуването обикновено са хора, които нито веднъж през живота си не са пропуснали да се нахранят." Независимо дали целта е поддържане или възстановяване на доброто здраве, увеличаване или намаляване на теглото, ролята на гладуването е фактор от жизнено значение, който не може да бъде пренебрегван от всички онези, които действително са загрижени за своето здраве и добро състояние в духовен и физически план.
2. Килограми, които се стопяват Големият шум около загубата на тегло, придобиването на мечтаната фигура, диети, които не са свързани с лишения и други такива подобни програми, са се превърнали в една от най-печелившите индустрии на съвремието ни. Всеки смята себе си за експерт. Модните диети са на гребена на вълната за няколко месеца и след това дават път на новия хит. Тази седмица е сладоледът. Следващата - бананите. После - протеиновата диета: нищо друго, освен сочни пържоли. Яжте до отслабване! Наднорменото тегло се превръща във все по-сложен проблем, не само за възрастните жени и мъже, но също и за децата. Като цяло, можем да кажем, че увеличаващото се изобилие от храна, заедно с нарастващите доходи на американците от една страна, и промените в работата - резултат от съкратения работен ден и намалената работна седмица; модерния транспорт и многото продукти на научно-техническия прогрес, които снемат голяма част от товара от плещите на мъжете и жените, водят до увеличаване на теглото. Във времето, в което редуцираното количество труд е намалило и нуждата ни от храна, увеличаването на населението, изкуствено засилената охота за хранене и нарастването на доходите допринасят за увеличаването на консумацията на храна. Хигиенистите са реалисти. Никакъв аргумент не може да обори факта, че най-бързият, сигурен и безопасен начин да се поддържа оптимално тегло, е отказът да се придържаме към погрешни хранителни навици. Разочароващо бавният метод да отслабнем, следвайки някаква диета, рядко води до успех, тъй като е продължителен процес, изискващ повече самообладание и по-дълъг период на контрол, отколкото един обикновен човек е в състояние да понесе. Обичайният резултат от една такава програма е следният: след краткия период, по време на който няколко килограма са били „свалени", човекът, страдащ от затлъстяване, се завръща към предишните си навици на преяждане и си наваксва загубеното тегло, често дори прибавя още няколко килограма отгоре. Много рядко се случва човек с наднормено тегло да се придържа към диета за отслабване за дълъг период от време. Нека започна с това, което съм заявявал в много лекции и ще продължавам да напомням на читателите: не предприемайте гладуване сами, без ръководството на специалист в областта на наблюдението и провеждането му. Наистина, гладуването е съвършено безопасно средство, водещо към добро здраве и намаляване на теглото, но все пак то засяга човешкия организъм в неговата цялост и трябва да бъде наблюдавано и направлявано непрестанно от квалифицирано лице, което знае какво може да очаква или какви обезпокоителни признаци трябва да следи. Колко килограма могат да бъдат свалени? Загубата на тегло, разбира се, варира, в зависимост от човека, но средното постижение за удължен период на гладуване е между 0,9-0,67 килограма на ден. Безопасна ли е тази значителна загуба? Да, доколкото се провежда под вещо ръководство при правилен и продължителен режим на почивка. Нека тук съвсем накратко изложа най-забележителните предимства на гладуването като средство за загуба на тегло:
1. При гладуването се отбелязва бърза, безопасна загуба на тегло.
2. Гладуването е далеч по-приятно от диетите, предназначени за отслабване - липсва изтормозващото желание за храна.
3. Загубата на тегло не е съпроводена от отпускане или провисване на кожата и тъканите. И все пак това не важи в пълна сила за хора в напреднала възраст. Когато човек с наднормено тегло отслабне чувствително, моментално се появяват следните белези, говорещи за подобряване на здравето:
1. Дишането е по-свободно.
2. Движенията се извършват с по-голяма лекота.
3. Изчезва постоянното чувство за отпадналост.
4. Изчезва усещането за пълнота и дискомфорт в стомаха.
5. Симптомите на лошо храносмилане престават да причиняват безпокойство.
6. Изчезва всякакъв друг дискомфорт.
7. Кръвното налягане се понижава и натоварването на сърцето намалява. Всички тези признаци, свидетелстващи за подобрение, са забележителни, а ползата често надхвърля очакванията. Намаляването на количеството на погълнатата храна само по себе си се изразява в подобряване на здравословното състояние. Това е убедителен аргумент, за да приемем, че силно ограниченият прием на захар, скорбяла и мазнини, както и намаляването на консумацията на храна като цяло, е полезно. През 1962 година пациентка предприе гладуване под мое ръководство, за да намали теглото си. След като периодът на гладуване приключи, тя ми каза: „Беше удивително преживяване: удоволствието да видиш как тези килограми се стопяват. Никога не съм виждала тлъстините така бързо да изчезват." Друга жена, която предприе гладуване за период от 15 дни, също с цел да намали теглото си, отбеляза: „Бях в реномиран и добре рекламиран балнеологичен център. Държаха ме на диета от 700 калории на ден. През цялото време бях гладна. А това лечебно гладуване беше удоволствие." Друга жена след една седмица гладуване сподели: „Това беше най-забележителното събитие в живота ми. Истински се наслаждавах на гладуването и покоя. Преди не знаех, че някои хора предприемат гладуване, но на мен действително ми хареса." Дали тези отзиви са типични? Трудно може да се каже така. Гладуването не винаги е приятно изживяване, както е било за тези жени, но рядко е непоносимо до степен да се прекрати, преди човек да постигне целта си. Омир така, често се оказва, че по този начин човек има далеч по-приятни изживявания, отколкото с вкоренените си всекидневни хранителни навици. В много случаи всяко хранене е последвано от дискомфорт и понякога дори болка. Имайки предвид тези случаи, гладуването е облекчение, което носи радост. Винаги е огромно удоволствие да наблюдаваме как мазнините се топят и отслабваме с 0,9 -1,8 килограма на ден. Да загубим 8,55 килограма за седмица е извънредно приятно преживяване (има изключения, при които загубата на тегло не е така голяма), и то само в първите няколко дни от началото на гладуването. Загубата на тегло не е константа и има периоди, в които кантарът не регистрира спад на килограмите в продължение на ден или два. Бързата загуба на тегло, отчетена в началото на процеса, не продължава със същите темпове по време на целия период. Гладуването не само е по-безопасно, ако желаем да намалим теглото си, но също така е съпроводено и от облекчение за разлика от прилагането на диети. Основната причина за този факт е обстоятелството, че за разлика от случаите с диетите, човекът, предприел гладуване, не е изгладнял през цялото време. Вкусовите му рецептори не го изкушават непрекъснато. Производството на стомашен сок не е активирано през цялото време. Човекът, предприел гладуване, може да изпита желание да похапне през първия или втория ден от гладуването, а може и да не изпита никакво желание да поеме храна. Чувството на глад обикновено изчезва в края на третия ден. И докато гладуването не бъде прекратено по някаква причина, човек може да продължи, без да изпита нито слабост, нито глад. Излагам тези факти, позовавайки се на личния си опит, но те са проверени също и от други хора, изследващи метода. Две серии от изследвания, осъществени от медици в акредитирани болници, са довели до емпирични доказателства, достатъчни да убедят експериментаторите научно, че гладуването е не само бърз и безопасен метод да се намали теглото, но също и най-удобният и приятния метод. Едно от тези наблюдения е проведено от д-р Аайън Блум в болницата „Пиемонт" в Атланта, Джорджия, където той ръководи експериментални серии на гладуване с дълга продължителност с цел намаляване на теглото. По-късно с подобни изследвания се заема и д-р Гарфилд Дънкан от Университета в Пенсилвания, изтъкнат авторитет по въпросите за намаляване на теглото,чиито независими проучвания подкрепят откритията и изводите на д-р Блум. И двете медицински изследвания разкриват, че мъжете, предприели гладуване, губят средно 1,17 килограма на ден, докато жените, предприели гладуване, губят средно 1,21 килограма на ден. И д-р Блум, и д-р Дънкан потвърждават, че хората, предприели гладуване, не са изпитвали глад. Напротив, било констатирано удивително отсъствие на глад без появата на душевно или физическо напрежение. Нека се позовем на изказването на един от хората, предприели гладуване: „Никога през живота си не съм се чувствал по-добре." Жена, предприела гладуване, след 48 часа споделила, че не се чувства и наполовина толкова изгладняла, отколкото когато е пропуснала едно-единствено обичайно хранене. Позовавайки се на обобщените резултати от опитите, д-р Блум твърди: „Съществуващата ангажираност с навика да се храним на определени интервали води до абсолютно погрешното схващане, че гладуването е неприятно изживяване." По-нататък твърди, че по негово собствено мнение, в резултат от откритията, направени въз основа на тези изследвания, гладуването се понася добре от човешкият организъм, щом необходимите нужди от вода са задоволени. В по-късни серии от експерименти д-р Блум позволява на свои пациенти да продължат гладуването четири последователни седмици, като не са отбелязани вредни ефекти. В своя доклад пред сто и единадесетата годишна среща на Американската лекарска асоциация д-р Дънкан заявява: „Въпреки че кратките периоди на гладуване могат да бъдат окачествени от някои като акт на варварство, този метод за намаляване на теглото се понася удивително добре." Той добавя, че са налице факти според които хората, страдащи от затлъстяване, са изпитали истинско удоволствие по време на целия период на гладуване, дължащо се отчасти на тяхното въодушевление, че гладът не е проблем, щом целта да се намали теглото е постигната. И двамата учени съобщават, че при по-продължителни периоди на гладуване загубата на тегло достига границите на 0,45 килограма на ден. Д-р Блум твърди, че гладуването се е доказало и като изключително ефективен метод за контрол на теглото. За хора в добро здравословно състояние, които са предприели гладуване единствено с цел да намалят теглото си, покоят на легло не е непременно задължителен; разрешени са умерени упражнения - дори понякога се препоръчва курс от физически упражнения. Това не увеличава загубата на тегло, както някой би могъл да предположи, но има неоценимо влияние върху поддържането на тонуса на тъканите. Количеството физически упражнения, които трябва да бъдат изпълнени единствено с цел да намалим теглото си, е много по-голям, отколкото човек би имал желание да осъществи; дори много по-голям, отколкото някои хора биха могли да издържат. За да „стопим" 0,45 килограма, трябва да играем голф 23 часа или да сечем дърва 10 часа и половина или да яздим кон около 43 часа. физическата активност винаги е била придружена от риск за увеличаване на апетита. По време на гладуване тя трябва да се контролира и да се ограничи до степен, до която консултантът чувства, че човекът, предприел гладуване, има желание да се упражнява. Тъй като нивото на метаболизъм при отделните хора е различно, личният ми опит показва, че основната причина за затлъстяването се дължи не на нарушения на жлезите с вътрешна секреция, а на навика да се преяжда. Не е вярно, че на някои хора „всичко им се лепи". Истината е, че те не само ядат повече, отколкото трябва, но и повече, отколкото им се иска. До колко килограма на ден загуба на тегло при гладуване е безопасна? Отговорът гласи, че щом гладуването е пълно въздържание, организмът сам решава в какви граници загубата на тегло е оптимална. Когато мастната тъкан е мека и отпусната, загубата на тегло обикновено е по-бърза в първите дни от гладуването. Наблюдавал съм случаи на гладуване, при които загубата на тегло е била от 1,8 до 2,7 килограма на ден. Загуба от 9 килограма на седмица в повечето случаи никак не е трудна. При хората, чието ниво на метаболизъм е ниско, загубата на тегло през първите дни от гладуването е малка - понякога дори разочароващо малка. И нека още веднъж повторя: всяко гладуване с продължителност над няколко дни трябва да бъде продължено единствено под наблюдението на квалифициран персонал. Във всички случаи, при които има увреждане на органите или хронично заболяване, като например сърдечни заболявания или анемия, гладуване - дори за съвсем кратък период от време - трябва да се провежда само под наблюдение. И нека отново да кажа, че самото гладуване не крие никакви опасности, но човек трябва да бъде предпазен от проявата на скрити признаци, които могат да се активират, когато не се поема храна. Нека използвам възможността да дам цялостна представа за гладуването. Нека още веднъж убедя читателя, че все пак рядко възниква опасност. Ако човек е в добро здраве, ако следва правилно процедурите и се намира под наблюдението на специалист, гладуването може да се окаже не само начин за намаляване на теглото, но също и начин да бъде преживяно ободряващо и вдъхновяващо приключение - начало на ново възприемане на самия себе си. 3. Живот без храна През март 1965 година вестниците по света описаха почти невероятната история на продължилото 7 седмици лишаване от храна и оцеляването на Ралф флорес, 42-годишен пилот от Сан Бруно, Калифорния и 21-годишната Хелън Клейбън от Бруклин, Ню Йорк, след самолетна катастрофа в планините в северната част на Британска Колумбия. Двамата били спасени на 25 март 1963 година, след 49 дни, прекарани в пустошта посред зима, като над 30 дни по време на този период живели без никаква храна. Огънят, притискането един към друг и дебелите дрехи, в които се увивали, им помогнали да издържат на суровия студ. През първите четири дни от катастрофата Хелън Клейбън изяла четири консерви сардина, две консерви от плодове и малко бисквити. Двадесет дни след катастрофата двамата изяли последната си „храна" - две туби паста за зъби. Започнали да се хранят с разтопен сняг за закуска, обяд и вечеря. „През последните в седмици - обясни тя - преживявахме с вода. Пиехме я в три варианта: студена, топла или преварена." Това разнообразие по отношение на водата им е помогнало да разнообразят единственото „ястие" в менюто им: снегът. Хелън Клейбън, която била „леко закръглена" преди самолетната катастрофа, останала приятно изненадана в края на изпитанието, когато разбрала, че теглото й е намаляло с 13,5 килограма. Ралф флорес, който бил по-активен по време на тяхното принудително гладуване, отслабнал с 18 килограма. Лекарите, които извършили прегледа след спасителната операция, стигнали до заключение, че и двамата са в „забележително добро състояние". Хиляди мъже и жени са прекарвали много по-дълги периоди без храна, без това да им навреди, а дори им е било от полза. Периоди на въздържание от храна, обаче, при такива убийствени условия, каквито тези двама души са понесли с твърдост и са оцелели, са изключително редки. Каквато и да е концепцията ни за изворите на живота, трябва да признаем факта, че природата се е погрижила за нуждите, включително тези на растенията и животните, по време на недостиг на храна. Недостигът на храна се среща в природата много по-често, отколкото обикновено си представяме. Зимата, бедствените наводнения и периодите на суша често са причина дивите животни да не бъдат добре нахранени и напоени, докато домашните животни са зависими основно от господаря си по отношение на храната и хранителните запаси. В условията на дивата природа тревопасните, както и месоядните животни, често се препитават от ограничени хранителни запаси. Повечето диви кучета са мършави, както и кучетата изобщо; мършави, гладни вълци, на които ребрата им се броят, се срещат често; „полуизгладнелите" бизони и коне също са били често срещани навремето. Каква е съдбата на тези създания в условия на ограничени запаси? Умират ли от изгладняване? Отговорът е: много рядко. Д-р феликс Л. Освалд пише следното в своите ,кратки статии по зоология": „В слабо заселени райони, животните бегълци бързо се приспособяват към превратностите на дивия живот, който водят. Десетмесечната суша през 1877 година, която почти унищожила домашния добитък в Южна Бразилия, била храбро понесена от кравите в палтата, чиито опит ги е научил да извличат вода от грудковите корени, кактусовите листа и чрез изравяне на ями във влажните речни пясъци. Твърдата храна е вторична необходимост. Сирийските диви кучета са успели да се заселят и да водят живот в лишения, в региони, където нито един човек-ловец не е в състояние да открие и разпознае следа на преследван дивеч и където водата почти липсва. В тези условия те дори се размножават, като женските от същата порода, подобно на други бедни майки, са благословени с многобройно потомство; при тях минимумът е в новородени. Колбасар вероятно би отказал да инвестира в тези кучета: думата слабост не описва физическото им състояние; по-точни биха били думите „болезнена измършавялост" -кожа и сухожилия изопнати върху скелет като върху рамка. Виждал съм техни роднини в Далмация и често съм се чудил защо ли не тракат, докато тичат, но Далмация все пак е страна на лозя и зайци, докато сирийската пустиня е престанала да ражда дори и бодливи плодове. Без влага даже проклятието не може да даде плод." Фактът, че тези животни оцеляват при такива условия и живеят поколение след поколение, е от огромно значение. Невестулката, притисната в затворено пространство, ще издържи дни наред без храна и ще търси храна щом бъде свободна. Зимуващата мечка, живее, без да поема храна за дълги периоди от време, ще даде живот на своето малко и ще отделя кърма, с която да го храни. Сьомгата и тюлените са много активни в периода на въздържание от храна. Тези няколко примера за активност по време на гладуване са достатъчни, за да докажат, че по време на гладуване организмът разполага със средства да посрещне собствените си енергийни нужди, дори и в най- затруднено положение. Д-р Рагнар Берг, един от най-изявените шведски биохимици, Нобелов лауреат и авторитет по въпросите на храненето, казва: „Човек може да гладува дълго време; известни са случаи на гладуване, продължило повече от 100 дни, така че няма защо да се страхуваме, че бихме умрели от глад." фактическият период на принудително гладуване в случая с Флорес и Клейбън е бил умерено дълъг. Въпросът не е колко дълго време човек може да гладува, а дали природните запаси му позволяват това. Износването и изхабяването, компенсацията и възстановяването, са процеси, които протичат почти едновременно и постоянно във всички живи структури на природата, и никой от тези процеси не прекъсва по време на гладуването. Зимуващото животно в далечния север трябва да произвежда достатъчно топлина, за да поддържа телесната си температура. И хората, и животните трябва да дишат и сърцето им трябва да продължи да пулсира по време на гладуването. Кръвта трябва да продължи да тече в кръвоносните съдове и отделителната система трябва да продължи дейността си - да освобождава тъканите от отпадъчните материали. Жизнените функции на живия организъм трябва да продължат, макар и с малко по-забавен ритъм. Клетките трябва да се възстановяват, раните трябва да се лекуват. Всичко това, както съм се убедил от годините, прекарани в наблюдения, продължава в периода на гладуване, още повече - по-късно ще се позова на примери, подкрепящи този факт - физическото развитие и растежът продължават, дори когато не се поема храна. Всички прояви на живия организъм - движение, секреция, храносмилане и другите подобни процеси - зависят от оползотворяването на материалите на организма. Ако един орган функционира, трябва да бъде снабдяван с материали, чрез които да изпълнява функцията си. При отсъствие на нови запаси, с които да се заменят веществата, които вече са били употребени, органите се изхабяват и отслабват. Ако искаме животът да продължи, задължително е да поддържаме основно ниво на активност. Дори по време на зимен или летен сън (при тропически климат) животните, чиято активност е намалена до минимума, необходим за продължаване на живота, трябва да дишат и сърцето им трябва да бие. Когато мечката ражда в периода на зимуване, тя храни малкото с мляко, произведено за тази цел по време на зимния сън; в случая имаме отличен пример за животно, което гладува и посреща нуждите на функциониращите тъкани от други източници, различни от храната, поемана всекидневно. Всички тези функции изискват хранителни вещества, която трябва да бъдат осигурени от някакъв източник, докато животното гладува. Вникването в процеса, чрез които тялото изхранва живата тъкан по време на гладуване и поддържа необходимите за живот функции по време на удължен период на въздържание, и източниците, на които разчита, ще ни помогне да разберем как организмът е в състояние да преживее периоди, когато не е възможно отвън да бъде приета храна или да бъде усвоена. В нормално състояние тялото се изхранва от складираните хранителни вещества, които се отлагат под формата на мазнини, костен мозък, гликоген, млечни секреции, микроелементи и витамини. Здравият организъм винаги поддържа на склад адекватно количество хранителни вещества в резерв, на които да разчита, в продължение на няколко дни, седмици, или дори над 2 или 3 месеца при липа на храна. Тази предвидливост на организма се проявява и в случаите, когато гладуването е насилствено, както беше в случая със самолетната катастрофа или при срутване в мина, или при болест, при която човек не е в състояние да преглъща или храносмила или в случай, че човек доброволно реши да предприеме гладуване, за да отслабне. Когато човек не поема храна, тялото разчита на резервите си, с които да изхрани функциониращата тъкан. Когато организмът прибегне до тези резерви, излишното тегло се стопява. Основният факт в процеса на гладуване е това, че нашите „вътрешни складове за провизии" съдържат достатъчно количество хранителни вещества, които ни поддържат, в повечето случаи, за дълги периоди, особено ако са съхранени добре и не са изразходвани. В кръвта, лимфата и костите, особено в костния мозък, в мастната тъкан, черния дроб и други жлези, дори във всяка една клетка, участваща в строежа на тялото, се съдържат складирани протеини, масти, захари, микроелементи и витамини, на които може да се разчита в периоди на лишения или когато храната не може да бъде усвоена. И животните, и хората могат да оцелеят при дълги периоди на въздържание от храна, в случай, че организмът разполага с достатъчно запаси, към които да прибегне при спешно появила се нужда. Нищо не може да навреди на организма по време на гладуване, докато складираните резерви са в състояние да посрещнат нуждите на живата тъкан. Дори слабите хора разполагат с резерви, които да ги поддържат по време на периоди на въздържание. Тези хора също могат да предприемат лечебно гладуване за различни периоди от време. Чрез процеса, известен научно като автолиза, извършван от ензимите в тъканите, тези складирани резерви са на разположение и готови да бъдат изразходвани от живите тъкани, до които достигат с помощта на лимфата и кръвта. Гликогенът, или животинската скорбяла, складирана в черния дроб, се преобразува в захар и се транспортира, според необходимостта, до тъканите. От голямо значение е, че по време на гладуване, дори за дълги периоди от време, не се разбиват болести като бери-бери, пелагра, рахит, скорбут или други болести, причинявани от недостиг на хранителни вещества, което показва, че резервите на организма са добре балансирани. Доказано е, че гладуването подобрява метаболизма при рахит, също и метаболизма на калция. При случай на анемия, по време на гладуване се увеличава броят на червените кръвни телца. Наблюдавал съм ползотворен ефект и при пелагра. По време на гладуването биохимичният баланс може да се поддържа и дори да се възстанови, ако е нарушен. Това е важно да се знае, защото в противен случай гладуването щеше да бъде без съмнение вредно. Множество опити с животни са доказали, че недохранването, като състояние, противоположно на прехранването, има тенденция да удължава живота и да спомага за по-добро здраве. Други опити, засягащи по-скоро гладуването, отколкото недохранването, показват, че гладуването не само удължава живота, но като резултат води до изявена регенерация и подмладяване. Хиляди наблюдения, проведени върху хора и животни, установяват факта, че когато физическият организъм живее без храна, тъканите се изразходват за задоволяването на нуждите, като това става в обратен ред на тяхната важност за тялото. Ето защо тлъстината първа се стопява. Складираните резерви се изразходват преди функциониращите тъкани на тялото да бъдат призвани да осигурят хранителни вещества за най-жизненоважните тъкани, като нервите, сърцето и белите дробове. Когато проявява избирателност към тъканите, които да задоволят нуждите от протеини, захари, мазнини, микроелементи и витамини по време на гладуване и преразпределя, оползотворява и съхранява тези резерви, организмът упражнява умения, които изглеждат свръхчовешки. Елементите, изграждащи телесните тъкани могат да бъдат определени като резервоар на хранителни вещества, който могат да бъдат оползотворени за задоволяване на нуждите във всяка посока и във всяка част на организма, където са необходими. Но тези тъкани не се жертват безразборно. Точно обратното, за съществуването на органите, чиято функция е от първостепенно значение за живота, се жертват вещества от органи с по-маловажно значение. Много от необходимите хранителни съставки, и това важи с двойна сила за някои от микроелементите, са предвидливо запазени. Почти всички проучвания, извършени върху хора и животни, с цел да се определи загубата на дадени тъкани и органи при продължително въздържание от храна, са били проведени върху организми, умрели от изгладняване. Гладуване-то и изгладняването са две коренно различни степени на въздържание. Би трябвало да е пределно ясно, че крайните загуби, наблюдавани в стадия на изгладняването по време на гладуване, са далеч по-големи, отколкото при гладуване, предприето за разумен период от време. Крайни загуби на тегло не се наблюдават при едно нормално лечебно гладуване. Когато се появят подобни резултати, гладуването трябва да бъде прекратено. Необходимо е да се прави разлика между гладуване и изгладняване. Гладуване е въздържание от
храна, когато човек притежава адекватни резерви за изхранването на живите тъкани; изгладняване е
въздържание от храна след като тези резерви са били изчерпани и живата тъкан, която е можело да бъде пожертвана, е изразходвана. Тялото само предупреждава, когато резервите вече са изразходени. Гладът се възвръща със сила, която принуждава човека да търси храна, докато по време на правилно проведеното гладуване отсъства желание за хранене. Разграничението между
гладуване и изгладняване помага да се определи времето, когато започва изгладняването и храненето трябва да бъде възстановено. Обратно на популярното и дори професионално мнение, жизненоважните тъкани на организма, тъканите, в които всъщност протичат жизнените процеси, не започват да се рушат, когато се предприеме гладуване. По време на гладуване тялото губи от теглото си, но тази загуба, при продължителен период, е за сметка на резервите, а не на функционалните тъкани. В природата са познати множество примери за растеж по време на гладуване; и в организми като цяло, и в отделни части. Опитно е доказано, че растежът при телетата продължава по време на гладуване. При морската звезда по време на гладуване може да израснат нов стомах, нови крайници и нови пипала. При саламандъра по време на гладуване израства нова опашка, при загуба на старата. С помощта на факти като тези, наяве излиза скритата и пренебрегвана истина: процесът на гладуване не прекратява градивните жизнени процеси, всъщност те продължават по един забележителен начин. Ефикасната дейност на живия организъм да регулира разходите на своите ресурси в процеса на гладуване е едно от чудесата на живота. По време на периоди на въздържание, по-малко важните за живота на човека органи, въпреки че губят хранителни вещества, които са били отклонени към по-важните тъкани, не претърпяват дегенерация, докато не бъде достигнат периодът на изгладняване. Мускулната атрофия не може да бъде по-голяма, отколкото в случаи на дълги периоди на физическа пасивност, когато няма загуба на мускулни клетки. Клетките се смаляват, мастната тъкан от мускулите се стопява, но самите те запазват своята непокътнатост и учудваща по размери сила. Загубата на тегло варира според характера и качествата на тъканите на всеки отделен човек, от физическата и емоционалната му активност, също и от температурата на средата, в която живее, физическата активност, емоционалният стрес, студените и увредени тъкани допринасят за по-бърза загуба на тегло. Мастната тъкан се стопява и изразходва първа, преди всяка друга телесна тъкан. Състоянието на организма е главният определящ фактор, за да се реши колко дълго човек може да гладува без да съществува опасност. В случая двамата, оцелели след самолетна катастрофа и прекарали 4 седмици без храна, например, е имало сняг, който е вода, и това ги е спасило от опасността да настъпи дехидратация. Можели са да живеят без храна; липсата на вода е щяла да бъде фатална. Доброволно предприето или не, при гладуването трябва да има осигурена вода. Пределно ясно е, че гладуването трябва да бъде провеждано разумно, със съответното внимание и контрол.
Както начинаещият плувец търси професионално ръководство и съвет преди да предприеме плуване на дълго разстояние, така и начинаещият в методите на гладуването трябва да си осигури опитно ръководство като предпазна мярка преди да предприеме гладуване с каквато и да е продължителност.
4. Гладът срещу апетита Полагани са много усилия, за да бъде обяснен механизмът, който поражда чувството за глад, но досега не се е стигнало до задоволителен резултат. Моето мнение е, че, поне що се отнася до висшите животни, не може да има никакво съмнение във факта, че гладът се чувства чрез нервната система, но това е - в най-добрия случай - едно общо твърдение. Това, което чувството за глад в действителност представлява, е било предмет на много научни търсения. Поради причини от практическо естество, тук за нас ще бъде необходимо първо и преди всичко на направим разлика между истинското чувство за глад и други усещания, които често биват характеризирани като глад. За жалост твърде много проучвания в областта на глада са ограничени до наблюдения върху кратки периоди, прекарани без храна - най-много до няколко дни - което не е достатъчно, за да се даде ясна представа за начина, по който се проявява нуждата на организма от храна. Интересно е да отбележим, че добре обучени физиолози все още определят глада, използвайки термини от
патологията. Гладът е чувство на напрежение или дискомфорт в областта на стомаха. Може да се изрази чрез действителна болка. Проявява се със спазми. Той е болка в стомаха, чувство на празнота, чувство на слабост - всички тези определения са част от популярната митология за глада. Нерядко и главоболието се обърква с глада, дори от добре обучени практикуващи специалисти. Истината е, че гладът е нормално, а не ненормално усещане, а всички нормални усещания са приятни. Грешка е да определяме глада като симптом на болест, както ще бъде грешка да определяме жаждата или всяка друга нормална нужда на организма като болезнена или причиняваща дискомфорт. Нормалният глад се определя от общото състояние на тялото - универсалното желание за храна - което е локализирано, доколкото може да се каже така, в устата, носа и гърлото, също както и усещането за жажда. Няма „спазми от глад", свързани с истинския глад; има само приятно усещане в носа, устата и гърлото и овлажняване на устата. Гладният човек е гладен е обзет от желание за храна, не от болка или дразнене. Фалшиво възбуденият апетит се проявява като болестна възбуда, терзание в стомаха, болка, чувство за слабост и различни усещания за дискомфорт, които са емоционално обособени. Разликите между такова дразнене и истинското чувство за глад са доста отчетливи; обикновеният човек, роб на навика да се храни по всяко време на деня и нощта, рядко си позволява да огладнее и поради това погрешно приема тези болезнени усещания за действително подаден сигнал за храна.
Тъй като храненето освобождава от симптомите на напрежението, човек стига до убеждението, че храната е точно това, от което се нуждае. Често това е един вид пиршество - човек яде, за да заглуши психическия дискомфорт, както и пияницата пие, за да удави своя психологически проблем.

eXTReMe Tracker