|
Share

Когато започнах третото си, въодушевено вече от примера им гладуване, бях преминала трийсетте и бях успяла да се запася с няколко хронични заболявания, най-мъчителното от които беше силното ми късогледство (-9,75 диоптъра), съпроводено с пробита ретина, спасявана неколкократно с лазерна хирургия. След осмия ден усетих неудобството на собствените си очила и ги свалих с облекчение като прекалено тясна дреха.

През това време работех усилено без тях, а когато на деветнадесетия ден реших да изляза от къщи и понечих да ги сложа отново, получих силен световъртеж и главоболие.
Помислих си, че от гладуването съм качила диоптрите, въпреки че виждах без очила, и още на другия ден отидох на лекар. За мое изумление зрението ми бе коригирано до -2,75 диоптъра, за което не получих никакво обяснение от лекарите освен неясни догадки за особеност на акомодацията. Опитът ми да споделя за проведеното гладуване просто ги разсмя и припряно ми издекламираха съдържанието на учебния материал по ОЧНИ БОЛЕСТИ - след 45- годишна възраст късогледството се компенсира с далекогледство. Това трябваше да се случи с мен едва след 10 години, а те се опитваха да открият несъществуващи симптоми, само и само да поставят дадено псевдозаболяване в някои от разделите на медицинската класификация. Вече шест години живея с новото си зрение. Междувременно незабелязано изчезнаха и оплакванията ми от останалите хронични заболявания. Открила вкуса на естествената природна храна, неусетно станах вегетарианка, а децата ми съвсем непринудено също предпочитаха растителна храна. Когато се случеше да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посягаха само към плодове или течности. Новият начин на живот хармонизира бита и социалните ми отношения. За книгата на Лидия не успях да намеря български лекар, който да стане рецензент. Веднага щом разберяха, че става дума за нестандартни методи на лечение, представителите на стандартната медицина отказваха подобен ангажимент, като категорично отричаха възможността за такова лекуване. А в дома на Лидия излекуваните се увеличаваха, щастливи в своето спасение. Рецензент на книгата стана световноизвестният руски учен професор Юрий Николаев, сам основател на клиника за лечение с глад. Когато се запознах с други гладолечебни системи по света, разбрах какви са предимствата на природолечебната система на Лидия: - тя не позволява интоксикация на организма, защото приеманите плодове и билкови чайове поемат отделяния при изчистването токсичен материал и го елиминират. По този начин се избягват не особено приятни клизми или очистителни, задължителни при другите гладолечебни системи; - плодовете запазват перисталтиката на червата, а при нарушена такава я възвръщат към живот с помощта на съдържащата се в тях целулоза; - тази система е най-леко поносимото, безвредно и ласкаво средство, което не изисква нито специално време, нито кой знае какви усилия. Тя е изгодна и функционална българска система на лечение както за самия пациент, така и за обществото. Благодарение на биологичната и слънчевата енергия на суровия плод човек запазва жизнените си сили и продължава пълноценно да се труди; - тя е евтина и нетрудоемка система; лекарство е самата храна. Най-смущаващ за мен е фактът, че почти всички, които идват и продължават да идват при Лидия, са вече със сериозно нарушени функции на органите или с тотално рухнал организъм. Наблюденията върху пациентите на Лидия ми доказаха, че българинът криворазбрано се е цивилизовал. Любознателен за нововъведенията, той е усвоил какви ли не сложни латински наименования на лекарства, а лекомислено е пренебрегвал традициите на хранене на българския народ - скромната природосъобразна трапеза на своите деди." Това, което е от значение за случая, е, че Малина, след като ликвидира пиелонефрита и запека, вече няма страх от никакво заболяване. Разтоварена е в това отношение и цялата й атмосфера вкъщи.

СЛУЧАЙ 13
За мен това беше много специален случай, тъй като пациентката, дошла за консултация, бе представител на ортодоксалната медицина. Д-р Вергиния Георгиева, 36-годишна, научен сътрудник от БАН. Специалист по вътрешни болести и фармакология. Видът й беше изключително болезнен -бледа, депресирана и абсолютно обезверена, че по света съществува начин да бъде излекувана. А ето и нейните заболявания:
1. ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ - след прекарани два остри хепатита — тип А и тип Б
2. ХРОНИЧЕН ПИЕЛОНЕФРИТ - КАМЪК В ДЕСНИЯ БЪБРЕК
3. ПОЛИАЛЕРГИЯ - лекарствена и хранителна
4. ХРОНИЧЕН ХИПЕРТРОФИЧЕН ГАСТРИТ
5. СПАСТИЧЕН КОЛИТ
6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ С ТРОМБОФЛЕБИТ
7. АДЕНОМ НА ГЪРДАТА
8. РЕАКТИВНА ДЕПРЕСИЯ
Разговорът ни не беше дълъг. Изключително интелигентна, тя лесно ме разбра, въпреки явните противоречия между принципите на нейната и на моята медицина. А ето и нейните думи: „Но нека ви разкажа как аз тръгнах по новия път на природолечебната медицина, водена от сигурната ръка на Лидия Ковачева. Срещата ми с нея беше моята щастлива случайност (а може би и съдба) точно когато бях напълно отчаяна и обезверена - след 10-годишно лутане по кабинети, консултации с професори, болнично лечение, почти непрекъснато приемане на лекарства. И сега мога да кажа, че НАЙ-ТРУДНАТА ПОБЕДА Е ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ, а още и това, че няма по-верен път от ПЪТЯ КЪМ ПРИРОДАТА - ЕДИНСТВЕН, КОЙТО ВОДИ КЪМ ИСТИНСКОТО ПЪЛНОЦЕННО ЗДРАВЕ. Като млад лекар бях изпратена на работа по разпределение в красивия планински град Елена. През 1983 г. в целия Търновски район избухна хепатитна епидемия от воден произход - тип А. Постоянният ежедневен контакт с инфекциозно болните и прегледите месеци наред доведоха до заразяването ми от хепатит. Бях приета на лечение в много тежко състояние със силно увеличен дроб и далак, непрекъснато гадене и повръщане, температура до 39 градуса, силна отпадналост. Въпреки положените грижи от моите колеги състоянието ми се влошаваше. Това наложи включване на кортизон във високи дози, прилаган мускулно. Два месеца бях на легло с включване на системи - глюкоза, левулоза, витамини, хепатопротективни средства (лекарства, подобряващи чернодробната дейност). Стойностите на трансаминазите (биохимични изследвания за чернодробната функция) бяха над 800. Болките в областта на черния дроб и далака бяха постоянни. Бях изписана със слабо подобрение и с температура 37,5 градуса, с указания за „силна храна" и лечение с кортизон. И бях диспансеризирана. За нещастие при изследванията на контролните прегледи по кръвен път бях заразена с втори хепатит (тип Б). И започна... ходене по мъките. Бях отчаяна. С използването на кортизона увеличих теглото си с 15 кг. Пет месеца по-късно, след консултации с водещи професори в областта на гастроентерологията, постъпих за изследване и уточняване на състоянието ми в Медицинска академия. Направената биопсия на черния дроб доказа хроничен хепатит. Продължавах да се лекувам с всички възможни средства на традиционната медицина - глюкоза, левулоза, карзил, катерген, есенциале форте (мускулно), преднизолон, невробекс, ациди фолици, витамини.
Бях изписана с препоръки да продължа с лекарствата и с настояване след 6 месеца отново да ми бъде направена чернодробна биопсия. Продължавах да вземам лекарства и „силна храна" - ежедневно мляко, извара, месо (пилешко, телешко), салам, сирене, кашкавал. Сега, когато животът ми е променен благодарение на лечебното гладуване и природното хранене, мога да си дам сметка какво огромно натоварване на организма е било приемането на толкова много лекарства и едновременно с това с изобилна храна, богата на животински белтъчини. След три месеца отново бях приета в Медицинска академия с нови оплаквания- болки в областта на бъбрека, температура 37,5 градуса и ясна кръв в урината. След едномесечно лечение с антибиотици и проведени изследвания бях изписана с диагноза хроничен пиелонефрит. Камък в десния бъбрек. Имах съвсем ясна представа накъде водят тези заболявания. Състоянието на бъбреците продължи периодично да се влошава. Антибиотиците от своя страна влошиха дейността на черния дроб. Като лекар аз все още вярвах във възможностите на традиционната медицина. Състоянието ми продължаваше видимо да се влошава - аз бях по-болна от моите пациенти. Но бях принудена да работя, тъй като нямах повече болнични. Продължих да приемам скъпи лекарства. Като допълнителни заболявания през това време се явиха: тежка полиалергия към храни и лекарства, хроничен гастрит, спа етичен колит, разширени вени по двете подбедрици с прекаран тромбофлебит. Поради постоянните болки и тежест в подбедриците, огромните отоци, кръвоизливите и варикозните разранявания се принудих да се подложа на склерозираща терапия (склерозиране на вените чрез вкарване на лекарство директно във вената; функцията на склерозираните вени се поема от другите вени). За съжаление след 2-3 месеца обходните вени също се разшириха - грозни, виещи се като змии по двата крака. Тежка венозна недостатъчност беше причина за лимфен застой й огромни отоци. Всички тези заболявания и постоянното приемане на лекарства ме бяха довели до тежко депресивно състояние, постоянно безсъние, намалена способност за концентрация, трудно запомняне. Вече бях напълно отчаяна - навършиха се десет години непрекъснато лечение. Точно в този момент съдбата ме срещна с Лидия Ковачева. ПЪРВАТА СРЕЩА С ЛИДИЯ КОВАЧЕВА Впечатлението беше силно. Пред мен стоеше човек енергичен, с лъчиста усмивка, топлота, вдъхващ доверие и надежда. Преборила се със смъртта, разполагаща с 40-годишен опит, тя усети отчаяното ми състояние и каза: „ЖИВОТА, ЗДРАВЕТО И ЩАСТИЕТО ЗАСЛУЖАВА ТОЗИ, КОЙТО УМЕЕ ДА СЕ БОРИ ЗА ТЯХ! Заедно ще победим болестите." От този ден започна нашето приятелство, обща работа и наистина борба. Пред мен Лидия разкриваше тайната сила на една нова за мен и непозната медицина - неограничените възможности на природата и лечебното гладуване. Тогава си казах: „След като тя е успяла да излекува неизлечимите според установената медицина тежки заболявания: милиарна туберкулоза и цироза на черния дроб, язва на дванадесетопръстника, анемия, трябва и аз да се справя с моите болести." И чудото стана. Първото гладуване беше само 10 дни, от което веднага получих леко подобрение въпреки ограничения курс. След второто, 20-дневно гладуване, изхвърлих безболезнено камък от десния бъбрек. Последваха периодично курсове на гладуване, захранване и неголеми интервали на природосъобразното хранене с млечно-вегетарианска храна в продължение на цяла година. След всеки проведен курс на гладуване изследванията на кръв и урина се подобряваха. Курсовете на гладуване бяха по 20 и 28 дни. Отслабнах 15 кг и възстанових нормалното си тегло. Едва след шестото гладуване температурата се нормализира, отоците намаляха, общото състояние се подобри, но... тогава открих бучка на. дясната гърда с големина на малък орех. Силно разтревожена, споделих това с Лидия, а тя ме успокои с думите: „ВЯРВАЙ В СИЛАТА НА ПРИРОДНИЯ ЛЕКАР, ТОЙ Е У ВСЕКИ ОТ НАС И КОГАТО МУ ДАДЕМ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТОЙ ЗНАЕ КОГА И КАК ДА ЛЕКУВА. НЯМА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, ИМА НЕЛЕЧИМ БОЛЕН." В подобни случаи официалната медицина насочва болния към задължителни изследвания - мамографии, хормонално лечение и най-често операция. Изпаднах в колебание. Консерватизмът на лекаря говореше у мен, но въпреки това реших и продължих лечебния глад. Начинът ми на хранене се състоеше от лека вегетарианска диета с изключване на месото, яйцата, сиренето, млякото, кашкавала. Предимство в диетата ми имаха плодовете и зеленчуците в сурово състояние. След поредното гладуване, което беше 43 дена, биохимичните показатели, характеризиращи функцията на черния дроб, бяха в норма. Болките в областта' на бъбреците, далака и черния дроб напълно изчезнаха. Кожата на лицето, която винаги беше бледа, с жълтеникавокафяв оттенък, с чернодробни петна, възвърна нормалния си естествен цвят. Сърбежите и обривите по цялото тяло изчезнаха напълно. Бучката на гърдата се разтопи.
От разширените вени на двете подбедрици, които в продължение на 10 години бях лекувала с всички възможни средства, вече нямаше следа. Ехографското изследване показа нормални размери на черния дроб, бъбреците и далака. Бъбречната функция беше вече нормална. Алергията, от която страдах с години, вече не ме измъчваше. Хроничният гастрит и колит също не напомняха за себе си. Година след започване на лечението аз съм вече здрава. На дълъг път се тръгва с бавна крачка, всеки иска да оздравее бързо, но забравя, че темповете на природата са бавни - тя не търпи насилие. Не може да бъде излекувано тежко хронично заболяване със скъпо рекламирано хапче или чудодейна билка. Стъпка по стъпка, ден след ден, с търпение се стига до здравето. Усилията, които ще се положат, няма да бъдат напразни, болестта ще отстъпи. Безкрайно съм благодарна на Лидия, тя ме превърна от отчаяна, болна и обезверена в напълно здрава и пълноценна жена. Гладът е уникален метод на безлекарствено лечение и може да помогне на всеки, изпаднал в моето положение." Действително след всичко казано от Вергиния коментарите са излишни! Това, което има да се добави, е малко. Тя вече е една истински здрава и хубава жена, пълна с живот и инициативност. Когато дойде при мен, беше преждевременно остаряла, с оредяла коса, тромава с подпухналите си крака. Днес е млада, косата й сгъстена и лъскава, краката са в нормалната си стройна и стегната форма, кожата е с естествената си приятна и хващаща погледа розовина. С хубавия си здрав вид тя вдъхва доверие и у своите болни. За случая, който следва, искам да разкаже самата д-р Вергиния Георгиева, тъй като здравето на пациентката беше постигнато с нейното ценно съдействие.

СЛУЧАЙ 14
Наталия Д., 33-годишна, от София. Главното й заболяване, създало й много тревоги и страдания, е било:
1. ЯЗВА НА СТОМАХА - С ОБИЛЕН КРЪВОИЗЛИВ и други, явили се повече като допълнителна грижа:
2. КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ
3. ПЯСЪЦИ В БЪБРЕЦИТЕ
4. ТЕЖКА НЕВРОЗА
5. АНЕМИЯ
6. НАДНОРМЕНО ТЕГЛО НАД 20 КИЛОГРАМА

Но нека по този случай чуем думите на д-р Вергиния Георгиева: „Един много често задаван ми въпрос от пациентите е: ЛЕКУВА ЛИ СЕ ЯЗВА НА СТОМАХА И НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА? За съжаление язвената болест засяга обикновено млади хора в активна възраст. Като причина за възникване на заболяването се сочи наследственото предразположение, нервно-психичното напрежение, съчетано с неправилното хранене. През последните години като причинител на язва на дванадесетопръстника се обвиняват бактерии, наречени херликобактер пилори. Лечението с лекарства продължава месеци наред с болкоуспокояващи средства, които понижават стомашната киселинност. Напоследък болните се лекуват чрез продължителни курсове с антибиотици. За съжаление ефектът е временен и стотици болни се примиряват с мисълта, че язва не се лекува и ще понасят болките цял живот. Чрез лечебното гладуване язвената болест е напълно лечима. Понякога е достатъчен дори само един курс от 15-20 дни и лигавицата е напълно зараснала. Стотици са случаите при нас, лекувани от това тежко заболяване. Но нека разкажа за болната Наталия - от две години тя е със силни болки, опасващи цялата под бедрена област, които стават особено непоносими след дразнеща храна, газирани напитки, кафе и силно психична натоварване. Болките са толкова силни, че тя не може да стои седнала, дразнят я всякакви дрехи и колани. Известно облекчение получава само при лежане по гръб. Лекуващите лекари отдават това на изострен гастрит. Така минават месеци. Наталия пие алмагел и чака подобрение, докато един ден получава масивен кръвоизлив.
Приета е по спешност в Института по спешна медицинска помощ „Пирогов" в София. С ендоскопския преглед се установява огромна колозна язва върху малката кривина на стомаха с диаметър 12 мм, която обилно кърви. Цялата лигавица на стомаха е с множество ерозии в различно развитие. Болната е силно отпаднала, с тежка анемия след кръвоизлива. Хирурзите от „Пирогов" успяват да овладеят състоянието, но предлагат незабавно операция (изрязване на 2/3 от стомаха). Читателите вероятно ще се учудят защо веднага е предложена операция, но при млади хора подобни големи язви се смятат за предраково заболяване. Наталия е объркана, изплащена е и не знае какво да предприеме. Благодарение на това, че е чела за успехите на лечебното гладуване, тя категорично отказва операция и четири дена след кръвоизлива взе решение да се лекува с глад. По време на лечението с глад имаше трудни моменти и колебания. При всяка наша среща близките й ме следяха с тревога, въпреки че внимателно им обяснявах, че скоро Наталия ще бъде здрава без операция. Проведеният курс на лечение беше 21 дни, при който с всеки изминат ден силите и самочувствието се връщаха. Особено голямо значение в тези трудни дни имаха топлината и любовта, с която я обгръщаха нейните близки. Въпреки разбираемите майчински страхове нейната майка беше до нея. Сигурен в успеха на лечението, съпругът й я подкрепяше със своя оптимизъм.
След проведения 21-дневен курс на гладуване Наталия направи много внимателно захранване и след това ограничена природосъобразна форма на хранене. От храната бяха изключени месото, алкохолът, кафето, сладкарските произведения. След три месеца беше направено ново изследване на стомаха и кръвна картина. Ендоскопското изследване бе проведено от известен наш доцент, специалист в областта на гастроентерологията. Наталия признава, че се е лекувала с гладуване, а той с усмивка реагира, че не вярва на гладуването, а вярва на очите си. Изненадата му е пълна, защото наистина трябва да повярва на очите си. Ето и неговото заключение: „Стомахът е в нормално състояние, както и перисталтиката, леко зачервена лигавица. Язва не се вижда въпреки неколкократното ми оглеждане." Година след този преглед е направено ново ендоскопично изследване при съшия лекар. И ето категоричното заключение на консервативно настроения колега: „Хранопровод и кардия без патологични отклонения. Язва не се открива въпреки най-внимателното многократно оглеждане на целия стомах. Няма данни за други инфилтративни изменения. Пилорът пропуска нормално. Състояние след излекувана напълно язва на стомаха"(!!!) Но успоредно с лечението на стомаха Наталия излекува и другите си хронични заболявания, въпреки че вниманието й беше насочено към лечението на язвата. А те бяха: кисти на яйчниците, пясъци в бъбреците, анемия, тежка невроза, наднормено тегло повече от 20 кг.
Сега Наташа е напълно здрава и хубава жена. Тя върна младежкия си вид и интереса към професията си, с която преди не беше в състояние да се справи. От предишните болки и тревоги няма и следа. Като специалист физик в БАН тя спечели конкурс и в момента е на дългосрочна работа в Япония. На раздяла тя ми каза: „Гладът върна здравето ми. Аз вече знам как да живея и как да се храня." Смятам, че след описаното от д-р Вергиния Георгиева нямам какво повече да добавя, освен да потвърдя, че Наталия пред очите ни се промени. Пред нас стоеше една оживена, одухотворена и подмладена жена. Следващият, който за мен е сериозно постижение, е

СЛУЧАЙ 15
Д-р Георги Гайдурков - 33-годишен, психолог, лекар в хемодиализен център. При мен дойде със силно потисната психика, много блед, със силни сенки под очите, с оплаквания за вечна умора, отпадналост, безсъние. За него животът беше тежест. Заболяванията му бяха:
1. СИНУЗИТ
2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ
3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА
4. ХЕМОРОИДИ
5. ХРОНИЧЕН КОЛИТ
6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ
7. КАРИЕС НА ЗЪБИТЕ
8. ДЕПРЕСИЯ
Тъй като той беше лекар, при това интелигентен и склонен към задълбочаване, лесно ме разбра въпреки принципните противоречия между медицината, която познаваше и практикуваше, и моята природна медицина. Лечението, с малко колебание, започна. Но нека прочетем изказването му: „До есента на 1992 г. бях един хронични болен човек. Въпреки оперираните ми сливици страдах от постоянен гърлобол в юношеските ми години (хроничен фарингит, усложняващ се с трахеит), хроничен синузит. Движех се винаги с антисептичен спрей в джоба и капки за нос. Налагаха се чести курсове с антибиотици поради продължителните инфекции. Състоянието ,на зъбите ми беше крайно лошо - поради масивните пломби на всички кътници зъбите се чупеха един по един, след което следваше изваждане. Нови кариеси се появяваха непрестанно.
Стомашно-чревният ми тракт беше увреден по всички отдели - хроничен гастрит с хиперацидитет.
Язва на дванадесетопръстника.
Апендектомия.
Хроничен колит с постоянно неоформени кашести изпражнения с остатъци от несмляна храна, постоянна тъпа болка в областта на цекума и еигмата;
периодични диарии, хемороиди. Планирах фйброколоскопия, от която впоследствие се отказах.
Страдах също от тъпи болки в лумбалната област, но изследванията с бъбречна насоченост даваха само периодични следи от белтък в урината. Лягането ми вечер се беше превърнало в истински ритуал, защото дори практически недоловимото въздушно течение в затворено помещение ми причиняваше силни, остри и „стрелкащи" невралгични ролки по крайниците, които не можеха да се изяснят диагностично. По долните крайници започнаха да се оформят разширени вени, свързани с тежест и болка. При всички тези заболявания, повечето с еволюция от детските години, аз чувствах постоянна умора, отпадналост, често изпотяване, студени и потни ръце и крака. Кожата ми беше суха, бледа, с восъчен цвят, пастьозна; под очите - дълбоки сенки и периодична отточност по клепачите; косата - суха, с тънки и чупливи косми. Що се отнася до психичния ми статус, аз живеех в една лавирана депресия с високо ниво на тревожност и периоди на силна невротична възбуда. Страдах от упорито и измъчващо ме с години безсъние; залпове от групови сърдечни екстрасистоли, което налагаше постоянна употреба на транквилизатори. Въпреки медицинската ми диплома и университетското ми образование по клинична психология аз не можех да се справя със себе си. По една ирония на съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да излекувам. Смътно и болезнено долавях, че греша в нещо дълбоко и фундаментално. Чувството за някакво сериозно, но известно за мен отклонение подкопаваше самите жизнени устои на личността ми. Тогава аз се запознах с книгата на Лидия „Целебният глад". Аз бях подготвен за тази книга: макар и дете на града, още от малък всеки излет сред природата предизвикваше у мен изключително внушаващи и силни преживявания. Наблюдавах с интерес всяко цвете и всеки стрък. Исках да проникна в техния вътрешен живот. Купих книгата в началото от чисто теоретичен интерес. Когато я прочетох обаче, разбрах, че бях прочел това, което е вътре у мен. Затваряйки последната страница, си казах: „Това е!" Бях уверен, че съм стигнал до това, към което съм се стремял. Пътят беше дълъг, но резултатите не закъсняха. В началото бях сменил само храненето - вместо обилните порции с месо и концентрираните шоколадови десерти ядях салата от моркови с черен хляб (беше късна есен). Най-напред отзвучаха най- късно появилите се симптоми » невралгичните болки в крайниците. Сънят стана дълбок и за пръв път заспивах без лекарства и се събуждах отпочинал. В течение на няколко месеца свалих около 10 кг наднормено тегло. Постепенно инфекциите на горните дихателни пътища изчезнаха. Установих, че се бях „закалил", както никога досега - беше зима, а не носех вече нито шал, нито палто; ползвах само късо шушлеково яке, ходех без шапка, без никакви болки и смущения. За първи път в живота си почувствах, че и зимата има своя красота. До 30-ата ми година за мен тя означаваше страдание. В рамките на една година под ръководството на Лидия направих 4-5 гладувания от по 10-14-20 дни. Разрушаването на зъбите, престана, нови кариеси не се появиха. Най-бавно се повлияха пораженията на стомашно-чревния тракт и по-специално на дебелото черво. Успоредно с неговото подобряване порозовяваше и кожата на лицето, сенките се изличаваха постепенно, като при всяко обостряне се появяваха отново. Сега практикувам системата на Лидия вече трета година. Моето кошмарно минало е само един спомен. Чувствам се здрав, но процесът на промяната продължава с всеки изминат ден. Знам, че разполагам с огромна свобода -свободата да бъда здрав, активен и щастлив човек. Давам си сметка, че мога да бъда болен, но само ако аз съм пожелал това.
Това, което преживях, мога да го окачествя само като една тотална промяна на цялото си същество. Трайно изградени психични структури като характер се оказаха способни на коренно променяне. Ранни детски комплекси и нагласи, защитни механизми и психични компенсации изчезнаха и се замениха с нови, градивни. За първи път в живота си се чувствам уравновесен, със самочувствие и активен. Забелязвам, че хората ме приемат различно отпреди - приветливо и с желание. Аз постигнах своя пръв професионален дълг - излекувах себе си. Сега вече знам и чувствам, че мога да помогна и на другите, защото съм способен да ги обичам. Влюбен съм в живота, чувствам, че той е прекрасен като едно вълшебно приключение. Всеки ден за мен е един нов и небивал свят, удивляващ, както е удивляващ светът в очите на едно дете. Сега вече знам какво значи да бъдеш. От сърце благодаря на Лидия за живота и щастието, които ми върна и които създаде у мен." Това, което мога да кажа за д-р Георги Гайдурков," е, че той в момента е съвсем друг, нов човек, а и лекар, на когото наистина болните могат да гледат с доверие. Следващият случай с особено голямо значение за мен, отчетен като

СЛУЧАЙ 16,
беше на д-р Людмила Емилова. Тя дойде при мен не само като пациент, но и с изключително повишен професионален интерес като лекар . към новата лечебна система, която аз предлагах. Бяха ми зададени безкрайно много въпроси и разговорът, задълбочен и оживен, продължи няколко часа. Болестите, от които тя страдаше, бяха много. Това изискваше продължително лечение с повтаряне на разтоварителните курсове. Тъй като тя подходи с разбиране и търпение, здравето й се възвърна. Но нека по- добре да чуем самата нея: „През петнадесетгодишната ми практика като лекар бях натрупала доста заболявания:
1. ТЕЖКА МИГРЕНА
2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ
3. КОЛИТ
4. АНЕМИЯ
5. АТОНИЯ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
6. СТЕАТОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

За около десет години съм изпила толкова много лекарства за мигрената, че през 1991 г. изследванията ми показаха увредена функция на бъбреците. Още няколко години и ме чакаше хемодиализа - изкуствен бъбрек. А мигрената ставаше все по-жестока, тежките пристъпи вече бяха през 2-3 дни. Наложи се да вляза в неврологична клиника, за да отхвърля съмнението си, че имам тумор в мозъка. Освен медикаментозно бях опитала лечение с иглотерапия, физиотерапия, масаж. Ефектът беше слаб и много краткотраен, Бях се отчаяла, защото с постоянното си главоболие и с другите си оплаквания не бях истински ценен човек. Не вярвах вече на нищо, дори на някакво чудо. Но чудото дойде! То пристигна при мен като един вестник „Вестник-книга", в който Лидия Ковачева разказваше за лечението с гладуване. Още като прочетох статията, безрезервно повярвах на всичко, написано в нея. Уредих си среща с Лидия и няколко часа не ни стигнаха да разговаряме за практиката на лечебното гладуване. Бях очарована от бликащата жизненост на 78-годишната Лидия, от нейните неизчерпаеми знания в областта на природосъобразната медицина. Скоро след това направих първото гладуване - беше пет дни с пет дни захранване. И въпреки че беше много кратко, мигренозните пристъпи се разредиха, станаха по-слаби. Започнах да се храня природосъобразно и през повечето дни от седмицата и постепенно след още няколко гладувания аз оздравях! Напълнр! Няма ги мигрената, гастрита, черният ми дроб и жлъчният мехур са с нормални размери и без атония, хемоглобинът ми е абсолютно нормален (140 мг/куб). И всичко това - без да изпия нито едно хапче. Всички гладувания провеждах по системата на Лидия Ковачева - с плодове, чай и мед, защото се убедих, че за българина това е най-добрата система на гладуване. Тъй като всичко ставаше, докато продължавах да работя в санаториума на МВР, постепенно осъзнах, че не мога да лекувам една голяма част от пациентите си е лекарствата. След като знаех, че повечето от тях ще оздравеят напълно и окончателно само с няколко гладувания и след това с природосъобразно хранене, аз вече можех да им обясня това. Естествено не всеки ме разбираше, но аз се радвах като малко дете на всеки, който имаше смелостта да опита. Защото знаех, че веднъж опитал вълшебството на този метод на лечение, човек не може да се откаже от него. Без никакви трудности, без никакви химикали се лекуват всички болести. Нещо повече - лекуващият се по този метод става жизнен, по-инициативен, подмладява се, освобождава се от депресията, от черните мисли, става по-добър, по-толерантен. Зная, че за много хора това звучи невероятно, но то е факт, който съм проверила не само върху себе си. Това е мнението и на хилядите пациенти, които съм лекувала по този метод в последните години. Ето защо през май 1993 година открих Центъра за безлекарствено лечение на болестите по системата на Лидия Ковачева. Спокойно мога да кажа, че за две години оттогава съм извела по пътя на здравето много повече свои пациенти, отколкото за всичките 23 години преди това с лекарската ми практика по традиционните способи. От опита, който натрупах, се убедих, че тази система е чудотворна. Но за предпочитаме е лечението с гладуване да се провежда под контрола на лекар-специалист в областта на природосъобразната медицина. Самолечението носи рискове и вместо полза може да нанесе вреда. Убедих се също, че ефектът от гладуването се удвоява, ако то се съчетае с почивка и откъсване от работа и обичайните домашни задължения. Затова през ноември 1993 г. поканих Лидия Ковачева да открие първия в страната Санаториум за лечение по нейната система в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна. Тук моите пациенти имат възможност да съчетаят гладуването с водни процедури (минерален басейн, минерални вани, подводен душов масаж), сауна, лечебна физкултура на плажа, каланетика и пр., а през топлите месеци и със слънчеви бани. Гладолечението се извършва под ежедневен лекарски контрол. Тук болните имат възможност да се срещнат с излекували се от тежки хронични болести по този метод мои пациенти, да слушат лекции за тънкото изкуство на гладолечението, за правилното хранене и за правилния начин на живот. Хората трябва да бъдат научени как да живеят, за да бъдат в добра форма - истински здрави, до края на живота си. Накрая искам да кажа няколко думи за създателката на тази чудесна българска система за гладуване Лидия Ковачева. През последните две години аз излекувах по тази система хиляди пациенти - те вече не вземат лекарства, не дотягат на близките си с постоянни оплаквания. Не чакат с часове пред кабинетите в поликлиниките. Те са жизнени и енергични здрави хора и вярват, че благодарение на системата на Лидия и на „Целебният глад" България ще има шанса да заеме както прели 60-70 години първо място по брой на дълголетниците между цивилизованите страни. Наистина България от страна на розите се превърна в страна на склерозите. Ето защо се надявам, че когато заемем своето място по броя на дълголетниците, Лидия Ковачева ще бъде обявена за светица!" За д-р Людмила Емилова имам да кажа само, че тя беше един от малкото лекари, разбрали в дълбочина постигнатото от мен. Изключително смел човек, тя напусна удобното си и сигурно място на лекар в санаториума на МВР, за да поеме един път на трудности, на борба с предразсъдъците, закостенелостите и невежеството. Връщането на здравата форма на нашия български народ, за което тя мечтае, може да стане само със съдействието на такива самоотвержени, смели и умни лекари.

СЛУЧАЙ 17
Това е д-р Юлия Кръстева от гр. Шумен. Нейното главно оплакване беше ТЕЖКА МИГРЕНА, лекувана безуспешно в продължение на повече от 20 години. Преориентирайки се от традиционната към природосъобразната медицина, тя оздравява. Щастлива и вдъхновена, тя ми написа прекрасно писмо: „Радвам се на живота. Пиша тези редове с огромно вълнение, породено от много смесени чувствд. Бих искала да започна с благодарност към моята майка, която със своята упоритост успя да ме накара да повярвам в нещо изключително ценно - лечебното гладуване. Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната българка Лидия Ковачева, която даде на нашия народ своята уникална лечебна система, върнала усмивките и радостта от живота на стотици българи. Благодаря на двете смели жени д-р Людмила Емилова и д-р Вергиния Георгиева, положили Хишжратовата клетва и дръзнали да излязат от рамките на традиционната медицина, за да отдадат изцяло своите познания и енергия на многобройните пациенти, решили да опитат последния лек за своята болка. Всъщност той се оказа първият и най-ценен. Две хиляди години пр. н. е. бащата на медицината Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекарство." Само здравият човек може да изживее истински своя живот. Цената на здравето се осъзнава най-добре, след като болката е владяла дълго твоите дни и нощи, пречила ти е да изживееш своите най-хубави мигове, принудила те е да промениш любима работа. И така, мили приятели, желая да споделя с вас как преди две години се върнах отново към нормалния живот след дългите години, прекарани между болките и купищата лекарства. Оплакванията ми си имат своето начало преди повече от 20 години. Имайки във фамилията си мигренозна обремененост по бащина линия (баща ми страда от мигрена от дете), бях свикнала да живея с мисълта, че мигрената ще съпътства целия ми живот. С всеки изминат ден, с всяка измината година ставаше все по-тежко. Сменях лекарствени препарати - таблетки, инжекции, венозни коктейли, иглолечение, физиотерапевтични, екстрасенски процедури. Главоболието от ден на ден ставаше все по-нетърпимо. Пристъпите траеха от 3 до 7 дни, придружени от светобоязън, мъчително гадене и повръщане, а в междупристъпните периоди - едно непрекъснато главоболие. Все по-трудно съчетавах дом, семейство, професия. През 1993 г. колеги ми предложиха и последното, най-съвременно лечение на мигрената, бих казала, тогава единственото ефикасно лекарство - инжектори и таблетки YMIGRAN - лекарство с много висока цена, непосилна за по-голяма част от пациентите. И въпреки че болката се повлияваше много бързо (след няколко минути), ефектът при мен траеше кратко време. Само след няколко часа започваше нов пристъп. И така радостта, че е намерено лекарство, бе помрачена - нужни ми бяха много пари за няколко часа без главоболие. 15 януари 1994 година е денят, в който взех решение да опитай глада след дълги разговори с Д-р Емилова и д-р Георгиева, работещи по това време с пациенти от цялата страна във ВПД - 2 в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна. Гледах ги в очите и не вярвах, че това, в което ме убеждаваха, ще стане. А то, чудото, стана. Трябваше само да започна, за да повярвам истински. Първото лечебно гладуване проведох през месец февруари 1994 г. И то бе с продължителност 20 дни. Още на 3-4-ия ден мъчителното главоболие вече го нямаше. Дълго не можех да повярвам, че това е истина, и със свито сърце очаквах все пак то отново да се появи. В края на първия курс лечебно гладуване се чувствах така, както преди 20 години. Нямаше й следи от болки в главата, беше ми леко и приятно. Бързо се върнах отново към нормалния живот. Тежкото бреме на болен човек във фамилията падна най-напред от най-близките ми хора - родители, съпруг, деца, а постепенно и колегите ми разбраха, че няма да виждат повече лицето ми с изписана мъчителна болка по него. За мен датата 14 февруари (начало на лечебното гладуване) стана като втори рожден ден. Сълзи на тъга напират в очите ми, когато си спомня мъчителните пристъпи и непрекъснатото чувство на болка в главата. И затова радостта ми, че то е вече минало, е голяма. През изминалите две години след 1994 г. проведох няколко кратки (7 до 10 дни) и няколко по-продължителни (15-20 дни) курсове на лечебно гладуване. Про мени се напълно начинът ми на хранене, изместих сиренето, млякото и многото пикантни храни с живите и истинските, които ми дават живинка и здраве - плодовете и зеленчуците, защото както казва един американски лекар, привърженик на натуралната медицина, д-р Х. Билер: „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да усвои" Завършвайки своя разказ, искам от цялото си сърце отново да благодаря на пълната с енергия и любов към хората Лидия, готова да подаде ръка за помощ на всеки, който я потърси, и не по-малко на нейните първи последователи. Имам предвид специалистите медици (Д-р Емилова и д-р Георгиева), решили да се борят за здравето на своите пациенти не само със страшните болести, но до голяма степен със своите невярващи колеги по образование - нещо изключително трудно във всички времена." За Юлия мога да кажа само, че тя е една хубава млада жена, пълна с присъща само на истински здравия човек енергия. Нея никой никога вече не може да върне към стария й начин на хранене и начин на живот. От изказванията на д-р Георгиева, д-р Гайдурков, Д-р Емилова и д-р Кръстева става ясно, че въпреки сериозните си заболявания те са били принудени да продължават лекарската си практика, като приемат и лекуват болни.

Логичният въпрос, който би си задал всеки читател в момента е: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН ЧОВЕК (В СЛУЧАЯ ЛЕКАРЯТ), КОЙТО С ГОДИНИ НОСИ НЯКАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗЛЕКУВА, ДА ИЗЛЕКУВА ПОЯВИЛИЯ СЕ ПРИ НЕГО ПАЦИЕНТ СЪС СЪЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Младите лекари при завършване на образованието си от прекалено нервното напрежение, от прекалено натоварената учебна програма (често с излишни и ненужни материали) и поради нездравословния начин на живот започват практикуването на лекарската си професия с вече сериозно увредено здраве. А дали на преподавателите им - лекари, професори и доценти - са направили впечатление бледите лица и болнавият вид на техните възпитаници?...

Хипократ - древният мъдрец на медицинското познание, наречен баща на медицината, е оставил апел: „ЛЕКАРЮ, ИЗЛЕКУВАЙ ПЪРВО СЕБЕ СИ!" - защото лекарят трябва да бъде практически здрав.

Здравото тяло носи и здрава психика. Има ли отклонения от здравата форма на тялото, вече има отклонения и в психиката. Силно и незаменимо е влиянието, когато до леглото на болния се изправи истински здрав лекар. Днес обществото е изгубило вяра в традиционните, утвърдени способи на лечение не само защото от болниците се изписват болните със заболяванията, с които са постъпили - неоздравели, а и защото болният вижда и усеща болния си лекар - блед, подпухнал, невротизиран, неизлекувал себе си. По този въпрос би трябвало да се помисли повече. Тук искам допълнително да се спра на случаите, които аз наричам ТЕЛЕФОННИ ПАЦИЕНТИ - хора, стигнали с усложнените си и тежки заболявания до леглото. Обикновено те са от други градове и е невъзможно нито те да дойдат при мен, нито аз да отида при тях. За съжаление за такива болни все още не е помислено - нито за клиника, нито за санаториум. Лекувани безрезултатно по методите на традиционната медицина, те са предоставени на собствената си съдба. Ето и поредния

СЛУЧАЙ 18
ИЗБЕГНАТА ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА Лиляна Н., 37-годишна - медицинска сестра. 'Тя дойде при мен през 1992 година. Видът й беше силно болезнен, всяко нейно движение беше свързано с „ох" болките бяха силни. Това беше много тежък случай с РЕВМАТОИДЕН ПОЛИАРТРИТ - бързо прогресиращ. В София тя беше за малко - живееше във Варна. Препоръките, които й дадох, възприе лесно, защото беше интелигентен човек. Схвана всичко бързо въпреки противоречията, които съществуваха между моята медицина и тази, на която я бяха учили. Наложи се следващите консултации да бъдат само по телефона - до самото й оздравяване. Но ето и нейното писмо, в което тя подробно описва проведеното лечение: „Боледувам от ревматоиден полиартрит - бързо прогресиращ. От леки оплаквания от болки по ставите страданието ми бързо се превърна в тежка нелечима болест. Тръгнах по болници - Варна, София. Безполезното лечение увеличаваше отчаянието ми. Като здравен работник бързо осъзнах, че съвременната медицина не може да ме излекува. Трябваше да се боря - но как? Започнах да опитвам масажи, физиотерапия, билколечение, екстрасенси, иглотерапия, но нито една от приложените терапии не подобряваше състоянието ми, напротив - започнаха проблеми с бъбреците, черния дроб (вероятно от „страшните кортизонови препарати").  Дойде време на пълна неподвижност. Имам чудесно семейство - син на 16 години. Не можех да приема ужаса на майка, паднала на ръцете на детето си, но не можех да се справя с ужасната болест. Не можех да се самообслужвам. До леглото ми бяха подредени телефон, дистанционни за телевизора, но аз не можех да протегна ръка за тях. Когато мъжът ми беше на работа, синът ми ме водеше до тоалетната, защото без помощта му не успявах да се върна до леглото си. Ако трябваше да бъда заведена някъде, носеха ме на ръце до колата и ме слагаха на пусната седалка, защото гръбначният ми стълб не се огъваше (станал беше като бамбукова пръчка). Лекарствата ставаха все по-силни, но вече не помагаха на ужасните болки. При нашето заболяване има периоди на подобрение (независещи от лечението с медикаменти), след което неминуемо следва период на влошаване. В един такъв период на подобрение ме доведоха в София на иглотерапия при китайски лекари. Както бяхме набодени с иглите, една непозната жена ми каза: „Идете при Лидия Ковачева, много сте млада, тя ще ви помогне." Вече не вярвах на никого, но не бях се отказала да се боря. Обадих се по телефона. При вас имаше журналистки за интервю. Любезно ме поканихте. Разговорът ни беше кратък и ми казахте: „Вие ще се справите."  Нощем се събуждах и чувах гласа ви. Аз през целия ни разговор охках от болките. Върнах се във Варна. През целия път премислях съветите ви, за да не забравя нещо. У мен се бореха здравният работник, учил хората да се лекуват с лекарства и силна храна, и другият, обикновеният човек с огромното желание да бъде здрав. От този ден аз съм НОВ ЧОВЕК! Началото беше трудно - три месеца се борих с кортизоните. Първите шест месеца положението непрекъснато провокираше периоди на влошаване: РУЕ - 135, болките се усилваха, температурата се повишаваше. Вашите наставления по телефона ме поддържаха. За една година имам сто дни, проведени на разтоварителен режим. Дневно ползвах от 3 до 5 чая, плодове много малко -300-400 грама. Понякога провеждах по 3 дни само на чай, без мед и лимон. След шестия месец задочна бавно подобряване, което с всеки изминат ден се ускоряваше. Общото лечение продължи една година и четири месеца. Аз съм вече на крака - болките ги няма, отоците - също, мога да тичам по стъпалата и съм щастлива.

АЗ ИЗБЕГНАХ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА, която ми предричаха лекуващите ми лекари. Моето оздравяване за тях беше чудо. Чудото наистина стана, и то благодарение на вас. Нямам думи, за да изкажа благодарността си.

Искам да извикам високо, така че да ме чуят всички здрави, болни и най-вече младите хора: „СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛИДИЯ!" Вече три години Лили е добре. Храни се природосъобразно. Но не е забравила гладуването, което прилага от време на време за доусъвършенстване на физиката си. Следващият ми „телефонен пациент" е

СЛУЧАЙ 19
Беше жена от град Лясковец - Станка Бъчварова. Тежко болна на легло. Тя прочита моята книга „Целебният глад" и според дадените там препоръки започва да се лекува. Много по-късно беше установен контакт между нас - отначало с писма, а впоследствие и по телефона. Но ето и нейните думи: „Писмото ви пише жена,'която според лекарите беше обречена. През 1987 година заболях. До 1990 година ходих от лекар на лекар, докато накрая ми сложиха страшната диагноза МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА (М8) - цереброспинална форма. Бях пенсионирана през 1991 година. През април 1992 година състоянието ми рязко се влоши - вече бях абсолютно на легло - почти труп. Нямах никаква чувствителност нито на ръцете, нито на краката, а цялото тяло ме болеше. В този момент на помощ ми дойде вашата книга „Целебният глад". Освен болестта аз имах и силно увеличено тегло -90 кг при ръст 169 см. Веднага се. насочих към смяна на диетата и провеждане на гладни курсове. От ноември 1992 до април 1993 г. аз свалих 20 кг. Веднага се появиха и първите резултати. Силата на ръцете и краката взе да се връща. От месец май можех вече да ставам сама, да се храня също сама, да се обслужвам. Това е първото писмо, което мога да напиша аз самата. Досега не съм могла да правя това. Предишното беше писано от друг под моя диктовка. Аз разбрах, че и най-страшната болест може да се победи с воля и труд. Постепенно включих и ходенето навън. Увеличавах го постепенно, докато стигнах до 4 км на ден. Моя приятелка ми помагаше с всекидневен масаж по 1/2 час. От една година и три месеца вече напълно съм изключила лекарствата. Сега радостта ми е голяма и ми се иска по някакъв начин да кажа на болните от моята болест да не се отчайват, но не знам как да го направя. Зная, че към вас се обръщат много болни за помощ - дайте им моя адрес. Нека ми пишат, за, да се уверят в истината." За Станка мога да кажа, че тя и досега е на крака, чуваме се от време на време по телефона. Оплакванията, които има, са от незначителен характер и ако положи още малко усилия, ще бъде съвсем добре.

„ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Е НАЙ-КЪС ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР" Питагор

И накрая искам да се спра на моята трагедия от болести, която стана причина за написването на тази книга. Пътят на търсене на истината беше дълъг и труден, с много размисъл и лутане. Бях на 30 години, когато заболях от белодробна туберкулоза - откриха затъмнени петънца в левия ми дроб. Това би могло да се случи на всекиго от нас. Още преди прегледа лекарят го обяви за „нищо особено". Успокоих се и се зарадвах, че за късо време аз ще бъда отново здрава. Но това „нищо особено" поради погрешната насока на лечение за съжаление ми костваше почти десет години истински трагичен живот - лутане по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми, край на кариерата ми като художник, разпадане на семейството ми. Накрая здравето ми беше напълно разбито и аз се изправих пред смъртта. През цялото това време страдах и по изоставеното си малко детенце. През тези 9 години на лечение се получи така, че с всяка измината година се прибавяше по някоя нова болест. Само след едногодишен престой в санаториум заболя и другият ми дроб. Появиха се гастрит, възпаление на жлъчката и мигрена, а по-късно и задух, язва на дванадесетопръстника и колит с кръвотечения. Язвата ме безпокоеше всяка нощ, около един часа винаги се събуждах от болките. Междувременно се констатира бъбречна недостатъчност и миокардит. Състоянието ми непрекъснато се влошаваше, периодите, в които се чувствах по-добре, бяха вече рядко и много кратки. Последните ми заболявания бяха силна невроза с депресивни състояния и цироза на черния дроб. Кръвохраченето се усили, температурата не спадаше, безсънните нощи се редуваха. При последната лекарска консултация майка ми беше предупредена, че животът, който ми остава да живея, е не повече от 2- 3 месеца. Бях в такава силна депресия, че смятах радостта и усмивките на хората за нещо изкуствено, за театрална игра. Същевременно непрекъснато мислех за безсмислицата на живота си и за самоубийство. Единственото, което ме задържаше на този свят, беше детето - живият слънчев лъч край мен. В този тежък момент от съпруга си не получавах нито подкрепа, нито някаква помощ... Но нашият мъдър народ казва: „Има ли век, има и лек!" И този лек дойде! Точно в най-критичния за мен момент ме посети стар приятел на семейството ни, който съвсем не беше лекар, а правист. От него за първи път чух за природосъобразната медицина, изградена на съвсем различни от тези на ортодоксалната медицина принципи - немедикаментозно лечение. Той насочи вниманието ми към лечебното гладуване и вегетарианската диета. От дългия си контакт с разни лечебни заведения, болници, диспансери, консултации вече бях добила впечатление за безсилието на традиционните методи на лечение. Пътят на лечение, който ми се сочеше, беше за мен нов, но беше като откровение, в което ми се даваше нещо вярно и сигурно, за да поема по пътя към връщането на здравето.
Трудностите възникнаха от това, че нямах никакви познания по този въпрос и ,че в нашата страна нямаше лекар специалист или запознат с природолечението. Не можех да се консултирам с никого, а липсваше и издадена литература. От този момент в моя живот започна нов етап. Стана ми ясно, че за да преодолея тежкото си състояние, ми бяха необходими много знания. Трябваше много четене, изучаване и работа, без да се губи време. За мен беше ясно, че мога да разчитам само на себе си. Започнах усилено издирване на трудове на учени, работещи в тази област на медицината. Тези, с които успях да се снабдя, бяха написани на различни чужди езици. Превеждането, изучаването им и преминаването към практиката се оказаха много сложна и трудна задача. Искаше се много мислене, внимание и време. Задачата, с която имах да се справям, беше:
1. ХРОНИЧНА ДВУСТРАННА БЕЛОДРОБНА (МИЛИАРНА) ТУБЕРКУЛОЗА, невлияеща се от никакво медикаментозно лечение.
2. ЦИРОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ
3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА
4. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ
5. МИОКАРДИТ - втора степен. Вече бях убедена, че всички други болестни състояния ще отпаднат с премахването на тези основни заболявания. Аз вече знаех, че зависимостта между тях е пълна: имах богата библиотека и бях запозната с трудовете на най-големите специалисти като професор Юрий Николаев (Русия), Хербърт Шелтън (САЩ), Пол Брег (САЩ), Аре Веерланд (Швеция), Александър Залманов (Франция), Пааво Айрола (Финландия) и още много други. За мен те станаха не само мои учители, а и ръководители в лечението ми. Проучванията на техния опит продължиха с години. Природолечението се оказа една огромна и необятна наука и аз се озовах в положението на „вечен студент" по медицина. Резултатите се явиха още с първите плахи, некомпетентни, дори невежи стъпки по новия път на лечение. Въпреки многото грешки, лутане и повратни положения настъпи леко подобрение и животът взе да се връща. Проучванията на проблема продължаваха, а аз повтарях курсовете на гладуване. Кръвохраците спряха завинаги, поддържаната с години температура се нормализира, туберкулозният процес беше завинаги прекратен, черният дроб възвърна нормалната си форма, гастритът, жлъчното възпаление и язвата години вече не даваха признаци за съществуване, сънят се подобри и депресивното състояние също изчезна. Общото ми състояние се подобри със свалянето на 25 килограма от теглото, което беше излишно. И най-важното, че всичко това бе постигнато неусетно, без мъчителни инжекции или други травмиращи манипулации, лекарства и скъпи специалитети, при това при изключително тежки битови условия. През това време около мен се създаде кръг от приятели, които ставаха и мои сътрудници, тъй като всеки от тях носеше по някое хронично заболяване, което е нещо обикновено в нашия цивилизован свят - те започнаха да се лекуват по същия начин. И при тях резултатите бяха добри, а всички те - доволни. От провеждане на първия нескопосан курс на гладуване, когато бях на 40 години, са минали още 40 години, подарени ми от единственото лекарство - ГЛАДА. През това време, въпреки че животът ми беше пълен с лишения и тежести, експерименталната работа не спираше, както и наблюденията и проучванията над болните. Читателят вече е разбрал за големия брой заболявания, при които гладът се оказа също единственото лекарство. Но се оказа, че точно сега трябваше да прибавя към всичко постигнато до момента и това, че ГЛАДЪТ ПОМАГА ЗА ЗАРАСТВАНЕ НА СЧУПЕНИТЕ КОСТИ. Случи се така, че при невнимателно бързо движение счупих шийката на бедрената кост на левия крак. Знае се, че при пациенти над 60 години това е фатално, защото болните се залежават дълго време, получават усложнения, а не рядко са случаите, когато умират от развита след обездвижването бронхопневмония. Когато бях откарана в „Пирогов" и лекарят разбрал, че костта е счупена и че съм на 80 години, само добавил: „С тази е свършено." Съпровождащата ме приятелка лекарка, която го чула, ми каза: „Лидия, докажи, че с теб не е свършено!" Отговорът ми беше, че ще се помъча. Предложиха ми да остана в болницата, за да ми се направи операция, но аз отказах. Предпочетох да бъда в привичната си домашна обстановка и да приложа г л адо лечението. Веднага прекратих храненето и преминах на много ограничено ползване на плодове и билков чай с мед. Появи се температура 37,5 градуса. Първите 5-6 дни плодовете не надминаваха 200-300 грама, а чайовете около 1- 2 на ден, като постепенно увеличавах количеството. Курсът продължи 15 дни, като след седмица температурата се нормализира, а на 18-ия ден вече можех да сядам в леглото. На 20-ия ден при нова проверка с рентгена се констатира, че костите са сраснали. За изненада на всички на 32-ия ден аз стъпих на краката без патерици и бастуни. До края на лечебния курс на гладуване плодовете не надминаваха 600 до 800 грама дневна. Захранването беше с домати и краставички, като и това беше строго ограничено. Сиренето, което толкова много се препоръчва, беше включено много по-късно, и то в съвсем ограничени количества. Главната храна бяха плодовете и зеленчуците, в по-голямата си част в сурово състояние. Грешката, която се допуска при такова положение, е тази, че болните приемат повече храна от необходимото. Балансът между приетата с храната енергия и изразходваната е нарушен. Приетата храна трябва да отговаря на изразходваната енергия, а при лежащо болния тя е съвсем ограничена. Освен това, като се вземе предвид тягостното и тежко положение, в което се намира организмът, поне в първите дни той не се нуждае от никаква храна. Силите на организма трябва да се използват за справяне с болния орган. От момента на счупването вече е минало повече от година — аз нямам абсолютно никакви оплаквания като следи от счупването.

НАШИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ
От всичко написано дотук читателят вероятно вече е оценил високата стойност на прилаганата система -омекотената форма на гладолечението,с плодово- чаен режим. Оказва се, че тя се явява като единствено лекарство при много от болестите, при които утвърдените методи на традиционната медицина не дават резултат. Хроничните заболявания, носени с години, се лекуват за къси срокове. Въпреки трудните условия, при които работим съвместно с д-р Вергиния Георгиева, отчетените резултати до момента са:
1. ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА - гастрити, язва на стомаха и на дванадесетопръстника, спастичен колит, запек, хемороиди.
2. ОСТРИ И ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЪБРЕЦИТЕ - хроничен пиелонефрит, хроничен гломерулонефрит, изхвърляне на камъни и пясъци от бъбреците и пикочния мехур, кисти на бъбреците, подобряване състоянието на хронична бъбречна недостатъчност.
3. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, ГЕНИТАЛНИ ТЕЧЕНИЯ, СТЕРИЛИТЕТ, МИОМИ.
4. ПРОСТАТИТ ПРИ МЪЖЕТЕ; ИМПОТЕНТНОСТ.
5. ХРОНИЧНИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПСОРИАЗИС, ЕКЗЕМИ, АЛЕРГИЧНИ ДЕРМАТИТИ, АКНЕ.
6. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ-.бронхити, бронхиална астма, емфизем.
7. СИНУЗИТИ И РИНОФАРИНГИТИ.
8. ВЪЗПАЛЕНИ СЛИВИЦИ ПРИ ДЕЦАТА.
9. ХРОНИЧНИ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - нормализира се високото и ниското кръвно налягане, подобрява се състоянието след прекарани инфаркти и инсулти. Особено добър.ефект има при ЗАТЛЪСТЯВАНЕ -нормализира се телесното тегло.
10. ОСОБЕНО БЪРЗО СЕ ПОВЛИЯВАТ ТЕЖКИТЕ НЕВРОЗИ И ДЕПРЕСИИ.
11. С ТОЗИ БЕЗБОЛЕЗНЕН МЕТОД СЕ ПОСТИГА
12. ПОВЛИЯВА СЕ ТЕЖКА АТЕРОСКЛЕРОЗА ПРИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА.
13. ХРОНИЧНИ КОСТНО-СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ — шипове, артрозни изменения на ставите - болките стихват, обемът на движението се увеличава.
14. ОБЩО УКРЕПВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА И НА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ.
15. ПОВЛИЯВАНЕ НА ТЕЖКИ ФОРМИ НА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ. Искам пак да подчертая, че гладът, бил той в строгата си или в омекотената си форма, никога не може да навреди на човека. Уврежданията се явяват там, където се допуска превишаване на храната по време на интервала на хранене или включване на некачествена храна, което спира лечебния процес, който все още продължава. Храната трябва да бъде семпла, ограничена и подбрана. Стомахът трябва да се щади и наблюдава добре. За читателите ще е от значение това, което ще каже за предложената система представител на медицинския свят. Д-р Вергиния Георгиева вече три години работи с болните и е направила своите изводи и наблюдения. Ето и това, което тя е достигнала: "ПРЕДИМСТВАТА НА ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА ЛИДИЯ КОВАЧЕВА" При мен често идват болни с тежки хронични заболявания, които питат: „Не е ли по-добре да започна само на вода?" На всички тях аз отговарям: „Омекотената форма на гласуване по системата на Лидия Ковачева има редица предимства пред останалите методи." Тази система е уникална. Тя не е просто хрумване, а е резултат на 30-годишен упорит труд, лично експериментиране и наблюдение. Можем да бъдем горди, че системата е създадена именно в България, от българката Лидия Ковачева, надарена с много прозорливост. Какви са предимствата на тази система, която позволява ограничено приемане на плодове, чай и мед пред останалите строги форми на гладуване?

1. За разлика от другите системи при омекотената плодово-чайна форма за разтоварване при повече от хроничните заболявания, носени на крак, не се изисква болнично лечение и наблюдение (с изключение на диабет, епилепсия, бронхиална астма и още някои усложнени форми). Болният може да бъде вьв домашната си среда. Не е задължително да ползва продължителни болнични отпуски. Желателно е само първите няколко дни, докато организмът се ориентира към ендогенното (вътрешното) хранене, да бъде в тиха домашна обстановка, изключвайки напрегнати професионални задължения и отговорности.

2. Особено важно предимство пред останалите методи е приемането на пресните плодове в ограничено количество (до 800 г дневно). Страната ни е богата на плодове през цялата година. Те носят със себе си слънчев заряд. Какво съдържат плодовете: въглехидрати - под формата на прости захари, които са поносими дори за болни от диабет, белтъчини - под формата на готови аминокиселини» наситени мазнини - почти готови за абсорбция, много витамини, минерални вещества, ензими, баластни вещества и вода. С други думи казано, плодовете са лесно усвоима храна, съдържат достатъчно количество вода и изискват минимален или почти никакъв разход на енергия за разграждането и усвояването на хранителните вещества. Храносмилането е най-енергоемкият процес в организма. Известно е, че 80% от енергията в човешкия организъм може да бъде изразходвана за разграждане и абсорбция на хранителните вещества. При смилане на плодовете разходът на енергия е минимален. Едновременно с това при усвояването на хранителните съставки от плодовете организмът набавя енергия, така необходима по време на гладуването за изхвърлянето на всички болни, мъртви клетки, за оттичане на токсините от всички органи и системи. Ето защо това е едно от преимуществата на системата на Лидия Ковачева пред останалите форми на гладуване, при които болният е обикновено със силно изразени оплаквания от отпадналост, главоболие, гадене, виене на свят и др.

3. При приемането на плодовете организмът си доставя чрез плодовия сок най-чистата дестилирана вода, съдържаща само водород и кислород, която лесно се усвоява и е най-близка по състав, протоплазмената течност на живата клетка. При гладолечението на плодово- чаен режим се препоръчва приемането на течности според проявената жажда, без насилване и без ограничения. Това е особено важно при болни с тежки хронични пиелонефрити, цистити, гломерулонефрити. Болните бъбреци имат нужда от относителна почивка по време на гласуването. С приемане на обилно количество течности те са принудени непрекъснато да работят. Всеки болен приема индивидуално количество течности.

4. Важно изискване и предимство на системата е ограниченото приемане на чист пчелен мед (да не е загряван или претопяван) не повече от 2-3 лъжички дневно. Медът е концентрирана пълноценна храна, съдържаща въглехидрати (под формата на много захариди), вода, минерални вещества, азотни съединения и белтъци, ферменти (ензими), органични киселини, витамини, багрилни вещества, пчелно млечице, ароматни съединения, биогенни стимулатори, растителни антибиотици и, др. С приемането на минимални количества мед болният е предпазен от появата на хипогликемични състояния за разлика от другите строги форми на гладуване. Захарите (фруктоза и глюкоза) проявяват своето действие не само като енергетичен материал, но и като ценни лечебни фактори.
Преминаването на фруктозата през клетъчната мембрана не е свързано с наличието на инсулин, което е особено важно при лечението на диабетно болни, а така също и при лечение на заболявания на черния дроб, сърдечни болести, обменни заболявания и др. Приемането на малки количества глюкоза и фруктоза по време на лечебното гладуване способстват за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, усилват диурезата, подобряват обмяната на веществата, имат кръвоспиращо действие, ускоряват сърдечната дейност, понижават кръвното налягане. Ето защо лечебното гладуване с приемане на малки количества плодове и мед е много по-лесно поносимо при тежки хронични заболявания. Наличието в меда на ензими, витамини, микроелементи и биологични стимулатори го прави особено ценен за гладуващия организъм, тъй като не се нарушава протичането на биохимичните процеси в различните органи и системи.

5. Особено важно предимство на лечебното гладуване с приемането на плодове е по-лекото понасяне на ацидозната криза. С преминаването на ендогенно (вътрешно) хранене и увеличаване на отделянето на токсини в организма се увеличава киселинността. С плодовете организмът приема плодови киселини, които са лабилни и бързо се окисляват до въглена киселина (H2CO3), която се дисоциира и полученият СО2 се елиминира през БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ при процеса на дишане. Водородните протони (Н+), на които се дължи киселата реакция, се свързват с О2. от въздуха и се натурализират до Н2О. По тази начин алкалната компонента на плодовете остава и обогатява резерва от основи в организма. Намалява се повишената киселинност в организма, предизвикана от натрупаните токсини. Така се балансира алкално-киселинното равновесие в организма, Това от своя страна води до идеални условия за извършване на биохимичните процеси и за ускоряване отделянето на токсини. Оздравителният процес като цяло се ускорява. в. Важно предимство на системата е приемането на естествени витамини и ензими чрез плодовете и меда, които действат като катализатори на биохимичните процеси. Някои от тези процеси липсват при гладуване, провеждано само на дестилирана вода. По системата на Лидия Ковачева не е необходимо приемане на витамини под формата на капсули или сиропи. Приемани чрез плодовете, те са усвоими в най-естествената и лесна форма.

7. Друго важно предимство на системата е, че дейността на храносмилателната система (за разлика от другите форми на гладуване) не се спира изцяло. До какво води. това? При бавното сдъвкване на плодовете те добре се ослюнчват и се прави масаж на венците. Това е особено важно при болни с гингивити и пародонтоза. Подобрява се кръвоснабдяването на най-малките капиляри. При бавното дъвкане се увеличава ослюнчването на плодовете. Престоят на плодовете в стомаха намалява наполовина. По-бързото преминаване на плодовете в червата не създава условия за ферментация. Освен това се потиска евентуалното чувство на глад, което е силно изразено при гладуване само на вода. С акта на дъвчене чувството на глад намалява и се потиска по централен път (чрез участие на хипоталамуса). Колкото по-бавно е дъвкането на плодовете, толкова повече се активизира перисталтиката на червата. С, увеличаването на перисталтичните вълни се ускорява отделянето на вредните токсични материали чрез фекалните маси. Клизмите стават излишни. Това е едно важно преимущество на метода.

8. При другите форми на гладуване се препоръчва постелен режим, за да не се губи енергия, така необходима за очистителните процеси. Тонусът на обездвижените по този начин мускули спада. По системата на Лидия Ковачева се предвиждат разходки на чист въздух, движение, леки физически упражнения, с които се запазва тонусът на мускулите въпреки спадането на теглото. С активните движения се подпомага отделянето и на токсините чрез кожата (при потоотделяне). По този начин се подпомага очистителната дейност на бъбреците по време на лечебното гладуване.

9. Особено важно предимство на системата е леката поносимост на гладуването, даваща възможност да се практикува и от деца в ранна възраст с тежки хронични заболявания (примерно при хронични пиелонефрити, хронични гастрити, синузити, възпалителни процеси на средното ухо, увеличена трета сливица и др.). Приемането на плодове и мед ускорява оздравителните процеси при децата и в много случаи приемането на антибиотици или предстояща операция стават излишни, Много са още предимствата на тази система и всеки, които проведе този начин на лечение под контрола и консултациите на лекар- специалист в тази област, ще се убеди в чудодейната му сила. Някои отричат системата на Лидия Ковачева, като смятат, че това не е гладуване. Като лекар категорично мога да кажа, че при провеждането на плодово-чайната система на разтоварване характерните фази на гладуване са ясно изразени, но са по-леко поносими поради описаните вече предимства. Всяко състояние, при което се развива автолиза (саморазграждане), е форма на гладуване. Все още са много противниците на лечебното гладуване. Според тях се получават белтъчен глад и дистрофия на мускулите, тежки анемии, психични отклонения и др. Подобни твърдения са само голословни възражения, непочиващи нито на факти, нито на някаква научна основа. Но гладът, в която и да е форма, дали по-строга, или в омекотената на Лидия Ковачева, трябва да се провежда и контролира от лекар-специалист, добре запознат с проблема, за да не се допускат грешки. Това лечение, което ни е дар от самата Майка-Природа, не може да бъде грешка и да бъде във вреда на човека. Като лекар, изпитал върху себе си силата на лечебното гладуване, съм убедена, че това е МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО. Тук искам да цитирам и една мисъл на мъдрия Л. Н. Толстой:
„Всяка идея, която е жива истина, преживява своето развитие в няколко фази:
1. Недоумение, присмех и равнодушие;
2. Борба и гонитба; и
3. Всеобщо признание.
Тя се заражда в ума на най-чувствителните, най-мислещите и най- напредничавите хора..."


Аз зная, че ще настъпи момент (и може би е съвсем близък), когато ние, лекарите, ще имаме възможност да лекуваме и изследваме болните в природолечебни клиники.
СИЛАТА Е НА СТРАНАТА НА ИСТИНАТА, НА СВЕТЛИНАТА, А НЕ НА МРАКА И НА НЕВЕЖЕСТВОТО." Н. с. II ст., д-р Вергиния Георгиева, сътрудник на Лидия Ковачева

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Българският народ, здрав и жизнен в миналото, който дори когато работеше, пееше, в наше време е болнав, невротизиран и здравословното му състояние се влошава. Вместо него пеят радиото и телевизорът. Статистиките отчитат непрекъснато увеличаващ се брой на заболяванията, детската смъртност е на високо ниво, ражданията намаляват, увеличават се и случаите на деца, родени с ненормалности и израждания. И за всичко това причините се търсят в обективните рискови фактори на замърсената околна среда, на стреса, Чернобил (!) и т. н., като за личната вина се премълчава. Това, което се прави от страна на отговорните служби, не дава резултат. Получава се така, че колкото повече болници и болнични заведения се отварят, толкова повече расте и броят на болните - те не могат да поберат болните си. ч Ние живеем и съществуваме в една прекрасна страна с хубава природа, богата продукция на земята, здравословен климат, в която може да бъде осигурен дълъг живот и добро здраве. Аз публикувах и предоставих моята лечебна система, дала ефект при някои от заболяванията (като болните са излекувани от заболяването си основно), обаче медицинската общественост стои настрана като ням свидетел и болните продължават да се отпращат не само с нелекуващи ги рецепти, а докарващи им нови болести от страничното действие на предписаните лекарства. Възниква въпросът: КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПОДХОЖДА, ЗА ДА СЕ ОЗДРАВИ НАШИЯТ НАРОД? Не трябва ли да се помисли за някаква планирана програма? За лошото здравословно състояние на нашия народ една от причините е, че хората не знаят нито как да живеят, нито как да се хранят, за да бъдат в съгласие с природните изисквания - липсва информация, липсват знания. И затова като точка първа от тази проектопрограма би трябвало да бъде точно набавянето на този информация и знания. Излъчена по всички възможни информационни пътища, тя трябва да бъде в разбираема за всекиго форма и на достъпен за всекиго език - и за най- обикновения човек. С набавянето на необходимите знания да се води борба с предразсъдъците, невежеството и грешните научни концепции, навлезли в живота. Вторият въпрос, който трябва да се обмисли, е откриването на профилакториуми, санаториуми, клиники - и те да бъдат не някакви пародии на лечение само за отбиване на номера, а пунктове за получаване на истинското здраве - оазиси на здравето.
Децата ни са в лошо здравословно състояние, болестите им стават все по-тежки и неизлечими. Не е ли редно всяко дете, при кое'то се констатират първите незначителни симптоми, без да се чака развиването и усложняването1 им, да бъде веднага насочено към профилакториума? Подето там от лекаря^специалист, запознат добре с природолечебната медицина, по най-лек, бърз и неусетен начин, без каквито и да било неприятни манипулации, приемане на лекарства (към които децата никога не пристъпват с охота), специални апаратури или нещо от този род, здравето на детето да бъде възстановено. Тези „оазиси на здравето" биха били особено необходими за нашето младо поколение - лабилно и болнаво. Там с подемане на една истински лечебна и възстановяваща програма със съответната включена диета, дни на разтоварване и пречистване на организма, водолечение, масаж, гимнастика, слънчеви бани и т. н. за късо време с радост и ентусиазъм младият човек ще си възвърне и здравето, и тонуса. Тъй като в тези профилакториуми с провеждане на общата оздравителна програма ще върви и разяснителната - за принципите на живота според изискванията на природата, неусетно младият човек ще бъде ограмотен как да живее и как да се справя с възникнали проблеми. Тези оздравителни пунктове ще бъдат и истински училища за здраве. Безспорно такива санаториуми би трябвало да има за всички възрасти, като се почне от детска до напреднала. Изключително голям е броят на болните, изписани от болниците с неизлечими според традиционните методи на лечение заболявания, живеещи с голи надежди за лекуване в тези природосъобразни клиники. Трябва ли тези хора да се оставят на произвола на своята съдба и с голите им надежди? Като трети въпрос, който трябва да се предвиди в нашата проектопрограма, е да се създадат лекари-специалисти в тази област, които да поемат и работата в тези профилактични оазиси. Все още в Медицинския факултет не е предвидено четене на лекции върху природолечението и гладолечението. Не е ли дошло време този пропуск да се отчете и коригира? Много тежки съдби биха взели друга насока, ако студентите по медицина бяха обучени не да се насочват към симптоматичното лечение, а да търсят дълбоката причина на болестта - тя да бъде премахната. Защо гладолечението и моята предложена омекотена система на лечение дадоха резултати?

Защото докато с традиционните методи на лечение вниманието е насочено локално към болния орган, то ГЛАДОЛЕЧЕНИЕТО Е ОБЩООЗДРАВИТЕЛНА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА.

Със спиране на храненето веднага започва лекуването не само на болния орган директно, а на всички системи в организма. Вярно е, че предложената лечебна система с ползването на плодово-чайния режим е разбираема за всекиго и е учудващо проста. Но тя е проста за болния и за незадълбочено мислещия, не и за лекаря. И тази простота беше постигната в резултат на изключително дълъг мисловен път и търсене на истината.

С право Гьоте възкликва: „Досадно е, че истината е така проста!"...

Мога със сигурност да кажа, че природосъобразната медицина и гладолечението са медицината на Бъдещето. Истините, до които ме доведе моята продължителна експериментална работа, бяха:

Първо, че ЛЕЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА ПРОТИЧА БЕЗ БОЛКИ. БЕЗ БОЛЕЗНЕНИ МАНИПУЛАЦИИ, БЕЗ ТРОВЕЩИ ОРГАНИЗМА ЛЕКАРСТВА, а с лекота, неусетно, бързо и дори приятно.
Спре ли се обичайното хранене,скритите сили на природата, вложени във всеки организъм, веднага влизат в действие. Те като че ли се събуждат. Великото лекарство, завещано ни от Майката-Природа, започва лечебната си програма. Човешкото тяло е комплексен цялостен механизъм, в който всичко е свързано. При заболяване на някой орган трябва да сме наясно, че този орган е болен, защото съществува в увредена среда. Лекуването му с лекарства е зле насочено. Гладуването насочва лечението към, корекция на отклоненията в средата - изчистване на токсините, които нарушават нормалния живот на органите. С връщането и нормализирането на тази среда той постепенно сам, си оздравява.

И тук правилото е ПОЯВИ ЛИ СЕ БОЛКАТА, НЕ ДА СЕ ПРИБЯГВА ДО „ХАПЧЕТО" - СИМПТОМАТИЧНО, А ДА СЕ ЛЕКУВА ДЪЛБОКАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛКАТА.

И третият въпрос е за първичните симптоми на болестта - тези, за които вече стана дума, явяващи се в първия, отчетен като безсимптомен период на болестта, ненапомнящи с нищо за развиващото се заболяване. Тъй като те се носят на крак, силите са все още запазени, а и не се явяват като сериозни пречки за нормалното протичане на ежедневието. Това са симптоми като: потни ръце, нередовна дефекация, нередовен или болезнен мензис, нарушен неспокоен сън, нервност, изострена чувствителност, депресивни настроения,нездрав цвят или бледост на кожата на лицето, обриви, наднормени килограми и т. н. Те могат да се носят не само с месеци, но и с години, като постепенно прерастват в тежки болести. Прояви ли се небрежност към първичните сигнали на болестното състояние, болестта продължава своя развой, като стига до неизлечими форми. Началните функционални смущения прерастват в органични увреждания. Обаче погледне ли се с необходимата сериозност и вземат ли се веднага мерки, още с най-незначителните проявени симптоми от рода на изброените здравето на организма се възстановява за броени дни - леко и неусетно. Достатъчно е да се направи корекция на храната (ако има пропуски) и да бъдат проведени 1-2 непродължителни курса на разтоварване с наличните сезонни плодове и билковия чай. Затова нека стане като правило: ДА НЕ СЕ ОСТАВЯТ БЕЗ ВНИМАНИЕ ОЩЕ СЪВСЕМ НАЧАЛНИ И НА ВИД ДРЕБНИ СИМПТОМИ -ТЕ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ. ПРОФИЛАКТИКАТА - ПЪРВА ЗАДАЧА
Помисли ли се за създаването на профил акториуми, санаториуми и клиники с използване на възможностите, които ни създава нашата страна с хубавия си климат, красивите планини, топлите слънчеви плажове и морето, богатата продукция на земята ни в комплекс с прилагане на предложената профилактична и оздравителна система на плодово-чайния разтоварителен режим, ние можем да осъществим профилактика на изключително високо ниво с международен престиж. Това, което ние предлагаме, аз и моите последователи, ученици и сътрудници - д-р Людмила Емилова, д-р Иван Павлов и Георги Славов, д-р Вергиния Георгиева, Милена Нейкова с оформените от тях санаториуми,и кабинети за консултации, се очертава като сериозна база в нашата страна за профилактика и лекуване на народа ни. С поставяне на въпроса за профилактиката фактически се осъществява една борба срещу песимизма, черногледството, унинието, боязливостта, липсата на самочувствие, страха, борба за овладяваме на себе си, НЕОБХОДИМО Е ЛИЧНОСТТА ДА ВЪЗВЪРНЕ ИСТИНСКИЯ СИ ВИД. ЛЕКАРЯТ ДА СТАНЕ НАИСТИНА ЛЕКАР!

Още...

ЛИДИЯ КОВАЧЕВА: "САМО ГЛУПОСТТА НЕ СЕ ЦЕРИ С ГЛАД" -Соня Лазарова

Народната лечителка, която 50 години не кусна месо, помогна на стотици хора да се върнат към живота

Преди три години /2002/ ни напусна най-известната българска гладолечителка Лидия Ковачева. Половин век тя не вкуси месо. Което не й попречи да доживее до 88-годишна възраст.
А когато е била едва на 30, лекарите я отписват. Тогава тя била млада и обещаваща художничка, щастливо омъжена, с малък син. Изведнъж обаче я покосява туберкулоза. Почва да гълта лекарства с шепи. Вместо да й помогнат, те увреждат тежко черния дроб. Така към "жълтата гостенка" се прибавя още едно неизлечимо заболяване - цирозата. Следват две петилетки митарства по болници и санаториуми. Уви, лечението не дава резултат. Лидия поддържа постоянна температура, смъква килограмите си почти наполовина, няма сили да мръдне от леглото... Междувременно съпругът й, неин колега от Художествената академия, започва да губи търпение. Дистанцира се от половинката си и се затваря в ателието си. Съвсем закономерно идва и разводът. Тежкото състояние превръща младата жена в инвалид. Тя не вече не може да държи четката. Пенсионират я, а когато навършва 40 години,почва да чака смъртта. Лекарите предупреждават майка й, че й остават най-много три месеца живот.
Но съдбата явно е избрала друг сценарий за умиращата художничка. Защото най-изненадващо тя "възкръсва" благодарение на гладолечението. Случайно дочува за метода на руския професор Юрий Николаев и почва да го прилага към себе си. не слага залъuс в уста по три, по пет дни... Но понеже й липсва точна информация, се лута цяла година. Но още щом престава да консумира месо, температурата й спада. След още 12 месеца от туберкулозата няма и следа. Цирозата пък отшумява от само себе си.

До последно Лидия Ковачева остана вярна на хранителните си навици. А те бяха следните. първо, никога не закусваше "истински". Сутрин хапваше само малко плодове и орехи. За обяд й стигаха няколко маслини и две филийки черен хляб. Вечер задължително си дробеше салата, "овкусена" с варен картоф и резен черен хляб. И повече не помисляше за храна.

"Няма неизцерима болест, но има неизцерими болни, обичаше да казва покойната лечителка. Това са глупаците, хората с предразсъдъци.  Интелигентните хора се лекуват, простите - не..."

Първата й пациентка е баба от село с доста болежки. Лидия й предложила: "Хайде, мини няколко дни само на диня". Старата жена обаче й рекла: "Е, па я обичам диня с леб". "Добре, казала Ковачева, тогава мини само на леб". (Надявала се еднообразната храна да й омръзне). А бабата пак: "Леб, ама с що?" Тогава иконата на алтернативната медицина вдигнала ръце и оставила старицата да си "руча" любимите гозби. "Пълен стомах - празна глава!", казваше за такива хора прочутата гладолечителка.
През последните години от живота си крехката, беловласа столичанка продължаваше да приема страдалци не само от България, но и от чужбина. Наемаше се да цери всички болести и нито веднъж не "получи рекламация". Методът й беше гениално прост - няколко дни позволена храна за болния са само плодовете - от 500 до 800 грама, и билковите чайове, подсладени с мед. Ако волята му се поогъне, разрешава му се малко зеленчукова отвара. И толкоз. След няколко "гладни" цикъла, преминали под нейното наблюдение, понякога дори само от един, от недъга не оставаше и помен.
Когато прехвърли 80-те, изглеждаше поне 15 години по-млада. Преливаше от енергия, имаше невероятен "апетит" към живота. Нищо не можеше да й се опре. Сама се грижеше за апартамента си срещу чешкото посолство. Сама поддържаше бита си, тъй като бе изгбила единствения си син при автомобилна катастрофа, а внуците й следваха далече в Щатите. Докато съученичките й най-малкото бяха болни или обездвижени, "като жив инвентар в къщите си", тази странна жена обикаляше пеш града. Един от секретите на нейната виталност може би се криеше в това, че избягваше да общува със своите набори. Предпочиташе компанията на младите хора. Мечтаеше да се пресели в къща с градина, но доходите й не й позволяваха да си наеме вила в Симеоново, където да довърши книгата си. Другата тайна за дълголетието й беше обстоятелството, че не даваше пет пари за политиката. Което не й пречеша да има свое мнение за парламента: "Там има много охраненички хора, които се домогват до високи постове. Желю е единственият здрав човек с мисия на политик", твърдеше тя.
Преди да издъхне, светилото на гладолечението разкри само пред репортер на народното издание поредното чудо в живота си. По време на световното първенство по футбол през 1994г. Ковачева се подхлъзнала в хола и счупила тазобедрената си става. "Знаех отлично какво ги чака хората на моята възраст с такава травма - обездвижване, залежаване и смърт. При някои е въпрос на два-три месеца, при други може да се проточи до година. Но по принцип фаталинят изход е неизбежен. Разбира се, аз не се поддадох на мрачните мисли. Нито отидох да ме сложат в гипсово корито. Продължих с моята "диета" и само след няколко дни се придвижвах свободно. Даже не се наложи да използвам патерица или бастун".
Нямаше нужда да ни убеждава - удивителната за ЕГН-то й пъргавина беше най-доброто доказателство.

http://www.blitz.bg/

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker