|
Share

Няма значение колко са календарните ви години. Вие можете да започнете още днес да връщате стрелките на биологичния си часовник чрез програма за редовна гимнастика..." Включването на гимнастиката във всекидневната ви програма трябва да започне сутрин и вечер само по няколко минути, които постепенно да се увеличават. Сложна и продължителна програма не винаги дава резултат, тъй като човекът е същество, на което лесно му доскучава.

Най-добре е когато тези 5 или 10 минути се съпровождат с някаква любима ободряваща музика. Късата програма, съпроводена от музика, скоро ще започне да се удължава, защото това ще стане удоволствие за вас.

Успоредно с гимнастиката могат да се правят и пластични движения. Освен раздвижването на бездействащите през деня мускули и стави трябва да се обърне особено внимание върху гръбначния стълб, тъй като той с право се нарича гръбнак на живота. От неговото състояние зависи състоянието на целия организъм. Да се започва с раздвижване на шийните прешлени и се завършва с тазните сектори.

Вторият пункт от тялото, на който трябва да се отдели също голямо внимание, са коремните мускули -коремната преса. Те трябва да бъдат в своята стегната и нормална форма и да не се допуска никакво наслояване на тлъстини. С работата върху коремната преса да се включват и упражнения, поддържащи мускулите на врата и шийните прешлени.

Активно участващите мускули в дневните ви професионални задължения трябва да се щадят и да им се даде почивка.
Но каквато и системна гимнастика да сте възприели, обикновено тя се практикува в закрити помещения, още повече като се вземе предвид, че има продължително време студени месеци, затова трябва да се помисли по- задълбочено за КОНТАКТУВАНЕТО С ВЪНШНАТА СРЕДА, т. е. за прекия контакт с природните сили и слънцето, които изискват друг подход.

Ние живеем сред океан от сили, чието пряко и пълно въздействие върху организма на човека е само тогава, когато той се намира навън сред природата. И тъй като векове наред е живял сред тази среда, тя му е сродна и необходима. Затварянето в каменните и панелните сгради го запазва от влияния на лошото време и следва изнежване, падане на тонуса, отслабване на съпротивителните сили. Лиши ли се от прекия контакт с природните сили, той не може да разчита на нормално развитие. Човекът в миналото не е имал стабилни къщи и в тях се е приютявал само за да преспива и в неблагоприятно време. От друга страна, за да прехрани себе си и своето семейство, е бил принуден да прекарва по-голямата част от времето си навън. Това не само го е закалявало и зареждало със сили, но самият подвижен начин на живот е давал своя благоприятен принос. Цивилизованият човек, построил своите стабилни жилища, създал топлина и уют, забравя за изискванията на тялото си и за необходимия контакт с природата. Функцията на кожата е често толкова занемарена и изнежена, че само едно събличане докарва хрема или излагане на слънце води до изгаряния, зачервявания и мехури. Едно течение може да предизвика грип, пневмония или някакво простудно заболяване.
Кожата е нашата броня срещу външните неблагоприятни влияния и когато тя функционира нормално, ни предпазва и от слънцето, и от вятъра, и от студа.

Здравата и закалена кожа не само се справя с всичко това, но и умее да се възползва от слънчевите лъчи, от вятъра и от студената вода в интерес на здравето.

Поради това трябва да се прояви енергия и инициативност и природата, цъфналите дръвчета, зеленината, слънцето да не се гледат през прозореца, а да се намери време и начин за използване и най-малките интервали от време за осъществяване на този ценен контакт. В празничен ден да се остави сивотата на града и да се прекара в планината, в полето, на село, на работа в градината, на вилата. С идването на първата пролет, след прочитането на тези редове, да започнат и първите екскурзии с първите топли слънчеви дни.

С продължаването на лятото и идването на есента обаче те не трябва да прекъснат. С настъпването на зимата, макар и да се отделя по-ограничено време, ритъмът трябва да бъде запазен. С добра екипировка и зимните разходки и екскурзии не само ще доставят истинско удоволствие, но ще продължат закалката и тренинга на организма.

СЛЪНЦЕТО

Сред природата - планината, надвилата, на морето, на полето или където и да било - винаги трябва да се използват възможностите за слънчеви бани - да се поразсъблекат дрехите и да се легне на слънце, обръщайки тялото от всички страни. Ние не бива да забравяме, че сме деца на слънцето, приемайки неговото въздействие по най-различни пътища - светлина, топлина, енергия и т. н.

Дойде ли пролетта, още с първите топли дни слънчевите бани трябва да бъдат включени, било частично или на цялото тяло.

Лятото да бъде вече посрещнато с лек кафяв загар на кожата... Такава кожа е устойчива и здрава и колкото повече е излагана на слънчеви лъчи, толкова повече се засилва нейната бактерицидност. Самите слънчеви лъчи са мощно бактерицидно средство.

Препоръките на специалистите за слънчевите бани са да се правят сутрин до 11 часа и следобед от 15 часа, тъй като в часовете от 11 до 15 ч. лъчите са най-силни и носят голям заряд радиация. Но както във всичко и тук не бива да се създават шаблони. Тази препоръка е дадена, като се има предвид ползването на слънцето, когато то е в своя зенит -юни, юли. Но съществуват месеците април, май, септември, октомври, когато в сутрешните часове слънцето грее слабо и по-уместно е да се ползват часовете от 10-11 ч. до 14-15 ч.

Освен това всеки би трябвало да се научи какво и колко е необходимо за неговата кожа, за неговото здраве. Всяко ползване на слънцето да се съблюдава с нашия основен принцип - постепенността. Образуването на червени петна, мехури, изгаряния по тялото говори за слаб контрол и недоразбиране как да се подхожда към собствената кожа и нейните възможности.

Няма възраст, която да не се нуждае от слънчеви лъчи. Дрехите трябва да се свалят, предразсъдъците да се преодоляват (говоря за нашите възрастни хора) и от най-ранна пролет до късна есен да се ляга на тревата и да се черпи сила и здраве от слънцето - нашия източник, който никому не иска пари.

Тук искам отново да припомня за Пол Брег, който, болен от неизлечима туберкулоза, на 16-годишна възраст беше излекуван от д-р Август Роле чрез хелиотерапията - слънчевите бани.

През моето лекуване по санаториумите никога някой лекар не предписа на болните слънчева баня. Не е оправдано с отминаване на лятото кожата да е останала бяла и бледа. Човекът, допуснал това, не е наясно за потребностите на своя организъм.

Най-правилното използване на слънчевата баня е лежане на земята с крака, насочени към слънцето. Така тялото съчетава ползването на земните сили заедно със силите, които ни дава слънцето.

С въздействието си върху подкожните клетки то заздравява подкожните тъкани, възстановява нервната система, костите, прави кожата мека и еластична.
Системните слънчеви бани повишават защитните сили на организма.

За контактуването с външната природна среда и със слънцето не е достатъчно да се мисли само по време на отпуската и почивните дни.

Колкото и претрупан да е работният ден, винаги има обедна почивка. Вместо да се ходи в стола или в ресторанта за храна, всеки би могъл да си донесе някакъв скромен обяд от плодове и лека въглехидратна храна, сандвич или нещо подобно, чиято консумация няма да отнеме повече от 15 минути.

Останалото време през всеки слънчев ден би могло да се използва за един кратък контакт със слънцето в двора, сред озеленената част на близкия парк или на терасата и балкона.

Оголените части на тялото, колкото и да са ограничени, само за 5-6 дни ще получат лек загар, а с това -набавяне на слънчева енергия, чист въздух, земен магнетизъм, космични сили и пр., допринасящи за общото здравословно състояние.

Жилищата би трябвало да имат на балкона, терасата или двора шезлонг, който обитателите му да могат да ползват във всяка свободна минута за контакт със слънцето и въздуха.

Този, който се оплаква от непоносимост към слънцето, трябва да помисли за пропуските си в начина на живот, както и в начина на хранене.

ВОДАТА

Успоредно със слънцето трябва да се ползва и водата, като на първо място са естествените водоизточници - море, езеро, река, изворчета - къде каквото се намира. Но ако те липсват - достатъчна е дори една кофа вода, с която да се полеем след слънчевата баня.
Ако и водата е поседяла на слънце и децата се поплискат или погазят в нея - още по-добре.
Поради запазения им инстинкт това особено ги радва и оживява.

Умният човек винаги намира разрешение и на най-трудните положения.

СУТРЕШНА ЗАРЯДКА

Каквато и работа да предстои през деня, сутрешната зарядка - била тя по-къса или по-продължителна - винаги е необходима. От нощния сън тялото е все още недораздвижено и недосъбудено след статичното му положение през нощта и за да вземе нормалната си естествена форма, са необходими раздвижване и подготовка.

Човешкото тяло наподобява музикален инструмент - например арфа, която трябва да се настройва, за да може всяка струна „да звучи" както трябва. При събуждането и ставането сутрин и психиката, и мускулите са вяли и е необходимо известно усилие, за да се нормализира състоянието им.

Първите включени в гимнастиката движения са леки и по-бавни. Темпото се засилва с повтарянето им. С усилване на темпото и засилване на дишането се получава затопляне. Включват се дихателни упражнения с пълно поемане на въздуха. Всеки подбира упражненията според времето, с което разполага, оформяйки своя индивидуален комплекс, който става необходимост с ежедневно повтаряне.

Още по-добре е, ако този подбран комплекс от упражнения се прави с някаква любима за вас музика. Тогава сутрешната зарядка става едно истинско удоволствие и настройва и хората около вас. Децата лесно се увличат и за тях това е истинска радост.

Започнете със съвсем семпъл гимнастически комплекс от упражнения, които постепенно могат да се обогатят с импровизирани пластични такива.

С вземането на душа след гимнастиката или поне след една кратка фрикция тялото вече е съвсем събудено и раздвижено. Движенията не са забавени, а свободни и нормални. След тези процедури освен чаша минерална вода, чаша билков чай с лимон и малко мед или само изяждане на някакъв сочен плод тялото не се нуждае от нищо друго, а при излизане и в най-студено време студът не само не се чувства, но е и приятен. Бързият ход се осъществява леко. Дълбокото и леко дишане, малко учестено, добре проветрява дробовете и засища организма с необходимия кислород. Докато се стигне до работното място, силовият заряд не само е възстановен, а и увеличен, което означава желание за работа и инициативност.

Събудено е също желание за контакт с хората, самочувствието е повишено и усмивката лесно идва на устата.

Такава сутрешна зарядка, колкото и кратка да е, дава тласък на целия работен ден. Предвидената работа е свършена, преди да е изтекъл работният ден, а обикновената умора все още не е настъпила. Вкъщи човек не се връща уморен до крайност, а има още резервни сили за забавления, спорт, различни хобита и пр.

ФИЗИЧЕСКИЯТ ТРУД

Това е особено съществен въпрос в нашия цивилизован свят. Двадесети век - векът на механизацията и напредващата техника - увлича човека и той забравя, че милиони години е живял от труда на своите ръце, поради което се е сродил с него.

Борбата със земята и грижите около примитивния бит са давали голяма възможност за добро физическо натоварване с голямо разнообразие на движението, което от своя страна е способствало за здраво и издръжливо тяло. В нашия цивилизован свят леността е нещо обикновено, както и отрицателното отношение към физическия труд. Ценният контакт със земята е загубен.

Човекът, затворен в учреждения, фабрики, заводи и в собствения си дом, не се спира да помисли за непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания, не се вглежда в болнавата си физика и разхлабената мускулатура.

Приличащ на цвете, расло на сянка, за лошото си състояние той търси оправдание във влошената градска въздушна среда, замърсените и химизирани продукти, нитратите, пестицидите и т. н., но съвсем не търси вината у себе си с допуснатото обездвижване, невежество и... мързел.

Защо младите хора имат негативно отношение към физическия труд?

Вината за това носят техните родители и възпитатели, които не само не са ги насочвали към него, но са правили й точно обратното, като са го категоризирали като второстепенен, унизителен за човека, вреден за здравето, слугински.

Обикновено положение при тези родители е, че децата не се научават дори и на най-елементарната работа у дома или поне само на грижа за себе си, което впоследствие, вече като възрастни хора, обезателно създава трудности и усложнения в семейния им живот и в напреднала възраст. Обикновено в тези семейства работата около бита се поема от един и този един обикновено е майката или бабата. Децата, дори и да са поотрасли, не се товарят с работа, като оправданието е „те да си гледат уроците". Не се мисли, че по този начин се подготвят паразитите на нашето общество, а също бъдещ несретник в живота и болник. Мързелът не само носи болести, а самото това явление е болестно, докарано насила от недоразбиране на нещата и от невежество.

Детето от най-ранна възраст трябва да се научи на труд, на самообслужване, да помага в работата на родителите си. Да му се създаде отношение, че физическата работа е необходима, че тя ни дава здраве и добро самочувствие. Да се разбере, че тя е благословена работа от самата природа и към нея да се събуди любов. Там, където в семействата работата се поема само от един човек, тя му идва в повече и довежда организма му до израждане на тъканите, обаче и тези, които безотговорно чакат на него, от липса на физическо натоварване също стигат до болестни състояния.

За да има хармония в семействата, всеки трябва да е на самообслужване и умна е тази майка, която с търпение научава децата си да овладяват изискванията на работата около бита: хигиената на дома, както и личната хигиена. Здравото дете има склонност да проявява инициативност и желание да помага на майката при извършване на нейната работа.

Въпреки че нито знае как да я върши, нито още може, то не бива да се отблъсква и обезкуражава, а трябва с любов да му се дават малки задачи. То ще се научи, ще се приобщи към майка си, ще обикне работата и ще бъде удовлетворено за оказаното му уважение и внимание. Да не се забравя, че и детето е човек. Нетърпеливата майка с оправданието, че няма време, пресича пътя на детето си за цял живот, лишавайки го от възможността да изгради цялостно отношение към този проблем. За детето работата е игра и играта - работа.

Но това, за което човекът от големия град особено трябва да помисли, е РАБОТА НА ОТКРИТО В ГРАДИНАТА. Да се помисли за прекъснатия вековен контакт на човека със земята с работата около нея и радостта, която тя му е давала като награда за труда му.

Оказва се, че работата в градината е не само полезна с физическото си натоварване, а тя дава и богатите възможности за контакт с естествената природна среда, контакт с природните сили като земен магнетизъм, космично облъчване, слънчеви лъчи и т. н.

Вече е установено от науката, че работата в градината се явява като истинска форма на ТРУДОТЕРАПИЯ - раздвижваща, зареждаща със сили и лекуваща. Наскоро беше публикувано съобщение в едно световно издание за болница в Оксфорд, в която лечението на болните се провежда само с работа в градината.
Поради изненадващо добрия ефект терапията вече се прилага експериментално и в други болници. Лекарите се обучават в двегодишен курс.

Оформят се няколко отделения: ортопедично, акушеро-гинекологично, хирургия. Лечението оказва особено благотворно въздействие за успокояване на нервната система и душевното равновесие на болния.

С работа в градината същевременно се култивират нови чувства, дремещи в. дълбочината на човешката душа и свързани с дълбока човечност, естетика и чувство на удовлетвореност. Всичко това е добре познато на тези, които са се занимавали с отглеждане на цветя или някакви други култури. Тези болни вече са категорични, че хиляди други рецепти и съвети не могат да заменят изпълнената с радост раоота в градината, активното движение, всичко това полезно и същевременно лечебно.

С работата в градината болният забравя не само за болестта и за всекидневните си грижи, но същевременно става сътрудник на пролетта, лятото и есента. Девизът трябва да бъде: „Обикни своята градина!" Практиката на лечението е следната: болният получава една леха, която трябва да обработва сам под ръководството на лекаря. В нея той може да посади цветя или зеленчуци според съответното си желание. Отгледаните цветя след оздравяването може да поднесе на лекуващия го лекар и на болногледачката, а ако е отгледал репички или какъвто и да е било друг зеленчук, ще го прибави към менюто си.

Сега ми се иска да цитирам думите на френския лекар Тисо: „Движението може да замени някои лекарства, но всички лекарства не могат да заменят движението."
Активната работа сред природата влияе не само с движението. Тя събужда същевременно творческа естетика, радост и ентусиазъм. Раздвижат ли се тези чувства, те съответно събуждат и дремещите сили, вложени от самата природа на човека, даващи тласък на оздравителните процеси. При повече инициативност и предприемчивост тази „градинска терапия" може да бъде осъществена от всекиго. Дворът на вашия дом може да се превърне в цветуща градина. Ако домът ви няма двор, такъв има вашият съсед, на когото трябва да се помогне. Около новопостроените блокове има пустеещи и недообработени места, които чакат ръцете на човека, за да се превърнат в приятни озеленени площи, привлекателни за почивка и за игра на децата.

РАБОТАТА В ГРАДИНАТА Е ВИНАГИ В ИНТЕРЕС НА ТОЗИ, КОИТО Я РАБОТИ, било в двора на къщата, у съседа, на вилата, на село или просто до блока, в който се живее. Да се работи ДО УМОРА, НЕ И ДО ПРЕУМОРА.
Всеки е в състояние да следи постепенно настъпващата умора при каква да е физическа дейност и съществено условие е да се стигне до умора, но не и до преумора. Със стигането до умора се повишават възможностите на нервната, мускулната и съдовата система, на терморегулацията и т. н. Само при това условие всеки орган, система или функция получават развитие.

При всяка тренировка до резултати се достига само с достигане до умора. Особено ценно и полезно би било младежта след 14-18-годишна възраст в определен интервал от време (може през учебната ваканция) да се насочва към физически труд на открито.

Вместо да се излежават на сянка с някое съмнително четиво  или пред телевизора, по-добре би било да осъществят една трудова среща с движението, със слънцето, с въздуха, с веселия колектив, с шегите, с осмисления труд, както и с истинския пулс на живота, извор на блага. Но за да се осъществи всичко това, е необходим ръководител, не само търпелив, вдъхновен и обичащ работата, а човек, който обича младите хора и има широко човешко сърце. И тъй като движението стимулира функциите на вътрешните органи, на костите и мускулите им се дава възможност за по-интензивен растеж и постигане на оптималното им развитие, а с него и на изящество, красота и истинско самочувствие, присъщо на здравия човек.
Добре е известно, че най-добрата и резултатна почивка след умствена работа е движението и физическото натоварване. И когато в живота на младия човек те се редуват, страх у него няма да има, той ще съумее да се справи с всички превратности и изненади, които биха се изпречили на пътя му.

Човек трябва добре да се научи да ръководи и да раздвижва тялото си до умора, но не и до преумора. Да няма насилване! За всичко природата ни е определила cсвоята доза - своя оптимум. Не да се гонят рекорди, а да се научим да разговаряме със себе си, да разбираме сигналите, дадени ни от самата* природа. Да си припомним природния закон: работа - почивка, за който вече стана дума.

ПОЧИВКАТА

Въпреки че вече се казаха няколко думи за почивката, искам пак да напомня, че работа - движение -почивка са основни закони на нашия начин на живот и те не бива да бъдат забравяни и пренебрегвани. Природата е неумолима и нарушения не се търпят. Работи ли се повече, отколкото трябва - лошо; почива ли се повече, отколкото трябва - пак лошо. И при двата случая се стига до израждане и болести. Ние трябва да се научим не само добре да работим, да спортуваме и да се справяме с изискванията на живота, но и добре да почиваме и да оползотворяваме свободното си време.

Не винаги почивката изисква покой, тишина и уединение. Често е необходимо да се премахне напрежението, психичното натоварване. В този случай са необходими весели занимания, музика, досег с културните мероприятия, песните, танците, любимите хобита...

Да се прекрати някаква монотонно вършена работа и се смени някаква статичност. Тук искам да си припомним за стария начин на живот на българина, когато той беше по-издръжлив, поздрав и с по-висок и устойчив дух. Българският народ работеше усилено поради примитивния си начин на живот.

Работният ден беше от тъмно до тъмно. Но това продължаваше само шест дни от седмицата - седмият беше определен за почивка. В неделя не се работеше.
Тогава работата оставаше настрана и с гайдите и тъпаните, на селския мегдан, всеки пременен като за празник, отделяше време, да се повесели - да поиграе и да попее.

В народните танци на различните народи е отразен вековният им опит. Те винаги са динамични, съчетаващи в себе си приятното добро раздвижване,разтоварване, отпускане и премахване на нервното напрежение. В тях винаги присъства емоционалният елемент с предизвиканата радост. Познатата любима музика предизвиква душевно удовлетворение. Това са мигове, когато се дава простор на потисканите емоции, като с танците се чуват провиквания, смях и песни. В цивилизования свят тези народни традиции изчезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо действие.

Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чакащи да ги „поразвесели" и да им попее радиото, транзисторът, телевизията...
Песента е необходима на човека, тя не само задоволява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихателния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обхващат цялата същност на човешката природа в дълбочина, поради което децата още от малки трябва да се научат да пеят, както и да свирят на музикални инструменти, да танцуват.

Музиката не само задоволява някаква потребност на душата, но и обогатява културата и емоционалната .същност на човека. Часовете на почивка могат да се осмислят със свирене на някой инструмент. В семейна или приятелска среда такива изпълнения могат да създадат часове на изключителни преживявания. Независимо как ще бъде оползотворена почивката — в четене на вестник или с някакво друго четиво, в разговор с приятели и любими хора, или с любимото хоби, тя действително трябва да бъде включена в профилактичната програма. И същественото е тя не само да носи отмора, но и да доставя приятно и радостно чувство.

СВОЙ СТИЛ НА ЖИВОТ

От всичко казано дотук всеки е разбрал, че за да има здраве, трябва да се помисли за включване на профилактична програма, съобразена не само с професията, бита, състоянието на. организма, но и с наличните възможности и с вкуса на човека. При това положение тя не може да не приеме чисто индивидуален характер и да не се отрази върху стила на живот. Ясно е, че шаблони няма, а и не бива да се изпада във фанатизъм и догматизъм. Към програмата на деня трябва да се подхожда с гъвкавост, творчески. Да се има предвид, че напрежението, заело толкова голямо място днес в живота ни, трябва да бъде омекотено, духът в семейството трябва да бъде повишен, да се помисли за повече радости, за повече смях и шеги. Чувството за хумор е солта на живота. Децата да растат с песни и сред усмихнати родители.

Формирайте приветливата и топла усмивка. Направете всичко възможно във вашия дом да не се допусне създаване на мърморковци, егоисти, мързеливци и болнави хора.

Постигнете ли това, вие ще имате възможност да преодолеете лошите си навици - било в храненето, било в начина на живот. Това е и пътят за преборване с още по-големи трудности, с които ще се срещнете не само в колектива, в който работите, а и в заобикалящото ви общество и в собствения ви дом - това са и закостенелите предразсъдъци, пуснали дълбоки корени.

И в цялата тази борба за здраве, с оформяне на новия стил на живот, ръководният девиз, който винаги ще ни помага, трябва да бъде: В СЪГЛАСИЕ С ПРИРОДАТА  т. е. да се научим винаги да се съобразяваме с изискванията и законите на нашата Майка-Природа.

С корекция на храненето, с включване на движението, с инициативна форма на живот, редовно и максимално контактуване с природната среда, среща със студа, с вятъра, природните водоизточници, с топлината, в пряк контакт със слънчевите лъчи, с природните и космичнитпе сили и т. н. животът взема съвсем, друг облик, душевната настройка ще придобие друг вид - изпълнена с оптимизъм и интерес към живия пулсиращ живот.

Тялото с всеки изминат ден ще заяква, мускулите ще се уплътняват. Ще се породи естествен стремеж към движението и към природната среда. Обикнем ли планината, тя винаги ще ни привлича със стройните си борове, със сенчестите си зелени полянки, с уюта на шубраците си, с дъха на мащерка и на бор.

Ще дойде момент, когато ще предпочетем да спим „под звездите"! Сутрин да ни събужда росата! Да посрещнем червения диск на изгряващото слънце, надничащо между дърветата. Приобщеният към природата е щастлив човек. За него стойностите на живота са променени.

Грижите, кариерата, материалните домогвания - всичко това избледнява. Само истински здравият човек си осигурява пълнокръвен живот, а това се постига само с приобщаването към природата. От аптеката здраве не можете да купите с пари.

ДА СИ ИЗВОЮВАМЕ НЕ ГОДИНИ, А ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

Дълголетните народи, за които вече стана въпрос, постигат своя дълъг живот, без да полагат за това някакви специални усилия, живеейки близо до природата с начина на живот, налагащ им се според създадения бит и примитивното земеделие. Хунзийският народ, най-здравият засега на планетата, има живот години... За нашия цивилизован свят може да се каже, че той е наполовина.

Докато при дълголетните народи животът е все още в примитивната си форма, ние разполагаме с битови удобства, плод на научно-техническия прогрес, както и с богата и на високо равнище медицинска информация и помощ. Осигуряват ни се красиви, стабилни и хигиенични жилища, храна в изобилие, ограничен работен ден, както и възможности за поддържане на висока хигиена.

Това са сериозни предпоставки за поддържане на добро здраве, а с него съответно и на дълъг живот. Логичният извод в случая би трябвало да бъде ние да надминем хунзийците, които далеч нямат всичко това. Но се оказва, чб съществуват „рушители", за които все още не сме си дали сметка, вземащи връх над цялото създадено от нас благоденствие и съкращаващи живота ни. В действителност те не са така много.

За да възвърнем здравето на цивилизованите народи, естествено не може да се мисли за връщане на примитивния начин на живот. Животът трябва да върви напред, без връщане назад! Биолозите установиха, че човекът се ражда със заряд от сили за живот 120- 150 години, а има изказвания за 200-250 и повече години.

На тези изказвания се гледа с известно недоверие и скептицизъм, но щом в Хунза, Абхазия, - Вилкабамба хората без усилие постигат живот 100-120-150 години в добро състояние, и то без никакви специални грижи, логично е. да се таят надежди, че това е постижимо, тъй като човекът навсякъде е с едни и същи изисквания като биологичен вид.
Че не е необходимо да обръщаме гръб на създадените от нас бит и култура, ни го доказват лекарите, представители на прогресивната биологична 110 медицина, постигнали абсолютно здраве, без да изменят на своята култура, професия, местоживеене и национална принадлежност. В трудовете си те дават своите препоръки и постижения, които за нас могат да бъдат истински пътеводители в живота. И ако ние съумеем да се възползваме от дадените ни наставления, при удобствата, които ни е създала нашата цивилизация, наистина момеем, да се изравним с хунзийците по здраве и дълголетие, а и да отидем по-далеч. Животът на човека преминава в три етапа: младост, средна възраст и старост. Това са периоди в развитието на всяко живо същество на Земята. Тук искам да цитирам неврохирурга д-р Галина Шаталова: „Биолозите установиха, че съществува определено съотношение между периода на развитието на животното от неговото раждане до пълното му развитие и продължителността на живота му. При различните видове то е 1:7 и 1:14. Човек стига до своето пълно израстване и развитие докъм 22-25 години, което означава, че би трябвало да живее най- малко 150-170 години. А какво се получава на практика? Излиза, че петдесетгодишната възраст е най-хубавото време за изградения специалист, за зрелия творец да работи и да се наслаждава на живота.
Достоевски е писал, че от тази възраст започва истинският живот. А при нас започват болестите. След 10 години идва пенсията, а средната продължителност на живота стана 72-75 години. Съотношението е 1:2 или 1:3! Защо е толкова несправедливо малко?! В никакъв случа? не би могло да се допусне, че природата е имала за цел да обиди и да онеправдае човека. Остава само да предположим, че той сам съкращава живота си поради това, че не живее и не се храни правилно..."
Ако едно дете още от самото си раждане се отглежда според изискванията на своята природа, поставено при съответстващите добри условия за живот, от него ще израсне истински здрав и жизнен млад човек, със стабилно здраве и стабилна устойчивост. Но ако той се впусне, както това обикновено става след 18-20-годишна възраст, сам да подкопава здравето си с изобилно хранене, алкохол, кафе, шоколад, сладкарски произведения, секс и още много други „приятни спътници" на цивилизацията, неговата младост започва да се подкопава, устойчивостта ле дестабилизира и преждевременно се явяват първите следи на следващата възраст. Той предварително е изчерпал наличните си сили, които дори не са успели да се доразвият и стабилизират.
Органи, системи, функции са подбити, преди да са дошли до крайното си развитие и силов заряд.
Ако този млад човек би продължил да живее според изискванията на природосъобразния начин на живот, ако той не разхищавайте силите си, а поработваше върху тяхното доразвиване и стабилизиране, неговата младост щеше да бъде не само удължена, а доведена до нейното истинско цветущо състояние, даващо отпор на настъпателното действие на всички отрицателни влияния. А през това време и младостта щеше да е увеличила своя период с повече или по-малко години според това, което е направено за тази цел. При народа на Хунза, оформил начин на живот, близък до изискванията на природата, без да полага усилия, периодът на младата възраст е не само в истинската си здрава форма, но е и удължен. Рене Тейлър, която оглавяваше изследователската американска експедиция, с учудване и възхищение говори за жените на Хунза, запазващи младежкия си чар и на петдесеттодишна възраст.
Но нека да помислим колко важно е как ще посрещнем - в каква форма - идването на средната възраст! Ако до момента животът на този човек е протекъл в безпринципност и безпътица, ръководен само от прищевките на хаотично и безредно въображение, той ще посрещне средната възраст не само по-рано от заплануваното от природата, но и болнав, в лоша форма. Ясно е, че перспективите за благополучно изживяване на този период от живота не са тези, които трябва да бъдат. Основната база е подбита, възможностите за развиване на пълноценен живот и творчество са ограничени, а същевременно са ограничени и срокът, и броят на годините му. Но ако човек е живял според изискванията на природата с максимално развити сили и възможности, с тяло и психика в истински здравата им форма - младостта е удължена до нейния естествен срок, даден от природата, средната възраст се посреща по съвсем друг начин - със стабилизирана физика и психично състояние, с добре натрупан професионален опит, с големи възможности за осъществяване на всичко запланувано и замислено. Болести и недъзи, които да пречат на творческия ентусиазъм, няма. Животът вече тече по трасирания път спокойно и целенасочено, защото инициативната и стабилна младост му е дала съответните възможности. Следва ли се пътят на природните изисквания, и средната възраст на човека се удължава, и в колкото по-стабилна форма е посрещната тя, толкова повече са и годините, които й се подаряват. И като се има предвид, че това е времето, когато човекът вече има възможности като творец, като специалист, като член на човешкото общество, нему се дава възможност да бъдат изявени дълбоко дремещите у него заложби, за да бъдат развити и реализирани. Но всб пак това става, ако той продължава да тачи и да се съобразява с изискванията на природните закони. Тялото на човека изисква грижи и разумно поддържане. С такъв подход, запазвайки здравата си и стабилна база и с удовлетворена психика от осъществените си творчески и професионални начинания, в периода на средната възраст той докрай е в добра форма и идването на старостта, която настъпва много по-късно от заплануваното, също се посреща другояче. Тук може да се каже, че следва и една истински слънчева старост. Време е да се преборим с един от най-разпространените предразсъдъци, че след 40-50 години започва остаряването и на 60-70 години човекът вече е в истинската си старост. Заживее ли се с тази мисъл (то се знае, че внушението и самовнушението са реално действащи сили), наистина настъпва преждевременно остаряване. Започва отпускане, увеличаване на теглото, натрупване на тлъстини. Всичко това води до мързеливост, апатия и старчески неврози. Често с пенсионирането много от възрастните хора мечтаят за старост, напомняща за „безоблачно детство" - безгрижна, обездвижена, с удобната психическа нагласа (той си е отработил своето, сега друг да го поема), без тревоги, без интерес и участие в текущия живот. Той наистина прилича на глупаво и разглезено дете. Такъв живот наистина опустошава човека ъ се достига до пълен срив на физическите сили, ~а с тях и на душевните. Естествено с напредване на годините малко по малко органи и функции се поизхабяват, амортизират се, но ако се подхожда с разбиране, спадът не може да вземе такива размери, че човекът да бъде доведен до паразитно съществуване, което доказаха изследваните столетници от дълголетните и здрави народи. В Хунза няма нито болница за възрастните хора, нито старчески дом. Там възрастните хора не сядат край огнището, а са заедно с младите на нивата, в градината, на полето, на спортната площадка, за да помагат според запазените си възможности. Те са до последния си ден на крак. Д-р Робърт Джексън казва: „Ако човек съгласува живота си с природосъобразните принципи и изисквания, би могъл да достигне 120-150 години и същевременно да бъде полезен член на обществото до края на живота си." И това той го доказа, като до 82-ата си година работеше пълноценно. А нека видим д-р Пол Брег, който старателно и с вещина, с инициативност и разбиране поддържаше силите си, като на 95 години се състезаваше по спортните площадки с младите. Ето какво пише той: „Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здравето не може да се купи, но може да се извоюва със собствени усилия. Само упоритата и настоятелна работа върху себе си ще позволи на всеки да стане енергичен дълголетник, наслаждаващ се на безкрайно здраве. Аз сам извоювах своето здраве, своя живот. Аз съм здрав през всичките 365 дни на годината, не ме изненадват никакви болести, умора и остаряване на тялото. И вие, ако пожелаете, също можете да постигнете този резултат!" Истината е, че само здравето осигурява пълнокръвен и истински деен живот. Само тогава човекът чувства, че живее и че е една активна част от света.
Но нека направим накрая една съвсем опростена схемичка на това, което изисква от нас природосъобразната форма на живот:
ХРАНЕНЕ - семпло и ограничено, с предимство на растителна храна в нейния натурален вид.
ДВИЖЕНИЕ - включено във всичките му разновидности. .Водене на инициативен начин на живот.
РАЗТОВАРИТЕЛНИ ПРОГРАМИ - практикуване на гладните дни за изчистване на токсичните субстанции и на всичко излишно. Основно хигиенизиране на вътрешната среда на организма.
ДУШЕВНА НАГЛАСА - за да има здраве, трябва да се култивира добрина, етичност, любов към човека и към всичко живо на този свят. Безспорно това не е всичко, но това са магистралите, по които трябва да се върви. Тънкостите са още много, но до тях стига само този, който добре е усвоил материята и е постигнал желаното истинско и естествено здраве.
ЧАСТ СЕДМА ВИДИШ ЛИ ДОБРО -РАЗКАЖИ ГО!
Поставените дотук въпроси за корекция на храненето, начина на живот, съобразен с изискванията на природата и лечебната система на олекотената форма на гладуване с плодово-чайния разтоварителен режим, биха били само теория, ако всичко това не се потвърждава в практиката. В тази последна част на моята книга искам да чуем това, което ще разкажат хората, поели пътя на природосъобразната безлекарствена биологична медицина, както и да споделим с тях радостта от постигнатите резултати.
СЛУЧАЙ 1
П. Б., 23-годишна, по професия лаборантка. Когато тя се яви при мен, видът й беше типичен за болен човек: пълнота, подпухнали тъкани, цялото лице в кафяви петна, сивкаво-жълтеникава кожа, угаснал поглед. Основните заболявания, от които тя се оплакваше, преодолени впоследствие, бяха: 1. КИСТИ на двата яйчника
2. ИХТИОЗА на цялата кожа
3. ПОСТОЯННО СИЛНО ГЛАВОБОЛИЕ
4. ЗАПЕК от четири години. Тъй като историята на това момиче е подобна на още много млади жени, нека да чуем това, което тя ще ни разкаже: „До 16-годишната си възраст бях здрава. Първото ми смущение се яви като нередовен мензис. Подложиха ме на едномесечно хормонално лечение. Теглото ми взе бързо да се увеличава и за кратко време напълнях с 30 кг. След една година бяха открити кисти в двата яйчника. Скоро след това ме оперираха. До 23 години състоянието ми продължаваше да се усложнява, като междувременно се появи главоболие в толкова тежка форма, че траеше по 2-3 дни, а аз изпадах в тежко депресивно състояние. През това време се появи и това кожно заболяване - ихтиозата. През всичките тия години бях под непрекъснато лекарско наблюдение - ендокринолог, гинеколог, невролог и дерматолог. Най-неочаквано след толкова много положени грижи кистите отново се появиха и отново ми бе предложена операция. Това ме смути и ме хвърли в отчаяние. Започнах да си давам сметка, че ако тръгна по пътя на операциите, животът ми ще стане ад, защото никой не ми гарантираше, че това повече няма да се повтаря и че с оперирането здравето ми ще бъде напълно възстановено. Точно тогава имах щастието да се запозная с Лидия Ковачева. Тя ми вдъхна доверие и започнах предложеното ми от нея лечение. Днес при мен всичко е нормално. Кистите изчезнаха, яйчниците възстановиха нормалната си функция, мензисът наново стана редовен, главоболието спря, ихтиозата премина и кожата ми има съвсем нормален вид. Постоянната умора също изчезна - пълна съм със сили и с лекота се справям с трудната си работа. Възстанови се и косата ми, която при първата ми среща с Лидия беше съвсем оредяла. Сега е с естествената си гъстота. При проведеното гладолечение свалих 18 кг и сега се радвам на нормалното си тегло..."
Видът на болната, когато влезе при мен, беше много характерен - подпухнали тъкани, кожата на лицето - жълто-сива, с големи кафяви петна, никаква усмивка -пълна депресивност. Аз нямах впечатлението, че пред мен стои съвсем млад човек. Още с провеждането на първия курс на гладуването беше възстановена функцията на дебелото черво - запекът беше ликвидиран. С всеки изминат ден състоянието на кожата се променяше, като оросяването се подобряваше, връщаше се розовината на естествения цвят на кожата, както и нормалното душевно настроение. С проведения 20-дневен курс беше ликвидирана и ихтиозата. Но за да се стабилизира и напълно да се нормализира цялостното състояние на организма, се наложи да бъдат проведени още 2-3 курса на гладуване по 15-20 дни. Кистите бяха ликвидирани още с първия курс и оттогава те никога не се повториха. При оперативното лечение тенденцията е към новообразуването им, докато премахнати по този естествен природен способ - лечебното гладуване, те вече никога не се образуват. При това, ако болната би се решила на втора операция, тя би била пред заплахата от стерилитет.
СЛУЧАЙ 2
Милена Н., детска учителка, тридесетгодишна. Когато тя се яви при мен, видът й беше напълно характерен за сериозно болен човек - бледа кожа, разводнени и подпухнали тъкани, фигурата - с излишни килограми, вървеше трудно поради болки в краката. Общото й душевно състояние бе понижено поради дългите години на безрезултатно лечение. Нейните основни заболявания бяха: 1. БОЛНИ БЪБРЕЦИ - ПИЕЛОНЕФРИТ
2. МИГРЕНА
3. ШИПОВЕ
4. ГАСТРИТ
5. БЕЗСЪНИЕ
6. СИЛНА УМОРЯЕМОСТ
7. НЕВРОЗА
Преодолявайки отчаянието си, тогава Милена ми разказа: „Историята на бъбречното ми заболяване започна от 1962 година с една тежка ангина с висока температура и с халюцинации. При направените изследвания се установи, че бъбреците са болни. Започна лечение с антибиотици и диета, която включваше и месо. Тогава бях на 7 години. Годините между 1962 и 1968 прекарах предимно в болнични заведения, като на два пъти бях „изселвана" в Хисаря на санаториално лечение. Втори и трети клас завърших като частна ученичка. Диагнозата беше хроничен пиелонефрит. В урината имаше голямо количество албумин, бактерии (Ю5), а в кръвта - повишено съдържание на отпадъчни продукти. Цветът на лицето ми беше станал сивожълт. При едно затихване на болестта сключих брак и забременях, но веднага след това състоянието ми се влоши. Усещах непрекъсната умора и вече едва се справях със задълженията си. Тогава започнаха и силни болки в ставите, появи се мигрена, която траеше по 2-3 дни. Болничното лечение започна отново и продължи извънредно дълго, но нито албуминът, нито бактериите, както и гнойта в урината и отпадъчните остатъци в кръвта изчезнаха. През 1983 година във Варненската болница ми направиха цветна снимка на бъбреците и се оказа, че те са с намалена големина, увредена тъкан, а десният е плаващ и с пречупен уретер. С направените допълнителни изотопни изследвания във ВВМИ се установи, че функцията и на двата бъбрека е ограничена. С напредване на заболяването, през, 1984 година стигнах до диализа и точно когато вече мислех, че с мен е свършено, случаят ме дари с възможността да се срещна с Лидия Ковачева. От този момент тя стана за мен пътеводна звезда към здравето. Много скоро почувствах първите резултати, надеждата ми се върна и аз с желание продължих лечението.
Първо изчезнаха болките в ставите, движех се леко и безпрепятствено.
Спря и мигрената. Оправи се и от години неспокойният ми сън, стана спокоен, дълбок и отморяващ. Изправи се изкривеният ми гръбнак и аз вече имах нормална, стойка. През това време успях да сваля от теглото си 17 кг и цялата ми фигура започна да се променя неузнаваемо. Кожата ми също доби естествения си цвят. Хората, които не ме бяха виждали продължително време, не можеха да ме познаят. Радостно бе, че вече не ми се налагаше да посещавам елитните медицински заведения, но затова пък често отскачах при Лидия. Бъбреците постепенно нормализираха функциите си, шиповете, изпъстрили цялото ми тяло, се стопиха. Но освен това аз бях научена да живея по новому, като избера природосъобразния начин на живот и хранене. Месо изобщо не ползвам, продукти от животински произход като сирене, мляко, яйца употребявам ограничено. Не пуша, не пия. Предимство в храната ми имат суровите плодове и зеленчуци. Обикнах туризма и пътуванията. Лидия ме научи да обичам света и хората... Лечението, което предприех благодарение на Лидия Ковачева, за останалите ми лекуващи лекари бе неприемливо и непонятно. И невероятно!!??" За излекуването на Милена се наложи да бъдат проведени няколко лечебни курса на гладуване. Гладът беше в своята плодово-чайна омекотена форма.
Понасяше се леко и неусетно се постигна бърз ефект. От преждевременно остаряла жена, тромава, с посивяла и потъмняла кожа, с превит гръбнак и изгубено самочувствие Милена се превърна в една чаровница, която заживя своя полагащ й се истински пълнокръвен живот -усмихната, весела и вечно шегуваща се. А ето какво казва Милена сега, след като вече години наред е здрава: „Докато боледувах, нищо не ме радваше, лошите мисли ми се натрапваха, С оздравяването ми стана точно обратното - натрапват ми се хубави мисли и настроения, живее ми се, светът ми харесва и го обичам. Лидия ме направи истински щастлив човек. Тя ми вля любовта към света и към човека. Готова съм да прегърна.всекиго..." Тази мисъл, изразена от Милена, бе потвърдена при още много случаи. Ето третия от тях:
СЛУЧАЙ З
Млада жена на 34 години. Антоанета М., художничка. Следните заболявания я бяха принудили да ме потърси: 1. ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ
2. ЗАПЕК - СПАСТИЧЕН КОЛИТ.
Запекът на болната беше още от детските години, а депресията се бе изявила особено силно след тежко преживяване. Но нека чуем и самата нея: „На 27 години имах тежки проблеми в личния си живот. Оттогава се появи депресията ми. Не можех да се преборя с черните си мисли и настроения. Измъчвах се от безсмислието на живота, който възприемах като натрапено бреме. Това ме накара да посегна към диазепама, от който изгълтах 120 таблетки. Бях откарана в „Пирогов", където едва ме спасиха. Започна амбулаторно медикаментозно лечение. Получих известно облекчение, но в замяна на това станах отпусната, безволева и инертна. Живеех в някакво полусънно състояние, което много ме измъчваше. А по природа съм енергичен човек и обичам движението. Междувременно цялото ми тяло подпухна, стана като мека гъба и всеки натиск върху него оставяше следи. Външният ми вид също ме измъчваше. Това състояние, което понасях трудно, се проточи цели пет години. Но през 1985 година имах щастието да срещна Лидия Ковачева. Тя спря всички медикаменти и ме остави три дни на строг разтоварителен режим за изчистване на организма. След това още 7 дни на нейния плодово-чаен режим. Въздействието беше изключително бързо и неочаквано за мен! С всеки изминат ден се чувствах все по-добре, изпълваше ме усещането, че се връщам към живота. Години наред имах силно подут корем и затова ми препоръчваха да консумирам бял хляб, месо, яйца, млечни продукти, пасирани картофи. Забраняваха ми се сурови плодове и зеленчуци, бобовите храни и черният хляб. И точно тук се появи пълно противоречие между старите препоръки и моята нова диета, която ми предложи Лидия. Много скоро коремът ми взе да спада, постепенно съвсем се прибра, но най-радостното за мен беше, че се излекува запекът. Стомахът ми работи редовно и до днес. С всеки изминат ден усещам все по-осезаемо прилива на жизнена енергия. Все по-често съм във ведро настроение. Лабилното и безволево състояние, в което живеех години наред, взе да отстъпва на възвръщащото се самочувствие. Психиката ми се стабилизира. И досега се чудя как за някакви един-два месеца депресията изчезна, както и дългогодишният запек..."
В този случай особено впечатляващо бе, че Антоанета от 5-6 години бе изоставила двете си деца, които бяха още малки и имаха нужда от грижи. Интересът към семейството и децата много скоро се възстанови и те са вече едно истинско задружно семейство. Променили са начина си на хранене, както и целия си начин на живот.
СЛУЧАЙ 4
Емилия Г. А., на 38 години, по професия детска учителка. Изключително тежък случай с безброй оплаквания. Имаше вид на сериозно болен човек - хилава, бледа, безжизнена, очи зачервени и силно изпъкнали, унила и невротизирана. Поставените диагнози бяха:
1. АСТМА
2. КАМЪНИ В ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
3. ПИЕЛОНЕФРИТ
4. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА
5. НАРУШЕНА ФУНКЦИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
6. ГАСТРИТ
7. КОЛИТ
8. АРТРИТ
9. БУЧКИ В ДВЕТЕ ГЪРДИ
Имаше още много странични оплаквания като: нарушен сън, неправилна обмяна, силна уморяемост и др. Тези заболявания се бяха развили още в съвсем млада възраст. Ето и нейните думи: „На 6-годишна възраст се разболях от астма. Започна дълго лечение с медикаменти - астмата не мина, а от тях си увредих бъбреците беше констатиран пиелонефрит. До 1976 година все пак състоянието ми варираше с периоди на подобрение, но след това рязко се влоши. Наложи се да напусна работа, защото не можех да се справям с изискванията там. Постъпих и за лечение на щитовидната жлеза. Тогава се констатира нарушение в обмяната и камъни в жлъчния мехур. Станах постоянен пациент в най-различни болнични заведения. По време на едно от поредните пребивавания в болницата откриха язвата на дванадесетопръстника и гастрита. Междувременно се появиха бучките в двете гърди, което много ме изплаши. Предложиха ми операция. Това съвсем ме отчая, защото и бездруго състоянието ми беше усложнено и смятах, че няма да издържа такава операция. Не можех да си почивам: сънят ми беше неспокоен. Всичко ме дразнеше, хората ме потискаха, не можех да понасям никого, а и мен не можеха да ме понасят с избухливостта и нервниченето ми. Междувременно развих и артрит със силни болки в гръбнака и врата, цялата бях скована.
Това тежко за мен и за цялото ми семейство състояние продължи до 1989 година. Усилията на лекарите водеха само до временни подобрения, след което или се явяваше нова болест, или старите се усложняваха. И все пак краят на продължителните ми страдания настъпи след срещата ми с Лидия Ковачева през 1989 година. Още с първия разговор тя ми вдъхна кураж. Почувствах, че на нея мога да се опра. Сега съм щастлива, че има такъв човек в нашата страна: Лидия действително отново ме върна към живота. Лечението протичаше леко и бързо. Болките една по една взеха да затихват, а връзката ми с живота - да се възстановява. Само за няколко месеца аз се простих с алергията, с астмата, схванатият ми гръбнак се раздвижи и болките, които бяха така мъчителни за мен, изчезнаха.
Гръбнакът придоби нормалната си форма. Щитовидната жлеза нормализира функцията си, язвата и гастритът вече не ме измъчваха и аз се хранех напълно нормално, за мен вече нямаше забранени храни. При изследванията се установи, че камъните в жлъчния мехур също бяха изхвърлени. Стопиха се бучките в гърдите. Подпухналите ми очи се нормализираха и бъбреците също заработиха нормално. Дясното око, което беше с пареза, също се възстанови. За мен животът стана радостно изживяване. Отмина времето, когато бях в тежест и причинявах грижи на моето семейство, сега те са моята грижа. Дните ми са изпълнени с работа и инициативност от сутрин до вечер. Лидия ми върна не само здравето, тя ме научи да живея, без да се страхувам от болести. И накрая искам да споделя един непрекъснато натрапващ ми се въпрос, който може би е възникнал и у читателя, четейки моя разказ за преминалите в мъки и търсене на здраве години: ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ НЕ ЗНАЯТ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕ ЛИДИЯ КОВАЧЕВА И КОЕТО ПО ТОЛКОВА ЛЕК, ПРОСТ, БЕЗБОЛЕЗНЕН И БЪРЗ НАЧИН, БЕЗ ЛЕКАРСТВА И СКЪПА АПАРАТУРА, МЕ ИЗПРАВИ ОТНОВО НА КРАКА? ЗАЩО? ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО МИ БЯХА ИЗРАЗХОДВАНИ ТОЛКОВА МНОГО СРЕДСТВА  И ОТ СТРАНА НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, И ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА, ПРИ ТОВА - БЕЗРЕЗУЛТАТНО. Аз бях един истински нещастен паразит..."
Ясно е, че към казаното дотук няма какво да се добави. Емилия е доволна от постигнатия резултат. Но вее пак искам да се спра на един въпрос, засягащ тези, които достигат като Емилия до силно отслабване - до мършавост. Обикновено близките и познатите им: ги съветват да подсилят и увеличат храната. Болният започва да слуша съветите и да приема по-големи количества храна. Тук се допуска грешка, като не се взема предвид, че храносмилането е толкова увредено, че нито може да преработи приетата храна, нито да я абсорбира, за да нахрани тъканите на тялото. За да възстановя асимилативната способност на храносмилателната система, спрях; храненето и приложих няколко курса със средна продължителност на гладуване. През това време теглото още малко се понижи, но за сметка на това се възстанови нормалната дейност на стомаха. С подобреното състояние на асимилативната функция на стомаха теглото започна наново да се увеличава. Емилия много скоро увеличи теглото с 12 килограма и това бяха нови и млади тъкани, заредени с много сили.
СЛУЧАЙ 5
Тук искам да се спра на едно изключително тежко заболяване, при което цялото детство и младежките години са преминали в тежък сблъсък с болките, с безрезултатно лечение, с отчаянието и копнежа по здравия живот. Периодите на относително подобряване са били кратки, като след тях е настъпвало още по-голямо влошаване на състоянието.
Това беше Теодора С., на 39 години. Мъжът й я донесе при мен на ръце, тъй като тя трудно се качваше по стълби. Тя не можеше без чужда помощ да се изправи от креслото, в което седеше. Въпреки младата си възраст тя беше преждевременно остаряла, бледа и подпухнала, с уплътнени и деформирани стави.
Разговаряхме кратко - с нейната изострена интелигентност тя бързо схвана това, което исках от нея. Ето и нейните заболявания:
1. РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ
2. КОЛИТ - ЗАПЕК
3. ГАСТРИТ
4. МИГРЕНА
5. ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ
Имаше и други оплаквания: увредено зрение - тя дойде при мен с очила, носени.от детските години (два и половина диоптъра), силна нервност, безсъние и пр. Но нека чуем нейния разказ: „На 9 години се разболях от ревматоиден артрит, но до 20-годишната ми възраст поради погрешно поставена диагноза ме лекуваха от костна туберкулоза. Бях поставена неподвижно в гипсово корито цели 3 години и 7 месеца в детски санаториум във Варна. След свалянето на гипса ме изпратиха за 2 години в село Косовци - в училище за преболедували деца, където лечението продължи. Там аз можех да се движа само с помощта на патерици. Ставите ми бяха вдървени и схванати от продължителното стоене в гипсовото корито. За раздвижването им беше необходимо продължително усилие. През това време често ми правеха пункции, за да освободят ставите от отоците. Имах 4 пристъпа, от които залежавах с месеци, а понякога дори 1-2 години. Сега мога да кажа, че този начин на лечение на нашата медицина е жесток, но тогава търпях всичко в името на надеждата за оздравяване. Лекарите ми бяха наясно с безсмислеността на понесените страдания. Ставите ми бяха силно чувствителни и болезнени, а промеждутъците на подобрение траеха съвсем кратко. Но дори и болките да позатихваха, ставите ми оставаха същите. Изминаха цели 30 години от началото на заболяването ми, 10 от които прекарах напълно обездвижена на легло. През това време бях започнала да се съмнявам във възможностите на медицината и взех да търся други начини на лечение - физиотерапия, морелечение, билки и т. н., но всичко се оказа безрезултатно. Междувременно се появиха и мигрена, която продължи 10 години, болен стомах, колит, упорит запек, увредени яйчници и т. н. Тридесет години от живота ми протекоха в мъки и страдания, което ме доведе до истинско отчаяние и чувство на безнадежност. Точно тогава имах щастието да се срещна с Лидия Ковачева, за която научих от една публикация за успехите й в лечението на тромбофлебита. В статията се споменаваше за нейните занимания с природосъобразната медицина, което много ме заинтригува. По време на срещата ни тя ми вдъхна доверие и аз лесно разбрах принципите на нейното лечение. Веднага разбрах, че това е моят път за лечение, и почнах без колебание... Вече 9 години съм здрава. Ставите заеха нормалното си положение, отоците изчезнаха, нямам никакви затруднения с движението. Аз се върнах към живота. Не чувствам болка дори при много тежък физически труд с голямо натоварване. От болестта не е останала и следа, за миналото ми напомнят единствено белезите от пункциите... Освен това аз вече не се уморявам, силите ми са неизчерпаеми. Станах любител на природата и на туризма, като предприемам дълги и трудни преходи по всички наши планини.
Сега, когато пиша тези редове и ви разказвам за доброто, което видях от моята мила Лидия, аз съм на бригада за бране на кайсии. В бригадата сме 4 жени и само за 4-5 часа обираме 1 тон кайсии. Мисля, че благодарността ми към Лидия е идентична с тази на останалите й пациенти - не само за излекуването, но и за новия начин на живот, който тя ни предложи. .Вече не се страхувам нито от болести, нито от житейски трудности. Имам физически и душевни сили за всичко. Лидия върна и самочувствието ми на човек и жена. Вече 9 години храната ми се състои от 96% сурови плодове и зеленчуци, не ям месо. Считам вегетарианството за най-здравословен начин на хранене..." Излекуването на Теодора безспорно не стана така лесно и бързо. Курсовете на гладуване бяха повтаряни ритмично през непродължителни интервали на хранене, като храненето беше строго ограничено с предимство на витаминозна сурова растителна храна. При всеки проведен курс отоците спадаха и деформациите непрекъснато намаляваха. Сега тя има вид на истински здрав човек. Деформираните й някога пръсти отново са изящни. Артритът и запекът й са напълно излекувани. Зрението й се възстанови, очилата станаха излишни. Теодора винаги е усмихната и във ведро настроение. През отпуските си не се излежава по плажове, а се включва в бригадите за прибиране на реколтата със сериозен физически труд. Накрая мога само да добавя, че тя стана и републиканска шампионка в авторалито. Случаят на Теодора може само да ни напомни, че и при най-тежкото заболяване, и при най-безнадеждните случаи може да се намери път към здравето.
СЛУЧАЙ6
Млада жена на около 38 години. Иванка Д. С. - по професия диетолог в санаториум. Видът й беше силно болезнен, цветът на лицето жълто-сив, очите -подпухнали като тъканите на тялото. Пациентката беше в изключително тежко положение, на границата на пълно рухване. Поставените диагнози на заболяванията бяха:
1. ГАСТРИТ
2. ХЕМОРОИДИ
3. КОЛИТ С УПОРИТ ЗАПЕК 4.ТРАХЕИТ
5. ГЕНИТАЛНА РАНИЧКА И ГЕНИТАЛНО ТЕЧЕНИЕ
6. ЦИСТИТ
7. СИНУЗИТ, ПЪПКИ И ОБРИВИ ПО. ЛИЦЕТО
8. ШИПОВЕ
9. ГЛАВОБОЛИЕ, ПРИДРУЖЕНО С ДЕПРЕСИВНО СЪСТОЯНИЕ
10. ОСТРА НЕВРОЗА
Имаше още много оплаквания, като шум в ушите, ниско кръвно налягане, световъртеж, болки в ходилата и т. н. Случаят е интересен с това, че болната е специалист в областта на храненето. Образованието, което е получила, предполага познаване на основните положения на медицинските дисциплини. Освен това работата й налага тесен контакт с медицинския персонал. Ето какво разказва тя за себе си: „Години наред боледувах. Консултациите с лекари, изследванията и различните видове лечения заемаха централно място в моя живот. Седем години наред - пролет и есен - бях подлагана на иглотерапия в Медицинска академия, но резултат нямаше. Същевременно силната уморяемост и физическо безсилие бяха сериозна пречка в работата ми. Обхвана ме отчаяние, защото не виждах никаква перспектива в живота си... За мой късмет се срещнах с Лидия Ковачева, добре запозната с природосъобразната медицина. Започнах нова страница в моя живот. От нея научих не само за начина й на лечение, но и за препоръките й относно храненето. Това ме заинтригува и професионално. Открих противоречия между наученото в медицинския институт и новите познания, получени от Лидия. Съществен беше фактът, че след провеждането на нейния режим веднага започнаха да се появяват резултати. Много скоро състоянието ми се промени. Трудно ми беше - изискваше се търпение, постоянство и вникване в изискванията на Лидия. Резултатите бяха постигнати в продължение на 10 месеца. По детски се радвах на всяка стъпка напред. За голямо мое учудване ефективният метод за лечението ми беше гласуването, с което се срещнах за първи път, а и моите лекари не бяха и чували за него. Мисля си, че ако повече медици усвоят и започнат да прилагат този метод на лечение, много трагични съдби ще бъдат променени, а това ще донесе и удовлетворение на самите лекари. Аз осъзнах и важността на хранителния режим на човека не само като лечебно средство, но и като профилактика. Състоянието ми се подобри значително в резултат на генералната промяна, която направих в начина си на хранене, разбира се, не според препоръките на Медицинския институт, прилагани при лекуването на болния..." Поради слабата реактивност и силната токсичност стана нужда дните на разтоварване да се прилагат само в омекотената им форма и в къси курсове. В разстояние на 10 месеца бяха проведени 11 курса, като започнахме с 5 до 7 дни. Едва тогава тя започна да се съвзема и преминахме на десетдневни курсове. Провежданите разтоварителни дни в най-различна форма за това време общо бяха около 70. Основната помощ, която ми оказа Ваня при провеждане на лечението, беше нейната схватливост: любознателна, интелигентна и наблюдателна, тя налучкваше стъпка по стъпка пътя към здравето си. Много я обнадежди това, че още при първия петдневен курс се подобри сънят й, нарушен в продължение на 7-8 години. Премина кашлицата, измъчвала я също години, която произтичаше от нарушенията в трахеята. Още след първия курс се успокоиха шумът в ушите и главоболието. Постепенно изчезнаха обривите и пъпките по лицето и кожата доби нормален вид. Преодолени бяха болките в стъпалата, гърба и кръста. Изчезна запекът и дефекацията се нормализира. Направеният контролен гинекологичен преглед констатира, че както гениталната раничка, така и течението са излекувани. Косата й престана да капе; Беше свалила 17 килограма - теглото й се нормализира. Ваня вече не среща трудности в работата си, защото силите й се върнаха наново. Няма никакви оплаквания, стъпва яеко и пъргаво. Физическата слабост и отчаянието са само спомен... Със следващия случай искам да поставя проблема с наднормените килограми, който взе големи размери в нашата страна. Броят на хората със завишено тегло не само е голям, но и продължава да се увеличава. Защото станаха нещо обикновено в нашия бит увлеченията с превишаването на храната. Приетите мерки от страна на традиционната медицина не дават резултат. Това е така, защото наред със свалянето на килограмите трябва да тече и лечебният процес на допуснатите заболявания. Болният съответно трябва да бъде ограмотен как да се храни, как да живее, за да запази здравето си и нормалното си тегло. Практикуваните рецепти, билки, хапчета или диети свалят килограмите донякъде, но с връщането на обичайния предишен начин на хранене, а и поради недоизлекуваните отклонения в здравето, те се връщат наново. На читателя това би могло да му стане ясно с примера, който следва като
СЛУЧАЙ?
Борянка С. Г., 44-годишна, с тегло 127 килограма. Самочувствието й беше понижено, самата тя - потисната и объркана. Видът - безспорно лош и отблъскващ. Оплакванията бяха много. Но нека дадем думата на самата Боряна. „Бях на 21 години, когато родих първото си дете. Дотогава неприятности със здравето не съм имала. По време на бременността и кърменето наддадох 25 килограма, като от 60 теглото ми стана 85 килограма. На 26 години, вече с втората ми бременност, положението стана трудно и се наложи два месеца да лежа в болница. Състоянието ми не се влияеше от нищо: нито от хапчета, нито от венозни инжекции. Бях на системи. Увеличаването на килограмите продължаваше. На 32 години вече се появи повишено кръвно налягане и оттук нататък бедите продължиха да се трупат. През декември 1991 г. влязох в болница с кръвно 210/130. Даваха ми силни хапчета, но трудно се постигаше нормализиране. През 1992 г., месец февруари, се наложи да вляза в ендокринологията за изследвания и ето резултатите:
1. ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ 230/130
2. ЗАТЛЪСТЯВАНЕ IV СТЕПЕН - ПРИ РЪСТ 156 -ТЕГЛО 121 КГ
3. ДИЕНЦЕФАЛЕН СИНДРОМ - ЕЕГ - ЕНЦЕФАЛОГРАФСКИ ДАННИ ЗА ПРОМЕНИ В ДЪЛБОКИТЕ МОЗЪЧНИ СТРУКТУРИ
4. ПИЕЛОНЕФРИТ - ЛЕВИЯТ БЪБРЕК - ПЕСЪЧИНКИ И УРАТИ
5. АЛИМЕНТАРНА СТЕАТОЗА III СТЕПЕН НА ЧЕРНИЯ ДРОБ
6. НЕВРАСТЕНИЯ
7. АДЕНОМ (ТУМОР) НА ЛЯВАТА НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА
Заради последното заболяване се налагаше операция, но преди това трябваше да постъпя за отслабване в Центъра за рехабилитация и лечение болестите на обмяната на веществата в гр. Лозница. Всичко беше уредено за заминаването ми, но щастливата случайност ме срещна с Лидия Ковачева, Тя ми обясни, че с нейната система (омекотената форма на г ладуване) не само отслабването ми ще се движи по-нормално, но има и шанс да се спася от операцията. Повярвах й и започнах. Първият курс с плодове и чай продължи 20 дни, като трудностите бяха в началните 3 дни, след което всичко потръгна не само по-леко, но, може да се каже, дори и приятно. Свалих 10 килограма. Това беше през март 1992 г. През това време г-жа Ковачева ме ръководеше и наблюдаваше. През септември същата година отидох на проверка в частния кабинет на Д-р Станчев. Прегледът на ехографа потвърди наличието на тумора, но той беше 25,26 мм, а размерите преди гладуването бяха 26,3 мм. Това ме успокои. Продължих много строго да спазвам указанията на Лидия Ковачева и на следващия преглед през месец март 1993 г. резултатът беше следният: НАДБЪБРЕЧНАТА ЖЛЕЗА Е В НОРМАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ. НЯМА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАЦИЯ. В продължение на година и половина аз свалих 60 килограма от теглото си. Всичко това бе постигнато леко и неусетно. Аз не прекъсвах нито служебните, нито домашните си задължения. Всички болки и оплаквания изчезнаха. Самочувствието ми се върна. Промяната, която стана с мен, беше така голяма, че хората не можеха да ме познаят. И всичко това постигнах под вещото ръководство на Лидия Ковачева. Обичам я, както обичам родната си майка, и дълбоко й се покланям." Вярно е, че лекуването на Боряна не стана така бързо. Наложи се курсовете на гладуване да бъдат повтаряни много пъти и храненето - основно коригирано. Но радостното сега е, че кръвното вече е нормализирано, пиелонефритът е излекуван, черният дроб е в напълно нормална форма и най-важното, че операцията беше избегната - няма тумор. Но с нейния случай искам да обърна внимание на жените за грешките, които допускат по време на бременност и кърмене, често с тежки и фатални последствия. С бременността вместо да се запази начинът на живот, воден до момента, започва ограничаване на движението, а същевременно се увеличава количеството на приеманата храна. Ясно е, че при това положение килограмите започват да се завишават. Това, което е допустимо като отклонение в теглото, е не повече от 4 до 6 килограма. Всичко останало е в ущърб не само на здравето на майката, но и на нейното бъдещо детенце. Ако майката си позволява не само превишаване на храната, но и приемането на много месо, сладкиши, алкохол, пушене на тютюн, детето може да се роди с дълбоки увреждания както във физиката, така и в психиката. С подобно безотговорно отношение на майките към бъдещите им рожби броят на ненормално родените деца е не само висок, но и продължава да се увеличава. Тази безотговорност е насочена не само към бъдещото им дете, но и към собствената им страна... Голям проблем през последните две години е отрицателният прираст на нашето население - намаляват ражданията. Ясно е, че причините са много, но една от най-съществените е увеличаващият се СТЕРИЛИТЕТ ПРИ ЖЕНИТЕ. Усилията, които полага традиционната медицина, дават незадоволителни резултати. Но с прилагането на нашата омекотена природосъобразна и абсолютно безвредна система се постигнаха резултати. Стерилитетът при жените се повлия много добре. При жени, които с години не са могли да забременеят по различни причини, се постигнаха поразителни резултати - повлияха се 95% от тях. При трудности за износване със спонтанни аборти само за броени дни се възстановява нормалното състояние. При тежко износване на плода с повръщане състоянието се нормализира също за късо време и с лекота. За по-голяма яснота цитирам
СЛУЧАЙ 8
Виолета Т., 30-годишна, омъжена от четири години, без да може да забременее. Проведохме курс на гладуване еднократно - само 14 дни, след което тя веднага забременя. Износването и раждането на детето бяха нормални. Но когато хубавото къдрокосо мулатче (бащата беше негър) навърши 3 годинки, семейството пожела да си роди още едно дете, а тя отново не можеше за забременее. Наново се спря храненето и се проведоха нови 14 дни глад. Приятната изненада дойде още с първия преглед - жената отново беше бременна. Вече в шестия месец без каквито и да било неприятности бременността протича нормално. Със следващия случай искам да се разбере, че шаблони не съществуват нито в състоянието на тези жени, нито в начина им на лечение.
СЛУЧАЙ 9
Петя Д., програмистка, на 32 години, със затруднения в забременяването. Когато тя дойде при мен, аз видях една измъчена и отчаяна жена с подпухнал и болнав вид. Но нека по-добре самата тя разкаже за себе си: . „Омъжих се преди 10 години. След като две години не можах да забременея, започнах да се лекувам от стерилитет. Изследваха ме много добри лекари-специалисти в Пловдив и София. Оказа се, че яйчниците ми са кистозно увеличени, втвърдени и липсва овулация. Много месеци пиех силни лекарства, за да бъдат стимулирани, но не се постигна никакъв ефект. Освен това от направените няколко цветни снимки се установи, че двете ми тръби са съвсем, непроходими, със запушвания. Така минаха 7 години с ходене по мъките, в напразни надежди, че някое от лекарствата ще ми помогне да родя мечтаното детенце. Накрая лекарите ме посъветваха да си осиновя дете, защото трябвало да стане чудо, за да забременея. И чудото стана след срещата ми с Лидия Ковачева преди 3 години. Тя спря всичките ми лекарства и ме увери, че с нейния плодово-чаен гладолечебен режим ще се възстанови работата на яйчниците. Аз започнах без бавене и стриктно спазвах дадените ми препоръки. За 4 месеца направих 4 гладувания по 10 дни с правилното 10-дневно захранване и препоръчаната форма на хранене в интервалите. Следващите месеци правех по-къси гладувания със спазване на същото хранене и начин на живот. През това време напълно се преобразих - станах нов човек. На деветия месец след срещата ми с тази велика жена аз забременях! Лекарят, който установи бременността ми, не можеше да повярва, че е станало чудото с моите яйчници и тръби. Моята дъщеричка Кристин се роди нормално. Тя вече е на две години - здраво и весело дете. За цял живот ще сме благодарни на скъпата ни Лидия Ковачева. С много обич: Петя." Но трудностите на жените при желание за дете се получават често не при забременяване, а при износването на плода - спонтанните аборти станаха сериозен проблем на медицината. Но нека по-добре да се конкретизирам с поредния
СЛУЧАЙ 10
Боряна В., 28-годишна. Тя нямаше трудности при забременяването - трудностите бяха с износването на плода. Още на първия месец се появи кръвотечение. При прегледа се констатира, че плодът е ниско и не добре закрепен. Проведени бяха само шест дни гладуване и кръвотечението спря, а плодът зае нормалното си положение. Но след месец отново се появи кръвотечение и бе констатирано отлепване на част от плацентата и голям хематом. Единственото средство, което можеше да спаси тежкото положение, пак се оказа гладът. Наново бяха проведени 13 дни. Кръвотечението спря, хематомът се разнесе, плацентата се върна на мястото си. Това, което поправи природата с гладуването, не можеше да бъде извършено с никакви лекарствени средства. Бременността докрай мина без тревоги. Раждането беше нормално и на бял свят се появи едно хубаво и здраво момченце, което вече е на 8 месеца. При мъжете също се постигат резултати при лекуване на импотентност и възпаления на простатната жлеза, които често стават причина за увеличаване на стерилните семейства.
СЛУЧАЙ 11
Не бих искала да отмина този случай, тъй като тези заболявания, освен че са тежки и мъчителни, продължават да увеличават броя си, като преминават във все по-млада възраст. Става дума за Юрий А. - 30-годишен, артист по професия, с приятна външност, но със силно болнав вид, без самочувствие. Болестите, от които той страдаше, бяха:
1. СИНУЗИТ в много тежка форма
2. ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА
3. ХЕМОРОИДИ - също в тежко състояние Веднага започнахме лечението. Надарен с изключителна интелигентност той веднага ме разбра и лечението тръгна без затруднения. Безспорно, че кризисни и трудни положения имаше, но нека първо да чуем това, което сам Юрий ще разкаже за себе си: „Бях много болен. Болестите, от които страдах, бяха много, но особено ме измъчваше синузитът, заради който бяха направени вече 15 пункции - много мъчителни и силно травматизиращи. Резултат нямаше. Бях много зле и чувствах, че животът ми се изплъзва. Насочих се към йога, но не ми помогна. Имах щастливия шанс да се срещна с Лидия Ковачева. Бях изключително крехък и много уязвим психически. Тя ме подкрепи и насърчи. С нейна помощ излекувах всичките си болести. Постепенно с провежданите курсове на гладуване и с промяната на храната настъпи промяна в живота и в психиката ми. Поукрепнах. Влечението ми към природата се засили. Започнах сам да си садя и обработвам зеленчуци, като прилагам препоръчваната от Лидия трудотерапия в градината. Тъй като работата в моята градина беше малко, аз работех и на моите приятели. Това укрепна мускулите и върна самочувствието ми - аз се чувствах сигурен в себе си и силен. Усещах обмяната на енергиите, която ставаше между човешкото тяло и земята, особено през пролетта. Човек трябва да ходи бос по земята, да лежи на земята, без да се бои, че ще настине, защото чрез допира с нея приема силата й. Всяко свободно от работата ми в театъра време аз бях или в моята градина, или в планината. Оттогава са минали почти 15 години - аз вече не боледувам. Ако ми се случи да се разболея, това означава, че съм нарушил храненето си - виновна е моята лакомия. Вегетарианец съм. Храня се изключително с плодове и зеленчуци, повечето отгледани от мен. Мога да кажа, че ако живееш по законите на природата, никога няма да бъдеш беден, а ако живееш по законите на хората - никога няма да бъдеш... богат!" Това, което впечатлява в случая е, че Юрий разбра, че храната е основа на здравето, но за да има здрави мускули с висок тонус, е необходимо да им се дава работа със сериозно физическо натоварване - спорт, работа в градината, ходене по планината. Днес, когато вече е минал 40-те години, той притежава младежки вид, стегнат е, инициативен, лошото минало е забравено. Силите му са неизчерпаеми за работа и в театъра, и в градината... При заболяванията на простатната жлеза с прилагане на глада се избягва оперативна намеса, на каквато и възраст да е мъжът. Само с 15 дни гладуване бай Ангел, 83-годишен, с уговорена вече операция, нормализира състоянието си, защото прие г ладуването като единствен изход от положението. Оттогава са минали няколко години, но заболяването не се повтори. Следващият случай, на който искам да спра вашето внимание, е редакторката на моята книга „Целебният глад" МАЛИНА ТОМОВА - журналистка по професия: За вас тя ще бъде
СЛУЧАЙ 12
С нея ни свързва съвместната работа около издаването и редактирането на книгата ми. Това, което ме впечатляваше при нашите срещи, бяха силните очила, които тя носеше и под които аз не можех да видя очите й, защото бяха дебели като лупи. Оказа се че това, от което тя страдаше, беше:
1. СИЛНО КЪСОГЛЕДСТВО (9,75 диоптъра)
2. ПИЕЛОНЕФРИТ
3. ЗАПЕК
Но по-добре да предам личния й разказ: „С ръкописа на Лидия Ковачева, който носеше работно заглавие „В хармония с природата", се запознах преди пет години, помолена от приятели да съдействам за издаването й. Прочетеното за племената Тубу и Хунза и за селцето Вилкабамба за мен, съвременния човек, прозвуча като фантастична приказка. Съмнението, че подобно здраве би могло да се постигне и в екологично замърсения свят, спъваше редакторската ми работа и затова реших да експериментирам върху себе си. Самостоятелно проведох две кратки неуспешни гладувания и накрая отчаяно помолих Лидия за среща с нейните излекувани вече пациенти. Безизходицата беше накарала тези хора да се заслушат в съветите й и да излязат от ада на своите страдания. От разказите им разбрах, че приказката може да стане реалност.

eXTReMe Tracker