|
Share

Определянето на интервала за хранене става според дължината на провежданите курсове на разтоварване. При късите курсове от 3 до 7-8 дни интервалите варират от 8 до 20 дни. Но когато се провежда пълен курс от 14-20 или 25 дни, продължителността на интервала трябва да бъде от 4-5 до 7-8 седмици, като се следи нормализирането на общото състояние.

Съществено условие е, докато трае лечението с повтаряне на разтоварителните курсове по някаква програма, за да се запази постигнатият резултат от вече проведения курс, до започване на следващия да се приема лека растителна храна, ограничена, и да не се допуска преяждане и претоварване. Месото и месните консерви се изключват. Сладкишите също.
Млякото и млечните продукти се ограничават до минимум. Повтарянето на курсовете продължава до постигане на чувство за истинско здраве и нормално психическо състояние.
От голямо значение е ДА СЕ ЗАПАЗИ НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ, ОФОРМЕН ДО МОМЕНТА.
Изключително значение по време на разтоварителните дни има движението.
Спазването на постелен режим води до обездвижване и спад на тонуса. Но физическото натоварване не бива да надхвърля това, с което човекът е свикнал до момента. При прилив на сили, което често се получава след 6-7-ия ден, организмът не бива да се претоварва. Излишните сили трябва да бъдат оползотворени за осъществяване на оздравителната програма.
От голямо значение е оформеният и воден до този момент начин на живот при започване на дните за разтоварване. Желателно е животът да продължи в неговата инициативна форма, доколкото това е възможно, като се продължат кратката сутрешна гимнастика, разходките на открито, дихателните упражнения. Действа се до първите признаци на умора, но не и до преумора.
Има изключителни случаи с недобре изяснени диагнози, скрити и неустановени сериозни заболявания, които в началото на разтоварителните дни напомнят за себе си. Със започването на гладните дни всяко хронично заболяване леко се възбужда поради развиващия се очистите лен процес, което трае от няколко часа до 1-2 дни, след което положението се нормализира.
Но ако при започване на лечението болният е бил на легла, нещата стоят другояче: трябва да се изчака и да се следи за естественото възвръщане на силите и едва тогава отново, постепенно да се включи в движението.
Резултатът би бил много по-добър, ако дори при най-лекото хронично заболяване, и то в началната му фаза, гладуването се провежда в санаториална обстановка под ръководството на лекар-специалист, където съвместно с прилагането на разтоварителния режим се включва и цялостна обширна програма с гимнастика, сауна, слънчеви и въздушни бани, масаж, плуване.
Предимствата на подобни лечебни и оздравителни заведения са в това, че човек има възможност да промени обстановката, което оказва и своето благотворно влияние върху общото душевно състояние. Другото е смяната на средата, която често го е потискала и е оказвала негативните си влияния, и третото предимство е, че тези профилакториуми, може би това е най-точното определение на подобни заведения, се явяват като истински училища, които ограмотяват хората относно природосъобразните изисквания на този начин на живот.
Ако разтоварителният режим се провежда амбулаторно, без да се сменя обстановката, разумна мярка е ДА НЕ СЕ КОМЕНТИРА И ГОВОРИ за предприетото, за да се осигури спокойствие. Не коментирайте с хората, с които контактувате! Споделяйте само с най-близките си около вас, и то с тези, които ви разбират. В противен случай ще се сблъскате с глупостта, предразсъдъците, невежеството, фанатизма, дори със... завистта. Могат да ви кажат, че вие сте луд, че душевното ви състояние е съмнително и имате нужда от психиатър. Лошотията и завистта са безконтролни и могат да ви подхвърлят такива реплики, че да загубите душевното си спокойствие за цяло денонощие.
А това пречи и връща лечението назад, нарушава се неговият нормален ритъм. Извисете се над всичко това и гледайте на другите като на непослушни и глупави деца.
Коментариите и разговорите вече ще имат своето място при получения ефект след приключване на лечението. И тогава, ако вие не разкажете и не споделите как сте се излекували, ще бъде ваша грешка. Ето какво пише японският професор д-р Хенри Осава: „Ако вие не разкажете на болния си съсед как сте се излекували, за да му помогнете, неминуемо ще настъпи рецидив на вашето заболяване. Вероятно животът има и своите неизменни закони!" Едно от съществените изисквания при провеждане на разтоварителния режим е ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ЧУВСТВО НА СЛАБОСТ.
Слабост може да се появи както в началото на разтоварителния курс, така и през всяко друго време. Това са лечебните кризи, за които вече стана въпрос, но с вземане на плодовете обикновено те се явяват в съвсем омекотена форма.
За да се преодолее това състояние, необходимо е леко да се увеличи количеството на приеманите плодове, да се включи някакъв нов вид плод, приемане на лъжичка мед в повече или просто почивка на дивана с някакво приятно четиво. Но понякога кризата се повлиява по-добре с включване на движение -приемане на един топъл душ, фрикция на цялото тяло с топла кърпа пред отворения прозорец или разходка на чист въздух. Всеки има свой вътрешен усет, , който безспорно го насочва.
Насочете въпроса към вашия вътрешен лекар и той ще ви отговори.
Ако въпреки това чувството на слабост не е преодоляно, може да се свари ЗЕЛЕНЧУКОВ БУЛЬОН.
Тъй като в организма на гладуващия се завишава киселинността, то алкалният заряд на бульона се възприема добре. Бульонът се приготвя добре от 1-2 картофа, морков, целина или какъвто и да било подръчен зеленчук (може домат, чушка, магданоз и пр.). Почистени и нарязани, зеленчуците се варят в повече вода до увирането им. Прецеденият бульон се ползва, докато е още топъл. Ако остане от него, при второ ползване може да бъде затоплен. Ако слабостта все още не е преодоляна, към ползваната порция бульон може да се добави пасирано парченце картоф.
При желание, за подобряване вкуса на бульона, може да се добави лимонов сок.
ЕЖЕДНЕВНАТА БАНЯ И ГРИЖАТА ЗА КОЖАТА
Кожата винаги трябва да бъде чиста. Ежедневното измиване задължително трябва да влиза в програмата, за да бъдат отстранявани всекидневните отлагания от нея. Топлата вода почиства не само външната част, но и подкожните тъкани, като ги тонизира. Топлината предизвиква разширяване на подкожните капиляри и увеличава притока на кръв, която носи със себе си и хранителни субстанции. По-късно, отдръпвайки се, тя увлича застоялите се там и чужди на тялото материали. Топлината се явява и като ценен помощник на лечебния процес.
Дрехите, обувките, коланите, сутиените и пр. потискат нормалната дейност на кожата, а всеки сектор от нея съответства и е свързан с онределен вътрешен орган, който, ако не се погрижим за него, запада. Поне един път на ден е необходимо тези тъкани да се тонизират и да се оживяват.
При здраво физическо състояние и при пълноценна функция на органите кожата цялостно е добре затоплена, гъвкава и еластична. Има ли разлика в температурата на отделните сектори на кожата, вече нещо е нарушено. За да се поддържат в добра форма вътрешните органи, една от всекидневните ни грижи трябва да бъде кожата - водни и въздушни бани, фрикции с топла и ' студена вода, масаж, слънчеви бани.
Кожата е огледало на вътрешното състояние на организма. Има ли отклонения от нормалния й цвят и вид, като сухота, омазняване, обриви, петна - вече е налице болестно състояние.
Ежедневната баня трябва да бъде кратка и температурата на водата да е сцоред моменталното желание. Вътрешният природен лекар, който винаги е с нас, ще подскаже с усещането за приятност температурата, която е необходима за момента. И тук съществува шаблон - има индивидуални изисквания. През различните дни на гладуването изискванията към по-топла или по-студена вода ще бъдат различни. С провеждане на разтоваршпелния режим без намеса на външни медикаментозни средства, освен топлата вода, кожата добива здравия си и нормален вид и цвят.
ЕЗИКЪТ ГОВОРИ САМ ЗА СЕБЕ СИ
Обикновено положение при започване на разтоварителния режим е «зикът да се покрие с бял или жълтеникав слой, често придружен с лош вкус или тежък дъх. Всичко това говори за усилено чистене на околните тъкани от токсичните материали чрез жлезите и лигавицата на устата. При това положение единствената мярка е измиване на зъбите с паста за зъби и плакнене на устата с отвара от лайка и лимонов сок. С напредване дните на разтоварителния режим слоят на езика започва да потъмнява и да отстъпва към гърлото. Очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. Окончателното изчистване и връщане на нормалния му вид с приятен розов цвят става, когато се възвърне истински чистото състояние на тъканите и на здравето. Много рядко са случаите, когато езикът въобще не се облага, което досега изобщо не е получило своето обяснение.
При здравия човек езикът е чист от наслойки и стегнат, като има вид на добре поддържан мускул. Постигайки здраво състояние, за да бъде то запазено още много години, разтоварителният режим следва да бъде прилаган в неговата лека и приятна
ПРОФИЛАКТИЧНА ФОРМА.
Ако след възстановяване на здравето нехайно наново бъде върнат старият начин на живот, главно на безконтролно хранене, което фактически е било основната причина на заболяванията, то много скоро те отново ще бъдат предизвикани.
Прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим като профилактика се включва като постоянна програма. Тя може да бъде оформена с по 1 ден в седмицата или 4 дена, проведени еднократно в месеца. Освен това за регулиране на евентуално претоварване на организма всеки 3-4 месеца се провеждат курсове от 8 до 10-14 дни със сезонните плодове. Колкото и да е семпла профилактичната програма, ако се съчетават дните на разтоварване с природосъобразната форма на хранене, както и със запазване на двигателния режим, здравето винаги може да се поддържа в добра форма и в най-напреднала възраст.
Особено голяма стойност има прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим като СПЕЦИАЛНА ГРИЖА ЗА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ, тъй като това е проблем, който занимава целия цивилизован свят. Изобилието от храни довежда и до увлечения, и до тяхното безконтролно използване. Пълните хора обикновено са от семейства, където масата винаги е била отрупана с изобилие от храни - детето е било хранено с двойно по-голямо количество от необходимото за неговия организъм. Стомахът е разширен, апетитът — винаги възбуден и човекът е готов по всяко време на денонощието да приема храна. Има ли повече храна, има и повече килограми.
За сваляне на излишните килограми се рекламират безброй диетични системи, гимнастики, билкови и медикаментозни препарати, ръчни и електрически масажи и т. н., но се оказва, че всички те не само не дават задоволителни резултати поради скорошното връщане на килограмите, но и много от тях са вредни. Вредни се оказват и отводняващите медикаменти, защото пълният човек се нуждае от намаляване на тлъстините, а не от обезводняване. Още повече че тази вода е в разтвор на соли, които вредят на организма. Изтегли ли се водата, солите остават, поради което още с първите чаши вода, приети със захранването, водата се възстановява, а с нея и килограмите. Единственият начин килограмите да бъдат възстановени и нормализирани, без да се вреди на човека, това е гладът, но провеждан в неговата строга форма, а болният трябва да бъде задължително в клинична обстановка и да не се приемат никакви отводняващи медикаменти. Добри резултати бяха постигнати с прилагане на плодово-чайния режим, провеждан амбулаторно дори без вземане на отпуски, абсолютно безвреден и леко поносим. Колкото повече са килограмите, толкова повече време е необходимо за тяхното сваляне. Не бива да се форсира и да се бърза. Трябва предварително да се обмисли план-програма, която може да се обсъди с ръководещия лечението лекар.
Още със спирането на храненето веднага започва разтапянето на патологичните тъкани и свалянето на теглото. За бързото сваляне на килограмите оказват влияние не само съдържащите се в плодовете витамини, които действат като катализатори при разграждането на тлъстините, но и целулозата, която се съдържа в тях, поддържа активна форма на перисталтиката и съдейства за бързо елиминиране на отпадъчните материали. А освен това плодовата захар поддържа силите на организма, които дават по- силен тласък на развиващите се процеси и поддържат нормалната и активна форма на живот, водена преди началото на плодово-чайния разтоварителен режим. С определянето на един курс от 10 до 15-20 дни, повтаряни ритмично в интервал от 4 до 8 седмици, може да се стигне до пълно нормализиране на килограмите и до желаната елегантна фигура.
Много важен и съществен елемент в осъществяването на тази програма е строго да се следи да няма връщане на килограмите в междинните интервали на хранене: ежедневно те да се контролират на кантарчето. В деня, в който е измерен един килограм в повече, храната трябва да се спре. Един ден, проведен само на някой плод и чашка чай, веднага елиминира излишното, след което храненето продължава, но порциите вече са леко намалени, за да няма отново повишаване на килограмите. ЗАХРАНВАНЕ - ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ПЕРИОД Това е един твърде важен момент след проведените гладни дни за получаване на добър ефект от лечението. Със спиране на храненето уморената храносмилателна система е в почивка, като й се дава възможност за очистване, лечение на допуснатите увреждания, а успоредно с, това и възстановяване. Това е бавен процес, който изисква търпение, време и разбиране. Стомахът и цялото храносмилане са прекратили своята дейност. И те постепенно трябва да бъдат върнати към нормалната си работа.
При дължина на курсовете 10-15 до 20-25 дни възстановителният преходен период може да бъде ограничен до 10 дни при услилие, че след това следва пълноценно природосъобразно хранене, но строго ограничено по количество. Но ако се касае за по-сериозни заболявания или е проведен по-продължителен разтоварителен курс, периодът на захранване може да бъде удължен. Въпреки приетата храна организмът все още продължава да прави усилия за чистене и елиминиране на чуждите му субстанции и патологични отлагания и затова не бива да му се пречи. Трябва добре да се разбере, че ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РАЗТОВАРВАНЕТО. С особено внимание трябва да се следи за възстановяване на работата на стомаха, което често става бавно и изисква повече време. При приемането на храната не бива да се чувства болка, тежест или друг някакъв дискомфорт, а само лекота. Важно изискване е и доброто сдъвкване - трябва да се следи за всеки залък. Да се следи и за предпочитанието на приеманите и включвани храни. Ако веднага след възстановителните дни се премине на пълноценно хранене или се включват храни от животински произход, то всичко постигнато с гладните дни може не само да бъде разрушено, но и да се появят и допълнителни увреждания.
При случаите, в които не е постигнат лечебен ефект, се оказва, че единствената причина е неправилното захранване с включването на повече или на неподходяща за момента храна. Точно тук самоконтролът и дисциплината трябва да бъдат на висота. Гладът, приложен независимо под каква форма -по-строга или по-омекотена, никога не може да навреди. Но появи ли се неразбиране и липса на контрол при захранването, за оздравяване не може и да се мисли. По този повод д-р Ото Бухингер казва: „Дори лудият може да гладува, но само умният знае как да прекъсне глада и да се възстановява..." При включване на храните ГЛАВНИЯТ ПРИНЦИП Е ПОСТЕПЕННОСТТА. Този принцип трябва да се спазва и като количество на приеманата храна, и като качество на включените различни продукти. Първата храна, която е уместно да се включи след плодово-чайния режим, са зеленчуците в сурово състояние, може и плодове, които до момента не са били поемани. При включване на зеленчуци с по-твърда структура (моркови,, целина, ряпа, червено цвекло и други) е добре те да бъдат настъргани на ренде или обработени с миксер. Към стомаха те трябва да бъдат препращани в подходяща форма. Храните се включват в малки количества, като всяка новоприета храна измества вземаните до този момент плодове и чайове. Необходимо е да се следи за постепенното възстановяване работата на стомаха - той трябва да започне да функционира нормално. Малките количества, вземани в началото, постепенно се увеличават, като се приемат във вид на салати, подправени с лимон, а впоследствие и с растителни масла. След като суровите зеленчуци са добре приети от органите на храносмилането, следва да бъдат включени варените картофи, пасирани като рядка каша, без сол и мазнина. След нормалното приемане на картофите могат да се включат и други храни като овесени ядки, качамак, булгур, черен хляб. Успоредно с тях, но също постепенно и в началото на малки количества - задушени зеленчуци, постни супи, ядки, орехи, бадеми. Може да се включат и 1-2 лъжици кисело мляко като застройка на супата. Докато трае лечебният период на разтоварителния режим, млечните продукти са ограничени и в минимални количества. В първите дни на захранването се яде често, но по малко. С напредването на дните и с увеличаване на количеството на приетата храна се увеличават съответно и междинните интервали, като постепенно се достига до четирикратно хранене. Солта се включва едва след 6-7-ия ден. От диетата се изключват месото, месните и рибните консерви, майонезата, сладкарските произведения, пастите, тортите, бисквитите, шоколадът, вафлите, бонбоните. Захарта се сменя с мед. За алкохола и цигарите е ясно от само себе си. До края на възстановителния период се оформя четирикратно хранене с предимство на растителната храна. Суровите плодове и зеленчуци трябва да бъдат две трети от дневната храна. Тъй като много лесно се губи контрол над приетата храна, било под влияние на появилия се апетит или под влияние на обикновена лакомия, и количеството на храната се превишава, организмът веднага реагира с ОТОЦИ ПО ГЛЕЗЕНИТЕ или по други части на тялото. Трябва добре да се запомни, че стомахът трябва да се щади, да му се даде възможност постепенно да възстанови нормалната си дейност, тъй като по време на разтоварването, когато не е бил ангажиран с обичайната си работа, той е поел очистване и възстановяване на своите тъкани, както и на цялата храносмилателна система. Сменена е и нейната функция. С включването на новата храна фактически се пречиства този очистващо-възстановителен процес, който не е доведен до своя край. Ние съзнателно трябва да накараме стомаха да поеме обичайната си работа. Често приетата храна не само предизвиква болка, но и се връща. Количествата, които може да приеме стомахът, са малки. Превишаването им става лесно, тъй като с приемането на храната може" да се събуди голям апетит. Точно тук е необходим контрол. Пренебрегне ли се той, едни от неприятните последствия са точно- тези отоци, които се появяват по глезените на краката. Отоците могат да се появят и под очите, както и по други части на тялото. Мярката срещу тях е моментално спиране на храненето за 1-2 дни. След като се включи отново храната, тя трябва да бъде леко намалена. С превишаването на приетата храна не само през периода на захранването, а въобще през целия интервал на хранене може наново да се появят болки по болните места. Има ли връщане на болките, значи храната е в повече от това, от което се нуждае организмът в момента. Подходът е същият - веднага се спира храненето за 1-2 дни до утихване на болката, след което приеманата храна леко се ограничава. Нека се запомни като основно правило, че след прилагането на която и да е форма на гладолечение (по-строгата или по-омекотената) завинаги ДНЕВНИЯТ ПОРЦИОН НА ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМАЛЕН. В целия цивилизован свят болестите на храносмилателната система са нещо обикновено и разпространено. Има ли заболяване, има и несправяне с храносмилателния процес и колкото по-дълбоки са уврежданията, толкова обработката на храната и абсорбирането й са намалени. С провеждане на курсовете на гладолечение храносмилателният процес се подобрява, абсорбирането също. За задоволяване нуждите на организма вече е необходимо по-малко количество храна. С пълното нормализиране функциите на храносмилателните органи, с възвръщане на здравето желанието за храна е по-ограничено, апетитът е в нормалната си форма и стремежът е към естествените продукти на природата.
След приключване на гладните дни храната добива особена сладост. Изострените вкусови рефлекси я усещат много по-пълноценно и съвсем скоро може да се появи силен апетит. Не се ли контролира, като се ограничава приеманата храна, може да се стигне до тежки последствия. Волята винаги трябва да бъде нащрек при определяне порциите на приеманата храна. Още веднъж ще повторя, че гладът, провеждан в каквато и да е форма, никога не може да навреди, но грешките при захранването могат да бъдат фатални. Там, където е постигнат лечебен ефект, той не само ще бъде унищожен, но ще се появят и допълнителни усложнения. За улеснение на читателя, а и за по-голяма яснота следва ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.
ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодове, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, които са били включени в часовете за храна - обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни предлага сезонът. Пролет - зеленолистни, лятото - домати, краставици и т. н., зимата - зеле, моркови, алабаш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се- употребяват плодове й чай.
ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един картоф (средна големина) - почистен и нарязан в повече вода... Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, домат, парченце зеле или нещо подобно, то към него добавяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на пасирания картоф. За подправки могат да се ползват копър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.
Примерно по часове храненето може да бъде оформено така: 8-9 часа - чай с мед и лимон. По желание може някакъв сочен плод.
10 часа - плод. Обяд - пресен зеленчук или някакъв плод и пасираният картоф.
16 часа - плод и по желание чай.
Вечеря - суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порцията на втората половинка на пасираното картофче. Преди лягане може един плод или чай.
ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф .се добавят и няка::ви зеленчуци - морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, оформено като постна супа без сол и мазнина. Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле', морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене. Закуска - не по-рано от 9 часа - чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална вода или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.
Обяд - ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мляко като застройка.
Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и лимон или просто чаша минерална вода. Вечеря - порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магданоз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.
ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента храната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увеличават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.
ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгурена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.
Вечерята - второто меню след салатата - може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (картофи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.
СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въглехидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обядът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени количества). При сезони с изобилие от зеленчуци - маруля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.
ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължава, като приеманите порции се увеличават по количество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите растения - орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря могат да се включат млечни продукти в ограничено количество - сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко.
ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъстват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчуци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб.
Предимството е на растителната храна. Вече могат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лукът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.
ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече може да мине към трикратно, а по желание и към двукратно - само вечеря, като закуската е единствено някакъв чай, сочен плод или нещо подобно.
С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат старият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.
Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен - приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на стомаха е подобрена й той се задоволява с по-малко храна. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.
ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ - месо, месни и рибни консерви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.
ПРЕДИМСТВА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕ ЛЕН РЕЖИМ
ПЪРВО: ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ - плодовете, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициативен. Това дава възможност обикновените хронични заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медицина не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изисква прекъсване на трудовата и битовата дейност. Без отпуски и болнични!
ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболявания с непоносимост към лекарствата расте. Расте и броят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват противоречиви предписания. И единствената терапия, на която те биха могли да разчитат, е гладолечението в неговата омекотена форма - плодово-чайният разтоварйтелен режим. И това е така, защото лекува самата природа, „вътрешният природен лекар", който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-застрашаващо, най-фатално за живота на човека. И облекчението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.
ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУШЕНИЯ - това е истински актуален въпрос. Замърсена е земята, замърсени са получените от нея продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните функции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден начин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолеченйето.
Друг начин със същите резултати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевременно бързо и неусетно се развива лечебен процес, който довежда до чисти тъкани и здраво състояние на организма.
В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да прекъсват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.
Като потвърждение на казаното и за по-голяма яснота предлагам резултатите от направените изследвания на учени-медици от гр. Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С медикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3- 4 пъти, но за съжаление се оказват неблагоприятни страничните действия, предизвикали сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолеченйето отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.
ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена перисталтика на червата се налага да се правят клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползването им. При нашия плодов режим те стават излишни, тъй като с консумирането на плодовете дефекацията обикновено се запазва, а при запек постепенно се възстановява. При другите форми на гладуване курсът обикновено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чайния режим това не е необходимо. .
ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ - независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хронично заболяване и ако той вместо с медикаменти ЕО изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравословното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска възраст, дори преди детето да е навършило година. Списъкът на неизлечимите хронични заболявания, за които ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладуване, една по една са преминали в списъка на лекуващите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.
ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтоварите лни курсове винаги се свалят килограми'от теглото, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежизнеспособни клетки. Почистената от токсични и отпадъчни материали кръв вече става истински здрава храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те повече или по-малко, с връщане на здравото състояние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, съставени от млади, жизнеспособни клетки - една реално млада и подновена тъкан. .Осъществена на практика ювенология. Всеки, който е имал възможност да наблюдава човек, провеждащ разтоварителен режим, без затруднение може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните материали - главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите - може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цялото тяло) добиват стегната младежка структура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина. Ясно изразено протича обновяването на душевната същност на човека. Подобрява се паметта, бързината на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителните курсове ритмично и с постоянство в живота на човека, с всеки изминат курс чрез почистване и подмладяване на тъканта се забавя идването на старостта. Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гладът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спиращо остаряването.
СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО. Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.
ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, съществували в нашата страна, на които ние сме наследници. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие плодовете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодовете, билковите чайове и медът се оказват истинските лекарства на природата.
След всичко казано дотук остава още един недоизяснен въпрос за:
ДВАТА ВИДА ГЛАДУВАНЕ. Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съвсем различни и противоречиви, които често се бъркат. Първият вид, многократно изследван в медицината, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изживее истински душевен срив, който да доведе човека само за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм. Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Медуза". Загубвайки координатите си поради неблагоприятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души - сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук насетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истински канибализъм - хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, заварват живи само 12 души, от които 9 - на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима... Коментарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да оживее не само без храна, а дори и без вода! Вторият вид глад е доброволното лечебно гладуване, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но лри условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения. Въпреки че живеем във век на напреднала техника, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информирани за съществуването и различията между тези два вида гладувания. По време на лечебното гладуване психичното състояние на човека е коренно различно от това на човека, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел - той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне - психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт - може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато установи, че изгледите да намери храна са безперспективни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъчно е само да има вода.
Тази информация е необходима на геолози, алпинисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според методите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.
За съжаление в програмата на Медицинския институт е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният лекар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единственият лек е само лечебното гладуване. Списъкът на лекуваните чрез глад болести вече надмина този на болестите, лекувани по методите на традиционната медицина.
ЧАСТ ПЕТА
ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА
С поставените дотук въпроси - корекция на храненето, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към търсене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително^ висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и истинска форма на здравето и дали все още ще продължаваме да се задоволяваме с половинчати понятия. Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ, т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действително да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и възможности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи - и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбнаци, анемии, мигрени и още много други подобни заболявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.
Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необходимата сериозност, развиването на по-сериозни форми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нарушения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено.
РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ
Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият - означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за развиващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и характер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап. По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайните и мъдростите на човешкото тяло" пише следното: „Болестта е драма в две действия, от която първото се развива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприятни симптоми, това почти винаги е второто действие", т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий. При здрави и добре функциониращи органи хармонията в тялото е в идеална форма, която се отразява и на външния му вид - красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната - запазен. Дори и в най-начална форма заболяването веднага дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уединяване, затвореност, раздразнителност, трудно съсредоточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, несправяне с уроците, ако е ученик, и т. н. Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни - например нарушаване на съня, който става по- лек, човекът лесно се буди, върти се без причина, не може да заспи навреме.
Появява се лека уморяемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен нездрав тен - изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял налеп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтява или потъмнява - здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата пломба трябва да се мисли за увреждания в общото състояние на организма. Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката. Със задълбочаване на заболяването според склонностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черногледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, егоизъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече болния организъм, вложени от самата природа. Всички тези симптоми отначало не правят впечатление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек.
Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми - тези на безсимптомния период, след което и на симптомния. Фактически БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяването на първите отклонения се прояви разбиране, втората фаза няма да се развие, а с нея и болестта.
Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се цоявява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата" или „... кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав." Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно невежество в отношението на човека към самия себе си!
Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормалното здраво състояние. Оставени, с времето те прерастват в значими и тежки заболявания. Но нека като пример проследим развитието на заболяването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гастрит, вече асимилативната способност на стомаха е намалена - храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата - възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още повече намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав..." и се продължава същият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът -крайното разстройство на органа. Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшества от редица симптоми, понякога продължаващи с години. Леки напомнящи развиващия се болестен процес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симптоматично. Като илюстрация на казаното дотук искам да разкажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица простудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хреми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая - туберкулозата. Лекувана локално с медикаменти, тя продължи своето развитие. Хроничното заболяване, носено на крак, се развива бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечими форми. И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава форма - и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде ликвидирано още в най- ранния си безсимптомен период.
Профилактиката е лично задължение на индивида. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!", трябва наистина да разполага с истинското си естествено здраве. Да се научим да боравим с точни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на време да се постараем да оставаме НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ. Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност - да няма петънце, моторът да работи добре... Но как трябва да изглежда собствената им „машинка", тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират.
Обръща се внимание на външния вид - как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помисля за това, което е под дрехата.
Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дрехите и в този недекориран вид да се застане пред огледалото така, както ни е създала природата.
Веднъж поне да застанем насаме със себе си ида погледнем с по- критичен поглед - без снизхождение! Да се поогледаме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата.
Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички", загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват...
В този „интимен разговор" лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледалото може да ви разкаже много... И ако оставим настрана вечното снизходително и безкритично отношение към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?" Отговорът веднага ще бъде получен с появяването на един друг образ, дошъл някъде от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота - точно образът, който би притежавал този човек - самият ти - при един правилен начин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечтите, но те си остават мечти..."
Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде действително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност.
Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. Тогава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.
Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ В СВОЯТА ИСТИНСКИ ЗДРАВА ФОРМА?
Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!" Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пълноценни функции, които работят с пълен капацитет!" Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч отспорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последствията от болестите, както и ранното остаряване в неговата още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съпътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст - строен, стегнат, без дегенерации и патологии.
Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здрава форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде Отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пълното и максимално запланувано от природата развитие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, расъл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и година след година е полагана грижа както за физическото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.
С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мускулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годйшна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание - истински неин венец.
Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Неговите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата форма се проектира и в психичното оформяне. Спокойният и добре организиран душевен мир дава одухотвореност .на лицето и очите. Естественият заряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветлива усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищност и естествен цвят косата допълва красотата. В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелектуалните си задачи. Винаги е настроен положително. Истински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хората. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.
Че това е така, го доказват децата. Още с раждането им у тях са вложени честността, добрината, нетърпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жестокостта. Още в най-ранната си възраст към всичко това детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жестокост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци" от заобикалящите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си. Докато не се прояви над него насилие, то няма да прибегне до лъжата. Тя е жалкият плод на насилието. Школата за възпитание на малкия човек започва още от първия ден на неговото съществуване и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко започва от дома, а детската градина, училището, приятелската среда и след това обществото са само допълващи фактори на влияния.
В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувство за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото общество и се приобщава към него. Сработването с колектива е в реда на нещата - задружната работа му доставя удоволствие. Стремежът към уединяване, затвореност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния. В миналото българският народ е бил с голям здравословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително богато - песни, приказки, легенди, живопис, архитектура, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, говорещо за живо въображение и богата творческа мисъл, присъща на истински здрав народ. Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията - красиви, гъвкави, силни, неуморими.
Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, всеки да изгради своя образ на здрав човек, към който трябва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, грешките и недомислиците, които допуска. И след време, когато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.
Освен това би било пропуск, ако не се поработи малко повече върху ДУШЕВНАТА НАСТРОЙКА като принос за здравето. Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия. Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най- ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника. Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. До пълното израстване и развитие на младия човек тези две същности - физика-психика и психика-физика - непрекъснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма. Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите.
Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на социалните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в. детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света. С един неправилен подход това завинаги може да порази чувствителната детска душа. Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота. Там, където възпитателят вместо да гради у своя възпитаник благородни чувства и хуманно отношение към човека, го насочва към хитруване и агресивност - „справяне с юмруци с околните", мотивирайки се, че го „готви за живота", той фактически подготвя човек с лоша душевна настройка, бъдещ нещастник и болен. Това са „таралежите" на нашето общество, създаващи конфликтите и спиращи процеса на всяка нормална работа и начинание. Там, където характерът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъдещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети. Оформянето на душевната същност, както и на неговата физика, не се ограничава само в детските години. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по незнание или по други причини във възпитанието се допускат пропуски, които по-късно се отчитат като прекалена затвореност, срамежливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъзпитанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си. То е не само корекция на допуснати грешки при оформяне на характера^ но и непрекъснато доброволно усъвършенстване на културата, работа върху облагородяването на характера и хуманизиране на отношенията с хората. Чувствата имат нужда от развитие.
Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задължително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял.
Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отклонения: старческо слабоумие, неврастения, конфликтност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек.
На възрастния му прилича да бъде мил, благороден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен начин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си.
Въз основа на изследванията, които геронтолозите правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здравето, а с това и за удължаване на живота. И истината е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завистлив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Разрушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните.
При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите заключения като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници. Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето самостоятелност и контрол над себе си.
Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се подражава и от които се учат. Затова на тях никога не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено.
Там хората се научават да приемат нещата спокойно и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..."
Изводът на геронтолозите е, че ключът на продължителния живот на обследваните столетници е в оформянето на тази психична форма. Ясно е, че за да има здраве, а с него спокоен и продължителен живот, в профилактичната ни програма трябва да се предвиди и работа върху психичната форма. Съществен пропуск ще бъде, ако не се създаде стремеж към по-добро отношение към човека, към близките и към всички останали - познати и непознати. Да се формира доброта, както и стремеж за личен принос за подобряване на живота.
Отклоненията от здравата форма на психиката -грубост, жестокост, егоизъм, конфликтност, алчност, затвореност и пр. - трябва да се отчитат и лекуват като сериозни заболявания. Настанени като паразити в душата на човека, те рушат и унищожават вътрешната цялостна психо-физична хармония, довеждайки до нови заболявания.
ЧАСТ ШЕСТА
КОМПОНЕНТИ НА ПРОФИЛАКТИЧНАТА ПРОГРАМА ДВИЖЕНИЕ
В миналото, когато всяка работа чакаше да бъде свършена от ръцете на човека, той беше достатъчно натоварен физически и можеше да не се мисли за допълнителна гимнастика или спорт. Но днес, когато животът е променен, когато машините поеха тежкия физически труд, хиподинамията стана сериозен обект на медицината. Само преди един век човекът е извършвал около 95% от работата със своята собствена мускулна сила, а машината е поемала едва около 5%. Сега стана обратното. Вече е установено, че орган, който се оставя да бездейства по- продължително време, закърнява. Мускулите губят своя силов заряд.
Под влияние на хиподинамията отслабва работата на сърцето, намаляват белодробната вентилация и снабдяването на тъканите с кислород. Същото отслабване или тотално загубване на нормалния силов заряд следва и при всички останали органи и системи. При примитивното обработване на земята и работата около бита се е постигало голямо разнообразие в двигателната дейност на човека.
Разнообразната работа е ангажирала съответно различни групи мускули, с което се е постигало цялостното й поддържане. За разлика от начина на живот в миналото човекът от цивилизования свят, главно в големия град, по учреждения, заводи, бюра, кантори и пр. прекарва времето си предимно в седящо положение, натоварвайки преди всичко ръцете или нервната си система.
Докато човекът от миналото упражняваше своя труд главно сред природната среда - на полето, в градината, в гората, което е и неговата естествена среда, сега работи в закрити помещения при неблагоприятна атмосфера за белите дробове, напрегнат и обездвижен, с което градският жител непрекъснато отчита „минуси" по отношение на здравето си. И тъй като никой не може да смени нито работата си, нито професията си, за да подобри своите условия на живот, трябва да намери начин за
противопоставяне на тези „минуси" - т. е. организмът да бъде подпомогнат.
Не се ли помисли навреме, то съвсем неусетно, ден след ден в завода, бюрото, офиса, института тонусът на организма запада, мускулите губят своя силов заряд, цветът на лицето избледнява, косата губи гъстотата и цвета си. Появяват се и първите признаци на ненавременно и ранно остаряване. Успоредно с всичко това започват и болестите. Осигурява ли се необходимото движение на мускулите, те ще поддържат в добра форма и вътрешните органи, с които са свързани. А те от своя страна ще поддържат на висота и целия организъм. Всичко ще действа като добре сработващ се колектив, който се противопоставя на всякакви агресори; настъпленията на ранната старост и ще осигури здрав и спокоен живот. Включването на движението в ежедневието на човека трябва да стане леко, неусетно и приятно, като се вземат предвид битовите и професионалните възможности (в зависимост от това какъв труд се упражнява - умствен или физически) и най-важното моментното състояние на организма. Стремежът трябва да бъде раздвижването на тези части от тялото и тези мускули, които са бездействали през осемчасовия работен ден. Не бива да се включва спорт с гонене на рекордни постижения. За развиване и поддържане на силите и на мускулния тонус, а с това и на цялостното здравословно състояние на организма, няма възрастови граници. На каквато и възраст да е читателят на тези редове, той трябва да знае, че може винаги да започне наваксване на пропуснатото. Раздвиженото тяло не допуска ранно остаряване, болести, свързани с хиподинамията, както и ненавременната старост. Човек трябва да се научи да води трудов и инициативен живот, Столетник- мързеливец няма. И тъй като движението се явява в най-разнообразни форми, а те от своя страна и със свои изисквания, нека да поговорим за най-обикновената и разпространена форма на движението  ХОДЕНЕТО ПЕША което е особено налагащо се и необходимо за хората от големия град. Градският жител, а това вече стана навик и на хората от по-малките селища, ползва обществен или личен превоз дори на къси разстояния. Оправданията са, че се икономисва време. Но дали това наистина е така? Отиваме на работа с превоз, в службата сядаме на стол или в кресло, вкъщи се настаняваме пред телевизора с вестник или книга в ръка... Психичната нагласа е към лесното, към удобното, към предпазване от безпокойството, към ограничаване на усилията, като дори и не се помисля, че това води в крайна сметка към отпуснатост, леност. Ние непрекъснато говорим за човека от миналото, и то от недалечното минало, като закален здравеняк, но не се и задълбочаваме да разберем как е било постигнато това. Не се помисля, че човекът векове наред е живял без превозни средства и ходенето пеша редовно е било част от всекидневния живот. И за най-дребните неща той е разчитал на собствените си крака, а не всичко е било като сега - близко и достъпно. Босите или обути с почти подръчно направени обувки крака са търпели не само сериозно натоварване, но често са били мокри, кални и с тях се е злоупотребявало. И въпреки това краката са си оставали здрави, със закалени и устойчиви мускули, и не само те, а и цялото тяло. И тъй като в него всичко е свързано като във верига, поддържането на здравите крака се оказва едно от съществените звена за поддържане на здравата форма на тялото. Ходенето пеша - това е истински своеобразна гимнастика, задействаща голяма група мускули и поддържаща тонуса на гръдния кош, нервната система, мозъка. Дишането не само насища тъканите с кислород, но и способства за по-бързото елиминиране на отпадъчните субстанции от метаболизма.
С ходенето пеша се осъществява нещо много съществено - контактуването с външната среда, изключително необходимо за нормалното съществуване на човека. А човекът, рожба точно на тази природна среда, където е протекла неговата еволюция, без този контакт постепенно загубва силите й възможностите си.
Оправдаването с липса на време говори за липса на разбиране, тъй като с всяка направена в повече крачка се увеличават силите, което дава възможност за по-бързо приключване на текущата дневна работа. Организирането на самата работа става по-леко, времето се съкращава и минутите за разходка вече са икономисани. Не би се загубило чак толкова време, ако сутрин, тръгвайки за работа, се излезе 10 минути по-рано и вместо да се вземе превозно средство, част от пътя се измине пеша. Тези 10-15 минути, изминати в бърз ход, с изправен гръбнак, с включване на някои дълбоки дихателни упражнения, ще доведат до следния резултат: свежият сутрешен въздух и движението ще ви заредят със сили и ще дадат тласък на добро самочувствие през целия работен ден. При такава сутрешна разходка този ден ще бъде различен от другите. Освен ходенето пеша и дихателните упражнения с дълбоко проветряване на дробовете има немалко значение и това, че сутрин, особено в големия град, въздухът след нощното спокойствие е най- свеж и чист. По същия начин с връщане от работното място, въпреки че въздушната среда вече е претърпяла известни нарушения и е обременена, движението си казва думата след дългия престой в закритите помещения на учреждението. Разбира се, ако има възможност да се отдели специално време за разходка в някой от близките паркове, където въздушната среда е пречистена от зеленината, е още по-добре - и аеройоните дават своя принос за здравето. Добре е при тази разходка да се върви бодро, бързо и с лекота. От време на време да се притичва по няколко крачки. Да се следи за положението на гръбнака, на гръдния кош. При дихателните упражнения въздухът да се поема дълбоко за раздвижване и тонизиране на целия гръден кош.
При разходките, свързани с отиването на ра'бота, трябва да се обръща особено внимание на удобната и лека обувка, в която стъпалото да заема нормалното си положение - токът не бива да е по-висок от 1-2 см. При ходене трябва да се внимава центърът на тежестта на тялото да бъде върху задната част на бедрата. Стойката да бъде изправена, раменете — освободени от напрежение. Специалистите, които работят в тази област, препоръчват ходенето пеш да не бъде по-малко от 3-4 км на ден. Препоръките на японските специалисти са десет хиляди стъпки на ден за поддържане на здравето - крачкомерът трябва винаги да бъде в джоба ви.
Но най-пълноценното ходене пеша може да бъде осъществено през неделните и празничните дни в планината или където и да било сред природата по неравен терен. И тази практика да се поддържа не само през топлите дни на лятото, а през всички сезони на годината. Само прякото контактуване с природата има пряко въздействие върху човешкия организъм. Това е нашата естествена среда като живи обитатели на планетата.
Туризмът трябва да стане постоянна програма не само на всеки човек, а на цели семейства. Обединявайки всички - и малки, и големи, с приятния контакт с природата, часовете сред нея въздействат както на физическата, така и на психичната същност на човека. Приятните часове будят само добри чувства и сплотеност между хората.
Профилактичната програма, в която не е предвидено достатъчно ходене пеша, е непълна. Непривикналите трябва да започнат с изминаването на къси разстояния, като се спазва основният принцип -постепенността.
Ходенето пеша особено силно влияе на лошото самочувствие, което с всяка направена стъпка се подобрява. Лошите мисли, тежките депресивни настроения, както и ежедневните неизбежни грижи остават зад гърба. Всичко това се заменя с непознато досега душевно равновесие. С всекидневното упражняване на краката при включване на часове за ходене пеша всеки без трудности ще констатира неимоверно подобряване на здравословното си състояние. Д-р Робърт Джексън, за когото вече говорихме, за поддържане на здравето си имал като програма ежедневното изминаване пеша на 16 км - осем сутрин и осем вечер.
И тук като потвърждение на казаното искам да се спра на един случай, разказан от Пол Брег за негов банкрутирал приятел, стигнал в отчаянието си до мисълта за самоубийство. „Помолих този затормозен нещастен човек да ми направи една услуга. Когато той се съгласи, аз му казах: „Добре, нека направим една прощална разходка и да поговорим." След като той се съгласи, аз бързо се втурнах към колата, без да губя време. Наложи се да го разхождам цели пет часа. През това време аз буквално влях у него нов разум. Ако беше останал вкъщи, той щеше да се погуби. Тази разходка на чист въздух промени целия му живот..." Ясно е, че по време на тази знаменателна разходка д-р Брег зорко е следил за промяната в настроението на своя приятел, което е ставало много бавно поради тежкото психично състояние. И за да успее да разведри тази тежка депресивност, са били необходими цели 5 часа разговор в движение. По този повод Пол Брег казва: „Когато почувствате мрачни настроения, нервност, грижи, депресия, потиснатост, бързо излизайте навън и започвайте физическа активност. В противен случай негативните емоции могат да ви победят. Разходка или други физически занимания на открито могат да изчистят съзнанието ви и вие да започнете да виждате проблемите си в перспектива. Всяка почивка на открито възстановява човешката личност."
В последните години се появиха много любители на „бягане за здраве". Привикне ли се към ходене пеша, лесно се преминава към бягането, започвайки с къси разстояния, които постепенно се увеличават. Големият украински хирург д-р Николай Амосов, за да подобри своето здраве, продаде колата си, взе си куче и започна сутрешни разходки, като стигна до тичането. Сега въпреки напредналата възраст здравето му се укрепи, той отива и се връща от работа без превоз и редовно със своя антураж тича сутрин в парка. При провеждане на курсове на гладуване, при увеличаване на силите няма да увеличавате ходенето повече от това, което практикувате всеки ден, но ако има намаляване на силите, се ходи до умора, но не до преумора. Силите трябва да се ползват за развиващия се лечебен процес.
ГИМНАСТИКА При ходенето пеша и при другите всекидневни занимания все пак остават една група мускули, които не могат да бъдат раздвижени, оставайки в статично положение. Точно за тях е необходимо да се загрижим съзнателно, защото неупражненият мускул губи своя тонус.
Няма човек, който да не се нуждае от гимнастика, имайки предвид ограничеността на движението при различните професии, при които човекът или седи, или стои, или прави едни и същи движения, работейки с някаква машина. Гимнастиката трябва да бъде включена в програмата на всеки, бил той млад или стар, дори и при децата. Всеки има пропуски в двигателния си режим. Склонността към движение е заложена у всеки човек, но тя трябва да бъде събудена и активирана, защото ние имаме още една склонност - към мързел, отпуснатост, която трябва да се надвие. Отначало правена вяло и с усилие на волята, по-късно гимнастиката става любимо и необходимо занимание. Веднъж раздвижени, опитали сладостта на движението, мускулите вече сами го изискват. С усилване на кръвообращението оросяването на цялото тяло се подобрява, а с него и на мозъка, с което се подобрява мисленето, засилва се паметта, както и интелектуалните възможности. Мускулите увеличават своя обем и се зареждат със сили. Д-р Пол Брег, този изключителен спортист на 90 години с рекордни постижения, пише: „С гимнастиката мъжът може дотолкова да увеличи силите си, че не само да се справи с текущите си професионални задължения, но и да има достатъчно енергия да задоволява и други свои интереси и хобита. Гимнастиката дава възможност за удължаване на живота поне 20-40 и повече години, за разлика от мързеливите и тези, които движението не ги интересува. Гимнастиката може да направи от жената това, което тя трябва да бъде и което е заложено у нея от природата -прекрасна, нежна, ведра, спокойна, вечно млада и преди всичко - вечно женствена.

 

eXTReMe Tracker