|
Share

Самодисциплината е на твърде ниско ниво и той е безволев както в службата, така и в семейните си задължения.
Този начин на живот може да доведе не само до сериозни разстройства в храносмилателния апарат, до натрупване на килограми и разнообразни тежки последствия от затлъстяването, но и до цялостно разстройване и объркване на живота му.

ДВАТА ВИДА АПЕТИТ
Да се приема храна по всяко време на деня, дори на денонощието, да се купува пътьом по улиците всичко, което привлича вниманието, води освен към споменатите болестни състояния и затвърдяване на лош навик, но и към непреодолимо голям апетит. Това е човекът, който не може да прецени кога е гладен и кога трябва да спре да яде.
Оказва се, че съществуват два вида апетит -нормален, естествен,натурален и измамен, лъжлив, патологичен. И за да има здрава храносмилателна система, а с нея и истинско здраве, тези два вида апетит трябва добре да се разграничат.
В нашия цивилизован свят за съжаление лъжливият апетит е обикновено явление. И неговото начало възниква още в най-ранните детски години,когато се правят усилия детето да се приучи да приема храна по часове, да приема това, към което то не проявява охота, с цел стомахът да се научи да слуша и да приема всичко и по всяко време. И точно този старателно създаден навик води до резултата човекът да не може да прецени дали е гладен, колко да яде и кога да спре да яде.
Но с напредване на годините, вече при възрастните хора, положението може да стане съвсем драматично.
С непрекъснатото ядене започват да се трупат килограмите, а оттам и болестите. Волевите процеси са отслабнали и хората вече не могат да спрат яденето. Получава се порочен кръг: ядене - болести, болести -ядене, без да може да се прекъсне. Но тук пречка са не само отслабналата воля и утвърденият вече навик - за този човек яденето вече е задача номер едно за деня. Той не може да се лиши от удоволствието да хапне. Това е стремежът на наркомана в друг вариант.
За разлика от патологичната форма на апетита, макар и рядко, съществува и естествената му форма. Докато при лъжливия апетит човек може да седне на масата за ядене, без да има нужда от това, при истинския, естествения, натуралния апетит храната се пожелава само тогава, когато от нея действително в момента има нужда. Запазеният вътрешен инстинкт действа съгласувано точно с изискванията на организма.
При истинския апетит човек не се нуждае нито от ордьоври, нито от сосове.
Истински гладният има стремеж към опростено хранене, без претрупване на трапезата. Той приема всяка храна и може да се нахрани с ябълки или лук и хляб. На такъв човек всичко му е вкусно и след нахранване той няма подуване на корема, газове и ферментация. Със запазения вътрешен инстинкт той знае кога да спре да яде, за да не претовари стомаха си. За съжаление в цивилизования свят това явление е рядко и истинският глад се познава само от бедняците или от тези, които, увлечени в любимата си работа - художници, артисти, изобретатели -забравят за яденето.
Искаме ли здраве, трябва да щадим стомаха си. Да се разграничат добре тези две форми на апетита - нормалната и патологичната. Тези, които са приспали разума си и са станали роби на своя стомах, тези, на които основният интерес на деня е формирането на менюто, трябва добре да помислят за бъдещите си страдания.
Запазим ли естествената форма на апетита си, ние не само съхраняваме силите на стомаха и на целия храносмилателен апарат, но осигуряваме и пълноценно изхранване на цялото тяло,запазваме себе си като личност.
МАЛКАТА ПИКАНТНА ЗАКУСКА -ОРДЬОВЪРЪТ
Колкото и да ни е чудно, дори човекът с голям апетит, преситен от ядене, доживява един момент, в които стомахът му вече не се подчинява на изкушението и загубва охота към поднесената храна. Но цивилизованият свят е помислил и за това - хрумнало му да въведе ордьовъра, т. е. предястието - порцийката добре подредени пикантни храни, както и някакъв вид фин алкохолен концентрат. И тук принципът е не стомахът да командва човека, а човекът да командва стомаха.
Въпреки умората му, само защото е дошъл часът за обяд или вечеря или по повод на някакво специално тържество, поднесената храна да се приема с охота независимо от претовареността на стомаха. Природосъобразната форма на хранене не се нуждае от ордьоври!
От казаното дотук бихме могли да си направим извода, че НА ТРАПЕЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЯДА САМО ПРИ ЧУВСТВО НА ГЛАД, без да се мисли дали е дошъл часът за хранене, или не. И ако ние се научим да се самонаблюдаваме, дневната ни програма скоро ще претърпи корекция.
По повод определянето на часовете за закуска, обяд и вечеря Пол Брег казва следното:
„Вие често претоварвате стомаха, обременявайки го с нова работа, преди той да се е справил със старата. Казват ви, че трябва да се храните в определено време, независимо дали сте гладни или не, в тъй нареченото време за обяд и вечеря. По този начин вие се тъпчете - това е един ужасен начин на живот, неправилен и научно остарял, изостанал от всички нови открития на естественото натурално хранене.
Претоварвайки се с храна, по този начин вие поощрявате ферментацията и гниенето, разстройвате общата хармония на организма и способствате за размножаването на микробите в дебелото черво..."
Първата корекция, която трябва да се направи, е сутрешната закуска - този изкуствено създаден навик. Никому няма да дойде наум още със събуждането да седне на масата да се храни. Естествената охота за хранене идва едва 3-4 часа след раздвижването на организма.
Смилането на храната изисква време и то е различно за всекиго, според силите, с които разполага неговият стомах, както и според приетото количество.
Зареденият с много сили човек и със здрав и стегнат стомах ще се справи лесно и когато дойде определеният за хранене час, той вече е готов за приемане на нова порция храна.
Но много по-често, отколкото се мисли, храносмилателната система на нашите съвременници не е в тази идеална форма, а с намалени възможности и сили, дори с болезнени отклонения. И тук възниква въпросът дали този стомах ще е готов за поредното хранене, определено общо за всички? И какъв би трябвало да бъде подходът при такова положение?
Сяда ли се на масата за хранене, когато има ясно изразен естествен апетит, вече може да се говори за постигната дисциплина. Следи ли се количеството на приеманата храна, за да не се стига до претоварване, подуване на корема или каквото и да е било друго чувство на дискомфорт, то ограничаването ще стане навик. При такова положение вече лесно ще се стигне до определяне на точно необходимото количество на ползваната храна. С подобен подход и ритъмът на приеманата храна ще бъде утвърден и спазен. Премахнат ли се междинните хранения, даде ли се възможност в часовете между храненията стомахът спокойно да се справя с работата си, без да бъде обезпокоен с нови допълнителни задачи, налучка ли се количеството храна, поднесена му според възможностите, той не само ще запази жизнените си сили, за да ви служи години наред, но постепенно ще възстанови и загубения ПРЕДПАЗВАЩ ИНСТИНКТ, който природата ни е дала като водач и съветник. Цивилизованият човек, отклонил се от начина си на живот, който пряко му диктува природата и който е водил през целия път на осъществяване на своята еволюция, дотолкова е загубил този свой инстинкт, че вече не знае коя е определената му от природата храна като биологичен вид. Всяко живо същество, което обитава естествената си природна среда, познава собствената си храна и с верния си и запазен вътрешен инстинкт я търси и намира. То не само знае коя е храната му, но има и запазен усет колко трябва да поема от нея.
А човекът не знае нито едното, нито другото. Вкусът му е покварен и той яде всичко.
В първите години на детството този инстинкт е съхранен и детето се стреми към естествената си храна, като я ползва само в необходимото количество.
Загубването на този инстинкт започва с погрешния подход към детето, за който вече стана дума, и колкото възпитателят е „по-старателен", по-амбициозен и по-брутален, толкова по-рано се стига до неговото погубваме. Вкусът винаги е покварен. Предразсъдъците, предупрежденията и невежеството завинаги са си казали думата с всички тежки и фатални последствия.
Но се оказва, че този загубен инстинкт дори и в напреднали години може наново да бъде събуден и възстановен, ако не изцяло, то поне доколкото е възможно. Особено при по-млади хора това се постига с изненадваща лекота. Вкусът бързо се променя и изискванията към храната взимат друга насока. Докато преди стремежът и предпочитанията са били към топлинно обработената храна, към храните от животински произход и сладкишите, сега вече предимството е на суровата растителна храна - естествената храна на човека. С възстановяването на естествения инстинкт човекът вече има усет какво и колко да яде. Възстанови ли се нормалната форма на хранене у този човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека. Последствие от загубения лрироден инстинкт в нашето цивилизовано общество е още един лош навик, върху който също малко се замисляме, и това е, че НИЕ СЕ ХРАНИМ НЕ САМО ИЗОБИЛНО, НО И БЪРЗО И НЕРВНО. Обикновено храната се поглъща недостатъчно сдъвкана и преработена, преди да бъде отправена към стомаха.
Големият австрийски диетолог, който в своя труд „Кога храносмилателният ни апарат е в ред?" обширно разглежда недостатъците, недомислиците и пропуските, които цивилизованото ни общество допуска в своето хранене, казва: „... ние буквално направо гълтаме нашата храна. Тази неподготвена храна подлежи на гниене и се изхвърля неизползвана. Тя се разлага в стомаха и червата, от което се образуват газове и продукти на ферментацията и на разложението. Всичко това претоварва стомаха... Освен това доста големи са залъците, които отчупваме от хляба си, големи са шепите плодове, които изяждаме, както е голямо и набоденото върху вилицата..."
Първият етап от работата по храносмилането преминава в устата, поради което храната трябва да бъде добре сдъвкана - смляна на мека кашичка и добре напоена със слюнка. Обработена така, тя вече е подготвена за препращане в стомаха, където се извършва вторият етап на храносмилателния процес.
Вярно е, че живеем в динамично време. Темпото е ускорено и времето за хранене обикновено не достига. Ядем, на крак и гледаме съдържанието на чинията по-скоро да премине в стомаха. Но ако искаме да се съобразим със собствения си единствен и незаменим стомах, би трябвало да приемем по-малко количество храна, но добре сдъвкана и преработена. При едно спокойно дъвкане ще се спрем дотам, докъдето ни е стигнало времето. Голямото количество, прието в стомаха, заема много място и дава чувство на ситост, но тази храна няма да се оползотвори, няма да нахрани човека, а само ще му навреди. С бързането и припряността се създава напрежение, от което стомахът също не прави изключение.
Малкото храна, приета в искания от стомаха вид, се възприема и преработва добре, а липсващата храна може да се приеме допълнително при спокойна и подходяща обстановка с всичките изисквания на хигиената на храненето.
Тъй като нашата задача е преди всичко здравословният начин на живот с оформяне на профилактична програма, ако не помислим за контрол върху храненето - то да става без напрежение и бързане - това ще бъде сериозен пропуск.
Човекът на цивилизования свят се е отучил да дъвче, за да съкрати времето за хранене. ,Че това е така, можете да се уверите, като наблюдавате хората в ресторанта, закусвалнята или заводския стол, където за кратко време се изяжда поднесената храна, като само с няколко обръщания в устата хапките се препращат в стомаха. Обикновено към това се добавя и лошото състояние на зъбите - положението става не само тревожно, но направо драматично.
Но вечното бързане, яденето на крак и под напрежение създава условия за развиване на сериозни разстройства на храносмилателния апарат, които водят до по-тежки болестни състояния. И за да не се стига до тях, би трябвало да помислим за поддържане на ПРИЯТНА, СПОКОЙНА И ВЕСЕЛА АТМОСФЕРА НА ТРАПЕЗАТА - дори това да става един път на ден. Трябва да се създаде навщс добрите отношения между хората, седнали на трапезата, да станат правило, като се забравят стари спорове и вражди. Храната да се поднася и приема с усмивка и приветливост. Истински културният човек изгражда поведението си като навик - той и да иска, не може да бъде друг. Често в семействата точно при хранене започват разисквания около неразрешими проблеми, чете се морал за лошо поведение^ допуснати грешки, било служебни, семейни или училищни. Това не бива да се допуска, стомахът на човека е изключително чувствителен орган и на него му влияят не само големите конфликтни ситуации, но дори и най-дребните незначителни неща.
Каже ли се лоша дума, повиши ли се тон, той се свива. Често той може да реагира дори на невинно позвъняване по телефона.
А при яд и страх се прекратява отделянето на соковете, докато при радост, дори само при радостната и приятна атмосфера на масата, секрецията се увеличава.
Има и друг вариант - когато на трапезата присъстват зле възпитани хора, за които лошото държание, конфликтните положения и създаването на понижено настроение е правило. Такъв човек, където и да се намира - в къщи или в ресторанта, дори в компания с най-мили и приветливи сътрапезници, налага негативното си настроение.
Зле влияят и някои стари и отживели разбирания като пазене на пълно мълчание при хранене, особено ако семейството се оглавява от някой груб, деспотичен и суров баща, който се стреми непрекъснато да демонстрира своето господство и правото на силния. Цялата атмосфера на трапезата е потисната, децата - смълчани и свити в черупката си, без необходимия ведър дух поемат поднесената им храна. И при такива ситуации не се допринася за нормалното преработване на храната. Израсналите в подобни семейства са обикновено без самочувствие и недорасли.
Вариантите за нарушаване на приятната атмосфера при храненето са още много, но особено бдителни трябва да бъдем там, където присъстват деца. Детето има чувствителна и лесно уязвима душа. На него всичко му прави впечатление и оставя дълбоки следи в съзнанието му. От поведението на възрастните на масата то не само се влияе, но направо се учи. Лошото поведение не само нарушава нормалното му храносмилане, но и осакатява психиката му.
За да се развие нормален храносмилателен процес, задължение на всеки, който е седнал на трапезата, е да има и съответно държание. Разговорът, който се води, трябва да  е лек и приятен. Всеки трябва да има душевната нагласа да бъде в услуга на всекиго на масата. Очите трябва да гледат с мекота и любов, а лошите мисли и настроения да останат зад гърба.
Когато се култивира ведро и изискано поведение на масата, това означава, че вече е направена още една стъпка към съществените изисквания на профилактиката. С приятната атмосфера при хранене се дава тон и за следващите часове на деня, и на предстоящата работа, която, така подета, ще тече леко и резултатно.
Приятната и хармонична атмосфера при хранене осъществява още едно от човешките изисквания, свързано със здравето. Това е СТРЕМЕЖЪТ КЪМ КРАСОТА.
Всъщност изискването за добро поведение на трапезата е и път за култивиране на красиви.и хармонични отношения между хората. И понеже храненето е непрекъснато повтарящ се процес, поведението на човека по това време оказва и своето възпитателно въздействие, т. е. то гради един постоянен навик.
Стремежът към красота е дълбоко вложен в психиката на човека: именно поради това всеки обича хубавата дреха, хубавата стройна фигура, хубавата музика, хубавите цветя, красиво подредената трапеза...
У дете, което е имало щастливия шанс да расте в семейство, където се е държало на приятното подреждане на трапезата, на добрия тон от страна на родителите и на поднасянето на храната с доброжелателна усмивка, задължително ще се развие не само стремеж и усет към красотата, но то ще възприеме етиката, чувството за порядък и хармония, които ще го съпътстват цял живот. Но има нещо още по-ценно и това е прекрасният спомен за красивото и смислено детство, за добрите родители и хубавите, часове, прекарани с тях. Изграждането на културно поведение не се постига с четене на морал, а с живия пример на родителите, създали атмоссфера на любов и много търпение...
На Достоевски принадлежи мисълта, че красотата ще спаси света.
Това е жива истина. Когато красотата съществува във всички сфери и аспекти на живота, общуването между хората, както и техните отношения ще придобият друг облик.
Стремежът към красота в действителност е необходимост за душата на човека и ако не се възпитава от ранно детство, ще останат празноти.
Към всичко казано дотук се налага да бъде поставен още един допълнителен въпрос, отново свързан с хигиената на храненето и с приемането на повече от необходимото количество храна. И той е СЛАБИЯТ, ХИЛАВ ЧОВЕК с тегло, по-ниско от нормалното, със землисто жълт цвят на кожата, с оскъдна мускулатура, слаб силов заряд и постоянно чувство на умора, въпреки нормално приеманата храна.
Обикновено препоръките към такъв човек са увеличаване на храната с обогатяване на калоричния й заряд, като се включват месо, яйца, мляко и млечни продукти. Безспорно с подобни мерки резултатът остава лош - кожата на лицето още повече пожълтява и посивява, сенките под очите се засилват, оплакванията се увеличават, а килограмите вместо да растат, продължават да намаляват и цялата тъкан на тялото има болен вид.
За да намерим обяснение на това парадоксално положение, трябва да разгледаме още един въпрос и това е развиващият се ПРОЦЕС В ДВЕ ФАЗИ.
Колкото и добре да се оформи дневното меню - със спазване на необходимия качествен и количествен състав на храните, издържан по всички изисквания на природосъобразното хранене, възниква един нов въпрос - ДАЛИ СТОМАХЪТ НИ И ЦЕЛИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН АПАРАТ Е ГОТОВ ДА Я ПРЕРАБОТИ И АСИМИЛИРА и така обработената храна дали ще стигне до своята крайна цел - цялостно изхранване на клетките, тъканите и органите на тялото.
Процесът хранене се оказва двуфазен, като при първата фаза задачата е да се разреши необходимото меню - какво да сложим на масата като храна. А втората фаза - дали нашият храносмилателен апарат е в състояние да се справи с подадената храна, т. е. дали тя ще бъде пълноценно преработена и тялото нахранено както трябва. Защото- човешкият организъм се храни не с храната, която поглъща, а с тази, която успява да абсорбира.
Ако действително се разполага с добре работеща и здрава храносмилателна система, храната ще бъде преработена и възприета пълноценно в нейния пълен състав от соли, витамини, ензими, микроелементи и пр. и тя ще задоволи напълно нуждите на организма. Но ако храносмилателният апарат е с някакви увреждания, преработването и абсорбирането ще бъдат непълноценни и предоставената храна няма да го задоволи. С тази непълноценна храна, в която ще липсват някои от елементите, клетките ще останат недохранени, от което ще следва намаляване на техния силов потенциал, а с тях и силите на тъканите и на целия организъм.
И колкото уврежданията са по-големи, толкова по-непълноценни са преработването и абсорбирането на храната - нуждите на организма системно ще бъдат неудовлетворявани. При това може да се яви липса на някакъв съществен елемент, което може да стане причина за тежки болестни последствия. Примерно, ако е нарушено абсорбирането на витамин В^ може да бъдат засегнати функциите на нервната система, при нарушения в абсорбирането на желязото може да се развие анемия и т. н. Още повече че всяко нарушение във физическото състояние на тялото води не само до общо разстройване, но, и до отклонения в психичното състояние на човека, тъй като те са тясно свързани.
Наша грижа трябва да бъде не само съставянето на правилното меню, но и да се прецени дали храносмилателният апарат е в истински здраво състояние.
Има ли здраво храносмилане - храната е оползотворена, тялото - нахранено, силите са на мястото си... Но има ли нарушения, колкото и добре да е подбрана храната, тя не нахранва човека пълноценно, силите са намалени и нанесените болестни поражения са в зависимост от допуснатите увреждания.
Какво значи здраво храносмилане? Това означава с приемането на храната да не чувстваме стомаха си, да му е леко - все едно, че той не съществува. Има ли някакъв дискомфорт, чувство на тежест след нахранване, подуване, реакция след ползване на определени храни, болки или газове и прекиселинност, както липса на апетит, обложен език, нарушенията на храносмилателния апарат вече са налице.
Облагането на езика винаги говори за стомашно възпаление и за намалена асимилативна способност на стомаха. При здравото храносмилане опразването на отпадъците (дефекацията) е редовно - обикновено два пъти на ден. Има ли задръжка, вече има болестно състояние. При констатиране и на най-незначителния симптом трябва да изострим вниманието си за нормализиране на състоянието. Има ли здрав храносмилателен апарат, има и здраво тяло.
Все по-чести са изказванията на учени през последните години, че болестните състояния в организма започват точно с уврежданията на храносмилателните органи и колкото по-големи са те, толкова по-тежки са болестите.
За съжаление в нашия цивилизован свят здравата храносмилателна система е все по-рядко явление. За учудване е, че много хора знаят, че имат гастрит, язва, колит или друго някакво заболяване на храносмилателната система и не правят никакви усилия за излекуването им. Язви, запек, прекиселинност се търпят и носят не само с години, а и с десетилетия и за тях започва да се мисли едва тогава, когато положението стане сериозно и непоносимо.
Особено нехайно отношение, което граничи с невежество, се проявява към уврежданията на дебелото черво с проява на запек. Никога не се забравя редовното хранене по няколко пъти на ден, докато за редовното изхвърляне на отпадъците от тази храна никога не се мисли. Те се задържат в червата по няколко дни. За корекция на затрудненото положение се търси най- лекият, но самоубийствен начин с вземането на пургативи или билки за разхлабване, без да се мисли всъщност за излекуването му.
Но нека се върнем към проблема - слабият, хилав човек! С казаното дотук читателят вече е разбрал защо този човек е слаб, защо продължава да боледува и слабее, както и за грешките, които прави със засилването на храната.
Това е човек, който, без да е гладувал, е с изгладнели тъкани. Той гладува въпреки изобилното си хранене. Препоръките за засилване на храната увеличават уврежданията в храносмилането. Малкото възприета храна не задоволява организма, а непреработената храна се изхвърля неоползотворена.
С този подход заболяването се задълбочава, тялото остава още по- недохранено, увеличава се умората, силовият заряд се намалява още повече.
Единственият начин за възстановяване на храносмилането е да му се даде почивка, като се мине на разтоварващ режим. Корекцията на допуснатите увреждания възстановява асимилативната способност на стомаха, възстановява се храненето на тъканите, а с тяхното подобрено хранене се възстановява и нормалното тегло.
ГРЕШКАТА НА ВЕГЕТАРИАНЦИТЕ Поставеният въпрос за корекция на храненето преориентира много хора към вегетарианския начин на хранене като по-здравословен, но вместо желаното подобрение на здравето се получава често точно обратното - здравето се влошава. Защо това е така? Явно е, че се допускат грешки, и първата е, че с преминаването към вегетариански начин на хранене се увеличава количеството на приеманата храна, тъй като се смята, че при липсата на месо калориите са намалени, но не се мисли, че по този начин се стига до разширяване на стомаха и създаване на трудности при работата му. Втората допусната грешка е, че месото, което е използвано до момента, се заменя с по-големи количества мляко, млечни продукти, яйца, орехи, бадеми, лешници и пр. Не се взема предвид, че орехите и всички ядкови храни са концентрирани храни С висока калорийна стойност. В случая освен претоварване с калоричността на храната става претоварване и с белтъчини, наслояващи в организма високотоксични остатъци, които стават причина за сериозни болестни състояния. С вегетарианските режими особено много се повишава използването на сиренето и изварата, които също са концентрати.
Третата причина, отчетена като -сериозна слабост, е това, че растителната храна все още се предпочита да се предлага на трапезата не в натуралния й суров вид, а топлинно обработена. Не се спазва принципът поне половината от дневната храна, особено през студените месеци, да бъде в пълния си биологичен заряд, от който организмът винаги се нуждае. Констатиран факт е, че сезонните зеленчуци не се използват с нужното разбиране.
Допускането само на тези три грешки: увеличеното количество на приеманата храна, превишаването на белтъчните храни и липсата на необходимите пресни плодове и зеленчуци в суровото им състояние, не само могат да станат причина за разстройване на здравето, но и да доведат до болестни състояния, които надминават тези при месоядците. В този си вид вегетарианският режим на хранене не само няма предимства, а е със сериозни недостатъци.
Но разбере ли се добре, приложи ли се така, както ни го дава природосъобразният начин на хранене, вегетарианският режим е истински извор на здраве и тонизиране на организма.
ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО
При преминаването към някакви нови начини на хранене, дори и най- здравословните-  вегетариански или суровоядство - най-важното, за което трябва да се помисли, преди те да бъдат включени, е дали органите на храносмилането са в своята естествена здрава фюрма.
Констатира ли се, че вече са налице някакви нарушения или отклонения от нормалните функции в тези органи, още преди да предприемем каквито и да било корекции в хранителния си режим, първата ни грижа е да бъде възстановено тяхното истинско здраво състояние. А единственият лек, ефективен и напълно безвреден начин за тяхното възстановяване и възвръщането на здравата им 4юрма се оказва гладолечението.
Няма машина или какъвто и да било механизъм, още повече жива система, която да може да работи без прекъсване и да не се нуждае от време за отдъхване и почивка, за възстановяване на силите, както и за възстановяване на допуснати увреждания.
Нашата Майка-Природа ни е завещала още един от основните си закони, който се отнася не само за човека, но и за всички живи същества. Това е ЗАКОНЪТ „РАБОТА - ПОЧИВКА", строго дозиращ времето, определено за работа, както и това за почивка.
Работи ли се без почивка, законът вече е нарушен и наказанието е преумора, похабяване, износване и болести. Почива ли се повече от определеното - законът също е нарушен - последствията са „ръждясване", болести и израждания на тъканите. За всеки жив организъм дните на почивка са дни на възстановяване. След почивка работата продължава с увеличени възможности, но естествено тук има още едно изискване,, при неспазването на което природният закон отново е нарушен - до почивката да се стига след добре оползотворен ден в работа и труд. Няма ли съответното физическо натоварване, дт което се нуждае организмът, с изразходване на физически и психически сили, почивката не се приема добре от него.
Предоставените ни от природата физически и душевни ресурси трябва да бъдат оползотворени и изразходвани, за да бъдат заменени с нови.
Денят за работа приключва с идването на нощта. Отделно от това човекът си е определил и ритъм на работа от 6 дни, като седмият е определен за полагащата му се почивка. Този ритъм е съобразен с възможностите и изискванията на неговата природа.
Но какво се получава в нашия цивилизован свят? Почивката е налице! Човекът е разтоварен от ежедневното си напрежение - натоварване на мускули, нерви, дробове, сърце и т. н., но единственият орган, който не само не се щади, а обратното - продължава да се натоварва, дори извънредно — това е стомахът! Точно в този ден се мисли за специалните кулинарни рецепти, за хубавото хапване, за наслаждението и удоволствието от богатата трапеза. А не се взема предвид, че седмичната умора обхваща целия организъм -включително и стомаха.
Нека си спомним за ежедневието на изтеклата седмица - никой не е пропуснал нито една закуска, обяд I или вечеря. Стомахът вечно действа.
Преяждането,лакомията, мисълта за кафето, бирата, за различните лакомства на цивилизацията са станали наше обикновено ежедневие. За спазването на някаква хигиена на храносмилането с даване на почивка на стомаха и храносмилателната система не се предприемат никакви мерки. Дори е изгубен критерият за истинската им здрава форма. Последствията са ясни - гастрит, язви, колити, запек и т. н., носени с години. Подобен подход говори не само за безотговорно отношение към себе си, а и за невежество. За почивка на стомаха въобще не се мисли, а единствената форма за това е спирането на храненето — гладуването.
Не може да се говори за здраве, ако храносмилателният апарат не е пълноценен и в здрава форма. От неговата работа зависи изхранването и зареждането на тялото със сили, както и поддържането на очистителните процеси. Има ли пълноценно преработване и абсорбиране на храната, тъканите са нахранени и добре поддържани. А те от своя страна осъществяват нормални функции и на всички останали органи. Има ли добре работещи очистителни органи, поддържа се и необходимата за здравото тяло чистота на тъканите и течност. Без здрав стомах, чисти и добре действащи черва, както и редовно функциониращо дебело черво с редовно изхвърляне на отпадъците, не може да съществува добро здраве.
Лошите влияния, които оставят своите вредни и агресивни следи в организма на човека, са наши постоянни спътници. Напрежението, стресовите ситуации, нарушеното екологично равновесие, отровните химикали, приемани с храната и вдишвани чрез въздуха, неправилното хранене, остатъците от лекарства и т. н. дълбоко нарушават нормалната химия на организма и за чисти и добре функциониращи органи не може да се мисли.
Живата клетка, поставена да съществува в тази изместена от естествените изисквания среда, е вече недохранена, с намален силов потенциал и неустойчива на агресори и болести. Отслабне ли клетката, отслабват и съответните тъкани и органи, както и техните функции.
За да се възстанови здравата форма, е необходимо възстановяване на вътрешната чистота на организма, както и сериозно противопоставяне на всички рискови фактори. Единственият начин за това се оказва гладолечението...
Констатира ли се някоя от споменатите болести на храносмилането и каквото и да било отклонение от нормалните им функции, трябва без бавене да бъде възстановена естествената им форма. Здравото храносмилане е база за общото здраве на организма. Няма по-лек, безвреден и достъпен за всекиго начин за нормализиране на каквито и да са нарушения от лечебното гладуване. А то е единственият начин за даване на необходимата почивка, която се полага на претоварените и уморени храносмилателни органи. Даде ли се необходимата почивка, силите се възстановяват, естествената здрава форма се връща. При оформянето на профилактичната програма, за която вече стана въпрос, не може да се мисли за нейната пълнота, ако не бъде включено гладуването, т. е. дни за разтоварване, включени и оформени съобразно състоянието на организма и бита.
ГЛАДУВАНЕТО - ВЕКОВЕН ОПИТ
За благотворното и лечебно действие на гладуването се е знаело още от най- древни времена. То е препоръчвано и практикувано от лекари, оставили имената си в историята на медицината: Хипократ, Авицена, Гален и още много други. В трудовете на древните учени от Индия, Тибет, Египет, Вавилон, 'Скандинавия и Гърция са включени съвети за прилагане на глада не само като очистващо организма средство, но и като средство за постигане на интелектуална и духовна извисеност. Древният физик, математик и философ Питагор (IV век до н.е.), основател на знаменитата философска школа, преди вземане на важни решения в живота си е провеждал 40-дневно гладуване с приемане само на вода. С убеждението, че то е радикално средство за поддържане на умствената дейност и творческата мисъл, той периодично го е практикувал, като го е съчетавал с вегетарианска форма на хранене. Същото е изисквал и от своите ученици. В древна Елада философът Сократ (ок. 469-399 г. до н. е.) е практикувал системно 10-дневен глад и вегетарианска форма на хранене по същите причини.
В древния Египет гладуването се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве. По този повод древногръцкият историк Херодот (V век преди н. е.) след една обиколка на страни от Средиземноморието и посещение на Египет пише: „Египтяните, най-здравите между смъртните, всеки месец гладуват по З дни, като през това време вземат очистителни..." Останало е стенописно изображение как робиня поднася на красавицата фараонка Нефертити съд с очистително.
Препоръките на лекарите от древността и на източните култури постепенно минават и в Европа, ограничено използвани от някои лекари. Но главното прилагане на глада е било в духовно-религиозните среди и манастири. Гладът е практикуван в най-крайната му и строга форма, и то в продължителни срокове, за нравствено съвършенство и духовно извисяване, споменавано в житията под название „пост". Мъждукащо през вековете, истинското възраждане на гладолечението започва в началото на миналия век.
Това, което кара лекарите да се насочат към гладолечението, е тяхното старание и чувството им за отговорност по отношение на техните болни и професионалните им задължения. Те са търсели пътища и начини за излекуване на тези болести, при които медицината до този етап на развитие е била безпомощна.
Насърчени от добрите резултати, лекарите не само създават свои лични системи на лечение, публикувайки ги в трудовете си, но откриват и първите лечебни заведения и клиники, в които единственото лечение е гладът. Там не само се създават по-добри условия за самите болни, но и за систематизирана и задълбочена изследователска работа. Характерното за тези първи учени е това, че те работят съвсем самостоятелно, без да се влияят един от друг - поради което често трудовете им и техните концепции носят национален характер. Към тези лекари-пионери могат да бъдат споменати имената на Бернард Макфадън, Едуард Дюи, М. Платен, Линда Хазард, фон Зееланд и още много други, които трудно могат да бъдат изброени.
Работещи с увлечение и ентусиазъм, тяхна практика са дългите строги форми на гладуване само на вода до появяване на първите признаци на здравето. В монографиите им са описани случаи на гладуване по 30-40, дори до 70-90 дни.
Един от най-ентусиазираните пионери - д-р Хенрих Танер (САЩ), за да докаже на своите колеги-лекари лечебното й безвредно действие на глада, предприема един рисков експеримент. В самата медицинска академия той провежда 40- дневно гладуване само на малко вода. Колегите му с учудване констатирали, че с приключване на глада болестите на храносмилателната система, от които той страдал, били излекувани.
Особено ярък представител, смятан за един от основоположниците на гладолечебния метод, е американският лекар Едуард Дюи, автор на много трудове и публикации. За преориентирането си от традиционната към природосъобразната медицина той пише: „Съмнението ми в ефикасността на медикаментозното лечение се породи още при следването ми в медицинския факултет. Когато започнах практиката си като лекар, взех по-често да изключвам медикаментите и да включвам глада. Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време, за да разбера, че само природата лекува. Моят метод е своеобразен и революционен, но неговата лечебна ценност е неоспорима." Привърженик на продължителните курсове на лечение (до 30-40 дни, дори до 70 и повече дни) в най-строгата им форма, той винаги се е съобразявал с резервните сили на организма на болния. Разновидност в неговата система е така нареченото „сутрешно гладуване", при което той е изключвал закуската сутрин за определен брой дни.
Линда Хазард е ентусиазирана последователка и пропагандаторка на системата на д-р Дюи. Нейна заслуга е включването на водните процедури, гимнастиката, клизмите и вегетарианската форма на хранене през възстановителния период.
Руският учен - лекарят д-р фон Н. Л. Зееланд дава също своя принос, като посочва въздействието на глада върху психиката на човека. С възстановяване на храносмилането, нервната система, самочувствието, психичното състояние на човека заема своята естествена и уравновесена 4>орма. Ето неговите думи: „В резултат на моята експериментална работа аз дойдох до извода, че гладът заслужава внимание не само като ефективно лечебно средство, но и като метод на възпитание."
Гладолечението, възкръснало като ново прогресивно лечение в медицината, буди интерес и печели последователи и привърженици не само между положили клетвата на Хипократ, но и между хората без медицинско образование. Американският писател Ъптоп Синклер след излекуване с гладуване на мъчилото го с години хронично заболяване не само продължава да проучва проблема, а написва и книга „Лечение с глад". Това увлекателно и компетентно четиво впоследствие е преведено на повечето от европейските езици.
Друг изключително ентусиазиран последовател е Алексей Суворин, руски емигрант в Белград, журналист по професия. Още от най-ранната си младост той се е интересувал от безлекарствени средства за лечение, от народна и окултна медицина. Работещ с изключителен ентусиазъм, Суворин разгръща не само голяма практическа дейност, а сам става автор на много трудове: „Лекуване чрез глад", „Оздравяване чрез храна и гладуване", „Новият човек".
Практикуваната от него форма, на глад е вече леко омекотена с добавяне на лимонов сок към водата. Привърженик е на продължителни гладувания, които той смята за безвредни и необходими. При него болният гладува до оздравяване.
В търсене на по-леки и естествени форми на лечение се появяват нови системи със строго дозиране и ограничаване дните на гладуване. Френският лекар д-р Гелпа създава система от къси курсове - 3 до 5 дни с всекидневно приемане на очистителни, ползване на слаб чай или кафе и лимонада (подсладен лимонов сок с вода). Курсът от три дни се повтаря 6 пъти след интервал от 7 дни, през който се ползва лека вегетарианска храна. Ако обаче все още има остатъци от болестта, курсовете се повтарят до излекуване с 12-дневен интервал.
Подобна форма на лечение създава и швейцарският лекар д-р Бертоле - гладуване по три дни и интервал на хранене 7 дни. Тридневните курсове се повтарят 6 пъти, като седмият приключва с 5 или 7 дни.
Канадската лекарка д-р Алиса Чеиз, възторжена защитничка на гладолечението, и д-р Ив Вивини (Франция) са първите лекари, открили частни санаториуми. Въпреки явните успехи при лечението на болните, те са били принудени да търпят редица неприятности от страна точно на своите колеги, дори са давани на съд. И ако те не са попаднали в затвора, то е поради факта, че съдът е отчитал в името на човещината техните заслуги към болните им пациенти.
По-късно, може да се каже в наши дни, в бившия Съветски съюз също се работи върху лечебното гладуване. Пръв започва неговото експериментиране проф. Н. Бакулев. Първите постижения, 'постигнати с гладолечение, които той публикува, бяха лекуването на: язва на стомаха и дванадесетопръстника, нарушена обмяна на веществата, начална форма на атеросклероза и високо кръвно налягане. След неговата смърт работата беше подета и продължена от д-р Н. Норбеков, който увеличи значително списъка на лекуваните болести. По същото време започна работа върху проблема и професор Юрий С. Николаев, който имаше смелостта да приложи лечението при нервни и психични заболявания, а по-късно и при соматичните, въпреки реакцията на ортодоксалните лекарски среди. Прилаганата от него форма на гладолечение е строга, с приемане само на течности - единствено вода, шипков чай и минерална вода (боржоми).
За заслугите, постиженията и приноса на професор Юрий С. Николаев в областта на природолечебната наука има много да се каже. Автор на много статии, публикации и трудове на базата на собствената си изследователска работа, името му отдавна е надхвърлило границите на неговата родина.
Книгата му „Гладуване за здраве" се разграбваше само за дни, въпреки големите тиражи. Преведена е на гръцки, японски и български. Истинска гордост на руската наука. Въпреки световната известност на голям учен, той продължава своята консултантска дейност, независимо от напредналата си възраст (90 години).
Наш съвременник е и американският лекар д-р Хербърт Шелтън. Автор е на редица ценни книги върху лечебното гладуване, правилното хранене и природосъобразння начин на живот. С тези задълбочени трудове той стана известен във всички културни страни. Особено популярни са книгите му „Гладът може да спаси живота ви", „Правилното комбиниране на храните", „Здраве за милионите" - преведени на много езици и преиздавани в големи тиражи. В неговата клиника в Калифорния покрай пряката си задача -лекуване на болните - той си поставя и допълнителна задача - те да бъдат научени на начин на живот, съобразен с изискванията и законите на природата, за да няма впоследствие връщане на болестите им. Именно поради това клиниката му се нарича „Школа за здраве".
Друг представител на американската школа -вдъхновен мисионер на гладуването, оформил също своя система, която се ползва с изключителна популярност във всички културни среди, е Пол Брег, за когото вече стана дума.
Привърженик е на строгата форма на гладолечението с приемане само на дестилирана вода, понякога омекотена само с малко лимонов сок и мед в изключителни случаи. За сметка на това неговите лечебни курсове са задължително кратки. Времетраенето им е 3-4 до 7-10 дни. Като профилактика за поддържане на здравето той включва гладуване един ден в седмицата със системно повтаряне и на 3-4 месеца по 7-10 дни. Проявява особена взискателност при храненето в междинните периоди с растителна храна. От диетата изключва месото и млечните продукти. В режима на лекуващите задължително се включва индивидуално физическо натоварване - ходене, 'гимнастика и прочее. Максималната продължителност на гладуването под негов контрол е от 15-20 до 30 дни.
Практикувал цял живот тази система, д-р Пол Брег я доказва и върху себе си. При направената аутопсия след смъртта му (на 95-годишна възраст) лекарите установяват, че вътрешните му органи, включително сърцето и кръвоносните съдове, са с напълно запазени функции като на юноша, без следа от каквито и да било склеротични наслойки.
С напредване на експерименталната работа са създадени и други форми на гладуване с тенденция за омекотяване на строгата му форма с включване на плодови и зеленчукови сокове, бульони, по-специални чайове и т. н.
Едни от тези лекари са проо^)есор Поуп и неговият последовател Нормън
Уокър (достигнал до възраст 109 г.) Те оформят лечение с ползване на сурови зеленчукови сокове, съчетани в най-различни комбинации, съобразени с въздействието им върху съответното заболяване.
Датчанката Алма Нилсън създаде лечение на артритните заболявания с бульон от картофи, като излекува най-напред самата себе си. След като години е била прикована в инвалидна количка, тя ползва 40 дни този бульон и напълно оздравява. Но се оказа, че бульонът има чисто индивидуално въздействие и не дава винаги лечебен резултат. В западните страни голяма известност доби шведският лекар д-р Аре Веерланд със своята самобитна и съобразена с индивидуалността на собствената му страна гладолечебна система, която включва зеленчукови бульони в определена комбинация с прясно приготвени зеленчукови сокове от най- разпространените и употребявани за храна зеленчуци: моркови, целина, червено цвекло и пр. В нея строго са програмирани и дозирани гладните дни, както и приеманите бульони. Плодовете напълно се изключват. Давайки висока оценка на лечебното гладуване, той пише: „Гладуването - това е пътят на оздравяване - великото средство на природата.
Това е единственият път, който човек може да поеме при безнадеждни състояния, за да спаси живота си..."
Д-р Пааво Дирела - финландец, ученик на Аре Веерланд, работещ в момента в САЩ, създаде още по-омекотена система на лечение. По време на гладните дни по часове се приемат прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове, зеленчукови бульони и билкови чайове в комбинация при определена дневна програма, включваща движение и почивка. Предимството на тази система е в това, че тя може да бъде практикувана и у дома, докато по-строгите форми изискват санаториална обстановка с медицинско обслужване. Омекотяване на строгата форма на гладуване беше направена и в клиниката на д-р Ото Бухингер (Германия) с ползване на плодови сокове, което даде не само по-добри резултати, но бе предпочитано и от самите пациенти.
ЯПОНСКА ШКОЛА -САМОДИСЦИПЛИНА, СТОИЦИЗЪМ
Особено интересно е поставен въпросът с лечебното гладуване в Япония. Там то се практикува без каквито и да било ограничения. В Токио съществуват пет тъй наречени центрове за гладуване. Това са болнични заведения, където всеки, който пожелае, може да се лекува. Гладолечението се прилага и в два държавни университета - в Токио и в Кюсю. Около 10 лекари, специализирали в тази област, свободно практикуват лечението. В Япония съществуват още десетки тъй наречени „школи за гладуване" с по 20, 60, дори 100 легла, където единственият метод на лечение на болните е гладуването.
Оттам годишно минават поне 10 хиляди души. Ръководителят на школата задължително трябва да притежава документ, че поне веднъж самият той е правил гладОлечебен курс. За тях не се изисква никакво медицинско образование. Персоналът, поддържащ работата в школата, се състои от. 3-4 души, като лекарят присъства само формално. Това се прави за постигане на самодисциплина и стоицизъм. Големи заслуги към изследователската работа по проблемите на лечебното гладуване има д-р Имамура Мотоо - автор на много трудове и публикации в тази област.
ВРАГОВЕТЕ СТАВАТ СЪЮЗНИЦИ
Може да се каже, че със започване на работата върху лечебния глад още от най-първите пионери, дори до наши дни, въпреки техните постигнати резултати работата им винаги е била обезпокоявана. Често се е стигало не само до забрани, но и до съдебни процеси. Работата на тези прогресивни лекари е била спъвана не само от консервативно настроените лекарски среди, създали си добра клиентела и добро обществено положение, но и от представителите на фармацевтичната индустрия и т. н. Но всяка истина, която е в интерес на човека, колкото и да е потискана и спъвана, дочаква момента, когато скритите сили на живота, си казват думата и тя добива признание.
Здравословното състояние на хората от цивилизования свят продължава да се влошава. Тежките неизлечими болести увеличават своя брой. Търсещи пътя към оздравяването болни се насочват към глада. Пред очите на своите лекари, които до този момент са ги лекували безрезултатно, те връщат здравето си. Но от тези същите болести боледуват й самите лекари, както и техните близки, което вече дава повод за размисъл и преориентиране. Новите пътища на медицината по силата на обстоятелствата автоматично се налагат и довчерашните врагове стават приятели и съюзници.

 

МЕХАНИЗМИ И ДЕЙСТВИЕ НА ГЛАДОЛЕЧЕНИЕТО
За глада до този момент не само е казано много, но и е направено много. Налице е огромна изследователска работа, издадени са много трудове, голям е броят на лекарите, посветили целия си живот за изучаването и разгадаването на скритите механизми и възможности, които се задействат по време на дните на гладуване и които довеждат човека до добро здраве.
Природата пази ревниво своите тайни - тя не ги дава лесно на човека и на всяка нова следваща стъпка често е посветен цял един живот. А всяко ново постижение буди безброй нови проблеми. Оказва се, че природолечението, по- точно гладолечението, стои пред нас като една огромна нова наука с голям брой въпроси, които все още нямат отговор. Направеното досега, въпреки огромната изследователска и експериментална работа, е само начало, приличащо на първите стъпки на току-що прохождащо дете. Тази наука чака своите изследователи. Често лечебното гладуване се отчита като нещо елементарно, примитивно, едва ли не като най-обикновена и знаеща се от всички билкова рецепта от народната медицина. Гладолечението не е народна медицина. То се основава на свои научни принципи, различни от тези на ортодоксалната медицина.
Известно е, че главната причина за развиване на болестните състояния са токсичните и патологичните наслойки, водещи до увреждане на функциите и до развиване на дегенеративни процеси. Със спиране на храненето и минаване на глад в каквато и да било форма -по-строга или омекотена, на организма се дава възможност да елиминира всички тези чужди за него субстанции, възстановявайки чистотата на тъканите и тъканните течности. Успоредно с този очистителен процес върви и друг, възстановителен, градивен и общооздравителен. И с колкото повече запазени вътрешни сили разполага един организъм, толкова по-бързо и ефективно протича този очистващо-възстановителен процес.
Първото, което започва своето възстановяване, е храносмилателната система - излекуване на възпаления, зарастване на рани. Успоредно с това започва почистване и възстановяване на кръвоносната система. Природата никога не греши и действа умно, защото това са пътищата, по които трябва да се достави храната на тъканите и да бъдат елиминирани отпадъчните материали. Тялото трябва да бъде нахранено и почистено. Само за дни (понякога от втория-третия ден) може да се наблюдава подобряване оросяването на кожата на лицето, като безжизненият и блед цвят до момента се заменя с естествена руменина и студените ръце и крака започват да се затоплят, подпухналостите и отоците започват да се оттичат.
Всичко в организма, натрупано като излишни килограми, тлъстини, патологични наслойки, токсични елементи, химикали и пр., започва да се оттича, като същевременно щателно се подлага на разграждане. Със спиране на храненето и преминаване на глад се дава възможност на „природния лекар", носен от всеки организъм, да задейства. Този природен регулатор е дотам съвършен, че с изключителна точност и разумност задейства използването на тези отпадъчни материали, като част от тях се употребяват като храна, а останалите, състоящи се от шлакови материали и токсини, подети от кръвното русло, се отправят към очистителните органи, за да бъдат изхвърлени от организма.
Ясно е, че работата през дните на гладуването е двупосочна - разграждаща и градивно-възстановителна, като болнавите клетки и всичко чуждо на организма се отстранява и същевременно става подновяване на тъканите с нови здрави клетки и чисти телесни течности.

ПРАКТИКА ПРИ ГЛАДУВАНЕТО
При започване на лечебния курс на г ладуването много от авторите включват еднократно поемане на очистително, което обикновено е магнезиев сулфат (английска сол), глауберова сол, рициново масло, билка или нещо подобно. И това се прави, за да може гладуването да започне при изчистена храносмилателна система. По този въпрос между авторите не съществува пълно единодушие и при някои от тях към глада се преминава без приемане на очистително.
Разногласия между авторите съществуват и по въпроса за приемането на течностите, като препоръките са от 600 мл до 2-3 литра на ден. Вероятно разрешаването на въпроса трябва да дойде от самия болен, като се следи'за индивидуално предпочитаното количество. Разминаването се получава по отношение и на включването на двигателния режим на болния при различните автори, като някои от тях препоръчват пълна почивка - постелен режим, докато други включват достатъчно движение с правене на гимнастика, леки спортове, разходки, работа в градината, трудотерапия, работа около бита и т. н.
Като класическа форма на гладуването се приема практикуването му само на вода. И тъй като при приемане само на вода перисталтиката е затруднена с изхвърляне на отпадъците, при някои от практиците-лекари се включват клизми. В лечебния режим на професор Юрий Николаев и д-р Пааво Айрола те се практикуват ежедневно, докато при Пол Брег и д-р Хербърт Шелтън се изключват, като организмът се оставя да се справи сам. При прилагането на по-омекотена форма на глада с приемане на сокове (плодови и зеленчукови), зеленчукови бульони или каквито и да са течности, червата пак обикновено са затруднени при елиминирането на отпадъците, но въпреки това между авторите отново липсва единодушие по отношение на клизмите.
Спадането на килограмите обикновено започва веднага и първите 2-3 дни е най-интензивно, обикновено по 1 кг на ден. С напредване на дните то се ограничава, като по-късно (а това става след 10-ия ден) дори се получават някога застойни състояния, като теглото остава едно и също. Характерно явление, по време на глада е покриването на езика с бял или жълт слой. Появяването на такова облагане говори за развиване на очистителен процес чрез тъканите на устната кухина и лигавицата на езика. Колкото по- интензивно е чистенето, толкова по-плътен е слоят. С напредването на очистителните процеси той постепенно изчезва, като очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. С връщането на чистотата на тъканите и оздравяването на организма езикът възстановява нормалния си вид - стегнат, гъвкав и розов.
По това време за дни може да се появи влошаване вкуса на слюнката, както и лош и неприятен дъх от устата. Може да се получи дъх на ацетон, което обикновено плаши гладуващия, но при гладуването появата на ацетон дори в урината не е опасно, тъй като той е балансиран. Но всички тези неприятни симптоми минават за дни - и вкусът в устата се нормализира, и слюнката добива приятен вкус.
При провеждането на строгата форма на глада понякога се явяват така наречените лечебни кризи, които се изразяват в чувство за слабост, леки болки в болния орган, повръщане, главоболие, световъртеж или нещо подобно. Точно при провеждане на строгата форма на гладуване тези непредвидени кризисни положения изискват от болния да бъде в клинична обстановка под вещото наблюдение на ръководещия го лекар.
Списъкът на лекуваните чрез гладуване болести, даден в трудовете на моите учители, беше много голям, но определящото предимство на гладолечението беше това, че то не само оказваше единственото лечение на някои заболявания, при които ортодоксалната медицина все още няма начини на лечение, но се явява и като чисто природна безлекарствена терапия.
По това време за мен се изясни още един въпрос, че съществуват

ДВА ВИДА МЕДИЦИНА.
Едната беше тази, която познавах до този момент и с която бях лекувана години наред - установена като традиционна, действаща с медикаменти и насочена срещу причинителите на болестите - микроби и вируси, въздействаща локално върху болния орган, често вземаща форма на чисто симптоматично лечение.
Другата, с която за пръв път се запознах, беше природосъобразната биологична медицина, изключваща медикаментите и насочена главно към цялостно лечение на тялото. Тя прочистваше тъканите, събуждаше дремещите у човека скрити жизнени резерви и създаваше непоносими условия за съществуването на всякакъв вид агресори - вируси и микроби, действаше като общооздравяваща система.
КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО-ЧАЙНА РАЗТОВАРИТЕЛНА СИСТЕМА
Първото ми запознанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и още много други) кризите бяха неизбежни. И тъй като в нашата страна нямаше лекари, специалисти в тази област, а нямаше и клиника, където би било уместно да бъда лекувана, аз изпаднах в затруднено положение.
Но въпреки всички тези трудности аз нямах избор и борбата трябваше да продължи.
Битовите ми условия бяха лоши, обкръжението ми - без разбиране по проблема.
Трудните моменти, които преживях, грешките, които допуснах от незнание, и безизходното ми положение караха мисълта ми да работи непрекъснато и да търси път към спасението. Още повече че авторите смятаха лечението с глад за противопоказно на туберкулозата и цирозата на черния дроб.
По-късно научих за омекотените форми на гладуване, но те се оказаха неприложими за мен. През цялото това време не е минавал и ден, без да продължавам да обмислям пътя за спасението си. Аз съзнавах, че състоянието ми беше тежко и за да се справя, трябваше да имам по-солидни знания. Започнах да си доставям книги от чужбина на всички езици, които превеждах и изучавах. Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели-сътрудници.
Същевременно въпреки все още малките ми и ограничени познания по проблема, допусканите грешки и лутания, здравето ми започна да се подобрява. Същевременно се вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения.
Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здравия човек. Докато обикалях болници и санаториуми, аз станах свидетел как прекрасни, талантливи и цветущи в своята младост хора умираха. Самата аз загубих свидни и непрежалими приятели, нестигнали дори до 25-годишна възраст, жадни за живот...
С опознаване на различните варианти и начини на гладолечението започнах да обмислям лека и омекотена форма, приспособена към вкуса на нашия народ и възможностите на нашата страна, приложима без необходимост от отпуски, клинична обстановка и без да се променя начинът на живот, воден до този момент, с всички професионални и битови задължения. За откриване на клиника в нашата страна все още не можеше да се мисли.
Изпробваните омекотени системи на Аре Веерланд, Алма Нилсън и Норман Уокър с ползване на зеленчукови бульони и сокове се оказаха неподходящи и неприемливи за българина, а и не дадоха задоволителен резултат.
През това време на лутания, наблюдения и търсения пътя към здравето аз си дадох сметка, че буквално спасих своя живот и подобрих състоянието си при тежки битови условия.
Това ме доведе до извода, че щом аз с безнадеждното си състояние, лекувано безрезултатно с години наред, получих подобрение с почти самонадеяно гладуване, значи това е постижимо и за всички останали.
Все още продължаваше да ме занимава въпросът за лошото състояние на нашия народ с непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания.. Нашата младеж - с отслабнал силов потенциал, с лабилна психофизическа форма и намалена работоспособност, се оказа съвсем непригодна за по-суровия начин на живот. И именно това ме задължаваше да продължавам експериментите си с гладолечението, търсейки леко поносима и резултатна форма, която не изисква постелен режим, вземане на специални отпуски и болнични, а лечението да върви с текущото темпо на живота.
Силно ме впечатли изказването на Хипократ, което ме накара дълбоко да се замисля: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството -вашата храна." Ако има действително храна, която може да бъде приета като лекарство - първото място се пада на плодовете. При много от лекарите-практици те присъстват във вид на сокове. За мен това е неприемливо, тъй като векове наред човешкият организъм се е пригодил към цялостното им използване. Още повече че с минаването на плодовете през сокоизтисквачката сокът лесно се окислява, а от допира с металическите части плодът губи своята биологична интегралност.
Взех предвид и изказването на големия руски учен И. Павлов, че полезно е това, което е приятно и вкусно, а не това, което се смята за калорично. Българският народ винаги е обичал и предпочитал плодовете.
През дългите години на моето лутане и изследователска работа ме заинтригува един .факт, който бях забелязала относно ползването на плодовете. Хората, чието детство бе протекло на село при изобилие на плодове, бяха с добре оформени скелетни кости, мускулатура и най-важното - с добър запас от сили и жизненост, съхранени и в напреднала възраст, дори и при вече развити болестни състояния.
Дори и при тежки положения при тях се запазваше някаква виталност и депресиите и психическите смущения бяха рядкост. Като деца те не са били заставяни непременно да ядат готвена храна, месо и млечни произведения.
Избирали са сами храната си и първото, на което са могли да разчитат и към което са се стремели, са били плодовете от дворните дръвчета и хлябът. Тази неизчерпаема, съхранена още от детските години виталност, им е помагала като възрастни да устоят на несгодите и да преодоляват болестните състояния с лекота. Еволюцията на човека се е осъществила с ползването на плодовете във вида, в който ги дава самата МАЙКА-ПРИРОДА.
Разнообразието и изобилието на плодовете, които се раждат на нашата земя, е изключително голямо. Дори зиме разполагаме с най-хубавите сортове ябълки и круши. Решаващо за мен беше, че те са и лесно усвоима храна. Отчитайки използването на плодовете в техния цялостен вид, като предпочитани пред соковете от тях, за мен те се превърнаха в основна съставка на моята омекотена форма на гладуване.
Тъй като плодовете трябва да се сдъвкват, аз си дадох сметка и се съобразих с този изключително важен момент. С отделянето на слюнката се оказа, че се отделят и ценни лечебни компоненти. С дъвкането същевременно става трениране на зъбните и устните тъкани и нерви.
Действайки освежаващо на цялата устна кухина, то активизира зъбните нерви, като упражнява и цялостно въздействие върху организма, в който всичко е свързано. Оказа се също, че дъвкането влияе пряко на перисталтиката на червата, която може да стане четири пъти по-активна, с което съдейства за оздравителните процеси на стрмашно-чревния тракт.
Второто нещо, към което се насочих, бяха билковите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ - при настинки и други болестни неразположения да се остава на топъл билков чай. Давах си сметка и за богатия им биологичен заряд от витамини, соли, микроелементи, слънчева енергия и пр. - сериозна необходимост за един боледуващ организъм. За подслаждане на чая не се ползва захар или захарин, а мед - чист природен продукт. Същото се отнася и за билките, които растат, отглеждани от самата природа, без наторяване и пръскане.
Плодовете, топличките чайове, медът - всички те, признати с целебната си сила, оформиха моята система. Своята собствена аптечка аз подредих с „лекарствата" на природата. Включени в дозирани количества, те омекотяваха строгата форма на гласуването - то ставаше леко поносимо и във възможностите на всеки. Често ми се възразява, че това не е гладуване, тъй като се приема „храна". И това възражение се прави от хора с фанатична и консервативна мисъл, лишени от широта на мисълта, за които съществува само възприетият от тях шаблон, в случая строгата форма на гладуване.
Лошо и пакостно е човек да е фанатик, защото нито науката, нито животът се крепят на шаблони. С включване на около 1/2 кг плодове и на билков чай не може да се говори за нахранване. Постигната е омекотена форма на глада.
При провеждане на дните на плодово-чайната разтоварителна система се развиват всички характерни фази на г ладуването: теглото интензивно спада, езикът се облага с бяла наслойка, с напредване на дните на гладуване се появява характерният дъх на ацетон, като през това време тече и лечебният процес, както би се получило при строгата форма на гладуване. Автолизата (саморазграждането), характерно за гладуването, се развива, а щом има автолиза - има и гладуване на организма. Естествено до това окончателно оформяне на плодово-чайната система не се стигна така лесно и бързо. Това бяха години на работа, наблюдение, експериментиране и непрекъсната мисловна дейност. Аз трябваше да убедя най-напред себе си. Експериментите отнемаха много време, а и напрежение, но накрая успях не само да установя, но и да докажа, че фазите и резултатите при строгата форма на гладуване напълно се покриват с новата омекотена форма.
Бях постигнала това, към което се стремях —лечение леко, възприемащо се от всекиго с охота и по силите на всеки. Малките пречки обикновено бяха от рода на възражения
относно суровите плодове, защото лекуващият им лекар им бил забранил консумацията в суров вид, поради наличието на гастрит, колит или нещо подобно. За мен това звучеше парадоксално, тъй като вече е известно колко важен дял заемат плодовете в дневния рацион на човека, и то именно в сурово състояние. Но тази малка бариера лесно бе преодоляна и за учудване на болните стомахът им оздравяваше. Провежданите курсове с череши, черници, вишни, круши, ябълки, праскови, дини, грозде и пр. се съпровождаха с чувство на приятност и само за дни някакво носено с години, а понякога и с десетилетия хронично заболяване даваше първите си признаци на оздравяване.
Оказа се, че плодово-чайният разтоварителен режим е единственото лечение при голям брой хронични заболявания. С напредването на експерименталната работа и сега все още списъкът на излекуваните болни продължава да се увеличава. За плодово-чайния разтоварителен режим, обявен за национално постижение, заслугата не е само моя, а и на моите съмишленици и пациенти. Българинът, със своя буден дух и тънка интелигентност, с интерес приема всичко ново, дори това да е свързано с рискове.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ПРАКТИКА- НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ
Много съществено е да се разбере, че за да се поддържа естествената здрава форма на тялото, разтоварителните дни трябва активно да бъдат включени в живота на цивилизования човек като водещ дял в неговата профилактична програма и като лечение.
Отдалечен от своята нормална природна среда и заобиколен от многобройни агресивни рискови фактори, ако човекът не се замисли сериозно да им се противопостави, не само болестите ще продължават да се увеличават, но ще се стигне до дегенеративно израждане на човешката общност.
Не бива да си затваряме очите и да отминаваме налагащия се факт - тежкото здравословно състояние на нашия народ, вечно „уморената" младеж и децата с вече сериозни и тежки хронични заболявания. И дали причината на тази нерадостна картина са само обективните външни фактори, както обикновено се мисли? Не е ли крайно време всеки от нас да се разтревожи за личните си грешки и пропуски в храненето и в целия си начин на живот, които имат много по-фатално и решаващо въздействие? Истината е, че има ли болест, има отклонения от изискванията на природата, преди всичко - в личния живот.
За преситения човек на цивилизования свят с неговото изобилие на храни гладът още от детските години трябва да присъства в живота му, независимо дали има вече изразена болест, или не.
Първата стъпка, която трябва да се направи, е включването на разтоварителните дни, и то точно в тяхната
ЛЕЧЕБНА ФОРМА.
Колкото и в добро състояние да е човек, той никога не може да прецени дали в организма му не се е развила някаква токсичност или заболяване в съвсем начална фаза, без изразени симптоми. Едва след провеждане на лечебната програма и установяване, че организмът е " напълно здрав, може да се премине към профилактичната форма на режима.
Със започване на лечебната форма на разтоварителния режим се спира обичайното хранене и се преминава само на плодове (400 до 800 грама дневно) и билкови чайове (от 2 до 4 на ден според желанието), подсладени не със захар или захарин, а с лъжичка мед и, също по желание, може да се добави лимонов сок. Плодовете според сезона — череши, кайсии, праскови, круши, ябълки, вишни, портокали, грейпфрути, грозде и пр.. се разпределят през целия ден, като на чяртгея се взема по някой плод. Може, за по-голямо удобство, да се приемат само в часовете на хранене. Ползването на плодовете е предоставено на свободния избор според вкуса и предпочитанието.
За деня могат да бъдат ползвани няколко вида плодове, а може и само един вид, като се оформят дни на ябълки, грозде, круши и пр. Дали ще се ползват няколко вида или само един — изискването е да не се допуска увеличаване и превишаването на определените количества (800-900 грама на ден). По-малко може, но при завишаване на количествата лечебният процес е по-бавен.
При липса на пресни плодове могат да се ползват и изсушени, като предварително се накисват, макар и по-късо време, във вода.
За да не им се отнеме сладостта, във водата се добавя някоя лъжичка мед, като след това водата се изпива. При ползването на плодовете предимство имат отгледаните на нашата земя.
С настъпването на пролетта не бива да се пропуска възможността разтоварителният режим да бъде оформен само с череши. След тежкото еднообразие на зимата те тонизират и пречистват не само храносмилателния апарат, но и целия организъм. Черешовата разтоварителна диета трябва да бъде включена не само в живота на болните, но и на тези, които се мислят за здрави. Черешите, по 1 кг на ден, се разпределят на 4 порции, които могат да се приемат в часовете на хранене. По-късно с настъпването на сезона на дините по същия начин може да бъде направена и чисто динена диета, като на ден се ползва само по една диня (1 до 2 кг на ден). Разпределена на 4-5 резена, динята може да се приема в часовете на хранене. Шаблони за ползването на който и да е плод няма, винаги се, вземат предвид професионалните и битовите изисквания при оформянето на дневния режим.
С цялостното приемане на плода става унищожаване на гнилостната флора в червата: запазва се перисталтиката, благодарение на присъствието на целулозата, както и придвижването и изхвърлянето на отпадъците, без дългото им задържане в червата. С ликвидирането на гнилостните процеси, с възстановяването на нормалната чревна флора леко и неусетно, за дни се лекуват хронични заболявания на храносмилателната система, носени не само с години, но и с десетилетия, а заедно с тях и още много други, свързани функционално. Едно от най-важните изисквания на плодово-чайния разтоварителен режим е СТАРАТЕЛНОТО СДЪВКВАНЕ.
Плодът трябва да се ползва цялостно, без да се прави на сок. Но е стомаха той трябва да отиде добре сдъвкан. Плодовете, обработени добре със зъбите, примесени със слюнка, в която присъстват лечебни компоненти, достигат до стомаха като храна-лекарство - живителна, желана и приятна. Лесно усвоима, тя дава възможност за осъществяване не само на лечебен, но и на възстановителен процес. С богатия си биологичен заряд от витамини, соли и ензими плодовете не само подпомагат развиващия се лечебен процес, но и поддържат човека деен и работоспособен, за да се справи със задълженията си по професията и бита. При строгата форма на гладуването, с приемането само на течности, зъбите и тъканите на устната кухина бездействат. Дъвкането на плодовете освежава лигавиците и тъканите на устата, на зъбните нерви, както и премахва лошия вкус.

БИЛКОВИТЕ ЧАЙОВЕ
Съществен момент при прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим са билковите чайове. Отгледани от самата Природа, без пръскане и изкуствено наторяване, билките са ценен естествен продукт. Българинът винаги е знаел високата лечебна стойност на билките и тяхното бране е било традиция, предавана от поколение на поколение.
Мащерка, мента, маточина,риган, жълт кантарион, глог, шипки, липа, лайка и още много други, с които е богата нашата планина, съчетани с различни комбинации, могат да задоволят и най-взискателния вкус. Билковият чай с богатия си биологичен заряд, подсладен с лъжичка непретопен мед, който също е признат за лекарство, няма никакво противопоказание или някакви съмнителни лоши въздействия.
Добавянето на парче лимон или само лимонов сок е според вкуса и желанието.
Изключва се всякакъв вид черен чай.
Чайовете се включват според вкуса, що се отнася до подбора на билките.
Ползваното количество е според желанието - при чувство на жажда.
Освен чай може да се ползва вода, минерална вода, вода с добавка на лимонов, портокалов или гроздов сок (но не консервирани), настойка от шипки или от някакви други сухи плодове (трънки, боровинки, диви круши, ябълки, касис и пр.). За приемането на течностите не бива да се подхожда догматично, а главният критерий е да има желание.
Топличкият и вкусен билков чай стопля не само стомаха, а и психиката на гладуващия болен човек.

ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПРАКТИКА
С прилагането на лечебния разтоварителен режим, колкото и леко да е заболяването, за да се стигне до връщане на истинската и жизнена здрава форма на организма, често се налага да бъдат проведени няколко курса.
При първия курс малко по-трудни са началните 2-3 дни. Организмът, привикнал на ритмично ежедневно приемане на храна, сега, когато не я получава, започва да прави усилие да премине към своите резерви и запаси с установяване на ендогенно (вътрешно) хранене. Обикновено положение е през това време още нестихналият апетит да измъчва човека, а и често се чувства някакъв вид дискомфорт, изразен с чувство на слабост, раздразнителност, напрежение, леко главоболие или нещо подобно. При наличие на гастрит, язва на стомаха, артрит или някаква друга хронична болест може да има леко изостряне на заболяването, но болките са слаби и леко поносими. В рамките на 1-2 часа или най-много за ден-два те отшумяват.
През това време теглото обикновено спада по 1 кг на ден. С напредване на дните започва да се явява чувство на лекота и настроението се разведрява. Сънят се подобрява, като става по-дълбок и по- отпочиващ. Болният започва да се наспива за по-кратко време, като сутрин се събужда ободрен. .
Удивителна е бързината, с която природата се справя. Започва и увеличаване на силите същевременно със сменяне на душевната нагласа, като от време на време унилото настроение на промеждутъци се заменя с оптимистично и весело. Към шестия -седмия ден по-наблюдателните ще забележат подобряването на кожата на лицето с връщането на естествената руменина, което говори за подобряване на оросяването и възстановяване на периферното кръвообращение. Безспорно това е израз на подобряване на кръвообращението в целия организъм. Студените крака и ръце започват да се стоплят. Започват да изчезват петна, изриви и пъпки по кожата. През това време плодовете поддържат естествената перисталтика на червата или възстановяват тяхната нормална функция при вече допуснати нарушения.
Но има случаи, когато при започване на дните на разтоварване не само не се явяват трудности, а сякаш организмът е чакал точно този режим. Появява се чувство на лекота, на проясняване, на някакво вътрешно облекчение. Още от първия ден силите се увеличават, мисленето се разведрява й текущата работа върви по-леко.
При повтаряне на курса, което следва след интервал от време, режимът се понася много по-леко. Преминаването към ендогенното хранене става по- бързо, както и задвижването на очистителните процеси. Спадането на килограмите вече не е така интензивно, дори съществуват и положения на застой.
При добро понасяне на режима, колкото и леко да е заболяването и дори в начална форма, е препоръчително да се направи пълен курс от 14-15 дни, тъй като едва след шестия до десетия ден се преминава по-пълно на ендогенното (вътрешно) хранене, което дава възможност за развиване на по- задълбочен лечебен процес. За да бъде постигнато излекуване с добро изчистване и възстановяване на тъканите, необходимо е възстановителният курс да се повтори два-три, а понякога и повече пъти, тъй като темповете на Природата при възстановяването са бавни и е необходимо време. Лечението винаги има индивидуален характер, според заболяването. Дължината на курсовете може да варира от 3-5-8 до 10-15-20-25, а в много редки случаи и повече дни. Следи се за вътрешния заряд от сили, както и за психичната настройка на лекуващия се.
Лекуващият лекар трябва да притежава особена наблюдателност, която се постига с практиката. , Със започване на разтоварителните дни очистително не е необходимо да се взима. Това може да се допусне само по желание на болния, ако той намери за добре - еднократно, при случай на тежък запек.

ОПРЕДЕЛЯНЕ ДЪЛЖИНАТА НА КУРСА
Дължината на курса на разтоварителния режим никога не се определя предварително. Това става при съвместна работа на болния и лекаря, в зависимост от поносимостта на разтоварителния режим, от състоянието на болния и от душевното му разположение.
При леко понасяне на разтоварителните дни курсът може да продължи от 14 до 20 дни, но при чувство на някакъв дискомфорт може да се започне с 5 до 7 дни.
С повтарянето им вече се достига до пълния курс - от 12 до 14 дни.
При по-тежки заболявания се налага да се провеждат и по-продължителни курсове, но те трябва да бъдат винаги ръководени от лекар-специалист, който познава добре проблема. Но има случаи на ТЕЖКО ПОНАСЯНЕ НА РАЗТОВАРИТЕЛНИТЕ ДНИ. Има изключителни случаи, когато още със спирането на сутрешната закуска започва някакъв дискомфорт - главоболие, силна слабост, леко прилошаване, позиви за повръщане или нещо подобно. Обикновено това са случаи с изключително висока токсичност на организма - на пушачи или хора, ползвали
превишено количество токсични храни, инертни по природа и без необходимото физическо натоварване.
И тъй като със спирането на храненето в организма веднага започва очистителният процес (природата винаги бърза да помогне на човека без отлагане), токсините и отпадъчните субстанции от тъканите се отправят към кръвното русло, за да бъдат елиминирани чрез очистителните органи. Но се оказва, че техният процент в кръвта превишава поносимото количество и се получава леко отравяне, от което на човек му прилошава. За да се преодолее това състояние, разтоварителните дни се ограничават от 1-2 до 3-4, като през това време се -предпочитат по-сладки плодове и зеленчуков будьон. Повтаряни ритмично в непродължителни интервали от време на хранене (8-10 до 12-15 дни), те стават все по-леко поносими, с облекчаване на токсичното състояние. Постигне ли се това, вече може да се премине към по-продължителни курсове, за да започне по-задълбочено лечение на заболяванията.
Добре е да се запомни, че ТОЧНО ТОЗИ, КОЙТО ПОНАСЯ ТЕЖКО ГЛАДНИТЕ ДНИ, ТОЙ СЕ НУЖДАЕ НАЙ-МНОГО ОТ ТЯХ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕЖДИННИТЕ ИНТЕРВАЛИ

eXTReMe Tracker