|
Share

Почти всички пушачи страдат от нарушена инервация на кръвоносните съдове и лесно получават спазми на мускулните капиляри, виене на свят, пристъпи на парализа.
При младежите никотинът отслабва волята за живот и пречи на нормалното им развитие.
Най-лошото при тютюнопушенето е, че се променя слюнката в устата и това нарушава храносмилателния процес. С течение на времето от тютюневия дим се разрушават клетките на слюнчените жлези, които отделят ензима птиалин.


Тютюнопушенето е вредно не само за пушачите, но и за всички наоколо, принудени да вдишват дима. Нормалният състав на въздуха е нарушен.
Моите лични наблюдения над родители-пушачи са, че децата им са много податливи на простудни заболявания, организмът им е с повишена токсичност, често страдат от бронхит и други белодробни заболявания.
Само безотговорни майки и бащи могат да си позволят да пушат, след като са поели дълга па родители.
Редовното пиене на кафе, по няколко пъти на ден, поддържа нервната система възбудена и това неминуемо води до изчерпване на резервите й.
С постоянната употреба на алкохол, тютюн, кафе, чай - все вредни за човешкото тяло - вие не бихте могли сутрин да се събуждате весели, жизнерадостни, да усещате задоволство, че живеете и светът да ви изглежда привлекателен и красив, което е присъщо на човек, чийто организъм има чисти тъкани и е здрав.
ХРАНИ, ВЪРХУ КОИТО СЕ СПОРИ МЕСОТО
Това е храна, за която и досега няма. еднозначен отговор. Между учените и диетолозите, специалисти по въпроса за храненето, спорът продължава, като всеки от тях защитава собствената си концепция. За едните месото е необходим за човека продукт, докато другите напълно го отричат.
Лекарите и учените, привърженици на включване на месото в диетата на човека, се позовават на това, че в него се съдържат белтъчини с цялостния комплекс от аминокиселини. Нищо чудно да са прави!
Привържениците на безмесната вегетарианска диета, която те препоръчват като по-подходяща за човека, се позовават на структурата на зъбите и храносмилателната система, пригодени за растителна храна, и то главно плодове. Вторият довод в полза на вегетарианците е, че при направените изследвания на дълголетниците (столетниците в добро здраве) се оказва, че повечето от тях ползват безмесна храна.

 

Дори народи, които допускат ползването на месо, като хунзийци и кавказци, го правят много рядко и обикновено е свързано с определени празници, като в ежедневието си разчитат на растителната храна. Третият довод, признат от медицината, е, че при тежки заболявания дори само чрез замяна на месоядната диета с безмесна човек бързо подобрява състоянието си, като често постига пълно оздравяване без помощта на лекарства.
Изводът от казаното е ясен - щом болният се подобрява и оздравява, то за здравите би било още по-добре, за да предпазят здравето си.
По повод изказванията за незаменимите аминокиселини, съдържащи се в месото, от изследванията, направени през последните години, се установи, че всички те се набавят чрез зеленчуците, в които се съдържат.

На нашата планета съществуват много групи от общества и народи, които по религиозни и най-различни други съображения не ползват месото, без да са в по-лоша здравословна форма, което говори, че пътищата за набавяне на тези аминокиселини не са само чрез месото. Вече се изясни, че при употребата на растително-млечна храна на човешкия организъм може да бъде осигурено всичко за нормалното му съществуване: соли, витамини, ензими, микроелементи, въглехидрати, мазнини, както и висококачествени белтъчини.
Категорично доказателство, че безмесната диета е не само безвредна за човека, а напълно здравословна, са децата на вегетарианците: те не само не отстъпват по нищо на отгледаните от месоядците, а дори са по-устойчиви на заболявания, по-здрави и добре развиващи се.
Много от авторите, които изключват месото от диетата си, се позовават на неговата токсичност. Ето и едно изказване на руската лекарка д-р Галина Шаталова: „Отделно искам да кажа за рибата и месото. Те се усвояват от организма само 50-52%, а останалото става на шлака, която наслоявайки се, предизвиква различни заболявания..." А отговорът й на въпроса дали самата тя яде месо е категоричен: „Аз не искам да си докарам склероза!"
Дори авторите, допускащи консумирането на месо, все повече започват да го ограничават в, своите диети, допускайки го 1-2 пъти седмично. Тенденцията през последните години, поради увеличаването на болестите, е към още по-голямо ограничаване.
Много често децата се отказват от месото, чийто вкус им е неприятен и ги отвращава, като предпочитат плодовете и зеленчуците. Ясно е, че чрез детето говори предпазващият го инстинкт, заложен му от природата, който възрастните обикновено изгубват. И ако ние не се ръководим от предразсъдъците си, а се научим да се замисляме и вземаме поука от детските желания и прояви, то децата действително би трябвало да бъдат наши учители в храненето, а и в още много други отношения, особено с тяхната висока етичност и доброта.
В момента в страните на цивилизования свят броят на хората, поели пътя на вегетарианския режим, се увеличава. Поема се не само като по-здрав начин на хранене, а и по чисто етични съображения. Знае се, че за да сложиш мръвката на масата, трябва да забиеш ножа и да убиеш невинното животно, живеещо край човека с пълно доверие.

А може би не случайно много учени, писатели, поети, личности, оставили имената си през вековете, са били вегетарианци: Буда, Питагор, Платон, Сократ, Сенека, Репин, Лев Толстой, Бърнард Шоу, Ив. Павлов, Айнщайн и още много други. Заслужава внимание фактът, че някои от тях са се отказали от месото, след като са посетили кланицата. Но ето и някои от техните изказвания:
Волтер: „Месната храна и алкохолът отравят кръвта и правят хората зли и порочни."
Синклер: „Растителната храна осигурява омекотяване на нравите, нежност и живост на ума."
През последните години много артисти и спортисти възприемат вегетарианството. Бриджит Бардо заявява, че няма да убива животни дори да умира от глад. А предизвикващият възхищение актьор от Холивуд Ричард Чембърлейн живее строго вегетариански.
ХРАНИ, ПО КОИТО НЕ СЕ СПОРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ

С всеки изминат ден научните изследвания все повече потвърждават стойността на суровата растителна храна. Учените са единодушни - че тя не само не вреди на човека, но е и жизнено необходима - животът и здравето са немислими без нея.
През милионите години еволюция, преди откриването на огъня, човекът е ползвал като храна всичко около себе си, което му е предлагала природата.
Както всички живи същества и той е събирал предоставената му от природата храна: плодове, житни зърна, всякакви семена, черупчести плодове, треви и зеленчуци, кореноплодни, както и меда от пчелите. Ясно е, че през този продължителен период организмът му се е приспособил към тях, и то точно в суровия им вид, в който витамини, ензими, протеини, соли, микроелементи,слънчев заряд и т. н. са в цялостния си комплекс.
Употребата на месо й топлинно обработена храна започва с откриването на огъня, ползван отначало само за огрев, а по-късно и за приготвяне на топла храна. Но ето, в наши дни, с напредване на техниката едно от най-безумните увлечения на човека е топлинната обработка на храната и индустриализирането й.
Но нека чуем висококомпетентните думи на д-р Аре Веерланд относно храненето на човека в „Чудото на зеленото листо": „В зеленото листо се крие най-голямата физиологична тайна. Изследвайки го, учените с удивление констатираха, че не месото, а точно зеленото листо съдържа всичко необходимо за съществуването на организма. То съдържа витамини, минерални и биологични вещества, както и натуралните запаси от светлинни кванта, абсолютно необходими за нормалната работа на органите в човешкото тяло. Освен пълноценните белтъчини, мазнини и минерални соли, зеленото листо съдържа ценни витамини и „олиго" - микроелементи с важно биологично и физиологично значение.
Химичните вещества, които се синтезират в зеления лист, растенията натрупват по-късно в своите плодове, грудки, семена и цветове.
Като най-добри носители на слънчева енергия и животворните сили на природата, освен зеленото листо осооено подходяща за човека, храна са и плодовете - ябълки, круши, грозде и т. н.
Почти при всички заболявания се оказва, че точно растителните продукти са тези, които допринасят за укрепване на здравето и довеждат до физическо и душевно обновление..."
Д-р Франклин Бирхер отдава особено значение на съдържащите се в плода и зеленчука слънчева и светлинна енергия. Ето какво споделя той: „Те фиксират слънчевата енергия, за да я предадат на животните и хората. Основата на храната на животните и човека е слънчевата светлина, поради което храната трябва да бъде цялостна в своя суров вид. Ясно е, че при топлинна обработка всички тези вложени енергии се разрушават."
Един от най-големите предразсъдъци, все още много разпространен, е, че месото, яйцата и сиренето се приемат за съществени храни, а плодовете - като нещо второстепенно, без което може да се мине. Понякога дори те не се дават на децата, за да не им се разстрои стомахът.
Но нека видим какво става, когато-суровите хранителни продукти биват подложени на топлинна обработка.
На първо място - нарушен е витаминозният състав на продукта. Науката вече се е произнесла за неустойчивостта на витамините при топлообработката.Едни от тях значително намаляват, а други изцяло се загубват - пълният състав на ползвания продукт е нарушен.
Вторият проблем при топлинната обработка са ензимите, които се унищожават 100%. Изключително чувствителни, те не издържат повишаването на температурата над 50-60°С. А за тях се знае, че са биологичните катализатори, абсолютно необходими за смилането и усвояването на храната.
Освен това живата клетка на суровия продукт е унищожена. Готвената храна е консумация на мъртви клетки, а от акумулираната слънчева енергия едва ли са останали следи.
При топлинна обработка много от солите променят състава си, образувайки съвсем нови съединения, с които все още не знаем как се справя нашият организъм и дали изобщо ги усвоява. Следователно като краен продукт на готвенето, печенето и варенето е получаването на една умъртвена и осакатена храна, отклонена от нормалния й биологичен състав, в който ни я дава природата. Човешкият организъм, който е един чувствителен механизъм,веднага реагира на това. Човешките клетки са програмирани да приемат храната в нейния пълен състав - храната с намален и сериозно нарушен състав не ги задоволява. Те остават недохранени, поради което силовият им потенциал започва да намалява, като стига до съвсем слаба съпротивляемост срещу болестите и агресията отвън.
Като илюстрация на казаното дотук искам да представя един случай, описан от д-р Галина Шаталова в една от нейните статии. Тъй като само преди няколко десетилетия все още не се придаваше истински голямата значимост на суровите растителни продукти, на немския кораб „Кронпринц Вилхелм" в менюто на екипажа те не са били предвидени. Шаталова пише: „Немският кораб„Кронпринц Вилхелм" предприема плаване от 225 дни с добре подбран екипаж и добре оформено хранене, Предвидената храна се състояла от месо, бял хляб, яйца, бобови храни, картофи, изобщо нишестени храни и животински белтъчини. Пресни плодове и зеленчуци не са били предвидени в дневния рацион на екипажа. До края на пътуването са умрели много от хората, 110 човека сa били на границата на смъртта, а останалите - в подобно състояние..." В корабните дневници на още много далечни плавания от миналото са описани подобни трагични ситуации, където се предпочитало месото, както и готвена и консервирана храна. Но горчивият опит е научил хората, че за да бъде запазен човешкият живот, главният дял на дневния рацион на човека трябва да бъде на суровата растителна храна.
За съжаление въпреки лошите уроци на миналото, въпреки вече доказаната висока стойност на суровата растителна храна, от небрежност, нехайство или просто от невежество плодовете и зеленчуците не са заели все още полагащото им се място.
Не може да се мисли за поддържане на добро и стабилно здраве, ако те не заемат най-малко половината или 2/3 от дневния рацион на човека. Не бива да се дава преднина на месото и яйцата, рибата и млякото, а на салатите, на зеленото листо, на плодовете и всички дарове на земята във вида, в който ни ги сервира природата.
С високата оценка, която се даде на суровата растителна храна, много хора вече по лично убеждение или по причина на някакво неизлечимо според установените традиционни способи на лечение заболяване се насочиха към суровоядството, т. е. към
ЕСТЕСТВЕНА, НАТУРАЛНА ДИЕТА.
Суровоядството, отчетено като най-естествената форма на хранене, включва използването на плодове, зеленчуци, житни храни, семена, черупчести плодове (орехи, бадеми, лешници, кестени) във вида, в който ни ги дава природата.
Житните храни се използват накиснати или покълнали. Захарта, която е фабричен продукт, се заменя с мед. Ако се включва и мляко, то се ползва, без да се вари. Изключва се всякаква топлинно обработена храна. Месото изцяло се елиминира като несъответстваща за човека храна.
Рязкото преминаване към суровоядство често не само не дава резултат, а cъздава проблеми. Тъй като обикновено към суровоядството се прибягва поради някакво заболяване, болните храносмилателни органи веднага реагират. Първата мярка е те да бъдат възстановени и когато вече са здрави, да се премине към режим на суровоядство.
Другата сериозна пречка към преминаването на суровояден режим оказва формираният вече вкус -вкусът към съблазнителния аромат и пикантност на готвената храна. За преодоляване на тази слабост често се изискват доста усилия на волята. Причината е в това, че вкусът на човека се оформя още от най-ранни детски години, често с патологични отклонения.
Но колкото и да е чудно, много хора, които търсят здраве и са поели по пътя на природата, преодоляват тези пречки. Свикнали вече с вкуса на суровите продукти, те създават своя кулинария и собствени новосъздадени менюта.
Трапезите им са богато и красиво подредени, ако подхождат творчески и с разбиране.
С преминаването към вегетариански или суровояден режим на хранене се налага да бъде изяснен един въпрос, който поради наслоените предразсъдъци,отживелици и погрешни концепции е довел много хора до объркване и фанатизъм и не може да бъде отминат. Това е въпросът за
БЕЛТЪЧНИЯ МИНИМУМ,
т. е. какво количество белтъчини, необходими за запазване на здравето на човека, трябва да бъде включено в дневния му рацион.
Знае се, че белтъчините са главният строителен материал на тялото, поради което те винаги трябва да бъдат набавяни своевременно. Но както във всичко и тук съществува определеният оптимум, с който организмът може да се справи, тъй като при повишаването му следват сериозни разстройства на здравето.
Вторият въпрос, който възниква около белтъчния минимум, е кои белтъчини са за предпочитане - растителните или тези от животински произход, както и дали да бъдат в сурово състояние, или в топлинно обработено състояние.
По отношение на необходимото дневно количество различните учени сочат и различни цифри, които варират от 20-25-30 до 80-120-140 грама на ден. Обаче с най-новите изследвания тенденцията е към тяхното намаляване.
Следвайки новите тенденции, като се вземат предвид общото състояние на организма и физическото му натоварване, се фиксира дневно количество от 20 до 50 грама. Японският изследовател д-р Курацуне е категоричен, че 25-30 грама белтъчини дневно са достатъчни, за да се поддържа добро здраве. Ако се наруши тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния.
Но ето какво могат да причинят излишните белтъчини, приети с храната според д-р Пааво Айрола:
• Токсични остатъци в тъканите;
• Нарушаване на биохимичното равновесие и като резултат -свръхкиселинност;
• Натрупване на пикочна киселина, урея и токсични пурини в тъканите;
• Намаляване на силата и устойчивостта. Докторите Читънден и Фишер стигат до извода, че пикочната киселина, уреята и пурините от месото отравят й смущават функцията на мускулите и нервите;
• Гниене в червата и в резултат на това запек и автотоксемия (самоотравяне);
• Недостиг на витамин В6
• Атеросклероза, сърдечни болести и бъбречна недостатъчност;
• Артрит.
По отношение на белтъчините „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде достатъчно, но не и превишено..."
Поставен е и втори въпрос: Кои точно белтъчини са необходими за запазване здравето на човека - дали тези от животински, или от растителен произход?
Белтъчините се състоят от аминокиселини. От около 20-аминокиселини само 8 се признават за незаменими и те трябва да се доставят с храната.
Храните, които съдържат точно тези незаменими аминокиселини, се приемат като пълноценни, а там, където липсва дори само една от тях - като непълноценни.
Ето и тук д-р Пааво Айрола ни дава ценна информация: „Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че растителните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно. Изследванията на един от водещите институти в областта на храненето - института „Макс Планк" в Германия -доказаха, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчини. Това се потвърди и от други изследователски центрове. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите,бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини. Нещо повече, последните изследвания установиха два крайно важни факта, досега неизвестни на науката:
1. Растителните белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото животинските. Например белтъчините на картофите биологически превъзхождат белтъчините на месото, яйцата или млякото.
2. Суровите белтъчини имат по-висока биологична стойност,отколкото сварените. Организмът ще се задоволи само с половината количество белтъчини, ако те се консумират сурови, вместо сварени (сготвени) животински такива.
Относно използването на белтъчините препоръките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растителен произход, биологично превъзхождащи животинските. Употребявани в сурово състояние, те задоволяват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество. Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни,
черупчести плодове плюс мляко и млечни продукти напълно осигурява
незаменимите аминокиселини. Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване -не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, соли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т. н.
Д-р Пааво Айрола, привърженик и последовател на нискобелтъчната диета, прави своето заключение: браненето с по-малко белтъчини и с повече натурални въглехидрати предоставя най-голямата възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и продължителен живот. Това е не само теория, хипотеза или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на най-последните изследвания и факти от практиката."
Същите изследвания за нискобелтъчната диета като по-здравословна направи и руската лекарка, кандидат на медицинските науки, д-р Галина Шаталова: „Аз препоръчвам нискобелтъчна диета, при която съдържанието на белтъчините е по-ниско два и половина до три пъти от общоприетото."
При нея белтъчният минимум се свежда до 20-30 грама дневно.
Самата тя е вече на 80 години, намира се в отлично здравословно състояние, активно се занимава със спорт, напълно работоспособна е и с неизчерпаема енергия - ползва тази форма на хранене и доказва на практика своите препоръки.
Но ето какво споделя в едно от последните си изказвания върху белтъчините руският професор д-р Николай Амосов: „Все повече се говори за ограничаване на белтъчините в храната. Ние проверяваме нашите идеи върху мишките, които имат кратък живот -2 години. Опитите потвърдиха, че животните, които получават в дажбата си по-малко белтъчини и живеят в лишения, имат по-дълъг живот от своите събратя, които ядат колкото искат. Хората у нас се нахвърлят върху месото, маслото, млякото, защото мислят, че това е нужно за здравето. Необходима е по-сериозна информация и разяснителна работа."
Това ориентиране към месото, яйцата, млечните продукти съществува и у нас.
Все още шества предразсъдъкът, че те са храни от първа необходимост. Броят на болните, поразени от прекомерното им консумиране, водещо до токсичност,алергии, склероза, повишена киселинност, артрити, запек и пр., непрекъснато расте. И най-трагичното е, че с тези храни се претоварват и насилват децата,като така се полага началото на бъдещи тежки ситуации. До пълно единодушие по отношение на необходимото количество белтъчини учените все още не са стигнали - както и по отношение на техния вид: животински или растителни.
Може би, за да се разреши този въпрос, трябва да се надникне там, където е постигнато добро здраве при дълголетие - здравите столетници, които спазват постите и ограничават ползването на белтъчините по традиция.
При поставяне на въпроса за ограничаването на храната към диетолозите се отправя един съвсем уместен конкретен въпрос:
КОЛКО ПЪТИ НА ДЕН ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМА ХРАНА?
Препоръките на специалистите диетолози варират от 2-3 до 5-6 и повече пъти  на ден. Като се вземе предвид, че всички тези препоръките са довели до задоволителни резултати, за да разрешим правилно  въпроса, би било уместно да надзърнем там, където практиката е довела до истинско здраве.
Най-здравият народ - хунзийският, от който има какво да научим, се храни два пъти на ден - само на обяд и на вечеря - изпуска се сутрешната закуска.
Подобно на тях, древните елини, които също са били истински здрав народ, създател на висока световна култура, са се хранели два пъти на ден. Останало е изказването на техния голям философ и мислител Сократ, че само варварите  се хранят повече от два пъти на ден.
Българският народ, който се е славел в миналото с доброто си здраве и големия брой столетници, традиционно е практикувал двукратно хранене.
Американският лекар д-р Пол Брег, за когото вече стана дума, поддържащ своето здраве в истинската му форма, смята, че основният решаващ фактор за  това е двукратното хранене, което е установил - само обяд и вечеря.
Има автори, които препоръчват и трикратния начин на хранене, но нито един от тях не застъпва приемане на храната още в леглото или веднага след ставане, а винаги след сутрешна зарядка, гимнастика, разходка или друга форма на раздвижване. Освен това препоръчваните закуски са обикновено  течности, чай от билки, настойка от шипки или някакви други сухи плодове, или само плодове според сезона.
Четирикратното приемане на храна при нормални условия на живот може да  бъде осъществено само при деца, като между отделните хранения да има поне  три часа интервал, за да се даде възможност за добра и спокойна обработка на  приетата храна. Но вече възрастни хора да се хранят 4-5 или 6 пъти, това означава доминиращата мисъл на деня да бъде храненето. За развиване на   някаква задълбочена и сериозна работа или творчески процес, изискващ концентриране на вниманието, не може да се мисли. При такава форма на хранене се затормозява не само психиката, а и стомахът, което води и до физиологични увреди.
Детето, на което с педантична точност се подава храна 5-6 пъти на ден, остава  с впечатление, че най-важната задача на деня е яденето. Неконтролируемият  апетит и навикът да се яде по всяко време на денонощието са резултат именно  на подобно възпитание. За много млади хора днес е истинска трагедия неутолимият глад. На детето трябва да се дава храна само когато организмът му подаде сигнал, че е реално гладно.
С препоръката „често по малко" никой не е наясно докъде да ограничи приеманите порции. Тъкмо с практикуването на тази препоръка възрастните хора у нас се навъртат по цял ден в кухнята, мислейки за следващото си ядене.
Порциите естествено се превишават килограмите се трупат. С колкото и малко да е превишен дневният рацион, ако това става системно, неминуемо се стига до натрупване на килограми и съответните поражения от тях. Препоръката за приемане на храна „често по малко" е уместна само при много увреден стомах, като обаче внимателно се спазва оптималният дневен рацион на приетата храна.
За разлика от всички тези становища съществува и още едно - за еднократно хранене на ден. В повечето случаи то се практикува след приключване на работния ден. Спазва се принципът, че работата е несъвместима с пълния стомах - по време на трудовия процес се допуска приемане на съвсем леко смилаема храна: чай, плодов сок или плодове.
В миналото много народи са се хранили по този начин. Персите - здрав,жизнен, изключително красив народ - са имали еднократно хранене. Такова е било и храненето у средиземноморските народи. В Индия и досега има народи,които се хранят еднократно.
Налага се по-обстойно да се разгледа въпросът около двукратното хранене с  изключването на
СУТРЕШНАТА ЗАКУСКА.
И по този проблем не съществува единомислие между диетолозите: докато едни я препоръчват богата и калорична, други я ограничават или напълно я отричат като излишно и обременяващо хранене.
Първите се мотивират с това, че след продължителния нощен интервал организмът се нуждае от подкрепа за предстоящата му работа. Но не се и помисля, че за да се превърне в енергия, на тази храна й е необходимо време по-вече или по-малко часове, за да бъде преработена. От друга страна,организмът трябва да отдели енергия не само за работата през започващия  ден, а и за смилането на закуската. И колкото тя е по-калорична, толкова повече енергия е необходима за преработването й. Лесно е да се досетим, че в  случая нервната система и кръвообращението са натоварени с двойна работа -и с храносмилането, и с текущия трудов процес, поради което и.едното, и другото, т. е. всичко се върши половинчато.
Този, който е добър наблюдател, ще забележи, че със ставането от сън в ранните сутрешни часове не му се яде (естествено, ако не е загубил природния си инстинкт). Но ако е расъл при „грижовни" родители, мислещи само за храненето, и уговорките за закуска са започвали още с отварянето на очите, навикът вече е налице1.
Сутрешната закуска е изкуствено създаден навик.
Обикновена картина в тези семейства е детето да се отказва от закуската и да се стига до конфликтни сцени, тъй като то реагира под диктовката на своя все още запазен предпазващ го инстинкт. Огрубелият и невеж възпитател,действащ под влиянието на догми и предразсъдъци, безспорно надделява -закуската е приета, а с нея и развитието на болестните състояния.
Със ставането от сън човек е зареден със сили след продължителната нощна почивка. Вечерята, поета преди лягане, не е изразходвана като енергия. Сутрешните часове за специалистите са часове за очистване на организма от токсичните и отпадъчни материали и този очистителен процес се прекъсва с приемането на закуската.
Особено лош навик е пиенето на кафе сутрин. Лишено от всякаква хранителна стойност, то постепенно изтощава нервите и биологичния заряд, същевременно бавно, но сигурно намалява съпротивителните сили и устойчивостта срещу  болести.
Закуската, съставена от хляб, сирене или каквито и да са концентрати, изисква значителна работа на храносмилателните органи, за което организмът трябва да отдели съответно от силите си. Това, което може да се приеме, без да се пречи нито на работата, нито на развиващия се очистителен процес в организма, е някакъв билков чай, подсладен само с мед - един натурален продукт - или някакъв сочен плод, към който организмът има предпочитание. Д-р Пол Брег, който бимогъл да ни служи за пример на своите постижения спрямо собственото си здраве, сутрин изобщо не закусва. А ето какво споделя по този повод д-р Галина Шаталова: „Освен чаша'вода аз не вземам нищо друго, защото смилането на храната изисква енергия, а тя е нужна за предстоящата работа..." Д-р Робърт Джексън, за когото вече споменахме, привърженик на трикратното хранене, приема закуската си едва след като добре се е раздвижил след сутрешна гимнастика и осемкилометрова разходка. А закуската му се състои само от плодове, вода или билков чай.
В миналото българинът е практикувал ранно ставане, но никога със ставането не е мислено за някаква закуска, особено във вида, в който тя се практикува в света на новата цивилизация: бисквити, масло, конфитюри, кренвирши, салами, шунки,сладкиши, сандвичи и пр. За храна се е мислело едва когато е била отхвърлена част от текущата за деня работа - след около 3, че и повече часа. Физическата работа в първите сутрешни часове не само съдейства за раздвижването на организма след дългите часове на сън, но улеснява текущия очистителен процес.
Много лесно може да се констатира, че в първата половина на деня охотата за приемане на храна е слаба, тя постепенно се засилва в следобедните часове и расте с настъпването на вечерните.
Ако човек се научи да се вслушва и да разбира „какво му говори неговият стомах", а чрез него - и самата Природа, много предразсъдъци ще отпаднат. Когато стомахът е в състояние да поеме нова работа, той винаги ще сигнализира за това.
Тук бих искала да припомня думите на д-р Виктор Поше, че приемането на кафе сутрин веднага след ставане от сън е лош навик, а ползването на мляко, масло, яйца, кренвирши, салами, сандвичи, сладкиши и пр. води до лоши последствия.
Разрешаването на въпроса за сутрешната закуска по аналогия повдига и въпроса за обяда и вечерята, т. е. за
ДНЕВНИЯ РАЦИОН НА ЧОВЕКА.
Приетата през деня храна, оформена като дневен рацион, не само трябва да отговаря на изискванията на природата, но трябва да доставя на организма всичко необходимо, от което той се нуждае за едно здраво и нормално съществуване.
Тъй като и по този въпрос не е постигнато единодушие между учените, нека се обърнем към резултатите не на теорията, а на практиката.
Една опростена и лесно разбираема схема с включените в нея продукти е съотношението, до което са стигнали днес диетолозите и което е дало определени резултати:
25% - 1/4 - сурови или накиснати във вода сухи плодове;
25% - 1/4 - сурови зеленчуци според сезона (домати, краставици, зеленолистни зеленчуци, кореноплодни и пр.), ползвани като салати; 20% - 1/5 -
топлиннообработени зеленчуци - тези, които нямаме навика да ползваме в суровия им вид: картофи, фасул, леща и др. 10% - 1/10 - белтъчини: сирене, кашкавал, мляко, извара, орехи, бадеми, фъстъци., яйца, риба й т. н. 15% - 1/6-7 - въглехидрати - хляб (пълноценен, чиито трици и зародиш не са отстранени при смилането на житото), мед, захар, всички житни храни 5% - 1/20 - мазнини - растителни масла, краве масло.
Препоръчително е суровите растителни продукти -плодовете и зеленчуците - да се увеличават до 70 -80% за сметка на топлинно обработената храна.
От предложената схема е ясно, че главната съставка на дневната храна, на която се дава превес, са плодовете в сурово състояние. Наравно с тях се препоръчват и зеленчуците, които заемат половината от дневния рацион, като само една част от тях са обработени топлинно..
Особено важно е ограничаването на белтъчините, посочени като една десета от храната - основната храна остава тази от растителен произход.
Тъй като читателят вече има становище по въпроса относно сутрешната закуска, следва да се спрем по-обстойно върху обяда и вечерята.
Обикновено обядът се вмества в някакъв малък интервал от текущия трудов процес и поради това основното изискване е той да бъде съставен от леко асимилираща се храна и да бъде ограничен по количество. На всеки, който иска дневната му работа да бъде свършена, и то леко, обядът му трябва да има видът на разширена закуска - това условие е особено валидно за интелектуалците -хората на умствения и творческия труд с ограничено физическо натоварване.
Плътният обяд прави човека сънлив и следобедната работа върви мъчително и трудно. Трудности среща и храносмилателният процес поради двойното натоварване на нервната и кръвоносната система. Обядът, съставен от пресни плодове или зеленчуци (като първо меню) в комбинация с някаква въглехидратна храна - картофи, булгурена каша, спагети (от пълнозърнесто брашно),овесени ядки, качамак или просто един сандвич с черен хляб може само да  подпомогне текущия трудов процес. При подобен обяд работата е не само лека, но и приятна.
Вечерята, която обикновено протича при по-спокойна обстановка, когато е приключило трудовото натоварване и напрежение, вече може да бъде обогатена и по-пълноценна. Освен салатите, сервирани като първо меню и зиме, и лете, и порция топлиннообработени зеленчуци (по желание), уместно е включването и на белтъчната храна. Хлябът - винаги пълноценен - черен.
Почивката след вечерята дава възможност за осъществяване на нормално  храносмилане.
Главното, към което винаги трябва да се стреми всеки един, е да се държи  сметка за приетата през целия ден храна. Ограничаване и контрол са необходими, защото ако вие не отчитате погълнатото количество, вашият организъм го отчита. Превишаването на определения оптимум винаги има лоши последствия и първият сигнал е нарушаването на спокойния сън, вторият- увеличаването на теглото, невроза. Има хора, които по най-различни причини се хранят само вечер - те спокойно правят своята плътна вечеря, без това да нарушава съня им, тъй като тя е точно необходимото количество храна, изисквано от дневния рацион.
Древните спартанци, славещи се и до наши дни като здрав и жизнен народ,съзнателно не са приемали никаква храна през деня, за да изпитат истинската радост не само от сядането на трапезата на истински гладни хора от поднесената храна, но и от удоволствието тя да бъде споделена с цялото семейство и с любимите хора.
За разлика от спартанеца нашият съвременник при настъпване на времето за вечеря вече е приел почти целия си дневен рацион: закусил е плътно, обядвал е в стола или в ресторант, също изобилно, между храненията е приемал бонбони, сладоледи, бисквити, вафли, кафета, сиропи, сладкиши, плодове, разни видове захаросани или солени ядки и т. н., и безспорно, когато е дошло времето за вечеря, не е гладен. Той сяда на масата поради създадения отдавна навик, но истинският апетит липсва, липсва и истинското настроение. Поднесената храна обикновено не го задоволява и той посяга към нещо по-пикантно - към ордьовъра, алкохола, за да му се отвори апетит. Преситеният човек обикновено е раздразнителен, лесно предизвиква конфликтни ситуации. Такъв човек не обединява своето семейство, той го руши. Храненето е изключително важен фактор за обединяване на семейството. На масата трябва да се сяда с добро чувство. Има ли истинска нужда от храна, й най-семплото меню ще се яде с удоволствие.
РАЗЧИТАЙТЕ НА СЕЗОННАТА ПРОДУКЦИЯ НА СОБСТВЕНАТА СИ ЗЕМЯ!
Няма страна без сезони и съответната сезонна продукция на земята. Така е и у  нас. И с този ритъм на земята човекът е свикнал и се е приспособил.
В България сезоните са четири - всеки характерен сам за себе си - и векове наред хората са били облагодетелствани от тази сезонна храна.
Продукцията на нашата земя е изключително богата и разнообразна. Това е възможност не само за добро задоволяване, но и за добро здраве. Векове наред народът ни е живял и разчитал на своята земя -винаги здрав и жизнен. На внос не  е разчитане.
С установяване на новостите на цивилизацията в храненето на българите се включиха нови храни, изместили старите форми на хранене: салами, кренвирши, изобилно хранене с месо, шунки, хамбургери, торти, кексове, вафли, бонбони, разни видове сладкиши, сладоледи, кафета, шоколад, кока-кола, бира и още много други приумици на цивилизацията, заели огромно място и нарушили простичкия начин на хранене на българина. Това естествено не е останало без последици: тревожно е влошено здравословното състояние с болести на храносмилателната система, нервите, както и всякакви други разстройства и израждане на органите.
Живеещ близо до земята, българинът в миналото е ползвал непосредствено нейната продукция, която му е осигурявала истинско сезонно хранене.
Но нека започнем с пролетта и видим какво ни предлага тя, както и да си отговорим на един съществен въпрос: Ползваме ли пълноценно даровете на нашата природа? Нека направим преценката си.
Още с първите слънчеви дни след зимата всичко започва буйно да расте. На наше разположение са марули, салатки, репички, спанак, киселец, лапад, лобода,магданоз, пресен лук и чесън, както и голям брой диворастящи треви, които ние все още не познаваме достатъчно добре. И всички тези зеленолистни зеленчуци ни се сервират с богатия си и ценен биологичен заряд от соли, витамини, микроелементи, ензими и особено ценния хлорофил, за който организмът е зажаднял след дългата зима. Ако се подхожда с разбиране, цялото това зелено разнообразие трябва ежедневно да присъства на трапезата в натуралния си суров вид - като салата например. От топлинно обработените зеленолистни зеленчуци стават прекрасни супи и менюта.
Един от най-ценните продукти на пролетта е копривата, все още растяща в диво състояние - без химична и всякаква друга обработка. Особено ценно е ползването й в сурово състояние - ситно нарязана или смляна с миксера като зелено пюре и добавена към салатите. Топлинно обработена, копривата се превръща в приятни и вкусни менюта. Когато към края на пролетта листата й наедреят и загрубеят, могат да се изсушат за ползване през зимата, а смлени - като добавка към шарената сол.
Особено важно условие е салатите да се консумират веднага след приготвянето им. С престояването си те губят своята стойност. Към всички салати от зеленолистни зеленчуци може да се добави покълнало жито, както и ситно нарязани диворастящи треви.
Освен зелената салата в дневното пролетно меню трябва да бъде  предвидена порция пролетни плодове - череши, ягоди, вишни и пр.
Лятото пристига с другите видове зеленчуци -краставици, домати, чушки.
Домакинята е улеснена. Важно условие е вечерната салата да бъде винаги подправена с лук или чесън, както и с някакъв листен зеленчук, като магданоз, копър или нещо подобно, и то ситно нарязани. Осигури ли се порция салата, както и порция сезонни летни плодове, осигурява се най-необходимата храна за поддържане на здравето и живота. По този повод големият диетолог и учен Аре Веерланд прави следния извод: „Оказва се, че тъкмо растителните продукти са тези, които укрепват организма и водят до физическо и душевно обновление."
Но идва момент, когато студеният зимен вятър е помел това, което е над  земята, и по полето стърчат само оголени стъбла. Вкусните домати и краставици  са отминали. Но понеже Майката Природа е истинска грижлива майка, тя е скътала в земята за човека още по-богат асортимент от храни -кореноплодните зеленчуци, а именно моркови, картофи, целина, алабаш,пащърнак, гулии, лук, праз, чесън, зеле и гер. През цялото лято те са трупали в себе си богат асортимент от соли, витамини, микроелементи,както и богат заряд от слънчева енергия.
Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете,така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната. Морковите, зелето, алабашът и червеното цвекло могат да бъдат основните материали за салатата. Към тях в различни съчетания и комбинации могат да се включат според вкуса целина, пащърнак, гулия и други коренни зеленчуци. Към всяка салата би трябвало да се прибавя лук, чесън, праз или хрян. Зеленчуците се обработват с ренде или миксер.
Подправени с растителни масла, лимонов сок или сол на вкус, те са толкова приятни, че могат да станат любима храна и да изместят топлинно обработената. За една салата не е необходимо да се включват повече от два до три-четири зеленчука.
Създаде се традиция зеленчуците да се заменят с консервирани или с туршии. Човешкият организъм се нуждае от жива храна. С консервирането на зеленчуците животът в тях е убит, освен това е използвана повече сол.
Туршиите могат да бъдат допълнителна гарнитура към приготвените салати.
И при зимното хранене към дневния рацион освен порцията зеленчукова салата се запазва и порцията плодове. Най-хубавите круши и ябълки са именно зимните сортове, а също така на разположение са и вносните плодове - портокали, грейпфрути и др. При липсата им могат да бъдат заменени със сушени, накиснати във вода до омекването им. За да се запази сладостта им, във водата се добавя малко мед.
За зимните месеци природата ни е осигурила още една своя естествена консерва - черупчестите плодове като орехи, бадеми, лешници, кестени,фъстъци и др. Ценна храна са всички житни и всякакъв вид семена: сусам,слънчоглед, тиквени семки, които могат да се ползват накиснати или покълнали.
Когато всички тези сезонни дарове на природата бъдат старателно включени в  дневното меню и ползвани, организмът ще получи всичко под формата на соли, микроелементи, витамини, ензими и пр. Няма да се допусне развиване на авитаминоза, атония на червата, запек или колит.
Заменянето на тези животворни продукти, което не е рядкост в цивилизования свят, с месо, колбаси, кренвирши, шунка, риби, както и консумация на много захар, бяло .брашно, тестени произведения, торти, пасти, бонбони, шоколад и др. неминуемо води до изтощаване и физиологичен глад, още повече като се добави и редовното ползване на алкохол, кафета и тютюн.
Започне ли съзнателното включване на пресните сезонни плодове и зеленчуци,то не само постепенно става навик, но започват да се събуждат и потисканите до момента вътрешни инстинкти, вложени във всяко живо същество. Те  започват да действат - поквареният вкус започва да отстъпва и постепенно да се нормализира. Вредните за здравето храни-постепенно минават на заден план, а централно място заемат растителните продукти, и то в суровото им състояние. Природо-съобразното хранене се налага по съвсем непринуден начин - с нови навици и нови душевни настроения.
ЧАСТ ВТОРА
ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНЕНЕТО
Много са изискванията, свързани с хигиената на храненето на човека, но едно от най-основните и сериозно нарушавано в нашия цивилизован свят е спазването на необходимото количество за дневен порцион. С други думи казано -приетата храна да отговаря по количество на нуждите на организма - пълна компенсация между възприетата и изразходваната енергия.
Дивите животни, живеещи в своята естествена природна среда, където не се намесва човекът, със запазения си естествен инстинкт знаят коя е предназначената им от природата храна, както и количеството, определено им като дневен рацион. Те не нарушават нито качеството, нито количеството на приеманата храна, което ги държи стегнати и здрави.
Но дали това е така и при човека, който е с претенции за най-разумното същество на планетата? Постигнато е благоденствие и изобилие от храна и вместо разумност и необходима пестеливост той проявява
ПЪЛНА БЕЗКОНТРОЛНОСТ И СИСТЕМНО ПРЕЯЖДАНЕ
Живеем в свят с постигнато изобилие от храни: магазини и павилиони, пълни с лакомства с блестяща опаковка, към които лесно се посяга. Необходимата разумност и пестеливост остават на заден план...
Съществена причина за претоварването с храна при нашия народ са предразсъдъците, с които много старателно трябва да се води борба.
Един от най-разпространените от тях, осакатил много съдби, е схващането, че пълната, налята и закръглена фигура е признак за здраве, под влияние  на което още от най-ранни години на детето умишлено се завишават порциите храна. Кръгличкото пухкаво детенце израства в още по-закръглен  млад човек с добре обработен апетит. Вървейки по улиците, той не може вече да отмине нито един подкрепителен пункт и да не посегне я към баничката, я към някое подкрепйтелно питие -кола, бира или сладолед: невежеството завинаги си е казало думата. '
Другият не по-малко значим и разпространен предразсъдък е да се завишават порциите на приеманата храна, защото се вярва, че тя дава сили. Не се взима под внимание фактът, че тя е сила, когато съответства на моментните нужди на организма, а излишъкът й е баласт, който поглъща сили, за да бъде обработен. Системно претоварваните с храна деца са лесно податливи на простудни и други заболявания: детето става инертно и губи естествената си живост.
С убеждението, че храната е сила, се поразяват не само децата, но и възрастните хора. Тяхната енергия намалява с годините по различни причини и поради амортизиране на органи, вследствие на което те насочват вниманието си към повишаване на калоричността на храната. Резултатът естествено е не увеличаване на силите, а натоварване на храносмилателния тракт, както и на целия организъм. Прехранването води до натрупване на излишни килограми, отслабване на съпротивителните  сили, податливост към заболявания и преждевременно остаряване.
Никога не бива да се забравя, че всяка излишна хапка храна строго се контролира от „природния лекар", за да се спази определеният  оптимум -различен и строго индивидуален за всеки.
Има още една причина, която също води до превишаването на храната - това е слабостта на човека да си създава удоволствия с претрупаните трапези. И обикновено това са същите хора, които в детските си години са  или заставяни насила от родители и възпитатели да си изяждат подадената им порция, като им е внушавано, че за да пораснат, трябва да си. изяждат яденето.
Трайно създаденият навик впоследствие прераства в истинска лакомия - търсене на удоволствие в богатата трапеза.
За да се допускат тези отклонения и слабости, причината в основата си е само една - липса на разбиране, принципност и култура по въпросите на храненето. Всеки, който е наясно с този проблем, никога не би посегнал към каквото и да е лакомство, ако в момента не е гладен.
Особено фатално е, когато това невежество и липса на култура се проявяват по време на бременност от бъдещата майка. С превишаването на количеството храна тя не само уврежда себе си, но излага и бъдещата си рожба на същите фатални фактори.
БАЛАНСИРАНЕ НА ПРИЕТАТА И ИЗРАЗХОДВАНАТА ЕНЕРГИЯ
Ако приетата храна превишава енергийния разход на организма, излишъкът се наслоява като патологична тъкан, която вреди и пречи на нормалните функции и предизвиква болестни състояния. Приетата енергия посредством храната трябва да е равна на изразходваната.
Прехранването на първо място разстройва храносмилателната система.
Както всеки орган, така и стомахът има своите ограничени възможности за работа. За излишно приетата храна сокове или не се отделят, или се отделят в недостатъчно количество.
Системно натоварван, стомахът първоначално се уморява, а впоследствие заболява. Храната, за която не са отделени сокове, неминуемо развива гнилостни процеси, ферментации и газове. Асимилацията на храната е непълна. Има ли гниене, образуват се токсични материали, които отравят целия организъм!
Прехранването е основен фактор за затлъстяването, наднормените килограми, захарния диабет, високото кръвно .налягане, инфаркта на миокарда, мозъчния инсулт, както и за нарушаването на хормоналното равновесие. И от всичко това следва тежка старост, съкратен живот и ненавременна смърт.
Деца, които повече от необходимото са хранени с мед, бонбони, сладолед, подсладени напитки, сладкиши и всякакви други захарни изделия, са  застрашени не само от напълняване и последващите ги заболявания, но и от забавяне на растежа.
Ако човек още от най-ранно детство се възпитава от родителите си,възпитателите и учителите според изискванията на природата, той не само ще запази добро здраве, но и естествения си инстинкт. Здравият човек винаги има запазено чувство кога да яде, колко и какво точно* При лошо възпитание, когато в детските години се насърчава към непрекъснато тъпчене с храна или се насилва, този инстинкт се притъпява и загубва - едно съвсем обикновено явление в света на цивилизацията.
Пълна демонстрация на липсата на разбиране и на култура по въпроса в целия цивилизован свят са хората с наднормено тегло. Би трябвало още от най-ранна детска възраст да стане катоЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВСЕКИ ДА ЗНАЕ И ДА ПОДДЪРЖА НОРМАЛНОТО СИ ТЕГЛО.
Човекът с наднормено тегло е не само обременен, но той е- един потенциално болен човек. Именно затова теглото винаги трябва да бъде в допустимата норма. Според нашата медицина изчисляването на нормалното тегло става като от височината в сантиметри се извади 100. Но според по-нови източници тя е занижена с още 10%, а дори и повече.
Пълнотата и затлъстяването у децата и младите хора са съществена пречка за тяхното нормално развитие - физическо и интелектуално.
За човешкото тяло - от раждането до пълното му израстване и развитие - са необходими около 20 години. Ако този човек е расъл и се е развивал при по-благоприятна обстановка и при просветени родители с изградена култура по въпросите на храненето, той ще оформи красиво и хармонично тяло с точно НЕОБХОДИМИТЕ килограми. При това положение органите му ще бъдат развити така, както ги е запланувала природата спрямо собствения му ръст. Сърце, бял дроб, черен дроб, бъбреци, жлези и т. н. се развиват и оформят до размери, необходими за обслужването на тяло с това тегло.
Техният обем се увеличава само при болестни състояния.
Всяко отклонение от теглото, дори да е само с Г-2 килограма (а обикновено наднорменото тегло е по-голямо), заставя вътрешните органи да полагат„извънреден" и в повечето случаи непосилен труд. И поради спецификата на този труд - обслужване на жизнени процеси - той е без прекъсване, скоро  настъпва умора, после умората прераства в преумора, а преумората води  до болестни състояния. Животът на органите е съкратен, а с това и на техния невеж и нехаен притежател. Статистиката е категорична: установен  е по-краткият живот на хората с наднормени килограми.
Допуснатите отклонения в теглото - натрупването на наднормени килограми -водят до израждане на тъканите и оттам до заболявания като склероза, диабет,високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, нарушения в обмяната,инфаркт и какво ли още не. Но не само физиката е поразена - всички тези заболявания се съпровождат със съответните психични отклонения.
Психичната форма на човека е загубила нормалния си вид.
Често оправдание при натрупването на килограмите е, че това е следствие от  нарушената обмяна. Но вярно е точно обратното - натрупаните килограми  нарушават нормалните обменни процеси. Че това е така, доказва фактът, че  със свалянето на килограмите и връщането на нормалното тегло се нормализира и обмяната.
Задължение на всеки е да знае нормалното си тегло. Да знае размера на талията и ханша си. Да следи за най-малките и незначителни отклонения, тъй като те често говорят за сериозни нарушения в работата на вътрешните органи.
Приученият да следи за своята стегната фигура и нормално тегло вече си е извоювал половината здраве. Първото легитимиране на човека при запознанство е неговата фигура, която красноречиво говори и за висотата на неговата душевност. За това е необходимо да се разработват принципи и да се изгражда култура по тези въпроси.
Нека помислим и за естетическите критерии: дали отпуснатият тлъст корем, удебеленият врат или натрупаната тук-там по тялото мастна тъкан могат да задоволят един изискан вкус?
Особена неяснота по този проблем съществува сред възрастните, от което следва да се запитаме
ДАВА ЛИ НИ ВЪЗРАСТТА ПРАВО ДА ПЪЛНЕЕМ?
Поради погрешната информация у нашите възрастни хора е насадена мисълта, че с напредването на годините увеличаването на телесното тегло е съвсем естествено, т. е. натрупването на тлъстини е разрешено и едва ли не е в реда на нещата. Малцина се замислят доколко това е допустимо.
Но нека разгледаме проблема в неговата последователност. Докато човек е млад и силовият му заряд е на висота, той води подвижен живот, нормално функциониращите му органи се справят дори и с превишеното количество храна. Обикновено увлечен в младежките си занимания и залисии, той не се стреми нито към редовно приемане на храна, нито към гастрономически угаждания, поради което тялото му запазва нормалния си вид и тегло.
Но с напредване на годините под влияние на социалната среда се променят и навиците, и поведението на младия човек: първоначалното несъзнателно поддържане на „улегналия" начин на живот на възрастните, а по-късно принудителното обездвижване в службата и семейството се превръща във втора природа. Небрежното, но истинско първоначално отношение към храната се измества от порочната представа за семеен уют, където основно се налага„редовното" обилно хранене, което неминуемо води до увеличаване на телесното тегло.
В годините на младостта, докато вътрешните органи работят с пълния си капацитет, дори и да се превиши количеството на храната, организмът се справя. Трансформирана в сила, храната дава големи възможности. Но настъпва момент, когато тези органи, като всеки работещ механизъм, с всяка измината година започват да се похабяват и силовият им заряд започва да отслабва и намалява. С напредването на годините напредва и тяхната амортизация. И точно тук следва логичният въпрос -следва ли амортизираните и отслабнали вътрешни органи да се товарят със същата работа както преди?
Нека разгледаме най-напред средната възраст на човека - тази между 40 и 60 години. През този период човек все така продължава да работи интензивно.
Стабилизираното семейство му осигурява възможност за редовно приемане на храна, и то в изобилие и обикновено твърде калорична. Талията, както и коремът, постепенно започват да увеличават обема си. Вместо постепенно и незабележимо да започне намаляване на количеството на приеманата храна поради отслабване работоспособността на вътрешните органи, менюто става все по-обогатено в сравнение с това в младостта. Функциите вече са двойно натоварени: от една страна, със завишеното количество на храната, от друга - с увеличените килограми, също товар на организма за тяхното поддържане. През това време безспорно е в ход и текущият трудов процес, явяващ се като трето натоварване. При подобен подход амортизирането и остаряването на органите тече твърде бързо.
Възрастта напредва и настъпва пенсионирането. Като натоварване трудовите задължения отпадат, а всичко друго си остава така, както е било, дори грижата за храната става по-голяма, както и редовното й приемане. Обикновен модел е при това положение жените да се отдадат изцяло на кулинарията, като непрекъснато се въртят из кухнята. Изобщо не се мисли за това, че теглото продължава да се увеличава. Значително отслабналите и похабени органи (а често те вече са сериозно болни и изискват щадене) са натоварени с храна, която изисква съответната преработка. От друга страна, сериозно завишените килограми (в повечето случаи) също се нуждаят от сили и възможности за поддържането им.
Логичният извод в случая е ясен и простичък: С всяка прибавена към възрастта година да ограничаваме по малко сервираната на трапезата храна, съобразявайки се с възможностите на организма. Контролът над килограмите трябва да бъде непрекъснат - снизходителното отношение е неуместно. Стегнатата форма на корема и гъвкавостта на талията не са привилегия само на младостта. Те трябва да се поддържат и в по-напреднала възраст с разбиране и съзнателност.
Пенсионната възраст трябва да бъде прекрачена не като грохнал старец, а като истински жизнен и работоспособен човек със запазени системи и функции на организма, макар и с леко отстъпил силов заряд. Обременяваме с излишни килограми не трябва да има.
В годините, в който живеем сега, когато броят на младите работоспособни хора намалява, а този на хората в пенсионна възраст расте, би трябвало да се помисли как да се удължи и съхрани тяхната работоспособност, за да не бъдат непроизводителното бреме на обществото.
Необремененият с излишни килограми човек и без наслойки от патологични тъкани, пречеши на нормалните функции на органите, запазва и тяхното здраво състояние. Няма болести на старостта, има само лошо стопанисване на физиката с изобилна и зле подбрана храна, груб а невеж подход към собственото ни тяло.
Не се ли ограничи количеството на храната, не се. ли направи подбор според природните изисквания, неминуемо се стига до пълнота, водеща след себе си и друг проблем, върху който предварително трябва да се помисли, за да не се допуска
ГРОЗНАТА ПАТОЛОГИЧНА СТАРОСТ,
която непрекъснато наблюдаваме около нас, с физически и душевни израждания - мъчителна и тежка - проблем не само за този, който я е допуснал, но и за хората около него. Такива хора са тежест не само за семейството, но и за болничните заведения, почивните станции или старческите домове. Това е и голям социален проблем. Понякога тези хора, превърнали се в жив инвентар на собствения си или на старческия дом, водят истински паразитен живот, разчитайки изцяло на грижите и услугите на младите.
Допуснатите до крайност патологични отклонения - старческо слабоумие, недъгавост, невротични прояви, мудна мисъл, неврастения - будят неприятни чувства и този, който се грижи за такъв човек, винаги трябва да полага усилието да ги преодолява.
Още повече че е залегнало разбирането, че всичко това са естествените последствия на остаряването, както и на представата, че шейсетгодишната възраст е вече реално време за остаряване. Прехвърлилите 50-те приемат за нормално да мислят за старостта, за склерозата, за емфизема, за влошаването на зрението и слуха, за всички болестни прояви. А всичко това са само  признаци на преждевременната и ненавременната старост.
Ако надникнете в старческите домове, ще видите хора с подпухнали и  обезформени лица, подути клепачи, зад които очите вече не се виждат, угаснал поглед, плъзгащ се апатично към околния свят. От буйната някога коса са останали жалки посивели снопчета, коремът е увеличен и затлъстял, ръцете са с възлести и сковани стави, както и краката, които се движат с бавна и несигурна стъпка. Ако сте познавали този човек на младини и не сте го виждали дълго време, вие ще се изненадате до каква степен дегенерациите и процесите на израждане са променили целия му облик - до неузнаваемост.
Не се ли корени тук причината за отбягването на общуването с възрастните хора? Техният отблъскващ вид кара младите да избягват срещите с тях, ужасявайки се от мудната им мисъл, неврастеничното и негативно поведение, закостенелия фанатизъм, както и често допусканите немарливост и нечистоплътност.
Основна причина за всичко това е начинът на хранене - изгубване на мярката, характерният увеличен апетит, стигащ до лакомия. Въпросът е дали всичко това може да бъде избегнато? Отговорът е -МОЖЕ! Това ни го доказват хората от другата страна на проблема - те са с приятна външност, весел нрав, стегната фигура; макар и побеляла, косата си е на мястото, излишно натрупани  килограми няма, очите им гледат весело и с интерес околния свят, а мисълта им е ведра. Те все още мислят! Независимо от напредналата си възраст, те се движат леко и винаги са включени в някаква трудова дейност - грижат се за своята градинка или просто са в помощ на младите.
Много са примерите на хора, които и в напреднала възраст (според нашите представи за това) продължават занаятчийската или творческата си дейност и са запазИли своята работоспособност и творчески интелект.
Жив пример беше един наш съвременник, големият учен океанограф Жак Ив Кусто, който на 90 години все още работеше интензивно като ръководител на големи морски и океанографски изследвания. С приятна и стегната външност, подвижен и инициативен, той беше не само уважаван от младите си сътрудници и колеги, но и техен желан приятел и вдъхновител.
Много творци са доказали, че човек е в състояние да запази големи творчески сили и духовна висота и в най-напреднала възраст. Вагнер на 70 години композира „Парсифал". В още по-напреднала възраст, на 80 години, Верди написва „Фалстаф", изключително продуктивният Тициан на 99 години рисува своята „Пиета", творба, която по нищо не отстъпва на създадените от него в по-ранна възраст. Гьоте завършва втората част на „Фауст" на 83-годишна възраст, само два месеца преди смъртта си. Големият труженик на изкуството Микеланджело, създал едно изключително зряло творчество, работи интензивно до самия край на живота си - 89 години. Тези хора не са допуснали нито старческо слабоумие,нито старческа неврастения, а са останали уравновесени и дейни до последните си дни, за да ни оставят своя голям пример.
Докато в цивилизованото общество подобни възрастни хора са само изключение, при дълголетните народи, за които вече споменахме, старостта е в здрава и перфектна форма. Това, което ние наричаме „болести на старостта", там изобщо не съществува.
Хунзийците, чиято продължителност на живота обикновено достига до 120 години, въпреки дълбоката си възраст не са грохнали старци, запазват работоспособността си до края, като остават приятни и интересни събеседници, необременени от патологичните старчески деформации.
При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет среща столетничката Кхят Лазурия, която е на 138 години. Никога не е боледувала от нищо с изключение на първата хрема в живота си, споходила я същата година. За нея тя пише: „Мъничка, слабичка, очите й светеха с весели пламъчета... Аз реших да проверя зрението й, като й дадох да вдене игла.
Оказа се, че тя има великолепно зрение - вдяна иглата, преди да успея да я снимам. Това беше направено много бързо. Престанала да работи едва преди 4-5 години, Кхят е омъжвана 4 пъти и последният й брак е бил на 108 години!"
Общото впечатление от столетниците при всички изследвани дълголетни народи е, че няма особена разлика във фигурата на младите и старите - слабички, стегнати, стройни, с подвижни стави и лек вървеж. Там не се допуска наднормено тегло.
Изводът е, че щом тази стегната форма на старостта е постигната при кавказци, хунзийци и други дълголетни народи, тя може да бъде постигната и при нас, стига да се подхожда с разбиране и съзнателност.
Независимо от географското местонахождение, човешкото тяло се подчинява на едни и същи природни закони и изисквания. Следвайки природосъобразния начин на живот и на хранене, съчетани с придобивките на културата, ние можем да постигнем много.
Докато човек е още в своята младост, в пълната си физическа готовност с ясна мисъл, със здрави и силни мускули, както и с добре запазени волеви способности, той лесно може да маневрира със себе си. Следи ли за стройната и стегната фигура, гъвкавостта на гръбнака и запазването на силовия заряд и най-важното - да не допуска напластяването на каквато и да е патологична тъкан, запазената форма ще остане до старостта. Добрата физическа форма осигурява добра психическа и душевна кондиция, човек преодолява годините и стига до една истинска и СЛЪНЧЕВА СТАРОСТ.
Напреднат ли годините, храната трябва да бъде ограничена, без капризи и увлечения. Килограмите не трябва да се увеличават, а леко да се намаляват. Колкото един орган е по-слаб, толкова по-малко трябва да се товари с работа, за да се удължи животът му и да се предотврати неговото заболяване.
Съществува още един болезнен въпрос, свързан с установилите се в живата ни вредни навици и предразсъдъци, и това е безогледното
ПРЕВИШАВАНЕ НА ДНЕВНАТА ХРАНА НА ДЕЦАТА.
С тази глава искам да защитя милите малки дечица, безпомощни да се противопоставят на невежественото и грубо отношение към тях, на което те стават жертва по-често, отколкото се предполага.
Обикновена практика е този, който се грижи за детето, да определя по свое усмотрение порцията храна, която трябва да му поднесе при поредното  хранене. И тъй като при възрастните превишаването на количеството е станало нещо обикновено и редно, това се практикува и при децата, без да се вземат предвид изискванията на детския организъм. Обслужвайки предразсъдъка, че колкото повече храна се поглъща, толкова повече сили и здраве дава тя, детските порции системно и съзнателно се превишават както по количество, така и по калории.
Освен това съшият този „възпитател", бил той майката, бабата или „лелката", има амбицията неговото детенце, детенцето, което отглежда, да бие на очи с налятата си фигурка и закръглените бузки, което според техните разбирания означава, че е по-здраво от другите.
Превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден -това е вече първото сериозно отклонение спрямо количеството на приеманата храна. За пораженията, които носят тези „няколко хапки", никой не се замисля, както и за трагедията, на която по този начин се слага началото.
Отначало детето приема наложената му храна, .защото е добро същество, дошло на този свят с пълно доверие към него. Но настъпва моментът на  пресищането и то започва да се противопоставя. Инстинктът, вложен от  природата, т. е. „вътрешният лекар", започва да си казва думата - АПЕТИТЪТ ИЗЧЕЗВА! Докато възпитателят не държи сметка за количеството на необходимата за детето храна, „вътрешният природен лекар" отчита всяка приета хапка в повече. Настъпва паника -детето не иска да яде!
Ако срещу детето има обаче възпитател с необходимата култура и с по-задълбочено аналитично мислене, той веднага ще разбере допуснатата грешка. Но за съжаление мнозинството хора, на които се поверяват децата, дори и самите родители, нямат нито отношение, нито разбиране по въпроса. И тъй като насилието е взело преднина в нашия живот, не се мисли за нищо друго, освен как да се накара това нещастно дете „да слуша" и да си изяжда предоставената му порция.
Развихреното въображение започва да обмисля начини, които да заставят детето „да си изяде всичко". И това, което се измисля и предприема в случая, е в толкова богати варианти, че би било трудно да се спрем на всички, но интересен е фактът, че в основата на всеки един от тях е принудата. Никакво съобразяване с изискванията на природата.
Най-обикновеното нещо при това положение е включването на храна, която да възбуди апетита - нещо подсладено, пикантно или предпочитано от детето лакомство. Появяват се бисквити, кексове, колбаси, въобще всичко, което може да привлече вниманието на детето. С това се постига някакъв частичен временен ефект, но положението си остава същото - апетитът липсва. Но това не остава без лоши последици. Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве... Вкусът и стремежът към реално здравословните храни е на заден план или съвсем отстъпва. На преден план са шоколадът, бонбоните, вафлите, сладоледите, саламите, а по-късно - кафетата и алкохолът.
Друга практика при отказ от страна на детето да изяде определената му порция е отвличане на вниманието му с разказване на приказки, разиграване на трикове или нещо друго, докато съдържанието на чинията се прехвърли в устата му. Тук умело и хитро се използва повишеният интерес на детето към заобикалящия го свят, който то опознава. И докато" слуша интересната приказка или гледа разиграния трик, механично приема подадената му храна. То дори е готово още да му сипят, само и само да му разказват нещо интересно. Възпитателите са наясно с това и хитрините им успяват. Но и тук пагубните последици не закъсняват. За храната, за която не е проявено желание, не се отделят необходимите сокове и тя предизвиква гнилостни процеси, които от своя страна впоследствие дават жестоки поражения върху храносмилателните органи. Освен това, заслушано в разказа и загледано в триковете, детето механично нагълтва храната и не я сдъвква добре. А и то все още не е приучено да дъвче - тази задача е една от основните на възпитателя -да го научи да дъвче. Затова той трябва да е търпелив и съзнателен, да създава правилни навици на хранене.
Друга поредна хитрина на възпитателя е да дава желани от детето обещания -водене на куклен театър, на разхбдка, на цирк, купуване на желана играчка. И при това обещание порцията храна е преминала автоматично в стомаха на детето. Дали обещанието ще бъде изпълнено, или не - няма значение, но поставената цел от страна на родителя или възпитателя е постигната.
Особено драматично е положението там, където се действа със заплахи.
Детето е деликатно и неукрепнало същество и като физика, и като психика.
Уплашено, то с мъка гълта хапка след хапка. Строгият тон и острият поглед на неговия възпитател го сковават върху стола и то не смее дори да се разплаче.
Възпитателят отново е победил - порцията е изядена. Под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции.
Нека надникнем в нашите детски градини, където майките са поверили своите деца, разчитайки на компетентността на персонала, който поема грижата за тях. Нека напомним, че това става в една възраст, когато се създава I база за здравето през целия живот. Дали е оправдано доверието?
Животът в детската градина е колективен и детето се приобщава към него. То все още не знае кое е вредно и кое полезно за него. Храната се сервира в определени часове. За някои от децата това е реалният час на хранене, но за други - не е. Лишеното от избор дете трябва да се подчинява на колектива. В разрез с хигиената на храненето то втори път трябва да се подчини на колектива и да изяде поднесената му храна, независимо дали тя е приемлива или желана в момента от неговия организъм.
Бих искала тук да засегна, без да коментирам, един въпрос: Дали храната, приготвена от специалистите като дневно меню за децата, отговаря на необходимата за формирането на тяхното добро здраве, растящ и развиващ се организъм? Резултатите при децата, които посещават детските домове, са отчайващи и не говорят в полза на практикувания хранителен режим - в повечето случаи е постигнато едно лабилно физическо и психическо здраве.
Тогава естествено си задаваме следния въпрос: не трябва ли специалистите да направят преоценка на предлаганото хранене на децата?
В детския дом е обичайно явление детето да отказва поднесената му храна по някакв'и вътрешни подбуди, продиктувани му от все още съхранения инстинкт.
Обикновено това става, когато му се поднасят мазни яхнии, готвени с месо. Но в този детски дом малкият човек е без право на избор - определената порция трябва да бъде погълната. Без много сантименти то е заставено да се подчини.
Понякога (и то твърде често) методите са толкова огрубели и примитивни, че часовете за хранене се превръщат в часове на психичен терор и тормоз, които по-късно довеждат до функционални разстройства, а още по-късно до патологични и дегенеративни процеси.
Но тук се намесва още един въпрос - невежеството на родителите. Често по тяхно настояване се апелира детето им да се заставя да изяжда сервираната храна. Съображенията са, че „детето расте" и трябва да бъде нахранено добре, а се взема и предвид, че за храната е заплатено...
Един доста разпространен начин за предизвикване на апетит у детето е честото прибягване до лекарства и билки. И тъй като парите са голям двигател - шарлатаните са се погрижили и за това. Загрижените родители ги купуват и, към утежненото състояние на детския организъм се добавя някаква съмнителна смес -детето се заставя да я погълне. И отново е победено -апетитът е събуден, а пазещият го природен инстинкт е притъпен - то вече яде всичко, което му се поднася.
Детето става закръглено, пухкаво, желанието за движение намалява, повече му се седи пред телевизора или пък предпочита настолни игри, които не изискват физически усилия и много движение. То дори може да започне да отбягва общуването с други деца и тяхната компания.
С превишаването на теглото детето губи естествената си лекота и подвижност.
То е обременено не само физически, но и психически. Приетата в повече храна води до забавяне на рефлексите, затвореност, меланхоличност, забавяне на мисленето, неприязън, изострена чувствителност, плачливост, мързел, отпуснатост и т. н.
С напредване на болестното състояние нервността се засилва, детето губи веселия си детски дух, жизненият му тонус е спаднал, то става податливо към инфекции и простудни заболявания.
Когато на детето се дава само количеството храна, което желае, то ще запази не само апетита си, но и своя природен инстинкт, ще запази здравето си, ще бъде пъргаво, лекоподвижно, стегнато, инициативно, със здрав цвят на кожата. Светът ще го развеселява, ще бъде бъбриво, ще играе и ще проявява естествения си стремеж към движенията, защото те ще му доставят удоволствие. Интересът му към света ще е повишен.
Едно от лошите последствия на прехранването, особено с храни от животински произход, са болните сливици.

УРОЦИ ПО НАСИЛИЕ И ХИТРИНИ,
Тъй като храненето е всекидневно повтарящо се действие, в зависимост от неговото процедиране то изиграва отчасти и своето възпитателно действие.

Ако детето бъде заставено насила да изяде против волята си поднесената му порция - това е един от първите уроци по насилие и замаскирани хитрини.
Отначало то не усеща това, но впоследствие вътрешният му природен разум, който винаги е нащрек, заговаря. Зад храната, поднесена дори с най-хубаво разказаната приказка, с най-хубавата усмивка, ако не е желана и вътрешно необходима, детето ще долови скритата зад нея хитрина и зле прикритото насилие, за да бъде заставено да я изяде, за да изпълни волята на своя възпитател или родител.

Методите често са огрубели и примитивни и часовете за хранене, вместо да бъдат мигове на радост от поднесените дарове на природата, стават мъчителни за детето часове на страх и мъка. Отношенията „възпитател-дете" трябва да бъдат един нежен „танц на душите", а не физическо и психическо подчиняване на по-слабата страна.

Реакциите от страна на детето отначало обикновено са слаби. То реагира според заложения у него характер, но постепенно с натрупване на отрицателните .енергии този характер започва да се променя. Може да се развие неприязън към отсрещния, затвореност, да изчезне веселостта. А ако продължи насилването,тези отрицателни прояви могат да прераснат в плачливост, грубост, нервност, остри реакции на непослушание. Детето вече добре знае, че човекът срещу него му вреди и че на света съществуват насилие и хитрина.

С една дума отрицателните прояви нарушават естествената хармония на обичащата красотата детска душа, вложена от самата природа. Детето обича хубавите приказки и красивите героини - принцесите. Благородните постъпки на героите го трогват и въодушевяват. Положителните прояви в живота са храна за душата му, което ни задължава да го щадим и пазим.
Ако към детето се подхожда с доброта, то ще се отблагодари с любов и радост.
Продължава ли курсът на насилие, хитрини, фалш и лъжа, те ще бъдат върнати с годините в много по-големи дози.

В големия град се създаде още един допълнителен навик, който доведе, до неусетно прехранване, и той е
ЯДЕНЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ДА СИ ГЛАДЕН.
По нашите улици почти всеки трети човек яде и дъвче - семки, бисквити, пасти, банички, мекици, сладкиши, фъстъци, захаросани ядки, шоколади, сладоледи и какви ли не още лакомства. Пият се сиропи, сокове, боза, бири, газирани напитки, кафета. И интересното е това, че към тях се насочват не гладните, а ситите, и то след изобилна сутрешна закуска и още по-изобилен обяд.

Лакомствата се поемащ по всяко време на денонощието, без да се мисли за тяхната често висококалорична и хранителна стойност.
След като стомахът е приел редовната си храна -сутрешна закуска, обяд, вечеря, - той трябва да бъде оставен спокойно да се справи с поставената му задача - да преработи и усвои приетото. Нашата задача се е състояла само с доставянето и приемането на храната. Вече попаднала в стомаха, работата над нея се е прехвърлила върху самата природа - в развитието на храносмилателния процес ние нямаме участие и грижа, но трябва да имаме поне благоразумието да не му пречим и да не прекъсваме нормалния му ход.

Подадем ли през това междинно време допълнителна храна, това означава, че възлагаме нова задача на стомаха, ново отделяне на сокове, преди още той да е привършил възложената му преди това работа. Положението става сложно, а нашият стомах обича простите задачи. Сложните натоварвания не са по силите му.
За да бъде запазен стомахът, той трябва да бъде щаден. Приеме ли се една храна, трябва да се изчака до пълната й преработка, т. е. до момента, когато той вече ще бъде готов да приеме другата храна. Само тогава подадената нова храна ще бъде приета добре и за преработването й ще бъдат отделени достатъчно сили. Сигнал за това, че стомахът е готов за приемането на нова храна, е появяването на апетит, което обикновено става едва след няколко часа.
Хаотичното включване на междинни храни говори не само за лош навик, за проява на лакомия, но и за ниска култура при хигиената на хранене.
Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща пряко и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умореният стомах отслабва, а с него отслабва и волята. Идва момент, когато този човек вече не може да спре и да се противопостави на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интересува от последствията.

eXTReMe Tracker