|
Share

ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО-Лидия Ковачева
ПРЕДГОВОР
Скъпи читатели,
Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение.
За първи път български автор поставя въпроса за гладолечението и създава чисто българска система с омекотена форма на гладуване - плодово-чайния
разтоварителен режим. Тя е съвършено различна от съществуващите досега в света, неповлияна и незаимствана от тях.

УНИКАЛНОСТТА на системата се състои в това, че с приемането на плодове по време на гладолечението се ускорява процесът на пречистване на организма от натрупаните токсини.

Ние трябва да се гордеем, че именно в слънчева България българката Лидия Ковачева създаде стройна лечебна система, доказала своя ефект с лекуването на хиляди болни от тежки хронични заболявания.

Здравето и дълголетието на Лидия Ковачева са най-убедителното доказателство за ефективността на тази система. От безнадеждно туберкулозно болна, на която лекарите дават само три месеца живот, тя се превръща в напълно жизнена и енергична жена. И сега, на 83 години, Лидия Ковачева се радва на истинско здраве -пъргава и работоспособна като млад човек.

Самата аз бях в тежко състояние, болна от няколко хронични заболявания - 10 години неуспешно лекувана с най-разнообразни лекарства по методите на традиционната медицина. Благодарение на това, че приложих лечебното гладуване, сега съм напълно здрава.
Редица световноизвестни лекари са посветили живота си на проблема „лечебно гладуване". Клетвата на Хипократ, в която всички сме се клели, ни задължава да проучим опита на такива имена като д-р Пол Брег, проф. д-р Хербърт Шелтън, проф. Юрий Николаев, д-р Пааво Айрола, д-р Нормън Уокър и много други, дарили на човечеството познанията си в тази област и излекували хиляди страдащи, неизлекувани по методите на традиционната медицина.

Обръщам се с апел към лекарите с будна съвест:
Колеги, не трябва да бъде пренебрегвана една система на лечение само затова, защото ние не сме запознати с нея. Нека се замислим за хилядите болни, неизлекувани с нашите рецепти. Гладолечението е една ценна, напълно природосъобразна форма на лечение, абсолютно безвредна, която лекарите специалисти, учените, трябва да приложат в практиката си, да открият кабинети и клиники за гладолечение.

Многогодишната ми съвместна работа с Лидия Ковачева ме убеди в огромната сила на тази система, дарила здраве и живот на хиляди отчаяни болни. Съгласувана с природосъобразните принципи на лечение, тя се понася леко от болните, действа бързо и ефективно.

Убедена съм и вярвам, че ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО И ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ СА ИСТИНСКАТА МЕДИЦИНА - МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО!
Н. с. II ст. д-р ВЕРГИНИЯ ГЕОРГИЕВА сътрудник на Лидия Ковачева
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР.............................................................З
Част първа
ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ..............................6
Част втора
ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА
НА ХРАНЕНЕТО.......................................................79
Част трета
ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО......115
Част четвърта
ПРАКТИКА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ
РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ..................................139
Част пета
ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ
ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА.....................................171
Част шеста
КОМПОНЕНТИ НА ПРОФИЛАКТИЧНАТА
ПРОГРАМА................................................................185
Част седма
ВИДИШ ЛИ ДОБРО - РАЗКАЖИ ГО! .................215
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.........................................................280

I
ЧАСТ ПЪРВА

ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ

Храната да бъде Вашето лекарство и лекарството - Вашата храна.
Хипократ
Съвременници сме на една нова цивилизация, донесла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно променен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми.
Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания,както и от „болестите на цивилизацията", е изключително голям. Тревожното обаче е, че въпреки усилията на медицината те продължават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската възраст. Нашите млади хора са с понижени и влошени възможности за съществуване.
Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахован срещу заболяванията.
Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният в себе си човек. В СЪРЦЕТО ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб!

Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъписам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили-хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб,възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр.

Фаталният ден на живота ми приближаваше. Майка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца.
Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила друго. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. Това бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздравея, се нуждая от силна и калорична храна.
От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар -специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейното изучаване. Озовах се в положението на „вечен студент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и последваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици.
Проблемите възникваха един след друг, но първият въпрос, на който исках да намеря отговор, беше:

ЗАЩО БОЛЕДУВАТ ХОРАТА? КОЯ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА?

Оказва се, че рисковите фактори, предизвикващи заболяванията и въздействащи фатално, са много, но това, което учените поставят на първо място, е установилият се начин на хранене в цивилизования свят.

Статистиката сочи, че страните с висок стандарт на живот, с увеличена консумация на месо, месни консерви, бял хляб, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар, сладкарски и захарни произведения, консерви, алкохол са увеличили броя на социално значимите болести като атеросклероза, диабет, хипертония, нервни и психични заболявания, болести на храносмилателната система, зъбния кариес, както и раковите заболявания. Нещо повече - броят им непрекъснато расте!
Отговорът, който лекарите, представители на природосъобразната биологична медицина, кратко формулират, е ясен -

НАРУШЕНИЯ НА ПРИРОДОСЪОБРАЗНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТ - нарушение на природните закони.

Ние забравяме, че нашата Майка-Природа обича и покровителства своите разумни и „послушни" деца, които следват нейните принципи и закони, а „непослушните", самонадеяните и всички, които не искат да знаят за тях, наказва с болести, дегенерации и израждания - физически и душевни. Дълбоката философия тук е, че непослушното дете трябва да се възпитава, да се намери начин за въвеждането му в правия път. Истината е, че със своята неразумност човекът безконтролно може да унищожи дори цялата планета, но законите на природата не може да промени.

Какво се изисква от нас, за да бъдем в съгласие със законите на тази Майка-Природа, за да запазим здравето си? И то точно това истинско здраве, което дава гаранция не само за сигурен отпор срещу болестите, но и за дълъг,пълноценен, и спокоен живот с осъществяване на всичко замислено.

Първият голям въпрос, на който трябва да се намери отговор, е КОЯ Е ХРАНАТА, НЕОБХОДИМА НА ЧОВЕКА, ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРО И СТАБИЛНО ЗДРАВЕ?

Още преди 25 века Хипократ - бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството - вашата храна." Но съвременният финландски лекар Пааво Айрола с право пита: „Въпросът е коя храна е нашето лекарство? Аз мисля, че по времето на Хипократ, преди 2500 години, почти всяка храна е била лекарство. Но днес тя е по-близо до убийствена отрова,отколкото до възстановяващо здравето лекарство..."
За това, че храненето на цивилизования човек се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но трудностите се явяват при начините на хранене, оформени и поднесени ни от диетолозите и съобразени с изискванията на природата. Оказва се, че точно в тях се явяват не само различия, но и противоречия. Вярно е, че конкретният и директен отговор е труден. За налагане на някакъв шаблон не може да се мисли поради различията в географското разположение, климата и съответно специфичната продукция на земята. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава с определени изисквания на биологичния си вид, както е при всички останали живи същества, обитаващи нашата планета. Храната не само трябва да отговаря на изискванията на природата на човека - тя трябва да бъде питателна, да влива сили и живот, както и да отговаря на индивидуалния вкус.

Непрекъснато се издават нови кулинарни книги.
Книги по диетология.
Създадени са много институти, лаборатории, съществуват научни концепции, научни общества - и всички те работят по формирането на определени препоръки за здравословно хранене на човека. А цялата тази дейност непрекъснато поглъща маса средства и сили. Но дали на цивилизования човек е предложен онзи начин на хранене, от който той действително се нуждае?... Увеличаващият се брой на тежките неизлечими болести не говори в полза на направеното досега.
Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве?
За да разрешим този въпрос и да получим най-прекия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоретизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хранене е гарантирал добро здраве - физическо и душевно - й където хората не са обременени от никакви болести.

Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи й племена, които не знаят какво е грип,склероза, диабет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести,които съпътстват ежедневието ни. Там диетични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказа

МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.
Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.
Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно,те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.
Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.
Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но
не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена:

ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни.
Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..."
Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.
Тук съвсем естествено възниква въпросът:

С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череша, ябълка, круша, праскова, черница, както и кайсия с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.
Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът, който употребяват, е винаги черен -смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът.

Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене.
Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.
Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части -съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.
Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи.

Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира.

Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.
В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен.

Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват.

Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата.

В Хунза няма фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.
Това, което не само впечатлява, но истински изненадва изследователите на Хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет".

Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напълването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от сушените кайсии и вода.

И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите - един доста продължителен период от 2-3 месеца.
През „гладната пролет" животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие.
Точно тази „гладна пролет" дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно - всяка пролет, и то твърде продължително, и дава възможност за основно и задълбочено пречистване на организма?

Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене,с естествено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.
Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.
Д-р Мак Карисън е назначен като директор на Изследователския институт по храненето в Индия, което му дава възможност не само да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как

ПРАКТИКАТА ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА.

За своя опит той избира млади, здрави плъхове-албиноси - плъховете приемат същата храна, която ползва и човекът, а и биологично краткият им живот дава възможност да се проследят всички възрастови изменения.
За плъхчетата са направени отделни клетки, поставени са да живеят в хигиенични условия според начина им на съществуване, абсолютно еднакви за всички. Различното между тях е начинът им на хранене според практикуваните диети на различните народи и племена в Индия. Още при обследването им д-р Кариеън е наблюдавал в различните племена и общности развиване на заболявания, като кожни струпеи и обриви, очни заболявания, язви, циреи,лоши зъби, изкривен гръбнак, анемии, както и много стомашно-чревни заболявания. Основните продукти, които се включват в техните диети, са в различни варианти и комбинации: оризът, варивата, варените зеленчуци - в твърде непълноценни и неблагоприятни съчетания.
Оказва се, че подложени на техните диети, плъхчетата развиват съответно същите заболявания. Ако е ползвана диетата на племето с кожните заоолявания, на плъхчетата им опадва козината.
Една от клетките той отделя за 1200 плъхчета, които подлага на диетата на народите на Хунза. Друга - за плъхчетата, които остават на диетата,практикувана от англичанин с по-скромни възможности за изхранване на семейството си.
Английската диета, предложена на плъхчетата, се състои от бял хляб, маргарин, варени зеленчуци, консервирано месо, конфитюри, желета, чай със захар. Още на 17-ия ден започват да се появяват нервни увреждания. Те постепенно развиват всички болести на нашия цивилизован свят - нервни,сърдечно-съдови заболявания, тумори. „Те бяха нервни, бяха склонни да хапят своите гледачи, посрещайки ги враждебно. Живееха нещастно заедно и още на 16-ия ден от началото на опита започнаха да убиват и изяждат по-слабите от тях..." - пише д-р Карисън. Съвсем различно се чувстват плъхчетата в другата клетка. Диетата на ползваната от тях храна се състои от пълноценен хляб, леко намазан с масло, покълнали варива, сурови моркови и зеле, неварено мляко и миниатюрни порции месо с костите веднъж седмично, както и изобилие от вода.
В клетките си те съществували много щастливо и безгрижно - времето им минавало в игри и боричкания. Сговорчиви помежду си, те с радост са посрещали своя гледач. Дори и при възрастните не са открити заболявания.
Но д-р Карисън не спира опитите си дотук. Изследвайки въпросите на храненето и действието на храната върху живите организми, той отстранявал болните плъхчета и ги поставял в клетката при плъхчетата, подложени на хунзийската диета. И забележете: при смяната, на храната с природосъобразна болестите изчезвали и плъхчетата оздравявали.

РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА?

От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен.
Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до минимум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата.
В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочувствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човекът е доволен от малко и щастлив от нищо.
Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.
По-късно, в търсене на здравето, научих и за племето

ТУБУ - МУРГАВИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПУСТИНЯТА,

които живеят в Сахара при изключително тежки климатични условия, голяма горещина, пустош, напомняща лунен пейзаж.
Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна експедиция.
Хората от племето Тубу изненадват своите изследователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, просо и необходими за бита предмети. По нагорещените пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50°С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра.
Изключително издръжливи; те не познават умората.
Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях.
Хората на Тубу вървят пеш,водейки своите камили, а изследователите се движат в специално оборудвани джипове с охладителни инсталации.
След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горещината.
Още със спирането лекарите бързат да проверят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учудване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нормален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова, каквото е било при тръгването - без капчица промяна.
Но изненадите не спират дотук: лекарите предприемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците гледат с недоверие и подозрение предлаганите неща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят поетото и отказват предложената храна. Те предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми.
Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене -действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, тубузците са пълни вегетарианци - не приемат абсолютно никаква храна от животински; произход.

Сутрешната им храна се състои само от питие,приготвено от растящи там треви - то наподобява нашия билков чай, но в по-концентриран вид, без каквото и да е подслаждане или посоляване. Обядът - както вече стана ясно - няколко фурми. Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден, без промяна.
Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо, е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.

Това, което провокира нашия коментар, е, че според нашите разбирания храната им е недостатъчна както по количество, така и по калорийно съдържание. Но пред учените стоят здрави, стройни и гъвкави хора, чиито нозе са изопнати като струни. И те, подобно на хунзийците, не знаят какво е зъбобол и не се нуждаят от зъболекарски услуги. При възрастните хора зъбите са си на мястото и в естествения си запазен вид, а те до последните си дни са на крак и със запазени сили. По нрав, както и хунзийците, те са с психиката на здрави хора - обичащи песните и движението.
Наскоро бе открито още едно отдалечено от цивилизацията кътче със здрави обитатели и голям процент столетници, към което отново се насочиха геронтолозите.

ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМЧЕТА

Те живеят сред изолирана долина в Андите (Еквадор), на 1500 метра височина. И тук хората спокойно и без неприятности на болестните състояния доживяват своя век (100-те си години).
Селището добива известност през 1971 година при едно преброяване на населението. Освен големия брой на столетниците там най-старият обитател на страната бил на 132 години.
И тук, както при народа-на Хунза и Тубу, не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, докато в съседните на Андите обитавани планини процентът на заболяванията е в обичайния си размер. Столетниците са в добра форма и с всички зъби.
Ежедневната храна, която ползват, е еднообразна и ниско калорична - 1200- 1300 калории .-половината от препоръчваните от диетолозите в нашия цивилизован свят. При това, както и при хунзийците, те са подложени на голямо физическо натоварване поради примитивността на земеделския труд - начинът им на живот е активен и в пряк контакт с природата.
Продуктите, които влизат в дневния им рацион, са ориз, царевица, картофи, фасул,черен хляб, сирене, яйца, плодове. Основното им ядене - късно следобед -се състои от гъста супа с основни съставки фасул, ориз, царевица, банани. Те са пълни вегетарианци. Месото, мазнините и захарта там, са изобщо непознати.

Консумацията на сол при тях не е ограничена, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови смущения.

Забележително е, че и при трите споменати народа - Хунза, Тубу и Вилкабамба - столетниците не изглеждат на годините си. Те са в чудесно физическо и психическо здраве, заредени с чувство за хумор.оптимизъм и душевно, равновесие. И сред трите народа добрите отношения между жителите са установени като традиция, внушавана на децата още от най-ранното им детство.
Поради географското и разположение във Вилкабамба има равноденствие и вечер хората си лягат със сгъстяването на тъмнината - още в 7 часа, а сутрин стават в 5часа. Работният ден започва още със ставането и продължава без прекъсване до късно следобед. Хора с наднормени килограми или натрупани тлъстини по тялото не съществуват. Всички са стегнати и стройни.
Приемат храната, която им дарява само тяхната земя. Предимство има растителната храна. И тук е наложен естествен баланс между поетата храна и изразходваната енергия:понижени калории - голямо физическо натоварване, което вероятно е естествено изискване за човека.

ТРЯБВА ЛИ ДА НАПУСНЕМ ГРАДА И ДА ОТИДЕМ НА СЕЛО?...

С примера, който дадох за здравите народи,изолирани от света на цивилизацията,читателят не би трябвало да остава с впечатлението, че за постигане на здраве трябва да заживее като тях - да напусне големия град и да отиде на село.
Оказва се, че в нашия цивилизован свят, дори в екологично замърсена обстановка,има хора, намерили начини и пътища да съществуват в истински добро здраве. Още повече - някои от тях са били вече с напълно разрушено здраве.
Мнозина се оказаха лекари, които създадоха концепции, доказващи, че човек, където и да се намира, винаги има начин да си отвоюва позиции за здравето.
Написани на разбираем и достъпен за всекиго език, присъщ на популярната медицина, техните трудове са изпълнени с обич и разбиране към болния човек.
Истински големият лекар е не само с голям интелект, а и с голямо човешко сърце. Именно поради това книгите им се четат, издават и преиздават в многобройни тиражи по цял свят.
Точно тези прекрасни лекари-личности ме върнаха към живота и за тях мога да мисля само с благоговение и дълбока благодарност. В трудовете им, въпреки нюансите на националната им принадлежност, всички сочат не само пътищата към здравето и новия начин на живот, а и оня невероятен и светъл път към етично и щастливо човечество.
Това, което се регистрира като главна причина, водеща до пълна разруха на здравето, е начинът на живот според нормите, установени в цивилизования свят. А това означава изобилно хранене с употреба на много месо, месни и рибни консерви, колбаси, захар и захарни произведения, сладкиши, бял хляб,шоколад, кафе, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюн и пр.

И всичко това съпътствано с напрегнат живот и сексуални безредици.
Това констатираха и ни препоръчаха в своите прекрасни трудове

ЛЕКАРИ, ПОСТИГНАЛИ ДОБРО ЗДРАВЕ.

Лекувани отначало медикаментозно - така, както са ги учили в медицинския институт, те не само не подобряват състоянието си, но и го усложняват.
Тежко бреме е за човека да влачи някакво усложнено хронично заболяване.
Това го кара да търси нови средства и пътища за възстановяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им състояния е в биологичната природосъобразна медицина с гладоленението, природната храна, слънцето, движението, гимнастиката,водата и т. н.
Особено ярък случай, за който искам да ви разкажа, е

ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН,

канадец, специалист в областта на педиатрията и диетологията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти.
Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните.
Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма,че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко,изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си,когато е едва на 45 години.

Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях:болният се нуждае от „силна храна" за възстановяване на силите и от медикаменти.

Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от
овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка,мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми , продължаваше да се увеличава. Кръвното ми налягане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане лошо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от незнаещите хора..."

Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лечение има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си.
Прозрението рано или късно идва:

„За мен стана ясно, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИЯ СЪЩЕСТВУВА ПЪТ, КОЙТО ВОДИ ДО ПОСТОЯННО ЗДРАВЕ - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е ПЪТЯТ КЪМ ПРИРОДАТА.

Основната грешка е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече нищо не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си некадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха."

Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрекъснато глад.

Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общото състояние и сънят, мисълта става ясна, СЪРЦЕТО работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здраве, са необходими още много работа и време.

„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и невероятното си желание по-скоро да оздравея.

Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни."

Той постепенно си оформя план и дневна програма, задача номер едно в която е храненето: какво точно и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си интелект, въпреки че се насочва към съвършено непознати за него дотогава пътища - пътищата на природосъобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве.

„Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но АЗ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БОЛЕН. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха на мира. Човечеството е заслепено и заблудено!..."
Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве.


От новия си начин на хранене той завинаги изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калоричната стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди.

Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзнава, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано общество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по-долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа истински здрав, жизнен и активен.

Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сутрешната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Приемам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълка, грозде, праскова и пр. през лятото, а зиме - сушена слива, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа..."

Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е РИМСКАТА храна, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати.
Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа,независимо от напредналата възраст.

За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.
Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко.
За своя нов начин на хранене той пише:

„Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване."

Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми.

В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!"

Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири годии след установяването на новия си начин на хранене и на живот, на цялостна собствена лечебна система,вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежкo) състезание:изкачване и слизане от петдесететажната страда на Вашингтонски паметник. -

Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател.
Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхваме и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите сгънала пред собствения си дом?

„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това,което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно изминавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила."

Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин на живот и хранене за здравето.

Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност.

За съжаление скоро след като написва книгата си„Никога болен", д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина.
Голям майстор на ски-спорта, той става и негова жертва на 82-годишна възраст.

Друга ярка личност с голям принос по. въпросите на природолечебната медицина е доктор ПОЛ БРЕГ (САЩ): НЯМА НЕИЗЛЕЧИМА ТУБЕРКУЛОЗА казва авторът на множество трудове, реализирали изключителни тиражи в много страни.
Неговата съдба наподобява тази на д-р Робърт Джексън.

Слабо, болнаво дете, на 11-годишна възраст заболява от белодробна туберкулоза. Въпреки старанието на най-големите специалисти в тази област лечението е безуспешно. Ето какво разказва самият той: „На 16-годишна възраст туберкулозата ме обрече на смърт.

Знаменити лекари на САЩ ми заявиха: „Безнадеждно е. Тя е неизлечима." Но по- Божия милост попаднах при Август Ролер от Лайзен, Швейцария - най-големия авторитет по онова време в областта на хелиотерапията (слънцелечението).

Високо в Алпите д-р Ролер подложи мен и моето слабо тяло на лековитите лъчи на слънцето и на диета от продукти, наситени със слънчева светлина.

Тогава аз се борех с усложнена туберкулоза и д-р Ролер ме предупреди,че това ще бъде голямо изпитание за мен. И действително беше така. Аз възстанових здравето си с помощта на лечителя - слънчевата светлина, която спаси живота ми. Същевременно в лечението бе включен и гладът.

Започнах с четиридневно гладуване. Веднага след това бях поставен на високоалкална диета с изобилие от пресни
плодове
, сурови и топлинно необработени зеленчуци.

Приблизително 2 седмици след гладуването аз почувствах прилив на жизнени сили и толкова високо самочувствие, каквото не бях изпитвал никога през живота си. От този момент здравето ми взе бързо да се възстановява. В продължение на 9 месеца този прекрасен лекар ме научи да гладувам 7, 14 и 21 дни. През цялото време на пребиваването ми в санаториума на д-р Август Ролер диетата ми беше алкална и чудото стана: за две кратки години от безнадежден, недъгав инвалид аз се преобразих в здрав човек с идеална сърдечна дейност и енергична циркулация на кръвта..."
Въпреки младостта си Пол Брег оценява безлекарственото лечение на д-р Август Ролер, биологичната природолечебна медицина, и решава да й се посвети.

Години наред той учи, експериментира, наблюдава. След като е постигнал здравето, той продължава да работи над себе си, включвайки не само новата система на хранене, но и интензивното движение и спорта. За него диетата си остава на първо място в установяването на здравословния начин на живот.

В зряла възраст той вече не е само човек в добра здравословна форма, а и с истинско атлетическо телосложение, с неизчерпаеми сили и необикновени възможности. В любимите си спортове - бягане,плуване, щанги и сьрф - достига рекордни резултати. Личният му режим на хранене, спазван цял живот, включва само обяд и вечеря. Ето как го представя самият той: „Седмично аз сядам, на масата 12 пъти, тъй като единият от дните е за разтоварване. Понякога дори този брой е по-малък, защото никога не ям, докато не почувствам истински глад.

Убеден съм, че е по-здравословно да не се закусва сутрин рано. Да се започва денят с кафе, сандвич, филия хляб, супа, каша или нещо подобно е неправилно. Аз самият не закусвам, вече повече от 50 години..."


Основен дял в дневният му рацион - до 60% - заемат плодовете и зеленчуците в сурово състояние. Белия хляб, ползван дотогава, той заменя с пълнозърнест (смляно жито, без да се отделят от него триците и зародишът).

От менюто си изключва алкохола, кафето, месото, рибата,всичко, приготвено от бяло брашно и захар, консервите, фабрично преработените храни, шоколада.

Като първо меню препоръчва суровите салати от следните основни продукти: настъргани моркови, зеле, целина. Към тях той добавя сезонните: репички, домати, маруля, червено цвекло (заедно с листата) и т. н. Не пренебрегва и нишестените зеленчуци, ядките, семената. Изобщо изборът на продукти е широк и всеки според вкуса си може да оформи подобна диета.

„Поради неблагоразумието си в храненето и невъздържаността си човек умира, без да доживее и половината от живота, който му е отреден -пише д-р Пол Брег. - Дивите животни, ако не ги безпокоим, изживяват
целия полагащ им се живот. Човекът е единственото изключение. Със запазения си инстинкт животните чувстват каквo трябва да ядат, а човекът яде и пие всичко, консумира неподходяща храна и отровни питиета, а след това недоумяващо не доживява своите сто години...

Храната е причина за всички физически страдания и преждевременна старост. Повечето от хората са роби на храната."


Своето здраве и атлетично телосложение той запазва за цял живот. На 85 родини взема участие в едно трудно състезание: условието е да се изминат 48 км по .Долината на смъртта" в Калифорния. Температурата е 41°С още при тръгването им сутринта, а в 12 часа е вече 54° С.

Състезателите се движат по нажежени пясъци, горещината е суха и изпепеляваща. Състезателите са 10, като най-възрастният от тях е Пол Брег. Още в началото на деня двама отпадат - не издържат на топлината.

По-късно се влошава състоянието на още петима и се налага те да бъдат върнати. Още двама издържат до 16 часа. Походът продължава само д-р Брег. Преспива в палатка и на следващия ден изминава останалото определено разстояние. Ето и неговия разказ: „Походът завърши единствено дядо Брег. Чувствах се свеж като маргаритка.

През цялото време поемах само топла вода, докато останалите пиеха студена и се хранеха с любимите си ястия. Лекарите от комисията, които ни придружаваха, на прегледа отчетоха състоянието ми като превъзходно."

Ще добавя, че той умира на 93 години при злополука, но напълно здрав.
И Пол Брег, и Робърт Джексън, стигнали до тежки и неизлечими от медицината болести, не само ни посочват своите пътища за връщане на здравето, но ни дават и ценния урок как трябва да живеем, а най-важното -как да се храним, за да избегнем страданията. И двамата автори апелират към нас за корекция на установения в цивилизованото общество начин на хранене.

ПААВО АЙРОЛА: ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАКРОБИОТИКАТА

Финландски лекар, получил през последните години особено голяма популярност с труда си „Смутени ли сте вие?", казва: xраненето е единственият важен фактор, разрушаващ човешкото здраве.

Разбира се, има и други: пушене, пиене, тежък душевен емоционален стрес, недостиг на сън, на движение и т. н. Но никой от тях не може да упражни толкова бързо и унищожително влияние върху здравето, както неправилното хранене." И продължава: „Логично е тогава да се заключи, че правилното или подобреното хранене би било най-важният фактор за предпазване от заболяване или за възстановяване на влошеното здраве."

Признат специалист в областта на храненето, автор на много трудове в областта на- биологичната медицина, носител на много международни награди, д-р Пааво Айрола заработи и върху макробиотиката - наука, която ни учи да усвоим изкуството да живеем по-дълго. И в това изкуство на първо място като основен фактор той поставя храненето.

Ето и препоръките му за здравословното хранене, които съдържат разработена от него макробиотична диета: по-голямата част от храната трябва да се състои от пресни плодове и зеленчуци в сурово състояние, за предпочитане - отгледани с органична тор. Те да бъдат колкото е възможно по-разнообразни. Към топлинна обработка на храните да се прибягва тогава, когато е затруднено сдъвкването им (стар фасул, леща, тиква,картофи и др.)

Поне 75% от храната да е сурова, тъй като плодовете и зеленчуците са пропити от слънчева енергия и съдържат хлорофил, ензимии витамини в пълния им състав. Те са здраве за всички.

Зърната и семената в неговата диета се приемат сурови, покълнали или в комбинация с други храни. Медът заменя захарта там, където има нужда от подслаждане. Препоръките му за мазнините: растителни масла (слънчогледово, царевично и пр.), студено пресовани, тъй като в този вид са наситени с мастни киселини и витамин Е.

Месото и месните консерви са изключени от неговата макробиотична диета.

Той препоръчва да се избягват бялата захар и бялото брашно, както и всичко приготвено от тях: бонбони, пасти, кейкове, сладкиши, сладоледи,както и кафе, черен чай, шоколад, алкохол, тютюн.

Черният чай може да бъде заменен с билков: изборът на билки е изключително богат и всеки може да намери чай според вкуса си.
При оформяне на дневното меню той се спира на трикратното приемане на храна: закуска, обяд и вечеря. Първото изискване е след ставане да се изпива чаша вода, билков чай или прясно изцеден сок от плодове, разреден наполовина с вода. Към закуската се пристъпва след известен интервал от време след ставането от сън.
И при трите хранения винаги първото блюдо да са суровите пресни плодове или зеленчукови салати.

Препоръките на д-р Айрола са сходни с тези на д-р Джексън, но с тази разлика, че тук се включва в малки количества прясно домашно приготвено кисело мляко, извара или сирене. Въглехидратната храна се приема под формата на булгурени каши, печени или варени картофи и всякакви нишестени зеленчуци. Хлябът е винаги пълнозърнест -пшеничен или ръжен.

Освен всичко казано дотук д-р Айрола отправя към нас още един апел - да ограничим топлинно обработената храна, както и белтъчините от животински произход.

Цялото цивилизовано човечество се увлича от създадените технически удобства и кулинарното изкуство процъфтява. По този повод д-р Айрола пише: „Бавната дегенерация на човека до нашия ад от болести е започнала с откриването на готвенето." И предупреждава: белтъчините не бива да превишават 40-50 грама на ден, като две трети от тях трябва да бъдат от растителен произход."
Към препоръките на д-р Пааво Айрола искам да добавя препоръките на

д-р ВИКТОР ПОШЕ - ФРЕНСКИ ХИРУРГ

дадени ни още преди няколко десетилетия в неговия труд „Есента на живота":

„В цивилизования свят хората се хранят прекалено много и неразумно,като злоупотребяват с месо, сладкиши, тестени произведения,възбудителни - кафе, чай, шоколад, спиртни напитки, въобще всичко, което прави кухнята „хубава". Изпълвайки тялото си с отрови, те изтощават своята нервна система. Отделителните органи не смогват с работата си и наслояването на отрови докарва болестите и преждевременна смърт..."


Според него „за човека, чиято работа е свързана с голямо мускулно натоварване или работа на открито, са необходими три хранения на ден, но за човека на умствения труд или седяща работа две хранения на ден са достатъчни. Даже бих препоръчал едно и половина, като „половината" е обядът във вид на разширена закуска."

Лично за себе си д-р Поше е възприел вегетарианския начин на хранене като по-здравословен. Обедната разширена закуска той прави само с
плодове. С новосъздадената си диета той постига изключителна издръжливост, жизненост и работоспособност.

И ето какво сцоделя със своите читатели: „Освен петте дни от седмицата, в които съм претоваренс много работа, имам един понеделник, в който съм изключително натоварен. Тогава освен всекидневните си задължения правя операции пред лекари - представители от чужбина. Това са тежки операции, които придружавам с разяснителни лекции. Изключително натоварване на нервната система, свързано с голямо умствено напрежение, за което трябва да разполагам с твърде голям запас от физически, интелектуални и нервни сили. При това положение, ако бих приел храна, преди да започна работа, под формата на някакъв обяд и разни възбудителни напитки, като кафе, чай и пр., това би възбудило нервите ми, би нарушило спокойното душевно равновесие, така необходимо за бързата съобразителност и сръчност на един хирург. До връщането ми вкъщи след приключване на работата храната ми е само плодове.

Вечерята ми е средна по количество. С този начин на хранене силите ми напълно се възстановяват." Главното, към което д-р Поше насочва вниманието ни, е, че докато трае работният ден, силите на организма трябва да бъдат използвани не за преработване на храната, а за текущия трудов процес. Точно затова той се насочва към плодовете като лесно смилаема и незаангажираща храна.

Приемането на друга храна според д-р Поше би трябвало да бъде след свършване на трудовия график, за да се осъществи пълно и нормално храносмилане.

За изобилните обеди, които хората обикновено правят, той пише:

„Обедното хранене не е за препоръчване, защото то намалява работоспособността в следобедните часове. Обилното ядене вреди на работата, каквато и да е тя - физическа или умствена. Часовете след хранене са часове за смилане на храната. Всяка работа, вършена спълен стомах, е мудна и мъчителна, както и в ущърб на човека..."


Състоянието, което всеки познава след обилен обяд, когато очите сами се затварят, а работата върви насила, нашият мъдър народ като превъзходен наблюдател формулира съвсем точно: „Пълен стомах - празна глава."

За сутрешното ползване на кафета и закуски д-р Поше пише: „Обичаят да се яде със сутрешното ставане или да се пие кафе се дължи на лош навик. Най-добре е да се въздържаме от ядене. Ползването на хляб, сандвичи, масло, мляко, кренвирши, яйца и пр. води до лоши последици.
Ето и препоръките на д-р Поше относно подбора на ползваните продукти:

„Пресните
плодове са най-здравословната храна, тъй като те са акумулаторите на слънчевата енергия - източник на живота. Всичко в пресния суров плод е в пълен състав, приспособено точно към нашия организъм. Хлябът трябва да е замесен от брашно, от което не са отделени триците. Захарта е храна, с която се злоупотребява, а тя изтощава черния дроб. Заменете я със зрели плодове! Откажете се от сладкарските „изобретения" и ги заменете с изобретенията на самата природа!"

ПЪТ КЪМ СУРОВОЯДСТВО

С продължаване търсенето на отговора на въпроса за корекция на храненето на човека от цивилизования свят се появиха нови и по-крайни изказвания. Главното, към което се насочва вниманието на учените до момента, е високата стойност на суровата растителна храна и включването й в дневния рацион на човека.

Но ето че швейцарският д-р
ФРАНКЛИН БИРХЕР, изрекъл мисълта, че пътят към моралното общество започва с реформа в храненето, отчете като най-естествена и здравословна диета за човека пълното суровоядство, т. е. ползването на плодовете, зеленчуците, зърнените храни, орехи, бадеми и пр. във вида,в който ни ги предлага природата. И тази храна той оцени не само като здравословна, но и като лечебна. С направените от него изследвания за първи път в света беше открита в Цюрих (Швейцария), неговия роден град, клиника БИРХЕР-БЕНЕР с лечебна система, базираща се на пълен вегетариански режим при пълно суровоядство.

Но нека проследим как д-р Бирхер достига до своята теория.
Със завършване на медицинския факултет той започва да практикува в родния си град Цюрих. На четвъртата година от неговата практика, когато е на 28 години, лекар, пълен с желание за работа и за реална полезност на своите болни, трябва да лекува жена с тежко заболяване на храносмилателната система. Той започва лечението така, както са го учили в университета неговите професори, които той дълбоко уважава.

Диетата, на която д-р Бирхер поставя болната, е омекотена и калорична - брашнени каши, мляко, яйца, бисквити, също и кайма, която смята за полезна и необходима.

Той ежедневно е при болната, която огражда със специални грижи, но след тримесечно лечение му става ясно, че състоянието на болната се влошава и перспективите са неблагоприятни. Стомахът продължава да повръща несмляната храна. Лекарят е отчаян и изживява несполуката си зле.

Тревогата му е още по-голяма и поради това, че жената е млада, а семейството й - бедно.
Своя неуспех и тревога той споделя с приятел вегетарианец. Приятелят го съветва да замени диетата на болната със сурови плодове и зеленчуци (сурови и варени), орехи, черен хляб.

Въпреки явните противоречия с тогавашните му разбирания той приема този съвет и го прилага. Изненадата за него е голяма. Само след 15 дни стомахът възстановява функциите си, храната вече не се повръща, а се смила и възприема. Силите на болната се възвръщат и тя става от леглото.
И той пише с откровеност: вегетарианецът надмина лекаря! Точно тази храна, която смятах за непълноценна и противопоказна за един болен стомах, точно тази храна върна силите и здравето на болната. Животът отрече моята наука!"
От този момент д-р Франклин Бирхер затваря своя кабинет и започва да проучва, експериментира и търси отговор на въпроса какво съдържа суровата растителна храна, която излекува неговата болна. Въпросите, които възникват и следват, са много, но основен си остава въпросът защо при приемането на един вид храна човекът се разболява, а при друг - оздравява.

В Цюрих заедно с д-р Бенер, негов съмишленик, той открива клиника, в която продължава лечебната и експерименталната работа. Тя съществува и до наши дни и там единственият лечебен метод е суровата растителна храна без употреба на каквито и да са медикаменти.

След дълга експериментална работа д-р Бирхер излиза през 1933 година с един, а през 1934 с втори научен доклад в Сорбоната - Париж, където пръв поставя въпроса за биологичния заряд на суровата растителна храна,акумулирала слънчева енергия и светлинен пълнеж, които изчезват при топлинната обработка. И той отправя към нас апел за корекция на храненето:

„Засега няма друг въпрос, който да заслужава повече внимание,но няма и. друг по-сложен и по-деликатен. Храненето е подчинено на навиците, които често пъти са пагубни. Същевременно прибързани научни заблуждения и "закони" заприщват пътя на съществени и по-добре обосновани концепции. Днес е доказано, че този начин на хранене е пагубен и главната причина за най-разпространените болести като запек, алергични заболявания, ендокринни смущения, язви, неврити, нарушения в кръвообращението, ревматизъм, кариес на зъбите, изкривяване на зъбите,парадонтоза и т. н. От препоръчваната от него диета той изключва солта, както и всякакъв вид консервирани храни.

Д-р Бирхер поставя още един важен акцент: неправилното хранене уврежда не само физиката на човека, а съответно и неговата психика. И за да бъдат хората психически здрави, трябва да се установи и здравословен начин на хранене. Негативните прояви, които често се отдават на погрешно възпитание, понякога имат по-дълбоки корени. Д-р Бирхер отива и по-далеч:

„Не може да се проповядва морал, без да се започне от реформиране на храненето" - твърди той.

ХРАНИТЕЛНА ЛЕВКОЦИТОЗА

Известно е, че при болестни състояния се увеличават белите кръвни телца в организма на човека. Но същото явление се наблюдава и след приемане на термично обработена храна. Ако в момента на храненето белите кръвни телца са 6-7 хиляди на квадратен милиметър, само 30 минути след това техният брой се увеличава до 30 хиляди. Но това не се получава при приемане на сурова растителна храна.

Лесно е да се прецени в какво затруднено положение се поставя нервната система, когато тази топлинно обработена храна се приема няколко пъти на ден, А ако това се повтаря години наред, може да се стигне до нейното пълно изтощаване.

„Интересно е откритието на руския учен-бактериолог Кушеков, направено при наблюдението му върху скорбута по време на продължителния му престой в Арктика - пише д-р Бирхер. - Той открил, че хранителната левкоцитоза, смятана за нормално физиологично явление, не се появява след употребата на сурови храни, докато се среща винаги след употреба на готвени и индустриално преработени храни (консерви, захар и др.)."

Последвалите изследвания доказват, че хранителната левкоцитоза не се развива и при ползване на топлинно обработена храна, когато обаче преди нея се включи сурова растителна храна.

Няколко десетилетия по-късно работата на Бирхер - Бенер с вдъхновение беше възприета и подета от АТЕРХОВ.
И тук личната драма става причина за поемане на нов път в живота и пълно преориентиране в разбиранията за начина на живот и главно на хранене.
Атерхов е автор на „Суровоядство", издадено в Ереван (Армения).

Атерхов и неговото семейство живеят в Техеран. Той е баща на две деца, които много обича. Но въпреки добрите условия и изключителните грижи и двете заболяват тежко и умират - едното на 14, другото на 10 години.

Въпреки висококвалифицираната консултация на изтъкнати специалисти от Иран, Франция, Швейцария и другаде, краят е трагичен. Отчаяният баща се отказва от професията си и започва да учи медицина, за да си отговори на въпроса:
„Защо умряха децата?" Тъй като те са живеели при добри условия за живот и висококвалифицирано медицинско обслужване. Цели 18 години той наблюдава, проучва, експериментира, работи неуморно ден и нощ, търсейки
отговор на своя въпрос. И отговорът е намерен: децата умират вследствие неправилния начин на хранене и отравяне с лекарства.

Заключението, до което достига той, е, че установеният начин на хранене в цивилизования свят е не само погрешен и става причина за непрекъснатото увеличаване на броя на заболяванията, а и за появяване на все по-нови видове болести и израждания. И ако не се направят необходимите корекции, трагедията ще продължи да еcкалира.
Той е категоричен в своето становище, че суровата храна е единствената предопределена за човека като биологичен вид. Атерхов пише:

„Слабата структура днес е популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора с дегенерирали тъкани. Човешката храна трябва да се състои от живи клетки. Само тази храна задоволява цялостно организма и го държи в добра форма без дегенерации"

В диетата на Атерхов влизат всички растителни храни, зърна, семена, мляко (сурово), черупчести плодове (орехи, бадеми, кестени, лешници и др.), мед.

Месото се изключва като непригодно за човека. Пълното суровоядство той приема като истински природосъобразен начин на хранене -продуктът да достига в човешкия организъм в състава, в който ни го дава самата природа.
В семейството на Атерхов обаче не боледуват само децата. Болна е сьщо съпругата му, както и самият той.

. Трудно е да се изредят всичките му болести: склероза, високо кръвно налягане, хроничен бронхит, хемороиди, запек, лошо храносмилане,мигрена,безсъние, тахикардия...

За СЪРЦЕТО си той пише: „То беше в такова тежко състояние, че се задушавах само при изкачване на няколко стъпала. Нямах сили да повдигна една кофа вода. А простудните заболявания бяха постоянни спътници на моя живот. От подаграта не можех дори да докосна ставите на пръстите си - толкова ме боляха."

Той минава на пълен суровояден режим и споделя: „Благодарение на суровоядството аз съм свободен от целия този безпорядък. Освободих се от всички онези болести, които ми бяха постоянни спътници в миналото, а и от ужасяващата перспектива на грозящата ме ранна смърт. Сега, когато пиша тези редове, аз съм на 61 години, пълен със сили като човек на 25. С лекота изминавам километри и с часове се катеря по планините като коза, без да изпитвам ни най-малка умора.

Всекидневното ми упражнение е ходене по 12 километра. СЪРЦЕТО ми работи добре и от 7-8 години не зная какво е простуда или грип, а хроничният ми бронхит е напълно излекуван..."

Съдбата му изпраща скъп дар - трето дете. И ето какво ни разказва той за него: „Паралелно със собственото си възстановяване аз отгледах моето седемгодишно дете като суровоядец. Откакто се е родила, моята дъщеря не е сложила в устата си нито залък дегенерирала храна. Тя е пълна суровоядка и здравето й е истинско съвършенство. Много полесно е да отгледаш 100 деца суровоядци, отколкото едно с готвена храна.

С детето суровоядец няма грипове, простуди, разстройства или грижа за приготвяне на храната му. Дъщеря ми е весела като катеричка. Аз нямам грижи за храненето й. То става по нейно желание -детето отива до масата и си взема от това,което му харесва и колкото иска. През целия ден непрекъснато е весела,без прищевки и капризи.

Тя не причинява никакво безпокойство никому с крясъци или други подобни прояви. Непрекъснато пее, танцува и играе. Вечер си ляга точно в 8 часа и след като попее няколко минути, заспива до 6 часа сутринта. Сънят й е дълбок и не я събужда никакъв шум. Когато отива на детска градина и децата там сядат да закусват с хляб, сирене, сладкиши и други неща, тя вади от чантичката си плодовете, които си е донесла от къщи, и ги изяжда с радост. На готвените храни и различните сладкиши гледа с безразличие, като дори не проявява любопитство да ги опита..."

Жената на Атерхов, макар и малко по-късно от него, също минава на суровоядство. И тя успява да възстанови здравето си, тъй като е имала вече напреднали болестни проблеми.
Цитираните до момента автори с трудностите, които са преживели, и постиженията, до които са достигнали, вероятно несъзнателно ще предизвикат у читателя големия въпрос:

ДАЛИ НЕ Е ДОШЛО ВРЕМЕ И АЗ ДА ПРОМЕНЯ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ?

Поради усложнения и отдалечен от природата живот на цивилизования човек с безбройните заобикалящи го вредни фактори, които стават причина за още по-големия брой заболявания, не може да не се помисли за създаване на профилактична програма, даваща отпор на вредното им влияние.

Една от основните грижи не само на представителите на медицината, но и на правителството на всяка развита и цивилизована страна е изработването и осъществяването на такава програма.

Провежданите медицински профилактични прегледи, които целят откриването на болестите в тяхната начална фаза, е добро начинание и дава възможност за ефикасно лечение.
Но още по-добре би било те въобще да не се допускат, като се използва профилактика, която ги предотвратява.

Животът на всеки от нас е сформиран по различен начин с благоприятни за здравето му страни и неизбежните рискови фактори. Тези рискови фактори бихме могли да разделим на две: първо - външни - независещи от нашата воля: замърсена въздушна среда, химизирани продукти, лоши трудови условия; второ -лични, зависещи само от нашата воля и ставащи много по-често причина за влошаване на здравето: претоварване с храна, несъгласуван с изискванията на природата начин на живот, включване на вредни за здравето навици и т. н.
И тъй като животът на всеки от нас е оформен по съвсем индивидуален, начин, с различни професионални и битови задължения и при различни условия, би трябвало да умеем да разграничим добрите от лошите фактори,да съхраним тези, които толерират здравето, и да намерим начин да се преборим с рисковете и с всичко, което е в ущърб на доброто ни здравословно състояние. Дадем ли си ясна сметка за слабостите, пропуските и излишествата, лесно можем да пристъпим и към оформяне на профилактична програма. Очевидно е, че в профилактичните изисквания шаблон не съществува.

ПРОФИЛАКТИЧНАТА ПРОГРАМА НА ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ИНДИВИДУАЛЕН ХАРАКТЕР.

Колкото и рядко да се пристъпва към нея, резултатът винаги ще бъде налице, защото нашата Майка-Природа винаги се отблагодарява на човека.

Храненето е процес, който непрекъснато се повтаря, и то не само ежедневно, но и по няколко пъти на ден. Допусне ли се и най-малката грешка, с непрекъснатото й повтаряне тя прераства в голяма и води до лоши последици. И именно поради това

КОРЕКЦИЯТА НА ХРАНЕНЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ ТОЧКА ПЪРВА ОТ ПРОФИЛАКТИЧНАТА НИ ПРОГРАМА

Трудностите са много повече, отколкото се предполага. В нашия живот са пуснали дълбоки корени нехайството, мързелът, отживелиците, предразсъдъците и невежеството. Те са сериозна пречка към новите пътища. Не само няма човек, но няма и такъв народ, в който те да не присъстват. И като се вземе предвид, че към всичко това се прибавят и някои погрешни научни концепции, въпросът за храненето на човека се утежнява още повече.

Обаче НОВИТЕ ПЪТИЩА ИЗИСКВАТ МНОГО ЗНАНИЯ
Дошло е време, така както общообразователната система дава познания по физика, химия, математика и пр., да се включат и елементарните правила по природолечебна медицина. В нашия век на изобилна информация невежеството по тези въпроси е съвсем неоправдано. Всичко, което е било отчетено от медицината като грешка или предразсъдък, трябва да се вземе под внимание.

Всеки трябва добре да знае какво да сложи на масата си, когато е дошло време за хранене, и то не само за себе си, а и за своите деца, за чието здраве той носи отговорност. Да се чувства gтговорен и за неуките си родители и близки. Трябва добре да се разграничава предразсъдъкът и вредното от това, което е истински здраво. Но се оказва, че

ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ РОБ НА ВРЕДНИТЕ СИ НАВИЦИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.

Още при първите опити за корекция на храненето неизменно става сблъсък с предразсъдъците и грешките, внушавани още от детските години и навлезли в живота като установени навици. И често борбата се води дори лично със себе си. Почти на всяка крачка са възгласите: „Не, аз не мога без сладки...",„Кафето... цигарите..." и т. н. И за да бъдат те преодолени, са необходими знания и задълбочено разбиране.

ХРАНАТА, КОЯТО ПОЛЗВА ЧОВЕКЪТ,
може да бъде оформена в три групи: храни, които се признават от специалистите като увреждащи здравето на човека, други, върху които все още се спори, и третата група - всеобщо признати като необходими, полезни и поддържащи го в добро здраве.

Струва ми се, че е необходимо да направим един популярен преглед на трите групи храни, които вече назовахме, като първа стъпка към корекцията на нашето хранене.

ВРЕДНИ ХРАНИ

БЯЛАТА РАФИНИРАНА ЗАХАР
Бялата рафинирана захар, сладка и любима, колкото и да не ни се иска да го приемем, се оказа вреден и опасен за човешкото здраве продукт. Но още по- тревожен е фактът, че нейното производство във всички страни продължава да расте за радост на търговците и за ужас на учени и лекари.

Човешкият организъм действително ежедневно се нуждае от захар, но съвсем не в убийствено количество, консумирано в цивилизования свят, както и в концентрирания вид на фабричен продукт. В захарното цвекло, в захарната тръстика, както и в плодовете, тя е в концентрация максимум до 18-20%.

Освен това човешкият организъм вече милиони години се е приспособил приемането на захарта да става в присъствието на пълния състав на консумирания плод или зеленчук, със съдържащите се в него витамини, аминокиселини, минерални соли. Тяхното отстраняване води до образуването на опасен концентрат.

Учените са установили, че когато те липсват, организмът посяга, за да си ги   набави, към своите деца, което става причина за развиване на съответните болести.

Създадена е огромна индустрия за захарни изделия: бонбони, шоколад, торти, пасти, сладолед, подсладени напитки. Расте тяхната консумация, растат и пораженията от тях:
диабет, кариес на зъбите, артрити, нервни заболявания. Получава се общо израждане не само на тялото, но и цялостно на личността.

Жалкото е това, че при нас храненето от най-ранно детство е твърде обременено с подсладени храни- млади хора мимоходом по улиците консумират тъкмо храни, чиято главна съставка е захарта. Вече добре се знае как от кариес на зъбите страдат децата още от първите години на детството си.
Всеки от нас е наблюдавал детски плач от ужас и страх при посещение на зъболекаря - наплашено от болезнените манипулации на лечението. А колко малко са децата и младите хора със запазени зъби!

В страната Хунза, където никой не е чувал и не познава захарта, където все още няма такава фабрика, хората не страдат от зъбобол и кариес, както и от диабет и артрит. Хората запазват зъбите си за цял живот, което им осигурява пълноценно сдъвкване на храната.

При здравите народи набавянето на захарта за организма става единствено чрез плодовете и нишестето.
В миналото, когато българският народ разполагаше с много по-добро здраве, ползването на рафинирана захар бе изключение.

Както навсякъде, така и тук природата е определила оптимум. Позволим ли си да го нарушим - появяват се болестите. Безспорно не става дума за пълното изключване на захарта, но трябва да се положат усилия за нейното ограничаване до минимум, за замяната й със сладки плодове и мед - един естествен продукт, или поне с кафявата захар.

Децата трябва да се възпитават в ограничено ползване на
захарта. Родител, който непрекъснато предлага бонбони, шоколади, сладолед или други подобни лакомства, е невеж родител. Той не мисли доброто на своето дете.

От най-ранна възраст децата трябва да свикват с естествения вкус на плодовете. Стремежът към сладкишите е плод на безотговорно възпитание.
Вторият продукт, също концентрат, определен като вреден за човешкото здраве и превърнал се в причина за много заболявания, е

БЯЛОТО БРАШНО.
Векове наред човекът е консумирал житното зърно цялостно - събирал го е направо от класовете и го е сдъвквал със здравите си зъби. По-късно, с откриването на огъня, се е научил да си прави хляб от смлените на брашно житни зърна. Столетия наред се е смилало цялото зърно и се е пекъл пълнозърнест хляб, задоволяващ напълно потребностите на човешкия организъм. В наши дни обаче с напредване на техниката при обработката на брашното се отстраняват обвивката и зародишът на семената и хлябът се приготвя от бяло брашно. Бялото брашно, както и захарта, е опасен концентрат.
Забравя се, че за толкова векове човешкият организъм се е приспособил към хляба от пълнозърнесто брашно.

С последните научни изследвания бе установено, че именно в обвивката и зародиша на зърното, които се отстраняват при получаването на бяло брашно, се съдържат най-важните за здравето на човека витамини, ензими, микроелементи, соли, както и ценната целулоза, заредена със слънчева енергия. С други думи, угаждайки на разглезения си вкус, съвременният човек доброволно и самоубийствено се отказва от истински ценните съставки на храната.

НЕОБХОДИМАТА ЦЕЛУЛОЗА.
Триците, считани за „излишен баласт", в действителност са особено ценни поради съдържащата се в тях целулоза, необходима да се поддържа и стимулира нормалната перисталтика на ЧЕРВАТА и най-вече на дебелото черво.
Така се предотвратява развитието на гнилостните процеси в ЧЕРВАТА, а оттам появата на колит и запек - масово явление през последните години сред по-младото поколение, включително и децата.

Непрекъснато се увеличава и без това огромното разнообразие на продукти от бяло брашно: бял хляб, бели пухкави кифлички, кексове, милинки, франзели, банички, торти, вафли и какво ли не още. А в не толкова далечното минало българският народ се хранеше с хляб от брашно, приготвено, без да се отделят триците. Зърното се смилаше цяло на воденицата и от това брашно се приготвяше хлябът. Чревните заболявания и особено запекът бяха изключително рядко явление.

В днешно време пургативите и пургативно действащите билки са непрекъснато търсени. Търговията с тях процъфтява, без да се държи сметка за вредата от постоянната им употреба.

КАКВА Е ИСТИНАТА ЗА „ЛЕНИВИТЕ ЧЕРВА"?

„Лениви черва" - твърде често поставяна диагноза, от която пациентът по-скоро се успокоява, вместо да осъзнае, че става дума за сериозно заболяване. По асоциация болният си представя нещо подобно на така разпространения мързел и съвсем не му идва -наум, че се касае за заболяване, нуждаещо се от задълбочено лечение. Не се ли възстанови нормалното функциониране на „ленивите черва", те стават причина за други заболявания.
Решим ли да коригираме храненето си с цел профилактика, ясно е, че първата стъпка трябва да бъде въпросът

ХЛЯБ - БЯЛ ИЛИ ЧЕРЕН?

Не е необходимо да изключвате хляба от дневния рацион. Да се изключва хлябът е грешка. От казаното дотук трябва да е ясно каква висока стойност има житното зърно като храна, и то ползвано цялостно - като пълнозърнест хляб на трапезата.

Още преди 25 века Хипократ ни е завещал своя апел: Да се яде хляб от непресято брашно!

В обичайната диета на народа на Хунза, призната от диетолозите като най-здравословна и съвършена на планетата, хлябът присъства при всяко слагане на трапезата но той е приготвен от зърно, смляно, омесено и опечено в деня на самата консумация. Като допълнителни съставки при приготвянето на хляба понякога се използват и други житни храни: овес, ръж, просо, елда - те също се смилат цялостно, без отстраняване на триците или на зародиша.

КОНЦЕНТРАТИТЕ
Бялата рафинирана захар, бялото брашно, полираният ориз - ето ги концентратите - продукти с отстранени ценни съставки, без които е невъзможно пълното, правилно и неувреждащо човека усвояване.

Колко по-просто и здравословно за човека би било житото да се смила без отстраняване на фината жълта люспица на зърното! Ограничи ли се обработката - спестяват се манипулации - хлябът става по-евтин и същевременно по-здравословен. По същия начин може да се процедира и с ориза и той да достига до нас в по-естествен вид, като по-здравословна храна, а същевременно да бъде и по-евтин.
Добре е да се стремим да използваме във възможно най-естествения им вид плодовете, зеленчуците, зърнените храни и ядките.

Една от най-важните причини за влошеното здравословно състояние на цивилизования човек е прекомерното приемане на бялата рафинирана захар,белия хляб и полирания ориз.
Хлябът, който консумират ежедневно всички дълголетници и здрави народи,е пълнозърнест.
Третият неподходящ и вреден за човешкия организъм продукт е

БЯЛАТА СОЛ.
Жизнено важно е да се спазва оптимумът при използване на солта, за да не се стига до болестни състояния. Но и тук отделните специалисти дават различни препоръки: от 2-3 грама на ден до 5-10 или дори 15 грама. Много от учените са на мнение, че бъбреците не могат да се справят с повече от 5 грама, а според някои - дори само с 2, най-много 3 грама.
Има обаче автори, които изобщо отричат ползването на солта като хранителна подправка. Те смятат, че във всички продукти от растителен произход се съдържа достатъчно количество сол, задоволяващо напълно нуждите на човешкия организъм.

Сериозен аргумент в полза на подобно твърдение са народите, които не ползват сол и това съвсем не се оказва вредно за тяхното здраве. Когато Христофор Колумб открил Америка, той заварил там здраво и жизнено население, което въобще не познавало подправката сол. И до днес съществуват племена и народи, незасегнати от влиянието на цивилизацията, чиято диета е напълно безсолна.

Но нека чуем постигналия изключително здраве Пол Брег: „Солта не е жизнено необходим продукт. Известно е, че примитивните народи не познават сол. Изключвайки солта от вашия рацион, вие ще изпитате неудобство само първите няколко седмици. Най-прочутите готвачи на Франция приготвят своите световноизвестни блюда, без да добавят сол, замествайки я с други подправки: лук, чесън, билки и гъби."

А ето какво мисли кандидатът на медицинските науки руската лекарка-неврохирург Галина Шаталова, постигнала истинско здраве: „Един от моите основни принципи е храната да не се соли. Солта е причина за образуване на отоци, предизвиква вялост и склонност към простудни заболявания. Разбира се, отначало непосолената храна няма да ви се стори вкусна, но след някоя и друга седмица вие ще имате удоволствието да усетите натуралния вкус на продуктите.

АЛКОХОЛ, КАФЕ, ТЮТЮН
За вредата от тези три продукта на цивилизования свят и особено за вредните последствия от продължителната им употреба се изнесе много информация през последните години, но все още се злоупотребява с тях. Предлагани по витрини и щандове, в пъстри и блестящи опаковки, лансирани като мода, алкохолът, тютюнът и кафето привличат все по-млади хора и този факт буди основателна тревога. За съжаление в повечето случай онова, което се диктува от модата, каприза или прищевките, не е свързано със здравия разум.

Естествено този разрушителен процес има своите причини, за които би трябвало да се помисли.

Една от тях, и дори може би основната, се корени в семейството. Навиците и отношението към света у човека започват да се формират още в ранните детски години. Младеж, расъл при родители, които са били наясно със сериозността на проблема и са се постарали да създадат у него правилно отношение и разбиране, мъчно би се поддал на влиянието на външната среда. Но за съжаление много родители не само нямат категорично отрицателно отношение към подобни неща, а сами пушат или пият пред децата си и служейки им по този начин за пример, ги подтикват към това и полагат основите на бъдещи трагедии, свързани с тяхното здраве и личен живот. Вредните навици се утвърждават чрез семейството - ето защо то трябва да поеме своята отговорност. Неслучайно често се употребява и изразът: „На този човек му липсват първите седем години...", отразяващ констатацията, че в най-ранна възраст семейството не е успяло да създаде у детето навици, които по-късно вече трудно се градят.

НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ МОДА

Обикновено при липса на тонус, лесна уморяемост, намалено самочувствие, слаба концентрация, депресия или нещо подобно без замисляне се посяга към кафето, цигарата или чашката, без да се осъзнава, че подобни състояния означават, че в организма „нещо" не е наред и именно тава „нещо" трябва да бъде лекувано.

С временната възбуда, която създават кафето, цигарите й алкохолът, те постепенно изчерпват силите на нервната система - основа за истинско здраве.

Нека чуем какво казва големият специалист и реформатор в областта на храненето д-р Аре Веерланд: „Кафето, тютюнът, алкохолът са истински отрови, отслабващи бавно, но сигурно съпротивителните сили срещу инфекциите, както и разстройващи вътрешното равновесие на организма.

Цивилизованият човек се самозалъгва, като се надява, че те могат да повишат работоспособността му. Те не съдържат градивна храна, нито здрави енергии. Ободряващото им действие винаги е последвано от още по-голяма депресия.

При пушачите никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи: особено върху
СЪРЦЕТО, нервите, стомаха, ЧЕРВАТА,белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове.Той е една от главните причини за атеросклерозата.

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker