|
Share

Тук той се спира и на хранителната левкоцитоза (увеличаването на белите кръвни телца при болестни състояния), развиваща се при ползване на готвена храна, като при поемането й белите кръвни телца от шест - седем хиляди на 1 кв. мм в разстояние само на 30 минути след нахранване нарастват до трийсет хиляди, което не се получава при консумирането на суровата храна.

Вижда се колко се претоварва, затруднява и изтощава нервната система, ако по няколко пъти на ден се приема топлинно обработена храна, и колко по-лека за организма е суровата храна. Това няма да допусне изтощаването на нервната система.
Като последовател на Бирхер-Бенер по-късно излиза и трудът на Атерхов върху суровоядството, където той поставя проблема, че суровата храна е не просто лечебна система, а естествената храна на човека. Преминавайки на нея, той фактически коригира погрешния курс на своето хранене. С преминаването на пълно суровояден растителен режим според него човек се съюзява със самата природа.
Атерхов преживява голяма трагедия, погребвайки двете си любими деца, и посвещава живота си на въпроса защо е загубил децата, след като са разполагали с добри условия на живот и след като са били консултирани от изтъкнати специалисти в Швейцария, Франция и другаде? След усилена изследователска работа цели 18 години той дава отговор на въпроса - децата са били отровени от лекарства и неправилно хранене.
В неговото семейство, където храненето е според установения шаблонен начин на цивилизованото общество, е бил болен и той, и неговата жена. Изяснявайки си въпроса, той сменя начина си на хранене, а след него и неговата жена, и ефектът е повече от очакваното _ и двамата възвръщат здравето си.
През това време, докато той води своята експериментална работа, в семейството им се ражда трето дете, което, когато той пише своя труд, е на 7 години. Това дете от самото му раждане е на пълен суровояден режим на хранене. И за него Атерхов пише: „... То е дете в истински здрава форма, жизнено, с неизчерпаеми сили - не знае какво е умора, весело е и целия ден е в движение. Ляга и става с песен и танц. Откак се е родило, то не е изяло нито хапка топлинно обработена или готвена храна и въобще няма никакво влечение към нея. Когато отива в детския дом, не проявява никакъв интерес към сервираната там готвена храна, а вади от своята чантичка плодовете, които си е донесло, и с удоволствие ги изяжда..."
За готвената храна и въобще минала през топлинна или каквато и да е фабрична обработка Атерхов говори като за мъртва, дегенерирала храна, лишена от своя жизнен заряд и ставаща причина за увеличаващия се брой хронични заболявания, болестите на цивилизацията, ранно остаряване и преждевременна смърт.
Храната на семейството се състои от сурови плодове и зеленчуци, черупчести плодове, семена и житни  храни в накиснат или покълнал вид. Когато плодовете липсват, се заменят с изсушени, накиснати във вода.
Авторите, работещи и апелиращи за корекция на храненето на цивилизования свят, са много. Могат да се изброят имена като Хърбърт Шелтън, П. Акрола, К. Джефри, Пол Брег, Франц Майер, Юри Николаев, Галина Шаталова, А. Чупрен и още много, работещи в различни страни. Те ни дават своите диети и постижения за спасяване на болното човечество. В техните трудове като червена нишка се очертава една основна мисъл:

ХРАНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗВОР КАКТО НА СИЛИ И ЗДРАВЕ, ТАКА И НА БОЛЕСТИ И ЗЛИНИ.

Храната - това е основният елемент в живота на човека и днес, когато притежаваме богати възможности за информация, невежеството по този въпрос не е оправдано с нищо.
Българският народ в миналото се е славил като един от най-здравите народи и нашата страна - страна на столетниците, поради което и руският учен Мечников е правил и своите проучвания, търсейки причината за дълголетието.
Българинът - здрав, жизнен, вечно скитащ по планините с пищов и пушка като комита, е давал сериозен отпор на турци, еничари и кърджалии. Българските майки раждаха и отглеждаха по 10-15 деца. Днешната наша младеж е изнежена, с намалена жизненост, леко се поддава на простудни и хронични страдания, и е отстъпила по силовия си заряд и в сравнение с младия човек от миналото напомня на стайно цвете.
Днес, когато стандартът на живот е повишен, когато всичко е в изобилие, би трябвало и здравето на хората да се подобрява. Жилищата са подобрени, изобилната храна се доставя лесно... и при наличието на всичко това вместо подобряване на здравето и устойчивостта на човека резултатът е обратен.
Ясно е, че се допускат някакви решаващи за човешкото здраве грешки. Допусканите, лошо влияещите фактори са много, но един От решаващите произтича от начина на хранене.
На нашата земя нищо не се е променило, нито климатът, нито продукцията, която дава земята ни, нито е дошъл друг народ - народът си е същият. Но това, което е променено, е начинът ни на хранене, възприет с установяването на новата култура и цивилизация. Простичкият и установен от векове начин на хранене на българина е променен. Направени са „корекции"...
С повишаване стандарта на живот се увеличи и консумацията на месо, месни консерви, индустриализирани храни, яйца, риба, млечни продукти, захар, захарни изделия и пр., с което расте и броят на болестите. Какъв трябва да бъде нашият извод? Не би ли следвало да се помисли точно върху тази корекция", която сме направили в начина на хранене на нашия народ? Допусканите заболявания, които са били в малък процент, с подобряването на битовите ни условия и с напредването на медицинската наука би трябвало не да се увеличават, а въобще да не се допускат или процентно да намалеят.

ХРАНЕНЕТО НА БЪЛГАРИНА В МИНАЛОТО е било съвсем скромно и семпло.
Той не е имал за закуска чай с захар, масло, конфитюр, кашкавал, салам наденички, банички. За обяд не е сервирана супа, готвено и десерт (крем, компот или кекс). Първото хране не става няколко часа след ставането от сън, а второто със свършване на работния ден. Със ставането от сън никой не мисли за ядене, а се започва работата, която не търпи отлагане. За някаква закуска с кафета, чайове кексове, кренвирши, бисквити, баници или нещо подобно не може и да се мисли. Баницата за българина е била само за празник. Едва когато се е раздвижил, разсънил и сложил в ход един етап от дневната си работа, българинът е сядал на трапезата си, обикновено състояща се от едно ядене, парче хляб (разбира се, пълнозърнест) и най-много към това някоя глава лук или чесън. За десерт - от стомната прясно донесена изворна водица. Месото е било само в изключителни случаи. Като хигиенни мерки са прилагани постите по няколко пъти в годината, които представляват безбелтъчна диета.
Главната храна на българина е била черният хляб, фасулът и лукът.
Захар
не е ползвана.
Плодните дръвчета, които всеки е имал в градината и в двора, са ползвани не във вид на компоти, а в прясно и сурово състояние. За храненето на българина има да се каже още много, но и върху малкото казано би трябвало да се замислим. Красивите левенти, които виждаме на старите фотографии - Ботев, Левски, Раковски, Бенковски - освен пример за подражание с героизма си трябва да станат база за още по-красиво българско поколение...
Не е необходимо да се връщаме непременно към старото, но от него трябва да се поучим, да си вземем бележка - да се възползваме от рационалното зърно. Науката по храненето ни е дала и много нови информации, с които също трябва да се съобразим. Запазвайки българските традиции, опита на миналото, прибавяйки новите познания, „корекциите", които трябва ла направим в нашето хранене, трябва да ни спасят от хроничните заболявания и страдания и да си възвърнем българския столетник.
Отчетоха се вредни за човека храни, върху които няма противоречия, други - върху които все още се спори, и други като всеобщо приети като полезни за човека.

БЯЛАТА РАФИНИРАНА захар?!

Един всеобщо признат като вреден за човешкия организъм продукт. Тревогата на учените с основание расте, тъй като фабриките, произвеждащи рафинираната захар, продължават да се увеличават, с което расте и нейната консумация. Човешкият организъм се нуждае от захар, но не и в този концентриран вид. Захарта в захарното цвекло е 18 %, а рафинерията ни я дава в 98-99 %.
Откакто човек съществува на Земята, неговият организъм е приспособен към естествената форма с малка концентрация и с присъствие на витамини, ензими, соли, микроелементи и всички други съставки, способстващи за нейното усвояване. Той е ял своя „сладък корен" и той му е принасял само ползата си, но когато всички тези съставки липсват, сладката бяла захар се  явява разрушител и вредител на човешкия организъм. Приспособяване не може да се получи.
Вторият продукт, ставащ също причина за редица заболявания, е

БЯЛОТО БРАШНО -
получено като концентрат от житото. И тук не се взима предвид, че векове наред човек е ползвал пълноценното жито. Хората са го смилали на воденицата, без да отстраняват триците, и така са месили хляба си. Днес триците се отстраняват, но се оказа, че най-ценното за живота на човека като витамини, ензими, соли, микроелементи и пр., се намират точно в триците и в зародиша на зърното.
Белият хляб - лишен от живителни и необходими елементи, е една от причините за редица заболявания. Триците, освен че са носители на необходими живителни елементи за здравето на човека, са незаменими и със съдържащата се в тях целулоза, поддържаща в добра форма и перисталтиката на червата.
Освен това цивилизованият човек е създал цяла индустрия от произведения с бялото брашно. Комбинирайки го със захарта и маслото (също концентрати), е създал: вафли, бисквити, бонбони, пасти, кексове, баници, торти - поредицата е много дълга и изпълва страниците на кулинарните книги. И в случая най-значимото е това, че с тези храни рано се привикват децата, с което не само се покварява техният вкус, но им се нанасят поражения върху здравето.
Захарта би трябвало да се сведе до краен минимум,  при нужда от подслаждане на чая или където и да е да се заменя с мед - един естествен продукт. Нуждата на организма от захар може да бъде удовлетворена от сладки плодове.
По отношение на бялото брашно въпросът е още по-лесно разрешим, като се замени с пълноценно, от което не са отстранени триците. Хлябът на нашето всекидневие трябва да бъде само от типа на черните (грахам, типов, типов безсолен, ръжено-пшеничен).
Третият продукт, за който в последно време се даде „ доста информация”, е

СОЛТА.

Препоръките, дадени в грамове, са доста различни, но нашият принцип трябва да бъде: да се ползва по-ограничено и където може, да се избягва. Някои автори препоръчват сивата непречистена сол.

Има и спорни храни, една от които е месото.
Докато едни автори го препоръчват, други напълно го отричат като неподходяща храна за човека. Авторите, които го включват в тяхната диета, се основават на неговите пълноценни белтъчини, според тях с незаменимите аминокиселини, пренебрегвайки токсичността, която то създава. Обаче оказа се, че тези незаменими според тях аминокиселини бяха открити в зеленчуците.
Но преди това откритие единственото, на което се осланяха вегетарианците, бяха техните наблюдения, че  с  преминаването на безмесен режим на хранене не само се подобрява общото здраве и се увеличават силите, но
при възрастните хора се облекчават измъчващите ги недъзи. И това се потвърждава и в наши дни, когато при болестни състояния, свързани с висока токсичност, възпаления, изискващи витаминозна биологично заредена храна, с преминаването на вегетариански режим на хранене състоянието се подобрява. Месото успешно може да бъде заменено с млечните продукти които не са толкова токсични.
За разрешаването на въпроса с включването на месото като храна изводът може да бъде само в полза на вегетарианската диета като по-здравословна, а и отговаряща на климатичните условия на нашата страна. Богатата продукция на нашата хубава земя ни осигурява плодове и зеленчуци в прясно състояние през всяко време на годината. Там, където вегетарианският начин на хранене обаче не може да бъде приложен, използването на месото трябва да бъде сведено до съвсем ограничен минимум.
Често се изказват препоръки, лишени от особена основателност, да не се лишават децата от месото като необходим продукт за доброто им развитие и растеж, но изглежда, че това е повече теоретичен извод, тъй като вегетарианските семейства отглеждат не по-лоши от другите деца, дори в повечето случаи са по-устойчиви и по-здрави. При това често децата по някакъв вроден вътрешен усет не проявяват никакво желание да ядат месо, а родителите им насила ги принуждават. Като насилват детето и му налагат в неговото ранно детство неприемливи за него храни, тези родители завинаги покваряват вкуса му.
Има само един вид храна, върху която не се спори няма никакви противоречия между специалистите, и олкото повече се задълбочават изследванията, толко-повече се потвърждава нейната стойност - това са
ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ -
така, както ни ги е дала самата майка Природа. Тяхното богатство на витамини, ензими, биологично заредени соли, микроелементи, трансформирана слънчева енергия и пр., с които нашият организъм е сроден, се запазва в пълен състав само в суровото им състояние. Човекът в неговия еволюционен път милиони години е ползвал продукцията на земята направо в този вид, в който ни я дава природата, поради което неговият организъм се е пригодил точно към тази продукция. Огънят е изнамерен и ползван в много по-късно време, а за обработката на храната е помислено още по-късно.
Вече се знае, че много от витамините не издържат при топлинно обработване, ензимите не издържат дори повече от 50 градуса С, биологичният жив заряд на храната изчезва - клетките се умъртвяват. С варенето много от солите променят своя състав. Трансформираната слънчева енергия в плодовете, зеленчуците и зелените листа се унищожава от огъня. Човешкият организъм, който е един крайно чувствителен и съвършен механизъм, безспорно веднага отчита дадената му  храна в осакатен вид. Получавайки всекидневно и системно тази непълноценна храна, естествените последствия са и намаляване на силовия потенциал на човека, намаляване и на неговата съпротивляемост срещу  болестните агресии.
Освен това аз вече споменах за развиващата се патологична реакция с хранителната левкоцитоза при ползване на топлинно обработена храна, която не се получава, ако се приема сурова растителна храна. Интересното, е че тя не се получава и тогава, когато преди приемане на готвената храна се включи храна в суровия й вид, т. е. когато храненето започва не със супи и ордьоври, а със сурови плодове и зеленчуци. Безспорно идеалната форма на хранене, която може да се осъществи от човека, е пълното суровоядство.
Творческата мисъл по отношение на храненето е била насочена главно към топлинно обработената храна, за което свидетелстват хилядите тиражи на издадените кулинарни книги. Но дошло е време същата тази творческа мисъл да бъде в услуга на нова кулинарна книга, където продуктите да идват на трапезата в този вид, в който ни ги дава самата природа. И ако добре се помисли, тази трапеза по нищо няма да отстъпва на готвените в тенджерата храни, нито по питателност, нито по вкус, нито по красота. Плодовете и зеленчуците, сервирани в техния естествен вид на трапезата, запазват не само колоритната си красота, но и естествения си състав, вложен от природата комплекс от витамини, ензими, соли, биологичен заряд и пр., от които се нуждае най-много нашият организъм. Дългият път на човешката еволюция през вековете е осъществен точно с тази храна.
Децата, чиито родители все още не са успели да  унищожат вродения инстинкт към здравите природни храни, винаги имат влечение и предпочитание към суровите плодове и зеленчуци и се противопоставят на готвената храна. Много пъти детето на обяд иска да започне с черешите или с динята, а невежите родители му налагат да яде това, което те вадят от тенджерата.
Една от главните корекции, които трябва  да предприемем като първа мярка, е да си дадем отчет за необходимото ни количество храна като дневен рацион. Вече засегнах проблема с наднормените килограми, говорещи за превишаване на количеството на ползваната храна. Много важно е да се разбере, че и най-малкото отклонение и варирането на теглото трябва да изостри вниманието към ползваното количество. Килограмите трябва с внимание да се следят и да не се допуска никакво отклонение от нормалното тегло. За да се следят килограмите, не е необходимо в дома ви да има непременно кантар, достатъчно е да се погледнем в огледалото, преди да се облечем, а след като се облечем - докъде се закопчава коланчето... Да се следи за стегнатата и изящна форма на коремната преса, като не се допускат никакви тлъстинни „възглавнички" било по корема, ханша, бедрата или където и да било другаде по тялото. Нашата култура трябва да се насочва най-напред към поддържане на здрава и стегната форма на тялото. Допускане на пълнота и тлъстини, на увеличаване на нормалното тегло вече говори за допуснато невежество. Всеки излишен килограм натоварва вътрешните орани с повече работа от предвиденото от природата и повече са натрупаните килограми, толкова по вече е и претоварването с извънредната работа. Тако постоянно и системно претоварване води до преумора  на вътрешните органи, преждевременно остаряване и ранна смърт.
Възрастните хора у нас живеят с мисълта, че годи ните им позволяват да допускат отклонения в теглото си, увеличавайки спокойно килограмите си, докато необходимото е точно обратно. С течение на годините вътрешните органи на човека се изхабяват, амортизират се, а се знае, че всеки килограм в повече ги натоварва с повече работа. Получава се така, че в младите години, когато теглото е нормално, вътрешните органи са с голям силов заряд и са щадени, а с напредване на годините се допуска увеличаването на теглото, като с това им се дава повече работа. Ясно е, че за да се запази здравата им форма и спокойното им съществувание за повече години, те трябва да бъдат разтоварвани, като с всяка измината година се намалява по малко от телесното тегло. За да се удължи животът на един отслабнал орган, той трябва да бъде щаден и облекчаван във възлаганата му работа.
Тук искам да защитя децата, които често (дори повече, отколкото се мисли), са жертва на прехранване. Всички родители и възпитатели трябва да са наясно как трябва да изглежда здравото дете. То никога няма пухкави и разводнени тъкани и кожата има здрав възрозов цвят. Бледата кожа говори вече за допуснати подкожни нарушения. Здравото дете е стегнато, живо, весело, леко подвижно и инициативно. На него не му  се седи или излежава. Дете, което търси да седне или да се облегне, вече не е в здравата си форма.
Прехраненото дете е инертно, мудно, неинициативно,  често с негативни прояви като плачливост, лесна обидчивост, изострена чувствителност, мудна и забавена мисъл, и пр. Дете, което има нужда от помощ в училищната работа, в повечето случаи страда не от интелектуална недостатъчност, а от прекомерно хранене  - най-вече претоварване с белтъчна храна.
Безспорно има случаи, когато при отглеждането на детето вниманието на възпитателите му е било насочено само върху храненето, а не е работено върху развиването на интелекта. Обикновено децата имат запазен вътрешен инстинкт и когато им се дава в повече от необходимото, те губят апетита си. Детето, което не проявява интерес към храната, трябва веднага да се вдига от масата, тъй като тази храна не отива в полза на организма. Тя е вредна, а насилването да бъде приета е престъпление спрямо това дете. Впоследствие то ще заплати скъпо за прехранването с болести и страдния.
Със системната практика на прехранване и с постоянното внушаване, че храната е необходима, за да расте детето и да стане „силно и голямо!", пазещият го инстинкт постепенно се загубва и се преминава в нов етап - детето придобива голям апетит и приема всичко, каквото му се дава. Апетитът взема такива размери, че то може да приема храна във всяко време на денонощието. С развиване на този патологичен апетит вече  е  премината фаталната граница, пазеща човека от развиване на болестни състояния. Той вече няма чувство Кога трябва да спре да яде. Най-учудващото в случая е, че невежите родители, пред чиито очи детето започв да натрупва излишни тлъстини и килограми, вместо да се тревожат, са доволни и не им идва и наум за бъдещото нещастие. Децата, които с раждането си идват със запазените си инстинкти,трябва не да бъдат поучавани,а да ни послужат като пример.
Около въпроса с ползването на повече храна като дневен рацион възниква още един не по-малко съществен въпрос, по който също няма единодушие между учените - белтъчният минимум, т. е. количеството протеини, необходимо като дневна дажба. Препоръките варират от 100-80-50 г на ден, но най-новите, дадени от някои лекари новатори, стигат и до 20 г, като се спират на резистенса при разпадането на белтъчините и новото им частично възстановяване.
Във всички информации, които се дават по отношение на храненето, с изброяването на храните винаги на първо място се поставят белтъчините, поради което хората, без да се замислят и задълбочават много, ги отчитат като главна храна, от която трябва да се състои дневното меню. Освен това, от друга страна, съществува предразсъдък под влияние на остаряла вече информация, че храните, които дават сили и поддържат живота на човека, са месото, яйцата, рибата, млякото, сиренето, а плодовете и зеленчуците са нещо второстепенно, едва ли не само за гарнитура и за подобряване на вкуса на сервираното меню.
Оказа се, че приетите в повече белтъчини стават причина за развиване на свръхкиселинност в организма, токсичност, гниене в червата, запек, склероза и пр. В страните с висок стандарт, където непрекъснато расте консумацията на месо, яйца, риба, мляко и храни с висок процент на протеини, растат съответно и забо-дяванията. Ползването на белтъчините не бива да бъде произволно и безконтролно. Вярно, че е по-лесно да се сервира салам, който е готов в хладилника, с парче хляб, отколкото да се потърсят пресните зеленчуци и да се приготви нещо пълноценно... и точно тук майките и жените трябва добре да помислят, ако държат за здравето на своето семейство.
Главната храна за човека остават растителните продукти със своя заряд от витамини и биологично заредени соли. Безспорно е, че белтъчините са необходими, защото те са градивният материал и трябва да влизат в дневния рацион, но без увлечения, с ограничения. Освен това не бива да се забравя, че всички растителни храни в техния естествен вид съдържат в своя комплекс всички необходими елементи, включително и белтъчините. С тези природно комплектувани храни в различните им съотношения и форма човешкият организъм е сроден. Белтъчини в отлично качество се съдържат в орехите, бадемите, лешниците, семената, житните храни, картофите, зелените зеленчуци и т. н.
Големият диетолог П. Айрола прави такова изказване: „Храненето с по-малко белтъчини и повече въглехидрати предоставя възможности за оптимално здраве, предпазва от болести и води до голяма жизненост и продължителен живот..." Че това е така го потвърждават здравите народи, които приемат белтъчини съв сем ограничено. Те всички съществуват в своя щастлив живот за сметка на по-ниските калории и главно благодарение на плодовете и зеленчуците в суровия им естествен вид.
Допълнителните въпроси, които възникват около храненето на човека, са много и продължават да възникват. И колкото повече са отговорите, толкова повече се появяват и нови въпроси, чакащи и те своите отговори.
Един от тези често задавани въпроси е: „Колко пъти на ден трябва да се приема храна?" Точно тук отговорите, които се дават от различните специалисти, е различен. Препоръките са от пет-шест пъти на ден до два-три. Има автори, които дори препоръчват еднократното хранене.
Препоръките да се яде пет-шест пъти на ден значи, от една страна, целият ден да се живее с мисълта за ядене, а от друга, колкото и малко храна да се поема, непременно ще се стигне до претоварване на дневния ра-цион, защото човек е склонен към увличане, лакомия и безконтролност, особено проявена при по-възрастните хора. Да се мисли непрекъснато за часа за ядене значи да не се мисли със съсредоточаване, задълбоченост и сериозност в текущата работа. Освен това да се подава толкова често на стомаха храна значи той да бъде през целия ден в напрежение и работа.
За да получим правилния отговор на въпроса, би трябвало да се обърнем пак към практиката на тези, които са постигнали здраве.
Американският лекар Пол Брег постига и поддържа спортната си форма само с двукратно ядене - обяд и вечеря (като един ден в седмицата въобще не приема никаква храна).
Големият диетолог Пааво Айрола също се придържа и препоръчва като най-здравословен начин на хранене двукратния.
Най-здравият народ на нашата планета - хунзийският - се храни двукратно - само обяд и вечеря, и никой не прави изключение.
Древните елини в апогея на възхода на тяхната култура, когато при тях едва ли не всеки гражданин е бил творец и спортист с идеално телосложение, са се хранили също двукратно (обяд и вечеря). Изказването на Сократ, че варварите ядат повече от два пъти на ден, говори и за становището по въпроса в древността.
С практиката и препоръките за двукратно хранене се дава и отговор на често задавания въпрос за сутрешната закуска - дали тя е необходима? Даваните препоръки за солидна сутрешна закуска са не само остарели, но отречени от най-новите диетолози, тъй като сутрин силите са възстановени с вечерята, която не е използвана по време на нощния сън.
Руската лекарка Г. С. Шаталова, лауреат на наградата „Н. Н. Бурденко", доктор на науките, запозната с природната биологична медицина, пише: „Сутрин - чаша шипков чай с мед или плодове..., а може въобще да не се закусва - сутрин организмът е пълен със сили и храна не му е необходима. Плътната и обилна закуска трябва активно да се обработва и смила, а сутрин ние пристъпваме към трудовата си дейност - тези две неща нашият организъм не е в състояние да съчетае добре. Точно по същата причина и на обяд храната трябва да е  ограничена... А вечер могат да се включат белтъчините поради това, че те изискват по-продължително време за обработка."
Преди да седнем на масата, е редно предварително да си направим преценка дали имаме нужда от храна дали в момента апетитът е истински, или просто се сяда на масата по навик, поради вкусната храна или.. просто защото е дошло време за хранене. Тъй като съществуват два вида апетит, то всеки трябва да се научи да ги разграничава и да отива в столовата само ако преценката му е, че апетитът е истински. За разлика от този апетит има и лъжлив, подвеждащ човека. Всеки трябва да се научи да разграничава тези два вида апетит, като при истинския само при споменаването на някаква, каквато и да е съвсем простичка храна, устата вече се пълни със слюнка, докато при лъжливия се търсят възбуждащите, пикантни храни, има претенциозност и  избирателност. Само при истинския апетит стомашните сокове са пълноценни и обработката на храната става така, както трябва.
Всички живи същества на Земята знаят коя е тяхната храна, отредена им от природата, и със запазения си вътрешен инстинкт си я търсят и я намират. Единственото същество на Земята, което е загубило този инстинкт - вътрешния усет към естествената си храна - и не знае определената му от природата като биологичен вид, е човекът. Вълкът е месоядно животно и вътрешният му инстинкт го насочва към месото, сърната -  тревопасно и търси тревата, катеричката търси плодовете на горските растения, къртицата - корените и т.н. Те знаят и усещат какво да търсят като храна и колко да консумират от нея, спазвайки и качеството, и количеството, с което пак по инстинкт те пазят стегнатата си форма и здравето си.
Ако можехме да запазим този вътрешен природен усет - инстинкта, без трудности бихме знаели какво и колко трябва да сложим на масата, без да преяждаме. Същият инстинкт би ни определял и кога да седнем пред масата - когато ни е дошло време да приемаме наново храна, без да ни се определя час и време за ядене. Ритъмът и възможностите на всеки стомах и на храносмилателната система са различни и не може да съществува един и същи час за всички хора. Има хора със здрави и силни храносмилателни органи, които се справят с подадената им задача за късо време, но в днешно време повечето от хората са с намалени възможности, страдащи от най-различни заболявания на храносмилателните органи, и техните възможности за справянето с работата им е намалена. При това положение би трябвало да се изчаква и да се следи за явяването на истинския глад, а не да се претоварва стомахът с извънредна работа. Определените часове за хранене са за здравите хора, с добро храносмилане и установен и спокоен начин на живот. Но дори и най-здравият стомах при стресови положения, тревога, неприятности или голяма умора не може да ги спазва, защото трябва да се изчаква нормализирането на състоянието на организма.
И така, повтарям, главна задача на профилактиката е да се научим да се вслушваме във вътрешните налом-няния на природата и да развием този ръководещ живите същества ИНСТИНКТ.
Търсим ли здравето, държим ли за него, за себе си и за нашите деца, като неизменен закон трябва да стане още едно основно правило -ПРИЯТНАТА И ВЕСЕЛА АТМОСФЕРА НА МАСАТА ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ.
Това правило трябва да залегне дълбоко и да стане навик. Здраве и добро преработване и усвояване на храната не може да бъде постигнато, ако атмосферата е тежка, нервна, напрегната или конфликтна. стомахът е чувствителен орган, който реагира не само на груби и резки думи и разговори, но дори на едно поззвъняване на телефона. Родителите често точно на масата започват да разискват свои нерешени проблеми или просто демонстрират лошото си възпитание, забравяйки и пренебрегвайки присъствието на другите и на децата си.
Има и друг вариант, противоположен на разправиите при масата за хранене, когато някой от родителите се налага със суровост, грубост, мълчание, с намръщена физиономия, спирайки веселите детски коментари. Това той не прави за доброто на децата, а за да разтовари вътрешното напрежение, да се покаже като господар или просто да изяви лошия си характер. Детската душа е винаги чувствителна и възприема с радост и удоволствие положителните и красиви прояви на живота, но не и негативните като насилие, грубост, безочливост, лъжа и пр. С негативните прояви при храненето нерв-Ната система е напрегната, а душевното равновесие нарушено.
Когато седнем на масата за хранене, всичко трябва да бъде красиво... и подредената маса, и най-важното, красивите мисли и настроения. Духът на трапезата трябва да бъде сдържано весел, разговорът - дружеско -делови. Приборите и храната да се подават с усмивка.
Когато детето се заставя насила да приема храна против желанието му, дълбоко в него това насилие се отчита. Освен че вече му се дава пример, че на света в човешките отношения съществува насилие и грубост, то заставя в себе си да изработи негативност, лошо чувство срещу своя родител, нанасящ му не само физически, но и душевни поражения. Събудените по този начин лоши чувства рано или късно ще бъдат проявени.
Един родител може и да не знае за лошото действие на взетата насила храна, но когато това се върши от хора, чиято професия е свързана с отглеждането на децата, т. е. в детските ясли и домове, то невежеството не може с нищо да се оправдае. На деца, хранени насила и при нервна обстановка, се създават лоши условия за нормално развитие, и физическо, и душевно.
Разумният родител умее да уважава детето и да се вглежда и вслушва в говорещия и все още запазен инстинкт, и да постъпва според изискванията на Природата, напомняйки ни за това, което ние сме загубили.
Във връзка с въпроса за необходимото за човека количество храна пряк и конкретен отговор никога не може да се даде в грамаж, поради това, че количеството необходима храна е строго индивидуалноза всекиго Големият диетолог К. Джефри ни е дал една схема като дневен рацион в следния състав:
1 /4 сурови плодове
1/4 сурови зеленчуци
1/4 топлинно обработени зеленчуци (това, което не може да се консумира сурово)
1/10 въглехидрати - хляб (черен), мед, захар
1/10 белтъчини - сирене, кашкавал, мляко, орехи, бадеми, фъстъци и пр.
1/20 мазнини - растителни масла, масло.
Ако суровите продукти достигнат до 70-80 процента - още по-добре.
Тази диета беше проверена и приложена от проф. Ю. Николаев при излекувани болни от него чрез гладуване при връщането им наново към храненето. Болните вече не влошават здравето си и го поддържат в добра форма.
В живота на цивилизования човек навлязоха и много спиртни концентрирани напитки, кафе, чай и тютюн.
Нищо от тях не може да се отчете като необходима
храна за организма.
Те не само не допринасят с нищо, а могат да се отчетат като отрови и врагове на човека. Тези неприятели на живота и здравето, ползвани системно, вършат своята разрушителна работа, отслабват бавно, но сигурно съпротивителните сили на организма, разстройвайки вътрешното равновесие. С тяхното ползване става самозалъгване; възбуждащи и стимулиращи нервната система, те не съдържат градивна за живота храна, а главното в тях са отровите.  И тези отрови, прибавени към нашия лош начин на хранене, даващ много отпадъчни и токсични субстанции, а и целият ни противоприроден начин на живот обременява отделителните органи (бъбреци, кожа, бял дроб, дебело черво). Тези претоварени органи, смутени в своята непосилна работа, заболяват един след друг.
Създаде се смешна и лишена от всякакъв разум мода да се пие кафе след кафе, но няма да е далеч времето, когато тази мода ще си каже думата. Кафето не само няма хранителна стойност, но съдържа вредни за организма вещества, разстройващи стомаха и нервната система. Нервните сили на човека не са неизчерпаеми и с тях трябва да се съобразяваме, за да не се озовем пред разруха.
С казаното дотук, макар и не в пълната му и изчерпателна форма и дадено накратко, всеки може да си направи преценка за добрите и лоши храни, допринасящи или увреждащи здравето на човека, за да отговори на въпроса какво е необходимо да сложи на масата си, когато стане време за ядене. Съобразявайки се със своите възможности, бит, професия, физическо натоварване, сезон, физическо състояние и вкус, човек трябва да оформи своята лична диета.
Храненето трябва така да бъде оформено, че да не уврежда храносмилателната система, а с това и изцяло здравето, да държи целия организъм в истински здравата му форма и същевременно да дава отпор срещу болестите.
Ако се избере трикратното хранене през деня, както ни го препоръчва д-р Х. Шелтън и д-р Р. Джексън, за закуска се включват само плодове, билков или шипков чай, вода с лимонов сок и мед, минерална вода иди нещо подобно, и закуската не се прави със ставането от леглото, а след два - три часа. През това време се провежда добро раздвижване - сутрешна гимнастика бягане, физическа работа или нещо подобно. Сутрешното ядене трябва да бъде нещо леко, усвояващо се от организма и неизискващо голямо натоварване на храносмилането и на нервната система, като се съобразяваме със следващите часове на трудовата дейност. Когато стомахът не е претоварен, работата върви леко и приятно, била тя интелектуална, или физическа.
Първото меню на обяд трябва да бъдат суровите зеленчуци (може във форма на салати). Обядът също трябва да бъде без претоварване и преяждане и формиран също с лека храна. Това, което ни дава д-р Х. Шелтън освен салатата, е включването на нишестени храни като черен хляб, овесени ядки, каши от булгури, качамак, картофи, фасул и пр. Запази ли се ограничената форма на обяда, то подетата преди него работа не се нарушава. Включената сурова порция на суровите зеленчуци не допуска развиването на патологичния процес на хранителната левкоцитоза и работата след обяда продължава с лекота и в темпо.
Вечерята - това е главното ядене, когато човек вече е свободен от напрежението на трудовия си ден и когато след като се нахрани, може да си даде почивка, за да осъществи по-добро и нормално храносмилане. Първото меню, разбира се, е също „о натюрел", т. е. храната, взета натурална така, както ни я дава самата природа -  зеленчук в сурово състояние. Тук вече салатата може  да бъде направена за разнообразие от друг зеленчук с прибавка на лук, чесън и пр. С вечерята се включват и белтъчините като мляко, сирене, кашкавал, орехи и пр. След нахранването трябва да се даде почивка, за да бъдат облекчени органите на храносмилането, за да не се пречи на работата им и да не боледуват.
Ако се избере двукратният начин на хранене по подобие на здравия народ Хунза или на американския лекар Пол Брег, се изключва сутрешното хранене, като след сутрешнаите упражнения се преминава към работния ден. Формира се хранене само обяд и вечеря, като и двете яденета започват със суровите зеленчуци или плодове. На обяд по желание може вместо салата да се включат плодове, а за вечеря - зеленчуци. Плодовете могат да се разпределят и включат един - два часа преди храненията. И при двукратния начин на хранене обядът е по-скоро една разширена закуска, а вечерята е по-същественото хранене.
Има хора, които се чувстват добре с еднократния начин на хранене, като единственото време на приемане на храна е след свършване на трудовия ден някъде около 17-18 часа, с което поддържат добра форма на сили и здраве.
И досега съществуват племена и народи, които живеят по този начин. Древните перси - красив и жизнен народ - са имали също еднократно хранене. При еднократния начин на хранене в почивките на трудовия ден Може да се допусне само взимане на някой плод.
Какъв начин на хранене ще се избере, това е лична задача на всеки поотделно. Количеството на дневния рацион е според физическото натоварване. Главният критерий, вече го казах, но искам пак да подчертая, си остава контролът на телесното тегло. Да не се допуска нито грам патологична тъкан, подкожни тлъстини по корема и ханша и разширяване размерите на талията И най-малкото отклонение говори за превишаване на дневното количество. Да се наблюдава и да се прави внимателна преценка, докато се определи дневното количество. Необходим е строг себеконтрол и лична дисциплина.
Към това, което ще се сложи на масата за ядене на обяд и вечеря, не трябва да се прибавя нищо като междинни добавки като: бонбони, вафли, кафета, бисквити, пасти, гевреци, сладоледи и пр. Междинните яденета - между закуската и обяда или обяда и вечерята - нарушават програмираната работа на стомаха за преработването на приетата вече храна. Всяка новопостъпила храна поставя и нова задача. Свикването с междинни храни размеква волята и трудовата дисциплина.
Често родителите, за да демонстрират любовта си към детето, при излизане на разходка из парка или из града са научили децата си да им купуват разни лакомства. Това е един лош навик във всяко отношение, с който не само се претоварва стомахът (тъй като никой не отива на разходка гладен), давайки му се нова допълнителна задача, но тук главното е обработката на лоши навици. От една страна детето привиква да яде по всяко време, а от друга се създава психична нагласа, че родителите са за това да удовлетворяват капризите и главното удоволствие на деня е да се измислят капризи, които родителят да изпълни.
Нашата нова епоха иска и нова трапеза! Главно задължение на човека е неговата творческа мисъл първо да бъде приложена за тази нова трапеза, осигуряваща му висока работоспособност със съответния потенциал от сили и възможности. Днешният човек не само да достигне своя събрат от миналото, но да го надмине по сили, устойчивост, сръчност и пъргавина на мускулите. На първо място да бъдат плодовете и зеленчуците в този вид, в който ни ги дава самата природа - най-добрият готвач.
В нашата страна съществуват сезони и определен климат, които са и причина за определена продуктивност на земята.
Пролет, лято, есен, зима!..; разнообразяващи природата и услаждащи душата, но и даващи съответните възможности на богатата продукция от плодове и зеленчуци.
Практиката у нас е богатата продукция от плодовете и зеленчуците от летните месеци да се консервира за зимата. „Старателната" домакиня напълва килера и мазето си с буркани, шишета, делви, каци и пр. Не се взима предвид, че главната храна на човека трябва да се състои не от консерви и от топлинно обработени продукти, а от живи растителни продукти.
За да се поддържа здравето, най-малко половината от дневно приетата храна трябва да се състои от сурови растителни продукти. Но тук веднага ми се поставя въпросът за зимния непроизводителен сезон. Това е вярно, но както винаги природата е предвидлива и ни е дала нейните консерви във форма на гулийки, луковички, черупчести плодове, сухи варива и т. н., които е необходимо само да бъдат прибрани и поставени при съответните условия на сушина. Най-хубавите сортове ябълки и круши са зимните, които при добро стопанисване се запазват до пролетта, до излизането на новите плодове.
От предоставеното ни наличие от зимните зеленчуци като моркови, репи, целина, алабаш, пастърнак, червено цвекло, зеле, лук, чесън, праз и т. н., стават прекрасни салати. С ренде или миксер морковите или червеното цвекло могат да се комбинират с останалите зеленчуци. Добрата, находчива и желаеща здравето на своето семейство домакиня тук може да се прояви своя творчески усет. При всяко сервиране на трапезата салатата може да бъде друга в съответно нова комбинация.
Може да се каже, че зимният сезон по богатство на възможностите си напълно може да съперничи на летния сезон, само че е необходимо е да се прояви малко инициатива и съзнателност.
България е страна на красивите гори и горски полянки, богати на диво растящите треви и билки, които отглежда самата майка Природа без химикали и пръскане. Много от тях биха могли да се берат, изсушават и зиме да се прибавят към шарената сол и като подправка на салатите. Фините им аромати и съдържащите се в тях ценни микроелементи определят чисто българския нюанс на нашата трапеза.
Българинът обича подправките и затова тези полезни треви трябва да се проучат и да се включват не само в билколечението и като чайове, а и като полезни  и обогатяващи менюто на българската трапеза.
Хроничните заболявания продължават да увеличават своя брой в нашето цивилизовано общество, като все повече навлизат в ранната детска възраст. За това причините са много, но една от основните, може да се каже главната, е погрешният начин на хранене на децата.
Първият човек, който пряко контактува с детето, е майката. Тя е тази, която след като е минал периодът на кърменето, ще сложи първата храна в устата на детенцето. От това зависи неговото здраве, неговото развитие, а с това и формирането на целия негов бъдещ живот.
На децата трябва да се осигури най-напред много движение, много контактуване с външната среда, за което и трябва най-напред да се мисли, а не цял ден да се занимаваме само с хранене. Храната да бъде простичка по състав и близка до природната.
Никога досега от жената майка не се е изисквало така належащо, както в наши дни, тя да има познания върху храненето. Изобилието и разнообразието от предлагани стоки с красиви и привлекателни опаковки, непрекъснато рекламирани, могат да омаят и най-здравомислещия човек. На масата трябва да дойде само това, което ще допринесе за здравето, но не и това, което е със съмнителна стойност като продукт.
Но нека се спрем на отчетените досега от медицината грешки, допуснати в нашия начин на хранене, възп риет с нашата цивилизация, за да бъдат те коригирани както и на препоръките, които ни се дават от специалистите, за да бъде този начин на хранене подобрен.

ПРЕВИШАВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО

За превишаване на количеството на приетата храна говори не само растящият брой на хората с наднормено тегло, а и растящият брой на болестите, свързани с прехранването като: склероза, диабет, болести на храносмилателните органи и т. н.
Виенският лекар д-р Ф. Майер, обстойно занимал се с храненето, казва: „Ние ядем повече, отколкото нашият храносмилателен апарат е в състояние да преработи. Излишната непреработена храна, с която храносмилането не може да се справи, загнива, разлага се и отравя не само храносмилателния тракт, тъй като от абсорбирането на тези гнили материали страда цялото тяло, предизвиквайки влошаване на здравото състояние на органите и намаляване на тяхната жизненост. Последствията са болестни състояния, намалена работоспособност и понижено общо душевно състояние..."
Изводът от казаното е, че първата стъпка, която трябва да се направи за коригирането на нашия начин на хранене, е да си дадем преценка за количеството храна, което ползваме като дневен рацион. Общо явление е да се гледа със снизхождение на допуснатите грешки и да се затварят очите пред лакомията. Дори и тези, чиито наднормени килограми превишават 10-20, казват: „аз ям малко, но не знам от какво пълнея (?!)". Вторият въпрос, на който д-р Майер се спира, е:
НИЕ СЕ ХРАНИМ БЪРЗО И НЕРВНО!
„Ние просто гълтаме нашата храна и без да я сдъвчем основно, я изпращаме към стомаха неподготвена. Такава храна подлежи също на гниене и се изхвърля неоползотворена."
Нервното бързо хранене на човека на нашата цивилизация, което вече е станало навик, не е от липса на време, а от липса на култура в областта на хигиената на храненето и пропуски въз възпитанието му от детските години. На децата не се обръща внимание в процеса на храненето им да бъдат научени да дъвчат. Обикновено от децата се иска по-бързо да опразнят чинията.
Ако действително някога липсва време, то ще изяде толкова, колкото е наличното време. Малко изядената, но добре сдъвкана храна, се оползотворява добре и често напълно засища.
Третият въпрос, който поставя д-р Майер, е:
НИЕ ЯДЕМ ТВЪРДЕ ЧЕСТО!
- ние ядем преди стомахът да е свършил работата си с предшестващото ядене. Да се приема допълнителна храна между две яденета (било между закуска и обяд или между обяда и вечерята, както и след вечерята) е не само излишно, но и вредно.
С допълнителните натоварвания на стомаха също се дава възможност за развиване на гнилостни процеси в чревния тракт. От такова безредно ползване на всякаква храна особено трябва да бъдат предпазени децата. Не бива в тях да се създава навик да ядат по всяко време.
Едно от особено важните изисквания според хигиената на храненето е
ДА СЕ ЯДЕ САМО ПРИ ЧУВСТВО ЗА ГЛАД!
Да се научим добре да разграничаваме истинския глад от лъжливия - от този, който ни кара да посягаме към всяка храна, която видим пред нас. Този подвеждащ и предателски апетит трябва да бъде разбран, преодолян и обуздай с волята и разума. Вече се знае до какво води безразборното хранене и преяждането - главните причини за намаляване на силовия потенциал на цивилизования човек.
При съставяне на дневния рацион главното, за което трябва да се помисли, са
СУРОВИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ.
В нашата страна все още не може да се даде преценка за тяхната истинска стойност. Плодовете се ползват обикновено само като десерт или се ядат безразборно между яденетата, което не е правилно.
Плодовете са ценна храна и те трябва да се ползват не като добавка към всичко друго, а да влизат като меню в рациона. Те могат напълно да заместят сутрешната закуска през всички сезони или да заместят супата от обедното меню, като се ползват като първо ядене. При изобилие от сезонни плодове с тях може да се формира и хубава вечеря.
Втората слабост, която се допуска, е недостатъчното ползване на суровите зеленчуци през студените месеци. Аз вече споменах за сезонното хранене, за което трябва пак да се помисли. Докато през летните месеци е лесно с марулите, краставичките, доматите, чушките и пр., с тяхното изчезване престават и грижите край салатите и ползването на зеленчуците в суровото им натурално състояние. След като нашият девиз е назад към природата, би трябвало и зиме да се ползваме от продуктите на природата.
При събиране на семейството на вечеря няма по-уместно и по-необходимо от естествено заредената храна с биологичните активни елементи, съществуващи в пълен състав, каквито те се явяват само в суровите зеленчуци. Летните салати веднага трябва да се заменят със салати от коренните зеленчуци, с които нашата страна изобилства (зеле, моркови, ряпа, пастърнак, гулия, алабаш, червено цвекло, праз, лук, чесън и пр.). Изобретателната и старателна домакиня винаги ще съумее да ги комбинира в най-различни и превъзходно вкусни комбинации.
В ранна пролет още в първите дни на април първите стръкчета коприва могат да се ползват в сурово състояние в комбинация с някой от коренните зеленчуци. Нарязана на ситно с пресния чесън и алабаш, гулия, морков или какъвто и да е друг зеленчук, тя придава приятен вкус на салатата. Копривата не бива да се отминава, тя се явява ценен продукт, растящ и отглеждан без пръскане и наторяване от самата майка Природа.
В дневния рацион, даден по-горе, К. Джефри предвижда за задоволяване на нуждите на организма поне половината от храната да е сурова растителна. Пааво Айрола предвижда тя да достигне 2/3 от дневното меню. Хърбърт Шелтън, който като столетник все още работеше пълноценно, препоръчва тя да съставлява 3/4 от храната.
Вече споменах за ролята на негативните прояви при сядане на масата за хранене, но сега при обобщаването искам пак да напомня и да остане като правило:

СЯДАЙТЕ НА МАСАТА САМО С ДОБРО ЧУВСТВО!
Ако настроението ви е лошо, потиснато или сте преуморени, направете предварително еднократна почивка в уединение. Това ще ви разведри и ще трансформира лошата наслойка от дневните неприятности или прекалената умора. Сложете зад гърба изживяното, помислете си за удоволствието от вечерята със семейството си, за децата. Вие пред тях трябва да се явите ведър, очите да гледат меко и с любов...
ДЕЦАТА ПРИ ХРАНЕНЕ ДА НЕ СЕ НАСИЛВАТ И ДА НЕ СЕ УЧАТ НА ЛАКОМИЯ.
С децата и младите хора трябва да се подхожда с много доброта и търпение. Това е пътят, посочен ни от самата Природа, и само тогава може да се разчита на истински добро оформяне и развитие на човека - физическо, интелектуално и емоционално.
Като последна препоръка искам да напомня за  ВРЕДНИТЕ ХРАНИ, които са навлезли във всекидневието на цивилизования човек. Алкохолът, кафето, чаят, тютюнът биха могли изцяло да бъдат изключени. Захарта, захарните сладкарски произведения, солта, месото, ако не могат да бъдат изключени, биха могли да бъдат ограничени до минимум. Чистата вътрешна среда на човешкия организъм осъществява нормално развитие и съществуване на клетките, а с това се осигуряват здрави тъкани и нормални функции.
Имах възможност да наблюдавам как млади хора само за къс период от време, сменящи начина си на хранене, с дни подобряваха и физическото си, и душевното си състояние. Кожата добиваше нормалния си цвят и вид, самочувствието се подобряваше и се увеличаваше силовият потенциал.
При възрастните хора с много закоренели и остарели хронични заболявания се чувстваше известно подобрение, но не можеше да се постигне този бърз ефект. И това се получаваше само поради болестното състояние на храносмилателните органи, които вече са загубили своята интензивност и асимилативната си пълноценност.
Разбира се, има и млади хора с тежки увреждания в храносмилането, поради което и при тях се явяваха същите трудности.
Ясно е, е проблемът хранене е разделен на две: първата част е да се разреши въпросът какво да се сложи на масата като най-подходящо, целесъобразно и необходимо за човека, и второ - когато тази храна вече е приета от стомаха, как ще се справи той с нея, за да може в крайна сметка тя да отиде до предназначението си да нахрани така, както трябва, клетки, тъкани и органи.
Знае се, че при болестни състояния на органите на храносмилането се намалява асимилативната им способност, както и абсорбирането. При такива случаи и най-изисканата и пълноценна храна няма да бъде оползотворена, и процентът на неизползваната храна ще бъде толкова по-голям, колкото е по-напреднало е болестното състояние.
Единственият начин, за да се оправи лошото храносмилане, е да се проведе временно един лечебен режим с гладуване, т. е. стомахът за малко да се освободи от всекидневната му работа и да му се даде да се възстанови. Няма орган, който при болестно състояние да не се нуждае от почивка, и тъй като нашият организъм има способността да се самовъзстановява и самолекува, то необходимо му е само да му се даде тази възможност.
Какво представлява един гастрит? - възпаление на стомашната лигавица, което неразумният човек носи с години, докато се усложни с разраняването му. Получен не само от прекомерното му натоварване с храна, а и от некачествена храна, още с първото му появяване тя би трябвало тя да бъде спряна или поне намалена, за да се облекчи състоянието. Но се получава точно обратното - болният стомах не се оставя нито за момент празен и без работа. Възпалената лигавица на стомаха непрекъснато се дразни от приемането на твърди храни, алкохолни напитки, кафета, цигари и т. н., поддържайки хроничния характер на възпалението.
Колко близко до ума е стомахът да се остави на лесно абсорбиращите се плодови сокове в съвсем малки количества и на топличките и галещи стомаха чайове или зеленчукови бульони. Гладът, приложен в тази омекотена и понасяща се от всекиго форма, по неусетен и лек начин лекува пораженията и връща стомаха и целия храносмилателен тракт към нормалната му форма.
Спирането на храненето може да бъде от два до четири - пет дни, през които се провежда соково-плодова диета. През тези дни на разтоварване се включват само сочни плодове, и то в ограничено количество. През зимата се ядат грейпфрути, портокали, лимони и чайове от шипки, белки или липа, подсладени леко с мед. На всеки два часа се взима или един чай, или един портокал, който се сдъвква добре или сокът се изсмуква при дъвкането, или един грейпфрут (който се взима по същия начин), или лимонов сок с вода (лимоновият сок според вкуса). Лете се ядат дини, по една на ден (от 1 до 2 кг), също може грозде без люспи и семки, също до 1 кг на ден.
При работа, която изисква по-голямо напрежение, количествата могат да бъдат малко увеличени. Често при голяма токсичност в организма се получава чувство на слабост и за да бъде то преодоляно, могат да бъдат включени бульони от картофи или от зеленчуци, сварени без сол и мазнини само с повече вода. Ползва се само бульонът, но не и зеленчуците. При провеждането на тези плодово-разтоварителни дни не е необходимо да се остава вкъщи, а да се върши същата работа до момента без изключителни натоварвания, за да могат силите на организма да се насочат към развиващите се процеси на възстановяване. Тези сочни плодове със своите живи сокове, наситени с витамини, биологично заредени соли, микроелементи и ензими осъществяват истински необходимото за организма в момента. Така с всеки изминат ден чувството за лекота се увеличава.
Безспорно, че само с няколко дни не може да се стигне до идеалната форма, поради което се налага тези къси курсове да бъдат повтаряни системно в неголеми интервали от време. Храната, която трябва да се консумира през това време, трябва да бъде лека, вегетарианска и ограничена, като предимство имат растителните продукти. Минаването към храна дори след два или три разтоварващи дни трябва да бъде внимателно и постепенно.
Дните на разтоварване са необходими за всеки, дори да има най-здравия стомах. Няма машина, каквато и да е тя, която да не иска поддържане и добро стопанисване. В природата има един дълбок принцип, с който и тук трябва да се съобразим: работа-почивка. Стомахът и целият храносмилателен апарат е един неуморим добросъвестен работник, който винаги гледа да се справи, с каквато и работа да го товарим. Но както всеки работник, и той има нужда от дни на почивка, за да събере силите си. Осъществяването на тази почивка става само в дните на разтоварване. Всеки има ритъм на работа и почивка в своята професия, а почивният ден е неделя. Необходимо е да се помисли за подобен ритъм и почивка и за стомаха. Това е хигиената на храненето, поддържана чрез системно периодично вътрешно почистване на вътрешната среда на човешкия организъм. Това е и една от формите на борба със замърсяването на околната среда и храните, защото само по време на дните на разтоварването от организма на човека могат да бъдат изхвърлени залежалите се химикали и всякакви замърсители.
В миналото българският народ е практикувал като хигиена на храненето постите. От древни времена хората са знаели дълбокото очистващо действие на разтоварващите диети и това, макар да не е имало информация, се е препоръчвало и наложило чрез религията. Постите са били провеждани по няколко пъти в годината със срокове от две до шест седмици, оформени като строга диета, лишена от белтъчини от животински характер и мазнини. Освен постите хората са практикували и тримирене - тридневни гладувания, по време на които дори не са пили вода. Всичко това е правено с дълбокото съзнание за ползата за здравето на човека. Но в наше време постите са забравени и не е необходимо животът да се връща назад. Днес вече науката ни предлага своите нови форми с много по-добре изяснени и оформени диети и форми на гладотерапията.
Искам да се спра с няколко думи и върху големия проблем в нашето цивилизовано общество - ранното остаряване, лошата форма на нашите възрастни хора и ненавременната ранна смърт.
По този повод д-р Г. Шаталова пише: „Биолозите са установили, че съществува определено съотношение между периода на развитието на животното от неговото раждане до пълното му развитие като възрастно и продължителността на живота му. При различните видове то е 1:7 или 1:14. Човек е постигнал своето пълно развитие към 22-25 години, което означава, че животът му би трябвало да продължи най-малко до 150-170 години. А какво се получава на практика!? Излиза, че пет-десетгодишната възраст е най-хубавата за човека, в която той е вече опитен изграден специалист, зрял творец и би трябвало да започне да се наслаждава на живота. А от този момент започват болестите, след 10 години е пенсионирането, а животът свършва на 70-75 години. Съотношението, което се получава, е 1:2 или 1:3! Защо животът е толкова несправедливо къс? Не може да се допусне, че природата е онеправдала човека. Ясно е, че човек сам съкращава своя живот, и то преди всичко с начина си на хранене. И работата не е само в преяждането, а и в подбора на консумираните продукти, т. е. в липсата на висока хигиена на храненето...
Храним се безразборно. Претрупваме организма с непосилна физиологична работа. С безразборното си хранене объркваме неговата работа, от което в края на краищата той не издържа..."
Геронтолозите, занимаващи се с въпроса за продължителността живота на човека, все повече потвърждават своите становища, че човек се ражда зареден със сили за живот до 120-150-180 години, а някои са на мнение, че определеният от природата живот за човека е над 200 и повече години.
Ако приемем дори някоя от средните цифри, дадени ни от геронтолозите за предпоставената продължителност на живота 150-180 години, следователно младостта на човека, една трета от живота му, трябва да трае около 50-60 години, средната възраст още толкова и старостта да следва едва след 120-140 години. При нас всички тези периоди на живота са съвсем съкратени и най-важното - още в средната възраст започват болестите и старост та в крайна сметка се явява в тежка, изродена и силно патологична форма. Понякога отклоненията така силно обезобразяват с натрупаните тлъстини и всякакви патологични тъкани, че от това, което човек е бил на младини, няма дори и помен. Пред вас седи съвършено друго същество и като физика, и като психика. Но най- чудното е, че всичко това се приема като естествено, дори се говори за „болести на възрастта".
Човек само на 60-70 години вече страда от старческо слабоумие, неврастения, тъканите му са провиснали, той е подпухнал, няма зъби и коса, сетивата му са увредени, не вижда и не чува, вечно се оплаква от болки и от болести, гълта с шепи лекарства и всичко това се приема за нещо съвсем естествено. Тези „стари" хора, били те вкъщи, или в старческия дом, създават тежки грижи, и то не толкова заради битовите изисквания, колкото с отклоненията в психичното състояние.
Вече споменах за здравия народ Хунза, където продължителността на живота е над 100 години - 120-150 – и тя се постига не с някакви специални усилия, а само с оформения им начин на живот, главно чрез храненето.
Възниква логичният въпрос: защо е толкова различна старостта у нас и в Хунза? Та нали човекът на всички меридиани е с едни и същи биологични дадености и изисквания?
При изследванията, направени от д-р Маккарисън с плъхове, подложени на най-различни диети, първите, които се разболяват и не издържат, са групата, които се хранят както цивилизования човек. Плъховете, хранени с храната на хунзийците, остават здрави и жизнени. Изследванията във Вилкабамба установяват, че столетниците в отлично здраве ядат два пъти по-малко от европейци и американци, изчислено в калории. Във Вилкабамба, Абхазия, Кашмир, Хунза се смята за естествено човек да доживява спокойно до 100 години в нормална човешка форма.
С ползването на по-големи количества храна, богата на калории и белтъчини, по тъканите стават отлагания на патологични субстанции. Организмът се прето-вава в повече от неговите възможности. Претоварени са не само органите на храносмилането, а общо всички функции. Заедно с това върви работата в бита и професията. Това пресилване продължава не с дни, а десетки години, докато се дойде до ранно изморяване на органите, овехтяване, ранна старост, хронични болести и ненавременна фатална развръзка.
Ясно е, че тази грозна, неприятна и изродена форма на старостта се дължи на липса на разбиране, липса на лична дисциплина и невежествено отношение към самия себе си. С други думи казано, от претрупване с храна, обездвижване и абсолютно безкритично отношение към начина на живот.
Ако се постараем да коригираме поне това, което досега ни се предлага установено от природосъобразната медицина, т. е. да заживеем според изискванията на природата, младостта не само ще се удължи, но вече ще има и друга форма. Младият човек в цъфтяща форма, зареден с неизчерпаеми сили, само ще се радва на живота, осъществявайки изцяло пълнокръвен младежки живот. Средната възраст вече се посреща в добра форма, а с рационалната диета, гимнастиката, спортуването и активния контакт с природната среда по тялото не се допускат никакви патологични натрупвания. Резултатът - стегната и красива фигура с упражнени мускули и богат силов заряд. Древните елини са казвали: „Здраво тяло в здрав дух". На добре заредените и упражнени мускули съответства и стабилност не само в работата на органи и функции, но и в душевното състояние.
Втората основна слабост, която човекът на нашия цивилизован свят допуска, наред с храненето, е липсата на достатъчно движение и физическо натоварване.
Колкото и добре да е оформен вашият хранителен режим, не може да разчитате на пълно здраве, ако не разрешите въпроса с включването на достатъчно движение в дневната ви програма, и то в най-разнообразната му форма.
Първото нещо за поддържане на добрия тонус на мускулатурата е включването на някаква, макар и кратка, гимнастика. Добрият тонус на мускулите поддържа и добрата форма на вътрешните органи и техните функции. Важно и необходимо е също ходенето пеша - смело и в бързо темпо. Физическо натоварване в бита и ако е възможно - работа в градината. Децата трябва отрано да се свикнат на самообслужване и инициативност.
За контакта с природната среда - със слънцето, студа, водата (студена и топла), трябва да се намерят начини чрез разходки, туризъм, посещаване на басейни и пр.
Тук искам да спомена и още един съществен и важен за здравето въпрос - душевната настройка. Трябва да се стремим към доброта, да възпитаваме весело чувство към живота и любов към човека.
Мързелив или лош столетник няма. Това са хора, обичащи работата, труда, движението и хората. Майката Природа обича и покровителства своите инициативни и добри по душа деца.
30 септември 1984 г.

eXTReMe Tracker