|
Share

Като се добави и мръсният градски въздух, всеки може да си представи колко затруднена е работата на дробовете. Резултатът от лошия въздух в дробовете е некачествена кръв. Това е една от най-обикновените причини в света на цивилизацията за замърсяването  и влошаването на соковете на организма, и за тяхната  непълноценност.

Клетките не получават тяхната нормална храна и хармонията се нарушава на най-първично ниво.
С липсата на движение дробовете стават лениви. Човекът е същество, което лесно се поддава на леност, и в случая и дробовете, и дишането не правят изключение. Когато във всекидневието не се включва интензивен спорт или достатъчно физическа работа със съответното натоварване, при повърхностното и непълноценно дишане ще се получи недостатъчно снабдяване с най-необходимата храна - кислорода. Системното недохранване на клетките и тъканите отслабва техния тонус.
При липса на достатъчно движение се получава и недостатъчност в работата на обменните процеси, а с това става натрупване в организма на отпадъци от метаболизма - обменните процеси. Натрупването на шлаки от храната, от обмяната, от никотин или някоя друга нецелесъобразна храна вече затруднява работата на отделителните органи. Останат ли шлаки в повече от необходимото, вътрешната среда вече е нарушена в истинската й чистота и здрав вид.
Така се създава база за развиване на болестни състояния. Клетката започва да губи от силата си и се поддава на заболявания и на израждане.
Заплашен ли е животът на клетката, заплашени са здравето и работата на цялата тъкан. В организма, където соковете са загубили своя нормален здрав състав, в такова състояние са клетките на целия организъм. Тъй като клетките са съставните части на всички тъкани и органи, нищо не прави изключение. Организмът все още е здрав, но вече са създадени условия за развиване на болестни състояния. Когато е нарушена вътрешната хармония, е нарушен и духът в тялото - вече настройката е друга. Изчезнало е благоденстващото настроение, сигурността и здравата хар-моничност.
Защо здравото, мило и вечно усмихващо се детенце е сменило настроението си, станало е плачливо, капризно и придирчиво не само към яденето, а към всичко? Не е ли това първият сигнал на природата, че в неговия организъм е станала някаква промяна?
Ние наистина не разбираме сигналите на природата. Една болест никога не идва изведнъж без предварителни леки и търпими за човека предупреждения. Болката, страданията, недъзите - това са вече последните изяви, ясна демонстрация за нашия лош самоконтрол невежество и недостатъчна интелигентност.
Във всеки организъм има известна градация във формирането на тъканите и органите по сила и устой чивост в структурата им. И тези, които са по-силш и устойчиви, ще се борят и ще дават отпор, но слабо формираните започват постепенно да се поддават и болестта започва да прави съвсем далечните си първи стъпки.
Първият сигнал и протест на природата е смяната на душевната настройка - лошото настроение. Появява се капризничене, плачливост, нервничене, депресивност и пр., изразени според характера на индивида.
Повече от децата на цивилизованото общество са претоварени с храна. На тези деца по този начин се спира естественото развитие и те не могат да изявях пълноценно своите заложби и способности. В детето се подбива и физическото, и душевното нормално раз. витие - то остава завинаги с посредствени изяви, без да може да даде максималното, предвидено от природата
Ние дотолкова сме свикнали с посредственото и болнавото, че нямаме нито отношение, нито представа за истински здравия, добре и пълноценно развит и оформен човек. Навсякъде около нас могат да се видят деца със сериозни отклонения от този здрав вид: и с бледи личица, и с тънки лошо оформени кости, под-пухналости по тялото, зачервени клепачи, свити рамена, лека уморяемост и т. н., както и отклонения от нормалната психика на истински здравото дете, като: липса на жизненост и инициативност, прояви на нервност и агресивност, негативни прояви като егоизъм, затвореност и пр.
На всички тези отклонения, започнали в детската възраст, не се ли обърне внимание, те прерастват в още по-големи нарушения - и физически, и психически, стигащи до озлобеност, апатия, жестокост, вулгарност и пр.
Отклоненията от нормалната форма на кожата са най-обикновено явление в света на цивилизованото общество: суха кожа, много мазна и потна, най-различни петна, изриви, пъпки. Отклоненията в нормалния цвят, започнали от детските години - с примес на жълто, сиво, кафяво и пр., могат да се видят навсякъде, без никому да идва наум, че това е указание, че в организма има смущения, които трябва да се оправят. Едно от най -лошите отклонения от нормалната форма, към  което дори няма правилно отношение, е трупането на излишни килограми.
Първите тлъсти наслойки не само че не будят тревога, а точно обратното - отчитат се като здравина, като израз на благоденствие. Невежата майка се радва на дебеличкото си детенце, без нито за минута да се замисли да понамали поне малко порциите му.
Здравата и съвършена човешка форма не търпи патологични наслойки, а всяка тлъстина, появила се по ханша, бедрата, корема и където и да било, е вече патологична тъкан, докарваща смущения в нормалната функция на органите.
Има връзка между облеклото и психиката на човека - когато е болнав, той се стреми към по-фрапантно, по-богато модно облекло, за да заблуди света. Текстилната индустрия е предоставила красиви тъкани за прикриване на неестетичните форми на корема, на ханша, на подпухналите и увредени мускули, и колкото повече са пораженията, толкова повече са приумиците: мъниста, гердани, ластични колани, перуки и т. н.
За истински здравия човек тези неща губят своето значение. Добре оформената жена по вътрешен усет съзнава своята сила и се стреми към семплото. Тя съзнава очарованието си, което й е дала самата природа  с красивите коси, прекрасната си кожа. Същото може  да  се каже и за здравия мъж. Те знаят за магнетичната  сила, която се излъчва от здравите мускули, заредени с  богати потенциални възможности, за чара на одухот- вореното лице, което грее със стегнатите си форми и
51 красиви изразителни очи.
Когато се наблюдава такъв човек, се забравя с какво той е облечен, дотолкова вниманието се грабва от излъчваната хармония - топла и обилна. Той доставя само радост.
Здравата душевна нагласа инстинктивно чувства отрицателното в живота, отвращава се от него и го третира като болезнено явление.
ЧОВЕК, КОЙТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ЩАСТИЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ ВГЛЕДА В СЕБЕ СИ.

За да потърси щастието вън от него, той трябва да го намери най-напред вътре в себе си. Той трябва да има душевен покой, да чувства хармонията на силите в себе си. Много млади хора се насочват към любовта, защото се чувстват нещастни. Такива хора са с неспокойна психика, раздразнителни, с чувство на някаква неопределена неудовлетвореност, не знаят какво искат и какво им трябва. Те търсят любовта като отдушник. Безспорно това е егоистично чувство, но тук има нещо, което трябва тънко да се разграничи и да не се бърка. Чувства ли се нещастен, потиснат, нервен, човек трябва да знае, че нещо не е в ред. Дори да срещне любовта, тя няма да му даде това, което е мечтал. Той и там проявява черногледство, нервност, придирчивост, които се отразяват зле на неговия партньор и той се стъписва. Такъв човек се хвърля от обект на обект, търси някакъв мираж на щастие, но не го намира.
Този човек трябва най-напред да приведе в ред себе  си и  болезненото си състояние. Той трябва да нормализира вътрешните си функции, да почисти соковете на организма, поправяйки грешките, допуснати във формирания му начин на живот. Поправят ли се тези грешки, се възстановяват и увредените функции. Нормалните и правилни функции възстановяват вътрешното единство и хармония. Върне ли се чистотата на тъканите, се връща и душевното равновесие. Човек с душевно равновесие нито се впуска стремглаво в любовни водовъртежи, нито се лута като еднодневка. Той целенасочено, спокойно търси това, което му е необходимо, и с правилен и безпогрешен усет подбира партньора си. Тук трябва да спомена, че отношението на здравия човек към неговия партньор е здраво и ако партньорът е също със здрава и уравновесена психика, отношенията се развиват съвсем другояче.
На болния човек нещата изглеждат по един начин, докато на здравия - съвсем другояче.
Джек Лондон, писател с изключителна интуиция, кязва: „Щастливият е щастлив от нищо". Той е разбрал, е щастието блика отвътре и облъчва целия душевен мир на човека.
Обикновено отделните семейства си имат всяко свой стил и начин на живот. Създава се начин на хра нене, на хигиена, отношение между членовете и пр. Поради съвместния им живот обикновено и грешките се затварят в рамките на семейството. Ако майката домакиня е установила здрава, целесъобразна храна и здрав начин на хранене, тя, без да съзнава, за цял живот създава здрави навици в цялото семейство.Създадените здрави навици създават и здрави членове на семейството, в което разцъфтява здрав, дружен и весел колектив със спокойни, уравновесени отношения В такива семейства може да се чуе и песен, и веселба, и шега. Атмосферата е сърдечна и динамична. Там всичко се движи, духът е на висота и има живот в пълния смисъл на думата. Обаче има семейства, където всички са свити в черупката си, наежени, песимисти, мърморещи срещу живота или началниците и съседите. Духът в такива семейства липсва. Там или се мълчи, или се чуват пререкания.
Не е трудно да се даде преценка на причините за тези явления, разяждащи като язва бита на нашето общество. Погрешният начин на живот, погрешните навици в храненето довеждат хората до болезнени състояния, които тровят тяхната психика, след това психиката и на цялото семейство, като същевременно отравят и объркват живота и на здравите хора с лошия си дъх, със злобата, фалша, лицемерието, жестокостта и пр. Там, където принципите на живот са здрави, там духът е делови, бодър и творчески. Това са хора, които обичат труда, не се страхуват от него и на тях може да се разчита.
Когато видите в живота негативни прояви, това не бива да се отдава само на грешното възпитание, а преди всичко на болното тяло, жертва на някакви грешни житейски принципи. Ако постановим правилни принципи в начина си на живот, много неща ще се оправят: егоизмът, бездушието, скъперничеството, лакомията, алчността, кариеризмът, жестокостта, черногледството, песимистичното отношение към живота, развра-вулгарността и още много такива грозни прояви, излагащи човека като разумно и мислещо същество. Горки казва: „Човек - това звучи гордо". Когато видиш един пияница, един скъперник, треперещ над парите, не гордост можеш да види, а грозно падение. Достоевски казва една истина:
„КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА".
Той е прав, че ние, новите хора, е необходимо да потърсим красотата и да променим живота. Вярно, че е необходима много разяснителна работа, за да се откажат хората от погрешните си навици, и едно от главните неща, които трябва да се реформират като основа, това е начинът на нашето хранене. И тук трябва да доминира скромността и по-малко да се мисли за приумиците на богатото кулинарно изкуство и лакомията.
Разбира се, въпросът не е така прост, той е по-обширен, отколкото се мисли. Много са нещата, които трябва да се знаят. Има неща, на вид прости и незначителни, но тъй като човешкото всекидневие е изтъкано от дребни неща, те изиграват своята лоша или добра роля. Човекът трябва да знае и как да ходи, и как да спи, и как да работи, да се весели след работа и още много неща, всяко от които допринася за щастието му.
Да се научим да живеем така, както трябва, защото  една скръб може да погуби човека и една радост да го върне към живот. Да знаеш правилно да живееш е из- куство. Усвоиш ли го, ти създаваш единната вътрешна  хармония в организма си. Вътрешната хармония оси гурява здравите функции на органите и тяхното ОРГАНИЧНО ЩАСТИЕ, от което зависи и стабилната душевна настройка, осигуряваща и душевното щастие.
Януари 1977 г.

Четирите функции
В човешкия организъм има четири основни функции: дишане, храносмилане, кръвообращение и отделителна система. Върху правилната функция на тези системи се базира здравето на индивида.
Нашите стремежи в света са големи, но големите амбиции зависят от редица дребни неща. Не можеш да завоюваш света, без да си наясно, че трябва да разполагаш със стабилно здраве, да си във форма.
Първите две функции - дихателна и храносмилателна - имат за задача да снабдят организма с храна за градивни материали и енергия.
КАТО НАЙ-НЕОБХОДИМА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА СЕ ЯВЯВА КИСЛОРОДЪТ,
който набавяме чрез белия дроб. Не случайно белият дроб е оформен така обемист от самата природа. Гръдният кош заема почти половината от целия торс. Ние непрестанно дишаме - денем и нощем, набавяйки необходимия кислород за кръвта. Дишането е сложен процес, до днес неизяснен от медицината в неговата цялост. Тази разградена, въздушна храна, дадена ни в ионно състояние, се възприема лесно и без усилие от организма. Какво, освен кислорода, ние поемаме от тази мекичка въздушна храна, все още не е доизяснено. в древността в Индия е било известно, че праната
се възприема в началото на дихателните пътища. Рус- ките учени говорят за действието на аеройоните върху човешкия организъм като стимул за усилване на вътрешните функции.
Най-хубавата и целесъобразна храна за белия дроб е чистият незамърсен въздух. Качеството на въздуха може да се градира така: на първо място, разбира се, въздухът в планината, пречистен от обилната зеленина и зареден с аеройоните, след него следва въздушната среда на открито, като се прави пак разлика между въздушната среда в полето, в селото и в града. На последно място трябва да се постави въздухът в закрити помещения, като и тук трябва да се градира според степента на замърсяването.
Една от най-важните предпоставки за дълголетието е дишане на въздух с нормален състав. Колкото по-малко са отровните елементи във въздуха, толкова по-качествена е храната, възприета през дробовете. Организмът я приема безрезервно, подхранвайки кръвта с максимума, който може да получи. Тежка става задачата на белия дроб, когато във въздуха има отровни елементи. Задачата на въздушната струя е да почисти замърсената венозна кръв, но когато самият въздух е с отровни елементи, докато едни отрови се чистят, други се вливат.
Човешката психика е така формирана, че ние сме свикнали при болестна проява или неуспех първо да търсим вината във всичко и във всички, но не и в себе си.
За белодробните, а и за всички други болести обикновено виним лошия въздух в градовете и работните помещения. Но дали грешката не се корени в самите нас? Не всички, които работят в една и съща атмосфе-па са болни. Разбира се, не всеки е еднакво устойчив,  но това зависи лично от самия човек, защото всеки може да се погрижи и да засили своите защитни сили. Създавайки силна база, организмът устоява на некачествения въздух.
Още по-лошо се получава, когато се добавят вредните лични навици като тютюнопушене, лошо дишане, липса на достатъчно движение, липса на хигиена и пр.
Да се пали цигара след като с часове дробовете са били претоварени с тежката атмосфера на завода или на канцеларията, и на зажаднелия за чист и нормален въздух дроб да се сервира наново отрова, значи да постъпваш жестоко със самия себе си, да изиграваш съществото си. На големите усилия на белия дроб да намери необходимата храна му се сервира съвсем безцеремон-но пушек с никотин и още много съставки от вредно естество. Венозната кръв, която е дошла в капилярите на алвеолите, за да получи необходимия кислород, за да се пречисти, получава нова доза отрова. Пушачът все едно казва на своята кръв „не ме интересува!" с което разваля състава на хранителния сок - кръвта, необходима за изхранването на клетките. Той им поднася влошени по качество сокове, разваляйки с това техния нормален живот и спирайки тяхната нормална функ-Ция. Когато това става продължително и системно, се получава израждане и болестни състояния.
Когато белият дроб е поставен при такава напрегната работа, опушван непрекъснато и получаващ вмес то естествената си храна отрова, той се уморява и рано се похабява, а човек остарява преждевременно.
Когато пушенето е продължило няколко години, по алвеолите се наслояват никотинови чернилки, които при рентгенов преглед правят дроба тъмен. Тези никотинови наслойки създават в дроба една постоянна тежка атмосфера, която всеки може да почувства, когато заговори с пушач или когато влезе сутрин в стая, в която е спал пушач.
Към тези две злини, които увреждат функциите на белия дроб и развалят нормалния състав на кръвта, може да се прибави още една не по-малко вредна и вземаща своите жертви. Това е големият недостатък на цивилизования човек да диша повърхностно. Този навик идва от механизирания живот на градовете и от липсата на достатъчно движение. Когато човек работи физически труд или упражнява някакъв спорт, той без да иска, усилвайки движението, усилва и дишането. Когато това става системно, и дишането са поддържа в интензивна форма, но когато се води застоял неподвижен живот, дишането се занемарява и отслабва. Добива се навик да се диша само повърхностно, без да се проветряват дълбоко дробовете. Отдалечените места на дробовете остават непроветрени и този навик влече след себе си същите лоши последствия.
Когато се комплектуват тези три недостатъка: влошеният въздух на градовете, пушенето и повърхностното дишане, положението на белите дробове става много тежко. Към отровите, които кръвта носи от метаболит-ните процеси в организма и чака да бъдат пречистени,  се  добавят още, и то от съвсем друго естество. За доброто дишане са нужни:
1.    Чист въздух - проветрени помещения.
2.     Нормално, интензивно дишане с добре упражнени дробове.
Ако човекът е на работа в канцелария или завод, задължително е един - два часа дневно движение на открито, за да се нормализира функцията на белия дроб и дишането. Спазено ли е това условие, то соковете, които влизат в тялото, ще бъдат достатъчно и организмът ще получава точно тази храна, от която се нуждае.
ВТОРАТА СИСТЕМА, КОЯТО ПОДДЪРЖА ХРАНЕНЕТО НА ОРГАНИЗМА, Е ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА: СТОМАХ, ЧЕРВА.

Тук храната е от съвсем друго естество - течна и твърда.
Когато храносмилателната система работи безупречно, то организмът се подхранва с пълноценно здрави и животворни сокове.
И тук има специални изисквания, с които човек трябва да се съобразява, за да бъде всичко в изправност.
Необходимо е най-напред това, което се поема, да бъде качествено и да отговаря на изискванията на организма. Второ нещо, за което също трябва да се внимава, е храната да се сдъвче добре и да отговаря на определените по количество изисквания на организма.
Дали цивилизованият човек спазва всички тези изисквания? Науката усилено разисква въпроса коя е необходимата за човека храна. Заключението е, че най-целесъобразната храна за човека са зеленчуците и плодовете. Изследвани са храносмилателните органи, зъбите и се е стигнало до заключението, че те по устройство га на плодоядно същество. Изказват се мнения, че поради това, че месото не е естествената храна за човека, в червата се развъжда много вредна флора, с която идват и болестите. Самият факт, че за човека съществува лечебен режим, който се състои от сурови зеленчуци и плодове, потвърждава, че наистина тази храна е по-подходяща за човека. Народите вегетарианци са по-здрави от месоядните. Но въпросът за храненето е свързан и с географското разположение, климата и възможностите за доставянето на храна при всеки един народ. Има страни, където няма избор, природата е бедна и се яде това, което тя дава. Но има страни, в които всичко е в изобилие, каквато е и нашата страна, и би трябвало да се помисли как тази храна да се използва, за да бъде само в полза на човека, а не той да се уврежда от преяждане, от лошо комбиниране на храната и т. н.
Подбирането на храната и ползването й с оформяне на качеството, с което идва на нашата трапеза, е важно, но не по-маловажен е подборът й като количество. Колко да се яде?
Това е един от най-спорните и неразрешени въпроси около проблемите на храненето. Спори се върху коли-чествотр на белтъчините, на въглехидратите, на мазнините и пр. Съставят се най-различни схеми и таблици, но при практикуването на тези препоръки изглежда, че резултатите са не дотам блестящи... Най-здравите екземпляри от човешкия род като че ли са хора, които нямат нищо общо с тези диаграми и препоръки. Това са хора, които живеят далеч от цивилизования свят, нищо не знаят нито за калориите, витамините и всичките препоръки на нашата цивилизация. Като ярък пример може да се посочи племето Хунза, което не познава и най-дребното заболяване. Болницата, открита поради общо нареждане за всички щати на Пакистан, от години няма нито един пациент. Наистина всичко това звучи като приказка, съпоставено с нашите изобилни и препълнени болници, амбулатории, стационари, санаториуми и т. н. Средната продължителност на живота в Хунза е 120 години, като старците са на крак до последния си ден и умират от естествена смърт. Но този народ е семпъл в храненето си и почти вегетарианец. Там месото се употребява рядко, само в изключителни случаи.
Цивилизованият човек допуска в храненето си грешки и по двете линии. Освен това той допуска приемането на храни, които качествено нарушават соковете на организма, като алкохол, бира, кафе, чай и пр. Некачествени храни са и месото, месните консерви, захарни произведения и пр. Първата и най-качествена храна за човека е тази, която е най-близо до природата.
Най-голямото зло, което се прави с храненето, е че се поема повече храна от необходимото. Всичко на пазара се продава в хубави витрини, в хубави опаковки, с много реклами и пр. На всяка крачка се кваме с хубави ресторанти, сладкарници, подкрепителни пунктове, в които се сервират и съответнит съблазнителни неща. Като се добави и непрестанна? агитация от страна на медицината, че храната е сила всеки иска колкото може повече сили. За добрата про паганда и обилното хранене красноречиво говорят наднормените килограми, които създадоха цял нов отдел и проблем в медицината. При движение из улиците и по обществени места рядко може да се види човек запазил формата си. Има ли наднормено тегло, значи има претоварване с храна.
Към ползването на нецелесъобразна храна, като се прибави и превишаването на количеството, всичко в организма губи нормалната си форма, като се нарушава главно нормалният и здрав вид на соковете на организма.
Изобилната храна, която не може да се асимилира от храносмилателните органи, преминава в червата и предизвиква гниене и ферментация. С развъждане на гнилостните бактерии в кръвта се абсорбират токсични и гнилостни елементи, развалящи нормалния състав на кръвта и на подхранваните от нея тъкани. Ясно е, че до тъканите стига некачествена храна.
Като се вземат предвид грешките, които се допускат при дишането, и към тях се прибави и храненето с изобилна храна и некачествени продукти, то ясно е, че тялото на човека не получава нито една от храните, от които се нуждае, за да поддържа истински здрава форма.
Искам да се конкретизирам още повече. Ако човек спазва всичко, но допусне само една грешка, той пак не може да разчита на съвършено здраве. Той може по-дълго да устои и пораженията да се промъкват по-бавно, но той непременно ще порази функцията на органите.   Може да се ограничи количеството до необходимото за организма, теглото да е в нормата, да не се пият спиртни питки, да се поддържа тонусът на белите дробове,  ако се допусне някоя цигарка, това е достатъчно, за се наруши нормалният състав на кръвта с никотина  и с всичките вредни съставки на тютюна. Това нарушение веднага се отчита от мембраните на клетките и работата им вече не е в тази пълноценна форма, в ко-гго трябва да бъде. Или ако пак всичко е така, както се изисква, но в храната се включва всекидневно месо, резултатът ще бъде пак същият - замърсяване на чистотата на соковете на организма, а без чисти сокове са немислими правилните и пълноценни функции. Има ли чужди субстанции в тъканта, те пречат на правилната функция на съответния орган.
Това са двете системи, които снабдяват нашата „машинка" с „гориво". От правилното снабдяване и стопанисване зависи как човек ще изживее живота си и Килко дълъг ще бъде той. Както белият дроб при некачествен въздух и нецелесъобразен начин на живот рано изчерпва силите си, същото става и с органите на храносмилането. При системно претоварване с нецелесъобразна храна стомахът много бързо се изморява, като изчерпва силите си. Първото поражение, което ни овори за преумора и злоупотреба с възможностите на  стмаха, е гастритът. Когато не се обърне внимание и се  продължава в същото темпо на хранене, се достига до обазуване на язва. Започнат ли тези страдания, пос ледствията са рано изхабяване на храносмилателните органи, а на заедно с тях  и на целия организъм.
ТРЕТАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е СЪЩО ЕДИН ОТ СТЪЛБОВЕТЕ НА ЖИВОТА, Е СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА - КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.

Ясно е, че когато налице има храна, то тя трябва да бъде взета и разпределена там, където е необходимо. Човешкият организъм е така съвършено устроен, всичко в него е така предвидено, че сложи ли се хапката храна в устата, оттук нататък човек няма никаква грижа за нея. Къде отива тази хапка, какви са процесите, които стават, как тя се обръща в кръв, тъкани и енергия - за това ние не мислим. И до най-отдалеченото кътче на човешкото тяло достигат капиляри с хранителния сок на кръвта, подхранвайки и почиствайки всяка клетка.
Ролята на кръвообращението е да борави само с вече доставена храна - това, което е дадено на дробовете, и това, което е подадено на стомаха. Кръвта го подема, било то лошо, или добро.
Сърцето е най-чудната машина, сътворена от природата. Това сърце работи без прекъсване през целия живот на човек и никога не си дава почивка - нито денем, нито нощем. То няма нужда от дни на ремонт. Има хора, които живеят далеч над сто години. Няма машина, изнамерена от човек, колкото и да е съвършена, ко ято да може да работи с такава продължителност, без да има нужда от ремонт, почистване и смазване.
За да се поддържа в изправност кръвоносната система,  е  необходимо на първо място да й се доставя качествена храна във формата на чист въздух без прибавки на отрови и каквито и да било други чужди на организма субстанции. Второ - на стомаха да се доставя доброкачествена пълноценна храна в съответното количество и форма - добре сдъвкана. И третото, което не е по-маловажно - да бъде осигурено достатъчно движение поне по няколко часа през деня с пълна циркулация на кръвта.
Трябва да се има предвид, че когато човек е в покой или работи, без да се движи, както дишането, така и кръвообращението са повърхностни. В кръвообращението тогава не са включени всички капиляри, както изисква самата природа, за да има правилен ритъм на работа и почивка. Когато човек е в покой, някои капиляри се затварят, докато други в това време работят. Тези затворени капиляри се отварят при физическа работа. Когато човек усили кръвообращението чрез някакъв спорт (тенис, ски, кънки, работа в градината и г. н.) той ще почувства цялото си тяло затоплено, не само защото при движението се развива топлина, а защото със силните пулсации на сърцето кръвта се изтласква в големи количества. За по-голямото количество кръв са необходими и повече кръвоносни съдове. Точно тогава идва ред на тези затворени капиляри да заработят и да се изпълнят с кръв. Тогава тласъците на  сърцето са не само по-силни, но и по-чести. Кръвният  ток  е усилен, достигащ и до най-малките капиляри и  до най- отдалечените клетки. Всичко, което във време на покой не е могло да бъде подхранено и почистено, във време на движение е получило своята храна и натрупа- ните отпадъчни материали от метаболизма се подемат от кръвния ток и се изхвърлят.
Това е тайната на освежаващото действие на една енергична разходка, на тичането, на душа след работа и умората, със зареждането и тонизирането на тъканите и мускулите. Дойде ли кръвта до тъканта, тя е и подхранена, и почистена. Подхранената и почистена тъкан е и заредена с енергия. Ако към това се прибави и качествена храна без гнилостни прибавки и каквито и да било чужди на организма вещества, то задачата на кръвта е само да се справи с метаболитната шлака. Такава тъкан и такива чисти сокове няма никога да допуснат развиването на болестни състояния, нито овехтяване на тъканите с развиване на преждевременна старост.
Древните гърци са говорили за тайната на вечната младост, достигнала до нас като легенда, но в нея има истина, защото когато тъканите и соковете на организма са чисти, те работят безпрепятствено и поддържат здравето.
На всички е известно, че столетниците, с които през последно време толкова много се занимава медицината, са хора стегнати, възслабички и за наднормени килограми не може да става и дума, дори положението е обратното. Тези хора никога не са допуснали да преуморяват и натоварват вътрешните си органи с излишна работа, товарейки ги с излишни килограми. Техните органи са освободени от всякакви вътрешни тлъстин-ни наслойки, които биха нарушили техните функции Органите са работели като добре смазана машина без каквото и да било „ръжда". Няма ли „ръжда", няма и пречки.
ЧЕТВЪРТАТА ФУНКЦИЯ, КОЯТО Е ЧЕТВЪРТАТА КОЛОНА НА „СГРАДАТА" ИЛИ ДОПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕКРАСНИЯ ХАРМОНИЧЕН КОЛЕКТИВ, ТОВА Е ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА - БЪБРЕЦИТЕ.

Предназначението на този орган е да чисти - да филтрира това, което кръвта е понесла в своя кръвен ток като токсични вещества и всякакъв род отпадъчни вещества.
В човешкото тяло, създадено в идеална хармония, всичко е със своя определен размер и капацитет на работа. Бъбреците са предназначени да изхвърлят и почистват определено количество отрови и отпадъци.
Когато в организма всичко е в кръга на нормалното - в смисъл с определената храна, приета в нормалния й състав, както и в определеното й количество, без отровни субстанции, главната задача на бъбреците е да почистят метаболитната шлака. Ако работата е ограничена само дотук, те никога няма да се преуморят с извънредна работа и функционирането на тъканите Ще бъде нормално. Особено ако се полагат грижи като прилагането на разтоварителни дни, за да им се дава по  малко почивка, за да се зареждат с нови сили, ще им се осъществи дълъг и здрав живот.
Това би трябвало да бъде! Но дали така се получава?  Дали човек се съобразява винаги с капацитета на рабо тата на този добросъвестен работник и изключително деликатен орган?
Говорих за грешките, които се правят при храненето и при дишането. С допускането на тези грешки се допускат и повече токсични субстанции в кръвния ток. Очистителната работа, която се пада на бъбреците (една част от очистителната работа се поема и от белия дроб, черния дроб и кожата), е вече по-голяма и сложна поради голямото им количество. Примерно когато човек яде повече от определеното количество готварска сол, това не отговаря на възможностите на бъбреците. Ако капацитетът на бъбреците е 5 грама, а човек е погълнал 6 грама, единият грам се задържа в организма като чужда материя, затруднявайки тъканта някъде в междуклетъчните пространства.
Ако човек е пушач, никотинът се прибавя като не-запланувана работа на бъбреците. Бъбреците започват да работят по-напрегнато, силейки се да се справят с извънредната задача, която им се дава. Но се получава така, че тази извънредна работа става постоянна. Когато пушачът пуши, той не мисли колко много затруднява работата на този орган. Цигарите следват една след друга и идва момент, когато органът се преуморява и вече не може така добросъвестно да изпълнява задължението си. Тогава започва и трагедията на нехайния стопанин. Уморените бъбреци вече не могат да се справят с работата си и се развиват болестни състояния.
Болестите са безспорно неприятни за човека, но по-неприятно е другото последствие, че те вече не могат  да  пречистват кръвта и започва наслояването на отровите в самия организъм поради липса на друг начин да бъдат почистени и отстранени. Тези ненужни за организма материали се наслояват по всички места, където е ъзможно: в тъканите на мускулите, в подкожния пласт кожата, в органите и т. н. Това се чужди на тялото материали, пречещи на правилното функциониране на тъканите. Това е „ръждата" на машината.
За ограничената възможност на работата на бъбреците би трябвало да си вземат бележка всички, които обичат похапването. Казвам го меко, за да не заменя „похапване" с по-точния израз лакомия. Чрез претруп-ване на организма с храна се достига до похабяване на бъбречната тъкан, както и до ранното й остаряване.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че това са четирите функции, чиято работа е строго координирана и увреди ли се една от тях, тя неминуемо повлича и всички други.
Болен ли е стомахът, той не може да снабдява с необходимата храна организма. При възпаление на стомашна, а обвивка - гастрит - асимилативната способност на стомаха е увредена. Няма ли здраво и пълноценно абсорбиране на храната, се явяват всички по-горе изложени фатални последствия.
Ако дробовете са пострадали от емфизем или каквато и да е друга белодробна болест, работата им е с намален капацитет. Намали ли се капацитетът на белия  дроб, намалява притокът на кислород. Кръвта не е снабдена с това, което й е най-необходимо, и последст-ията са фатални. Ако се увреди сърцето, изхранването  на  тъканите страда.
Ако тези, които вечер с чашка в ръка седят и нехай но си пият коняка или водката, или си пушат цигарата биха могли да видят развиващата се трагедия, която разиграва при „спусната завеса" в тяхното тяло, бих нарекли себе си варвари. Това е точно така, защото това е варварско, грубо отношение към собственото тяло. Тогава, когато органите му жадуват за мъничко кислород, за някоя разходка след дългия работен ден в задушното помещение на завода или за стръкче прясна витаминозна храна, човек прави обратното: веднага пали цигара, докато мине късото разстояние до тролейбусната спирка или до близкия ресторант или кафене, за да мине от една лоша атмосфера в друга.
Деветдесет процента от хората не ядат това, което им е необходимо. Храната не е подбрана нито по качество, нито по количество. Обикновено е бедна на витамини, богата на белтъчини и по-голяма по количество.
За прехранването на хората се говори много, но разяснителната работа около този проблем не е на висота. Не може не само да се говори, но не може да се мисли за нормални функции, докато съществуват наднормени килограми. Има ли патологична тъкан, не може да се мисли за нормално здраве. Само с възстановяване на нормалните килограми може да се мисли за истинско здраве.
Нека погледнем примера на хора, които са запазили своята работоспособност до дълбока старост. Италианският художник Тициан, който умира на сто години, и то от чумна епидемия, покосила тогава Италия, е работил до последната си година, създавайки шедьоври.
Той въпреки материалните си възможности завинаги е запазил СКромност и мярка в храненето. На портрета го виждаме като слабичък бодър старец. Микеланджело има създадени произведения и след 80-та си годишнина. Той е бил винаги извънредно прост в изискванията си относно яденето, хранейки се заедно с работниците.
Големият изобретател на нашия век Едисон е ял всеки ден храна под грамаж, за да не се увлече и да изяде повече, отколкото трябва. В неговото семейство малкото ядене е било традиция, което е дало своя резултат. Неговите родители доживяват над сто години, както бабите и дядовците му. Едисон прави интересен извод за съвременното хранене, че храната, която се консумира от цивилизованото общество, е седем пъти повече от необходимото. Той пише: „Човешката машина се похабява и хората не умират, а довършват живота си със самоубийство". Едисон е прав, това е хронично самоубийство.
Само при идеалното сработване на четирите основни функции може да се постигне хармонията, под-дър каща физическото и душевното равновесие. Който обича красотата, трябва да се стреми да осъществи тази хармония. Има ли мир, равновесие и хармония във физиката, има ги и в психиката на човека. Това е пълното съчетание между физическа и душевна красота.
Февруари 1979 г.

Хранене и здраве
Съвременници сме на една нова цивилизация, носеща на човека красота и благоденствие, но и нежелани спътници, влияещи зле върху здравето на човека, за което говори увеличаващият се брой на хроничните заболявания и така наречените „болести на цивилизацията". Факторите, оказващи фаталното си въздействие, са много, но на първо място е установеният и приет начин на хранене.
За това, че храненето се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но те не са на едно мнение нито по отношение на качеството му (състав на храната), нито за необходимото количество. В препоръките се явяват не само различия, но и противоречия.
Ясно е, че една обща диета за всички хора и народи не може да съществува, защото от значение в случая е и географското разположение, климатът, продукцията на земята, на която живее този народ, изработеният вкус към установената ползвана храна и т. н. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава със своите изисквания за храна като определен биологичен вид.
Оказа се, че в страните с висок стандарт на живот с увеличаването на консумацията на месо, месни консерви, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар и захарни и сладкарски произведения, расте и броят на „болестите на цивилизацията” , като: атеросклероза, диабет, хипертония, кариес на зъбите, нервни заболяваня, болести на храносмилането, рак и пр.
Възниква въпросът - защо боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушения в  природосъобразните принципи на живот, между които  и начинът на хранене.
Големият въпрос, на който трябва да се даде отговор, е:
КОЯ Е ХРАНАТА, НЕОБХОДИМА ЗА ЧОВЕКА, ЗА ДА ГО ПОДДЪРЖА В ДОБРО ЗДРАВЕ?
За да се изясни този въпрос обаче, е необходимо да се потърсят грешките и нарушенията във възприетия начин на хранене, за да се направи съответно и необходимата корекция.
Отчетените нарушения се оказаха много, но те се свеждат до две основни линии:
1. Нарушения в консумираното количество - превишавайки го, и
2. Нарушения в качеството, т. е. в подбора на консумираната храна.
За допуснатите нарушения в количеството на консумираната храна красноречиво говори фактът за непрекъснато увеличаващия се брой на хора с наднормени килограми, създаващи през последно време все повече грижи на специалистите.
Човекът е същество, склонно към безконтролно увличане. И ето, той го проявява и тук. Преизобилието на храни, предлагани на всяка крачка в красиви и съблазнителни блестящи опаковки, поощряват непрекъ нато тази склонност в човека. И ако той предварително не си е изработил разбиране, отношение и твърдо становище по въпроса, то това безконтролно увлечение много скоро си казва думата... и много скоро теглото започва неусетно да се увеличава.
За лошите последствия от затлъстяването и наднормените килограми вече се изнесе доста информация: увредено храносмилане, сърдечносъдова система претоварено сърце и отделителни органи, бели дробове и всички системи в организма. Постепенно развиващата се дегенерация на тъканите довежда до тежки болестни състояния. Преуморените от работа органи не само боледуват, докарвайки с това много неприятности, грижи и излишни страдания, но на тези органи се съкращава животът, а с тях и на техния неразумен собственик. При наличност на наднормени килограми здраве не може да се очаква.
Много често около нас се задава въпросът относно количеството на храната. На лекаря се задава въпросът: „но колко трябва да ям?!"... и разбира се, конкретен отговор няма, а и не може да има, защото необходимото количество е строго индивидуално за всекиго и в калории, и в грамаж. Това е задача, която всеки трябва да разреши лично за себе си.
Но освен количествените нарушения в храненето на цивилизования човек се допускат и качествени нарушения, т. е. подбора на това, което той си сервира на масата за хранене. Че това е така и че се греши, доказват развиващите се болестни състояния, които се лекуват само със сменяне на диетата, с оформянето на друга форма на сервираната дневна храна. Така при заменяне шаблонния начин на хранене с вегетариански често здравето се връща.
Ето тук възниква също един голям въпрос:
КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА?,
т. е. как трябва да оформим нашето дневно меню, за да бъде храната извор на здраве, а не на болести?
Прекият отговор на този въпрос е труден. Шаблон и тук не съществува и не може да съществува. Както всеки трябва да се научи да определя необходимото дневно количество от необходимата му храна, така трябва да знае да определи и това, което трябва да оформи като дневен рацион според своя бит, професия, физическо натоварване, сезона и... според личния си вкус и предпочитаните храни.
Ясно е, че издаваните непрекъснато кулинарни книги, богати с всевъзможни рецепти и препоръки, не служат на здравето, тъй като насочват мисълта не само към топлинното обработване на храните, но и към сложни и неблагоприятни комбинации с храните. Нашият стомах обича простичкото... Още преди 25 века Хипократ изказа мисълта: „Храната трябва да бъде нашето лекарство и лекарството нашата храна". Че храната има действително лечебни свойства - това в наши дни се доказва от много автори.
Докато в цивилизования свят болестите продължават да се увеличават и за тяхното лечение са създадени фармацевтични индустрии, като непрекъснато се лансират и препоръчват все по-нови и нови лекарств (които, както се препоръчват, така скоро започват д се отричат поради лошите си странични действия), на нашата планета съществуват народи, където няма нито болести, нито подобни индустрии и аптеки. И ако ние искаме да дадем правилен отговор на големия въпрос за това какво трябва да сложим на масата си за ядене за да запазим здравето си, то би трябвало да се заинтересуваме от начина на хранене точно там, където здравето е осъществено на практика.
В началото на миналия век английският лекар Маккарисън изказа становището, че главната причина за болестите в цивилизования свят е неправилното хранене. Според него различните народи, оформили и различни диетични форми на хранене, развиват и съответни заболявания. За да докаже становището си, той напусна лекарското си място в Англия и отиде в Индия, за да проучи различните диети на различните индийски племена и народи и съответните заболявания, предизвикани от начина им на хранене. Работейки като участъков лекар около Хималаите, той откри малкия народ Хунза, живеещ в една долина на Хималаите на височина 2000 метра, заобиколена с вечно снежни високи по 5000 метра върхове, и радващ се на абсолютно здраве, жизненост и веселие. Своите наблюдения и проучвания Маккарисън изложи в съответен труд,  който публикува в Англия, но това не даде тласък за продължаване на проучване.
Оказа се, че храненето на народа Хунза се състои главно от сурови плодове и зеленчуци, като към това се прибавят малко задушени зеленчуци, черен хляб и мляко.
Въпреки примитивния им начин на обработване на емята с голямо физическо натоварване, тяхната храна  е по-ниска калоричност от нашата. Хранят се два пъти на   ден като закуска сутрин не се прави и това правило се спазва и от децата и бременните. Там фабрики за тютюн, бира, за алкохолни или безалкохолни напитки няма. Захарни фабрики, захарни изделия, сладкарници или подкрепителни пунктове не съществуват. Хлябът, който се консумира, е винаги пълнозърнест.
Почти два - три месеца, когато е най-усилената работа по полето, те не приемат нищо друго освен вода, в която киснат сухи плодове. Това дълбоко очистване на организма безспорно допринася за здравето им.
В търсене на отговора на цивилизования човек за постигането на здраве бяха открити и други народи, като старателно се проучват и техните диети. Така в Андите в малкото селище Вилкабамба народът е здрав и столетниците са голям процент. Оказа се, че тяхното хранене, въпреки примитивния им начин на живот и голямо физическо натоварване, е с намалена калоричност - 1200 калории на ден. Този народ също живее в планинска местност.
В пустинята Сахара беше открито племето Тубе, което също стана обект на проучване. Белгийски университети формираха международна експедиция със специално оборудвани охладителни инсталации в колите и  палатките, за да могат да работят учените, тъй като те живеят при изключителна горещина и лош климат.
Поразяващо  впечатление  прави  тяхната  голяма жизненост,   здраве   и   изключителна   издръжливост Дневно те могат да изминат 70-80, дори до 90 километ ра пеша сред палещите пясъци на Сахара, без да почувстват умора. Стройни, гъвкави и запазващи здравите си крака и здравите си зъби и след стоте години, те с основание предизвикват интереса на учените. Но най-учудващ е начинът им на хранене. За разлика от хун-зийците те са пълни вегетарианци и се отвращават от месото. Сутрин правят семпла закуска, състояща се от питие, подобно на чай, сварено от растящите там треви. Обядът, който особено впечатлил учените, се състои само от три - четири фурми. Вечерята, винаги една и съща, се, състои от каша от просо, разнообразявана само с поставяните в нея подправки с кокосово масло. Менюто им през цялата година е без никаква промяна. Тази диета опровергава и белтъчния минимум, и теориите за незаменимите аминокиселини, както и всички теории за необходимите калории.
Ето, че тези три здрави народа, където истинското здраве е осъществено на практика, ни дават отговор на много въпроси.
И ТРИТЕ НАРОДА ПРИЕМАТ ХРАНА   С ПО-СЛАБА КАЛОРИЧНОСТ.
Ползването на белтъчините също е малко. Предимство има растителната храна. Затлъстели хора с увеличено тегло няма - възрастните също запазват стройната си фигура. Телата съхраняват подвижност и работоспособност. И при трите народа съставът на храната е според продукцията на тяхната земя, а тя е различна поради  различията на климата. Предимство имат суровите растителни продукти, а топлинното обработване  на храната се прилага само там, където е необходимо.  И при трите народа предимство има вегетарианската храна.
Освен примера за тези три народа, ние разполагаме  с монографиите на лекари, които чрез установения начин на хранене на цивилизования човек с много месо, колбаси, кулинарни „шедьоври и специални изобретения" сладкарски произведения, десерти със захар и т. н., са достигнали до тежки болестни състояния. Лекувани със способи, с които разполага съвременната ортодоксална медицина, те не са получили ефект в лечението си. Приложили природолечебната биологична медицина и оздравели, те разбират, че ако наново се върнат към стария си начин на хранене, ще се върнат наново и болестите им. Търсещи пътища, за да запазят постигнатото здраве, те всички поотделно оформят по свой почин и някаква нова диета, с която запазват и здравето си. Повече от тях възприемат вегетарианския начш на хранене като по-здравословен, особено при отглеждане на децата си.
Един от тези лекари, за който искам да разкажа, е канадският лекар Роберт Джексън. Хранейки се по обикновения начин, възприет в цивилизованото общество,  и  непрекъснато засилвайки храната калорично, за да „се подсили и подкрепи", за да даде отпор на измъчващите го болести, той идва до такова тежко състояние, че  най-големият специалист по сърдечни болести д-р Уилям  Ослер му определя живот максимум четири месеца. Обаче идва момент на прозрение и Джексън разбира цялото си гротескно положение. Рязко спира храненето - гладува три седмици, след което вече оформя съв сем нов начин на живот и главно на хранене. Поемайки пътя на природолечебната медицина, той отбелязва, че това са пътища, още неизвестни на практикуваната досега от него и неговите колеги медицина. След две години лутане и търсене на здравето той вече е истински здрав (на 51 г.).
Начинът на хранене, който той възприема и си оставя, е напълно вегетариански, изключвайки абсолютно ползването на месото и месните консерви, въпреки че Канада е северна страна. Книгата му „Никога да не си болен", в която той ни поднася многогодишния си опит, е написана на 82-годишна възраст.
Д-р Джексън не изключва сутрешната закуска, но тя никога не се прави направо със ставането от сън, а два - три часа след интензивно раздвижване, след един час гимнастика и осемкилометрова разходка, и се състои само от плодове според сезона. Ако те липсват в сурово състояние, се ползват в изсушено. Обядът му се състои от салата също според сезона и въглехидратна храна във формата на някакъв булгур от житни храни с мляко. Този лек обяд му дава възможност да запази пълната си работоспособност в следобедните часове. Вечерята е по-разнообразна - плодове или зеленчуци и в суров или задушен вид, както и белтъчна храна в подходящо комбиниране. За себе си той пише така: „От пълноценната храна, която приемам със зеленчуци плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото, които лесно се смилат и абсорбират, тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили. Тези храни не ме тровят както месото и рибата. Тялото ми е по-гъвкаво от това на младите хора, хранещи се с храна, обилна на киселини. Аз съм така здрав, че от 25 години не знам какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема..." „... Въпреки моите 80 години не си позволявам нито един ден почивка и дневно изминавам 16 километра. Дневно работя 12 до 15 часа... моята мисъл е чиста, бистра... Аз не знам какво е отпуск, ваканция, аз съм на крак от 5,30 ч. сутринта до 10,30 ч. без прекъсване..."
Интерес представлява и неговата пълна дневна програма, с която той успява да поддържа с малко средства високия тонус на своята мускулатура, изцяло подчинявайки живота си на естествените природни закони, но нашата тема в момента е друга...
Друг лекар, също спиращ се на храната като основ-а причина за запазване на здравето, също апелиращ за корекция на храненето на цивилизования човек и даващ ни своите препоръки и постижения, е големият френски хирург д-р Виктор Поше. Постигнал добро здраве и висока степен на работоспособност, той пише: З повече от цивилизованите страни хората ядат прекалено много и неразумно, като се злоупотребява с месо, брашнени храни, сладкиши, възбудители като кафе, чай, шоколад, спиртни напитки, въобще всичко, което прави кухнята „хубава", и изпълват тялото си с отрви, изтощавайки нервната си система. Изпълвайки тялото си с отрови и чужди субстанции, отделителните органи не смогват в работата си... а наслояванет на неелиминираните отрови докарва преждевременна старост и болести."
Преминал на абсолютно вегетариански начин на хранене, той препоръчва: „За човек, който води деен живот с голямо мускулно натоварване, работещ на открито, е необходимо трикратно хранене, обаче за човек на умствения труд или на седяща работа двукратното хранене е достатъчно. Даже бих препоръчал едно ядене и половина..." (като половината е обядът във форма на разширена закуска).
Той пише за себе си: „Освен петте дни, през които съм натоварен с работа, имам един и това е понеделник, който е извънредно претоварен. Освен всекидневните си задължения този ден правя пред лекари от чужбина тежки операции, изнасям лекции и водя разяснителна работа. Това е изключително голямо натоварване на нервната система, свързано с извънредно голямо умствено натоварване, за което аз трябва да разполагам с много голям запас от физически, интелектуални и нервни сили. При това положение, ако приемех храна преди започване на работата си и обяд и разни възбудители като кафе, чай и пр., това би възбудило нервите ми, би нарушило спокойното ми душевно равновесие, себевладеенето - така необходимо за бързата съобра-зителност и сръчност на един хирург. През този ден храната ми се състои само от плодове - това е и закуската, и обядът, взети в междинната почивка. Когато се връщам вкъщи, дори след този претоварен ден, правя средна по количество вечеря. С този начин на хранене силите ми са напълно възстановени.
Главното, на което д-р В. Поше иска да спре вниманието ни, е това, че докато трае работният ден на човека, той трябва да насочва и оползотворява силите на организма към работния процес, а не към работа около храносмилането. През време на трудовия процес допуска вземане само на плодове като лека и ненатоварваща храна. Приемането на другата храна е след като нервите са разтоварени от текущите трудови задачи, за да се даде ход на нормално развиване на храносмилателните процеси.
„Обедното ядене, пише той, не е за препоръчване, защото то намалява следобедната работоспособност. Обилното ядене вреди на работата, каквато и да е тя - физическа или умствена. Часовете след хранене са часове на понижена работоспособност, предназначени не за работа, а за смилането на храната. Всяка работа, вършена с пълен стомах, е мудна и мъчителна, а и в ущърб на човека". Нашият народ казва: „Пълен стомах - празна глава" - както винаги народът е добър наблюдател.
Поше добавя: „Обичаят да се яде със ставането или да се пие кафе в леглото се дължи на лош навик. Най-добре е сутрин да се въздържаме от ядене. Ползването сутрин на хляб, мляко, масло, яйца и пр. води до лоши последствия".
Ето и препоръките, които В. Поше дава относно Раните: „... Пресните плодове са най-здравословната фана, тъй като те са акумулатори на слънчева енергия източник на живота. Всичко в плода е в пълен състав приспособено към нашия организъм. Хлябът трябва да бъде този, в който триците не са премахнати. Захарта е храна, с която се злоупотребява, тя претоварва изтощава черния дроб. Заменете я със зрели плодове Откажете се от сладкарските „изобретения" и ги заменете с произведения на самата природа!..."
Оформената и препоръчвана от д-р В. Поше форма  на хранене е напълно вегетарианска с абсолютно изключване на месото. Той отчита този начин на хранене като най-пригоден и здравословен за човека.
Искам да спомена и американския лекар Пол Брег - една ярка личност, получила през последните години особено голяма популярност. На 11-годишна възраст заболява от туберкулоза. Лекуван безуспешно от най-добрите лекари на Америка, по-късно е заведен при швейцарския лекар Август Роже, лекуващ по природо-съобразен начин чрез слънчеви бани, диети и гимнастика. За две години момчето е оздравяло и укрепнало и още тогава решава да посвети своя живот точно на тази природосъобразна медицина.
Достигнал до 95-годишна възраст, той е олицетворение на изключително здраве с атлетично телосложение и неизчерпаеми сили. Изключителен спортист с ре-кордьорски постижения, той бяга и плава с мили, вдига щанги и особено се увлича от сърфинг. От всички е наричан човек без възраст. Той цял живот е вегетарианец и на въпроса на какво дължи своето изключително здраве, той отговаря, че се храни 6 дни в седмицата по 2 пъти на ден, което прави 12 пъти ядене за цялата седмица. Редовно гладува един ден в седмицата и на всеки три месеца още десет дни, като отчита това като една добра хигиенна профилактична мярка за здравето.
През последните години зачестиха изказванията на учени, препоръчващи още по-прогресивни и крайни форми на хранене - суровоядството.
Пръв постави ози въпрос швейцарският лекар Бирхер-Бенер още през 1933 г. в доклад пред Сорбоната (Париж). След продължителни изследвания в неговата клиника той констатира, че суровата растителна храна има лечебни свойства. Клиниката му в Цюрих съществува и в наши дни, като единственият способ на лечение в нея е само суровата растителна храна, без никакви медикаменти. Той пръв прецени живителното действие на биологично активните вещества, съдържащи се в суровите растителни продукти, на акумулираната в тях слънчева енергия и светлинен пълнеж в молекулите, необходими за живота на нашия организъм.
Апелирайки за коригиране начина на хранене на нашето общество, той казва: „Най-тежките болести на нашето общество са последица от неправилното хранене..." Отивайки още по-далеч и подхождайки със за-ълбоченост, той свързва душевната същност на човека с храната, която ползва, влияеща на неговия морал и мироглед... „Не може да се проповядва морал, без да се реформира храненето..." - казва той.
Честата грешка, която се прави от хората при преминаването на вегетариански режим, е, че те я включват като готвена храна - топлинно или фабрично обработена с надежда за подобряване на здравето. Бирхер-Бенер по този повод пише: „Лечение не може да се проведе само с вегетариански режим без сурови плодове и зеленчуци. Ако се поема само готвена храна, макар че е растителна, тя няма лечебно действие.. "  И действително това, което ни подчертава животът, е с този вид вегетарианство се развиват същите болест като склероза, диабет, тумори и пр.

eXTReMe Tracker