|
Share

ВМЕСТО УВОД
Лидия Ковачева е още едно потвърждение на Исусовото прозрение, че никой не е пророк в собственото си отечество. Ако се беше родила в нормална страна, в която на родолюбците поне не се пречи и в която най-висшите държавни отличия не се дават на престъпници, на нейно име щяха да бъдат кръщавани улици и училища, а делото й щеше да бъде оценено като национално богатство.
Лидия Ковачева нямаше нужда от всичко това. С начина си на живот тя даде пример как „всеки човек може да изпълни своя век" и можеше да го прехвърли, ако мозъкът й не бе отровен от човешкото нещастие.

Има нещо символично в смъртта на хората, чието сърце продължава да бие, след като церебралните клетки са застинали. Като че ли и тя искаше да ни каже: „Обичам Ви и винаги ще Ви обичам".
Днес българинът е по-зле от всякога. Според последните проучвания той отделя най-много средства за храна и алкохол, продължава да пие и пуши, и в това отношение поддържа печалното си лидерство в света, като възрастовата граница на двата най-чести порока продължава да пада. 12-годишни помътняват разсъдъка си с коктейли от бира и водка, понякога дори в класните стаи, а алкохол, цигари и дрога са им достъпни в най-близкия магазин, покровителстван от полиция и контрабандни пирамиди, на чийто връх стоят онези, които уж творят държавната политика.
За телесната хигиена на българина май е излишно да говорим. Духовност? Откъде да се вземе?
Този ред на мрачни мисли е за онези, на които съветите в тази книга може да се сторят досадни и анахронични. Нека не забравяме обаче, че те са писани преди 35 (!) години и са прозрение на човек, живял в „разцвета" на социализма и непознаващ все още новите отрови на нашето време: хормони, антибиотици, консерванти и чалга.
И тъй, защо живя Лидия Ковачева? Нали здравият българин, за който тя мечтаеше, е болен и бездуховен както никога в историята си? Дали това е пречистващ огън, или краят на един народ?
Всеки носи отговорност за собствената си личност. Лидия живя за онези, които като нея могат да кажат:
Да бъде светлина!
Да бъде красота!
Да бъде доброта!

От издателството


Настоящият  сборник  включва доклади, изнасяни от Лидия Коваева в  периода  1972 - 1984г., които основни моменти  са залегнли в двете и книги „Гладът – приятел и лекарство"  и  „Дълголетието".

Нормалното  тегло
През последно време в медицинската литература настоятелно се коментира въпросът за излишните килограми, който предизвиква основателни тревоги.
Казва се, че човек трябва да бъде винаги с нормално тегло. Но кое е това нормално тегло - учените все още не са изяснили, и дори да не искаме от тях да подхождат „аптекарски", редно е да дадат поне някакви приблизителни цифри.
Старата норма за изчисляване на килограмите беше сантиметрите във височината без сто. Цифрата, която се получава, се смяташе за нормално тегло. Но според по-новите изчисления от тази последна цифра трябва да се извадят още десет процента. И това е също приблизително, тъй като всеки трябва да се съобрази с костната си структура, дали е дребна или едра, при което съответно и цифрата варира. Всичко, което се явява в повече, трябва да се отчете като наднормени килограми.
Често наднорменото тегло се явява още от детските години за радост на „грижливите" родители. Обикновено натрупването на килограмите започва след 25-30-годишна възраст, а понякога и по-рано, като с напредването на възрастта се увеличават и килограмите, и в старческите години се получава една безформена маса.
Разяснителната информация около този проблем е не само недостатъчна, но често и невярна, поради което в много случаи се идва до това гротескно състояние. Дори хора, които се интересуват от проблема, не могат да се ориентират.
Да се допуска трупане на наднормени килограми говори за нехайно и невежествено отношение към собствената личност. Увлеченията по хапването често са скъпо платени. Не току-така големият руски учен Мечников казва, че осемдесет процента от болестите идват от корема, т. е. от това, което е сложено в него. А има и други учени, за които този процент е сто: те твърдят, че всички болести идват от лошо подбраната и прекомерна храна.
Непрестанните реклами на напитки, храни, ресторанти, новости в кулинарното изкуство, новости в хранителната промишленост и същевременно лицемерните препоръки на медицината относно калориите и хранителния режим като че ли задружно са хипнотизирали човека, който твърдо е повярвал, че най-важното нещо в живота му е точно яденето. Безспорно този въпрос е важен и заслужава внимание, но тук се получава покваряване на човешката психика.
Не познавам човек, който да отложи обяда си заради работата, но всекидневно виждам хора, които оставят работата си само защото е „дошло време за обяд". В канцелариите, в предприятията още преди часовниковата стрелка да е дошла до 12, всички стават неспокойни и бързат да затворят папки и работни кабинети. Точно в 12 часа е вече надпреварата в стола и местата за ядене... А има и други, които още със ставането си сутрин започват да мислят какво ще се готви днес вкъщи и проблемът с храната се коментира през целия ден. Броят на тези хора е много по-голям, отколкото се предполага.
Има семейства, където ще видите цяла библиотека с готварски книги. Между тях ще забележите и книги за витамините и за гъбите, за киселото мляко, за рибата като храна и т. н. Да се знаят тези неща не е лошо, но когато това стане център на всекидневието, то води до израждане и на начина на живот, и на храненето.
Ако човек има правилно насочена култура в това отношение, той никога няма да допусне натрупване на излишните килограми и не ще си позволява при всяко хрумване да сяда на масата, изкушавайки се от всяка по-пикантна и вкусничка храна. Преди всичко той трябва да се научи да си дава преценка дали в момента е уместно да се храни, или не. Трябва да се научи да се вслушва в себе си - в своя вътрешен разум - разума на самата природа.

ВРЕМЕ ДА СЕ ЯДЕ Е САМО ТОГАВА, КОГАТО СЕ ЧУВСТВА ИСТИНСКИ ГЛАД.
Но не да се търси нещо по-пикантно, за да възбуди апетита, а поставеното да бъде най-простичкото. Търси ли се нещо по-апетитно, има ли избирателност, апетитът не е истински. Естественият природен апетит предизвиква отделянето на слюнка не само при сервиране на най-простичката храна, но дори само при мисълта за нея.
Ако храненето се коригира и се формира природо съобразно, целият ни живот ще добие съвсем друг вид, всичко ще се промени.
Ако в нас заживее мечтата за красотата и хармонията, за стройна и красива фигура, мисълта ще се насочи и към формирането на тази красота. Под въздействието на тази мисъл ще се формира и храненето. Живата мисъл за красотата ще насочи целия ни начин на живот, за да бъде постигната.

Много от артистите, които гледаме с възхищение на екрана, са още по-популярни със своите диети, в резултат на които те постигат своята грация, красота и очарование. Този, който живее с отпусната психика и върви по течението на своите прищевки, като си по-хапва от всичко, на което се спре окото му, може само да очаква нежеланите гости: натрупване на патологични тъкани, болестни състояния и накрая лекарски кабинети и болнични заведения.

Ако въпросът е добре изяснен и човек е наясно колко големи са пораженията в организма с всеки натрупан килограм, никой не би допуснал този пропуск.

Здравият човек не може да запази здравето си, ако не следи за поддържане на нормалното си тегло. Увеличаването на теглото само до един килограм вече нарушава вътрешното единство на организма - вътрешната хармония.
Формирането на човешкия организъм продължава много години, като се започне от неговото раждане до пълното му израстване и формиране. Стремежът на вътрешните сили е да формира здраво и добре сложено тяло с добре действащи функции. Ако е подхождано с разбиране към изискванията на детето, резултатът е винаги здрав, красив, чаровен млад човек с пълноценни функции. В този човек всичко е хармония с пулсиращите скрити вътрешни сили, бликащи като извор.
Човекът в този вид е в пълната си физическа готовност. При него всеки орган е дошъл до максималното си развитие. Дробове, стомах, черен дроб, бъбреци -всичко работи с пълния си капацитет.

Ако този човек има разбирания и подхожда така, както трябва, за да ги поддържа, тези органи с безупречните си функции могат да му служат десетки години.
Здравият човек е истински шедьовър на природата - красив и привличащ погледите. Очите на такъв човек са живи, блестящи и изразителни, наситени с привличащ чар. Кожата му е като меко кадифе, на която всички порички, жлези и подкожни тъкани работят безупречно. Тази кожа няма нужда нито от кремове, нито от пудри, нито от каквито и да било мазила, тя има хубав тен и влажността и омазняването й се поддържат по естествен начин. Ставите на този човек работят като добре смазана машина и движенията са леки и хармонични. Гръбначният стълб е гъвкав и еластичен.
Жалко, че дори човек да израсте в тази съвършена форма, той не може да си даде сметка, че това съвършенство във външността му е плод на вътрешната хармония в организма му.

Ние често се гледаме в огледалото, но не за да си направим преценка като творение на природата и за да се погрижим за доброто стопанисване на тялото, а за да видим фризурата, цвета на дрехите, какво червило да сложим, с какви по-високи токове да се измъчим и т. н. Не се и помисля за здраво и смислено съществуване.

Например в топъл летен ден няма да излезем с облекло, което да даде възможност за пряко контактуване със слънчевите лъчи, няма да обуем удобни и леки сандали, за да може и кожата на краката да контактува не само със слънцето, а и с обилна въздушна среда. За краткото време, в което ни се дава възможност да контактуваме с естествената природна среда, се мисли за всичко друго, но не и за най-важното. В случая особена критика търпи мъжкото облекло с вечно дългите панталони и дългите ръкави.

Такива погрешни постановки в поведението на цивилизования човек по отношение към себе си са много и ако се замислим, много лесно ще ги открием.

Хората от племето Хунза не знаят много неща, които ние знаем, но знаят добре как да отгледат децата си здрави и впоследствие да поддържат това здраве така, че животът им да протича без болести и неприятности до навършване и преминаване на столетие.

Студентите медици се обучават много години в медицинската наука, но за съжаление те не научават най-важното за здравето, защото по-важно е не да се лекуват болестите, а да не се допускат. Учебната програма би трябвало да бъде така формирана, че проблемите на профилактиката да са на първо място. Самите лекари не могат да запазят своето здраве - много от тях развиват най-тежки заболявания и животът им не е по-дълъг от този на пациентите им.

Не можем реално да асимилираме това, което са постигнали хората от Хунза. Там животът продължава обикновено до 120 години, а често и повече. Американската експедиция, която ходи да ги изследва, се срещна с човек на 145 години, който играеше волейбол на игрището. Столетниците са в силите си и работят наред с другите. Обикновената всекидневна разходка на столетника е около 10 километра по козите пътечки на планината. Децата не страдат от детски болести и не се имунизират. Там зъболекари няма, защото никой не страда от кариес. Няма и аптеки, защото лекарствата са излишни - здравият човек не се нуждае от тях. Наистина всичко това звучи като приказка на Шехерезада, но то е действителност на един остров на здравето на нашата планета сред болния цивилизован свят.

В нашият живот по-голяма роля играят модата и наслоените предразсъдъци. Ние не сме се научили да се вслушваме в гласа на природата, който дълбоко говори в нас, а той може да ни даде много повече, тъй като е винаги в наш интерес.
Аз не отричам, че трябва да се съобразяваме с изискванията на модните тенденции с приличния и изискан вид, но умният човек знае как да комбинира тези две неща. Когато един младеж запали първата си цигара, му става лошо - ето го съветът на природата. Този, който малко умее да мисли, веднага ще си направи преценка и няма да запали втори цигара. Но глупостта, посредственото мислене вървят успоредно с цялото ни всекидневие и, разбира се, тази умна препоръка от природата се пренебрегва. Модните неудобни обувки докарват твърдини по краката, след време и пръстите се деформират и изкривяват, но на това не се обръща внимание, гледа се само външният вид. Разбира се, тези поразени крака ще дадат поражения и в целия организъм, и впоследствие този човек няма да може да се справи с тежките заболявания на костната система, но и тук въпреки неудобствата мисълта не отива по-далеч от модата. По същия начин се подхожда и към първата изпита чашка алкохол, замайващ главата и нарушаващ нормалната координация. За човека, който е още в детската си възраст или в ранна младост, всичко само го развеселява, защото тогава все още търси веселата и забавната страна на живота и се смее на всичко, което дава отклонение от нормалното, но тук имат вина възрастните, които проявяват същото лекомислие и непростимо невежество.

Сигналите на природата са всекидневни.

Природата така е формирала човека, че при него всичко е пресметнато. Съвършенството на функциите е добре съчетано с всички сигнални системи: тези сигнали са меки, търпими, те са нещо като майчините укори - майката, която с галенето укротява своето непослушно дете.

Когато човек достигне своята зрелост, когато е израснал и вече оформен, органите в неговото тяло също са достигнали крайния си предел на развитие. Всеки орган е в тази си големина и развитие, която е необходима за обслужването точно на нормалните килограми на човека. Размерът на бъбреците е съобразен с точното нормално тегло, сърдечно-съдовата система е така обхванала цялото тяло, че и до най-отдалечените от сърцето клетки има съответните капилярчета и  съдове за подхранване и почистване. Всичко в човека е като в идеално устроен завод, в който денонощно се  работи без прекъсване.

Това е човекът в тази форма, в която той е предвиден като съвършено произведение на природата - едно хармонично и завършено цяло.

Тази съвършена машина, дадена на човека от големия майстор - природата, изисква само едно - да не се нарушава вътрешната й хармония на органично щастие.
Докато тази вътрешна хармония и единство съществуват, то и психиката е със съответното душевно равновесие и спокойствие. Това е човек, който има чувствс към веселото в живота, той се стреми към движението: към дейност и работата го привлича и занимава. Него не го безпокои въпросът за смъртта - на него му се живее. Той обича песента, танца и веселите разговори. Стреми се към общуване с окръжаващите го и подхожда към тях с любов. Вътрешните сигнални системи в  този човек работят добре и той е със силна интуиция.

Тези здрави инстинкти и тази здрава и красива форма обаче не се оценяват и скоро липсата на отношение и невежеството си казват думата. Потъпкването на здравите инстинкти става точно под влияние на невежеството и на наслойките от предразсъдъци.

Един от най-пагубните предразсъдъци в ниско културните среди е, че яденето е необходимо, за да има човек сили, и колкото повече се яде, и то калорична храна, толкова по-добре. Под влияние на този предразсъдък майките и бабите започват своята пагубна работа. За резултатите от тази „грижлива" агитация красноречиво говорят наднормените килограми. Всяка хапка, приета в повече, се лепи върху тялото. Килограмите неусетно се увеличават, но когато станат в повече и фигурата вече е сериозно пострадала, едва тогава неразумният й собственик започва да се стъписва.

Още с увеличаването на нормалното тегло само с един килограм вътрешното сработване на органите, цялата вътрешна хармония на единство е вече нарушена. Отежняването веднага се чувства, но то е много слабо като сигнал и с лекомислие се отминава и от младия човек, и още повече от невежите му родители и заобикалящите го. Само с добавянето на един - два килограма пълната физическа готовност се нарушава, нещо, макар и малко, се загубва.

Същевременно това отежнено състояние, което често се изразява в лек мързел и губене на деловия и инициативен дух, вече предразполага към залежаване с книгата в ръка или пред телевизора. И началото на трагедията е сложено. Килограмите се трупат, мързелът расте, за вътрешното хармонично единство вече не се мисли. Силите намаляват, но похапването е приятно.

С това обилно хранене, с даването на стомаха на извънредна от заплануваното от природата работа, той бързо изтощава силите си и престава да се справя с възложените му задачи. Преумората води скоро до болезнени прояви, явяващи се в най-различни форми. Едно от най-честите заболявания в случая е гастритът - толкова разпространен днес.

В същото положение попадат и бъбреците, преуморени и претоварени с извънредната работа. С натрупване на килограмите масите от токсични материали непрестанно се увеличават. И тук се стига до същото преуморяване поради несправяне с възложените задачи. Колкото повече бъбрекът е уморен и не успява да се справи с дневната си задача, толкова повече работа се натрупва за утре. Явява се нова маса за филтриране, увеличена с изостаналите количества. Колкото повече се набират неасимилираните отрови, толкова повече работоспособността на бъбрека намалява, а токсичността в организма се увеличава. За тези органи, които се насилват да се справят със задачите си, вече няма почивка и крайният резултат е заболяването.

В това време освен прогресивното трупане на токсични материали започва натрупване на наслойки по стените на капилярите, като се започне от най-малките. Облагания стават в капилярите във всички органи, нито един не прави изключение. Постепенно се минава към по-големите кръвоносни съдове. Има ли облагания по кръвоносните съдове, притокът на кръв към този орган е вече намален. Функцията му намалява поради това, че той получава прекомерно храна и в неговите тъкани вече се задържат отпадъчни материали, смущаващи нормалния му живот. Клетките му са недохранени и недопочистени. Започнат ли тези процеси, това се отразява и върху психичното състояние на човека. Разумът на природата веднага си казва думата с промяна съответно и в настроението на човека, отначало леко понижено или с изразена раздразнителност  или потиснатост, които продължават да нарастват според характера на човека.

Обикновено хората не обръщат внимание на тези малки сигнали и продължават храненето в същото темпо. През това време може да се появи и липса на апетит, което се демонстрира чрез голяма придирчивост към храната. Търси се обикновено по-вкусничко, по-пикантничко, слага се повече сол, киселина, подсладяване и т. н. Това се тълкува погрешно и обикновено родителите проявяват изключителна изобретателност, за да накарат капризното дете да „хапне".

Не се дава сметка какво голямо зло се причинява.

Прави се и друго - вика се лекар, понеже „детето не иска да яде". И тук лекарят допуска същата фатална грешка, като предписва лекарства за апетит. Стремежът е по изкуствен начин да се възбуди стомахът. Преумореният стомах, който в момента сигнализира за почивка, се принуждава да работи. Това напомня на ролята на камшика, когато конят уморен спира да върви. Ударът го заставя да започне пак да тича, но преуморен той пада.
Човекът, вместо да разбере и да даде правилно тълкуване на сигналите на природата, се опитва да бъде по-умен от нея.
Друг сигнал на природата за нередностите в организма е загубване на нормалното здраво настроение и поява на нервност, потиснатост, депресивност, които сменят обикновеното настроение. И при това положение се проявява невежество и не се дава и съответното тълкуване. Появи ли се нещо от този род, причината започва да се търси отвън.

Обикновено е виновен „лошият учител" или някой в службата, който „се заяжда", и пр. Безспорно, че има и такива случаи в живота, но те са много по-редки, отколкото си мислим, а ние трябва да се научим да даваме правилна преценка на тези промени в настроението на заобикалящите ни.

В нашия живот всеки път могат да се явят душевни травми, но ако човек е в добрата си здрава форма, те не го поразяват така дълбоко, както биха се отразили на този, който е с лабилно състояние. Здравият е устойчив, докато болнавият може да разстрои състоянието се от незначителна причина. Той е лесно раним. Дребна причина може да наруши съня му за цяла нощ.

Това е картината, която може да се наблюдава с развиване на болестното състояние при началния й стадий, когато все още липсват характерните симптоми на развиващото се заболяване.

Природата продължава да изпраща сигналите си, но храненето не спира. Наслойките в организма продължават да растат. Те вече не са само в тънките капиляри и дребните кръвоносни съдове, а отиват и към по-големите артерии, по тялото започват да се трупат тлъстини, явяват се патологични изменения. Отрицателните душевни настроения се засилват.

Самият вид на човека започва да се променя. Няма я вече еластичната кадифена кожа, тя е сменила цвета си с по-неопределен замърсен цвят или е с жълт или сивкав оттенък. Нормалното овлажняване се е заменило или с изобилно изпотяване, или със сухост. Може да се яви напукване на капилярите и разширяване на порите и т. н. Очите загубват жизнения си блясък, погледът е уморен. Лицето добива безжизненост. Може да се промени и стойката и положението на гръбнака. Симптомите са много и стига човек да ги потърси, ще ги открие.

Д-р А. Залманов казва: „Болестта е драма в две действия. Първото протича в тъжна тишина и при загасени светлини, а когато се яви болката, това е вече второто действие." „Второто действие" - това са характерните симптоми на развиващата се болест.

Всеки от нас би трябвало да се научи да разпознава това „първо действие", за което досега медицината не дава никакви наставления, за да се вземат и съответните мерки и да не се стига до „второ действие".

Много неща трябва да се знаят, за да се научи цивилизованият човек да чете умната книга на природата, да се научи да дава преценка на ранно развиващите се симптоми, за да предотвратява болестта навреме. Особена пречка за правилното поставяне на въпроса са редица наслоени в съзнанието на хората грешни научни предразсъдъци.
Най-същественото, което трябва да запомним е, че

ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ ПО-МАЛКО, ДА СЕ ПОЛЗВА ПО-ПРОСТИЧКА ХРАНА, КАТО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ДОБРЕ ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЯДЕНЕ.

При липса на апетит веднага да се минава на намален хранителен режим или просто на глад. Може да се пропуснат няколко храненета до възстановяване на нормалната охота за хранене.

ЛИПСВА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ЯДЕНЕ, ВЕДНАГА ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ СЪС СПИРАНЕ НА ХРАНЕНЕТО ДО  ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АПЕТИТА.

През това време може да се премине на сокове, на малко плодове или само на вода.
Особено тревожно е положението с наднорменото тегло. Допускането на натрупване на килограмите говори за слаба култура. Преди всичко човек трябва да има отношение към себе си, към своя вид, към собствената си физика. Допуска ли се тлъст корем, свити рамена, приведена походка, изкривен гръбнак и т. н., значи този човек не е научил най-главното, което трябва да знае. Грижата за „фасадата" - за външния вид - трябва да съпровожда всекидневието от детството до последния ден на живота.

Особено жалко впечатление правят децата, чиито родители претъпкват с храна и деформират отрано детското телце. Често до това положение се стига с насилствено хранене, макар че детето се противи да приема храната.
Когато детето се противи и се отказва от храната, значи в организма вече се развиват някакви процеси, може би още в съвсем начален стадий. Запазеният първичен инстинкт веднага си казва думата. И ако родителят е с повече култура в тази област, веднага ще вземе мерки, като остави вътрешните сили на организма да се преборят с появилото се болестно състояние, без да ангажира организма и с излишна работа по храносмилането. Само за няколко дни, а може и часове положението се поправя.

Детето трябва да не се насилва и да се храни само тогава, когато то прояви желание.

Всеки родител, който иска да има здраво и интелектуално дете, трябва да се доверява повече на инстинктите на детето, чрез което говори самата природа. Това е непосредственият език на природата.
При хранене на децата особено важно е да се следи желанието за приемане на храната м при първия сигнал на загубване на интерес към това, което е в чинийката, храната трябва да се отстранява. Честите пререкания между възпитатели и деца са претенциите на възпитателя детето „да си изяде определената порция". Това е фатална грешка, защото никой няма право да определя това, което другият трябва да изяде.
За всекиго количествата са различни и поради това, че в детето инстинктът все още не е покварен, то има чувството кога да спре.
Но глупавият му възпитател се мисли за по-умен от природата. Най-големите поражения на детския организъм са направени точно по този начин с насилието да се изяде предвиденото от възпитателя.
Детето и животното винаги знаят кога трябва да спрат яденето. Родителите, които убеждават своите деца да ядат, покваряват инстинктивните им усети. Стомахът трябва да е пълен, но не и препълнен. Прехранва ли се детето, то загубва този фин контрол над себе си. Поради това погрешно възпитание повечето хора на цивилизования свят са загубили този първичен инстинкт, а с него и контрола над себе си. Те нямат чувство кога да спрат яденето. Някои хора дотолкова са го загубили, че могат да ядат през целия ден, те са вечно гладни. И колкото и да са яли, те не чувстват ситост.
За да се стигне до това положение, вина има и нашата медицина с вечните препоръки за калории, белтъчини витамини и пр.

Нормите за необходимите дневни калории са високи за днешния начин на живот, когато липсва достатъчно физическо натоварване и движение. На такава висококалорична диета се поставят дори лежащо болните, които въобще не се движат.

Главното, което трябва да се помни, е, че човек винаги трябва да следи и да не допуска отклонения от нормалното си тегло, а при болестни състояния в организма с някакви хронични страдания теглото трябва да бъде още по-ниско, за да се облекчават болните и непълноценни органи. Излишните килограми създават повече работа на всички органи и системи. В нашето цивилизовано общество обаче се получава точно обратното - болните са по-наляти от здравите.

Същевременно и по-възрастните хора допускат пълнота и товарят с повече килограми и съответно с повече работа и бездруго амортизираните и отслабналите си органи.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА УСПЕХ ПРИ ЛЕКУВАНЕТО СИ, АКО НЕ СМЪКНЕ КИЛОГРАМИТЕ.

Голямо престъпление се прави от страна на медицината, когато се дават препоръки за по-усилено и калорично хранене при лечението на каквато и да е било болест. Особено фатално се получава при туберкулозните заболявания. При увеличаването на теглото устойчивостта на организма срещу инфекциите намалява, а туберкулозата е едно от тези заболявания. Колкото теглото на човека е по-близко до нормалното, толкова устойчивостта на организма срещу инфекциите е по-голяма.

Само човекът с нормалното си тегло може да бъде в пълна физическа готовност. Жив пример за това са спортистите. Всички те владеят себе си, но с увеличаване на теглото влошават и резултатите си.

За да бъде един мускул с необходимата еластичност, пъргавина и лекота в движенията, той трябва да има и съответната чистота, между мускулните влакна не бива да има никаква „ръжда" във форма на тлъстини или каквито и да били други чужди субстанции.

Сега, във века на големите възможности, когато навсякъде се търси изящество и красота, да се ходи със затлъстял корем, с дебели и тлъсти крака, с плътен биволски врат, с деформиран ханш, говори за сериозна изостаналост. Около нас изобилстват хора, които вървят по улицата с безизразни лица, подпухнали очи, статични гръбначни стълбове, с потисната психика, отминаващи и невиждащи нищо от заобикалящата ги красота. Тях не ги радва нито светлината на слънцето, нито красотата на цветята в парковете и градините, нито богатата картина на шестващия пред нас живот.

Човек, който е в добрата си форма с добро здраве, вижда навсякъде красотата с цялата й колоритна гама. За него са радост припкащите дечица, лехите в градината, той отчита всяка проява на човешкия гений. Той с лекота възприема и се влива в трудовия живот на човека, радвайки му се и възприемайки го с цялата му динамичност. Болният човек страни и се уединява динамичния поток на живота, който за него е грозен и непривлекателен. Но може би и това е сигнал на природата, с който трябва пак да намерим начин да се справим...

Човек преди всичко трябва да отговаря на името си ЧОВЕК. Той трябва да бъде в пълната си физическа и душевна хармония - стегнат, гъвкав, строен, олицетворение на физическа и душевна красота. Душевната красота не може да живее в едно деформирано от тлъстини и патологични изменения тяло, както и изпълнено с токсични субстанции, тровещи и физиката, и психиката на този човек. Отровено ли е тялото, отровена е и душата. Грубостта, жестокостта, скъперничеството, егоизмът, лакомията и т. н. са продукт на вътрешни смущения, а не само на погрешно възпитание.

Първото условие за постигане на пълна вътрешна хармония е НОРМАЛНОТО ТЕГЛО.

Натрупването на тлъстини с патологични тъкани е агресия, насочена срещу самия човек.
Стремежът към красота ще премахне и лошите прояви от нашия живот. Красивата линия на-фигурата не може да се осъществи, ако не се премахне лакомията. Тя винаги се съпътства с излишните килограми, а техният спътник са болестите.
Основното при столетниците е това, че те са запазили мярката си във всяко отношение - скромна трапеза, трудов живот, пряк контакт с природата. Няма столетник с деформирана от тлъстини фигура. Наследили от родителите здравия начин на живот, главния източник на тяхното здраве и дълголетие, те го следват фанатично цял живот като ценно наследство от някаква стара цивилизация, без да се влияят от новото. Тези хора гледат с подозрителност и недоверие на кулинарните измислици на цивилизацията като торти, сладоледи, майонези, конфитюри.
Постигнатото здраве, дълголетие и красота от тези хора е продукт на сериозни лишения от вкусните за нас храни и на много движение - ходене, гимнастика, спорт и активен начин на живот.
Юли 1972 г.

Пропуснатият изгрев

С привършването на работния ден започва да намалява и светлината на деня. Като че ли тези две неща са свързани в нашия живот. Започне ли да се смрачава, всеки се сеща, че работният ден е към края си. Този момент винаги буди смесени чувства и всеки добива настроение за приключване на заниманието, с което до този момент се е занимавал. Това е останало като някакъв инстинкт - като нещо, вложено в психиката на човешкото същество.

Ние сме съвременници на една нова епоха на научни постижения, но нека надникнем в живота на човека само преди един век. Този човек нито е имал в дома си електрическа светлина, нито е познавал машината като помощник в неговата земеделска работа. Главното му. занимание е било земеделието поради това, че е трябвало да изхранва семейството си. Този труд е отнемал много време, защото е бил примитивен. От най-ранна утрин до залез слънце той е бил на полето.

Щом слънцето започне да приближава хоризонта, вече се мисли за приключване на работа. Сега залезът на слънцето с намаляването на светлината не ни тревожи, улиците са осветени, както и домовете. Обстановката е коренно променена. В миналото със залеза на слънцето всичко се е скривало в тъмнината като под един голям похлупак, а нощта и тъмнината дебнат с безброй опасности. Човекът е гледал залеза и е въздъхвал, че идва време за почивка, че денят, изпълнен с труд и грижи, е привършен. В този момент той вече се сеща за своето семейство и за своя дом. Умората се заменя със стремежа към неговото семейство, към неговата колибка с веселата глъчка на неговите дечица. Радост обхваща човека и той бърза да се прибере. Нощта го гони със своя падащ мрак, с неудобствата и страхотиите си, но мисълта за топлия семеен кът влива топлина в душата му. Той е огладнял, а там в неговата къщурка е неговата жена, която е напалила огнището и е сготвила нещичко.

Това е картината, напластена от векове.

Същото е било и при хората, които са се занимавали със занаятчийство. Работният ден е приключвал с угасването на естествената светлина.

Тази част от денонощието, когато денят заменя нощта, е наслоила промяна в човешката психика. И досега с падането на здрача, с появата на първите звездички деловото настроение започва да се стапя.

Семейството в миналото се е събирало около огнището, при мъждукащата светлина на някоя вощеница. Околният мрак е обединявал хората. Събрани под примитивния покрив на къщурката или колибката, те са се чувствали спокойни и сигурни.

Заниманията след залез слънце не са траели повече от един-два часа. Нощният хлад е напомнял за топлото легло и за сладостта от съня.

Този начин на живот, от който ние сме се отдалечили, все още е останал по някои отдалечени кътчета на Земята, но това, което е наслоено от вековете, се оформя като вътрешен инстинкт, като неосъзнато желание.

При истински здравия човек обикновено инстинктите се запазват и между тях се запазва и това вътрешно чувство за привършване на работата. Работното помещение може да е добре осветено, човек може да не е видял как залязва слънцето, но дойде ли това време, в душата му се влива някаква лиричност, някакъв копнеж за радост, за приятна отмора. Този, който е семеен, ще поиска да види децата си, жена си, близките си. Този, който ги няма, ще закопнее да видим любим, близък човек. Това е мост към нощния покой, който инстинктивно се търси като крайна цел. Всеки, който се лишава от този преходен момент, не може да почувства живота си осмислен и пълноценен.

Чрез този инстинкт говорят хилядолетията.

Денят на здравия човек се формира така: денят настройва човека към труд, залезът сменя настроението към отдих и часове за лично щастие, след което идва сънят. Всеки здрав човек само няколко часа след свършване на трудовите задачи го „тегли леглото".

С тази форма на живот този човек заспива моментално и сънят му е лек, плътен и бърз. Той спи без сънища, хъркане, бълнуване, без да се върти в леглото. Той се наспива бързо. Когато се събуди сутрин, той има впечатление, че нощта е преминала за час.

Докато мракът, тъмнината приспива, първата слаба сутрешна светлина събужда. По вътрешните „телефончета" на организма е съобщено, че мракът се е вдигнал  и съзнанието е вече нащрек. Отвори ли очи този човек, за него денят вече започва.

Докато залезът буди смесени чувства, изгревът на слънцето винаги буди радост. И това е напълно естествено, защото тягостният мрак е преминал, а непрекъснатата работа може да бъде продължена. Денят идва с цялата своя благодат, с веселите багри и кипеж на многопосочния живот. С деня идва и топлината.

Сънят е влял в цялото тяло нови енергии, нови сили. Протягат се ръцете, краката, вдишва се от концентрирания ароматен сутрешен въздух. Гърдите се пълнят с благодатни енергии и по тялото се разливат вълни от енергия и топлина.
За човек, който живее в близък контакт с природата, всичко това е близко и познато.

Здравият човек инстинктивно приветства изгрева. Някъде дълбоко в него сякаш се пее някакъв химн, песен без думи, но със съвършена хармония. Човекът е рожба на слънцето, той не може да съществува без него и затова с изгрева на слънцето той се радва на своя покровител.

Здравият човек обича слънцето, обича да наблюдава красотата на изгрева, стреми се да бъде на открито, когато първите лъчи заливат Земята. Очите са отправени към бързо сменящите се мигове на игра на светлини и сенки, съчетани със сутрешната омара, която бързо изчезва. Очите търсят да видят хубавото, те са ненаситни, сякаш искат да погълнат тази красота, за да обогатят душата. Човекът се ражда с тази вечна жажда за красота, особено изявена в децата. Душевният мир на човека след нощния покой е в истинско равновесие и червените багри на изгрева и на залеза събуждат радост, защото обагрят всичко наоколо.

Хората от големия град знаят малко за тези красиви моменти, дадени ни от големия художник природата.
С тези подробни описания целя да дам картината на нормалното - на здравото. Именно как протичат вечерите, нощите и сутрините на човека с добре запазени здрави инстинкти, как се възприемат залезът и изгревът на слънцето. Тези дълбоки усети, вложени в човека за съжаление в много от хората на нашето цивилизовано общество са съвсем притъпени, и представата за тази красота е изгубена.
Същата картина на събуждане може да наблюдава всеки при децата и при животните. Само няколко минути след като се събудят, протегнат и раздвижат, те са  във форма. Състоянието им така бързо се нормализира, че впечатлението е, че за тях продължава денят от вчера.

Здраво формираният човек е весел по природа той и сутрин, и вечер е зареден с положителни душевни импулси. За него песимизмът е чужд. Ставайки сутрин той бърза да отмести спуснатото перде, за да се срещне с проявите на живота, със слънчевите лъчи, с външната въздушна среда, с космичните сили, които по някакъв вътрешен усет чувства. Това е здравият човек, чиито инстинкти не са покварени, у когото всички функции работят с пълния си капацитет. Този човек е  радостен и щастлив без богатства, пари, високо социално положение - той е щастлив от нищо и за нищо. Той е щастлив, че е жив, че е здрав, че може да разгърне своите сили и да поработи по душа, опивайки се от стихията на своя труд и творчеството, което разгръща. Животът с неговото многообразие го зашеметява, динамиката го увлича.
Ако се огледаме обаче, ще се сблъскаме сериозно със съвсем други прояви. Ще видим хора, за които вечерните часове са часове за работа, часове, в които този човек се чувства най-буден, най-пълноценен, когато мисълта му е най-ясна и интензивна. Това е човекът, който обръща нощта в ден и за сън не може да се мисли.

Има и други хора, които спят със сън, който не може да се каже, че е сън. Цялата нощ те са полубудни, въртят се от една страна на друга, леглото им е винаги неудобно, през цялата нощ от тяхното легло се чуват всевъзможни звуци като хъркане, хриптене, мърморене, възклицания, въздишки, стонове и пр. Техният сън е все накъсан и за тях нощта е безкрайна. Често тези хора се успокояват едва в сутрешните часове с първите светлини на зората.

Още по-често явление е човекът, който спи, но не може да се наспи. Нощната му почивка е безкрайна с много часове. Но чудното е, че въпреки продължителния сън този човек се събужда неотпочинал и уморен, неработоспособен в истинския смисъл на думата. При този човек здравето вече не е в необходимата пълноценна форма. Често той се отчита здрав, защото болестното състояние не е дошло до характерните симптоми, но задължение на всеки е сам да си направи заключения за състоянието на своята собствена „машинка".

Всеки е наблюдавал как се събуждат болните, които вечно се оплакват от мигрена или някакво друго хронично страдание. Те дълго се търкалят в леглото, едва свалят краката си един по един, обуват чехлите си и се тътрят по стаята с натежали крака, с рошава глава, с подпухнали очи и тъжно изражение на лицето. Няма и помен от жизненост, деловитост или желание за работа и движение.

Тази картина обаче се наблюдава и при хора, които все още нямат никакви оплаквания.
Много от младите хора, събуждайки се сутрин, не само че не им се става, нито чувстват нужда от движение и динамика, а точно обратното - те са намръщени, меланхолични, потиснати или раздразнителни с лош цвят на лицето, без ни най-малко желание за работа. На тези хора главата в момента като че ли е изпразнена от каквато и да е мисъл, те не могат да мислят за нищо, всичко ги дразни и им причинява мъка. За себе си казват, че са здрави, но дали това е така?

Те не искат и да знаят, че на света съществуват красиви изгреви, че вън въздухът е ароматен, че целият птичи свят чурулика и с радост посреща слънцето и зората.

Проблемът на тези хора е, че функциите, чистотата на тъканите, хармонията между физическата и душевната същност са нарушени.

Дали това не е тъжното първо действие на болестта, за което говори д-р Залманов, когато процесите в организма се развиват все още безсимптомно? В действителност човек е вече болен, но поради това че все още нищо не го боли, той се отчита като здрав. В същото време нашата умна майка Природа ни изпраща сигнали и ни предупреждава по най-деликатния начин.

Всяко отклонение от здравата форма, за която споменах по-горе, вече говори за нарушаването й. Има ли смущения в съня, отклонения от нормалното здраво душевно състояние с депресии, лоши настроения, нервност, има ли подпухване на очите сутрин, отклонения в здравия цвят на кожата на лицето като бледост, сивкавост, повече червенина от нормалното, кафяви петна и пр., тъга, недоволство и т. н., значи вече има нещо. За същото това нещо говори и липсата на апетит, нежеланието за работа и движение, също понякога и големият апетит, стигащ до лакомия.

Това са страници от книгата на природата. Който умее да ги прочете, ще може да научи много. Това са страници, които ще ни разкажат много повече,отколкото безброй рентгенови снимки, кардиограми, лабораторни анализи и пр. Лекарят, който познава добре функциите на човешкото тяло, много по-добре може да постави диагнозата. Ако само се разгледа кожата на човешкото тяло, тя ще разкаже много на този, който разбира езика й. Тези неща все още не са добре проучени и на тях не се отдава необходимото внимание, но заболяванията могат да бъдат откривани още в самото им начало.

Природата е толкова добра към човека, че при началните увреждания, които се явяват със затлачване на най-малките капиляри, с напластяване на първите токсични елементи, неасимилирани субстанции, ме-таболична шлака, никотинови отрови и пр., тя не спира нашата работоспособност, не ни тормози веднага с болки, а леко ни предупреждава с деликатност. Но ние не сме се научили да разбираме тези леки намеци и предупреждения, а се стъписваме едва тогава, когато положението вземе съвсем сериозен характер.
Някой заболял от пневмония казва: „Не знам откъде се взе тази болест." За него е чудно, защото той не може да анализира себе си. Преди да се появи тази пневмония, тя е била предшествана от редица бронхити, грипове, лоши настроения, мързел, раздразнителност, кожата е сменила здравия си цвят. Човекът е бил податлив на простудните заболявания, от които се е пазил с натрупване на дрехи, шалчета, със затваряне на прозорците, пазене от течение и т. н., но този човек не може да разчита страниците на природата и нейните предупредителни сигнали.

Ние четем много. Научаваме щяло и нещяло, нужно и ненужно, но нищо от това, което ще ни научи как да се грижим за нашето най-ценно имущество - нашата физика. Допускаме грешки и се отклоняваме от правилния природосъобразен начин на живот, което веднага дава и своето отражение върху работата на функциите. Не знаем да следим първите техни смущения, за да си вземем бележка и да поправим допуснатите грешки.

Особено належащо е жената да познава ранните признаци на болестите. Тя е майка и основната грижа отглеждането на детето пада върху нея. Тя трябва да да разпознае развиващата се болест, още преди  35 да е дошла до пълното и изявяване. При детето силно говори първичният инстинкт и то рано дава израз на развиващите се в организма му процеси. Под влияние на този говорещ инстинкт детето първо сменя поведението си, като става или плачливо, или затворено и не-разговорливо, или просто се смълчава и спира своята инициативност. Освен това губи апетит.

Спирането на апетита е един от най-красноречивите сигнали, че в организма на детето вече нещо не е наред. Природата сигнализира, че в организма има нещо излишно и то трябва да се оттече и изчисти, защото пречи на нормалните функции. Саморегулиращата се вътрешна система на детето иска почивка, за да може силите на организма да се пренасочат.
Неграмотният родител или възпитател, вместо да послуша съвета на майката Природа, се мисли за по-умен и продължава да храни това нещастно дете с насилие и хитрини. Ако той спре храненето, докато детето възстанови желанието си за хранене, вътрешната хармония и чистота на организма, а с тях и здравето се възстановяват по естествен и лек начин.

Тук допуснатите грешки са две: първо, допуска се наслояването на чужди субстанции в организма на детето, и второ, когато това стане и детето прави сериозен отказ от храна, се прави още по-голяма грешка. Невежеството си казва думата.

Първо се търсят лекарства за апетит.

Второ: избира се съблазнителна и вкусна храна. Действа се и с насилие,със заплахи,с обещания за мечтани удоволствия и играчки. С този подход на действие, разбира се, състоянието се влошава и продължава  да се влошава.

Подобно тълкувание се допуска и при младите хора, оито сутрин се успиват. Строгият баща го тълкува като мързел, като нехайство или нещо от този род. Той започва да взема мерки, за да „излекува" мързела на детето си. Тук трябва да се поясни, че понякога си казват пумата и лошите насоки на възпитание там, където родителите не възлагат на децата си никаква физическа работа, като не ги товарят нито със задълженията на текущата домакинска работа, нито с каквито и да било други задължения. Такива родители се оправдават с това, че „детето трябва да си гледа уроците". За всичко трябва да има време и детето трябва да е натоварено със задачи, изискващи и физическо, и психическо ангажиране. То трябва да е в текущия живот. Но тук има думата не само медицината, а и педагогиката, ако от това дете трябва да се очаква да израсне човек с осмислено съществуване.

Лошото болестно състояние може да се появи и там, където възпитанието е добро, но се прекалява с храната. Все повече в последните десетилетия в медицинската литература се говори за болестите на цивилизацията и като първопричина за тяхното появяване се отчитат големите порции храна, наситени с калории.

Голямо зло е неправилното и лошо тълкуване на първите симптоми на болестното състояние. Лекарят трябва добре да прави разлика между истинското и развиващо се болестно състояние и резултатите от лошото възпитание, когато налице има раздразнителност, депресивност или нещо от този род. Защото често съвсем здрави хора са и груби, и свадливи, и безцеремонни, вследствие влиянието на средата и лошите възпитатели. Във формирането на човешката природа безспорно се намесват много фактори като възпитание, индивидуалност и т. н. Едни са склонни към повече динамика, други към повече разсъдливост, раждат се хора с богати предпоставки, с различни таланти и влечения, но никой не се ражда с нахалство, грубост, скъперничество, жестокост. Това са качества, които в децата липсват, но се развиват впоследствие под влияние на заобикалящата ги среда.

НАЙ-ЯРКО ВЪТРЕШНИТЕ СМУЩЕНИЯ СА ИЗРАЗЕНИ СУТРИН.

Събуждането и ставането сутрин, съпроводено с натежала глава, с липса на дух, на ясна мисъл и на желание за работа е вече сериозен сигнал на природата. Особено е характерен външният вид на този човек. Той обикновено е с недоволен вид, навъсен, подпухнал, блед, с мудни движения, клатещ се от крак на крак. Липсва му дори желание за ядене, но си обяснявява това състояние с липсата на храна през дългите часове на нощта. Той решава, че трябва да се подсили.
На масата се явяват вече най-разнообразни измислици като кафе, концентрати във формата на сирене, масло, конфитюр, салами и др. С тези неща, разбира се, той постига разведряване, но товха става не за сметка на приетата храна, защото нито грам от тази храна не е успяла да се превърне в енергия, а за сметка на възбудното действие върху нервната система.
Чаят и кафето са възбуждащи,но не се мисли дали точно това е необходимо за организма, мисли се само за моментния ефект. Такова системно възбуждане на нервната система по този насилствен начин всъщност води до нейното изтощаване.

В сутрешните часове при токсично състояние на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди отвращение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, докато не почисти отпадъците. Часовете сутрин са часове на чистене. Точно сутрин кръвта е претоварена с най-много отпадъчни субстанции и организмът прави усилие те да бъдат елиминирани. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава вече нова задача за нейното преработване и усвояване. Веднага спира започнатият процес на очистване и елиминиране.

Може да се отмине не само закуската, а и обяда, но изчака ли се, апетитът ще дойде. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните материали, толкова повече часове са необходими за справянето им с тях. При такова състояние единственото, което организмът приема, е чиста вода.

Това нежелание за приемане на храна може да продължи няколко дни и в един момент желанието за приемане на храна се връща и човек се разведрява. Тези няколко гладни дни напълно възстановяват вътрешната чистота и нарушеното вътрешно равновесие.

В миналото българският народ по вътрешен природен усет е практикувал от време на време тримиренето, е приемал само вода от три до седем дни за здраве.За здраве нашия народ имаше и постите, които се провеждаха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред минаваха на растителна храна в намален рацион, от която изключваха всички храни от животински произход и мазнините. Постите бяха отчитани не само като здравословна мярка, но и като възпитателно средство.

Тези мерки ликвидират болестта още в самото й зараждане, а лекарствата стават излишни. Осъществява се профилактика напълно по пътищата на самата природа.

ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПИТАВАТ СМЕЛИ И СВОБОДНИ ХОРА, А НЕ РОБИ НА ЛЕКАРСТВАТА И ФАНАТИЧНИТЕ ДОГМИ.

Всеки трябва да знае, че в човека е вложен природен инстинкт, който безпогрешно може да го ръководи, но неговото задължение е да се научи да го разбира и да се вслушва в съветите на майката Природа.

Особено лошо се отразява на децата ограничаването на движението. За да се осъществи пълно и нормално развитие, детето трябва да се остави на свобода без диктата на някой невеж възпитател. Детето още о-т най-ранните си години трябва да привикне с труда, движението, спорта, гимнастиката, екскурзиите. То може да не прави гимнастика, но ако види своите родители, че се разведряват с нея и че тя е част от дневните задължения - приятно и весело занимание, впоследствие детето вече ще знае, че това е една от радостите на живота и ще се стреми към нея. Обработи ли се в него стремежът към движение, то неусетно развива жизненост за цял живот. Този човек вече не може да живее статично и работата за него е винаги желано действие.
ЗА ДА СЕ ОФОРМИ ЕДИН ИСТИНСКИ ЗДРАВ ЧОВЕК, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОСТИГНЕ ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКОТО СИ РАЗВИТИЕ И ДУШЕВНАТА СИ СЪЩНОСТ.
Много от родителите обръщат внимание на физическото развитие на детето, без да се замислят за етичните стойности на човека. Този човек ще израсте със здрава физика, но когато етиката не е на ниво, тази здрава физика ще бъде неустойчива. Само истинското здраво вътрешно душевно равновесие може да осигури и хармонията на работата на вътрешните органи.
Злобата, завистта, жестокостта, егоизмът разрушават и най-стабилното здраве. Те разяждат организма отвътре. Това са скритите вътрешни агресори, довеждащи човека до ранно остаряване и ранна смърт. Столетник завистник, злобар, егоист или саможивец няма. Това са благи хора с чиста душа.

Детето отрано трябва да се научи да е в услуга не само на родителите си, но и на всеки, който се нуждае от помощ. Ако майката възпитава детето си да пазарува за вкъщи, то трябва да се учи да прави същото и за някой от възрастните съседи.
Научи ли се детето на коректност, като затова му служат като първи пример родителите и заобикалящата го среда, това остава за цял живот. Възпитателят трябва да го научи да говори с усмивка и любезност, Да се възползва от неговата жизненост, вложена в природата на всяко дете. Детето търси обикновено поводи да се смее, което често намръщените родители с криворазбрани методи на възпитание потискат.

Лекото и приятно чувство към хората и живота трябва да остане завинаги. Обработването на положителни качества в един човек от най-ранното му детство помагат за доброто му физическо състояние, а по-късно за запазване на истинското здраве и дълголетие.

Вложеният в детето непокварен инстинкт трябва да се щади и самите ние трябва да се учим от него. То винаги знае колко и кога да яде. Ако вече е загубило това вътрешно чувство, за това вина има само неговият невеж възпитател. Детето има стремеж към чистия въздух и разходката на открито, но и това често се притъпява от неговите възпитатели и този стремеж се изражда в заседналост по стаите. Детето има нужда от смях, но го карат да е сериозно, да позира с насаждащия му се в душата фалш...

Детето знае добре да чете, макар че все още е неграмотно, страниците от книгата на природата, които ние отдавна сме забравили. Нека си ги припомним и да отчетем колко грубо, колко невежо е протекъл животът ни след тази загуба. Нека всеки да се замисли и да не допуска това да се случи и с неговото дете.

Хората трябва да се научат да живеят според законите на нашата майка Природа. Да се храним с храната, която ни дава тази природа, без да се съобразяваме много с кулинарните книги. Да се научим да се съобразяваме с нощта и деня, и да следваме ритъма, даден ни от векове, дълбокия ритъм на природата:

РАБОТА -- ПОЧИВКА.

Здравият човек винаги има усет за момента, когато трябва да се насочи към леглото си, за да получи необходимата нощна почивка. Ако този усет липсва, човек трябва да се замисли и да предприеме мерки навреме. Корекцията може да бъде направена винаги, на каквато и възраст да е човек. Осъществим ли този природосъ-образен ритъм, даден ни от самата природа, още с първите лъчи на слънцето ще се събужда и желанието за живот и за движение.

Посрещнали красотата на изгряващото слънце, със същото радостно чувство ще отчетем и успешния си трудов ден, задоволени от това, което сме направили за нас и за другите.
Март 1975 г.

За органичното щастие

За да се чувства човек щастлив, доволен от живота и душевно уравновесен, необходимо е преди всичко той да бъде ОРГАНИЧНО ЩАСТЛИВ. Какво представлява органичното щастие? Това е хармонията в работата на вътрешните му органи. Тя изисква чистота на тъканите и пълна дейност на функциите в организма. Всеки орган, всяка тъкан трябва да е в изправност до последния си капиляр, да работи без пречки и затруднения.

Поради връзката между всички органи и тъкани се създава здраво единство, в което не прави изключение нервната система и мозъкът. Този здрав и хармоничен съюз изпраща здрави и обилни биотокове към мозъка, откъдето се диктува веселият и уравновесен дух. Здравият механизъм поражда здрави умонастроения.

Целият организъм, който работи като добре смазана машина, се движи и действа с лекота. Това е вътрешното органично щастие. То е предпоставка за друго по-широко понятие щастие - щастието на цялостния човек и като физика, и като душевна същност.

Има натури, които живеят самовглъбен живот, създавайки тих щастлив душевен покой. Това може да се каже за отшелниците от живота, отдали се на някаква идея, погълнати изцяло от призванието си. Там здравата физика, добре хармонираща със здравия душевен живот, създава пълен душевен покой и тихо безметежно щастие, ограничено в радостите на личните постижения и пълна целенасоченост.

Но има и друго щастие, което се свързва с други хора: с любима жена, с деца, с майка, баща, приятели, работен колектив и пр. Този човек, ако наруши отношенията си с някой от тези хора, загубва и физиологичното си здраве, тъй като когато се нарушават външните връзки, се нарушава единността на вътрешната хармония на функциите. Човек е в състояние да живее пълно и хармонично, докато в него съществува вътрешно ОРГАНИЧНО ЩАСТИЕ. Ако то по някаква причина бъде нарушено, човекът не може да бъде вече щастлив - нито в любовта, нито в професията си.

Често явление в цивилизования свят е човек да се чувства нещастен, без сам да знае защо. Той има необходимото - и храна, и квартира, и хубава служба, облечен е, няма недъзи - дори притежава хубава външност. Въобще в общи линии е задоволен с неща, които за друг са мечта, но той е без дух, животът не го радва, всичко му се вижда в черни тонове, грозно, не му се живее, дори мисли за смъртта. Всичко това често го кара да се впуска в шумни удоволствия, пиянство или злоупотреба с опиати. Този човек търси причината и не може да я намери. Разбира се, той не търси причината в себе си, а в околните - в жена си, в баща си, в колегата си по служба и пр.

Този човек търси път сякаш да избяга от самия себе си.
Могат да се изброят хиляди имена на хора, които са постигнали всичко - и пари, и богатство, и благосъстояние, любима жена или мъж, уважението на околните, а те са недоволни, потиснати, раздразнителни, в душата им е пусто и нищо не ги радва.

Защо това е така? Защото преди всичко е нарушено нещо във вътрешната хармония в организма, във вътрешния механизъм на тялото - духът на органичното щастие. В неговата машина има смущения, нередности, „ръжда".

Ако има някакви нарушения, смущения или пречки на нормалната функция само на един орган, нарушенията обхващат всички органи. Някъде вече са се появили чужди за организма наслойки. Тези чужди субстанции трябва да бъдат премахнати.

Четирите главни функции на човешкото тяло са:

дишане (белите дробове),
храносмилане (храносмилателната система), кръвообращение (сърдечносъдова система),
отделителна система.
Ако само в една от тези системи се наруши правилната работа (нормалната функция), то в целия организъм се нарушава чистотата на соковете, необходими за органи и тъкани.

ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ТЕЗИ НАРУШЕНИЯ Е ПРЕТОВАРВАНЕТО С ХРАНА.

При натоварването на храносмилането с много и нецелесъобразна храна стомахът, червата и всички органи на системата се преуморяват. Преумореният орган лесно заболява. Ако е смутена функцията на белия дроб, веднага се явява липса на кислород.
Кръвта не е достатъчно окислена, почистена и липсата й се отразява на тъканите. Храненето им е вече недостатъчно и те не работят пълноценно. За влошената работа на белия дроб може да има много причини: работа в заводски помещения с неблагоприятна въздушна среда, тютюпушене, повърхностно дишане и недостатъчно движение и пр.
При всички случаи белият дроб не поучава достатъчно кислород, което за тялото на човека храна от първа необходимост. Човек без вода може да просъществува дни, без твърда храна седмици и месеци, но без кислород не може дори пет минути.

Тази необходима храна, която ни се доставя от въздуха, пушачът отравя с дима на цигарата, добавяйки безброй вредни примеси. На жадните за чист въздух тъкани той сервира никотинова отрова. Тъканите на алвеолите, дори когато пушачът не пуши, са вече наслоени с никотин и тогава те дори се явяват пречка за приемане на чист въздух. Тъй като цигарите следват на неголеми промеждутъци, тъканите на дробовете, колкото и усилия да правят, не могат да се освободят от тях. Усилията от страна на организма и дробовете са непрестанни. Докато човек е млад и тъканите не са увредени, организмът успява да се справи, но идва момент, когато органът започва да се уморява, тъканите се увреждат и не издържат, и тогава настъпва победата на никотина над човека.

eXTReMe Tracker