|
Share

•С какво трябва да се храни човек? Защо човек трябва да яде месна храна или защо трябва да яде вегетарианска храна? - Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му предадат своите специфични свойства. Следователно, когато клетките на месната храна влязат в човешкия организъм, той трябва да употреби десет пъти повече енергия, за да ги задържи в себе си, т.е. да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. Ще кажете: "Тогава какво трябва да ядем?" Ще ядете такава храна, която десет ще донесе, а едно ще завлече. Коя е тази храна? - Засега тя е растителната и плодовата храна. Туй неестествено състояние, в което е попаднал целият културен свят, се дължи на месната храна именно. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази фина материя, в която да не проникват никакви недъзи. (48, беседа „Което дава Живот, 8-10)
•Докато хората са месоядци и вегетарианци, те ще боледуват, ще страдат и ще умират. Все има малка разлика между вегетарианците и месоядците; вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядците. Растителната храна още не е  толкова чиста, за да внесе елемента на безсмъртието на Живота. Ако човек мисли,  че само чрез храната, която употребява, може да внесе в себе си възвишен морал и чистота, той се лъже. Има един закон, на който се основава правилното хранене. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползва от храната, която употребява. Този закон гласи: човек може всичко да яде, но ако яде с Любов, съзнателно. (78, 125)
•Според мен, месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпи великия Божи закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец. Следователно тъй като поставим вегетарианството, ще има смисъл. (124, 74-75)
•Всички хора, които ядат месо, се стремят към центъра на Земята. Това е движението им. Всеки, който се стреми към Слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички окръжаващи те същества - от най-малки до най-големи. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш добро. (69, беседа 27, 22-23)
•Според устройството на човешкия организъм съвременният човек не е в състояние да извади повече енергия от месото, отколкото от другите храни, които минават за слаби. Защо е така? - Защото съвременните хора са много лакоми и мислят, че силата на храната седи в количеството или в качеството, а не в начин на употреблението ù. (106, 95-96)
•Месната храна сега не е хигиенична и не създава благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизането на хората към Земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той си приготвя вече условия за своето разрушение. Има хора, които не могат да ядат даже и някои растителни храни.
Следователно ние трябва да дойдем до онази храна, която подхожда на Новия живот. (78, 24)
•Истинският вегетарианец трябва да се храни освен с чиста храна, още и с чисти мисли, чувства и постъпки. (85, 205)
•Месната храна е нервна. Плодната храна е проводник на магнетизма. Най-първо, като ядеш храна, да бъдеш доволен, да си концентрираш ума, да дишаш дълбоко и правилно. Спокойствието е резултат на мисълта. (113)
•Някой е вегетарианец, но рибата го привлича. Защо? - Защото рибата има особена магнетична сила, от която човешкият организъм се нуждае. Същата магнетична сила се намира и в растенията, даже в по-голямо количество, отколкото в рибите. При изключителни случаи човек може да яде риба - няма нищо престъпно в това. (61, 192)
•Хората на Новата раса ще се хранят изключително с растителна храна. Който иска да влезе в Расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. (105, 117)
•Всички плодове са образувани само от действието и въздействието на Светлината и Топлината. Разгледан, човекът, тъй както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от Светлина и Топлина. (68, беседа 21, 12)
•Едно трябва да се знае: всеки Божествен плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество; ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество. (89, 335)
•Добре е да изучавате астрология, да знаете всяко плодно дърво с коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползвате от плодовете. Ако искате да се ползвате от добрите влияния на всяка планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползва от неговото добро въздействие. (20, 78-79)
•Картофите придават само едно качество на човека - правят го доволен, да се задоволява с малко. Ябълката придава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето придобива свежест. Ако искаш да бъдеш сладък, благ, яж грозде. Изобщо храната оказва влияние върху характера на човека, (1, 64-65)
•Децата, докато са още малки, трябва да живеят при най-добри условия. Кои са добрите условия? - Да храните децата с плодове.
Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко го характер, хранете го с ябълки; ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши, които едновременно урегулират стомаха. Дините, дренките, тиквите също урегулирват стомаха. Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Само че не трябва да се преяжда, да се претоварва стомахът.
Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което Животът се прелива от едно растение в друго. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии.
Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикват  вас силна реакция към нов живот. (37, 292)
•Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. (27, 172)   
•Какво се крие в черешата? В нея се крият дълбоки чувства В черешата се крие законът на Свободата.
Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде. То лекува дробовете.
Какво дават дренките? Ако сте безхарактерни и отпуснати, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. (101, 81)
•Който иска да мисли, трябва да яде лимони. Който е апатичен, всяка сутрин трябва да употребява по едно парче лимон, да се свърже със силите, които действат в него. Киселините на лимона придават активност на човека (95, 69-70)
•Яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито преди да е мляно на воденица. (25, 16)
•Най-хубави плодове са ония, които са били изложени на юг; после идат тия, които са били изложени на изток и запад, и най-после идат изложените на север. Яжте дини. които са били изложени на юг. При това яжте само горната част на динята, а не и дългата с която е лежала на Земята. (138, 198)
•В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други - по-малко. Запример вземете черешата - в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно, ако някой е малокръвен и ако той разбира закона, при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, яде чрез разбиране, а не механически, непременно той ще възприеме всичко онова което е необходимо за неговия организъм. (124, 291)
•Щом вземете един плод, първо, изяждате месестата му част. Дойдете ли до костилката, вие я хвърляте или счупвате и изяждате. Обаче това не се позволява Дойдете ли до костилката на плода, Природата не позволява да я ядете. Тя съветва всеки човек, изяде ли месестата част на плода, костилката да посади в Земята (35, 267)
•Новата култура не позволява да се вадят никакви екстракти, никакви есенции от плодове. Всичко трябва да се употребява в естествен вид, както Природата го е дала. (22, 63)
•Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй, както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. (42, 268)
•Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото, днес то е в изобилие и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. (56, беседа 12, 13-14)
•Ще вземеш 100 г жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30г, на обяд 30 г, и вечер 40 г. След всяко ядене ще пиеш по 1 -2 чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. (87. 176-177)
•Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печеш. (133, 163-164)
•Според мен, вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещта, житото губи част от своята хранителност. (145, 158)
•Аз предпочитам суровото жито пред топлия печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. (12, 5)
•Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. (83, 145)
•Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. (100, 14-15)
•Една сестра се оплака, че очите ù се зачервявали. Посъветвах я да се подложи на житен режим: всеки ден да яде само по 100 г сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дена яде сурово жито и червенината на очите ù се махна. (87, 109)
•Ходете на нивите, когато житото зрее, вземете няколко стръка, изяжте ги и като ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави. Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича. (7, 143)
•Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете каква храна ви подхожда.
Енергиите на житото коренно се различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. (40, 116)
•Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва. Ако сте нервно възбуден, изяжте три петровки ябълки, и неразположението ви ще изчезне. Не питайте кое е вярно и кое не, но прилагайте. (110, 71-72)
•Каква храна да употребява нервният човек? Той да употребява чесън за успокоение. (113)
•На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост на характера. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото, страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. (84, 100-101)
•При малокръвие яжте краставици (129, 151)
•Ако си болен или неразположен вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в стомаха ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. Това се постига и със захар, и с чиста вода. Вземи една чаша гореща вода, тури парченце лимон, 1 -2 бучки захар и пий. Неразположението ти веднага ще изчезне. Никога не яжте храна, която не обичате. Отиваш ли при болен, занеси му само това, което той обича (112, 257)
•Храненето представя метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек. Например сега върлува испанската болест .  Ако болният яде месо или друга тежко смилаема храна, ще отиде на онзи свят. Като лек против тази болест аз препоръчвам да се пие гореща вода и да се ядат варени картофи, но по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядат варени картофи. (30, 278)
•Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. (152, 89)
•В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото са (75, 178)
•Постът е за болни, за грешни хора, а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда Щом преяде, той е нарушил законите на правилното хранене. заради  което трябва да пости. (127, 307-308)
•На болния не давай нищо да яде. ако искаш по-скоро да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.(91, 82-83)
•Мнозина постят; измъчват тялото си, без да разбират смисъла на постенето. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости два или три дена с цел да се освободи от отрицателното в себе си Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя (36, 37)
•Докога може да гладува човек? Докато изпитва приятни чувства. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес - по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. (97, 148)
•Като метод за пречистване на нервната система служи постът. Казвам: който иска да пречисти своята нервна система, той трябва да пости поне четири пъти в месеца. Да знаеш как да постиш, колко време да постиш и кога да постиш, това е цяла наука. Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече Светлинна енергия. (139, 88)
•На болни хора аз препоръчвам поне 2-3 дена глад, а след това може да хапне малко чорбица от сливи, след няколко часа - пак, но с малко хляб. Като се позасили малко болният, ще му дам една хубава ябълка, да я сдъвче добре с кората, за да поеме всичките й сокове, и чак след това ще пристъпи към обикновената храна, която той употребява. (122, 171)
•Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма - това да не ви плаши. Обаче не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. (136, 305)
•Хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция. (105, 140)
•Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които Животът носи. Това трябва да се избягва. Затова именно казвам: ако много сте яли, започнете да постите. Съществува два вида пост - физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
Всеки трябва да пости. Защо? - За да продължи живота си. Защо не трябва да яде много? - За да не скъси живота си. (140, 224)
•Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма - външна и вътрешна. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост горенето в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. (129, 194-195)
•Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма Но трябва да се работи по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после трябва да се спазва времето, трябва да се спазват дните, когато ще се пости.
Постът; това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението и мозъка. После, при поста трябва всякога да сте много будни, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамически сили от Природата и трябва да знае как да се справя с тях. (68, беседа 22,21-22)
•Нямате право вие да измъчвате тялото си, нямате право да измъчвате ума си, нямате право да измъчвате сърцето си. Имате право да хармонизирате ума си, имате право да хармонизирате сърцето си, имате право да хармонизирате тялото си. И ако този пост вие го налагате като една диета само за хармонизиране на душевните си сили, вие сте в права посока. Крайният пост, крайното въздържание е родило обратният процес - лакомството. (124, 187)
•За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път или два пъти да ядете, да видите как ще се развият у вас благородни черти. (29, 27)
•Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. На екскурзия всички ще бъдете сити. (68, беседа 22, 20-21)
•Когато постиш, повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете - ще дишаш повече въздух. (112, 5)
•Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. (17, 69)
•Сегашната Природа е създадена от останките на миналите същества. Върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и други плодове. При такова положение може ли да бъдем безсмъртни? Никога.
След време, когато започнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. Един ден ще имаме растения, които ще възприемат енергия направо от Слънцето. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се изисква голямо усилие. Човек, след като е приел един обяд, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. (69, беседа 28, 7)
•Кой е най-правилният метод за хранене? Кой е най-идеалният метод, който Природата ни представя? Как храни майката своето дете? - То туря устата си направо на гърдите ù и суче. Искаме ли и ние да приемем храната си по този възвишен, чист начин, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемем направо от въздуха. Това, което ви говоря сега, даже и в Шестата раса няма да се реализира. Хората от Шестата раса ще се хранят с по-чиста, по-здравословна храна от сегашната, ще изхвърлят от употребление ножовете и вилиците, медните съдове ще се заместят от съдове от по-благороден метал, но до идеалния, до съвършения начин на хранене още няма да дойдат. (59, 126-127)
•В бъдеще човек ще яде малко. За да дойде до това положение, той трябва отсега да намалява количеството на храната. Днес голям процент от хората умират от преяждане и от пресилен труд за осигуряване на прехраната. Те ядат бързо, не правят подбор на храната. Това изтощава и разстройва организма. (92, 34)
•В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, да се меси, както става с житото. И дишането е процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, т.е. приема 20 обяда. (90, 205-206)
•Яденето считам само като условие за Живота, а Животът е условие за проявяване на разумното в света. (64, 15)
•Яденето е също процес на превръщане - да превърнеш нисшето състояние на живата енергия във висше. (90, 306)
•Благословение е да яде човек. Но той трябва да избира за себе си такава храна, която съответства на неговия организъм. Благо е да яде човек. Какво да яде? - Онова, което Природата е определила за него. (14, 37-38)
•Яденето е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще почнеш да пееш, по този начин да превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? - И тя е закон за трансформиране на умствените енергии.
Изучете първото въведение в Живота - яденето. В туй ядене е скрита една велика Божествена сила. (123, 59)
•Да се храниш, това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. (36, 284)
•Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба и да ги разбира. Ти ще използваш разумно благата на Живота само когато ги приемаш съзнателно с Любов. (18, 9)
•Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение. Процесът на яденето представя свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност.
Кое наричаме правилно хранене? Правилно хранене е това, при което мисълта взема активно участие. Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. (127, 9)
•За предпочитане е да гладуваш, отколкото да ядеш без Любов. Обикни хляба и тогава яж. Обикни водата и тогава пий. (17, 93)
•Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. (8, 284)
•Който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба, и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. (72, 15)
•Колкото по-чиста и здрава храна употребява човек, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв пък е първо  условие за здравето.
Много хора, особено българите, ядат люти чушки. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Също така не се поръчват и много кисели и сладки храни. (34, 242)
•Помнете: храненето се основава на закона на Любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използва само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на Живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползваш от храната, която приемаш. (129, 51-52)
•Имайте предвид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. (135, 141)
•Вие трябва да спазвате законите на Природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трябва да прилагате природните закони. Природата е определила за всеки човек колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трябва да употреби тази храна разумно, да използва правилно енергията ù. Употреби ли повече или по-малко храна, отколкото му е определено, това се отразява на здравето му. Както човек спазва законите на Природата при храненето, така трябва да спазва нейните закони и при дишането, при работенето и т.н. (127, 123)
•Гладът е вътрешен импулс в човека, който определя кога трябва да яде. Щом сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престъпление по отношение на своя организъм. Освен това човек трябва да избира храната си. (38, 206)
•Всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е Божествен закон в Природата. Обаче човек съзнателно или несъзнателно може да видоизмени този закон и да започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода обаче са вредни. И двата метода не съществуват в Природата Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. (72, 22)
•В Природата съществува един закон, според който всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. (36, 276)
•Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в Живота. Като знае това, човек не трябва да преяжда нито на физическия, нито в Духовния, нито в Умствения свят. (36, 280)
•Здравословното състояние на човека се определя от правилното хранене, дишане и мислене. Като яде, човек трябва да изпитва приятност. Той трябва да знае колко хапки да изяде. Децата трябва да изяждат по 21 хапки на едно ядене, а възрастните - по 12 хапки.
Да се храни човек правилно, това значи да възприема жизнената енергия от храната. Не спазва ли този процес, човек е изложен на много неестествени състояния, които причиняват болести. (42, 93)
•Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. (18, 382)
•Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната. Човек се храни не само с хляб и вода, но още с въздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. (18, 119)
•Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тези правила, за да бъдете здрави, бодри и силни. (92, 55)
•Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе тя произвежда отрови, които рушат организма. Понеже не спазват хигиена при храненето, хората стават по-недоволни и по- нервни.
Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората трябва да изкупват тези жертви. Как се изкупва жертвата на растенията и животните? - Чрез работа. (142, 7)
•Ако не можете да избирате храната си и не я дъвчете както трябва, ще се натъкнете на големи противоречия. По начина, по който човек яде, съдим за неговото духовно развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал онова развитие, което го поставя на стъпалото на истинския човек. (82, 224)
•За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна, е нужна за смекчаване на храната, а, от друга - за промиване на вътрешните органи. Каквото е значението на водата в Природата, такова е значението и за организма. Никаква реакция не може да стане без вода. За всеки организъм е точно определено колко вода трябва да употребява всеки ден. При това водата, която употребява, трябва да бъде доброкачествена. (130, 106)
•За предпочитане е да се туря по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам да си добавя нужното количество. Водата е носителка на Живота, но не и солта. Тя е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. (58, 328-329)
•Аз съм против консервирането на плодовете. Консервирането на храните говори за израждане на човечеството. Докато храните се консервират, всякога ще съществуват болести. (140, 202)
•Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят. (130, 70)
•Аз няма да ви кажа нещо по науката и правилата при храненето. Вие сами ще си правите наблюдения. Това е една от великите тайни, която не се разкрива. Когато човек яде, той е разположен, погълнат в себе си и лесно можеш да го наблюдаваш. Тогава той прави хубави движения, хубави линии на лицето. Като си криви устата, в него ще видиш всичките положения на животните - от най-страшните до най-безопасните - тревопасните. Като се нахрани и успокои, на лицето му се отпечатва особена линия, в която ще прочетеш неговото състояние, какви чувства и сили надделяват в него. Това става несъзнателно. Вие не знаете това, и по-добре, че не го знаете. Аз не искам да ви обръщам внимание на тези неща, за да не ви направя нещастни. Те не са за разправяне. (121, 46-47)
•Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Еднообразието в храненето е също опасно. (71, 138)
•Човек трябва да яде точно навреме, не в определен час, но когато силите в неговия организъм се проявяват, т.е. когато усеща вътрешен глад. Някои хора ядат много, но без време, вследствие на което нямат резултат. Други ядат малко и навреме, когато организмът е разположен. затова имат добри резултати. (107, 253)
•Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели. Като се научи да диша правилно, човек трябва да пристъпи към правилното хранене. Като наблюдавате как се храни човек и как животните, виждате разликата, която ги отделя едни от други. Човек яде и дъвче храната си по един начин, а животните - по друг. Благодарение на различния начин на хранене на човека и животното, произлиза и различният начин на мислене. (107, 213)
•Красотата на човека зависи от храната, която употребява. Не е безразлично каква храна яде човек, както и не е без значение как и кога се храна. (148, 309)
•В Природата има един закон, според който е определено всекиму колко трябва да яде. И ако ние, съвременните хора, познаваме този велик закон на хранене всички щяхме да бъдем здрави. (48, беседа „Давам власт“ 7-8)
•За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10-15 минути; ако сте от средните - за25 минути; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за Съществата, които са взели участие в приготовляването ù. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. (102, 112)
•Един от начините за възстановяване на умствените и на физическите сили на човека е храненето. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, има храна чрез която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуства поезия, музика, наука и др. За да дойде до ония храни, чрез които може да възстанови онова, което е загубил, преди всичко човек трябва да развие съответни мисли и чувства. (38, 171-172)
•За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и Любов. В това се крие философията на храненето. (38, 68)
•Според мен, човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на веществата трябва да става пълно, да не се отделят излишни вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия на житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по 100 г жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица. При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си.
Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голямото неразбиране между хората, на голямото лакомство. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила.
Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. (14, 20-21)
•Не е лошо човек да яде, но важно е как яде и какво яде. Забелязано е, че ако яде след залязване на Слънцето, той не се чувства така добре, както ако е вечерял преди залязване на Слънцето. Когато човек е недоволен от работата, която върши, в него става обратна реакция, вследствие на което кръвообращението му не е правилно. (54, 377-378)
•Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край. (7, 106)
Докато живее, човек трябва да яде, но умерено; като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре. Не спази ли този закон, човек дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. (95, 167)
•Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И следователно, според тази програма, духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Това са две правила: да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. (124, 96)
•Различаваме три категории хранене: механическо, или физическо, органическо и умствено. Механическото хранене е присъщо на животните, които гледат на храната като на процес, чрез който задоволяват своите нужди. Те нямат съзнателно отношение към храненето. Колкото на по-ниско стъпало се намира животното, толкова по-несъзнателен е процесът на храненето за него. Като се качваме по стълбата на живите същества, дохождаме до обикновения човек, у когото храненето минава във втората фаза като органически процес. Човек се храни съзнателно, изпитва приятност и вкус при яденето. При този процес вземат живо участие чувствата. Най-после дохождаме до третия процес на храненето, който е присъщ на хора с висока умствена и духовна култура. Там мисълта взема живо участие. Който се храни механически, лесно заболява Значи една от причините за заболяването на хората се дължи на механическото хранене.
Когато говорим за храненето, имам предвид следното правило: яж, когато си гладен; не си ли гладен, не яж Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел - от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него. (6, 273-274)
•Развитието, растенето на човек зависи от състоянието на храносмилателната система. Една трета от енергията на човека се изразходва от стомаха. Ако енергиите, които храносмилателната система произвежда, се използват разумно, състоянието на човешкия организъм се подобрява.
Децата обичат плодовете, затова с тях лесно се трансформират състоянията им. Всяка форма, всеки плод има специфично предназначение. Чрез плодовете Природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. (6, 269-270)
•Мислите ли, че Природата одобрява кухнята на сегашните хора? Тя е създала плодовете, зеленчуците като готова храна за хората. Но като не знаят как да ги използват; те ги варят, пържат, турят им различни приправки. Но вместо полза тази храна им причинява вреда. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. (12, 177-178)
•Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето. Въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество, и той не се храни правилно. Той дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията ù да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме. За да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои. (118, 3)
•Има адепти, които прекарват дневно със сто грама ориз. Те дъвчат храната си добре и използват напълно хранителността и. Обикновените хора бързо ядат, не дъвчат храната си добре и благодарение на това приемат много храна, а малко се ползват от нея. (125, 161)
•Изучавайте влиянието на храната по отношение на тялото, на сърцето и на мозъка. Ако сте се хранили правилно, ще имате добри резултати както върху здравето, така и върху мислите и чувствата. Ето защо пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете съсредоточете мисълта си към храната, която Природата ви дава като велико благо за Живота. Като мислите върху храната, вие се свързвате с Разумната Природа и внасяте спокойствие в мислите и чувствата си. Така успокоени, пристъпете към яденето. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява. Не мислете за никаква друга работа, освен за яденето. Когато се храните, по-важна работа от яденето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом физическото ви състояние е добро, щом сте физически здрави, и психически ще бъдете добре. При това не трябва да преяждате. Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката хапка и там ще спрете. Ако продължавате още да ядете, стомахът ще погълне всичката енергия и няма да остане нищо за мозъка. Ето защо, който яде много, не дава храна на мозъчната система, физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. (6, 276-277)
•Аз казвам: обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ù. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче, ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията. Абсолютно е забранено на човека да се гневи при ядене. Това е закон в Природата. (134, 28-29)
•Вие можете да ядете житото, тъй както Природата ви го дава, а може и да го опечете на хляб. Като вземете една круша, вие може да я опечете и така да я ядете, а може да я ядете в естествения и вид. И житото, и крушата, както и всички плодове, са печени веднъж от Слънцето. В Природата съществува един вътрешен процес, в който се проявява Животът. Когато житното зърно расте и зрее, то придобива живот в себе си. Обаче, когато житното зърно се пече, то не придобива живот. Ако разгледате научно какво е донесло готварството в днешната му форма, в която съществува, ще видите, че то води след себе си редица изопачавания. (103, 33)
•Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: "По колко пъти на ден трябва да се яде?" - По един път. (70, беседа 24, 7)
•Когато отидеш при лекар, той трябва да ти каже какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „Ще ядеш варено жито, ще пиеш житена вода, ще ядеш печен праз, лук, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, по-малко ще ядеш." (124, 467)
•Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот в миналото. Днес хората страдат физически и душевно по причина на неправилно хранене. (30, 296)
•Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 кг, той трябва да употребява на ден само 150 г храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и 2 кг да употреби човек, пак гладен ще остане. (149, 307)
•Ще пиете вода, и то на гладно, от 100 до 150 г на глътки. Ще изпивате на ден по половин до един литър вода. (122, 10-11)
•Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата Природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината, първо, в храносмилателната система, после - в дихателната и най-после - в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателната система не са в изправност. (35, 285)
•Който иска да бъде здрав, ще яде непържен лук. Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича. (18, 109)
•Когато лукът се нареже на ситно и опържи, той губи своята магнетична сила. (27, 118)
•Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обед. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Изобщо вечер човек трябва да се храни преди залез Слънце. Не е ли ял до това време по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно. (38, 29)
•Добре е, когато човек се храни, да слуша музика. Във време на ядене, човек се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжната музика еднакво нарушават ритъма на яденето. (34, 237)
•Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. (93, 210)
•Когато човек се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научил вече законите на физическия свят, които постепенно ще приложи и към своя вътрешен живот. (78, 85-86)
•Правилното дъвчене оказва влияние върху човешките мисли, чувства и постъпки. С други думи казано, правилното дъвчене оказва влияние върху човешкия характер. (6, 290-291)
•Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и добре дъвче храната си, той не боледува. Ако дъвчеш храната си само на лявата или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето отваряш широко устата си, пак не можеш да бъдеш здрав. Ти поемаш много въздух, който отива в стомаха и произвежда гърчения. Въздухът пречи на правилното храносмилане. Ако се храниш и в това време критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав. (129, 232)
•При храненето се забелязват главно три процеса, които се извършват едновременно. Храната трябва да се дъвче дълго време, за да се използва енергията, която се съдържа в нея. Индусите я наричат прана, или животворна сила, живо електричество или жив магнетизъм. Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и се складира в нервната система. От устата храната минава в стомаха, дето се извършва друг процес. Колкото повече енергия иде от мозъка, толкова по-лесно се смила храната. (47, 183)
•Какво представлява храносмилателната система? Основа на физическия живот. Ето защо вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде, без да дъвче храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цели зърна. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват само при много дъвчене. Добре е семките на гроздето да не се гълтат.
Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутришната закуска трябва да употребява половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря - пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. (7, 142-143)

eXTReMe Tracker