|
Share

ІІ. БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ
•Няма по-радостно нещо от това, да бъдеш здрав. (92, 300)
•Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. (12, 81-82) •Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение. (42, 240)
•Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм. (127, 3-4)
•Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. (34, 34)
•Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот.
Една от проявите на щастливия живот е здравето. Щастлив човек е онзи, на когото всички органи са здрави. През целия си живот той не се оплаква от никаква болест. (35, 86)
•На физическия свят се иска здраве. В Духовния свят, дето материята е особена, се иска Чистота. (105,196-197)
•Здраве без Чистота е непостижимо. (151, 8)
•Дойдете ли до истинския Живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. (126, 68)
•Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека.
Здрав е онзи, в когото мозъкът, дробовете и стомахът работят правилно. Тези три системи трябва да бъдат в изправност. (12, 92)
•Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят. (106, 91)
•Здраво тяло е това, което е добре организирано, в което няма никакви мазнини, никакви излишъци. Здравото тяло подразбира абсолютна хармония между клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха - на всички удове. При това положение човек изпитва радост и като мисли, и като чувства, и като действа. Това значи нормално състояние на организма. Нормалният човек върши всичко с приятност. Той върши всичко по закона на Свободата. (20, 92)
•Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, никакво гниене. (24, 92)
•Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение. Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуща морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. (116, 6)
•Когато мисли човек, силите на главния мозък отиват в симпатичната нервна система; като чувства, силите на симпатичната нервна система отиват в мозъчната система. Когато тези енергии се кръстосват правилно, човек е здрав, мисли и чувства правилно. (7, 28)
•Какво представя здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш; ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо, след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си. (125, 35)
•Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е Животът. Умът е проводник на Живота.
•Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано. (54, 82)
•Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него  излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение. (74, 360-361)
•Добрият живот носи здраве. Като се приближите към човек, който живее добре, от тялото му се отделя особено ухание, особен нектар, подобен на този, който цветята отделят. Уханието, което лъха от здравия човек, надминава аромата на всички познати нам цветя. (143, 211-212)
•По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувства весел, радостен, благодари за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. (62, 14-15)
•Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индиферентен, каже ли: "Безразлично е за мене", това е едно болезнено състояние. (124, 441)
•Човек е здрав, когато от дясната страна има студени, електрични течения, а от лявата - топли течения. (113)
•Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не е интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергия. (37, 293-294)
•В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които хвърлят всичката пот навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която го чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. (79, 26)
•Ако стиснете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата - студена; едната ръка е топла, другата - студена; едната половина на главата е топла, другата - студена. В болния човек не е така. Теченията в него се изменят: или са топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силите в неговия организъм. Тъй щото, за да се лекува човек, трябва да възстанови вътрешното равновесие на силите си. Ако това се постигне, той оздравява. (54, 10)
•Ръката на здравия човек не е нито много влажна и топла, нито много суха и студена. И едното и другото представят крайности. Като пипнете дясната ръка на здравия човек, усещате приятна хладина; от лявата му ръка се отделя слаба топлина. Обаче при най-малкото заболяване, физическо или психическо, тези течения се смесват в организма, вследствие на което се явяват различни неразположения: напрежение в слепите очи, зад ушите, в задната част на мозъка и т.н. (6, 53-54)
•Здравият човек има устой в ръката си, затова почеркът му е установен. Ако искате да знаете какво е състоянието ви, още със ставането си сутрин начертайте няколко прави успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова сте по-устойчиви. (45, 70)
•Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата представя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. (100, 54)
•Здравият човек се отличава по това, че познава добре проявите на Природата и лесно се справя с тях. Като разбира законите на физическия свят, той познава законите и на Духовния свят и лесно се справя с тях. Щом е дошъл на Земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният - от физическия. (95, 194)
•За да познаете дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. (140, 293)
•Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания. (34, 286)
•Здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна Чистота. (102, 143)
•Искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие трябва да са проникнати от идеята за Абсолютна чистота. (1, 11)
•За да поддържа здравето и силите си, човек трябва да се чисти - външно и вътрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човека, на всички живи същества. Говори ли се за Чистота, ние я разбираме като непреривен процес. (130, 4)
•Хората мислят, че каквато храна да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна. (148, 366)
•Едно се иска от човека - чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. (145, 41)
•Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не оставя никакви следа. Коя е причината за това? Чистата кръв. Следователно, за да издържите на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е така наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв.
Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. (23, 298-300)
•За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с Природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. (92, 291)
•Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. (82, 369)
•Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непременно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно. (150, 98-99)
•Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма - нервни, мускулни, артериални - запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. (30, 27)
•На първо място, здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.
Човек, на когото мисълта е възвишена, права, той има особена топлина, особен пулс, особено отношение към нещата. Който няма правилно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав. (8, 388)
•Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, Добродетелта е първото условие за здравето на човека. (8, 48)
•Физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. Добрият човек не боледува. Щом се усъмни в Доброто, той започва да боледува. Ако болният вярва в Доброто, непременно ще оздравее. Като греши, човек излиза от областта на Доброто и отваря в себе си вратата на греха. Щом греши, той започва да боледува. След болестта иде смъртта. (35, 336)
•Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си - нито едно лошо чувство и във волята си - нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили. (87, 175-176)
•Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, допринася нещо за здравето на човека. (76, 126-127)
•Само търпеливият може да бъде здрав, свеж и бодър. (1, 125)
•На Земята израз на щастие е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи. Ако деятелността на мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа съставят три велики свята. (9, 79)
•Изобщо стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатор на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в дробовете, дробовете - в мозъка, а мозъкът - към цялото тяло, човек е напълно здрав. (54, 241)
•Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на Живота. (148, 252-253)
•Помнете: здравето зависи от правилното възприемане и предаване на нещата. (18, 398)
•Когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от Разумната Природа. (62, 10)
•Искаш ли да бъдеш здрав, пази това, което Бог ти е дал. Пази светлината на своя ум, както и топлината на своето сърце. Това е същественото, от което всеки човек се нуждае. (107, 80)
•Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Изобщо за каквото човек мисли, такъв става. (38, 259)
•Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за Радостта и Веселието. (149, 316)
•И тъй, за да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. (63, 335)
•Искате ли да бъдете здрави, работете върху тялото си, да се освободите от всякакви нечистотии и излишъци, утайки, мазнини. Забележите ли натрупване на мазнини в някоя част от тялото си, веднага приложете върху себе си спартански режим. (118, 125-126)
•Бъдете топли и светли като Слънцето. В това се заключава здравословното състояние на човека. Бъдете чисти като Луната. Радвайте се на звездите, които помагат за развитието на вашите дарби. Радвайте се, че имате възможност да се ползвате от енергията на планетите. Радвайте се, че всичко в света работи за вас - малките деца във Вселената, които са предметно учение на възвишените и разумни Същества. (17, 95)
•Радвай се на здравите и ще станеш здрав. (113)
•Законът е такъв: не мислете за болните хора - нищо повече. Изхвърлете всичките болни хора от ума си. Мислете за здрави хора, за здравата Природа. (68, беседа 25, 12)
•Според мен онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не боледува. (43, 104)
•Помни: здравето на човека се крие в неговите мисли и чувства. Правата мисъл има отношение към великия закон на Живота. (1, 279)
•Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля. (46, 170)
•Развитието на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие можете да бъдете физически здрави Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно - няма никакво стеснение в човека. (65, беседа 18, 192)
•Искате ли да бъдете здрави, пазете следните правила: главата да бъде винаги хладна, а краката топли. В областта на слънчевия възел всякога трябва да усещате известна топлина.
Ръцете и краката трябва да бъдат всякога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли ръката на човека и усетите тази топлина, вие изпитвате известна приятност. Тя е нормална топлина на организма. Ако ръцете и краката са по-топли или по-студени, отколкото трябва, това е лош признак Същевременно те трябва да бъдат малко влажни. Голямата сухота и голямата влага, голямата горещина и големият студ са ненормални прояви на организма. За да бъде здрав, човек трябва мислено да се свързва със здрави хора, които нямат никакви слабости и недъзи. (118, 97)
•Аз съм дошъл до следното заключение: докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване. Обаче при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотиите. (87, 175)
•Дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето, и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, организмът постепенно се разглобява. Пазете носа си и не се страхувайте. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на Живота. (136, 238-239)
•За да може във всички случаи да запази своето вътрешно равновесие, човек трябва да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. (130, 7-8)
•За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си - с чисти чувства, дробовете си - с чист въздух, и стомаха си - с чиста здравословна храна. (9, 281)
•За да бъдеш здрав, не трябва да губиш нито физическата, нито психическата си Топлина. (121, 89)
•На физическия свят човек трябва да пази нормалната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. (137, 140)
•Колкото по-дълго време се задържат образите на мислите и чувствата върху човешкото лице, толкова по-здрав е той. Мислите и чувствата са нишките, с които човек тъче платното на своя живот. (6, 117)
•Силите, които поддържат общия Живот, се вземат от трите главни елемента в него: от Светлината, от Живота и от Любовта Същото може да се каже частно и за човека. Той може да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони; от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Тези са трите източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези три неща в себе си, той е придобил истинското щастие на Земята. (83, 83-84)
•Който може да диша правилно, да мисли правилно и да яде правилно, той е придобил големи блага в Живота. (45, 95-96)
•Кой човек е здрав? На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. (18, 86)
•Всеки съвременен човек трябва да се запознае с физиологическите закони на своя организъм, да знае от какво зависи здравето му, както и доброто чувстване и правилно мислене. (111, 91)
•Бъдещите науки няма да се занимават с патологичните състояния на хората, но ще изучават техните здравословни състояния. (86, 65-66)
•Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл. (111, 86)
•Преди всичко вие трябва да бъдете здрави не само физически, но и психически. Кой е психически болен? - Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си. (146, 155)
•Мнозина боледуват. Всеки трябва да знае произхода на своята болест: дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта ще се намери начин, по който тя може да се лекува. (100, 76)
•Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. (111, 441)
•Дойде ли ви някаква болест, не се страхувайте, но приложете Любовта в живота си. Тя лекува всички болести. Гледайте на болестите като на благо, дадено, за да работите върху себе си. (23, 111)
•Болестите са вашите барометри. По тях се съди докъде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне да разберете какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на Живота. (78, 98)
•На Земята няма абсолютно здрави хора. (30, 294)
•Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването е тониране. Когато Господ иска да направи хората по- чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. (68, беседа 13, 13)
•Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. (91, 13)
•Законът е следният: когато страда тялото, то е за благото на душата. (70, беседа 4,9)
•Болестта има отношение към злото в човека, а здравето - към Доброто. Обаче и злото, и Доброто са неизбежни сили. Те действат в цялата Природа - и в животните, и в растенията. (132, 146)
•Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. Вие спирате болестта с лекарства и болният физически се излекува, но духовно - не. (2, 107)
•Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, е създала болестите. (68, беседа 24, 4)
•Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна. (43, 18)
•Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични.
Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представят числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да си хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организмът заболява. (110, 111-112)
•В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар. етерно тяло на човека или посредник на силите в Природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратното: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава. Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване правилните отношения между духовното и физическото тяло на човека. (62, 61-62)
•Питам защо идат болестите в живота? - Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта като боклукчия ще дойде със своята кола, да изхвърли навън тия нечистотии.
Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща, и за които той трябва да благодари. (73,137)
•Болестите в света идат периодически. При това, колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на Любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на Любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще се намалят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси.
Болното и здравото тяло коренно се различават. По какво? - По своите стремежи и по вибрациите на силите, които те управляват. Силите, които действат в болния човек, разрушават, а в здравия - градят. (30, 274)
•По какво се отличава здравият човек от болния? Болният не яде, понеже няма апетит; здравият яде, някога повече, някога по-малко. Когато апетитът на здравия е много голям, това показва някаква болезненост. Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Който преяжда, той се намира в болезнено състояние.
Здравият човек се отличава от болния още по дишането си. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане или задушаване, каквото се чува в болния. Той може дълго време да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежения. Умствено той може да работи продължително, без умора. (45, 56-57)
•    Болестта е противоположното на здравето и обратно – здравето е противоположно на болестта. Болестта взема нещо от тялото на човека, но нищо не дава. Който е боледувал, той всякога е дал нещо от своето тяло. Следователно, който печели, той е здрав; който губи, той е болен. Който живее добре, той е здрав; който не живее добре, той е болен.
Едно от качествата на здравето е веселието. Здравият е всякога весел, бодър, готов за работа. Болният е неразположен, недоволен, не му се работи. За болния ту времето не е хубаво, ту хората не са добри и т.н. Болестта го кара да гледа отрицателно на всичко. (10, 64)
•Всъщност в Природата не съществуват болести. Въпреки това, поради неправилните си прояви, в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Правилният живот се заключава в това да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. Природата не обича хамбари. Достатъчен е на човека един хамбар. (133, 11)
•Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, по този начин той изучава законите на Живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали удове в организма, показва, че тия удове са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови. (13, 15)
•Защо идат болестите в Живота? - Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. (89, 77)
•Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася както до органическия, така и до психическия свят. (62, 270)
•Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразити са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. (83, 141)
•Здрав човек е оня, на когото мислите, чувствата и постъпките са нормални. В него мисленето, чувстването и дишането стават правилно. В неговия организъм всякога има запас от енергия. В болния е тъкмо обратното - той страда от недоимък на енергия. (138, 284)
•Какво представлява болестта? Неорганизирана материя, неорганизирана сила, неорганизирана мисъл. (34, 192)
•Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото, сърдечни, засягащи чувствата, и умствени. Болестите на физическото тяло се лекуват по един начин, на чувствата - по друг начин, а на нервите - по трети начин. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. (146, 114-115)
•Животът тече непреривно в човека, но понякога това течение отслабва, а понякога се усилва. Когато Животът отслабва, човек боледува. Когато Животът се усилва, човек е здрав и бодър. Здравето на човека е мярка за силата на Живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си. (128, 113)
•Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. (54, 302-303)
•Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните; тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. (84, 152)
•Болест и здраве, това са двата полюса на Живота или две различни състояния на човешкия дух. Здравето е приятно състояние, болестта неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в Духовния и в Умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие и той ще бъде или здрав, или болен. (30, 273)
•Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Здравето се цени чрез болестта. (142, 67)
•Не е страшна болестта, тя е педагогичен метод на възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата и сам усложнява положението си. (82, 195)
•Сегашните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат. (23, 371)
•Всички болезнени състояния не са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния за пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче туберкулозата, живеницата  са болести. Има и психически болести. Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен. (30, 423)
•Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Злото и Доброто в света са сили, които разклащат човека и го каляват. Злото представя онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Енергиите на злото са корени на Живота. (1, 286)
•Радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на Истината. (1, 262)
•Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. При сегашните разбирания на хората болните очакват от здравите да им прислугват; да им угаждат във всичко. Това е крив метод на лекуване. Според новите разбирания болният трябва да услужва на здравите, да прави жертва от себе си. Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва да стане от леглото, да услужи и пак да си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява. Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна, той се учи да се моли, а от друга - придобива известно просветление. Болестите правят човека разумен.
Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справи с тях разумно. Колкото да е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо. (143, 335-336)

ІІІ. ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ

•Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа -неправилно мислене и чувстване. (42, 340)
•Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани. (95, 28)
•Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм. (149, 104)
•Ако задържите едно Божествено желание в себе си, вие съзнателно се подпушвате, вследствие на което се излагате на ред болести. Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на Божествените желания, които ви подтикват към правене на добро. (39, 156)
•Допуснеш ли едно чуждо, нечисто желание в себе си, ще допуснеш още много. Всяко чуждо неестествено желание в човека произвежда реакция в организма, от която той заболява. Това е едно от обясненията на болестите. (82, 61)
•Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат. (101, 32)
•Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея. Мисълта лекува. (87, 126)
•Много от болестите се дължат на смущения в чувствата, много от болестите се дължат на смущения на ума. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. (29, 31)
•Хората заболяват от чрезмерна чувствителност, но не и от много мислене. Правата мисъл закрепва човека, а не го разболява. Обаче, колкото повече чувствата обладават човека, толкова повече неговата чувствителност се увеличава, вследствие на което той става ексцентричен. За да се кали, за да не боледува, човек трябва да внесе хармония между своите мисли и чувства. (75, 389)
•Вътрешното недоволство причинява вкисване в човека, а вкисването е причина на много болести. (132, 170)
•Каквато болест и да се яви в човешкия организъм, тя се дължи на мисълта на човека. Всяка отрицателна мисъл в човека ражда и съответни състояния. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привлича съответни нисши същества. (24,176)
•Здравословното състояние на човека е кинетично, а болезненото - потенциално. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания и той ще оздравее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес. (54, 190)
•Изобщо, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система, дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костната система. (17, 82)
•Причините на болестите се крият в Астралния свят, а последствията се изявяват във физическия свят. Затова именно хората се оплакват от болки в главата, в сърцето, в белия дроб, в стомаха и др. Който иска да се лекува, първо трябва да намери причината на заболяването си в Астралния свят. Щом премахне причината, болестта го напуща. (30, 275)
•Ако се питате защо идат болестите, ще знаете, че те са резултат на отслабване на Любовта, Мъдростта и Истината; болестите са резултат на намаляване силата на Живота, Знанието и Свободата. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на Любовта и енергията в себе си. (92, 38)
•В Природата съществуват различни болести: едни болести са от физичен характер, други - от астрален характер, а трети - от умствен.
Когато черният дроб на човека е разстроен, чувствата му са накърнени. Когато нервната система е разстроена, човек страда умствено. Изобщо, за да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания. (129, 209)
•Защо боледуват хората? Защото са неблагодарни. Какво да правим, за да се излекуваме? Приложете благодарността в живота. Бъдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. (18, 105)
•За да заболее, човек трябва да е нарушил някакъв Божествен закон. За да не заболява, да не остарява, човек трябва да живее нормално, според законите на Разумната Природа. Докато живее нормално, човек никога не може да заболее. (45, 73)
•Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят. (147, 45)
•Всяко болезнено състояние се заражда у човека, когато се срещнат две противоположни мисли, две противоположни чувства или две противоположни волеви действия. Болка може да се яви навсякъде в нашия организъм, когато умът, сърцето и волята не си хармонират.
Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте хода на Любовта. Не я подпушвайте, не я спирайте. (57, 12-13)
•Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. И Божествената мисъл трябва да дойде. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето: неразположение, дразнене, обезсърчение, страх, безпокойство, тревога, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообращението, храносмилането и на функциите на черния дроб. (113)
•Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че надеждата му е отслабнала. И обратното - всяка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човека. (30, 64)
•Всички болести се дължат на известна дисхармония в човека. Когато черният дроб на човека се разстрои, това показва, че в неговите нисши чувства има нещо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че в мисловните му способности, в неговите мозъчни центрове има някаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човека се свива, това показва, че в милосърдието му има някаква дисхармония. Щом сърцето ти се свива, ти трябва да изправиш своето милосърдие. (14, 255-256)
•Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека - върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система напълно се изтощава и отслабва. За тази цел ученикът трябва напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Как ще се освободи? - Чрез Любовта. (14, 235-236)
•Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб и т.н. Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има Природата. (65, беседа 18, 192)
•Колкото повече се отдалечава човек от естествения живот, толкова по-големи са възможностите за неговото заболяване. Причината за болестите се крие в неправилното хранене, в неправилното дишане или в кривата мисъл. Колкото по-малко Светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. Всяка болест се дължи на недостатъчно Светлина в ума, на недостатъчно Топлина в сърцето или на недостатъчно Сила в организма. Когато Светлината, Топлината и Силата се намаляват, болестите идат. Когато Светлината, Топлината и Силата се увеличават, здравето се увеличава. (89, 94)
•Ако чувствата на човека не са хармонични, явява, се разстройство и в храносмилателната, и в дихателната система. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. (12, 270)
•Неестествените мисли и чувства в човека са причина за известни болезнени състояния. Запример, когато заболее стъпалото ви, това показва, че сте нарушили нещо в Умствения свят. Ако ви заболят пищелите, нарушили сте нещо в Чувствения свят. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свят. Като знаете това, ще изправите погрешката си в съответния свят и болката ви ще мине. Иначе, каквито и лекарства да вземате, болката ви няма да се махне. Като знае причината на болестта, човек лесно се лекува. (58, 225)
•Храносмилането е освен органичен, още и психичен процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите - неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволства разстройват стомашната система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва. (7, 137-138)
•За да се освободи от тлъстините си, човек трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено, води към затлъстяване. (34, 166)
•Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване. Щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство, предизвикват особени сътресения, особени експлозии в клетките на човешкия организъм. Тези сътресения се отразяват болезнено върху неговия организъм. Причината за всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. (75, 44-45)
•С усилване на волята вие ще усилите и тялото си. Всички органи ще почнат да работят добре. Отслабването на волята е условие за заболяване. Болестите са необходими за каляване на волята. (82, 87)
•Добрите чувства са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и нормални чувствата на човека, и топлината на тялото му ще бъде оскъдна. Този човек се оплаква, че пръстите на ръцете и краката му постоянно изстиват. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. (104, 107)
•Всякога, когато чувствата се ограничават, това носи болести. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши последствия. (68, беседа 27, 12)
•Като се страхува за здравето си, човек се намира под влияние на умствени микроби и заболява. Пазете се от микробите, били те умствени, сърдечни или органически. Вие трябва да им станете господар, а не те на вас. Съмнението, подозрението са умствени микроби. Турете съмнението далеч от вас, ако искате да не боледувате. (8,388)
•Всички болести на физическия свят са се явили, първо, в Духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. (144, 22)
•Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Намерете причината и я отстранете. Щом отстраните причината на болестта, и самата болест ще изчезне.
Ако някога сте се присмели на болестта на някой човек, тази болест непременно ще ви посети. Намерете човека, на когото сте се присмели, искайте извинение от него. Щом се извините и докажете, че влизате в положението на страдащите, болестта ще ви напусне. (128, 131)
•Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство.
Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с които днес трябва да се справите. (22, 44)
•Хората боледуват, защото са нарушили закона на Истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата, защото тя е полюс на Истината. (37, 115)
•Всички болести на ума произтичат от недоимък на Светлината. Всички болести на сърцето произтичат, от недоимък на Топлината. Всички болести на душата произтичат от недоимък на Истината. (50, 11-12)
•Защо боледува човек? Защото се е натоварил много. Когато Природата види, че някой човек се е натоварил много, тя му изпраща някаква болест, да отнеме част от материята му.
Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките хора - майка и деца, братя и сестри, мъж и жена - причиняват различни болести. Щом се оправят отношенията, болестта изчезва. (110, 96-97)
•Много болести се дължат на психически причини. Ето защо тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства.
Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност. Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето - чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. (148, 133)
•Христовите закони, т.е. законите на Любовта, са закони на великата разумна Природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. Например неправилното хранене причинява разстройство на стомаха. Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система. Благодарение на неправилните чувства човек заболява от бронхит, задух, туберкулоза. Поради неправилно отнасяне към неравната система явяват се различни нервни разстройства, специално неврастения. (105, 110)

eXTReMe Tracker