|
Share

ИЗУЧАВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА

Всяко движение има дълбок смисъл. 83-354
Вие трябва да следите движенията си, да бъдете разумни. 83-153
Има една цяла наука, според която хората се познават в движенията си.

Някой човек като върви напред, по движенията му отзад, от гърба, можеш да го познаеш какво мисли, какъв е характерът му, накъде отива и какви са неговите приятели. 41.32-4

Ако наблюдавате себе си, от движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, в каква посока вървите, надолу или нагоре. 41-32-4
Искате ли да живеете правилно, наблюдавайте движенията на очите си, на тялото си, и ако намерите, че са неправилни, изправете ги. От движенията на човека зависи с какви течения на природата ще се свързва, с възходящи или с низходящи. Всяко физическо движение на човека е придружено с известна психическа промяна. От движенията му зависи ще подобри или влоши своето психическо състояние. Всяко криво движение е в състояние да опорочи и най- светлата мисъл. 80-92

Изучавайте движенията на ръцете и краката си, на всички мускули на лицето си. 57-56

Изобщо всички движения, които човек прави, определят неговото състояние, както и характера му. 51-205
В движенията се крие цяла наука. По тях човек може да научи много неща. 66-276

Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а ти седиш пред мене, почесваш се зад ухото и казваш: Каква идея е тази, да служим на Бога. Да, но този човек си мисли за своята любов, не

за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Казва: Аз разбирам Божията Любов – и се почесва зад ухото, или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш кръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почешеш ли се по коляното, това показва, че не си силен, нямаш ум. 42.37-20

КОНТРОЛ НА ДВИЖЕНИЯТА

Някой път вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. 42.37-19
Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля.
Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба. 69-276

Който не се е възпитал, не може да дойде до ония естествени, хармонични движения. А всяка дисхармония води към страдания... Стремете се към правилни, естествени движения. 66-278

За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл. 49-89
Ще знаете, че законът на самовладеенето е в зависимост от закона за движението. 501-89

Никога не трябва да правите резки движения, но плавни, хармонични трябва да бъдат движенията ви. 7.5-162
За в бъдеще ще знаете как да възпитавате децата си. Децата се много лесно подават. Ще кажете: Ела, мама! Ще направите едно движение, друго движение, и те ще възприемат. Защо да вземате пръчка? 41.32-19

ЗАКОНИ НА ДВИЖЕНИЕТО

Трябва да знаете начина на движението. За пример, магнетизаторите, като знаят закона на движението, могат лесно да приспят някого. Започват да му правят движения, тъй отгоре-надолу веднъж, дваж, три пъти, докато го приспят - с дясната ръка на дясната страна, с лявата ръка на лявата страна. После правят движения с ръцете настрана и дишане, които имат възбудително влияние.
Когато някой човек направи срещу вас движение с ръцете си отгоре-надолу, вие току-виж, погледнете го и заспите. 41.32-6
Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. 83-351

ХОДЕНЕ

Първоначално центърът на тежестта на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека, центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно Челото на човека е право, а на животните –
наклонено, полегато. Тази е причината задето животните ходят на четири крака, а не на два като човека. 73-123
Някой пита: Защо ми са краката? За да можеш да ходиш, да се движиш.

Движението е най-голямото добро на земята... Докато човек ходи, докато се движи, той е здрав и добър. 136-76
Под ръце и крака разбираме органи за движение и работа. С краката човек ходи, изминава пътя, който му е определен. Под ръце и крака ученият разбира волята, разумното начало в човека. Глупавият се движи безцелно и
върши глупости; разумният обаче се движи съзнателно и работи, върши добри дела. 68-71

Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси на своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава, щом тръгне, той разрешава нещо. 501-84
Всяко живо същество има определен начин на ходене, на движение. 101-80
Най-първо е необходимо да възпитаме тялото си, да имаме пластични движения, т.е. като ходим, при всяко едно движение краката ни да стъпват тъй, че да има едно устойчиво движение, да няма клатушкане, несигурност.

Като стъпваш, да имаш всичката увереност в краката си. 41.32-4

Ученикът трябва да владее движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надясно-наляво, той няма хармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата, вследствие на което заболява от неврастения. 501-89

Ако ходиш и се клатиш като гемия на една и на друга страна, в тебе има нещо неуравновесено. 69-37
Когато вървиш, движенията ти трябва да бъдат в хармония с твоята обща мисъл, с твоето общо чувство. Под „общо” аз разбирам човешкото в тебе. И волята ти трябва да бъде в хармония с движенията ти. 75.1-175

При свиването си краката образуват известни ъгли. Тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно. Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез
тези свивания и разпущания на краката. Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху краката, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят. При това положение човек прави много скокове, много скачания. Обаче който скача от високо място, той трябва да бъде голям гимнастик, да скача по правила. 73-258

Изобщо, страшно е положението на човек, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката са символ на човешките добродетели, страшно е положението на човек, който не е работил върху добродетелите си. Който е
развил добродетелите си, върви тихо, плавно, като че ли не стъпва по земята.
Колкото по-груб е човек, толкова по-тежко, по-шумно ходи. 146-167

Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на
трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. 38-64

За да се справи със своите състояния, човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпките си. Ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер. Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система. Ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят; ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си.
Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система. 82-165

Да дойдем до въпроса за движението. Някой се движи и като дойде до едно място, туря десния си крак върху левия и прави една голяма стъпка. Какъв ъгъл се образува сега? Красив е този ъгъл, но при малко разтваряне на краката.
Щом се разтворят повече, ъгълът става по-голям, и човек заема войнствено положение. Когато краката са по-малко разтворени, човек е силен; когато краката са повече разтворени, той е слаб. Колкото ъгълът е по-отворен, толкова съпротивлението е по-голямо; колкото ъгълът е по-малко отворен, толкова съпротивлението е по-малко... От две положения ще избереш с по-малкото съпротивление. Когато човек прави големи крачки, той иска да завладее света.
Той има големи идеи. Който стои, мисли и прави ситни крачки, той няма намерение да завладява. Ако характерът на човека е установен, крачките му са определени. Излизаш от дома си, отиваш при училищния инспектор с желание да те назначи за учител. Ако още при излизането стъпките са на разстояние една от друга на ъгъл 30°, непременно ще бъдеш назначен. Като те види, инспекторът
ще изпита на слънчевия възел особено приятно, топло чувство към теб и ще те назначи. Ако пък още с излизането от дома си тръгнеш с големи крачки, като влезеш при инспектора, ти ще възбудиш неговия неорганизиран мозък и той ще се противопостави на желанието ти да бъдеш назначен. 92-218

Знайте, че Бог е вложил благата си в земята, върху която стъпвате. Защо човек трябва да стъпва върху земята, има причини за това. Колко място трябва да извърви, и това е определено. Когато се разхожда, човек трябва да се движи
по всички посоки: на изток, на запад, на север и на юг. 501-98

Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможност да изучавате доброто. Като се движите от едно място на друго, ще срещате добри хора и ще се свързвате с тях. 147-102

С движението на краката едновременно се движат и умът и сърцето. Това не е нищо друго освен вътрешна работа на човека. Истински човек е онзи, който има хармонични движения на краката, ръцете, ума, сърцето и волята. 68-90
И тъй, щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. 69-15

Всяка сутрин ще правите упражнение и за ритмично ходене по 5 минути.
С тези упражнения ще помогнете на организма си за възстановяване равновесието в нервната си система и премахване дисхармонията, която съществува във вас. 75.1-62

ВИДОВЕ ХОДЕНЕ

Защо някой човек върви бързо, а друг полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. 43.3-4

Тия хора, на които мислите са много дребни, те вървят тъй тип-тип, бързи са те, бързи крачки правят, но ситнички, много ситнички. А онези хора, които са аристократи или хора с идея, вървят полека. 41.32-5

Като изучавате хода на хората, ще забележите, че някои правят дребни и бързи крачки. Това показва, че имат дребнави идеи. Те се занимават с дребнавостите на живота. Други хора правят големи крачки. За тях казваме, че се занимават с велики идеи. Наистина великите идеи се придружават с широки и мощни движения. 80-93

Бързото ходене и плавното ходене са две крайности. 41.32-5

Като ходи, някой човек удря силно с петите си и предизвиква големи сътресения на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава на главния мозък. Човек трябва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стъпва. Защо някои хора, когато ходят, тропат силно с краката си? Какво означава тропането?
Когато детето тропа с крак, то иска да наложи волята си. Когато учителят тропа с десния или с левия си крак, и той иска да наложи волята си на своите ученици.
С това той подчертава нещо. Човек има право да подчертава нещата, но на време и на място. Когато важни изречения се подчертават, това има смисъл. Когато
маловажни и безсмислени изречения се подчертават, в това няма никакъв смисъл. 501-89

Когато човек е здрав, ходът му е особен. Забелязали ли сте как някой път ходите пъргаво, като че хвърчите, а някой път сте тромави, клатите се насам- натам. 126-36

ИЗУЧАВАНЕ НА ХОДЕНЕТО

Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т.н. Изобщо целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете... Който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И
простите хора, които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава”. 501-87

Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. 82-153

По движението на човека, по хода му можете да познаете дали той е благочестив или не е, дали е крадец или не. Изобщо всичко, каквото човек мисли и чувства, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на човека са отбелязвани не само сегашните му черти, но и такива, които той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна.
Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се коригира. Ама не е ли позволено да ходя, както искам? Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват. 501-87

Представете си, че някой, като върви, удря краката си ту в един, ту в друг камък, рита ту този, ту онзи човек, спъва се, пада, става.
Какво показва това? Този човек има някакъв съществен дефект в краката си, които се отразява върху неговия ход. Затова именно човек трябва да пази краката си. 501-95
Срещате един човек с наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човек съдите, че той е изгубил смисъла на своя живот. Ако срещнете човек, за когото животът има смисъл, ще видите, че той върви смело, с
изправена глава, със сигурна стъпка. 502-05

ДЕСЕН ИЛИ ЛЯВ КРАК

За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия или на другия крак. 501-86

Когато ходи човек, пак сменя краката си. Това показва, че колкото е важен десният крак, толкова е важен и левият. С един крак не може да се ходи.
56-29

Като ходи ту с десния, ту с левия крак, човек мени енергията си. Левият крак е пасивен, десният - активен. Щом левият крак заеме положението на десния, и той става активен. Така се сменят енергиите и човек се движи. 88-240

Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да постави десния си крак напред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още на прага. Който влезе с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре. 21-168

Ако знае с кой крак да тръгва, човек би избегнал много нещастия в живота си. 85-282

Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после - с левия крак.
Друг пък обратно: първо с левия, а после с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача. 501-84

Казано е в Писанието: „Твоето слово е светилник на нозете ми”. Значи за да се приближи при Бога, човек трябва да започне с методите на движението.
Левият крак например е царственият крак. Когато иска да разреши някой въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, да го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй щото, когато тръгвате с някой човек да вършите всякаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете как
ще свършите работата си от това с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на мъдростта, а левият – със силите на любовта. Затова, когато предприемате нещо, което се отнася до мъдростта, ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до любовта, ще се допитвате до левия си крак. 501-84

ПРЪСТИ ИЛИ ПЕТА

Питам ви: Как трябва да стъпвате при ходенето си: на петата си ли трябва да стъпвате първо, а после на пръстите, или първо на пръстите, а после на петата? Всичките съвременни хора изобщо стъпват първо на петата, после на пръстите, затуй, като вървят, има едно тропане, вследствие на което гръбначният стълб изпитва едно сътресение, а в задния мозък се усеща едно теглене, поради което всички хора са нервни. По закона на ходенето гръбначният стълб усеща едно голямо сътресение, което някой път ни създава най-големите нещастия. Следователно на пръстите ще ходиш и ще стъпяш леко и плавно. Няма да ходиш тъй, като някой автомобил, да се тресеш цял. Не, леко трябва да стъпва човек, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи от човешката мисъл. Щом мисълта ти е материалистическа, тъй ще стъпваш с краката си, че цялата земя ще трепери, като ходиш. Туй показва, че човек е свързан с центъра на Земята, отколкото с центъра на Слънцето. 41.32-5

ОБУВКИТЕ

Давате ли такава свобода на краката си? Те носят обуща, които често пъти стягат и нараняват краката. 146-129

Има изкривяване и на краката. Често гледате токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен. Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в
ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии, в мисълта има дефекти, не вървят хармонично. Щом започнат обущата ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект. От обущата си можете да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеща, дали ще имате неврастения, тифусна треска, коремоболие, главоболие или какво и да е друго. 42.7-9

Хората се различават в хода си: едни кривят краката си навътре, други навън, трети стъпват силно на петите си, четвърти – на пръстите си и т.н.
Причината за тези изкривявания се дължи на отклоненията, които човек е направил в своя живот. Първоначално човек е ходил правилно, вследствие на
което и задачите му били разрешени. 501-85

Много от вас кривите токовете на обущата си... Старайте се да няма никакво изкривяване на токовете... И който от вас си криви краката наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на краката си да не се кривят, нито наляво, нито надясно. И ще гледа да изправи обущата си. Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в
Природата. 41.29-22

А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително, аз гледам тези дами, които носят високи токове, не ги изкривяват. Казвам: Тази дама като стъпва с тия токове, постоянно
мисли за тях, не ги изкривява. 41.29-22

Когато човек стане критик на себе си повече, отколкото трябва, той започва да криви токовете си навътре. Онзи човек, който изкривява токовете си назад, той е твърд, и по-скоро магарето ще влезе вътре, отколкото той. А онзи,
който изпетява токовете си отпред, той е изменчив. Някой ги изпетяват и отпред и отзад, значи, такъв човек някой път е твърд, а някой път изменчив, страхлив. 41.29-20

Често онези, които кривят обущата навънка, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят обущата навътре, са несправедливи към себе си. 41 29-19

Колко пъти тия криви токове могат да станат причина за нещастия, да се изкриви, да се навехне кракът ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложен на това. 41.29-20
Често изкривяването на токовете може да се предаде на други хора. 41.29-20

Ще гледате да не изкривявате обущата си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идат несъзнателно, ще се отразят на общия ви живот. 41.29-20

Трябват ви широки токове, за да не ги кривите. 41-15

Учениците от окултната школа не трябва да носят тесни и високи токове.Широки и ниски токове на обущата! 41.29-18

Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило, как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой кундурджия и що го помолите да направи с 1/2 см по-висока гази страна от тока, коч го изкривявате, за да
стъпвате тъй както трябва. Изправите ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някои път най-красивите мисли в света се повреждат от едно криво движение. 41.29-21

ПРАВИЛНО ХОДЕНЕ

Първото нещо за всички ви, и млади и стари, трябва да ходите право, няма да се прегърбвате. Правило е това! И онзи ученик, който не спазва това правило ще попадне под влиянието на света. 42.32-5

Първото нещо е всички да изправите гърбиците си. Аз ще ви дам един метод да познавате дали имате гърбица или не. Вечерно време, преди да си лягате, турете си гърба на вратата, и вижте какво е разстоянието между кръста и
вратата. Колкото е по-голямо разстоянието между кръста и вратата, вие имате толкова по-голяма гърбица. Разстоянието между кръста и вратата трябва да е
малко. Щом се образува разстояние от 4 пръста, в тебе вече има гърбица. Туй е в състояние да измени енергиите на умовете ви. Навсякъде тази енергия ще се явява в умовете ви и не ще може да мислите правилно. Ако гърдите ви са притиснати, ако не дишате правилно, ако нямате достатъчно кислород, ако нямате тази фосфорна енергия в организма ви, всякога ще се образува във вас
едно вътрешно помрачаване. Защо? – Защото не сте ходили право. 120-170

Всякога ще ходите изправени! Ако носиш главата си назад, главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно, това са клонища на една дърво и тогава, всеки клон според тежестта си, се наклонява на една или на друга страна.
В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на част от някое дърво.
Следователно други същества ще ти заповядват. 42.32-8
Като отиваш на работа, излез с лицето си напред. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Освен това не тръгвай изведнъж бързо. Тръгни бавно, с отмерени стъпки и постепенно усилвай хода си. 66-278

На вас не се позволява да ходите прегърбени, като буквата Ь. Светът може да мяза на въпросителни, но ние ще мязаме на изправени дървета. Ще бъдем тъй изправени, че предната част на лицето да е паралелна, успоредна на
гръбнака ни. Като вървиш гръбнакът и лицето ти да образуват две успоредни линии. Това е правото ходене. 120-170

Когато вървите по улиците, ще ходите право, а краката ви да бъдат успоредни един на друг. Ако е кално, ще стъпване внимателно, да няма капка кал по гърба ви. Някои стъпват така, че пръскат кал отзад, чак на гърба си.
Такива хора са честни, добри, но не трябва да се калят. Добре е да бъдете чисти, колкото и голяма да е калта. За да не се каля човек, трябва да концентрира мисълта си. Щом се разсее, веднага ще се окаля. Колкото повече умът ви е концентриран към краката, толкова по-малко ще се каляте. 74-30

Движенията, ходът, да ни бъдат тъй пластични, че като ни погледне човек, да каже: Много хубаво върви този човек! А някога вървят като гемия, залитат натук-натам, като пияни. 120-170

Същевременно ходът на човека трябва да бъде ритмичен и с голяма пластика. Срещнете ли човек с такъв ход, вие изпитвате известна приятност.
Когато в хода на човека отсъства пластика и ритъм, вие изпитвате неприятност.
Има хора, ходът на които произвежда страх. Работете съзнателно върху себе си да изправите движенията си. 90-94

Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат, и работите ви няма да се нареждат добре.
Ръцете и краката трябва да знаят, че имат господар, който ги управлява.
Правилното движение на ръцете и краката регулират мозъчната нервна система. 66-78

Вие трябва да се стремите към красиви движения. Ходът ви трябва да бъде красив. Най-красивото положение на краката е да образуват успоредни линии. При такова движение на краката човек придобива разположение на духа.
Като ходят, някои хора удрят краката си един в друг. По този начин те изразходват много енергия. При удряне краката един в друг става силно сътресение в гръбначния стълб. Наблюдавайте, как стъпя котката. Тя стъпва на
пръсти, без да опира петите си на земята. Научете се и вие да стъпвате първо на пръстите, а после на петите. Така ще избегнете сътресение на гръбначния стълб. 80-93

Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват, и вие също така не спазвате тия движения на природата, затова, като ходите по екскурзии, се уморявате. 75.1-62

ПАДАНЕ

Вървите правилно по един стръмен път и ви дойде наум за някой човек, който не обичате, и казвате: какъв човек е този Иван! И като вървите тъй, хоп на задницата си! Да кажем, че е някой Иван или Петър, когото не обичате,
безразлично е – не мисли за него. Ти с това вредиш на себе си, вредиш и на него.
И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си. 41.29-19

СТОЙКА

Човек се е повдигнал до известна степен, благодарение на енергията, която иде от Слънцето. Затова се казва, че между центъра на Земята и центъра на Слънцето има известно отношение. Благодарение на това тежестта на задния мозък е минала в предната част на главата и човек се е изправил на краката си.
Коя е причината, която заставила човека да се изправи на краката си? Като се убедил, че е по-добре да ходи на два крака, отколкото да лази на земята като животно, човек започнал да прави усилия да се издигне и застане на краката си. 90-224

В природата съществуват две силни течения: едното е от изток към запад, а другото - от север към юг. Северното течение е станало по-силно от източното, благодарение на което човек се е изправил на краката си. Така именно той е излязъл от областта на животните. Някога човек се е движил в хоризонтално положение, на четири крака. Днес се движи в перпендикулярно положение на първото. 90-224

СЕДЕНЕ

Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. 49-89

Имате друг недъг: седите на стола си, туряте си единият крак над другия, а после правите обратното. След туй местите и ръцете. Това не е грях, но като седнете на един стол, тихо и спокойно трябва да седите, да турите краката си така, че да запазите своето равновесие. 41. 16-1 1

Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В школата никой няма право да си туря краката един върху друг! Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг... В школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. 42.32-8

Вие седите криво, обтегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божий действа във вас. Кой Дух действа?...
Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви прибрани и умът ви да присъства. 42.32-9

Има едно състояние в живота, което е по-хубаво от седенето. То е да седиш прав. В стоенето прав. в тази идея има нещо по-хубаво, възвишено. В това положение всички удове са в едно хармонично състояние, човек се чувства
възвишен, независим от окръжаващата среда. 10.1 1- 28

ПРЕГРЪДКА

Питам: Какво се ползва човек от прегръдката и целувката на един лицемер? Прегръдката има смисъл само тогава, когато човек придобива нещо.
Майката прегръща детето си, но тя внася в него живот и то расте. И змията може да прегръща, но тази прегръдка не дава нищо. Всяка прегръдка, която внася Божествения живот, носи благословение за човека. Всяка прегръдка, която не внася Божественото носи зло за човека. 69-252

Прегръщането, това означава да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. Момък, когато прегърне така
своята възлюбена, ще й даде въодушевление, живот. Онзи пък, който прегръща като октопода и се усеща духом убит, у него нищо няма и нищо не може да даде.
Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце, не са току-така. Те имат своя смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в природата. 1 15-23

Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи или да го изкаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи извора. Всеки човек е извор. 64-243

Вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки да прегръщат с любов и мъдрост. 1 15-24

ГОВОРЕНЕТО

Има три начина, по които можеш да говориш на човека: физичен, духовен и Божествен. По физичен начин ще говориш с делата, по духовен начин ще говориш със сърцето и по Божествен начин - по дух. 93-1 10
Човек може да говори с устата, с очите, с главата, с различни движения. 132-169

Чрез устата човек изявява своите мисли и чувства. Чрез сладките думи се изявява физическият свят, чрез силните думи се изявява духовният свят, а чрез красивите - Божественият свят. 143-40

Всяка дума, която излиза от устата на човека, произвежда известни трептения, които се наслояват като фина, невидима материя върху онзи, към когото е отправена. Химията, като изследва веществото на телата, не може да
улови тази материя, толкова фина е тя. Някога тази материя е ценна като злато; някога тя е като медта, лесно се окислява. Тази материя се среща и в кръвта на човека. 92-190

От думите ти зависи да те обичат хората или да не те обичат. Любовта се определя от думите на човека. Ако говориш сладко, тя ще дойде при тебе. 1 12-248

Хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. 26-1 12

Разумният човек не хаби думите си. Той никога не говори напразно.
Всяка негова дума е на мястото си и тя има точно определен смисъл. 45-55

Аз се пазя да говоря силно, за да не кажете, че налагам мислите си. Не искам да налагам своето. 7-179

Всяка дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. 56-213

Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и на място. Радвайте се, когато думите ви са навреме и на място. 24-91

Трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми. 48-58

Всяка добра или лоша дума има дълъг живот. Думите се отпечатват във въздуха и непрекъснато се носят от едно място на друго. 90-162

Добрата дума носи своето благословение и след 25 хиляди години, а горчивата дума трае най-много четири поколения. Колко повече се предпочита благата дума пред горчивата! Нейният капитал постоянно се увеличава. 112-242

Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и неговият език, такова е и неговото гърло. Тая е причината, дето някои говорят дебело и грубо, а други приятно. 70-192

Всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да има развити висшите центрове на говора. 76.8-25

Знаете ли колко работа предстои на човека, докато облагороди езика си и подобри състоянието на своето гърло. 70-191

Човек трябва да възпитава своя ларинкс и своя език, да излизат от него меки, нежни звуци и тонове. 43-37

Чрез устата, чрез словото Бог създаде света. Следователно чрез устата човек създава бъдещето си. 143-39

За да познае дали говори правилно, човек трябва да следи дали всичко, каквото казва, се сбъдва. Ако не се сбъдва и той започва да го коригира, говорът му още не е правилен. 141-29

Който обижда, още се намира в животинско състояние Като знаеш това, не говори лошо за Бога, не говори лошо за ближния си, не говори лошо и за себе си. Не казвай, че си лош, но кажи че не постъпваш добре. Езикът може да казва и добри думи, не само обидни думи. Езикът може да говори и без обида. По-добре кажи една сладка дума, отколкото горчива. 112-242

Започнеш ли да ругаеш, ти се поддаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. 38-9

Хората, когато се карат, обиждат Господа в себе си. Ругаете ли се помежду си, вие ругаете Господа, Който живее у вас. 0-16.4.91

Кажеш ли някому нещо и почувствуваш радост в ума и сърцето си, това, което си казал, е вярно. 97-14

Предпочитателно е човек да говори истината. 5-263

Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата - никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини. 66-306

Ще ви определя, като говорите истината, как да я казвате. За да кажете истината, най-първо сърцето ви трябва да е пълно с любов, с тази безгранична любов, да има тази запалка. Второ, умът ви трябва да е пълен с мъдростта, която ще внесе светлината и знанието. Тогава кажи истината и не бой се, не мисли за резултатите, кажи истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете
истината, каквото и да ви коствува! Тя ще ви повдигне. 122-306

Щом онова, което си казал, е пълна истина, Божествена истина, ти ще почувствуваш радост и в ума, и в сърцето. 97.4-14

Има една изопачена истина, за която се казва, че е горчива, но това не е истина, това са опитности. Верните работи не са всякога истинни работи. Едно извършено престъпление може да бъде вярно, но да не е истина... Истината носи живот. Това. което носи блага за всички хора, то е истина. 35-2-215

Едно се иска от човека - искреност. Той се представя такъв, какъвто не е. 70-1 18

Ако човек е откровен, а не е искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни.
Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. На откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един
полуинтелектуален принцип. За пример – аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел.
Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени и после откровени. 122-174

МЪЛЧАНИЕТО

Важно е да знае човек кога да мълчи, кога да говори. 84-158

Да мълчи човек, това значи да бъде вътрешно тих и спокоен, в мисълта си активен. 84-156

Когато човек мълчи, това показва, че речта му ще започне. Такива моменти на мълчание съществуват и в мисълта, и в чувствата на човека. Затова, като мълчи, човек трябва да знае дали е настъпил край на мисълта и в чувствата
му, или начало. 84-158

Кога мълчи ученикът? Когато слуша как учителят преподава. Кога мълчи учителят? Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване, преценяване на нещата. 84-156

Кога човек не може да мълчи? Когато са засегнати чувствата му. Колкото по-силно са засегнати чувствата му, толкова по-голямо е напрежението му да говори. За да мълчи, той трябва да успокои чувствата си, да утихне вълнението на сърцето му. 84-157

Когато учителят иска да застави учениците си да мълчат, той приковава вниманието им към нещо важно. 84-157

Ако влезете в общество, дето всички мълчат, ще усетите голямо напрежение. Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение. Ето защо, които са изпитвали напрежение при мълчанието на някой човек, казват, че мълчанието е страшно нещо. 84-157

Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човек мълчи на физическото поле, той е крайно активен. 34-157

Има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на човека. 84-158

Старите окултни школи са налагали на учениците си мълчание. В Питагоровата школа са изисквали от учениците четири години мълчание. 84-159

Чрез мълчанието човек изучава вътрешните закони на Битието. Чрез мълчанието той разбира вътрешния смисъл на живота. 84-159

eXTReMe Tracker