|
Share

Според мене, ако обичаш най-малкото, ти можеш да обичаш и най-голямото. Ако не може да обичаш най-малкото, не може да обичаш и най-голямото.

Някои търсят Господа в големите неща. Аз да ви кажа: сега не мога да разправям как да се виждат нещата. Пътувам от този, близкия град до Пловдив, Пазарджик - не са му изменили името, нали. Всеки ден ме питат кога ще тръгнем. Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: "Днес ще тръгнем." Казва: "Кажете: ако е казал Господ." "Казал, не казал, ще тръгнем." Казва: "Ще видим дали ще тръгнете." Бъчваров, с когото пътувах, ходил из града и закъсня. Връща се, забравил да хване файтон. А гарата нещо два километра далече, трябва някакво превозно средство. Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: "Не зная какво ще стане." Казвам: "Ще идем." Гледам навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: "Каквото струва, ще ти платим." Проповедникът, и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил, спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне, не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: "Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея." Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника: "Ти мислеше, че аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: ако е рекъл Господ. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: кажи: ако е рекъл Господ. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: "Тръгнете", тръгваме; като казва: "Не тръгвайте", не тръгваме. Като ми каже Господ: "Тръгни", тръгвам, и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери." Той разбира: ако е казал Господ. Ти мислиш за външен начин, мислиш, че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: ако е казал Господ. Щом аз работя по закона на любовта, Господ е казал. Тогава туй, което любовта е казала, направи го, върви напред, и клечката ще намериш, и каруца ще намериш, и хляб ще намериш, и слънцето ще изгрее, и вятърът ще духа, целият невидим свят ще бъде на твоя страна. Ако тръгнеш без туй чувство какво е казал Господ, ще срещнеш по пътя всичките противоречия, които по пътя могат да се съберат. Та сега в тази година ще възложим ако е рекъл Господ отвътре. Тази година Господ е рекъл да не преядаме, тази година Господ е рекъл да не се тревожим, тази година Господ е рекъл всички да мислим, че всичко ще се уреди много добре. Как? Отивам на някое кино, аз няма да правя киното, те са го направили, ще седна на стола и ще гледам. Какво ще се безпокоя какво ще стане с киното? Тези, които са направили киното, ще го проектират, те са майстори в света. Казвам, светът е тъй хубаво направен, че всичко онова, което става, през тая година ще бъде перфектно. Знаете какво значи перфектно? Ще бъде съвършено. Съвършено значи свършено тъй, както трябва. Тази година много хора ще се убедят, че с малко хляб се живее. Тази година много хора ще се уверят, че с вехти дрехи могат да живеят: нов плат няма, ще обърнеш вехтата дреха от другата страна, и то е приятно. Тази година, като разплетеш чорапите, ще ги оплетеш наново. Казвам, единственото нещо, което ви препоръчвам, е да бъдете доволни от най- малкото, което Господ ви даде. Така да сте доволни, като че ли целия свят имате. Това е философията, това е любовта. Защото любовта малките работи благославя. Любовта големите работи смалява. Като намери, че си много голям, за да разбереш живота, ще те смали. Като си много малък, за да не се обезсмисли животът, прави те голям. Две неща прави любовта: малките работи прави големи, а големите работи прави малки. Това са две благословения в света: малкото, което може да мине навсякъде да свърши всяка работа; голямото подразбирам, което е стабилно, всякога ще намериш на място, което не се изменя. Под думата голямо разбирам неизменното в света, под думата малко разбирам туй, което върши всичките работи, туй което е полезно в нашата мисъл, в нашите чувства. Малкото е, което постоянно работи. Да благодарим на малките неща, които работят в нас. Да благодарим на големите работи, които са устойчиви в нас. Така Господ се изявява в нас. С малкото. Изпейте една песен.
Осмо утринно слово 4 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София - Изгрев
Единствената врата
"Добрата молитва"
"91 псалом"
"Молитвата на Царството"
"В начало бе Словото"
Ще прочета десета глава от евангелието на Йоана.
"Духът Божи"
Едно малко размишление. "Красив е животът" Драматичен е животът на Христа по отношение епохата, в която е живял. Не само тогава е драматично, драматичен е и сега. По някой път вие се смущавате защо ви се случват някои работи. Всичките хора имат желание да живеят добре. Всеки, който се роди на земята, иска да живее като в рая. А пък някой път трябва да живее като изгнаник. По някой път ние не разбираме онези, които ни обичат. Още не знаем по кой начин да се прояви любовта. Едно житено зърно има съзнание, какво ще мисли, като го изваждаш от хубавото място и го посаждаш? Но ти си имаш намерение, знаеш защо го посаждаш. Друго житено зърно вземеш, извадиш го, туриш го на воденицата, смелиш го на брашно. Не знае житеното зърно защо го смилаш на брашно, ти знаеш. След като са го мъчили на хромеля*, ти плащаш. Плащаш на воденичаря, дето го мъчи на камъните. Ти го взимаш, туряш го в чувала и казваш: "Това е волята Божия." Туй е твое разбиране. Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Учителят учи учениците, който не знае, плеска му по една плесница, натупа го, казва: "Такава е волята Божия." Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Сега често ние имаме свои разбирания, искаме да заставим някой път природата да постъпва така, както ние искаме. Малкото дете, което майката родила, по някой път се сърди на майка си. Карат го да яде, казва: "Няма да ям." Защо се сърди, то знае. Майката го бие. Защо го бие майката? Тя знае. То опитва майка си, която го обича, дали ще го бие, като не яде. Майката иска да покаже, че любовта потупва по някой път. И тя доказва фактически, че го била за добро. Дали е за добро, е въпрос. Детето бият веднъж, дваж, триж, и то все вярва, че е за добро. Сега, ако те бие един невежа, ще ти предаде своето знание по гърба. Ако ти пиеш една горчива вода, тя ще ти предаде своята горчивина, ако пиеш сладка вода, ще ти предаде своята сладчина. Питам: в какво седи злото? Злото седи, че като те бие невежият, то е горчивината, умният като те бие, то е сладчината. След като те бие един умен човек, казваш: "Добре стана." Допуснете, че * хромел - воденичен камък. твоят крак е изкълчен. Един човек, който разбира от изкълчения крак, изтегля крака, намести го и болката престане. Дойде един невежа, който не разбира от туй изкуство, върти ти крака и ти увеличава болката. Всеки, който увеличава болката на човека постоянно, той не е от учените. Сега вие по някой път се намирате в едно противоречие със себе си: не знаете туй, което вярвате, дали е право, или не. Искаш да направиш нещо, не знаеш дали трябва да го направиш, или не. Тогава трябва да имаш една мярка. Ако в дадения случай не знаеш кое е право, тогава с какво ще мериш нещата? Има едно заблуждение: всякога, когато ние се колебаем дали е право нещо, въпросът е друг. По някой път една мома, която иска да се жени за един момък, не знае обича ли го, или не го обича. Въпросът не е дали го обича, или не. Как няма да знае? Казва: "Не зная дали го обичам, или не." Сега разсъждавам по следния начин. Искам да извадя друго заключение. Не мислете, че искам да говоря за вашата любов. То е ваша работа. Каква е вашата любов не зная, нито вие може да знаете каква е моята любов. Сега възможно ли е да приема захар и да не разбера дали е захар, или не, дали е сладка? Щом не знаеш, ти не я опитваш. Ти трябва да чувстваш дали обичаш някого. Любовта никога не иде от знанието. В любовта се намесват чувствата. Когато момата се пита дали го обича, или не, то е въпрос дали има парици, или не; дали има апартамент, или не; ще може ли да живее добре с него, ще може ли да є доставя достатъчно храна, ред материални работи влизат. Тя иска да знае какъв е неговият характер. Питам: защо човек ще се свързва, да си създава нещастие? Тя трябва да го обича. Мислите ли, че от деня, от който тя го обикнала, оттогава е започнала нейната любов? Човек с някои хора е живял дълго, и не ги обича. Други за първи път среща, и ги обича. Как ще обясните въпроса? Аз представям въпроса съвсем ясно: дадат ми мухлясал хляб, не го обичам, дадат ми пресен хляб, обичам го. Кои са причините? Онзи, когото обичам, съдържа нещо в себе си. Онзи, когото не обичам, не съдържа в себе си. Искат да ме убедят, че мухлясалият хляб е хубав, да го обичам. Искат да ме убедят да обичам лошия човек. Че как ще го обичам? Как да обичам месо, което се разлага? Как ще обичам пари, които не струват нищо? Защо ще ги обичам, да си губя времето? Целият свят седи от известни понятия на миналото, което донякъде има истинност в себе си. Ти, ако не разбираш законите на твърдата материя, ако ти не разбираш законите на жидката материя, на въздухообразната и на етерната материя, ти ще се намериш в едно голямо противоречие със себе си. Вземете запример думата учи какво значи. Но ако на тази дума учи се тури едно к пред нея, какво ще стане? Куче, което учи. Какво разбирате под това? Най- първо разбирате едно животно с дълга муцуна, козина има, обича да лае, не мисли. Но вие се заблуждавате. Кучето има такъв нюх за разпознаване, като че е някой физиономист, френолог - интуиция има. Като влезе някой човек в двора, веднага го познава дали е добър човек, или е лош. Щом е лош, изтегля опашка и не я мърда. Щом е добър, мърда опашката си, лае, познава го, че е добър. Щом изтегли и не я мърда, няма доверие в него това куче. Във Варненско, в едно село, имаше само един, когото кучетата не лаеха. Наричаха го Дели Васил. Обичаше да попийва, интересен човек. В който двор влезеше, не го лаеха кучетата, и най-лошите кучета не го лаеха. Всички други лаеха, Дели Васил не го лаеха. Казвам, по-добър човек от него нямаше. Лудия Васил кучетата не го лаеха. Обичаше да пие винце, ракия, но беше готов да даде всичко, да се жертва за когото и да е. Дели Васил кучетата не го лаеха. Казвам, тия кучета, които имат разбиране за човека, глупави ли са? Ако влезе някой поп, лаят го, ако влезе учител, лаят го - не го признават за учител, за поп. Дошъл някой чиновник от високо положение, не го признават, но Дели Васил, признават го, като че той носи тапия. Кучето, то е една степен на развитие. Цялото органическо царство, всичките растения са училище на човешката душа. После, рибите, млекопитающите, това са школа, през която човешката душа трябва да мине да научи нещо. Онези, които не знаят, ще се намерят в противоречие: защо трябва да влиза в рибите, в птиците? Мислите ли, че човек в тази си форма, която има, сравнен с един ангел, е нещо? Мислите ли, че сегашното тяло е нещо много благородно? От пъпа надолу то е една фабрика, в която има големи нечистотии. Благодарение, че всичките тези нечистотии са херметически затворени, ако те можеха да излизат на порите на човека, до човека не можеше да се седи. Един ден така трябва да станем, че в човека да няма нечисти материи. Как да се постигне това? Има известни закони. Ние, съвременните хора, не възприемаме една храна, която Бог е създал за нас. Мислите ли, че онзи вълк, който яде овце, върши волята Божия? Мислите ли, че онзи паяк, който прави своите нишки, Бог го е научил на това? Не, той си изкарва лесно прехраната, казва: "Това е мое разбиране за живота." Ние сега живеем по своему. Като страдаме, ние образуваме един живот неестествен. Казваме: "Защо Бог е създал така света?" На Господа насън не му е идвало туй, което ние вършим. Ако четете пророците, казва Господ: "Мене наум не ми идваше това, каквото говорят пророците." Мислите ли, че се изисква голямо знание да познаеш един човек добър ли е, или лош? Добрият човек гори, гори и свети. Лошият човек не гори, не свети. Лошите хора казват, че изгорели. Те лъжат. Как ще изгорят? Казват: "Изгори ме." Който гори е винаги добър човек. Лошите хора винаги употребяват изгори ме. Да гориш, то е човещина. Като не гориш, това не е човещина. Тяхното понятие какво е? Има хора, които не искат да страдат. Този, който не страда, е лош човек. Който страда, е добър човек, нищо повече. Понеже, който не страда, той е в застой, който страда, той расте. Неразбиране има. Някои мислят, че в страданието човек губи. Човек в страданията всякога печели. Няма същество в света, което страда, да не печели. То е един Божествен закон. Всички същества от най- великите, които слизат на земята, трябва да страдат, понеже, ако не страдат, нищо не може да печелят. Сега не казвам да викате страданието. Ако пишете едно дълго писмо, няма ли да ви отмалее ръката? Или умът ви не може да се измори, ако пишете поетически? Знаеш колко мъчно се пише поезия? Знаеш един певец колко мъчно е да изпее една песен? Сега вие предполагате най-добрите условия. Един човек може да се намира в много неблагоприятни условия. Да кажем, ако ти изгубиш онова самообладание на волята си, веднага ще изгубиш всичката си топлина. Щом се разсърдиш, ти изгубваш топлината си и ставаш малко по-дребнав. Ако постоянно се сърдиш в себе си, не може да очакваш да те обичат хората. Вие като се разсърдите, ще ви обичат ли? Децата ядат бой, понеже искат да накарат баща си и майка си да ги обичат, когато се сърдят. Онези от вас, които сте бащи, налагате с тояга със закон. Питам сега: защо майката бие детето? Аз съм привеждал този пример. Тук, в България, почти същия закон на възпитанието имаха. В България, когато започна обучението, най-първо учениците, които бяха лениви, биеха във фаланга. Имало две дървета, ще турят краката на ученика във фалангата; като го положат на земята, други двама ученика ще дигнат краката и учителят с тоягата бие. И действително тия ученици са станали учени. Намериха, че това не е практично, да се сваля ученикът, да тури краката във фалангата, да дигнат краката други ученици и учителят да бие. След туй този метод се замени с по- практичен метод. Един от учениците ще вземе виновния ученик за ръцете и краката и ще го тури на гърба си, учителят ще го бие по задницата. Намериха, че и този метод не е практичен. Учителят доста енергия харчи, усеща ръката си отмаляла от биенето. Третото положение: започнаха учениците да ги турят на колене долу на земята, някой път туряха мамулени зърна под коленете. Но намериха, че и този метод не е толкова практичен. Четвъртият метод: една дрянова пръчка, доста дълга, взема учителят и който не знае, бие по ръцете. Учителят казва: "Дай си ръката." Ученикът даде си ръката. Учителят го удари по едната и по другата ръка. Най-последният метод е плесницата. Дойде учителят, удари плесница отляво, отдясно, свърши се въпросът. Сега сме дошли до плесниците. Всички тия методи са, за да заставят децата да учат. То е един неразбран въпрос. Всички вие сте бити. Негодували сте от биенето. Вие, които сте негодували от биенето, употребявате боя. Аз се чудя: ние, които негодуваме против биенето, защо го употребяваме? Трябва да го отхвърлим, то не е потребно. Причините за биенето в света са, че ние сме на физическия свят. Боят произтича от единствената причина, че ние сме на физическото поле: той е едно проявление на физическия свят, понеже на физическото поле господарува Марс, активността. Винаги методът на Марс за възпитанието е дървото. Първото нещо, трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическото поле, който дойде на земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затуй те казват: "За децата дърво има." Вие се подчинявате на този закон. Казвате: "Какво трябва да направим?" Ще влезете в света на чувствата, на усетите. В духовния свят с думи стават работите. Няма да има никакъв бой. Като влезеш в Божествения свят, само с мисъл става. Щом помислиш, че не постъпваш добре, веднага ще изправиш поведението. В духовния свят, като почувстваш твоето страдание, и твоето страдание ще изчезне. Затуй на физическото поле ние не искаме да страдаме. Всеки човек, който не страда, живее на физическото поле. Всякога хората на физическото поле ще турят някой виноват. Евреите на физическото поле разбираха, че Христос е виноват, казваха: "Този човек в Римската империя ще ни създаде голямо нещастие. Не ни трябва неговото учение. Като народ ще ни унищожи. Не внася нещо ново в света." Казвам сега онзи извод, който навеждам в живота. Всички ние, които се подчиняваме на Марс на физическия живот, ние се осакащаме. Три звена има, които са свързани в едно, сега на земята господаруват три планети от астрологично гледище: Марс, Юпитер и Меркурий. Юпитер се занимава с духовния свят, Меркурий - с Божествения свят. То са астрологически философии. Но казвам: Божественият свят е свят на мисълта, духовният свят е свят на чувствата, физическият свят е свят на действията. Външен свят е той. Във физическия свят тебе не могат да те обичат. Тебе ще обичат тук, както обичат Бога. Ако ореш, ще те обичат и малко слама ще ти дадат. Като кон може да теглиш каруцата, камшик ще има. Та казвам, ние искаме на физическия свят да внесем Царството Божие. То е невъзможно. На физическия свят ще има хромел, ще мелят житото, ще го месят, ще го турят на фурната, ще го пекат, ще го вадят. Всичките престъпления, които съществуват днес, се дължат на нашите физически разбирания. След като разберем криво света, искаме да кажем, че Бог така го създал. Ако четете Стария Завет, когато Бог изведе евреите из Египет, които страдаха, египтяните искаха да ги унищожат. Като влязоха на Ханаанската земя, наместо да научат, те, като завладяваха народите, ги изколваха всичките, и мъже, и жени, оставяха девиците. После, прекарваха ги през диканя. Та нали еврейският народ е избран, трийсет и три хиляди обещания имат от Бога, какво ще научите? Той е пример в света. Ти може да си роден царски син, ако не живееш както трябва, ще страдаш, макар да си царски син. Може да си последен овчарски син, ако изпълняваш Божия закон, по-малко страдания ще имаш. Та казвам, ние, съвременните хора, трябва да се решим да изпълним волята Божия. Геройство е сега да заменим наказанието, с какво да го заменим? Искаш да накажеш някое дете, накарай го десет пъти да иде на чешмата да донесе вода. Искаш да накажеш дъщеря си за неподчинение, накарай я да пере дрехите или да вакса обущата на баща си или братята си, или да измете всичките стаи с метлата, или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. Туй за наказание. Който е виноват, да сажда ябълки, сливи, круши, плодни дървета, лози да сади. Казват: "Как трябва да се възпитават децата?" Някой като сгреши от вас, да иде да посади десет плодни семки или сто семки, или лози да сади. Дали ще станат, или не, да сажда. Сега съдим по стария начин и казваме: "Този не живее добре, онзи не живее добре." По този начин светът никога няма да се поправи. Дотогава, докато следим своите погрешки, няма да се поправим. Ако аз искам да стана певец, няма да ходя да слушам онези, които не знаят да пеят, тия, невежите, няма да ги слушам, няма да ходя да слушам как лаят кучетата, как грачат гаргите, но ще ида да слушам как пеят славеите, ще слушам най- добрите певци. Те може да ми предадат нещо. Ние трябва да ходим, добрите хора да търсим, да видим те как живеят. От тях ще научим нещо. Най-добрите хора трябва да ги намерим където и да са. Аз по някой път, като искам да имам хубаво разположение, посещавам черешите. Ида при някоя череша, туря си гърба, помилвам я, казвам: "Ти никога лоша дума не си казала, кой как дойде, дадеш от себе си. Искам и аз да науча този занаят. Не се сърдиш, качват се по тебе." Отида при някоя ябълка, и от тях се уча, казвам: "И от вас мога да се науча." И при сливите ходя, и при лозите ходя, казвам: "Вас ще ви режат, не се сърдите, пак давате грозде на хората. Тези, които ви мъчат, на тях плод давате. Искам да ви подражавам." Препоръчвам и на вас така да правите, и вие да посетите лозите. Аз ви препоръчвам да идете при някой човек. Виждам някоя мома плаче, не ражда грозде. Някое дете плаче. Мислите ли, че тази лоза, която ражда сладкото грозде, която знае да събира слънчевата енергия по особен начин и да образува това, сладкото, грозде, че тази лоза не е умна? Има едно разумно същество, което живее в нея. Те са спящи ангели, които са дошли само да дадат пример на хората на самопожертване. Дали вие ще вярвате, то е друг въпрос. Някой път вие мислите, че като не вярвате, минавате за много учени хора. Неверието в света тоже трябва да съществува. Вяра да, но да не вярваш в какво? Да не вярваш в слънцето, да не вярваш в любовта, да не вярваш в Божията мъдрост или в истината, да не вярваш в живота, да не вярваш в свободата, да не вярваш в знанието? Тогава в какво трябва да вярваш? То са положителни работи. От любовта, като вярваш, ти приемаш живота. Като не вярваш в любовта, ти изгубваш живота. Като вярваш в мъдростта, ти придобиваш знания. Като не вярваш в мъдростта, ти изгубваш знанието. Като вярваш в истината, ти придобиваш свободата. Като не вярваш в истината, ти изгубваш свободата. Питам, кое е реалното в света: което печели или което губи? Което печели. Казвам, всички, които са говорили за Бога, казват, че Бога може да намерим в малките деца. Защо се дават малките деца за пример. Понеже децата вярват. Едно от хубавите неща: каквото да му кажат бащата, майката, преди да са го излъгали няколко пъти, то вярва. Като го излъжат два-три пъти, престава да вярва, става учено. Питам сега, мислите ли, че ние с нашето неверие може да влезем в небето? Не. Защото надеждата е физическият свят, вярата е духовният свят, а любовта е Божественият свят. Тия подразделения, те са достъпни неща. Но любовта е нещо недосегаемо, хората хиляди години има да живеят, за да я разберат, то е един особен свят. Туй, което ние наричаме любов, то е Божественият свят. Ти, като влезеш в Божествения свят на любовта, ти ще бъдеш щастлив, всичко ще забравиш и нищо няма да те смущава. Няма да има никакво смущение. Ще имаш всичките възможности да помагаш на себе си и на другите. Сега мнозина от вярващите си влияят един на друг, всички се докачват, че не се обхождали с тях. Тогава геройство е поведението на слънцето: между всичките тия тъмни планети единствено то свети и прави видна нашата земя, прави видни Юпитер, Сатурн. Ако бяхме останали на Сатурн, на Юпитер, всички щяхме гладни да останем досега. Благодарение на слънцето, единственото, в което трябва да вярваш, то е Бог, то е слънцето, то е животът. Слънцето е образът на Бога. Туй, което внася в нас живота, то е Бог. Туй, което внася в нас тия, благородните, чувства в нас, то е Бог. Онова, което внася мисъл в нас, то е Бог. Това, което иде там, трябва да държим постоянно. Дотогава, докато се държим, ние ще разберем Неговата воля. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, това е Бог. Ние търсим някои книги, да ни покажат къде е Господ. Оставете философските разсъждения за Бога. То е външна страна на живота. Ако остане философите да ви доказват какво нещо е захар, може десет, двайсет, сто милиона години да минат, и никога няма да имате едно вътрешно понятие. Този въпрос за пет минути може да го знаете, ще видите захарта сладка ли е, или не. В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло. Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината. Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината. Знанието без любов е неприложимо. Свободата без любов е неприложима. Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно. И следователно новият свят, който иде, новият порядък, започват от любовта. Туй е казано в Евангелието: "Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите онова, което ви казвам. Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя." Туй е изводът: това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа. Бог е любов. Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад. Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. Нали съм ви предал онзи пример, като влязъл един богат човек в ада и от хиляди години се молил да излезе. Най-после Бог казва: "Вижте този, няколко години се моли, вижте дали не е направил някое добро в книгата на живота. Ако е направил едно добро, може да го изведете из ада." Като разровили, видели, че за няколко хиляди години направил едно добро, дал един морков на един беден човек. Господ казва: "Дайте да се хване за моркова и така го изкарайте из ада." Като се хванал той, за него се захванали много други души от ада, цяла редица. Като ги видял, казва: "Този морков е мой, какво сте се хванали." Веднага скъсал се морковът и той пак паднал в ада. Това са хората на крайното користолюбие. Че нека всички излязат из ада с неговия морков. Често сега се проповядва спасението. Всеки иска да спаси себе си. Вие, като се спасявате, тези за вашите крака, които са се хванали, не крякайте за вашия морков. Ако с вас излязат хиляди хора, благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате. То е законът за безкористието на света, трябва да влезе между вярващите. По стария начин ако вярваме, всички ще имаме противоречия: примирение, караница, примирение, караници, примирение. И никога няма разрешение. Пък този свят е такъв, понеже недоимък има в света, във физическия свят. Любовта е единственото нещо, което носи храната, което носи живот в себе си. Защо ви е един свят без живот? Защо ви са хубавите, красивите дрехи при едно болно тяло, при една проказа или при един съвременен сифилис? Какво те ползуват хубавите дрехи, хубавият апартамент? Аз бих предпочел, не бих предпочел, но винаги предпочитам колибата със здравето, отколкото палат с проказата и със сифилиса. Какво е грехът в света? То е една духовна проказа. То е користолюбие. Аз наричам проказата безлюбие. Първото нещо: трябва да се освободим от проказата. Единствената сила, която може да ни избави, е любовта. Само любовта цери проказата. Христос лекуваше проказата, но с любовта може да лекуваш. Проказата е един нисш живот. Само висшият живот може да измени състоянието на проказата. Та това противоречие, казваха Му: "Бяс има, луд е, що Го слушате? Той няма понятие за живота." Разделени бяха помежду си, казват: "Как може луд човек да отваря очите на хората и да лекува прокажени?" Ако ние говорим сега в себе си истината, от коя категория сме? Казват: "Не си струва човек да ходи по пътя на истината. Не си струва човек да бъде толкова справедлив." Една справедливост, която произтича от любовта, не е механическа справедливост. В света тепърва се нуждаем от една справедливост на любовта. Да ценим. Любовта цени живота, любовта цени знанието, любовта цени свободата, любовта цени всичките най-малки добродетели и всяка малка постъпка любовта я цени. Ние сме толкоз чувствителни за една малка услуга, която хората могат да направят. Не само това, но на едно животно като направиш една малка услуга, и то я помни. Има растения, като им направиш една малка услуга, като ги полееш, помнят. Има растения, като се приближиш, радват се. Едно растение като те обикне, ако не го посетиш, увяхва. Има растения, като ги извадят из къщи, увяхват, като ги върнат вкъщи, освежават се. И растенията обичат. Ние, съвременните хора, се нуждаем от Божествената любов. Не трябва да се отдалечаваме от Бога. Всеки, който казва, че Господ е някъде, не го слушайте. В Бога живеем, съществуваме и се движим. Ние сме в Бога, но трябва да оставим Господ да живее в нас. Ние сме в Бога, сега да оставим Бог да се всели в нас по закона на свободата. Това е спасението, това е избавлението на човека - когато той доброволно допусне Бог да се меси в неговия живот. Нас, съвременните хора, ни е страх Господ да се намеси. Ние ще страдаме, мислим, ако се намеси. То е едно заблуждение. В момента, в който допуснем Той да се намеси в нашия живот, целият свят ще се отвори, ще имаме други проспекти. Майката щом допусне Господ да се меси в нейния живот, дъщеря є, синовете є ще я обичат, мъжът є ще я обича. Учителят, който допусне Господ да се намеси в неговия живот, учениците му ще го обичат. Господарят щом остави Господ да се меси в неговия живот, неговите слуги ще го обичат като синове. Като допуснем Господ да живее в нас, и растенията, и камъните, и водите, и реките, и въздухът, всичките планети ще ни обичат, навсякъде ние ще бъдем добре дошли. Без Господа ние ще бъдем странници в света като блудния син, който яде рожкове. Като му дойди наум, че той трябва да обича, да се върне при любовта на баща си, веднага видя, че баща му е приготвил една отлична трапеза. Имаме добрия пример. Казвам, дайте свобода на любовта във вас и не є се сърдете. По някой път любовта, като дойде, тя ще изчисти нечистотиите. Вие се заблуждавате, мислите, че тя образува тия нечистотии. Тя, като дойде, ще ви очисти от всичките нечистотии. Няма да мине дълго време, и всичко нечисто ще изтече и ще започне да тече бистра вода, чиста кристална вода, ще започне новият живот. Вие ще бъдете здрави, щастливи, ще се радвате на благото, което Бог ви е дал на земята. Ще се радвате, че имате приятели, че имате синове, дъщери, ученици, всичко, каквото искате да имате. Всичко, за каквото копнее вашата душа, ще го имате, само ако имате любовта. Няма да говоря за истинската любов, защото любовта е една. Щом допуснете да царува тя в нас, тя ще внесе всичките блага, които има. Казва Христос: "Истина ви казвам, Аз съм вратата." Любовта е вратата за ония блага, които ние очакваме засега за физическия свят, за духовния и за Божествения свят. Само любовта е врата да бъдем щастливи на земята, само любовта е врата да бъдем щастливи в духовния свят и любовта е врата да бъдем щастливи в Божествения свят. И в трите свята ще бъдем щастливи. Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, то е Божията любов. Ценете любовта на онези, които ви обичат.
"Отче наш"
Девето утринно слово 11 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София - Изгрев
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
"Добрата молитва"
"91 псалом"
"Молитвата на Царството"
Ще прочета двайсет и четвърта глава от евангелието на Матея.
Ще прочетем от книгата "Божественият и човешкият свят" някои страници, да видим какво съдържа годината, какво съдържа първото число, второто, третото, четвъртото число и разните комбинации на числата. Прочетете следните страници: 1, 2, 4, 9. (Прочетоха се 1, 2, 4 и 9 страници. Прочетоха се и следните страници: 16, 19, 42, 92, 94, 142, 194, 200, 300, 400, 409, 450, 451, 452, 453, 454, 455 и 456.) Причините, които спъват човешкия живот. Най-първо, човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила. Силата на човека зависи от светлината, която има, светлината зависи от човешката мисъл, човешката мисъл зависи от любовта, с която човек е свързан. Ако нямате вие любов, мислите ви няма от какво да черпят сила. После, ако вие нямате вътрешна топлина. Аз говоря за топлината, която не се губи. Често ръцете ви изстиват, краката ви изстиват, значи нямате онази истинска топлина. Топлината, която се мени, това е едно неуравновесено състояние. Човек, на когото ръцете и краката изстиват, той е беден, той не е богат. Да кажем, вие казвате, че вие обичате Господа, и при студено време ви изстиват ръцете. Ако обичате Господа, ръцете ви няма да изстиват и краката ви няма да изстиват. Казвате, че сте беден. Беден сте по същата причина, че топлина нямате в себе си. Ако нямате някоя пещ, как ще си опечете хляб? Или ако няма в света топлина, как ще се роди житото? Казвам, съществува една аналогия. Земята е една книга написана. Ако поставите мъжа на северния полюс и жената на южния полюс, какво ще родят? Казвате: "Човек да живее сам." Значи да е на северния полюс мъжът и жената сама да е на южния полюс. Какво има на полюсите? Сняг натрупан, може би някъде има десет метра лед и сняг. Какво представя този лед? То е човешкият егоизъм - човек от сутрин до вечер мисли само за себе си. Че кокошката мисли само за себе си, клъвне едно зрънце, второ, трето. Намери я лисицата, и тя я клъвне. Питам, кой печели? Кокошката прие зрънцето, лисицата прие кокошката. Какво стана? Дтйде човекът със своята пушка, гръмне, убие лисицата, тури я на врата си. Започват да го хвалят хората, че носи лисича кожа. Ще ви разкажа един обикновен разказ. Една красива българка се оженила за един българин. Тя много ценяла лисичите кожи. Той є обещал, че ще є направи едно кюркче*, отвсякъде заобиколено с лисича кожа. Случило се така, че той не можал да є направи кюркчето. Тя ми казваше: "Очите ми ще останат отворени за кюркче." Не е щастлива, понеже лисицата не е дошла. И нас ни липсва лисичата кожа. Не се интересуваме от живота, от любовта, но се интересуваме, че кюркчето го няма или лисичата кожа я няма, някое малко удобство. Тази българка ми казваше: "Защо не дойде лисичата кожа, защо кюркчето не дойде?" Казвам є: "Знаеш ли да четеш?" "Не зная." Рекох: "Защото не си ходила на училище." Много красива, но не се е учила. Казах є: "Като свършиш училище, кюркчето ще дойде." Не е лошо да носиш лисича кожа, но лисицата е много умна, политика има в тях. Като вземе кокошката, кучетата я гонят, върти опашката насам-натам, кучето гони опашката. Тя я върти нагоре-надолу, настрани и кучето, като гони опашката, мисли, че гони лисицата. Замине си лисицата и като дойде в гората, скрие се. При това муцуната є е тясна, мисли лисицата. Както е името на лисицата, много добре є е името - първият елемент показва, че тя всякога мисли за Господа. Като хване една кокошка, благодари, казва: "Господи, отлични същества си създал. Колко сладко месце има. Пък като я хванах, попя ми, кречи, знае да пее, певица е." Само лисицата е недоволна от хората, казва: "Че когато аз правя добро в света да хваля Господа, когато хвана някоя кокошка, за да видя колко е добра, те ме претрепват. Хората, ако лисицата изяде една кокошка, я претрепват, теглят є куршума. Човек като изяде кокошката, няма никакъв куршум. Че каква справедливост има?" Спор има между лисицата и човека. Казва човек: "Аз трябва най-първо да опитам, понеже съм най- разумното същество, да видя кокошката сладка ли е, че тогава ти. Ти, като лисица, нямаш право." Та казвам, законът е верен. Хубавите книги са за умните хора, чистият въздух е за здравите хора, за добрите хора, за силните хора. Да имаш едно добро чувство, то е като един скъпоценен камък, който може да ти вземат. Като имаш един скъпоценен камък, трябва да знаеш как да го пазиш. Защо са ни драгоценните чувства, ако не знаем как да ги пазим? На съвременните хора Бог им дал отначало. Сега трябва да се повърнем към онова положение, което носи щастие. Не разбирайте, че щастието в света е само за един човек, защото всичките души са излезли от Бога, имат еднакво право. Само като слизат на физическото поле, законът се изменя. Щом слезете на физическото поле, доброто и злото се сменят. Злото и доброто постоянно се сменят в човека, тъй както се сменят денят и нощта. Както се сменят зимата и лятото, така се сменят доброто и злото. Сега ние наричаме за нас онези неща лоши, които за нас не носят никакво благо в света. Защото, ако вие нахраните едно петмесечно дете с твърда храна, какво ще му създадете? Значи твърдата храна не е за децата. Злото е твърда храна в света, злото в света не е за хората, то е за боговете. Боговете имаха право да ядат от * кюркче - кожухче. дървото на познание доброто и злото. Защото Бог е, Който е създал всичко. В Божествения свят има само любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до ангелския свят. Злото е само на земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само любов. Ние, хората на земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада. Щом идем при Бога, къде ще бъдем тогава? Та казвам, трябва да излезем из онова човешко разбиране в гъстата материя. Ние търсим своето щастие там, дето не можем да го намерим. То е неустойчиво. Вие, ако искате да намерите вашето щастие вън от Бога, вие се заблуждавате. Защото един скъпоценен камък може да се разложи, един човек може да умре. Даже и да бъдеш ангел, и между ангелите може да се зароди едно противоречие. Че някои от тия ангели напуснаха своята първична чистота. Няма да ви разправям коя е причината за това, то е разбиране. Ангелите имаха разбиране, казват: "Да опитаме." И опитаха работата. И ние опитваме. Казвам, дотогава, докато ние търсим своето щастие вън от Бога, никога няма да бъдем щастливи. Невъзможно е. Защото онзи, който се ражда, се радва, но който умира? Когото назначават за чиновник се радва, но когото уволняват? Който отива на войната, че не го засягат куршумите, се върне с всички свои знаци, за герой минава. Онзи, на когото кракът е откъснат, ръката е откъсната, очите пострадали, главата пукната на десетина места или някой куршум има в мозъка си - като се върнеш, какво ще имаш, ще бъдеш ли щастлив? Съвременните хора проповядват едно щастие. Докато седят човешките парє в твоя ум, ти щастлив не можеш да бъдеш, докато красивите дрехи седят в твоето сърце, ти щастлив не можеш да бъдеш. Ти, като уповаваш на дрехите, които хората са създали, да се облечеш, то е изгубена работа. Ако ти не можеш да облечеш себе си, своето тяло, с истината и ако ти не можеш да облечеш своето сърце с любовта, и ако ти не можеш да облечеш своя ум с Божествената мъдрост, твоята работа е изгубена. Обличането е дреха, да бъдеш облечен с ония дрехи на истината. Не сме против модата, но най-хубавата дреха носи истината. Тя е по-красива, отколкото на райска птица, дрехата на истината е по-красива, отколкото дрехата на райската птица. Всички разумни същества се стремят да се облекат с най-хубавата дреха на истината, с най-хубавата дреха на любовта и с най- хубавата дреха на Божията мъдрост. Само така облечени ние може да разберем какво Господ е предначертал заради нас. Докато не сме облечени така, ние сме голи. Голият човек щастлив не може да бъде. Гладният щастлив не може да бъде. Жадният щастлив не може да бъде, вода трябва. Невежият щастлив не може да бъде, знание трябва. Болният човек щастлив не може да бъде, здравето трябва да дойде. Та вие казвате, че в оня свят ще идете. Щом си облечен с дрехата на истината, ще идеш, щом не си облечен - из рая навън. Кога изпъдиха из рая Адама и Ева? Когато оголяха. Казват, че в рая били хората голи. Погрешно е, Адам беше облечен в царска мантия. Като съгрешиха, стопиха се дрехите, оголяха и Адам, и Ева. Господ им казва: голи не може да останат, направи им кожени дрехи и показа им пътя навън. Защото в рая без дрехата на истината не се живее. Вие сега искате, без да сте облечени в дрехата на истината, без да сте облечени в дрехата на любовта и без да сте облечени в дрехата на мъдростта да идете в оня свят. То е невъзможно. Всичките хора носят едно криво разбиране. Младата невеста очаква да я облекат. Онези, които се женят, булски дрехи им правят. Но питам, колко булки има досега, които са останали неизпъдени из рая? Когато умре човек, не го ли изпъждат из земния рай навън. Та човек извън земния рай може да го изпъдят и из небесния рай може да го изпъдят. Единственото положение, в което ние може да седим на земята, по човешки говоря - дотогава, докато имаш дрехата на любовта, ти си в безопасност. Тази дреха те защищава от нещастията на живота. Дотогава, докато твоят ум е облечен в дрехата на мъдростта, ти си в безопасност. Докато душата ти е облечена в истината, ти си в безопасност. Ако дойде някой друг да ви проповядва, че има някоя друга дреха, не вярвайте на туй. Каква друга дреха може да има? Има други дрехи, не че няма. Има една друга дреха, но за нея почти не се говори. То е дрехата на човешкия дух, от който са излезли другите дрехи: дрехата на любовта е излязла от духа, дрехата на мъдростта излязла от духа, дрехата на истината е излязла от духа. Онова, което духът е създал, е Божествено. Апостол Павел казва: "Да се облечем, да не се намерим голи." Ако умреш, и си гол, пак трябва да се върнеш на земята, голи хора в небето не отиват. Ти трябва да идеш с царска дреха. Че казва: "Като умреш." Защото ти, като умреш, ще съблечеш кожената дреха. Понеже, като ви изпъдиха из рая, туриха ви кожени дрехи и - навън из рая. Навън с кожените дрехи. Сега, за да влезете в рая, трябва да съблечете кожените дрехи, както човек се съблича, за да излезе из рая. Като излязоха из рая, трябваше да се съблекат от красивата дреха и да облекат кожената. Сега, за да влязат в рая, трябва да се съблекат от кожената дреха и да облекат първата дреха. Вие сега мислите: "Каква е тази дреха?" Щом човек се облече в дрехата на истината, целият живот се изменя, той има на разположение всичко, той не може да бъде нещастен, той не може да умира, няма от нищо да се бои, в него ще има само едно желание: да върши Божията воля, да служи на Царството Божие и да прославя името Божие, да се радва на благата, които Бог е създал. Дали е на земята, дали е между ангелите, или в небето, за него е навсякъде едно. Като има тия дрехи, Божественият свят е навсякъде. Вие по някой път мислите, като идете в небето, разбирате, че небето някой път е на земята. Какво е разбирането на една мравя за слънцето? Мравята е сляпа за всичките блага, които Бог е създал. Ако на една мравя разправяте, че има музика, че има църкви, че има свещеници, одежди, казва: "Кой ги знае." Сега, когато говорим за невидимия свят, казвате: "Бива, бива." Разбирам да ядеш печена кокошка на земята или направена на чорба с яйце, но в оня свят какво ще ядеш? Не може да си представи какво ще яде без кокошчица, без винце, без ракийца. Но казвате: "В оня свят юрган ще има ли, мек креват ще има ли, спане ще има ли, апартамент ще има ли?" То е мравешко разбиране. Сега може да кажете: "За кого се говори, за нас или за другите?" Учените работи са за учените. Любовта е за любещите. Мъдростта е за онези, които се учат. Истината е за онези, които работят. Човек, който не разбира истината, силен не може да бъде. Човек, който не разбира любовта, щастлив не може да бъде. Човек, който не разбира знанието, светлина не може да има. Та казвам, най-първо, изпъдете от себе си всичко онова, непотребното. Знаете как се изпъждат работите. Един евреин го приели в рая, в Царството Божие. Излъгал апостол Петър по един начин, че той е единственият евреин, който се обърнал към Бога и казва, че ще иде да каже на Господа, че той е намерил един начин, с който може да се обърнат всичките евреи да обичат Господа. Апостол Петър го пуснал в рая. Но като го пуснал, той бил адвокат, и в небето вземат някакво решение, той казва: "Не може", започва да критикува. Не може да го изпъдят. Като влезеш в рая, не може да те изпъдят. Рекат да направят нещо, той ще си даде особено мнение. Започнали да мислят по кой начин да го изпъдят, че той да се не досети. Някоя работа започват, той всичко знае, казва: "Аз тази работа мога да направя." Един ден казват, че невидимият свят ангажирал едно голямо предприятие на земята, искат да пратят някого. Той казва: "Аз ще ида." Като дошъл на земята, затворили рая и сега никого не пущат. Казвам, всички ваши еврейски работи, пратете ги да вършат някакво предприятие тук, на земята. Да се освободи умът ви и сърцето ви. Най- първо, бъдете доволни всички в себе си от онова, което Бог ви е дал сега. Казвате, какво ви дал? Благодарете на Бога за очите си. Вие още не сте научили как да употребявате очите си. Виждате на четирийсет и пет градуса, на деветдесет градуса, на сто и осемдесет градуса, отзад не виждате, нагоре не виждате, не виждате надалече. Виждате на десет километра, на сто километра не виждате, на хиляда, на две хиляди. Очите, които Бог ви дал, имат особени лупи, можехте, като погледнехте, да видите какво става на слънцето, даже от земята може да видите, може да видите как живеят хората. После, къщите им можете да видите. И на месечината можете да ги видите. Сега даже с големите телескопи, които правят, и пак не могат да видят. Сега вие ще кажете: "Туй може ли, или не?" Аз ви казвам: това за вас е невъзможно, по никой начин, и цели сто години да се напъвате, пак не можете да видите какво става на слънцето; цели сто години да се напъвате, и в Индия да идете, на месечината да видите какво става не можете. Защото туй напъване е чисто по физически начин. Тебе те е страх да не умреш, тебе те е страх да не се разболееш, страх те е от сиромашията, страх те е от човешките мисли, страх те е от комарите, от бръмбарите. Ти имаш една малка къща, недоволен си от нея. Ако дойде едно разумно същество в твоята колиба, веднага твоята колиба палат ще стане с всичките удобства. Като си замине, пак ще бъде колиба. Вие сега на това няма да вярвате. Аз ще ви приведа едно доказателство, с което ще ви убедя, понеже е вярно. Едно доказателство, вие го знаете, само ще ви го припомня. Някоя мома види някой момък грозен, нищо не струва. Или момъкът види момата грозна. Види я някой друг момък, като насочи ума си, всичките казват, че е грозна, той казва, че е хубава. Вижда я красива. Как я вижда? Другите не я виждат красива, те нищо не дават за нея; той е готов заради нея да пожертва живота си, казва: "Вие не разбирате, душа има в нея. Какъв дух има, какво сърце, какъв ум, какъв ангел е, аз никога не съм виждал такава красива." Отвън я гледаш грозна, той къде вижда това? Всички тук нали това сте го опитвали? Няма някой, който да не е опитвал. Сега казвате: "Как сме се заблудили?" Тогава ли сте били заблудени, или сега, когато нищо не виждате, сте заблудени? Който вижда ли е заблуден, или който не вижда е заблуден? Какво е станало сега с вас? Станало е това, което стана с Ева. Тя като отиде при дървото, дойде черният адепт, казва: "Добър ден." Понеже беше доста учена Ева, казва: "Какво правите?" "Изучавам това дърво." "Намерили ли сте вътрешното съдържание, знаете ли какво се крие в това дърво?" "Човек, който вкуси от това дърво, става като Бога." "Тъй ли? Аз не зная." "Като Бога става." "Казано ни е да не го бутаме." "Вие не сте разбрали. Вие не сте от учените хора. Това го намерих аз, аз ви казвам една истина." Де е погрешката на Ева? Тя повярва. В какво трябва да вярваме? Според мене човек в три неща не трябва да мени вярата си. Щом вярваш в истината, не мени вярата си. Щом вярваш в любовта, не мени вярата си. Щом вярваш в Божията мъдрост, не мени вярата си. Светът надолу с главата да се обърне, не мени вярата си за нищо. Вярата за другите неща може да изменявате, но щом дойде до истината, не мени своята вяра. Някой път вие мислите дали ви обичат, или не. Защо се съмнявате? Ако вас не ви обичат, ще имате ли тия блага, които сега имате? Вие имате толкоз блага, какво има да се съмнявате, че не ви обичат? Какво сте дали сега? Каква признателност имате за тази обич, която имате? По някой път вие не можете да издържите на изпитанията. Всичките ви изпитания са книжни. Аз не съм намерил нито едно истинско изпитание. Христос имаше изпитания да носи греховете на хората. Той, без да е грешил, плаща за другите борчовете им, изплаща дългове, оправя чужди работи. Той да страда, разбирам, но вие от какво страдате? Преди години някои, които се връщаха от странство, казваха, че в странство оставят месото три-четири дни да стои, да започне да се вмирисва, тогава, казват, става по-добро за готвене. Също казваха, че българите не знаят как да си правят сиренето. В Швейцария го правят, и се развъждат червейчета. Българинът тлъсто сирене с червейчета не обича, българинът казва: "Аз от новата култура с червейчета сирене не искам да ям." Казват: "В странство, в новата култура, с червейчета правят сиренето." Българинът не вярва в туй и аз не вярвам в туй. Казва: "Кашкавал с червейчета не ям." Във всяка една работа, когато има червейчета, ние не вярваме. Разправяше ми един българин, много добър българин, не от нашите, казва: "Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса? Турил съм си правило: сиромах като дойде, да не го изпъждам. Една вечер дойде един, но той с въшки, остави ни толкоз въшки, че още от тях не можем да се освободим. Според тебе какво трябваше да направя?" Рекох: "Хубаво си направил, но още като дойде, трябваше да го пратиш на баня, да му съблечеш дрехите, да ги туриш в огъня, ризата, гащите, всичките дрехи да ги изгориш; да го острижеш по войнишки, и като се окъпе, да го облечеш в нови дрехи и тогава да го приемеш на гости. Да го приемеш по стария начин, защо ти са тия въшки? Въшки на гости не
се приемат." Дойде някой, че каже: "Ти трябва да ме приемеш с моите недостатъци." "Не, не искам твоите недостатъци. Твоите недостатъци, дрехите - в огъня. Ти при мене със своите недостатъци не можеш да дойдеш." И всичката погрешка е там. Младата мома приема момъка с погрешките му, момъкът приема младата мома с погрешките є. Без погрешки. Господ, когато ни приема, съблича ни. Не мислете, че може да идете да се оплаквате. Ще те съблече и - всичките въшки в огъня, във вечния огън. Душата ти е чиста. И тогава ще те облече с чисти дрехи. Имаме примера, който Христос даде. Онзи, със скъсаните дрехи, като се върна от своето странстване учен човек да стане, да свърши университет, пасе свинете, че не му даваха за учението и рожкове да яде, че се върна при баща си. Бащата, като се върна, казва: "Дайте хубавата премяна." На баня го прати, дадоха му пръстен, и само така го приеха. При Бога може да идете само добре облечени, с добре облечен ум, при Бога може да идете само с добре облечено сърце и при Бога може да идете с добре облечено тяло. Та казвам, понеже тази година е бездетна, и вие сте бездетни, нямате деца. Аз искам всеки от вас да има по едно детенце, момиченце или момченце. Всички, които сте тук, да родите по едно дете. Мъже, жени и децата, и те да родят. Сега вземете раждането в широк смисъл. Всеки човек, който има дух, душа, ум, сърце, той ражда. Раждането е Божествено. Казва: "Родени от Бога." Под думата родин, то е най-хубавото, което може да мислим. Роден от Бога не е нещо, което е добито, не е както раждат жените. Това не е раждане. Ти не можеш да родиш, ако нямаш любов, ти не можеш да родиш, ако нямаш мъдрост и знание, и не можеш да родиш, ако не си свободен и ако нямаш сила. Или тъй казано: ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на истината, ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на любовта и ако не си облечен в дрехата на мъдростта. Та казвам, в този смисъл ще кажем: "Да бъдем като децата." В детето трябва да се роди една хубава мисъл, във всяко дете, във всеки човек в сърцето, трябва да да се роди едно добро чувство, едно добро желание и във всяко едно тяло трябва да се роди една хубава постъпка, в съзнанието, в неговата воля. Казвам, като четете, краят на века кой е? Краят на века е когато престанат всичките престъпления. Хората няма да плачат, като затворници и врагове няма да се гледат, както лисицата и кокошката няма да се гледат. Когато кокошката види лисицата, иска да избяга. Краят на века е краят на всичките престъпления. Този край на века трябва да дойде в нас. Седим някой път, поиска ти се винце, ракийца. Питам, като ти се допие винце, какво трябва да правиш? Изниква едно неестествено желание. Всички неестествени желания, които произвеждат страдание, то е старото вино. Всички неестествени мисли, които произвеждат страдание, това е старото вино. А всички естествени желания, естествени мисли, това е водата. Пийте от онова, което носите в себе си от Божествените блага. Защото всички ние в съвременния век сме отеготени от неестествени работи. Сега аз гледам с купоните как влизат тия лъжи. Хората турят бялата лъжа, да го не хване законът, кое да декларира и кое не. Казва: "Да го декларирам ли?" Не искай захар, и няма какво да декларираш. Не искай масло, и няма какво да декларираш. Не искай брашно, и няма какво да декларираш. Имаш брашно и питаш да го декларираш или да го не декларираш. Казва: "Вяра имам." Ти имаш брашно, не искаш да го декларираш, искаш да заобиколиш закона. Според вяра е: ако имаш едно кило брашно, декларирай го. Кажи: "Ако моето брашно е потребно на българския народ, давам го." Имаш едно кило масло, ако е потребно на българския народ, дайте го. Защо ти е сега? Кашкавал имаш, дай го да върви. Иде една сестра и казва: "Аз захар нямам, сапун имам, да го декларирам ли? И то сънлайт." "Колко?" "Доста парчета." Законът, ако те хване за десет-двайсет парчета сапун, хайде в затвора. Сега декларирате от страх. Според мене, ако аз имам, нека дойдат. Ще декларирам всичко, ще кажа: "Това имам, ако не вярвате, влезте." Нищо повече. Сега ще съдиш кое да пишем и кое да не пишем. Става въпрос жито ли да бъде, или булгур. Тук в Изгрева сто кила жито имахме, направиха го на булгур, но то е лъжа. Законът да не ни хваща. Като дойдат, ще кажем: "Сто кила булгур имаме, да върви." Искате да знаете какво нещо е истината? Откровено човек пред Бога трябва да живее. Ако един закон е от Бога, ще се подчиним. Казвате: "Законът да не ни хване." Сто кила жито, направено на булгур, но то е лъжа. Сто кила, жито или булгур, все е на Господа. Ние се лъжем, какво ще ни допринесе булгурът? Казвам, сега моралът какъв е? Всички сте страхливи, виждам, всички сте страхливи. Това не е вяра. Декларирайте всичко. Пък само си остави за себе си. Колко ти трябва? Имаш право да си оставиш за ядене само за един ден. За втория ден - не. Като вярвате, Бог ще промисли. По този начин, както сега постъпвате, и то е право. Казвате: "Кое е право?" В Божествения порядък трябва да се освободим. Ако всички не сме в Божествения порядък, не можем да вършим волята Божия. Ако не вършим волята Божия, не сме в Божествения порядък. Аз съм без купони толкоз време. Идат да ми предлагат братя и сестри да ми дадат купони, казвам: "Не искам купони." Започна да иде хлябът, напълних един панер, търся някому да го дам. Някои засъхнаха. Колко мога да изям? Четвърт кило. Едно кило на ден да изям, като направя голямо усилие. Насъбра се хляб. После кекове* донесоха.
Бог е промислил. Трябва да благодарим на Бога. Ние много зле си
влияем всичките. Някой път с какъвто дружим, такъв и ставаш. Дойдат да питат: "Какво да декларирам и какво не?" Търсете правото. Ето аз какво разбирам. Какво предвижда законът? По едно кило захар. Имаш повече, раздай всичкото на тия, които нямат. Някои имаха сто кила брашно. За тебе едно кило, на другите раздай, разпределете брашното
по едно кило. Сега всеки иска да запази само за себе си. Казва: "Каква жива вяра." Това не е вяра. Ние нямаме доверие в Бога. Най-първо, не вярваме, че тия, които са направили закона, Господ действа в тях. Искаме те да ни вярват. Ще вярваме, че тия хора, които правят законите, по Бога работят, трябва да вярваме. И те да постъпват към нас, както и ние постъпваме към тях. Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. Дотолкоз, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкоз доколкото вие имате желание да им служите, дотолкоз и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон. Та казвам, да имате една максима, не да вършите по човешки, но по Бога. Казвате: "Краят на века." Този е краят на века. Белите и черните лъжи трябва да ги оставим, да се освободим от тях. Онези от вас, които много имате, дайте на онези, които нямат. Според мене, ако дадеш без любов, без мъдрост и без истина, то е престъпление. Аз не искам да правя едно добро без любов, не искам да предам една мисъл без любов, не искам да направя една постъпка без любов. Навсякъде искам да я приложа, защото дето прилагам любовта, то е Божественото или съобразно е с Божия Дух. Казвам, всичко, каквото вършим, да бъде съобразно с този път, тъй щото да имате одобрението на невидимия свят, че сме постъпили право. Та казвам, да се не безпокоим. Някой няма въглища, какво ще стане? Аз по някой път съм правил опити. Някой път, когато са изпоплашени от студа, облекли дебелите палта, аз излизам с тънко палто, гологлав. Казват: "Учителят е тънко облечен, времето ще се поправи." Като се облека с дебелото палто, казват: "Времето ще се развали, Учителят е облечен дебело." Не, не е работата в дрехите. Искам да ви кажа следното. За мене дрехата е един образ. Трябва да се облечем с дрехата на любовта, някой път е тънка, някой път е дебела. Дали дрехата е дебела, или тънка, само дрехата на любовта е силна, че като я облечеш, времето се изменя. Казвам, в този век на противоречието вие се разболеете, страх ви е. Умрял някой, търсите го къде отишъл. Той си отишъл. Вашият син * кекове - кексове. преди да се роди, къде беше? В ума ви. Аз, като гледам младата мома да играе на хорото, виждам: синът играе на хорото, хванал се. Като умре, къде е? Пак в ума. Че къде е? В нашия ум. Преди да са дошли на земята, са в ума, като заминат, пак в ума ни отиват. Онова, което причинява вашата радост, то са тия души, които са били в нас. Понеже, като напущат света, пак отиват на същото място, съжаляваме. Няма какво да съжаляваме. Съжаление трябва да има, когато любовта не функционира правилно. Всички трябва да съжаляваме, когато нямаме доверие в Бога. Да дойдем да имаме доверие. Развали се времето, да знаем, че е за добро. Сняг вали, за добро е. Оправи се времето, пак за добро е. Дошъл някой човек при тебе, когото не обичаш, пак за добро е. Господ ти казва: "Виж се, и ти си като него." Прати Господ при тебе някой богат човек, Той ти казва: "Искам богат да бъдеш като него." Прати учен човек, казва: "Искам да бъдеш учен като него." Прати добър човек, казва: "Искам и ти да бъдеш добър като него." Прати някой беден човек, казва Господ: "Искам сиромах да станеш." Прати невежия: "Искам да не философстваш, да не мъдруваш. Бъди смирен като този човек." Всичките хора са предметно учение за нас. Ако така разбираме, Бог е, Който ни учи. Пълните шишета водата ги пълни. Пълните шишета човек ги изпразва. Празнотата в нас Бог ще напълни. Ние трябва да се изпразним. Когато ще правим зло, Бог ще ни освободи от злото. За доброто ние трябва да го направим. Да искаме Господ заради нас да прави добро, то значи да не разбираме Божия закон. Когато направим едно престъпление, Бог може да ни коригира. Когато направим едно добро, Бог ще се радва в доброто, което правим, което произтича от любовта. Казвам, под думата добро аз разбирам: когато работя по закона на любовта, то е добро, когато работя без любов, то е зло в света. Злото в света е работа, свършена без любов. Работа, свършена с любов, е добро. Добро и зло аз не отличавам, но казвам: човешкият живот прогресира само тогава, когато вършим нещата по любов. Всяко нещо, което е свършено без любов, то е спънка в живота. Най-малката мисъл, която допущаме без любов, то е спънка. Най-малкото чувствание без любов, то е спънка. Най-малката постъпка без любов, то е спънка. За бъдеще, не само за нас, но за всичките. Че законът е все същият: работи, свършени без любов, спъват. Затуй, каквото вършим, да го вършим, както Бог го върши. Бог е любов. Ние да правим доброто, тъй както Господ го прави. Господ по някой път се занимава, аз Го виждам, с мравите, помага є да мине. Мене това ме интересува. Господ се занимава с изворите, определя законите за тяхното движение. Там, дето Бог взема участие, вземам и аз, там дето Бог не взема участие, и аз не вземам. По човешки ви говоря. Там, дето Господ работи, работете и вие. Роптае човек, защото любовта не е в него. Радва се, любовта е в него. Защо любовта я няма? Мисли добро, любовта е там. Че щом намерите един човек без любов, внесете любовта, станете вие неин проводник, нека този човек види присъствието на Бога във вас, покажете му. Сега не искам да остане във вашия ум една крива мисъл. Не е въпрос за морал, да се морализираме. Според мене, ние както правим доброто, осакащаме го. Сега често на мене ми казват така: "И аз, ако съм като вас, и аз може да направя това." Те влагат едно нещо. Казвам, че и вие сте като мене. Какво ви липсва? Въздуха, който дишам, и вие го дишате. Светлината, която приемам, и вие я приемате. Вие имате тяло, и аз имам. Какво ви липсва на вас? По едно се отличавам от вас. Аз вярвам в Бога и при добрия, и при лошия живот, пък вие вярвате в Бога само при добрия живот. Аз вярвам в Бога и при знание, и при невежество, еднакво, ти вярваш в Бога само когато си учен, правиш различие. Знаеш само половината от истината. Защото един учен човек, като дойде при тебе, сегашните учени хора ни най-малко няма да помогнат. Ще плати пет- десет лева да дойде друг да работи. Един човек с моето знание, аз не чакам някой да дойде и аз да му помогна. Няма да търся един лекар да го лекува, той пари няма. Преди години дойде един и ми казва: "Ще умре жена ми, рецептата струва сто и петдесет лева да взема цера." Намирам аз едно шише с вода от моята аптека, давам му го. Казвам: "До пет-шест капки ще взема и ще се излекува. Ако не се излекува, ще ти дам друго шише." Понеже нямам пари, сто и петдесет лева, да му дам. Казвам, какво мисли. Ако този свят с пари ще се оправи, трябваше да се оправи. Този господин след време ме срещна и каза: "Проработи церът, оздравя жена ми. Имам един друг роднина болен, още едно шише нямаш ли?" Ще кажете, че влагам нещо от себе си. Бръкна някой път с първия си пръст и го извадя, някой път с втория, с третия, някой път с петия пръст бръкна: разни елементи влагам. Защото според мене някои болести има, които се дължат на това, че човек е станал много честолюбив. Тази болест е дошла да вземе от честолюбието или от гордостта. Станал горделив, на този не иска да помага, на онзи. Като се разболее, стане като вейка: кой как дойде, готов е всичките да приеме благосклонно. Казвам, много болести има, които ни оглаждат тщеславието, много болести има, които ни оглаждат гордостта. Някой от нас е користолюбив, нищо не иска да дава, като дойде болестта, раздаде всичко по лекарите, щедър става. Болестта е дошла да го направи щедър. Всичко в света работи за добро. Казвам, четохме всичките числа от тая година, като ги събираме, като ги изваждаме, като ги делим. Тия числа показват каква ще бъде годината. В тази година всичките хора са бездетни. Жена, която няма деца, е недоволна, по никой начин не можеш да я направиш доволна, само детето я прави доволна. И човек е недоволен. Без деца не може. Банкера може ли да го направиш щастлив без пари? Като му дадеш пари, ококорват се очите му, казва: "Парици!" Казвам, прав е банкерът. Ние можем да бъдем богати с мисъл, ние можем да бъдем богати с чувства, ние можем да бъдем богати с постъпки. Ако имаме хубави постъпки, ние сме богати. Ако нямаме хубави постъпки, не сме богати. Ако нямаме добри мисли, не сме богати. Фиктивно е това. Сега вие хората на новото учение декларирайте. Опитайте се.

eXTReMe Tracker