|
Share

Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата й. /74;128/

За да се роди едно умно и красиво дете, майката е работила в това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е поддържала тази мисъл в ума си с векове. /54;390/

Геният има определени черти на лицето, определен череп, определено чело. Всеки човек се ражда с определена мисия, колкото тя да е малка или голяма. Защо да не се радваш, ако детето ти бъде обикновен човек, но да изпълни мисията, която му е дадена? Малкото колелце в часовника изпълнява толкова важна работа, каквато и голямото. /13;144/

Когато има повече петна на слънцето, има повече женитби, повече раждания, хората са по-весели, търговците повече печелят. /1;67/

Човек се ражда в света с определено знание. /1;67/

И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото можеш да живееш. После можеш да се ожениш, да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш. Един хиромантик може да ти каже колко деца ще имаш и колко от тях ще останат живи, колко от тях ще са щастливи. /1;67/

Защо майката ражда деца? - За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако те не й отговарят с любов, тя не е истинска майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. Една от причините за смъртта на децата се крие в майките, а именно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им… Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката, като бременна, такова ще бъде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вярва, че то ще живее много, детето наистина умира скоро. Каквото е вложила майката в детето си, като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца. /3;332/

Детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-ниските до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да работи и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. /3;203/

Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди Божественото в него. Само така роденото дете е в състояние да се жертва за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си. /25;191/

Жената е всякога такава, каквато е родена... Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден, не мислете, че ще го направите светия в този свят. Светията се ражда такъв. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда, отпосле не могат да станат добри. Не е ли роден един човек добър, работата е свършена. /1;98/

Майката казва на детето: Мама, трябва да знаеш, че аз те родих. Питам: Майката говори ли истината? Питам тогава, а нея кой роди? Защото това което ражда, то не трябва да се ражда. Това, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Затова майката няма право да казва, че е родила. Всички изведнъж са родени. /1;179/

Ако едно дете се роди сляпо, причината за това не е природата. Ако едно дете се роди идиот, природата също не е причина. Ако едно дете се роди сакато или неспособно и т.н., причината не е в природата. Причината сме ние хората, които не разбираме. У нас има баби, които като се  роди дете, натискат главата му за да я наместят. Главата в никакъв случай не трябва да се пипа, или да се натиска. /1;228/

От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители - бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете. /3;176/

Зашо някой човек е нещастен в своя живот? - Причината за неговото нещастие се крие в идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например, ако някое дете се роди в събота, майка му казва: на това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле, в събота се роди то. Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете, като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително, влиянията на Сатурна са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурна, например, оловото, които му се отразяват вредно. /42;23л.107-108/

Какво по-голямо добро може да направи майката за своя син от това, че го е родила? Тя му е дала живот, без той да знае това. В този смисъл, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещен е нейният образ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро в мене е от майка ми. /3;274/

Разумност се иска днес от майката и бащата, от учителите - от всички хора. Не е ли разумен, човек носи отговорност, както за себе си, така и за бъдещото поколение, което излиза от него. Много от недъзите, които децата имат, се дължат на родителите. Ако майката и бащата са живели нередовно и са допущали в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца. Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат да се освободят. Каква полза имат родителите и обществото от такива деца? Те носят недъзите на своите родители, деди и прадеди и, вместо да допринесът нещо ценно, те сами се разрушават. Какво може да очаквате от дете, което не обича Бога, нито своите родители? Искате ли да свържете приятелство с някой човек, търсете такъв, който да обича първо Бога, а после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен... Каква полза от това, че си женен, а между тебе и жена ти и децата ти няма никакво разбиране? Имаш жена, но другарка ли ти е тя? Имаш деца, но знаеш ли какво носят те в себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познаваш. Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа; важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири свята: в света на Истината, в света на Мъдростта, в света на Любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът. Това значи роден от Бога. Само роденият от Бога има бъдеще. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човек трябва да се отнася сериозно към женитбата и раждането. /3;47-48/

Какво означава раждането? Да се роди дете, това значи майката и бащата да се подмладят. Те ще бъдат млади само тогава, когато синът и дъщерята ги обичат. Ако децата не обичат родителите си, последните бързо остаряват. /29;99/

Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея и за ближните й. Това е толкова необходимо, колкото   е необходимо на човека да яде, пие, да диша, да мисли, да чувства и да действа. /7;22/

Някоя жена иска да роди дете. Нека се запита: ще мога ли да повдигна себе си и детето си? Ако може да придобие това, нека стане майка; ако не може, по-добре да не ражда. /53;38/

Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. /14;184/

Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш колко струва животът на човека. Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трябва да се обърне към Бога с молба, да я научи да изпълнява волята Му. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва. /7;14/

Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това родители, които имат повече деца са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар че са повече деца в семейството, те придават голяма енергия на родителите си. Когато децата са от ниска култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са от висока култура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. /41;127/

За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. /64;117/

Старата майка ражда разумни, добри деца…Младата майка ражда деца с любящи сърца. /7;98/

Първият процес, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело… Докато не дишаш, ти си само ембрион, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветият месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. /15;23/

Първият подтик на новороденото дете е дишането. С раждането си още то започва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. С първата вдишка още детето започва да плаче. Това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. /39;56/

Първо животът е влязъл през устата, после влиза през  носа, после влиза през ушите и после през очите. /69;137/

За нероденото дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има средства да плаща наем за друга къщичка. Ако напуснеш една къща трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябва да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в къщата на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тая къща, то заплаква и се пита какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син?… Синът не се ражда, за да спасява майка си. /15;24/

Дете, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. /30;50/

Защо майката трябва да ражда? – Това е необходимост и за нея, и за ближните й. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човека да яде, пие, да диша, да мисли, да чувства и да действа. /7;22/

За да се развива добре мозъчната система, човек трябва да се роди, около 22 март, деня на равноденствието, и ако майката е в особено повдигнато състояние на духа и душата. /68;23/

Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че е роден през март, когато Слънцето е в Овен. /77;303/

Ако някое дете се роди през месец май, чувствата му вземат надмощие, това дете ще чувства повече, ще мисли по-малко. Месец май предразполага към ядене и пиене, музика, удоволствия. /77;302-303/

Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата. Защото е родено зимно време в студа. Студът е едно неблагоприятно условие в живота. Лошите условия заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи./77;302/

За всяко раждане има строго определени математически дати. Има дати, в които не е възможно да се роди човек. /77;303/

Случва се някое дете да не обича баща си. Защо? – Защото не е от неговата кръв. За да премине кръвта от бащата на детето се искат специфични условия. Дете, родено при такива условия ще обича баща си, ще наследи неговите качества. Едно от тези условия е детето да е родено през някой слънчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24 часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината. Най- малкият слънчев ден е секундата. Значи, за да предаде бащата своите добри качества на детето си, той трябва да е избрал хубав слънчев ден за неговото зачеване. Каквото се казва за слънцето, същото се казва и за луната. Когато майката и бащата не могат да изберат такива дни за раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката. /68;47-48/
Ония, които са родени сутрин, коренно се различават от тези, които са родени вечер. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. /68;74/ 

Родителите са само условия за дохождането на детето, а то всъщност се ражда от друго място. /68;121/

Жените трябва да се откажат да раждат престъпници, а мъжете трябва да се откажат да хранят престъпници. /68;121/

Синът и дъщерята не могат лесно да се освободят от внушенията и състоянията на майка си, които тя е имала през време на зачеването им, през време на бременността и няколко месеца след раждането им. Тези три периода са много важни. /68;223/

Когато някоя жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира. Но като се роди детето майката забравя своята скръб и се радва. /49;196-197/

Какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се базпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. /49;27/

Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. /49;137-138/

Една жена, която се е научила да мисли, тя ражда без болка. /69;191/

Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот. Когато мине през целия кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в пълна неизвестност. То се намира под влиянието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът означава две състояния: радост и скръб. Когато новороденото дете заплаква, плачът му означава радост. То се радва, че се освобождава от ограничителните условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се е намирало между живот и смърт. /40;24-25/

Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, те плачат. Защо? – Да им помогнат. Някой път докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. /51;158/

Когато новороденото дете влезе в новите условия на живота, първият поглед, първата усмивка и първата дума идат от майка му… Защо като се роди детето, заплаква? – Защото не усеща ръката на майка си, която трябва първа да го поеме. Днес бабата първа поема детето, а не майката. В Божествения свят майката първа поема детето си. Под “майка” разбирам любовта. Докато има баби, хората всякога ще бъдат хилави. В бъдеще, никакво бабуване, никакви баби! /55;164-165/

Детето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала с ред фантазии, чела романи, свирела на пиано, но във всичко това липсвала идея. И като стане майка, тя пак мисли за други неща. /24;208/

Едно дете плаче. Може леко да пипнете меката част на ухото му или върха на носа му и всичко ще мине. /70;212/

4.1 ПОЛЪТ НА ДЕТЕТО

Щом се явят майката и бащата и детето ще дойде. При бащата ще дойде момичето, при майката момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, момичета се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече баща си, а момчето - майка си. Бащата предава любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката й предава своята интелигентност. Ако бащата е телесно слаб, ще предаде тая слабост на дъщеря си. Тя ще бъде физически слаба - по бащина линия, а интелигентна - по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има здраво тяло. Случи ли се майката да е слабо интелигентна, и дъщерята ще бъде такава. Добре е при здраво тяло да има отличен, добре развит ум. Когато се създава семейство, трябва да се спазват законите на разумната природа. /31;15/

Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата. Последният се ползва от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синът - майка си. Ако едни родители имат само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза в дъщерята, там продължава да живее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се роди момче, бащата е вложил капитала си, а майката го използва. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще научат значението на едната трета. Ако жената не стане майка и мъжът не стане баща, те никога няма да разберат значението на числото едно и две. /59;138/

Правило е: дом, в който има повече момичета, майката живее по-дълго време; ако момчетата са повече, бащата живее по-дълго време. Има и изключения от това правило, но обикновено става според него. Ако синовете и дъщерите са еднакво на брой и майката, и бащата живеят дълго време. Някога се случва и двамата да заминат в един ден. За да се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята трябва да живеят в мир и съгласие. Също и родителите трябва да живеят добре. Изобщо, много причини има за продължаване живота на родителите и на децата. /32;102/

Семейството трябва да има две деца – момче и момиче, не повече. /67;187/

4.2 ГРИЖИ ЗА ДЕТЕТО – КЪРМЕНЕ, ХРАНЕНЕ, КЪПАНЕ И ДР.

Като роди детето си, майката трябва да го къпе, храни и възпитава. Бъдещият живот на детето се определя от качеството на майчиното мляко. Не е достатъчно само да има мляко майката, но в млякото тя трябва да вложи най- хубавите си мисли, чувства и действия. Такова дете ще бъде хубаво и здраво. /13;145/

Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: “Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум.” Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът - син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране. /57;352-353/

Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това пред вид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. /9;56/

Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите си с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? /1;242/

До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък, то трябва вече да дъвче храната си. /33;164/

Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думите “майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта. /28;280-281/

Ако майката се тревожи и гневи по няколко пъти на ден и кърми дете, тя ще отрови това дете с млякото си. /67;26/

Козето мляко е по-безопасно за децата и по- здравословно. /67;29/

Една жена, щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко, и когато го кърми трябва да живее чист живот, да не допуска отрицателни мисли и нищо не трябва да нарушава нейния мир. Тези кашички, които сега майките дават на децата си не могат да дадат на детето това, което майчиното мляко съдържа. В майчиното мляко се съдържат ценни елементи и разумни сили, които в друга храна в никакъв случай не можете да намерите, в никакви млека. /68;54/

Когато майката кърми детето си трябва да е в най- хубаво разположение. /68;268/

Майката без детето нищо не представлява. Една майка, която е родила бебе, но няма мляко да го храни, любовта й е малка. Някои жени нямат деца, защото не е трябвало да се женят или преждевременно са се оженили. /69;200/

Децата отначало трябва да се хранят с много добра храна. За да може детето добре да се храни, майката трябва да има отлична мисъл, чувство и постъпки. Ако майката не мисли добре, ако майката не чувства добре и не постъпва добре, образува се една нечиста храна вътре в нейната гръд. Това дете още в началото майката го отравя със своите мисли и чувства. Тя отравя детето без да иска. В едно семейство, където има деца, бащата трябва да бъде образцов. Бащата не знае това и ще се скара с майката, а при всяко каране се образува отрова – това се отразява на децата, особено на бебетата, които сучат. Тази, лошата дума образува отрова. Всяко подозрение образува отрова. Всички отрицателни мисли образуват отрови. /77;313-314/

Помнете: бъдещето на човека се определя от храната,  която употребява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употребява, толкова по-велико и по-светло бъдеще си приготвя той. /3;148/

Човек се е отклонил от правилния начин на хранене. Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон. От гледището на хигиената, местната храна е нечиста. В клетките на животните има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се храни с месо и да е абсолютно здрав. /54;268/

Месната храна оказва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял .Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си. /54;344/

Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. /15;24/

Хубави храни са тези, които най-лесно се смилат, и от които храни остават по възможност най-малки излишъци. /11;395/

Растителната храна е по-чиста от месната. Най-чиста храна е житото. /60;252/

Здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. /34;101/

Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начина за правилно живеене. Затова, обаче, тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? - С храната, с начина, по който ги учи да живеят. /14;39/

Природата е строго разпределила, кой с какво трябва да се храни. На човека е определила да се храни с прясна, чиста храна, която мъчно се разлага. Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се е отклонила от кухнята на природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. /43;282/

Родителите трябва да знаят каква храна да дават на децата си в понеделник, във вторник, сряда и т.н., защото храната е която създава хората. И най-некултурният човек, ако го храним с хубава храна и главно с плодове, животът му ще се измени. /67;50/

Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши да яде; ако е грубичко по характер, хранете го с ябълки, ако му липсват благородни качества, хранете го с череши, които едновременно регулират ЧЕРВАТА. Като се хранят децата само с пресни плодове, друга храна не им трябва. /67;71/

Вегетарианската храна усилва нервната система, организмът става по-устойчив, по-издръжлив. /69;11/

Малкото дете е в ръцете на майка си. Тя го носи, прегръща, целува; тя го къпе, храни. Като поизрасне, майката изменя отношенията си към него: престава да го носи на ръце, да го прегръща и целува; не го къпе всеки ден, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си е мислило, че майката изявява любовта си към него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката към него са изменени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има някаква промяна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия ум и сърце са причина майката да изменя външно отношенията си към него. Има ли някакво престъпление в това, че майката не къпе всеки ден детето си и не го носи на ръце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко – най-много до три години. Щом влезе в четвъртата година, то трябва да стъпи на краката си. /33;164/

Птичките къпят ли малките си? Кравите къпят ли  своите теленца? Животните чистят своите малки, но не ги къпят. Къпането е изкуство, което човекът е изобретил. В това къпане има нещо добро, но има и нещо лошо. Природата къпе само растенията, защото те са постоянно вън, на открито. Тогава защо майките не изнасят децата си вън, дъждът да ги къпе? Съвременните народи имат различни обичаи при къпането на малките деца. Някои ги къпят първите два месеца всяка сутрин, а някои ги къпят по два пъти на ден: сутрин и вечер. Колкото повече детето расте, и къпането се намалява. Детето трябва да се къпе според законите на природата. Най-добрата баня е дъждът. Това се забелязва в растенията. Когато завали дъжд, те се освежават, ободряват. Животните, птиците, пеперудките се крият от дъжда, вследствие на което животът им е къс. /23;9-10/

Майката може да целува детето си, но не и другите хора, защото между майката и детето има тясна връзка. /68;332/

Ако майката знае как да целува детето си тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае къде най- напред да целуне детето си. /67;85/

С всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла в него. Аз не съм за това други хора да целуват децата. Но това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал на други да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. /77;82-83/

Някои деца са пълни с магнетизъм, с магнетична сила, всеки иска да вземе от този магнетизъм. Обикновено хората целуват магнетичните деца, ония, които нямат магнетизъм не ги целуват… Някое дете като го целуват, вика, крещи. То казва: “Не искам да ме целувате.” Защо? Някои хора като целуват, само взимат; някои като целуват, дават нещо от себе си. Майката дава нещо от себе си, затова целува детето си. /77;83/

Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но като ги целуват трябва да отправят към тях най-добри мисли и пожелания. /67;57/

Онези деца, които майките им са ги милвали, целували, като малки, са по-умни от тези, които не знаят какво е любов и нежност. /70;186/

Едно дете след като се е родило, майката трябва да знае колко минути да го държи на лявата страна и колко на дясната, когато го кърми. Да знае как да го къпе, какво да му говори, как да го вдига нагоре, как да го носи, от коя страна повече. Да не го държи много на коленете си, за да не стане ленив. /68;255/

По-магнетични от мъничките деца няма. Затова така ни привличат. /69;154/

След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо изключително ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си до 14-годишната си възраст. Прегръщането на бебето, особено от майката, е важно за  неговото физическо и психическо здраве. /72;122-123/

5. РОДИТЕЛИ – ДЕЦА

Всяка майка още като се роди детето й, трябва да знае какво може да стане от него. Обикновено тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, за да поставят децата си още в най-ранна възраст в контакт с разумното начало, за да развият в тях дарбите. Ако някое дете още отначало се смущава от майка, баща, брат или сестра, то не може да възприеме разумността и ще остане идиот. А ако майката, бащата, братът кажат, че от това дете човек няма да стане, тогава каквото те казват, това става. Но и най-малкото дете, за което те казват, че няма да стане човек, ако то каже: Не, аз ще стана човек - то става. Но това рядко се случва. /1;192/

Ако не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Може да се направи едно възражение: Баща ти може да е беден, той не може да бъде баща - категорично невъзможно е бедният да бъде баща. Защото беднотията, сиромашията раждат много пороци в света. Сиромашията, това е едно изкуство само за мъдреци. /1;6/

Понякога се случва майката да е с такъв характер, че не обича едно от своите деца. То ще се обича. Ако майката има любов към едно от своите деца, туй дете дълго време ще живее. Но ако майката обича детето си, а то умира, тази любов е слаба. Щом тя има любов към детето си, в нейния ум не трябва да прониква отрицателна мисъл, че това дете може да умре. Ако майката обича детето си и мисли, че Бог ще й го вземе, нейната любов е слаба. Щом влезе отрицателна мисъл, това дете може да умре. Възможно е да се случи. /1;43-44/

Някоя жена казва: “Аз трябва да бъда майка!” Ако това, че ти трябва да бъдеш майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче, какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използва разумно. /16;47/

Човекът е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени, млекопитаещите също нямат. Само човек има пелени. Да мислим, че детето без пелени не може да расте, че нещо ще му стане ако не се поддържа, че ако не се повива в пелени, гръбнакът му ще се изкриви, това са теории. Възможно е да се изкриви, но може и да не се изкриви. Самото дете си има свои пелени. Кожата представя най-добрата пелена, в която природата го е поставила. По-добра пелена от човешката кожа няма. Докато тази кожа е отгоре на човешкото тяло, вие не се бойте. Когато кожата изчезне от тялото, тогава е много опасно. Хиляди пелени без кожа нищо не струват. /1;52/

Ако някоя майка иска детето й да оздравее, то ще оздравее, нищо повече. Искам да кажа: това е волята Божия, защото Бог е вложил в нас живота и никой не може да го вземе. Животът може да се вземе само когато съгрешиш. /1;122/

Майката обича детето си, но щом се разболее то и тя се разболява. Освен, че не може да му помогне, но от  безпокойството и тя се разболява… Защо? - Защото първо не обича Бога в него. /29;140/

Щом майката и бащата не са здрави и децата им ще боледуват. Ако майката и бащата не са умни и децата им ще бъдат такива. Щом майката и бащата са добри и децата им ще бъдат добри. /69;127/

Ако между мъжът и жената в един дом няма любов и съгласие, децата им често боледуват. /67;54/

Деца, които са родени и гледани без любов, боледуват често и умират рано. Родителите на детето, ако живеят в любов и съгласие, децата им няма да боледуват. /67;90/

Когато децата ви боледуват, добре е да разтриете костта зад ушите им – там е центърът на живота. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Не позволявайте
човек неприязнено настроен към вас да ви пипа на това място. /67;267/

Майката със своите отрицателни мисли, тревоги, страхове може да усложни състоянието на болното си дете. Ако то се е разболяло, когато луната е почнала да се празни, или пък слънцето отива към южното полушарие, то ще оздравее. /68;53/

Всяка майка, която се тревожи за своето дете, внася отрова в него с всяка тревожна мисъл или чувство. /68;241/

Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. /68;175/

Син, който мрази баща си, умира по-рано от него. /68;255/

Когато умре някое дете, това понякога показва, че майката има някаква погрешка, която трябва да изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде с нов, здрав организъм в друг живот.
То може да умре и втори и трети път, докато най-после си създаде една хубава къща, в която да живее дълго. /68;319/

Ако една майка каже: Господи, не си го давам детето, обичам го много, на Теб не ти е нужно. Искам да живее детето ми. По никой начин не го давам. – Детето ще оздравее. /69;147/

Майката прегръща детето си, което направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие… Тя мисли, че в детето се крие някакъв велик дух. Ако не е така, готова ли е да му служи както трябва? Ако не е готова, детето ще си замине. След това майката се чуди, защо Бог е взел детето й. Много естествено, тя не знае как да му служи. /29;187/

Бащата и майката също трябва да изучават ума, сърцето и волята на момичетата и на момчетата си. А не да се обяснява всичко с наследствеността. Тя още нищо не доказва. Онова, което ние можем да възприемем от природата, ще можем да го предадем на младото поколение отвън. /1;125/

Майката се радва, когато детето е при нея; майката скърби, когато детето отсъствува. /63;3/

Разумният, добрият син носи щастие за баща си и за майка си. /63;18/

Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на една душа да се развива. Тя слиза от Бога, идва на земята, и ти трябва да я упътиш. Ще й кажеш: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. /59;246/

Когато майката и бащата се подмладяват, и децата се подмладяват. Подмладяването е вечен процес… Ето защо, майката никога не трябва да остарява. Тя трябва да има само едно дете. И детето трябва да бъде първо, а не изтърсак. /29;203/

Всяка майка, която не отглежда сама своите деца, а ги  оставя другите да ги отглеждат, е кукувица. /29;308/

Жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. /64;84/

Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. /69;263/

5.1 КАРМИЧЕН ЗАКОН

Със слизането на земята още, човек почва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му - също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. /14;184/

Някъде се свързват жена от черната раса и мъж от бялата раса. Ако жената е по-силна, и в първото, и във второто, и в третото поколение се ражда все черно дете; едва в четвъртото поколение ще се роди бяло дете. Ако мъжът е по-силен, първо се раждат бели деца, а после черни. /46;101/

Ако хората от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите, затова такива женитби не се препоръчват. Ако не измират черните, тогава поколенията им са хилави и след време се израждат. Също и от една раса, но с различни умствени и духовни стремежи се забелязва същото. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. /68;55/

Понякога, ако бащата е гениален, синът не излиза такъв. Бащите са слаби да предават гениалността си на децата. Майките могат да предават повече неща на синовете си, отколкото бащите. Гениалността се предава по женска линия, по линия на чувствата. /68;10/

Да се роди човек сляп не е случайно. Бащата и майката не раждат човека сляп, а той сам си идва сляп. Падението сам ще го изкупва. /67;20/

Ако жената роди един идиот, кой е виновен за това – майката или природата? Когато жената се готвеше да стане майка, тя трябваше да знае условията, при които трябва да зачене това дете, а не да роди идиот. Как някои деца се раждат гениални, с идеални способности, а други се раждат идиоти? Значи има някакви причини. /69;26/

В едно семейство се ражда сакато дете: ръцете и краката му не се движат. Родителите търсят начин да му се помогне. Викат свещеници да му четат молитви, водят го на бани в странство, но нищо не помага. Защо се е родило сакато? – В това дете са вложени големи пороци. Ако беше здраво, то щеше да извърши кражби, престъпления, убийства. За да го предпази от това, разумната природа го вързала, да смекчи сърцето му. Както и да лекуват това дете по външен път, нищо няма да се постигне. /55;107/

Ако едно дете се роди сляпо и недъгаво, или неспособно, ни най-малко не е виновна природата за това. /69;180/

Всяка неестествена мисъл, която се вмъква в твоя ум, всяко неестествено желание, което се вмъква в твоето сърце, всякога ще даде противоречие или в първото, или във второто поколение, а може и след 25 поколения. Всяко противоречие в четвъртото поколение, трябва да се ликвидира. Природата най- много до деветото поколение  може да остави да живее едно противоречие. /69;181/

Казват за някого: “Той се е родил малоумен.” Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда и ще влияе и то на майка си, като й внушава добри мисли. Бременната жена може да определи какъв ще бъде нейният син според това, какви мисли през това време я вълнуват. /17;20/

5.2 ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА.

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. /77;310/

Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. /77;310/

Има ангели на земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче искат ли да знаят какви заложби носят децата им в себе си, ще се поддават ли на новите педагогически методи, нека видят обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. /77;357/

Майката и бащата трябва да кажат на сина си: : “Синко, ти ще ходиш в светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал! Ти ще действуваш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш.” /21;37л., 8/

Докато детето е малко, майката му припява, каквото иска от него, и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: “Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя." Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: “Да влязат в тебе благородните и възвишени Божествени чувства.” Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма… Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов… Майката се радва, че детето й е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва. /18;54-55/

Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката трябва да обича детето си и детето трябва да обича майка си. /35;51/

Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцете си, толкова по-разумно е станало това дете. /9;115/

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й предава от силите си. /64;109/

Как да възпитате грубото, неразвито дете на добри, на правилни отнашения? Каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка - нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те го изоставят, не го прилагат в живота си - Защо? - Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. Какво прави майката днес? Тя се поставя на мястото на Бога и казва на детето си: Ти трябва да ме обичаш, защото аз те родих, аз те отхраних и отгледах. /53;82-83/

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да пазят в душата си свещения образ на майка си и на баща си, като заместници на Бога.
Децата на новите хора трябва да се отличават с чистота и святост. Дойде ли такова дете в някой дом, то трябва да носи благословение, както за дома си, така и за своите ближни. Щом слиза от света на Любовта, човек носи благословение на човечеството. /20;165-166-167/

Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля от разумния и възвишен свят съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се тревожат как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено за тях. /77;370/

Колкото повече са пели на един плод, толкова по- сладък е той. Същият закон се отнася и за човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Никой човек не трябва да го държите много близо до себе си. Главно страданията произтичат от голямо приближаване. Ако една майка държи детето си много близо до себе си тя ще страда. И детето не може да успява. Тогава тя с нейната неразбрана обич ще го осакати... Ако всичко правите по волята на децата, ще ги осакатите. /76;2/

Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те носила в утробата. Знаеш ли какво нещо е това? Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла й мисълта и си казва: “Що ми трябваше това дете?” После остави тази мисъл. Но по някой път й дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще й главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: “Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.” Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете. Детето изисква спокойствие. /58;126-127/

Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки - една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки. /1;294/

Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след извесно време, то ще се поправи. /77;373/

Майката обича детето си, но то вярва в нея. За да бъде вярата му абсолютна, майката трябва да има Божествена Любов към него. И обратно, ако детето няма абсолютна вяра към майка си, тя не може да прояви към него Божествената Любов. /31;66/

Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене на дръвчета, чистене на градината, правене на вадички, чистене на извори, правене на пътеки, почистване на двора и чрез тая работа, между другото, ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът. /77;374-375/

Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е посредник на Божествената енергия: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените – живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя – жълти, червени, бели, цветята ще ги насърчават чрез красотата си. /77;375/

Всички миризми на цветята не действуват еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Запример, вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, да се уверите в резултата. /21;37л., 22-23/

Ако някое дете е хилаво, нека майка му да направи цветна градинка и да го остави само да отглежда цветята, главно червени цветя, запример, червени карамфили. Ако детето е много буйно, да отглежда бели и сини цветя. /69;22/

При възпитанието на децата, да им се обръща внимание, че и мушичките, и птичките усещат болка като нас. Децата, като разбират това, ще кажат: “Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.” По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха. /77;375-376/

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това. /77;381/

Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там, където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане. Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. /66;66/

Досега не съм срещал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. /66;160/

Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание... За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. /66;161/

Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. /77;384/

Най-упоритите и най-своенравните деца може да възпитавате с музика. /77;392/

По отношение на органическия свят майката и бащата играят важна роля – те с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още от най-крехката му възраст. Под думата кръв подразбирам не обикновената кръв, а тази, която във всички случаи на живота остава неизменна, една и съща, тя не е онази преходна кръв. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето си, са ценна есенция, която отсетне се развива и разнася благоухания навред. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Това е възпитание, а не дресировка. /67;25-26/

Предаде ли майката нечиста кръв на детето си, то цял живот ще носи последствията на тази кръв. /71;11/

Искаш да станеш майка, а не можеш да се справиш с децата си. Каква майка си, ако децата ти те бият? Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си. /44;204/

Какво означава думата “педагогия”? Сричката “пед” означава дете; “аго” – води. Значи, педагогията води детето. /44;78-79/

Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, а майката трябва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергия. /61;185/

Едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. /61;186/

Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира говориш ли му истината или не… Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стената, тъй ги познавам аз. /61;188/

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш какво нещо е Истината. /61;189/

Децата, които се раждат в сегашната епоха, са по- разумни, по-умни от ония на миналата епоха. Децата на бъдещото поколение ще разполагат с по-голяма разумност от сегашните. При гениалното дете почвата, при която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете – още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите – гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. /77;391/

Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно, като предвижда това, майката си казва: “Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости.” И тя умно постъпва. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него. Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една божествена душа, която привлича любовта на майката до толкова, щото тя със своето дълго търпение е готова във всичко да му угоди,
грижи се по всякакъв начин за него. /73;80/

Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони, как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. /48;78/

6. РОЛЯТА НА ЖЕНАТА И НЕЙНОТО ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на земята. Само такива жени наричам майки. /20;155/

Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. /77;310/

Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал… Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се  проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая на всички да бъдат майки. Днес под понятието “майка” разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която, и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. /5;87/

Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената. Ако всички жени се сплотят и кажат: “От днес вече не раждаме престъпници!”, те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си: “Убиваш ли брата си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син!”, войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказаване на майката от своя син убиец. За да се постигне това, не само две-три жени трябва да осъзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, за да заработят за спасението на света. Днес аз проповядвам на жените. Вие, от своя страна пък, ще проповядвате на останалите жени, защото отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнение на своята задача. /5;125/

Ева, която излезе от Адама, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението, всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каина, но на Авела. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: “Вие сте чада на дявола”. Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каина, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият носител на тъмнината, другият – носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината – авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Светът не се нуждае от престъпници. /5;126/

Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. /5;127/

Вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, но всички хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките. Те трябва да знаят този велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. /77;311/

Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето.Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш  за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу. /77;311-312/

7.БИБЛИОГРАФИЯ.
1. НБ “Познаване на Истината”, 2000г., Бургас
2. НБ “Учителю благи”, 1934г., София
3. НБ “Делата Божии”, 1949г., София
4. НБ “Този е живият хляб”, 1998г., Кърджали
5. НБ “Изново”, 1992г., Бургас
6. НБ “Да ви даде”, 1998г. , Варна
7. НБ “Великите условия на живота”, 1998г., Варна
8. НБ “Все що е писано”, 1942г., София
9. НБ “Да ви даде”, 1938г., София
10. НБ “Вечно подмладяване”, 1999г., Варна
11. НБ “Двата природни метода”, 1924г., София
12. НБ “Който дойде при Мене”, 1935г., София
13. НБ “Ще управлява всички народи”, 1948г., София
14. НБ “Крадец и пастир”, 1937г. , София
15. НБ “Условия за растене”, 1949г., София
16. НБ “Условия за разумния човек”, 1997г., Варна
17. НБ “Солта”, 1920г., София
18. НБ “Новият човек”, 1947г., София
19. ООК “Четирите кръга”, 1934г., София
20. ООК “Степени на съзнание”, 1939г., София
21. ООК “Високият идеал”, 1923г.
22. ООК “Законът и Любовта”, 1998г., Варна
23. ООК “Светлина на мисълта”, 1996г., София, Алфадар
24. ООК “Простите истини”, 1993г., Хелиопол
25. ООК “Божият глас”, 1993г., Хелиопол
26. ООК “Новата мисъл”, 1993г., Хелиопол
27. ООК “Трите посоки”, 1948г., София
28. ООК “Доброто оръжие”, 1939г., София
29. ООК “Новият светилник”, 1946г., София
30. ООК “Просветено съзнание”, 1940г., София
31. ООК “Начало на Мъдростта”, 1947г., София
32. ООК “Работа на природата”, 1995г., София
33. ООК “Събуждане”, 1994г., Хелиопол
34. ООК “Съразмерност в природата”, 1949г., София
35. ООК “Добри и лоши условия”, 1995г., Хелиопол
36. МОК “Методи за самовъзпитание”, 1994г., Хелиопол
37. МОК “Път към живота”, 1941г., София
38. МОК “Път към живота”, 1993г., Хелиопол
39. МОК “Двата пътя”, 1993г., Вестник-книга
40. МОК “Божествените условия”, 1942г., София
41. МОК “Божествените условия”, 1992г., София, Елмазов
42. МОК 1925г., 23л,София
43. МОК “Закони на доброто”, 1993г., Хелиопол
44. МОК “Живот и отношения”, 1947г., София
45. “Заветът на Любовта”, 1том, 1944г., София
46. “Заветът на Любовта”, 2том, 1944г., София
47. “Новото човечество”, бес. “Пробуждане на
колективното съзнание, 1947г., София
48. “Новото човечество”, бес. “Мировата Любов”, 1947г.,
София
49. СБ “Пътят на ученика”, 1996г., София, фотокопие
50. “Великата майка”, 1том, 1994г., София
51. Кл. на добр. “Движение нагоре”, 1998г., Алфадар
52. “Трите основи на живота”, 1947г., София
53. “Да им дам живот”, 1936г., София
54. “Езикът на Любовта”, 1939г., София
55. СБ “Петимата братя”, 1949г., София
56. СБ “Вечното благо”, 1944г., София
57. СБ “Двигатели в живота”, 1998г., София
58. УС “Плодовете на Любовта”, 1997г., София
59. УС “Новото начало”, 1944г., София
60. УС “Той създава”, 1947г., София
61. Мл. Събори, 4-ти, 2001г., вт. изд., Ст. Загора
62. “Закон за единство и общност”, 2000г., Варна
63. Мл. Събори “Право си отсъдил”, 1997г., София
64. Беседи, Вл. Пашов, 2том, 1996г., Бургас
65. Беседи, Вл. Пашов, 3том, 1996г., Бургас
66. Беседи Вл. Пашов, 4том, 1998г., Бургас
67. Медицински и окултни правила, 1том, 1996г., София
68. Медицински и окултни правила, 2том, 1997г., София
69. Медицински и окултни правила, 3том, 1997г., София
70. Медицински и окултни правила, 4том, 1997г., София
71. Медицински и окултни правила, 5том, 1997г., София
72. Свещени думи на Учителя, 2том, 1994г., София
73. НБ “Сила и живот”, 1серия, 1990г., София
74. НБ “Който има невестата”, 1935, София
75. Съборни беседи, 1921г.
76. Мисли за всеки ден, 1985/86г.
77. Любов, мъжът и жената, П.Дънов, 1том, 2000г.,

8. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА
Драги читатели, Тези от вас, които се интересуват по-задълбочено от темата, ето към какво още можем да ги насочим. Въпросът за предродовото възпитание на детето става популярен в Западна Европа и Америка през 80-те години на 20 век. Затова там е създадена Международна Асоциация за преднатално възпитание – ANEP, със седалище Париж. Главните цели на ANEP са:
• информиране на бъдещите родители за изключителната роля на деветте месеца вътрешно- утробен живот на детето;
• разпространяване на най-съвременните научни постижения в областта на психологията на ембрионалното развитие;
• подобряване и хармонизиране на физическото и психическото развитие на децата чрез подготовка на родителите и особено на бъдещата майка, през време на бременността.

В публикациите на ANEP се изнасят съвременните научни изследвания, доказващи връзката между майката и детето във физиологически и психологически план. Например в следните направления:
1. Сензорни възможности на плода.
2. Изследвания, потвърждаващи емоционалната връзка между майката и детето.
3. Изследвания, разкриващи възможностите на елементарните частици, които изграждат атомите, молекулите и живите клетки. Тези данни показват как информацията функционира на ниво “клетка”.
4. Хипотеза за морфогенетичните полета на Рупърт Шелдрейк и неговия колектив от Британската кралска академия.

Развитието на науката и по-конкретно изследванията на ембриона и плода в утробата на майката потвърждават необходимостта от подобен вид възпитание. Идеята е твърде стара и удивително съвпада с данните от съвременните научни изследвания и с твърденията на древните философи. Това становище е разработено и в педагогическата система на Учителя П. Дънов, където преднаталното възпитание е възприето за основополагащо на цялостното възпитание на човека. Човек има духовна същност – душа, която е Божествена еманация и като такава тя носи потенциалните възможности на Бога, т.е. на цялото битие. В душата на човека са заложени безсмъртието, съвършенството, всички дарби, добродетели и способности. Човешката душа се развива по силата на обективни закони, закони на кармата и прераждането. В този смисъл тя е уникално съчетание на универсални дадености, индивидуално развитие и натрупан опит. В тази връзка възпитанието трябва да създаде условия за проява на Божествената същност, да развива таланти, дарби и добродетели. В периода на бременността и в процеса на създаване на физическото тяло, душата на бъдещото дете е в симбиоза с душата на майката. Осъществява се  възпитателно взаимодействие, като майката, чрез своите мисли, чувства и постъпки, е творческият субект. Тя носи в себе си образа на едно ново същество. Със самия факт на действие, чувстване и мислене тя произвежда и привлича към себе си структуриращи енергии от определено естество.

Тя може да насочи тези физически и психически енергии към детето си. Със своите мисли майката може да направи избор, който е определящ за детето й. Жените имат голяма сила на въображението. Те могат да използват това чудесно предимство за формиране на своето бебе. Става въпрос за творческото въображение, за творческата сила на ума, която е проводник на красота, интелигентност, нежност, мъдрост. Тя може да твори чудеса. Майката например, може да работи с цветовете, като носи ясни цветове, като ги разполага около себе си.
Тя може да наблюдава седемте цвята на дъгата, получени през призма, и мислено да облива с тях клетките на детето си. Това са най- чистите и могъщи цветове, защото животът е светлина. Всеки от седемте цвята е свързан едновременно с някоя система от организма и с душевно качество. Бременната жена, която работи с цветовете на дъгата, хармонизира тези два плана едновременно у себе си и у детето си. Тя също може да визуализира качествата, които иска нейното дете да прояви.

МАЙКАТА Е ИЗВОР И ТОВА, КОЕТО ИЗВИРА ОТ НЕЯ СЕ ВЛИВА В ДЕТЕТО!
За превод, разпространение и обмен на специализирана литература за бъдещи майки, пишете ни! e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

eXTReMe Tracker